Toggle navigation
Синоними
Антоними
Фразеологизми
Неологизми
Библиография
(current)
Библиография
Разширено Търсене
Период на издаването – всички
I - до 1970
II от 1971 до 1989
III след 1990
Тип на публикацията – всички
сборник
статия в сборник
статия в периодика
дисертация
монография
рецензия за речник
помагало
учебник
глава в монография
увод в речник
библиография
рецензия
Година на издаване
Търсене
Изчисти
Търсене на автор по първа буква
А
Б
В
Г
Д
Е
Ж
З
И
Й
К
Л
М
Н
О
П
Р
С
Т
У
Ф
Х
Ц
Ч
Ш
Щ
Ю
Я
Търсене на ключова дума по първа буква
А
Б
В
Г
Д
Е
Ж
З
И
Й
К
Л
М
Н
О
П
Р
С
Т
У
Ф
Х
Ц
Ч
Ш
Щ
Ю
Я
Библиографски записи
Предлогът за и неговите съответствия в балканските езици. – Български език, 1974, № 4, с. 398-408.
Предлогът от в балканските езици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 157-162.
Физическото и душевното състояние на човека според няколко балкански метафори. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 5-17.
За някои аспекти в семантичните отношения между лексикалните двойки стоя – stat, седя – sedet в български и чешки език (или още за спецификата на българския език като балкански). – Балканистичен форум, 1995, № 2, с. 44-51.
Глаголните моторни корелации в балканските неславянски езици в сравнение с някои славянски езици. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 152-157.
Една лексико-семантична успоредица на балканските езици. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 91-96.
Общи по произход турски заемки в балканските езици. – Български език, 1964, № 2-3, с. 186-190.
Общи по произход тюркски заемки в някои балкански и средноевропейски езици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 185-192.
Турски и тюркски заемки от звукоподражателен характер в балканските езици. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXІІ, 1968, с. 433-532.
Няколко случая на хетеросемия в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 25-30.
Балканската фразеология – елемент от оста на времето и фрагмент от жив езиков процес. – В: Балканите – език, история, култура. Международна научна конференция, 13-15 април 2007 г., Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий, 2008, с. 370-378.
Балканският аспект на езиковата метафора муха – ‘душевно състояние’. – Българистични проучвания. Т. 3. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 141-156.
Думите символи и етнокултурната интерпретация на балканската фразеология. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 9-17.
Езиковата метафора и балканската картина на света (върху материал от семантичното поле отрицателни емоции в балканските езици). Дисерт. София, 2000.
Езиковата метафора и балканската картина на света. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003. 349 с.
Концептите в полето радост – сходства и различия в балканския лингвокултурен ареал. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2007. 180 с.
Към въпроса за лингвистичните измерения на страха в балканския ареал. – В: Славянская фразеология в ареальном, историческом и этнокультурном аспектах. Материалы 3 Международной научной конференции. Гомель, 2003, с. 45-52.
Основные семантические роли в пространстве ‘радости’ в балканских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 285-302.
Страхът в балканските езици – културни вариации и сходства. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 62-75.
Терминът балканизъм и балканската картина на света. – Тр. ВТУ, XXXІII (за 1997), 2002, кн. 2, с. 207-218.
Семантичният преход пъстър – лукав в балканските езици. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 427-440.
О морфологической адаптации османотурецких лексических заимствований в балканских языках. – Балканско езикознание, 1977, № 1-2, с. 93-103.
Старые балканские заимствования в болгарском языке (названия частей тела). – Балканско езикознание, 1982, № 1, с. 7-8.
Към балканската идиоматика: от игла до конец. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Първи есенни четения „Професор Иван Гълъбов”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 223-237.
Местоименията като евфемизми в балканските езици. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 393-399.
Об одной лексико-семантической параллели (На материале карпато-балканского обряда „полазник”). – В: Славянское и балканское языкознание. Москва, „Наука”, 1977, 21-76;
Наименования на цветовете в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 3-19.
Greek loan words in the Balkan languages through Bulgarian linguistic mediation. Methodes, principles, problems. – Балканско езикознание, 1977, № 1-2, с. 89-92.
Problèmes de la pénétration des verbes d’origine grecque dans les langues balkaniques. – Балканско езикознание, 1989, № 3-4, с. 199-200.
Contacts lexicaux entre le bulgare et d´autres langues balkaniques. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, p. 10.
Ein semantischer Turzismus in den Balkansprachen. – Zeitchrift für Balkanologie, 1969-1970, № 1-2, рр. 16-21.
Związki bułgarsko-rumuńskie przy zapożyczeniach z języka greckiego. – In: Z polskich studiów slawistycznych. Warszawa, 1968, s. 295-302.
Borrowing at the Popular Level: Balkan Interjectional Particles of Turkish and Greek Origin. – In: Septième Congrès International D’Études du Sud-Est Européen. Rapports. Athènes, 1994, pp. 507-520.
The Status of Turkisms in present-day Balkan languages. – In: Aspects of the Balkans. The Hague-Paris, 1972, pp. 87-116.
The use of turkisms in Balkan languages as reflected in Konstantinov’s novel „Baj Ganjo”. – Zeitschrift fur Balkanologie, 1992, № 1-2, pp. 44-60.
Coïncidences des zones linguistiques bulgare et turques dans les Balkans. – In: Actes du X congrès international des Linquistes, Bucarest 28 Août – 2 Septembre 1967. Bucarest, 1970, рр. 217-221.
Sur certains orientalismes dans les langues balkaniques et slaves orientales. – Zeitschrift für Balkanologie, 2005, № 2, pp. 44-54.
K otázke frazeologických kaliek turkotatárského v povodu v balkanských jazykoch. – In: Studia Balkanica Bohemoslovaca. Praha, 1970, s. 228-231.
Zum osmanisch-türkischen Einfluss auf die Balkansprachen. – Studia Slavica, 1985, № 3-4, s. 356-366.
Лексика арабского происхождения в балканских языках. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, p. 134.
Zu Methoden und Aufgaben der Balkanlinguistik im Bereich des Lexikons. – Zeitschrift fur Balkanologie, 1980, рр. 98-117.
Balkanromanischer Einfluss auf das Bulgarische. – In: The Romance Balkans. Belgrade, 2008, рp. 27-36.
Besonderheiten im lexikalischen System der Balkansprachen. – Балканско езикознание, 1994-1995, № 3-4, с. 162-173.
Osmanisch-türkische Reflexionen im Balkanslawischen unter besonderer Berücksichtigung der Phraseologie und Lexikologie. – Балканско езикознание, 1992, № 1-2, с. 59-66.
Zum osmanisch-türkischen Einfluss auf die Balkanphraseologie. – Lingua Posnaniensis, ХХІХ, 1986, pp. 23-37.
Słowniczek bałkańskich turcyzmów T. T. Jeża. – In: Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CXX. Prace językoznawcze. 2000, s. 199-218.
Zur Rolle der Lexik im Balkansprachbund. (Bemerkungen zu einem Lexikon der Turzismen). – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 14-19.
Ein phraseologischer Balkanismus. – Revue roumaine de linguistique, 1975, pp. 579-582.
Methodische Bemerkungen zu den Lehnübertragungen in den Balkansprachen. – Балканско езикознание, 2001, № 1, с. 41-53.
Njesi frazeologjike te shqipes krahasuar me bulgarishen. Dhe me gjuhe te tjera te ballkanit. Dissert. Tirane, 1994. 200 с.
La terminologie bulgare du tissage et celle des autres peuples balkaniques. – Études balkaniques, 1968, № 7, рр. 129-161.
×
Modal title