Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Българската „Серенада” или относно миграцията и етимологията на чуждите думи в българския език. – Български език, 2008, № 4, с. 102-104.
Декомпозицията като похват при заемането на немски сложни думи. – Съпоставително езикознание, 1999, № 1, с. 26-33.
Етимологичен и лексикосемантичен речник на немските словни елементи в българския език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., ХСVІІ-ХСVІІІ, 2008, с. 111-164.
Етимологични дублети в българския език. София, „Народна просвета”, 1987. 174 с.
Етимологични дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. София, ИК „Емас”, 2008. 512 с.
Етимологични дублети от германско потекло в български език. – В: Юбилейна научна сесия, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, с. 89-96.
За етимологичните дублети кепър и кемпфер. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 34-36.
За названията на различните видове вурст. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 48-52.
За немското потекло на някои френски думи в българския език. – Филология, 1984, № 14-15, с. 13-28.
За някои отименни нарицателни. – Български език, 2004, № 1, с. 94-96.
За произхода и историята на две думи в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 425-427.
Из лексиката на град Русе. – Български език, 2004, № 4, с. 32-40.
Имена на лица от инициални съкращения в български език. – Български език, 1974, № 4, с. 353-356.
Интернационални съществителни със суфикс -ция и техните еквиваленти в немския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 20-29.
Концепция за системно етимологично представяне на някои чужди думи в българския език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LХХХІІ, 1991, № 1, с. 207-215.
Лексикализирани имена на букви в българския език. – Българска реч, 2008, № 1, с. 24-30.
Лексикологичната категория ономатонимия. – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 43-55.
Модел за гнездово етимологично представяне на германизмите в български език. – Български език, 2005, № 4, с. 37-45.
Неадекватни немски заемки в румънския и българския език. – Филология, 1983, № 12-13, с. 39-45.
Немски абревиатури в българския език. – Български език, 1981, № 1, с. 63-65.
Немски, нидерландски и скандинавски заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 181-189.
Няколко случая на лексикална редеривация в българския език. – Български език, 1995, № 5-6, с. 433-436.
Няколко случая на хетеросемия в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 25-30.
Относно лексикографското представяне на етимологичната дублетност в българския език. – Български език, 2004, № 2-3, с. 188-196.
По въпроса за етимологичната дублетност в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 31-37.
Рец. за: Универсален речник немско-български. София, PONS, 2002. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 154-159.
Синонимия и хетеронимия при фитонима селим. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 326-333.
Словообразувателни парадигми при интернационализмите. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 248-252.
Структурни и семантични проблеми при заемките от немски език в синхронен аспект. – Филология, 1979, № 4, с. 33-42.
Структурни и семантични проблеми при заемките от немски език в синхронен аспект. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 216-226.
Субстантивирани латински глаголни форми. – Чуждоезиково обучение, 1988, № 5, с. 49-51.
Чужди числителни и техни производни в лексикалната система на българския език. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 35-58.
Чуждите думи в българската лексикография. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 252-258.
Явлението хетеросемия. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4, с. 30-35.