Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Глаголска енантиосемија у српском и бугарском jeзику (компаративни приступ). – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 467-476.
Българските глаголи на -овам. – Български език, 1971, № 2-3, с. 154-158.
За морфологичното приобщаване на глаголните заемки, навлизащи в българския език под влияние на компютърните технологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 583-587.
Глаголи с валентност период в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 17-25.
Нова глаголна лексика в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 79-90.
Пердуративните глаголи в българския и полския език – семантика и валентност. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, 1991, XIX, Филологии, № 1, с. 85-91.
Темпорални валентности на глаголите в българския и полския език. Дисерт. София, 1992. 203 с.
Семантична прозодия на някои групи каузативни глаголи в българския език (корпусно базирано изследване). – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 58-72.
Някои наблюдения върху глаголите от чужд произход, завършващи на -ирам / -изирам, с оглед на видовата им определеност. – Български език, 1984, № 4, с. 368-372.
Из историята на verba dicendi в руския и българския език. – Език и литература, 1967, № 3, с. 33-52.
Лексико-семантические варианты значений базальных основ глаголов с корнем говор-, каз-, рек- в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Вестник Киевского университета, 1983, № 25, с. 107-111.
Некоторые verba dicendi в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 12-16.
Опозицията статичност-нестатичност на глаголите лежа, седя, стоя и двувидовите им съответници. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 67-72.
Прилагателни за цвят и изведени от тях глаголи в съвременния български език в съпоставка с немския. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 69-79.
Глаголы эмоционального переживания в русском и болгарском языках. – В: Вопросы славянского языкознания. Саратов, Сарат. унив., 1968, с. 11-24.
Действия и семантика на глаголите за движение. – Год. БСУ, ІV, 2000, с. 231-236.
Метафори с глаголи за движение в художествения стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 87-91.
Метафорична употреба на глаголите за движение в периодичния печат. – Год. БСУ, ХV, 2006, с. 32-36.
Метафорични трансформации на глаголите за движение в разговорния стил. – Год. БСУ, ІХ, 2003, с. 158-161.
Пространствени значения на българските предлози в съчетание с глаголи за движение. Дисерт. София, 1990. 280 с.
Семантична съчетаемост на глаголи за движение и предлози с пространствено значение. – Език и литература, 1993, № 2, с. 135-139.
Семантични особености на фразеологични единици с компонент глагол за движение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 65-70.
Фразеологични единици с компонент глагол за движение. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 393-398.
Глаголы движения в болгарском языке. Диссерт. 1963.
За някои производни глаголи със суфикс -н- в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 13-18.
К семантической характеристике парных глаголов движения в литовском и славянских языках. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Сборник статей. Москва, 1993, с. 191-204.
К семантической характеристике редкого типа глаголов в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 5-10.
Към семантичната характеристика на глаголите в българския книжовен език. – Български език, 1965, № 1, с. 18-31.
О семантических особенностях парных глаголов движения в славянских и литовском языках. – В: Типологическое и сопоставительное изучение славянских и балканских языков. Тезисы докладов и сообщений межреспубликанской конференции. Москва, 1992, с. 7-8.
Глаголът като обект на лексикографско описание в българските френскоезични речници. – Чуждоезиково обучение, 2002, № 2, с. 3-14.
Към семантичната и синтактична характеристика на глаголите с префикс о-. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 493-498.
Семантични и синтактични особености на една група перцептивни глаголи в българския език. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 79-81.
Семантични и синтактични особености на префигираните глаголи с прономинален елемент в български. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 322-328.
Структурна и семантична характеристика на някои префигирани глаголи в съвременния български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХХІХ, 2004, с. 5-28.
Порiвняльно-типологiчна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв на -ствува- (-ствова-). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 23. Львiв, 1981, с. 71-78.
Порiвняльно-типологiчна характеристика схiднослов’янських i болгарських дiєслiв, мотивованих словами iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львiв, 1980, с. 115-123.
Семантико-словотвiрна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 19. Львiв, 1979, с. 83-88.
О структуре, семантике и коннотативных свойствах глагольных лексем и их сочетаний в паремиях (На материале русского, болгарского и сербского языков). – Зборник Матице Српске за славистику, 2004, књ. 65-66, с. 75-100.
Глаголи за положение в българския и чешкия език. Дисерт. София, 1996. 203 с.
Глаголите reflexiva tantum в словашки език и техните съответствия в български. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски”, 2002. 240 с.
За глаголите reflexiva tantum с компонент si в словашки език и еквивалентите им в български. – Slavica Slovaca, 2000, № 1, s. 26-39.
Опит за семантичен анализ на еднокоренна глаголна лексика в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 93-98.
Глаголните моторни корелации в балканските неславянски езици в сравнение с някои славянски езици. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 152-157.
За някои корелации на моторни глаголи в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 152-158.
Някои особености на глаголните двойки за придвижване в българския език в съпоставка с руски. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 363-370.
Емоционален словообразователен тип в българската глаголна система. – Български език, 1968, № 6, с. 536-589.
Глаголи, които образуват фразеологични съчетания със съществителни. – Български език, 1953, № 4, с. 329-337.
Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 348-417.
Приглаголните съчетания с предлога по. – Тр. ВТУ, ІХ (за 1971-1972), 1973, кн. 1, с. 355-434.
О лексико-семантической основе сочетаемости (на материале лексем идти – ходить в сопоставлении с их болгарскими соответствиями). – Болгарская русистика, 1981, № 5, с. 75-80.
Модалните глаголи в английския и българския език: разширен съпоставителен анализ. Дисерт. София, 1989. 212 с.
Наблюдения над употребата на глаголни лексеми в романа Морава звезда кървава на Константин Петканов. – Език и литература, 1982, № 1, с. 68-72.
О новых глаголах с суффиксом -ова- в русском и болгарском языках. – В: Национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 34-37.
Неперформативни употреби на някои глаголи за говорене. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 131-139.
Семантична структура на глаголите ходя, вървя, отивам. – In: Czas i przestrzeń w języku. Katowice, 1986, s. 26-41.
Компонентно-семантична структура на глаголите за движение. – В: Студентски изследвания. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 211-221.
Глаголът в стилистичната система на Йордан Йовков според повестта Жетварят. – В: Студентски изследвания Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 93-107.
За семантиката и особеностите в реализацията на глаголите за достоверност. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 188-196.
Украинско-български паралели при фазисните начини на действие. – Български език, 1987, № 1-2, с. 151-154.
Парадигматични и синтагматични отношения при свободната употреба на основното значение на глаголните лексеми. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 168-177.
За граматичните категории и за лексикографското тълкуване на глаголите надвисвам и надвесвам. – Български език, 1995, № 5-6, с. 456-457.
За синтактичните и семантичните свойства на една група словообразувателно свързани глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 47-60.
Семантичен развой на глаголите мина и минавам. – Български език, 1957, № 3, с. 267-270.
Глаголното богатство в Ботевата балада Хаджи Димитър. – Български език, 1963, № 1, с. 48-53.
Семата каузирам в семантичната структура на каузативните глаголни конструкции. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 267-273.
Бележки за абстрактната глаголна семантика, глагола като част на речта и комплекса от глаголни граматични категории. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 73-84.
Бълг. навяхвам, навехна и сродниците му. – Език и литература, 1986, № 3, с. 73-75.
Бълг. обсинвам, обсина. – Език и литература, 1979, № 3, с. 86.
Етимологични бележки към бълг. тръшвам, тръшна, тръшкам. – Език и литература, 1983, № 2, с. 59-64.
Лексикална асиметрия при глаголите в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 23-31.
Към въпроса за функционалната еквивалентност на глаголите от една и съща лексикалносемантична група и тяхната многозначност в българския книжовен език. – Slavica, 2007, № 36, с. 27-32.
Лексикална и синтактична съчетаемост на двувидовите глаголи в българския книжовен език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 63-86.
Лексикалносемантична структура на двувидовите глаголи в съвременния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 89-92.
Начини за представяне на двувидовите глаголи в тълковните речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 265-270.
Един семантико-словоообразувателен тип глаголи в съвременния български книжовен език (глаголи с префикс по-). – In: Specimina philologiae slavicae. Bd. 151. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Hrsg. S. Comati. München, Verlag „Otto Sagner”, 2008, рр. 597-607.
О сопоставлении русских и болгарских глаголов деления. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 5-17.
Промени в употребата и значението на някои префигирани глаголи в български език. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 131-139.
Итеративните глаголи в новобългарския книжовен език. – Език и литература, 1993, № 1, с. 58-70.
Българските глаголни лексеми с екзистенционална семантика и тяхното отношение към граматиката. – Български език, 1978, № 3, с. 224-228.
Българските съответници на словашката глаголна представка pre-. – Slavica slovaca, 1976, № 3, с. 241-246.
Глаголът споделя / споделям – лексикална семантика и минимален контекст. – Български език, 1974, № 6, с. 557-561.
Семантика на българския глагол мечтая и полския marzyć. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 463- 470.
Семантико-синтактични особености на глаголите от типа обичам, lubić и kochać в полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 123-131.
Семантични особености на предиката харесвам в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 99-106.
Глаголът вземам и някои негови синоними в български език. (Историко-семантични наблюдения). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 19-30.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – В: Закономерности на развитието на славянските езици. София, БАН, 1977, с. 37-53.
Един сравнително нов семантико-словообразователен тип глаголи в съвременния български и белоруски език. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 111-115.
Най-обща съпоставка на основната (безпрефиксална) глаголна лексика в българския и белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 50-59.
За глаголното време, субекта и функционалните стилове. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 317-326.
Спор, споря, спори ми. Тормоз, тормозя. – Родна реч, 1961, № 4, с. 47.
Глаголите със значение ‘придобивам навик’ в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 447-452.
За един тип съчетания на глагол и конкретно съществително, изразяващо действие, в съвременния български език. – Български език, 1987, № 5, с. 404-407.
Буксирам и буксувам. – Български език, 1973, № 6, с. 602-604.
Употреба на префигирани глаголи с експресивна цел в езика на средствата за масова информация. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 234-236.
Сопоставительный семантический анализ глаголов со значением излучать свет в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 2, с. 28-34.
Неправилна употреба на глагола израждам в медицината. – Български език, 1980, № 3, с. 244.
Глаголы положения в русском языке в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1982. 132 с.
Глаголы положения в функции знака предикации (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 2, с. 29-31.
Лексико-грамматическая сочетаемость глаголов положения в русском и болгарском языках. Диссерт. Москва, 1976. 190 с.
Лексико-грамматическая сочетаемость некоторых глаголов со значением положения предмета в пространстве (в русском и болгарском языках). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІХ, 1978, № 3, с. 119-180.
О семантической сочетаемости глаголов положения (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 4, с. 25-29.
Езикова мода или тенденция (Нови употреби на възвратни глаголи в българската реч). – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 146-157.
Съчетанията глагол + съществително като лексиколожки и лексикографски проблем. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 227-232.
К вопросу о лексической сочетаемости. – Вопросы языкознания, 1966, № 1, с. 97-101.
Идвам / отивам като елементи от концептуализацията на времето и пространството в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 206-213.
Производни несвършени глаголи с двойни форми. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 38- 46.
Глаголи за движение с деиктични значения. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 306-309.
Глаголи за начин на движение. – Българска реч, 2004, № 3, с. 17-22.
Глаголи за речево общуване в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 90-101.
Глаголите за движение според падежните им отношения. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 5-17.
Йерархични отношения в лексико-семантичната група на глаголите за движение. – Български език, 2004, № 1, с. 68-74.
Някои наблюдения върху глаголите за речево общуване. – Български език, 2008, № 1, с. 53-63.
Основни глаголи за движение в българския език. Дисерт. София, 2006. 222 с.
Основни глаголи за движение в българския език. София, „Авангард Прима”, 2010. 170 с.
Глаголи със значения ‘обичам’, ‘обичам(е) се’ и свързаните с тях имена в българския език. – In: Die Slawischen Sprachen. Vol. 30. München, 1992, pp. 153-161.
За семантиката на представката изпо- и лексикографското представяне на образуваните с нея глаголи. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 81-90.
Семантични особености на глаголите за перцепция. – Български език, 2010, № 1, с. 88-96.
Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език. Велико Търново, „Астарта”, 2007. 393 с.
Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език. Дисерт. София, 2006.
Семантичното поле на глаголите за светлина в английски език. Опит за компонентен анализ и сравнение с техните български съответствия. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 124-131.
Структурно-семантический анализ трех видов глаголных словосочетаний в русском медицинском тексте (в сопоставительном с их болгарскими эквивалентами плане). – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 39-44.
Структура и значение на глаголите от турски произход в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 431-441.
За едно пренебрегнато или незабелязано значение на глагола казвам. – Български език, 1956, № 2, с. 152.
Из семантичната история на глаголната представка по- в българския език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 418-435.
Семантичен развой на глаголната представка по- в българския език. Дисерт. София, 1962. 166 с.
Глаголи с ограничена семантична структура в българския език. Велико Търново, ПИК, 1996. 94 с.
Към въпроса за семантико-синтактичните особености на глаголите с ограничена семантична структура в българския книжовен език. – Тр. ВТУ, ХVІІ, 1982, кн. 2, с. 129-154.
Лексически и морфологически особености в парадигмата на глаголите с ограничена семантична структура в българския книжовен език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 230-234.
Някои семантични и словообразувателни особености на глаголите в българската книжовно-разговорна реч. – Български език, 1988, № 3, с. 171-177.
Морфологическая адаптация турецких глагольных заимствований в болгарском языке. – В: Симпозиум по грамматической типологии современных балканских языков. Москва, 1973, с. 34-35.
Наблюдения над залогом турецких глагольных заимствований в болгарском языке. Категория непереходности (переходности). – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы интерференции и языковых контактов. Москва, „Наука”, 1975, с. 138-160.
Некоторые аспекты лексической и морфологический адаптации греческих глагольных заимствований в болгарском языке. – В: Проблемы морфологии современных славянских и балканских языков. Москва, 1976, с. 319-333.
Переразложение заимствованных основ. На материале греческих глагольных заимствований в болгарском. – Советское славяноведение, 1974, № 4, с. 85-95.
За произхода и употребата на глагола споря и съществителното спор в българския книжовен език. – Език и литература, 1955, № 6, с. 460-461.
Глаголът вземам и неговите синоними в българския език. – В: Сборник в чест на акад. Ал. Тодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
Семантична субкатегоризация в лексико-семантичния клас на глаголите за съобщение. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 90-117.
Произход и значение на българския глагол изпрошвам. – Български език, 1971, № 6, с. 553-554.
Методът на компонентен анализ и глаголите за зрително възприятие в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 1, с. 48-67.
Семантични и структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 392-397.
Семантично-структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 42-44.
Глаголите за възприятие и менталните действия. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 647-656.
Глаголите за възприятие и менталните действия. – Паланістыка, 2000, с. 54-60.
Специфика в синтагматиката на глаголите за възприятие в български и полски език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 18-22.
Отцепвам, разтрогвам. Два случая на народна етимология. – Език и литература, 1990, № 3, с. 76-77.
Сравнителен анализ на една лексико-семантична група глаголи в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 6, с. 7-11.
Наблюдения върху семантичната структура на глагола в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 3-14.
Семантични особености на някои глаголи в минало време. Към въпроса за връзката между лексично и граматично значение. – Език и литература, 1979, № 4, с. 54-59.
Глаголы с приставками вы- и из- в русском языке и их однокорневые соответствия с приставкой из- в болгарском языке. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 96-105.
Семантично-функционална характеристика на глагола имам ‘habere’ (върху материал от българския и чешкия език). – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 59-68.
Към семантичното описание на модалните глаголи (върху материал от българския и английския език). – Съпоставително езикознание, 1984, № 1, с. 11-19.
Семантична съпоставка на английските модални глаголи may / can / must / have to и българските модални глаголи мога / трябва. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 76-96.
Аргументна структура на някои непреходни глаголи за движение в Българския Фреймнет (вървя, ходя). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 301-307.
Семантичната роля ефектор при глаголи за движение. – Българска реч, 2007, № 1, с. 17-23.
Семантика отглагольных существительных в словообразовательных гнездах глаголов говорения болгарского языка. – В: Семантико-стилистические исследования слова и предложения. Барнаул, 1990, с. 130-136.
О лексико-семантической сочетаемости русского глагола идти и его болгарских соответствиях. – Болгарская русистика, 1984, № 3, с. 30-38.
Към въпроса за връзката на лексикалните значения на глаголите в български език с някои техни граматични особености. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 319-325.
Семантика и лексикографска обработка на някои лексикосемантични групи непрефигирани глаголи на -ея и -ея се. – Език и литература, 1983, № 6, с. 29-36.
За една неуместна употреба на глагола възстановявам. – Български език, 1989, № 4, с. 377.
За представянето на форми като ядвам, търпявам в „Речник на българский язик” от Найден Геров. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 135-142.
Към семантичната характеристика на глаголите с корен прилагателно за цвят в българския език и превода им на немски. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 234-252.
За семантичната структура на префигираните глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 61-76.
Глаголът съжалявам в българските тълковни речници. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 153-157.
Глаголи с местоименни корени в българския език (към въпроса за характера на местоименията като част на речта). – Год. СУ. Филолог. фак., LІХ, 1965, № 2, с. 467-487.
За някои фонетически явления при образуването на отмеждуметни глаголи в български език. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 123-129.
За класификацията на значенията на българските рефлексивни по форма глаголи. – Български език, 1965, № 3, с. 249-254.
За значенията на глаголите представям и представлявам, съставям и съставлявам. – Български език, 1974, № 6, с. 565-566.
За смисловото съотношение на глаголите заслужавам и заслужа. – Български език, 1980, № 5, с. 425-427.
Има ли място глаголът впечатлявам в българския език. – Български език, 1971, № 4, с. 363-367.
Исследование слоообразования некоторых славянских глаголов с учетом способа глагольного действия. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1987, с. 178-183.
Лексикални и семантични паралели между български и полски глаголи за зрително възприятие. – In: Kategorije werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 99-105.
Лексикографски проблеми, свързани с производните глаголи. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 81-87.
Начинът на действие и словообразувателното систематизиране на славянския глагол. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1988, с. 5-16.
Още за глаголите втелявам се, втелясвам се и др. – Българска реч, 2003, № 1, с. 34-35.
Префиксално-суфиксални форманти с компонент о-, об- за образуване на глаголи в съвременния български език. – Език и литература, 1989, № 3, с. 98-101.
Глаголы приближения в русском и болгарском языках. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 204-234.
Глаголната многозначност в цикъла Песента на колелетата от Й. Йовков. – В: Студентски изследвания Т. 1. Велико Търново, 1972, с. 79-97.
За клитиките се и си и лексикографското им представяне. – Български език, 2010, № 4, с. 51-57.
Спомагателният глагол съм в български език и неговите съответствия в испански език. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 32-44.
Глаголната метонимия в българския език. – Български език, 1990, № 5, с. 396-403.
Глаголната метонимия в съвременния български език. Дисерт. София, 2000. 310 с.
Глаголната метонимия: Семантика и прагматика. Велико Търново, „Фабер”, 2001. 292 с.
Метонимична употреба на глаголи във въвеждащи пряката реч авторски думи. – Език и литература, 1992, № 1, с. 104-110.
Метонимични значения на глаголи с представка из-. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 230-238.
По въпроса за лексикографския подход към глаголните метонимични значения. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 332-338.
Глаголите с представка с- в български език. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 283-292.
За значенията на глагола благодаря и тяхното отразяване в тълковен речник. – Български език, 1975, № 5, с. 424-425.
Значение и лексикографско представяне на някои категории префигирани глаголи. – Български език, 1988, № 1, с. 54-59.
„Втелява се” или „втелясва се”? – Българска реч, 2003, № 1, с. 32-33.
Разобличавам, изобличавам, отпочвам. – Език и литература, 1951-1952, № 2, с. 122.
Семантико-стилистичен подход върху две звукоподобни думи с отрицателна експресия (мънкам и мрънкам). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 168-170.
Глаголи с две едновременно реализиращи се зъдължителни валентности в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1976, № 1, с. 31-42.
Глаголи с едновременно реализиращи се задължителни валентности в съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 118-146.
Някои бележки за валентността на глаголите със значение ‘получавам информация’ в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 3, с. 66-75.
Теоретични основи за валентен речник на глаголите в българския език. – Български език, 1979, № 3, с. 191-200.
За семантичната структура на глагола говоря в съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 103-109.
Семантична структура на десубстантивните глаголи в българския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 1, с. 18-23.
Словообразователна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1992. 333 с.
Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 268 с.
Структурно-семантична характеристика на глаголите, образувани от съществителни имена (по материали от български и полски език). – Бюлетин, 1976, № 2, с. 170-180.
Глаголната лексика в Записки по българските въстания от Захари Стоянов. Дисерт. Велико Търново, 1979. 322 с.
Глаголната лексика в обрисовката на персонажа в Записки по българските въстания. – Български език и литература, 1980, № 6, с. 24-32.
Група префигирани глаголи в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1975, № 6, с. 23-29.
Моносемантичните глаголи в Записки по българските въстания. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 43-51.
Полските глаголи за движение с представки od-, wy-, po- и техните български съответствия. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 149-169.
Отглаголни съществителни за действие от глаголи за звучене. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 155-169.
Переносные значения некоторых глаголов звучания в болгарском и русском языках. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 62-68.
Переносные значения одной тематической группы глаголов звучания в болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХХІІІ (за 1986), 1992, кн. 2, с. 117-144.
Параунанне балгарских и беларуских дзеясловау уяуляння. – В: Беларуская лiнгвистыка. Вып. 34. Мінск, 1988, с. 9-13.
За някои аспекти на семантичната структура на глаголи с представки в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 5, с. 5-9.
За прагматичната валентност на глаголите в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 10-16.
Бeзсуфикснитe съществитeлни, съoтнoсителни с глaгoли в българския език. – Tр. ВПИ, VII, 1970, № 8, с. 203-246.
Опит за идеогеничен анализ на лексемите вземам – давам. – Български език, 1972, № 4, с. 347-351.
Гръцкият глагол в нашия народен говор. – Език и литература, 1947, № 2, с. 19-22.
Семантика безличных глаголов со значением явления природы в славянских языках. – В: Вопросы семантики. Калининград, 1982, с. 135-142.
Про дiєслiвну енантиосемiю в росiйськiй та болгарськiй мовах. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львів, 1980, с. 90-97.
За смисловата структура на глагола съм. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 181-193.
Към въпроса за семантиката на глаголи за състояние в съвременния български език. – В: Филологически студии. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 203-246.
Стилистична функция на глаголите в разказа Ветрената мелница от Елин Пелин. – Език и литература, 1978, № 1, с. 28-34.
Валентная и семантическая структура глаголов в славянских языках. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 72-84.
Из историята на славянските глаголи за движение. (Лексиколожки наблюдения). – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 593-601.
Метаинформационни глаголи за предаване на различен вид информация в българската езикова комуникация. – В: Езикът: история и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 184-192.
Словообразователно-семантична характеристика на транслокативните префиксални формации с пре- и про- в българския и сърбохърватския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 14-21.
Относно метафоричните и метонимичните значения на глаголната лексика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 132-134.
Структурно-семантично моделиране на глаголно-именните колокации (Върху материал от български и английски език). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 345-362.
Паронимните глаголи черпам и черпя. – Български език, 1988, № 5, с. 457-458.
Глаголы умственной деятельности в болгарском языке. Киев, „Наукова думка”, 1977. 127 с.
Iсторичне формування тематичноï групи дiєслiв мислення болгарськоï мови. – Мовознавство, 1969, № 3, с. 44-51.
Семантическая структура и этимологический состав глаголов умственной деятельности в современном болгарском языке. Диссерт. Киев, 1970.
Структура тематической группы глаголов, обозначающих умственные процессы в болгарском языке. – В: Мовознавнi студii. Киiв, Iнститут мовознавства iм. О. О. Потебнi, 1968, с. 148-159.
Необоснована защита. Защищавам. – Език и литература, 1984, № 4, с. 89-91.
Някои проблеми на семантичната декомпозиция на глаголното значение: Схема на семантичните връзки между глаголните значения за причина. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 163-175.
Компонентен анализ и глаголна префиксация (принос към деривационната типология). – Съпоставително езикознание, 1988, № 1, с. 37-42.
Защо само придвижвам и придвижвам се? – Български език, 2006, № 4, с. 112-113.
Интерпретация на взаимните глаголи в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 174-181.
Семантичната структура на глагола поемам. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 57-61.
Представката раз- и нейното лексикографско представяне в „Речник на българския език”. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 119-125.
Към въпроса за значението на един глагол. – Български език, 1992, № 1, с. 69-70.
Семантика и съчетателни способности при някои глаголи от езика на математиката. – Български език, 1989, № 4, с. 365-369.
За лексикографското тълкуване на някои глаголи за движение в съвременния български език (лазя, влека / влача). – Български език, 1982, № 2, с. 141-148.
За опозицията ида – ходя в съвременния български език. – Език и литература, 1982. № 4, с. 105-114.
За семантиката на една двойка глаголи в съвременния български език (яхам-яздя в съпоставка с jeti-jezditi в чешкия език). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 178-186.
Опит за съпоставително-семантично изследване на глаголите за движение в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 5, с. 22-34.
Към въпроса за пространствените значения и семантиката на ходя, отивам и идвам. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 196-200.
Семантика и прагматика на идвам, отивам и ходя. – Български език и литература, 2000, № 3-4, с. 9-13.
Глаголи от гръцки произход в български език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 279-284.
Някои наблюдения върху словообразователната семантика на глаголи със суфикс -ей-/-ее-. – Език и литература, 1984, № 5, с. 101-105.
Глаголи със специфичен субект в българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 2004. 96 с.
За глаголната семантика. – Год. ДЕО, ХІІІ, 2005, с. 5-12.
За префиксалните значения при глаголите за звукова самоизява. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 100-101.
За семантичната структура на префигираните глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 61-62.
Компонентите в тълкуването на глаголната семантика. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 80-84.
Ономасиологични особености на глаголи със специфичен субект. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 101-103.
Производни глаголи за самоизява, образувани с префикс на-, в съвременния български език. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 68-70.
Семантични особености на глаголите за самоизява. – Български език, 1996, № 5, с. 70-74.
За глаголи с лексикализирано си. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 183-187.
Глаголните представки и начините за действие в български и френски език. – Тр. ВТУ, ХІ, 1975, кн. 1, с. 301-369.
Представъчна глаголна номинация с изходна основа съществително в българския и във френския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 312-320.
Възвратните глаголи в съвременния български език (Словообразуване и семантика). Дисерт. София, 1993. 282 с.
Глаголи и глаголни форми с възвратен елемент в съвременния български книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995. 98 с.
Глаголи с факултативна употреба на възвратния елемент се. – Български език, 1989, № 4, с. 359-363.
Към семантиката на възвратните глаголи с компонент само- в съвременния български език. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 45-49.
Към семантиката на една група възвратно-средни глаголи. – Език и литература, 1979, № 3, с. 25
Към словообразувателната и семантичната характеристика на възвратните глаголи с елемент си. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 134
Представяне на глаголната лексика в речниците на българския език. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 37-46.
Аспектуалност и количество. Велико Търново, „Фабер”, 2003. 308 с.
За итеративните глаголи в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІХ, 1991, № 1, с. 99-106.
За връзката на имплицитната транзитивност с генерализиращия глагол правя. – Език и литература, 1992, № 5, с. 123-125.
Об одной группе поведенческих глаголов в современном русском языке и ее болгарских семантических параллелях. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 129-136.
Глаголни лексеми с двучленна структура (глагол + си) и лексикографски проблеми. – В: Българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1985, с. 5-14.
За някои глаголи с аналитично оформена структура и тяхната лексикографска обработка. – Български език, 1973, № 6, с. 482-488.
За разликата в значенията на думите работя – трудя се и работници – трудещи се. – Език и литература, 1956, № 5, с. 388-389.
Лексикална семантика и някои граматични категории на глагола в българския език. – Български език, 1984, № 5, с. 416-422.
Залогът като граматична и лексикографска проблема. – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 167-181.
Заметки об одном „некультурном” культурном слове и концептуализации его производных (в русском и болгарском языках). – Русский язык за рубежом, 2002, № 2, с. 52-54.
Наблюдения над некоторыми предикатами чувственного восприятия в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, Филология, № 1, с. 119-123.
За един тип глаголни конструкции с рефлексивното местоимение се. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 14-17.
За семантиката на глагола изграждам. – Български език, 1975, № 1, с. 72-73.
Изразяване на семантичната категория степен при глаголи и съществителни имена в съвременния български книжовен език на фона на другите славянски езици. – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 93-100.
За семантичната и синтактичната валентност на глаголите parler / говоря и dire / казвам. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 133-137.
Логико-семантична и синтактична валентност на глаголите с общ семантичен компонент (въпрос) – съпоставка френски / български. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 208-221.
Някои проблеми при превода на verba dicendi от френски на български език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 321-331.
Опит за семантично и синтактично изследване на verba dicendi във френския и българския език. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 201-211.
О месте глаголов движения в русской и болгарской языковых картинах мира. – В: А. С. Пушкин и Россия: язык – литература – культура – методика. XXV Пушкинские чтения, 24-25 ноября 2005 г. Москва, Гос. ИРЯП, 2006, с. 131-137.
Семантика глаголов идти – ходить в свете болгарского и эстонского языков. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 183-186.
Зовнiшнi зв’язки лексико-семантичноi групи зорового сприйняття в болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 39. Львiв, 1989, с. 112-114.
Семантичний аналіз дієслів зорового сприйняття болгарської мови. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 35. Львiв, 1987, с. 87-90.
Дiєслiвна гiпонiмiя в сучаснiй росiйськiй, болгарськiй та верхньолужицькiй мовах. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 41. Львiв, 1990, с. 153-154.
Дiєслiвна метонiмiя в сучаснiй болгарськiй мовi (функціонально-типологічний аспект). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 37. Львiв, 1988, с. 55-58.
Greckie zapożyczenia czasownikowe typu vapsam, lipsam w języku bułgarskim. – Balcanica posnaniensia, 1985, № 2, s. 161-165.
Problèmes de la pénétration des verbes d’origine grecque dans les langues balkaniques. – Балканско езикознание, 1989, № 3-4, с. 199-200.
Polskie i bułgarskie czasowniki ruchu (szkic opisu semantycznego). – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 129-135.
Werbalne wykładniki leksykalne relacji temporalnych w językach polskim i bułgarskim. – In: Prace Slawistyczne. Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. І. Wrocław etc., 1986, s. 83-91.
Zur Semantik von verbalen Präfixbildungem mit v-, za-, na-, ot-, po-, pri, s-, im Bulgarischen und deren Entsprechungen im Deutschen. Dissert. Veliko Tirnovo, 1985. 188 p.
Zwei aus dem Neugriechischen entlehnte Verben im Bulgarischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1966, № 5, pp. 681-684.
Kategorie słowotwórcze czasowników denominalnych we współczesnym języku polskim i bułgarskim. – Бюлетин, 1976, № 3, с. 35-47.
Existenciálny význam slovies byť a mať v slovenčine a bulharčine. – Slavica slovaca, 2006, № 1, s. 32-39.
Verbele existenţiale a fi/съм şi a avea/имам în calitate de componente frazeologice în limba română şi în bulgară. – In: Studii de gramatică şi de formare a cuvintelor. Bucureşti, Editura Academiei Române, 2006, pp. 205-225.
Bułgarskie czasowniki modalne. Wrocław, PAN, 1977. 109 s.
Problematyki opisu znaczeń leksemów czasownikowych. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 126-133.
Z semantyki i składni czasowników bułgarskich i polskich: bg. iskam – pol. chcieć. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 31-44.
Ze studiów nad semantyką i składnią czasowników bułgarsklch i polskich. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 129-135.
Problemy konfrontatywnego opisu czasowników bułgarskich i polskich na płaszczyźnie semantycznej i syntaktycznej. – In: Problemy teoretyczno-metodologiczne badań konfrontatywnych języków słowiańskich. Warszawa, SOW, 1991, s. 79-90.
Form, Its Meaning, and Dictionary Entries. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 105-111.
Lexikálně-sémantická charakteristika českých a bulharských sloves s posesivním významem. – In: Slavica Pragensia ad tempora nostra. Sborník statí z mezinárodní vědecké konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě (Praha, 8.-10. června 1998). Vědec. red. Hana Gladkova, Vladimír Kříž. Praha, Euroslavica, 1998, s. 161-162.
Denominálne stavové rezultatíva v bulharčine a slovenčine (so zreteľom na ich lexikografické spracovanie). – Slavica slovaca, 2004, № 1, s. 16-25.
Prefigované slovesá s predponou в- (въ-) v bulharčine a ich slovenské ekvivalenty. – Slavica Slovaca, 2010, № 1, s. 33-42.
Prefigované slovesá s predponou до- v bulharčine a ich slovenské ekvivalenty. – Slavica Slovaca, 2001, № 1, s. 54-63.
Perzeptionsverben als Objekt der bulgarischen Lexikographie. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 235-241.
A Case of Folk-Etymology in Bulgarian: присламчвам се; прикаламисвам се. – Балканско езикознание, 1993, № 1, с. 49-55.
Lexikálno-sémantické paralely a odlišnosti základných slovenských a bulharských slovies pohybu. – Slavica slovaca, 2003, № 1, s. 29-36.
Budowa i znaczenie czasowników ekspresywnych we wspołczesnym języku bułgarskim i polskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 107-111.
Verba dicendi w języku bułgarskim. Warszawa, 1997. 113 s.
Zur Semantik der deutschen Präfixverben mit ver- und ihrer bulgarischen Entsprechungen. Dissert. Jena, 1987. 188 p.
Zur Semantik einiger ver- Verben und ihrer bulgarischen Entsprechungen. София, 1990. 143 с.
K otázce sloves ovlivnĕných angličtinou v češtinĕ a bulharštinĕ. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 294-299.
Z problematyki czasowników ekspresywnych w języku bułgarskim i polskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 125-128.
Bulgarian verbs of change of location. – Journal of Slavic linguistics, 2007, № 1, рp. 109-147.
Zum Problem der griechischen Zeitwortentlehnung im Bereich des Ostsüdslawischen (Bulgaro-Mazedonischen). – Wiеner Slavistisches Jahrbuch, Band 18, 1972, pp. 208-211.
Próba sformalizowanej interpretacji semantycznej niеktórych czasowników w języku bułgarskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 136-140.
Категорията глагол и представянето ѝ в старобългарския речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 168-179.