Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Видове архаизми в българския книжовен език и някои техни особености. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 70-84.
Вторични значения на предлога о в българския, сърбохърватския и словенския език. – Български език, 1971, № 2, с. 172-184.
Вулгаризацията в езика на политическата статия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 200-202.
Възникване на обществено-политическата лексика и фразеология в българския книжовен език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 315-328.
Жаргонна лексика. – Попова, Венче. В: Стилистични функции на някои категории думи в художествената литература. София, „Народна просвета”, 1979, с. 57-74.
Жаргонът и някои негови функции в езика на художествената литература. – Септември, 1977, № 7, с. 233-235.
За правилно възприемане на чужди названия. – Български език, 1967, № 4, с. 363-364.
За разговорната реч и нейната норма. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 61-67.
Към въпроса за характера на публицистичната лексика и фразеология. – Български език, 1968, № 2, с. 110-121.
Някои езикови особености на Паисиевото повествование. – Български език и литература, 1962, № 4, с. 13-22.
Някои особености на фразеологията в политическите статии на Л. Каравелов. – Език и литература, 1962, № 1, с. 55-62.
Някои средства на художествено-образната реч в политическите статии на Любен Каравелов. Върху материал от уводните статии в „Свобода” и „Независимост”. – В: Изследвания и статии за Любен Каравелов. София, БАН, 1963, с. 219-232.
Обществено-политическа лексика и гражданска фразеология в публицистиката на Любен Каравелов (върху материал от уводните статии в „Свобода” и „Независимост”). Дисерт. София, 1964. 400 с.
Обществено-политическа лексика и фразеология в публицистиката на Л. Каравелов. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХI, 1967, № 2, с. 257-340.
Пространствените значения на предлога о в български, сърбохърватски и словенски език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 855-862.
Публицистичното слово на Л. Каравелов. – Литературен фронт, 1960, № 41.
Рец. за: Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, София, „Наука и изкуство”, 1986. 297 с. – Отечествен фронт, № 12696, 9.VІІ.1987.
Синонимите. – В: Въпроси на езиковата стилистика. София, „Народна просвета”, 1975, с. 71-108.
Стилистична употреба на пословиците и поговорките в политическите статии на Л. Каравелов. – Български език, 1962, № 1-2, с. 47-56.
Стилистична функция на някои категории думи в художествената литература. София, „Народна просвета”, 1979. 98 с.
Стилистично използуване на обществено-политическата лексика в публицистиката на Л. Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 403-428.
Тъй наречената американизация на българския език. – Българска реч, 1995, № 3, с. 19-21.