Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
БЪЛГАРСКО ЕЗИКОЗНАНИЕ. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 458 с.
Български писатели за значението на някои фразеологизми и думи. – Български език, 1984, № 3, с. 218-220.
Българско-гръцкият словар на Неофит Рилски – важно свидетелство за развойните тенденции в лексиката на новобългарския език през втората и третата четвърт на миналия век. – Език и литература, 1986, № 2, с. 31-37.
Възпитава ли се езиков вкус чрез езика на медиите? – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 133-135.
Езикови и стилистични норми. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 35-37.
За един вид промени в значението на думите. – Българска реч, 2005, № 1, с. 42-43.
За подхода към спорното и безспорното във фразеологията (отговор на Кети Ничева). – Български език, 1989, № 4, с. 324-330.
За поетичното слово на Елисавета Багряна във Вечната и святата. – В: Елисавета Багряна. Нови изследвания. Сборник по случай 90 години от рождението ѝ. София, 1989, с. 126-144.
За утвърждаването на думата речник в българския книжовен език от миналия век. – Български език, 1987, № 5, с. 391-394.
За формата и значението на поздрава здравей, здравейте. – Български език, 1982, № 3, с. 223-225.
Значението на думата страсти в заглавието на книгата Българският Великден или страстите български от Т. Жечев. – Български език, 1979, № 1, с. 74-75.
Изследване върху хронологията на турцизмите в български език. Рец. за: Stachowski, Stanisław. Studia nad chronologią turcyzmów w języku bułgarskim. Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CCLIII. Prace językoznawcze. Zeszyt 33. Kraków, 1971. 103 s. – Български език, 1972, № 4, с. 380-382.
Индивидуално-авторско изпозуване на фразеологизмите в белетристиката на Иван Вазов (По случай 130 години от рождението му). – Български език, 1980, № 6, с. 493-497.
Количествено и качествено обогатяване на лексиката. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 40-46.
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162.
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 185-186.
Константин Иречек за началото на българската лексикография: (Приносът на Неофит Рилски). – Български език, 1986, № 2, с. 131-137.
Кратко описание на ръкописния българско-гръцки речник от Захари Христодулов. – Български език, 1965, № 4-5, с. 408-412.
Към семантичната характеристика на оксиморона. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 88-92.
Към употребата на турските думи. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 45-49.
Лексикална многозначност и фразеологично значение. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 326-335.
Лексикографският принос на Нестор Марков. – Български език, 1983, № 4, с. 345-350.
Лексикографското наследство на Любен Каравелов. – В: Любен Каравелов. Сборник по случай 150 години от раждането му. София, БАН, 1990, с. 190-198.
Метафорични съчетания в белетристиката на Иван Вазов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 42-44.
Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни – в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 78-136.
Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 1986, № 5, с 404-409.
По повод на две думи, невключени в академичния Речник на българския език. Т. 1. (А-Б). София, 1977. – Български език, 1995, № 4, с. 352-355.
Пословиците в езика на Вазовите творби. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 35-42.
Представяне на някои турски заемки и на производни с турски форманти в тълковен речник. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 129-132.
Проблемът за избора на думата и нейната съчетаемост в обучението по български език в Институт за чуждестранни студенти (ИЧС). – В: Български език за чужденци. Актуални проблеми на обучението. София, 1983, с. 191-196.
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – Език и литература, 1982, № 5, с. 55-60.
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 29-40.
Първи прояви на речниковото дело у нас през Възраждането – Речник на чуждите думи от Тодор Хрулев, 1863 г. – Български език, 1980, № 1, с. 64-68.
Рец. за: Lichtenberg, Julia. Die bulgarischen Phraseologismen. Auswahlbibliographie. Mit einem Index zur Geschichte und Etymologie. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2001. 160 p. – Български език, 2003, № 1, с. 109-111.
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 151-156.
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 37-45.
Ръкописният речник Български географически названия на различни местности в Македония от Кузман Шапкарев. – Македонски преглед, 1999, № 2, с. 93-98.
Словарь болгарского языка А. Дювернуа – первый болгарско-русский словарь. – Болгарская русистика, 1976, № 2, с. 35-38.
Сравнението като стилистичен похват в Старопланински легенди и Песента на колелетата. – В: Йордан Йовков. Нови изследвания. София, БАН, 1982, с. 259-266.
Стилистична функция на фразеологичните съчетания в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език, 1966, № 1, с. 10-25.
Структура на фразеологизмите в българския език (Върху материал от белетристиката на Ив. Вазов). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 221-228.
Традиционните сравнения в български и словашки език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162.
Традиционните сравнения в българския език – многозначност, вариантност, синонимия. – Език и литература, 1982, № 2, с. 22-26.
Традиционните сравнения в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 32-35.
Турски заемки в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 84-87.
Устойчивите сравнения и проблемите на лексикографското им представяне. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 31-38.
Фразеологизмите – характерно изразно средство в езика на Вазовата белетристика. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 59-82.
Фразеологичните съчетания в белетристиката на Иван Вазов. Дисерт. София, 1966. 267 с.
Фразеологично новаторство в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 553-558.
Фразеологичното значение – основа за възникването на лексикалната многозначност. – Език и литература, 1986, № 6, с. 33-39.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 94-96.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – Родна реч, 1982, № 7, с. 59-60.
Ал. Дювернуа и българската лексикография. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 467-473.
Ал. Дювернуа и първият български тълковен речник. – Български език и литература, 1969, № 2, 61-62.
Българският речник на Ал. Дювернуа. – Изв. на ИБЕ, ХХІ, 1972, с. 113-150.
Българският речник на Александър Дювернуа. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 153-155.
Българското речниково градиво в Словарь шести славянскихъ языковъ (русского с церковнославянскимъ, болгарского, сербского, чешского и польского) (1885) от Франц Миклошич. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 13-17.
Българското речниково дело през Възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с.
Българското речниково дело през Възраждането. Дисерт. София, 1992. 500 с.
Естетическото възприемане на света, отразено в българската фразеология. (Устойчиви сравнения с основание на сравнението хубав, красив). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 53-58.
Етапи в развитието на българското речниково дело през Възраждането. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 20-22.
За някои начини на актуализация на фразеологичните единици. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 147-152.
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – Slavica Slovaca, 2005, № 2, s. 140-143.
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст. н. с. I ст. д. ф. н. Йордан Пенчев Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 342-345.
За образността в народните названия на небесната дъга в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 43-44.
Историята на лексикографията като дял от лексикографската теория. – In: Metódy výskumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, Jazykovedný ústav Ľ. Štúra SAV, 1990.
Към въпроса за фразеологичната синонимия в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език и литература, 1968, № 1, с. 18-23.
Към проучването на българската фразеология от епохата на Възраждането (по материали от ръкописния Словарь болгарско-гръцкий в стари и нови наречия от Неофит Рилски). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 197-257.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 2003, № 2-3, с. 64-68.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 15-21.
Морфологична адаптация на заемки от международната културна лексика в българския и словашкия език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 241-244.
Неофит Рилски – основоположник на българската лексикография. – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 76-127.
Неофит Рилски и Найден Геров в историята на българската лексикография. – Български език, 1995, № 1-2, с. 3-8.
Нови трудове на българската лексикография. – Slavica Slovaca, 1977, № 1, s. 69-73.
Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. – Македонски преглед, 1996, № 2, с. 101-110.
Приносът на Александър Л. Дювернуа за лексикографското описание на българския език. – В: Из историята на руската езиковедска българистика през XIX век. (Приложение към сп. Български език.). София, „Емас”, 2008, с. 137-151.
Първите български преводни речници през Възраждането. – Български език, 1988, № 3, с. 201-207.
Пътят на Найден Геров в българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 13-21.
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Българска реч, 2006, № 1, с. 69-72.
Рец. за: Košková, Mária. Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 195-198.
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, „Парадигма”, 2004, 904 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 18-23.
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, „Парадигма”, 2004, 904 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 2, с. 145-149.
Рец. за: Габеров, Иван. Учебен тълковен речник. Велико Търново, „Абагар”, 2000. 784 с. – АзБуки, № 48, 29.ІХ.2000.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 86-88.
Речникът в творческия път на П. Р. Славейков. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 342-349.
Родолюбието в един възрожденски речник. – Български език, 1973, № 6, с. 538-545.
Ръкописният бьлгарско-руски речник (1848 г.) от Константин Петкович. – Български език, 1991, № 1, с. 55-62.
Стефан Илчев – лексикограф по призвание (1898-1983). – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 31-35.
Сто години от публикуването на първия том от Речник на блъгарски язик. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 66-69.
Творческият път на Стефан Илчев – от поезията до лексикографията. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 4-14.
Триезичният ръкописен речник на Константин Фотинов – свидетелство за езиковите и културни контакти на българите от миналия век. – Списание на БАН, 1996, №. 4, с. 8-11.
Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с.
Устойчивите сравнения в българския език – свидетелство за историческото минало на народа и неговата душевност. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 4. Wrocław etc., 1988, s. 259-267.
Фразеологизми в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІІІ, 1969, с. 179-216.
Фразеологизмите в българския език. София, „Народна просвета”, 1986. 93 с.
Фразеология и езикова икономия. – Език и литература, 1988, № 2, с. 18-22.
Фразеология и лексикография. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 19-30.
НАЙДЕН ГЕРОВ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА И КУЛТУРА. Материали от Националната конференция с международно участие, София, 13-15 ноември 2000.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 302 с.