Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
За някои народностни названия и определения. – Български език, 1968, № 1, с. 65-66.
За някои стари и хубави народни думи в обществения живот. – Български език, 1967, № 2, с. 151-152.
По въпроса за мястото на диалекта в речта на героите. – Български език, 1957, № 6, с. 550-551.
Лексеми с диалектни особености в речниците на Иван Богоров, Найден Геров и Стефан Младенов. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 99-103.
За употребата на някои диалектни и остарели думи в романа Железният светилник на Д. Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 25-33.
За диалектната стилизация на художествената литература. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 475-482.
Диалектна поетична лексика в „Предания заветни” от В. Марковски. – Български език, 1984, № 5, с. 402-415.
Актуализация на диалектното в книжовната реч. – В: Юбилейна научна конференция „25 години Шуменски университет”. Доклади. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 5-10.
Диалектната лексикография в България. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 27-35.
Диалектни названия на някои части на облеклото. Названия на престилката в българския език. – Език и литература, 1967, № 6, с. 69-75.
За произхода и употребата на колчем. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 42-54.
Зооними в българските диалекти. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 15-19.
Из българо-румънските лексикални връзки. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 36-38.
Към въпроса за вторичната номинация на качествените прилагателни имена в българските диалекти. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 163-168.
Приносьт на Неофит Рилски за сьвременната българска диалектна лексикография. – Български език, 1989, № 6, с. 501-506.
Употреба на лексикални диалектизми в творчеството на Й. Радичков. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 226-232.
Народните земеделски термини у българите и тяхното историческо значение. – Български език, 1956, № 1, с. 36-46.
Към проблемата за социално стратифициращите диалектизми. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 373-377.
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните местоимения. – Българска реч, 2003, № 2, с. 28-30.
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните наречия. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 186-189.
За думата пастух и слап. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 127-129.
Традиционна строителна и жилищна терминология. – В: Сборник за народни умотворения и народопис. Т. 60. София, БАН, 1976, с. 99-143.
Названия на заговезнишките огньове. – Език и литература, 1993, № 2, с. 44-57.
Типы фразеологических единиц в народной терминологии по болгарским и македонским аппелятивам. – Вестник Ереванского университета. Общественные науки, 1971, № 2, с. 216-221.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – В: Гълъбов, Иван. Избрани трудове по езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 472-482.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – Изв. Етн. инст. и музей, VІ, 1963, с. 301-310.
Към въпроса за гръцките заемки в българския език – произход на няколко диалектни думи. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 118-120.
Балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 1990, № 3-4, с. 141-146.
Некоторые балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 157-159.
Някои въпроси около съставянето на речник на остарелите, редки и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ в. – Български език, 1964, № 1, с. 51-57.
Цветната лексика в служба на неодобрението (По материали от съвременни български вестници). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 172-181.
Бълг. обсинвам, обсина. – Език и литература, 1979, № 3, с. 86.
За една старинна дума в български говор: недоветен, недоветни. – Език и литература, 1989, № 5, с. 39-40.
Бележки за езика на Т. Г. Влайков и пирдопския говор. – Български език, 1954, № 1, с. 65-74.
Българските народни имена на месеците. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 101-147.
Терминология ткачества в балканских говорах болгарского языка в ее соотношении с литературной. – Советское славяноведение, 1978, № 4, с. 57-63.
За отношението между книжовен език и диалект. – Български език и литература, 1990, № 4, с. 47-50.
Диалектната лексика в езика на Григор Пърличев. – Език и литература, 1986, № 4, с. 61-68.
Към историята на един архаизъм в български език. – Slavia, 1961, № 3, s. 423-431.
Николай Хайтов, родопските народни говори и литературният ни език. – Родопи, 1989, № 11, с. 31-33.
Към произхода на някои старинни български думи със значение ‘сватосвам’, ‘сватовник’. – Език и литература, 1977, № 3, с. 63-65.
Между книжовно-разговорното и диалектното. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 45-48.
Балканизми със статус както на диалектни, така и на арготични лексеми (По материали от тайния зидарски говор в Гоцеделчевско). – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 10. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2010, с. 596-606.
О диалектном в арго. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 161-174.
Диалектната лексика в сборника Диви разкази на Н. Хайтов. – Българска реч, 1995, № 1, с. 17-19.
За значението на диалектната дума бутурница / бутърница. – Език и литература, 1996, № 3-4, с. 147-148.
Лексикалната пародия – функция на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 357-359.
Някои особености при употребата на диалектна лексика в съвременната художествена проза. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 339-343.
Някои особености, свързани със стилистичната функция на диалектизмите в съвременната художествена проза. – Български език, 1995, № 5-6, с. 470-473.
Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с.
Употреба на диалектни фразеологични единици в разказите от сборника „Диви разкази” на Николай Хайтов. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 720-728.
Функции на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – Българска реч, 2004, № 2, с. 46-51.
Из грънчарската терминология. – В: Българска диалектология. Т. 7. София, 1974, с. 233-235.
Няколко немски заемки в западните български говори. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 401-403.
Лексикографското отразяване на маркираността във възрастовите опозиции при българските родствени имена от народния традиционен етикет. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 77-86.
Фразеологичните единици в пожаревския говор. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 789-793.
За неутрализацията на енантиосемията в българските диалекти. – Български език, 1988, № 4, с. 311-312.
Апроксимация и диалектология. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 84-87.
За образността в народните названия на небесната дъга в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 43-44.
Български народен календар (зимен цикъл, представен чрез народни термини). – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 125-139.
Ономасиологична картина на обредния цикъл „Раждане” (върху материал от българската езикова територия). – Български език, 2003, № 2-3, с. 75-96.
Народно-разговорна лексика и фразеология в творчеството на П. Р. Славейков. – Изв. на ИБЕ, ХІІІ, 1967, с. 71-125.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 137-146.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 43-48.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – Проглед, 2001, № 1-2, с. 46-54.
Абстрактна диалектна лексика в художествен текст. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 275-282.
Към проучването на диалектната абстрактна лексика. – Българска реч, 2004, № 2, с. 54-57.
Семантична характеристика на няколко диалектни абстрактни съществителни с темпорално значение в съвременния български език. – Българска реч, 2003, № 2, с. 16-19.
Общославянско словно богатство в речника за редки, остарели и диалектни думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 150-157.
Принос кьм българския речник: (По случай 155 години от рождението и 80 години от смъртта на Кузман Шапкарев). – Български език, 1990, № 2, с. 171-173.
Ареална характеристика на гръцките заемки в българските диалекти. – Език и литература, 1991, № 3, с. 31-47.
Диалектно и книжовно в българския език. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1978, с. 65-83.
За една унгарска дума в българския език: к’анде. – Съпоставително езикознание, 1984, № 2, с. 29-31.
За отношенията между книжовната и диалектната лексика на българския език. – Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. XLI. Prace Językoznawcze. 1974, s. 7-15.
Книжовен език и народен говор. – Родна реч, 1960, № 7, с. 46-47.
Общи речникови единици за класическите старобългарски паметници и днешните български диалекти. – Български език, 1985, № 3, с. 187-196.
Англицизми, диалектизми, жаргонизми и още -изми в стилистичната разговорна реч и преса – оригиналничене, стил, норма? – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 127-131.
За диалектизмите в българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 232-234.
Омоними, получени от разпадане на полисемията, осъществено на диалектно равнище. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 524-530.
Да говорим литературно. Против диалектизмите в речта на учениците. – Народна младеж, № 269, 11.ХІ.1955.
Народният поет Иван Вазов и българската народна реч. – В: Българските народни говори. София, „Народна просвета”, 1986, с. 104-108.
Народно и книжовно изразно богатство в лексикалната синонимика на Иван Вазов. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 29-58.
Диалектизмите в художествената литература. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 229-236.
Диалектни елементи в езика на Петко Ю. Тодоров (100 години от рождението на писателя). – Български език, 1979, № 6, с. 483-490.
„Онеправданите” думи. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 366-369.
Остаряло ли е в езиково отношение „Маминото детенце” на Любен Каравелов. – Сьпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 90-103.
Към проблема за диалектните думи и отразяването им в Речник на българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 90-97.
За някои различия между книжовната и диалектната лексика. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 280-285.
Лексикалното богатство на българските говори. София, „Народна просвета”, 1982. 85 с.
Някои проблеми на българската диалектна лексикология. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 271-278.
Към историята на българската роднинска терминология. – Български език, 2005, № 3, с. 89-93.
Към праславянското наследство в българската диалектна лексика. – Български език, 1982, № 4, с. 336-339.
Названията за път в българския език. – В: Българистични проучвания, Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 102-113.
К описанию лексики и символики святочно-новогодней обрядности болгар (Рождественские обрядовые хлебы). – Советское славяноведение, 1984, № 1, с. 83-93.
Гръцкият глагол в нашия народен говор. – Език и литература, 1947, № 2, с. 19-22.
Ролята на диалектната лексика като фразеологичен компонент в българския език. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 481-484.
Народно-разговорният колорит в романа Чифликът край границата от Йордан Йовков. – Родна реч, 1962, № 3, с. 45-48.
Към въпроса за различията между диалектна и книжовна лексика. – В: Българите от Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 305-312.
Диалектна лексикология и лексикография. – Български език, 1969, № 4-5, с. 420-423.
Литературен език и диалекти. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 129-171.
Названия на две културни растения в българския език. 1. Диня. 2. Пъпеш. – Език и литература, 1963, № 5, с. 23-34.
Речниковото богатство на българските народни говори. – Език и литература, 1955, № 6, с. 441-445.
Словообразователните диалектизми в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 55-72.
Дiалекти як джерело розвитку сучасноï болгарськоï мови. – Мовознавство, 1986, № 5, с. 27-32.
Непресъхващ извор за развитието на българския книжовен език. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 268-272.
За турцизмите и диалектизмите в българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 218-219.
Една българска диалектна дума от румънски произход: пъй. – Сьпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 37-39.
За някои редки книжовни и диалектни думи от българския словен имот. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 19-22.
Книжовно и диалектно в съвременния български език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 9-19.
Диалектната лексика в тълковния речник на националния език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 206-207.
Диалектната лексика в тълковния речник на националния език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 163-170.
За етимологията на прилагателното име нехрив. – Език и литература, 1979, № 3, с. 87-88.
Élements communs dans la terminologie nuptiale bulgare et roumaine: bulg. погъзей / roum. Pocinzeu. – Балканско езикознание, 1997/1998, № 3-4, с. 159-163.
Élements communs dans la terminologie nuptiale bulgare et roumaine: bulg. окроп, укроп / roum. uncrop, oncrop, incrop. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 21-27.
Elemente româneşti în terminologia populară bulgară din domeniul îmbrăcămintei. – Cercetări de lingvistică, 1972, № 2, рр. 263-777.
On the morphological adaptation of an uninvestigated modern greek loan-word in Bulgarian dialects. – Балканско езикознание, 1993, № 1, с. 57-58.
Z terminologii pokrewieństwa: relacja starszy-młodszy i jej odbicie w języku bułgarskim. – In: Studia slawistyczne. Kraków, 1998, s. 49-55.
O dialektyzmach i archaizmach prasłowiańskich w słownictwie bułgarskim. – Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. XCV. Prace Językoznawcze. 1991, s. 123-130.
Deux mots d’emprunt grecs imaginaires en Bulgare: мламос, вламос. – Балканско езикознание, 1989, № 3-4, с. 179-184.
За мястото на новите думи в диалектния речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.