Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Взаимодействие между народен език и книжовни влияния при формирането на новобългарския книжовен език. – Български език, 1963, № 4-5, с. 345-353.
Грижите на академик Стефан Младенов за проучването и устройството на българския книжовен език. – Български език, 1956, № 1, с. 19-26.
Един важен момент в развитието на съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 517-520.
Езикови връзки между българи и руси през вековете. – Земеделско знаме, № 3340, 23.V.1957.
Езикът на Рибния буквар и българският книжовен език. – Български език, 1964, № 2-3, с. 101-104.
Езикът на Паисиевата История славеноболгарская и началото на новобългарския език. – Български език, 1962, № 6, с. 481-490.
Иван Вазов – певец, строител и майстор на родния език. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 3-28.
Иван Вазов и българският език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 113-133.
Иван Вазов и българският език. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 158-181.
Иван Вазов и българският език. – Изкуство, 1950, № 6, с. 441-464.
Иван Вазов и българският език. – Отечествен фронт, № 3382, 15.VІІ.1955.
Из историята на нашето езиково строителство. София, „Народна просвета”, 1977. 255 с.
К вопросу о влиянии русского языка советской эпохи на развитие съвременного болгарского языка. – Вопросы языкознания, 1958, № 4, с. 103-105.
Л. Каравелов и развитието на нашия национален език и разказвателен стил. – Български език, 1954, № 2, с. 113-128.
На езиков пост. Сборник от статии. София, „Наука и изкуство”, 1961. 319 с.
Някои въпроси около възникването и изграждането на българския книжовен език във връзка с историческите условия на нашето Възраждане. – Български език, 1955, № 4, с. 308-315.
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – Български език, 1957, № 5, с. 452-455.
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 191-194.
Ролята на руския език в развитието на съвременния български език. – Български език, 1952, № 3-4, с. 173-182.
Ролята на черковнославянския език за изграждането на съвременния български книжовен език. – Български език, 1958, № 4-5, с. 309-320.
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – Език и литература, 1979, № 1, с. 68-71.
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 143-148.
Николай Райнов – строител на родната реч. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 202-213.
Строители и строителство на новобългарския книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002. 271 с.
Лексико-граматични движения във връзка с терминологията в историята на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 55-58.
Найден Геров като строител на новобългарския книжовен език. – Български език, 1983, № 4, с. 305-310.
Паисиевата любов към родния език. – Родна реч, 1963, № 3, с. 41-44.
Паисий Хилендарски – строител от нов тип на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1983, № 5, с. 2-10.
Славянски и неславянски езикови влияния в периода на оформяне и стабилизиране на съвременния български книжовен език (с оглед предимно към лексиката). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 107-120.
Езикът на Марин Дринов и приносът му в изграждането на българския книжовен език през последните три десетилетия на XIX век. Дисерт. Велико Търново, 1998. 321 с.
Константин Фотинов и лексикалните въпроси през втората четвърт на XIX век. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 227-234.
Иван Вазов и Пенчо Славейков в изграждането на българския литературен език. – Език и литература, 1950-1951, № 3, с. 189-197.
Чуждите думи в българския език и езиковото строителство. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 149-156.
Първите български ветеринарни лекари и отношението им към терминологичната лексика в края на миналия век. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 43-46.
Българска анатомична терминология през Възраждането. (1824-1878). Дисерт. Шумен, 1995. 307 с.
Българската анатомична терминология през Възраждането (1824-1878). Шумен, „Антос”, 2003. 215 с.
Из историята на медицинската ни терминология през Възраждането. – В: Лингвистика, поетика, литературна история. София, 1984, с. 29-38.
Метафоризацията при терминообразуването през Възраждането: Върху материал от анатомичната терминология. – Език и литература, 1995, № 3, с. 114-123.
Наблюдения върху проблемите на българската медицинска терминология през Възраждането. (Върху материал от книгата на д-р Ив. Богоров Селският лекар). – В: Втори международен конгрес по българистика. Т. 2. История на българския език. Доклади. София, БАН, 1987, с. 313-319.
Практическа медицина (1854) и създаването на възрожденската ни медицинска терминология. – Език и литература, 1988, № 6, с. 71-81.
Ролята на метафората и метонимията за формиране на анатомичната ни терминология през Възраждането. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 2. Шумен, ШУ „Еп. Константин Преславски”, 1996, с. 31-36.
Сава Доброплодни – пръв строител на медицинската терминология. – Български език, 1988, № 1, с. 39-42.
Терминологичната вариативност през Възраждането: върху материал от анатомичната терминология. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 1. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 70-82.
Терминообразуване чрез калкиране през Възраждането. – Български език, 1992, № 2, с. 134-139.
Терминообразувателните начини през Възраждането. (Върху материал от анатомичната терминология). – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 121-126.
Езикът на Софрониевия Неделник в историята на българския книжовен език. София, БАН, 1965. 248 с.
Проблеми на терминообразуването през Възраждането като част от проблемите на книжовноезиковото строителство (Върху материал от медицинска и анатомическа терминология). – Български език, 1980, № 1, с. 50-54.
Синонимиката в белетристиката на Иван Вазов – отражение на взаимоотношенията в лексикално-семантичната система на книжовния език и на лексикалното строителство през 80-те – 90-те години на ХІХ век. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 131-178.
Възникване на обществено-политическата лексика и фразеология в българския книжовен език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 315-328.
Административният стил на българския книжовен език през Възраждането и руското влияние като фактор при неговото обособяване. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 47-63.
Руското езиково и културно влияние като фактор в изграждането на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1978, № 1, с. 31-39.
Езикът на Димитър Е. Шишманов в контекста на националното езиково строителство през 70-те години на ХIХ век. – Проглас, 1997, № 3-4, с. 209-215.
Търновската конституция и изграждането на административния стил в българския книжовен език. – Български език, 1979, № 4, с. 288-293.
За значението на Иван Вазов за историята на българския книжовен език. – Български език, 1971, № 6, с. 503-507.
Приносът на българските езиковеди в изграждането на книжовната лексика през XX век. Дисерт. София, 1994.
Национализъм, космополитизъм, интернационализъм и езикова политика. – Език и литература, 1949-1950, № 3, с. 182-196.
За формирането на българската анатомична терминология – терминологична подсистема с обединяващ семантичен признак „двигателен апарат”. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 215-220.
Znaczenie Iwana Wazowa w historii bułgarskiego języka literackiego. – In: Sprawozdania z posiedzeń Komisji Oddziału Krakowskiego PAN. Kraków, 1972, s. 417-419.