Библиография




Година на издаване


Изчисти

Библиографски записи
Рец. за: Košková, Mária. Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s. – Tlumočení – překlad, 1999, № 49, s. 5 (1259).
Език и общество. – Език и литература, 1951, № 4, с. 209-222.
Арганiзацыя работы над болгарска-беларускiм слоунiкам з дапамогай ЭВМ. – Весн. БДУ, 1992, № 2, с. 41-43.
Да балгарска-беларускай лексiчнай тыпалогii. – В: Беларуская лiнгвистыка. Вып. 41. Мінск, 1992, с. 61-68.
Евфемизмът като манипулация. – В: Текстът като манипулация. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 58-65.
Концептуализация добра и зла: универсальное и национально-специфическое. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 112-117.
Лингвокультурология. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2007. 244 с.
Развитие метафоры в современной русской и болгарской публицистике. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 49-57.
Семантико-стилистическая характеристика прилагательных русского языка в предикативной функции в сопоставлении с болгарским языков. Диссерт. Ленинград, 1979. 208 с.
Социолингвистичен аспект на експресивизацията. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 128-131.
Стилистический аспект сопоставительной лексикологии. – Год. ШУ „Еп. Константин Преславски”, ХІV A, 1997, с. 113-121.
Формирование и развитие лингвокультурологического концепта. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 352-356.
Фрагмент русской и болгарской языковых картин мира. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 410-413.
Функционально-стилистическая характеристика названий женщин по профессии, специальности, должности в русском и болгарском языках. – Год. ВПИ, ХІІ A, 1988, с. 81-103.
Некоторые тенденции в функционировании лексики (на материале русских, болгарских и украинских газет). – В: Формирование и развитие структуры современного русского литературного языка. Киев, 1991, с. 40-48.
Концептосфера на думата земя в българския, руския и турския език. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 58-66.
Адаптация и деривация (в българския и чешкия език). – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 313-322.
За граматичния и лексикален статус на някои названия за сборно множество в съвременния български книжовен език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 197-206.
За новите неизменяеми прилагателни в чешкия и българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 543-557.
За някои тенденции при образуването на нови съществителни имена за лица в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 43-54.
К вопросу о системно-сопоставительном описании лексики. – Болгарская русистика, 1983, № 2, с. 71-75.
Новите думи през призмата на словообразувателната норма и система. – В: Стандарт и субстандарт – диахронни и синхронни аспекти. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 241-252.
О словообразовательной омонимии и полисемии суффиксальных дериватов в славянских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 221-230.
От дисководещия до чалга-диджея. – Południow. zeszyty naukowe, 2006, № 3, s. 107-117.
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 373-382.
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 30-40.
Райската ябълка – този костелив орех или за представянето на съставните названия в тълковен речник (в съпоставителен план). – В: Юбилеен славистичен сборник. Сборник с доклади от международната славистична конференция по повод десетгодишния юбилей на специалност славянска филология в Югозападния университет „Неофит Рилски”, Благоевград, 03.-05.12.2004 г. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 196-206.
Рец. за: Чешко-български речник // Česko-bulharský slovník. Том I, A – O. Том II, P – Ž. Под ред. на Светомир Иванчев. Труд & Прозорец, София, 2002. 2264 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 1, с. 118-123.
Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век. Дисерт. София, 2002. 408 с.
Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на XX век. София, „Херон прес”, 2003. 259 с.
Субстантивните композитуми в българския и чешкия език в края на ХХ век от гледна точка на езиковата типология. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, Ústav pro jazyk český Akademie věd České republiky, 2003, s. 38-59.
Универбатите в лексикалната система на езика. – Съпоставително езикознание, 2008, № 1, с. 99-115.
Формира ли се нов начин за образуване на думи в славянските езици? – In: Aktualne problemy komparatystyki słowiańskiej: teoria i metodologia badań lingwistycznych. Red. naukowa E. Koriakowcewa. Siedlce, 2010, s. 103-113.
Отново по въпроса за границата между сложна дума и словосъчетание (върху материал от най-новата българска лексика). – Български език, 2003, № 1, с. 68-75.
Рец. за: Леонидова, Мария. Место собственного имени в лексической и фразеологической системе языка. На материали русского и болгарского языков. Год. СУ. Фак. слав. филол., ХVІІ, 1974, № 1, с. 39-132. – Реферативный журнал. Общественные науки зарубежом. Языкознание. Москва, 1976, № 2, с. 277-281.
О контактологическом определении понятия русизм (на материале сербского, македонского и болгарского языков). – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 140-146.
О межславянском контактологическом атласе. – В: Русский язык как фактор стабильности государства и нравственного здоровья нации: труды и материалы второй Всероссийской научно-практической конференции. 30 сентября – 2 октября 2010 г. Часть 1. Тюмень, „Мандр и Ка”, 2010, с. 4-10.
Метафори от названия на цветя и скъпоценни камъни. – Език и литература, 1988, № 1, с. 91-97.
О первичной, вторичной и третичной адаптации русизмов в сербском, болгарском и македонском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 104-110.
О дефиницији појма русизам на материјалу речника српског, македонског и бугарског језика. – Зборник Матице српске за славистику, 1999, књ. 56-57, с. 123-128.
О первых томах контактологического словаря славянских языков, посвященных влиянию русского языка. – В: Контактолошки речник словенских језика: речник адаптације бугарских контактолексема под руским утицајем. Том 1. А – В. Београд, „Фото Футура”, 2010, с. 384-394.
Русизми и њихова обрада у речницима јужнословенских и западнословенских језика. – В: Славистика. Књ. ІІ. Београд, „Славистично друштво Србиjе”, 1998, с. 157-161.
Русизми у савременим јужнословенским и западнословенским књижевним језицима према квалификатору у лексикографским изворима. Дисерт. Београд, 2002. 851 с.
Увод у лексичку контактологију. Теорија адаптације русизама. Београд, „Фото Футура”, 2004. 364 с.
За местоименните частици „en” и „y” и техните еквиваленти на български език. – Езиков свят, 2001, № 1, с. 28-29.
Назва особi у болгарськiй суспiльно-полiтичнiй лексицi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 29. Львів, 1984, с. 85-89.
Современная общественно-политическая лексика болгарского языка: (Наименования лиц). Диссерт. Минск, 1988.
Структурна характеристика багатокомпонентних назв осiб у сучаснiй болгарськiй суспiльно-полiтичнiй лексицi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 39. Львiв, 1989, с. 98-100.
Суспiльно-полiтична термiнологiя у сучаснiй болгарськiй лiтературнiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 25. Львів, 1982, с. 133-137.
Граматичне освоєння запозичених іменників у верхньолужицькій, болгарській та українській мовах (на прикладі категорії роду). – В: Питання сорабістики. Львів-Будишин, 2005, c. 175-179.
Омофонни изрази (Каламбури в речта). – Български език, 1974, № 3, с. 262-263.
Някои критерии за отграничаване на термините от нетермините. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 124-129.
Рец. за: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 268 с. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 144-148.
Термини-думи от собствени имена и тяхното място в стандартизираните терминологии. – Български език, 2003, № 4, с. 108-121.
Терминологични словосъчетания, съдържащи собствени имена. – Български език, 2005, № 1, с. 92-99.
За наименованието на животното таралеж. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 76-78.
Мотивационни модели в славянската зоонимия. Дисерт. София, 2000. 202 с.
Ролята на традиционната народна култура за създаването и промените на названията на дивите животни (за някои славянски названия на жабата). – Съпоставително езикознание, 1999, № 4, с. 97-104.
Семантика на минали страдателни причастия от непреходни глаголи. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 219-277.
Идея за градуиране на метафорния процес при терминологична номинация. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 51-58.
Контрастивни аспекти на терминологичната метафора. Дисерт. София, 2006.
Лексика от професионалния говор на габровските ковачи от ХVІІІ и ХІХ век. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 59-63.
Термини от английски произход за назоваване на хроностратиграфски единици в българската геоложка терминология. – Български език, 1988, № 1, с. 61-66.
Функционална уместност на преводните еквиваленти на метафорични термини. – Български език, 2005, № 1, с. 20-33.
Граматични и семантични фактори при определяне рода на английските заемки в българския език. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 44-54.
Десèн и дизайн – синхронно-диахронна съпоставка в семантичен план (върху материал от българския, английския и френския език). – Съпоставително езикознание, 1991, № 1, с. 15-23.
Доколко чужди са чуждите думи. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 41-48.
Синхронни и диахронни английски заемки в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 292-297.
Социолингвистични фактори, променили значението на някои английски заемки в българския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 150-158 с.
Глаголска енантиосемија у српском и бугарском jeзику (компаративни приступ). – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 467-476.
Наблюдения върху българо-сръбската енантиосемия. – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1996, с. 161-168.
Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с.
Рец. за: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, „Проф. Марин Дринов”, 1997. 943 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 35-37.
Интензификатори, частици, междуметия и фразеологизирани глаголни изрази в изказвания с адмиративни глаголни форми. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 37-50.
Българската норма за словесни асоциации на термини за цвят. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 71-87.
Внушенията за цвят и езикова картина на света в Петокнижието (на базата на български език и иврит). Дисерт. София, 2004.
Някои проблеми при представянето на граматичната информация в иврит-български речник. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 194-200.
Семантика и синтаксис. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 138 с.
Слово и цвят: психолингвистични и прагматични аспекти. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСІ, 2006, с. 79-146.
Цвят и слово. София, АИ „Проф. Марин Дринов” и „Пенсофт”, 2001. 138 с.
Хлябът в българската традиционна фразеология. – В: Хлябът в славянската култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997, с. 175-179.
Изследванията на общославянското лексикално богатство. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 50-55.
Място и роля на селскостопанските термини в развитието на българския език. – Науч. тр. ВСИ, ХХVІІІ, 1983, № 1, с. 275-285.
Проблеми на българската селскостопанска терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХХ, 1985, № 1, с. 151-157.
Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчетаемост и клишираността в българските закони. София, „Херон прес”, 2008. 223 с.
Софийският тарикатски жаргон, наричан още софийски ученически говор. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 157-161.
Българският фразеологизъм иде (пристига) росен-пресен. – Slavica Slovaca, 1995, № 1, s. 42-46.
Новите думи в българския език от словообразувателно гледище. – Български език, 1992, № 5, с. 440-448.
Предпоставки за създаване на български топонимичен речник и атлас. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 175-180.
Проблеми по създаването на Речник на фамилните имена у българите. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. Материали от Националната научна конференция в памет на проф. Йордан Заимов по случай 80-годишнината от рождението му. София, 3-4 дек. 2001 г. София, БАН, 2005, с. 31-41.
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Проглас, 2006, № 2, с. 157-161.
За политехническите термини в Речника на чуждите думи в българския език. – Полиграфия, 1984, № 5, с. 47-48.
Основни проблеми при превеждането на европейски правни актове на български език. – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 104-119.
Антонимията при фразеологичните единици в българския и словашкия език. – Съпоставително езикознание, 1983, № 1, с. 20-25.
Механизми на образуване на фразеологичните единици в българския и словашкия език. – Slavica Slovaca, 1984, № 1, s. 27-35.
Съпоставителна характеристика на най-големите тематични групи фразеологични единици в български и словашки език. Дисерт. София, 1981. 238 с.
Аксиологична особеност на изказа чрез лексикални средства в езика на модата. – В: Прагматика на текста. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001, с. 182-207.
Вербални измерения на оценъчното отношение към цвета на модното облекло: върху асоциативен материал от българския език. – В: Езиково съзнание. София, „Наука и изкуство”, 1998, с. 264-288.
Влияние на модата като екстралингвистичен фактор върху семантичното развитие на лексиката в аксиологичен аспект (интердисциплинарен подход). – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 28-33.
Език и мода. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 336-340.
Мек цвят, ostry kolor, vkusná barva. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 112-113.
Езикови тревоги за всички паркове. – Език и литература, 2006, № 1-2, с. 270-277.
Защо небостъргач? (За историята на образа в няколко думи от американския английски език). – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 47-52.
Бележки върху днешния ни търговски език. – Социалистическа търговия, 1957, № 5, с. 33-35.
Българската езиковедска терминология. – В: Славянска лингвистична терминология. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 149-153.
Българските глаголи на -овам. – Български език, 1971, № 2-3, с. 154-158.
Българският език през нашето социалистическо двайсетилетие. – Български език, 1964, № 4-5, с. 282-288.
Взаимодействие между народен език и книжовни влияния при формирането на новобългарския книжовен език. – Български език, 1963, № 4-5, с. 345-353.
Въпросът за националната самобитност на езика – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 29-54.
Грижите на академик Стефан Младенов за проучването и устройството на българския книжовен език. – Български език, 1956, № 1, с. 19-26.
Д-р Иван Богоров и българският книжовен език. – Български журналист, 1970, № 12, с. 15-17.
Един важен момент в развитието на съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 517-520.
Един въпрос на българската лексикография. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 271-274.
Език и стил на Любен Каравелов. – Год. СУ. Филолог. фак., 1950, № 46, 3-140.
Език и стил на Христо Ботев. – В: Сборник Христо Ботев. По случай сто години от рождението му. София, 1949, с. 542-582.
Езикови връзки между българи и руси през вековете. – Земеделско знаме, № 3340, 23.V.1957.
Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 226 с.
Езикът на Рибния буквар и българският книжовен език. – Български език, 1964, № 2-3, с. 101-104.
Езикът на Паисиевата История славеноболгарская и началото на новобългарския език. – Български език, 1962, № 6, с. 481-490.
За някои архаизми. – Български език, 1956, № 2, с. 292-293.
За някои народностни названия и определения. – Български език, 1968, № 1, с. 65-66.
За някои стари и хубави народни думи в обществения живот. – Български език, 1967, № 2, с. 151-152.
За разумно чист и точен български език! – Български език, 1959, № 3, с. 291-293.
За ролята на метонимията в структурата и развитието на лексиката. (Из лексикографския ми бележник). – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 521-524.
Иван Вазов – певец, строител и майстор на родния език. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 3-28.
Иван Вазов и българският език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 113-133.
Иван Вазов и българският език. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 158-181.
Иван Вазов и българският език. – Изкуство, 1950, № 6, с. 441-464.
Иван Вазов и българският език. – Отечествен фронт, № 3382, 15.VІІ.1955.
Из историята на нашето езиково строителство. София, „Народна просвета”, 1977. 255 с.
К вопросу о влиянии русского языка советской эпохи на развитие съвременного болгарского языка. – Вопросы языкознания, 1958, № 4, с. 103-105.
Каламбури и омофонни изрази. – Български език, 1974, № 3, с. 263-264.
Книжовен език, езикови норми и правилност на речта. – В: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София, „Наука и изкуство”, 1961, с. 123-129.
Към по-пълно проучване езика на Ив. Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 3-7.
Л. Каравелов и развитието на нашия национален език и разказвателен стил. – Български език, 1954, № 2, с. 113-128.
Значение на контекста в социолектите. – Език и литература, 1992, № 4, с. 93-98.
Лексикология – наука за речниковия състав. – В: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София, „Наука и изкуство”, 1961, с. 123-129.
Лексикология – наука за речниковия състав. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 7-12.
Лексикологията в светлината на сталинското езикознание. – Български език, 1953, № 3, с. 202-208.
На борба против тарикатския жаргон. – Народна младеж, № 44, 21.ІІ.1958.
На езиков пост. Сборник от статии. София, „Наука и изкуство”, 1961. 319 с.
На работа за правилното развитие и обогатяване на нашата родна реч. – Език и литература, 1953, № 2, с. 87-93.
Ненужна тавтология в изрази и думи. – Български език, 1959, № 2, с. 168-169.
Ненужните русизми кое-що и все таки. – Български език, 1963, № 6, с. 544.
Неправилни заемки. – Български език, 1959, № 4-5, с. 433-434.
Някои въпроси около възникването и изграждането на българския книжовен език във връзка с историческите условия на нашето Възраждане. – Български език, 1955, № 4, с. 308-315.
Около въпроса за прилагателните на -ичен и -ически. – Български език, 1965, № 2, с. 167-168.
Още една особеност на употребата на думите мама и майка. – Български език, 1959, № 4-5, с. 417-418.
По въпроса за мястото на диалекта в речта на героите. – Български език, 1957, № 6, с. 550-551.
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – Български език, 1957, № 5, с. 452-455.
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 191-194.
Произход и употреба на глагола внедрявам. – Език и литература, 1955, № 5, с. 384.
Ролята на руския език в развитието на съвременния български език. – Български език, 1952, № 3-4, с. 173-182.
Ролята на черковнославянския език за изграждането на съвременния български книжовен език. – Български език, 1958, № 4-5, с. 309-320.
Синтактична употреба на причастията у Л. Каравелов. – Език и литература, 1947, № 2, с. 48-50.
Синтактично-стилни фразеологични и други особености на Ботевата публицистика. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 429-440.
Слабости в езика на нашата публицистика. – Български език, 1954, № 3, с. 220-243.
Старобългарско градиво в съвременния български език. – Български език, 1963, № 3, с. 198-203.
Художественият стил на Любен Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 39-54.
Чарът на Ботевия поетически език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 87-97.
Чуждите думи и борбата за чистота на националния език. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 96-102.
Съвременен български език. Учебник за I курс на учителските институти. София, „Народна просвета”, 1953. 256 с.; 1954. 256 с.; 1956. 272 с.
Български език за институтите за начални учители. София, „Народна просвета”, 1955. 476 с.; 1960. 427 с.; 1962. 428 с.; 1964. 427 с.
Съвременен български език. Учебник за учителските институти. Ч. II. София, „Народна просвета”, 1957. 410 с.
Наблюдения върху лексико-фразеологичния фонд на българския език след промените у нас. – Език и литература, 1995, № 5-6, с. 37-48.
Наблюдения върху публицистичния стил на съвременния български книжовен език (стилни особености). – Български език, 1995, № 5-6, с. 465-467.
Наблюдения върху публицистичния стил на съвременния български книжовен език (Някои структурни особености на лексиката). – Български език, 1996, № 2, с. 68-71.
Промени в лексико-фразеологичния фонд на българския език след 10 ноември 1989. – В: Езикът на тоталитарното и посттоталитарното общество. София, „Прохазка и Качармазов”, 1996, с. 134-139.
Фразеологизми и преходни фразеологизми в българския език с компонент местоименни форми. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 92-98.
Фразеосхеми и фразеологизми в бьлгарския език. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 97-101.
Принципи за съставяне на идеографичен идиоматичен речник на съвременния български език. – В: Идеографический и историко-етимологический анализ славянской фразеологии. Псков, 1994, с. 10-11.
Сопоставительная характеристика русских и болгарских деминутивов в сфере имен существительных (на материале современной русской и болгарской художественной литературы). Дисерт. Москва, 1976. 185 с.
Лексеми с диалектни особености в речниците на Иван Богоров, Найден Геров и Стефан Младенов. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 99-103.
Наименования за луд човек в българския език. – Българска реч, 2007, № 1, с. 94-109.
Бележки върху езика и стила в художествените произведения на Д. Талев. – Български език и литература, 1990, № 3, с.16-21.
За употребата на някои диалектни и остарели думи в романа Железният светилник на Д. Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 25-33.
Някои наблюдения върху сравненията в романа Железният светилник на Димитър Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 35-42.
Тарикатският жаргон като хулиганска проява. – В: За делото на социализма. Пловдив, 1954, с. 42-45.
Теоретична лингвистика и практическа лексикография. – Българска реч, 2005, № 3, с. 5-20.
Българският жаргон. Лексико-семантичен и лексикографски аспект. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995. 220 с.
Българският жаргон: лексико-семантичен и лексикографски аспект. Дисерт. София, 1992. 236 с.
Войнишките говори в България (Място в системата на социалните ни диалекти и лексикален състав). – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 224-230.
Войнишките говори в България. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 186-191.
Експресивната лексика в българските войнишки говори. – Български език, 1988, № 3, с. 216-220.
Жаргонът и езиковата култура (опит за социолингвистичен анализ). – Български език и литература, 1989, № 3, с. 8-13
Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с.
Отношението жаргон: разговорна реч в българските тълковни речници. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 66-71.
Произход и значение на жаргонни думи, свързани с някои детски игри. – Български език, 1983, № 5, с. 405-408.
Славянските езикови контакти в сферата на корпоративните социолекти (върху материал от българския, чешкия, полския, руския, сръбския и хърватския жаргон). – Slavia, 1994, № 1, s. 53-59.
Терминологичните проблеми в областта на социалните диалекти. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 277-288.
Фонетични и морфологични особености на софийския ученически жаргон. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, 1988, с. 156-171;
Сравнительная функционально-семантическая характеристика терминов изобразительного искусства. – Болгарская русистика, 1986, № 4, с. 55-59.
Структурно-семантические особености имен прилагательных термонологического значения в русском языке в сопоставлении с болгарскими. – Руски и западни езици, 1979, № 3, с. 46-51.
Българският език – славянски и балкански (с оглед на употребата на най-характерните граматикализирани предлози). – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 46-51.
За семантичното равнище на общобалканската лексика. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 41-51.
За финалността на предлога за. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 549-554.
Консерватизм и неология в условиях языковых контактов. – Балканско езикознание, 2008, № 2-3, с. 125-132.
Предлогът за и неговите съответствия в балканските езици. – Български език, 1974, № 4, с. 398-408.
Предлогът от в балканските езици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 157-162.
Принос към историята на българската лексика. Рец. за: Детре, Реймонд. Нидерландски заемки в български език. Принос към историята на българската лексика. – Slavica Gandensia, 1977, № 4, с. 121-174. – Език и литература, 1980, № 1, с. 100-101.
Финална употреба на предлога до в български език и нейните съответствия в западнославянските и балканските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 147-151.
Физическото и душевното състояние на човека според няколко балкански метафори. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 5-17.
Някои думи от албански произход в българския език. – Български език, 1979, № 1, с. 67-70.
Някои думи от албански произход в българския език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 250-255.
За влиянието на комуникативните отношения върху семантичната проява на езиковите единици. – В: Едно поколение български езиковеди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 123-130.
За отношенията между словообразуване и номинация. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 96-103.
Многозначност на съществителните имена и идиоматичност на субстантивните основи. – Български език, 1999-2000, № 3, с. 1-8.
Морфемна мотивираност и идиоматичност на субстантивните основи в съвременния български език. Дисерт. Велико Търново, 1996. 247 с.
Безэквивалентная лексика в переводоведении. – Болгарская русистика, 1978, № 2, с. 61-69.
Начини и средства за изразяване на квалитативност в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 18-25.
Речниковата работа и работата върху стилните похвати на писателя. – Учителско дело, № 30, 13.ІV.1956.
Фразеологические сочетания с компонентом душа в русском и болгарском языках. – В: Сопоставление русского языка с родным в научных исследованиях и в практике преподавания. Велико Търново, 1995, с. 49-51.
О вариантности терминов. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 284-295.
Омонимите в терминологията на изобразителното изкуство. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 195-201.
Способы выражения гипонимических отношений (на материале русской и болгарской терминологии изобразительного искусства). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 298-310.
Стилистические синонимы в русской и болгарской терминологиях изобразительного искусства. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 24-29.
Терминология на изобразителното изкуство в руския и българския език (семасиологически и ономасиологически аспект). Дисерт. София, 2003.
ArtsSemNet: Двуязычная семантическая сеть для русской и болгарской терминологий изобразительного искусства. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 222-229.
Дискретната квантитативност в руския и българския език. Дисерт. София, 2003.
Структурно-семантический анализ русских и болгарских фразеологизмов с посессивным значением. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 257-271.
За някои актуални терминологични заемки в езика на икономиката. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 4-7.
Южнославянски лексически паралели. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 69-81.
Двутомният руско-български речник в памет на Д. Благоев. Рец. за: Руско-български речник. София, Наука и изкуство, 1960. – Език и литература, 1962, № 4, с. 91-96.
За руските думи и русизмите в академическия „Речник на чуждите думи в българския език”. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 39-51.
Лексикални калки в българския книжовен език, възприети от руския език. – Съпоставително езикознание, 1978, № 5, с. 24-34.
Международна лексика от гръцки и латински произход, възприета в българския книжовен език чрез руски език. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 136-143.
Някои особености на руските пространствени предлози в сравнение с българските. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 289-298.
Някои семантични особености на русизмите в българския книжовен език с оглед на лексикографското им представяне. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 76-86.
Постижения и проблеми на руско-българската лексикография: (По повод на второто издание на двутомния Руско-български речник). – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 104-115.
Руско-българските езикови контакти и въпросът за типологизацията на русизмите в българския език. – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 121-126.
Русские лексические заимствования в болгарском языке и некоторые вопросы обучения русскому языку. – Болгарская русистика, 1984, № 6, с. 64-68.
Семантично взаимодействие в лексиката на българския и руския език. – В: Славянска филология. Т. 19. София, БАН, 1988, с. 75-82.
Тематичен руско-български речник. – Учителско дело, № 101, 26.ХІІ.1961.
Типология на русизмите в българския книжовен език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 207-217.
Фотиновият триезичен речник. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 5-16.
Синонимия. Опит за вътрешно определение. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 2. Шумен, ШУ „Еп. Константин Преславски”, 1996, с. 60-65.
Проблеми на дефинирането. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 97-102.
Аксиологизм ориентальных заимствований в болгарском языке и проявление тенденции сохранения „энергии” слова. – В: Русская и сопоставительная филология 2008. Казань, ТГГПУ, 2008, с. 27-31.
Аксиологическая маркированность болгарских фразеологизмов-алогизмов с компонентом-турцизмом. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 423-431.
Болгарско-татарские аппроксиматы. – Съпоставително езикознание, 2010, № 3.
Болгарско-татарские аппроксиматы: аксиологический аспект. – В: Тенишевские чтения 2008. Сборник научных статей. Казань, ТГГПУ, 2008, с. 61-74.
Ориентализмы в лексике и фразеологии болгарского языка в сопоставление с татарским языком. Казань, „Алма-Лит”, 2007. 330 с.
Някои въпроси при изследването на арабските думи в българския език. – В: Сборник доклади и съобщения, изнесени на научно-лингвистичната сесия в чест на В. И. Ленин. Т. 1. София, 1970, с. 66-69.
Рец. за: Николова, Цветанка. Честотен речник на българската разговорна реч. София, „Наука и изкуство”, 1987. 238 с. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 98-101.
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 133-136.
Случи се да ни се случи. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 868-873.
Хиперизмите – чуждици (главно с оглед езика на медиите). – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 122-129.
За диалектната стилизация на художествената литература. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 475-482.
За някои словообразувателни иновации и тенденции при образуването на съществителни имена в българската книжовно-разговорна реч. – Български език, 1985, № 6, с. 532-538.
Рец. за: Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986. 297 с. – Български език, 1988, № 1, с. 79-82.
За произхода и значението на някои номинативно-отглаголни междуметия. – Български език, 1975, № 6, с. 551-553.
Императивни (повелителни, подбудителни) междуметия. – Език и литература, 1988, № 2, с. 107-119.
Императивни междуметия в българския език. – Език и литература, 1987, № 6, с. 80-90.
Междуметията в съвременния български книжовен език. Т. 1-2. Дисерт. София, 1977. 546 с.
Някои фонетични и морфологични особености на междуметията. – Език и литература, 1977, № 5, с. 80-83.
Синтактични особености и функции на междуметията. – Език и литература, 1975, № 6, с. 12-22.
За нуждата от речник на терминологията в ЕС. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 175-178.
Лексикални контактови средства в чешки и български език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 72-80.
Ценен труд по стихознание. Рец. за: Филипова, София. Речник по стихознание. София, ИК „Петър Берон”, 2004. 287 с. – Български език и литература, 2005, № 5, с. 73-76.
Лексико-семантични групи в границите на семантичната категория темпоралност. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 12-16.
Структура на фразеологизмите в творчеството за деца на Ангел Каралийчев. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХХХІХ, 2002, № 1, с. 40-44.
Наблюдения върху образуването на технически термини в полски, руски и български език. – Български език, 1966, № 2, с. 152-157.
Характеристика на научната терминология в областта на взаимозаменяемостта и техническите измервания в българското машиностроене. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 870-877.
Nomina agentis в съвременната българска машиностроителна терминология. (В сравнение с някои славянски езици). – Български език, 1969, № 4-5, с. 355-365.
Българската ономастична лексикография – основен фактор за възстановяване на неписаната история на българския народ. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 31-36.
Видове лексически типове словообразователни омоними в съвременния български език (С оглед предимно към материал от буква А до буква В на многотомния тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 46-57.
Два случая на паронимия. – Български език, 1975, № 5, с. 441-443.
Етническата топонимия на българската езикова територия и отразяването ѝ в българския топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 216-227.
Етнонимите като лексикографски проблем. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 388-400.
За два фразеологизма в българския език. – Български език, 1983, № 2, с. 167.
За етимологията на един тип фразеологични единици. –Български език, 1992, № 6, с. 495-498.
За някои тенденции в най-новото българско словообразуване. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 136-142.
За някои трудности при изучаване на омонимията (Към въпроса за класификацията на омонимите). – Български език, 1979, № 4, с. 337-341.
За произхода на някои фразеологизми в историята на българския език. – Български език, 1983, № 5, с. 411-413.
Историята и значението на думата кримка и на фразеологизма стара кримка. – Български език, 1980, № 6, с. 502-503.
Конотативните собствени имена в българския речник. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 169-174.
Към въпроса за изработване на Речник на омонимите в съвременния български език. – Български език, 1985, № 5, с. 480-485.
Омоними в съвременния български книжовен език, получени по словообразувателен път. Дисерт. София, 1979. 341 с.
Паронимите – болест или богатство на езика. – Септемврийско знаме, № 63, 27.V.1980.
Рец. за: Кюркчиев, Тома, Н. Кюркчиева. Румъно-български речник. София, 1994. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 110-111.
Оценъчни фразеологични единици в български, новогръцки и полски език. Дисерт. София, 2003. 241 с.
Рец. за: Парашкевов, Борис. Етимологични дублети в българския език. София, „Народна просвета”, 1987. 174 с. – Български език, 1989, № 1, с. 94-97.
Словообразувателни омоними в „Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език, А-К, София, 1927-1951, съставен от Ст. Младенов с донегдешното участие на Ал. Теодоров-Балан”. – Български език, 1981, № 4, с. 350-353.
Словообразувателни омоними с омонимни основи и омонимни афикси. – Език и литература, 1979, № 6, с. 66-73.
Словообразувателни омоними, членими на омонимни основи и тъждествени афикси. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 113-123.
Стилистично обагрената лексика на и за българите. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 149-154.
Явлението енантиосемия в съвременния български език. – Български език, 1979, № 2, с. 111-119.
Опит за изучаване на първобългарските следи в българския и карачаево-балкарския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 1, с. 5-14.
Японизмите в съвременната българска лексика. – Съпоставително езикознание, 1986, № 2, с. 44-50.
Nomina agentis – значение и функция в текст. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 18-22.
Nomina agentis в текста. – In: Słowotwórstwo i tekst. Warszawa, SOW, 2007, s. 9-17.
Българската възрожденска лексикография и нейното значение при изграждане на книжовната лексикална система. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 18-19.
Да или не на едно явление в спортната терминология. – Отечествен фронт, № 10850, 6.VІ.1980.
Двусъставни субстантивни конструкции в съвременния български книжовен език (към въпроса за езиковата номинация). – Изв. на ИБЕ, ХХVI, 1985, с. 81-133.
За апозитивните сложни названия в съвременния български книжовен език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 531-539.
За някои нови явления и тенденции в изграждането на лексикалната система на съвременния български книжовен език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 74-80.
За общото и разликата в семантиката на две прилагателни (забележителен и бележит). – Български език, 1973, кн. 6, с. 600–601.
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 164-167.
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 129-136.
„Не обичам дълго кафе и русо кафе. Пия само късо кафе”: три нови словосъчетания в българския език. – Българска реч, 1995, № 3, с. 41-42.
Болестите като специфична семантична област и тяхната метафоризация. – Българска реч, 2001, № 1, с. 38-41.
За словообразувателната и лексикална интерпретация на някои интернационализми в славянските езици. – В: Международный научный симпозиум „Славянские языки и культуры в современном мире”. Труды и материалы. Москва, МГУ 24-26 марта 2009. Москва, 2009, с. 94-95.
За съкровената любов на Найден Геров към българския език. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София. АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 9-10.
Изграждане на книжовна лексика в българския език през Възраждането. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 5-30.
Изграждане на лексикалната система на съвременния български книжовен език (с оглед към словообразувателната номинация). – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 90-96.
Богат и многостранен творчески път. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 9-14.
Към въпроса за сложните съществителни в езика на Неофит Бозвели. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 579-588.
Към проблема за семантиката на производната единица (с оглед представянето ѝ в тълковен речник). – В: Проблеми на съвременното българско словообразуване. София, БАН, 1988, с. 121-136.
Начало и развитие на научния стил в новобългарския книжовен език и отразяването на този процес в словообразуването. – Български език, 1980, № 1, с. 40-44.
Об отношении между словообразовательным и лексическим значениями производного слова. – In: Semantyka a konfrontacja językowa. 2. Warszawa, SOW, 1999, с. 97-101.
О словообразовательной и лексической интерпретации некоторых интернационализмов в славянских языках. – В: Новые явления в славянском словообразовании: система и функционирование. Доклады ХІ Международной научной конференции Комиссии по славянскому словообразованию при Международном комитете славистов. Изд. Московского университета, 2010, с. 90-99.
БАЛТОВА, Юлия. Особеност на новите езикови образувания (многословие или яснота). – Отечествен фронт, № 11007, 9.І.1981.
Още веднъж за темпоралността и девербативните названия за лица в български и полски език. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 2. Temporalność. Warszawa, 1985, s. 127-142.
Производните думи от категорията nоmina collectivа и техните словообразувателни парафрази (върху материали от някои славянски езици). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 200-208.
Рец. за: Деянова, Мария, Лили Лашкова, Емилия Пернишка, Дина Станишева. Словообразователна и семантична структура на сложните прилагателни в славянските езици. София, БАН, 1980. 224 с. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 39-44.
Словообразовательное значение в структуре лексикографической дефиниции производных слов. – In: Neue Wege der slavistischen Wortbildungsforschung. 2. Tragung der Internationalen Kommission für slavische Wortbildung, Magdeburg, 9-11.10.97. Renate Belentschikow (Hrsg.). Sonderdruck. Frankfurt am Main, Peter Lang, 1999, рр. 129-136.
Словообразуване и лексикография. – В: Славистика. Синхрония и диахрония. Сборник статей к 70-летию И. С. Улуханова. Москва, 2006, с. 170-178.
За българо-сърбохьрватските апроксимати. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 51-58.
Из болгарской лексикологии и лексикографии. 1. битов. 2. покана. – Советское славяноведение, 1969, № 4, с. 76-80.
Словообразуване, лексикология, лексикография – взаимовръзка и взаимна обусловеност. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 279-289.
Словообразувателното значение в лексикографската дефиниция на производната дума. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 93-99.
Словообразувателното значение в лексикографската дефиниция на производната дума. – В: Горизонты современной лингвистики. Традиция и новаторство. Сборник в честь Е. С. Кубряковой. Москва, 2009, с. 444-450.
Сложните думи и композицията като елементи за изграждане на книжовна лексикална система в българския език през Възраждането. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 225-233.
Сложните съществителни nomina abstracta в българския книжовен език от периода на Възраждането (лексикално-семантичен анализ). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 7-51.
Сложните съществителни имена в българския книжовен език през епохата на Възраждането. (Словообразователно-семантичен и функционален анализ). Дисерт. София, 1978. 352 с.
Улога творбеног значеньа код дефинисаньа изведених у jедноjезичком описном речнику. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. 26/2. Београд, Међународни славистички центар, 1997, c. 339-342.
Процесите на глобализация и книжовноезиковите тенденции в словообразуването на славянските езици. – Списание на БАН, 2004, № 2, с. 7-13. 
Френски думи в лексиката на спорта и игрите. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 1, с. 42-43.
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 3, с. 98-100.
Етимологията на сленга като семантична проблематика. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 46-55.
Лексикалната субстантивация в арготичния диалог. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 4-5, с. 80-82.
Обратното транскодиране като словообразувателен модел в българския младежки сленг. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 36-41.
Опит за семантичен анализ на някои жаргонни думи от играта на топчета. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 36-40.
Отношението между френското арго и българския сленг като лексикографски проблем. – Съпоставително езикознание, 1991, № 5, с. 30-35.
За съкращаването на думите и изразите. – Български език, 1973, № 3-4, с. 236-242.
За морфологичното приобщаване на глаголните заемки, навлизащи в българския език под влияние на компютърните технологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 583-587.
За феномена мисленик. – Език и литература, 1996, № 5-6, с. 170-173.
Съпоставка на предлозите за време в българския и китайския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 196-202.
Относно Нов правописен речник на българския език. Рец. за: Нов правописен речник на българския език. Отг. ред. Валентин Станков. София, 2002, „Хейзъл”. 1069 с. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 55-59.
Рец. за: Учебен речник-минимум по български език. София, Академия за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП, 1988. 389 с.
Взаимоотношенията на турците и българите в периода на Османската империя, отразени в български прецедентни текстове. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 114-125.
Механизми и причини за формиране на нови фразеологизми в българския език. – Списание на БАН, 2008, № 6, с. 12-21.
Отношение болгар к грекам в прошедших веках, отраженное в фразеологизмах и паремиях. – Rossica Olomucensia, 2006, № 3, s. 727-732.
Още един наръчник, предназначен не само за специалистите. Рец. за: Попова, Мария, Сия Колковска, Гинка Димитрова, Адриана Христова, Екатерина Петкова. Терминологичен речник по природни науки. София, „Наука и изкуство”, 2006. 462 с. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 345-346.
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 31-33.
Речникът на Найден Геров – уникален паметник на българската култура. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 125-129.
Циганите през погледа на българите според прецедентните текстове в българския език. – Български език, 2009, № 2, с. 78-91.
Штрихи языческой картины мира, сохраненные в болгарских устойчивых словосочетаниях. – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 199-204.
По-голяма точност в употребата на някои икономически понятия. – Български журналист, 1961, № 3, с. 18-20.
Рец. за: Петрова, Анастасия. Езиковата метафора и балканската картина на света. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003. 349 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 153-154.
За лексикалните балканизми от турски произход в българския и в албанския език. – Македонски преглед, 2000, № 2, с. 121-130.
Общи лексикални балканизми от турски произход в български и албански. Дисерт. София, 2001.
Фразеологизмите в епистоларното наследство на Васил Левски. – Български език и литература, 2002, № 6, с. 26-32.
Стилистични въпроси при съставянето на речник на отделен писател. – Тр. ВПИ, ІІ, 1965, с. 143-159.
Синонимические и несинонимические противопостановления семантически близких слов. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 217-231.
Некоторые способы образования неологизмов в молодежном сленге современного болгарского языка. – Вестник Киевского университета, 1989, вип. 31, с. 56-60.
О некоторых особенностях инновационных изменений в болгарском языке 80-х гг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 152-154.
Лексичнi iнновацiï в сучаснiй болгарськiй мовi: на матерiалi 80-х рокiв. Диссерт. Киïв, 1993.
Лексичні інновації (на матеріалі болгарської мови 80-х років). Київ, Київський унiверситет, 1998. 189 с.
Влияние русско-болгарского языкового взаимодействия на процессы неологизации. – В: Русский язык и литература в обучении иностранных студентов. Киев, 1991, с. 79-83.
Гръцките думи в българския език. – В: Бернар, Роже. Българистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 341-351.
Две румънски думи от славянски произход, обратни заемки в български. – Български език, 1962, № 6, с. 534-537.
Заметки по болгарской лексикографии. – В: Славянская филология. Ленинград, 1969, с. 50-56.
За отразяване на вариантите в българския топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 171-174.
Проблеми при съставянето на словника на „Сръбско-български речник”. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 116-122.
Френски думи в езика на изобразителните изкуства. – Год. ВИИИ „Н. Павлович”, 1967, с. 8-15.
Речников състав на външнотърговски документи. Качествена характеристика. – Науч. тр. ВИИ, V, 1982, № 5, с. 7-28.
Аспекти на калкирането в най-новия период от развитието на българския език. София, ИК „Галик”, 2005. 106 с.
Глаголи с валентност период в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 17-25.
Деантропонимни съществителни в най-новата българска лексика. – В: Научни приноси в памет на професор Константин Попов. Материали от Научната конференция „100 години от рождението на проф. К. Попов”, София, 29-30 ноември 2007 г., Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 71-80.
Дефразеологизацията като източник на лексикални и семантични иновации в съвременния български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 131-142.
Един случай на неправилно калкиране. – Български език, 2004, № 4, с. 111.
Един тип неологизми универбати в българската разговорна реч (в съпоставка с руски). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 45-52.
Енантиосемията в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 317-322.
За един тип сложни прилагателни в словотворчеството на Блага Димитрова. – В: Език. Литература. Идентичност. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 522-526.
За някои мними авторски неологизми в творчеството на Иван Вазов. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 203-205.
За някои неправилни или ненужни калки в компютърната терминология. – Български език, 2005, № 1, с. 117-118.
За някои нови интерсемантизми в славянските езици. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 102-108.
Интернационализация и неологизация (наблюдения върху неологизмите с компонент пост- / post- в българския и чешкия език). – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 2. Русе, „Лени Ан”, 2001, с. 187-189.
Интернационални и национални елементи в речниковия състав (аспекти на калкирането в съвременните славянски езици). – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 133-140.
Калкирането в най-новия период от развитието на българския и чешкия език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 174-189.
Лексикални особености на българския и руския компютърен жаргон (С оглед на релацията стандарт – субстандарт). – Български език, 2005, № 4, с. 74-80.
Наблюдения върху утвърждаването на новата българска лексика. – Български език, 2010, № 4, с. 7-20.
Неологизми универбати в българския и чешкия език. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 26-37.
Неологизмите в съвременния български език. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 16-25.
Нова глаголна лексика в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 79-90.
БЛАГОЕВА, Диана. Нови фразеологични калки в българския език (в съпоставка с други славянски езици). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 149-153.
Пердуративните глаголи в българския и полския език – семантика и валентност. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, 1991, XIX, Филологии, № 1, с. 85-91.
Проблеми на изграждането на електронен корпус за лексикографски цели. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, UJČ AV ČR, 2008, s. 169-179.
Прояви на езикова игра в българския и руския компютърен жаргон. – Съпоставително езикознание, 2006, № 2, с. 5-13.
Рец. за: Недкова, Емилия. Фразеологично богатство в творчеството на Алеко Константинов. Русе, „Лени Ан”, 2003. 182 с. – Български език, 2004, № 1, с. 111-114.
Синонимия в компьютерном жаргоне болгарского и русского языков. – LiterNet, 16.01.2005, № 1 (62).
Съвременни подходи в българската неография (проблеми и перспективи). – Български език, 2008, № 1, с. 5-14.
Темпорални валентности на глаголите в българския и полския език. Дисерт. София, 1992. 203 с.
Универбизацията в най-новото славянско словообразуване (върху материал от българския, руския и чешкия език). – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 5-21.
Чуждоезикови влияния при семантичния развой на българската лексика в съвременния период. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 33-41.
Електронен корпус за целите на Речник на българския език – състояние и перспективи. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 277-286.
Някои проблеми на корпусната лексикография. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 113-121.
Семантична прозодия на някои групи каузативни глаголи в българския език (корпусно базирано изследване). – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 58-72.
LexyScan – софтуерно средство за работа с електронен корпус за лексикографски цели. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 233-243.
Българската академична лексикография в контекста на информационните технологии. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 57-64.
Електронизация на лексикографските ресурси. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 57-64.
Бележки върху Краткия българо-руски външнотърговски речник. Рец. за: Семенова, И. П., В. В. Севастьянов. Българо-руски търговски речник. Москва, „Внешторгиздат”, 1956. – Външна търговия, 1957, № 4, с. 25.
За думите, които спадат към категорията на състоянието в руски и български език. – Български език, 1955, № 1, с. 44-52.
За характера на обстоятелствените фразеологични съчетания. – Български език, 1956, № 1, с. 47-56.
Из историята на един русизъм в българския език (понастоящем). – Език и литература, 1963, № 2, с. 70-73.
Между прочим или между впрочем? – Език и литература, 1958, № 2, с. 152.
Проблеми при сравнително изучаване на българска и словашка лексика. – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Сравнително езикознание. Диалектология. Превод. София, БАН, 1983, с. 47-58.
Семантика на собствените и нарицателните имена. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 112-116.
Начини на подреждане на значенията на многозначните думи във връзка с начините на тяхното тълкуване. – Български език, 1961, № 3, с. 236-246.
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Руски и западни езици, 1981, № 3, с. 59-62.
За българско-тюркските езикови връзки. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 177-183.
За предтурското тюркско влияние в българския език – още няколко прабългарски думи. – Български език, 1965, № 1, с. 3-17.
Съпоставителен анализ на португалския предлог роr и на неговите функционални еквиваленти в българския език при изразяването на причинни отношения. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 105-112.
Акад. Александър Теодоров-Балан като изследовател на художествената (естетическата) функция на българския език. – Български език, 2009, Приложение, с. 35-42.
Българската езикова картина на света в лириката на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 21-30.
Българската езикова картина на света в поезията на Иван Вазов. – В: Наследството Вазово. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 265-274.
Българската лексикографска и справочна литература и преподаването на български език като чужд. – В: В: Информационно-методический семинар преподавателей болгарского языка. Москва, МГУ, 1995.
Геровската традиция в българската лексикография на ХХ век. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 29-32.
Диалектна поетична лексика в „Предания заветни” от В. Марковски. – Български език, 1984, № 5, с. 402-415.
Думи с екс- и ес-. – В: Главоболия с чуждите думи. София, 1982, с. 81-83.
Един случай на огледална семантика (върху материали от възрожденски и фолклорни съновници). – Български език, 2010, № 4, с. 43-50.
Един учебен речник на чуждите думи. Рец. за: Армянов, Георги, Борислав Георгиев, Иван Касабов, Лилия Крумова-Цветкова, Сабина Павлова, Мария Чоролеева. Речник на чуждите думи. София, „Атлантис”, 1996. 320 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 42-44.
Емоционална лексика. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 26-29.
Етнолингвистичен, етнокултурен лингвострановедски подход при изследване на националноезиковата специфика на българската лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 223-231.
Етнолингвистични и етнокултурни приноси в българистичните книги на академик Николай Себастиянович Державин. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 221-229.
За характера на ключовите думи в съновниците като езикови и културни знаци. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 108-119.
Рец. за: Словарь поэзии Николы Вапцарова. Т. 1-2. Санкт-Петербург, 2004. 488 с. – Български език, 2005, № 3, с. 143-146.
Картина ли е езиковата картина на света. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 179-188.
Книжовно, регионално и диалектно в езика на Венко Марковски. – Списание на БАН, 1986, № 2, с. 46-51.
Конотацията като лексикографски тип в многотомния Речник на българския език. – Български език, 2006, № 3, с. 83-95.
Конотацията като лексикографски тип в многотомния Речник на българския език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 390-401.
Културният концепт в разбирането на Д. С. Лихачов. – Български език, 2009, № 1, с. 61-70.
Към въпроса за характера на отрицателната частица не в именното и глаголното словообразуване на съвременния български книжовен език (с оглед на представянето ѝ в голям тълковен речник). – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 43-53.
Лексика за пресъздаване на историческата действителност в романа Летопис на смутното време от Вера Мутафчиева. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 65-67.
Лексикалното богатство на Предания заветни от Венко Марковски (лексико-семантичен и стилистичен анализ на текста). Дисерт. София, 1988. 339 с.
Лексикографската дефиниция като мит и митология. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 31-44.
Лексикографски академизъм и енциклопедизъм. Рец. за: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник. Т. I (А-Л). София, „Свидас”, 1999. 544 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 9-13.
БОЖИЛОВА, Мая. Лексикографско представяне на език на автор (писател, поет, публицист). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 350-398.
Някои наблюдения върху глаголите от чужд произход, завършващи на -ирам / -изирам, с оглед на видовата им определеност. – Български език, 1984, № 4, с. 368-372.
Някои особености в езика на Предания заветни от Венко Марковски. – Български език, 1985, № 4, с. 322-330.
Някои особености в семантиката на имената за лица с оглед на тяхното лексикографско представяне. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 51-67.
От Вавилонската кула до двуликия Янус. (Опит за антропологична таксономия на българската езикова картина на света). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 93-106.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. За и против оценката на Д. Димов. – Български език, 1983, № 3, с. 207-211.
Прагматична храктеристика на българската лексика в многотомния Речник на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 73-82.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Българското речниково дело през възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 107-109.
Речникът на език на автор като специфичен лексикографски жанр. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 2. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, 312-330.
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 76-88.
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 27-35.
Речникът на националния език като познание и самопознание. – Български език, 2003, № 1, с. 6-18.
Речникът на националния език като познание и самопознание. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 22-41.
Речникът на Тодор Коджов и някои проблеми, свързани със заемането на чуждите думи в българския език от епохата на Възраждането. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 51-66.
Сборникът на Братя Миладинови в поетичния свят на Венко Марковски. – В: Братя Миладинови и българската култура, София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 111-119.
Семантичният обем на поетичната дума. – В: Идея, творчество, красота. София, „Наука и изкуство”, 1989.
Тълковният речник като „машина на времето“ (лингвистична относителност, жанрова типология и лексикографски метод). – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 129-139.
Тълковният речник като „машина на времето” (лингвистична относителност, жанрова типология и лексикографски метод). – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 17-24.
Четирите годишни времена в речниците на Владимир Дал и Найден Геров. – Българска реч, 2002, № 1, с. 18-27.
Эстетические значения и эстетические коннотации в современном болгарском языке. – В: Актуальные проблемы славянской филологии. Москва, МГУ, 1993, с. 34-41.
Професионално за академичната и комерсиална лексикография. (Еднотомният тълковен речник на съвременния български книжовен език). – Български език, 2008, № 1, с. 26-32.
Думата вино като етнокултурен ключ в европейските езици (върху материали от български, полски, руски, английски, и френски). – В: Виното в етнокултурата и литературата. Шумен, УИ „Св. Константин Преславски”, 2002, с. 270-285.
Към борбата за чистота на езика ни. – Български език, 1957, № 6, с. 551-555.
Безсуфиксните substantiva deverbalia с префиксна мотивираща лексикална единица в съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 179-183.
Неописани явления от плана на функцията на категорията роднински имена. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 42-50.
Семантика на едно прилагателно в творчеството на Христо Смирненски. – Език и литература, 1975, № 3, с. 60-63.
О некоторых инновационных процессах, обусловленных взаимодействием русского и болгарского языков на современном этапе. – Вестник Киевского университета, 1990, вып. 32, с. 89-94.
Из историята на verba dicendi в руския и българския език. – Език и литература, 1967, № 3, с. 33-52.
Лексико-семантические варианты значений базальных основ глаголов с корнем говор-, каз-, рек- в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Вестник Киевского университета, 1983, № 25, с. 107-111.
Некоторые verba dicendi в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 12-16.
Български език с вестникарски сос: гастрономическите познания на българина и езикът на съвременната публицистика. – В: Трапезата в културата на българи и сърби / Трпеза у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 38-46.
В света на българските предлози. Велико Търново, „Фабер”, 2007. 139 с.
Графичните оказионализми в медиите и рекламата. – Тр. ВТУ, ХХХIV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 227-256.
За някои проблеми на оказионалното словообразуване в българската научнофантастична литература. – Проглас, 1993, № 3, с. 100-111.
За някои чуждоезикови елементи в съвременното оказионално словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 308-313.
За оказионалното словообразуване в българския език (Контаминация, вставъчно словообразуване и междусловно налагане). – В: Българистични проучвания. Т. 10. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2005, с. 141-154.
Значението на оказионализмите и контекстовите фактори за разбирането им. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 77-82.
Индивидуално-авторска омонимия и каламбур. – Тр. ВТУ, ХХХI (за 1995), кн. 2, 2001, с. 245-250.
(Не)съществуващи думи: Оказионализмите в медийния текст. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 124 с.
(Не)съществуващи думи: Оказионалното словотворчество. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2007. 216 с.
Оказионализми от собствени имена. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, 2002, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, с. 228-235.
Оказионализмите в заглавията на български и полски публицистични материали. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 307-314.
Оказионализмите като разговорен маркер в читателски писма. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, „Фабер”, 2004, с. 53-58.
Оказионални думи, образувани от словосъчетания и изречения. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Оказионалност и реклама. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 269-277.
Оказионалното словотворчество в анекдотите като източник на комизъм. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, Филозофски факултет Универзитета у Нишу, 2005, с. 7-19.
Оказионалното словотворчество и прекъсването в словообразувателните вериги. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 353-359.
Особености на словообразувателното гнездо с връх мутра. – В: Йорданка Маринова. Изследвания по случай нейния седемдесетгодишен юбилей (Jordanka Marinova. Studia in honorem septuagenarii eirus jubilaei). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 206-217.
Промени в лексиката във връзка с икономическите процеси. – В: Икономиката и развитието на обществото. Т. 5. Сборник доклади от международна юбилейна научна конференция, юни 2000. Варна, УИ на Иконом. унив., 2002, с. 57-62.
Професор Русин Русинов и приносът му в българската лексикология. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 65-67.
Прояви на оказионалност в медийното пространство. Дисерт. Велико Търново, 2006. 378 с.
Редеривацията като начин за оказионално словообразуване (Върху материал от масмедите и рекламата). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 372-384.
Рец. за: Недкова, Емилия. Помагало по фразеология на българския език. Русе, „Лени Ан”, 2009. 128 с. – Проглас, 2009, № 2;
Свое и чуждо сред оказионализмите (върху материал от българския език). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 123-131.
Феминативите – между неологичното и оказионалното. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 59-70.
Фразеологията в рекламния текст. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 142-148.
Влияние русского языка на язык и стиль болгарских писателей и публицистов в конце ХІХ и в начале ХХ в. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, с. 144-148.
Лексико-семантическая ассимилация русизмов в болгарском литературном языке. – Болгарская русистика, 1978, № 2, с. 53-66.
Формиране и стабилизиране на обществено-политическата и социално-икономическата лексика в българския език под влияние на руски език. – Науч. тр. ВИИ, ІІ, 1972, с. 309-355.
Лексемата Великден като център на лексикотематично поле в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 62-70.
Български и полски фразеологични единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс. – Проглас, 2006, № 1, с. 33-56.
Езиков образ на извънезиковата реалност. Фразеологична интерпретация на света. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Познавателният потенциал на българските и полски фразеологични единици с лексикален компонент дявол. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 98-104.
Фразеологични единици, свързани с християнството. Българско-полски паралели. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 160 с.
Фразеологичният елемент от езиковия образ на българския поп. – В: Българистични проучвания. Т. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2002, с. 193-199.
Рец. за: Маринова, Вера, Събка Вълкова. Българско-арабски речник. София, 1988. – Филология, 1993, № 27-28, с. 201-203.
Промяната в семантиката на думите – неразривна част от езиковата култура на съвременния българин. – Год. Трак. унив., ІІ, 2001, с. 81-90.
Речникът на Найден Геров. – В: Боров, Тодор. Книга и литература. София, 1981, с. 223-243.
Глаголно-именните устойчиви съчетания – развиваща се категория в съвременните славянски книжовни езици. (Върху материал от българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 38-40.
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – Език и литература, 1979, № 1, с. 68-71.
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 143-148.
За характеристиката на възрожденската лексика. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. София, БАН, 1987, с. 283-289.
Неуместна употреба на производни думи вместо произвеждащи. – Български език, 1977, № 3, с. 225-226.
Метафората и връзката пространство – време с примери от френския и българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009. 164 с.
Понятието за пространство с оглед езиковото му обозначаване. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 3-19.
Предлози, обозначаващи топологични релации във френския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 11-23.
Рец. за: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978. 179 с. – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 78-80.
Относно въпроса за паронимите в българския език. – Български език, 1989, № 1, с. 51-55.
Рец. за: Алмалех, Мони. Българско-ивритски разговорник. София, „Труд”, „Прозорец”, 2002. 248 с. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 127-128.
Рец. за: Манолова, Лилия. Речник на лингвистичните термини в българския език. София, „Наука и изкуство”, 1999. 202 с. – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 178.
Рец. за: Минчева, А. и др. Френско-български речник / Dictionnaire fraçnais-bulgare. Под общ. ред. на Асен Чаушев. София, „Наука и изкуство”, 2002. 1493 с. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 143-146.
Рец. за: Пашов, Петър, Мария Пашова. Правописен речник на българския език. Пловдив, ИК „Хермес”, 2000. 470 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 123-124.
Рец. за: Пашова, Галина, Борис Наймушин, Бисерка Велева. Речник на чуждите думи в българския език. Пловдив, „Хермес”, 2001. 757 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 124-126.
Рец. за: Попова-Велева, Иванка, Радостин Тонев, Владимир Драгнев. Нов учебен френско-български и българско-френски речник / Dictionnaire français-bulgare et bulgare-français. Велико Търново, „Слово”, 2004. 796 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 124-125.
Рец. за: Радева, Василка. Български тълковен речник. Пловдив, ИК „Хермес”, 2004. 823 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 115-116.
Рец. за: Стоянов, Красимир. Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език. София, Международно социолингвистно дружество, 1999. 320 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 112.
Рец. за: Френско-български речник / Dictionnarie français-bulgare (sous la direction d’Assen Tchaouchev). Sofia, „Naouka i Izkoustvo”, 2002. 1493 p. – Fréquences francophones, 2003, № 2, pp. 52-54.
Тези коварни пароними… – Български език, 1979, № 5, с. 432-434.
Българска ботаническа номенклатура и терминология. Част I. Номенклатура на водорасли, гъби и лишеи. – Год. СУ. Биол. фак., LXXXV, 1994, кн. 2, с. 155-163.
Румънската лексика у Вазов. – Библиотека, 1999, № 5, с. 85-87.
За лексиката от чужд произход в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 403-407.
Методи за тълкуване на думите. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 201-222.
Нови българо-френски речници. Рец. за: Мавров, Бл. Dictionnaire bulgare-francais. София, „Народна книга”, 1949. 740 с.; Яранов, Атанас. Българо-френски речник. София, „Наука и изкуство”, 1949. 744 с. – Български език, 1952, № 1-2, с. 144-147.
Проблеми на фразеологията в българската лексикология (Българското езикознание през периода 1944-1969). – Български език, 1969, № 4-5, с. 384-388.
Проф. Ст. Стойков и българската лексикология и лексикография. – Български език, 1970, № 1, с. 57-58.
Спорт и речник. – Физкултура и спорт, 1958, № 2, с. 17.
Употреба на предлог на в българския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, І, 1952, с. 93-120.
Актуализация на диалектното в книжовната реч. – В: Юбилейна научна конференция „25 години Шуменски университет”. Доклади. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 5-10.
Българска лексикология. София, „Анубис”, 2002. 367 с.
Българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986. 297 с.
Българският книжовен език през ХХ в. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVI, 1998, № 1, с. 17-24.
Диалектната лексикография в България. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 27-35.
Диалектни названия на някои части на облеклото. Названия на престилката в българския език. – Език и литература, 1967, № 6, с. 69-75.
Динамични процеси в лексикалния състав на българския език. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 7-17.
Динамични тенденции в лексикалния състав на българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 7-15.
Езикът на младите. Тарикатският жаргон. София, 1966. 34 с.
За лингвистичния статут на българското просторечие. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 14-20.
За наречията нявга, нивга и сявга. – Език и литература, 1992, № 4, с. 38-39.
За поетическите неологизми. – Български език, 1975, № 5, с. 420-427.
За поетическите неологизми. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 312-319.
За произхода и употребата на колчем. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 42-54.
За тарикатския жаргон. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 122-134.
Забранено за малолетни. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 23-31.
Заемане на чужди думи и борбата срещу тях. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 84-98.
Зооними в българските диалекти. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 15-19.
Към характеристиката на лексикалната конверсия. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 91-95.
Лексикални стилистични пластове в книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 122-131.
Лексикално-стилистични пластове в книжовния език. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 110-119.
Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – Български език, 2005, № 5, с. 5-15.
Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 56-66.
Нов успех на българската лексикография. Рец. за: Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1975. 1022 с. – Литературен фронт, № 16, 15.ІV.1976, с. 2.
Отглаголните съществителни в ранната проза на Иван Вазов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 175-182.
Поетическите думи в българската лексика. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 33-38.
Промени в речниковия състав на българския език. – Език и литература, 1994, № 3, с. 1-8.
Рец. за: Koseska, Violetta. Bułgarskie słownictwo meteorologiczne na tle ogólnosłowiańskim. Warszawa, 1972. 378 s. – Език и литература, 1973, № 3, с. 94-97.
Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Советское славяноведение, 1975, № 3, с. 119-121;
Рец. за: Дзидзилис, Христос. Фонетични проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с. – Език и литература, 1992, № 2, с. 140-142.
Рец. за: Нанов, Любен. Български синонимен речник. Трето преработено издание. София, „Наука и изкуство”, 1958. 597 с. – Език и литература, 1958, № 6, с. 472-475.
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 1. София, „Български писател”, 1954. 160 с. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 146-149.
Стилистични разслоения на речника и лексикалната норма. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 87-93.
Съществува ли младежки жаргон в София? – София, 1982, № 2, с. 13-15.
Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. Учебник за студенти от филологическите факултети и педагогическите институти. София, „Петър Берон”, 1998. 655 с.
Заемките в съвременния български език – обогатяване или обезличаване? – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 268-276.
Болгарско-русский словарь по международному туризму. – Чуждоезиково обучение, 2001, № 3-4, с. 101-106.
Концептуальные основы создания учебного болгарско-русского словаря по международному туризму. – Чуждоезиково обучение, 2001, № 3-4, с. 98-100.
О полисемии в терминологии туризма. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 237-244.
О значении и употреблении глагольной приставки за- в русском и болгарском языках. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 84-95.
По въпроса за полисемията и синонимията в техническата терминология върху материал от електротехническите специалности. – Изв. ВМЕИ и Съюз науч. раб., VІІІ, 1976, № 7, с. 135-144.
За израза алфа и омега. – Църковен вестник, бр. 13, 26.V-8.VІ.1997, с. 4.
За израза геена огнена. – Църковен вестник, № 14, 9-22.VІ.1997, с. 5.
За израза давам лептата си. – Църковен вестник, № 4, 16-28.ІІ.1999, с. 5.
За израза книга, запечатана със седем печата. – Църковен вестник, № 11, 1-15.VІ.1999, с. 5.
За израза лобно място. – Църковен вестник, № 19, 02- 05.ХІІ.1997, с. 4.
За израза ни една йота. – Църковен вестник, бр. 1, 01-15.І.1998, с. 6.
Из лексиката на романа Преспанските камбани от Димитър Талев. – Дарба, 1999, № 6, 11-14.
Изрази от библейски произход в съвременния български език. – Родна реч, 1998, № 1, с. 41-44.
Изразът вълк в овча кожа. – Църковен вестник, № 3, 01-14.ІІ.1998, с. 3.
Изразът за паница леща. – Църковен вестник, № 2, 16-31.І.1998, с. 5.
Изразът манна небесна. – Духовен дом, № 3, март 1998, с. 10.
Изразът мерзост на запустението. – Църковен вестник, бр. 13, 26.V-8.VІ.1997, с. 4.
Още веднъж за камилата и иглените уши. – Проглас, 1998, № 3-4, с. 171-175.
Срещу ръжен не се рита. – Духовна култура, 2003, № 10, с. 12-17.
Фразеологизми от библейски произход в съвременния български език. – Дарба, 1998, № 9-10, с. 15-23.
Фразеологизми с името на кръста. – Духовен дом, № 4, април 1998, с. 10.
Бележки върху езика и стила. (Семейството на тъкачите от К. Калчев). – Септември, 1957, № 4, с. 173-175.
Български лексикални неологизми. – Език и литература, 1983, № 3, с. 82-88.
Евфемистична перифрастична синонимика на специфична лексика в съвременния ни печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 206-209.
За българската медицинска терминология. – Здравен фронт, № 6, 9.ІІ.1974.
Законът за икономия на изразните средства в публицистиката. – Език и литература, 1976, № 4, с. 52-57.
Записки по стилистика. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1975. 306 с.
Лексико-фразеологични словашко-български паралели във възрожденския фолклор. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІ, 1994, № 1, с. 265-269.
Начини за образуване на притежателни прилагателни имена. – Език и литература, 1978, № 4, с. 127-129.
Недостатъчно описани български наречия от словообразователния тип здравата, умната. – In: Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej. Т. XIV. Warszawa, 1974, s. 143-148.
Неополитически речник. – Народен глас, № 33, 12.ІV. 1991.
Няколко лексикални белоруско-български паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 35-37.
Пряка и преносна употреба на думите. – Народен глас, № 13, 19.І.1990.
Стилове на книжовната българска реч. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 99-121.
Чуждите думи в българския език днес. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 29-34.
Чуждиците. – Вечерни новини, № 181, 14.09.1979.
Из българо-румънските лексикални връзки. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 36-38.
Вопросы сопоставительного описания русского и болгарского языков. София, „Наука и изкуство”, 1982. 184 с.
Опозицията статичност-нестатичност на глаголите лежа, седя, стоя и двувидовите им съответници. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 67-72.
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Болгарская русистика, 1980, № 3, с. 92-94.
Веществените съществителни в количествен аспект (Езикови средства за изразяване на дискретност на веществения континуум). – Български език, 1990, № 2, с. 114-120.
Взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика в теоретичен и приложен аспект. – В: Българистични проучвания. Т. 6. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 2000, с. 15-28.
Езикът на Гео Милев и Гео Милев за езика. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 9-21.
За взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика като лексикографски обект. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 61-70.
За лингвистичните основи на тълковните речници. Доброжелателен отговор на една рецензия. – Език и литература, 1996, № 2, с. 133-137.
По въпроса за морфологичните особености на някои типове сложни съществителни от мъжки род. – Език и литература, 1987, № 1, с. 77-86.
Познанието в езика на българите. Велико Търново, „Фабер”, 2005. 436 с.
Приносът на Гео Милев за интелектуализацията на българския книжовен език (върху материал от критическите му съчинения). – Език и литература, 1989, № 5, с. 69-76.
Рец. за: Попова, Мария. Кратък валентен речник на глаголите в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 544 с. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 177-179.
Стилистика и лингвистика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 266 с.
Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с.
Функционално взаимодействие между граматичната и лексикалната семантика в съвременния български език. – Проглас, 1992, № 1, с. 21-26.
Художественият и езиковият свят на Веселин Ханчев. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 297-305.
Рец. за: Генова, Дафина. За репрезентацията на значението и употребата на езика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1997. 180 с. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с.187-189.
Към въпроса за конотативното значение. – Език и литература, 1988, № 1, с. 98-104.
Родова адаптация на англицизмите в българския и немския език. – Българска реч, 2004, № 3, с. 23-30.
Рец. за: Генадиева, Зара, Кети Ничева, Сийка Спасова, Кристалина Чолакова. Ръководство за съставяне на речник на българския език. София, БАН, 1966. 152 с. – Български език, 1968, № 2-3, с. 288-291.
Съпоставително разглеждане на съществителните имена в българския език и хинди. Дисерт. София, 1984. 171 с.
Още по въпроса за речниковата антонимия. – Български език, 1979, № 1, с. 62-66.
Стилистична функция на речниковите антоними. – Български език и литература, 1977, № 5, с. 3-8.
Рец. за: Парашкевов, Борис. Етимологични дублети в българския език. София, „Народна просвета”, 1987. 173 с. – Чуждоезиково обучение, 1988, № 6, с. 53-54.
Езикът на науката. – Списание на БАН, 2006, № 2, с. 36-39.
Фразеологическая эквивалентация как проблема контрастивной лексикографии. – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 30-35.
Към историята на една турска заемка в българския език. – Български език, 1963, № 1, с. 54-56.
БЪЛГАРСКО ЕЗИКОЗНАНИЕ. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 458 с.
БЪЛГАРСКОТО СЛОВНО БОГАТСТВО. Поредица „Знание за езика”. Т. 3.София, „Народна просвета”, 1982. 160 с.
Словашко-български междуезикови паралели. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХ, 1982, № 5, с. 163-171.
Съпоставително проучване на клишето в българския и чешкия публицистичен стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 57-67.
Португалски думи в българския език. – Вечерни новини, № 7529, 29.ІV.1976.
Прояви на езиковата динамика в съвременния български и съвременния чешки език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 4-5, 129-134 с.
Прояви на езиковата динамика в съвременния български и съвременния чешки език. – В: Бъчваров, Янко. Чешкият език в славянски контекст. София, 1996. 228 с.
За „смешните” български пословици и поговорки. – Език и литература, 2007, № 1-2, с. 126-137.
Опыт сопоставления соматической фразеологии в славянских языках. – Труды Самарк. университета. Вопросы фразеологии, 1975, № 9, с. 157-162.
Към въпроса за вторичната номинация на качествените прилагателни имена в българските диалекти. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 163-168.
Към въпроса за сравнителното изследване на славянската лексика. – Български език, 1996, № 5, с. 22-24.
Насоки в сравнителното лексикално проучване на сродните езици. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 234-240.
Приносьт на Неофит Рилски за сьвременната българска диалектна лексикография. – Български език, 1989, № 6, с. 501-506.
Редки и остарели думи в българския народен епос. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 147-151.
Употреба на лексикални диалектизми в творчеството на Й. Радичков. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 226-232.
Към въпроса за сравнителното проучване на омотематичните имена в български и словашки език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 42-47.
Личното творчество на българските писатели като източник за Български диалектен речник. – Български език, 1990, № 2, с. 173-178.
Народните земеделски термини у българите и тяхното историческо значение. – Български език, 1956, № 1, с. 36-46.
За някои местоименни проблеми при превода между българския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 135-138.
За някои семасиологични и ономасиологични аспекти на описанието на еквивалентни отношения в немскo-български и българско-немски речници. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 225-232.
Новият немски правопис и някои актуални проблеми на немско-българските речници. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 481-487.
Прилагателни за цвят и изведени от тях глаголи в съвременния български език в съпоставка с немския. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 69-79.
Проблеми на развитието на социалната лексика в съвременния български език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 104-110.
Проблеми на развитието на социалната лексика в съвременния български език. – Език и литература, 1984, № 4, с. 82-88.
Размисли за „възраждането” на един излязъл от употреба термин в съвременната българска правна лексика и някои лексикографски проблеми. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 85-91.
Miscellanea зa новите англицизми в българския и немския език като лексиколожки, лексикографски и транслационен проблем. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 48-59.
Гостоприемството в полската и в българската лексика и фразеология. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 87-96.
Норми на морално поведение и народен етикет, отразени в българските, полските и руските пословици. – Български фолклор, 1986, № 4, с. 32-38.
Исторически бележки за някои думи, заети от западните езици в български. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 537-543.
Към историята на италианските заемки в български (1762-1860). – Год. СУ. Филолог. фак., І (за 1956-1957), 1958, с. 201-321.
Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. – Год. СУ. Филолог. фак., LIV, 1960, № 2, с. 171-280.
Към историята на някои заети думи, които означават части на облеклото. – Български език, 1960, № 1, с. 21-36.
Към историята на романизмите в български. – Български език, 1968, № 4-5, с. 390-399.
Ранните заемки от английски език в български. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LХV, 1972, № 1, с. 295-324.
Ранните заемки от френски език в български. – Български език, 1961, № 3, с. 193-208.
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1800-1856. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LX, 1966, с. 135-195.
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1857-1870. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LXI, 1967, с. 279-353.
Ранните заемки от френския език в български (исторически увод). – Год. СУ. Филолог. фак., LІХ, 1965, с. 167-206.
Авторски преобразования на фразеологизми в публицистиката на Георги Димитров. – Език и литература, 1982, № 4, с. 41-46.
Двойки думи в българския език като фразеологични единици. – Език и литература, 1974, № 3, с. 64-69.
За езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1972, № 3, с. 1-12.
За някои случаи на структурно моделиране във фразеологията на българския език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 83-90.
За някои фразеологизми с повторения в български, руски и немски език. – Бюлетин, 1977, № 3, с. 49-57.
За структурата на устойчивите двойки думи в българския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXІV, 1985, № 3, с. 297-303.
Фразеологични единици с компонент глагол за движение. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 393-398.
За структурата на устойчивите двойки думи в българския език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 83-90.
За структурната класификация на фразеологизмите в българския език. – Език и литература, 1978, № 5, с. 90-93.
За тематичната класификация на фразеологизмите в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. София, БАН, 1987, с. 336-346.
За фразеологичното богатство на езика на Георги Димитров (изследвано от аспекта на фразеологията, стилистиката и теорията на текста) – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХV, 1985, № 1, с. 5-39.
Рец. за: Леонидова, Мария. Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета, 1986. 290 с. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 67-69.
Синонимические ряды как средство типологизации соответствий в двуязычном фразеологическом словаре. (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, „Наука и техника”, 1987, с. 18-20.
Фразеологизми с ни – ни в българския, руския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 6, с. 46-51.
Рец. за: Илиева, Ана, Харалд Хелман. Немско-български речник на понятията в чуждоезиковата методика. София, 1984. – Чуждоезиково обучение, 1986, № 3, с. 63-65.
Шкалирование и полилингвальное сопоставление словарно-фиксированной эмоционально-оценочной лексики в источниках и в речи. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІ, 1999, № 1, с. 415-422.
Бележка върху синтактичния строеж на българските пословици. Пословици с елиптична структура. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 293-310.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Език и литература, 1993-1994, № 2, с. 145-147.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 30-40.
Значение и употреба на умалителните наречия в български език. – Български език и литература, 1975, № 1, с. 3-12.
Значение и употреба на умалително-оценъчните прилагателни в книжовния български език. – Български език и литература, 1972, № 5, с. 3-17.
Использование частиц для выражения пересказывания в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 185-199.
Наречия с суффиксом субъективной оценки в русском и болгарском яыках. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 9-22.
Национално-културна специфика на вербалното комуникативно поведение на българи и руси при поздрави, пожелания и честитяване. – Съпоставително езикознание, 2007, № 1, с. 5-12.
Перевод как средство выявления расхождений между близкородственными языками. – Болгарская русистика, 1975, № 3, с. 38-41.
Перевод русских уменьшительных прилагательных на болгарский язык. – В: Первая национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. София, 1973, с. 21-28.
Перевод русских уменьшительных существительных на болгарский язык. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІІ, 1975, № 1, с. 207-296.
Перевод фразеологии. – Болгарская русистика, 1980, № 2, с. 63-71.
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 154 с. – Български език, 1989, № 4, с. 385-388.
Семантико-стилистическая характеристика прилагательных с уменьшительно-оценочным суффиксом в болгарском и русском языке. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 123-135.
Уменьшительные прилагательные в русском и болгарском языках. – В: Вопросы обучения русскому языку и лутературе в болгарской школе. Т. 3. София, „Народна просвета”, 1973, с. 189-201.
Уменьшительные существительные в русском и болгарском языках. – В: Вопросы обучения русскому языку и литературе в болгарской школе. Т. 4. София, „Народна просвета”, 1975, с. 25-48.
Акушеро-гинекологична и ранна неопатологична терминология. София, „Медицина и физкултура”, 1996. 352 с.
Към въпроса за немските думи (заемки) в българския език. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 82-91.
Към въпроса за езика на Гр. С. Пърличев (Лексика на Автобиографията). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 613-620.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Българската критика за Пенчо Славейков. София, „Български писател”, 1974, с. 137-161.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 76-101.
За езика и стила на Йордан Радичков. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 523-530.
Николай Райнов – строител на родната реч. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 202-213.
Към славянската фразеология: от птиче мляко. – Български език, 1970, № 4, с. 347-348.
Към славянската фразеология: прави ми скомина. – Български език, 1967, № 3, с. 251-252.
Наука, термини, понятие. Борбата за чистотата на езика не е дело само на езиковедите. – Кооперативно село, № 217, 15.09.1972.
За границите на стилистично неутралния пласт на съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 119-125.
Лексикалното изграждане на разговорната реч в съвременния български език. – Език и литература, 1977, № 3, с. 36-45.
Наблюдения над количественото разпределение на лексиката на българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 5, с. 35-42.
О полифункциональном болгарском слове освен и его русских эквивалентах. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 189-193.
Типове съюзни думи и изрази (конектори) в английски и български научни текстове. Дисерт. София, 1992. 189 с.
Към въпроса за семантико-стилистичната характеристика на един подклас качествени прилагателни имена. – Български език, 1991, № 4, с. 362-367.
Към характеристиката на прилагателните имена в литературнокритическите статии на Димитър Благоев. – Език и литература, 1987, № 3, с. 96-98.
Някои наблюдения върху употребата на архаизми в романа Антихрист от Емилиян Станев. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 132-138.
Критичен преглед на изследванията на един тип устойчиви глаголно-именни словосъчетания в българския език. – Проглас, 2006, № 2, с. 26-45.
Компликативный подход в процессе сопоставительного анализа русских и болгарских фразеологизмов. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 99-101.
Функционална стилистика. Със задачи и текстове за упражнения. Бургас, „Димант”, 2003. 160 с.
Анализ коннотаций русских и болгарских фразеологизмов со значением обман. – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 168-184.
Образные ассоциации в русских и болгарских фразеологизмах со значением количества. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 328-333.
Съпоставителен анализ на руски и български фразеологизми със значение лъжа. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 89-97.
Две нови названия на хранителни продукти. – Български език, 1975, № 6, с. 566.
Към въпроса за класификацията на паронимите в съвременния български език. – Български език, 1978, № 2, с. 112-119.
Парономазията в българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 147-151.
Език и стил на песните на Стефан Стамболов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 161-169.
Глаголы эмоционального переживания в русском и болгарском языках. – В: Вопросы славянского языкознания. Саратов, Сарат. унив., 1968, с. 11-24.
К исследованию субъективизма составителей двуязычных словарей. – Болгарская русистика, 1989, № 5, с. 60-66.
Опыт сопоставительного исследования цветонаименования в русском, сербскохорватском, болгарском и английском языках. – Зборник Матице српске за славистику, 1986, књ. 31, с. 69-81.
Психолингвистический подход к установлению лексических соответствий (на материале болгарских, русских и английских цветонаименований). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 5-17.
Прилагателните имена на -ов/-ев в съвременния български и сръбски език. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 125-143.
Действия и семантика на глаголите за движение. – Год. БСУ, ІV, 2000, с. 231-236.
Към въпроса за лексикалната антонимия. – Год. БСУ, ІІ, 1999, с. 258-265.
Метафори с глаголи за движение в художествения стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 87-91.
Метафорична употреба на глаголите за движение в периодичния печат. – Год. БСУ, ХV, 2006, с. 32-36.
Метафорични трансформации на глаголите за движение в разговорния стил. – Год. БСУ, ІХ, 2003, с. 158-161.
Някои особености на метафоричността в заглавията от периодичния печат. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 218-223.
По проблема за семантичната общност и различие при лексикалните синоними. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 319-325.
Пространствени значения на българските предлози в съчетание с глаголи за движение. Дисерт. София, 1990. 280 с.
Семантична съчетаемост на глаголи за движение и предлози с пространствено значение. – Език и литература, 1993, № 2, с. 135-139.
Семантични особености на фразеологични единици с компонент глагол за движение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 65-70.
Семантични отношения, изразявани от предлози с пространствено значение. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 99-104.
Традиционни и съвременни схващания за метафората. – Год. БСУ, ХІ, 2004, с. 174-178.
Фразеологизмите в текстове от публицистичния стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 123-128.
Именен род на англицизмите в български, чешки и словашки. – В: 25 години Шуменски университет. Юбилейна научна конференция. Т. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 41-49.
Формални модели на родова адаптация на субстантивните заемки от английски в български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 19-25.
Европрилагателни: възникване и строеж. Актуални проблеми в типологията на славянските прилагателни. – In: Jazyk v komunikácii. Medzinárodný zborník venovaný Jánovi Bosákovi. Bratislava, 2004, s. 161-167.
Европрилагателни: възникване, строеж и правопис. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 157-161.
Родовата адаптация на англицизмите в българския и словашкия език. – In: Slavistika v premenách času (štúdie z jazykovednej a literárnovednej komparatistiky). Zborník príspevkov z medzinárodnej vedeckej konferencie. Prešov, 2009, s. 218-224.
Болгарско-чешские евролингвистические параллели. – Studia slavica. VII. Opole, 2003, s. 219-226.
Евролингвистични наблюдения. – В: Езикът: история и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 267-271.
За отношението между социолингвистически и типологически фактори. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 57-60.
Инновации композитного типа в современных славянских языках. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Москва, РАН, 2002, с. 10-12.
Интернационализационни процеси в българския език от края на XX век. – In: Internacionalizácia v súčasných slovanských jazykoch: za a protu. Bratislava, 1999, s. 59-66.
Интернационализационни процеси в историята и съвремието на българския книжовен език. – В: Вачкова, Кина. Изследвания по история на българския книжовен език. Помагало за студенти. Ч. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001. 146 с.
Лексеми с компонент еко- в книжовния български език. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 120-124.
Рец. за: Николова, Надка. Българската анатомична терминология през Възраждането (1824-1878). Шумен, „Антос”, 2003. 215 с. – Български език, 2005, № 1, с. 122-126.
Стандартизация на славянските езикови средства за европейска интеграция. – Герм. и бълг. в диалог, 2003, № 2, с. 123-132.
Съвременен процес на интернационализация в българския книжовен език. – В: Юбилейна научна конференция „25 години Шуменски университет „Еп. Константин Преславски”, Шумен, 30.X.-1.XI.1996. Доклади. Ч. 1. Езикознание и методика на езиковото обучение. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 28-34.
Терминостроителството в културния диалог между чехи и българи. – In: Antropologie dialogu. Souznění a nedorozumění mezi Cechy a Bulhary. Praha, 2000, c. 119-127.
Евролингвистични иновации в славянските стандартни езици. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 122-131.
Езиковите средства за европейска интеграция – нов обект за стандартизационна активност. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 23-34.
Из чешката и българската екологична терминология. Термини от областта на екологичното образование. – In: Práce z dějin slavistiky. Praha, 1991, s. 48-59.
Лудвиг Лукаш и чешкото влияние върху българската химическа терминология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 57-63.
Чехия и формирането на българската химическа терминология. – In: Les Études balkaniques tcheques. IX. Prague, Univerzita Karlova, 1994, pp. 117-124.
Атрибутивни двукомпонентни неологизми в два европейски езика (български и френски). – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 275-279.
За вариантите от типа хотспоти / хотспотове в съвременния български език. – Български език, 2008, № 4, с. 97-101.
За стилистичната функция на въпросителното местоимение какъв. – Език и литература, 1981, № 1, 89-92.
През огледалото на стила: Стилистична интерпретация на художествен текст. София, „Интервю Прес”, 2000. 408 с.
Семантична характеристика на българските абстрактни съществителни с наставка -ост. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 373-381.
Стилистичен анализ на художествения текст. София, „Народна просвета”, 1990. 133 с.
Текст и стил. София, „Авангард Прима”, 2005. 234 с.
Черти от семантичната характеристика на българските лични местоимения. – Език и литература, 1983, № 5, с. 62-71.
Езикови фактори, които обуславят родовата вариантност в българския език. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 28-45.
За вариантите от типа диплом-диплома и задух-задуха в българския език. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 29-40.
За произхода на устойчивото сравнение гол като сокол в българския език. – Българска реч, 2006, № 1, с. 65-68.
Принос към изучаването на речниковия състав на съвременния български език. Рец. за: Йорданова, Любима. Новите думи в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1980. 90 с. – Език и литература, 1981, № 6, с. 96-97.
Родовата вариантност при нарицателните съществителни имена в българския език. Дисерт. София, 2003. 350 с.
Стари мерки за дължина и разстояние в българската фразеология. – Български език и литература, 2010, № 3, с. 32-40.
Проблеми при изследването на рибните наименования. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 159-164.
Апелативи с префикс не- в български и сърбохърватски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVIII, 2000, № 1, с. 37-42.
Бележки върху употребата на отглаголните съществителни на -не/-ние. – Съпоставително езикознание, 1991, № 4, с. 45-49.
Една старинна дума в българския и сръбския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLV, 2007, № 1, с. 60-66.
За две лексеми в българския език в съпоставка със сръбски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 431-441.
О нормирању неких граматичких и лексичких појава у српском jезику у поређењу са бугарским jезиком. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 459-466.
Рец. за: Алексић, Мариана. Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с. – Съпоставително езикознание, 2008, № 1, с. 220-222.
Към съпоставителното проучване на публицистичния функционален стил в българския и сръбския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 355-360.
Етимологичният речник и старобългарската лексика. – Съпоставително езикознание, 2010, № 1, с. 60-63.
Езикови пластове в подезика на икономиката. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 116-125.
Южнославянская картина мира и словообразование. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 33-46.
Подготовката на академичен речник на българския език. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 66-71.
Две семантични обяснения. І. Прешлен. ІІ. Сабя. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 285-295.
Глаголы движения в болгарском языке. Диссерт. 1963.
За думата просвета в българския език. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80.
О Найдене Герове и его „Словаре болгарского языка”. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 5-9.
За истинските и мнимите авторски новообразувания в историята на лексиката на съвременния български книжовен език. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Доклади. История на българския език. Т. 2. София, 1987, с. 290–302.
За някои производни глаголи със суфикс -н- в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 13-18.
За произхода на думата вестник (вид периодично издание). – Език и литература, 1987, № 5, с. 42-57.
И. И. Срезневский и начало болгарской лексикографии. – Учен. зап. Тартуского университета, вып. 573. Из истории славяноведения в России. Труды по русской и славянской филолгии. 1981, с. 46-74.
И. И. Срезневски и началото на българската лексикография. – В: Венедиктов, Григорий. Българистични студии. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 105-129.
Из наблюдений над ранним русским влиянием на формирование болгарской канцелярско-административной лексики. – В: Проблемы изучения межъязыковых влияний в истории славянских языков и диалектов: социокультурный аспект. Москва, Институт славяноведения РАН, 2004, с. 20-24.
К изучению истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 5-38.
К истории болг. часовник. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 129-139.
К истории болг. часовник. – В: Этимология. 1966. Москва, 1968, с. 81-89.
К истории слов современного болгарского литературного языка. – Советское славяноведение, 1968, № 3, с. 40-48.
К истории слов современного болгарского литературного языка. (1. Бележка. 2. Сегашен. 3. Разноски.). – В: Из истории современного болгарского литературного языка. София, БАН, 1981, с. 246-268.
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – Славяноведение, 1997, № 4, с. 34-40.
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – В: Славянский сборник. Вып. 2. Москва, Издательство Московского университета, 2004, с. 60-69.
К семантической характеристике парных глаголов движения в литовском и славянских языках. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Сборник статей. Москва, 1993, с. 191-204.
К семантической характеристике редкого типа глаголов в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 5-10.
Към семантичната характеристика на глаголите в българския книжовен език. – Български език, 1965, № 1, с. 18-31.
Найден Геров и руските слависти в началната история на българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, 2002, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 28-36.
Пак по въпроса за универбизацията. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 179-183.
О некоторых „авторских” новообразованиях в болгарской лексике. – В: Studia Slavica. Языкознание. Литературоведение. История. История науки. К 80-летию С. Б. Бернштейна. Москва, Институт славяноведения и балканистики РАН, 1991, с. 63-69.
О некоторых явлениях интернационализации лексики в современном болгарском языке. – В: Тенденции интернационализации в современных славянских литературных языках. Москва, Институт славяноведения РАН, 1997, с. 179-212.
О нескольких Балановых словах. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 94-103.
О помете редко(е) в толковых словарях болгарского языка. – В: Folia slavistica: Рале Михайловне Цейтлин. Москва, Институт славяноведения, 2000, с. 9-13.
О семантических особенностях парных глаголов движения в славянских и литовском языках. – В: Типологическое и сопоставительное изучение славянских и балканских языков. Тезисы докладов и сообщений межреспубликанской конференции. Москва, 1992, с. 7-8.
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 71-76.
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Славянские культуры в эпоху формирования и развития славянских наций. XVIII-XIX вв. Материалы международной конференции ЮНЕСКО. Москва, „Наука”, 1978, с. 137-141.
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 111-128.
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Этимология. 1982. Москва, „Наука”, 1985, с. 86-100.
Общее и специфическое в процессах интернационализации в славянских литературных языках на современном этапе их развития. – В: Славянское языкознание. XII Международный съезд славистов. Краков, 1998 г. Доклады российской делегации. Москва, 1998, с. 521-535.
Относно формата за множествено число на някои типове многосрични съществителни от мъжки род в българския език. – Език и литература, 1985, № 3, с. 89-95.
Русское влияние и пуристические тенденции в болгарском литературном языке на стадии его становления. – В: Пуристические тенденции в истории славянских литературных языков. Москва, Институт славяноведения РАН, 2005, с. 45-49.
У истоков становления делового стиля современного болгарского литературного языка. – Славяноведение, 1998, № 3, с. 30-36.
Трако-славянски успоредици. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LX, 1969, № 1, с. 171-233.
У истоков становления делового стиля современного болгарского литературного языка. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 90-99.
Апроксимативът няколко с неговите преводни еквиваленти в руския и в португалския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 3. с. 5-10.
Как съвременният българин дели денонощието. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 18-21.
Синоними ли са лексемите утро и сутрин? – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 384-390.
Социолингвистични и психолингвистични особености на апроксимативния квантификатор няколко. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 306-309.
Съществителните човек и хора в португалския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 4, с. 5-12.
Уличният език в рап музиката – митове и реалност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 176-182.
Глаголът като обект на лексикографско описание в българските френскоезични речници. – Чуждоезиково обучение, 2002, № 2, с. 3-14.
Изследване на междуезиковите контакти през призмата на българския език. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 60-69.
Към българския етимологичен речник. – Български език, 2003, № 4, с. 89-93.
Лексикалната субституция в арготичния диалог. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 4-5, с. 80-82.
По повод един нов френско-български и българско-френски речник. Рец. за: Френско-български и българско-френски речник. Под ред. на Асен Чаушев. София, Колибри, 2005. – Съпоставително езикознание, 2006, № 3, с. 133-135.
Френската лексика в романа Тютюн. София, „Сиела”, 2009. 320 с.
За думите от чужд произход. – Вечерни новини, № 1731, 7.ІІІ.1957.
„Замърсяването” на българския език. – Наука, 2009, № 2, с. 2-4.
Агресията на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 20-24.
Езикът и общественото мнение. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 202 с.
За някои неологизми в узуса на днешното състояние на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 72-75.
Какво става с младежкия сленг. – София, 1989, № 5, с. 25-26.
Към динамиката на българския книжовен език днес. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІ, 1982, № 1, с. 5-52.
Към проблемата за социално стратифициращите диалектизми. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 373-377.
Към характеристиката на движещите сили в развоя на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1977, № 2, с. 1-10.
Непонятната чужда дума и снобизмът. – Наука, 2010, № 3.
О пуристических тенденциях в истории болгарского языка. – В: Развитие языковой жизни стран социалистического содружества. Praha, 1987, с. 224-253.
Обаянието на Вапцаровата поезия (Стилно-езиково майсторство). – Език и литература, 1989, № 6, с. 3-15.
Ориентализмите и жаргонизмите – единствено възможни средства за колоквиализацията на днешния книжовен български език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 25-32.
Пак за ученическия жаргон. – Родна реч, 1972, № 7, с. 74-76.
По някои съвременни комуникативни стратегии в наркоманските общности. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 73-79.
Проблемата за т.нар. чужди думи през погледа на Ст. Младенов и на Л. Андрейчин. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 56-60.
Рец. за: Ангелов, Ангел. Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчетаемост и клишираността в българските закони. София, „Херон прес”, 2008. 223 с. – Български език и литература, 2009, № 1-2, с. 184-185.
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Български език, 1990, № 5, с. 457-459.
Социолингвистика и езикова култура. – Български език и литература, 1989, № 1, с. 14-19.
Стилистичната революция във вестникарския език. – В: Езикът на медиите. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”, 1999.
Чуждите думи в българския език. – Родна реч, 1972, № 4, с. 75-76.
Социолингвистиката и ученическата реч. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 192 с.
Към въпроса за антонимията. – Български език, 1981, № 5, с. 439-443.
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните в сьвременния бьлгарски книжовен език (вьрху материал от прилагателните за пространствен размер и за цвят). София, БАН, 1987. 154 с. – Съпоставително езикознание, 1990, № 6, с. 86-91.
Модел и алгоритъм за определяне на семантичната структура на локативни наименования в български, полски и руски език. – Год. ТУ, XLVІІІ, 1995, № 4, с. 315-322.
Вербалност и номиналност на отглаголните съществителни в съвременния български книжовен език – Език и литература, 1975, № 5, с. 16-25.
Концептът труд в българската езикова картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80.
Нов етнолингвистичен лексикографски труд, посветен на народната календарна терминология. Рец. за: Легурска, Палмира, Мария Китанова. Тематичен речник на термините на народния календар. София, БАН, 2008. 152 с. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 74-77.
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните местоимения. – Българска реч, 2003, № 2, с. 28-30.
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните наречия. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 186-189.
Рец. за: Антонова-Василева, Лучия, Славка Керемидчиева. Кратък речник на диалектните думи. София, „Планета-3”, 2001. 284 с. – Българистика, 2002, № 5, с. 101-103.
Рец. за: Китанова, Мария. Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 115-117.
Светът на птиците в българската езикова картина на света. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 60-67.
Човекът и светът на животните в българските устойчиви сравнения. – Български език, 2009, № 2, с. 33-45.
Ценно помагало за българските есперантисти. Рец. за: Атанасов, Атанас, К. Георгиев, В. Олянов. Българско-есперантски речник. София, „Наука и изкуство”, 1961. 631 с. – Литературни новини, № 10, 28.ІХ.1961.
Една забравена тракийска дума в българския език. – Език и литература, 1977, № 4, с. 75-77.
Значение на името кукери и неговата етническа принадлежност. – Език и литература, 1977, № 6, с. 73-74.
Не заемки, а наследство от субстрата. – Филология, 1987, № 17-18, с. 17-25.
Няколко български думи от тракийски произход. – Език и литература, 1977, № 5, с. 67-71.
К составлению идеографического переводного словаря русской фразеологии (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, 1987, с. 20-23.
Коварството на приятели. Към проблемите на фразеологичния превод. – В: Слово. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Ирина Червенкова. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 260-270.
Коварството на приятели. Към проблемите на фразеологичния превод. – В: Изкуството на превода. Т. 2. София, „Народна култура”, 1978, с. 19-38.
Много в переводах с русского. – Болгарская русистика, 1975, № 4, с. 35-38.
Некоторые вопросы перевода фразеологии (на материале главного образа русского и болгарского языков). – In: Festschrift für Wolfgang Gesemann. Bd. 1. Beiträge zur Bulgaristik. München, 1986, pp. 281-298.
Перспективы развития русско-болгарской лексикографии и перевод. – Болгарская русистика, София, 1988, № 2, с. 80-85.
Реалия как компонент фразеологизма. – Болгарская русистика, 1976, № 3, с. 25-29.
Съвременната българска лексикография и подготовката на лексикографски кадри. – В: Лексикография’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 11-39.
Ценен технически справочник. Рец. за: Герганов, Пенко, Андрей Анев, Георги Киселов, Петър Билдирев. Руско-български технически речник. София, „Наука и изкуство”, 1957. 910 с. – Труд, № 133, 7.VІ.1957.
Що е лексикография и има ли тя почва у нас? – Литературен форум, № 13, 1-7.04.1992, с. 2.
Каламбурът и възпроизвеждането му в превода. – В: Влахов, Сергей, Сидер Флорин. Непреводимото в превода. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 304-341.
Специфика на превода от руски на български – лексика, фразеология, колорит. – В: Изкуството на превода. Т. 2. София, „Народна култура”, 1978, с. 19-38.
Фразеологичните единици в превода. – В: Влахов, Сергей, Сидер Флорин. Непреводимото в превода. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 170-213.
Към семантичната и синтактична характеристика на глаголите с префикс о-. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 493-498.
Семантични и синтактични особености на една група перцептивни глаголи в българския език. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 79-81.
Семантични и синтактични особености на префигираните глаголи с прономинален елемент в български. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 322-328.
Структурна и семантична характеристика на някои префигирани глаголи в съвременния български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХХІХ, 2004, с. 5-28.
Езиково взаимодействие в един таен говор. – Съпоставително езикознание, 1988, № 2, с. 23-26.
Порiвняльно-типологiчна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв на -ствува- (-ствова-). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 23. Львiв, 1981, с. 71-78.
Порiвняльно-типологiчна характеристика схiднослов’янських i болгарських дiєслiв, мотивованих словами iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львiв, 1980, с. 115-123.
Семантико-словотвiрна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 19. Львiв, 1979, с. 83-88.
Пак за чуждиците. – Български журналист, 1964, № 4, с. 24-25.
Сравнительно-типологическая характеристика восточно-славянских и болгарских глаголов, мотивированных именными основами иноязычного произхождения. – В: Историко-филологически изследвания. Велико Търново, ВУ „Кирил и Методий”, 1983, с. 251-258.
О структуре, семантике и коннотативных свойствах глагольных лексем и их сочетаний в паремиях (На материале русского, болгарского и сербского языков). – Зборник Матице Српске за славистику, 2004, књ. 65-66, с. 75-100.
Превод на фразеология. Сравнително изследване на фразеологизми в български и руски език. – В: Съвременни проблеми на теорията на превода. София, 1982, с. 94-99.
Прямое и переносное значение цветообозначений во фразеологических единицах русского и болгарского языков. – В: Материалы третьей научной конференции болгарских аспирантов, обучающихся в СССР. София, 1979, с. 210-218.
Сравнительный анализ фразеологических единиц с компонентами – цветообозначениями. (На материале русского и болгарского языков). Диссерт. Ленинград, 1978. 249 с.
Фразеологические единицы с цветообозначением красный. – Болгарская русистика, 1980, № 4, с. 50-56.
Сравнительная характеристика устойчивых сравнений в болгарском и русском языках. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 80-87.
Сравнительный анализ квантитативных фразеологических единиц в русском и болгарском языках. – В: Доклади от научната сесия, посветена на 100 години от рождението на Г. Димитров. Секция 2. Езикознание. Шумен, 1982, с. 94-101.
Лексика болгарский загадок: опыт составления семантического словаря загадок. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 187-204.
Турските наименования на отвлечени понятия в езика на българския фолклор. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 220-222.
Експресивните частици в българския език. Велико Търново, „Абагар”, 1999. 206 с.
За някои лексикални и морфо-синтактични средства за изразяване на експресивност в съвременния български книжовен език. – Български език, 1989, № 2, с. 127-135.
Патилата на преводачите с двуезичните речници. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 58-72.
Метафоричното обозначение грешката е вярна. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 116-124.
Культурно-коннотированная лексика в словаре и в переводе. На материале болгарского и русского языков. Диссерт. Ленинград, 1983. 187 с.
Культурные коннотации и болгарско-русские словари. – Болгарская русистика, 1983, № 3, с. 53-58.
Още по въпроса за речниковите антоними. – Български език, 1979, № 1, с. 62-66.
Битник – нова чужда дума. – Български език, 1967, № 3, с. 268-269.
Две излишни турски думи (ишлеме, пиширме). – Български език, 1969, № 3, с. 295.
Думите поща и пощальон в някои славянски езици и в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 697-702.
За две немски думи в сладкарството. – Български език, 1970, № 5, с. 464-465.
За двойните форми на някои чужди думи. – Средношколско знаме, № 28, 27.ІV.1982.
За думата пастух и слап. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 127-129.
За някои преходни чужди думи в речника на българския език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 403-408.
За някои чужди думи, употребявани с неправилни форми в българския език. – Български език, 1965, № 2, с. 163-167.
Изговор и транскрипция на италианските имена в българския език. – Български език, 1955, № 1, с. 39-43.
Изследване върху испанските думи в българския език. Рец. за: Petkanov, Ivan. Los elementos léxicos españoles en la lengua búlgara. In: Actas del XI congreso internacional de lingüística y filología románica (Madrid, 1965). Madrid, 1969, pp. 2085-2096. – Български език, 1971, № 5, c. 481-482.
Имена на превозни средства с наставка бус. – Транспортен глас, № 48, 29. ХІ.1974.
Имената на билките. – Турист, 1980, № 5, с. 11-12.
Името кокиче. – Български език, 1981, № 2, с. 136-139.
Как се създават жаргонните думи и изрази. – В: Въгленов, Михаил. За правилна реч. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 37-41.
Китайски думи в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 177-183.
Метафори от названия на животни. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 363-369.
Неуместна употреба на чуждици. – Средношколско знаме, № 20, 18.02.1975.
Нови думи в търговския речник. – Български език, 1967, № 2, с. 153-154.
Някои нови сложни думи. – Български език и литература, 1970, № 3, с. 61-64.
Някои термини във връзка с автомобилния транспорт. – Български език, 1969, № 2, с. 192-194.
Няколко лексикални успоредици в славянските езици. – Български език, 1968, № 4-5, с. 417-420.
Няколко нови чужди думи в български език. – Български език, 1965, № 1, с. 56-61.
Полски думи в български език. – Български език, 1958, № 3, с. 234-247.
Полски думи в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 265-279.
Произход и значение на някои идиоми. – Български език, 1974, № 6, с. 563-564.
Произход на няколко екзотични думи. – Български език, 1958, № 2, с. 164-167.
Произход на три думи в съвременната техника. Хеликоптер, скафандър, кибернетика. – Език и литература, 1959, № 1, с. 62-63.
Рец. за: Илчев, Стефан, Анна Иванова, Ангелина Димова, Мария Павлова. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ и ХХ век. София, БАН, 1974. 606 с. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 62-65.
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с. – Език и литература, 1957, № 1, с. 60-63.
Спортни термини. – Старт, № 178, 29.Х.1974, с. 15.
Употребата на някои пароними в българския език. – Средношколско знаме, № 24, 15.ІІІ.1977, с. 3.
Чуждите думи в множествено число, употребявани в единствено число в българския език. – Български език, 1971, № 4, с. 354-357.
Спортната терминология в Речника на съвременния български език. – Отечествен фронт, № 3457, 12.Х.1955.
За същността на жаргона. – В: Христоматия по съвременен български език. Благоевград, Издателство на ВПИ, 1990, с. 56-70.
Фразеологизми и паремии с опорен компонент циганин в българския език. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 499-504.
Глаголи за положение в българския и чешкия език. Дисерт. София, 1996. 203 с.
Глаголите reflexiva tantum в словашки език и техните съответствия в български. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски”, 2002. 240 с.
За глаголите reflexiva tantum с компонент si в словашки език и еквивалентите им в български. – Slavica Slovaca, 2000, № 1, s. 26-39.
За някои аспекти в семантичните отношения между лексикалните двойки стоя – stat, седя – sedet в български и чешки език (или още за спецификата на българския език като балкански). – Балканистичен форум, 1995, № 2, с. 44-51.
Някои наблюдения върху семантиката на рефлексивната частица си: Поглед върху медиалните лексеми за положение в съпоставителен план с чешки език. – Български език, 1995, № 5-6, с. 419-426.
Опит за семантичен анализ на еднокоренна глаголна лексика в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 93-98.
Семантични промени на думите в българския език. – Българска реч, 1997, № 3-4, с. 28-31.
Особености на лексиката на Г. С. Раковски във вестник Дунавски лебед. – Език и литература, 1984, № 6, с. 68-76.
Речник на българский език (1895-1904) от Найден Геров и Српски рjечник (1818) от Вук Караджич. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 23-24.
Речникът в Граматиката на братя Цанкови – най-обемистият български речник за времето си. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 355-362.
Глаголните моторни корелации в балканските неславянски езици в сравнение с някои славянски езици. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 152-157.
За някои корелации на моторни глаголи в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 152-158.
Някои особености на глаголните двойки за придвижване в българския език в съпоставка с руски. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 363-370.
Емоционален словообразователен тип в българската глаголна система. – Български език, 1968, № 6, с. 536-589.
ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ.София, „Народна просвета”, 1978. 179 с.
ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999. 268 с.
ВЪПРОСИ НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ.София, БАН, 1986. 236 с.
Имена за лица. – Български език, 1961, № 3, с. 253-258.
Нарицателни имена, употребявани като собствени. – Български език, 1960, № 1, с. 55-60.
Лексико-семантична симетрия и асиметрия между фразеологизми в турска, гръцка и българска езикова среда. – Морски научен форум, 2001, № 3, с. 355-359.
Езикова старина в българската фразеология. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 311-319.
Езикът на д-р Васил Берон и книжовното устройване на отвлечените съществителни с наставки -ние и -не през втората половина на ХIХ век. – Език и литература, 1985, № 3, с. 96-101.
Езикът на Сава Доброплодни в преводното съчинение Игиономия. – Език и литература, 1982. № 3. с. 82-96.
За един фразеологизиран образ в българския език. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 214-224.
Към въпроса за българските разговорни фразеологизми, мотивирани от жестове. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 75-84.
Към въпроса за мястото на лексиката от чужд произход в Софрониевия език. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 203-231.
Отново за чуждите думи. – Отечествен фронт, № 10671, 27.ІХ.1979; № 10682, 12.Х.1979; № 10686, 18.Х.1979.
Лексикология на българския език. (Лексемика. Ономастика. Фразеология. Лексикография). Велико Търново, „Абагар”, 1998. 424 с.
Лексическа и фонетико-семантическа характеристика на звукоподражателните думи в българския език. Дисерт. Велико Търново, 1977. 330 с.
Лингвистическа природа и речеви функции на звукоподражателните думи в българския език. – Език и литература, 1980, № 3, с. 84-94.
Мит и народни представи във вътрешната форма на българските фразеологизми с компонент сърце. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 268-278.
Многозначността на думите – богатство на езика. – Предучилищно възпитание, 1975, № 7-8, с. 24-31.
Образните основания на българските фразеологизми с компонент душа. – Проглас, 2008, № 2, с. 20-41.
Основен курс по съвременен български език. Ч. 2. Лексикология и фразеология. Велико Търново, „Аста”, 1993. 246 с.
Предложно-именни фразеологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, с. 9-17.
Специфика на изобразителните (звукоподражателните) думи като структурни елементи на езиковата система. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Езикознание. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 17-28.
Старобългарските корени на фразеологизми с компонент сърце. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 325-340.
Стилно-езиково своеобразие на Разцветниковите детски творби. – Език и литература, 1979, № 2, с. 62-80.
Строители и строителство на новобългарския книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002. 271 с.
Сърцето в българската паремиология. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 174-181.
Удвоения в структурата на българските изобразителни думи. – Език и литература, 1977, № 1, с. 35-46.
Фонетика и лексикология. Велико Търново, „Слово”, 1993. 94 с.
Фонетика и лексикология на българския език. Велико Търново, „Абагар”, 1995. 480 с.
Фонетико-семантическа характеристика на четирифонемните едносрични звукоподражателни думи в българския език. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 35-43.
Фразеологизми в българския език с библейски ономастичен компонент. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 84-95.
Фразеологизми с компонент глава със старобългарски първообрази в библейските текстове. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 56-67.
Фразеологизми с опорна дума бог в българския език. – Проглас, 2007, № 1, с. 145-155.
Фразеология на Аз-субектността в българския език. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 33-39.
Цветната дъга на нашата реч – синонимите. – Предучилищно възпитание, 1975, № 1, с. 1-7.
Човекът и човешкият живот, представени от българските разговорни зоофразеологизми с образна компонента куче, псе. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 71-84.
Представи за пространство, време и движение в българския език (когнитивно изследване). Дисерт. София, 2010.
Терминологична система на кръвно родство у българите. – Изв. Етн. инст. и музей, 1972, № 14, с. 159-174.
Представите за пространство в българския език от гледна точка на когнитивния подход. – Проглас, 2009, № 2, с. 107-121.
Сопоставительный анализ номинативных терминологических структур научно-технической сферы общения (русско-болгарские параллели). – Бюлетин, 1977, № 6, с. 23-31.
За възникването на някои марксически термини в българския литературен език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 69-76.
Голямо езиково дело. Рец. за: Геров, Найден. Речник на българския език. Т. І-VІ. София, „Български писател”, 1977-1979. – Родна реч, 1979, № 3, с. 10-13.
Вторичная номинация лица путем метафоризации зоонима (На материале русского и болгарского языков). – Сьпоставително езикознание, 1985, № 4, с. 27-35.
Принос към диалектната фразеология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 93-99.
Рец. за: Зидарова, Ваня. Очерк по българска лексикология. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 1998. 176 с. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 669-772.
Типология на речниците. – В: Лексикография ’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 71-85.
За терминологията в леката атлетика. – Народен спорт, № 47, 13.VI.1955.
За езика на Константин Константинов. – Литературна мисъл, 1976, № 2, с. 122-135.
Лексикографирование русско-болгарских аналогов как аспект их сопоставительного описания. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXI, 1998, с. 317-324.
О межъязыковой лексической аналогии. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 13-18.
О формально сходной лексике в русском и болгарском языках и проблемах ее изучения. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 287-292.
О широкозначности в сопоставительном изучении русской и болгарской лексики. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 30-37.
Проблеми на научната терминология при съставяне на двуезични специализирани речници (с оглед на икономическия немски език). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, 2008, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 383-389.
Глаголи, които образуват фразеологични съчетания със съществителни. – Български език, 1953, № 4, с. 329-337.
Думата глава в българския речник. – Български език, 1952, №1-2, с. 69-77.
Към въпроса за езика и стила на Христо Ботев. – Език и литература, 1960, № 6, с. 405-414.
Към въпроса за фразеологичните съчетания в българския език. (Обогатяване на фразеологията). – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 129-163.
Образуване на наречия по фразеологичен начин. – Български език, 1955, № 4, с. 343-349.
Речник на езика на Христо Ботев. – Български език, 1963, № 4-5, с. 447-460.
Съюзът или в съвременния български език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 339-349.
Финалните съюзи в съвременния български език. – Български език, 1967, №2, с. 101-113.
Фразеология на Ботевата сатира. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 441-466.
Ръководство за съставяне на речник на българския език. София, БАН, 1966. 152 с.
Многоезичната база „Интерактивна терминология за Европа (IATE)” като терминографски продукт. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 417-422.
Славянски разговорник. Рец. за: Славянски разговорник. София, „Наука и изкуство”, 1959. – Студентска трибуна, № 35, 26.V.1959.
За някои проблеми при разглеждане на цветовата лексика (преглед на литературата). – Език и литература, 1989, № 4, с. 82-97.
За някои цветообозначения в английския език и преводните им еквиваленти в българския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 88-96.
За репрезентацията на значението и употребата на езика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1997. 180 с.
Нееднозначността като свойство и употреба на езика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 117-120.
Опит за моделиране на метафоричните и метонимичните значения на някои прилагателни за цвят в английски и български. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 155-180.
Прилагателни за цвят в английския и българския книжовен език. Дисерт. Велико Търново, 1993. 169 с.
Семантичен анализ на прилагателните за цвят в английския и българския език в съпоставителен план. – Тр. ВТУ, ХХІІ, 1988, кн. 2, с. 101-125.
За наименованията в българското грънчарство. – Изв. Ист. музей, Велико Търново, 1993, № 8, с. 145-152.
Езикови и стилни особености на Вазовите исторически драми. Дисерт. София, 1969. 296 с.
Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 348-417.
Отражение на националните и на националноезиковите възгледи на Петко Славейков върху езика на поезията му. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 146-152.
Отражение на националноезиковите възгледи на Петко Р. Славейков върху езика на поезията му. – Български език, 1986, № 6, с. 497-502.
Речевите актове като предмет на лексикографско описание. – Български език и литература, 1998, № 5-6, с. 3-9.
Трябва ли и как да превеждаме международната (научна) терминология? (Главоблъсканици около превода на gender). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 137-142.
Дъще, брате – старинни преживелици в български език. – Български език, 1961, № 2, с. 97-101.
Езикът на Български народни песни от Братя Миладинови. (Към 100-годишнината от смъртта на Братя Миладинови). – Работническо дело, № 346, 12.ХІІ.1961.
Езикът на Български народни песни от братя Миладинови. – Български език, 1961, № 5-6, с. 385-401.
Към въпроса за двояките форми от типа раб – роб в български език. – Български език, 1965, № 6, с. 512-515.
Към изследването на речниковия състав на нашия език. – Български език, 1952, № 1-2, с. 63-68.
Към тракийската лексика. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 497-504.
Общославянската структура на думата. – Български език, 1964, № 4-5, с. 289-292.
А хубавите наши думи? – Земеделско знаме, № 250, 23.10.1964.
Езикови несъобразности, неправилна употреба на чужди думи. – Земеделско знаме, № 301, 23.12.1964.
Защо тези чуждици? – Български журналист, 1963, № 12, с. 16-18.
Необходими чужди и ненужни чужди думи. – Отечествен фронт, № 9098, 18.01.1974.
Неправилности и чуждици. – Вечерни новини, № 4251, 11.05.1965.
Език и стил на П. Ю. Тодоров. – Български език, 1962, № 5, с. 382-403.
Аспекти на ономастичната семантика. – Български език, 1991, № 2, с. 96-100.
Българска семасиология. Велико Търново, „Абагар”, 1993. 272 с.
Език и стил на Йордан Йовков. София, „Народна просвета”, 1979. 104 с.
Езиковата съкровищница на Йордан Йовков (По случай 100 години от рождението на писателя). – Български език, 1980, № 4, с. 315-325.
Езикът на Г. С. Раковски като обект на лингвистичната наука. – Български език, 1971, № 6, с. 515-522.
Езикът на Житие и страдания грешнаго Софрония от историческо гледище. – Език и литература, 1990, № 3, с. 15-22.
За словообразователната и семантичната структура на наречията с компонент без- (bez-) в български и някои успоредици в полски език. – В: Славистични проучвания. София, Наука и изкуство”, 1978, с. 21-34.
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – Език и литература, 1969, № 5, с. 40-47.
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 69-75.
Лексико-морфологическа модификация на първичното числително един в съвременния български език. – Български език, 1967, № 2, с. 113-124.
Наречието в белетристичния стил на Иван Вазов. – Български език и литература, 1986, № 4, с. 2-9.
Наречието в стиловете на българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1981. 136 с.
Приглаголните съчетания с предлога по. – Тр. ВТУ, ІХ (за 1971-1972), 1973, кн. 1, с. 355-434.
Разговорна и битова лексика в стила на Йордан Йовков. – Език и литература, 1980, № 4, с. 51-61.
Семантиката на думата в измеренията на синтагматиката. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 259-268.
Семантичното развитие на думата като семасиологичен проблем. – Проглас, 1992, № 1, с. 6-14.
Система на наречието в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1976. 416 с. (І ч.), 417-759 с. (ІІ ч.).
Словообразователна структура и семантика на производните наречия в съвременния български език. – Тр. ВТУ, ХІ (за 1973-1974), 1975, кн. 1, с. 577-652.
Словообразувателна структура на наречието в съвременния български език (продължение от т. ХІ). – Тр. ВТУ, ХІІІ, 1978, кн. 2, с. 101-190.
Съчетаемост на наречията в съвременния български език. – Език и литература, 1976, № 6, с. 37-46.
Лексикология на съвременния български език. Велико Търново, УИ „Кирил и Методий”, 1975. 214 с.
Учебник по лексикология на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1979. 207 с.
Учебник по лексикология на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1983. 207 с.
Частотный словарь болгарской внешнеполитической лексики. – В: Статистика речи и автоматической анализ текста. Ленинград, 1974, с. 330-334.
Честотен речник на външнополитическата лексика (на равнището на думата). – Български език, 1974, № 3, с. 245-251.
О соотношениях в лексических значениях слова в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 85-99.
О лексико-семантической основе сочетаемости (на материале лексем идти – ходить в сопоставлении с их болгарскими соответствиями). – Болгарская русистика, 1981, № 5, с. 75-80.
Традиционна строителна и жилищна терминология. – В: Сборник за народни умотворения и народопис. Т. 60. София, БАН, 1976, с. 99-143.
Полисемия в българската и английската военноморска терминология. – Съпоставително езикознание, 2009, № 2, с. 21-35.
По някои актуални проблеми на терминологията на туризма. – Изв. ВИНС, 1986, № 3, с. 72-78.
Активни словообразователни процеси в групата на прилагателните, свързани с терминологията. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 102-109.
Влияние на руската научно-техническа терминология върху българската. – Български език, 1967, № 5, с. 410-423.
Влияние на руската научно-техническа терминология върху българската. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 195-205.
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 40-50.
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 124-134.
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609.
За историята на думата канарче в нашия език. – Български език, 1987, № 4, с. 315-316.
За строежа и значението на някои категории сложни думи. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 126-127.
За употребата на думите контакт и връзка. – Български език, 1956, № 1, с. 77.
Законопроект или проектозакон? – Български език, 1956, № 1, с. 78.
Източници за обогатяване на българския книжовен език. – В: Съвременният български книжовен език. София, „Народна просвета”, 1983, с. 46-50.
Критерий, мерило и показател. – Български език, 1982, № 2, с. 163.
Към въпроса за семантичната характеристика на отглаголните съществителни в българския книжовен език (Опит за лексико-граматическа прекатегоризация). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 151-162.
Лексико-граматични движения във връзка с терминологията в историята на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 55-58.
Наблюдения върху езика на Паисиевата Славянобългарска история. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, БАН, 1962, с. 345-377.
Найден Геров като строител на новобългарския книжовен език. – Български език, 1983, № 4, с. 305-310.
Новите думи в българския език. – Родна реч, 1960, № 4, с. 46-47.
Някои словообразователни типове в езика на Паисиевата Славянобългарска история. – Български език, 1962, № 6, с. 520-529.
Обсъждане езика на нашата публицистика. – Български език, 1954, № 3, с. 276-281.
Паисиевата любов към родния език. – Родна реч, 1963, № 3, с. 41-44.
Паисий Хилендарски – строител от нов тип на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1983, № 5, с. 2-10.
По въпроса за прехода на някои устойчиви фразеологични и синтактични словосъчетания в категорията на служебните думи. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 327-337.
Приносен труд върху историята на съвременния български език. Рец. за: Ничева, Кети. Езикът на Софрониевия „Неделник” в историята на българския книжовен език. София, БАН, 1965. 248 с. – Български език, 1966, № 3, с. 271-277.
Разказ за живота на думите. Рец. за: Илчев, Стефан. Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975. 226 с. – Български език и литература, 1976, № 2, с. 55-57.
Рец. за: Мурдаров, Владко. Съвременни словообразователни процеси. София, „Наука и изкуство”, 1983. 138 с. – Съпоставително езикознание, 1984, № 3, с. 99-102.
Семантична характеристика на отглаголните съществителни на -не и -ние в българския книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 225-233.
Семантични и структурни промени при калкиране на терминологични изрази в българския език. – Slаvia, 1982, № 1, s. 1-6.
Състояние и проблеми на българската научно-техническа терминология (история и перспективи). – Български език, 1977, № 4, с. 276-284.
Термини и терминология. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 103-106.
Терминологичната проблематика в нашето езикознание. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. София, БАН, 1981, с. 133-137.
Фразеологизмите – един специфичен начин за опознаване и представяне на света. – Българска реч, 2005, № 1, с. 33-41.
Ценен научен принос. Пръв фразеологичен речник на българския език. Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Литературен фронт, № 42, 16.Х.1975, с. 6.
Чистотата на българския книжовен език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 113-116.
Чуждите думи – полезни и вредни. – Отечествен фронт, № 10674, 24.VІІІ.1979.
„Новите” термини и езикови изрази. – Отечествен фронт, № 13395, 23.ІІІ.1990.
За принципите, върху които се гради правописен речник на съвременния книжовен език. – Български език, 1985, № 3, с. 211-218.
Състояние и проблеми на българската научна и техническа терминология. – В: Теоретична конференция „Преводът в служба на науката и техническия прогрес”. София, Съюз на преводачите в България, 1977, с. 83-90.
Славянски и неславянски езикови влияния в периода на оформяне и стабилизиране на съвременния български книжовен език (с оглед предимно към лексиката). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 107-120.
Отношенията на родство, отразени в българската роднинска терминология. – В: Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. 2. София, 1972, с. 249-252.
Видове човешка дейност, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 32-41.
Времето на денонощието като част от езиковата картина на света в българския и руски език. – Български език, 2007, № 2, с. 74-81.
Природни и митологични обекти, съотнесени с отделните периоди на денонощието. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 6, с. 18-25.
Семантичното поле време на денонощието в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297.
Няма да измислиш топлата вода... (преводими ли са френските фразеологизми на български?). – Езиков свят, 2009, № 2, с. 267-272.
Семантичното поле време на денонощието в контекста на българската и руска езикова картина на света. – Български език, 2008, № 2, с. 70-77.
Семантичното поле денонощен кръг на времето в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297.
Семантичното поле като единица за описание на езиковата картина на света. – Българска реч, 2007, № 2, с. 109-118.
Структуриране на семантичното поле време на денонощието в руския и българския език. – Болгарская русистика, 2007, № 3-4, с. 12-19.
Формиране на денотативни класове в състава на семантичното поле време на денонощието. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 18-26.
Формиране на общоезиковото семантично поле време на денонощието в български и руски език. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 7-12.
Човешките състояния, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и в руския език. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 20-27.
К вопросу о сопоставительном исследовании семантики предлогов. – Зборник Матице Српске за славистику, 2005, књ. 68, с. 209-216.
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Български език, 1981, № 6, с. 524-525.
Устойчиви словосъчетания в обществено-политическия речник на Димитър Благоев. – Език и литература, 1981, № 4, с. 11-17.
Прилагателни на -ичен, -ически в развитието на съвременния български литературен език. – Български език, 1962, № 4, с. 273-282.
Към въпроса за семантичната парадигма и епидигма на качествените прилагателни имена. – В: Палеославистика и епиграфика. Велико Търново, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, 1988, с. 60-63.
Модалните глаголи в английския и българския език: разширен съпоставителен анализ. Дисерт. София, 1989. 212 с.
За българските показателни кинеми. – Български език, 1989, № 4, с. 331-336.
О природе фразеологического значения. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 109-110.
За характера на фразеологичните неологизми в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 155-162.
К вопросу о типологии внутренних форм фразеологических единиц родственных языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 163-169.
К вопросу о фразеологизмах, связанных с эмоциями: (На материале русского и болгарского языков). – В: Номинативная единица в семантическом, грамматическом и диахроническом аспектах. Челябинск, 2006, с. 149-153.
Към въпроса за фразеологизмите и езиковата култура. – В: Езиково обучение и актуални проблеми на езиковата култура. Смолян, 1995, с. 25-29.
Народный календарь в болгарской и русской фразеологии и паремиологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 237-244.
Национально-культурные элементы во фразеологии. (На материале болгарского и русского языков). – Славистика. III. 2008, с. 70-75.
Новият живот на фразеологизмите в периодичния печат. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХLVІ, 1996, с. 48-55.
О вариативности во фразеологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 141-150.
Образ женщины во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 64-70.
Образная основа фразеологических единиц – отражение социальной культуры народа. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 231-236.
Отражение духовной жизни русского и болгарского народов в устойчивых словесных комплексах. – В: Славистика. II. 2003, с. 35-40.
Отражение неорганического мира во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 235-239.
Представление о мужчинах во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 153-167.
Представление об отношении женщин и мужчин во фразеологических картинах мира (на материале русского и болгарского языков). – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 289-294.
Проблемы методики исследования фразеологических единиц (ФЕ) в сопоставительном плане. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, № 1, с. 93-98.
Роль культурного компонента в формировании фразеологической единицы (ФЕ). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 173-178.
Роль фразообразующих компонентов в формированнии фразеологического значения. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 276-281.
Русские фразеологизмы с глаголом ‘иметь’ и их болгарские соответствия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 221-227.
Своеобразие на пословиците и поговорките, отразяващи емоционалната природа на човека (на материал на български и руски език). – В: Трудове на юбилейната научна сесия на Съюз на научните работници в България. Велико Търново, 1985, с. 50-56.
Специфика функционирования фразеологизмов в современной публицистике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 167-172.
Сравнительный анализ болгарских и русских фразеологических единиц, пословиц и поговорок со значением ‘бедный – богатый’. – Славистика. I. 1998, с. 51-58.
Фразеологизмы с собственным именем в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 182-188.
Фразеологизмы, связанные с юмором (на материале русского и болгарского языков). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 409-414.
Характерът на българите и руснаците, отразен във фразеологията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 239-243.
К вопросу о фразеологизмах, связанных с поведением человека. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. А, с. 123-130.
К вопросу о соматических фразеологизмах русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 553-560.
Нов българско-руски тематичен речник (електронна версия). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 220-224.
Фразеологичните неологизми в българския език и техните съответствия в други славянски езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 286-299.
Наречията във Вечери в Антимовския хан и в Старопланински легенди. – Родна реч, 1979, № 3, с. 58-60.
Английските заемки в българската ветеринарно-зоотехническа лексика. Дисерт. Пловдив, 1987. 191 с.
Активизация на препозитивния компонент про- в най-новото българско именно словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 319-326.
Асиметрия в значенията при някои съществителни имена в българския език (с оглед на представянето им в лексикографските трудове). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 68-76.
За един нов модел деривати с префикс анти- в българския книжовен език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 30-34.
За един нов препозитивен компонент в съвременното българско словообразуване. – Българска реч, 2005, № 3, с. 30-34.
За някои препозитивни именни форманти като лексикографски проблем. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 290-296.
За някои съществителни pluralia tantum и тяхното представяне в еднотомен тълковен речник. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 540-548.
За употребите на нов тип деривати с анти в българския език от началото на ХХІ век. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 203-214.
За форманта супер- в съвременното българско словообразуване. – Български език, 2006, № 2, с. 90-96.
Иновации в словопроизводството на именни деривати с префикс съ- в съвременния български книжовен език. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 29-32.
Иновационни процеси при именната префиксация в българския книжовен език от края на ХХ и началото на ХХІ век. Дисерт. София, 2007. 256 с.
Лексикографско представяне на езикови единици със словообразувателен компонент транс-. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 126-136.
Синонимни названия на съчетанието роден език в българския език. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 74-78.
Функционална и семантична характеристика на препозитивия именен формант екс- с оглед на лексикографското му представяне в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava. Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 119-126.
Темпоральная лексика в русском языке в сопоставлении с болгарским. Диссерт. Одесса, 1990. 207 с.
Деякi спостереження над мiжмовною омонiмiєю. – Мовознавство, 1989, № 6, с. 52-54.
За продуктивността на словообразователните модели на сложните прилагателни-термини в руски и български език (върху материал от руска и българска селскостопанска терминология). – Науч. тр. ВСИ, ХХХ, 1985, № 1, с. 167-173.
Психолингвистичен подход към изследването на семантиката. – Год. ИЧС, VІІ, 1990, с. 3-12.
Словесни асоциации на термини от органичната химия. – Год. ИЧС, Х, 1998, с. 151-162.
Юридическата лексика и българските речници. – Език и литература, 1982, № 4, с. 119-123.
Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 226 с. – Отечествен фронт, № 9079, 29.ХІІ.1973.
Дискурсът на популярната преса. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 85-92.
Езикови манипулации в спортната преса. Велико Търново, „Фабер”, 2000. 176 с.
Количествени характеристики на ветеринаро-медицинската научна лексика. Дисерт. София, 1993. 135 с.
Езикът на пресата – глас на гражданското общество или на плебейска публичност. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 247-268.
За „позволеното” и „непозволеното” в езика на спортната преса. – Проглас, 1999, № 1-2, с. 55-73.
Спортната преса и нейният език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 287-294.
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – В: Проблеми на българския правопис и правоговор. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 185-195.
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 126-131.
За лексикалното значение на предлога. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 47-53.
Някои особености на предлога като своеобразна част на речта. – Съпоставително езикознание, 1992, № 4, с. 32-44.
Към въпроса за семантико-стилистичната адаптация на чуждите думи в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХІХ, 1981, № 5, с. 83-91.
По въпроса за културния компонент в значението на думата. – Год. ВИАС, ХХХІ, 1984, № 2, 153-169.
К вопросу о субстратных вкраплениях в лексике болгарского языка. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 27-29.
Някои особености на научния стил в българския език. – Език и литература, 1974, № 4, с. 32-44.
Рец. за: Панчев, Кутю. Диференциален фразеологичен руско-български речник. София, 1955. 149 с. – Език и литература, 1955, № 5, с. 397-400.
ГЛАВОБОЛИЯ С ЧУЖДИТЕ ДУМИ.София, „Наука и изкуство”, 1983. 167 с.
Консервативна ли орфография словаря Найдена Герова? (Словарь Найдена Герова как зеркало времени). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 41-55.
Фразеология и дидактика. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 379-388.
Типология фразеологических единиц в славянских языках (о некоторых аспектах сопоставительного анализа). – В: Проблемы фразеологии. Тула, 1980, с. 117-125.
За чистотата на езика. – Учителско дело, № 42, 17.ХІ.1981, с. 8.
Наблюдения над употребата на глаголни лексеми в романа Морава звезда кървава на Константин Петканов. – Език и литература, 1982, № 1, с. 68-72.
Словотворчеството на Блага Димитрова в романа ѝ Лице. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 87-96.
Компютърната лексика в езика на българина. – Български език, 2003, № 1, с. 103-106.
Назви жителiв у болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 114-121.
Наименование жителей в болгарском и восточнословянских языках. – В: Единицы восточнословянских языков: структура, семантика, функция. Тула, 1992, с. 87-99.
Современная болгарская катойконимия на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1994, № 31, с. 64-73.
Рец. за: Алексић, Мариана. Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с. – Jужнословенски филолог, 2007, № 63, с. 277-282.
Антонимите в българския език. София, „Народна просвета”, 1989. 120 с.
Инициальные аббревиатуры новейшего периода в русском и болгарском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 149-154.
К вопросу о некоторых синтагматических особенностях энантиосемии. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с.137-166.
К вопросу о сущности энантиосемии. – Болгарская русистика, 1979, № 4, с. 35-46.
Някои наблюдения върху синтагматичната характеристика на антонимите в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 2, с. 48-57.
Розбiжностi болгарськоï та украïнськоï спорiдненоï лексики з точки зору категорiï роду. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 102-106.
Библейские фразеологизмы в русском и болгарском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 245-251.
Семантические особенности собирательных существительных. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 131-153.
Собирательные существительные с суффиксом -ак (-як, -алак, -оляк), обозначающие ‘совокупность однородных растений’ в болгарском языке, и их соответствия в русском. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 63-71.
Собирательные существительные со значением ‘представители живой природы’ (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. Велико Търново, 1993. 541 с.
Собирательные существительные, обозначающие ‘совокупность живых существ’ в современных болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 129-158.
К вопросу о лакунах в современном русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1980, № 4, с. 37-45.
Русско-болгарский бизнес-словарь (лексикографическая концепция). – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 90-98.
Два аспекта сопоставления лексики русского и болгарского языков. – Русский язык, 1972, № 1, с. 25-29.
О новых глаголах с суффиксом -ова- в русском и болгарском языках. – В: Национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 34-37.
Асимилация на някои английски заемки в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 274-279.
Особености концептуализации и поверхностного оформления ситуации премещение запаха в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 309-314.
Семантика отглагольных существительных в русском и болгарском языках: Имена на -ние и -не. София, „Евразия”, 1999. 142 с.
Семантично развитие на отглаголните съществителни на -не в съвременния български език. – Български език, 1992, № 1, с. 61-68.
Церковнославянско-русское языковое влияние и развитие категории отглагольных имен на -ние в болгарском литературном языке периода Возрождения. – В: Славистични изследвания. Т. 7. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 60-70.
Стилистичната стойност на турските заемки в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 23-39.
Названия на заговезнишките огньове. – Език и литература, 1993, № 2, с. 44-57.
Основни принципи и методи на работа при обработка на танцова лексика. – Спорт и наука, 2001, № 3, с. 89-97.
Древнобългарският принос в съвременния български език. Шумен, „Антос”, 2000. 112 с.
Асоциации на думата брънч. Опит за психолингвистично проучване. – Български език, 2003, № 1, с. 97-99.
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Български език, 1998-1997, № 6, с. 53-58.
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 35-37.
Когнитивни аспекти при възприемане на чуждите думи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 2007.
Наблюдения върху възприемането на чуждите думи. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 99-101.
Отношението на българите към чуждите думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. София, „Делфи”, 1999, с. 183-186.
Традиционните български поздрави. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 214-215.
„Цветни” стилистични тропи в езика на периодичния печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 240-242.
Димитър Найденов за езика на периодичния печат. – Език и литература, 1986, № 1, с. 84-87.
Един сериозен лексикографски принос. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Език и литература, 1998, № 2, с. 153-155.
За един тип определителни наречия и тяхната синонимия. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 16-20.
За някои правни термини. – Българска реч, 1996, № 1, с. 15-17.
Още за правната терминология в разговорната реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 129-131.
Правната терминология в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 59-61.
Стилистични средства в правната терминология. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 374-379.
Фразеологизмите – експресивно езиково средство за социални контакти (върху нерегистрирани локални фразеологизми). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 142-146.
Болгарские писатели в борьбе против туркизмов. – В: Вопросы грамматического строя и словарного состава языка. Т. 2. Ленинград, 1952, с. 149-172.
Из наблюдений над болгарской и македонской географической терминологией. – В: Актуальные проблемы лексикологии. Минск, 1970, с. 60-61.
К вопросу о болгарско-украинских параллелях. – В: Материалы Армянской республиканской научной конференции молодых научных работников по гуманитарным наукам. Ереван, 1972, с. 226-228.
К вопросу о семантике заимствованных слов (на материале болгарских и македонских географических апеллятивов). – В: Материалы научной конфренции молодых ученых. Ереван, 1971, с. 214-217.
Некоторые семантические явления в болгарской географической терминологии. – Советское славяноведение, 1978, № 1, с. 101-106.
О семантических процессах в болгарской географической терминологии. – In: XI Congrès international des sciences onomastiques. Rés. communications. Sofia, 1972, pp. 85-86.
Термины для обозначения водного источника в болгарском и македонском языках. – Вестник Ереванского университета, 1974, № 1, с. 235-242.
Типы фразеологических единиц в народной терминологии по болгарским и македонским аппелятивам. – Вестник Ереванского университета. Общественные науки, 1971, № 2, с. 216-221.
Словарь Н. Герова как явление культуры. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 10-13.
Някои семантични наблюдения върху сравнението в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 2, с. 5-11.
Семантичен анализ на кванторните думи only и само. – Съпоставително езикознание, 1980, № 3, с. 26-32.
Deiktika in zweisprachigen Wörterbüchern. – Езиков свят, 2009, № 2, с. 253-258.
Рец. за: Валтер, Хилмар, Дитмар Ендлер. Нов немско-български речник. Neues deutsch-bulgarisches Wörterbuch. София, „Труд”, „Прозорец”, 2007, 712 с. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 2, с. 80-81.
От аргото на зидаря към професиолекта на архитекта. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 261-266.
Символика на названията на животните в славянската паремиология. – Съпоставително езикознание, 1981, № 6, с. 13-16.
За преводните еквиваленти на лексикалните единици с общо значение път / улица в английски език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 168-179.
Неологизмите на Йордан Радичков в книгата му „Пупаво време”. – Български език и литература, 2001, № 2-3, с. 80-81.
Езиковите концепти начало и край. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI (за 2008), 2009, № 1, сб. А, с. 32-37.
Неперформативни употреби на някои глаголи за говорене. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 131-139.
Относителни прилагателни за веществен произход в българския и белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 49-50.
Рец. за: Касабов, Иван. Граматика на семантиката. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006. 235 с. – Съпоставително езикознание, 2007, № 2, с. 111-115.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов, 2007. 207 с. – Български език, 2009, № 1, с. 113-118.
Рец. за: Радева, Василка. Словообразуването в българския книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991. 226 с. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 90-93.
Рец. за: Чоролеева, Мария. Семантичната категория „степен” и нейното изразяване в съвременния български език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 196 с. – Български език, 2008, № 1, с. 100-103.
Семантична структура на глаголите ходя, вървя, отивам. – In: Czas i przestrzeń w języku. Katowice, 1986, s. 26-41.
Синтактично-семантични признаци на отглаголните прилагателни в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 95-101.
Авторски неологизми в художествената реч. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 67-70.
Авторски новообразувания в творчеството на някои съвременни български поети и писатели. – Български език, 1981, № 3, с. 236-240.
Лексикографската дейност на акад. Ст. Младенов. – Български език, 1981, № 1, с. 75-76.
Лексикографската дейност на Ст. Младенов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 156-158.
Прилагателни на -им, -ем в българския книжовен език. – Български език, 1976, № 5, с. 426-427.
Сложни думи в поетичното творчество на Дебелянов и Ясенов. – Български език, 1981, № 5, с. 438-439.
Особености и тенденции на словотворчество в художествената литература. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 246-253.
Навлизане на англицизми в музикалната терминология. – Българска реч, 2003, № 2, с. 23-27.
Об общих исконно тюркских по происхождению лексических элементах современных болгарского и русского литературных языков. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 101-104.
Българският поетически език. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 7-22.
Българският поетически език. – Език и литература, 1987, № 1, с. 3-13.
Замечания о роли новогреческого языка в развитии лексики новоболгарского литературного языка. – In: Actes du Premier Congrès international des études balkaniques et Sud-Est Européennes. VI. Linguistique. Sofia, 1968, pp. 575-578.
Към характеристиката на средствата за номинация в разговорната (устната) и в книжната (писмената) форма на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 50-54.
Основни черти в развоя на лексиката на българския книжовен език след 1944 год. – В: Езиковедска българистика в ГДР. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 105-115.
Нов турско-български речник. Рец. за: Класов, Генчо, Сюлейман Гавазов. Türkçe-bulgarca sözlük. София, „Народна просвета”, 1963. – Български език, 1965, № 1, с. 83-84.
Българско-албански връзки в областта на езика. – В: Из взаимоотношенията на балканските народи. София, БАН, 1966, с. 93-100.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – В: Гълъбов, Иван. Избрани трудове по езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 472-482.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – Изв. Етн. инст. и музей, VІ, 1963, с. 301-310.
Избрани трудове по езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 425-431.
Лексикални проблеми на стария български книжовен език. – Български език, 1973, № 1-2, с. 45-59.
Южнославянски думи от румънски произход. – Български език, 1972, № 3, с. 243-247.
Квантификацията в съвременния български език: функционално-семантичен анализ на средствата за изразяване на количество. Дисерт. Велико Търново, 1996. 214 с.
Обобщаващ труд върху семантичната категория количество. Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 207 с. – Проглас, 2008, № 1, с. 154-158.
Особености при изразяването на приблизително определено количество в българската книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 251-265.
Езикът на Марин Дринов и приносът му в изграждането на българския книжовен език през последните три десетилетия на XIX век. Дисерт. Велико Търново, 1998. 321 с.
Заслугите на Марин Дринов за изграждането на научния стил на българския книжовен език. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 133-148.
Езикът в търговията. – Социалистическа търговия, 1956, № 10, с. 34-35.
Агресията на уличния език – заиграване със социалното съзнание на колектива. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 189-193.
Номинация на другия като предпоставеност на не/разбирателство. – В: Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 318-327.
Означаване, денотат и референт в държавно-политическия дискурс от втората половина на ХХ в. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 59-67.
Функцията на „апрайзорите” в държавно-политическия дискурс от втората половина на ХХ век (съпоставително изследване). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 50-53.
Ценно помагало. Рец. за: Правописен речник на съвременния български език. Елена Георгиева, Валентин Станков . София, БАН, 1983. 930 с. – АБВ, № 23, 5.VІ.1984, с. 6.
Некоторые наблюдения над фразеологией болгарского языка в сравнении с восточнославянской. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 11-17.
Френските заемки от латински произход в български език. – In: La lange et la littérature françaises dans la civilisation mondiale. Veliko Tirnovo, 1994, pp. 161-168.
Болгарская историческая лексикология и лексикография. – В: Славянская историческая и этимологическая лексикография (1970-1980 г.): итоги и перспективы. Москва, 1986, с. 205-229.
За параметрите на изконната старобългарска лексика. – Тр. ВТУ, ХХХІІІ (за 1997), 2002, кн. 2, с. 35-43.
Рец. за: Речник на българския език. Т. І. (А-Б). Кристалина Чолакова (гл. ред.). София, БАН. 910 с. – Български език, 1978, № 5, с. 482-486.
Рец. за: Христова-Филкова, Пенка. Из историята на руско-българските езикови връзки. София, „Наука и изкуство”, 1963. 179 с. – Тр. ВПИ, І (за 1963-1964), 1964, с. 233-246.
Старобългарска лексикология. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996. 194 с.
Църковнославянският речник на Иван П. Цеков. (Неизвестен ръкопис). – Български език, 1963, № 3, с. 256-259.
Компонентно-семантична структура на глаголите за движение. – В: Студентски изследвания. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 211-221.
Местоименни средства за анафорична номинация. – Език и литература, 1988, № 5, с. 98-110.
Стилистична роля на турцизмите в Бай Ганю от Алеко Константинов. – Език и литература, 1983, № 6, с. 103-110.
Глаголът в стилистичната система на Йордан Йовков според повестта Жетварят. – В: Студентски изследвания Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 93-107.
Синонимична образност в Жертвени клади на Асен Разцветников. – Език и литература, 1980, № 1, с. 63-68.
Лингвострановедческий комментарий при семантизации международных терминов в специализированном языке туризма (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1995, № 1, с. 49-53.
Състояние и проблеми на стандартизацията на националната географска номенклатура. – Списание на БАН, 1970, № 5, с. 46-59.
Англицизмите в българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 190-200.
Лексиката от английски произход в новия Речник на чуждите думи в българския език. – Български език, 1983, № 4, с. 363-368.
Социолингвистични аспекти на англо-българските езикови контакти. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 88-107.
Бележки върху Речник на съвременния български книжовен език. Рец. за: Речник на съвременния български книжовен език. Стоян Романски (гл. ред.). София, БАН. Т. І (1955); Т. ІІ (1957); Т. ІІІ (1959). – Литературен фронт, № 2, 13.І.1955.
Недостатъци, които смайват. (За Правописен речник на българския книжовен език – трето преработено официално издание от Л. Андрейчин, Владимир Георгиев, Иван Леков и Стойко Стойков.). Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския език. София, „Народна просвета”, 1954. 252 с. – Литературен фронт, № 51, 22.ХІІ.1955.
Емоционалната лексика в общуването на студентите (обръщения, изразяващи нежност). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 403-405.
За някои аспекти в лексикосемантичната организация на оценъчните прилагателни. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 21-28.
Лексеми с признакова семантика в семантичното поле ред / хаос. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 78-81.
Лексико-семантические группы прилагательных для обозначения красоты в болгарском и русском языках. Диссерт. Москва, 1992. 203 с.
Лексико-семантичната група на прилагателните за красота в българския език (компонентен анализ). – Български език, 1989, № 3, с. 227-232.
Лексико-семантични групи, характеризиращи психическите и физическите свойства на човека. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 82 с.
Някои проблеми при изследването на семантични полета. – Год. ИЧС, VІ, 1989, с. 105-113.
Прилагателните, обозначаващи умствените способности на човека в български език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 10-33.
Производни на прилагателните хубав и красив, намиращи се в центъра на семантичното поле за красота. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 106-109.
Семантическое поле прилагательных красоты в болгарском языке. – В: Актуальные проблемы преподавания языка в иностранной аудитории. Москва, 1988, с. 67-77.
Семантична съчетаемост на прилагателните за интелект (с оценъчна лексика). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 312-316.
Семантични отношения на прилагателните за интелектуални способности. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 61-65.
Семантичното поле за обозначаване на звуковете (комуникативни особености). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 79-81.
Семантичното поле радост – тъга в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 43-50.
Фразеологизми антропономинанти в българския език: Системно-семантичен аспект. София, „Галик”, 2007. 120 с.
Фразеологизмы – антропономинанты как отражение ценностной картины мира. – В: Россия и Запад: диалог культур. Вып. 13, ч. 1. Москва, 2006, с. 204-212.
Фразеологизмы, обозначающие интеллектуальные свойства человека в болгарском и русском языках. (Семантический и лингвокультурологический аспекты). – Вестник Московского университета. Сер. 19. Лингвистика и межкультурная коммуникация, 2006, № 1, с. 172-184.
Устойчивые сравнения с компонентом-зоонимом для характеристики человека. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., 2005, Vol. 50, № 3-4, s. 401-408.
Някои редки и остарели български думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 359-365.
Речникът на съчиненията на Поп Пейо и Речник на блъгарский язик от Н. Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 142-146.
За семантиката и особеностите в реализацията на глаголите за достоверност. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 188-196.
Лексикални характеристики на заглавието в съвременния периодичен печат (с оглед на прагматико-стилистичните тенденции в езика). – В: Тенденции и процеси в българския език. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 201-226.
Отново за дискусиите, свързани с българската фразеология. – Любословие, 2004, № 6, с. 74-87.
Думите-заместители в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 410-417.
Специфика на антонимните отношения при местоименните думи в съвременния български език. – Български език, 1990, № 2, с. 121-128.
Езиково-стилистични особености на изразните средства за създаване на комичен ефект в Преди да се родя и след това от Ивайло Петров (лексикално и фразеологично равнище). – Език и литература, 1991, № 5, с.7-14.
Семиостилистика. София, „Сема РШ,” 2001. 200 с.
Семиотика и стилистика (някои проблеми на тяхната интерпретация и диференциация). Дисерт. София, 1998. 258 с.
Някои тенденции в процеса на заемане на чужди думи в съвременния български език. – Чуждоезиково обучение, 1997, № 1-2, с. 34-40.
Трилър, екшън, хит, хевиметъл. Това на български ли е? – Социолингвистика, 1994, № 1, с. 132-136.
Трилър, екшън, хит, хевиметъл. Това на български ли е? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 101-105.
Маринистическая фразеология в славянских языках. – In: Współzależność języków słowiańskich: aspekt lingwistyczny i glottodydaktyczny. Gdańsk, 1998, s. 50-57.
За някои проблеми при разработване на етимологична статия от гнездови тип (върху материал от „Български етимологичен речник”). – Български език, 2010, № 4, с. 62-67.
Към въпроса за гръцките заемки в българския език – произход на няколко диалектни думи. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 118-120.
Към историческата типология на славянските езици в областта на лексиката (названия на птици в българския и чешкия език). – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 155-172.
Мария Филипова-Байрова. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 35-38.
Ономасиологични и словообразувателни сходства и различия между български и чешки названия на птици. Дисерт. София, 2006. 418 с.
Проблеми при производните в етимологична статия от гнездови тип (върху материал от Български етимологичен речник). – Български език, 2004, № 4, с. 74-78.
Сложни названия на птици в българския и чешкия език. Сложни съществителни имена от типа: съществителни имена – съединителна гласна – глагол. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 92-101.
Към въпроса за икономията в българския език (Езикова кодификация и речева практика). – Език и литература, 1989, № 4, с. 98-107.
Тенденции от експлицитен позитивизъм към експлицитен негативизъм на един словообразувателен модел в български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 157-159.
Проект за речникова статия на предлозите в двуезичен руско-български речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 281-285.
Об одной возможности лексикографирования. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 265-270.
Научно-техническа терминология у нас. – Български език, 1977, № 4, с. 357-359.
Рец. за: Балтова, Пенка, Андреана Ефтимова, Анна Липовска, Красимира Петрова. Български асоциативен речник. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003. 150 с. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 74-75.
Рец. за: Влахов, Сергей. Успоредици. Английски пословици (за изучаващите чужди езици в българските училища). София, ЕТО, 1999. 96 с.; Немски пословици... 94 с.; Руски пословици... 96 с.; Френски пословици... 96 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 32-33.
За турцизмите в българския и в сръбския език. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 105-115.
За някои типологични особености на сложните съществителни имена в унгарски, фински и български език (сравнителен анализ). – Български език, 1995, № 1-2, с. 49-55.
Виды сравнений по типу языкового выражения (на материале русского и болгарского языков). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 240-250.
Двойната актуализация на фразеологизмите в поезията на Николай Кънчев и техники в превода им на полски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 389-394.
Калкирането като езиков механизъм в превода на фразеологичните единици. – В: Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 488-495.
На паркета не само се танцува (икономическата лексика в българския и полския език). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 96-99.
Поетичните превъплъщения на един фразеологизъм. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, с. 608-612.
Фразеологизмите в съвременната българска поезия (и преводите им на полски език). Дисерт. София, 2009.
Нидерландски заемки в български език. Принос към историята на българската лексика. – Slavica Gandensia, 1977, № 4, с. 121-174.
Имена на емоции в съвременния български книжовен език (структуриране на ядрото на лексико-семантичния клас). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 52-88.
Новият стар речник. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Любен Георгиев, Стефан Илчев, Никола Костов, Иван Леков, Стойко Стойков, Цветан Тодоров. Български тълковен речник. 4 изд. Допълнено и преработено от Димитър Попов. София, „Наука и изкуство”, 1994. 1093 с. – Език и литература, 1995, № 3, с. 160-162.
Рец. за: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. Материали от Първата национална конференция по лексикография и лексикология, посветена на 100-годишнината от рождението на българския лексикограф и преводач Стефан Илчев, София, 19-20 октомври 1998 г. Лилия Крумова-Цветкова, Христина Пантелеева . София, „Диос”, 2000. 412 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 60-62.
Структура на ядрото на лексико-семантичния клас имена на емоции в съвременния български книжовен език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 171-178.
Българските наречия с предметно-относително значение. – Език и литература, 1985, № 6, с. 41-54.
Една проява на връзката между лексика и синтаксис. – Български език, 1971, № 2-3, с. 185-189.
Преглед на местоименията в езика на Иван Богоров. – Български език, 1990, № 5, с. 412-424.
Украинско-български паралели при фазисните начини на действие. – Български език, 1987, № 1-2, с. 151-154.
Словообразователна и семантична структура на сложните прилагателни в славянските езици. София, БАН, 1980. 224 с.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Актуальные проблемы русского словообразования. Материалы V Республиканской научной конференции. Ташкент, „Укитувчи”, 1989, с. 45-49.
Лексическая деривация в русском и болгарском языках и её место в обучении болгар русскому языку. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, Народна просвета, 1983, с. 106-121.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 92-94.
Транслитерация и интерференция в первом русско-болгарском разговорнике и в первом русско-болгарском словаре. – Болгарская русистика, 1977, № 4, с. 24-33.
Актуални проблеми на лексико-семантичните отношения на производните думи и техните произвеждащи (върху материал от българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 46-53.
Външна и вътрешна деривационна мотивация (според наблюдения върху българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 3-11.
Външна редеривация на вторични лексикални значения на съществителни в съвременния български език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 347-358.
Лексико-семантичните съотношения на производните думи с техните произвеждащи. – Български език, 1992, № 6, с. 525-529.
Синхронното словообразуване на българските прости прилагателни с нулеви суфикси. – Език и литература, 1984, № 1, с. 27-37.
Задачи и структура на един българско-руски речник на словосъчетанията със съществителни имена. – Български език, 1967, № 5, с. 464-475; № 6, с. 538-543.
Словосъчетание и лексикография. – Изв. на ИБЕ, XVI, 1968, с. 723-733.
Словосъчетанието в българската лексикография през XIX в. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 447-458.
Особености на българските паремии, изразяващи емоционално състояние, и тяхната интерпретация на френски език. – Год. ВПИ, ХІ А, 1987, с. 107-125.
Парадигматични и синтагматични отношения при свободната употреба на основното значение на глаголните лексеми. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 168-177.
К вопросу о переводе некоторых генетически родственных слов в современном болгарском и современном русском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 23-29.
Какво ще кажат езиковедите? (За правилна спортна терминология). – Народен спорт, № 50, 24.VІ.1955.
За няколко гръцки заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 1982, № 5, с. 11-15.
Фонетичните проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с.
Основни особености на речниковия състав на съвременния български книжовен език (съпоставително с руския език). – Български език, 1959, № 3, с. 201-219.
Валентности и семантични роли при изразяването на емоции в българския език. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 1-25.
Основни особености на речниковия състав на съвременния български книжовен език (съпоставително с руския език). – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 175-190.
ДИМИТРОВ, Б. Речник на Ботев. – Отечествен фронт, № 3971, 2.VІ.1957.
Тайният език на дюлгерите. – Отечествен фронт, № 9123, 16.II.1974.
Руско-българска омонимия в техническата терминология. – Изв. ВМЕИ и Съюз науч. раб., VІІІ, 1978, № 7, с. 151-158.
Захарче Доротея или образността в българския и немския младежки говор. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 201-209.
Табу и табуиран дискурс. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 160-177.
Пространственные концепты в болгарском и русском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке. Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 422-426.
Информатиката и лингвистиката във взаимодействие (Информационните тезауруси като обект на лингвистиката). – Проглас, 1996, № 2, с. 91-99.
Тезаурус, тезаурусна семантика и тезаурусни смислови отношения. – Български език, 1996, № 6, с. 35-42.
Тезаурусно представяне на пространствените концепти (възможности за съпоставителен анализ). – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 217-224.
Тезаурусно представяне на термините. (Теоретични и приложни аспекти на тезаурусната семантика). Дисерт. София, 1996. 378 с.
Тълковно-преводен речник от тезаурусен тип за предметната област туризъм. – Български език, 2005, № 1, с. 74-80.
Тезаурусен модел на Славейковия поетичен език (върху материал от стихотворения в „Епически песни”). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 174-184.
Юридическият тезаурус: за някои проблеми на изграждането му. – Български език, 1999-2000, № 3, с. 62-67.
Из нашето лексикографско наследство (Речникът на Кузман Шапкарев). – Български език, 1989, № 4, с. 349-355
Езикът на Христо Смирненски. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 265-278.
Стилно-езикови средства в поезията на Вапцаров. – Изв. Инст. за литература, ХІІ, 1962, с. 5-40.
Навлизане на съвременните западноевропейски езици в латинската медицинска терминология в България. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 50-53.
К сопоставительном изучении русской и болгарской научной терминологии. – Болгарская русистика, 1988, № 4, с. 84-87.
Принципы составления русско-болгарского медицинского словаря-минимума. – Болгарская русистика, 1977, № 2, с. 71-72.
Семантичното поле за противоположност в медицинската терминология във функционален и формален аспект. – Изв. Съюз на учените, Варна, 1996, № 1, с. 11-13.
Семантична структура и система на относителните прилагателни имена в съвременния български книжовен език. Дисерт. Велико Търново, 1998. 180 с.
За някои прилагателни с наставка -лив, нехарактерни за съвременния книжовен български език. – Български език, 1966, № 1, с. 45-51.
Рец. за: Станева, Христина. Публицистичният стил в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1988. 95 с. – Съвременна журналистика, 1989, № 3, с. 219-221.
Абстрактните съществителни с без- – семантика, словообразуване, тълкуване. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 286-296.
За граматичните категории и за лексикографското тълкуване на глаголите надвисвам и надвесвам. – Български език, 1995, № 5-6, с. 456-457.
За синтактичните и семантичните свойства на една група словообразувателно свързани глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 47-60.
Словообразуване по поръчка. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 125-135.
Честотен речник на българската публицистика. Рец. за: Тодорова, Елена, Рада Панчовска. Честотен речник на българската публицистика (1944-1989). (под ред. на Р. Мутафчиев). АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 2001. 490 с. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 24-29.
Общественото отношение към процесите на заемане на чужди думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 194-204.
За връзката между семантика на словообразувателната представка и валентност на изходните лексеми в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 6, с. 20-27.
За някои особени образования на имена за лица от мъжки род с наставка -ец. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 199-206.
Лексикализиране на някои умалителни имена като основни думи. – Български език, 1954, № 2, с. 172-174.
Семантичен развой на глаголите мина и минавам. – Български език, 1957, № 3, с. 267-270.
Умалителните имена в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, 1959, № 6, с. 263-319.
Nomina agentis в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ІХ, 1963, с. 141-210.
Лексическите синоними и някои техни особености (върху материал от съвременния български книжовен език). – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 32-38.
Около проблематиката при съставяне на синонимни речници. – Български език, 1963, № 4-5, с. 426-434.
Характер, основни черти иа синонимния речник на съвременния български книжовен език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 199-204.
Русские грамматические термины в болгарской культурной традиции. Диссерт. Москва, 2002.
О синонимии в болгарской и русской лингвистической терминологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIIІ, 2000, № 1, с. 241-246.
Нов правописен речник в контекста на правописните речници. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 49-56.
Втори семантичен план. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 25-33.
Изменения в болгарском языке послевоенного периода. – В: Русский язык сегодня. Активные языковые процессы конца ХХ века. Москва, „Азбуковник”, 2003, с. 117-124.
Контакты болгарского языка с русским, английским и турецким. – In: Języki słowiańskie 1945-1995. Gramatyka – Leksyka – Odmiany. Materiały międzynarodowej konferencji naukowej Opole, 20-22.09.1995. Opole, 1995, s. 29-36.
Лингвистична прагматика. София, „Велес”, 2009. 240 с.
Рец. за: Влахов, Сергей, А. Георгиева, Гочо Гочев, Е. И. Превиш-Квынто, Т. Томева, И. Христова, Д. Шкодрова. Руско-български тематичен речник на фразеологизмите. Велико Търново, ИЦ „Велико Търново”, 1994. 272 с. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 75-78.
Българският език и литература, отразени в излизащия многотомен речник на българския език. Рец. за: Речник на българския език. Кристалина Чолакова (гл. ред.). София, БАН. Т. І (А – Б), 1977. 910 с.; Т. ІІ (В), 1979. 672 с.; Т. ІІІ (Г – деятел), 1981. 770 с.; Т. ІV (деятелен – Е), 1984. 868 с. – Български език и литература, 1987, № 5, с. 58-62.
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1987, № 4, с. 41-46.
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – В: Шестой международный конгрес МАПРЯЛ. Будапешт, 1987, с. 15-16.
Системные семантическия явления и процессы в лексике и их сопоставительное исследование в русском и болгарском языках. – In: Drugie spotkania językoznawcze. W kręgu semazjologii, leksykologii i terminologii. Opole, Uniwersytet Opolski, 1988, s. 101-103.
Стил и регистър: към въпроса за диференциацията на термините. – Български език и литература, 1992, № 2, с. 5-10.
Фразеологизмы с опорным словом Бог в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 1, с. 5-10.
Фразеологизмы с опорным словом Бог в русском и болгарском языках. – In: Problemy frazeologii europejskiej 2. Frazeologia a religija. Warszawa, 1997, s. 301-307.
Языковые контакты: на материале контактов болгарского языка с русским, английским и турецким. – Kieleckie Studia Rusycystyczne, 1998, T. 8, s. 133-140.
Заметки о семантической эволюции заимствованных слов в близкородственных языках. – Болгарская русистика, 1986, № 2, с. 42-47.
Семантическое освоение слов, заимствованных русским и болгарским языками из французкого. Диссерт. Москва, 1984. 207 с.
О причинах межязыковой омонимии (о некоторых французских заимствованиях в русском и болгарском языках). – Съпоставително езикознание, 1985, № 3, с. 10-15.
За кодирането на лексикална информация: ситуации и тяхната лексикализация в английски и български. – Български език, 2009, № 3, с. 84-96.
Анатомична лексика в българската географска терминология и в българската топонимия. – Език и литература, 1987, № 6, с. 109-124.
Балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 1990, № 3-4, с. 141-146.
Балканские заимствования в болгарском языке. – Балканско езикознание, 1989, № 1, с. 73-76.
Некоторые балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 157-159.
Некоторые турецкие и арабские заимствования в болгарском языке. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 259-260.
Размисли във връзка с необходимостта от създаване на международен терминологичен речник по ономастика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 9. Велико Търново, ИВИС, 2009, с. 520-522.
Бележки върху езика на Христо Смирненски. – Език и литература, 1960, № 3, с. 221-223.
Промените в чуждата лексика при второто издание на романа Тютюн от Д. Димов. – Български език, 1958, № 3, с. 298-301.
Стилно-езиково майсторство на Алеко Константинов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 151-166.
Бележки върху новото издание на Българския синонимен речник от Л. Нанов. Рец. за: Нанов, Любен. Български синонимен речник. IV издание. София, 1963. – Език и литература, 1965, № 3, с. 81-85.
Глаголното богатство в Ботевата балада Хаджи Димитър. – Български език, 1963, № 1, с. 48-53.
Очертаване на класа от лексеми и фразеологични изрази за емоции. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 1-12.
Двойните форми на съществителните имена. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския книжовен език. VІ преработено издание. София, „Наука и изкуство”, 1965. 424 с. – Български език и литература, 1969, № 2, с. 61-62.
Езикови тревоги и нашите тревоги за словото. Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Балканско знаме, № 74, 25.VІ.1974.
За необходимото и излишното: (Наблюдения вьрху дефинициите в излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1991, № 4, с. 111-121.
За стилно-езиковите поправки в третото издание на романа Тютюн. – Български език, 1957, № 1, с. 94-100.
За турската заемка бозалък. – Български език, 1995, № 4, с. 332-333.
Наблюдения върху значението и употребата на отглаголните съществителни имена на -не. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 131-140.
Някои бележки за чуждите думи в излизащия многотомен речник на българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4-5, с. 23-26.
Окончанието -а и дублетните форми на някои заети съществителни имена. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 121-124.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. 1. Една оценка. – Български език, 1983, № 3, с. 204-206.
Повече внимание върху езиковедската терминология (из наблюденията ми върху първите пет тома на излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 119-124.
Рец. за: Sławski, Franciszek. Podręczny słownik bułgarsko-polski z suplementem. T. I (а-повявам), T. II (повярвам-яшен). Warszawa, PWN, 1987. 1430 s. – Съпоставително езикознание, 1993, № 6, с. 84-89.
Русизмите в новия Речник на чуждите думи в българския език. – Български език, 1960, № 5, с. 476-480.
Употреба на възвратното притежателно местоимение. – Език и литература, 1971, № 3, с. 58-64.
Диференциация на речниковия състав от функционално-стилистично гледище. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 18-20.
Съкровищница на българския словесен фонд. – Български език, 1961, № 5-6, с. 504-508.
Виц и табу – немско-български успоредици. – В: Русистика 2005. Язык, коммуникация, культура. Сборник статии в чест на проф. дфн Стефана Димитрова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 88-110.
Някои въпроси около съставянето на речник на остарелите, редки и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ в. – Български език, 1964, № 1, с. 51-57.
Поглед върху развоя на нашата лексикография (тълковни речници). – Български език, 1973, № 6, с. 583-589.
Езиково-стилистични особености на Старопланински легенди. – Български език, 1962, № 4, с. 292-307.
За някои абстрактни съществителни на -ост. – Български език, 1963, № 2, с. 149-150.
Лексикално-стилистични особености на Старопланински легенди. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 279-289.
Първи речник на българските антоними. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Българска реч, 1998, № 1, с. 43-44.
Рец. за: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. Сборник от статии. София, „Наука и изкуство”, 1961. 319 с. – Български език, 1963, № 3, с. 298-302.
Рец. за: Велева, Мая. Стилистичен анализ на художествения текст. София, „Народна просвета”, 1990. 133 с. – Език и литература, 1991, № 4, с. 132-133.
Рец. за: Кръстев, Боримир. Умалителността в българския език. София, „Народна просвета”, 1976. 95 с. – Език и литература, 1979, № 3, с. 102-104.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Български език и литература, 1998, № 1, с. 63-64.
Психолингвистично изследване на смисловите отношения между думи-антоними чрез метода на свободната класификация. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 84-93.
Семата каузирам в семантичната структура на каузативните глаголни конструкции. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 267-273.
Новые явления в языках славянских социалистических стран (к постановке вопроса). – Вестник ЛГУ, 1979, № 20, вып. 4, с. 61-71.
Българска историческа лексикология. – В: Българският език, език на 13-вековна държава. София, „Народна просвета”, 1981, с. 36-49.
За тюркизмите в българския език и роднинското име еца. – Български език, 1984, № 2, с. 159-161.
Из българската историческа лексикология. – Език и литература, 1981, № 5, с. 60-65.
Рец. за: Grannes, Alf. Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992, 60 p. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 127-128.
Старинни народни думи. София, „Народна просвета”, 1987. 110 с.
Българската лексика като част от общославянския речников фонд. – В: Славянска филология. Т. 19. София, БАН, 1988, с. 256-262.
Иранизми в българския език. София, Академия на МВР, 2008. 245 с.
Лексема пей в современном болгарском языке. – Балканско езикознание, 1993, № 2, с. 153-157.
За две терминологични заемки от английски произход в българската животновъдна лексика. – Съпоставително езикознание, 1984, № 2, с. 24-28.
Заемките от английски произход в българската терминология по хранене на селскостопанските животни. – В: Национална конференция с международно участие „Теория на научния и научно-техническия текст”. Т. 2. София, 1986, с. 174-185.
Бележки за абстрактната глаголна семантика, глагола като част на речта и комплекса от глаголни граматични категории. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 73-84.
Езикът ни ще се съпротивлява мъжки. – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 66-77.
Демократизация, колоквиализация и/или постмодернизация в медийния дискурс. – В: Тенденции и процеси в българския език. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 139-174.
За българския език и някои световни тенденции. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 93-102.
Метафората малък ръст в съвременния български печат. – Български език, 2009, № 1, с. 52-60; № 2, с. 46-54.
Негативен етноцентризъм в българския медиен дискурс. – Български език, 2007, № 3, с. 96-107-
Театралната метафора в българския печат. – Език и литература, 2009, № 3-4, с. 110-134.
Цветната лексика в служба на неодобрението (По материали от съвременни български вестници). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 172-181.
Извънтекстова семантизация на местоименните наречия за място. – Език и литература, 1987, № 2, с. 86-94.
Минимални фразеологични единици със сравнителен характер в словашкия и българския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 5, с. 14-17.
Собственото име във фразеологията. Конкретизация versus индивидуализация. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 164-171.
За една старинна дума в български говор: недоветен, недоветни. – Език и литература, 1989, № 5, с. 39-40.
К вопросу о военной терминологии. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 252-257.
Семантична новост на лексикалните единици като елемент на социално-професионалната норма. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, 16-25 с.
Социолингвистичен аспект при разкриване значението на лексиката. – Руски и западни езици, 1982, № 1, с. 35-38.
Нов полско-български речник. Рец. за: Полско-български речник. БАН, София, 1961. Под ред. на Иван Леков, Францишек Славски. – Език и литература, 1962, № 1, с. 86-89.
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с. – Отечествен фронт, 1956, № 3717.
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 3. София, „Български писател”, 1966. 212 с. – Пламък, 1966, № 8, с. 87-88.
За двуродовите старогръцки заемки от типа този проблем – тази проблема. – Български език, 1986, № 1, с. 76-78.
Руските неопределителни местоимения и наречия от типа -то, -нибудь (-либо), ... ни было и техните еквиваленти в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 442-451.
За някои изрази с думата папуняк в българския разговорен език. – Български език, 1995, № 1-2, с. 94-95.
Въпроси от теория на антонимите в речниковата работа. – Български език и литература, 1961, № 1, с. 19-25.
Агресията в речта на футболните тълпи и в спортните медии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 220-224.
Футболна лексика и фразеология в съвременния български език. Дисерт. София, 2008.
Към характеристиката на някои научни жанрове. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 415-426.
Библията като източник за попълване на фразеологичния фонд на езика: Върху материал от украински и български език. – Изв. НЦ „Св. Дазий”, 2007, с. 247-254.
По въпроса за семантиката на два вида устойчиви сравнения и опит за тяхното моделиране. – Български език, 1989, № 5, с. 460-465.
Рец. за: Карастойчева, Цветана. Българският младежки говор. Източници, словообразуване. София, „Наука и изкуство”, 1988. 161 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 3, с. 94-98.
Бележки за езика на Елин Пелин. – Език и литература, 1956, № 1, с. 37-47.
Няколко думи за българския медицински език и латинската терминология. – Хирургия, 1956, № 4, с. 350-352.
Английските заемки в компютърната лексика на българския и унгарския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI (за 2008), 2009, № 1, сб. А, с. 588-600.
Английските заемки в компютърната лексика на българския език. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., Vol. 52, 2007, № 1-2, pp. 81-85.
Лексико-семантические процессы и тенденции развития современных славянских языков. – Studia Slavica, Vol. 49, 2004, № 1-2, pp. 1-26.
Болгарско-русские лексические параллели. – Болгарская русистика, 1976, № 3, с. 18-20.
Бълг. навяхвам, навехна и сродниците му. – Език и литература, 1986, № 3, с. 73-75.
Бълг. обсинвам, обсина. – Език и литература, 1979, № 3, с. 86.
Български етимологии. (1. Обеца, обица. 2. Оточка, оточки. 3. Припарвам.). – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 25-32.
Българско-руски паралели. – Български език, 1991, № 5, с. 450-451.
Етимологични бележки към бълг. тръшвам, тръшна, тръшкам. – Език и литература, 1983, № 2, с. 59-64.
Мними тракийски думи в българския език. – Език и литература, 1978, № 2, с. 102-106.
Неизчерпаема съкровищница на живата българска реч. – Септември, 1976, № 9, с. 197-207.
Повторно за етимологията на бълг. лъх ‘лъжец’, люхвам ‘измамвам’. – Език и литература, 1978, № 5, с. 99-103.
Проф. д-р Стефан Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. Рец. за: Младенов, Стефан. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, „Христо Г. Данов”, 1941. 704 с. – Изкуство и критика, 1941, № 6-7, с. 296-300.
Стари тюркски заемки в българския език. – В: Изследвания в чест на Марин Дринов. София, 1960, с. 429-443.
Съкровищница на българските лични имена. Рец. за: Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилни имена у българите. София, БАН, 1969. 311 с. – Родна реч, 1971, № 1, с. 43-44.
Южнославянски етимологии (бърча, бръчка, дзука, мешин, мешина, сугаре). – Език и литература, 1970, № 5, с. 53-61.
Руско-българска интерференция в научно-техническия стил на речта (в областта на лексиката). – Науч. тр. ВИММЕСС, ХХI, 1979, № 12, с. 169-171.
Главнейшие особенности общеславянской лексики современного болгарского языка (в сопоставлении с общеславянской лексикой русского языка). – В: Славистичен сборник. Т. 1. Езикознание. София, БАН, 1958, с. 91-132.
Кирилло-мефодиевская лексика в словарном составе современного болгарского языка (в сопоставлении с ее особенностями в русском языке). – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 57-73.
О некоторых особенностях словарного состава современного болгарского языка (сравнительно с русским). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 229-234.
Към въпроса за лексиката в областта на икономиката на НРБ и ГДР. – В: Езиковедската българистика в ГДР. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 142-149.
Експресивността на разговорната реч и експресивната лексика. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 55-58.
Лексикално-семантични особености на българската разговорна реч. – Списание на БАН, 1996, № 4, с. 14-16.
Лексикографският принос на Ян Вагнер в културното сътрудничество между чехи и българи. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 52-56.
Минимални фразеологични единици в съвременния български език. – Български език, 1985, № 2, с. 152-158.
Многоаспектност на разговорността в съвременния български език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 62-65.
Представяне на имената на растения в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-177.
Разговорните думи в българските тълковни речници. – Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 51-56.
Рец. за: Grannes, Alf. Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992. 60 p. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 129-131.
Рец. за: Йорданова, Любима. Езикът на промяната. София, „Буллекс”, 1993. 164 с. – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 103-105.
Специфични номинации в българската разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 95-97.
Наблюдения върху новата компютърна лексика в българския и чешкия език. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 53-64.
Един тип сложни прилагателни в английски и български език. – В: Пета и шеста научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, 1985, с. 131-140.
За някои структурни и синтактични особености на прилагателните, образувани с наставките -ичен, -ически в съвременния български език и -ic, -ical в съвременния английски език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 69-75.
За събирателните съществителни в английски и български език. – Тр. ВТУ, VІ (за 1968-1969), 1970, кн. 2, с. 303-320.
Събирателните съществителни в лексическата структура на английски и български. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 98-111.
Семантика и логика. Някои гранични пробрлеми на онологията, семантиката и логиката. София, „Наука и изкуство”, 1975. 323 с.
За екстралингвистичната основа на фразеологичните единици. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 119-123.
За фразеологичните единици, възникнали на базата на обредни действия, вярвания и народни представи. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 191-196.
Комуникативно-прагматична специфика на функционалния стил на художествената литература и отражението ѝ върху проблематиката на превода. Дисерт. София, 1984.
ЕЗИКОВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА ПРОФ. СИЙКА СПАСОВА-МИХАЙЛОВА.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011. 554 с.
Прабългарски (гагаузки) думи в пространното житие на Методий. – Език и литература, 1997, № 3-4, с. 98-104.
За праславянския характер на българските форми от типа въззелен. – Български език, 1980, № 4, с. 350-354.
За устойчивите съчетания в български език – сложни названия и термини. – Български език, 1958, № 6, с. 524-527.
Руско-български езикови паралели (половы – половцы – куманин – кумуден). – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 77-88.
Източници за попълване на строителната терминологична подсистема. – Български език, 1988, № 5, с. 427-433.
Общоезикови семантични процеси в терминологията (с оглед на строителната терминологична подсистема). – Български език, 1989, № 1, с. 39-48.
Структурно-семантична характеристика на строителната терминологична подсистема. Дисерт. София, 1988. 183 с.
Термини и терминоелементи от собствени имена (с оглед на строителната терминологична подсистема). – Български език, 1989, № 4, с. 370-372
Терминологизиране на различни части на речта. – Език и литература, 1988, № 5, с. 111-116.
Болгарские уменшительные существительные и способы их передачи в русском языке. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 139-194.
Вопросы метонимии и семантико-синтактического стяжения. – Тр. ВТУ, ХVІ, 1981, кн. 2, с. 157-186.
За една функция на веществено-събирателните съществителни singularia tantum (с оглед на превода им от български на руски език). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 36-40.
Към морфологичната характеристика на българските умалителни съществителни. – Език и литература, 1988, № 6, с. 12-17.
О семантико-синтаксическом стяжнение именных словосочетаний способом устранения зависимого компонента. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 53-61.
Семантико-синтаксическое стяжение субстантивно-субстантивных словосочетании со слабым управлением в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 73-81.
Турските заемки в българския език и местните турски говори. – Български език, 1974, № 5, с. 409-414.
Болгарские противительные союзы в научном и газетно-публицистическом стилях речи. – Вестник Санкт-Петербург. университета, 2009, вып. 3, с. 189-195.
Полисемия или омонимия: невербални случаи в публицистичните телевизионни предавания. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 387-393.
Българска лексикология. Помагало за упражнения. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски, 1999. 84 с.
Осознание фитолексики представителями русской и болгарской языковых культур. – Болгарская русистика, 2008, № 3-4, с. 22-44.
Роль фитонимической лексики в формировании национальной языковой картины мира: сопоставительно-мотивологический аспект. – В: Фолклорная традиция и литературный процесс. Алматы, 2007, с. 101-108.
За някои асиметрични прояви в лексиката на чешкия и българския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 158-162.
За някои лексеми за означаване на цветови нюанси в чешкия и българския език. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 269-272.
За някои нетрадиционни двуезични речници. – Homo bohemicus, 2002, № 4, с. 32-38.
За някои прояви на лексикална асиметрия при прилагателните имена в българския и чешкия език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 207-213.
Как идват заемките от английския в славянските езици? – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 642- 646.
Лексикална асиметрия при глаголите в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 23-31.
Лексикалната съчетаемост в практиката на превода. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 61-67.
Отново за асиметрията при някои номинационни единици в българския и чешкия език. – Homo bohemicus, 2002, № 3, с. 38-44.
Проблемът за номинацията на устойчивите и свободните словосъчетания (с оглед на чешкия и българския език). – В: Алманах Бохемия, София, 1997, с. 81-97.
Универбизация или мултивербизация. – Съпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 48-53.
Двойните думи (с оглед на двойните прилагателни имена) в съвременния български език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 85-94.
За сложните думи в съвременния български език. – Език и литература, 1977, № 5, с. 39-48.
Сложните прилагателни имена в съвременния български език. Дисерт. София, 1977. 263 с.
Към въпроса за функционалната еквивалентност на глаголите от една и съща лексикалносемантична група и тяхната многозначност в българския книжовен език. – Slavica, 2007, № 36, с. 27-32.
Лексикална и синтактична съчетаемост на двувидовите глаголи в българския книжовен език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 63-86.
Лексикалносемантична структура на двувидовите глаголи в съвременния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 89-92.
Начини за представяне на двувидовите глаголи в тълковните речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 265-270.
Синтактична структура на процесуалните фразеологизми със семантика ‘психо-физическо състояние и мисловна дейност на лица’. – Acta Univ. Szegediensis, ХХVІІ, 2007, pp. 67-72.
Към въпроса за усвояване от чуждоезикова аудитория на предлозите на и върху с оглед на техните формално- семантични особености в съвременния български език. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 110-117.
За употребата на някои металургични термини и заемки от руски език в български. – Год. ВХТИ, ХІV, 1971, № 1, с. 69-84.
Наблюдения върху руските и българските пословици. – Български фолклор, 1977, № 1, с. 51-62.
Типове междуезикови омонимно-паронимни двойки. (Върху материал от книжовния български език и южноморавския говор на сръбски език). – В: Българистични проучвания. Т. 1. Велико Търново, ПИК, 1996, с. 169-177.
За един славянско-осетински фразеологичен паралел. – Български език, 2004, № 4, с. 46-47.
ЗА ДУМИТЕ И РЕЧНИЦИТЕ. Лексикографски и лексиколожки четения’98. Материали от Първата национална конференция по лексикография и лексикология, посветена на 100-годишнината от рождението на българския лексикограф и преводач Стефан Илчев, София, 19-20 октомври 1998 г.София, „Диос”, 2000. 412 с.
Значителен принос в румънско-българските културни връзки. Рец. за: Романски, Стоян, Стефан Илчев. Румънско-български речник. София, БАН, 1962. – Български език, 1965, № 6, с. 545-547.
Няколко румънски думи в поезията на Иван Вазов. – Български език, 1971, № 6, с. 542-544.
Бележки за езика на Т. Г. Влайков и пирдопския говор. – Български език, 1954, № 1, с. 65-74.
Българските народни имена на месеците. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 101-147.
Из болгарской исторической лексикологии. – Zeitschrift für Slawistik, 1979, № 1, s. 156-162.
Кой твори езика. Принос към детското езиково творчество. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 51-54.
На какви постановки трябва да се изгражда терминологията на съвременния български език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 29-32.
На какви принципи трябва да се изгражда терминологията на съвременния български език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 119-123.
Рец. за: Леков, Иван. Устойчивост на славянските езици срещу насилствена асимилация. Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 55-69. – Език и литература, 1954, № 2, с. 147-149.
Слова со значением мать в русском, болгарском и чешском языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, 1982, с. 56-60.
Вторичната езикова реалност на тоталитарната система. – Български език и литература, 1991, № 1, с. 1-6.
Лексикални характеристики и експресивни цели на съвременния български популярен печат. – Български език и литература, 1999, № 1, с. 3-14.
Нови комуникативни стратегии в съвременния български печат. – Български език и литература, 1993, № 1, с. 52-56.
Опити за създаване на нов публичен стандарт в нашата преса и резултатите от тях. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 218-222.
Стилистични проблеми на младите хора при употреба на абстрактната научна реч. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 30-37.
Фразеологични особености на популярния български печат и ключовата им роля за семантичната структура на някои журналистически видове. – Българска реч, 1998, № 3-4, с. 21-27.
Вентонимите като проблем на българския тълковен речник. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 227-230.
За едно модерно лексикално явление в днешния български език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 179-185.
Названия на лица, производни от икономическия термин акорд. – Български език, 1990, № 1, с. 82-83.
Рец. за: Армянов, Георги, Борислав Георгиев, Иван Касабов, Лилия Крумова-Цветкова, Сабина Павлова, Мария Чоролеева. Речник на чуждите думи. София, „Атлантис”, 1996. 320 с. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 79-82.
Граматични проблеми на лексикографията. – Български език, 1981, № 5, с. 420-426.
Сравнителен анализ на няколко нови речника на чуждите думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 89-95.
Обем на лексикалното познание на образования носител на български език. – Български език и литература, 2008, № 6, с. 22-33.
За влиянието на немски език върху българската медицинска терминология. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 189-197.
За формата на някои съществителни, заети в български език от руски. – Български език, 1967, № 5, с. 481-483.
К вопросу о субстантивации в болгарском языке: субстантивация прилагательных в форме среднего рода. – В: Славянская филология. Вып. 2. Ленинград, 1972, с. 46-53.
Суффиксация и субстантивация при образовании наименований лиц в болгарском языке. – В: Очерки по словообразованию и словоупотреблению. Ленинград, 1965, с. 44-59.
Двуезичен тълковен речник на поезията на Вапцаров. – В: Никола Вапцаров. Нови изследвания и материали. София, „Български писател”, 1980.
Говорният език на нашите лекари. – Български език, 1959, № 1, с. 74-76.
За някои медицински наименования с неустановен облик и род. – Български език, 1957, № 1, с. 66-68.
Състояние и път на развитие на медицинския ни език. – Български език, 1956, № 4, с. 343-356.
Стилистична функция на архаизмите във военните стихотворения на Иван Вазов. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVII, 1999, № 1, с. 377-384.
Дрехите на българина през Възраждането. – Български език, 2003, № 1, с. 63-68.
Етнокултурната лексика – названия на облекла – в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 104-113.
Идеи към проекта Речник на еортонимите в България. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 8. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 200-204.
Наблюдения върху лексиката за посоки на света през Възраждането и разбирането ѝ от възрожденския българин. – Българска реч, 1999, № 4, с. 30-37.
Общности и празници в България: Езикови аспекти. София, „Зимек-99”, 2000. 96 с.
Представянето на имената на празниците в академичните правописни речници. – Български език, 2004, № 1, с. 103-119.
Рец. за: Буров, Стоян. Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с. – Български език, 1996, № 6, с. 74-79.
Явното и скритото в думите за дрехи през Българското възраждане. София, „За буквите – О писменехь”, „Авангард Прима”, 2006. 160 с.
Интернационална лексика в преустройството на икономиката. – Отечествен фронт, № 13185, 2.VІ.1989.
Вопросы болгарской диалектной лексикографии. – Советское славяноведение, 1975, № 6, 103-107.
Из болгарской пчеловодческой терминологии. I. – В: Славянское и балканское языкознание: язык в этнокультурном аспекте. Москва, 1984, с. 98-109.
Из болгарской пчеловодческой терминологии. II. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы диалектологии. Категория посессивности. Москва, „Наука”, 1986, с. 90-98.
Терминология ткачества в балканских говорах болгарского языка в ее соотношении с литературной. – Советское славяноведение, 1978, № 4, с. 57-63.
Кашубско-български лексикални успоредици. – Език и литература, 1961, № 1, с. 49-50.
Българска лексикология – значим и приносен труд в съвременната българска лингвистика. Рец. за: Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, „Анубис”, 2002. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХL, 2002, № 1, с. 559-561.
Местоименията в турския и българския език. Дисерт. София, 1983. 282 с.
Деминутиви и лексикална номинация. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2004, с. 114-121.
Динамика и актуални тенденции в съвременната българска лексикална система. – В: Класика и авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф. Иван Сарандев. София, ИЦ „Проф. Боян Пенев”, 2006, с. 253-259.
Един семантико-словоообразувателен тип глаголи в съвременния български книжовен език (глаголи с префикс по-). – In: Specimina philologiae slavicae. Bd. 151. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Hrsg. S. Comati. München, Verlag „Otto Sagner”, 2008, рр. 597-607.
За някои зооморфни метафори в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 99-104.
За някои по-особени случаи при изразяване на количество (върху материал от българския и полския език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 81-86.
За статута на лексемата един в българската лингвистична литература. – Славистика. I. 1998, с. 113-120.
Именната система в българския младежки сленг (субстантивна лексика). – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 162-170.
Към въпроса за видовете устойчиви словосъчетания в българския книжовен език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 442-446.
Лексика и граматика. – В: Пространства на езика и присъствието. Сборник в чест на 60-год. на проф. дфн Иван Куцаров. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2002, с. 80-84.
Лексикализация на деминутиви в съвременния български книжовен език. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 601-608.
Лексикална и словообразувателна характеристика на Nomina attributiva в съвременния български книжовен език. – В: VI Славистические чтения памяти профессора П. А. Дмитриева и профессора Г. И. Сафронова. Материалы международной научной конференции 9 – 11 сентября 2004 г. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2005, с. 22-29.
Лексикални и словообразувателни тенденции при неологизмите в съвременния български език. – В: По слѣдоу оучителю. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Пеньо Пенев. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2006, с. 51-57.
Лексикално-семантичен модел на числителното име един в съвременния български книжовен език с оглед на лексикографското му представяне. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 157-163.
Лексикално-словообразувателна характеристика на авторските неологизми (върху материал на съвременната българска поезия). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 99-104.
Моноафиксални антоними в българския и полския език (словообразувателен паралел). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХL, 2002, № 1, с. 361-371.
Неопределителното местоимение един – семантика и контекст. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 154-159.
Особености на лексикографското описание в речника на Найден Геров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 53-58.
Отново за чуждите думи в съвременния български книжовен език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLV, 2007, № 1, с. 51-59.
Очерк по българска лексикология. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 1998. 176 с.
Полисемантичност на лексемата един в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 217-225.
Префиксални модификатори за антонимност в съвременния български език. Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХLII, 2004, № 1, с. 11-18.
Прояви на лексикална икономия в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, LХVI, 2009, № 1, сб. А, с. 211-218.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Съпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 203-206.
Семантика и употреба на формата един в съвременния български книжовен език (с оглед на категорията определеност-неопределеност). Дисерт. София, 1994. 248 с.
Семантични промени при някои думи в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 457-462.
Структура на речниковата статия в речника на Найден Геров (в съпоставка със съвременната лексикографска практика). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 135-141.
Съществителни нарицателни и съществителни собствени имена – лексикално-семантичен паралел. – В: Традиция и новаторство в българското образование на границата на две столетия, Пловдив, 1999, с. 154-157.
Частиците като част на речта. – В: Славистиката в началото на ХХI век – традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 68-73.
Рец. за: Бояджиев, Тодор, Иван Куцаров, Йордан Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. София, „Петър Берон”, 1998. 655. – Език и литература, 1999, № 1, с. 183-192.
Система притяжательных местоимений во французском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 78-87.
Баба Марта. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 56-57.
О сопоставлении русских и болгарских глаголов деления. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 5-17.
Функции на българските пословици и поговорки, отразяващи речевата дейност. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 4-5. Шумен, „Антос”, 2001, с. 31-37.
Междометия, выражающие положительные и отрицательные эмоции в русском и в болгарском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 186-188.
Мотивированность русских и болгарских междометий знаменательными частями речи. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 196-199.
За отношението между книжовен език и диалект. – Български език и литература, 1990, № 4, с. 47-50.
Лексико-семантические средства: на материале слов – субститутов английского, болгарского и русского языков. Диссерт. Москва, 1987. 167 с.
Функции на лексемата то в съвременния български език. – Български език, 1980, № 3, с. 230-235.
Прилагательные с префиксом наи- в русском языке в сопоставлении с болгарским (на материале словарей и художественных произведений). – Болгарская русистика, 1987, № 6, с. 51-55.
Синонимия префиксов пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра-, архи- прилагательных высшей степени качества и их структурные параметры в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІХ, 1991, № 1, с. 251-262.
Съветските и българските лингвисти за суфиксите с емоционално-оценъчно значение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XV, 1977, № 5, с. 419-430.
Адвербиализация глагольных форм в русском и болгарском языках и ее отношение к лексико-грамматической омонимии. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 169-170.
Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 1986, № 5, с 404-409.
Адвербиализация именных форм в русском и болгарском языках. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 200-207.
Антонимы прилагательных с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра, архи- в системе русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 219-230.
Дистрибутивные отношения префиксов к производящим словам префиксальных прилагательных высокой (высшей) степени качества в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 219-230.
Имена прилагательные с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра-, архи- в русском и болгарском языке в сопоставлении с болгарским. Диссерт. Пловдив, 1994. 427 с.
К вопросу о прилагательных с префиксом раз- в русском языке в сопоставлении с болгарском (на материале словарей и художественной литературы). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІІ, 1995, № 1, с. 111-118.
К проблеме омонимии граматических форм в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 617-626.
Лексико-грамматическая омонимия и процессы прономинализации и нумерализации частей речи в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 173-178.
Лингвометодический аспект при изучении префиксальных прилагательных высокой степени качества типа: предобрый, развеселый, наивеселейший, сверхчистый, ультрамодерный, архиважный в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Чуждоезиково обучение, 1995, № 6, с. 18-22.
Омонимия слов категории состояния с качественными прилагательными, наречиями и существительными в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIIІ, 2000, № 1, с. 179-188.
Омонимия служебных слов в русском и болгарском языках. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 128-131.
Существительные с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх- (супер-), ультра-, архи- в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 259-266.
Окказиональное в современных русских и болгарских публицистических текстах. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 262-268.
Семантическая адаптация иноязычной лексики на современном этапе развития русского и болгарского языков (конец XX – начало XXI века). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 73-80.
Современные семантические процессы в области русских и болгарских прилагательных, обозначающих цвет. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 245-251.
К вопросу об экспресивно окрашенных названиях лиц в славянских языках. (На материале болгарского, польского и русского языков). – В: Исследования по эстетике слова и стилистике художественной литературы. Ленинград, Ленинградский университет, 1964, с. 110-122.
За езика и стила на Отец Паисий. – Духовна култура, 1962, № 10, с. 11-15.
Славянские названия металлов и проблемы восстановления ранних этапов истории металлургии у славян. – Советское славяноведение, 1979, № 5, с. 82-100.
Колективните имена в български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 85-91.
За опасността: „Метаезик във военната лексика”. – Науч. тр. НВУ „Васил Левски”, LXXIII, 2003, № 2, с. 455-459.
Думи от тайния зидарски говор в с. Мраченик, Карловско. – Българска диалектология, 1974, № 7, с. 229-231.
Формална интерференция при интернационална лексика. – Чуждоезиково обучение, 1997, № 3-4, с. 88-91.
Турските думи: свои и чужди. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 85-95.
Българските тайни занаятчийски говори. Дисерт. София, 1986. 698 с.
Гоцеделчевският мещругански говор. – Българска диалектология, 1974, № 7, с. 197-228.
Принципи на номинацията в българските тайни занаятчийски говори. – Български език, 1987, № 1-2, с. 118-122.
Произход на мървашката терминология. – Български език, 1971, № 4, с. 329-343.
Старо лексикално наследство в словара на един таен занаятчийски говор. – Език и литература, 1970, № 4, с. 62-69.
Передача содержания фразем при переводе с болгарского на белорусский язык. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 201-205.
Система обозначений пищи из зерна в болгарском и русском языках. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 205-209.
Фразеологични съчетания и идиоми. – Български език и литература, 1971, № 3, с. 62-64.
Още един опит за издирване на прабългарски думи в съвременния български език. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 46-51.
Бележки по третото издание на Правописен речник на българския книжовен език. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския език. София, „Народна просвета”, 1954. 252 с. – Вечерни новини, № 67, 19.ІІІ.1956.
За някои изменения в семантиката на думата жесток. – Български език, 1985, № 4, с. 392-393.
Причастията като прилагателни имена. – Български език, 1957, № 2, с. 123-129.
Сред словата на Апостола. Рец. за: Симеонова, Маргарита. Езикът на Васил Левски. Език и стил на документалното наследство от Васил Левски. София, „Труд”, 2002. 296 с. – Български фолклор, 2003, № 4, с. 197-198.
За продуктивността на един корен в български език. Живея, живот, жив. – Език и литература, 1957, № 1, с. 27-33.
Промени в употребата и значението на някои префигирани глаголи в български език. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 131-139.
Болгарские эквиваленты русских отглагольных образований на -мый. – В: Всесоюзная конференция по славянской филологии. Ленинград, 1962, с. 82-83.
Булевардната преса и агресията на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 25-31.
Григор Пърличев и българската лексикална система през 80-те години на ХІХ век (с оглед произхода на думите). – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 134-164.
Диалектната лексика в езика на Григор Пърличев. – Език и литература, 1986, № 4, с. 61-68.
Езикът на Григор Пърличев. Дисерт. София, 1986. 488 с.
Константин Фотинов и лексикалните въпроси през втората четвърт на XIX век. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 227-234.
Преводната литература от славянските езици – източник на обогатяване на българската книжовна лексика през втората половина на ХІХ век (върху материал от българските преводи на романа Асен на Зигмунт Милковски). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 129-144.
Речеви етикетни формули в лексикографски източници от Възраждането. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 190-194.
Сленгологията в началото на новото хилядолетие – докъде и накъде? (С оглед на българското и словашкото езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 116-126.
Стилистични пластове в лексиката. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 23-26.
Стилистично маркирана лексика в съвременните български преводи на Библията. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 86-95.
Характерът на лексиката в първия превод на Илиада от Григор Пърличев. – Език и литература, 1983, № 1, с. 66-75.
Итеративните глаголи в новобългарския книжовен език. – Език и литература, 1993, № 1, с. 58-70.
Езикът на Пенчо Славейков. – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217.
Обсъждане на пробната свезка от Речник на съвременния български език. – Философска мисъл, 1953, № 4, с. 168-173.
Рец. за: Нанов, Любен. Български синонимен речник. Второ преработено и допълнено издание. София, „Наука и изкуство”, 1950. – Български език, 1951, № 3-4, с. 246-250.
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, 2004. 904 с. – Славяноведение, 2008, № 1, с. 111-115.
Българската богословска терминологична лексика: Лингвистичен обзор. – Тр. Кат. ист. и богослов. ШУ, ІV, 2001, с. 203-209.
Семантическая типология предикатов в сопоставительном аспекте: предикаты „свойств” в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 2009, № 3-4, с. 5-17.
Фразеологизмы в поэзии Никола Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 249-254.
Функционирование некоторых заимствованых слов в системе болгарского языка (В свете влияния русского языка советской эпохи на болгарский). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІV, 1970, № 1, с. 189-222.
Вопросы соотношения семантической структуры слова и его словообразувательных потенций (на материале прилагательных болгарского, русского и чешкого языка). – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 96-97.
Езикови и стилни средства за изграждане на стихотворни пародии. – Български език, 1964, № 6, с. 513-523.
Българските глаголни лексеми с екзистенционална семантика и тяхното отношение към граматиката. – Български език, 1978, № 3, с. 224-228.
Българските съответници на словашката глаголна представка pre-. – Slavica slovaca, 1976, № 3, с. 241-246.
Глаголът споделя / споделям – лексикална семантика и минимален контекст. – Български език, 1974, № 6, с. 557-561.
Език и стил на Йордан Йовков. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 158-179.
Езиковото майсотрство на Елисавета Багряна. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 48-50.
Еквативна функция на българския предлог на. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 101-103.
Значението на прилагателното справедлив в българския език. – Български език, 1980, № 2, с. 165-166.
Лингвистична оценка на тип системни грешки в българския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 313-317.
Младежкият жаргон. – Семейство и училище, 1980, № 5, с. 19-20.
Нежелателна детерминологизация на заемката синхрон. – Български език, 1983, № 2, с. 169-171.
Пак за българския език в търговията. – Български език, 1965, № 4-5, с. 417-418.
По въпроса за образуване на нови думи в езика. – Български език, 1959, № 3, с. 290-291.
Поетическият език на Христо Смирненски. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 145-153.
Рец. За: Лилов, Методи. Езикът на художествената литература. София, „Наука и изкуство”, 1985. 212 с. – Български език, 1985, № 6, с. 559-562.
Руски езикови контакти в преводните и оригиналните произведения на Г. Бакалов. – Български език, 1967, № 5, с. 424-435.
Семантични параметри на думите друг и различен. – Български език, 1995, № 5-6, с. 512-513.
Проект за латинско-славянски речник на растенията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 235-236.
Ролята на езиковите образи при оформяне на значението в българските фразеологизми. – Български език, 1990, № 1, с. 61-75.
Рец. за: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Српско-бугарски речник. Тематски. Хомонимни – Сръбско-български речник. Тематичен. Омонимен. Велико Търново, ПИК, 1999. 287 с. – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 151-154.
Семантика на българския глагол мечтая и полския marzyć. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 463- 470.
Семантико-синтактични особености на глаголите от типа обичам, lubić и kochać в полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 123-131.
Семантични особености на предиката харесвам в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 99-106.
Взаимозависимост между семантика и съчетаване на абстрактните съществителни имена. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 80-88.
Римата във фразеологизмите в английски и български език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXII, 1998, с. 176-181.
Аспекти проучавања речничког фонда блискосродних језика (са освртом на бугарски и српски језик). – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 34/1. Београд, 2005.
Междуславянските лексико-семантични отношения в приложната лингвистика (за тематичен речник-минимум и речник на междуезиковите омоними и полисеми). – В: Славистични проучвания. Велико Търново, ПИК, 1998, с. 35-44.
О културноj комуникациjи на Балкану са гледишта словенске међуjезичке хомонимиjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 24/1. Београд, 1994, с. 205-213.
По някои принципни и специфични въпроси за междуезиковата омонимия в славянските езици: с ориентация към българо-сръбската омонимия. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 67-77.
Променливи на представата за свое и чуждо при близкородствени езици и култури (български и сръбски). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 84-95.
Синтагматска организација лексема (колокација) као дистинктивно обележје код блискосродних језика – бугарског и српског. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 273-282.
Славянската междуезикова омонимия в приложната лингвистика. Първа част: теоретична мотивация. – Проглас, 1995, № 1, с. 20-31.
Южнославянската междуезикова омонимия и полисемия в приложната лингвистика. – В: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Сръбско-български тематичен речник. Лексикон на междуезиковите омоними и полисеми. Велико Търново, ПИК, 1999, с. 271-286.
Глаголът вземам и някои негови синоними в български език. (Историко-семантични наблюдения). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
Гръцко-старобългарски лексикални успоредици. – В: Славистичен сборник. София, 1973, БАН, с. 85-92.
Една неизследвана страна на руско-българските езикови връзки. – Български език, 1960, № 2-3, с. 130-147.
Езикът на Друмевите повести. – Български език, 1957, № 4, с. 318-334.
Езикът на Друмевите повести. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 157-162.
Езикът на Пенчо Славейков (По случай 40 години от смъртта му). – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – Български език, 1955, № 3, с. 228-245.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 163-172.
Иван Вазов и Пенчо Славейков в изграждането на българския литературен език. – Език и литература, 1950-1951, № 3, с. 189-197.
Към историята на един архаизъм в български език. – Slavia, 1961, № 3, s. 423-431.
Народно-разговорната лексика в творчеството на Пенчо Славейков. – Изв. на ИБЕ, V, 1957, с. 133-206.
Преносно значение и преносимост на значението. – Изв. на ИБЕ, Х, 1959, с. 3-37.
Преносно значение на думата и преносимост на значението. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 53-67.
Рец. за: Давидов, Ангел. Старобългарска лексикология. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996. 194 с. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 101-103.
Стесняване на семантичната структура на думата като исторически процес. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 151-160.
Съдбата на един русизъм в български език. – Български език, 1959, № 6, с. 534-538.
Александър Теодоров-Балан като проводник на чешко влияние в българския език. – Slavia, 1983, № 3-4, s. 317-321.
Български и праславянски. – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 17-32.
Взаимни българо-полски лексикални влияния. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 19-28.
Взаимни българо-полски лексикални влияния. – В: Иванчев, Светомир. Българският език – класически и екзотичен. София, „Народна просвета”, 1988, с. 159-166.
Думите трибой, петобой, десетобой, многобой в българската спортна терминология. – Език и литература, 1960, № 6, с. 470.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 19-30.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – В: Закономерности на развитието на славянските езици. София, БАН, 1977, с. 37-53.
Един сравнително нов семантико-словообразователен тип глаголи в съвременния български и белоруски език. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 111-115.
За една заемка от словашкия език и нейните производни. – Български език, 1968, № 4-5, с. 420-421.
Вторичната конотация като семантично явление и като проблема на художествения превод. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 33-36.
Относно критериите за разграничаване на омонимия от полисемия в различни езици. – Съпоставително езикознание, 1979, № 6, с. 35-44.
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – В: Иванчев, Светомир. Приноси в българското и славянското езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 98-104.
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – Slavica Slovaca, 1977, № 3, s. 196-199.
Към въпроса за създаването на национална българска ботаническа терминология. – Език и литература, 1975, № 4, с. 17-25.
Наблюдения и разсъждения върху семантиката и функционирането на показателното местоимение този/тоя в съвременния български книжовен език. – Български език, 1974, № 6, с. 539-545.
Най-обща съпоставка на основната (безпрефиксална) глаголна лексика в българския и белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 50-59.
По въпроса за влиянието на чешкия върху българския. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 256-264.
По въпроса за влиянието на чешкия върху българския. – Език и литература, 1975, № 4, с. 17-25.
Рец. за: Вранска, Цветана. Чешко-български речник. 2. прераб. и доп. изд. София, Университетска печатница, 1949. – Год. БИ „Елин Пелин”, ІІ (за 1947-1951), 1953, с. 311-312.
Сингулативите в българския език. – Български език, 1967, № 2, с. 147-148.
Случай влияния румынского языка на болгарский. – Jужнословенски филолог, 1976, кн. 32, с. 143-147.
Чешки елементи в българската гимнастическа терминология. – Год. СУ. Филолог. фак., LX, 1966, с. 645-666.
Чешки елементи в българската дърводелска терминология. – В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 471-495.
ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ФРАЗЕОЛОГИЯ, ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева).София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008. 422 с.
Една употреба на момче, момиче и дете в български и английски. – Съпоставително езикознание, 2000, № 3, с. 114-115.
За превода на фразата No way от английски на български. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 121-124.
Класове наречия и съюзи и тяхното отношение към семантико-синтактичните функции. – Български език, 1995, № 1-2, с. 158-160.
Към въпроса за особеностите на частиците като част на речта. – Български език, 1971, № 4, с. 351-354.
Наблюдения върху семантиката на личните местоимения в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 6, с. 31-37.
Семантична типология на частиците. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІ, 1972, № 1, с. 251-298.
ИЛИЕВА, Корнелия. Семантична типология на частиците. Дисерт. София, 1970. 203 с.
Синтактична, семантична и словоредна информация в тълковно-комбинаторния речник на българския лингвистичен процесор. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 113-118.
Частични заемки. – Български език, 1951, № 3-4, с. 220-223.
За глаголното време, субекта и функционалните стилове. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 317-326.
Интерпретацията на опозицията свое – чуждо и добро – лошо в езиковата картина на света. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 26-40.
Наречието вкъщи и наречното съчетание в къщи. – Език и литература, 1987, № 6, с. 136-138.
Показателните местоимения за лица в стиловете на българския език. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 124-139.
Устойчиви съчетания с компонент местоименна форма в българския език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 341-347.
Фрагменти от българската неофициална картина на света, фиксирана чрез местоимения. – Тр. ВТУ, XXXIV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 131-138.
История на терминологията – състояние и перспективи. – Български език, 2007, № 3, с. 47-54.
Опит за сравнително психолингвистично изследване на частицата не в българския и руския език. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 177-183.
Местоименията като евфемизми. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 89-94.
Из българската историческа лексикология. – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 117-130.
Думи и форми в пет разказа. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 251-262.
За думата арабия. – Език и литература, 1948-1949, № 3, с. 229-230.
За думите отава, отавен и за българския речник. – Литературен фронт, № 8, 22.ІІ.1961.
За произхода на думата челенка. – Език и литература, 1960, № 4, с. 312-313.
Значение и произход на думите лозунг и плакат. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 127-128.
Из живота на думите. – Родна реч, 1960, № 2, с. 46.
Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975. 226 с.
Из историята на някои думи за части на облеклото. Панталони, жилетка, блуза. – Език и литература, 1955, № 4, с. 309.
Как да разпознаваме чуждите думи? – Работническо-селски дописник, 1954, № 9, с. 22-25.
Лексика от фамилни имена. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 437-448.
Лексикален ситнеж. – Български език, 1956, № 2, с. 156-158.
Наслоения в езика. – Език и литература, 1946, № 5, с. 16-17.
Новото издание на един речник. Рец. за: Младенов, Стефан. Речник на чуждите думи в българския език, София, 1947. 495 с. – Език и литература, 1948, № 1, с. 73-76.
Опит за обяснение на някои поговорки. – Български език, 1958, № 6, с. 514-518.
Против езиковите извращения. – Читалище, 1959, № 4, с. 11-13.
Пътник – болен на смърт. – Български език, 1957, № 6, с. 545.
Руски заемки в нашия език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 81-84.
Руско-български езикови въпроси. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 62-65.
Спор, споря, спори ми. Тормоз, тормозя. – Родна реч, 1961, № 4, с. 47.
Фразеологизми и опит за тяхното обяснение. – В: Илчев, Стефан. Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975, с. 103-111.
Исторически живот и съвременнни аспекти на думата срам. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с.161-167.
Конвенционалните концептуални метафори и идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1994, № 6, с. 38-44.
Метафорична употреба на имената на животни в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 36-50.
Метафорични схеми с названия на животни в английски и български език. Дисерт. София, 1997. 262 с.
Ролята на пола за формиране на идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 95-104.
За някои заемки и чуждици в политическата икономия. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 141-152 с.
Антонимията в речника на съвременния български език. – В: Студентски изследвания. Т. 1. Велико Търново, 1972, с. 71-77.
Прозорец на дружбата. Нов българско-руски речник. Рец. за: Чукалов, Сава. Българско-руски речник. София, „Наука и изкуство”, 1960. 1192 с. – Работническо дело, № 88, 29.ІІІ.1961.
За някои лексикално-семантични особености в речта на учениците от І – ІІІ клас. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 238-243.
Абревиацията в българския книжовен език. – Език и литература, 1979, № 3, с. 1-14.
Езиковата ситуация в макросоциалните общности – генератор на иновации. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 28-32.
Езикът на промяната. – Социолингвистика, 1994, № 1, с. 81-111.
Езикът на промяната. София, „Буллекс”, 1993. 164 с.
Езикьт на промяната. – Бьлгарски език и литература, 1992, № 1, с. 11-18.
За лексико-морфемите и ролята им в структурната организация на абревиатурното образувание. – Български език, 1977, № 5, с. 393-399.
За номенклатурните знаци и прехода им в названия. – Български език, 1976, № 5, с. 407-412.
За понятието лексикален оказионализъм и разграничаването му от неологизма. – Език и литература, 1978, № 2, с. 55-64.
Компьютерный вариант словаря неологизмов болгарского языка. – In: Metódý výzkumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, ÚĹŠ SAV, 1990, s. 273-278.
Компютърен неологичен речник на българския език. – Българистика, 1991, № 1-2, с. 87.
Компютърът и социолингвистичният анализ на документи (върху текстов масив от неологичната българска лексикография). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 1. София, БАН, 1988, с. 166-176.
Към характеристиката на понятието езиков неологизъм. – Български език, 1977, № 1, с. 52-54.
Лексика и идеология. – Философска мисъл, 1981, № 4, с. 89-97.
Лексикалната компетентност, оценка, избор. – Български език, 1982, № 3, с. 184-195.
Лексикални неологизми в съвременния български книжовен език. Дисерт. 1978. 284 с.
Неологични речници – основни принципи, сходства и различия. – Български език, 1992, № 6, с. 479-488.
Нови думи в нашия речник – прилагателното пъгуошки. – Български език, 1979, № 5, с. 436-437.
Новите думи в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1980. 90 с.
За азбучния ред на речниковите единици в българските лексикографски издания. – Български език, 1990, № 1, с. 99-103.
Номенклатурни знаци – същност и тенденции на развитие. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 138-145.
Отново за чуждите думи – в социолингвистичен аспект. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 231-235.
Промени в значението на думата. – Народна армия, № 9338, 03.VІІІ.1979.
Психологически експеримент (за определяне на критерия за неологизъм). – Български език, 1979, № 2, с. 129-136.
Първи български паронимен речник. Рец. за: Василева, Стефка, Речник на близкозвучащите думи (паронимите) в българския език. София, „Д-р Петър Берон”, 1988. 316 с. – Език и литература, 1989, № 3, с. 124-125.
Пътища за утвърждаване на новите думи. – Народна армия, № 9471, 6.ІІ.1980.
Рец. за: Антонов, Николай. Речник на нови и най-нови думи в български език. София, „Пеликан Алфа”, 1995. 187 с. – Български език, 1999-2000, № 1, с. 96-98.
Рец. за: Василева, Стефка. Речник на близкозвучащите думи (паронимите) в българския език. София, „Д-р Петър Берон”, 1988, 316 с. – Поглед, № 13175, 19.V.1989.
Рец. за: Ничева, Кети. Българска фразеология. София, СУ „Климент Охридски”, 1982. 210 с. – Български език, 1983, № 6, с. 506-508.
Рец. за: Русинов, Русин, Стефка Василева-Радославова. Пароними в българския език. София, „Народна просвета”, 1984. 95 с. – Български език, 1986, № 4, с. 377-378.
Рец. за: Стоянов, И. А., О. Р. Чмир. Болгарсько-україньский словник. Київ, „Наукова думка”, 1988. 776 с. – Български език, 1989, № 5, с. 476-477.
Социална обусловеност на лексиката. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 280-284.
Социолингвистичен подход при изследване на новата българска лексика. – Български език, 1985, № 2, 163-170 с.
Тематична класификация на абревиатурите в българския книжовен език. – Език и литература, 1981, № 1, с. 86-89.
Фразеологичен речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 134-136.
Два компютърни речника на новите думи в българския език. – В: Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев. София, „Юр. Иванова”, 1993, с. 211-215.
За границите на фразеологията според някои теоретични постановки на български и чешки езиковеди. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 102-111.
Пред чистия извор на родната реч. (За Речник на българския език на Найден Геров). – Литературен фронт, № 42, 20.Х.1960.
Имената на животните. – Природа и знание, 1978, № 5, с. 14-15.
За книжовно-разговорната реч и отношението ѝ към други езикови формации. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 385-390.
Място на книжовно-разговорната реч в системата на общонародния език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 43-53.
Стилистика. Теоретични бележки. Задачи и текстове за упражнения. Велико Търново, „Фабер“, 1999. 240 с.
БТР’94 (Попов) – обновен тълковен речник на съвременния български език? Рец. за: Андрейчин, Любомир, Любен Георгиев, Стефан Илчев, Никола Костов, Иван Леков, Стойко Стойков, Цветан Тодоров. Български тълковен речник. 4 изд. Допълнено и преработено от Димитър Попов. София, „Наука и изкуство”, 1994. 1093 с. – Български език, 1995, № 4, с. 359-361.
Глаголите със значение ‘придобивам навик’ в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 447-452.
За един тип съчетания на глагол и конкретно съществително, изразяващо действие, в съвременния български език. – Български език, 1987, № 5, с. 404-407.
Навред и навсякъде. Към семантиката на наречията за място. – Български език, 1988, № 1, с. 59-61
Ситуационна семантика на терминологичните изрази в съвременния български книжовен език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 132 с.
Типове ситуации. Предварителен модел за изследване на терминологичните значения. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 1999, с. 135-209.
Компаративные фразеологические единицы болгарского, сербохорватского и словенского языков. Диссерт. Ленинград, 1986.
Компаративные фразеологические единицы со значением зазнайства, важности в современном болгарском языке. – Вестник ЛГУ, 1985, вып. 4, № 23, с. 110-112.
Сравнительный анализ болгарских, сербохорватских и словенских устойчивых сравнений, обозначающих умственные способности человека. – В: Диалектические процессы во фразеологии. Тезисы докладов. Челябинск, Изд-во ЧГПУ, 1993, с. 70-71.
О формировании признаковой базы компонентов-анимализмов в устойчивых сравнениях польского и болгарского языков. – В: Идеографический и историко-этимологический анализ славянской фразеологии. Тезисы докладов международного Симозиума. Псков, ПГПИ, 1994, с. 47-49.
Устойчивые сравнения одного фразео-семантического поля в болгарском, польском, русском, сербо-хорватском, словацком и чешском языках. – Rozprawy Komisji Językowej, 1994, T. 20, s. 25-42.
Об одном аспекте синхронного сопоставления славянской лексики. – В: Общеславянский лингвистический атлас. Москва, „Наука”, 1979, с. 46-60.
Николай Хайтов, родопските народни говори и литературният ни език. – Родопи, 1989, № 11, с. 31-33.
Некоторые семантические аспекты межязыковой русско-болгарской омонимов. Краснодар, 1987. 21 с.
Общеязыковые семантические процессы в лингвистической терминологии русского и болгарского языков. Диссерт. Краснодар, 1985.
Лексикални еквиваленти в българския и немския език с начална буква „Б”. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXII, 1998, с. 60-72.
Лексико-семантични еквиваленти с индоевропейски корен в български и немски език. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 236-243.
Чуждите думи нашия език. – Български журналист, 1964, № 7, с. 21.
Семантика некоторых русско-болгарских омонимов. (К проблеме правильного перевода). – В: Семантический аспект изучения языковых единиц. Ашхабад, 1982, с. 132-143.
За разнообразието в названията на растителните видове от род Acer в българския и чешкия език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 79-84.
Лінгвокультурологічний аналіз квантитативних концептів у різномовному відбитті (на матеріалі української, російської, польської, білоруської, болгарської фразеологічних систем). – В: Наукові записки Кіровоградського державного педагогічного університету імені Володимира Винниченка. Збірник наукових праць. Вип. 80. Філологічні науки. Кіровоград, 2008, с. 184-194.
Классификация русско-польско-болгарских межъязыковых омонимов гомогенного типа. – В: Наука і сучасність. Серія: Педагогіка. Філологія. Збірник наукових праць. Т. 51. Київ, НПУ, 2005, с. 159-165.
70 години от отпечатването на първия българско-румънски речник. – Български език, 1980, № 3, с. 235-240.
Абстрактна отглаголна лексика с нулева суфиксация. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 203-212.
Абстрактната лексика – богатство на съвременния български книжовен език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 97-103.
Българският език през вековете. – Език и литература, 1956, № 6, 420-432.
Абстрактната лексика в съвременния български книжовен език и в съвременния словашки книжовен език (съпоставително изследване на абстрактните съществителни със суфиксите -ост/-ost и -не/-nie). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 209-220.
Библеизмите във фразеологията на българския и румънския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-196.
Библията във фразеологията и фразеологията в Библията и нейните преводи. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 266-276.
Буксирам и буксувам. – Български език, 1973, № 6, с. 602-604.
Видовете мотивация и някои случаи на лексикографско представяне на производни думи. – Български език, 1986, № 5, с. 437-442.
Доц. д-р Юлия Балтова (Опит за творчески портрет). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 5-13.
Екзистенциалната проблематика в българската фразеология. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 83-98.
За някои проблеми на двуезичната фразеография. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 438-456.
За словообразувателната характеристика и нейното отражение върху лексикалната семантика на производната дума. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 359-372.
За химическия термин присадка. – Български език, 1983, № 2, с. 168-169.
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (словообразуване). – Български език, 1982, № 1, с. 48-53.
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (семантика). – Български език, 1982, № 2, с. 116-124.
Към характеристиката на съществителните имена със суфикс -ние в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 48-55.
Множествено число на някои сложни по структура съществителни имена от мъжки род. – Български език, 1967, № 3, с. 262-263.
Наставката -ние като словообразувателен елемент. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 205-210. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37.
Нов тип румънско-български речник. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 45-53.
Някои семантични паралели в областта на българската и румънската фразеология. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 441-446.
Отвлечени отглаголни съществителни със суфикс -ка в съвременния български книжовен език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 98-112.
Отвлечени съществителни от глаголни основи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1977. 338 с.
Познанието за душата според българската и румънската фразеология. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 206-216.
Проблеми на съпоставителното изследване на българската и румънската фразеология. Дисерт. София, 2005.
Проблеми на съпоставителното изследване на българската и румънската фразеология. София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2005. 415 с.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с. – Български език, 1987, № 4, с. 341-345.
Рец. за: Радева, Василка. Словообразуването в българския книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991. 226 с. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 93-99.
Словообразуване и антонимия. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXІV, 1985, № 3, с. 261-268.
Словообразувателната функция на не- в българския и в румънския език. – In: Raporturi lingvistice, literare şi culturale româno-bulgare. Bucureşti, Ed. Universităţii din Bucureşti, 1986, рр. 297-306.
Словообразувателните типове -ба, -итба и -тва в съвременния български книжовен език. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37.
Темата за смъртта във фразеологията на българския и румънския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 258-284.
Теоретична постановка на Румънско-българския фразеологичен речник. – В: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, АИ “Проф. М. Дринов”, 1997, с. 7-17.
Съвременни метафори на отбранителната политика. – Морски научен форум, 2006, № 5, с. 170-177.
Към характеристика на асоциативните полета на думите с общи компоненти на значението. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 4-7.
Некоторые ассоциативные связи названии лиц в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 17-20.
Система отношений между наименованиями цвета в болгарском языке. – Весн. БДУ, 1978, № 1, 53-56.
Семантична характеристика на имената, назоваващи части на човешкото тяло. – В: Арнаудови четения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 201-202.
Върху някои икономически термини и понятия. – Изв. на Икон. и Правния инст., 1951, № 3-4, с. 83-96.
Към произхода на някои старинни български думи със значение ‘сватосвам’, ‘сватовник’. – Език и литература, 1977, № 3, с. 63-65.
За две лексикално-семантични гнезда с корени чап- и чеп-. – Българска реч, 1995, № 4, с. 31.
Стилистика на съвременния български език. Кратък теоретичен курс. Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски”, 2000. 104 с.
Белоруско-български фразеологични паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 59-65.
Фразеологизми със собствени имена в българския и белоруския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 96-102.
Между книжовно-разговорното и диалектното. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 45-48.
Семантические и стилистические особенности лексических единиц с пометой разг. в словаре русского языка С. И. Ожегова в сопоставлении с болгарским языком. – Болгарская русистика, 1988, № 6, с. 49-60.
Един метафоричен модел на човека в българското словесно народно творчество. – Българска реч, 2008, № 1, с. 31-40.
Езикови характеристики на рекламния дискурс. Габрово, ЕксПрес, 2007. 135 с.
Емоции и манталитет. (Върху материал от български и полски фразеологизми за емоции). – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 45-72.
Когнитивни аспекти на вербализацията на емоциите. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 25-33.
Концептуализация и картина на света. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 33-36.
Пространството във фразеологизмите за емоции (към проблема за езиковата картина на света). – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 23-29.
Семантика на оценъчните предикати и тяхната съчетаемост в рекламния дискурс. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 81-96.
Два нови полско-български речника. Рец. за: Полско-български речник. Иван Леков, Францишек Славски . БАН, София, 1961. и Радева, Сабина. Полско-български речник. Варшава, 1961. – Език и литература, 1964, № 2, с. 84-88.
Първи българско-полски речник. Рец. за: Славски, Францишек. Наръчен българско-полски речник. Краков, „Ведза повшехна”, 1963. 1260 с. – Език и литература, 1966, № 5, с. 82-83.
Афоризмите в младежкия сленг. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 7. Смехът във фолклора. София, БАН, 1987, с. 83-90.
Балканизми със статус както на диалектни, така и на арготични лексеми (По материали от тайния зидарски говор в Гоцеделчевско). – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 10. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2010, с. 596-606.
Балканский элемент в болгарских социолектах арготического и сленгово типа. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III, Sofia, BAN, 1989, p. 152.
Българският младежки говор. Източници, словообразуване. София, „Наука и изкуство”, 1988. 161 с.
Действителна и фиктивна информация в сленга. – Българска реч, 2000, № 3-4, с. 23-28.
Експресивни семантични иновации със сленгова характеристика в обществено-политическата сфера. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 695-704.
Елементи на гатанка в младежкия сленг. – В: Език и поетика на българския фолклор. Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 152-165.
За мястото на лексиката от науката и изкуството в съвременния сленг на учащите се в България. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 5-22.
За някои нови тенденции в развитието на българските социолекти от сленгов тип. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5. Диалектология и ономастика. София, БАН, 1988, с. 66-77.
За прозвищата в сленга на учащите се (с оглед към тяхната деривация). – Тр. ВТУ, ХІІІ, 1978, кн. 2, с. 191-230.
За ролята на чуждоезиковия елемент при изграждане на българския младежки сленг. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 214-225.
Интелектуализацията в съвременния български младежки сленг. – Език и литература, 1986, № 1, с. 23-35.
Как се създава речникът на ученическия жаргон. – Родна реч, 1975, № 2, с. 57-60.
Колективни прозвища каламбури (по материал от различни социални младежки групи). – Български език и литература, 1994, № 5, с. 16-25.
Конструктивна обусловеност на значението. Структурно-семантичен аспект. Велико Търново, ПИК, 1996. 104 с.
Конструктивната обусловеност на значението и явлението многозначност. (Към въпроса за формата на съчетаемост във функцията ѝ на семантично диференцираща езикова техника). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 339-345.
Конструктивно обусловените значения – източник за обогатяване речника на младежкия сленг. – Български език, 1978, № 6, с. 508-518.
Контрастното свързане като универсално средство за експресивизация – словотворчески, семантични и синтагматични паралели. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 286-292.
Към въпроса за абревиатурите в съвременния младежки сленг. – Български език, 1977, № 1, с. 23-34.
Към въпроса за терминологичното регламентиране в социалната диалектология. – Български език, 1981, № 3, с. 191-198.
Към характеристиката на днешния ученически сленг (с оглед на арготичното наследство в него). – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 59-74.
Към характеристиката на днешния ученически сленг (с оглед към похватите за набиране на лексиката). – Тр. ВТУ, ХІІ, 1977, кн. 2, с. 45-146.
Методическа концепция за проучване на таен професионален социолект. (Върху материал от български таен зидарски говор). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1990, с. 141-151.
Минималната деформация като средство за постигане на звукова атрактивност в българския младежки сленг. – In: Zbornik Filozofickej fakulty Univerzity Komenského. 30. Bratislava, Philologica, 1979, s. 97-103.
Младежкият сленг – единство на иновация и традиция. – Български език, 1987, № 4, с. 297-304.
О диалектном в арго. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 161-174.
O прозвищах-каламбурах в сленге молодежи. – In: Proceedings of thе 13 International Congress of Onomastic Sciences. Vol. 1. Wrocław, 1981, рр. 587-592.
Пословечки код в гоцеделчевския таен зидарски говор. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 106-113.
Прояви на сленгизация в съвременната журналистика. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 167-172.
Семантична организация на лексемата в тайния зидарски говор (по материал от родопската област). – Език и литература, 1992, № 4, с. 87-92.
Семантична организация на лексемата в тайния зидарски говор: по материал от родопската област. – Български език, 1992, № 4, с. 410-415.
Синонимията в българския младежки сленг: С оглед към стилистичната и семантична диференциация в речника му. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 293-303.
Синтагматични похвати за експресивизиране на изказа в сленга. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 351-364.
Синтагматично-семантична деривация по индукция (по материал от българския младежки сленг). – В: Юбилеен сборник no случай 20 години Великотърновски университет, 1963-1983. Т. I. Bелико Търново, 1983, с. 142-153.
Универбизация с каламбурен ефект. – Език и литература, 1984, № 5, с. 37-49.
Синтактичната обусловеност на значението. Върху материал от младежкия сленг. – Език и литература, 1983, № 5, с. 51-61.
Ситуативна приложимост и продуциращи възможности на българския таен зидарски говор при съвременни условия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 67-69.
Сленгът в съвременната българска езикова действителност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, БАН, 1988, с. 137-156.
Словопроизводството в българския младежки сленг (по материали от 60-те и 70-те години на ХХ век). Дисерт. Велико Търново, 1981. 400 с.
Стилистична дисхармония по сленгов образец в днешната медийна практика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 88-91.
Супрасегментни средства като деривационни и експресивизиращи похвати (по материал от българския младежки сленг). – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 67-78.
Урбанонимите в българския младежки сленг. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 195-204.
Към въпроса за проучването на професионалния сленг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 62-67.
За произхода и значението на фразеологизма да спи зло под камък. – Българска реч, 2006, № 1, с. 62-64.
Активизация на универбирането в съвременната публицистична реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 99-102.
Компютърни програми за употреба на синоними в научната реч. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 59-63.
Някои стилистични особености на съществителното име в езика на съвременните масмедии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 244-247.
Употреба на префигирани глаголи с експресивна цел в езика на средствата за масова информация. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 234-236.
Върху някои нерешени въпроси на дерматоглифарската терминология. – В: Сборник научни трудове на секция медицина и микробиология при Съюза на научните работници. Варна, 1977, с. 195-200.
Сопоставительный семантический анализ глаголов со значением излучать свет в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 2, с. 28-34.
К сопоставительному изучению единиц пространственной семантики русского языка. (В зеркале болгарского). – В: Вопросы русского языкознания. Куйбышев, 1982, с. 35-42.
Пространственные наречия в русском и болгарском языках. – В: Проблемы русской лексикологии. Самара, 1991, с. 180-188.
Соотношение предлогов горизонтальной ориенации русском и болгарскм языках. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 13-17.
Внутриязыковая и межъязыковая омонимия болгарского языка. – В: Славистический сборник. В честь 70-летия профессора Р. А. Дмитриева. Санкт-Петербург, Издательство Санкт-Петербургского университета, 1998, с. 56-63.
К вопросу о собирательных существительных (на материале болгарского языка). – В: Актуальные проблемы лексикологии. Минск, 1970, с. 89.
Лексическая сочетаемость в болгарском литературном языке (беспредложные сочетания существительных). Диссерт. Минск, 1973.
Лексические тюркизмы в болгарском языке применительно к беспредложным словосочетаниям типа „существительное+существительное”. – В: Тюркские лексические элементы в восточных и западных славянских языках. Минск, 1969, с. 27.
Употребление предлогов в болгарских и белорусских текстах. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 20-26.
Числителните два, двама, две и техните съответствия в белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 7-11.
Числительные един / една / едно / едни и их аналоги в белорусском языке. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 12-16.
Явление межъязыковой омонимии в условиях русско-болгарского билингвизма. – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 18-20.
Българската езикова картина на света като модел на етническата идентичност. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996.
Граматика на семантиката. Дисерт. София, 2006. 236 с.
Граматика на семантиката. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006. 235 с.
Енциклопедия и речник. – В: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник. Т. I (А – Л). 1999, „Свидас”, София, с. III-ХХХ.
За връзката между словесните конотации и фразеологичните значения. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 94-115.
За дву- / трисемантичната природа на естествените езици. – Наука, 1992, № 2, с. 14-16.
За произхода на фразеологизма на куковден. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 49-50.
За падежния принцип в семантиката и словообразуването. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 49-61.
Лингвистиката между строгите науки и свободните изкуства, София, НБУ, 2008. 158 с.
Минималният език за оптималната комуникация. – В: Култура и текст. Т. X. София, НБУ, 2005, с. 194-232.
Мотив, вътрешна форма и общо значение или Условност и мотивираност в езика. – В: За човека и езика. Сборник научни статии, посветени на 60-годишнината на проф. Майя Пенчева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 177-193.
Носители на допълнителен смисъл в речта (lapsus linguae, ирония) – подтекст. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 2-16; № 5, с. 15-41.
О математическом моделировании лексико-семантической системы языка. – В: Методология математического моделирования. София, БАН, 1988.
Отново за прилагателните на -ичен и на -ически и за системното им представяне в тълковния речник. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 124-133.
Отново за централната роля на падежа в езика. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 325-338.
Принципи на енциклопедичния речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 96-108.
Принципът на падежа в семантиката. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 41-51.
Проект за семантичен речник-минимум. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 3-20.
Разказващият герой в езиковата митологична „Картина на света”. – В: В търсене на митичната тъкан. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2000.
Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 228 с.
Семантични езикови и/или културни примитиви. – In: Między kulturą „niską” a „wysoką”. Łódź, 2001, s. 213-218.
Семантични проблеми на речниковата работа и теория за семантичен речник-минимум. Дисерт. София, 1986. 223 с.
Семантични проблеми на речниковата работа и Теория за семантичен речник минимум. – В: Касабов, Иван. Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Кл. Охридски”, 1990, с. 7-30.
Семиотични методи за изследване на значенето. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 27-42.
Стилистика на езика, стилистика на речта или семантическа стилистика. – Български език, 1983, № 1, с. 48-52.
„Строителите на съвременна България” от С. Радев – лингвистико-статистическо изследване. – Български език”, 1979, № 5, с. 425-431.
Типове значение и смисъл в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 590-594.
Lapsus Linguae, Lapsus Calami, Lapsus Auris и феноменът „на върха на езика”. – Български език, 1981, № 5, с. 226-231.
Речник за езиковото и културно пространство. Рец. за: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник (А – Л). София, „Свидас”, 1999. 544 с. – Медиа & Реклама, 1999, август, с. 38.
За някои проблеми при превода на безеквивалентна лексика. – В: Български език за чужденци – актуални проблеми на обучението. София, 1983, с. 230-234.
Някои въпроси на съпоставителния анализ на фразеологизми с компонент числително име в български и унгарски език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 298-304.
Уличният жаргон – богатство или беда? – Шипка, № 183, 19.ІХ.1990.
Нови италиански и френски думи в българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 142-146.
Към характеристиката на тайните говори в България. – Съпоставително езикознание, 1984, № 1, с. 29-43.
За някои неточности в медицинската терминология. – Български език, 1979, № 4, с. 350-351.
За точна медицинска терминология. Рец. за: Василев, Божил. Терминологичен речник по акушерство и гинекология. София, „Медицина и физкултура”, 1984. 299 с. – АБВ, № 45, 19.ІІІ.1985, с. 4.
Неправилна употреба на глагола израждам в медицината. – Български език, 1980, № 3, с. 244.
Някои словообразувания в южнославянските езици в сравнение с руски език. – Език и литература, 1970, № 5, с. 25-32.
Някои наблюдения върху параметрите на лексико-семантичните групи (с оглед на системните отношения между лексемите на текстово равнище). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 515-521.
Формално-семантични наблюдения върху сложни названия от българската обществено-политическа лексика (с оглед на немските еквиваленти). – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. Съвременен български език. София, БАН, 1983, с. 22-33.
За значението на израза цепя басма (някому). – Български език, 1985, № 4, с. 366-368.
За народното значение на думата храбър. – Родопи, 1994, № 7-8, с. 30.
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Български език, 1991, № 2, 186-190.
Рец. за: Легурска, Палмира. Тематичен речник на термините на народния календар. Зимен цикъл. София, „Херон прес”, 2000. 68 с. Есенен цикъл. София, „Херон прес”, 2001. 35 с. – Българистика, 2002, № 4, с. 102-106.
Рец. за: Найден Геров в историята на българската наука и култура. Материали от Националната конференция с международно участие, София, 13-15 ноември 2000. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 301 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 62-68.
Социалните диалекти в общобългарския диалектен речник. – Български език, 1992, № 5, с. 403-410.
Семантиката и теориите за семантичното поле. – Год. СУ, Фак. зап. филол., LХІХ (за 1975), 1977, № 1, с. 143-167.
К. Парные фразеологические сочетания с сочинительным союзом в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 17-20.
Неизвестный проект греческо-болгарского словаря 1828 г. – Studia Slavica, 1979, № 1-4, s. 227-230.
Фразеологизмы в поэзии Николы Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 249-254.
Концептът ум в българската езикова картина на света (по данни от лексикографски източници). – Български език, 2009, № 2, с. 67-77.
Концептът ум и жената според българската паремиологична картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 88-94.
Отношението между концептите ум и щастие в българската паремиология (I). – Български език, 2010, № 4, с. 68-76.
Към въпроса за изразяване на дискретно количество в българския и руския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 215-218.
Към проблема за логико-семантичната структура на функционално-семантичното поле за квантитативност в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 41-47.
Език и стил на Вазовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 81-86.
Логико-семантичната структура на функционално-семантичното поле за квантитативност в българския език. – В: Епископ-Константинови четения. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 115-122.
Рец. за: Добрева, Ани. Иранизми в българския език. София, Академия на МВР, 2008. 245 с. – Съпоставително езикознание, 2009, № 3, с. 122-126.
Езикът на BG инфо поколението. София, „Галик”, 2010. 312 с.
Иновации в производството на съвременна българска лексика. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 191-202.
Интернационализация на разговорната реч чрез съвременните професионални и разговорни сленгове (върху материал от компютърния сленг). – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Национална конференция в чест на неговата 85-годишнина. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 167-172.
Компютърната лексика: актуални процеси и тенденции. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 314-323.
Компютърните технологии и българският език. София, „Сема РШ”, 2007. 266 с.
Компютърните технологии като социолингвистичен фактор в българския език. Дисерт. София, 2006.
Лексикализация на словообразувателния формант при заети сложни названия в българския език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 178-185.
Начини за номинация в специалния език на компютърните технологии (статистическо изследване). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 259-267.
Обобщаване на семантичните и граматични значения при словообразуване с чужда дума в специалния език на компютърните технологии. – Български език, 2005, № 1, с. 48-58.
Оварваряването на езика – фактори и перспективи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 231-243.
Сленг = жаргон? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 114-119.
Словообразуване със стари интернационални и с родни форманти в специалния език на компютърните технологии. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 18-28.
Съвременните инициални абревиатури: върху материал от речта на компютърно базирани групи. – Български език, 2007, № 2, с. 51-62.
За някои лингвистични особености на българския компютърен жаргон. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХХІХ, серия 1, с. 45-50.
Към проблема за същността, класификацията и преводимостта на каламбурите (върху български и руски материал). – Език и литература, 2004, № 1-2, с. 236-243.
Основни функции на руските и българските отрицателни местоимения от стилистично-прагматично гледище. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 14-22.
Стилистични особености в употребата на българското местоимение нещо и неговите руски съответствия. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 34-40.
За фразеологизацията и някои нови модели при възникването на новите фразеологизми. – Езиков свят, 2008, № 6, с. 52-56.
Диалектната лексика в сборника Диви разкази на Н. Хайтов. – Българска реч, 1995, № 1, с. 17-19.
Език. Етнос. Култура. – Български език, 2010, № 4, с. 58-61.
За значението на диалектната дума бутурница / бутърница. – Език и литература, 1996, № 3-4, с. 147-148.
Концептът жена в българските и руските пословици и поговорки. – Български език, 2009, № 2, с. 55-66.
Лексикалната пародия – функция на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 357-359.
Някои особености при употребата на диалектна лексика в съвременната художествена проза. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 339-343.
Някои особености, свързани със стилистичната функция на диалектизмите в съвременната художествена проза. – Български език, 1995, № 5-6, с. 470-473.
Ономасиологична картина на обредния цикъл „Погребение”. – Българска реч, 2005, № 2, с. 42-60.
Отношенията между родители и деца според българските пословици. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 81-87.
Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с.
Тематичен речник на народния календар. – Българска реч, 2003, № 1, с. 36-47; № 2, с. 35-42.
Употреба на диалектни фразеологични единици в разказите от сборника „Диви разкази” на Николай Хайтов. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 720-728.
Функции на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – Българска реч, 2004, № 2, с. 46-51.
Методи за компютърна морфологическа обработка на лексиката на българския език и за поддържане на автоматични речници. Дисерт. София, 1988. 207 с.
К проблеме изучения греческих заимствований в языке новоболгарских дамаскинов ХVII-XVIII веков. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 203-222.
За мълчанието в полски и български. Лексикално-семантичен етюд. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 116-125.
До питання про абстрактні назви кольорів у слов’янських мовах. – В: Компаративні дослідження слов’янських мов і літератур. Пам’яті акад. Л. А. Булаховського. Київ, 1999, с. 79-82.
Іменники-назви кольорів у слов’янських мовах (На матеріалі російської, української і болгарської мов). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 19-28.
Лексикосемантическая группа названий цветов болгарского языка. (Сопоставительная характеристика цветовых наименований в болгарском, украинском и русском языках). Диссерт. Киев, 1975.
Місце і роль детермінологізації серед інших шляхів поповнення лексики засобів масової інформації (на матеріалі сучасної болгарської мови). – Вісник КНУ. Сер. Літературознавство. Мовознавство. Фольклористика, 1997, вип. 5, с. 41-42.
Назви основних кольорів у болгарській, українській і російській мовах (Порівняльна характеристика). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 28-37.
Переносні значення прикметників-назв кольорів у болгарській мові. – Мовознавство, 1974, № 4, с. 68-74.
Синонiмiка iменникiв-абстрактних названии кольорiв у слов’янських мовах. (На матерiалах украiнськоi, росiйскоi i болгарськоi мов). – Журналiстика, 1979, № 7, с. 23-32.
Латински думи и изрази, добили значение на пословици, поговорки, девизи и пр. Велико Търново, „Фабер”, 2004. 64 с.
По принципите за създаване на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 167-170.
Из грънчарската терминология. – В: Българска диалектология. Т. 7. София, 1974, с. 233-235.
Военни термини, образувани по лексико-морфологичния начин. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 40-47.
Выражение в русском и болгарском языках дифференцированного положения предмета в пространстве. – Болгарская русистика, 1978, № 1, с. 32-42.
Глаголы положения в русском языке в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1982. 132 с.
Глаголы положения в функции знака предикации (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 2, с. 29-31.
Данные русско-болгарских и болгарско-русских словарей в свете семантического сопоставительного анализа. – Болгарская русистика, София, 1986, № 6, с. 48-65.
Лексико-грамматическая сочетаемость глаголов положения в русском и болгарском языках. Диссерт. Москва, 1976. 190 с.
Лексико-грамматическая сочетаемость некоторых глаголов со значением положения предмета в пространстве (в русском и болгарском языках). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІХ, 1978, № 3, с. 119-180.
Лексико-семантические особености группы определительных местоимений весь, каждый, всякий, любой в плане сопоставления с болгарским языком. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІ, 1967, № 1, с. 469-492.
О семантической сочетаемости глаголов положения (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 4, с. 25-29.
Лексико-синтактические средства выражения долженствования в современных русском и болгарском языках. Диссерт. София, 1988. 219 с.
Лексико-синтактични средства за изразяване на възможност в разговорния стил на съвременния български, руски и полски език. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 5-12.
Стилистично-семантичен анализ на зооморфизми. – Език и литература, 1986, № 6, с. 70-76.
Съпоставителен анализ на зооморфни характеристики в българския и английския език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 13-19.
Няколко думи за един речник. Рец. за: Класов, Г., Стр. Николов. Българо-турски речник. София, „Народна просвета”, 1957. – Учителско дело, № 26, 27.ІІІ.1959.
Следи от бита и езика на прабългарите в нашата народна култура. – В: Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, БАН, 1971, с. 57-61.
Автоматично създаване на лексемни честотни речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 109-115.
БулНет (лексикалносемантична мрежа на българския език) – част от световната лексикалносемантична мрежа. – Български език, 2007, № 1, с. 34-49.
Граматичен речник на българския език. Описание на концепцията за организацията на лингвистичните данни. – Български език, 1998, № 6, с. 49-58.
Словообразователен речник на българския език. Рец. за: Илиева, Корнелия, Снежина Карагьозова, Гергана Михайлова, Йордан Пенчев, Елена Тодорова. Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 395 с. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 18-20.
Заемки в българския език от латински умалителни имена. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, ч. 1. с. 263-266.
Народные пословицы и поговорки в творчестве Алеко Константинова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІІ, 1985, № 1, с. 135-143.
Тълковният речник на Найден Геров – източник на сведения за музикалния бит на българите. – Изв. Инст. за музика, ХV, 1970, с. 261-303.
По въпроса за заемането на първите френски технически термини. – В: Годишник, посветен на 20 г. от създаването на ВМЕИ – Варна. Т. ІV. Варна, 1983, с. 65-68.
Сложни вербоцентрични съществителни имена от типа глагол + съществителни имена в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 24-31.
Военната лексика в България от Освобождението 1877-1878 г. до 1891-1892 г. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXI, 1998, кн. 61, с. 88-95.
Българският език през вековете. София, „Наука и изкуство”, 1964. 88 с.
Военни термини, образувани по лексико-синтактичния начин. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, XLVI, 1996, с. 200-208.
Съставни наименования – средство за детайлизация на означаваното (на материала на военно-деловата лексика). – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХVІІІ, 1993, с. 39-46.
К вопросу об антонимообразовании (в русском языке) и о переводе антонимических сочетаний (на болгарский язык). – Год. ВПИ, ХІІ A, 1990, с. 105-121.
Метафора и семантическое словообразование. – Болгарская русистика, 1982, № 2, с. 57-62.
Балканские этнолингвистические параллели: Ментальность – фразеологический аспект болгарской и турецкой фразеологий. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 175-182.
Езикова мода или тенденция (Нови употреби на възвратни глаголи в българската реч). – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 146-157.
Структура на паремиите с ключова дума сляп / кьорав в съвременния български език. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 164-168.
Категорията място в езиково-стилната система на романа Тютюн от Димитър Димов. – Език и литература, 1988, № 3, с. 120-124.
Превод на нови думи от английски език. – Български език и литература, 2004, № 5, с. 65-68.
Детската реч и еволюцията на лексикалната семантика в езика. – Проглас, 1996, № 1, с. 3-11.
За метонимията в семантиката на думите мишца и мишница. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 163-170.
За прагматическата неопределеност и лексикално-семантичните промени в детската реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 291-294.
Комуникативната функция на езика и въпросът за обогатяването на речниковия му състав. – Проглас, 1994, № 2, с. 101-107.
Лексикалната диахрония на езика през призмата на детската реч. Велико Търново, „Фабер”, 2000. 239 с.
Лексиката от звукосимволичен (образоподражателен) произход в етимологичния анализ (върху славянски езиков материал). Дисерт. София, 2010. 315 с.
Литовските и българските названия на части на тялото в светлината на теорията за лингвистичната относителност. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 159-168.
От абстрактно към конкретно или от конкретно към абстрактно значение? – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 87-95.
Принципите на категоризацията и терминологизацията и тяхното значение за етимологията. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 74-88.
Проблеми на семантичната реконструкция. Етимологично и семантикотипологично изследване в областта на българската соматична лексика. Дисерт. Велико Търново, 1997. 256 с.
Славянская лексика звукосимволического произсхождения. Tractata slavica Universitatis Debreceniensis. Vol 1. Debrecen, 2008. 355 p.
Автоматично разпознаване на концептуално-семантични отношения в електронен корпус от биологически текстове и приложението му в лексикографската практика. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, ÚJČ AV ČR, 2008, s. 181-192.
Динамика и утвърждаване на новите лексикални значения в българския език. – Български език, 2008, № 1, с. 15-25.
За същността на семантичните категории процес и действие. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 36-41.
Категориална семантика и граматични значения на имената за действия на -не. – Български език, 1995, № 1-2, с. 18-29.
Лексикални неологизми в българския език, възникнали от чужди инициални абревиатури. – Български език, 2010, кн. 4, с. 21-30.
Лексикални неологизми в българския език с първи съставки е-, м-. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 207-215.
Модели на концептуално-семантичните отношения между термините в специален (химически) текст с оглед на автоматичното им разпознаване. LiterNet, 2005. 252 с.
Модели на концептуално-семантичните отношения част – цяло в специални текстове (от областта на химията). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2008, с. 415-422.
Нови икономически названия в българския език, възникнали от медицински термини. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 303-310.
Някои аспекти на терминологичната стандартизация в лексикографската практика (реализирана в Речник на основните термини, Т. І.). – Български език, 2005, № 1, с. 34-47.
Особености в разпределението на семантичното пространство процес. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 208-214.
Рец. за: Пернишка, Емилия. За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, 1993. 274 с. – Списание на БАН, 1994, № 1-2, с. 134-135.
Рец. за: Попова, Мария, Красимир Кабакчиев, Лилия Манолова, А. Матеева, Б. Мудрова, А. Христова, Б. Попов. Правописен речник на българската научно-техническа лексика. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001. 630 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 28-31.
Семантика и мотивираност на термините за процеси в съвременния български книжовен език. – LiterNet, 22.11.2005, № 11 (72).
Семантични иновации и интеграция при новите интернационални икономически термини в българския език. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 173-178.
Семантични неологизми в съвременната българска терминология, възникнали чрез ретерминологизация. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 517-530.
Словообразуване на имена за действия от отименни глаголи (с оглед на терминологията) – Български език, 1993-1994, № 4, с. 378-380.
Тенденции в композитообразуването с афиксоиди в българския език (в съпоставка с чешкия език) през 90-те год. на ХХ в. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 60-78.
Тенденциите към интернационализация и национализация в новата българска икономическа терминология. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 190-212.
Термини за преобразуване в семантичен и номинационен аспект. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 94-134.
Термини за процеси в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1993. 329 с.
КОЛКОВСКА, Сия. Типология на термините – названия на процеси. – Български език, 1993-1994, № 2, с. 135-140.
Някои различни становища на български и словашки езиковеди за основни понятия във фразеологията. – В: Българистични проучвания. Т. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2002, с. 154-164.
Речник на новите думи в българския език – източник на знания за някои актуални концепти (въз основа на областта стил на живот). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 253-265.
Фразеологизмы, выражающие различные формы отношений к людям, в русском, болгарском и польском языках. – Филологические науки, 1994, № 4, с. 70-76.
Влияния на младежкия език и на медийния език върху днешния немски и български език. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 198-203.
Наблюдения върху промените в езика на българската публицистика след 1989 година. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 232-237.
Пуризм – положительные и отрицательные моменты. – В: Русский язык: история и современность: межвузовский сборник научных трудов. Москва, 1995.
Литературният език и жаргонът. – Септември, 1977, № 2, с. 221-222.
Бележки за езика на днешната ни художествена проза. – Литературен фронт, № 6, 11.ІІ.1954; № 7, 18.ІІ.1954.
Някои стари ирански заемки в езика ни. – Тр. младите науч. раб. и студ. ПУ, 1978, № 6, с. 199-207.
Ненужен русизъм в книжовния български език. – Български език, 1965, № 6, с. 528-529.
Наставката -ист в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1973, № 1, с. 37-44.
Правопис и правоговор на предлозите в българския език. – Език и литература, 1981, № 1, с. 69-76.
Предлози, изразяващи пространствени отношения в съвременния книжовен български език. – Български език, 1971, № 1, с. 28-43.
Семантика и функции на предлог в (във) в областта на пространствените отношения в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1974, № 2, с. 35-46.
Семантични функции на предлог в (във) в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1975, № 2, с. 39-51.
Семантични функции на предлог до и представка до- в съвременния книжовен български език. – Български език, 1966, № 3, с. 224-236.
Синоними на предлог до в съвременния книжовен български език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 673-682.
За някои иронични фразеологизми в българския и словашкия език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 113-118.
За някои фразеологични неологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, с. 57-68.
Ироничното отношение към човека, отразено в някои български и словашки фразеологизми. – В: Славистиката в началото на XXI век. Традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 93-96.
Иронията в някои български и словашки устойчиви сравнения. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 240-247.
Иронията във фразеологията. Начини за създаване на ироничен ефект във фразеологията. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 143-154.
Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. Дисерт. София, 2010.
Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. – In: Kam smeruje slovakistika. Zborník venovaný 20. výročiu slovakistiky ako samostatného odboru a pomenovaniu slovakistického kabinetu podľa PhDr. Emila Kudličku, CSc. Sofia, „Heron press”, 2010, s. 58-71.
Иронията като отношение към света. – В: Ценности и ценностни ориентации. Научен сборник в памет на проф. Николай Николов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003, с. 87-91.
Акцентни варианти в Речника на българския език. – Български език, 1984, № 6, с. 537-539.
Образи на чужди етноси в някои иронични фразеологизми в българския език. – In: Phraseologische Studien. Фразеологические исследования. Dynamische Tendenzen in der slawischen Phraseologie. Динамические тенденции в славянской фразеологии. Greifswald, 2010, рр. 198-205.
Смехът в българската фразеология. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, Филозовски факултет Универзитета у Нишу, 2005, с. 67-75.
Смехът на българина, отразен във фразеологията. – Мост, 2006, № 3-6, с. 157-164.
Характеристика на някои образи на домашни животни в българските и словашките устойчиви сравнения. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 270-276.
Преход на пълнозначни думи към предлози в съвременния български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 1, с. 11-16.
Рец. за: Аврамова, Цветанка. Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на XX век. София, „Heron Press”, 2003. 259 с. – Српски jезик, 2005, № 10/1-2, с. 905-911.
Опыт сопоставительного изучения фразеологических единиц типа дать совет в славянских языках. – Вопросы языкознания, 1969, № 2, 46-53.
Съчетанията глагол + съществително като лексиколожки и лексикографски проблем. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 227-232.
Рец. за: Тодорова, Елена, Рада Панчовска. Честотен речник на българската публицистика (1944-1989). София, „Кедър”, 1995. 434 с. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 104-106.
Сопоставительный анализ функционирования лексики в пяти языках. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 30-34.
Някои наблюдения над българския войнишки говор. – Български език, 1966, № 6, с. 576-578.
Отново за чуждиците в българския език и не само за тях. – Народна култура, № 3, 19.01.1979, с. 2, 6.
Имена прилагательные, обозначающие универсальный размер в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 245-250.
Лексико-семантическая эквивалентность русской частицы же в болгарской лексике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 195-198.
Проблемът за лексикалното значение в лингвистиката. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVI, 1978, № 5, с. 447-458.
Семантические и функциональные особености русских и болгарских прилагательных пространственного размера. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 183-190.
Типове формални съответствия на руските и българските прилагателни, които означават размер. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІ, 1984, № 1, с. 201-212.
За значенията, които по правило не се отразяват в речниците. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 87-92.
Лексикално-семантични противопоставяния в семантичната структура на лексемата бял. – Български език, 1972, № 1-2, с. 80-85.
Особености на детския говор. – Български език, 1969, № 6, с. 532-545.
По въпроса за антонимите. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 371-380.
Речникови антоними в поезията на П. К. Яворов. – Български език, 1974, № 4, с. 305-313.
Семантичен анализ на качествените наречия. – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 151-175.
Антонимията като езикова универсалия. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 558-561.
К вопросу о лексической сочетаемости. – Вопросы языкознания, 1966, № 1, с. 97-101.
Употребление некоторых первообразных междометий в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 201-212.
Лексико-семантични подстъпи към другостта (българо-чешки успоредици). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 86-88.
Функционално-семантична характеристика на прилагателните имена със значение свой / чужд в чешкия и в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 56-60.
Делия. – Българска реч, 1999, № 4, с. 38-42.
Идвам / отивам като елементи от концептуализацията на времето и пространството в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 206-213.
Концептуализация на времето. (Изграждане на езиковата картина на света в историята на новобългарския книжовен език). – В: Българите, книжовността, езикът XIX – XX век. София, „Емас”, 2008, с. 227-276.
Лексикална норма и езикова картина на света. (Случва се / случи се: условия за нормативна употреба). – Български език, 2009, № 2, с. 26-32.
Лексикални средства за означаване на време. (Историята на Паисий и Житието на Софроний). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 331-335.
Семантичната категория принадлежност в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1989. 191 с.
Английският език – основен фактор в развитието на съвременния български език. – В: Превод и културен трансфер. Доклади от конференция в чест на 70-годишнината на доц. Анна Лилова, проведена на 21-22 октомври 2005. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 141-146.
За произхода и значението на думата тарикат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 210-212.
Един случай на синонимични двойки в народните песни. – Български език, 1958, № 4-5, с. 444-448.
Една латинско-италианска заемка в българския език. – Български език, 1955, № 4, с. 353.
Едно изследване за унгарските думи в прозата на Христо Ботев. – Български език, 1962, № 1-2, с. 148-149.
Из професионалната лексика на българските рибари. – Български език, 1960, № 5, с. 447-448.
Италиански думи в професионалния говор на българските обущари. – Български език, 1953, № 3, с. 256-258.
Наследен ли е от праславянско време днешният славянски пословичен израз от птиче мляко? – Български език, 1971, с. 255-259.
Няколко немски заемки в западните български говори. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 401-403.
Няколко пояснителни бележки за произхода на немските заемки ланга ‘вид краставица’ и шлифер ‘дълга връхна дреха’ в българската професионална терминология. – Български език, 2004, № 4, с. 79-82.
Няколко пряко заети италиански думи в говора на българските каменоделци. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 173-175.
Още веднъж за ролята на чешкото посредничество при заемането на немски термини в българските професионални говори. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 285-294.
Рец. за: Bödey, József. Magyar-bolgár szótár. Budapest, „Terra”, 1975. 584 p. – Български език, 1977, № 1, с. 89-90.
Синтактичен строеж и смислова промяна на два вулгарни фразеологизма в Нов фразеологичен речник на българския език от Кети Анкова-Ничева. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 203-205.
Умалителни съществителни със значение на единичност в българския език. – Български език, 1960, № 2-3, с. 220-223.
Цигански елементи в българските тайни говори. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1956, с. 411-425.
Към повече установеност в книжовния ни език. – Език и литература, 1946, № 1, с. 41-43.
Къси форми на личните местоимения. – Език и литература, 1949-1950, № 4, с. 321-327.
Няколко думи с особено значение у Ботев. – Език и литература, 1948-1949, № 2, с. 116-121.
Производни несвършени глаголи с двойни форми. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 38- 46.
Значението като спектър от локални сгъстявания в полето на човешките преживявания. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 14-18.
Смисълът на някои български пословици и поговорки – статистическо изследване. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, том 44, № 6.2, 2005, с. 115-120.
Структура и принципи на функциониране на механизма на езиковия знак в светлината на синергетичната парадигма. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 19-23.
Кети Анкова-Ничева и свободното, съзнателно авторско изменяне на фразеологичните единици. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 26-29.
Глаголи за движение с деиктични значения. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 306-309.
Глаголи за начин на движение. – Българска реч, 2004, № 3, с. 17-22.
Глаголи за речево общуване в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 90-101.
Глаголите за движение според падежните им отношения. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 5-17.
Едно особено явление в лексикалната система на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 331-338.
Йерархични отношения в лексико-семантичната група на глаголите за движение. – Български език, 2004, № 1, с. 68-74.
Метафората път в българската фразеология. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 459-470.
Някои наблюдения върху глаголите за речево общуване. – Български език, 2008, № 1, с. 53-63.
Основни глаголи за движение в българския език. Дисерт. София, 2006. 222 с.
Основни глаголи за движение в българския език. София, „Авангард Прима”, 2010. 170 с.
Върху проблемата за езиковата единица. – Народна просвета, 1965, № 1, с. 70-75.
Фразеологизми за качества на храни и фразеологизми с компоненти лексема за качества на храни. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 126-131.
Българските пословици от речника на Ф. Л. Челаковски в съпоставка със съвременните славянски пословици. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 144-153.
О паремиологическом минимуме славянских языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 373-380.
Очерки по славянской паремиологии. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2003. 228 с.
Перевод фразеологизмов повести М. Горького Детство на белорусский и болгарский языки. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 21-24.
За един албанизъм в български език. – Български език, 1953, № 3, с. 255-256.
Русско-болгарские и русско-чешские фразеологические параллели в художественной речи. – Вестник ЛГУ. Сер. 2, История. Язык, Литература. 1986, № 2, вып. 1, с. 113-116.
Русско-болгарско-чешское ядро частотных славянских пословиц (на материале паремиологического социолингвистического эксперимента). – In: Parémie národů slovanských 2. Sborník příspěvků z mezinárodní konference konané v Ostravě ve dnech 10.-11. 11. 2004. Odp. red. Jana Raclavská. Ostrava, FF OU, 2005, s. 192-200.
Славянская паремиология. Санкт-Петербург, 2004. 231 с.
Славянские фразеологически параллели в художественном тексте. Диссерт. Ленинград, 1986.
Фразеологизмы М. Горького и их болгарские и чешские параллели. – В: Лингвистические исследования. Москва, 1986, с. 109-114.
К вопросу о паремиологической проблематике в болгаристике (Наблюдения над функционированием пословиц в газетном тексте). – В: Болгарский ежегодник. Т. 1. Харьков, 1994, с. 239-245.
За семантиката на морфемите. – Език и литература, 1975, № 1, с. 21-32.
Фразеалагiзмы у бeларускай i балгарскай мовах: Клiшаваныя выразы са значэннем недаверу. – Роднае слова, 2007, № 11, с. 20-22.
Езиково табу в българския песенен и прозаичен фолклор. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 114-126.
Рец. за: Влахов, Сергей. Руски пословици с български преводи и съответствия. София, „Наука и изкуство”, 1980. 312 с. – Български фолклор, 1982, № 2, с. 79-80.
Българският диалектен речник в светлината на общата теория за съставяне на диалектни речници. – Български език, 1995, № 1-2, с. 56-59.
Лексикографското отразяване на маркираността във възрастовите опозиции при българските родствени имена от народния традиционен етикет. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 77-86.
Речник на българския език на Найден Геров от гледище на диалектната фонетика. – Български език, 1995, № 4, с. 287-292.
Синонимия при имената българи // македонци, български // македонски и при техните съчетания с други имена (по документи на легални и нелегални организации на македонски българи между двете световни войни. – Македонски преглед, 1999, № 4, с. 127-138.
Фразеологичните единици в пожаревския говор. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 789-793.
Двоичните имена (nomina nota) в славянските езици (с оглед към българския език). – Български език, 1997-1998, № 1, с. 46-54.
Глаголи със значения ‘обичам’, ‘обичам(е) се’ и свързаните с тях имена в българския език. – In: Die Slawischen Sprachen. Vol. 30. München, 1992, pp. 153-161.
За неутрализацията на енантиосемията в българските диалекти. – Български език, 1988, № 4, с. 311-312.
Рец. за: Parveva-Kern, Elka. Deutsche Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. Phonetisch-phonologische und morphologische Besonderheiten. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 1998. 390 р. – Съпоставително езикознание, 2004, № 2, с. 98-100.
Структурно-семантични особености на немските термини – сложни съществителни с оглед превода им на български език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 60-66.
Категорията вид във фразеологичните единици. – Български език, 1963, № 4-5, с. 387-403.
Aнтoнимиятa при фрaзeoлoгичнитe eдиници в бългaрския и слoвaшкия eзик. – Съпoстaвитeлнo eзикoзнaниe, 1983, № 1, с. 20-25.
Етноцентризмът като мярка на ценностната система в паремиологията, фразеологията и лексиката (върху материал от словашки и български език). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 46-52.
За интерогативността във фразеологията (върху материал от български и словашки език). – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 116-130.
Към лексикализацията на фразеологичните единици (върху мaтeриaл oт бългaрския и слoвaшкия eзик). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 134-142.
Лексикалната съчетаемост в двуезичен речник (върху материал от български и словашки език). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 175-184.
За библиотекарската терминология. – Библиотекар, 1979, № 5, с. 9-11.
Българската фразеология има нов речник. Рец. за: Нанова, Ани. Фразеологичен синонимен речник на българския език. София, „Хейзъл”, 2005. 1389 с. – Българска реч, 2005, № 2, с. 67-69.
Съпоставителен поглед върху фразеологизмите от чешките и българските публицистични текстове. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 411-418.
Семантична характеристика на сравненията в чешките и българските публицистични текстове. – В: Славистиката в началото на ХХI век. Традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 222-229.
Авторско значение на думата в художествената система на Н. Вапцаров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 404-410.
Социолингвистика и семантика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 1. София, БАН, 1988, с. 55-71.
Един случай на адвербиализация. – Български език, 1972, № 1, с. 76-80.
Езиково-стилистична функция на субстантивираните прилагателни имена в поезията на Н. Вапцаров и П. Пенев. – Български език, 1973, № 6, с. 553-558.
За някои омоформи при събирателните съществителни имена с оглед към лексикографската практика. – Български език, 1971, № 5, 448-451.
Към въпроса за същността и ролята на лексико-морфемите в абревиатурното словообразуване. – Български език, 1981, № 3, с. 224-226.
Някои особености на езиковото майсторство на Николай Хайтов. – Български език, 1975, № 2, с. 100-106.
Някои случаи на колебания в граматичните категории на чуждоезикови имена. – Български език, 1976, № 1-2, с. 113-115.
Рец. за: Стоянов, И. А., О. Р. Чмир. Болгарсько-украïнський словник. Киïв, „Наукова думка”, 1988. 778 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 94-96.
Словообразувателна конкуренция при образуване на имена за места в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 88-92.
Субстантивация на прилагателните имена в българския език (в съпоставка с някои случаи в руски). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 213-221.
Субстантивирани прилагателни за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. ХХІІІ. Warszawa, 1985, s. 204-214.
Абревиацията в българския език. – Български език, 1976, № 5, с. 380-388.
Абревиацията в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 110-113.
Съкращаването и съкращенията в българския език. София, БАН, 1982. 200 с.
Азбука на знанието. Рец. за: Влахов, Сергей. От Авгий до Яфет. Чужди собствени имена в езиковия свят на българина. Над 6000 думи и фразеологизми, поговорки, сентенции, заглавия на произведения от всички изкуства. Енциклопедичен речник. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 430 с. – Литературен форум, № 8, 26.02.-04.03.1997, с. 7.
Българската лексикология и лексикография в началото на ХХI век. – Български език, 2010, № 4, с. 5-7.
Български синонимен речник. Рец. за: Нанов, Любен, Ани Нанова. Български синонимен речник. 2. прераб. и осъвр. изд. София, „Хейзъл”, 2000. 648 с. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 23-24.
Българските благословии и клетви като част от националната самобитност и култура. – В: Международный научный симпозиум Славянские языки и культуры в современном мире, Москва, 24-26 марта 2009. Труды и материалы. Москва, МГУ, 2009, с. 272.
Българските благословии, пожелания и клетви – част от националната самобитност и културното наследство. С речник на благословиите, пожеланията и клетвите. София, „Емас”, 2010. 448 с.
Енциклопедичен речник от Авгий до Яфет. Рец. за: Влахов, Сергей. Енциклопедичен речник от Авгий до Яфет (Български изказни средства от чужди собствени имена). София, „Петър Берон” със съдействието на УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 430 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 44-45.
За аргото на организираната престъпност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 31-37.
За семантиката на представката изпо- и лексикографското представяне на образуваните с нея глаголи. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 81-90.
За семантичната категория количество и нейното изразяване в български и полски. – В: Българско-полски граматични студии. София, АИ „Марин Дринов”, 2004, с. 47-61.
Когнитивни аспекти при изследване на категорията количество и езиковото ѝ изразяване. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 169-179.
Културната памет в благословиите и клетвите. – Български език, 2009, № 2, с. 12-25.
Лексикографско представяне на някои типове устойчиви словесни формули. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 64-73.
Метафората и метонимията при изразяване на количествени значения в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 195-200.
Метафоризацията и метафорите в българските благословии и клетви. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 354-364.
Метафорични съчетания, фразеологизми и фразеологизирани конструкции с количествено значение (върху материал от български, руски и полски). – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 80-96.
Образни сравнения в българските благословии. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 324-335.
Остаряващи думи, значения и форми в съвременния български книжовен език. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 365-373.
От речника на Найден Геров до „Речника на българския език”, или 100 години от живота на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 72-75.
Очерк за Стефан Младенов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1989. 124 с.
Пожеланията и клетвите в езика на българите като част от българската самобитност и култура. – Български език, 2008, № 1, с. 33-45.
Субстантивирани прилагателни имена за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. XXIII. Warszawa, 1984, s. 202-214.
Поздравите като част от българския речев етикет и лексикографското им отразяване. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 152-164.
Приносът на Александър Теодоров-Балан към българската лексикография. – Български език, 2009, Приложение, с. 28-35.
Приносът на чл.-кор. проф. Любомир Андрейчин към българската лексикография. – Български език, 2010, Приложение, с. 64-69.
Рец. за: Кошелев, Алберт К. Българско-руски речник. София, „Наука и изкуство”, 2003. 837 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 23-25.
Рец. за: Нанова, Ани. Фразеологичен синонимен речник на българския език. София, „Хейзъл”, 2005. 1390 с. – Български език, 2006, № 1, с. 115-117.
Рец. за: Пернишка, Емилия. Речник на чуждите думи. София, „Наука и изкуство”, 2007. 905 с. – Български език, 2008, № 1, с. 98-100.
Рец. за: Попов, Димитър, Кирил Симов, Светломира Видинска. Речник за правоговор, правопис, пунктуация. София, „Атлантис”, 1998. 917 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 37-40.
Рец. за: Попова, Мария, Борислав Попов, Екатерина Петкова, Кристияна Симеонова, А. Христова. Терминологичен речник по хуманитарни науки. Основните термини от: български език, литература, философия, логика, психология, изобразително изкуство, музика. София, „Наука и изкуство”, 2007. 497 с. – Български език, 2007, № 4, с. 99-101.
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Език и литература., 2006, № 1-2, с. 299-301.
Рец. за: Чакърова, Красимира. Аспектуалност и количество. Велико Търново, „Фабер”, 2003. 308 с. – Български език, 2004, № 1, с. 108-111.
Речник на антонимите в българския език. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 40-42.
Речник на трудностите – характеристика, цели и проблеми. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 80-84.
Семантика на лексикалните единици с формант полу- в съвременния български книжовен език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 100-107.
Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов, 2007. 207 с.
Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. Дисерт. София, 2003. 250 с.
Средства за номинация на сборни множества. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 42-52.
Ст. н. с. I ст. Сийка Спасова-Михайлова на 85 години. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 56-59.
Стефан Младенов. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 21-28.
Стоян Романски. – В: Строители и ревнители на родния език (пантеон). София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 313-318.
Стоян Романски. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 28-31.
Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 162 с.
Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1984. 255 с.
Български писатели за значението на някои фразеологизми и думи. – Български език, 1984, № 3, с. 218-220.
Съществителните имена pluralia tantum в българския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 150-171.
Фразеологизми и фразеологизирани конструкции с количествено значение. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 168-172.
Християнското начало в българските благословии и клетви. – В: Приятели за науката. Сборник в чест на проф. дфн Тодор Балкански по случай неговата 65-годишнина. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 213-224.
Абревиация и книжовна норма. – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. XXIX. Warszawa, 1980, s. 153-159.
Абревиацията и нормативността в съвременния български книжовен език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 50-56.
Българско-полска съпоставителна граматика. т. III. Семантичните категории количество и степен. София, АИ „Марин Дринов”, 1994. 344 с.
Лекции по езикознание. Пловдив, „Сема 2001”. 312 с.
Няколко думи за думата като езикова единица. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 238-248.
Речникът на Найден Геров – източник за обогатяване на съвременния български език. – В: Епископ-Константинови четения. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 153-159.
Деминутивността в българския език. Дисерт. София, 1978. 315 с.
Икономията в българския език. София, „Народна просвета”, 1981. 136 с.
Умалителността в българския език. София, „Народна просвета”, 1976. 95 с.
Ентопиците в структурата на топонимичния речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 181-185.
За пейоративираните турски заемки и мястото им в съвременната публицистика. – Българска реч, 1999, № 1, с. 25-26.
Реактуализация на част от турските заемки в езика на публицистиката – исторически основания и значения. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 107-110.
Турцизмите в съвременната писмена публицистична реч като обект на социолингвистично изследване. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 317-320.
Турцизмите в съвременния български език. Дисерт. София, 2001.
Лексико-граматични и структурни характеристики на устойчивите словосъчетания с прилагателно за цвят в българския и френския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 305-323.
Прилагателното за цвят в устойчивите словосъчетания: семантично-функционални и синтактични характеристики (Върху материал от българския и френския език). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 249-257.
Някои наблюдения върху фолклорния материал в речниците на Найден Геров и Владимир Дал. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 249-255.
За устойчивите словосъчетания и представянето им в двуезичната лексикографска практика. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 241-250.
Рец. за: Андрейчина, Кира, Сергей Влахов, Стефана Димитрова, Клара Запрянова. Руско-български фразеологичен речник. Руско-болгарский фразеологический словарь. Москва, „Русский язык”, София, „Наука и изкуство”, 1980. 582 с. – Советское славяноведение, 1982, № 4, с. 121-123.
За устойчивостта на устойчивите двусъставни съчетания с прилагателно име за цвят във френския и български език (лексико-семантични и лексикографски проблеми). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 154-162.
Омоформия в лексикографическом аспекте (на материале Частотного словаря поэзии Н. Вапцарова). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 377-380.
Словарь поэзии Н. Вапцарова в ряду новых научно-лексикографических исследований Санкт-Петербургского университета. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 35-41.
Стиль писателя в лексикографическом аспекте (на материале 1-го и 2-го выпусков Словаря поэзии Николы Вапцарова). – В: Класика и авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф. Иван Сарандев. София, ИЦ „Проф. Боян Пенев”, 2006.
Религиозна лексика в тайните дюлгерски говори. – Год. Асоц. „Онгъл”, ІІ, 2001, № 2, с. 144-147.
Еще раз об эквивалентности паремий разных языков. – Rossica Olomucensia, 2008, č. 2, s. 363-367.
За някои междуезикови сходства и различия при чешките и българските устойчиви сравнения. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, с. 310-314.
Към дефинициите на фразеологичната единица в българската и чешката фразеологична традиция. – В: Българският език между традицията и модерността. Сборник на катедрата по български език. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2001, с. 153-158.
Към съпоставителното описание на устойчивите сравнения в българския и чешкия език. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 217-221.
Към характеристиката на устойчивите сравнения в българския и чешкия език. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 287-291.
Рец. за: Krejčí, Pavel. Bulharská a česká publicistická frazeologie ve vzájemném srovnání. Brno, Masarykova univerzita, 2006. 108 s. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 172-178.
Устойчиви сравнения за физическа характеристика на човека в чешкия и българския език. Дисерт. София, 2008.
Устойчивите сравнения в българския и чешкия език – характеристика на междуезиковите съответствия. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 157-163.
Фразеологични единици с вариантен соматичен компонен в българския и чешкия език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 163-170.
За прехода на някои типове безлични конструкции във фразеосъчетания. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 92-96.
Парадоксы экспрессии (замаскированная пейоративность в болгарском и русском языках). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 185-199.
Семантични особености на глаголите за перцепция. – Български език, 2010, № 1, с. 88-96.
Истинска съкровищница на българската душевност: 105 г. от издаването на български притчи или пословици и характерни думи от П. Р. Славейков. – Народен глас, № 36, 2-3.IV.1994, с. 4.
За някои конотативни значения на българските и полските устойчиви сравнения с компонент названия на домашни животни. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 455-462.
Русские и болгарские псевдопроклятия: Заметки о трансформации образности. – Русский язык, 2002, № 4, с. 28-32.
Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език. Велико Търново, „Астарта”, 2007. 393 с.
Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език. Дисерт. София, 2006.
За термините, с които назоваваме тъй наречените девет български глаголни времена. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 218-225.
Една рядка гръцка дума в езика на П. Р. Славейков (капони). – Български език, 1971, № 1, с. 82-83.
По някои въпроси на българо-сефарадските езикови контакти. – В: Годишник на обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ. Т. 9. София, 1974, с. 167-179.
Таен зидарски говор от с. Смолско, Пирдопско. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1955, с. 361-410.
Типологични паралели на притежателните местоимения в испанския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 5-12.
Българската анатомична терминология. София, „Арсо”, 2009. 149 с.
Лексикално-семантични взаимоотношения между българската анатомична терминология и общоупотребимите съществителни имена за части на тялото. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 278-289.
Паронимията в анатомичната терминология. – Наука, 2009, № 5, с. 61-64.
Тематичен медицински речник на шест езика – проблеми и предизвикателства. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 128-132.
Метафората в езика – позната и непозната. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІV, 2006, с. 34-49.
Наистина ли знаем какво е метафората в езика. – Психологически форум, 2004, № 4, с. 41-50.
„Обратна връзка” при един вид полско-български апроксимати. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 227-229.
Апроксимативен речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения 98. София, „Диос”, 2000, 236-244.
Апроксимация и апроксиматични речници. – Български език, 1991, № 4, с. 379-389.
Апроксимация и диалектология. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 84-87.
Българско-полски апроксимати. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 88-92.
Работен тезаурус по езикознание. – Български език, 1991, № 1, с. 158-177.
Рец. за: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Сръбско-български тематичен речник. Лексикон на междуезиковите омоними и полисеми. Велико Търново, ПИК, 1999. 288 с. – Български език, 2005, № 2, с. 126-128.
Семантично и формално описание на лингвистичната микротерминосистема. – Български език, 1975, № 1, с. 21-27.
За един вид апроксимация в български и полски език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 51-57.
По някои проблеми на семантиката и превода. – Тр. ВТУ, ХХІІІ (за 1986), 1992, кн. 2, с. 7-30.
Семантичното поле на глаголите за светлина в английски език. Опит за компонентен анализ и сравнение с техните български съответствия. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 124-131.
Синонимията като преводачески проблем. – Проглас, 1995, № 3, с. 28-41.
Семантичното поле светлина: проблеми на синонимията и превода. Дисерт. София, 2003.
Структурно-семантический анализ трех видов глаголных словосочетаний в русском медицинском тексте (в сопоставительном с их болгарскими эквивалентами плане). – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 39-44.
Несамостоятелни номинални изкази във френски и български език. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 185-191.
По повод на две думи, невключени в академичния Речник на българския език. Т. 1. (А-Б). София, 1977. – Български език, 1995, № 4, с. 352-355.
Българско-гръцкият словар на Неофит Рилски – важно свидетелство за развойните тенденции в лексиката на новобългарския език през втората и третата четвърт на миналия век. – Език и литература, 1986, № 2, с. 31-37.
Възпитава ли се езиков вкус чрез езика на медиите? – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 133-135.
Езикови и стилистични норми. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 35-37.
За един вид промени в значението на думите. – Българска реч, 2005, № 1, с. 42-43.
За подхода към спорното и безспорното във фразеологията (отговор на Кети Ничева). – Български език, 1989, № 4, с. 324-330.
За поетичното слово на Елисавета Багряна във Вечната и святата. – В: Елисавета Багряна. Нови изследвания. Сборник по случай 90 години от рождението ѝ. София, 1989, с. 126-144.
За утвърждаването на думата речник в българския книжовен език от миналия век. – Български език, 1987, № 5, с. 391-394.
За формата и значението на поздрава здравей, здравейте. – Български език, 1982, № 3, с. 223-225.
Значението на думата страсти в заглавието на книгата Българският Великден или страстите български от Т. Жечев. – Български език, 1979, № 1, с. 74-75.
Изследване върху хронологията на турцизмите в български език. Рец. за: Stachowski, Stanisław. Studia nad chronologią turcyzmów w języku bułgarskim. Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CCLIII. Prace językoznawcze. Zeszyt 33. Kraków, 1971. 103 s. – Български език, 1972, № 4, с. 380-382.
Индивидуално-авторско изпозуване на фразеологизмите в белетристиката на Иван Вазов (По случай 130 години от рождението му). – Български език, 1980, № 6, с. 493-497.
Количествено и качествено обогатяване на лексиката. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 40-46.
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162.
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 185-186.
Константин Иречек за началото на българската лексикография: (Приносът на Неофит Рилски). – Български език, 1986, № 2, с. 131-137.
Кратко описание на ръкописния българско-гръцки речник от Захари Христодулов. – Български език, 1965, № 4-5, с. 408-412.
Към семантичната характеристика на оксиморона. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 88-92.
Към употребата на турските думи. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 45-49.
Лексикална многозначност и фразеологично значение. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 326-335.
Лексикографският принос на Нестор Марков. – Български език, 1983, № 4, с. 345-350.
Лексикографското наследство на Любен Каравелов. – В: Любен Каравелов. Сборник по случай 150 години от раждането му. София, БАН, 1990, с. 190-198.
Метафорични съчетания в белетристиката на Иван Вазов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 42-44.
Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни – в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 78-136.
Пословиците в езика на Вазовите творби. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 35-42.
Представяне на някои турски заемки и на производни с турски форманти в тълковен речник. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 129-132.
Проблемът за избора на думата и нейната съчетаемост в обучението по български език в Институт за чуждестранни студенти (ИЧС). – В: Български език за чужденци. Актуални проблеми на обучението. София, 1983, с. 191-196.
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – Език и литература, 1982, № 5, с. 55-60.
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 29-40.
Първи прояви на речниковото дело у нас през Възраждането – Речник на чуждите думи от Тодор Хрулев, 1863 г. – Български език, 1980, № 1, с. 64-68.
Рец. за: Lichtenberg, Julia. Die bulgarischen Phraseologismen. Auswahlbibliographie. Mit einem Index zur Geschichte und Etymologie. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2001. 160 p. – Български език, 2003, № 1, с. 109-111.
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 151-156.
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 37-45.
Ръкописният речник Български географически названия на различни местности в Македония от Кузман Шапкарев. – Македонски преглед, 1999, № 2, с. 93-98.
Словарь болгарского языка А. Дювернуа – первый болгарско-русский словарь. – Болгарская русистика, 1976, № 2, с. 35-38.
Сравнението като стилистичен похват в Старопланински легенди и Песента на колелетата. – В: Йордан Йовков. Нови изследвания. София, БАН, 1982, с. 259-266.
Стилистична функция на фразеологичните съчетания в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език, 1966, № 1, с. 10-25.
Структура на фразеологизмите в българския език (Върху материал от белетристиката на Ив. Вазов). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 221-228.
Традиционните сравнения в български и словашки език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162.
Традиционните сравнения в българския език – многозначност, вариантност, синонимия. – Език и литература, 1982, № 2, с. 22-26.
Традиционните сравнения в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 32-35.
Турски заемки в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 84-87.
Устойчивите сравнения и проблемите на лексикографското им представяне. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 31-38.
Книжовен език и народен говор. – Родна реч, 1960, № 7, с. 46-47.
Ономасиологичен каталог на семантичните паралели върху материал от руски и български език. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 3, с. 3-13.
Фразеологизмите – характерно изразно средство в езика на Вазовата белетристика. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 59-82.
Фразеологичните съчетания в белетристиката на Иван Вазов. Дисерт. София, 1966. 267 с.
Фразеологично новаторство в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 553-558.
Фразеологичното значение – основа за възникването на лексикалната многозначност. – Език и литература, 1986, № 6, с. 33-39.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 94-96.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – Родна реч, 1982, № 7, с. 59-60.
Ал. Дювернуа и българската лексикография. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 467-473.
Ал. Дювернуа и първият български тълковен речник. – Български език и литература, 1969, № 2, 61-62.
Българският речник на Ал. Дювернуа. – Изв. на ИБЕ, ХХІ, 1972, с. 113-150.
Българският речник на Александър Дювернуа. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 153-155.
Българското речниково градиво в Словарь шести славянскихъ языковъ (русского с церковнославянскимъ, болгарского, сербского, чешского и польского) (1885) от Франц Миклошич. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 13-17.
Българското речниково дело през Възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с.
Българското речниково дело през Възраждането. Дисерт. София, 1992. 500 с.
Естетическото възприемане на света, отразено в българската фразеология. (Устойчиви сравнения с основание на сравнението хубав, красив). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 53-58.
Етапи в развитието на българското речниково дело през Възраждането. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 20-22.
За някои начини на актуализация на фразеологичните единици. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 147-152.
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – Slavica Slovaca, 2005, № 2, s. 140-143.
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст. н. с. I ст. д. ф. н. Йордан Пенчев Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 342-345.
За образността в народните названия на небесната дъга в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 43-44.
Историята на лексикографията като дял от лексикографската теория. – In: Metódy výskumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, Jazykovedný ústav Ľ. Štúra SAV, 1990.
Към въпроса за фразеологичната синонимия в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език и литература, 1968, № 1, с. 18-23.
Образна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1984, № 4, с. 5-13.
Към проучването на българската фразеология от епохата на Възраждането (по материали от ръкописния Словарь болгарско-гръцкий в стари и нови наречия от Неофит Рилски). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 197-257.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 2003, № 2-3, с. 64-68.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 15-21.
Морфологична адаптация на заемки от международната културна лексика в българския и словашкия език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 241-244.
Неофит Рилски – основоположник на българската лексикография. – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 76-127.
Неофит Рилски и Найден Геров в историята на българската лексикография. – Български език, 1995, № 1-2, с. 3-8.
Нови трудове на българската лексикография. – Slavica Slovaca, 1977, № 1, s. 69-73.
Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. – Македонски преглед, 1996, № 2, с. 101-110.
Приносът на Александър Л. Дювернуа за лексикографското описание на българския език. – В: Из историята на руската езиковедска българистика през XIX век. (Приложение към сп. Български език.). София, „Емас”, 2008, с. 137-151.
Първите български преводни речници през Възраждането. – Български език, 1988, № 3, с. 201-207.
Пътят на Найден Геров в българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 13-21.
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Българска реч, 2006, № 1, с. 69-72.
Рец. за: Košková, Mária. Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 195-198.
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, „Парадигма”, 2004, 904 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 18-23.
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, „Парадигма”, 2004, 904 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 2, с. 145-149.
Рец. за: Габеров, Иван. Учебен тълковен речник. Велико Търново, „Абагар”, 2000. 784 с. – АзБуки, № 48, 29.ІХ.2000.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 86-88.
Речникът в творческия път на П. Р. Славейков. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 342-349.
Родолюбието в един възрожденски речник. – Български език, 1973, № 6, с. 538-545.
Ръкописният бьлгарско-руски речник (1848 г.) от Константин Петкович. – Български език, 1991, № 1, с. 55-62.
Стефан Илчев – лексикограф по призвание (1898-1983). – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 31-35.
Сто години от публикуването на първия том от Речник на блъгарски язик. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 66-69.
Творческият път на Стефан Илчев – от поезията до лексикографията. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 4-14.
Триезичният ръкописен речник на Константин Фотинов – свидетелство за езиковите и културни контакти на българите от миналия век. – Списание на БАН, 1996, №. 4, с. 8-11.
Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с.
Устойчивите сравнения в българския език – свидетелство за историческото минало на народа и неговата душевност. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 4. Wrocław etc., 1988, s. 259-267.
Фразеологизми в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІІІ, 1969, с. 179-216.
Фразеологизмите в българския език. София, „Народна просвета”, 1986. 93 с.
Фразеология и езикова икономия. – Език и литература, 1988, № 2, с. 18-22.
Фразеология и лексикография. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 19-30.
Рец. за: Попова, Мария. Понятийно-семантичната категория свойство в българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2000. 212 с. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 135-139.
О национальной самобытности болгарского языка. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 191-193.
Принципы советской лексикографии и задачи составления большого русско-болгарского словаря. – Изв. на ИБЕ, І, 1952, с. 215-229.
Към въпроса за лексическата съчетаемост в научния стил. – В: Сборник доклади и съобщения, изнесени на научно-лингвистичната сесия в чест на В. И. Ленин. Т. 1. София, 1970, с. 136-145.
Експериментално изследване на семантичната съчетаемост. – Български език, 1989, № 5, с. 407-417.
За семантичната структура на някои многозначни качествени прилагателни. – Български език, 1988, № 3, с. 178-188.
Лингвокултурологични проблеми на толерантността в проявите на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 153-156.
Нашествието на чуждите думи – опасност или необходимост. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Материалы международной научной конференции г. Волгоград 24-27 апр. 2005. Волгоград, ВГУ, 2005, 234-240.
Опит за характеристика и класификация на потенциалните семи. – Български език, 1990, № 1, с. 26-31.
Проблеми на конотацията като психолингвистично явление. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, XXXV, 1994, № 9, с. 134-138.
Семантична съчетаемост на многозначни качествени прилагателни за усещания. Дисерт. София, 1989. 262 с.
Художественият контекст – основа за актуализиране на преносните значения. – Български език, 1991, № 2, с. 144-150.
Един речник на съвременната българска езиковедска терминология. Рец. за: Манолова, Лилия. Кратък речник на българската езиковедска терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1993. 107 с. – Списание на БАН, 1994, № 5-6, 186-187.
Конверсия при словоформи в съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 54-71.
Към въпроса за българския младежки сленг. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 206-213.
Към проблема за логическите отношения в лексикалната система. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 339-350.
Младежкият жаргон и езиковата култура. – В: Проблеми на българската книжовна реч. София, „Наука и изкуство”, 1974, с. 202-212.
Рец. за: Вълчанова, Маринела. Глаголите reflexiva tantum в словашки език и техните съответствия в български. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски”, 2002. 240 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 1, с. 181-183.
Семантика на въпросителните местоименни думи в съвременния български книжовен език във връзка с категорията определеност / неопределеност. – Изв. на ИБЕ, XXV, 1983, с. 147-178.
Структура и значение на глаголите от турски произход в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 431-441.
Турцизмите в Речник на съвременния български книжовен език от стилистична гледна точка. – Български език, 1972, № 1-2, с. 61-72.
Същност на жаргона и мястото му в художествената литература. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 71-74.
Авторската фразеология във фейлетоните на Алеко Константинов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 45-48.
За произхода и значението на три стари културни заемки. – Български език, 1977, № 1, с. 68-69.
За произхода и значението на фраземите гори тилилейски и гола вода. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 378-383.
Лексикографските традиции и съставянето на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 186-191.
Рец. за: Riedel, Sabine. Studien zur terminologischen Lexik bulgarischer Geographielehrbücher (1835-1875). München, Sagner, 1992. 552 p. – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 99-103.
Фразеологично новаторство в сатиричното творчество на Алеко Константинов. – Български език, 1979, № 4, с. 341-346.
Евфемизмите – надеждно осъдени на живот. Наблюдения върху българския и френския език. – Език и литература, 1995, № 4, с. 125-133.
Из репертоара бугарско-српскохрватске лексичке интерференциjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 22/2. Београд, 1994, с. 43-50.
Към въпроса за лексикалното изразяване на темпоралност в белоруския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 22-28.
Към типологията на сложните прилагателни в белоруски и български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 103-109.
Српскохрватски jeзик у бугарским лексикографским приручницима. – Наш jeзик, 1993, № 3-4, с. 155-163.
Съпоставки в областта на количествената структура на думите в чешкия, словашкия и в българския език. – В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 463-470.
Турцизм у формирању српскохрватског и бугарског књижевниг jезика. – Зборник за филологиjу и лингвистику, ХХVІ, 1983, № 1, с. 61-65.
Рец. за: Леонидова, Мария. Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета”, 1986. 290 с. – Slavia, 1988, № 4, s. 422-423.
Някои въпроси, свързани с превода на табуирана лексика. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXXII, 1991, кн. 1, с. 249-258.
Табуирана лексика и превод (проблеми, методология, речева ситуация). Ч. I. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXXІV, 1991, № 1, с. 165-204.
Табуирана лексика и превод (проблеми, методология, речева ситуация). Ч. II. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXXІV, 1991, № 2, с. 79-149.
Малък речник – немалка безотговорност. Рец. за: Пирьов, Генчо, Любен Десев. Кратък речник по психология. А-Я. София, „Партиздат”, 1981. 295 с. – Философска мисъл, 1983, № 2, с. 113-115.
Вторичната номинация между морфологията и семантиката: български пословици с опорен компонент вода. – Езиков свят, 2009, № 2, с. 228-231.
Космическите полети и нови думи. – Български език, 1967, № 5, с. 484-485.
Семантическая многозначность слова как источник художественной изобразительности в поэзии Младена Исаева. – В: Вопросы теории и истории литературы. Тамбов, 1975, с. 84-94.
Абстрактната семантична структура на думата и значението ѝ за целите на двуезичната лексикография. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 1, с. 15-20.
Абстрактная семантическая структура слова и ее значение для двуязычной лексикографии. – Acta Univ. N. Copernici, 2000, № 5 (343), s. 25-32.
Анализ на предметните имена в руския и българския език (теоретични проблеми). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 89-149.
Български народен календар (зимен цикъл, представен чрез народни термини). – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 125-139.
В помощ на лексикографската практика. – Български език, 1986, № 5, с. 444-447.
Вторичные лексические номинации конкретных имен существительных в русском и болгарском языках. Диссерт. София, 1982. 289 с.
Езикови свидетелства за националната специфика на културите (върху материал от славянските езици). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 241-246.
За един тип метонимия в руския и българския език. – Език и литература, 1985, № 6, с. 104-109.
За еталона на съпоставка (терциум компарационис) в лексикалните изследвания. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 4, с. 3-9.
За концептуалния анализ в лексикографията. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 7-12.
За концептуалния анализ в лексикографията. – Чуждоезиково обучение, 1999, № 3, с. 10-16.
За теоретичната основа на проекта „Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език”. – Български език, 2007, № 1, с. 77-89.
За тълкуването на първичното значение на предметното име. – Български език, 1991, № 4, с. 358-362.
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 3, с. 3-9.
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал (Опит за разширяване на предмета на съпоставителното езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 42-48.
Названия артефактов – метафорические характеристики человека в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 3, с. 61-68.
Названия животных – метафорические характеристики человека в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1983, № 5, с. 28-35.
Номинативни метафори, изразени с названия за части на тялото, в българския книжовен език. – Български език, 1985, № 1, с. 36-42.
Някои аспекти на Tertium Compаrationis при съпоставителни лексикални анализи. – Български език, 2009, № 4, с. 68-78.
Някои размисли за етнолингвистиката, съпоставителното езикознание и въпроса за Tertium Comparationis. – Български език, 2009, № 2, с. 5-11.
Някои типове редовна метонимия при названията на предмети (върху материал от руския и българския език). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 5-9.
Космонавтиката създава своя лексика. – Език и литература, 1970, № 2, с. 73-74.
Ономасиологична картина на обредния цикъл „Раждане” (върху материал от българската езикова територия). – Български език, 2003, № 2-3, с. 75-96.
Основни семантични подходи при дефинирането на предметната лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 304-311.
Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията (разсъждения, произтичащи от един научноизследователски проект). – Чуждоезиково обучение, 2004, № 5, с. 3-13.
Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 92-98.
Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 2, с. 3-13.
Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 236-244.
Преподреждане на матрицата при анализ на полисемията в многоезично съпоставително изследване. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 5, с. 3-15.
Прилагането на когнитивна матрица при съставянето на етнолингвстичен речник (върху материал от Тематичния речник на народния календар на българите). – Българска реч, 2001, № 3, с. 31-35.
Проблеми на предметната лексика (върху материал от руския и българския език). – Съпоставително езикознание, 1987, № 5, с. 11-34.
Семантични процеси с редовна проява в рамките на предметната лексика в руския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 18-24.
Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици: Каталози на типологичните характеристики на вторичното назоваване. – Чуждоезиково обучение, 2006, № 6, с. 3-14.
Съпоставително-типологични аспекти на полисемията (в родствени и неродствени езици). – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 211-220.
Тематичен речник на термините на народния календар. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 178-185.
Тематическая группа и типы полисемии предметных имен (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 31-38.
Терминология на българската обредност, свързана с календарните празници: (Възможност за съпоставка с други езици върху когнитивна матрица). – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 27-33.
Устойчиви сравнения в руския и българския език. – В: Езикови проблеми на превода (руски език). Изкуството на превода. София, 1987, с. 135-141.
Устойчивые сравнения с компаративным компонентом – названием животного в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1983, № 3, с. 46-52.
Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване: Основи на научноизследователски проект. – Чуждоезиково обучение, 2003, № 5, с. 5-22.
В защита на чуждите думи. – Наша родина, 1975, № 7, с. 15.
Към въпроса за единството и националното своеобразие на славянските езици в основния им речников фонд. – Български език, 1953, № 3, с. 216-223.
Вторични значения на лексикалните единици от тематичната група „съдове” в руския, френския и българския език. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 3, с. 3-19.
Съпоставително-типологичен анализ на полисемията (върху материал от тематичната група „оръдия” в български, руски и френски език). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 9-29.
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Чуждоезиково обучение, 2003, №1, с. 3-17.
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 51-63.
За типологията на вторичното назоваване в българската предметна лексика в съпоставка с руски, сръбски, чешки, френски и английски. – Българска реч, 2008, № 1, с. 58-72.
Номинативна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1985, № 4, с. 12-26.
Тематичен речник на народния календар – теоретична основа и принципи. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 6-12.
Тематичен речник на народния календар – теоретична основа и принципи. – Български фолклор, 2004, № 4, с. 80-102.
Вариране на матрицата при анализ на полисемията на предметните имена в многоезично съпоставително изследване. – Български език, 2008, № 1, с. 64-72.
Проблеми на семантиката на деминутивите в руския, сръбския и българския език и представянето ѝ в двуезичен речник (върху материал от тематичната група названия за части на тялото). – Jужнословенски филолог, 2000, кн. 56, № 1-2, с. 577-588.
Бавна и бърза постепенност в развоя на славянските езици. – Български език, 1951, № 3-4, с. 184-190.
Българският език и социалистическото строителство. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 177-181.
Динамично функционално съотношение на някои синонимни наставки в българския език според статистически данни за предвиждания. (По въпроса за -ически, -ичен, -ски, -жки, -шки). – Български език, 1970, № 2-3, с. 158-162.
Единство и национално своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. София, БАН, 1955. 108 с.
Езиково родство на славянските нации. – Български език, 1952, № 3-4, с. 155-172.
За внимателен отбор в новата лексика. – Български език, 1954, № 2, с. 176-177.
За едно пренебрегнато или незабелязано значение на глагола казвам. – Български език, 1956, № 2, с. 152.
За някои привидни и същински словообразователни изключения в българския език. – Език и литература, 1956, № 4, 293-294.
За общия характер на количествените промени в българския език. – Български език, 1960, № 4, с. 289-296.
За сложния характер на редица взаимодействия и успоредици между славянските езици. – Език и литература, 1956, № 2, с. 135-139.
Из особеностите на българското словообразуване. – Език и литература, 1955, № 4, с. 308-309.
Из славянската лексикология. Абстрактни съществителни имена в основния речников фонд на българския език в сравнение с лексиката на другите славянски езици. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 11-60.
Към въпроса за чистотата на българската реч и границите на езиковия пуризъм. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 300-305.
Към историята на някои заети или новосъздадени, но непотребни думи в българския език. – Език и литература, 1954, № 4, с. 313.
Към методите на изследване на украинско-българските лексикални съотношения. – В: Питання слов’янознавства. Львiв, 1962, с. 36-40.
Лексикални множества – системи в славянските езици. – Български език, 1961, № 4, с. 297–301.
Междуметието тпру. – Език и литература, 1951-1952, № 3, с. 176.
Наблюдения над лексикалния състав на Вазовите разкази. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 297-303.
Наблюдения над типологията на звукоподражателните междуметия в чешки и български език. – Acta Univ. Carolinae, 1962, № 3, s. 419-424.
Нов академичен речник на българския език. – Славяни, 1955, № 4, с. 45-47.
Новият производствен и обществено-политически живот и речникът на българския език. – Език и литература, 1953, № 5, с. 311-317.
Опит за оценка на езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1949-1950, № 1, с. 7-21.
Отражение на новата материална и обществена действителност в българския речник. – Български език, 1959, № 3, 209-215.
Речник на Христо Ботев. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 167-170.
Славянските езици в своята цялост и в самостойния си развой. – Език и литература, 1957, № 1, с. 3-9.
Същност и състояние на българската езикова култура. По повод на някои напоследък изказани мнения. – Език и литература, 1971, № 4, с. 1-6.
Устойчивост на славянските езици срещу насилствена асимилация. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 55-69.
Характеристика на общите черти в български и източнославянски. – В: Сборник на БАН. София, БАН, 1942, с. 1-104.
Цели и методи на сравнително-историческото изследване на славянските езици и тяхната взаимовръзка. – Език и литература, 1955, № 3, с. 196-200.
Сравнително изследване на унгарски и български пословици. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 12-18.
Няколко ранни ориенталски заемки в българския език. – Българска реч, 1995, № 4, с. 13-16; 1996, № 1, с. 21-24.
ЛЕКСИКОГРАФИЯ ’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990. 160 с.
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА – ОТРАЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВНО БОГАТСТВО.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997. 64 с.
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА В ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010. 426 с.
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА И ЛЕКСИКОЛОГИЯТА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. Материали от IV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София 21-22 октомври 2006 г.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007. 375 с.
Видовые сходства и различия глагольных фразеологизмов в русском и болгарском языке (структурно-семантическая характеристика). – Болгарская русистика, 1979, № 5, с. 39-47.
За безспорното във фразеологията и научната критика: (Пo повод „Спорното и безспорното в българската фразеология” от К. Ничева, сп. „Български език”, 1988, кн. 6.). – Български език, 1989, № 6, с. 514-519.
Индивидуално използуване на фразеологичните единици в езика на писателя. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 483-491.
К вопросу о сочетаемости собственных имен во фразеологических единицах (в болгарском и русском языках). – В: Проблемы лексикологии. Минск, 1973, с. 64-72.
Лексико-семантичната характеристика на фразеологичните единици с компонент числително име в руски и български език. – Руски и западни езици, 1984, № 3, с. 2-9.
Междуезикова омонимия на фразеологическо равнище в руски и български език. – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 173-180.
Место собственного имени в лексической и фразеологической системе языка. На материале русского и болгарского языков. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXVІІ (за 1973), 1974, № 1, с. 39-132.
Мястото на фразеологията в българо-руските речници. – Български език, 1962, № 1-2, с. 32-36.
Некоторые аспекты сопоставительного анализа болгарской и русской фразеологии. Дисерт. София, 1980. 219 с.
Някои семантико-граматически особености на глаголните фразеологизми в руски и български език. – Руски и западни езици, 1979, № 5, с. 10-19.
О границах варьирования фразеологизма в языке писателя (на материале болгарского языка). – Труды Самарк. университета. Новая серия. CCXIX. Вопросы фразеологии. Т. 5. 1972, № 2, с. 164-169.
Пословици и поговорки с ономастичен компонент (в руския, българския и немския език). – Съпоставително езикознание, 1982, № 4, с. 13-20.
Превод на фразеологизмите. – Руски и западни езици, 1980, № 2, с. 19-28.
Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета, 1986. 290 с.
Религиозные праздники в зеркале фразеологии болгарского языка. – In: Studia phraseologica at alia. Festschrift für Josip Matešić zum 65. Geburtstag. München, 1992, pp. 313-321.
Самые сложные проблемы при сопоставлении двуязычных фразеологических словарей. (На материале болгарско-русского фразеологического словаря). – In: Phraseologie und ihre Aufgaben. Heidelberg, 1983, pp. 96-107.
Семантические проблемы фразеологии в связи с отбором и интерпретацией исходных единиц фразеологических словарей различных типов: (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, „Наука и техника”, 1987, с. 77-80.
Фразеологизмы с компонентом „собственное имя” (в болгарском, немецком и русском языках). – Zeitschrift für Slawistik, 1990, № 4, pp. 493-498.
Фразеологизмы со страноведческим компонентом в русском и болгарском языках. – Руски и западни езици, 1981, № 2, с. 11-16.
Фразеологизмы со страноведческим компонентом в русском и болгарском языках. – В: Лингвострановедческий аспект в преподавании русского языка как иностранного. Воронеж, 1984, с. 114-119.
Фразеология и ее место в учебнике для русистов-иностранцев. – Болгарская русистика, 1974, № 1, с. 32-33.
Фразеосхема как лингвистическая единица промежуточного синтаксико-фразеологического уровня (На материале русского и болгарского языка). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 219-229.
Функции на повелително наклонение във фразеологичните единици (върху български и руски материал). – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 263-273.
Функция на собственото име в българските фразеологични единици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 745-753.
Русская фразеология в сопоставлении с болгарской. – Болгарская русистика, София, 1986, № 6, с. 3-11.
Лексикалносемантично описание на предикатите и теорията за семантико-синтактично съотнасяне. – Български език, 2006, № 4, с. 68-80.
Семантични свойства и синтактично поведение на предикати за ‘контакт чрез удар’. – Българска реч, 2006, № 1, с. 17-27.
Българската терминология в условията на глобализацията. – Наука, 2004, № 5, с. 47-49.
Лингвостилистические особености русских и болгарских дипломатических документов (в сопоставительном плане). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 193-196. 
Особенности русской и болгарской политической терминологии в условиях глобализации. – Болгарская русистика, 2005, № 1-2, с. 24-34.
Особености на новата българска политическа терминология. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 238-242.
Стилистични средства в съвременната политическа терминология. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 333-342.
Выражение функционально-семантической категории необходимости в русском и болгарском подъязыках экономики. – Науч. тр. ВИИ, София, 1987, с. 83-106.
Употребление соотносительных слов в языке русских и болгарских дипломатических документов. – Науч. тр. ВИИ, 1985, № 2, с. 107-146.
Първият унгарско-български речник. – Български език, 1996, № 4, с. 80-86.
Про основи структурування лексичноï системи мови: ономасiологiчний аспект проблеми (на матерiалi слов’янських мов). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 75-84.
Биолчевизмите – начин на употреба. – В: Фигурите на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Боян Биолчев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 111-117.
Европеизмы в славянских языках в кулинарной терминологии. – In: España y el mundo eslavo, relaciones culturales, literarias y lingüísticas. Madrid, Gram, 2002, pp. 641-653.
Езиковата игра по време на криза (за оказионализмите в разговорната реч). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 132-137.
Езиковата икономия в южнославянските езици (български, сръбски, хърватски, македонски и словенски). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 303-313.
Неузуално словообразуване в южнославянските езици. – In: Komparacja współczesnych języków słowiańskich. Słowotwórstwo / Nominacja. Opole, Uniwersytet Opolski, 2003, s. 376-383.
Оказионализмите – теоретични предизвикателства и практически прояви (върху материал от южнославянските езици). – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 445-453.
Статус англоязычных заимствований в славянских языках с точки зрения реляции стандартность – разговорность. – Wiener Slawischer Almanach, B. 52, 2003, рр. 161-169.
Тенденции функционирования стандарта и субстандартов в последнее десятилетие (на примере нескольких славянских языков). – В: Русский язык сегодня. Вып. 1. Москва, 2000, с. 190-198.
За някои особености на съществителните имена за лица в славянските езици. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 5-11.
Бележки върху стила на романа Любов от А. Гуляшки. – Език и литература, 1958, № 4, с. 300-306.
Бележки за езика на съвременната българска драма. – Български език, 1965, № 3, с. 236-248.
Език и стил на Яворовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 125-129.
Езиково-стилни наблюдения върху творчеството на Димитър Димов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 190-197.
Езиково-стилни особености в прозата на Иван Вазов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 71-81.
Езикът на художествената литература. София, „Наука изкуство”, 1985. 212 с.
Езикът на художествената литература и националният език. – Съвременник, 1972, № 3, с. 294-312.
За езика на поезията. – Литературен фронт, № 34, 24.VІІІ. 1972.
Из семантичната история на глаголната представка по- в българския език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 418-435.
Какво трябва да търсим в езика на художествената творба. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 38-41.
Към характеристиката на нормативността в съвременния български книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 157-164.
Магнетофон, а не магнитофон. – Език и литература, 1958, № 5, с. 391.
Не само езикови тревоги, а и езиково строителство. Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Български език, 1974, № 4, с. 385-387.
Поява на системност при лексикалното попълване на стандартните езици. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 158-160.
Против чуждите думи в българския език. – Наша родина, 1975, № 6, с. 26.
Семантичен развой на глаголната представка по- в българския език. Дисерт. София, 1962. 166 с.
Стилистичното богатство на езика. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 74-77.
Български съответствия на няколко компютърни термина. – Български език, 2005, № 1, с. 114-116.
Електронният речник – нови възможности при лексикографското описание на семантичните неологизми. – Български език, 2009, № 1, с. 47-51.
Интернет като работна среда на лексикографа. – Български език, 2010, № 4, с. 39-42.
Компютрите, речниците и лексикографите. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 27-30.
Нови метафорични значения и тяхната роля в съвременния български език. – Българска реч, 2004, № 2, с. 37-40.
Нови съществителни от областта на компютърната лексика, резултат от семантична деривация. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 13-22.
Обновяване на българската лексика чрез семантична деривация. Дисерт. София, 2002.
Обновяване на българската лексика чрез семантична деривация. София, „Ролл Къмпани”, 2010. 160 с.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. София, „Наука и изкуство”, 2001. 309 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 58-60.
Семантична деривация чрез разширяване и стесняване на значението. – Български език, 2003, № 2-3, с. 96-101.
Системен подход при проучване на семантичните иновации и тяхното лексикографско описание. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Тезисы международной научной конференции, посвященной памяти Р. М. Цейтлин, 27-29 ноября 2002 г. Москва, 2002, с. 36-37.
Этимологические основы болгарской фразеологии. – В: Фразеологизм: семантика и форма. Курган, 2001, с. 57-60.
За мотивираността на думата. – Български език, 1959, № 6, с. 519-531.
Фонетична и морфологична адаптация на новата лексика от западноевропейските езици в съвременния български книжовен език. – Българска реч, 2002, № 1, с. 15-17.
Наблюдения върху някои отглаголни съществителни в българския и финския език. – Съпоставително езикознание, 1978, № 4, с. 36-40.
Ассоциативная сочетаемость имен прилагательных и ее лексикографическое представление (на материале русского и болгарского языков). Дисерт. Москва, 1995. 159 с.
Двуязычный ассоциативный словарь – база данных для создания учебных пособий по иностранному языку (на материале прилагательных в русском и болгарском языках). – В: Вопросы лингвистики и лингводидактики. Материалы конференции МАПРЯЛ. Краков 23 – 24 апреля 1996. Краков, 1996, с. 271-278.
За „вторичната езикова личност” и новия тип двуезичен асоциативен речник. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 328-331.
Некоторые аспекты работы над семантическим модулем комплексного русско-болгарского словаря – In: Das Russische in zweisprachigen Wörterbüchern. Internationale Fachtagung, Magdeburg, 18.-22.5.2005. Frankfurt am Main, Peter Lang, 2006, рp. 167-180.
Некоторые аспекты работы над семантическим модулем комплексного русско-болгарского словаря. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 31-48.
Об ассоциативно-сочетаемостных свойствах прилагательных. – Болгарская русистика, 1993, № 2, с. 31-36.
О словарной статье „деревянный – дървен” в русско-болгарском словаре ассоциативной сочетаемости. – В: Юбилейна научна сесия, 22 – 23 май 1996 г. Долна Митрополия. Т. 3. Плевен, 1997, с. 444-454.
О сопоставительном лексикографическом анализе словарей: теоретические и прикладные аспекты (на материале русско-болгарских и болгарско-русских словарей). – В: 60 години руска филология в Софийския университет. Юбилеен сборник научни статии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 92-103.
О сочетаемостных свойствах имен прилательных в сопоставительном плане. – Болгарская русистика, 1991, № 5-6, с. 102-109.
Русско-болгарская лексикография: тенденции в развитии, или О русско-болгарской лексикографии 150 лет спустя. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 81-86.
Русско-болгарская лексикография: традиции и тенденции развития. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009. 216 с.
Слово в двуязычном ассоциативном словаре (на материале имен прилагательных в русском и болгарском языках). – В: Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXII, 1994, № 1, с. 295-298.
Динамические процессы в болгарской фразеологии. – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wieków. Opole, 2007, s. 483-488.
История и этимология болгарских фразеологизмов. – In: Frazeografia slowiańska: Księga pamiątkowa poświęcona prof. dr. hab. Halinie A. Lilicz. Opole, 2001, s. 145-153.
Кети Ничева и история и этимология болгарских фразеологизмов. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 17-25.
Устойчивые сравнения в диалоге культур (на материале русского, болгарского, немецкого и итальянского языков). – Русский язык за рубежом, 1994, № 4-5, с. 85-90.
К проблеме типологического сходства процесса номинации в славянских внелитературных подсистемах: русский и болгарский общий жаргон. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 143-151.
Субстантивация причастий в восточнославянских и болгарском языках. – В: Русский язык и его связях с украинским и другими славянскими языками. Симферополь, 1973, с. 52-54.
За релевантност на икономическата лексика. – Науч. тр. УНСС, ІІІ, 2004, с. 3-24.
Рец. за: Андрейчина, Кира, Стефана Димитрова, Сергей Влахов, Клара Запрянова. Руско-български фразеологичен речник. Москва, „Русский язык”, София, „Наука и изкуство”, 1980. 582 с. – Съпоставително езикознание, 1983, № 1, с. 100-102.
За някои българо-украински лексикални съответствия с оглед на техния произход. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 201-205.
За някои дълбинни омонимни модели. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 181-184.
За ядрения повърхнинен омонимен модел в българския език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 349-356.
Лексикална омонимия и полисемия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 147-152.
Проблеми на омонимията (върху материал от български, руски и чешки език). Дисерт. Пловдив, 1999. 225 с.
Субстантивни фразеомодели в българския и в руския език. – Науч. тр. Съюз на учените, Пловдив, 2002, № 2, с. 293-296.
Формално моделиране на лексикалната омонимия (върху материал от българския, руския и чешкия език). Пловдив, „Макрос 2000”, 2001. 168 с.
Някои бележки относно общите принципи за съставяне на речник за руско-български машинен превод. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 251-269.
Лексемен речник за машинен превод на руски математически текстове на български език. – Език и литература, 1966, № 5, с. 41-54.
Двуезични речници за българския и румънския език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 363-372.
За необходимостта от англицизмите в нашия език. – Българска реч, 1996, № 3, с. 17-21.
За ролята на френския език при адаптацията на английските заемки в българския и румънския език. – In: Communication verbale et paraverbale. Actes du Colloque international. Sofia, Éditions de l’Université de Sofia „Saint Clément d’Ohrid”, 2005, pp. 125-135.
Морфологична адаптация на английските заемки в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 5-18.
Писмеността като фактор при адаптацията на английските заемки в българския и румънския език. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 261-272.
Една славянско-румънска семантична успоредица. – Български език, 1974, № 5, с. 415-421.
Представите на българи и руснаци за живота и смъртта (въз основа на пословиците им). – В: Българистични проучвания. Т. 10. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2005, с. 121-131.
Nomina agentis и nomina actoris в Чешко-немския речник на Йозеф Юнгман и в Речника на българския език на Найден Геров (кратък преглед). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 283-286.
Данни за произхода и развоя на някои устойчиви словосъчетания в български език. – Български език, 1960, № 6, с. 497-504.
Езикова характеристика на сатирата на П. Р. Славейков. – Български език, 1966, № 3, с. 194-204.
Към въпроса за изграждането на фразеологичната система на българския книжовен език (по материали от Възраждането). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 148-150.
Към въпроса за изграждането на фразеологията на новобългарския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 73-112.
Към въпроса за формата на фразеологичните единици от епохата на Възраждането. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 589-594.
Лексико-фразеологични особености в „Христоитията” на Райно Попович. – Български език, 1965, № 1, с. 32-39.
Народно-разговорна лексика и фразеология в творчеството на П. Р. Славейков. – Изв. на ИБЕ, ХІІІ, 1967, с. 71-125.
Някои лексико-стилистични особености в поезията на П. Р. Славейков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 27-38.
Отношението на Петко Славейков към турцизмите в българския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 223-225.
П. Р. Славейков като лексикограф. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 327-344.
Руско влияние при оформяне на някои фразеологизми в новобългарския език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 340-348.
Турски фразеологични заемки в български език. – Български език, 1966, № 4, 322-331.
Речник ли? Рец. за: Кратък терминологичен речник по икономика и организация на туризма. Асен Георгиев . Варна, „Г. Бакалов”, 1982, с. 256. – АБВ, № 45, 8.ХІ.1983, с. 3.
Граматичната информация в двуезичните речници като лингвистичен проблем. – В: Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев. София, „Юр. Иванова”, 1993, с. 50-65.
За неизразените формално съдържания в семантичната структура на производната дума. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 62-75.
Лексикална и семантична характеристика на фразеологичните единици в славянските езици. – In: Studia linguistica Polono-Meridianoslavica. T. 9. Toruń, Uniwersytet Mikołaja Kopernika, 1998, s. 101-110.
Синтактична характеристика на фразеологизмите в славянските езици. – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 4 (337), s. 189-200.
Професионална лексика от материалната култура на българина. – Год. ПУ. Фил. Смолян, І, 1997-1998, с. 169-180.
О некоторых общих тенденциях в современном русском и болгарском словообразовании – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 14-29.
Съпоставителен анализ на руски и български фразеологизми с компоненти, отнасящи се към военното дело. – Тр. Воен. акад., VІ, 1994, с. 120-146.
Какво означава написано му е на челото? – Год. Асоц. „Онгъл”, 2004, № 4, с. 110-114.
Семантика некоторых пространственных предлогов в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 118-123.
Деякi питання контрастивноï лексикологiï слов’янських мов. – Мовознавство, 2003, № 4, с. 26-37.
Актуальные задачи контрастивного изучения лексики славянских языков. – Съпоставително езикознание, 1997, № 4, с. 36-41.
Лексикология на българския език. Университетски курс. Bucureşti, Univ. din Bucureşti, 2002. 252 с.
Румънски лексикални елементи в българския книжовен език. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски, 2005, с. 379-389.
Проникване на руската обществено-политическа лексика в българския език след основаването на Българската социалдемократическа партия. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 187-196.
Жаргонните думи в лексиката на средношколците. – Образование и квалификация, 2001, № 1, с. 87-91.
Относно модификациите на фразеологизмите в текста. - Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХVІІ, 1989, с. 424-432.
За правилна и единна спортна терминология. – Народен спорт, № 49, 20.VІ.1955.
Относно текстообразуващите потенции на фразеологизмите. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 390-394.
Актуални проблеми на нормализацията, стабилизацията и интернационализацията на българската и словашката граматична терминология. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1988, с. 58-63.
Българска терминология. София, „Народна просвета”, 1984. 96 с.
Дублетите в Правописния речник на българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 203-232.
За две невключени в нашите речници прилагателни имена – органов и органен. – Български език, 1979, № 6, с. 519-520.
За някои музикални термини в българския книжовен език. – Български език, 1987, № 6, с. 505-506.
За по-пълно тълкуване на съществителното гара. – Български език, 1977, № 5, с. 431-432.
Книжовни източници на терминологичната лексика. – Български език, 1981, № 5, с. 443-445.
Образуване на научно-технически термини (с оглед към силикатната терминология). – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 203-234.
По въпроса за черковнославянското и руското влияние при изграждането на българската граматична терминология. – Български език, 1988, № 6, с. 507-511.
По някои въпроси на терминообразуването в български език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 135-142.
Приносът на Ст. Стойков за изследването на българската лингвистична терминология. – Български език, 1989, № 4, с.363-365.
Проблеми на терминологизацията в българския книжовен език. – Slavia, 1982, № 1, s. 15-20.
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 76-78.
Рец. за: Йорданова, Любима. Новите думи в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1980. 90 с. – Български език, 1981, № 6, с. 170-171.
Рец. за: Нешев, Н., Г. Баталски, С. Чобанов, А. Караиванов, С. Сретенов, И. Петров, М. Костова. Военен терминологичен речник. София, Военно издателство, 1979. 330 с. – Български език, 1980, № 5, с. 471-473.
Рец. за: Попова, Мария, Люба Панорова. Речник на обществено-политическата терминология (за чуждестранни студенти). София, 1985. – Български език, 1987, № 5, с. 434-435.
Семантичната компресия – начин за терминообразуване. – Български език, 1987, № 3, с. 199-200.
Семантичната трансформация като средство за терминологизацията на българския речников състав. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 81-93.
Съпоставителен анализ на българската и словашката граматична терминология. Дисерт. София, 1989. 266 с.
Терминоелементите и терминологичните словосъчетания. – Техническо дело, № 2, 23.І.1988.
Терминологична лексика от собствени имена. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 163-168.
По въпроса за отглаголните съществителни на -не и на -ние в научния стил. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 45-53.
К вопросу о тюркизмах в русском и турцизмах в болгарском языках (с точки зрения теории и практики перевода). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 325-330.
Концепт дом в русском и болгарском языках с точки зрения лингвокултурологии и теории превода. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. А, с. 193-199.
Лексемы, несущие культурную информацию, и их перевод (на материале произведений русской и болгарской художественной литературы). Дисерт. София, 2006.
Из груповите войнишки говори. – Български език, 1960, № 1, с. 60-62.
За семантиката на някои неизменяеми думи. – Български език, 1996, № 3, с. 74-77.
Некоторые лингвокультурные особенности лексики, отражающей типы поселений, в русском и болгарском языках и ее перевод. – Болгарская русистика, 2007, № 3-4, с. 105-110.
О некоторых особенностях перевода военной лексики на материалах русского и болгарского языков. – Болгарская русистика, 2004, № 1-2, с. 36-42.
Особенности перевода единиц с лингвокультурологической информацией. – Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 237-239.
За някои съответствия в украинската и българската лексика. – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 16-22.
Изразяване на предназначение в българския и украинския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 159-164.
Наблюдения върху междуезиковата омонимия в украинския и българския език с италиански произход. – В: Проблеми зіставної семантики. Збірник статей а доповідями Міжнародної наукової конференції з проблем зіставної семантики 23-25 вересня 1999 р. Київ, 1999, c. 185-189.
Отглагольные существительные с суффиксом -ни(е) в русском языке и их тождественные соответствия в болгарском (с учетом функционирования этих образований в научном стиле обоих языков). – Болгарская русистика, 1981, № 5, с. 67-74.
Към типологията на лексикалния аналитизъм и синтетизъм при превод (по преводен материал от български на английски език). – Съпоставително езикознание, 1993, № 5, с. 31-41.
За терминологията и класификацията на железните рални сечива. – Музеи и паметници на културата, 1970, № 3, с. 24-28.
За единна хидрологична терминология. – Хидрология и метеорология, 1958, № 2, с. 24-26.
Глаголи с ограничена семантична структура в българския език. Велико Търново, ПИК, 1996. 94 с.
За една тенденция в развоя на лексикалната система на българската книжовно-разговорна реч. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 399-404.
За някои особености на съюзите в българската книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 157-164.
Към въпроса за семантико-синтактичните особености на глаголите с ограничена семантична структура в българския книжовен език. – Тр. ВТУ, ХVІІ, 1982, кн. 2, с. 129-154.
Към въпроса за словообразуването на съществителните имена в българската книжовно-разговорна реч. – Език и литература, 1989, № 1, с. 68-75.
Към начините за изразяване на експресивност в българската книжовно-разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 122-126.
Лексически и морфологически особености в парадигмата на глаголите с ограничена семантична структура в българския книжовен език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 230-234.
Някои семантични и словообразувателни особености на глаголите в българската книжовно-разговорна реч. – Български език, 1988, № 3, с. 171-177.
Понятието разговорна лексика, основни насоки (аспекти) при изучаването ѝ и някои проблеми на езиковото обучение. – В: Лингвистични студии. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 225-232.
Пътища за възникване на вторичната номинация в художествения текст и нейната стилистична функция. – В: Въпроси на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Кирил и Методий”, 1980, с. 146-154.
Разговорни елементи в прозата на Йордан Радичков. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 183-190.
О грамматическом роде „европеизмов” в южнославянских языках. – Советское славяноведение, 1967, № 4, с. 68-79.
Рец. за: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. Сборник от статии. София, „Наука и изкуство”, 1961. 319 с. – Български журналист, 1961, № 11, с. 21.
Интересно и полезно помагало. Рец. за: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978. 179 с. – Език и литература, 1979, № 5, с. 85-88.
Нов учебен френско-български речник. Рец. за: Даков, Бл., М. Каракашева. Кратък френско-български речник. София, „Народна просвета”, 1956. 436 с. – Български език, 1957, № 6, с. 566-568.
Отново за употребата на излишни русизми. – Български език, 1990, № 3, с. 236-237.
Против неправилната употреба на някои медицински термини. – Български език, 1957, № 3, с. 274-275.
Спортни термини в Български тълковен речник. – В: Въпроси на физическата култура, София, 1957, с. 12-17.
За някои страни от семантиката и употребите на деминутивите в български и новогръцки език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 227-235.
Конотации и конотативни функции в езика. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 131-138.
Стилистика на българския език. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 1998. 252 с.
„Звуковата чуждост” на заемките в българския език. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 581-593.
Из чешката и българската неология. – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 11-17.
Грамматико-лексическое поле и типовое значение заместителей (на материале указательных местоимений болгарского языка). – Советское славяноведение, 1980, № 3, с. 67-78.
Семантически развой на думите и неговите отражения в речниковия състав и морфологията. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 373-412.
Рец. за: Давидова, Теодора. Речници, издадени в България, и чужди издания с български текст: 1944-1980. Библиографски указател. София, 1981. 80 с. – Съпоставително езикознание, 1982, № 3, с. 75.
За неуместната употреба на няколко чужди думи в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 101-103.
За произхода на няколко думи от международната лексика. – Български език, 1964, № 1, с. 62-64.
Принос към изследване изворите на речника на Найден Геров. – Изв. на ИБЕ, ХІV, 1967, с. 103-238.
Някои цветообозначения във френския език и преводните им еквиваленти на български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 261-265.
Фразеологични единици с компонент цветообозначение във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 494-511.
Някои наблюдения върху фразеологични единици с компонент числително име във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 117-129.
Опит за характеристика на фразеологизми с компонент глава във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 263-270.
Характерът на българите и руснаците, отразен във фразеологията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 239-244.
Категория рода заимствованных имен существительных в современном болгарском и русском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 401-405.
К тюркским заимствованиям в болгарском языке. – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1977, № 1, с. 67-71.
За турцизмите в публицистиката на Захари Стоянов. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LХХІ (за 1976), 1978, № 3, с. 57-70.
Рец. за: Демиров, Сабри, Мухизин Мехмедов. Българско-турски речник. София, „Народна просвета”, 1979. 425 с. – Български език, 1980, № 6, с. 525-528.
Словообразувателно или лексикално значение? – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 76-90.
Морфологическая адаптация турецких глагольных заимствований в болгарском языке. – В: Симпозиум по грамматической типологии современных балканских языков. Москва, 1973, с. 34-35.
Наблюдения над залогом турецких глагольных заимствований в болгарском языке. Категория непереходности (переходности). – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы интерференции и языковых контактов. Москва, „Наука”, 1975, с. 138-160.
Некоторые аспекты лексической и морфологический адаптации греческих глагольных заимствований в болгарском языке. – В: Проблемы морфологии современных славянских и балканских языков. Москва, 1976, с. 319-333.
Переразложение заимствованных основ. На материале греческих глагольных заимствований в болгарском. – Советское славяноведение, 1974, № 4, с. 85-95.
Езиковата игра и рекламата. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 120-122.
Експресивният език на един медиен продукт. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 121-124.
Емоционално-експресивна конотация на умалителните съществителни имена. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 505-510.
Коледна лексика. – Год. ПУ. Фил. Смолян, І, 1997-1998, с. 25-30.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 137-146.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 43-48.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – Проглед, 2001, № 1-2, с. 46-54.
Нов езиков шаблон? Ражда се политическа лексика, която изисква култура на общуване. – Работническо дело, № 41, 14.V.1990.
Обущарска лексика. – Родопски устрем, № 91, 6.VІІІ. 1985.
Поглед към морската социална терминология. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с.47-50.
Професионална обущарска лексика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 78-82.
Парадигматические связи славянской лексики. – В: Лінгвістичні студії. Збірник наукових праць. Вип. 18. Донецьк, Донецький національний університет, 2009, с. 262-268.
Пълен българо-руски речник от Сава Чукалов. Рец. за: Чукалов, Сава. Пълен българо-руски речник. София, „Народна просвета”, 1947. 530 с. – Език и литература, 1950-1951, № 5, с. 327-329.
Към въпроса за адективацията на страдателните причастия в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХVІ, 1978, № 5, с. 225.232.
О названиях словаря в восточнославянских и южнославянских языках. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 29-34.
Терминологическая традиция ранних восточнославянских грамматик в болгарской и белорусской языковедческой терминологии. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 25-33.
Абстрактна диалектна лексика в художествен текст. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 275-282.
Езикова култура, езикова норма и разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 165-180.
Към проучването на диалектната абстрактна лексика. – Българска реч, 2004, № 2, с. 54-57.
Наблюдения върху абстрактната лексика в езика на Васил Априлов (в съпоставка с „Речник на българский язик” от Найден Геров). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 153-157.
Проучвания върху абстрактната лексика. – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 54-64.
„Речник на личните и фамилни имена у българите” от Стефан Илчев – класически труд в българската лексикография. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 139-143.
Семантична характеристика на няколко диалектни абстрактни съществителни с темпорално значение в съвременния български език. – Българска реч, 2003, № 2, с. 16-19.
Български тълковен речник. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Любен Георгиев, Стефан Илчев, Никола Костов, Иван Леков, Стойко Стойков, Цветан Тодоров. Български тълковен речник. София, „Наука и изкуство”, 1955. – Български език, 1956, № 2, с. 187-192.
Българско-гръцки речник. Рец. за: Българско-гръцки речник. Владимир Георгиев, Мария Филипова-Байрова . София, БАН, 1960. 1473 с. – Български език, 1962, № 3, с. 251-254.
Българско-гръцки речник. Рец. за: Българско-гръцки речник. Владимир Георгиев, Мария Филипова-Байрова . София, БАН, 1960. 1473 с. – Църковен вестник, № 3, 21.І.1960.
Гръцките и латинските думи в Историята на Паисий Хилендарски. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, БАН, 1962, с. 401-411.
МИЛЕВ, Александър. Гръцките съществителни имена в български език. – Български език, 1955, № 2, с. 127-147.
Един гръцки автор за гръцките елементи в българския език. – Български език, 1958, № 2, с. 187-196.
За многозначността на някои гръцки думи в българския език. – Български език, 1962, № 5, с. 447-451.
Латинските имена в български език. – Български език, 1957, № 1, с. 54-66.
Латинските имена в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 147-160.
Ново изследване за гръцките думи в българския език. Рец. за: Филипова-Байрова, Мария. Гръцки заемки в съвременния български език. София, БАН, 1969. 186 с. – Български език, 1971, № 2-3, с. 290-295.
Новогръцко-български речник. Рец. за: Гръцко-български речник. София, БАН, 1957. 604 с. – Български език, 1958, № 1, с. 87-93.
Някои гръцки термини в педагогиката. – Народна просвета, 1955, № 7, с. 62-64.
Няколко чужди думи. – Български език, 1979, № 1, с. 78-79.
Проблема, а не проблем. Метод, а не метода. – Език и литература, 1959, № 6, с. 471.
Рец. за: Георгиев, Любомир, Лозан Ницолов, Христо Джамбазки, Спас Спасов. Речник на литературните термини. София, „Народна просвета”, 1963. 476 с. – Български език и литература, 1964, № 2, с. 57-64.
Рец. за: Речник на съвременния български книжовен език, Т. І. Стоян Романски (гл. ред.). София, БАН, 1955. – Език и литература, 1955, № 3, с. 225-234.
Теория и теоретичен, коригирам и коректор. – Език и литература, 1959, № 2, с. 146.
За функционирането на неопределителни местоимения, омонимни на въпросителните местоимения, в славянските езици (с оглед и към старобългарския език). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, 21-33.
Заслугата на Найден Геров за възможностите за изследване на динамиката в значенията на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 92-98.
Мнима специфика на някои лексеми в славянските езици. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 242-248.
Някои основни типологични сходства между съвременния словашки и съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 69-72.
Общославянска лексика в новобългарските дамаскини, невлязла в съвременния български книжовен език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 306-313.
Общославянско словно богатство в речника за редки, остарели и диалектни думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 150-157.
Проблемът за граматичната характеристика на фразеологичната единица с оглед на фразеографската практика. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 176-181.
За термините наратив, наратология и наративна семиотика. – Български език и литература, 2001, № 1, с. 44-51.
Главно значение на частиците дори, още, пак, също (също така), само, именно. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 276-280.
Отношения на синонимия в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 152-154.
Само – наречие, частица или съюз. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 57-59.
Термини, жаргони или неологизми в медицински текстове. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, 1998, Medical University, pp. 79-81.
За новата компютърна образност. – Българска реч, 2002, № 2, с. 35-36.
Отстъпителната семантика в механизма на метафората. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 207-216.
За необходимостта от съставяне на български топонимичен речник и атлас. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 197-201.
Лексико-семантична симетрия и асиметрия между фразеологизми в турски и български език. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 256-264.
Морфо-семантическая характеристика прилагательных со значением признака возможности действия в русской и болгарской научно-технической литературе: (На материале литературе по строительству). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 10-14.
О семантической недифференцированности морфемных языках (на примере прилагательных на -ичный, -ический в русском и -ичен, - ически в болгарском языках в общотехнической литературе. – Болгарская русистика, 1982, № 4, с. 32-39.
За произхода и употребата на глагола споря и съществителното спор в българския книжовен език. – Език и литература, 1955, № 6, с. 460-461.
За турското влияние върху семантичния спектър на българския предлог от. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 885-892.
За една българско-руска успоредица на местоименията. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1958, с. 73-78.
За съдбата на турцизмите в българския език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 117-127.
За хронологията на основните балканизми в български език. – Български език, 1966, № 4, с. 281-293.
Към българската историческа лексикология. – Български език, 1960, № 2-3, с. 218-220; 1961, № 3, с. 247-250; 1962, № 3, с. 208-211; 1963, № 3, с. 255-257; 1965, № 1, с. 48-51.
Към историческото разяснение на идиома от игла до конец. – Български език, 1957, № 4, с. 350-352.
Нещо за гръцките заемки в българския език. – Език и литература, 1947, № 2, с. 23-27.
Словното богатство на българския език. – В: Помагало по българска историческа лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 7-11.
Съпротивата на българския език срещу насилствената асимилация. – Български език, 1953, № 3, с. 209-215.
Глаголът вземам и неговите синоними в българския език. – В: Сборник в чест на акад. Ал. Тодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
Аспекти на външната и вътрешната структура на оказионализмите в съвременната публицистична реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 124-128.
Категория возраста в ономасиологическом аспекте языка (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. София, 2009.
Отсубстантивные прилагательные с суффиксом -ив-/-лив- в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1984, № 6, с. 32-37.
О формировании семантики относительных прилагательных. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 69-108.
Словообразование суффиксальных отсубстантивных прилагательных в русском и болгарском языках. Диссерт. Шумен, 1983. 466 с.
Словообразовательная структура прилагательных суффиксами -ат-, -чат-, -оват-, -ост- в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Болгарская русистика, 1982, № 1, с. 43-55.
За българския фонологичен речник. – Отечествен фронт, № 5286, 29.VІІІ.1961.
За двуезичните речници. – Отечествен фронт, № 5022, 22.Х.1960.
За речника и езика на Иван Вазов. – Изгрев, № 1777, 4.VІІ 1950.
За речниците в учебниците. – Български език, 1962, № 3, с. 229-230.
Правописен речник и правописен наръчник. – Отечествен фронт, № 3500, 30.ХІ.1955.
Жаргонът и чуждоезиковото обучение. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 37-39.
Особености семантики и строения существительных са значением орудия в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 6, с. 46-50.
Arominishe Elemente im Bulgarischen. – Rev. des Études sud-est europ, 1979, № 2, рр. 397-407.
Някои въпроси на славяно-румънските езикови отношения. – Изв. на ИБЕ, ІХ, 1962, с. 29-45.
Към въпроса за тракийската лексика. – Списание на БАН, 1958, № 3, с. 132-141.
Речникът на съвременния български книжовен език и правната терминология. – Социалистическо право, 1956, № 7, с. 34-41.
Зависимост между формалния запис и семантиката на термините. – Български език, 1975, № 4, с. 352-354.
Особености на термина при функционирането му в същинския научен подстил. – Български език, 1977, № 4, с. 318-320.
Семантична субкатегоризация в лексико-семантичния клас на глаголите за съобщение. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 90-117.
Системни отношения в лексиката. Обект и задачи на изследването. – Изв. на ИБЕ, XXVI, 1984, с. 151-178.
Термините в нашата реч. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 107-109.
Произход и значение на българския глагол изпрошвам. – Български език, 1971, № 6, с. 553-554.
Към въпроса за евфемистичните названия на болести в българския език. – Български език, 1974, № 1, с. 50-54.
Рец. за: Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними. София, „Наука и изкуство”, 1978. 573 с. – Български език, 1983, № 1, с. 74-75.
Рец. за: Детре, Реймон. Нидерландски заемки в български език. Принос към историята на българската лексика. Slavica Gandensia, 1977, № 4, с. 121-174. – Български език, 1980, № 4, с. 378-379;
Статус и функция на българските фразеологизми с ономастичен компонент. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 132-137.
Статус, функция и семантика на антропонима Мара в краткия фолклорен жанр и фразеологията. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 10. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2010, с. 270-276.
Аритметическа терминология през епохата на Възраждането. – Изв. на ИБЕ, ХІІІ, 1967, с. 203-261.
За един принос към математическата терминология от епохата на Възраждането. – Български език, 1965, № 4-5, с. 392-397.
За характера на лексиката в Горски пътник. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 605-612.
Начало на българска математическа терминология. – В: Математика и физика. София, 1964, с. 45-54.
Турцизмите в романа на Иван Вазов Под игото и отражението им в превода на романа на руски език. – Език и литература, 1980, № 6, с. 81-86.
За старото коритарство в България. – Год. НПМ, VІІІ, 1978, с. 161-177.
Фразеология в рассказах Чудомира и ее отражение в переводе на русский язык. – В: Октомври и съвременността. Велико Търново, 1978, с. 455-468.
Антонимията в българската ономастика. – Български език, 1990, № 1, с. 48-50.
Някои наблюдения върху междуезиковата омонимия при заемките в български и чешки език. – Homo bohemicus, 1999, № 3-4, с. 46-52.
Любовта е лудост: Езиковата картина на любовта в българския език. – Българска реч, 2003, № 3, с. 40-42.
Методът на компонентен анализ и глаголите за зрително възприятие в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 1, с. 48-67.
Семантични и структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 392-397.
Семантично-структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 42-44.
Семантичното поле на истината и лъжата в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 21-24.
Абстрактна политическа лексика в съвременния български и полски език. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 272-274.
Словообразувателни гнезда на непроизводни прилагателни за цвят. – Български език, 1989, № 3, с. 232-236.
За семантиката на някои наречия в научен текст. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 207-212.
Турцизмите в романа на Иван Вазов Под игото. – В: Иван Вазов. Сборник по случай 125-годишнината от рождението на писателя. Пловдив, 1976, с. 209-221.
Глаголите за възприятие и менталните действия. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 647-656.
Лексикални белоруско-български паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 66-70.
Глаголите за възприятие и менталните действия. – Паланістыка, 2000, с. 54-60.
Езиковият образ на истината и лъжата в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 437-440.
Концептуализация на паметта и спомените в българския и полския език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 113-118.
Семантичният обем на лексемата политик. – Българска реч, 2008, № 1, с. 41-43.
Специфика в синтагматиката на глаголите за възприятие в български и полски език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 18-22.
Езиковата картина на човека и стереотипите на животните в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 187-189.
Метафоризация на мисълта в българския, руския и чешкия език. – Opera Slavica, 2006, № 2, s. 33-40.
Метафорични модели на паметта в българския и сръбския език. – Българска реч, 2007, № 1, с. 24-29.
Езиковата картина на любовта в българския и полския език. – В: Как с думи се правят светове. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 322-328.
За някои термини и понятия в българското музеознание. – Музеи и паметници на културата, 1984, № 5, с. 36-38.
Съществителните със суфикс -ция в българския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 20-29.
Принос кьм българския речник: (По случай 155 години от рождението и 80 години от смъртта на Кузман Шапкарев). – Български език, 1990, № 2, с. 171-173.
Термините в два български превода на повестта Старецът и морето от Ъ. Хемингуей. – Чуждоезиково обучение, 1999, № 2, с. 75-80.
Приносът на чл.-кор. проф. Дора Иванова-Мирчева в развитието на българската лексикология и лексикография. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 9-13.
Рец. за: Старобългарски речник. Т. I. (А-Н). Дора Иванова-Мирчева (отг. ред.). София, „Валентин Траянов”, 1999. 1027 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 5-8.
Конотациите на свещеното. – Български език, 2006, № 1, с. 5-12.
К сопоставительному изучению спортивной терминологии русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 375-385.
Семантический анализ русской и болгарской спортивной лексики, заимствованной из английского языка. – Болгарская русистика, 1991, № 4, с. 68-74.
Нов гръцко-български речник. Рец. за: Гръцко-български речник. София, БАН, 1957. 604 с. – Език и литература, 1958, № 6, с. 471-472.
Ареална характеристика на гръцките заемки в българските диалекти. – Език и литература, 1991, № 3, с. 31-47.
Българско-румънски фразеологични успоредици. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 602.
Географско разпределение на прабългарски лексикални елементи. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 61-67.
Диалектно и книжовно в българския език. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1978, с. 65-83.
За една унгарска дума в българския език: к’анде. – Съпоставително езикознание, 1984, № 2, с. 29-31.
За отношенията между книжовната и диалектната лексика на българския език. – Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. XLI. Prace Językoznawcze. 1974, s. 7-15.
За чуждицата кемпинг. – Български език, 1960, № 2-3, с. 258-259.
Има ли в българския език фразеологизъм пара пит(а)? – Съпоставително езикознание, 1983, № 6, с. 42-44.
Насъщен езиков справочник. Рец. за: Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1979. 1022 с. – АБВ, № 25, 17.06.1980, с. 5.
Прилагателни от типа каменен – камен в българския език. – Български език, 1973, № 6, с. 513-518.
Рец. за: Андрейчина, Кира, Сергей Влахов, Стефана Димитрова, Клара Запрянова. Руско-български фразеологичен речник. Москва, „Русский язык”, София, „Наука и изкуство”, 1980. 582 с. – АБВ, № 10, 10.ІІІ.1981, с. 4.
Рец. за: Български етимологичен речник. Свезка 25-26 (Том III). София, 1985. – Език и литература, 1986, № 1, с. 117121.
Рец. за: Мичев, Н., П. Коледаров. Речник на селищните имена в България (1878-1987). София, „Наука и изкуство”, 1989. 302 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 3, с. 118-122.
Рец. за: Мъжлекова, Мария. Речник на старобългарски думи в днешните български говори. София, БАН, 1990. 221 с. – Съпоставително езикознание, 1993, № 2, с. 70-75.
Рец. за: Радева, Василка. Лексикалното богатство на българските говори. София, „Народна просвета”, 1982. 85 с. – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 98-100.
Румънски лексикални елементи в Немили-недраги и Хъшове от Иван Вазов. – Български език, 1971, № 6, с. 545-549.
Справочник по езикова култура. Рец. за: Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1975. 1022 с. – Учителско дело, № 23, 8.VІ.1976, с. 4.
Същност на жаргона. – Вечерни новини, № 2722, 26.V.1960.
Наблюдения върху българо-словашки езикови успоредици. – В: Славянска филология. T. 21. София, БАН, 1993, с. 206-235.
Една лексико-семантична успоредица на балканските езици. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 91-96.
Иван Вазов като образцов ревнител за български език и слог. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 270-296.
Следи от езика на Аспаруховите прабългари в съвременния български език. – В: Помагало по българска историческа лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 54-65.
Бележки върху словесното майсторство на П. К. Яворов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 201-212.
Бележки върху словесното майсторство на П. К. Яворов. – Български език, 1958, № 2, с. 140-150.
Нов Българско-унгарски и Унгарско-български речник. Рец. за: Bödey, József. Magyar-bolgar útiszótár, Bolgár-magyar utiszótár. Budapest, Terra, 1967. – Български език, 1968, № 2-3, с. 269-272.
Пароними. – Родна реч, 1960, № 1, с. 44.
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с. – Литературен фронт, 1957, № 3.
Семантика на думата нощ (и нейни съотносителни) у П. К. Яворов. – Български език, 1972, № 3, с. 195-201.
Сърцев или сърдечен мускул. – Език и литература, 1958, № 4, с. 295-296.
Балкански етнолингвистични успоредици из областта на народната астрономия. Дисерт. София, 1996. 650 с.
Производната и метафоричната лексика от гледище на ареалната лингвистика. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 126-146.
Фонетика, прозодия и лексикография (върху материал от чешко-български речник). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 194-198.
Фолклор – Folklór (За чешко-българските терминологични и не само терминологични разминавания). – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 31-42.
Болгары и русские: как мы (не) понимаем друг друга. – В: Филологический сборник памяти профессора Самуила Борисовича Бернштейна. К пятилетию со дня кончины. Москва, Филологический факультет МГУ, 2002, с. 35-37.
Една структурно-граматична успоредица в българския и румънския езк (тип нов-новеничък, nou-nouţ). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 35-37.
Отцепвам, разтрогвам. Два случая на народна етимология. – Език и литература, 1990, № 3, с. 76-77.
Поява и семантичен развой на думата самоинициатива. – Българска реч, 2003, № 3, с. 36-39.
Славянски етимологии: брънка, нащрек, полека, хълбок. – Език и литература, 1987, № 6, с. 74-79.
Сравнителен анализ на една лексико-семантична група глаголи в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 6, с. 7-11.
Структурно-семантични и фразеологични успоредици между българския и румънския език. Дисерт. София, 1982. 336 с.
За фразеологичната синонимия в българския език. – В: България 1300. Статии и изследвания на ленинградските българисти. София, 1983, с. 290-309.
К сопоставительному анализу болгарских и белорусских устойчивых сравнений. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 34-38.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Устойчивите сравнения в българския език. София, БАН, 1986. 275 с. – Советское славяноведение, 1990, № 1, с. 99-102.
Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Вопросы языкознания, 1977, № 5, с. 155-159.
Славянская фразеология. 2-е изд., испр. и доп. Москва, „Высшая Школа”, 1989. 286 с.
Славянская фразеология. Москва, „Высшая Школа”, 1980. 207 с.
Българските думи в количествен и качествен аспект. София, „Сема РШ”, 2004. 172 с.
Лексикални аналогии в българския език и каннада. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 56-63.
Българският възрожденец Пенчо Радов и неговият Краткий турско-болгарский речник и разговорник. – Български език, 1966, № 4, с. 379-384.
Върху някои тюркски думи в българския език. – Български език, 1977, № 3, с. 143-147.
Относно ориенталските елементи в Български етимологичен речник. (Св. І, София, 1962). Рец. за: Георгиев, Владимир, Иван Гълъбов, Йордан Заимов, Стефан Илчев. Български етимологичен речник. Свезка І. София, БАН, 1962. – Български език, 1970, № 4, с. 390-392.
Относно ориенталските заемки в Български тълковен речник. – Български език, 1964, № 6, с. 534-539.
По етимологията на някои турцизми в българския език. – Jужнословенски филолог, 1979, кн. 35, с. 113-134.
Турцизмы в болгарском с начальным ч и их турецкие соответствия на č. – Восточная филология, 1973, № 3, с. 126-133.
Антонимия при невербалните знаци, срещана в българския социум. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2004, с. 135-138.
Лексико-синтаксическое значение назначения в балканских языках (на материале именных словосочетаний болгарского, сербохорватского и румынского языков). – In: Prace Slawistyczne. Językowe studia bałkanistyczne 46. T. 1, Wrocław etc., 1986, s. 17-24.
Притяжательные прилагательные в славянских языках. – Съпоставително езикознание, 1980, № 1, с. 29-42.
Сложные и производные слова с посессивным значением в болгарском и сербскохорватском языках. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы диалектологии. Категория посессивности. Москва, „Наука”, 1986, с. 189-191.
Английските заемки в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 227-238.
Наблюдения върху семантичната структура на глагола в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 3-14.
Произход и значение на някои чуждици. – Родна реч, 1959, № 5, с. 30.
Семантични паралели при съществителното в английския и българския език. – Български език, 1977, № 5, с. 386-392.
По някои проблеми на нормативната научно-техническа терминология. – Български език, 1977, № 4, с. 285-291.
Семантические характеристики русско-болгарских фразеологических параллелей. – В: Функция и семантика лингвистических единиц. Ташкент, 1983, с. 3-4.
Ахилесова пета. – Младеж, 1960, № 2, с. 30.
Безразсадови и безколови домати. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 129-130.
Борбата против чуждите думи в българския книжовен език. София, БАН, 1958. 599 с.
Борбата против чуждите думи от страниците на антифашисткия печат. – Език и литература, 1958, № 3, с. 180-182.
Българо-тюркски езикови контакти (езикови остатъци, състояние, проблеми). – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 80-104.
Взаимоотношението между група славянски думи с оглед на произхода им. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 137-149.
Дамоклев меч. – Младеж, 1960, № 2, с. 30.
За българската счетоводна терминология. – Език и литература, 1958, № 3, с. 205-206.
За български облик на новата специална терминология. – Вечерни новини, № 200, 21.VІІІ.1956.
За дублетите в езика. – Вечерни новини, № 175, 23.VІІ.1956.
За чист български език. София, „Народна просвета”, 1976. 95 с.
Критични бележки за новия правописен речник. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1954. 252 с. – Септември, 1955, № 11, с. 17-19.
Към въпроса за персийско-турските думи в българския език. – Български език, 1960, № 4, с. 357-359.
На борба против чуждите думи. – Работническо-селски дописник, 1956, № 11, с. 13-15.
Новата производствена и обществено-публицистична лексика. – Български език, 1957, № 2, с. 130-142.
Новото издание на Правописния речник. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския език. София, „Народна просвета”, 1954. 252 с. – Септември, 1959, № 4, с. 178-182.
Общи по произход турски заемки в балканските езици. – Български език, 1964, № 2-3, с. 186-190.
Общи по произход тюркски заемки в някои балкански и средноевропейски езици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 185-192.
Отглаголните съществителни. – Работническо-селски дописник, 1955, № 5, с. 20-21.
Произход на лексикалния балканизъм копел, копил. – Български език, 1993-1994, № 1, с. 35-40.
Произходът на няколко славянски думи с оглед на индоевропейските им съотвествия. – Език и литература, 1964, № 2, с. 49-56.
Произходът на няколко южнославянски думи. Чегъртам, гърля. – Език и литература, 1962, № 3, с. 71-73.
Славянски думи с представки. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 341-347.
Славянски съответствия на една българска дума. – Език и литература, 1965, № 6, с. 7-12.
Социалистическите преобразования у нас и речникът на българския език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 329-338.
Състоянието на въпроса за основния речников фонд и речниковия състав на езика. – Български език, 1953, № 4, с. 338-355.
Турски и тюркски заемки от звукоподражателен характер в балканските езици. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXІІ, 1968, с. 433-532.
Чуждите думи в българския език и езиковото строителство. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 149-156.
Южнославянски думи от общ произход с отгласно редуване и-ъ-у. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 53-67.
Семантични особености на някои глаголи в минало време. Към въпроса за връзката между лексично и граматично значение. – Език и литература, 1979, № 4, с. 54-59.
The international component in the Bulgarian language: some recent developments. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 108-111.
Неопределителни местоимения в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 73-79.
Сравнителни наблюдения върху употребата на неопределителни думи в български и полски. Дисерт. София, 1988. 183 с.
Арабски думи в полския, в румънския и в българския език и пътищата за проникването им. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Турски думи в полския, румънския и българския език. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 72-79.
За българския термин клиноремъчна предавка. – Български език, 1990, № 2, с. 182-183.
За думата коляно и производните ѝ в техническата терминология. – Български език, 1992, № 2, с. 152-153.
Граматически проблеми при някои новозаети чужди думи. – Български език, 1979, № 3, с. 214-215.
Грешки и неточности при чуждите думи. – Българска реч, 2003, № 2, с. 20-22.
Двете значения на думата еснаф. – Български език, 1977, № 5, с. 430-431.
Девербативни субстантиви за означаване на лица в славянските езици. Дисерт. София, 1976. 245 с.
Девербативни съществителни за означаване на лица в славянските езици. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 60-89.
За правописа на новите сложни думи и съставни наименования. – Български език и литература, 2008, № 1, с. 20-22.
Използуване на елементи от жаргона в публицистичния стил. – В: Журналистика и езикова култура. София, „Наука и изкуство”, 1981, с. 56-64.
Международният пласт в научно-техническата терминология и учебниците. – Български език, 1977, № 4, с. 321-322.
Названията за лица в спортната терминология (Словообразувателна характеристика). – Български език, 1977, № 1, с. 15-22.
Неразбираемите чужди думи. – Българска реч, 2003, № 3, с. 34-35.
Особености на езика в казармата. – Народна армия, № 9247, 28.III.1979.
Рец. за: Крумова, Лилия, Мария Чоролеева. Съкращаването и съкращенията в българския език. София, БАН, 1982. 200 с. – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 95-98.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов, 2007. 207 с. – Български език, 2007, № 3, с. 110-114.
Рец. за: Павлова, М., А. Гърневски. Българско-холандски речник. София, „Лира“, 2004. 478 с.; Pavlova, M., A. Garnevski. Nederlands-Bulgaars woordenboek. Sofia, „Lyra“, 2004. 578 рр. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 78-80.
Съвременни словообразователни процеси. София, „Наука и изкуство”, 1983. 138 с.
Чужди думи – основа за нови думи в българския език. – Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 98-101.
Някои заемки от икономическия специализиран френски език в българския. – Тр. ВИИ „Карл Маркс”, III, 1978, с. 55-76.
Проблеми на функционирането на френските и италианските заемки в българския външнотърговски и икономически език. – Тр. ВИИ „Карл Маркс”, V, 1979, с. 7-43.
Анализ на лексиката по семантични полета. – Език и литература, 1971, № 2, с. 27-38.
Език и стил на Вапцаровата поезия. София, „Наука и изкуство”, 1963. 119 с.
Езикът на Вапцаровата поезия. – Родна реч, 1959, № 10, с. 9-12.
За точното описание на лексикалното значение на думите. – Език и литература, 1972, № 5, с. 43-52.
Към въпроса за лексикалното значение на думата. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 293-308.
Към въпроса за управлението на думата в лексикографската работа. – Български език, 1959, № 4-5, с. 369-380.
Лексика и типични фразеологични съчетания в творчеството на Христо Смирненски с оглед на идеологията му. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 61-100.
Наблюдения върху промените в смисловата структура на думите с оглед към синонимните системи в лексиката. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 525-535.
Наблюдения над езика и стила на Вапцаровата поезия. – Изв. на ИБЕ, VІІ, 1961, с. 137-223.
Някои основни положения при съставяне на речник на синонимите в съвременния български език. – Български език, 1960, № 5, с. 410-419.
Някои стилистически наблюдения върху стила на българската мемоарна литература от последното десетилетие на миналия век. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 263-284.
По въпроса за националната самобитност на езика, отразена в значението на думата. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 176-181.
Поетическа синонимика. – Български език, 1952, № 1-2, с. 89-97.
Поетическият речник на Н. Вапцаров. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 359-390.
Синонимите в българския език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 39-64.
Сравнение на речниковия състав на текстове въз основа на корелационния анализ. – Български език, 1972, № 4, с. 359-362.
Структура на лексиката в български художествен и публицистичен текст (Статистически наблюдения). – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 3-71.
Фреквентен речник (същност и значение). – Български език, 1965, № 2, с. 153-161.
Промени в лексиката на българския език след 9 септември. – Език и литература, 1949-1950, № 2, с. 127-136.
Езикът ни обеднява въпреки повишаването на брутния вътрешен продукт. – Български език и литература, 2008, № 1, с. 6-10.
За някои архаизми в творчеството на Стефан Дичев. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 15-24.
За някои лексикални особености в романа За свободата на Стефан Дичев. – Език и литература, 1977, № 6, с. 66-72.
Наблюдения върху старинната лексика в поемата Кървава песен. – В: Аспирантски сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 39-48.
Необходим лексикографски справочник за обучението по български език и литература. Рец. за: Иванова-Мирчева, Дора, Ангел Давидов. Малък речник на старобългарския език. Велико Търново, „Слово”, 2001. 495 с. – Български език и литература, 2003, № 2, с. 77-79.
Общи речникови единици за класическите старобългарски паметници и днешните български диалекти. – Български език, 1985, № 3, с. 187-196.
Поетични неологизми в съвременната българска поезия. – Език и литература, 1987, № 5, с. 119-129.
Стереотипност и творчество при превода на фразеология в художествен текст. – Зборник Матице Српске за славистику, 2004, књ. 65-66, с. 385-398.
По повод излизането на един лексикографски труд. Рец. за: Илчев, Стефан, Анна Иванова, Ангелина Димова, Мария Павлова. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век. София, БАН, 1974. 606 с. – Език и литература, 1977, № 1, с. 86-90.
Старинна лексика в идилиите и разказите на Петко Ю. Тодоров. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 121-132.
Продуктивността на умалителните суфикси с елемент -к- и -ц- в руския и българския език. – Език и литература, 1970, № 3, с. 33-42.
Существительные на -ние (-нье) со значением процесса и его результата в русском и южнославянских языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, Воронежский университет, 1984, с. 36-41.
НАЙДЕН ГЕРОВ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА И КУЛТУРА. Материали от Националната конференция с международно участие, София, 13-15 ноември 2000.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 302 с.
Някои характеристики на абревиатурите като квазилексеми (в български и сърбохърватски език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 385-390.
Соматизми в пословиците (в български и сърбохърватски език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 109-113.
Соматизми в пословиците (в български и сърбохърватски език). – В: Арнаудови четения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 198-200.
Турцизмите в кулинарната лексика (статусът им в български и сърбохърватски език). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 400-403.
Глаголы с приставками вы- и из- в русском языке и их однокорневые соответствия с приставкой из- в болгарском языке. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 96-105.
За рекламните патици, горещите картофи и съдиите, които хвърлят книги по съдебните заседатели: Още веднъж за превода на фразеологичните изрази. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 137-140.
О некоторых особенностях русских и болгарских однословных терминов изобразительного искусства. – Тр. ВТУ, ХХV (за 1988), 1998, кн. 2, с. 127-164.
Явление антонимии в русской и болгарской терминологиях изобразительного искусства. – Тр. ВТУ, ХХІV (за 1991), кн. 2, 1992, с. 111-135.
Чужди думи в професионалния говор на българските шивачи. – Българска диалектология. Т. 1. София, 1962, с. 219-249.
НАЦИОНАЛНИЯТ ЕЗИК В УСЛОВИЯТА НА ЧУЖДИ ВЛИЯНИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯ. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади.София, СУБ, 2006. 374 с.
Трисингуларният идиом. – Български език, 1957, № 6, с. 541-544.
Лексикографски наблюдения върху значението на думата политик. – Език и литература, 2009, № 1-2, с. 125-141.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 276 с. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 172-177.
Семантично-функционална характеристика на глагола имам ‘habere’ (върху материал от българския и чешкия език). – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 59-68.
Към въпроса за функцията на елемента то в безлични изречения. – Език и литература, 1981, № 1, с. 95-100.
Паронимите. – Наша родина, 1980, № 7, с. 13.
Русенският периодичен печат от края на миналия век – принос към фразеологичното богатство на българския език. – В: Алманах за историята на Русе. Т. 2. Русе, Община Русе и др., 1998, с. 409-412.
Място на англицизмите в португалската и българската икономическа лексика. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 511-522.
Некоторые грамматические и семантические особенности существительных в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 3, с. 13-16.
Некоторые грамматические и семантические особенности существительных pluralia tantum в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 5, с. 49-62.
Активни словообразувателни средства за адаптиране на английските заемки в българския език. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 149-156.
Аспекти на взаимовръзката между вътрешна форма и националнокултурна специфика на фразеологизмите в творчеството на А. Константинов с оглед на преводните им съответствия на сръбски и руски език. – Съпоставително езикознание, 2002, № 3, с. 129-137.
„Българо-сръбски речник” на Марин Младенов – ценен влог в преводната лексикография. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 151-154.
Експресивно назоваване на човешки качества посредством фразеологизми зооними в българския език. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 4. Русе, „Лени Ан”, 2006, с. 328-336.
Жаргонните фразеологизми като специфичен поглед към света. – Проглас, 2009, № 2, с. 122-134.
За „алкохолните” фразеологизми в българския език. – В: Ракията на българина. Русе, „Лени Ан”, 2005, с. 115-118.
За концептите сърце / душа / ум във фразеологичната семантика на българския език като отражение на националната ни менталност. – В: В огледалния свят на езика и културата. Русе, „Лени Ан”, 2007, с. 180-189.
За опозицията бял / черен в българската фразеология (лингвокултурологичен аспект). – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2003, ХL, № 10.2, с. 26-30.
За познавателния потенциал на българските фразеологизми с лексикални компоненти фитоними. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, ХLVІІ, № 5.3, с. 71-74.
Изразяване на представи за човека посредством фразеологизми с компоненти соматизми в български, сръбски и руски език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 471-483.
Националноспецифични образи в български и руски фразеологизми с компоненти зооними за експресивно назоваване на човешки качества. – В: Наследие акад. Борковского и проблемы современной лингвистики. Статьи, исследования, материалы. Волгоград, ВГУ, 2006, с. 175-180.
Националноспецифични образи в български и сръбски фразеологизми с компоненти зооними за експресивно назоваване на човешки качества. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 44, 2005, № 6.2, с. 44-48.
Отрицателните фразеологизми в Алековата творба „Бай Ганьо” и в нейния превод на сърбохърватски език. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 78-81.
Помагало по фразеология на българския език. Русе, „Лени Ан”, 2009. 128 с.
Прояви на междуезикова симетрия и асиметрия при превода на фразеология в художествен текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХVІІІ, серия 1, № 11, с. 141-146.
Религиозният светоглед на българина, отразен във фразеологичното богатство на езика ни. – В: Библия, фолклор, литература. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996, с. 68-71.
Ролята на компонентите турцизми за постигане на хиперекспресивност в значението на българските ФЕ. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 5. Русе, „Лени Ан”, 2008, с. 458-461.
Съпоставителен лингвокултурологичен анализ на фразеологизми с компоненти названия на цветове в български, сръбски и руски език. – Зборник Матице српске за славистику, 2009, књ. 76, с. 109-118.
Тематични полета на жаргонните фразеологизми в българския език. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 3. Русе, „Лени Ан”, 2003, с. 341-347.
Теорията за еквивалентността на превода като теория за нейната относителност при превеждането на фразеология в художествен текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХLІ, 2004, № 7.1, с. 102-112. 
Фразеологизми с компоненти названия на цветове в български и сръбски език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 119-125.
Фразеологизми с компоненти названия на цветове в български и руски език. – Вестник Волг. госуд. университета, 2008, серия 2, № 1, с. 129-133.
Фразеологизми с компоненти названия на цветове в български и руски език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLV, 2006, № 5.2, с. 22-28.
Фразеологизми с компоненти соматизми в български и сръбски език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХХІХ, серия 2.2., с. 11-18.
Фразеологизми, образно мотивирани от народния бит. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХLVІІІ, 2009, № 6.3, с. 42-45.
Фразеологизмите в творчеството на Алеко Константинов и преводът им на сръбски и руски език. Дисерт. София, 2001. 331 с.
Фразеологизмите синоними в творчеството на А. Константинов и в преводите му на сръбски и руски език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХХХVІІ, серия 7, 1999, с. 55-61.
Фразеологични варианти с компоненти бог и дявол в Бай Ганьо и сърбохърватският им превод. – Български език, 1996, № 5, с. 65-67.
Фразеологични варианти с общ компонент съществителните бог и дявол в Бай Ганьо и в сърбохърватския превод. – В: Библия. Фолклор. Литература. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996, с. 152-155.
Фразеологични модификации в творчеството на А. Константинов (с оглед превода му на сръбски и руски език). – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 1999, ХХХVІІ, серия 7, с. 61-67.
Фразеологично богатство в творчеството на Алеко Константинов. Русе, „Лени Ан”, 2003. 182 с.
Фразеологичното новаторство в творчеството на А. Константинов (с оглед превода му на сръбски и руски език). – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 171-173.
О переводе фразеологизмов, служащих средством выразительности в художественной литературе. – Вестник Волг. госуд. университета, 2003-2004, серия 2, № 3, с. 104-109.
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 3. София, „Български писател”, 1966. 212 с. – Литературен фронт, № 39, 1966.
Жаргонизми и поетични оказионализми. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 68-71.
Неологизми в съвременната българска поезия. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1992. 102 с.
Оказионализми в съвременната българска проза. – Език и литература, 1991, № 5, с. 48-55.
Езикът на Михалаки Георгиев. – Български език, 1953, № 2, с. 147-154.
Поетични неологизми в съвременната българска поезия. Дисерт. София, 1989. 269 с.
Фикусизми и жаргонизми. – Език и литература, 1992, № 6, с. 91-96.
Съпоставителен анализ на руски и български фразеологизми с компоненти, отнасящи се към военното дело. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 267-277.
Към семантичното описание на модалните глаголи (върху материал от българския и английския език). – Съпоставително езикознание, 1984, № 1, с. 11-19.
Семантична съпоставка на английските модални глаголи may / can / must / have to и българските модални глаголи мога / трябва. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 76-96.
Към въпроса за обогатяването на книжовната лексика у Неофит Рилски. – Български език, 1976, № 1-2, с. 131-133.
Понятийно-терминологична система на социалната хигиена. Дисерт. София, 1977. 257 с.
Рец. за: Стоянов, И. А. Глаголы умственной деятельности в болгарском языке. Киев. 1977. 127 с. – Мовознавство, 1979, № 1, с. 76-77.
Аргументна структура на някои непреходни глаголи за движение в Българския Фреймнет (вървя, ходя). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 301-307.
Семантичната роля ефектор при глаголи за движение. – Българска реч, 2007, № 1, с. 17-23.
Семантика отглагольных существительных в словообразовательных гнездах глаголов говорения болгарского языка. – В: Семантико-стилистические исследования слова и предложения. Барнаул, 1990, с. 130-136.
Автомобилна терминология. – Наша родина, 1986, № 6, с. 13.
Българските числителни. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001. 103 с.
За имената на концентратите. – Наша родина, 1985, № 11, с. 24.
Защо днешният българин упорито „греши” с английските заемки? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 134-135.
Имена на подправки. – Наша родина, 1986, № 5, с. 7.
Нахлуват ли английските думи? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 117-120.
Начало на новобългарската правна терминология. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 67-80.
Общуване с метафори. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 188-191.
Рец. за: Кръстев, Боримир. Умалителността в българския език. София, „Народна просвета”, 1976. 95 с. – Български език, 1977, № 4, с. 369-371.
Славянские частицы и некоторые проблемы типологии. – Советское славяноведение, 1986, № 1, с. 73-83.
Русские и болгарские фразеологизмы, отражающие психические процессы и свойства личности в сопоставительном аспекте. – В: Лексика и фразеология русского языка. Тюмень, 1998, с. 75-80.
О контрастивном описании пространственных значений в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 3, с. 13-16.
О лексико-семантической сочетаемости русского глагола идти и его болгарских соответствиях. – Болгарская русистика, 1984, № 3, с. 30-38.
О синтактике и прагматике языковых средств именования, называния и идентификации лица в русском и болгарском языках. – В: Русистика 2005. Язык, коммуникация, культура. Сборник статии в чест на проф. дфн Стефана Димитрова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 111-137.
Езикът на Талевата македонска трилогия. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 577-586.
Понятието каламбур в европейските езици. – Съпоставително езикознание, 2010, № 2, с. 54-65.
Фразеологические единицы, выражающие квалификацию, характеристику и оценку человека в русском и болгарском языках. – Год. ШУ „Еп. Константин Преславски”, ХІV, 1997, с. 42-48.
Необходими са нови речници на чужди езици. – Отечествен фронт, № 3770, 10.Х.1956.
Количествена характеристика на съществителните имена във ветеринарномедицинската научна лексика. – Български език, 1993-1994, № 4, с. 380-388.
Компютърно извличане на данни за терминологията по ветеринарна медицина. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, БАН, 1990, с. 51-59.
Компютърно измерване на ветеринарномедицинската научна лексика. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 540-542.
Компютърно измерване на ветеринарномедицинската лексика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 140-143.
Първите български ветеринарни лекари и отношението им към терминологичната лексика в края на миналия век. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 43-46.
Словообразувателни типове с най-голяма честота във ветеринарномедицинската научна лексика (с оглед обучението по български език а чуждестранни студенти). – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 154-159.
Създаване на термини в съответствие с новите явления и процеси в житейската действителност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 131-133.
Прилагателните имена като елемент на словосъчетания-термини от латински произход в медицинската научна и учебна литература. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 98-102.
Икономическите заемки от романски произход и българската лексикографска литература. – Год. Стоп. акад. „Д. Ценов”, 2003, № 102, с. 229-291.
Отношението на специалистите към икономическите заемки от романски произход. – Год. ЮЗУ „Неофит Рилски”, ІІ, 2004, с. 150-159.
Социолингвистични аспекти на отношението на българските студенти към романските заемки в българския икономически език. – Год. ЮЗУ „Неофит Рилски”, І, 2002, с. 129-137.
За руската лексика в повестите на Васил Друмев. – Български език, 1996, № 2, с. 65-68.
Чуждата лексика в повестите на Васил Друмев. На фона на лексикалната ситуация през третата четвърт на XIX в. – Език и литература, 1995, № 4, с. 114-124.
Някои аспекти в лексикалната реализация на прилагателните имена голям / малък в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 5-10.
Марин Дринов за лексикографската теория и практика (по повод речниците на Ал. Дювернуа и Н. Геров). – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 143-150.
Марин Дринов – национална езикова личност. – В: Международен научен симпозиум, посветен на 170-годишнината от рождението на Марин Дринов, Панагюрище, 20-21.10.2008. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 165-175.
Някои аспекти на съвременните информационни технологии при създаване на двуезични учебни електронни речници. – В: Науката, образованието и културата през 21-ви век. ІІ балканска научна конференция. Благоевград, 26-27.09.2008. Т. 2. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2008, с. 174-178.
Сравнителен анализ на най-фреквентната лексика в руската, чешката и бъларската разговорна реч. – Съпоставително езикознание, 1983, № 2, с. 11-18.
Някои наблюдения върху семантичната адаптация на заетите абстрактни съществителни имена в научните и публицистични произведения на Марин Дринов. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 186-194.
Професор Марин Дринов и българската обществено-политическа лексика. София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2009. 290 с.
Българска анатомична терминология през Възраждането. (1824-1878). Дисерт. Шумен, 1995. 307 с.
Българската анатомична терминология през Възраждането (1824-1878). Шумен, „Антос”, 2003. 215 с.
НИКОЛОВА, Надка. жЗа омонимите и тяхната класификация. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 48-54.
Из историята на медицинската ни терминология през Възраждането. – В: Лингвистика, поетика, литературна история. София, 1984, с. 29-38.
Метафоризацията при терминообразуването през Възраждането: Върху материал от анатомичната терминология. – Език и литература, 1995, № 3, с. 114-123.
Наблюдения върху проблемите на българската медицинска терминология през Възраждането. (Върху материал от книгата на д-р Ив. Богоров Селският лекар). – В: Втори международен конгрес по българистика. Т. 2. История на българския език. Доклади. София, БАН, 1987, с. 313-319.
Практическа медицина (1854) и създаването на възрожденската ни медицинска терминология. – Език и литература, 1988, № 6, с. 71-81.
Рец. за: Košková, Mária. Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 166-169.
Ролята на метафората и метонимията за формиране на анатомичната ни терминология през Възраждането. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 2. Шумен, ШУ „Еп. Константин Преславски”, 1996, с. 31-36.
Сава Доброплодни – пръв строител на медицинската терминология. – Български език, 1988, № 1, с. 39-42.
Словообразувателните дублети в Правописния речник на съвременния български език. – Език и литература, 1990, № 4, с. 2-6.
Терминологичната вариативност през Възраждането: върху материал от анатомичната терминология. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 1. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 70-82.
Терминообразуване чрез калкиране през Възраждането. – Български език, 1992, № 2, с. 134-139.
Терминообразувателните начини през Възраждането. (Върху материал от анатомичната терминология). – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 121-126.
Начини на превеждане на прилагателните имена от български на френски език в разказите на Йордан Йовков Божура и Шибил. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 179-187.
Езикът на Йордан Хаджиконстантинов. Дисерт. София, 1996. Ч. 1. 212 с. Ч. 2. 213-342 с.
За статуса на българската разговорна реч. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 143-149.
Англицизми, диалектизми, жаргонизми и още -изми в стилистичната разговорна реч и преса – оригиналничене, стил, норма? – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 127-131.
Критерии за дефинирането на понятието разговорност. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 54-57.
Някои характерни особености на българската разговорна реч. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 85-96.
Оказионални думи в разговорната реч. – Год. ИЧС, IV (за 1984), 1987, с. 60-65.
Фразеологизми с компонент лингвистичен термин. – Език и литература, 1985, № 4, с. 57-63.
Слова со значением русский в болгарском языке XIX – XX вв. – Вестник Московского университета. Сер. 10. Филология, 1974, № 5, с. 30-42.
За интелектуализацията в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 61-67.
За интелектуализацията в съвременния български книжовен език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 79-87.
За някои прояви на тенденцията към демократизация в езика на българския печат след 10.ХІ. 1989 г. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 32-42.
Интензифициращите местоимения в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 181-189.
Прагматична оценка в семантиката на българските местоимения. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 246-251.
Рец. за: Korytkowska, Mаłgorzata. Bułgarskie czasowniki modalne. Wrocław, 1977. 573 с. – Съпоставително езикознание, 1979, № 3, с. 89-91.
Двайсет и една етимологии. – Език и литература, 1980, № 2, с. 55-68.
Десет етимологии. – Език и литература, 1987, № 4, с. 65-70.
Костурският българо-гръцки речник от 16 век. София, 1987. 83 с.
Към речника на Софрониевия превод на Езоповите басни. – Български език, 1961, № 5-6, с. 493-503.
Отново по въпросите на правописния речник. – Български език, 1986, № 4, с. 321-329.
НИЧЕВ, Александър. Тринайсет етимологии. – Език и литература, 1979, № 5, с. 20-32.
Лексическият състав на поетическата лексика в творчеството на Н. Й. Вапцаров. – Български език, 1952, № 1-2, с. 78-88.
Българска фразеология. Дисерт. София, 1984. 349 с.
Българска фразеология. София, „Наука и изкуство”, 1987. 247 с.
Българска фразеология. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1982. 210 с.
Възникване на фразеологизми на базата на български народни приказки. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 145-151.
Едноезични и двуезични фразеологични речници в славянската лексикография. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 168-177.
Едноезични и двуезични фразеологични речници в славянската лексикография. – Български език, 1976, № 6, с. 511-517.
Езикът на Бероновия Рибен буквар и на Софрониевия Неделник. – Език и литература, 1965, № 1, с. 27-40.
Фразеологизми с компонент дявол в българския, руския, чешкия, полския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1983, № 3, с. 26-34.
Езикът на Софрониевия Неделник в историята на българския книжовен език. София, БАН, 1965. 248 с.
Езикът на Софроний Врачански. – В: Из историята на българския книжовен език. Помагало за студенти по българска филология. Т. 1. София, 1963, с. 80-84.
За диалектизмите в българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 232-234.
За едно особено значение на местоимението все. – Български език, 1977, № 1, с. 55-57.
Значение на фразеологичната единица. – Slavica Slovaca, 1980, № 1, s. 52-60.
Имплицитност, експлицитност, дефразеологизация, фразеологизация и обиграване на образа при фразеологизмите в българския език. – Български език, 1984, № 3, с. 213-218.
Към въпроса за безобразните фразеологизми. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 107-112.
Към въпроса за връзката между образа и значението при възникването на фразеологизмите (върху материал от български, руски, чешки, полски и френски език). – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 163-172.
Към въпроса за връзката на лексикалните значения на глаголите в български език с някои техни граматични особености. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 319-325.
Към въпроса за езика на Неделника на Софроний Врачански. – Български език, 1961, № 2, с. 102-114.
Към въпроса за експресивността на фразеологичната единица (структурно-фонетични особености при някои групи фразеологични единици). – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 146-158.
Към въпроса за семантичното моделиране на фразеологизмите. – Съпоставително езикознание, 1978, № 5, с. 14-23.
Към въпроса за специфичните черти на фразеологичната единица. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 475-479.
Към въпроса за традиционните сравнения в българския език. – Език и литература, 1983, № 2, с. 91-96.
Към въпроса за устойчивите сравнения в българския език и лексикографската им обработка. – Български език, 1988, № 1, с. 42-48.
Към въпроса за фразеологизмите биноми (двойки думи) в българския език. – Български език, 1976, № 1-2, с. 123-125.
Към историята на лексиката на българския книжовен език (Маргинални бележки в ръкописните творби на Софроний Врачански). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 183-192.
Към историята на някои сложни думи в български език. – Български език, 1961, № 1, с. 43-47.
Към характеристиката на фразеологизмите в българския език. – Български език, 1967, № 1, с. 23-35.
Наблюдения върху лексикалния състав на фразеологизмите в българския език. – Български език, 1973, № 6, с. 489-497.
Наблюдения върху разговорната реч на българския език. – Български език, 1985, № 3, с. 201-210.
Някои въпроси във връзка с лексикографската обработка на българската фразеология. – Български език, 1987, № 1-2, с. 137-140.
О состоянии изученности болгарской фразеологии и задачи ее дальнейшего исследования. – Труды Самарк. университета. Вопросы фразеологии, 1975, № 9, с. 64-71.
Обсъждане на първата пробна свезка от Речника на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1953, № 4, с. 254-256.
Основни лексикографски проблеми при определяне значението на думите в един тълковен речник. – Език и литература, 1974, № 6, с. 15-27.
Отговор на статията на Мария Леонидова За безспорното във фразеологията и научната картина. – Български език, 1990, № 1, с. 40-44.
Отново за Устойчивите сравнения в българския език от Веса Кювлиева. Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с. – Български език, 1989, № 5, с. 447-453.
Отново за фразеологизмите – реплики в българския език. – Български език, 1981, № 6, с. 524-531.
Пръв българско-руски фразеологичен речник. Рец. за: Кошелев, Алберт, Мария Леонидова. Българско-руски фразеологичен речник. София, „Наука и изкуство”, Москва, „Русский язык”, 1974. 640 с. – Език и литература, 1976, № 1, с. 61-69.
Пътища за възникване на фразеологизмите в българския език. – Език и литература, 1977, № 4, с. 35-48.
Пътища за възникване на фразеологизмите в българския език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 349-363.
Пътища за възникване на фразеологизмите в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 177-226.
Развой и задачи на проучванията по българска фразеология. – Български език, 1975, № 5, с. 385-395.
Рец. за: Мокиенко, Валерий Михайлович. Славянская фразеология. Москва, „Высшая Школа”, 1980. 207 с. – Съпоставително езикознание, 1983, № 1, с. 64-69.
Семантика и лексикографска обработка на някои лексикосемантични групи непрефигирани глаголи на -ея и -ея се. – Език и литература, 1983, № 6, с. 29-36.
Семантични особености на степените за сравнение при някои наречия в славянските езици. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 161-170.
Семантично ядро на фразеологичните единици. – Български език, 1986, № 1, с. 40-45.
Семантично-функционална характеристика на биномните фразеологизми в българския език. – Български език, 1978, № 2, с. 99-111.
Синтактична фразеология в българския език съпоставително с другите славянски езици. – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 75-86.
Спорно и безспорно в българската фразеология. – Български език, 1988, № 6, с. 485-493.
Стилистично разслоение на лексиката на съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 99-127.
Тавтологични фразеологизми в българския език. – Изв. на ИБЕ, XXVI, 1985, с. 134-150.
Тематична характеристика на фразеологизмите в българския език. – Език и литература, 1978, № 4, с. 48-60.
Ударението като средство за диференциране значението на думите в български език. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 243-266.
Устойчиви съчетания в Неделника на Софроний Врачански. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 567-575.
Устойчиви съчетания с компоненти прилагателно от етническо или жителско име или съществителни имена. – Език и литература, 1984, № 2, с. 41-50.
Фразеологизирани конструкции (фразеосхеми) и лексикографската им обработка. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 3. Warszawa etc., 1985, s. 119-129.
Фразеологизирани конструкции в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 713-722.
Фразеологизирани конструкции с компонент числително име. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 464-467.
Фразеологизми със структура на изречение в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 183-215.
Фразеологизми-реплики в българския език. – Български език, 1978, № 5, с. 457-468.
Фразеологични модели, обусловени от структурата и семантиката на фразеологичната единица. – Български език, 1982, № 5, с. 448-456.
Фразеологията – богато изразно средство на езика. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 29-32.
Фразеосхеми (фразеологизирани конструкции) в българския език. – Език и литература, 1982, № 5, с. 29-44.
Съотношение между фразеологичната единица и лексикалната единица. – В: Славянска филология. Т. 10. София, БАН, 1968, с. 83-96.
Някои въпроси във връзка с изработване на фразеологичен речник на българския език. – Български език, 1963, № 4-5, с. 434-446.
Лексикографска обработка на фразеологичните единици. – В: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. І. София, БАН, 1974, с. 36-49.
Основни теоретични въпроси за съставянето на Фразеологичен речник на българския език. – В: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. І. София, БАН, 1974, с. 11-36.
Езикът на българските и чешките младежки медии (върху материал от списанията за съвременна музика). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 85-100.
Музикални неологизми в българския и чешкия език (върху материал от младежките музикални списания). – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 32-56.
Социолингвистични аспекти на българския и чешкия младежки музикален сленг. – Съпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 61-82.
За думата с няколко думи. Занимателно езикознание. София, „Народна просвета”, 1990. 112 с.
К вопросу о словосочетаниях с глагольными существительными в научно-технической литературе в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1976, № 4, с. 16-19.
Относно съчетаемостта на отглаголните съществителни имена в руската и българската техническа литература. – Руски и западни езици, 1981, № 5, с. 35-39.
Адвербиальные новообразования как результат семантическо-синтактических процессов в славянских языках (на русском и болгарском материале). – Съпоставително езикознание, 1991, № 4, с. 5-10.
О внутриязыковых факторах номинационного процесса (по поводу одной словообразовательной модели в болгарском языке и ее соответствий в русском). – Съпоставително езикознание, 1987, № 4, с. 5-9.
Система указательных местоимений в белорусском и болгарском языках. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 54-62.
Някои проблеми, свързани с терминообразувансто в областта на кибернетиката. – Български език, 1979, № 3, с. 208-212.
Чужди термини в областта на машинната обработка на информацията. – Български език, 1977, № 4, с. 324-326.
Екстралінгвістичні умови реактуалізації тюркізмів у сучасному болгарському медійному дискурсі. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 57. Львiв, 2008, с. 191-198.
Съдбата на един арабизъм в славянските езици. – Български език, 1967, № 2, с. 148-150.
Оппозиция муж – жена в болгарских и русских пословицах и поговорках. – В: Национально-культурный компонент в тексте и языке. Материалы II Международной конференции, 7-9 апреля 1999 г., Минск. Ч. 1. Минск, 1999, с. 210-212. 
Рец. за: Zemková, Z. Bulharsko-slovenský slovník. Bratislava, Slovenské pedagogické nakladatel’stvo, 1977. 927 s. – Съпоставително езикознание, 1980, № 5, с. 86-87.
Стилистична диференциация на българската лексика от глотометрическо гледище. Дисерт. София, 1978. 252 с.
Няколко албански заемки в български. – Български език, 1985, № 5, с. 495-496.
Съпоставителна семантика и обучението по български език. – В: В помощ на преподаването по български език на чуждестранни студенти. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1988, с. 144-153.
Българските неопределителни местоимения в когнитивно-прагматичен аспект. – Български език и литература, 1999, № 2-3, с. 18-22.
За употребата на някой и някакъв в именната фраза. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 29-37.
Неопределителните местоименни думи и тяхното представяне в българските речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98, София, „Доис”, 2000, с. 297-303.
Семантика и прагматика на българските неопределителни местоимения. София, „Сема РШ”, 2002. 136 с.
Семантика и функциониране на неопределителните местоимения в българския език. Дисерт. София, 1999. 205 с.
Функциониране на неопределителните местоимения от реда еди-. – Български език и литература, 1999, № 5, с. 3-12.
Някои въпроси на българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, 1952, № 2, с. 173-175.
Позакъсняло, но извънредно ценно. За подготовката на Етимологичен речник на български език в БАН. – Вечерни новини, № 3320, 7.V.1962.
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ДУМИТЕ.София, „Наука и изкуство”, 1984. 153 с.
Существительные nomina agentis болгарского языка в сопоставлении с данными белорусского языка. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 63-69.
Всеобща и постоянна грижа за езика. Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 226 с. – Славяни, 1976, № 2, с. 22.
Проблеми по уточняването на съответствията в терминологията на природните науки на български и английски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 491-493.
Разграничение между дума – термин и дума – част от общолитературния език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 293-296.
Болест (ако е само болест), причини и лечение или за глаголните съществителни и борбата срещу тях. – Български език, 1954, № 3, с. 263-267.
Класификационни проблеми при чуждоезиковите заемки. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, БАН, 1989, с. 227-233.
Лексикална еквивалентност на междуезиково ниво и проявата ѝ в туристическата терминология (структурно-семантичен анализ на хотел, мотел и паркинг). – Филология, 1992, № 25-26, с. 127-128.
Лексикални еквиваленти с начален елемент авто- / ауто- / auto- в български, английски и френски език. Дисерт. София, 1984. 164 с.
Лексикални еквиваленти с начален елемент авто-, ауто- / auto- в български, английски и френски език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXX, 1992 (за 1986), № 1, с. 62-114.
Относно някои терминологични проблеми при изследване на интернационалната лексика. – Филология, 1989, № 21-22, с. 89-95.
По някои проблеми на изследването на чуждоезикови заемки. – Филология, 1979, № 5, с. 78-84.
За понятието тропи и фигури в науката за езика. – Български език и литература, 1978, № 2, 17-25.
Метонимията като стилно-езиково средство. Дисерт. София, 1985. 177 с.
Метонимията като стилно-езиково средство. София, „Народна просвета”, 1982. 119 с.
Оксиморонът като стилистичен похват. – Език и литература, 1992, № 2, с. 104-112.
Функции на метонимията. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 161-173.
Речеви етикетни изрази за благодарност. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 87-94.
Принципы выделения и объем прилагательных, обозначающих температуру в русском и болгарском языках. – В: Герценовские чтения. Филологические науки. Лингвистика. Ленинград, 1977, с. 5-9.
За названията на съдбата в български и немски език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 96-104.
За някои фитоними в българския език. – Българска реч, 2001, № 3, с. 36-39.
Към характеристиката на съдбата в българската и румънската лингвокултура. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 104-116.
Слаба реализация на чудесен замисъл. Рец. за: Манолова, Лилия. Кратък речник на българската езиковедска терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1993. 107 с. – Език и литература, 1994, № 1, с. 143-144.
Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с.
Вековни езикови взаимодействия между българи и руси. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 42-50.
К вопросу о сопоставительном исследовании семантики предлогов. – Советское славяноведение, 1973, № 3, с. 61-67.
Неизследван ръкописен руско-български речник. – Език и литература, 1973, № 5, с. 49-54.
Об употреблении некоторых русских по происхождению производных предлогов в болгарском языке. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 96-102.
О семантике предлога (Причинная функция предлога от в болгарском литературном языке). – Год. СУ. Фак. слав. филол., XLIV, 1970, № 1, с. 225-288.
О сопоставительном исследовании семантики предлогов. – В: Вопросы методологии и методики описания русского языка в сопоставлении с родным. Загреб, 1975, с. 124-128.
Роль русского языка в обогащении современного болгарского литературного языка. – В: Современные славянские культуры. Киев, „Наукова думка”, 1979, с. 145-147.
Слова с приставкой со-съ- в русском и болгарском языках. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 74-83.
Сложные предлоги в русском и болгарском языках (из-за с родительным падежом, поради, заради). – Изв. АН СССР. Серия литературы и языка, ХХХІІ, 1973, № 4, с. 368-377.
Русские прилагательные, обозначающие тепловое восприятие (сопоставительно с болгарским и чешским языками). Диссерт. Ленинград, 1978.
Ана Арнаудова Спасова. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 60-63.
Безмълвните помощници на преводача. Преглед на речниково-справочните издания в България за периода 2001-2005 г. – Език и литература, 2007, № 3-4, с. 214-218.
Библиография на речниците, издадени у нас за периода 1998-2000 г. с критичен анализ. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 27-34.
Българската двуезична лексикография от Освобождението до края на ХХ век. Дисерт. София, 2010. 251 с.
Българската двуезична лексикография от Освобождението до края на ХХ век. София, „Емас”, 2010. 234 с.
Група събирателни имена в български и унгарски език и начини за представяне на лексикалната им еквивалентност в двуезичен речник. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 340-344.
Добър суров материал. Рец. за: Антонов, Николай. Речник: нови и най-нови думи в българския език. София, „Пеликан Алфа”, 1994. 187 с. – Език и литература, 1994, № 4, с. 149-150.
Език мой, издайник мой. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 173-175.
Езиковото дело на Н. Геров. – В: Съвременен български книжовен език. София, БАН, 1983, с. 83-87.
Етнокултурно осмисляне и семантика на група съществителни имена в български, сърбохърватски и гръцки. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996, с. 73-78.
За един нов тип речници в българската двуезична лексикография. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 259-266.
За лексикографията и речниковото „двуезичие” в България през ХХ в. – Български език, 2009, № 1, с. 35-46;
За лексикографското представяне на една група умалителни съществителни имена. – Български език, 1986, № 5, с. 442-444.
За светлото и доброто. – Българска реч, 2004, № 2, с. 33-34.
Илюстративният материал в двуезичен речник. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 275-285.
Информацията в приложенията на двуезичен речник. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 161-165.
Качествено и количествено обогатяване на лексиката. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 12-15.
„Колелото на живота” и разбирането на българи и руснаци за него, езиково изразено в Толковый словарь живого великорусского языка от В. И. Даль и Речник на блъгарский язик от Найден Геров. – Съпоставително езикознание, 2002, № 3, с. 85-89.
Лексикална еквивалентност и дефиниции в двуезичен речник. – Български език, 2010, № 4, с. 31-38.
Лексикологията и лексикографията в помощ на преводача. – В: Изкуството на превода. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 166-176.
Модел за изграждане на общ типов словник на родно-чужд речник. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 399-437.
На червен Гергьовден. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 399-401.
Наблюдения върху съществителните от книжовен произход в повестта на В. Друмев Нещастна фамилия. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век. София, БАН, 1979, с. 170-175.
Найден Геров и неговият забележителен Речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 149-152.
Направи добро. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 110-113.
Неизчерпаемият източник. Рец. за: Речник на българския език. Т. 1. А-Б. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001. 1080 с. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 22-24.
Необходимостта от изработването на основен български словник за българско-чуждите речници. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 169-175.
Нормативност и хронологична обвързаност на речниците. – В: Лексикография 1989 (научно-практически лексикографски семинар). София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 141-144.
Особености на лексикалния състав на фразеологизмите в повестите Нещастна фамилия и Изгубена Станка с оглед историята и обогатяването на фразеологичния фонд на българския език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 164-171.
Росiйський вплив на формування болгарських фразеологiзмiв публiцистичних творах Д. Благоева. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 31. Львів, 1985, с. 88-93.
Още един тълковен речник на нашия език. Рец. за: Буров, Стоян, Валентина Бонджолова, Мария Илиева, Пенка Пехливанова. Съвременен тълковен речник на българския език (с илюстрации и приложения). Велико Търново, „Елпис”, 1994. 1056 с. – Език и литература, 1995, № 2, с. 149-151.
По някои проблеми на българската лексикография. – В: Лексикографски проблеми на превода. София, Съюз на преводачите в България, 1986, с. 30-32.
Проблеми на двуезичната лексикография при отразяване картината на света. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 358-364.
Професия лексикограф. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 20-22.
Рец. за: Атанасова, Теодора, Мария Ранкова. Българско-английски речник. Ново издание, осъвременено и разширено от Владимир Филипов. София, „Емас”, 2004, Т. 1. 755 с. Т. 2. 723 с. – Лексикографски преглед, 2004, №. 7, с. 25-26.
Рец. за: Влахов, Сергей. Съпоставителен речник на пословици – български, руски, английски, френски, немски (и латински). София, „EТО”, 1998. 276 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 45-46.
Рец. за: Нанова, Ани. Фразеологичен синонимен речник на българския език. А-Я. София, „Хейзъл”, 2005. 1389 с. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 80-84.
Рец. за: Парашкевов, Борис. Етимологични дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. София, „Емас”, 2008. 512 с. – Български език, 2009, № 1, с. 104-106.
Рец. за: Пешева, Евче, Аббас Махдави, Хаджар Фиюзи, Реза Мехраз. Персийско-български речник. Под научната редакция на Иво Панов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009. 1372 с. – Български език, 2010, № 4, с. 82-86.
Рец. за: Червенкова, Ирина В., Сергей И. Влахов, Надежда П. Делева, Анна Х. Липовска. Русско-болгарский словарь. Москва, „Астрель”, АСТ, 2008. 314 с. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 95-100.
Рец. за: Шурбанова, Даниела. Английско-български идиоматичен речник. София, „Просвета”, 2007. 768 с. – Български език, 2008, № 1, с. 107-108.
Речник на отдавна забравеното. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Тезисы международной научной конференции, посвященной памяти Р. М. Цейтлин, 27-29 ноября 2002 г. Москва, с. 46-47.
Речниковта статия в двуезичен речник. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 185-196.
Семантика и етнокултурно осмисляне на група съществителни имена в български, гръцки и унгарски език. – Български език, 1993-1994, № 2, с. 141-144.
Символика, семантична мотивация и вербализация на жестове в българския език и лексикографското им представяне. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 241-246.
Терминологични, правописни речници и правоговорен речник. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 131-134.
Цветът на емоцията в двуезичен речник. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 107-118.
Книжовно и народно в лексикалната съчетаемост на „История славянобългарска” – Български език, 1985, № 4, с. 386-372.
Професионализъм и функционалност в лексикографски труд. Рец. за: Пернишка, Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. София, „Наука и изкуство”, 2001. 309 с. – Български език и литература, 2002, № 4-5.
Состав и особенности функционирования фразеологических единиц в публицистических произведениях Д. Благоева. Диссерт. Киев, 1984. 308 с.
Ономастични фразеологични единици. Начини на образуване: семантични, стилистични, фонетични извори за образуване. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, № 2, с. 33-51.
Българско-словашките езикови взаимоотношения по данните на лингвистичната география. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 64-71.
Лингвогеографски поглед върху българо-словашката лексикална близост. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 127-140.
Още за българо-словашката лексикална близост. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 634-641.
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Съпоставително езикознание, 2006, № 2, с. 88-90.
Аспекти на географската терминология във френския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 116-120.
За някои руски термини-словосъчетания в космонавтиката и техните еквиваленти във френския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 11-14.
Някои модели за образуване на термини – отглаголни съществителни във френски и български език (опит за съпоставително изследване). – В: Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, с. 229-233.
Някои модели на научно-техническо терминообразуване. (Френско-български съпоставителен преглед). – В: Теория и практика на научен и научно-технически текст. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1986, с. 51-57.
Отрадно постижение на съветската българистика: първи българско-украински речник. Рец. за: Стоянов, И. А., О. Р. Чмир. Болгарьско-украïнський словник. Киïв, „Наукова думка”, 1988. 776 с. – Език и литература, 1989, № 5, с. 110-113.
Терминология и ритуальные функции хлеба в южнославянских родинных обрядах. – В: Символический язык традиционной культуры. Балканские чтения. Т. 2. Москва, 1993, с. 63-74.
Остатъци от традиционната танцова лексика в „Пирин-фолк-фест”-ивали. – Български фолклор, 1995, № 6, с. 82-85.
Българската военна терминология от позициите на терминологичната норма. – Български език, 1992, № 1, с. 29-36.
Пасивните причастия като терминоелементи във военната терминосистема. – Български език, 2005, № 1, с. 66-73.
Проблеми на българската военна терминология. – Военна мисъл, 1991, № 8, с. 62-72.
Структурен анализ на терминологията на българското обществознание. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 56-64.
Агресията на уличния език и печатните медии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 37-41.
За адаптирането на някои чуждици в съвременния български книжовен език след заемането им от съответния чужд език. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 221-224.
За една неуместна употреба на глагола възстановявам. – Български език, 1989, № 4, с. 377.
За заемките с оглед на съвременната българска езикова ситуация. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 243-251.
За някои думи табу и свързаните с тях евфемизми в разговорната реч. (Върху наблюдения от съвременната лексикографска практика). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 162-168.
Декомпозицията като похват при заемането на немски сложни думи. – Съпоставително езикознание, 1999, № 1, с. 26-33.
Старобългарските синоними и лексикографската практика. – Език и литература, 1973, № 6, с. 17-34.
За представянето на форми като ядвам, търпявам в „Речник на българский язик” от Найден Геров. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 135-142.
За словотворчеството на акад. Ал. Теодоров-Балан. – Български език, 1985, № 5, с. 460-466.
Интересен и полезен речник. Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Вечерни новини, № 7275, 26.V.1975.
Към семантиката на един тип умалителни съществителни в българския език. – Български език, 1976, № 1-2, с. 120-122.
Лексикографските трудове на Иван Богоров и Речникът на българския език от Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 147-152.
Лексикографските трудове на Иван Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 59-65.
Основните идеи на системната лексикография (по Ю. Д. Апресян). – Български език, 2001-2002, № 1, с. 135-136.
По въпроса за нормата (кодификацията) в речника (лексиката) на съвременния български книжовен език. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 36-39.
Размисли за евфемизмите в обръщение при обществената комуникация. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 203-207.
Речевият етикет и т. нар. „делово общуване”. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 270-272.
Речниците на Иван Богоров. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 146-149.
Специална лексика за постигане на колорит в романа „Антихрист” от Емилиян Станев. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 51-54.
Устна реч и вежливост. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 60-70.
Френско-българският речник на д-р Иван Богоров от 1869 год. – опит за обогатяване на българския книжовен език и за приобщаване към френската култура. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 59-60.
Към характеристиката на един тип глаголно-именни съчетания – преход между свободните съчетания и фразеологизмите. (Върху български и руски езиков материал.). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 187-188.
Към характеристиката на един тип устойчиви глаголно-именни съчетания (Върху български и руски езиков материал). – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 153-156.
За понятието лингвокултурен концепт според разбиранията на някои представители на съвременната руска лингвистика. – В: Междуетнически контакти изток-запад – интеркултурна комуникация. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 105-110.
К образу добра и зла в болгарском и русском языковом сознании (на материале метафор) – В: Язык. Литература. Культура. Актуальные проблемы изучения и преподавания в России и за рубежом. I Международная научно-практическая интернет-конференция (Москва, МГУ имени М. В. Ломоносова, Филологический факультет, 5-12 октября, 23 ноября – 7 декабря 2009 г.). Труды и материалы. Москва, МАКС Пресс, 2010, с. 361-368.
Етимологичен и лексикосемантичен речник на немските словни елементи в българския език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., ХСVІІ-ХСVІІІ, 2008, с. 111-164.
Към образа на доброто и злото, изграден въз основа на метафори (върху български и руски материал). – Чуждоезиково обучение, 2010, № 6.
Към опита за лингвокултурна съпоставка на концептите добро и зло в български и руски език. – Български език, 2009, № 1, с. 81-87;
Лингвокултурен анализ на концептите добро и зло в български и руски език. Дисерт. София, 2010. 201 с.
Лингвокултурният концепт добро – ядро и периферия (върху речников материал от български и руски език). – Български език, 2008, № 4, с. 73-78.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти, отразени в българските и руските пословици. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 120-24.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти, отразени в българските и руските пословици. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 105-109.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти у носителите на български и руски език. Анализ на анкетен материал. – В: Научни изследвания в чест и в памет на академик Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 265-270.
Разбиранията за културните концепти добро и зло у българската и руската езикова личност според етичните модели за доброто. – Чуждоезиково обучение, 2006, № 2, с. 3-10.
Изиграването на езика: фразеологизми, визуализирани на екрана и сцената. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 249-255.
Интерференция и заимствование в системе марксистко-ленинской терминологии славянских языках. – Болгарская русистика, 1981, № 3, с. 51-57.
Научные предпосылки и главные направления исследования политэкономической терминологии болгарского языка в сопоставлении с русской и немецкой. – В: Историко-филологически изследвания. Велико Търново, ВУ „Кирил и Методий”, 1983, с. 239-249.
Некоторые аспекты исследования болгарской политэкономической терминологии. – В: Славянская филология. Т. 5. Ленинград, 1986, с. 3-20.
Типология общественно-политической терминологии русского, болгарского и украинского языков. – Болгарская русистика, 1989, № 4, с. 59-67.
Към семантичната характеристика на глаголите с корен прилагателно за цвят в българския език и превода им на немски. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 234-252.
Българската „Серенада” или относно миграцията и етимологията на чуждите думи в българския език. – Български език, 2008, № 4, с. 102-104.
Български възрожденски имена на химически елементи. – Химия и индустрия, 1976, № 6, с. 274-276.
Етимологични дублети в българския език. София, „Народна просвета”, 1987. 174 с.
Етимологични дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. София, ИК „Емас”, 2008. 512 с.
Етимологични дублети от германско потекло в български език. – В: Юбилейна научна сесия, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, с. 89-96.
За етимологичните дублети кепър и кемпфер. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 34-36.
За названията на различните видове вурст. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 48-52.
За немското потекло на някои френски думи в българския език. – Филология, 1984, № 14-15, с. 13-28.
За някои отименни нарицателни. – Български език, 2004, № 1, с. 94-96.
За произхода и историята на две думи в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 425-427.
Из лексиката на град Русе. – Български език, 2004, № 4, с. 32-40.
Имена на лица от инициални съкращения в български език. – Български език, 1974, № 4, с. 353-356.
Интернационални съществителни със суфикс -ция и техните еквиваленти в немския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 20-29.
Концепция за системно етимологично представяне на някои чужди думи в българския език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LХХХІІ, 1991, № 1, с. 207-215.
Лексикализирани имена на букви в българския език. – Българска реч, 2008, № 1, с. 24-30.
Лексикологичната категория ономатонимия. – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 43-55.
Модел за гнездово етимологично представяне на германизмите в български език. – Български език, 2005, № 4, с. 37-45.
Неадекватни немски заемки в румънския и българския език. – Филология, 1983, № 12-13, с. 39-45.
Немски абревиатури в българския език. – Български език, 1981, № 1, с. 63-65.
Немски, нидерландски и скандинавски заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 181-189.
Няколко случая на лексикална редеривация в българския език. – Български език, 1995, № 5-6, с. 433-436.
Няколко случая на хетеросемия в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 25-30.
Относно лексикографското представяне на етимологичната дублетност в българския език. – Български език, 2004, № 2-3, с. 188-196.
По въпроса за етимологичната дублетност в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 31-37.
Рец. за: Универсален речник немско-български. София, PONS, 2002. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 154-159.
Синонимия и хетеронимия при фитонима селим. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 326-333.
Словообразувателни парадигми при интернационализмите. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 248-252.
Структурни и семантични проблеми при заемките от немски език в синхронен аспект. – Филология, 1979, № 4, с. 33-42.
Същност на семантичните омоними и проблеми при въвеждането им в тълковните речници на българския език. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 55-62.
Структурни и семантични проблеми при заемките от немски език в синхронен аспект. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 216-226.
Субстантивирани латински глаголни форми. – Чуждоезиково обучение, 1988, № 5, с. 49-51.
Чужди числителни и техни производни в лексикалната система на българския език. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 35-58.
Чуждите думи в българската лексикография. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 252-258.
Явлението хетеросемия. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4, с. 30-35.
Влияние на промените в посттоталтарното общество върху българския език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1999. 84 с.
За семантичната омонимия. – Български език, 1995, № 1-2, с. 42-48.
За семантичната структура на префигираните глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 61-76.
Интернационализмите в българския език в периода на демократичните промени. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 166-173.
Исторически дублети в българския език. – Български език, 1996, № 1, с. 44-47.
Композицията като начин за възникване на нови думи. – Български език, 2003, № 4, с. 121-126.
Неологизми, възникнали чрез морфологично словообразуване. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 225-229.
Неологизмите в съвременния български език. Бургас, „Димант”, 2002. 104 с.
Обидни ли са „обидните думи” в българския език. Рец. за: Ганчев, Ганчо, Албена Георгиева . Първи речник на обидните думи в българския език. 3000 думи и изрази. София, „Наука и живот”, 1994. 238 с. – Език и литература, 1994, № 3, с. 134-135.
Омоними в българския език, получени от разпадане на полисемията. Дисерт. София, 1994. 393 с.
Омоними, получени вследствие разпадане на лексикалната семантика. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 15-21.
Омоними, получени от разпадане на полисемията, осъществено на диалектно равнище. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 524-530.
Преглед на някои речници, излезли от печат в посттоталитарния период. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 47-54.
Преглед на семантичните омоними в „Български тълковен речник” (БТР), съставен от Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров, София, 1955. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 350-354.
Развитие на лексикалната система на българския език в периода на прехода след 1989 г. – Год. БСУ, ХХХІІ, 2003, № 2, с. 83-89.
Речник нови и най-нови думи в българския език. Рец. за: Антонов, Николай. Речник нови и най-нови думи в българския език. София, „Пеликан Алфа”, 1994. 187 с. – Български език и литература, 1995, № 5, с. 60-61.
Семантични омоними в Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език А-К, 1927-1951. – Български език, 1993-1994, № 1, с. 60-62.
Семантични омоними, получени вследствие терминологизация на общоупотребими думи. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 174-182.
Семантични омоними, получени от разпадането на полисемията, развила се в българския език от заемането на чужда дума. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 93-98.
Семантичните омоними в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, Бургас, „Димант”, 2003. 290 с.
Метафората. 4. преработено изд. София, „Труд”, 2001. 148 с.
Глаголът съжалявам в българските тълковни речници. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 153-157.
Лексикални заемки от френски език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 206-215.
Лексико-семантичен анализ на френските думи в български език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXX, 1977, № 3, с. 105-140.
Морфологична асимилация на френските думи в българския език. – Год. на СУ. Фак. зап. филол., LXIV, 1970, № 2, с. 263-329.
Фонетична адаптация на френските думи в българския език. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LXІ, 1967, № 2, с. 267-316.
Названия на растения, мотивирани от названия на животни, в българския език (върху материал от „Речник на българский язик” от Найден Геров). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 167-171.
К проблеме национально-культурной специфики значения слова: на материале русского и болгарского языков. Диссерт. Москва, 1991. 296 с.
Этимологический анализ некоторых параллельных фразеологических единиц. – Studia Slavica, 2009, № 1, s. 123-134.
Анатомичната терминология в светлината на когнитивната лингвистика. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 114-120.
Елементи на разговорната реч в подезика на медицината. – Славистика. I. 1998, с. 167-172.
За функционалната характеристика на медицинската метафора. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 101-105.
Метафоричният език на съвременната българска академична медицина. Дисерт. София, 2006.
Опит за систематизиране на лексиката, подложена на метафоризация за нуждите на медицинската номинация. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 137-146.
Глаголи с местоименни корени в българския език (към въпроса за характера на местоименията като част на речта). – Год. СУ. Филолог. фак., LІХ, 1965, № 2, с. 467-487.
Демократизация на живота и демократизация на езика. – Език и литература, 1990, № 4, с. 10-17.
За второто фототипно издание на „Речник на българский язик” от Найден Геров (1975-1978). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 56-60.
За някои девербативни български наречия и техните синоними от чужд произход. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 683-688.
За някои фонетически явления при образуването на отмеждуметни глаголи в български език. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 123-129.
Омоними, омографи, омофони. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 39-60.
Рец. за: Недялкова, Нели. Неологизми в съвременната българска поезия. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1992. 102 с. – Пламък, 1993, № 11-12, с. 120-122.
Емоционалните внушения на експресивната лексика в отделни днешни периодични издания. – Год. ПУ. Фил. Смолян, І, 1997-1998, с. 165-168.
За чуждите думи в два вестника. – Български език, 1975, № 2, с. 93-99
Неличните глаголни форми в деловия стил. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 155-164.
Езикът на политиката. (Социологическо есе). – Социологически проблеми, 1989, № 6, с. 74-77.
Стилистична функция на фразеологизмите в речта на български журналисти. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVIII, 2009, № 6.3, с. 38-41.
Някои наблюдения върху употребата на стилистични средства в научната литература. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 255-261.
Да говорим литературно. Против диалектизмите в речта на учениците. – Народна младеж, № 269, 11.ХІ.1955.
За класификацията на значенията на българските рефлексивни по форма глаголи. – Български език, 1965, № 3, с. 249-254.
Някои семантични особености на българските прилагателни за вкусови усещания. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 353-361.
Пътища за попълване на речника. – Отечествен фронт, № 10751, 18.І.1980.
Семантични класове на конкретните съществителни имена в българския книжовен език. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 93-130.
За мъжките кокошки и за рожбите на козите. Бележки за новия Български тълковен речник. – Работническо дело, № 333, 29.ХІ.1959.
Категорията род и названията за лица от мъжки и женски пол (съпоставително изследване върху материал от английски и български език). – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 114-162.
Семантичните константи. Категорията одушевеност. Дисерт. София, 1998. 657 с.
Материалы к русско-болгарскому сопоставительному словарю „СЭД”. – Болгарская русистика, 2010, № 1-2, с. 5-43.
Семантическая поляризация экспансивного действия в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 2009, № 3-4, с. 37-56.
100 години Речник на българския език от Найден Геров. – Наука, 1995, № 3, с. 22-24.
Българската лексикография – отражение на богатството и системните връзки в българската лексика. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 7-18.
Българският език и българският речник. – Български език, 1992, № 5, с. 380-385.
Българският език – извор на патриотизъм и национална гордост. – Български език, 1969, № 4-5, с. 439-440.
Българският език като етнокултурно явление в творчеството на Иван Вазов. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 9-12.
Българският език като етнокултурно явление в творчеството на Иван Вазов. – В: Наследството. Вазов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 259-264.
Българско-словашки семантични конфронтации. – Slavica Slovaca, 1995, № 2, s. 152-158.
Българско-словашки семантични конфронтации. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 158-162.
Език и стил на Христо Ботев. София, „Народна просвета”, 1980. 103 с.
Езикова култура, езикови въздействия и нравствено-ценностни виждания. – Български език и литература, 1995, № 6, с. 11-15;
Езикова култура, езикови въздействия и нравствено-ценностни виждания. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 369-373.
За „грозното” в нашия език и в езика на медиите. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 130-132.
За добрата и злата сила на думите. І част. – Българска реч, 1996, № 1, с. 29-31;
За добрата и злата сила на думите. ІІ част. – Българска реч, 1996, № 2, с. 20-22.
За единната същност на първичната и вторичната номинация. – Език и литература, 1988, № 3, с. 50-59.
За езика на съвременното литературознание – тенденции и последствия. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 55-62.
За заемката интервю. – Български език, 1969, № 2, с. 194-195.
За значенията на глаголите представям и представлявам, съставям и съставлявам. – Български език, 1974, № 6, с. 565-566.
За някои нови прилагателни в българския език. – Български език, 1969, № 3, с. 293-295.
За основанията на вторичната номинация. – Език и литература, 1992, № 2, с. 40-48.
За систематизацията на мотивационните признаци при вторичната номинация. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 9-12.
За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. Дисерт. София, 1993.
За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, БАН, 1993. 276 с.
За смисловото съотношение на глаголите заслужавам и заслужа. – Български език, 1980, № 5, с. 425-427.
За типологизацията на вторичната номинация при съществителните имена. – Списание на БАН, 1988, № 1, с. 44-51.
За употребата на думите число и цифра. – Български език, 1975, № 6, с. 565.
За факторите, които определят степента на семантичната близост между думите в синонимния ред. – Български език, 1970, № 1, с. 42-46.
Иван Вазов – строител на българската лексика. София, „Народна просвета”, 1985. 103 с.
Игрите на смисъла. – Българска реч, 1995, № 3, с. 39-41.
Има ли място глаголът впечатлявам в българския език. – Български език, 1971, № 4, с. 363-367.
Индивидуално словотворчество на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 16-20.
Исследование слоообразования некоторых славянских глаголов с учетом способа глагольного действия. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1987, с. 178-183.
Исторически устойчивото в българската лексика. – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 1. Исторически развой на българския език. София, БАН, 1983, с. 434-444.
Качественост и относителност при сложните прилагателни. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXIV, 1985, № 1, с. 240-245.
Към въпроса за изследването на лексикалната многозначност. – Списание на БАН, 1986, № 3, с. 51-56.
Към въпроса за лексикалното и словообразувателното значение на сложната дума. – Slavia, 1980, № 1-2, s. 15-18.
Към въпроса за словообразователното значение и словообразователната систематизация. – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 115-122.
Към въпроса за цялостното описание на българската лексика. – Български език, 1986, № 5, с. 399-408.
Към постиженията и перспективите на съвременните български тълковни речници. – Български език, 1976, № 5, с. 365-371.
Лексикални и семантични паралели между български и полски глаголи за зрително възприятие. – In: Kategorije werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 99-105.
Лексикални синоними в белетристиката на Иван Вазов. Дисерт. София, 1973. 444 с.
Лексикалните синоними в художествения стил. София, „Народна просвета”, 1989. 128 с.
Лексиката като система. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 5-8.
Лексико-граматични и лексикографски проблеми на някои адвербиални предложни словосъчетания. – В: Въпроси на съвременната българската лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 47-58.
Лексикографски проблеми на Речник на антонимите. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 71-79.
Лексикографски проблеми на Речник на антонимите. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, 13-19.
Лексикографски проблеми, свързани с производните глаголи. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 81-87.
Лексико-семантичните дублети – отзвук на обществения живот през ХІХ в. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 61-67.
„Митът” за бореца в съвременния български език – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996, с. 81-87;
„Митът” за бореца в съвременния български език. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Русе, „Лени Ан”, 2003, с. 348-353.
Народният поет Иван Вазов и българската народна реч. – В: Българските народни говори. София, „Народна просвета”, 1986, с. 104-108.
Народно и книжовно изразно богатство в лексикалната синонимика на Иван Вазов. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 29-58.
Насоки и резултати на семантичното обновяване в съвременната българска лексика. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 296-304 с.
Начинът на действие и словообразувателното систематизиране на славянския глагол. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1988, с. 5-16.
Нов български речник на чуждите думи. Рец. за: Армянов, Георги, Борислав Георгиев, Иван Касабов, Лилия Крумова-Цветкова, Сабина Павлова, Мария Чоролеева. Речник на чуждите думи. София, „Атлантис”, 1996. 320 с. – Език и литература, 1997, № 3-4, с. 165-167.
Новата лексика в българския език – огледало на съвременния обществен живот. – Български език и литература, 2010, № 2, с. 3-15.
Новата лексика в българския език – огледало на съвременния обществен живот. – Наука, 2009, № 6, с. 45-51.
Номинацията от перспективата на когнитивизма. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 75-84.
Някои постижения и перспективи на съвременната българска лексикография. – Български език, 1976, № 5, с. 365-371.
Някои семантични особености на термините с оглед на връзките им с общонародния език. – Български език, 1977, № 4, с. 292-296.
По някои въпроси на нормализацията в българската книжовна лексика след Освобождението. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 621-630.
Ролята на лексикалните синоними за някои качества на стила на Вазовата белетристика. – Български език и литература, 1968, № 4, с. 14-25.
Някои случаи на редовна метонимия при съществителните в славянските езици като проява на лексикалната системност (върху материал от български, руски, украински и чешки език). – В: Славянска филология, Т. 15. София, БАН, 1978, с. 267-277.
Някои смислови връзки на думите като фактор за езиково богатство и колорит. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 19-31.
Някои типологични характеристики на имената за лица в книжовния български и словашки език. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 437-440.
Някои функционалностилистични прояви и особености на субстантивираните прилагателни. – Български език, 1972, № 1-2, с. 22-26.
Няколко езикови похвата като портретно градиво в палитрата на Й. Йовков. – В: Йордан Йовков: 120 години от рождението му. Нови изследвания. Т. 2. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2003, с. 129-134.
Общонародно и индивидуално в речника на Иван Вазов. – В: Иван Вазов. Сборник по случай 125-годишнината от рождението на писателя. Пловдив, „Христо Г. Данов”, 1976, с. 193-205.
Оригинален труд върху теорията на термините. Рец. за: Попова, Мария. Типология на терминологичната номинация. София, БАН, 1990. 250 с. – Език и литература, 1991, № 3, с. 148-150.
Относно систематизацията на мотивационните признаци при вторичната номинация. – Slavica Slovaca, 2000, № 2, s. 133-140.
Относно същността на синонимните взаимоотношения. – Български език, 1966, № 2, с. 129-141.
Отношението система-текст при вторичната номинация. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 15-21.
Отразяване на някои оними и близки до тях думи в Речника на българския език. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. В чест на проф. Н. П. Ковачев. Т. 2. Велико Търново, ИК „Знак‘94”, 1996, с. 237-240.
Още за глаголите втелявам се, втелясвам се и др. – Българска реч, 2003, № 1, с. 34-35.
Парономазията – насмешка над обществени недъзи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 326-330.
Перспективи за изследване и описване на българската лексика. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 15-23.
Перспективи за проучване на българската лексика и семантика. – Списание на БАН, 1996, № 4, с. 11-14.
Перспективи на проучванията в българската лексикология и семасиология. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 16-21.
Перспективи пред българските семантични изследвания в светлината на когнитивната лингвистика. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 285-292.
Перспективи пред българските семантични изследвания в светлината на когнитивната лингвистика. – Списание на БАН, 2006, № 6, с. 12-16.
По въпроса за изследването на лексикалната многозначност. – Списание на БАН, 1986, № 3, с. 51-56.
Език и художествена образност у Йордан Йовков. – Български език, 1969, № 1, с. 3-10.
Постигане на изразителност и естетическо въздействие чрез синоними. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св Кирил и Методий”, 1994, с. 132-160.
Прагматична информация в тълковния речник. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, ÚJČ AV ČR, 2008, s. 143-168.
Прагматична информация в тълковния речник. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 52-64.
Проблеми на синонимията като езиково явление. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 93-107.
Проблеми на терминологията и отразяването ѝ в тълковен речник. – Български език, 1973, № 6, с. 527-537.
Проблеми на терминообразуването през Възраждането като част от проблемите на книжовноезиковото строителство (Върху материал от медицинска и анатомическа терминология). – Български език, 1980, № 1, с. 50-54.
Проява на енантиосемия при означаване на количествените категории от съществителните имена. – Български език, 1981, № 2, с. 150-154.
Развиване на семантиката на съществителни и прилагателни в български и руски език по метонимичен път. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 87-101.
Рец. за: Благоева, Диана. Аспекти на калкирането в най-новия период от развитието на българския език. София, ИК „Галик”, 2005. 106 с. – Български език, 2008, № 1, с. 103-107.
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 50-56.
Рец. за: Касабов, Иван. Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 228 с. – Съпоставително езикознание, 1993, № 2, с. 75-78.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Речник на трудностите в българския език. София, „Атлантис”, 1999. 463 с. – Наука, 1999, № 3-4, с. 66.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 162 с. – Български език, 1989, № 1, с. 91-93.
Рец. за: Нанов, Любен, Ани. Нанова. Български синонимен речник. София, „Хейзъл”, 2000. 648 с. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 188-189.
Рец. за: Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1975. 1022 с. – Език и литература, 1976, № 6, с. 83-86.
Рец. за: Пеева, Кети. Многоезиков речник на основните математически термини (английско-немско-френско-руско-български). София, „Булвест”, 1992. 112 с. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 72-74.
Рец. за: Попова, Мария. Типология на терминологичната номинация. София, БАН, 1990. 250 с. – Език и литература, 1991, № 3, с. 148-150.
Речникът на българския език в развитието на българската семасиология и граматика. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 25-27.
Речникът на Найден Геров като синонимен речник. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 69-70.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – Български език и литература, 2008, № 6, с. 34-40.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 7-12.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – Наука, 2008, № 3, с. 38-42.
Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език. София, БАН, 1980. 168 с.
Семантични изменения и разговорност (разговорна метонимия). – Български език и литература, 1994, № 5, с. 11-15.
Семантични изменения и разговорност (разговорна метонимия). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 147-152.
Семантични отношения в речника и тяхното лексикографско отразяване. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 167-173.
Семантични проблеми на относителните прилагателни при лексикографската им разработка. – Български език, 1975, № 4, с. 273-281.
Синонимиката в белетристиката на Иван Вазов – отражение на взаимоотношенията в лексикално-семантичната система на книжовния език и на лексикалното строителство през 80-те – 90-те години на ХІХ век. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 131-178.
Системно и антисистемно в българските лексикални неологизми. – Slavia, 1999, № 1, s. 19-24.
Системност на вторичната номинация при съществителните имена. Дисерт. София, 1987. 379 с.
Словообразувателни и семантични тенденции при относителните прилагателни в съвременния български книжовен език. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 437-444.
Социално-прагматичният аспект на семантиката в някои съвременни школи. – Български език, 1991, № 2, с. 91-95.
Социокултурни и системни аспекти при установяване на българската лексика. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 342-347.
Специални едноезични речници. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 143-145.
Структурни и семантични особености на новите имена за лица в българския и чешкия език (1990 – 2000). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 5-18.
Английските заемки в българската морска терминология след Втората световна война и тяхната семантична конфигурация. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 170-179.
Българо-английски езикови контакти в морско-търговската комуникация. Дисерт. София, 1987. 245 с.
За езика на съвременната българска драма. – Септември, 1958, № 4, с. 152-156.
За билингвизма и интерференцията в морско-търговската комуникация. – Съпоставително езикознание, 1981, № 6, с. 17-24.
Съвременната лексикография – извор на познания за богатството и системните връзки в лексиката. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 6-15.
Съвременната лексикография – извор на познания за богатството и системните връзки на лексиката. – В: Живот сред книгите. Юбилеен сборник в чест на 85-годишнината на проф. д-р Елена Савова. София, „Рекламна агенция Очи”, 2004, с. 268-276.
Съвременни явления и отношения в огледалото на българския език. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Международно социолингвистично дружество, 2005, с. 541-551.
Съвременните български неологизми и езиковата система. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 5-26.
Учебен полилексикон. Рец. за: Харалампиев, Иван. Малък етимологичен речник на българския език. Велико Търново, „Слово”, 1998. 134 с.; Буров, Стоян, Пенка Пехливанова. Малък тълковен речник на българския език. Велико Търново, „Слово”, 1999. 351 с.; Радева, Пенка, Ния Радева. Малък речник на остарели и редки думи в българския език. Велико Търново, „Слово”, 1999. 204 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 28-30.
Художествено-изобразителни функции на синонимите в белетристиката на Иван Вазов в зависимост от признаците им. – Български език, 1970, № 6, с. 512-523.
Ценно оръжие в езиковото строителство. Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Български език и литература, 1974, № 4, с. 59-61.
Чуждите думи – приятел или враг? – Български език и литература, 1975, № 2, с.61-63.
Основания на езиковата нормализация при някои относителни прилагателни от съществителни, завършващи на -ия. – Български език, 1976, № 4, с. 340-343.
Словообразувателна активност на социоикономически и политически термини-съществителни с латинска и гръцка етимология в английския език и техните български еквиваленти. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 18-26.
Италианско-българските речници. – Език и литература, 1981, № 3, с. 102-106.
Българо-романски езикови връзки. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 153-160.
Ибероромански лексикални елементи в българския език. – Български език, 1979, № 2, с. 140-144.
Испански и португалски лексикални елементи в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 250-255.
Италиански лексикални елементи в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 239-249.
Относно проникването на романските езикови елементи в българския език. – Български език, 1981, № 5, с. 457-458.
Семантичната специфика на лексическите единици и отношението на еквивалентност в двуезиковите речници. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 593-600.
Диалектизмите в художествената литература. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 229-236.
Префиксално-суфиксални форманти с компонент о-, об- за образуване на глаголи в съвременния български език. – Език и литература, 1989, № 3, с. 98-101.
Българска лексикология. Сборник с упражнения. Велико Търново, „Фабер”, 1997. 80 с.; 2005. 84 с.
За отношението на специалистите към заемането и превода на английски термини в българската морска терминология. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1990, с. 184-192.
Калкиране на английски морски термини в българската морска терминология. – Науч. тр. ВВМУ, XXII, 1988, с. 1-42.
Взаимоотношение между основни географски термини и общоупотребими думи с еднаква звукова форма. – Български език, 2005, № 1, с. 81-91.
Мотивационните признаци свойство и качество при терминологизацията чрез метафора. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 74-82.
Някои случаи на терминологизация чрез метонимия. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 407-416.
Признакът „форма” като мотивационен признак при терминологизацията чрез метафора. – В: Сборник с научни изследвания, посветени на проф. К. Попов по случай 100-годишнината от рождението му. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 98-103.
Признакът „функция” като мотивационен признак при терминологизацията чрез метафора. – Жарчысы, 2008, сер. 1(6), вып. 2 (1-5), с. 37-42.
Структурна характеристика на терминологизацията в българския език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 323-331.
Терминологизация, детерминологизация и ретерминологизация. – Многообразие в единството, 2010, № 1, с. 50-55.
Терминологизацията в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 2009.
Корелативни двойки образи в някои български, английски и руски пословици. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 189-202.
Заемките на чужди архивни термини и ролята на преводачите при оформянето на българската архивна терминология. – Архивен преглед, 1993, № 1-2, с. 19-30.
Лексикографски опити и постижения в архивната област. – Архив за поселищни проучвания, 1997, № 1-2, с. 3-33.
Глаголы приближения в русском и болгарском языках. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 204-234.
Русско-болгарские параллели в языковой интерпретации „пустоты” (Семантическое пространство русской и болгарской лексем пустота). – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски”, 2006, с. 80-93.
Изгубеният колорит: турцизмите от „Бай Ганьо” на Алеко Константинов в превод на италиански език. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 3, с. 53-71.
Глаголната многозначност в цикъла Песента на колелетата от Й. Йовков. – В: Студентски изследвания Т. 1. Велико Търново, 1972, с. 79-97.
Семантическое переоформление русизмов в болгарском языке. Дисерт. Москва, 1971. 289 с.
К вопросу о болгарско-чувашских лексических соответствиях. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, БАН, 1989, с. 267-273.
К вопросу о булгарском пласте лексики в современном болгарском языке. – Вестник Чуваш. нац. академии, 1993, № 1, с. 76-82.
Основные семантические роли в пространстве ‘радости’ в балканских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 285-302.
За синонимите. – Родна реч, 1958, № 6, с. 31.
Йовковото езиково майсторство. – Литературен фронт, 1962, № 41.
За типовете определения на термините в корабостроителните стандарти. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 220-225.
За типовете определения на термините в корабостроителните стандарти. – Изв. Друж. филол. бьлг., 1987, № 2, с. 94-102.
Рец. за: Попова, Мария. Термини-словосъчетания (из областта на товароподемните и подемно-транспортните машини). София, БАН, 1985. 207 с. – Български език, 1986, № 6, с. 520-522.
Българските корабостроителни термини и техните еквиваленти в руския, английския, немския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 3, с. 28-34.
Балканската лексика в лингвокултурологичен аспект. – В: Проблеми на балканското и славянското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2010, с. 114-125.
Балканската фразеология – елемент от оста на времето и фрагмент от жив езиков процес. – В: Балканите – език, история, култура. Международна научна конференция, 13-15 април 2007 г., Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий, 2008, с. 370-378.
Балканският аспект на езиковата метафора муха – ‘душевно състояние’. – Българистични проучвания. Т. 3. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 141-156.
Думите символи и етнокултурната интерпретация на балканската фразеология. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 9-17.
Езиковата метафора – проблеми и възможности (продължение). – Проглас, 1996, № 3, с. 23-37.
Езиковата метафора – проблеми и възможности. – Проглас, 1996, № 2, с. 27-33; № 3, с. 23-38.
Езиковата метафора и балканската картина на света (върху материал от семантичното поле отрицателни емоции в балканските езици). Дисерт. София, 2000.
Езиковата метафора и балканската картина на света. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003. 349 с.
За една българо-гръцка лексикална успоредица. – Проглас, 1994, № 4, с. 67-73.
Зоонимията и лексикалната системност. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 535-546.
Из дълбинните структури на семантичното поле глупост. – В: Филологический сборник. Т. 3. Тверь – Велико Търново, 2008, с. 145-149.
Концептите в полето радост – сходства и различия в балканския лингвокултурен ареал. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2007. 180 с.
Към въпроса за лингвистичните измерения на страха в балканския ареал. – В: Славянская фразеология в ареальном, историческом и этнокультурном аспектах. Материалы 3 Международной научной конференции. Гомель, 2003, с. 45-52.
Лингвистичните измерения на „гордостта” в български и румънски език. – Проглас, 2000-2004, с. 81-97.
Митологичният комплекс ‘вода – огън – смърт’ и езиковото му отражение. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Втори есенни четения „Проф. Иван Гълъбов”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 171-180.
„Образната” картина на света, метафората и национално-езиковата специфика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 32-41.
Предизвикателството фразеологична образност. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 71-93.
Страхът в балканските езици – културни вариации и сходства. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 62-75.
Терминът балканизъм и балканската картина на света. – Тр. ВТУ, XXXІII (за 1997), 2002, кн. 2, с. 207-218.
Фразеология и култура (семантичното пространство гордост в българския езиков модел на света). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 80-88.
Фразеология и култура. (Метафората като похват в изследването на фразеологията). – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистика и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1997, с. 129-147.
Исследование общебалканского лексического корпуса и возможности лексической семантики. – Балканско езикознание, 2006, № 1, с. 159-181.
Семантичният преход пъстър – лукав в балканските езици. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 427-440.
За клитиките се и си и лексикографското им представяне. – Български език, 2010, № 4, с. 51-57.
Что можна и чего нельзя? Опыт культурологического анализа инновации пословиц (на материале русского и болгарского языков). – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 397-400.
Диалектни елементи в езика на Петко Ю. Тодоров (100 години от рождението на писателя). – Български език, 1979, № 6, с. 483-490.
Моделиране на многозначността при автоматичния синтактичен анализ. – Български език, 2006, № 2, с. 5-13.
По пътищата на нашата граматична терминология. –Български език и литература, 1993, № 1, с. 6-10.
Едноименни лексикално-семантични групи – лексиколожки и лексикографски аспекти. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 346-354.
Междометия как часть языковой картины мира в русском и болгарском языках. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х–3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 74-80.
Нарисуйте сутки – психосемантическое исследование (сутки в русском и денонощие в болгарском языках как идентификаторы лексико-семантических групп). – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 71-78.
Психолингвистическое исследование лексико-семантических групп с идентификатором сутки в русском и денонощие в болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 5-13.
Сопоставительный семасиологический анализ лексико-семантических групп. (На материале лексико-семантических групп с идентификатором сутки в русском и денонощие в болгарском языках). Диссерт. София, 1996. 321 с.
Фрагмент языковой и грамматической картины мира в русском и болгарском языках (‘думать’). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 357-371.
Ученическата реч в Смолян. Смолян, ПУ „Паисий Хилендарски” – Филиал Смолян, 2003. 275 с.
Едно от лицата на справедливостта в английските и българските пословици. Пословиците в светлината на културата и аксиологията. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XL, 2003, № 9, с. 50-64.
За пословиците и културата. – В: Петрова, Румяна, Людмила Дичева. Ние и другите. Русе, Русенски университет „А. Кънчев”, 2004, с. 7-79.
Езикът на Крум Григоров в биографичните му повести. – Септември, 1956, № 9, с. 159-163.
За синхронията и за tertium comparationis в съпоставителната паремиология. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Волгоград, ВГУ, 2005, c. 97-101.
Културемата – единица за лингвокултурологични съпоставителни изследвания (върху материал от английски и български пословици). – В: В огледалния свят на езика и културата. Русе, „Лени Ан”, 2007, с. 9-28.
Културна асиметрия в българските и английските пословици. – В: Научни изследвания в чест и в памет на академик Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий, 2006, с. 293-298.
Към лингвокултурологичното съпоставително изследване на английски и български пословици за наградата и наказанието. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 182-188.
Към темата за най-ценните човешки качества според английските и българските пословици. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 4. Русе, „Лени Ан”, 2006, с. 299-304.
Лингвистичен модел за установяване на каузалност при пословиците. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVII, 2008, № 6.2, с. 67-72.
Лингвокултурно съпоставително изследване на английски и български пословици: описание на методиката. − В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 3. Русе, „Лени Ан”, 2003, с. 258-268.
Лингвокултурологично съпоставително изследване на английски и български пословици. Дисерт. София, 2006. 266 с.
Лингвокултурологично съпоставително изследване на пословици. – В: Теоретические и лингводидактические проблемы исследования русских и других славянских языков. Волгоград, ВГУ, 2008, с. 135-156.
Страданието според английските и българските пословици. Ч. I-II. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLV, 2006, № 4, с. 231-240.
Любовта в английските и българските пословици. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Т. 1. Волгоград, ВГУ, 2007, c. 196-201.
По въпроса за съпоставителното изследване на английските пословици и поговорки и техните български аналози. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 2. Русе, „Лени Ан”, 2001, с. 213-216.
Ползата от Доброто според английските и българските пословици. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLI, 2004, № 5.2, с. 79-84.
Пословиците в светлината на културата и аксиологията. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XXXIX, 2002, № 9, с. 58-62.
Възприемане на българска лексика от психолингвистично гледище. – Български език, 1992, № 6, с. 510-520.
За един „пренебрегнат” вид прилагателни имена. – Български език и литература, 1997, № 5-6, с. 1-4.
За „така наречените възвратни глаголи”. Рец. за: Цанков, Кирил. Глаголи и глаголни форми с възвратен елемент в съвременния български книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995. 98 с. – Език и литература, 1997, № 3-4, с. 161-162.
За частицата то в съвременния български език. – Език и литература, 1972, № 4, с. 68-73.
Какво е това? (Синоними или пароними?). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 45-48.
Местоименията като лексикографски проблем. Лични местоимения. Показателни местоимения. – Език и литература, 1978, № 4, с. 113-119.
Местоименията като лексикографски проблем. Притежателни местоимения. Въпросителни местоимения. – Език и литература, 1979, № 2, с. 107-112.
Неизхабените думи на Блага Димитрова. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 46-55.
Български речник (Бележки върху историята и сегашното му състояние). – Български език, 1956, № 3, с. 267-279.
Общото и различието във фразеологизмите. (Върху материал от български и испански език). – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 251-258.
„Онеправданите” думи. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 366-369.
Правя си гаргара, чеша си езика или ставам на резил. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 192-196.
Семантико-синтактична характеристика на показателното местоимение такъв. – Език и литература, 1977, № 6, с. 74-77.
Синтактико-семантична характеристика на съюза та. – Език и литература, 1978, № 2, с. 81-84.
Спомагателният глагол съм в български език и неговите съответствия в испански език. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 32-44.
Структурна и синтактико-семантична характеристика на показателното местоименно наречие така. – Български език, 1981, № 3, с. 199-206.
Предлозите в (във) и с (със) в устната реч. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 98-106.
Интернационалната лексика и чуждоезиковото обучение (формално сходни думи в българския, английския, френския и испанския език). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 31-38.
За някои особености на фразеологизмите с мимично-жестов произход. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 105-112.
„Тело” в культуре и национально-этикетная кодификация „телесного поведения” во фразологии (на материале болгарского языка). – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 411-422.:
За българо-словенския речник към сборника на братя Миладинови от Щефан Коцианчич. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 314-326.
Відображення невербальних засобів спілкування у болгарській фразеології. Диссерт. Киïв, 2006.
Глаголната метонимия в българския език. – Български език, 1990, № 5, с. 396-403.
Глаголната метонимия в съвременния български език. Дисерт. София, 2000. 310 с.
Глаголната метонимия: Семантика и прагматика. Велико Търново, „Фабер”, 2001. 292 с.
Метонимична употреба на глаголи във въвеждащи пряката реч авторски думи. – Език и литература, 1992, № 1, с. 104-110.
Метонимични значения на глаголи с представка из-. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 230-238.
Метонимично назоваване на екзистенциалност. – Проглас, 1998, № 1, с. 9-27.
По въпроса за лексикографския подход към глаголните метонимични значения. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 332-338.
Субстантивирани прилагателни имена и причастия в математиката и радиоелектрониката. – Български език, 1989, № 1, с. 74-77.
Личните местоимения в английски и български според признака на субективната оценка и общесвените отношения. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 180-190.
Произход и значение на думата курбан. – Духовна култура, 1957, № 3, с. 24-28.
Бележки върху смислоразличителната роля на ударението в български език. – Български език, 1955, № 1, с. 52-54.
Рец. за: Романски, Стоян. Правописен речник на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1952. 977 с. – Български език, 1953, № 1, с. 97-99.
Френските заемки в списанието Il caffe – Кафенето. Т. 1-2. Дисерт. София, 1978. 347 с.
Употребата на турцизмите в езика на днешните български вестници. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 339-344.
Видове лексикални отношения между еднокоренни думи в славянските езици. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 31-35.
Лексикалното значение в преводните речници. – Език и литература, 1977, № 4, с. 72-75.
Названия продуктов питания в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 52-56.
Однокоренная лексика болгарского и беларусского языков. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 70-74.
Славянская лексикографическая традиция и словарь Н. Герова. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 14-17.
Терминология южнославянского ряжения. Зимние обходы. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 77-98.
Възможности за изразяване на немските детерминативни сложни съществителни имена от научно-техническата литература на български език. – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 16-21.
Към въпроса за превода на немските детерминативни сложни съществителни имена на български език. – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 25-28.
Перспективи за съставянето на специализирани двуезични речници на немския и българския език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVIII, 2009, № 6.3, с. 13-16.
Рец. за: Кабакчиев, Красимир. Ситуационна семантика на терминологичните изрази в съвременния български книжовен език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 132 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 124-126.
ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ.София, „Наука и изкуство”, 1979. 392 с.
Спільні лексичні елементи іншомовного походження як фактор виникнення міжмовної омонімії (на матеріалі української та болгарської мов). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 57. Львiв, 2008, с. 182-190.
Иван Богоров – первый болгарский пурист. – В: Лингвистика. Збiрник наукових праць. № 2 (20). Луганьск, ДЗ „ЛНУ імені Тараса Шевченка”, 2010, с. 30-34.
Басните на Христо Радевски. Стилно-езикови бележки. – Език и литература, 1954, № 6, с. 405-411.
Българската реч в творчеството на Илия Волен. – Септември, 1963, № 7, с. 208-215.
Българският писател и развитието на книжовния и художествения език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 464-482.
Детският език на Ран Босилек. – Език и литература, 1956, № 5, с. 364-377.
Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с.
Език и стил на Васил Друмев. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 197-208.
Език и стил на Г. Караславов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 341-357.
Език и стил на Елин Пелин (По случай петгодишнината от смъртта на писателя). – Български език, 1955, № 1, с. 19-30.
Език и стил на Загорчиновата историческа белетристика. – Септември, 1961, № 2, с. 164-171.
Майстор на художественото слово. – Септември, 1957, № 3, с. 160-165.
Наблюдения върху езика и стила на нашата революционна публицистика. – Български език, 1960, № 1, с. 3-20.
Наблюдения върху езика и стила на нашата революционна публицистика. – Български език, 1960, № 2-3, с. 148-159.
Наблюдения върху Караславовия език. – Септември, 1952, № 12, с. 137-147.
Отглаголни съществителни. – Родна реч, 1958, № 6, с. 31.
Революционният език на Христо Смирненски. – В: Строители на родната реч. София, „Български писател”, 1954, с. 100–108.
Стил и образност в белетристиката на Ем. Станев. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 391-401.
Стилно-изразни средства у Вазов. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 512-519.
Стилът на Георги Караславов. – Език и литература, 1954, № 1, с. 38-44.
Стилът на Светослав Минков. – Език и литература, 1956, № 4, с. 283-292.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 1. София, „Български писател”, 1954. 160 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 2. София, „Български писател”, 1959. 160 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 3. София, „Български писател”, 1966. 212 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 4. София, „Български писател”, 1971. 172 с.
Сценичната реч на Ст. Л. Костов. – Театър, 1960, № 7, с. 48-56.
Тарикатски жаргон. – Родна реч, 1959, № 8, с. 31.
Чудомировият хумористичен език. – Език и литература, 1955, № 5, с. 341-349.
Глаголите с представка с- в български език. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 283-292.
Българските и общославянските термини за бог в светлината на индоевропейските паралели. – Български език, 2005, № 4, с. 100-104.
Езиково табу, табуистични названия и евфемизми. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, 1998, Medical University, pp. 121-126.
Етнокултурни и семантични аспекти при традиционната номинация на божието име в развоя на българския език. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІІІ, 2005, с. 92-105.
Значението и формата на термини, свързани с табу (етнолингвистичен подход) – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. М. Дринов”, 1999, с. 239-265.
Критерии за табуистичност на названията и структура на категорията табуистично название. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 47-57.
Международната организация за унификация на новите термини и българското участие в нея. – Български език, 2005, № 1, с. 127-128.
Нов синонимен речник на българския език. Рец. за: Пернишка, Емилия. Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи). Пловдив, ИК „Хермес”, 2003. 469 с. – Език и литература, 2004, № 1-2 с. 265-267.
Общи универсални модели при номинацията с теоними (виртуален модел и конкретни варианти). – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 57-83.
Ролята на етнокултурните модели при номинацията с християнски теоними в българския език (в сравнително-исторически план). – Български език, 2006, № 1, с. 98-110.
Табуистични названия в българския език. Дисерт. Благоевград, 2001. 521 с.
Видове числителни в съвременния български език. Дисерт. София, 1976. 172 с.
За превода на българските умалителни имена на френски език. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с. 87-110.
Връщането на един добър стар речник. – Език и литература, 1995, № 3, с. 158-160.
За думите и тяхното лексикално, граматично и стилистично значение. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 15-17.
За значенията на глагола благодаря и тяхното отразяване в тълковен речник. – Български език, 1975, № 5, с. 424-425.
За семантиката и лексикографското представяне на някои особени категории думи. – Български език, 1976, № 5, с. 403-406.
За формата и значението на някои заемки в българския език. – Български език, 1977, № 3, с. 226-227.
Защо беше необходимо? (или за критиката към Българския тълковен речник’94). – Български език, 1995, № 5-6, с. 508-511.
Значение и лексикографско представяне на някои категории префигирани глаголи. – Български език, 1988, № 1, с. 54-59.
Лексикографията: наука – практика – изкуство. Лексикографско описание на думата. – В: Лексикография’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 50-68.
Речник на личните и фамилните имена у българите от Стефан Илчев. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 137-140.
„Свое” и „чуждо” в речниковия състав на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 78-81.
Стилистика. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001. 244 с.
Теоретичен анализ на лексикографските принципи на Българския тълковен речник от Стефан Младенов. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 285-349.
Функционално-семантични особености на местоименията и местоименните наречия, образувани с частицата еди-. – Български език, 1980, № 5, с. 428-432.
Детските когнитивни метафори от холистично гледище. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 308-316.
За когнитивните метафори в детската реч. – Сьпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 56-64.
Creating a Morphological Dictionary of Bulgarian Language. – In: Papers in Computational Lexicography – COMPLEX’96. Budapest, 1996.
Български език. Учебник за институтите за начални учители. София, „Народна просвета”, 1980. 483 с.
„Втелява се” или „втелясва се”? – Българска реч, 2003, № 1, с. 32-33.
Език и стил на „Бай Ганьо” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1966, № 4-5, с. 54-67.
Език и стил на драмата Майстори от Рачо Стоянов. – Език и литература, 1984, № 1, с. 83-94.
Език и стил на пътеписа „До Чикаго и назад” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1968, № 2, с. 3-14.
Езиково-стилно майсторство на П. К. Яворов в стихотворението На нивата. – Език и литература, 1990, № 3, с. 40-46.
Езикът на Петко Славейков – лексика и фразеология. София, „Народна просвета”, 1983. 101 с.
За езиковите заемки и влияния. – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 149-158.
За отглаголните съществителни на -ние. – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 99-117.
Звукови и формални промени на русизмите в български език. – Български език, 1967, № 5, с. 475-481.
Значителен научен труд. Руско-български речник в два тома. Рец. за: Божков, Д., В. Велчев, С. Влахов, Е. М. Главнюков, М. Джананова, Н. М. Дилевский, В. Е. Церел, А. Людсканов, А. А. Петренко, К. Д. Савченко, Г. А. Тагамлицкая, В. В. Татарова, В. В. Тотева, Н. Е. Ховрина. Руско-български речник. В памет на Д. Благоев. София, „Наука и изкуство”, 1960. 1653 с. – Работническо дело, № 46, 15.ІІ.1961.
Видове информативност на термина. – Български език, 1992, № 6, с. 521-524.
Концептуализация на галицизма мерси в българския език. – Съпоставително езикознание, 2006, № 2, с. 74-77.
Концептуализация на галицизма шанс в съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 1, с. 63-67.
„Кураж” – един вкоренен в българския език галицизъм. – Сьпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 133-136.
Лексика и фразеология на П. Р. Славейков. – Год. СУ. Филолог. фак., III, 1959, № 2, с. 139-233.
Народно-поетически елементи в лириката на Слав Хр. Караславов. – Език и литература, 1991, № 1, с. 22-27.
Ново завоевание на родната лексикография и лексикология. Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Списание на БАН, 1976, № 2, с. 87-91.
Нов принос към историята на българския книжовен език. Рец. за: Ничева, Кети. Езикът на Софрониевия „Неделник” в историята на българския книжовен език. София, БАН, 1965. 248 с. – Език и литература, 1967, № 4, с. 79-83.
Остаряло ли е в езиково отношение „Маминото детенце” на Любен Каравелов. – Сьпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 90-103.
Парадокси в семантиката на думата тишина. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 94-96.
Паразитно лексикално повторение в езика на масмедиите у нас. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 81-84.
Паразитно лексикално повторение в езика на масмедиите у нас. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 323-326.
Паронимия – потенциальный источник ошибок в близкородственных языках (на материале русского и болгарского языков). – Acta Univ. Lodziensis, 1991, № 25, s. 201-214.
Пенчо Славейков и българският език. – Език и литература, 1966, № 2, с. 1-20.
Петко Р. Славейков и българският книжовен език. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 339-344.
Поливалентност на думата сърце в българска и руска словоупотреба. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 130-136.
Предлог do (до) в польском, русском и болгарском языках. – Сьпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 97-108.
Разобличавам, изобличавам, отпочвам. – Език и литература, 1951-1952, № 2, с. 122.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. София, „Наука и изкуство”, 2001. 309 с. – Наука, 2002, № 2, с. 54.
Рец. за: Пернишка, Емилия. Лексикалните синоними в художествения стил. София, „Народна просвета”, 1989. 125 с. – Език и литература, 1992, № 1, с. 139-141.
Рец. за: Пернишка, Емилия. Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи). Пловдив, ИК „Хермес”, 2003. 469 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 140-141.
Рец. за: Попова-Велева, Иванка, Радостин Тонев, Владимир Драгнев. Нов учебен френско-български и българско-френски речник / Dictionnaire français-bulgare et bulgare-français. Велико Търново, „Слово”, 2004. 796 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 125-126.
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Списание на БАН, 2004, № 3, с. 58-59.
Рец. за: Станева, Христина. Стилистика на българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 2001. 520 с. – Съпоставитело езикознание, 2003, № 1, с. 114-117.
Семантико-стилистичен подход върху две звукоподобни думи с отрицателна експресия (мънкам и мрънкам). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 168-170.
Семантико-стилистическая характеристика слова тишина в болгарском и русском словоупотреблении. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 38-47.
Семантико-стилистическая характеристика слова тишина в болгарском и русском словоупотреблении. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 217-220.
Семантико-стилистична характеристика на думата тарикат. – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 80-82.
Словесно-художественото майсторство на Гео Милев в поемата Септември. – Език и литература, 1980, № 5, с. 47-64.
Словесно-художественото майсторство на Йордан Йовков в три класически разказа. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 81–84.
Словесно-художественото майсторство на П. К. Яворов в Градушка. – Български език и литература, 1974, № 6, с. 12-16.
Съвременната употреба на прилагателните на -ичен, -ически. – Език и литература, 1962, № 4, с. 51-60.
Съдбата на турските думи в българския език. – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 128-135.
Съществителните на -тел и прилагателните на -ителен, -ателен (-ятелен). – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 118-127.
Уличната реч и отражението ѝ в художествената литература. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 132-136.
Чистотата на българския език. – Лекционна пропаганда, 1980, № 10, с. 66-72.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика болгарских слов гузен – гузно. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 335-339.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика слов гузен – гузно. – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 127-131.
Езиково-стилни и синтактични особености на повестта Немили-недраги от Иван Вазов. – Език и литература, 1979, № 6, с. 86-91.
За лексико-семантичното стилистично изследване на езика на художественото произведение (върху материал от Диви разкази от Н. Хайтов). – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 179-202.
Западноевропейски заемки в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 89-91.
Към проблема за диалектните думи и отразяването им в Речник на българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 90-97.
Стилистично разчленение на речниковия състав от функционално-експресивно гледище. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 21-23.
Познавателните процеси в огледалото на метафората. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 297-303.
Видове архаизми в българския книжовен език и някои техни особености. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 70-84.
Вторични значения на предлога о в българския, сърбохърватския и словенския език. – Български език, 1971, № 2, с. 172-184.
Вулгаризацията в езика на политическата статия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 200-202.
Възникване на обществено-политическата лексика и фразеология в българския книжовен език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 315-328.
Жаргонна лексика. – Попова, Венче. В: Стилистични функции на някои категории думи в художествената литература. София, „Народна просвета”, 1979, с. 57-74.
Жаргонът и някои негови функции в езика на художествената литература. – Септември, 1977, № 7, с. 233-235.
За правилно възприемане на чужди названия. – Български език, 1967, № 4, с. 363-364.
За разговорната реч и нейната норма. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 61-67.
Към въпроса за характера на публицистичната лексика и фразеология. – Български език, 1968, № 2, с. 110-121.
Някои езикови особености на Паисиевото повествование. – Български език и литература, 1962, № 4, с. 13-22.
Някои особености на фразеологията в политическите статии на Л. Каравелов. – Език и литература, 1962, № 1, с. 55-62.
Някои средства на художествено-образната реч в политическите статии на Любен Каравелов. Върху материал от уводните статии в „Свобода” и „Независимост”. – В: Изследвания и статии за Любен Каравелов. София, БАН, 1963, с. 219-232.
Обществено-политическа лексика и гражданска фразеология в публицистиката на Любен Каравелов (върху материал от уводните статии в „Свобода” и „Независимост”). Дисерт. София, 1964. 400 с.
Обществено-политическа лексика и фразеология в публицистиката на Л. Каравелов. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХI, 1967, № 2, с. 257-340.
Пространствените значения на предлога о в български, сърбохърватски и словенски език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 855-862.
Публицистичното слово на Л. Каравелов. – Литературен фронт, 1960, № 41.
Рец. за: Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, София, „Наука и изкуство”, 1986. 297 с. – Отечествен фронт, № 12696, 9.VІІ.1987.
Синонимите. – В: Въпроси на езиковата стилистика. София, „Народна просвета”, 1975, с. 71-108.
Стилистична употреба на пословиците и поговорките в политическите статии на Л. Каравелов. – Български език, 1962, № 1-2, с. 47-56.
Стилистична функция на някои категории думи в художествената литература. София, „Народна просвета”, 1979. 98 с.
Стилистично използуване на обществено-политическата лексика в публицистиката на Л. Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 403-428.
Тъй наречената американизация на българския език. – Българска реч, 1995, № 3, с. 19-21.
Защо е щастлив роденият с риза? – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 71-79.
Семантични аспекти на фразеологизмите с компонент название на храна и облекло (върху материали от българския, полския и литовския език). Дисерт. София, 1998. 219 с.
Актуални проблеми на българската терминология. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 290-296.
Аспекти на глобализацията в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 68-74.
Аспекти на детерминологизацията. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 112-123.
Въпроси на макроструктурата в терминологичния речник. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 166-174.
Вътрешната системност при основните термини на лингвистичната прагматика. – Български език, 2005, № 1, с. 5-19.
Глаголи с две едновременно реализиращи се зъдължителни валентности в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1976, № 1, с. 31-42.
Глаголи с едновременно реализиращи се задължителни валентности в съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 118-146.
Граматическата категория число при названията на минерали в съвременния българския книжовен език. – Български език, 1992, № 4, с. 327-333.
Езикова мотивираност на термините. – Български език, 1982, № 3, с. 209-217.
Езикова мотивираност на термините и нейните видове. – Български език, 1990, № 2, с. 128-135.
Езикова форма на термините сложни съществителни имена със съставка -мер и -метър. – Български език, 1991, № 5, с. 484-492.
Енциклопедичният компонент в речника. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 43-50.
За езиковата мотивираност на термините (върху материал от интернационалните термини в съвременния български език). – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. М. Дринов”, 1999, с. 5-93.
За езиковата форма на една група термини. – Български език, 1980, № 5 с. 438-440.
За значението на езиковата категория свойство. – Проглас, 1997, № 1-2, с. 3-18.
За мястото на термините словосъчетания в лексикалната система на езика. – Български език, 1981, № 5, с. 446-448.
За мястото на термините словосъчетания в лексикалната система на езика. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 152-162.
За някои актуални проблеми на българското терминообразуване. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 170-178.
Значението и формата на термина в тяхното съотношение. – Български език, 1984, № 2, с. 120-128.
И пак за чуждиците. – Учителско дело, № 10, 7.ІІІ.1984, с. 3.
Към въпроса за взаимоотношението между терминологичната и общоупотребимата книжовна лексика. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 42-48.
Към въпроса за интеграцията на интернационалните термини в славянските езици. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 66-73.
Лексикосемантични особености на терминологичната номинация. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 26-32.
Лингвистичната терминология в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Български език, 1981, № 4, с. 353-358.
Медицинската терминология в нейното лексикографско представяне. – В: Езикът в медицината. Пловдив, Медицински университет, 2005, с. 5-13.
Метафората като средство за номинация (с оглед на терминологичната номинация). – Български език, 1986, № 1, с. 22-31.
Метафоричният пренос при назоваването на свойство в българската терминология. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 17-29.
Лексикалното богатство на българските говори. София, „Народна просвета”, 1982. 85 с.
Метонимията като средство за номинация (по материали от българската терминология). – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 94-101.
Названия на деятелни предмети с наставка -ач, -ачка в съвременната научно-техническа терминология. – Български език, 1990, № 5, с. 439-446.
Некоторые лингвистические основания терминологизации в болгарском языке. – Slavia, 1982, № 1, s. 7-14.
Номинацията в българската терминология. Дисерт. София, 1985. 525 с.
Някои бележки за валентността на глаголите със значение ‘получавам информация’ в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 3, с. 66-75.
Опит за лингвистична характеристика на терминологична микросистема. – Български език, 1980, № 2, с. 130-141.
Още нещо към интерпретацията на метонимията. – Български език, 2007, № 2, с. 19-29.
Параметри на терминологичната номинация. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 136-146.
По въпроса за представянето на термините в учебниците. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 63-68.
По въпроса за семасиологичната правилност на термина. – Български език, 1986, № 3, с. 227-233.
По някои въпроси на вторичната терминологична номинация. – Език и литература, 1988, № 3, с. 60-65.
Подбор на думите за словника на правописния речник на българската научно-техническа лексика. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 18-23.
Понятийно-семантичната категория свойство в българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2000. 215 с.
Понятийно-семантичните категории на терминологията. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 22-32.
Правописният речник на българската научно-техническа лексика. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 24-27.
Принципи на терминообразуването. – Български език, 1987, № 1-2, с. 141-146.
Против и за термините-синоними. – Български език, 1982, № 4, с. 360-362.
Рец. за: Аврамова, Цветанка. Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на XX век. София, „Херон прес”, 2003. 259 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 1, стр. 184-190.
Рец. за: Ангелов, Ангел. Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчетаемост и клишираността в българските закони. София, „Херон прес”, 2008. 223 с. – Съпоставително езикознание, 2010, № 1, с. 131-136.
Рец. за: Буров, Стоян. Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 104-109.
Рец. за: Буров, Стоян, Валентина Бонджолова, Мария Илиева, Пенка Пехливанова. Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения. Велико Търново, „Елпис”, 1994. 1056 с. – Български език, 1995, № 4, с. 369-373.
Рец. за: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. Стоян Жерев, Веса Кювлиева-Мишайкова, Мария Чоролеева . София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 458 с. – Български език, 2003, № 2-3, с. 156-163.
Рец. за: Карастойчева, Цветана. Конструктивна обусловеност на значението: Структурно-семантичен аспект. Велико Търново, ПИК, 1996. 104 с. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 88-89.
Рец. за: Манолова, Лилия. Кратък речник на българската езиковедска терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1993. 107 с. – Проглас, 1994, № 3, 109-112.
Рец. за: Пернишка, Емилия. За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, БАН, 1993. 274 с. – Език и литература, 1993-1994, № 3, с. 221-225.
Лексикографска интерпретация на думите със сложна семантична структура. – Език и литература, 1987, № 1, с. 99-104.
Рец. за: Пернишка, Емилия. За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, БАН, 1993. 274 с. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 221-225.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. София, „Наука и изкуство”, 2001. 309 с. – Съпоставително езикознание, 2002, № 3, с. 163-166.
Рец. за: Речник на названията на лечебните растения. Латинско-българско-руско-английско-немско-френски. Л. Димитрова . София, „Медицина и физкултура”, 1987. 174 с. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 103-104.
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните в съвременния български книжовен език (върху материал от прилагателните за пространствен размер и за цвят). София, БАН, 1987. 152 с. – Български език, 1988, № 4, с. 367-369.
Рец. за: Универсален речник. Българско-английски. Stuttgart – София, PONS, 2004. 1049 с. – Български език, 2005, № 3, с. 139-142.
Рец. за: Хаджиев, Ст., Т. Цурински, Д. Цветков, Д. Джирколов, Ив. Балдев, Г. Ралчев, Н. Иванова, Ст. Митев. Кратък терминологичен речник по икономика и организация на строителството. Варна, „Георги Бакалов”, 1979. 248 с. – Български език, 1980, № 1, с. 83-85.
Речник на основните термини – концепция и структура. – В: Научни изследвания в чест на проф. Б. Байчев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 425-432.
Семантично взаимодействие между терминологична и общоупотребима лексика. – Жарчысы, 2008, сер. 1(6), вып. 2 (1-5), с. 42-47.
Система и системност в терминологията. – Български език, 1989, № 3, с. 210-216.
Словообразувателна мотивираност на чуждите термини в българския език. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 93-103.
Стандартизация на терминологията и нейната реализация в Правописния речник на българската научно-техническа лексика. – Проглас, 1994, № 2, с. 3-12.
Теоретични основи за валентен речник на глаголите в българския език. – Български език, 1979, № 3, с. 191-200.
Термини-словосъчетания (из областта на товароподемните и подемно-транспортните машини). София, БАН, 1985. 207 с.
Термините адаптация и интеграция при интернационалните заемки. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, 2003, UJČ AV ČR, s. 141-148.
Терминологичен речник от модулен тип. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 106-112.
Терминологичен речник по природни науки – концепция и изпълнение. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 297-302.
Терминологични проблеми на глобализацията в българския език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 161-166.
Терминологията и другите науки. – Многообразие в единството, 2010, № 1, 31-39.
Терминосъздаването като израз на определена езикова политика. – Български език, 1986, № 2, с. 164-170.
Терминът – значение, строеж и структура. – В: Сборник с научни изследвания, посветени на проф. К. Попов по случай 100-годишнината от рождението му. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 57- 62.
Типология на терминологичната номинация. София, БАН, 1990. 250 с.
Три подхода към значението на термините за свойства. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1999, pp. 127-131.
Рец. за: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. Стоян Жерев, Веса Кювлиева-Мишайкова, Мария Чоролеева . София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 458 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 68-75.
Терминологията като система и някои особености на техническата и военно-специалната лексика. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 456-461.
За някои особености на публицистичния функционален стил в спортната журналистика. – Проглас, 1998, № 3-4, с. 28-40.
Предаване на френски език на думи от публицистиката на Христо Ботев, обозначаващи реалии от обществения живот и материалния бит. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 169-177.
Рец. за: Дренска, Маргарита. Българско-португалски речник. София, ИК „Светулка 44”, 2003. 823 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 142-144.
Бълг. майка, сърбохърв. маjка. – Български език, 1959, № 1, с. 62-65.
По въпроса за международната лексика и спортната терминология в българския език. – Български език, 1957, № 4, с. 355-358.
Речниковият състав при обучението по славянски езици. – Език и литература, 1958, № 4, с. 267-283.
Третото издание на Речника за чужди думи в българския език. Рец. за: Милев, Александър, Йордан Братков, Божил Николов. Речник на чуждите думи в българския език. София, „Наука и изкуство”, 1970. 880 с. – Език и литература, 1972, № 1, с. 84-89.
Лексико-семантические расхождения между русским и болгарским языками в области некоторых общих заимствований как условие появления интерференции. – В: Лингвистические основы и методические проблемы интерференции при изучении русского языка славянами. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 293-296.
Сопоставление некоторых общих для русского и болгарского языков неологизмов – дериватов от греческих и латинских корней. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 89-99.
О сравнительном изучении русской и болгарской фразеологии. – В: Вопросы филологии. Вып. 6. Ленинград, 1977, с. 3-8.
Морфологическое расслоение лексики из группы слова-губки в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 303-307.
Фразеологичната обвързаност на първичното числително един в българския и руския език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 134-143.
Административният стил на българския книжовен език през Възраждането и руското влияние като фактор при неговото обособяване. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 47-63.
Българската лексикология. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 13-21.
Волни съчетания и волни упражнения. – Език и литература, 1958, № 4, с. 291-292.
Езикова култура и естетическо възпитание. – Език и литература, 1979, № 1, с. 41-46.
Езикът на Неофит Бозвели. – Български език, 1965, № 6, с. 473-487.
За родната езиковокултурна действителност в началото на новия век. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 167-178.
Изследване върху борбата срещу чуждите думи у нас. Рец. за: Москов, Моско. Борбата против чуждите думи в българския книжовен език. София, БАН, 1958. 599 с. – Български език и литература, 1959, № 1, с. 58-60.
Именителни форми за лични местоимения в българската възрожденска книжнина. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 105-122.
Към лексикалната характеристика на първия възрожденски превод на наказателния закон. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 156-161.
Наблюдения върху лексиката на Записки по българските въстания. – Тр. ВТУ, ХІІ (за 1974-1975), 1977, кн. 2, с. 147-194.
Лексикални и граматични стилизиращи средства в художествената литература. – Български език и литература, 1964, № 1, с. 22-31.
Лексикални и граматични стилизиращи средства в художествената литература. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 285-297.
Лексиката в Устав на Българския централен революционен комитет. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 48-60.
Пак за руско-българските езикови връзки, но не само за тях. – Български език и литература, 1997, № 1-2, с. 1-14.
Показателни явления в днешната наша (книжовно)езикова практика. – Сьпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 162-170.
Проблеми на българската книжовноезикова лексика през третата четвърт на XIX век. – Език и литература, 1986, № 1, с. 1-12.
Рец. за: Чукалов, Сава. Пълен българско-руски речник. София, „Народна просвета”, 1947. 530 с. – Български език, 1953, № 2, с. 186-190.
Речник на езика на Христо Ботев. Рец. за: Божков, Стойко, Зара, Генадиева. Речник на езика на Христо Ботев. Т. І. А-К. София, БАН, 1960. 623 с. – Работническо дело, № 246, 3.ІХ.1961.
Руското езиково и културно влияние като фактор в изграждането на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1978, № 1, с. 31-39.
Турцизмите в Огледало (1816) на К. Пейчинович. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 521-530.
Черковнославянски лексикални особености в първия възрожденски превод на наказателния закон. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 357-365.
Чуждите лексикални средства в съвременния книжовен език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 117-129.
Семантическая характеристика четырех прилагательных большой степени признака в современном русском литературном языке и их болгарских параллелей. – Тр. ВТУ, ХХ, 1987, кн. 2,с. 137-164.
Фразеологизми в руския и българския език с компонент большой и голям. – Проглас, 1993, № 1, с. 79-85.
Болгарская лексема никак в русском семантическом параллелизме и переводе. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 107-116.
В света на думите. Структура и значение на производните думи. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007. 312 с.
Диференциални речници – концепция и структура. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 53-60.
За значението и употребата на бивш и бъдещ. – Българска реч, 1996, № 3, с. 15-17.
За значението и употребата на думата даскал. – Българска реч, 1996, № 4, с. 25-27.
За някои различия между книжовната и диалектната лексика. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 280-285.
За семантичната структура на глагола говоря в съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 103-109.
Заета лексика и словообразувателни тенденции в славянските езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 97-107.
Към въпроса за заетите думи и тяхната употреба. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 42-45.
Към значението на производната дума. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 171-177.
Към лексикографската интерпретация на производната дума. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 277-285.
Между многозначността и омонимията. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 36-43.
Наблюдения върху новите думи в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 83-91.
Някои проблеми на българската диалектна лексикология. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 271-278.
Оказионалност в словообразуването. – Език и литература, 1991, № 1, 76-82.
Производната дума като структурираща единица на лексикалната система. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 37-46.
Рец. за: Валтер, Хилмар, Дитмар Ендлер. Нов немско-български речник. Neues deutsch-bulgarisches Wörterbuch. София, „Труд”, „Прозорец”, 2007. 712 с. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 78-82.
Рец. за: Въпроси на българската лексикология. Петър Пашов . София, „Народна просвета”, 1978. 179 с. – Български език и литература, 1979, №3, с. 61-64.
Рец. за: Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник и правописен речник на българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000. 1207 с. – Българска реч, 2002, № 2, с. 61-62.
Рец. за: Стефанова, Л., Е. Метева. Френско-български речник минимум по лингвистична терминология. София, СУ „Климент Охридски”, 1981. 164 с. – Съпоставително езикознание, 1984, № 2, с. 105.
Семантична структура на десубстантивните глаголи в българския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 1, с. 18-23.
Словообразователна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1992. 333 с.
Словообразуването в българския книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991. 226 с.
Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 268 с.
Словообразувателно значение и полисемия на производната дума. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 350-357.
Сравнението като номинационен мотив. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 329-335.
Структурно-семантична характеристика на глаголите, образувани от съществителни имена (по материали от български и полски език). – Бюлетин, 1976, № 2, с. 170-180.
Тенденции в развоя на лексикалната система на българския книжовен език. – Език и литература, 1984, № 6, с. 45-49.
Чуждите думи и езиковата култура. – Българска реч, 1996, № 1, с. 9-10.
Глаголната лексика в Записки по българските въстания от Захари Стоянов. Дисерт. Велико Търново, 1979. 322 с.
Глаголната лексика в обрисовката на персонажа в Записки по българските въстания. – Български език и литература, 1980, № 6, с. 24-32.
Група префигирани глаголи в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1975, № 6, с. 23-29.
Моносемантичните глаголи в Записки по българските въстания. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 43-51.
Българският етикет като социолингвистична реалност. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 149-154.
Някои особености при употребата на фразеологизмите в Записките на З. Стоянов. – Български език и литература, 1975, № 5, с. 3-11.
Оказионални образувания в българската книжовноразговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 219-228.
Отрицателните фразеологизми в съвременния български език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 143-153.
Спонтанна ли е „спонтанната” разговорна реч? – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 197-200.
Полските глаголи за движение с представки od-, wy-, po- и техните български съответствия. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 149-169.
Полско-български фразеологизми с компоненти – соматизми. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 178-183.
Семантика на съществителните имена за място в атрибутивната синтагма. – В: Лингвистични студии. Сборник от научна сесия, 15-16 октомври 1992. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 303-310.
Делова терминология на ръководителя (основни понятия). Свищов, ВФСИ „Д. А. Цанков”, 1990. 95 с.
Оформяне и провеждане на идеята за нормализация на лексикалния пласт на българския език през 30-те години на XIX в. – Критика и хуманизъм, 2002, № 2, с. 109-130.
Езикът и стилът на Вапцаровата ранна поезия. – Български език, 1975, № 3, с. 209-215.
Отношения за причина и съответствие, изразени чрез съставни предлози в научно-технически текст. – Год. ИЧС, VІІ, 1990, с. 12-131.
Към въпроса за латинските заемки в историята на българския език. – Българска реч, 2007, № 2, с. 63-69.
Към историята на българската роднинска терминология. – Български език, 2005, № 3, с. 89-93.
Некоторые проблемы лингвистической вероятности и валентности (на материале болгарских имен существительных). Диссерт. Москва, 1980.
Распределение слов по лексико-грамматическим разрядам в современном болгарском языке. – В: Сборник научных трудов Ташкентского университета. Вопросы русского и общего языкознания. Ташкент, 1978, с. 132-146.
Мотивационни възли на съвременния български книжовен език. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 116-122.
Два нови речника. Рец. за: Haralampieff, Kiril. Bulgarisch-Deutsch, Deutsch-Bulgarisch. Berlin, 1967. 448 p. – Език и литература, 1970, с. 86-88.
Отглаголни съществителни за действие от глаголи за звучене. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 155-169.
Переносные значения некоторых глаголов звучания в болгарском и русском языках. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 62-68.
Переносные значения одной тематической группы глаголов звучания в болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХХІІІ (за 1986), 1992, кн. 2, с. 117-144.
Съпоставителна характеристика на фразеологичните единици в българския и испанския език. – Български език за чужденци, 1989, № 1, с. 31-39.
Върху някои френски заемки в английски и български език. – Български език, 1977, № 2, с. 115-122.
Речник за йогите. Рец. за: Кънев, Кънчо. Йога – основни термини. София, „Медицина и физкултура”, 1985. 168 с. – АБВ, № 41, 15.10.1985, с. 4.
Бълг. разг. арабия. – Български език, 1981, № 1, с. 52-55.
Етимологията на думата завера. – Език и литература, 1984, № 6, с. 104-107.
За българско-тюркските езикови връзки. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, 177-183.
Турски наименования за отвлечени понятия в езика на българския фолклор. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 220-223.
За заемките от арабски произход в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 161-167.
За произхода на жаргонната дума кофти. – Български език, 1983, № 2, с. 164-165.
Заемки от арабски произход в българския език. Проблеми на етимологичното проучване. Дисерт. София, 1982. 363 с.
К изучению одного редкого османизма в болгарском языке. – Балканско езикознание, 1996, № 1, с. 49-50.
Казахски и български речникови успоредици. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 899-906.
Към праславянското наследство в българската диалектна лексика. – Български език, 1982, № 4, с. 336-339.
Към праславянското наследство в българския език. – Език и литература, 1992, № 4, с. 67-71.
Към проблема за семантичната имплицитност в етимологичното проучване – следи от изчезнали думи в българския език. – Български език, 1996, № 1, с. 13-23.
Към ранните заемки от арабски произход в славянските езици: няколко редки антропонимически названия – заемки в старобългарски или старогръцки. – Старобългаристика, 1981, № 3, с. 78-84.
Към ранните заемки от арабски произход в славянските езици: бълг. делва. – Език и литература, 1985, № 2, с. 79-83.
Към реликтовите праславянски цветоозначения в български език. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 496-499.
Начинание в изучаването на хронологията на турцизмите в българския език. Рец. за: Stachowski, Stanisław. Studia nad chronologią turcyzmów w języku bułgarskim. Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CCLIII. Prace językoznawcze. Zeszyt 33. Kraków, 1971. 108 s. – Български език, 1974, № 1, с. 80-85.
О морфологической адаптации османотурецких лексических заимствований в балканских языках. – Балканско езикознание, 1977, № 1-2, с. 93-103.
Ориенталски заемки в български език. Дори (дорим, дури, дору, доро, дор, дур). – Български език, 1975, № 2, 138-143.
Ориенталски заемки в български език. Калевра. – Български език, 1974, № 3, с. 254-257.
Ориенталски заемки в български език. Към етимологията на бекяр(ин). – Български език, 1971, № 5, с. 461-462.
Ориенталски заемки в български език. Към етимологията на дандуркам. – Български език, 1975, № 4, с. 346-349.
Ориенталски заемки в български език. Проблеми на изходните форми при османските заемки вандалък и дингозлия. – Български език, 1972, № 1-2, с. 104-105.
Реликтови праславянски цветоозначения в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. История на българския език. София, БАН, 1987, с. 162-168.
Семантични проблеми на българските цветоозначения от праславянски и индоевропейски произход в контекста на техните славянски съответствия. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 49-61.
Взаимодействието между топонимите и останалата лексика в Старопланински легенди. – Български език, 1996, № 6, с. 48-51.
За терминологията в текстилната и шевната промишленост. – Български език, 1977, № 4, с. 327-330.
Неологизми в езика на българския периодичен печат. – Български език, 1995, № 4, с. 297-312.
Арабското присъствие в българския език. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 281-287.
О славянских синонимических словарях. – Советское славяноведение, 1968, № 5, с. 62-68.
Фразеология болгарского языка сравнительно с фразеологией македонского языка. – Тр. Самарк. ун-та, 1975, вып. 228. Вопросы фразеологии. № 9, с. 163-170.
Рец. за: Кошелев, Алберт, Мария Леонидова. Българско-руски фразеологичен речник. София, „Наука и изкуство”, Москва, „Русский язык”, 1974. 640 с. – Болгарская русистика, 1976, № 5, с. 39-43.
Терминологическая лексика в лингвострановедении. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХ, 1982, № 5, с. 261-270.
Лексика горного релефа в болгарском языке. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 343-348.
Да вывучэння беларуских и балгарских фразеалагизмау. – В: Беларуская мова. Вып. 16. Мінск, 1988, с. 121-130.
Параунанне балгарских и беларуских дзеясловау уяуляння. – В: Беларуская лiнгвистыка. Вып. 34. Мінск, 1988, с. 9-13.
За богат речник на съвременния български език. Рец. за: Речник на съвременния български книжовен език. Пробна свезка. – Септември, 1953, № 12, с. 180-183.
Ценно помагало за психологическата подготовка на учителя. Рец. за: Пирьов, Генчо, Любен Десев. Кратък речник по психология. А-Я. София, „Партиздат”, 1981. 295 с. – Начално образование, 1982, № 10, с. 63-64.
Англо-български успоредици. – Год. СУ. Историко-филолог. фак., XXXIX, 1943, с. 3-23.
Бележки за езика на Иван Вазов. – Български език, 1960, № 4, с. 350-354.
Езикова бариера – чуждиците и обществената намеса в развитието на езика. – Български журналист, 1975, № 9, с. 41-43.
Езикови особености на спомените на Съба Вазова. – Български език, 1963, № 6, с. 534-536.
Езикът на Богоров според преценки на съвременници. – Български език, 1961, № 1, с. 47-50.
За чуждите думи у Захари Стоянов. – Български език, 1959, № 2, с. 164-166.
Лексикални бележки върху послесловието на Паисиевата история. – Език и литература, 1972, № 6, с. 79-80.
Случай на преосмисляне на български. – Български език, 1971, № 5, с. 455-456.
Езикът на Захари Стоянов. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 513-522.
За влиянието на руския език върху Алеко Константинов. – Български език, 1975, № 2, с. 135-138.
За два основни типа лексикална художествена номинация в белетристичния текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLV, 2006, № 5.2, с. 17-21.
За един нов тип речник на автор. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 129-134.
Лексикална номинация, белетристичен текст и художествено-естетическа функция на словото. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Волгоград, ВГУ, 2005, с. 13-19.
Лексикална номинация и художествен текст. Наблюдения върху романа Тютюн на Димитър Димов. – Език и литература, 1992, № 5, с. 46-54.
Номинация и художествен образ в романа Снаха. – Родна реч, 1993, № 9, с. 6-10.
Номинация. Художествен образ и език в белетристиката. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 35-42.
Пуризмът на Богоров. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 547-552.
Словото на Димитър Димов. – Проглас, 1996, № 1, с. 12-20.
Същност и особености на лексикалната художествена номинация в романите на Д. Димов и Г. Караславов. Дисерт. Велико Търново, 1990.
Същност и особености на лексикалната художествена номинация в романите на Димитър Димов и Георги Караславов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1989. 311 с.
„Езикова бариера” – чуждиците и обществената намеса в развитието на езика. – Български журналист, 1975, № 9, с. 41-43.
Прилагателни имена, завършващи на -ic и -ical в английски език и на -ичен и -ически в български език. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 113-120.
За някои фразеологични съчетания в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 130-134.
Структура на думата (опит за логическо описание). – Български език, 1975, № 3, с. 201-208.
Из историята на думите със значение хубав в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 25-36.
Из историята на названията за професии в южнославянските езици (български и сърбохърватски). – Език и литература, 1992, № 2, с. 20-29.
Към проблемата за гръцките заемки в българския език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 271-279.
Названия за градинар в славянските езици с оглед на българския език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 343-348.
Названията за път в българския език. – В: Българистични проучвания, Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 102-113.
Старые балканские заимствования в болгарском языке (названия частей тела). – Балканско езикознание, 1982, № 1, с. 7-8.
Адективни съчетания в съвременния български книжовен език. Ч. I-II. – Тр. ВТУ, VІІ (за 1969-1970), 1970, кн. 1, с. 161-234; VІІІ (за 1970-1971), 1973, кн. 1, с. 71-129.
Бележки за езика на Димитър Миладинов (По случай 170 години от рождението му). – Български език, 1980, № 3, с. 209-211.
Езикът на Бероновия Рибен буквар в светлината на тогавашната говорна и езикова практика. – Списание на БАН, 1974, № 1, с. 38-62.
Езикът на Васил Левски в светлината на тогавашната книжовноезикова практика. – Език и литература, 1977, № 4, с. 29-34.
Езикът на Димитър Е. Шишманов в контекста на националното езиково строителство през 70-те години на ХIХ век. – Проглас, 1997, № 3-4, с. 209-215.
Езикът на Емилиян Станев в Легенда за Сибин, преславския княз. – Родна реч, 1971, № 6, с. 44-45.
Езикът на Симеон Радев в Строители на съвременна България. – Език и литература, 1979, № 5, с. 45-50.
Емилиян Станев и българският език. – Родна реч, 1968, № 3, с. 23-24.
Етапи във формирането на българската книжовна разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 22-30.
За възникването, езика и стила на Автобиографията на Софроний Врачански. – Език и литература, 1971, № 3, с. 64-67.
За някои особености в публицистичния език на Стефан Стамболов. – Език и литература, 1985, № 3, с. 79-88.
За отношението между полисемия и понятие. – Научен живот, 1973, № 3, с. 10-13.
Иван Вазов и някои въпроси на българския книжовен език (По случай 60 години от смъртта му). – Български език, 1981, № 6, с. 487-495.
Из историята на Български тълковен речник с оглед към народните говори (1927-1951) от Ст. Младенов. – Списание на БАН, 1990, № 2, с. 23-33.
Из лексикографския ми бележник. – Проглас, 1996, № 2, с. 72-80.
Имената на българските селища (някои размисли над Речник на селищата и селищните имена в България. 1878-1987 от Н. Мичев и П. Коледаров). Рец. за: Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. София, 1989. 301 с. – Български език, 1990, № 2, с. 190-192.
Към въпроса за влиянието на руския език от съветската епоха върху лексиката на българския език. – Български език, 1967, № 5, с. 395-402.
Към въпроса за лексикалната паронимия в съвременния български език. – Български език, 1967, № 2, с. 125-130.
Към въпроса за лексикалната паронимия в съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 108-116.
Bulgarisches Neologismenwörterbuch. – In: Symposium on Lexicography. Vol. 6. Tübingen, Niemeyer, 1994, pp. 165-174.
Към въпроса за преминаването на пълнозначни думи в категорията на междуметия. – Български език и литература, 1966, № 4-5, с. 47-54.
Към въпроса за произхода на някои фразеологизми в българския език. – Български език, 1988, № 1, с. 48-50.
Марксическата терминология в книгата на Д. Благоев Що е социализъм и има ли той почва у нас? – Език и литература, 1971, № 5, с. 57-60.
Някои наблюдения върху езика на Рибния буквар от Петър Берон. – Български език, 1971, № 5, с. 420-426.
Някои пословици и поговорки в съчиненията на Георги Димитров. – Български език и литература, 1960, № 2, с. 23-27.
Някои съображения за произхода на зъб не обелвам / обеля. – Език и литература, 1987, № 1, с. 110-111.
Някои съображения за произхода на зъб не обелвам / обеля. – Български език, 1987, № 5, с. 388-389.
Обобщаващо изследване. Рец. за: Ничева, Кети. Българска фразеология. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1982. 210 с. – Език и литература, 1984, № 5, с. 131-133.
Още един принос към изследването на българското съществителни имена. Рец. за: Буров, Стоян. Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с. – Език и литература, 1996, № 3-4, с. 160-161.
Пароними в речника на съвременния български език. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 61-69.
Развитие на българската лексика и фразеология след Девети септември. – Български език, 1969, № 4-5, с. 332-344.
Рец. за: Буров, Стоян. Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 101-104.
Рец. за: Буров, Стоян, Пенка Пехливанова. Речник на чуждите думи в български с илюстрации и приложения. Велико Търново, „Елпис”, 1995. 768 с. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 100-103.
Рец. за: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. Кристалина Чолакова . София, БАН, 1986. 236 с. – Български език, 1987, № 3, с. 204-205.
Рец. за: Георгиева, Елена, Калина Иванова, Владко Мурдаров, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Ралица Цойнска и др. Правописен речник на съвременния български книжовен език. София, БАН, 1983. 930 с. – Български език, 1984, № 3, с. 236-239.
Рец. за: Карастойчева, Цветана. Българският младежки говор. Източници, словообразуване. София, „Наука и изкуство”, 1988. 161 с. – АБВ, № 37, 12.ІХ.1989.
Речник на личните имена у българите. Рец. за: Заимов, Йордан. Български именник. София, БАН, 1988. 309 с. – Списание на БАН, 1989, № 3, с. 105-106.
Речниковото богатство на българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1980. 106 с.
Русские слова в болгарском языке. – Русская речь, 1976, № 3, с. 121-125.
Семантико-синтактични функции на предлог о в съвременния български език. – Български език, 1970, № 4, с. 295-304.
Синонимите мин.-председател и премиер. – Български език, 1995, № 1-2, с. 172-173.
Съществителни имена за лица със суфикс -аш в съвременния български език. – Български език, 1966, № 4, с.351-355.
Съществителни имена от общ граматичен род в съвременния български език. – Език и литература, 1966, № 3, с. 77-80.
Съществителни имена със суфикс -уша и -ушка в съвременния български книжовен език. – Rocznik Slawistyczny, XXXII, 1971, s. 61-66.
Съществителните имена със суфикс -в-о (-ив-о, -ев-о) в съвременния български език. – Български език, 1970, № 6, с. 524-526.
Търновската конституция и изграждането на административния стил в българския книжовен език. – Български език, 1979, № 4, с. 288-293.
Към въпроса за количествено-семантичната характеристика на лексиката в съвременния български книжовен език. – Български език, 1972, № 3, с. 224-229.
Лексикология на българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 1996. 319 с.
Пароними в българския език. София, „Народна просвета”, 1984. 95 с.
Термини за брачно родство в българския език. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 179-187.
Заимствования из турецкого языка как отражение культуры Болгарии XVIII века. – В: Славянская филология. Вып. 8. Санкт-Петербург, 1999, с. 70-78.
Турецкие заимствования в болгарских письменных памятниках ХVІІІ века. – Советская тюркология, 1973, № 2, с. 60-70.
О некоторых типологических наблюдениях над номина агентис по професии в русском, болгарском и чешском языках. – В: Проблемы лексикологии и словообразования русского языка. Москва, 1982, с. 128-137.
Семантическая структура агентивных имен существительных в русском, украинском, болгарском и чешском языках. – В: Семантика слова в языке и в художественном тексте. Харьков, 1988, с. 24-31.
Рец. за: Кошелев, Алберт, Мария Леонидова. Българско-руски фразеологичен речник. София, „Наука и изкуство”, Москва, „Русский язык”, 1974. 640 с. – Работническо дело, № 178, 27.VІ.1975, с. 5.
Ценен принос в лексикографията. Рец. за: Илчев, Стефан, Анна Иванова, Ангелина Димова, Мария Павлова. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век. София, БАН, 1974. 606 с. – Работническо дело, № 357, 23.ХІІ.1975, с. 4.
За употребата на някои въпросителни частици в сърбохърватския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 1, с. 25-30.
Научната информация и нейната терминология. – В: Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. 2. София, 1972, с. 531-539.
Възможности за характеристика на лица в българския език. – Език и литература, 1988, № 3, с. 84-94.
Една илюстрация към понятието синтактичен фразеологизъм. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 256-262.
Към въпроса за фразеосхемите в български език. – Изв. Друж. филол. бълг., І, 1986, с. 258-273.
Фразеосхеми със значение ‘квалификация, оценка на лице’. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 1. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 94-105.
За семантичната структура на модално-пасивните прилагателни в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 196-206.
Грамматическая форма подачи фразеологических единиц в болгарско-русских словарях (на материале словарей С. Б. Бернштейна и С. Чукалова). – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1978, № 3, с. 61-65.
Лексикографическая разработка фразеологии в двуязычных болгарско-русских словарях (на материале словарей С. Б. Бернштейна и С. Чукалова). Диссерт. Баку, 1979. 189 с.
О глагольных фразеологических единицах болгарского языка, лексических соответствующих фразеологическим единицам русского языка. – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1977, № 2, с. 116-120.
Проблема сопоставительного изучения близкородственных языков. (К истории развития русско-болгарской и болгарско-русской лексикографии). – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1978, № 2, с. 100-105.
Грамматические свойства глагольных фразеологических единиц в болгарском и русском языках. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 209-215.
Язык протоболгар. – Софийски новости, № 6, 07.02.1979, с. 5.
Характер лексического состава фразеологических единиц в русском и болгарском языках. – В: Въпросы современного состояния и исторического развития систем русского и болгарского языков. Юбилейный сборник научных докладов и сообщений кафедры русского языка ВПИ им. Константина Преславского 1973-1993. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 141-151.
Влияние на руски език върху българския книжовен език от Освобождението ни до Октомврийската революция. – Родопски устрем, № 141, 25.ХІ.1976.
Проникване на руски думи в българския литературен език през периода 1850-1878 г. – Родопски устрем, № 130, 4.ХІ.1975.
Особенности арабских лексических заимствований в болгарском языке. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, pp. 74-75.
Соматические фразеологизмы в русском и болгарском языках. Диссерт. Баку, 1992. 242 с.
За някои аспекти на семантичната структура на глаголи с представки в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 5, с. 5-9.
За прагматичната валентност на глаголите в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 10-16.
Към характеристиката на един тип семи в значението на думите в българския и немския език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1983, с. 47-54.
Найден Геров – болгарский Даль. – Филологические записки, 1996, № 6, с. 148-153.
СВЕТЪТ НА РЕЧНИКА. СВЕТЪТ В РЕЧНИКА. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006. 324 с.
Балканское в словаре духовной культуры болгар. – В: Балканские чтения. 5. В поисках „балканского” на Балканах. Тезисы и материалы симпозиума. Моска, 1999, с. 70-72.
Болгарские фразеологизмы о судьбе и их этнокультурные истоки. – В: Язык и культура. Тезисы Третьей международной конференции. Т. 3. Киев, 1994, с. 109-110.
Болгарский язык в неславянском окружении: лингвистическая литература по лексикологии. – В: Славянская языковая и этноязыковая системы в контакте с неславянским окружением. Москва, 2002, с. 301-314.
Грецизмы в словаре болгарской традиционной культуры. – В: Славяне в зеркале неславянского окружения. Москва, 1996, с. 46-48.
Заимствованное слово и его этнокультурное содержание (болг. КЪСМЕТ). – Вопросы языкознания, 2005, № 3, с. 42-55.
К изучению общеславянской лексики в русском и болгарском языках. – В: Philologia Slavica. К 70-летию академика Н. И. Толстого. Москва, 1993, с. 394-398.
К описанию лексики и символики святочно-новогодней обрядности болгар (Рождественские обрядовые хлебы). – Советское славяноведение, 1984, № 1, с. 83-93.
Метафорические термины родства и их производных в русском и болгарском: сопоставительный анализ. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Москва, „Наука”, 1993, с. 219-227.
Обрядовые аллюзии в болгарских паремиях. – В: Балканские чтения. Т. 2. Символический язык традиционной культуры. Москва, 1993, с. 126-136.
Программирование повседневной жизни: из балканской лексики (нефела). – В: Балканские чтения. 9. Terra balkanica. Terra slavica. К юбилею Татьяны Владимировной Цивьян. Москва, 2007, с. 98-105.
Система цветообозначений в болгарском языке. – В: Наименования цвета в индоевропейских языках. Системный и исторический анализ. Москва, 2007, с. 185-198.
Цветообозначения в болгарском языке: восточные заимствования и общеславянская лексика. – В: Балканские чтения. Т. 7. В поисках „ориентального” на Балканах. Тезисы и материалы. Москва, 2003, с. 93-95.
Эпитет в структуре и семантике болгарских пословиц и загадок (Опыт сравнительного анализа). – В: Загадка как текст. 2. Исследования в области балто-славянской духовной культуры. Москва, 1999, с. 157-176.
Этнокультурный контекст болгарских фразеологизмов о судьбе и характере человека. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 123-136.
Этнолингвистический анализ ключевых лексем словаря балканского языкового союза. – В: Языковые союзы Евразии и этнокультурное взаимодействие (история и современность). Москва, 2005, с. 157-161.
Пак тези русизми. – Век 21, № 24, 17-23.VІ.1992.
Kaлки и калкиране в българския език. – In: Słowotwórstwo a inne sposoby nominacji. Materiały z 4 konferencji Komisji Słowotwórstwa przy Międzynarodowym Komitecie Slawistów. Katowice 27-29 września 2000 r. Katowice, 2000, s. 123-131.
Бeзсуфикснитe съществитeлни, съoтнoсителни с глaгoли в българския език. – Tр. ВПИ, VII, 1970, № 8, с. 203-246.
Две изследвания върху хронологията на турцизмите в българския език. Рец. за: Grannes, Аlf. Études sur les turcismes en bulgare. Oslo. Universutetsforlaget, 1970. 78 p.; Stachowski, Stanisław. Studia nad chronologią turcyzmów w języku bułgarskim. Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CCLIII. Prace językoznawcze. Zeszyt 33. Kraków 1971. 108 s. – Български език, 1972, № 3, с. 274-276.
За първоначалното значение на идиома не обелвам зъб. – Български език, 1984, № 4, с. 365-366.
Значението на полската наука за изучаването на речника и словообразуването в българския език. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 39-68.
Към балканската идиоматика: от игла до конец. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Първи есенни четения „Професор Иван Гълъбов”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 223-237.
Няколко набедени тракийски думи в българския език. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 3-12.
Прилагателни имена с наставки -ив, -лив, -чив в белоруския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 70-80.
Рец. за: Rusek, Zbigniew. Verba dicendi w języku bułgarskim. Warszawa, 1997. 113 s. – Проглас, 1999, № 1-2, с. 217-220.
Рец. за: Ковачев, Н. Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия. Велико Търново, ПИК, 1995. 620 с. – Onomastica, 1996, s. 279-284.
Сeмaнтичнo дифeрeнцирaни двoйни фoрми пpилaгaтeлни с нaстaвкa -ин в български език. – Rocznik Slawistyczny, XXXVI, 1975, № 1, s. 41-46.
Словообразувателна и морфемна структура на прилагателните в български език от интернационална основа (в съпоставка с други славянски езици). – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 343-350.
По някои въпроси на техническата терминология в областта на пластмасите. – Химия и индустрия, 1968, № 6, с. 274-277.
Проблеми на заемането на термини от друг език в лозарската терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХХІІ, 1987, № 1, с. 133-138.
Речник на блъгарский язык и неговият автор. – Читалище, 1993, № 3-4, с. 8-9.
Аспекты сопоставительно-типологического анализа языковой метафоры. – Болгарская русистика, 2003, № 4, с. 67-74.
Метафоричность как проблема перевода. Закономерности и особенности передачи метафорических единиц русской художественной прозы на болгарский язык. Дисерт. Велико Търново, 2004. 278 с.
Некоторые наблюдения над переводом компаративных метафорических конструкций с русского на болгарский язык. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 101-112.
О закономерностях и особенностях перевода относительных прилагательных в функции метафорических обозначений с русского на болгарский язык. – Проглас, 2000-2004, с. 154-178.
Опит за идеогеничен анализ на лексемите вземам – давам. – Български език, 1972, № 4, с. 347-351.
О переводе конкретных имен существительных в роли спомагательного субекта метафорических уподоблений по внешним признакам. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 219-230.
О переводе синестетических метафор с русского на болгарский язык. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ. Велико Търново, „Астарта”, 2007, с. 299-303.
Заменими ли са тези чуждици? – Родопи, 1974, № 5, с. 38-39.
Един случай на формална вариантност в българската терминология по електроника. – Български език, 2006, № 2, с. 85-89.
Междуезикова асиметрия при полисемантичните термини в английската и българската терминология по електроника. – Български език, 2005, № 1, с. 59-65.
Chat (чат) ли сте, френдове? – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 37-39.
Влиянието на румънската лексика върху езика на Г. С. Раковски. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 345-355.
Езикът на прабългарите. – Работническо дело, № 29, 29.І.1979.
За речника на Бернщайн. Рец. за: Бернштейн, Самуил Борисович. Болгаро-русский словарь. Москва, 1953. – Език и литература, 1955, 1-2, с. 140-142.
Значение, функции и употреба на румънски лексикални елементи в драматичното творчество на Добри Войников. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХVІ, 1978, № 5, с. 87-108.
Книга, нужна на всеки лектор. Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 226 с. – Лекционна пропаганда, 1974, № 2, с. 85-86;
Кокиче. Още една новооткрита прабългарска дума в езика ни. – Шуменска заря, № 112, 25.09.1979.
Кокиче. Още една прабългарска дума в езика ни. – Български език, 1981, № 2, с. 133-136.
Към въпроса за ранните латински заемки в старобългарски. – В: Славянска филология. Т. 10. София, БАН, 1963, с. 121-131.
Към въпроса за румънската лексика в българския книжовен език преди Освобождението. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 287-294.
Новооткрити прабългарски думи в езика ни. – Български език, 1984, № 5, с. 431-434.
Някои въпроси около Речник на езика на Христо Ботев. – Български език, 1960, № 6, с. 533-535.
Прабългарите и техният език. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. София, БАН, 1981, с. 30-37.
Прабългарската съставка на българския език. – Български език, 1979, № 5, с. 411-417.
Прабългарската съставка на нашия език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 130-137.
Приносът на румънския език за формирането на българската възрожденска лексика. – Analele Univers. din Bucureşti, XXVIII, 1979, № 2, рр. 78-82.
Произход и значение на името българи. – Народна младеж, № 84, 27.ІV.1980.
Рец. за: Помагало по българска лексикология. Христо Първев . София, „Наука и изкуство”, 1979. 392 с. – Български език, 1980, № 1, с. 78-83.
Румънско влияние върху лексиката на Христо Ботев. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХ, 1966, с. 253-308.
Румънско влияние върху лексиката на Христо Ботев. – Балканско езикознание, 1967, № 2, с. 61-65.
Сръбски елементи в публицистиката на Г. С. Раковски. – Български език, 1964, № 6, с. 496-512.
За думите от международната културна лексика и борбата срещу чуждиците. – Български език, 1960, № 2-3, с. 231-235.
Неславянска лексика с начално а в българския език. – Български език, 1979, № 4, с. 331-337.
Закостенели именни падежни форми, функциониращи като наречия, в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 3, с. 33-39.
За полицейския жаргон. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 111-114.
За някои продуктивни модели на терминообразуване в съвременната българска политическа терминология. – Многообразие в единството, 2010, № 1, 40-49.
За някои случаи на терминологизация чрез метафора в съвременната българска политическа терминология. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 397-406.
Проблеми на речниковата статия в Терминологичен речник по хуманитарни науки. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 65-73.
Първият правописен речник на българската научно-техническа лексика. – Български език, 2005, № 1, с. 119-121.
Рец. за: Давидов, Ангел. Старобългарска лексикология. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996. 194 с. – Съпоставително езикознание, 1997, № 4, с. 111-115.
Речниковата статия речник в Терминологичен речник по хуманитарни науки. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 315-322.
Агресията на уличния език в лингвокултурологичен аспект. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 244-246.
Актуалността на понятието обществено-политическа лексика. (По наблюдения върху документалното наследство на Васил Левски). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. София, „Делфи”, 2005, с. 135-140.
Библейската фразеология в езика на Васил Левски. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 266-273.
Езиковата единица като носител на културна информация. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 41-45.
Езиковата личност Васил Левски. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 188 с.
Езиковата личност като обект на лингвокултурологично изследване. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 195-201.
Езикът на Васил Левски. Дисерт. София, 2001. 370 с.
Езикът на Васил Левски. Език и стил на документалното наследство от Васил Левски. София, „Труд”, 2002. 294 с.
Към въпроса за обществено-политическата лексика. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 455-463.
Към въпроса за развитието на българската военна терминология. – Списание на БАН, 2006, № 4, с. 28-36.
Към въпроса за устойчивите съчетания през Възраждането. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 441-448.
Към въпроса за формирането на административния стил. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 28-39.
Из историята на руско-българските езикови връзки. – Изв. ВПШк., VІІІ, 1958, с. 403-430.
Лексико-фразеологические особенности в развитии болгарской военной терминологии. – Rossica Olomucensia, 2006, č. 3, s. 817-821.
Лудостта като лингвокултурологичен феномен. – Език и литература, 2009, № 1-2, с. 173-183.
Речник на езика на Васил Левски. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 158-166.
Фразеологизмите в езика на Васил Левски. – Български език, 2003, № 2-3, с. 107-116.
Полско-български лексикални успоредици. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 89-97.
Идеята се запря и запъна. Рец. за: Шанов, Б., Ж. Драгнева, Л. Владова, Ст. Станчев. Немско-български речник. София, „Наука и изкуство”, 1954. – Пламък, 1957, № 4, с. 75-77.
Избор на словник и изработване на правописен речник на българския език на базата на корпуса BulTreeBank. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 407-414.
Не го усуквай по килифарски. – Български език, 1961, № 5-6, с. 525-526.
Общоезиковите понятия и научната терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХ, 1971, с. 545-551.
Гръцкият глагол в нашия народен говор. – Език и литература, 1947, № 2, с. 19-22.
Чуждата дума в нашата кухня. – Български език, 1956, № 2, с. 158-169.
Неизвестни прабългаризми от военната терминология. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 104-109.
Взаимоотношенията между южнославянските езици. – Български език, 1956, № 2, с. 97-105.
За значението на Иван Вазов за историята на българския книжовен език. – Български език, 1971, № 6, с. 503-507.
Принципи за съставяне на етимологичен речник на славянски език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 263-271.
СЛОВО И СЛОВЕСНОСТ. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова.София, 2010, „Емас”. 395 с.
СЛОВООБРАЗУВАНЕ И ЛЕКСИКОЛОГИЯ. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г.София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009. 411 с.
За българо-словенския речник към сборника на братя Миладинови от Щефан Коцианчич. – Македонски преглед, 1992, № 3, с. 84-89.
Георги Бакалов и неговият руско-български речник. – Език и литература, 1966, № 5, с. 64-66.
К вопросу о семантической адекватности научно-технического перевода. – В: Семантика текста и проблемы перевода. Москва, 1984, с. 130-136.
К вопросу об интернационализации лексики современных славянских литературных языков. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 218-226.
Наблюдения над междуезиковата омонимия в руския и в българския език. – Език и литература, 1972, № 6, с. 73-79.
Личные существительные болгарского языка на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1984, № 6, с. 5-9.
Опыт создания идеографического указателя по болгарской фразеологии. – Вестник ЛГУ, 1984, вып. 3, № 14, с. 113-115.
Рец. за: Ничева, Кети. Българска фразеология. София, 1982. 210 с. – Советское славяноведение, 1984, № 6, с. 101-103.
Семантические поля в болгарской фразеологии. Диссерт. Ленинград, 1984.
Семантика безличных глаголов со значением явления природы в славянских языках. – В: Вопросы семантики. Калининград, 1982, с. 135-142.
Про дiєслiвну енантиосемiю в росiйськiй та болгарськiй мовах. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львів, 1980, с. 90-97.
Принципи на стилистическа характеристика на езика на литературно-художественото произведение. – Български език и литература, 1963, № 2, с. 21-35.
Наблюдения над словообразовательной энантиосемией в русском и болгарском языке. – В: Вопросы словообразования в индоевропейских языках. Томск, 1979, с. 55-64.
За ролята на контекста при възприемането на фразеологизмите. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 138-141.
Природные силы в русских, польских и болгарских паремиях. – Славистика II. 2003, с. 85-88.
Рец. за: Lichtenberg, Julia. Die bulgarischen Phraseologismen. Auswahlbibliographie. Mit einem Index zur Geschichte und Etymologie. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2001. 160 p. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 172-173.
Рец. за: Попова, Мария, Красимир Кабакчиев, Лилия Манолова, А. Матеева, Б. Мудрова, А. Христова, Б. Попов. Правописен речник на българската научно-техническа лексика. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001. 630 с. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 129.
Рец. за: Леонидова, Мария. Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета”, 1986. 290 с. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 59-61.
Общие предпосылки семантических расхождений изоморфических фразеологических интернационализмов. – В: Теоретические аспекты деривации. Пермь, 1982, с. 72-79.
СОПОСТАВИТЕЛЬНОЕ ОПИСАНИЕ РУССКОЙ И БОЛГАРСКОЙ ЛЕКСИКИ (МАТЕРИАЛЫ ПО ФОРМАЛЬНОМУ СОПОСТАВЛЕНИЮ). София, МНП, 1984. 168 с.
Освоєння запозичень у болгарській та українській мовах. – In: Slavistika dnes: vlivy a kontexty. Konference mladých slavistů 2, říjen 2006. Ed. Marek Příhoda, Hana Vaňková. Červený Kostelec, Mervart, 2008, s. 255-264.
Фонетичне освоєння запозичень у болгарській мові. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 56. Львів, 2007, c. 321-322.
Гръцки и турски елементи в българската морска рибарска терминология. – Български език, 1966, № 4, с. 332-343.
За някои думи от италиански произход в нашия език, свързани с мореплаването. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 409-414.
За някои еднакви елементи в българската и румънската морска рибарска терминология. – Български език, 1965, № 4-5, с. 349-361.
За някои елементи от френски произход в българската авиационна терминология. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 689-695.
За относителните прилагателни в съвременния български книжовен език. – Български език, 1959, № 4-5, с. 381-390.
Италиански елементи в българската морска рибарска терминология. – Български език, 1964, № 4-5, с. 389-400.
Италиански заемки в българския език, минали през турски. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 226-227.
Лексическата синонимия като обект на лексикографията. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 459-465.
Неологизмите на Пенчо Славейков. – Изв. на ИБЕ, V, 1957, с. 207-266.
Нов Българско-френски речник. Рец. за: Стефанова, Людмила, Асен Радев, Георги Дорчев, Никола Колев. Българско-френски речник. София, „Наука и изкуство”, 1964. 976 с. – Български език, 1965, № 4-5, с. 446-452.
Относно някои термини, свързани с каменоделството, възприети в български направо от италиански език. – Български език, 1967, № 1, с. 55-57.
Лексикографско моделиране на анатомичната терминосистема в Анатомичен учебен латинско-български речник. – Съпоставително езикознание, 2010, № 1, с. 73-79.
Принос за установяване на италианското езиково влияние в областта на българската морска рибарска терминология. Рец. за: Petkanov, Ivan. L’elemento italiano nella lingua marinara e peschereccia bulgara. Bolletino dell’ Atlante Ling. Medit., 1966, № 8, рр. 65-90. – Български език, 1968, № 1, с. 89-91.
Словотворчеството в поезията и прозата на Пенчо Славейков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 187-200.
Термини от италиански произход в българската и румънската морска и рибарска терминология. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 321-326.
Термини от италиански произход в българската и румънската морска рибарска терминология. – Български език, 1965, № 4-5, с. 349-361.
Около проблематиката при съставяне на синонимни речници. – Български език, 1963, № 4-5, с. 426-434.
Характер и основни черти на синонимния речник на съвременния български книжовен език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 199-204.
Три фразеологични калки от гръцки и развитието им в българския език. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 358-365.
За развоя на някои устойчиви съчетания в българския език. – Български език, 1957, № 4, с. 335-343.
Значение и употреба на предлог под в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 199-242.
Към въпроса за устойчивите съчетания в българския език – сложни названия и термини. – Български език, 1958, № 1, с. 31-40.
Терминът идиом. – Български език, 1959, № 2, с. 166-167.
Словообразувателна роля и семантика на представката без- в българския език. (Бележки и материали). – Български език, 1953, № 1, с. 60-65.
Един труд върху езика на важно произведение от епохата на Възраждането. Рец. за: Ничева, Кети. Езикът на Софрониевия „Неделник” в историята на българския книжовен език. София, БАН, 1965. 248 с. – Списание на БАН, 1967, № 2, с. 83-87.
Една особеност във функцията на пространствените предлози в български език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 350-358.
Една особеност във функцията на пространствените предлози в български език (продължение). – Български език, 1964, № 6, с. 484-495.
За някои думи и фразеологизми с еднакъв произход. – Български език, 1973, № 6, с. 573-575.
Към въпроса за семантичната същност на фразеологичната единица. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 381-390.
Към въпроса за семантичната характеристика на предлозите. – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 109-114.
Към семантичния и функционален развой на предлога у в българския език. – Български език, 1974, № 6, с. 545-549.
Лексико-семантични различия при съществителните имена в българския книжовен език с оглед на категорията число. – Изв. на ИБЕ, VІІ, 1961, с. 225-306.
Някои основни видове устойчиви съчетания в българския език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 165-199.
Отклонение от семантичния паралелизъм между предлози и представки в съвременното им пространствено значение. – Български език, 1976, № 1-2, с. 117-120.
Пространствени предлози в български език, които завършват на -д. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 275-282.
Пътища за създаване на фразеологични варианти. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 133-145.
Ролята на диалектната лексика като фразеологичен компонент в българския език. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 481-484.
Ролята на лексиката от чужд произход като фразеологичен компонент в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 735-744.
Семантика на многозначната фразеологична единица. – Slavica Slovaca, 1980, № 1, s. 44-51.
Семантична характеристика на фразеологичната единица. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 333-348.
Семантични и функционални черти в предложната система на славянските езици и тяхното лексикографско представяне (разгледани в съпоставителен план с особен оглед към съвременния български език). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 53-64.
Семантични отношения при многозначната фразеологична единица. – Език и литература, 1979, № 6, с. 44-53.
Семантични съпоставки между предложната и префиксалната система на славянските езици. – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 195-206.
Създаване на фразеологизми по словообразувателен път (чрез префиксация на глаголния компонент). – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1973, с.195-210.
Фразеологични варианти и фразеологични синоними в български език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 235-250.
Фразеологични варианти с общ компонент съществителното език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 327-340.
За техническа терминология и създаване на български електротехнически речник. – Електроенергия, 1956, № 11, с. 16-18.
Речникови и фразеологични особености на Вазовите исторически драми. – Български език, 1971, № 6, с. 508-514.
Към проблема за определението на пословиците. – Език и литература, 1989, № 6, с. 106-113.
Смехът в българските пословици. – Език и литература, 1988, № 6, с. 87-93.
На представа или на понятие отговаря думата? – Език и литература, 1956, № 2, с. 105-115.
Понятийно съдържание на думата и частите на речта. – Език и литература, 1958, № 6, с. 28-38.
Приложение на статистическия метод в езикознанието и лексикографията. – Български език, 1960, № 5, с. 448-451.
Лексико-фразеологические особенности русской разговорной речи в сопоставлении с болгарской. Диссерт. Москва, 1978. 286 с.
Русская разговорная речь в сопоставлении с болгарской. София, „Народна просвета”, 1988. 183 с.
За пейоризацията на турцизмите в българския език. – Български език, 1964, № 2-3, с. 183-186.
Метафоризация на бизнеса в българския и полския език. – Славянски диалози, 2005, № 1, с. 96-103.
Рец. за: Пирьов, Генчо, Любен Десев. Кратък речник по психология. А-Я. София, „Партиздат”, 1981. 295 с. – Психология, 1982, № 4, с. 257-260.
За значението и употребата на думите свет/свят, светост и светец в съвременния български език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 143-152.
Опит за бинарен модел на значението на устойчивите фразеологични съчетания. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 183-190.
Проблеми на значението в субективната семантика. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 268 с.
Частиците в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1958. 101 с.
Психолингвистични аспекти на моделиране на лексикалното значение. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 55-66.
Семантична сатиация (насищане) и функциониране на лексикалното значение. – Български език, 1985, № 2, с. 171-176.
Семантични изменения на лексиката във вестника. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 26-42.
Съдбата на турските заемки в българския език като отражение на някои характерни черти на националния манталитет. – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 73-139.
Две (?) английски заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 112-117.
Сравненията в творчеството на Чудомир. – Език и литература, 1986, № 1, с. 64-75.
Фразеологизмите в творчеството на Чудомир. – Език и литература, 1987, № 6, с. 91-100.
Паронимите в профилираната лексика. – Науч. тр. ВИИ, 1985, № 4, с. 69-87.
Паронимите в профилирания текст: (На базата на икономическата лексика). – Науч. тр. ВИИ, ІІ, 1986 (за 1985), с. 167-187.
За някои основни понятия в стилистиката с оглед на връзката ѝ с други научни дисциплини. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 178-182.
За някои проблеми на функционалната стилистика и книжовно-разговорната реч. – Български език, 1990, № 5, с. 404-411.
За отношението книжовно-разговорна реч и научен стил. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 153-165.
За смисловата структура на глагола съм. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 181-193.
За функционалните стилове в съвременния български книжовен език. – Български език, 1987, № 1-2, с. 146-149.
Книжовно-разговорната реч и другите функционални стилове в съвременния български книжовен език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 30-37.
Книжовно-разговорната реч и другите функционални стилове в съвременния български книжовен език. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 58-65.
Книжовно-разговорната реч и медийното пространство. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 226-232.
Към въпроса за абревиатурите в съвременния български език. – Български език, 1971, № 6, с. 549-551.
Към въпроса за възникването и формирането на публицистичния стил в съвременния български език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1988, с. 51-54.
Към въпроса за семантиката на глаголи за състояние в съвременния български език. – В: Филологически студии. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 203-246.
Към стилистичната характеристика на метафората. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 174-186.
Българско-полски разговорник от Т. Домбек и П. Илчев. Рец. за: Домбек, Тереса, Петър Илчев. Българско-полски разговорник. София, „Наука и изкуство”, 1961. – Български език, 1964, № 1, с. 88-90.
Към стилистичната характеристика на метафората. – Проглас, 1994, № 1, с. 3-13.
Към функционалната характеристика на публицистичния стил. – Език и литература, 1987, № 4, с. 22-31.
Към характеристиката на публицистичния текст. – Език и литература, 1991, № 4, с. 37-45.
Към характеристиката на сравненията фразеологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 181-188.
Към характеристиката на сравнителните конструкции с като. – Тр. ВТУ, VІ (за 1968-1969), 1970, кн. 2, с. 321-356.
Партийният публицистичен стил в съвременния български книжовен език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 111-117.
Поглед към прагматичната стилистика на книжовно-разговорната реч. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 587-598.
Подстилове и жанрове на книжовно-разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 134-144.
Прагматична стилистика и книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 23-36.
Публицистичният стил в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1988. 95 с.
Рец. за: Бонджолова, Валентина. (Не)съществуващи думи: Оказионализмите в медийния текст. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 124 с. – Проглас, 2009, № 2, с. 175-178.
Словесният образ на българската менталност в речника на Найден Геров. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 53.
Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994. 244 с.
Стилистика на българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 2001. 520 с.
Стилистична функция на глаголите в разказа Ветрената мелница от Елин Пелин. – Език и литература, 1978, № 1, с. 28-34.
Функционална характеристика на публицистичния стил. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 51-57.
Валентная и семантическая структура глаголов в славянских языках. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 72-84.
За семантичната компресия при предлозите в българския език. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 295-304.
Из историята на славянските глаголи за движение. (Лексиколожки наблюдения). – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 593-601.
О тождестве единиц синтаксического и лексического уровней языка (на материале славянских языков). – В: Исследования по славянскому языкознанию. Сборник в честь шестидесятилетия профессора С. Б. Бернштейна. Москва, „Наука”, 1971, с. 242-250.
Евро: проблеми с адаптацията на новата дума в български език. – Български език, 1997-1998, № 6, с. 76-77.
За „разговорния” език на някои столични вестници. – Български език, 1996, № 5, с. 83-84.
За смисловата роля на прилагателните в някои сложни названия. – Български език, 1970, № 4, с. 358-359.
За характера на френското лексикално влияние върху българския език. – Български език, 1990, № 6, с. 520-523.
Неуместна употреба на един фразеологичен израз. – Български език, 1996, № 1, с. 113-114.
Деятелни имена от мъжки род със суфикс -ач (-acz) и -ник (-nik) в съвременния български и полски език. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 171-175.
За образуването на нови народностни названия на лица в славянските езици. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 69-76.
Словообразователни особености на една лексикалносемантична категория в съвременния български и руски език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 299-306.
За семантиката на някои думи за цвят в български и английски език. – Чуждоезиково обучение, 1987, № 2, с. 2-12.
Структурно-семантични особености на някои технически термини от типа N-N-N в английски език и техните български съответствия. – В: Теория и практика на научен и научно-технически текст. София, 1986, с. 57-63.
Терминология и характерна горско-стопанска лексика. – Науч. тр. Лесотехн. унив., ХХХVІІ, 1996, с. 210-215.
Кодифицирането на западноевропеизмите в българския книжовен език през XX век. – Български език, 1995, № 1-2, с. 9-17.
Критерии за оценка на лексикалната правилност (с оглед на кодификаторската практика). – Български език, 1992, № 2, с. 91-95.
Приносът на българските езиковеди в изграждането на книжовната лексика през XX век. Дисерт. София, 1994.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Речник на трудностите в българския език. София, „Атлантис”, 1999. 463 с. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 191-193.
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 1. София, „Български писател”, 1954. 160 с. – Отечествен фронт, № 3095, 1954.
За българската военно-техническа терминология. – Военна техника, 1971, №1, с. 40.
Думите в нашия език. – Средношколско знаме, № 9, 29.І.-12.ІІ.1958.
Езикът на Смирненски – революционно оръжие. – Родна реч, 1960, № 6, с. 46-47.
За някои съкращения на думи от чужд произход. – Български език, 1957, № 5, с. 459-460.
За побългаряванията в спортната терминология. – Народен спорт, № 46, 10.VІ.1955.
За семантиката на две еднокоренни думи. – Български език, 1965, № 6, с. 529-530.
За съчетаемостта на думите в българския език. – Български език и литература, 1962, № 6, с. 3-14.
Народно-разговорният колорит в романа Чифликът край границата от Йордан Йовков. – Родна реч, 1962, № 3, с. 45-48.
Още за точността в спортната терминология. – Народен спорт, № 50, 24.VІ.1955.
Правилната употреба на предлозите – важно условие за точност на изразяването. – Български език и литература, 1962, № 4, с. 23-34.
Семантика на някои суфикси в българския език (1). – Език и литература, 1964, № 4, с. 92-101; 1966, № 1, с. 25-38.
Модел на семантичната структура на думата. – Съпоставително езикознание, 1991, № 6, с. 73-83.
Психолингвистични аспекти на семантичната структура на думите. Дисерт. София, 1990. 211 с.
За някои фразеологизми от Златоструй до днес. – В: Майски научни четения. Силистра, РУ „А. Кънчев”, 1998, с. 56-59.
Стилистичният анализ на публицистичния текст. – Съвременна журналистика, 1989, № 3, с. 38-45.
По някои въпроси за термина и терминотворчеството. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІІІ, 1970, № 2, с. 455-465.
За някои видове терминологични фразеологизми във френския език и функционалните им съответствия в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 8-17.
Количественно-качественный состав и функционирование фразеологических терминологизмов в научном тексте (французско-немецко-болгарские параллели). – В: Национальная конференция с международным участием по наукометрии и лингвистике научного текста. Варна, 1983, с. 62-63.
Българският соматичен етикетен език днес. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 114-119.
Метаинформации в езика на младите хора. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2009, ХLVІІІ, серия 10, с. 9-13.
Метаинформационни глаголи за предаване на различен вид информация в българската езикова комуникация. – В: Езикът: история и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 184-192.
Поглед към лексикалното словотворчество в езика на Бероновия Рибен буквар. – В: Българското образование между традицията и бъдещето. Т. 1. Варна, ИПКУ „Д-р Петър Берон”, 2001, с. 23-28.
Съвременен български език в семинари и упражнения. Ч. 2. Синтаксис и лексикология. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2000. 240 с.
Нови явления в съвременната българска лексика. – Български език, 1992, № 5, с. 433-439.
Абстрактните съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. Словообразователен и лексико-семантичен анализ. Дисерт. Велико Търново, 1979. 387 с.
Абстрактните съществителни имена с наставката -изъм в лексиката на българския книжовен език. – Тр. ВТУ, Х, 1973, кн. 2, с. 341-368.
Из историята на съществителните имена със суфикс -изъм в българския език прев Възраждането. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 173-197.
Към характеристиката на абстрактната лексика в българския книжовен език през втората четвърт на ХІХ в. (Абстрактни съществителни имена). – Тр. ВТУ, ХІV, 1979, кн. 2, с. 173-198.
Семантична структура на заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – В: Съвременни проблеми на българската езикова история. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1992, с. 127-133.
Статистически анализ на абстрактните съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – Български език, 1977, № 4, с. 310-317.
Статистически анализ на производните и заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – Език и литература, 1979, № 1, с. 103-107.
Фактори за развитието на абстрактните съществителни имена през първата половина на ХІХ в. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с. 23-50.
За единство при изучаване на граматичните и лексикалните особености на прилагателните имена от една семантична група. – Български език и литература, 1981, № 4-5, с. 30-34.
Словообразователно-семантична характеристика на транслокативните префиксални формации с пре- и про- в българския и сърбохърватския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 14-21.
Някои семантични особености при роднинските названия. – Български език, 1972, № 1-2, с. 73-76.
Нови сложни думи с две и три коренни морфеми в българския и руския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 33-36.
Нови сложни думи с интернационални компоненти в българския език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 423-427.
Новые сложные слова болгарского и русского языков с компонентами интернационального характера – структурные и просодические характеристики. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСІІ, 2003, с. 65-115.
Рец. за: Цонева, Лиляна. Езиковата игра в съвременната публицистика. Велико Търново, „Фабер”, 2002. 176 с. – Съпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 146-148.
Структурные и просодические характеристики новых сложных слов болгарского и русского языков с компонентами интернационального характера. – Съпоставително езикознание, 1999, № 1, с. 5-11.
Проект за Идеографски диалектен речник на българския език. – Български език, 1969, № 2, с. 155-170.
Английските заемки в българския компютърен жаргон. – In: International scientific conference „Economics and Society development on the Base of Knowledge”, June 4-5 2009, Stara Zagora. Vol. 2. Stara Zagora, 2009, pp. 68-70. [CD].
СТО И ЕДИН ВЪПРОСА ЗА ДУБЛЕТИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.София, „Петър Берон”, 1990. 296 с.
Краткият живот на смисъла в периоди на значителни обществени промени. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 118-121.
Относно критериите при формиране на лексикално-семантичната група. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 105-110.
Относно метафоричните и метонимичните значения на глаголната лексика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 132-134.
Отново за чуждите думи. Някои мисли, свързани с „чистаческата” дейност на Иван Богоров и т.нар. „пуризъм” в България. – Език и литература, 2007, № 3-4, с. 190-195.
Структурно-семантично моделиране на глаголно-именните колокации (Върху материал от български и английски език). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 345-362.
Речникът на Найден Геров. – Български език, 1953, № 3, с. 223-242.
Речникът на Найден Геров. – Български език, 1954, № 1, с. 10-39.
Архаизация и неология в системата на nomina agentis в съвременния български език. (Опит за когнитивнолингвистичен анализ). – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 179-187.
Деминутивни и феминални деятелни съществителни имена през ХІХ век. – В: Дни на науката’2003. Велико Търново, Съюз на учените в България, 2003, с. 9-16.
Езикът на Криворазбраната цивилизация (смешна позорищна игра в 5 действия от Д. Войников). – В: Майстори на българското художествено слово. В помощ на обучението по български език и литература ХI кл. София, „Анубис” – Велико Търново, „Абагар”, 1995, с. 75-86.
За синтактичната деривация и лексикалното значение на относителните прилагателни имена в съвременния български език. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 271-275.
Към въпроса за различията между диалектна и книжовна лексика. – В: Българите от Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 305-312.
Между корените и крилете. Размисли за езика на съвременната българска проза (По материали от романа Плячка на Георги Гроздев). – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 321-329.
Многозначност, омонимия или лексикална метаморфоза. (Бележки върху едно словообразувателно явление в компютърния жаргон). – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 69-75.
Номина агентис – традиции и иновации. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 247-254.
Признаци за качество в семантиката на относителните прилагателни имена. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 53-62.
Синонимия на прилагателните имена в разказите на Елин Пелин. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 51-60.
Функционална система на деятелните съществителни имена за лица в българския език. Велико Търново, „Астарта”, 2003. 224 с.
Лексикална асиметрия между английски и български. – Българска реч, 2005, № 1, с. 14-21.
Художествената употреба на прилагателните имена. Рец. за: Стоянов, Стоян. Прилагателното име като художествено определение. София, „Народна просвета”, 1974. 112 с. – Език и литература, 1976, № 2, с. 87-89.
Традиции и иновации при професионалните названия в български и немски език. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 95-104.
Динамiка словотвору вiдносних прикметникiв у сучаснiй болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 23. Львiв, 1981, с. 102-108.
Розвиток лексико-граматичних властивостей якiсностi вiдносних прикметникiв у сучаснiй болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 20. Львiв, 1979, с. 130-137.
Утворення складних вiдносних прикметникiв у сучаснiй болгарьскiй мови. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 25. Львів, 1982, с. 107-114.
За една чуждица и нейната употреба. – Български език, 1990, № 2, с. 181-182.
Авторски неологизми в съвременната ни поезия. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 67-73.
Англицизми със суфикс -ing в съвременния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 149-156.
Модата и езикът на нейното описание. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 210-213.
Българско-румънски езикови паралели. – Език и литература, 1966, № 5, с. 43-52.
Диалектна лексикология и лексикография. – Български език, 1969, № 4-5, с. 420-423.
Език и общество. – В: Въпроси на езикознанието в сталинско осветление. София, БАН, 1951, с. 5-19.
За произхода на съчетанието през куп за грош. – Език и литература, 1960, № 1, с. 59-60.
Иван Богоров и чуждите думи в българския език. – Език и литература, 1946, № 2, с. 5-12-
Литературен език и диалекти. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 129-171.
На борба срещу тарикатския жаргон! – Език и литература, 1953, № 4, с. 222-224.
Названия на две културни растения в българския език. 1. Диня. 2. Пъпеш. – Език и литература, 1963, № 5, с. 23-34.
Национализъм, космополитизъм, интернационализъм и езикова политика. – Език и литература, 1949-1950, № 3, с. 182-196.
Нашите названия на препинателните знаци. – Език и литература, 1948, № 3, с. 187-189.
Основен речников фонд и речников състав на българския език. – Български език, 1952, № 1-2, с. 46-62.
Рец. за: Леков, Иван. Единство и национално своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. София, БАН, 1955. 108 с. – Български език, 1957, № 3, с. 290-293.
Рец. за: Леков, Иван. Из славянската лексикология. Абстрактни съществителни имена в основния речников фонд на българския език в сравнение с лексиката на другите славянски езици. Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 11-60. – Български език, 1955, № 4, с. 378-381.
Рец. за: Леков, Иван. Устойчивост на славянските езици срещу насилствена асимилация. Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 55-69. – Български език, 1954, № 3, с. 295-297.
Речниковото богатство на българските народни говори. – Език и литература, 1955, № 6, с. 441-445.
Словообразователните диалектизми в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 55-72.
Социальные диалекты (На материале болгарского языка). – Вопросы языкознания, 1957, № 1, 78-84.
Съкратени думи в българския език. – Език и литература, 1951-1952, № 4, с. 227-230.
Тезаурусът – исторически и съвременен контекст. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 169-173.
О функционировании частицы не в роли специального негатора в русском языке (в зеркале болгарского). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 251-256.
Фразеологическая реализация специальной негации в русском языке (в зеркале болгарского). – Болгарская русистика, 2002, № 1, с. 18-23.
Езикови архаизми в юнашките народни песни. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 263-269.
Речникови особености на българските гатанки. – Български език, 1960, № 2-3, с. 160-167.
Строеж и стилни особености на народните гатанки. – Език и литература, 1960, № 4, с. 272-287.
Лексико-фразеологические особенности русской разговорной речи в сопоставлении с болгарской. Диссерт. Москва, 1978. 166 с.
Паронимните глаголи черпам и черпя. – Български език, 1988, № 5, с. 457-458.
Разговорни елементи в публицистичния стил (вестникарски подстил). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991. с. 138-143.
Лексикални идиоми? – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 259-264.
Моноколокабилни думи като компоненти на фраземи в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 6, с. 13-24.
Моноколокабилни думи като компоненти на фраземи в българския и чешкия език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXIX, 1989, № 1, с. 120-174.
Рец. за: Ничева, Кети. Българска фразеология. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1982. 210 с. – Съпоставително езикознание, 1985, № 1, с. 63-70.
Глаголы умственной деятельности в болгарском языке. Киев, „Наукова думка”, 1977. 127 с.
Дiалекти як джерело розвитку сучасноï болгарськоï мови. – Мовознавство, 1986, № 5, с. 27-32.
Iсторичне формування тематичноï групи дiєслiв мислення болгарськоï мови. – Мовознавство, 1969, № 3, с. 44-51.
К типологии лексических соответствий болгарского и украинского языков. – Болгарская русистика, 1984, № 6, с. 60-63.
Непресъхващ извор за развитието на българския книжовен език. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 268-272.
Семантическая структура и этимологический состав глаголов умственной деятельности в современном болгарском языке. Диссерт. Киев, 1970.
Структура тематической группы глаголов, обозначающих умственные процессы в болгарском языке. – В: Мовознавнi студii. Киiв, Iнститут мовознавства iм. О. О. Потебнi, 1968, с. 148-159.
Схiднослов’янська лексика в етимологiчному словнику болгарскоï мови. – Мовознавство, 1973, № 4, с. 11-20.
Фолклорната лексика като поетика в разказите на таврийския белетрист Мишо Хаджийски. – Балканистичен форум, 1996, № 1-2, с. 72-79.
Защо „дънките се преместиха до хот дога”? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 100-105.
Неопределителното местоимение няколко и неговите количествени характеристики в разговорния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 162-164.
Новогръцко посредничество на две лексикални заемки в български. – Български език, 2003, № 1, с. 91-92.
Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език. София, Международно социолингвистно дружество, 1999. 320 с.
Политическите фразеологизми в българския печат след Втората световна война (1944-1956). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 371-378.
Социолингвистични аспекти на неопределителния детерминатор някакъв. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 206-209.
Цветните думи – цветът на думите или думите за цвят. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 195-202.
Функционална системност на паремиите в инцидентна улична реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 146-151.
За турцизмите и диалектизмите в българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 218-219.
За израза Не е край. – Език и литература, 1970, № 1, с. 69-70.
Крупно дело на българската лексикография. Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Език и литература, 1975, № 5, с. 70-72.
Към въпроса за значението на думата. – Български език и литература, 1968, № 4, с. 3-14.
Към въпроса за значението на думата. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 4-18.
Необоснована защита. Защищавам. – Език и литература, 1984, № 4, с. 89-91.
Някои въпроси във връзка с думата като речникова единица. – Език и литература, 1957, № 2, с. 125-140.
Някои въпроси във връзка с думата като речникова единица. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 22-38.
Отглаголни съществителни с наставка -не от свършени глаголи. – Език и литература, 1966, №2, с. 39-48.
Относителни прилагателни с наставки -ен, -ин в съвременния български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІ, 1972, № 1, с. 1-24.
Отношението на нашия народ към религията, отразено във фразеологията на езика ни. – Атеистична трибуна, 1976, № 4, с. 30-37.
Прилагателното име като художествено определение. София, „Народна просвета”, 1974. 112 с.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с. – Език и литература, 1988, № 1, с. 122-125.
Сложни съществителни или словосъчетания (Полуслято или разделно писане). – Език и литература, 1986, № 4, с. 82-84.
Съкровищница на българския език. Рец. за: Речник на българския език, Т. 1 (А-Б). София, БАН,1977. 910 с. – Език и литература, 1978, № 5, с. 122-127.
За опростяването и обедняването на изказа. Има(м) / няма(м) проблем(и). – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 91-97.
За функционалните еквиваленти на отрицателните местоимения. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 41-45.
За опозицията ида – ходя в съвременния български език. – Език и литература, 1982. № 4, с. 105-114.
Морфологични особености на политикономическите термини с оглед на преподаването им пред чуждестранните студенти. – Науч. тр. ВИИ, ІІ, 1986, с. 245-261.
К вопросу о лингвокультурных особенностях соматических фразеологизмов в русском и болгарском языках. – В: Актуальные проблемы русского языка и методики его преподавания. V научно-практическая конференция молодых ученых. Москва, „Флинта”, 2003, с. 150-157.
К проблеме национально маркированных устаревших ФЕ (на материале русского и болгарского языков). – В: Актуальные проблемы русского языка и методики его преподавания. Т. 2. Москва, 2000, с. 27-30.
Лингвокультурный аспект контрастивной фразеологии (на материале ФЕ с компонентом глаз в русском и болгарском языках). – В: Аспекты констрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 165-187.
Метафора современности (на материале языка российских и болгарских масс-медиа). – В: Актуальные проблемы русского языка и методики его преподавания. VІІІ Научно-практическая конференция молодых ученых. Москва, 2006, с. 27-37.
Русская и болгарская спортивная метафора. – В: Современная филология. Актуальные проблемы, теория и практика. Сборник материалов Второй международной конференции „Современная филология: теория и практика”. Красноярск, 2007, с. 51-56.
Русские и болгарские соматические фразеологизмы с компонентом голова в контексте культуры. – В: Чтения, посвященные дням славянской письменности и культуры. Чебоксары, Изд. Чувашского университета, 2005, с. 129-139.
Театральная метафора в политическом дискурсе (на материале языка российских и болгарских масс-медиа). – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 58-79.
Устаревшие фразеологические единицы русского языка и их болгарские эквиваленты. Диссерт. Москва, 2002.
Русский и болгарский „головной убор”: лингвокультурологический аспект (на материале русских и болгарских фразеологических единиц). – В: Русистика 2008. Язык, коммуникация, культура. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с 163-170.
За произхода на фолклорния фразеологизъм тилилейско горие. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 114-120.
Някои методи за автоматично разпознаване на съставни лексикални единици за български език. – Български език, 2009, № 3, с. 48-69.
Основни теоретични проблеми, свързани с разпознаването на съставни лексикални единици в българския език. – Български език, 2008, № 4, с. 59-72.
Проблеми на езиковата динамика в съвременния словашки, чешки и български книжовни езици. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 223-231.
Оказионалната лексика в поетическия речник на Лилиев. – Български език и литература, 2006, № 3, с. 30-36.
За някои аспекти на понятието интерлингва и семантичен метаезик и ролята им при семантична репрезентация на значението. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 194-203.
Език и стил на романа Железният светилник от Димитър Талев. – Език и литература, 1980, № 6, с. 86-97.
Возникновение ФЕ с названиями растений на материале русского и болгарского языков. – Изв. Съюз на учените, Сливен, ІІІ, 2001, с. 119-121.
Интернационализация на словашкия и българския речников състав. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 24 -33.
Непреднамерени оказионализми. – Български език, 1984, № 5, с. 451-456.
Тенденция към архаизация на лексикални елементи от съвременния словашки и български речников състав. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 43-48.
Някои проблеми на семантичната декомпозиция на глаголното значение: Схема на семантичните връзки между глаголните значения за причина. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 163-175.
Компонентен анализ и глаголна префиксация (принос към деривационната типология). – Съпоставително езикознание, 1988, № 1, с. 37-42.
За новия румъно-български речник. Рец. за: Арнаудов, Валентин, Лукреция Мишу. Румъно-български речник. София, „Наука и изкуство”, 1955. 919 с. – Език и литература, 1956, № 4, с. 313-315.
Грамматические средства выражения болгарских и турецких пословиц. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, pp. 123-124.
Рец. за: Endler, Dietmar, Hilmar Walter. Wörterbuch Bulgarisch-Deutsch. Leipzig, Verlag Enzyklopädie, 1980. 931 p. – Съпоставително езикознание, 1981, № 1, с. 98-103.
Некоторые русские заимствования в болгарской лексике (на материале журнала БТА – „Паралели”) – В: Семантический аспект изучения языковых единиц. Ашхабад, 1982, с. 98-110.
Динамика при съществителни имена от женски род за лица в съвременния български книжовен език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 95-99.
Едно абсурдно название (феминално название за лица мъже). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 310-313.
Защо само придвижвам и придвижвам се? – Български език, 2006, № 4, с. 112-113.
Иновации при суфиксацията на съществителните имена за лица жени. – В: Езикови проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 237-241.
Интерпретация на взаимните глаголи в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 174-181.
Нарицателни имена за съпругата. – Български език, 2005, № 2, с. 117-118.
Правописен учебен речник. Рец. за: Пашов, Петър, Мария Пашова. Правописен речник на българския език. Пловдив, „Хермес”, 2000. 470 с. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 20-23.
Професионалните имена за лица – теоретични и лексикографски въпроси. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 190-193.
Професионалните имена за лица в РРОДД. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 144-149.
Рец. за: Българско-немски (универсален) речник. София, PONS, 2003. 1118 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 27-28.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Речник на трудностите в българския език. София, „Атлантис”, 1999. 464 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 24-26.
Рец. за: Речник на българския език. Т. 11. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Емас”, 2002. 1240 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 56-58.
Рец. за: Симов, Кирил, Диана Благоева, Сия Колковска, Светломира Манова, Магделена Паунова. Електронен синонимен речник (тезаурус) на българския език. – Български език, 2004, № 4, с. 112-113.
Семантичната структура на глагола поемам. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 57-61.
Стилистично маркирани множествени форми в съвременния печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 182-185.
Съкратените названия на министерства и на министри в съвременните масмедии. – В: Краят на хилядолетието. Носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 386-391.
Pourquoi pas и защо не. Рец. за: Исмаил, Н. и др. Българско-френски речник. Трето преработено и допълнено издание. Велико Търново, „Габеров”, 2000-2001. 872 с. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 29-32.
Представката раз- и нейното лексикографско представяне в „Речник на българския език”. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 119-125.
Въпроси на типологичното съпоставяне на белоруската и българската лексика. – Съпоставително езикознание, 1980, № 5, с. 4-11.
К типологии белорусского и болгарского лексикона. – Год. СУ. Фак. слав. фил., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 57-61.
Лексическая типология славянских языков. Минск, БГУ им. В. И. Ленина, 1983. 47 с.
Супастаўляльнае (канфрантацыйна-тыпалагiчнае) вывучэнне лексiкi славянскiх моў. – Весн. БДУ, 1983, № 1, с. 10-13.
СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗУЧАВАНЕ НА ЧАСТНИТЕ ЛЕКСИКАЛНИ СИСТЕМИ НА СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ В СИНХРОНИЯ И ДИАХРОНИЯ. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г.София, БАН, 1979. 216 с.
Към въпроса за отглаголните прилагателни имена на -ем, -им. – Български език, 1986, № 1, с. 36-40.
Една граматическа особеност на медицинските термини. – Български език, 1991, № 4, с. 367-369.
Българският предлог срещу и неговите руски съответници. – Език и литература, 1949-1950, № 3, с. 207-214.
Замечание об относительных прилагательных с суфиксом -шн- (-шн-) в русском и болгарском языках. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1958, с. 79-90.
Некоторые наблюдения в связи с болгарским предлогом срещу и его русскими параллелями. – Год. СУ. Историко-филолог. фак., XLVІ, 1949-1950, № 4, 75 с.
Тип местоименни частици в съвременния български език. – Тр. ВПИ, VІ, 1970, № 2, с. 53-80.
За поетичния стил и изразните средства в поезията на Пеньо Пенев. – Български език и литература, 1964, № 1, с. 32-37.
Овладяването на българския език като чужд в огледалото на метафората. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 3, с. 60-77.
Към проблема за семантичното усвояване на лексикалните заемки. – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 22-27.
О семантическом тождестве русских и болгарских слов, заимствованных из французского языка. – Болгарская русистика, 1991, № 4, с. 57-62.
Ботев и Херцен. Някои мисли за публицистичния стил на двамата писатели. – Изв. Инст. за литература, ХVІІІ-ХІХ, 1966, с. 205-215.
Место составных терминов в системе языка (На материале русской и болгарской терминологии пищевой промышленности). – Науч. тр. ВИХВП, ХХІV, 1977, № 3, с. 377-386.
Русско-болгарские параллели терминов консервной промышленности. – В: Герценовские чтения. Краткое содержание докладов. Филологические науки. Ленинград, 1971, с. 45-47.
Терминология консервной промышленности (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. Ленинград, 1975. 200 с.
О необходимости составления специальных словарей по пищевой промышленности. – Науч. тр. ВИХВП, ХХІV, 1977, № 3, с. 369-375.
Нови данни за българската ботаническа лексика от топонимията на средновековна Македония. – Проглас, 1998, № 1, с. 44-55.
Среднобългарска географска лексика. – Български език, 1996, № 3, с. 52-56.
Стопанска и битова лексика в българската средновековна топонимия. – Родина, 1997, № 1-2, с. 120-128.
Българско-турски речник. Рец. за: Романски, Стоян, Стефан Илчев, Т. Делиорман. Българско-турски речник. София, БАН, 1961. 1250 с. – Отечествен фронт, № 5473, 7.ІV.1962.
За формирането на българската анатомична терминология – терминологична подсистема с обединяващ семантичен признак „двигателен апарат”. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 215-220.
Научните имена на животните. – Природа и знание, 1958, № 10, с. 14-15.
Експресивната лексика от собствени имена в повестта Чичовци. – Българска реч, 2000, № 3, с. 33-34.
Рец. за: Радева, Василка. Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 268 с. – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 96-99.
Спорт и речник. – Физкултура и спорт, 1958, № 4, с. 17.
Нов принос в немско-българската лексикография. Рец. за: Арнаудов, Ян., А. Димова, Г. Минкова, Л. Андреева, М. Наумова. Немско-български речник. Т. І (A-L); Т. ІІ (M-Z). София, БАН, 1965. – Български език, 1968, № 1, с. 91-96.
Български залиси с език, книжнина и общество. София, „Наука и изкуство”, 1956. 304 с.
Обеля зъб. – В: Теодоров-Балан, Александър. Български залиси с език, книжнина и общество. София, „Наука и изкуство”, 1956, с. 147-148.
От игла до конец. – В: Теодоров-Балан, Александър. Български залиси с език, книжнина и общество. София, „Наука и изкуство”, 1956, с. 145-146.
Още един израз на чело. – Език и литература, 1950, № 3, с. 238-241.
Творници при- и пре-. (Лексиколожки оглед). – Български език, 1953, № 2, с. 138-146.
Към въпроса за значението на един глагол. – Български език, 1992, № 1, с. 69-70.
Семантика и съчетателни способности при някои глаголи от езика на математиката. – Български език, 1989, № 4, с. 365-369.
Противоречия между словообразувателно и лексикално значение. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 223-229.
Езиковите тревоги на езиковеда. Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 226 с. – Учителско дело, № 6, 5.ІІ.1974, с. 8.
Първият правоговорен речник на български език. Рец. за: Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1975. 1022 с. – Български език и литература, 1976, № 3, с. 61-63.
Изработване на двуезичен речник с компютър: (Върху материал от работата ми с финско-българския и българско-финския речник). – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 51-58.
Заемане на прагматични частици. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 7. Билингвизъм и диглосия – съвременни проблеми. София, „Делфи”, 2002, с. 10-17.
Частицата абе като прагматичен маркер. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004. с. 255-266.
Функциониране на неологизмите в обществено-политическата лексика. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLIV, 2005, № 6.2, с. 49-52.
Социално ограничена лексика: Хакерският сленг. – Българска реч, 2001, № 1, с. 42-46.
Семантични особености на фразеологичните единици с числително име в български и английски език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LІ, 1997, с. 3-7.
Соматични фразеологични единици с компонент части на главата в английски, руски и български език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХVІІІ, 1993, с. 343-346.
Езикът на Паисий Хилендарски. – Език и литература, 1962, № 6, с. 5-16.
За речника на Ботевата поезия. – Български език, 1956, № 3, с. 245-262.
Една българска диалектна дума от румънски произход: пъй. – Сьпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 37-39.
Някои методологични проблеми при етимологизуване на българска лексика от славянски и неславянски произход. – Български език, 2003, № 4, с. 80-88.
Проблемите на заетата лексика в славянските етимологични речници. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 123-128.
Произход на фразеологизма тантел марка съм ‘нямам никакви пари, съвсем съм закъсал’. – Български език, 1996, № 5, с. 64-65.
Рец. за: Дзидзилис, Христос. Фонетични проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с. – Съпоставително езикознание, 1992, № 4, с. 62-65.
Рец. за: Парашкевов, Борис. Етимологични дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. София, „Емас”, 2008. 512 с. – Съпоставително езикознание, 2010, № 3.
Три български думи от гръцки произход. – Български език, 1972, № 1-2, с. 100-102.
Три турски заемки в български. – Български език, 2004, № 1, с. 87-89.
Речници на чуждите думи в българския език, излезли през последните петнадесет години. – Български език, 1959, № 4-5, с. 451-456.
Абревиатурите в съвременната българска публицистика. – Български език, 1985, № 1, с. 50.
Българските съюзи в публицистичен текст. София, „Херон прес”, 2006. 92 с.
Въпросът за лексиката като система в съвременното езикознание. – Български език, 1977, № 1, с. 3-14.
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609.
Езикът на българската публицистика (1944-1989). Лингво-статистическо изследване. София, „Евтимов-Илинда”, 1993. 129 с.
За качествеността и относителността на прилагателните имена. – Сьпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 194-200.
Зара Генадиева-Мутафчиева. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 45-46.
Измененията в езика на българския периодичен печат след 1989 г. като обект на лингвостатистиката. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 156-160.
Наблюдения върху лексиката на съвременната българска публицистика. – Език и литература, 1984, № 1, с. 74-82.
Обратни честотни речници – същност и приложение. – Български език, 2004, № 2-3, с. 182-187.
Радослав Мутафчиев. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 43-44.
Рец. за: Крилова, Г. В., Ал. А. Азарова, Е. А. Захаревич, Е. Ю. Иванова, Е. Вл. Цуцкарьова, З. К. Шанова, М. Ю. Котова. Честотен речник на Вапцаровата поезия. Велико Търново, „Абагар”, 1996. 288 с. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 180-186.
Римно-комбинаторен речник на лириката на П. К. Яворов. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 167-173.
Семантична структура на прилагателните за пространствен размер. – Език и литература, 1976, № 3, с. 27-36.
Семантична характеристика на прилагателните за линеен размер. – Български език, 1972, № 1-2, с. 38-46.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в авторовата реч на българската художествена проза (семантико-статистически анализ). Дисерт. София, 1974. 349 с.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в светлината на статистическия анализ. – Български език, 1974, № 1, с. 11-26.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в авторовата реч на българската художествена проза. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 77-130.
Семантично-функционални особености на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 152 с.
Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език и възможности за изследвания върху неговия материал. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 355-360.
Честотен речник на българската публицистика (1944-1989) и изследвания върху неговия материал. – В: Езикът на тоталитарното и посттоталитарното общество. София, „Прохазка и Качармазов”, 1996, с. 144-148.
Честотни речници – същност и приложение. – Език и литература, 1989, № 6, с. 66-75.
Лексикализирана граматика на български глаголни фразеологизми. – Български език, 2009, № 3, с. 48-69.
Организация на лингвистичната информация в компютърен морфологичен речник на български глаголни фразеологизми. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 308-321.
Фразеологични единици в българския и полския език, свързани с християнството. Дисерт. София, 2006.
За някои структурно-семантични особености на пословиците в хинди и в българския език. – В: Политики на различието, езици на близостта. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 528-540.
Допълнителният маркер бели / черни (народи) в историческата етнонимия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 151-154.
Лексикално-семантични категории в етнонимията и някои аспекти на етимологичната интерпретация на етнонима българин. – Български език, 1989, № 1, с. 62-69.
Опит за изясняване произхода и значението на българските неопределителни местоимения и наречия, образувани с еди... – Български език, 1995, № 5-6, с. 504-506.
Пейоративизмите като обект на социолингвистични изследвания. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1990, с. 62-72.
Прабългарското лексикално наследство в историческите паметници и документи. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 261-266.
Социолингвистичен анализ на асоциации върху химическа терминология, използвана в българското училище. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 320-323.
Лексикални и граматически оказионализми в романите от поредицата „BG КРЪСТНИКА” на Георги Стоев. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVII, 2008, № 5.3, с. 75-78.
Прилагателните имена за цвят в български и френски език (типология на словообразуването и семантиката). – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1997, с. 249-258.
Опит за семантичен анализ на модалното наречие peut-être в съпоставителен план с български език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, 1983, с. 46-36.
Защо ни са тия чуждици? – Народна армия, № 2393, 20.V.1956.
Близкая лексика в плане русского и болгарского языков. – В: Лингвистические основы и методические проблемы интерференции при изучении русского языка славянами. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 288-292.
Тенденции в развитието на морската терминология (в английски и български език). Дисерт. Варна, 2003. 380 с.
За някои редки книжовни и диалектни думи от българския словен имот. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 19-22.
Интерлексемите в българския и немския език – словообразувателен и семантичен анализ. Дисерт. София, 1996. 282 с.
Метонимният пренос в българския и немския език (на материал от международната лексика). – In: Mélanges de linguistique, sémiotique et narratologie. София, „Колибри”, 1999, с. 418-428.
Регионалните особености на немския език в областта на международната лексика в съпоставка с българския. – Чуждоезиково обучение, 1996, № 6, с. 42-46.
Семантични особености на интернационалната лексика в българския и немския език. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 2-3, с. 11-18.
Словообразувателна структура на интернационализмите в българския и немския език. Контрастивен анализ. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 5-6, с. 4-9. 
Ориентализмите в младежкия сленг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 52-55.
Болгарский исторический словарь: состояние и перспективы. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 105.
Рец. за: Чобанова, Рада. Руско-български и Българско-руски речник. София, ИК „Колибри”, 2007. 1155 с. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 98-100.
Некоторые наблюдения над переводом метафор в творчестве эмилияна Станева. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІ, 1994, № 1, с. 249-252.
За правилна българска спортна терминология. – Народен спорт, № 48, 17.VІ.1955.
Български пословици и поговорки и библейските им еквиваленти. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLI, 2004, № 6.2, с. 70-75.
Езикови и семантични отношения между някои руски и български пословици и поговорки. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLI, 2004, № 7.2, с. 16-24.
Експресивни и смислови изменения при пословиците варианти. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVII, 2008, № 5.3, с. 66-70.
За формалния и семантичния критерий при определянето на народните умотворения от преходен тип. – Българска реч, 2005, № 1, с. 46-53.
Културно-езикови характеристики на български и руски пословици и поговорки. – Изв. НЦ „Св. Дазий”, 2007, № 2, с. 255-261.
Стилистика на българския език. Теоретични разработки, задачи и текстове за упражнения. Учебно помагало. Силистра, „Ковачев”, 2004. 200 с.
Стилистични изяви на лексиката в съвременната ни публицистика. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XL, 2003, № 5, с. 23-26.
Методика за съставяне на словника на двуезичен / многоезичен терминологичен речник. – Съпоставително езикознание, 1988, № 2, с. 38-46.
Опит за класификация на по-важните екзоними в славянските езици (български, руски, полски, чешки, сърбохърватски). – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 5-12.
Рец. за: Павлова, Г. Немско-български речник-минимум на лингвистичните термини. София, СУ „Климент Охидски”, 1986. 160 с. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 101-103.
Наука и терминология. София, „Наука и изкуство”, 1985. 187 с.
Клетвите в лексикалната система на езика. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСVІ-ХСVІІ, 2007, с. 43-90.
Анализ на употребата на относителните прилагателни в авторовата реч на художествената проза на български, руски и чешки език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 163-204.
Детопонимни чужди неологизми в българския и чешкия език след 1989. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 365-376.
За лексикалното взаимодействие на българския език с други езици. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 175-187.
За лексикографското тълкуване на някои глаголи за движение в съвременния български език (лазя, влека / влача). – Български език, 1982, № 2, с. 141-148.
За семантиката на една двойка глаголи в съвременния български език (яхам-яздя в съпоставка с jeti-jezditi в чешкия език). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 178-186.
Новите собствени имена като източник на промени в лексиката. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 272-281.
Собствени имена (nomina propria) като проводник на интернационализация в лексиката и като обект на лексикографско описание. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 205-214.
Собствените имена и интернационализацията на лексиката в българския и чешкия език след 1989 г. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 213-232.
Собствените имена като обект на обработка в двуезичните електронни речници на славянските езици – проблеми и решения. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, UJČ AV ČR, 2008, s. 203-218.
Чешки влияния в българската музикална терминология. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 15-22.
Ремесленная терминология в славянских языках (этимология и опыт групповой реконструкции). Москва, „Наука”, 1966. 416 с.
Рец. за: Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник. Свезка ХІХ-ХХ (т. ІІІ), крес-курти. София, БАН, 1980. 160 с. – Этимология 1981. Москва, 1983, с. 159-160.
Сопоставительный анализ полисемии общеславянских прилагательных в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1984, № 5, с. 21-27.
Няколко интересни фразеологизма у Йордан Йовков. – Български език, 1976, № 5, с. 419-420.
За някои особености на полисемията в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 6, с. 19-22.
Някои особености на лексикалните съотношения в българския и виетнамския език. – В: Първи международен конгрес по българистика. Т. 3. Сравнително езикознание. Диалектология. Превод. София, БАН, 1983, с. 136-145.
Някои проблеми на полисемията в български и виетнамски. Дисерт. София, 1979. 175 с.
Опит за съпоставително-семантично изследване на глаголите за движение в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 5, с. 22-34.
Съпоставително-семантичен анализ на полисемантични роднински названия в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 42-50.
Местоименията като евфемизми в балканските езици. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 393-399.
Джендър в български пословици. – Glasnik Etnografskog Instituta SANU, LIII, 2005, s. 221-229.
Репрезентация на джендерна идентичност в българските пословици. – Проблеми на българския фолклор, 2005, № 10, с. 339-345.
Бележки върху новия Френско-български речник на Бл. Мавров. Рец. за: Мавров, Благой. Френско-български речник. София, „Наука и изкуство”, 1959. 579 с. – Български език, 1960, № 2-3, с. 285-288.
По някои въпроси на българско-френските речници. – Български език, 1960, № 6, с. 505-510.
За езика и стила на Георги Караславов в романа-епопея Обикновени хора. – Български език, 1977, № 2, с. 107-114.
Об одной лексико-семантической параллели (На материале карпато-балканского обряда „полазник”). – В: Славянское и балканское языкознание. Москва, „Наука”, 1977, 21-76;
Българското прилагателно под режима на „медийния” език. – Сьпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 25-38.
Межъязыковые омонимичные соответствия болгарского и русского языков. – В: Русский язык в системе славянских языков: история и современность. Москва, 2003, с. 27-29.
Сопоставительный анализ фразеологизмов, определяющих лицо, с элементом зоонимом в болгарском и русском языках. – Русский язык, 2005, № 6, с. 345-348.
Възможни направления в съпоставителните лексически изследвания. – Руски и западни езици, 1975, № 1, с. 1-10.
Антропонимите като елемент на фразеологията. – Проглас, 1998, № 3-4, с. 190-194.
Към въпроса за пространствените значения и семантиката на ходя, отивам и идвам. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 196-200.
Семантика и прагматика на идвам, отивам и ходя. – Български език и литература, 2000, № 3-4, с. 9-13.
Към употребата на фразеологизми в българския език. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 53-58; 2009, № 3, с. 93-97.
Типология на речниците и въпросът за съвременните типове речници. – Български език, 1988, № 4, с. 289-294.
Към въпроса за гръцките заемки в български език. – Български език, 1961, № 4, с. 339-342.
Глаголи от гръцки произход в български език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 279-284.
Гръцката дума прополис в езика на пчеларите. – Български език, 1966, № 4, с. 391.
Гръцки думи в съвременния български език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 87-89.
Гръцки заемки в съвременния български език. София, БАН, 1969. 186 с.
Гръцки заемки в съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 138-146.
За някои думи от гръцки произход в български език. – Български език, 1970, № 2-3, с 210-215.
За някои редки и остарели думи от гръцки произход в български език. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1973, с. 279-286.
Изработване на двуезични речници. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1959, с. 223-262.
Към въпроса за българо-гръцките езикови връзки. – Български език, 1965, № 4-5, с. 390-392.
Към въпроса за българските заемки в гръцкия език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 879-884.
Към въпроса за гръцките калки в българския език. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 499-502.
Към въпроса за произхода на думата сурва и обичая да се сурвака на Нова година. – Български език, 1965, № 6, с. 515-519.
Лексико-семантични наблюдения върху гръцките заемки в български език. – Български език, 1966, № 4, с. 314-321.
Новото издание на Френско-българския речник на Бл. Мавров. Рец. за: Мавров, Благой. Френско-български речник. София, „Наука и изкуство”, 1959. 579 с. – Български език, 1960, № 4, с. 372-378.
Някои редки народни думи от гръцки произход в българския език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 149-153.
Пътят на проникване на някои устойчиви съчетания в български език. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 339-344.
За генетичния статус на дериватните образувания на калките в руски и български език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 23-32.
За някои аналогични черти в лексикалния развой на руски и български език през годините на социалистическото строителство. – Български език, 1964, № 1, с. 3-11.
За праславянския, прабългарския, старобългарския, църковнославянския и руския слой в Българския етимологичен речник. – Български език, 1999-2000, № 1, с. 33-41.
Изразни средства от църковната книжнина в стиловете на съвременната българска публицистика и художествена литература. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 493-502.
Промени в лексиката на българския език през годините на социалистическото строителство у нас. – Изв. ВПШк., VIII, 1960, с. 140-165.
Рец. за: Сопоставительное описание русской и болгарской лексики (материалы по формальному сопоставлению). София, МНП, 1984, 168 с. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 146-149.
Русизмы и церковнославянизмы в лексике болгарского литературного языка. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 54-60.
Смысловые корреляции и оппозиции в общественно-политическом дискурсе (На материале русского и болгарского языков в постсоциалистический период их развития). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 64-69.
Стилистични промени в лексиката на българския език през последните десетилетия. – Български език, 1969, № 4-5, с. 345-354.
Езиковата компетенция и мястото на паронимите в обучението по български език като чужд. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 181-193.
Персийски думи в българския език. София, „Авангард Прима”, 2004. 116 с.
Дължината на думата в английския, немския, руския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 2, с. 12-30.
Различни и все пак еднакви. – Руски и западни езици, 1983, № 4, с. 55-58.
Найден Геров и неговите предшественици. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 269-275.
За класификацията на наречията в съвременния български език. – Език и литература, 1987, № 1, с. 14-20.
За класификацията на наречията в съвременния български език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 388-400.
Книжовно и диалектно в съвременния български език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 9-19.
Некоторые особенности словарного состава славянских языков. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 72-75.
Этимологические заметки к болгарским омонимам. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, p. 100.
Някои наблюдения върху словообразователната семантика на глаголи със суфикс -ей-/-ее-. – Език и литература, 1984, № 5, с. 101-105.
Някои особености в езика на Ботевите стихотворения. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 69-86.
Вълшебното огледало. София, „Отечествен фронт”, 1981. 184 с.
За чуждите думи в нашия език. – Литературен фронт, № 3, 17.І.1974, с. 5-6.
Глаголи със специфичен субект в българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 2004. 96 с.
За глаголната семантика. – Год. ДЕО, ХІІІ, 2005, с. 5-12.
За префиксалните значения при глаголите за звукова самоизява. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 100-101.
За семантичната структура на префигираните глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 61-62.
Компонентите в тълкуването на глаголната семантика. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 80-84.
Ономасиологични особености на глаголи със специфичен субект. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 101-103.
Производни глаголи за самоизява, образувани с префикс на-, в съвременния български език. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 68-70.
Семантични особености на глаголите за самоизява. – Български език, 1996, № 5, с. 70-74.
Турските думи в българските фразеологизми. – В: Турският език – минало, настояще и бъдеще. Шумен, Дружество за турски език и култура, 2004, с. 47-50.
Наименования на цветовете в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 3-19.
Наблюдения върху адвербиалната синонимия в езика на Евтимий Търновски. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 3-13.
Някои моменти от историческия развой на термина наречие. – Език и литература, 1977, № 5, с. 54-60.
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Български език, 1981, № 1, с. 82-86.
Скивай тоя щур купон, или езикът на младежта. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 5-6, с. 10-16.
За глаголи с лексикализирано си. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 183-187.
За функцията на дискурсната частица де. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 323-330.
Към класификацията на така наречените „глаголни междуметия” в българския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 9-13.
Материали за честотен речник на българската електронна комуникация. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 112-127.
Преводът като средство за анализ на дискурсни частици. – Български език, 2010, № 1, с. 37-44.
Представянето на прагматични частици в тълковен речник. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 44-51.
За точна и ясна употреба на думите в речта. – Български език и литература, 1993, № 2, с. 62-64.
Медицинската терминология по анатомия и физиология в речника на Найден Геров. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 42-44.
Светът на здравето и на болестта в речника на Найден Геров. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 96-101.
Семантика на думата език. – Език и литература, 1983, № 4, с. 113-120.
Езиково съкровище, което малцина познават. Рец. за: Геров, Найден. Речник на блъгарский язик. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 51-57.
За някои семантико-граматични разновидности на съюза но в съвременния български език. – Език и литература, 1986, № 4, с. 96-99.
Измерване на семантичната съотносителност на съюзите а, но, и в българския и руския език (експериментално психолингвистично изследване). – Съпоставително езикознание, 1987, № 6, с. 13-19.
Една неправилна употреба на термина производителност на труда. – Български език, 1986, № 1, с. 75-76.
Языковое родство славянских народов (на материале словаря). Москва, „Учпедгиз”, 1960. 64 с.
Антонимни отношения при компаративните фразеологични единици в английския и в българския език. – Год. ДЕО, 2009, XVI, с. 205-210.
Антропоцентризъм и пейоративна оценка на фразеологичните единици (ФЕ) със семантичен център зооним. – Езиков свят, 2009, № 1, с. 57-64.
Компаративните фразеологични единици в английския и в българския език. Дисерт. София, 2007.
Наблюдения върху структурните компоненти на фразеологични единици със семантичен център зооним. – Език и литература, 2009, № 3-4, с. 162-184.
Относно устойчивите сравнения във фразеологичната система на английския и българския език. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІІ, 2004, с. 40-44.
Семантични групи при компаративните фразеологични единици в английския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 2009, № 1, с. 5-22.
Синонимия при компаративните фразеологични единици в английския и в българския език. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІІІ, 2005, с. 56-73.
Средства за възникване на компаративни фразеологични единици (върху материали от английския и българския език). – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 298-307.
Структурни модели при френския език със семантичен център зооним. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, VІ, 2008, с. 312-322.
Устойчиво сравнение и метафора. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІV, 2006, с. 30-33.
Фразеологията като лингвистична дисциплина. Фразеологично ниво. Фразеологичен минимум. – Год. НОбрИ, 2008, № 2, с. 28-33.
Диалектната лексика в тълковния речник на националния език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 206-207.
Диалектната лексика в тълковния речник на националния език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 163-170.
Един... ненужен справочник за българските лични имена. Рец. за: Бояджиев, Валентин. Български именник. Най-пълният тълкувател на личните имена. 2009, София, „Millenium”. 231 с. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 133-135.
За произхода на термина баща. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 380-390.
За русизмите преди и след... – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 100-103.
За ученическия жаргон. – Народна култура, № 8, 24.ІІ.1962.
Закусъчна, закусвалня или закусвачница? – Език и литература, 1959, № 2, с. 147-148.
Нарицателни и звателни термини за по-възрастен роднина от мъжки пол в българския език. – Българска реч, 2008, № 1, с. 73-84.
Рец. за: Нов правописен речник на българския език. Отг. ред. Валентин Станков. София, „Хейзъл”, 2002. 1069 с. – Българска реч, 2003, № 1, с. 59-65.
Зоонимы как компоненты фразеологических единиц русского и болгарского языков. – В: Русистика: функциональный и семантический аспекты. Тюмень, 2001, с. 169-174.
Компаративные фразеологизмы с компонентом зоонимом во фразеологической картине мира: (На материале русского и болгарского языков). – В: Лингвистические аспекты речевой культуры. Тюмень, 2000, с. 34-39.
Компаративные фразеологические единицы с компонентом зоонимом: (На материале руссского и болгарского языков). Диссерт. Тюмень, 2000.
Культурно-национальная специфика эталонов сравнения в КФЕ (На материале русского и болгарского языков). – В: Славянские духовные традиции Сибири. Тюмень, 1999, с. 66-69.
Езикова немарливост или медицинско недомислие. – Български език, 1961, № 158-159.
Как се създават жаргонните думи и изрази. – Родна реч, 1966, № 3, с. 44-45.
Глаголните представки и начините за действие в български и френски език. – Тр. ВТУ, ХІ, 1975, кн. 1, с. 301-369.
Имплицитно глаголно съдържание в безглаголните пословици и поговорки. – Български език, 1981, № 2, с. 123-131.
Механизми на именната номинация в българския език. – Български език, 1984, № 6, с. 500-507.
Номинацията при прилагателните имена в български и във френски език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методй”, 1981, с. 109-122.
Представъчна глаголна номинация с изходна основа съществително в българския и във френския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 312-320.
Светогледът, отразен в българските и във френските фразеологизми с екзистенциално значение. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 129-132.
Трансформации при превода на българските наречия за начин на действие на френски език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 79-88.
Една хипотеза за лексикосемантичните отношения между родствени, преходни и контактиращи езици. – Български език, 1968, № 2-3, с. 207-210.
Класификационната група на музикалните инструменти в терминологичния речник по хуманитарни науки. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 311-314.
Лингвистична характеристика на някои основни термини по металознание. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 210-238.
Лексикографски въпроси при съставянето на новия Българо-руски речник. – Изв. Съюз на учените, Варна, 2000-2001, № 1-2, с. 48-50.
Авторская метафора как отражение национальных и индивидуальных компонентов в художественном переводе (на материале перевода на русский язык романа Й. Радичкова Праща Н. Глен). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 327-336.
Из историята на руско-българските езикови връзки. София, „Наука и изкуство”, 1963. 179 с.
Журналистическата фразеология в сърбохърватския и в българския език – семантични и функционални аспекти. – Съпоставително езикознание, 1999, № 1, с. 12-25.
Межъязыковые соответствия омонимичного характера в славянских языках. – Болгарская русистика, 2010, № 1-2, с. 53-71.
О современном содержании одного из лексических значений слова гражданин в русском и в болгарском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 54-58.
Лексико-синтактична характеристика на термините – словосъчетания в областта на биологията. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 118-122.
За три ключови думи в поетичния език на Вазов. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 23-32.
Наблюдения върху езика на Светослав Минков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 317-340.
Възвратните глаголи в съвременния български език (Словообразуване и семантика). Дисерт. София, 1993. 282 с.
Глаголи и глаголни форми с възвратен елемент в съвременния български книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995. 98 с.
Глаголи с факултативна употреба на възвратния елемент се. – Български език, 1989, № 4, с. 359-363.
Етикетните формули като реплики в диалога. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, 1996. с. 109-112.
Към семантиката на възвратните глаголи с компонент само- в съвременния български език. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 45-49.
Към семантиката на една група възвратно-средни глаголи. – Език и литература, 1979, № 3, с. 25
Към словообразувателната и семантичната характеристика на възвратните глаголи с елемент си. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 134
Лексемите колега и колежка като етикетни формули в съвременния български език. – В: Българистични проучвания. Т. 6. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, 2000, с. 119-122.
Между чалгата и рапа. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 129-132.
Някои наблюдения върху употребата на сложни думи в поезията на Христо Смирненски. – В: Майстори на българското художествено слово (10 кл.). София, „Анубис”, 1995, с. 299
Отново за прилагателните на -ем, -им. – Български език, 1989, № 5, с. 471
Представяне на глаголната лексика в речниците на българския език. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 37-46.
Разговорна синонимия в съвременната българска публицистика. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 260-266.
О выражении темпоральной характеристики средствами двух языковых уровней в польском и болгарском языках. – Советское славяноведение, 1989, № 5, с. 60-66.
Уличният език с микрофон и камера. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 106-110.
Думи от гръцки произход в „Рибния буквар” на П. Берон. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, София, 1968, с. 539-545.
Към характеристиката на лексиката и устойчивите съчетания на съвременния български книжовен език от началото на ХІХ в. (върху материал от съчиненията на Йоаким Кърчовски). – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 5-77.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Българското речниково дело през Възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с. – Списание на БАН, 1998, № 3-4, с. 143-144.
История на българския език. Т. 2. Езикови взаимности между българи и румъни. София, „Наука и изкуство”, 1984. 610 с.
Руско-български паралели. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 168-175.
За езика на младежкото литературно творчество. – Български език, 1953, № 1, с. 26-28.
Пуристи не можем да бъдем, но... – Отечествен фронт, № 9980, 18.ІІІ.1977.
Баницата като метафора (Кулинарната метафора в българската публицистика). – Проглас, 2007, № 1, с. 156-164.
Езиковата игра в съвременната публицистика. Велико Търново, „Фабер”, 2002. 176 с.
За ключовите думи в българската публицистика. – В: Дни на науката’98. Велико Търново, „Абагар”, 1998, с. 63-70.
За фразеологичните трансформации в публицистичния текст. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 293-299.
Каламбури със собствени имена в българската публицистика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 9. Велико Търново, ИВИС, 2009, с. 429-512.
Новые слова в болгарской и русской публицистике. – В: Лингвистические и культуроведческие аспекты русского языка в сопоставлении с родным. МАПРЯЛ, 11-14 октября 1996. Доклады международной конференции. Пловдив, 1997, с. 67-70.
Семантико-стилистический анализ фразеологии в шутке А. П. Чехова Медведь в сопоставлении с ее болгарским переводом. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 107-113.
Българските пословици за здравето и болестта. – Социална медицина, 2004, № 1, с. 42-44.
Глаголно-именни устойчиви словосъчетания в съвременния български език. – Език и литература, 1987, № 5, с. 110-114.
Опыт семантического и сопоставительного анализа болгарских частиц нали и май в сопоставлении с русским и немецким языками. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 27-39.
Беларуска-паўднёваславянскiя лексiчныя сувязi: некаторыя праблемы i вынiкi. – В: Слова беларускае: з гiсторыi лексiкалогii i лексiкаграфii. Мiнск, 1994, с. 167-182.
Беларуска-паўднёваславянскiя лексiчныя сувязi: некаторыя праблемы i вынiкi. – Беларуская лiнгвистыка. Вып. 5. Мінск, 1974.
З балгарска-беларускiх моўных паралеляў. – В: Слово и культура. Т. 1. Москва, 1998, с. 326-331.
Върху проблема за създаване на терминологични речници и други помагала за преводачите на научна и техническа литература у нас. – В: Теоретична конференция „Преводът в служба на науката и техническия прогрес”. София, Съюз на преводачите в България, 1977, с. 209-214.
Някои наблюдения за смисловите функции на съзнателно огрубената лексика във Вапцаровата лирика. – Образование и квалификация, 2000, № 1, с. 63-66.
Аспектуалност и количество. Велико Търново, „Фабер”, 2003. 308 с.
За итеративните глаголи в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІХ, 1991, № 1, с. 99-106.
Категорията кратност в съвременния български книжовен език. Дисерт. Пловдив, 1999. 307 с.
Лексикални средства за изразяване на кратност в съвременния български език. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 110-115.
Загадка времени в болгарской и русской концептосфере. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 98-105.
Концептуализация и истина в руското и българското езиково съзнание. – Славистика. III. 2008, с. 76-85.
Лексемите един / один в българския и руския текст – предизвикателства на превода. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 479-489.
Счастье в болгарской и русской концептосфере. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 431-434.
Безбог – един семантичен и словообразувателен архаизъм. – Български език, 1987, № 1-2, с. 116-118.
Един славянски семантичен архаизъм. – Български език, 1968, № 2-3, с. 207-210.
Нови българско-славянски речници, издадени в чужбина. – Български език, 1968, № 2-3, с. 258-262.
Фрагменти от религиозната и метафоричната картини на света. – Науч. сесия 2006. НВУ „Васил Левски”, 2007, № 3, с. 250-261.
Още веднъж за чуждиците. – Български език, 1980, № 3, с. 241-242.
Рец. за: Отмъщението на думите. Христо Първев, Елена Гергиева, Валентин Станков, Владко Мурдаров, Таня Бехар . София, „Наука и изкуство”, 1984. 153 с. – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 83-84.
Показателните местоимения в съвременния български книжовен език. Семантика и употреба. Дисерт. София, 1998. 262 с.
Значение и употребление слов только и само в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 21-30.
Фразеосхемы в структуре русского и болгарского сложных предложений уступительной семантики. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 49-52.
Болгарское пак и его семантические эквиваленты в русской лексике. – В: Славистични изследвания. Т. 5. София, СУ „Климент Охридски”, 1984, с. 115-126.
К сопоставительному изучению русской и болгарской лексики. – Болгарская русистика, 1979, № 2, с. 35-42.
К специфике сопоставительного исследования лексики близко-родственных языков (на материале русского и болгарского). – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 203-212.
Към въпроса за устойчивите словосъчетания. – Български език, 1961, № 1, с. 25-30.
Лексико-семантическое сопоставление двух генетически родственных слов болгарского и русского языков. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 317-326
Морфолого-семантични корелации на прилагателните с префикс без- в съвременния български език (в сравнение с руския). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 823-832.
Некоторые наблюдения над русско-болгарскими лексическими парами в семантическом плане. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 222-226.
Некоторые проблемы семантического изучения лексики русского и болгарского языков. – Год. СУ. Фак. слав. фил., LXXVII (за 1983), 1987, № 1, с. 41-74.
О безэквивалентности в лексике (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1987, № 3, с. 33-46.
О лексическом сходстве и различии русского и болгарского языков. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 117-128.
О сопоставительном описании русской и болгарской лексики. – В: Вопросы сопоставительного описания русского и болгарского языков. Фонетика и лексика. София, 1982, с. 123-182.
Об одном подходе к сопоставительному описанию лексики. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 33-38.
Об отсутствии семантического тождества между генетически родственными словами в современном болгарском и современном русском языках (наречие много). – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 275-280.
Об эквивалентах в сопоставительном исследовании лексики. – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 146-152.
Отрицание при адвербиальных показателях меры признака в русском языке (сопоставительно с болгарским). – Болгарская русистика, 1979, № 5, с. 47-54.
Принципы современной лексической семантики и сопоставительное исследование лексики русского и болгарского языков. – Болгарская русистика, 1983, № 2, с. 66-70.
Рец. за: Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986. 297 с. – Съпоставително езикознание, 1988, № 1, с. 100-101.
Русско-болгарские лексические аналоги (некоторые наблюдения на базе словарных данных). – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 151-156.
Четиридесет години българска лексикография и лексикология. – Български език, 1985, № 1, с. 21-25.
Системность лексики и сопоставительное изучение языков (русский и болгарский). – В: Лингвистические, культурологические и методические вопросы обучения русскому языку как иностранному. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1999, с. 5-11.
Сопоставительный анализ лексики и двуязычные словари. – Болгарская русистика, 1988, № 2, с. 69-79.
Сопоставительный анализ одной русско-болгарской лексической пары (рус. внимательный – болг. внимателен). – Болгарская русистика, 1982, № 3, с. 16-25.
Енантіосемія в современном болгарском языке. Диссерт. Киïв, 2002.
Місце енантіосемії серед інших лексико-семантичних явищ (на матеріалі болгарської мови). – Вісник КЛУ. Серія Філологія, IV, 2001, № 1, с. 213-223.
Причини появи енантіосемії в сучасній болгарській мові. – Наукові записки НаУКМА. T. 18. Філологічні науки, 2000, с. 56-64.
Синтагматичні особливості енантіосемічних слів сучасної болгарської мови. – В: Наука і сучасність. Педагогіка. Філологія. Збірник наукових праць. Т. 24. Киïв, „Логос”, 2001, с. 249-263.
Явище енантіосемії у сфері болгарської фразеології. – В: Наука і сучасність. Педагогіка. Філологія. Збірник наукових праць. Т. 27. Киïв, „Логос”, 2001, с. 266-279.
Ироничните устойчиви сравнения в българския и украинския език. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 13-23.
О философии чисел – от магии к интенсификации релаксации (на материале русской и болгарской идиоматики). – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 389-391.
За фразеологизмите с компонент бог в руски и български език. – Славистика. I. 1998, с. 163-166.
Рец. за: Лачев, Арсени, Слав Кожухаров, Любомир Кавалджиев. Музикален терминологичен речник. (Критика и библиография). София, „Наука и изкуство”, 1969. 463 с. – Българска музика, 1972, № 2, с. 57-60.
За връзката на имплицитната транзитивност с генерализиращия глагол правя. – Език и литература, 1992, № 5, с. 123-125.
О сопоставительном изучении болгарских и русских предлогов. – В: Славянская филология. Т. ІІІ. Ленинград, 1975, с. 51-57.
Към стилистичната характеристика на сложните съществителни имена в съвременния български книжовен език. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 45-76.
Оказионални съществителни имена в българската книжовно-разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 10-21.
Стилистика на българския книжовен език. Ч. ІІ. Лексика и фразеология. Учебно помагало за студенти. София, „Наука и изкуство”, 1982, 232 с.
Стилистични особености на съществителното име в българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1978. 232 с.
Українсько-болгарськi фразеологiчнi паралелi. – Культура слова. Вип. 28. Київ, 1985, с. 81-84.
Българско-полски лексикални паралели. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 241-249.
За метафорите от антропоморфен тип в руски, български и чешки език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. Б, с. 47-52.
За съставните наименования в българския и полския език с етноними в състава си. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 347-354.
Към проучването на българската оризарска терминология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 91-93.
Об одной группе поведенческих глаголов в современном русском языке и ее болгарских семантических параллелях. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 129-136.
Рец. за: Ковачев, Н. П. Честотно-тълковен речник на личните имена у българите. София, „Д-р Петър Берон”, 1987. 216 с. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 180-181.
Собствените имена в речника на Найден Геров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 69-89.
Функционални еквиваленти на португалския предлог para в български език. Дисерт. София, 1993. 169 с.
Българска лексикография и лексикология. – Български език, 1969, № 4-5, с. 377-383.
Българската лексикография в миналото и днес. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 159-179.
Глаголни лексеми с двучленна структура (глагол + си) и лексикографски проблеми. – В: Българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1985, с. 5-14.
Един случай на развитие на противоположни значения в съвременния български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 191-196.
Езикови фактори, обуславящи семантичните вариации на лексикалната единица. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 156-176.
Езикови фактори, обуславящи семантичните вариации на лексикалната единица. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. София, БАН, 1979, с. 40-52.
За граматикализацията на някои лексеми и лексемни форми. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 137-143.
За лексико-граматичната еквивалентност на фразеологичната единица с думата. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 209-219.
За лексико-граматичната еквивалентност на фразеологичната единица с думата. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 320-332.
За мястото на фразеологичните единици в речниковата статия на един тълковен речник. – Български език, 1964, № 6, с. 475-483.
За някои видоизменения във формалната страна на фразеологичните единици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 703-711.
За някои вметнати думи и вметнати съчетания от думи и тълкуването им в речниците. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 213-224.
За някои глаголи с аналитично оформена структура и тяхната лексикографска обработка. – Български език, 1973, № 6, с. 482-488.
За някои типове наречия и тяхната семантико-граматична функция. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 181-186.
За разликата в значенията на думите работя – трудя се и работници – трудещи се. – Език и литература, 1956, № 5, с. 388-389.
За устойчивото в структурата на някои фразеологични единици. – Български език, 1961, № 5-6, с. 436-443.
Към въпроса за изразяване на модалност по лексикален път. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 125-135.
Към въпроса за формата на фразеологичната единица. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 139-181.
Лексикална семантика и някои граматични категории на глагола в българския език. – Български език, 1984, № 5, с. 416-422.
Лексикографическая работа в Институте болгарского языка Болгарской академии наук. – В: Современная русская лексикология. Москва, 1966, с. 178-190.
Лексикография, видове речници и задачи на българската лексикография. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 125-127.
Многотомен речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 128-130.
Някои видове фразеологични единици и тяхното включване в речници. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 559-565.
Някои основни теоретични въпроси при съставяне на фразеологичен речник. – Slavica Slovaca, 1976, № 1, s. 86-89.
Някои особености в семантико-граматическите функции на наречията как, както и като. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 309-317.
Омоними в съвременния книжовен български език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 65-98.
Преглед на лексикографската и лексиколожката дейност на Института за български език при БАН (1981-1984). – Български език, 1984, № 5, с. 472-475.
Приносът на проф. Л. Андрейчин в българската лексикология и лексикография. – Български език, 1976, № 1-2, с. 26-32.
Рец. за: Анкова-Ничева, Кети. Нов фразеологичен речник на българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 463 с. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 218-221.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 162 с. – Съпоставително езикознание, 1989, № 4, с. 68-70.
Семантична и синтактична валентност на лексикалната единица. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 25-32.
Словесният фонд за съставяне на речници при Института за български език. – Български език, 1972, № 5, с. 456-458.
Структурно-синтактични особености на фразеологичните единици и пунктуация и правопис. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 391-401.
Структурно-синтактични особености на фразеологичната единица и пунктуация и правопис. – В: Помагало по български правопис и пунктуация. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 227-238.
Съвременна българска лексикография. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 78-83.
Тридесет години българска лексикография в Института за български език. – Български език, 1972, № 5, с. 456-458.
Устойчиво словосъчетание и фразеологична единица. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 503-512.
Устойчивое словосочетание и фразеологическая единица. – Slavica Slovaca, 1980, № 1, s. 36-43.
Фразеологизми, оформени с начален компонент като. – Български език, 1993-1994, № 1, с. 29-34.
Фразеологизми, оформени с начален компонент като. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 234-240.
Залогът като граматична и лексикографска проблема. – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 167-181.
Принципи за съставяне на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 162-166.
Към концепцията за съставяне на български топонимичен речник. – Български език, 1995, № 4, с. 313-316.
Функционални стилове и научен език. – Социологически проблеми, 1990, № 1, с. 83-91.
Аспекты исследования русско-болгарских апроксиматов. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVII, 1989, № 1, с. 157-164.
За едно символно действие и концептуализацията на неговите производни в български, руски и полски език. – In: Z malą ojczyzną w sercu. Księga pamiątkowa dedykowana Profesorowi Tadeuszowi Zdancewiczowi. Poznań, 2005.
Заметки об одном „некультурном” культурном слове и концептуализации его производных (в русском и болгарском языках). – Русский язык за рубежом, 2002, № 2, с. 52-54.
Идея создания комплексного учебного русско-болгарского словаря и антропоцентрический подход к лексикографированию. – Болгарская русистика, 1991, № 2, с. 73-78.
Интеркултурната комуникация. Аспекти на лингвокултурната теория и практика. Варна, „Студио Ирида”. 135 с.
К вопросу о лексикографической интерпретации коннотаций. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 189-195.
Межъязыковые лексические соответствия омонимического характера (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. Москва, 1992. 145 с.
Наблюдения над некоторыми предикатами чувственного восприятия в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, Филология, № 1, с. 119-123.
Рец. за: Karpaczewa, Marta, Chriska Simeonowa, Emil Tokarz. Pułapki leksykalne. Słownik aproksymatów polsko-bułgarskich. Katowice, Uniwersytet Śląski, 1994. 708 s. – Съпоставително езикознание, 1997, № 1, с. 103-106.
Русско-болгарские аппроксиматы как объект лексикографирования. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, Филология, № 1, с. 177-182.
Русско-болгарские аппроксиматы. Межъязыковые лексические соответствия омонимического характера. – Болгарская русистика, 1991, № 4, с. 50-56.
Русско-болгарские аппроксиматы: Межъязыковые лексические соответствия омонимического характера. – В: Русский язык: история и современность. Москва, 1989.
Формально сходная лексика русского и болгарского языка как объект лексикографирования. – Болгарская русистика, 1992, № 1, с. 35-42.
Абревиатурите в българския език във връзка с чуждото езиково влияние и глобализацията. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 278-281.
Адаптация на инициалните абревиатури като цялостни единици в лексико-семантичната система на езика. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 122-130.
Адективация на причастията в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1972. 283 с.
Езикова мода и процесите на развитие и обогатяване на лексиката. – Многообразие в единството, 2010, № 1, 26-30.
За един случай на асиметрия във връзка с изразяването на значения за степен, количество, оценка като общоевропейско езиково явление. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 315-319.
За един тип глаголни конструкции с рефлексивното местоимение се. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 14-17.
За една характерна особеност на българските причастия на -н, -т. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 95-100.
За Речник на българский язик от Найден Геров, отразяващ богатството на народния дух. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 71-72.
За семантиката на глагола изграждам. – Български език, 1975, № 1, с. 72-73.
За семантичната категория степен и изразяването на нейните значения в славянските езици. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 61-65.
За чуждите думи и речниците, отразяващи тази лексика при съвременното развитие на българското общество и на българския език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 85-88.
Изменения във функционирането на лексиката и обогатяване на лексикалната система на българския език под влияние на общественото развитие (през последното десетилетие). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, БАН, 1988, с. 3-16.
Изразяване на значения за степен чрез фразеологизирани конструкции. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 163-167.
Изразяване на семантичната категория степен при глаголи и съществителни имена в съвременния български книжовен език на фона на другите славянски езици. – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 93-100.
История и современное состояние болгарской лексикографии. – В: Теория и история славянской лексикографии. Москва, 2008, с. 44-68.
Класификация на речниците (въз основа на българските лексикографски трудове). – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 12-17.
Колко значения може да има една дума. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 9-12.
Основни принципи за изграждане на системата на българската терминология по градоустройство. – Български език, 1976, № 4, с. 335-339.
Отглаголни прилагателни имена или адективирани причастия. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 190-195.
Отразяване на адективацията на причастията в българските тълковни речници. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 59-73.
Параметърът висока степен и неговото изразяване в съвременния български книжовен език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 24-30.
Периодизация на развитието на българската лексикография. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 351-357.
Прилагателни имена с дефективна парадигма. – Български език, 1975, № 4, с. 296-302.
Речник на най-самобитното в езика ни. Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Отечествен фронт, № 9452, 27.V.1975.
Семантичната категория степен и нейното изразяване в съвременния български език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 196 с.
Семантичната категория степен и нейното изразяване в българския език. Дисерт. София, 2004. 290 с.
Твоpческият път на Кристалина Чолакова „от класическите езици до лексикографията”. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 13-18.
Тритомният Речник на съвременния български книжовен език – основополагащ труд на съвременната българска лексикография (по случай 50 г. от издаването му). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 9-14.
Семантичната категория степен. – В: Българско-полски граматични студии. Т. 7. Справочник по академичната Българско-полска съпоставителна граматика. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2004, с. 61-72.
За думите от италиански произход като част от международната лексика в българския език. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 35-40.
Някои въпроси на абревиацията с оглед изискванията на българската книжовна реч. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 102-109.
Взаимодействие между лексикални и граматични значения и неговото представяне в XML структурата на многотомния тълковен Речник на българския език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 188-195.
За някои особености на езика на Георги Димитров. – Български език, 1972, № 1-2, с. 3-13.
Лексикално родство между руския и българския език. – В: Славистичен сборник. Т. 1. Езикознание. София, БАН, 1958, с. 133-144.
Рец. за: Бернштейн, С. Б., Т. С. Луканов, Е. П. Тинева. Болгарско-русский словарь. Москва, 1947. 495 с. – Български език, 1953, № 2, с. 190-195.
Руско-българска омонимика. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 109-131.
Сто години руско-българска и българско-руска лексикография. – В: Славянска филология. Т. 3. София, БАН, 1963, с. 333-341.
За семантичната и синтактичната валентност на глаголите parler / говоря и dire / казвам. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 133-137.
Логико-семантична и синтактична валентност на глаголите с общ семантичен компонент (въпрос) – съпоставка френски / български. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 208-221.
Някои проблеми при превода на verba dicendi от френски на български език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 321-331.
Опит за семантично и синтактично изследване на verba dicendi във френския и българския език. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 201-211.
О тюркских лексических элементах в современном болгарском языке (На материале произведений Л. Каравелова и И. Вазова). – Советская тюркология, 1979, № 3, с. 12-19.
Тюркские лексические элементы в болгарском языке ХІХ – начала ХХ века (На материале произведений Л. Каравелова и И. Вазова). Диссерт. Минск, 1986.
Тюркские лексические элементы в языке романа Ивана Вазова Под игом. – Советская тюркология, 1975, № 2, с. 48-54.
Рец. за: Станков, Валентин и др. Речник на българската граматична терминология. Част І. София, „Д-р П. Берон”, 1988. 212 с. – Български език, 1990, № 1, с. 89-91.
За типовете обусловеност на лексикалните значения. – Съпоставително езикознание, 1984, № 5, с. 61-66.
Относно някои деструктивни влияния върху българския език, свързани с определени социално-психологически фактори, обусловени от тоталитарната и посттоталитарната обществена система. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 198-202.
Традиционни български мерки за повърхност. – Векове, 1988, № 4, с. 30-36.
Некоторые особенности употребления неопределенных местоимений в болгарском и русском языках (сравнительный анализ). – Славяноведение, 2000, № 5, с. 80-85.
Акад. Стефан Младенов и германските заемки. – Български език, 1982, № 3, с. 196-198.
За етимологията на прилагателното име нехрив. – Език и литература, 1979, № 3, с. 87-88.
Необходимость в изучении явления паронимии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVII, 1989, № 1, с. 123-128.
Способы передачи реалий на русском языке в словаре Найдена Герова. – Acta Univ. Szegediensis, 1985, № 17, pp. 243-246.
Турцизмите в Старопланински легенди на Йордан Йовков в превод на руски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 215-225.
Рец. за: Костов, Кирил. Цигански елементи в българските тайни говори. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1956, с. 411-425. – Български език, 1957, № 2, с. 193-194.
Гръцката заемка хар и нейните български производни. – Български език, 1969, № 6, с. 569-572.
Неологизмите в Богоровите пътеписи. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 409-411.
Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 140-143.
Синонимите в пътеписите на Ив. Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 61-71.
К вопросу о влиянии лексического наполнения на семантику русских и болгарских фразеосхем со значением оценки. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 53-56.
Русские и болгарские фразеосхемы со значением оценки в структуре диалогических единств. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 224-230.
Моделирование словообразовательных гнезд и рядов слов со связанными корнями. – Сьпоставително езикознание, 1991, № 5, с. 41-46.
О месте глаголов движения в русской и болгарской языковых картинах мира. – В: А. С. Пушкин и Россия: язык – литература – культура – методика. XXV Пушкинские чтения, 24-25 ноября 2005 г. Москва, Гос. ИРЯП, 2006, с. 131-137.
Из праславянската митологическа терминология в българския език: жив огън. – Български език, 1983, № 5, с. 408-410.
Лексикални въпроси в трудовете на Любомир Милетич. – Български език, 1984, № 1, с. 14-21.
По въпроса за проучването на праславянската лексика. – Български език, 1986, № 1, с. 8-16.
Бележки върху един речник. Рец. за: Миятев, Петър, Ирейн Миятева. Унгарско-български речник. София, БАН, 1956. 852 с. – Отечествен фронт, № 3774, 14.Х.1956.
Новопоговорки и пословици. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 31 с.
Лексико-семантичната парадигма на наименованията на растенията в славянските езици в диахронен аспект. (Постановка на проблема). – Език и литература, 1992, № 4, с. 63-66.
Наблюдения върху двусъставни фитоними в българския език. – Език и литература, 1993, № 1, с. 53-57.
За евфемизирането на смъртта в българския, руския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 17-22.
О русских фразеологизмах с соматическим компонентом рука и об их еквивалентах в болгарском языкe. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІ, 1993, № 1, с. 219-230.
Die Wortbildunsadaptierung der Germanismen in den slavischen Sprachen. – Съпоставително езикознание, 1989, № 4, с. 23-31.
О характеристике фразеологизмов с компонентом деньги в болгарском и русском языках. – В: Сопоставление русского языка с родным в научных исследованиях и в практике преподавания. Велико Търново, 1994, с. 55-57.
Паремии – зеркало культурных традиций. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, № 1, с. 147-150.
К вопросу о глагольных фразеологизмах с соматическом компонентом. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVII, 1989, № 1, с. 173-178.
Опит за характеристика на фразеологизми с компонент сърце във френски, английски, руски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 561-566.
За компаративните фразеологизми със зоокомпонент в български, руски и френски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIІІ, 2000, № 1, с. 217-220.
Прилагательные со значением „скорости” в славянских и финно-угорских языках. – Сьпоставително езикознание, 1997, № 1, с. 87-914.
Словото в публичното пространство (Фразеологизмите и неологизмите в печата). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 222-225.
Фразеологизмите и неологизмите в съвременния български печат. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 64-72.
Рец. за: Касабов, Иван. Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 228 с. – Проглас, 1993, № 2, с. 102-105.
Рец. за: Касабов, Иван. Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 227 с. – Български език, 1992, № 5, с. 452-455.
Семантика глаголов идти – ходить в свете болгарского и эстонского языков. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 183-186.
Българският език и глобализацията. – In: Specimina philologiae slavicae. Bd. 151. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Hrsg. S. Comati. München, Verlag „Otto Sagner”, 2008, pp. 312-316.
Ролята на отглаголните междуметия в компютърно опосредстваната комуникация. – Проглас, 2007, № 2, с. 34-50.
Прабългарски думи в днешния унгарски и български език. – Старобългаристика, 1981, № 2, с. 3-18.
За някои названия на цветове в българския език. – Български език, 1972, № 4, с. 351-355.
Вертолет или въртолет? – Език и литература, 1959, № 5, 408-409.
Език, код, диалект, стил. – Език и литература, 1961, № 2, с. 63-64.
Морфема, семема, морфа, аломорфа. – Език и литература, 1961, № 4, с. 66-67.
Наблюдения над езиковите особености в публицистиката на Гаврил Георгиев. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 497-526.
Първият цялостен тълковен речник на книжовния български език. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Любен Георгиев, Стефан Илчев, Никола Костов, Иван Леков, Стойко Стойков, Цветан Тодоров. Български тълковен речник. София, „Наука и изкуство”, 1955. 972 с. – Септември, 1956, № 5, с. 153-157.
Съкровищница на езика ни. Българските тълковни речници. – Родна реч, 1961, № 9, с. 45-47.
Военната терминология в Речник на съвременния български книжовен език. – Народна армия, № 2266, 24.ХІІ.1955.
Лексикални успоредици при наречията в българския и чешкия език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХV, 1987, № 1, с. 151-154.
Семантична класификация на фразеологизмите със структура на изречение в чешки и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVIII, 1980, № 5, с. 57-66.
Electronic Corpora and Bulgarian New-Word Lexicography. – In: Études Cognitives. Vol. 9. Warszawa, SOW, 2009, pp. 143-150.
Умалителни съществителни в чешкия и българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVI, 1988, № 1, с. 193-198.
Умалителни съществителни със значение на единичност (сингулативи) в българския и чешкия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІV, 1986, № 1, с. 29-34.
Формална класификация на фразеологизмите със структура на изречение в чешки и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVII, 1979, № 5, с. 175-184.
Относно някои английски термини в областта на пластмасите. – Год. ВХТИ, ХVІ, 1972, № 2, с. 273-277.
Относно някои английски термини в цветната металургия. – Год. ВХТИ, ХV, 1972, № 5, с. 89-94.
Относно някои английски технически термини в българската металургична литература и практика. – Год. ВХТИ, ХІV, 1971, № 1, с. 249-258.
Още нещо по въпроса за авторската интерпретация на фразеологизмите и техния превод. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 43-47.
Фразеологични единици с кратка винителна местоименна форма в новогръцкия език (паралели с българския език). – Съпоставително езикознание, 2008, № 3, с. 5-18.
Първият правоговорен речник на българския език и лекционната пропаганда. Рец. за: Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1975. 1023 с. – Лекционна пропаганда, 1976, № 6, с. 76-79.
Игрова семантика на естествения език. – Науч. тр. Унив. хранит. технол., LIІ, 2005, № 3, с. 116-121.
Етнокултурни взаимодействия. Велико Търново, „Фабер”, 2005. 192 с.
Още за българския войнишки говор. – Език и литература, 1983, № 4, с. 108-113.
Езикът на младата поезия. – Пламък, 1966, № 1, с. 95-99.
Зовнiшнi зв’язки лексико-семантичноi групи зорового сприйняття в болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 39. Львiв, 1989, с. 112-114.
Семантичний аналіз дієслів зорового сприйняття болгарської мови. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 35. Львiв, 1987, с. 87-90.
Дiєслiвна гiпонiмiя в сучаснiй росiйськiй, болгарськiй та верхньолужицькiй мовах. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 41. Львiв, 1990, с. 153-154.
Дiєслiвна метонiмiя в сучаснiй болгарськiй мовi (функціонально-типологічний аспект). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 37. Львiв, 1988, с. 55-58.
Рец. за: Байрамова, Луиза К. Ориентализмы в лексике и фразеологии болгарского языка (в сопоставление с татарским языком). Казань, „Алма-Лит”, 2007. 330 с. – Филологические науки, 2008, № 4, с. 122-125.
Относно някои дискусионни етимологии на лексеми с прабългарски произход. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 96-100.
Прилагательные со значением ослаблености признака в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 71-75.
Zu einigen Besonderheiten der belorussischen Phraseologie im Vergleich zur russischen, bulgarischen und polnischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1991, № 2, рр. 271-281.
Élements communs dans la terminologie nuptiale bulgare et roumaine: bulg. погъзей / roum. Pocinzeu. – Балканско езикознание, 1997/1998, № 3-4, с. 159-163.
Élements communs dans la terminologie nuptiale bulgare et roumaine: bulg. окроп, укроп / roum. uncrop, oncrop, incrop. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 21-27.
Le pain dans la phraseologie roumaine et bulgaire. – Rev. des études sud-est europ., 2003, № 1-4, pp. 275-283.
Рец. за: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 943 с. – Études balkaniques, 1998, № 3-4, pp. 223-225.
A lexico-conceptual approach to multilingual terminology structuring. – Съпоставително езикознание, 2006, № 3, с. 43-50.
Tertium comparationis for contrasting metaphorical terms with their equivalents. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 102-109.
Bulgarian. – In: English in Europe. Manfred Görlach (ed.). Oxford, Oxford University Press, 2004, pp. 241-260.
English and contemporary Bulgarian identity. – Чуждоезиково обучение, 2003, № 6, с. 8-14.
English Synchronic and Diachronic Loanwords in Bulgarian. – In: University of Sofia English Papers. Vol. 3. Sofia, 1987, pp. 29-41.
How Borrowings Cross Linguistic Borders and Fill Lexical Gaps. – In: Spaces, Gaps, Borders. Vol. II. Sofia, 2005, pp. 37-43.
New, Metaphorically Extended, Meanings of Anglicisms in Bulgarian. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 1, с. 61-64.
Punning on anglicisms – a manifestation of linguistic ingenuity. – Съпоставително езикознание, 2004, № 2, с. 36-41.
Recent Tendencies in the Adaptation of Anglicisms in Bulgarian. – In: Seventy Years of English and American Studies in Bulgaria. Sofia, St. Kliment Ohridski Univ. Press, 2000, pp. 13-18.
Some Observations on the Lexico-Semantic Assimilation of English Loanwords in Bulgarian. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXV, 1986, № 4, с. 96-128.
Greckie zapożyczenia czasownikowe typu vapsam, lipsam w języku bułgarskim. – Balcanica posnaniensia, 1985, № 2, s. 161-165.
Greek loan words in the Balkan languages through Bulgarian linguistic mediation. Methodes, principles, problems. – Балканско езикознание, 1977, № 1-2, с. 89-92.
Problèmes de la pénétration des verbes d’origine grecque dans les langues balkaniques. – Балканско езикознание, 1989, № 3-4, с. 199-200.
Рец. за: Ничева, Кети. Българска фразеология. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1982. 210 с. – Slavica Slovaca, 1985, № 2, s. 205-208.
Internacionalizace a autochtonizace u nových příslušenských názvů (nomina pertinentia) v bulharštině a češtině. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 84-93.
Nová slova v kontextu komunikačním. – In: Antropologie dialogu. Souznění a nedorozumění mezi Čechy a Bulhary. Praha, „SOFIS”, 2000, s. 142-147.
Nový česko-bulharský slovník. Рец. за: Чешко-български речник // Česko-bulharský slovník. Том I, A – O. Том II, P – Ž. Под ред. на Светомир Иванчев. Труд & Прозорец, София, 2002. 2264 с. – Češtinář, 2004-2005, № 5, s. 156-159.
O některých tendencích při tvoření nových podstatných jmen označujících osoby v bulharštině a češtině. – In: Sborník prací filosofické fakulty Brněnské university, A 46, 1998, s. 143-150.
Přenesené významy lexikálních jednotek z tematické skupiny „nádobí“ v bulharštině, češtině a srbštině. – In: Studia Balkanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 979-989.
Slovotvorná charakteristika nových činitelských jmen pro pojmenování osob v bulharštině a češtině. – In: Slavica Pragensia ad tempora nostra. Sborník statí z mezinárodní vědecké konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě (Praha, 8-10 června 1998). Praha, Euroslavica, 1998, s. 175-181.
Slovotvorné tendence u substantiv v bulharštině a češtině v 80. a 90. letech 20. století. – Slavia, 2002, № 1, s. 21-33.
Univerbáty v lexikálním systému jazyka. – Bohemistyka, 2007, № 3, s. 190-206.
Präpositionen mit temporaler Semantik im modernen Bulgarischen und ihre Äquivalente im Deutschen. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, pр. 773-770.
Zu den Äquivalenzbeziehungen zwischen bulgarischen und deutschen Phraseologismen. – Fremdsprachen, 1988, № 4, рр. 246-250.
Nové slová a neologické slovníky. – Slovenská řeč, 1999, № 6, s. 338-344.
O strukturze semantycznej nazw zbiorowych w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. III. Ilość. Gradacja. Osoba. Warszawa, 1989, s. 59-66.
Portret kobiety – żony w przysłowiach bułgarskich, słoweńskich i polskich. – В: Българистични проучвания. Т. 3. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 279-285.
Contacts lexicaux entre le bulgare et d´autres langues balkaniques. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, p. 10.
Zur bulgarischen Lexikologie und Lexikographie. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, pр. 789-793.
The Bulgarian numeral. – In: Studies in Linguistics. Vol. XX. Buffalo, 1968, рр. 49-52.
Korpusowe podejście w opracowaniu leksykograficznym nowego słownictwa bułgarskiego. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 65-71.
Lexikografia vlastného mena. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 101-105.
Рец. за: Dobríková, Mária. Vlastné meno ako komponent slovenských a bulharských frazém (na pozadí asymetrie frazeologických koncepcií). Bratislava, „VEDA”, 2008. 125 s. – Slavica Slovaca, 2009, № 1, s. 83-84.
Рец. за: Пернишка, Емилия. Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език. София, БАН, 1980. 168 с. – Slavica Slovaca, 1983, № 1, s. 70-71.
Analysis of some basic legal terms in modern English from the viewpoint of their Bulgarian translation. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 34-45.
Polskie i bułgarskie czasowniki ruchu (szkic opisu semantycznego). – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 129-135.
Werbalne wykładniki leksykalne relacji temporalnych w językach polskim i bułgarskim. – In: Prace Slawistyczne. Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. І. Wrocław etc., 1986, s. 83-91.
Ein semantischer Turzismus in den Balkansprachen. – Zeitchrift für Balkanologie, 1969-1970, № 1-2, рр. 16-21.
Reflections of social stereotypes in modern Bulgarian and English phraseology. – Езиков свят, 2008, № 6, с. 22-29.
Bulharská monografie o slovotvorbě nejen bulharské. Рец. за: Радева, Василка. В света на думите. Структура и значение на производните думи. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007. 312 с. – Naše řeč, 2010, № 1, s. 37-43.
Slovníky slovanských jazyků II. Рец. за: Речник на съвременния български език. Т. І (А-К), 1955. Т. ІІ (Л-П), 1957. Т. ІІІ (Р-Я), 1959. – Slavia, 1971, № 4, s. 618-620.
Elementy struktury greckiej w języku bułgarskim (na tle porównawczym). – Prace Filologiczne, 1972, T. 23, s. 207-209.
Kilka mniemanych czy prawdziwych grecyzmów w języku bułgarskim. – Rocznik Slawistyczny, XXVIII, 1967, № 1, s. 37-39.
Z bułgarskich studiów wyrazowych. – In: Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej. T. 6. Warszawa, 1967, s. 143-145.
Zapożyczenia greckie w historii języka bułgarskiego. Warszawa, PAN, 1969. 189 s.
Związki bułgarsko-rumuńskie przy zapożyczeniach z języka greckiego. – In: Z polskich studiów slawistycznych. Warszawa, 1968, s. 295-302.
BULHARSKÁ A SLOVENSKÁ LEXIKOGRAFIA V ZJEDNOTENEJ EURÓPE. БЪЛГАРСКАТА И СЛОВАШКАТА ЛЕКСИКОГРАФИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА.Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009. 247 с.
Interaction fonctionnelle entre le sémantisme grammatical et lexical en bulgare. – Ouvertures, 1995, № 1, pp. 94-99.
Einige Überlegungen zum politischen Wortschatz im Deutschen und Bulgarischen nach den Ereignissen im November 1989. – In: 70 Jahre Germanistik in Bulgarien. Sofia, „St. Kliment Ochridski Universität”, 1999, рр. 468-471.
Związki frazeologiczne w utworze I. Petrova „Четиринадесет целувки” i ich ekwiwalеnty w przekładach polskich. – Prace Filologiczne, 1994, T. 39, s. 133-146.
Aktuální problémy frazeologie a idiomatiky a jejich odraz v slovníkové praxi (Nad bulharskou sbírkou přirovnání). Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с. – Slovo a slovesnost, 1987, № 4, s. 320-327.
Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Slovo a slovesnost, 1987, № 1, s. 44-45.
Semantyczna kategoria stopnia. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 7. Warszawa, 2003, s. 57-69.
Niektóre problemy kategorii stopnia i środków ją wyrażających. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 3. Ilość. Gradacja. Osoba. Wrocław, 1989, s. 89-109.
Рец. за: Арнаудов, Валентин, Лукреция Мишу. Румъно-български речник. София, „Наука и изкуство”, 1955. 919 с. – Romanoslavica, 1958, ІІІ, pp. 272-275.
Typologia aproksymatów (na przykładzie języka polslkego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 7 (358), s. 135-160.
Russische Lehnwörter in der neubulgarischen Literatursprache. – In: Veroffentlichungen der Abteilung für slavische Sprachen und Literaturen des Osteuropa-Instituts (Slavisches Seminar) an der Freien Univ. Berlin. XX, 1960, № 24, р. 148.
Language contact and language change. – Folia Linguistica, 1988, № 1-2, рp. 37-53.
The English Elements in Bulgarian. – In: English in Contact with the Other Languages. Wolfgang Viereck and Wolf-Dietrich Bald (eds). Budapest, Akadémiai Kiado, 1986, pp. 7-23.
Certains aspects des contacts bulgaro-grecs dans le domaine de la lexicographie. – Études balkaniques, 1997, № 3-4, pp. 63-94.
Die ungarischen Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. Wiesbaden, Otto Harrassowitz, 1959. 74 р.
Electronic Lexicography and Its Applications: The Bulgarian Experience. – In: V. A. Shirokov and S. S. Dikareva (eds.). Proceedings of the International Scientific Conference MegaLing 2006: Horizons of Applied Linguistics and Linguistic Technologies, Parthenit, 20-27 September 2006. Simferopol, DIP, pp. 106-109.
Zur Herausbildung der marxistischen Terminologie der politischen Ökonomie in der bulgarischen Literatursprache. – Zeitschrift für Slawistik, 1980, № 6, рр. 812-822.
From Electronic Corpora to Online Dictionaries (on the example of Bulgarian Language Resources). – In: J. Levicka, R. Garabik (eds.). NLP, Corpus Linguistics, Corpus Based Grammar Research. Fifth International Conference, Smolenice, Slovakia, 25-27 November 2009. Proceedings. Bratislava, 2009, pp. 78-92.
Lexical Database of the Experimental Bulgarian-Polish Online Dictionary. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 36-47.
Classifiers and Digital Dictionaries. – In: Études Cognitives. Vol. 9. Warszawa, SOW, 2009, pp. 117-132.
Digital Dictionaries – Problems and Features. – In: Proceedings of the Jubilee International Conference Mathematical and Computational Linguistics, 6 July 2007. Sofia,2007, pp. 25-34.
The significance of entry classifiers in digital dictionaries. – In: Leonid Iomdin, Ludmila Dimitrova (eds.). Lexicographic Tools and Techniques. Moscow, IITP RAS, 2008, pp. 89-97.
Towards a Unification of the Classifiers in Dictionary Entry. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 48-58.
MONDILEX. Towards the Research Infrastructure for Digital Resources in Slavic Lexicography. – In: Études Cognitives. Vol. 10. Warszawa, SOW, 2010, pp. 147-162.
Bulgarian-Polish online Dictionary – Design and Development. – In: Innovative Solutions for Lexical Entry Content in Slavic Lexicography. Violetta Koseska-Toszewa, Ludmila Dimitrova, Roman Roszko (eds.). Warsaw, SOW, 2009, pp. 76-88.
Zur Semantik von verbalen Präfixbildungem mit v-, za-, na-, ot-, po-, pri, s-, im Bulgarischen und deren Entsprechungen im Deutschen. Dissert. Veliko Tirnovo, 1985. 188 p.
Structuring of the Semantic Field of the Words of Emotion in Bulgarian. – In: Working Papers in Linguistics. XXXІV. Papers from Third Conference on Formal Approaches to South Slavic and Balkan Languages, Plovdiv, 1999. Mila Dimitrova-Vulchanova, Ilyana Krapova and Lars Hellan (ed.). Trondheim, University of Trondheim, 2000, pp. 45-56.
Les iranismes dans la langue bulgare. – Балканско езикознание, 1992, № 3-4, с. 145-153.
Apelativna a proprialna lexika vo frazeologii. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1041-1047.
Frazeológia bulharského románu Noštem s belite kone a jej preklad do slovenčiny a češtiny. – In: Evropa – společenství rovnoprávných jazyků. Praha, Jednota tlumočníků a překladatelů, 1999, s. 64-72.
Minimalne frazémy v slovenčine a bulharčine. – In: Frazeologické štúdie 2. Bratislava, „Esprima”, 1997, s. 18-35.
Minimálne frazeologické jednotky prirovnávacieho charakteru v slovenčine a bulharčine. – Slovenská reč, 1993, № 3, s. 136-139.
O slovenskej a bulharskej frazeologickej koncepcii. – Slavica Slovaca, 2008, № 1, s. 52-63.
Pri prameňoch slovenských a bulharských frazeologických bádaní. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „Médium”, 1998, s. 42-48.
Synsémantiká v úlohe frazeologických komponentov (Na slovenskom a bulharskom materiáli). – In: Jazyk a literatúra v modernej spoločnosti. Zborník je venovaný 80. výročiu bulharistiky na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave. Велико Търново, „Фабер”, 2005, s. 94-102.
Vlastné meno ako komponent slovenských a bulharských frazém (na pozadí asymetrie frazeologických koncepcií). Bratislava, „VEDA”, 2008. 125 s.
Рец. за: Krejčí, Pavel. Bulharská a česká publicistická frazeologie ve vzájemném srovnání. Brno, Masarykova univerzita, 2006, 108 s. – Slavica Slovaca, 2008, № 2, s. 178-179.
Změny ve slovníku spisovné bulharštiny v období budování socialismu. – Naše řeč, 1950, № 3, s. 102-107.
Zum Wesen der lexikalischen Balkanismen. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 7-13.
Zur bulgarischen Wortgeschichte. – In: Festschrift fur Herbert Brauer zum 65. Geburtstag am 14. April 1986. Cologne, Bohlau, 1986, pp. 79-84.
Diachronisch slawische Phraseologie. – In: Phraseologie und ihre Aufgaben. Heidelberg, 1983, pp. 35-58.
Russische und bulgarische Ausdrucksmittel für Intensität auf wortbildender, lexikalischer und Phrasemebene. – Zeitschrift für Slawistik, 1992, № 4, рp. 601-609.
Einige Überlegungen zur Erstellung zweisprachiger phraseologischer Wörterbücher. Auf der Grundlage des bulgarische-russischen phraseologischen Wörterbuches von A. Košelev und M. Leonidova. – Anzeiger für slavische Philologie, 1979, Band 13, pp. 189-199.
Рец. за: Милев, Александър, Божил Николов, Йордан Братков. Речник на чуждите думи в българския език. София, „Наука и изкуство”, 1978. 896 с. – Slavia, 1980, № 1-2, s. 143-145.
Problémy konfrontační synonymiky v současných slovanských jazycích. – Československá slavistika 1983: literatura, folklór. Praha, Academia, 1983, s. 91-99.
Au sujet des emprunts grecs dans la langue bulgare. – In: Actes du Premier Congrès international des études balkaniques et Sud-Est Européennes. VI. Linguistique. Sofia, 1968, pp. 579-585.
Die Neologismen deutscher Herkunft im Bulgarischen. – Muttersprache, 2006, № 3, рр. 249-256.
Shody jazyka bulharského s českým. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 389-396.
Împrumuturi româneşti şi aromâneşti în argourile sud-slave. –Studii şi cercetǎri linguistice, 1965, № 4, 531-540.
Рец. за: Ванков, Любомир. Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и другите балкански езици. Год. СУ. Филолог. фак., LIV, 1960, № 2, с. 171-280. – Romanoslavica, 1965, XII, рр. 361-362.
Reflection of the seasons of the year in the Bulgarian and Russian phraseology. – In: Europhras’97. Phraseology and Paremiology. Bratislava, Akadémia PZ, 1998, pp. 134-139.
Problémy bulharské vĕdeckotechnické terminologie. – In: Aktuální otázky jazykové kultury v socialistické společnosti. Praha, Akademia, 1979, s. 204-207.
Études sur les turcismes en bulgare. Oslo. Universutetsforlaget, 1970. 78 р.
Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992. 60 p.
Turco-Bulgarica: articles in English and French concerning Turkish influence on Bulgarian. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 1996. 320 p.
Les éléments d´origine turque dans la langue du plus célèbre roman bulgare du XIX s. Sous le joug d´Ivan Vazov. – Norsk Tidsskrift for Sprogvidenskap, 1969, № 23, рр. 147-170.
Les turcismes dans un parler Bulgarie de l´Est. Contribution á la lexicologie Balkanique. – Acta Orientalia, 1974, № 2, рр. 269-285.
Отношение Ивана Вазова к турцизмам в болгарском языке. – Studia Slavica, 1976, № 1-2, s. 127-135.
Vyšiel prvý zväzok nového bulharsko-slovenského slovníka. Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Slavica Slovaca, 2005, № 2, s. 169.
Рец. за: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. Кристалина Чолакова . София, БАН, 1986. 236 с. – Zesz. Nauk. Uniw. Gdańskiego, 1993, T. 18, s. 115-121.
Meeting new dictionary demands. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 52-58.
Frazeologizmy z liczebnikami w języku polskim i bułgarskim. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 1. Wrocław etc., 1982, s. 149-156.
Zur slawisch-rumänischen Lehnwortkunde. – Zeitschrift für Slawistik, 1970, № 1, pp. 78-80.
Zwei aus dem Neugriechischen entlehnte Verben im Bulgarischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1966, № 5, pp. 681-684.
Рец. за: Георгиева, Елена, Калина Иванова, Йордан Пенчев, Валентин Станков. Обратен речник на съвременния български език. София, БАН, 1975. 656 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, p. 861.
Рец. за: Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1975. 1022 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, p. 860.
Bemerkungen zu südslawich-nordslawschen lexikalischen Parallelen. – Zeitschrift für Slawistik, 1979, № 1, pp. 37-42.
Bemerkungen zur Rolle des Neugriechischen bei der Herausbildung des Wortschatzes der neubulgarischen Schriftsprache. – In: Beiträge zur Entwicklung der Balkanzivilisation. Leipzig, 1966, pp. 533-537.
Grundzüge der Entwicklung des Wortschatzes der bulgarischen Literatursprache nach 1944. – Zeitschrift für Slawistik, 1978, № 2, pp. 245-253.
Zur Erforschung der deutschen Lehnwörter im Bulgarichen. – In: Vom Nutzen der Bibliotheken und ihrer Bestände. Friedhilde Krause zum 60. Geburtstag. Berlin, 1988, pp. 49-51.
Zur slawisch-rumänisches Lehnwortkunde. – Zeitschrift fur Slawistik, 1970, № 1, pp. 78-80.
A Short Resumption on a Bulgarian Idiom from Romania. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 57-63.
Les emprunts turcs dans les langues slaves du sud. – Scando-Slavica, 1963, Vol. 9, № 1, pp. 227-233.
Variation dans l’usage des mots d’origine française en bulgare moderne. – Съпоставително езикознание, 1982, № 1-2, с. 57-60.
Ways of asking: the „question particle” acaba/adžeba in Turkish and Bulgarian. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 463-468.
K homonymům v bulharštině. – In: Studia Balkanica Bohemo-Slovaca. Т. III. Brno, 1987, s. 242-249.
Remarques sur les rapports des langues slaves des Balkans avec le turc-osmanli. – Studia Slavica, 1961, № 1-3, s. 97-138.
Към някои въпроси на османо-турските заемки в южнославянските езици. – Studia Slavica, 1963, № 1-4, s. 387-391.
The Greek layer in the Bulgarian literary language: Some Balkan elements of the vocabulary during the National Revival. – Slavonic and East European Review, 1990, № 4, рp. 601-615.
Рец. за: Леонидова, Мария. Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета”, 1986. 290 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1988, № 3, pp. 457-458.
Kategorie słowotwórcze czasowników denominalnych we współczesnym języku polskim i bułgarskim. – Бюлетин, 1976, № 3, с. 35-47.
Terminologia anatomiczna w słowniku Najdena Gerowa. – Rocznik Slawistyczny, LI, 1998, s. 51-53.
Славянская лексика, называющая умирание. – Studia Slavica, 2002, № 3-4, s. 269-276.
Deutsches Lehngut im Bulgarischen. – In: Südosteuropa Studien. Heft 43. München, 1990, pp. 41-61.
Die Farbwörter der russischen und bulgarischen Schriftsprache der Gegenwart. Versuch einer Klassifikation und einer strukturell-semantischen Analyse. Amsterdam, 1972. 444 р.
Sozialterminologie in Bulgarien 1850-1944 dargestellt anhand der schönen Literatur. – Zeitschrift für Balkanologie, 1976, № 1, pp. 27-41.
Рец. за: Димитрова, Милка, Ана Спасова. Синонимен речник на съвременния български книжовен език. София, БАН, 1980. 734 с. – Slavica Slovaca, 1984, № 1, s. 91-94.
Seefahrt- und Fischereiterminologie nicht-slavischеn Ursprungs im bulgarischen Schwarzmeergegend. Suomalaisen Tiedeakatemian Toinitiksia. Annales Academiae Scientiarum Fennicae, Series B. 209. Helsinki, 1980, XVI + 125 p.
Lexikalisch-semantische Parallelen Romani-Bulgarisch. – Балканско езикознание, 1996, № 2, с. 147-151.
Рец. за: Bulharská a slovenská lexikografija v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Mária Košková, Marija Čoroleeva (red.). Bratislava, Slavistický ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009. 247 с. – Slavica Slovaca, 2010, № 1, s. 85-87.
K vytvoření bulharské národní botanické terminologie. – In: Slovanské spisovné jazyky v době obrození: sborník věnovany Universitou Karlovou k 200. výročí narození Josefa Jungmanna. Praha, Universita Karlova, 1974, s. 103-112.
Один из случаев влияния румынского языка на болгарский. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, pp. 44-45.
Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. І. София, 1974. 760 с. – Jazykovedný časopis, 1976, № 1, s. 89.
Progresivní internacionální slovotvorné komponenty v češtnĕ a bulharštině (komponenty porno-, sex-/sexy- a jejich bulharské paralely). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 300-307.
Kniha o bulharském purismu. Рец. за: Москов, Моско. Борбата против чуждите думи в българския книжовен език. София, БАН, 1958. 599 с. – Naše řeč, 1961, № 2.
Die demokratische Wende in der Gesellschaft und ihre Wiederspiegelung in der bulgarischen Sprache (1989-1991). – In: Aufbau, Entwicklung und Struktur des Wortschatzes in den europäischen Sprachen. Frankfurt am Mаin etc., 1993, pp. 173-182.
Historischer und kultureller Hintergrund der Lexik in der neologischen Lexikographie. – In: Proceedings of the Sixth International Sympozium on Lexicography (1992). K. Hyldgaard-Jensen, V. H. Pedersen (ed.). Tübingen, University of Copenhagen, Niemyer, 1994, pp. 175-181.
Strukturtypen der Abkurzungen in der bulgarischen und deutschen Gegenwartssprache aus verglеichender Sicht. – In: Probleme des deutsch-bulgarischen Sprachvergleichs. Materialen der II Arbeitstagung zur Bulgaristik in der DDR der Bilateralen Kommission fur Bulgaristik DDR – VR Bulgarien (Leipzig – 31 Mai bis 2 Juni 1978). Leipzig, 1980, pp. 77-78.
Borrowing at the Popular Level: Balkan Interjectional Particles of Turkish and Greek Origin. – In: Septième Congrès International D’Études du Sud-Est Européen. Rapports. Athènes, 1994, pp. 507-520.
Existenciálny význam slovies byť a mať v slovenčine a bulharčine. – Slavica slovaca, 2006, № 1, s. 32-39.
La connaissance de l’âme selon la phraséologie bulgare et roumaine. – Rev. des Études sud-est europ., 2006, № 1-4, pp. 409-422.
Stefana. La connaissance de l’âme selon la phraséologie bulgare et roumaine. – In: M. Álvarez de la Granja (ed.). Lenguaje figurado y motivación. Una perspectiva desde la fraseología (Studien zur romanischen Sprachwissenschaft und interkulturellen Kommunikation. Herausgegeben von Gerd Wotjak). Frankfurt am Main, Peter Lang, 2007, pp. 287-302.
Les bibléismes dans la phraséologie bulgare et roumaine. – In: Association Internationale d’Études du Sud-est européen. Bulletin ХХІ, 2001. Bucureşti, Editura Enciclopedică, 2002, pp. 129-146.
Quelques paralleles dans le domaine de la phraséologie bulgare et roumine. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, pp. 53-54.
Verbele existenţiale a fi/съм şi a avea/имам în calitate de componente frazeologice în limba română şi în bulgară. – In: Studii de gramatică şi de formare a cuvintelor. Bucureşti, Editura Academiei Române, 2006, pp. 205-225.
O některých sémantických zvláštnostech argotu bulharských vandrujících zedníků. – In: Sborník přednášek z 5. conference o slangu a argotu v Plzni 7.-9. února 1995. Plzeň, 1995, s. 142-148.
O některých syntagmatických jevech ve slangu mládeže. – Naše řeč, 1979, № 3, s. 125-130.
O některých zvláštnostech v syntagmatice slangu mládeže. – In: Sbornik přednášek z konference o slangu a argotu v Plzni v záři 1977. Plzeň, 1978, s. 35-42.
Aproksymaty – wyrazy różnych języków o podobnej formie a odmiennym znaczeniu (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Rocznik Slawistyczny, XLV, 1985, № 1, s. 45-50.
Aproksymaty polsko-bułgarskie współnego pochodzenia. – In: Dzieje Słowian w świetle leksyki. Pamięci Profesora Franciszka Sławskiego. Kraków, Wydawnictwo Uniwersytetu Jagiellońskiego, 2002, s. 405-406.
O jednej z kategorii aproksymatów języka polskiego i bułgarskiego. – In: Slawistyczne studia językoznawcze. Wrocław etc., 1987, s. 163-165.
On the Double Signification of the Natural Languages. – European Journal for Semiotic Studies, 1989, Vol. 1-2, p. 265-272.
On the problem of defining the core of the vocabulary of the Bulgarian language. – Балканско езикознание, 1987, № 1, с. 51-55.
Semantic Status of the Word on the Language Levels. – Балканско езикознание, 1986, № 2, с. 33-40.
The Mirror Symmetry Principle in Word-Sign Semantics. – In: Anthroposo Semaineon. Vol. I. Thessalonikee, 1996, pp. 147-150.
The Transition from Signification to Supersignification in the Natural Language. – In: Proceeding of IV World Congress of Semiotics. Barcelona, Perpignan, 1989.
Word Meaning Types. – In: Proceedings of International Semiotic Conference. Thessaloniki, 1992.
Синонимни редове във фразеологията: въз основа на унгарски и български примери. – In: Nyelv, stílus, irodalom: köszöntő könyv Péter Mihály 70. születésnapjára. Budapest, 1998, рр. 286-288.
The Status of Turkisms in present-day Balkan languages. – In: Aspects of the Balkans. The Hague-Paris, 1972, pp. 87-116.
Рец. за: Илчев, Стефан, Анна Иванова, Ангелина Димова, Мария Павлова. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век. София, БАН, 1974. 606 с. – Slavia, 1977, № 1, s. 103-104.
Flüche, Verwünschungen und Schimpfwörter im Bulgarischen. – Die Slawischen Sprachen. Band 32. München, 1993, pp. 55-76.
English influence on compounding as a method of word-formation in Bulgarian. – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 75-81.
Observation on the semantic change in the process of adaptation of recent English loan words in Bulgarian. – Чуждоезиково обучение, 2005, № 3, с. 10-16.
Irónia v bulharskej frazeológii. – In: Studia Balkanica Bohemo-Slovaca. Т. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1033-1039.
Bułgarskie czasowniki modalne. Wrocław, PAN, 1977. 109 s.
Kategoria przypadka semantycznego (na materiale języka polskiego, bułgarskiego i serbsko-chorwackiego). – In: Studia konfrontatywne polsko-południowosłowiańskie. Wrocław etc., 1984, s. 11-38.
Problematyki opisu znaczeń leksemów czasownikowych. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 126-133.
Uwagi o zakresie informacji gramatycznej w słowniku dwujęzycznym (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 67-78.
Z semantyki i składni czasowników bułgarskich i polskich: bg. iskam – pol. chcieć. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 31-44.
Ze studiów nad semantyką i składnią czasowników bułgarsklch i polskich. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 129-135.
Problemy konfrontatywnego opisu czasowników bułgarskich i polskich na płaszczyźnie semantycznej i syntaktycznej. – In: Problemy teoretyczno-metodologiczne badań konfrontatywnych języków słowiańskich. Warszawa, SOW, 1991, s. 79-90.
Bułgarskie słownictwo meteorologiczne na tle ogólnosłowiańskim. Warszawa, 1972. 378 s.
Form, Its Meaning, and Dictionary Entries. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 105-111.
Sеmаntyka i konfrontacja językowa (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 339-346.
O bułgarskim nikoga i jego polskim odpowiedniku. – In: Prace Slawistyczne. Paralele w rozwoju słownictwa języków słowiańskich. Wrocław, 1989, s. 171-179.
Some Problems in Multilingual Digital Dictionaries. – In: Études Cognitives. Vol. 8. Warszawa, SOW, 2008, pp. 237-254.
Lexikálně-sémantická charakteristika českých a bulharských sloves s posesivním významem. – In: Slavica Pragensia ad tempora nostra. Sborník statí z mezinárodní vědecké konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě (Praha, 8.-10. června 1998). Vědec. red. Hana Gladkova, Vladimír Kříž. Praha, Euroslavica, 1998, s. 161-162.
Deutsche Lehnwörter in der Sprache der bulgarischen Tischler. – Zeitschrift für Slawistik, 1964, № 1, pp. 61-81.
Semantisches und еtymologisches aus dem bulgarischen sondersprachlichen Wortschatz. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 605-608.
Zum deutschen Spracheinfluss auf bulgarische Berufssprachen. – Wiss. Zeitschrift der Humboldt-Universität, 1967, № 5, pp. 727-729.
Zur Geschichte der bulgarischen Phraseologieforschung. – In: Die Phraseologie der bulgarischen Sprache. Leipzig, 1990, pp. 7-28.
Zur ungarisch-slavischen Lehnwortkunde. Рец. за: Decsy, Gyula. Die ungarischen Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. Wiesbaden, Otto Harrassowitz, 1959. 74 p. – Zeitschrift für Slawistik, 1961, № 1, рр. 139-145.
Рец. за: Grannes, Alf. Turco-Bulgarica: Articles in English and French concerning Turkish influence on Bulgarian. Wiesbaden, Harrassowitz, 1996. 320 p. – Zeitschrift für Slawistik, 1999, № 1, pp. 116-122.
Рец. за: Stachowski, Stanisław. Studia nad chronologią turcyzmów w języku bułgarskim. Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CCLIII. Prace językoznawcze. Zeszyt 33. Kraków, 1971. 108 s. – Zeitschrift für Slawistik, 1973, № 6, pp. 923-926.
Рец. за: Илчев, Стефан, Анна Иванова, Ангелина Димова, Мария Павлова. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. София, БАН, 1974. 606 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, pр. 862-863.
Рец. за: Илчев, Стефан. Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975. 226 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, p. 857.
Die Entwicklung der Phraseologieforschung in Bulgarien. – In: Sprachwissenschaftliche Informationen. 3. Berlin, 1982, рр. 29-41.
Feste Vergleiche im Bulgarischen. – In: Linguistische Studien. Reihe A. Arbeitsberichte. Band 95. Berlin, Akademie der Wissenschaften der DDR, Zentralinstitut für Sprachwissenschaft, 1982, рр. 121-142.
Phraseologische Besonderheiten in den Aufzeichnungen über die bulgarischen Aufstände von Zachari Stojanov im Vergleich zu ihren deutschen Entsprechungen in der Übersetzung von Hartmut Herboth. – Zeitschrift für Slawistik, 1981, № 5, pp. 670-680.
Рец. за: Андрейчина, Кира, Стефана Димитрова, Сергей Влахов, Клара Запрянова. Русско-болгарский фразеологический словарь. Москва, „Русский язык”, София, „Наука и изкуство”, 1980. 582 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1985, № 1, рр. 137-139.
Рец. за: Българско-немски речник. София, „Атлантис”, 2001. 1146 с. – Zeitschrift für Slawistik, 2004, № 3, рр. 357-362.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1988, № 3, рр. 454-456.
Рец. за: Немско-български речник. Янаки Арнаудов . Т. І. 878 с.; Т. ІІ. 808 с. София, БАН, 1965. – Zeitschrift für Slawistik, 1967, № 1, pp. 129-135.
Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. І. София, БАН, 1974. 759 с.; Фразеологичен речник на българския език. Т. ІІ. София, БАН, 1975. 779 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, pp. 863-866.
Рец. за: Ничева, Кети. Българска фразеология. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1982. 210 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1985, № 1, рр. 142-146.
Рец. за: Речник на българския език. Т. І. София, БАН, 1977, 910 с.; Речник на българския език. Т. ІІ. София, БАН, 1979. 762 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1981, № 5, pp. 785-786.
Рец. за: Сугарева, Текла, Вера Атанасова. Немско-български речник. София, „Наука и изкуство”, 1986. 1053 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1990, № 2, pp. 303-305.
Die Phraseologie der bulgarischen Sprache: ein Handbuch. Leipzig, Enzylopädie, 1990. 128 р.
Asymetria jazykovednej teórie a lexikografického spracovania v dvojjazyčnom slovníku (na príklade nového bulharsko-slovenského slovníka). – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 905-912.
Asymetria terminologických spojení s etnonymickým a toponymickým komponentom v bulharčine a slovenčine. – In: Slovensko-slovanské jazykové, literárne a kultúrne vzťahy. Acta Facultatis Philosophicae Univeristatis Prešoviensis. Slavistický zborník 6. Prešov, Filozofická fakulta Prešovskej univerzity, 2007, s. 173-183.
Bulharsko-slovenské lexikologicko-lexicografické paralely. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 164-173.
Denominálne stavové rezultatíva v bulharčine a slovenčine (so zreteľom na ich lexikografické spracovanie). – Slavica slovaca, 2004, № 1, s. 16-25.
Etnické koncepty v jazyku (na bulharskom a slovenskom materiáli). – Slavica slovaca, 2006, № 1, s. 17-31.
Frazeologizované konštrukcie v dvojjazyčnom slovníku. – Slavica Slovaca 1998, № 2, s. 134-142.
Negácia vo frazeólogii (na slovenskom a bulharskom materiáli). – In: XIV. medzinárodný zjazd slavistov v Ochride. Príspevky slovenských slavistov. Žeňuch, Peter (Ed.). Bratislava, Slovenský komitét slavistov, Slavistický ústav Jána Stanislava SAV, 2008, s. 61-72.
Počítačová lexika ako súčasť internacionalizácie bulharčiny a slovenčiny. – In: Jazyk a literatúra v modernej spoločnosti. Zborník venovaný 80. výročiu bulharistiky na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave. Велико Търново, „Фабер”, 2005, s. 103-113.
Podiel defrazeologizácie na slovotvorbe v bulharčine a slovenčine. – Slavica slovaca, 2002, № 1, s. 15-27.
Prefigované slovesá s predponou в- (въ-) v bulharčine a ich slovenské ekvivalenty. – Slavica Slovaca, 2010, № 1, s. 33-42.
Prefigované slovesá s predponou до- v bulharčine a ich slovenské ekvivalenty. – Slavica Slovaca, 2001, № 1, s. 54-63.
Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s.
Мeхaнизми нa oбрaзувaнe нa фрaзeoлoгичнитe eдиници в бългaрски и слoвaшки eзик. – Slavica Slovaca, 1984, № 1, s. 27-35.
Рец. за: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. Стоян Жерев, Веса Кювлиева-Мишайкова, Мария Чоролеева . София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 458 с. – Slavica Slovaca, 2003, № 2, s. 179-180.
The use of turkisms in Balkan languages as reflected in Konstantinov’s novel „Baj Ganjo”. – Zeitschrift fur Balkanologie, 1992, № 1-2, pp. 44-60.
Pročet a význam slov prabulharsko-turanského původu v dnešní bulharštině. – Spisi Filosofické Faculty University v Brně. № 173. Studia Balcanica Bohemoslovaca, 1970, s. 190-200.
Barvy v současné publicistické frazeologii (na bulharském a českém materiálu). – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LV, řada jazykovědná (A 54). Brno, Filozofická fakulta Masarykovy univerzity, 2006, s. 109-121.
Bulharská a česká publicistická frazeologie ve vzájemném srovnání. Brno, Masarykova univerzita, 2006. 108 s.
Bulharské slovníky po roce 1945. – Tlumočení – překlad, 2003, s. 26-26.
České a bulharské publicistické idiomy a frazémy ve vzájemném srovnání. – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LIV, řada jazykovědná (A 53). Brno, Filozofická fakulta Masarykovy univerzity v Brně, 2005, s. 95-102.
Komparativní pohled na somatické frazémy a idiomy s klíčovým komponentem oko / oči (na srbském, chorvatském, bulharském a českém materiálu). – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. Т. V. Brno, Masarykova univerzita, 2002, s. 237-246.
Nový česko-bulharský slovník v kontextu česko-jihoslovanské lexikografie uplynulého století. – Opera Slavica, 2004, № 4, s. 28-39.
Sémantická motivace a překlad biblických idiomů a frazémů (na srbském, českém a bulharském materiálu). – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LI, řada jazykovědná (A 50). Brno, Masarykova univerzita, 2001, s. 67-80.
Srovnávací pohled na současnou bulharskou a českou publicistickou frazeologii (několik poznámek k osmi novým frazeologickým jednotkám). – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LVI, řada jazykovědná (A 55). Brno, Filozofická fakulta Masarykovy univerzity, 2007, s. 169-177.
Teorie idiomatiky a frazeologie v českých a bulharských jazykových příručkách z posledních dvaceti let. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1007-1021.
Typologie idiomů a frazémů v současné bulharské publicistice. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 243-246.
Рец. за: Чешко-български речник в два тома. Česko-bulharský slovník ve dvou dílech. 1. A-O. 2. P-Ž. Янко Бъчваров и др. Под ред. на Светомир Иванчев. София, „Труд” – „Прозорец”, 2002. 820 с. 1430 с. – Tlumočení – překlad, 2003, № 69, s. 26 (1856); 2004, № 70, s. 27 (1889).
Sémantická charakteristika přirovnání v českých a bulharských publicistických textech. – Opera Slavica, 2003, № 4, s. 31-41.
Frazémy se somatickým komponentem na stránkách bulharské a české mutace časopisu Cosmopolitan. – Науч. тр. на ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 601-607.
Le traitement lexicographique des sequences figees nom + adjectif de couleur (étude contrastive du francais et du bulgare). – In: Соmmunication verbale et paraverbale. Sofia, Presses universitaires de Sofia, 2005, рp. 109-116.
Kategoria ilości i jej wyrażanie w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 3. Ilość. Gradacja. Osoba. Wrocław, „Ossolineum”, 1989, s. 24-44.
Problem wzajemnego stosunku kategorii ilości i okresloności we frazie werbalnej w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 2. Wrocław, „Ossolineum”, 1987, s. 193-203.
Semantyczna kategoria ilości. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. Т. 7. Warszawa, SOW, 2003, s. 43-55.
Nová studie o vlivu češtiny na bulharštinu. Рец. за: Иванчев, Светомир. Чешки елементи в българската гимнастическа терминология. Год. СУ. Филолог. фак., LX, 1966, с. 645-666. – Naše řeč, 1967, № 4, s. 239-241.
Zum heutigen Stand der Forschung über griechische Elemente im Bulgarischen. – In: Les Études balkaniques tchécoslovaques. IV. Praha, 1972, pp. 135-145.
Рец. за: Речник на българския език. Т. І. София, БАН, 1977, 910 с.; Речник на българския език. Т. ІІ. София, БАН, 1979. 762 с. – Slavia, 1981, № 3-4, s. 432-433.
Die uneigentliche Verwendung von Wörtern aus tierischen Bereich im Russischen und Bulgarischen. Ein Beitrag zur slavischen Lexikologie. Dissertation. Hamburg, 1972. 143 p.
Zoolexie im Türkischen und Bulgarischen. – In: Forschung und Lehre. Hamburg, 1975, pp. 299-334.
Zur Problemen der semantisch-strukturellen Äquivalenz deutscher verbaler Phraseologismen im Bulgarischen, Polnischen, Russischen, Slowakischen und Tschechischen. – Wiss. Zeitschrift der Päd. Hochschule, 1982, № 20, рр. 169-177.
Perzeptionsverben als Objekt der bulgarischen Lexikographie. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 235-241.
Neslovesné frazeologické jednotky typu A–S v bulharštině. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VІ. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1023-1031.
Srovnání v oblasti kvantitativní struktury slov v češtině, slovenštině a bulharštině. – In: Československo-bulharské vztahy v zrcadle staletí. Praha, Československa academia věd, 1963, s. 374-380.
Besonderheiten des Grundwortbestandes der bulgarischen Sprache. – In: Vorträge auf der Berliner Slawistentagung (11-13 November 1954). Berlin, 1956, pp. 80-83.
Albanian loan nouns in Bulgarian and Macedonian: Word-formation, morphological adaptation and derivational productivity (Designations for food, animals, plants and natural phenomena). – Hylli i Dritës, 2009, № 3.
Albanismen im Bulgarischen und Makedonischen aus der Sicht der Kontaktsemantik. – В: Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Санкт-Петербург, Мюнхен, Biblion Verlag, 2005, с. 127-139.
Die Position der Turzismen im modernen bulgarischen Jugendslang. – Zeitschrift für Balkanologie, 2007, № 1, рр. 41-54.
Etymologien aus dem Bereich der slavischen Nonstandardlexik – Lexikographierung und Beispiele aus dem Nonstandard der Trinker. – Zeitschrift für Balkanologie, 2005, № 2, pp. 29-43.
Persian-Turkish Elements in the Bulgarian Colloquial Language and in the Bulgarian Youth Slang. – In: Specimina Philologiae Slavicae, Band 151, Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. München, Verlag Otto Sagner, 2008, pp. 509-515.
Terminologiearbeit und Praxis: Materialien zur Erstellung eines Bulgarischen Wörterbuches der europäischen Integration. – Герм. и бълг. в диалог, 2003, № 2, с. 76-84.
Zur Funktion der Kopula in prädikativen bulgarischen und kroatisch-serbischen Phraseologismen. – Zeitschrift für Slawistik, 1999, № 1, pp. 3-21.
Die bulgarischen Phraseologismen. Auswahlbibliographie. Mit einem Index zur Geschichte und Etymologie. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2001. 160 p.
Zur Identifiezierung und Desemantisierung religiöser Phraseologismen. – In: Internationale Tendenzen der Syntaktik, Semantik und Pragmatik. Linguistik international. 8. Frankfurt am Main, 1999, pp. 275-282.
Globalizacja świata – czy oznacza ona globalizację mowy (o statusie pożyczek anglojęzycznych do języków słowiańskich). – In: Kultura. Język. Komunikacja. Problemy globalizacji i kultur narodowych. Warszawa, Uniwersytet Warszawski, Instytut Slawistyki Polskiej Akademii Nauk, 2001, s. 181-187.
Metafory potoczne we współczesnym słownictwie komputerowym polskim i bułgarskim. – In: Potoczność i zachowania językowe Polaków. Lublin, UMCS, 2007, s. 101-107.
Adaptarea fonetico-fonologică a anglicismelor în limbile română şi bulgară. – Studii şi cercetări lingvistice, 2001, № 1-2, pp. 87-127.
Adaptarea grafică a anglicismelor în limbile română şi bulgară. – Romanoslavica, 2004, XXXIX, pp. 109-130.
Influenta engleza asupra limbilor romana si bulgara. Aspecte lexico-semantice. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., ХСІІІ-ХСVІ, 2007, с. 5-76.
Trăsături specifice ale împrumuturilor englezeşti din limbile română şi bulgară. – Studii şi cercetări lingvistice, 1993, № 4, рр. 151-162.
Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Naše řeč, 1977, s. 215-219.
On Semantic Derivation of Lexical Units. – In: Études Cognitives. Vol. 7. Warszawa, SOW, 2006, pp. 155-161.
Informacja gramatyczna w dwujęzycznym słowniku frazeologicznym (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 93-100.
Împrumuturi de origine româneascǎ în limba bulgarǎ literarǎ. – Romanoslavica, 1995, XXXIII, pp. 73-80.
Împrumuturi lexicale româneşti în limba bulgarǎ literarǎ. Bucureşti, Editura Universităţii, 2000. 344 p.
Lexical Romanian elements in the Bulgarian literary language. – Rev. des études sud-est europ., 2005, № 1-4, рp. 155-162.
Romanian-bulgarian linguistic contracts: etymological notes. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 71-77.
Румънски заемки в българския книжовен език. – Romanoslavica, 1997, XXXV, pp. 219-231.
Problémy lexikografickej praxe vo vstahu k pojmovej ekvivalencii bulharských a slovenských gramatických termínov. – In: Metódy výskumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Materiály zo sympózia konaného v rámci 7. zasadnutia Lexikologicko-lexikografickej komisie pri Medzinárodnom komitéte slavistov. Bratislava, Jazykovedný ústav Ľudovíta Štúra SAV, 1990, s. 239-246.
Neologizmy v pohledu západoslovanské a jihoslovanské lexikografie. – In: Komparacja systemów i funkcjonowania współczesnych języków słowiańskich 1. Słowotwórstwo. Nominacja. Red. naukowy Ingeborg Ohnheiser. Opole, Uniw. Opolski, 2003, s. 35-39.
Propria v neologické slovotvorbě. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, Ústav pro jazyk český Akademie věd České republiky, 2003, s. 19-25.
From the Works on the Bulgarian-Polish Dictionary of Verbo-Nominal Analitycal Constructions. – In: Études Cognitives. Vol 9. Warszawa, SOW, 2009, pp. 223-232.
Zum neuen Български етимологичен речник und den türkischen Elementen im Bulgarischen. – Zeitschrift für Balkanologie, 1970, № 7, рр. 55-83.
Ekwiwalencja frazeologizmów polskich i bułgarskich pochodzących z mitologii, historii i literatury. – In: Dziedzictwo i teraźniejszość. Polsko-europejski dialog kultur. Kielce, Instytut Filologii Polskiej Uniwersytetu Humanistyczno-Przyrodniczego Jana Kochanowskiego, 2009, s. 139-149.
Międzynarodowe stereotypy narodowości: na podstawie frazeologizmów polskich i bułgarskich. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1994, № 7, s. 55-69.
O leksykalnym wpływie języka polskiego na bułgarski (na podstawie trzech słowników). – Polonica, 2003, T. XXII, s. 419-441.
O wpływie języka polskiego na bułgarski (na podstawie „Słownika wyrazów obcych języka bułgarskiego” A. Milewa, B. Nikołowa i J. Bratkowa). – Studia Filolog. Akad. Swiętokrzyskiej, 2005, T. 18, s. 139-149.
Polonizmy w języku bułgarskim (na podstawie „Słownika języka bułgarskiego” L. Andrejczina i innych autorów). – Respectus Philologicus, 2005, № 7, s. 120-131.
Polskie i bułgarskie frazeologizmy somatyczne zawierające component ‘krew’. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1992, № 6, s. 175-184.
Polsko-bułgarskie związki leksykalne. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1999, № 11, s. 81-93.
Рец. за: Филипова-Байрова, Мария. Гръцки заемки в съвременния български език. София, БАН, 1969. 186 с. – Rev. des Études sud-est europ., 1971, № 9, р. 726.
Slovotvorně motivovaná (průhledná) substantiva v oficiální bulharské ornitologické terminologii a jejich srovnání s českými protějšky. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1071-1089.
De la terminologie agricole bulgare: des termes bulgares generaux et regionaux. – Балканско езикознание, 1993, № 1, pp. 9-23.
Elemente româneşti în terminologia populară bulgară din domeniul îmbrăcămintei. – Cercetări de lingvistică, 1972, № 2, рр. 263-777.
Рец. за: Koseska, Wioletta. Bułgarskie słownictwo meteorologiczne na tle ogólnosłowiańskim. Warszawa, 1972. 378 s. – Zeitschrift für Slawistik, 1974, № 6, pp. 804-808.
A Case of Folk-Etymology in Bulgarian: присламчвам се; прикаламисвам се. – Балканско езикознание, 1993, № 1, с. 49-55.
Împrumuturi vechi greceşti în româna şi bulgara. – Studii şi cercetari lingvistice, XXIX, 1978, s. 443-453.
Coïncidences des zones linguistiques bulgare et turques dans les Balkans. – In: Actes du X congrès international des Linquistes, Bucarest 28 Août – 2 Septembre 1967. Bucarest, 1970, рр. 217-221.
La veracite graphique turke du Codex Cumanicus prouvée par les turkismes en bulgare. – Балканско езикознание, 2001, № 3, рр. 175-222.
Quelques lexemes turks septentrionaux en ğ-~č-~j dans les langues slaves meridionales. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 193-202.
Sur certains orientalismes dans les langues balkaniques et slaves orientales. – Zeitschrift für Balkanologie, 2005, № 2, pp. 44-54.
Sur certains orientalismes en bulgare et serbocroate. – Zeitschrift für Balkanologie, 2001, № 37, pp. 168-188.
Sur quelques turcismes en Bulgare. – Jужнословенски филолог, 1988, кн. 44, s. 29-44.
Études phonétiques sur les turcismes en bulgare. – Балканско езикознание, 1967, № 12, с. 115-154.
The International Component in the Bulgarian Language: Some Recent Developments. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 108-111.
Zur Genuszuweisung türkischer Entlehnungen im Bulgarischen, Neugriekischen und Rumänischen. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 1998, Bd. 44, pp. 179-185.
Рец. за: Миятев, Петър и др. Унгарско-български речник. София, БАН, 1956. 852 с. – Studia Slavica, 1959, № 3-4, s. 458-463.
Cuvinte de origine română în graiurile bulgareşti. – Studii şi cercetări lingvistice, 1973, № 2, рр. 187-196.
Рец. за: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 943 с. – Limba română, 1999, № 5-6, pр. 450-451.
Рец. за: Филипова-Байрова, Мария. Гръцки заемки в съвременния български език. София, БАН, 1969. 186 с. – Studii şi cercetări linguistice, 1972, № 2, pp. 210-212.
Zum Semantik der Pronomina. Die Indefinitpronomina im Bulgarischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1972, № 1, рр. 89-97.
Zum Verhältnis von Syntax und Lexik. Relevante lexikalische Elemente im bulgarischen Satzgefüge. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, рр. 764-772.
Lexikálno-sémantické paralely a odlišnosti základných slovenských a bulharských slovies pohybu. – Slavica slovaca, 2003, № 1, s. 29-36.
Český a bulharský hudební slang (sociolingvistický výzkum na materiálu současných hudebních časopisů). – In: Sborník příspěvků z II. studentské konference Fakulty sociálních věd UK. Praha, 2002, s. 234-245.
Expresivizace v novém lexiku (na materiálu z českých a bulharských médií). – In: Tzv. základní výzkum v lingvistice – Desiderium nebo realis? V. P. Polách, P. Pořízka (eds.). Olomouc, 2006, s. 226-232.
Jazyk českých a bulharských médií pro mládež (na materiálu časopisů pro současnou hudbu). – In: Vztah langue a parole v perspektivě „interaktivního obratu“ v lingvistickém zkoumání. V. P. Polách – P. Pořízka (eds.). Olomouc, 2004, s. 228-238.
Neologizace a synonymie u slovotvorných formantů (na materiálu českého a bulharského jazyka médií). – In: Varia 13. Zborník materiálov z 13. kolokvia mladých jazykovedcov (Modra-Piesok 3–5. 12. 2003). Zost. Mária Šimková, Katarína Gajdošová. Bratislava, Slovenská jazykovedná spoločnosť pri SAV, 2006, s. 132-138.
Nová slovní spojení v jazyce českých a bulharských médií. – In: Jazyky v kontaktu/jazyky v konfliktu a evropský jazykový prostor. Sborník příspěvků ze 4. mezinárodní konference Setkání mladých lingvistů, konané na FF UP v Olomouci ve dnech 12.-14. května 2003. Ed. Petr Pořízka, Vladimír Polách. Olomouc, UP, 2005, s. 210-215.
К inovačním procesům v češtině a bulharštině (na materiálu z jazyka médií). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХLІІІ, кн. 1, сб. Б, 2005, с. 89-96.
Adaptation phonétique des emprunts grecs en bulgare. – Balkan studies, 1984, № 2, рр. 409-423.
K otázke frazeologických kaliek turkotatárského v povodu v balkanských jazykoch. – In: Studia Balkanica Bohemoslovaca. Praha, 1970, s. 228-231.
Aktuelle Wortbildung in der Slavia. Kongruenzen und Differenzen. – In: Sprachwandel in der Slavia. Teil 1. Die slavischen Sprachen an der Schwelle zum 21. Jahrhundert. Ein Internationales Handbuch. Hrsg. Lew N. Zybatow. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2000, pp. 41-63.
Wpływ języka rosyjskiego na bułgarski język literacki. – Slavia Orientalis, 1958, № 2, s. 256-277.
Interferenţe lexicale româno-bulgare. – Analele Univers. din Bucureşti. 1979, № 2, pp. 83-86.
Рец. за: Филипова-Байрова, Мария. Гръцки заемки в съвременния български език. София, БАН, 1969. 186 с. – Slavia, 1971, № 2, s. 253-255.
Slovník poľsko-bulharských zradných slov. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „TRI Médium”, 1998, s. 94-96.
Kurzwörter unter den deutschen Entlehnungen im Bulgarischen. – In: Deutsch und Bulgarisch im Kontrast. Hildesheim, 2000, pp. 165-183.
Österreichisches Wortgut in der bulgarischen Gegenwartssprache. – In: Archiv für bulgarische Philologie. Band 3. Studia linguistica. Sofia, Univ. St. Kliment Ochridski, 1999, pp. 133-139.
Strukturelle und semantische Abweichungen bei Internationalismen im Bulgarischen und Deutschen. – In: Słowiańsko-niesłowiańskie kontakty językowe. Materiały z I konferencji Komisji Kontaktów Językowych przy Międzynarodowym Komitecie Slawistów. Polono-Slavica Varsoviensia 13. Warszawa, 1992, s. 163-169.
Die Internationalismen im Deutschen und im Bulgarischen – Wortbildung, morphologische Rezeption und semantische Differenzen. – In: Probleme der Bulgaristik. Teil II. Sprachwissenschaft. Leipzig, Universität Leipzig, 1976, pp. 50-71.
Gemeinsames und differierendes bei bulg. шкаф und serbokroat. škaf. – Балканско езикознание, 1994-1995, № 1-2, с. 62-64.
Deutsche Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. Phonetisch-phonologische und morphologische Besonderheiten. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 1998. 390 р.
Some semantic aspects of proverbs and sayings in English and Bulgarian and their lingo-cultural importance. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 299-302.
Some semantic aspects of the comparative phraseological units with a zoo-component in English and Bulgarian. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 241-244.
Semantic ‘opposition’ (animacy). – In: Current Advances in Semantic Theory. Amsterdam, 1992, pp. 339-342.
Niektoré zhodné inovačné javy v bulharskom a slovenskom jazyku za posledné desaťročie. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „TRI Médium”, 1998, s. 68-74.
Altri elementi italiani nella lingua bulgara moderna e contemporanea. – In: Archivo Glottologico Italiano, 1969, рр. 253-254.
L’elemento italiano nella lingua marinara e peschereccia bulgara. – Bolletino dell’ Atlante Ling. Medit., 1966, № 8, рр. 65-90.
Los elementos léxicos españoles en la lengua búlgara. – In: Actas del XI congreso internacional de lingüística y filología románica (Madrid, 1965). Madrid, 1969, pp. 2085-2096.
Zum osmanisch-türkischen Einfluss auf die Balkansprachen. – Studia Slavica, 1985, № 3-4, s. 356-366.
La conceptualization de la joie dans les langues bulgare et greque. – Études balkaniques, 2002, № 4, рр. 62-75.
A Contrastive Approach to Studying English and Bulgarian Proverbs about Knowledge as Cultural Texts. − In: Proceedings of the Fifth Fulbright Conference of the Bulgarian-American Commission for Educational Exchange. Sofia, 2002, pp. 277-287.
Comparing Proverbs as Cultural Texts. − In: Mieder, Wolfgang (ed.). Proverbium. Yearbook of International Proverb Scholarship. № 20 (2003). University of Vermont, 2003, pp. 331-344.
Budowa i znaczenie czasowników ekspresywnych we wspołczesnym języku bułgarskim i polskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 107-111.
Рец. за Mangiulea, Mariana. Împrumuturi lexicale româneşti în limba bulgarǎ literarǎ. Bucureşti, Editura Universităţii, 2000. 344 р. – Romanoslavica, 2001, XXXVII, рр. 190-191.
Рец. за: Grannes, Alf. Études sur les turcismes en Bulgare. Oslo. Universutetsforlaget, 1970. 78 р. – Die Sprache, 1973, Bd. 25, p. 86.
Die Stelle der Substantiva unter Neologismen in der neugrechischen Lexik. Versuch einer partiellen Analogie zu den wortbildenden Prozessen in der bulgarischen Sprache. – Балканско езикознание, 1986, № 4, с. 51-60.
Bulharský sborník o lexikologicko-lexikografických otázkách. Рец. за: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979. 216 с. – Slovo a slovesnost, № 4, 1980, s. 346-348.
Miejsce stereotypu w opisie leksykograficznym (o obrazie sąsiada: Turka, Bułgara, Greka we frazeologizmach bułgarskich i greckich). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 57-64.
Slangová substantiva v makedonštině a v bulharštině. – In: Les études balkaniques tchèques 10. Sborník statí z česko-makedonské vědecké konference, pořádané katedrou slavistiky FF UK v Praze v červnu 1998. Vědec. red. Miroslav Kvapil, red. Milena Přikrylová. Praha, Euroslavica, 1999, s. 75-82.
Nová práce o kultuře spisovné bulharštiny. Рец. за: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София, „Наука и изкуство”, 1961. 319 с. – Naše řeč, 1962, № 5.
Z badań porównawczych polsko-bułgarsko-rosyjskich: frazeologizmy z komponentem głowa w znaczeniu ‘siedlisko rozumu, myśli’. – In: Studia Rossica. Warszawa, 1998, s. 251-257.
On the morphological adaptation of an uninvestigated modern greek loan-word in Bulgarian dialects. – Балканско езикознание, 1993, № 1, с. 57-58.
Zu den bulgarish-rumänischen lexikalischen Wechselbeziehungen: bulg. pàlav ‘weiss’. – Балканско езикознание, 1997-1998, № 3-4, с. 165-167.
Лексика арабского происхождения в балканских языках. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, p. 134.
Zum Zusammenhang von semantischen Veränderungen und Internationalisierung der Lexik. – In: Archiv für bulgarische Philologie. Sofia, 1988. Bd. 1, pp. 66-72.
Elеment prasłowiański w dzisiejszym słownictwie bułgarskim. – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. IV. Warszawa, 1963, s. 171-199.
Bulharské práce v oblasti neologiе. – Časopis pro moderní filologii, 1995, № 2, s. 111-120.
Internacionalizace v oblasti lexikální sémantiky (na česko-bulharském jazykovém materiálu). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 167-173.
K dvěma česko-bulharským paralelám. – Slavia, 1999, № 1, s. 33-36.
Nová slova z oblasti počítačové techniky v češtině a bulharštině (se zřetelem k jejich lexikografickému zpracování). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 108-115.
O nejnovĕjším výzkumu slangu a argotu v Bilharsku. – In: Sborník přednášek z 5. conference o slangu a argotu v Plzni 7.-9. února 1995. Plzeň, 1995, s. 36-42.
Sociolekt jako zdroj lexikálních inovací. – In: Slavica Pragensia ad tempora nostra. Sborník statí z mezinárodní vědecké konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě (Praha, 8.-10. června 1998). Praha, Euroslavica, 1998, s. 173-176.
Sociolingvistické aspekty neologie (na česko-bulharském jazykovém materiálu). – Slavia, 1998, № 1-2, s. 149-154.
Sociolingvistické aspekty neologie (na česko-bulharském jazykovém materiálu). – In: Česká slavistika 1998. České přednášky pro XII. mezinárodní sjezd slavistů. Krakov 1998. Praha, Euroslavica, 1998, s. 149-154.
Česko-bulharské a bulharsko-české slovníky – stav a perspektivy. – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 127-133
Рец. за: Армянов, Георги, Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Slavia, 1994, № 1, s. 87-89.
Рец. за: Карастойчева, Цветана. Българският младежки говор. Източници, словообразуване. София, „Наука и изкуство”, 1988. 161 с. – Slavia, 1990, № 3, s. 324-326.
Deminutywa w języku publicystyki i w języku mówionym (polsko-bułgarska analiza porównawcza). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 219-226.
Gedanken und Beobachtungen zu den griechischen Lehnwörtern in der bulgarischen Literatursprache. – Studia Slavica, 2002, № 1-2, s. 25-34.
Zur inhaltlichen und sprachlichen Struktur bulgarischer Sprichwörter. – In: Einundzwanzig Beiträge zum ІІ. Internationalen Bulgaristik-Kongreß in Sofia. Bulgarische Sammlung 6. Neuried, Hieronymus Verlag, 1986, рр. 225-252.
Arbeiten zur bulgarischen Phraseologie. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, рр. 873-877.
Neologismen in der bulgarischen Zeitungssprache. – In: Die Welt der Slaven. Band 39. München, 1994, pp. 165-188.
Studien zur terminologischen Lexik bulgarischer Geographielehrbücher (1835-1875). München, Sagner, 1992. 552 р.
Bolgarsko-ruski frazeološki slovar. Рец. за: Кошелев, Алберт К., Мария Леонидова. Българско-руски фразеологичен речник. София, „Наука и изкуство”, Москва, „Русский язык”, 1974. 640 с. – Slavistična revija, 1975, № 3-4, s. 442-444.
Zu Methoden und Aufgaben der Balkanlinguistik im Bereich des Lexikons. – Zeitschrift fur Balkanologie, 1980, рр. 98-117.
Рец. за: Иванчев, Светомир. Чешки елементи в българската дърводелска терминология. В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 471-495. – Československý terminologický časopis, 1964, № 3, s. 125-126.
Ze studiów nad słownictwem bułgarskim. – In: Sprawozdania z posiedzenia Komisji Naukowej PAN. ХІІ. Kraków, 1971, № 2, s. 550-552.
Verba dicendi w języku bułgarskim. Warszawa, 1997. 113 s.
Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. І. София, БАН, 1974. 759 с. – Jazykovovedný časopis, 1976, № 1, s. 86-89.
Zur Semantik der deutschen Präfixverben mit ver- und ihrer bulgarischen Entsprechungen. Dissert. Jena, 1987. 188 p.
Zur Semantik einiger ver- Verben und ihrer bulgarischen Entsprechungen. София, 1990. 143 с.
Рец. за: Stachowski, Stanisław. Studia nad chronologią turcyzmów w języku bułgarskim. Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CCLIII. Prace językoznawcze. Zeszyt 33. Kraków, 1971. 108 s. – Slavia, 1973, № 4, s. 452-453.
Рец. за: Дзидзилис, Христос. Фонетични проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с. – Rev. des Études sud-est europ., 1993, № 3-4, pp. 436-439.
On the lexical origins of colloquial Bulgarian. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 78-83.
Aus dem türkischen entlehnten Adjektiva im Bulgarischen. – В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев. София, БАН, 1979, с. 377-379.
Balkanromanischer Einfluss auf das Bulgarische. – In: The Romance Balkans. Belgrade, 2008, рp. 27-36.
Die griecheschen Lehnwörter in den südslavischen Sprachen. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, pp. 75.
Die türkischen Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. – Zeitschrift für Balkanologie, 1973, № 1-2, рр. 174-186.
Fremdwörter in slawischen Sprachen und Fremdwortdiskussionen in Vergangenheit und Gegenwart. – In: Verba et historia. Igoru Němcovi k 80. narozeninám. Ed. Petr Nejedlý, Miloslava Vajdlová, za spolupráce Borise Lehečky. Praha, ÚJČ AV ČR, 2005, s. 329-333.
Zur Frage der syntagmatischen und phraseologischen Verwendung Turkischer Lehnworter im Bulgarischen. – Балканско езикознание, 1993, № 2, с. 129-135.
Zur Frage sprachlicher Eigenschaften aus dem Türkischen entlehnter Substantiva im Bulgarischen. – In: Südosteuropa unter dem Halbmond. Untersuchungen über südosteuropäischen Völker während der Türkenzeit. München, 1975, pp. 237-242.
Рец. за: Филипова-Байрова, Мария. Гръцки заемки в съвременния български език. София, БАН, 1969. 186 с. – Zeitschrift für Balkanologie, 1971-1972, № 1-2, pp. 163-165.
Besonderheiten im lexikalischen System der Balkansprachen. – Балканско езикознание, 1994-1995, № 3-4, с. 162-173.
Osmanisch-türkische Reflexionen im Balkanslawischen unter besonderer Berücksichtigung der Phraseologie und Lexikologie. – Балканско езикознание, 1992, № 1-2, с. 59-66.
Zum osmanisch-türkischen Einfluss auf die Balkanphraseologie. – Lingua Posnaniensis, ХХІХ, 1986, pp. 23-37.
Die griechischen Lehnbildungen und Lehnbedeutungen in Altbulgarischen. Berlin, Wiesbaden, Harrassowitz in Komm., 1958. 66 р.
Birth and Fate: An Ethnolinguistic Analysis of some Bulgarian Idioms. – In: Proceedings of the 9th Biennal Conference on Balkan and South Slavic Linguistics, Literature, and Folklore. Indiana University Bloomington, Indiana, 79 April 1994. Indiana Slavic Studies. Vol. 7. 1994, pp. 255-260.
Dielo Antona Bernoláka a Najdena Gerova v kontexte dejin. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 843-847.
Bułgarskie rzeczowniki odsłowne na -нe, -ниe w porównaniu z polskimi. – In: Studia z językoznawstwa słowiańskiego. Prace Instytutu Filologii Słowiańskiej Uniwersytetu Jagiellońskiego, Т. 14. Kraków, 1995, s. 185-189.
Zoonimia bułgarska w Słowniku języka bułgarskiego Najdena Gerowa. – Rozprawy Slawistyczne, 1996, Т. 11, s. 111-117.
Studia z frazeologii bułgarskiej i macedońskiej. Kraków, „Scriptum”, 2007. 374 s.
Elemente lexikale româneşti în opera lui L. Karavelov. – Studii şi ceretări lingvistice, 1975, № 3, pp. 193-201.
K otázce sloves ovlivnĕných angličtinou v češtinĕ a bulharštinĕ. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 294-299.
Nové lexikální jednotky cizího původu v češtině, ruštině a bulharštině – srovnání. Teze. Praha, 2007.
Přejímání jako podnět změn v jazyce přijímacím: na příkladu češtiny, ruštiny, a bulharštiny. – Slavia, 2007, № 3, s. 389-398.
Рец. за: Янко Бъчваров и др. Чешко-български речник в два тома. Česko-bulharský slovník ve dvou dílech. 1. A-O. 2. P-Ž. Под ред. на Светомир Иванчев. София, „Труд” – „Прозорец”, 2002. 820 с. 1430 с. – Slavia, 2004, № 1, s. 99-100.
Frazeologia porównawcza języków słowiańskich. – Slavica Slovaca, 1976, № 1, s. 33-38.
Znaczenie Iwana Wazowa w historii bułgarskiego języka literackiego. – In: Sprawozdania z posiedzeń Komisji Oddziału Krakowskiego PAN. Kraków, 1972, s. 417-419.
Рец. за: Младенов, Стефан. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, „Христо Г. Данов”, 1941. 704 с. – Rocznik Slawistyczny, ХVІ, 1950, s. 68-98.
Рец. за: Манолова, Лилия. Българска терминология. София, „Народна просвета”, 1984. 96 с. – Slavica Slovaca, 1987, № 1, s. 94-95.
Frazeologizmy – zwerbalizowane gesty w polskim i bułgarskim. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 375-382.
Funkcjonowanie nazw kolorów we współczesnym języku bułgarskim. – In: In memoriam Alfredi Zaręmba et Josephi Reczek. W dziesiątą rocznicę śmierci. Kraków, 1999, s. 151-156.
Stereotyp Cygana we frazeologii bułgarskiej. – В: Съкровище словесьное. Studia slawistyczne ofiarowane prof. Jerzemu Ruskowi na 70 urodziny. Kraków, 2000, s. 189-194.
Słowniczek bałkańskich turcyzmów T. T. Jeża. – In: Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CXX. Prace językoznawcze. 2000, s. 199-218.
Studia nad chronologią turcyzmów w języku bułgarskim. Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CCLIII. Prace językoznawcze. Zeszyt 33. Kraków, 1971. 108 s.
Ambivalente Aspekte des assertiven sozialen Verhaltens, ausgedrückt durch türkische Lehnwörter in Bulgarischen. – In: Finis Coronat Opus. Festschrift für Walter Kroll zum 65. Geburtstag. Göttingen, Universtätsverlag, 2006, pp. 231-254.
Attitudinally loaded uses of Turkish loan words in Bulgarian. – In: Lexical structures and language use. Vol. 2. Tübingen, 1996, pp. 139-148.
Geschlechtsspeziеfische Phraseologismen im Deutschen und Bulgarischen. – In: Frazeologija v jezikoslovju in drugih vedah. Ljubljanа, Filozofska fakulteta Univerze, 2007, s. 313-325.
Lexikalisch-semantische Aspekte der Sprache von Nikolai Chaitow aus ubersetzungswisenschafftlicher Sicht. („Das Ziegenhorn“ in deutscher Sprache). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 627-633.
The Language as a Sign. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 423-426.
Anglizismen und Turzismen in der heutigen bulgarischen Standardsprache. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 177-182.
Bulgarische Lexikographie. – In: F. J. Hausmann u.a. (eds.). Wörterbücher / Dictionaries / Dictionnaires. Ein internationales Handbuch zur Lexikographie / An International Encyclopedia of Lexicography / Encyclopédie internationale de lexicographie. Bd. 5,2. Berlin, New York, 1991, рр. 2304-2308.
Die bulgarische Sprache der Wende im Spiegel der Presse. – In: B. Panzer (Hg.). Die sprachliche Situation in der Slavia zehn Jahre nach der Wende. Beiträge zum Internationalen Symposion des Slavischen Instituts der Universität Heidelberg vom 29. September bis 2. Oktober 1999. Frankfurt am Main etc, 2000, рр. 261-271.
Die Turken und die Balkanküche. Kulinarisches und sprachliches aus Bulgarien und Rumänien. – In: Korper, Essen und Trinken im Kulturverständnis der Balkanvölker. Berlin, 1991, pp. 219-227.
Zur Form einiger Turzismen im Rumänischen und Bulgarischen. – In: Festschrift für Johannes Hubschmid zum 65. Geburtstag. Bern, München, 1982, pp. 419-436.
Zur Rolle der Lexik im Balkansprachbund. (Bemerkungen zu einem Lexikon der Turzismen). – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 14-19.
Рец. за: Riedel, Sabine. Studien zur terminologischen Lexik bulgarischer Geographielehrbücher (1835-1875). München, Sagner, 1992, 552 p. – Südost-Forschungen. Band 53. München, 1994, pp. 532-534.
Ein phraseologischer Balkanismus. – Revue roumaine de linguistique, 1975, pp. 579-582.
Z terminologii pokrewieństwa: relacja starszy-młodszy i jej odbicie w języku bułgarskim. – In: Studia slawistyczne. Kraków, 1998, s. 49-55.
Cu privire la unele aspecte ale substantivǎrii în limbile română şi bulgară. – Romanoslavica, 1991, XXIX, pp. 393-410.
K niektorým otázkam jazykovej dynamiky súčasnej spisovnej bulharčiny, češtiny a slovenčiny. – In: Varia 1. Materiály z Kolokvia mladých jazykovedcov (Modra-Piesok 21.-22. októbra 1991). Zost. Mira Nábělková, Mária Šimková. Bratislava, Slovenská jazykovedná spoločnosť pri SAV, 1992, s. 57-60.
Preberanie cudzích slov a tendencia k internacionalizácii v súčasnej spisovnej slovenčine a bulharčine: na margo jazykovej dynamiky. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „TRI Médium”, 1998, s. 76-80.
Bułgarskie odpowiedniki albańskich związkow frazeologicznych w Bałkańskim słowniku frazeologicznym. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 279-286.
O dialektyzmach i archaizmach prasłowiańskich w słownictwie bułgarskim. – Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. XCV. Prace Językoznawcze. 1991, s. 123-130.
Z problematyki czasowników ekspresywnych w języku bułgarskim i polskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 125-128.
Bulgarian verbs of change of location. – Journal of Slavic linguistics, 2007, № 1, рp. 109-147.
La fraseología de la embriaguez en la lengua portuguesa y en la lengua búlgara. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 423-431.
O contributo búlgaro para o desenvolvimento da fraseologia e da fraseografia. – In: Aspectos formales y discursivos de las expresiones fijas. Studien zur romanischen Sprachwissenschaft und interkulturellen Kommunikation. Germán Conde Tarrío (ed.). Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2008, pp. 41-52.
Aus den griechischen Lehnwörtern im Bulgarischen. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, p. 85.
Einige weitere Beispiele von griechischen Archaismen in den Lehnwortern der modernen bulgarischen Sprache. – Balkan studies, 1984, № 2, рр. 511-521.
Die Archaismen der griechischen Lehnwörter im Bulgarischen. – Balkan Studies, 1975, № 1, рр. 146-153.
Greek loanwords in modern Bulgarian. – Balkan studies, 1979, № 1, pp. 19-53.
Nová slova ve sportovní oblasti – od slangu k spisovné komunikaci (na česko-bulharském materiálu). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 101-107.
Lexical Functions in Bulgarian and Russian: a Sketch to Digital Comparative Lexicography. – Design and Development. – In: Innovative Solutions for Lexical Entry Content in Slavic Lexicography. Violetta Koseska-Toszewa, Ludmila Dimitrova, Roman Roszko (eds.). Warsaw, SOW, 2009, pp. 169-179.
The Diversity of Lexical Functions in Bulgarian and Russian: an Approach to Compatible Digital Comparative Lexicography. – In: Études Cognitives. Vol. 10. Warszawa, SOW, 2010, pp. 53-70.
Deux mots d’emprunt grecs imaginaires en Bulgare: мламос, вламос. – Балканско езикознание, 1989, № 3-4, с. 179-184.
Quelques mots bulgares dialectaux rares d’origine albanaise. – Балканско езикознание, 1986, № 1, с. 67-69.
Die Germanismen in der bulgarischen Sprache. – Muttersprache, 1999, № 1, pp. 54-59.
Unser Stangist hat die Goldmedaille gewonnen: Scheinentlehnungen aus dem Deutschen ins Bulgarische. – Sprachreport, 1998, № 1, pp. 12-13.
Zum Problem der griechischen Zeitwortentlehnung im Bereich des Ostsüdslawischen (Bulgaro-Mazedonischen). – Wiеner Slavistisches Jahrbuch, Band 18, 1972, pp. 208-211.
Methodische Bemerkungen zu den Lehnübertragungen in den Balkansprachen. – Балканско езикознание, 2001, № 1, с. 41-53.
Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН. Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Slavia, 1976, № 3, s. 311-312.
Рец. за: Тодорова, Елена. Българските съюзи в публицистичен текст. София, „Херон прес”, 2006. 92 с. – Slavia, 2007, № 2, s. 218-221.
Processus dynamiques de création lexicale et de création syntagmatique dans le littéraire bulgare contemporain. – In: Balcanica. Revista institutului de studii balcanice „Victor Рapacostea”. Anul I, Seriе nouǎ, № 1. Craiova, University of Craiova, 2004, pp. 59-65.
Състоянията на проучванията върху проблемите на наречието в българската и чешката лингвистична литература. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 67-86.
Processus dynamiques de création lexicale et de creation syntagmatique dans le littéraire bulgare contemporain. – In: Studia hungaro-bulgarica. Szeged – Shumen, „Auctores”, 2007, pp. 171-178.
Sériové slovotvorné inovace v bulharštině a češtině na konci 20. století. – In: 12 międzynarodowy kongres slawistów Kraków 27. 8.–2. 9. 1998. Streszczenia referatów i komunikatów. Językoznawstwo. Opracowanie Jerzy Rusek, Janusz Siatkowski, Zbigniew Rusek. Warszawa, Energeia, 1998, s. 51.
Рец. за: Grannes, Alf. Les turcismes dans l’oeuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992. 60 p. – Romanoslavica, 1993, XXXI, рр. 243-244.
Рец. за: Grannes, Alf. Turco-Bulgarica: articles in English and French concerning Turkish influence on Bulgarian. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 1996. 320 p. – Romanoslavica, 1996, XXXIV, pp. 317-319.
Lexikálno-semantické paralély bulharčinou a slovenčinou. Porovnávanie homotematickýh mien. Disert. Bratislava, 1983. 523 с.
Die historische Beständigkeit der Milchverarbeitungsterminologie bei den Bulgaren. – Zeitschrift für Balkanologie, 1969-1979, № 1-2, рр. 170-178.
Onomasiologisches Herangehen an die Beschreibung der Phraseologismen der Bulgarischen Sprache. – In: Archiv fur bulgarische Philologie. Bd 1. Sofia, 1988, pp. 73-80.
Zum Problem der stilistischen Markierung der Idiome in einem deutsch-bulgarischen idiomatischen Wörterbuch. – Zeitschrift für Slawistik, 1986, № 1, рр. 116-118.
Рец. за: Кошелев, Алберт, Мария Леонидова. Българско-руски фразеологичен речник. София, „Наука и изкуство”, Москва, „Русский язык”, 1974. 642 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, pp. 866-867.
Kontrastive Phraseologieforschung Deutsch-Bulgarisch (Aspekte, Ziele, Konzeption). – In: 70 Jahre Germanistik in Bulgarien. Sofia, 1999, pp. 139-148.
Njesi frazeologjike te shqipes krahasuar me bulgarishen. Dhe me gjuhe te tjera te ballkanit. Dissert. Tirane, 1994. 200 с.
Notes sur l’interjection en français et en bulgare. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 77-82.
Quelques observations sur les interjections onomatopéiques en français, en coréen et en bulgare. – In: Proceedings of the Second National Symposium on Korean Studies. Sofia, 1997.
La terminologie bulgare du tissage et celle des autres peuples balkaniques. – Études balkaniques, 1968, № 7, рр. 129-161.
Pour un statut autonome des particules expressives du bulgare. – Съпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 45-68.
O językowym odzwierciedleniu poczucia wolności (Na przykładzie bułgarskich frazeologizmów). – In: Beitrage der europäischen slavistischen Linguistik (POLYSLAV). Bd. 1. München, 1998, рр. 173-177.
Czy współczesne języki słowiańskie ulegają anglicyzacji? (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 96-101.
O wyrazach polskiego pochodzenia w języku bułgarskim. – In: Współzależność języków słowiańskich: aspekt lingwistyczny i glottodydaktyczny. Gdańsk, 1998, s. 145-154.
Probleme der Entwickling des sozialen Wortschatzes im Bulgarischen und Serbokroatischen der Gegenwart. – In: Linguistische Studien. Zur Herausbildung des modernen gesellschaftlichen Wortschatzes in Südosteuropa. Beiträge zur Balkanlinguistik 4. S. 200, 1979, pp. 35-59.
Рец. за: Kostov, Marta, Veselin Vapordžiev. Die Phraseologie der bulgarischen Sprache. Еin Handbuch. Leipzig, Enzylopädie, 1990. 128 p. – Kritikon litterarum, 1992, рр. 53-57.
Bemerkungen zur Syntax und Semantik bulgarischer Verbalsubstantive. – In: Linguistische Arbeitsberichte ХХVIII. Leipzig, 1980, рр. 45-49.
Próba sformalizowanej interpretacji semantycznej niеktórych czasowników w języku bułgarskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 136-140.
De la parole d’après les paroles (selon les langues bulgare, française et roumaine). – In: In honorem Gheorghe Mihăilă. Bucureşti, Editura Universităţii din Bucureşti, 2010, рp. 334-355.
L’idée du mensonge à travers la phraséologie française et bulgare. – In: M. Álvarez de la Granja (ed.). Fixed Expressions in Cross-Linguistic Perspective. (A Multilingual and Multidisciplinary Approach). Hamburg, Verlag Dr. Kovač, 2008, pр. 263-283.
Wpływy polszczyzny w słownictwie innych języków słowiańskich. – Język Polski, 1961, № 1, s. 1-19.
Социолингвистични проблеми в лексикологията. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.
Умалителни наставки при съществителните с основи от турски произход в речника на Н. Геров. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 36-51.
Към историята на българската лексикография (За додатака на Вук Караджич). – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 86-100.
Асоциативният експеримент в лексикографията. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 100-115.
Взаимодействие между някои синонимни суфикси и лексикографското им представяне. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 115-122.
Форми за множественно число на един тип сложни съществителни имена (с оглед на лексикографската практика). – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 122-133.
Типичните словосъчетания като илюстративен материал в тълковния речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 133- 146.
Категорията глагол и представянето ѝ в старобългарския речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 168-179.
За мястото на новите думи в диалектния речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.
За представянето на акцентологичните варианти в диалектния речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.
ЛЕКСИКОЛОЖКИ И ЛЕКСИКОГРАФСКИ ПРОУЧВАНИЯ. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. Посвещава се на 160-та годишнина от рождението на Найден Геров. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.
Археография в болгарской научной терминологии. – Bulgarian Historical Review, 1991, № 4, с. 85-89.
Интернационализацията в миналото и днес (върху Речника на чуждите думи в българския език на Стефан Младенов). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 26-32.
Активната роля на чуждия език при чуждо лексикално влияние. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 78-83.
Езикът и глобализацията. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 119-124.
Характерни съвременни семантични прояви в българския младежки сленг и в разговорни език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 131-136.
Евфемизмите през призмата на учтивостта. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 142-146.
Тенденции за интернационализация и за запазване на националната идентичност на българската лексика от битовата концептосфера (в периода 1990-2004). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 148-160.
Кратък определителен член при подлога? – Български език, 2006, № 2, с. 125-126.
Един испански художествен образ на българската ракия (или за гроздовата и хомосексуализма). – В: Ракията на българина. Русе, „Лени Ан”, 2005, с. 141-148.
Някои моменти от развитието на словообразувателната система на новобългарския книжовен език в съпоставка с полски. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 79-88.
Abreviatury v bulharském jazyce. – In: Konference mladých slavistů 1. Slavistika dnes: trendy a perspektivy, květen 2005. Ed. Dagmar Filippovová. Praha, FF UK, 2006, s. 93-101.
Предложения-проклятия в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 209-216.