Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Език и стил на Любен Каравелов. – Год. СУ. Филолог. фак., 1950, № 46, 3-140.
Език и стил на Христо Ботев. – В: Сборник Христо Ботев. По случай сто години от рождението му. София, 1949, с. 542-582.
Езикът на Рибния буквар и българският книжовен език. – Български език, 1964, № 2-3, с. 101-104.
Иван Вазов – певец, строител и майстор на родния език. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 3-28.
Иван Вазов и българският език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 113-133.
Иван Вазов и българският език. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 158-181.
Иван Вазов и българският език. – Изкуство, 1950, № 6, с. 441-464.
Иван Вазов и българският език. – Отечествен фронт, № 3382, 15.VІІ.1955.
Л. Каравелов и развитието на нашия национален език и разказвателен стил. – Български език, 1954, № 2, с. 113-128.
Синтактична употреба на причастията у Л. Каравелов. – Език и литература, 1947, № 2, с. 48-50.
Синтактично-стилни фразеологични и други особености на Ботевата публицистика. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 429-440.
Художественият стил на Любен Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 39-54.
Чарът на Ботевия поетически език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 87-97.
Бележки върху езика и стила в художествените произведения на Д. Талев. – Български език и литература, 1990, № 3, с.16-21.
За употребата на някои диалектни и остарели думи в романа Железният светилник на Д. Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 25-33.
Някои наблюдения върху сравненията в романа Железният светилник на Димитър Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 35-42.
Речниковата работа и работата върху стилните похвати на писателя. – Учителско дело, № 30, 13.ІV.1956.
Структура на фразеологизмите в творчеството за деца на Ангел Каралийчев. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХХХІХ, 2002, № 1, с. 40-44.
Към въпроса за сложните съществителни в езика на Неофит Бозвели. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 579-588.
Фразеологизмите в епистоларното наследство на Васил Левски. – Български език и литература, 2002, № 6, с. 26-32.
Стилистични въпроси при съставянето на речник на отделен писател. – Тр. ВПИ, ІІ, 1965, с. 143-159.
За един тип сложни прилагателни в словотворчеството на Блага Димитрова. – В: Език. Литература. Идентичност. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 522-526.
За някои мними авторски неологизми в творчеството на Иван Вазов. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 203-205.
Българската езикова картина на света в лириката на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 21-30.
Българската езикова картина на света в поезията на Иван Вазов. – В: Наследството Вазово. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 265-274.
Диалектна поетична лексика в „Предания заветни” от В. Марковски. – Български език, 1984, № 5, с. 402-415.
Книжовно, регионално и диалектно в езика на Венко Марковски. – Списание на БАН, 1986, № 2, с. 46-51.
Лексика за пресъздаване на историческата действителност в романа Летопис на смутното време от Вера Мутафчиева. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 65-67.
Лексикалното богатство на Предания заветни от Венко Марковски (лексико-семантичен и стилистичен анализ на текста). Дисерт. София, 1988. 339 с.
БОЖИЛОВА, Мая. Лексикографско представяне на език на автор (писател, поет, публицист). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 350-398.
Някои особености в езика на Предания заветни от Венко Марковски. – Български език, 1985, № 4, с. 322-330.
Рец. за: Словарь поэзии Николы Вапцарова. Т. 1-2. Санкт-Петербург, 2004. 488 с. – Български език, 2005, № 3, с. 143-146.
Сборникът на Братя Миладинови в поетичния свят на Венко Марковски. – В: Братя Миладинови и българската култура, София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 111-119.
Семантика на едно прилагателно в творчеството на Христо Смирненски. – Език и литература, 1975, № 3, с. 60-63.
Румънската лексика у Вазов. – Библиотека, 1999, № 5, с. 85-87.
Отглаголните съществителни в ранната проза на Иван Вазов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 175-182.
Из лексиката на романа Преспанските камбани от Димитър Талев. – Дарба, 1999, № 6, 11-14.
Бележки върху езика и стила. (Семейството на тъкачите от К. Калчев). – Септември, 1957, № 4, с. 173-175.
Езикът на Гео Милев и Гео Милев за езика. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 9-21.
Приносът на Гео Милев за интелектуализацията на българския книжовен език (върху материал от критическите му съчинения). – Език и литература, 1989, № 5, с. 69-76.
Художественият и езиковият свят на Веселин Ханчев. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 297-305.
Употреба на лексикални диалектизми в творчеството на Й. Радичков. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 226-232.
Авторски преобразования на фразеологизми в публицистиката на Георги Димитров. – Език и литература, 1982, № 4, с. 41-46.
За езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1972, № 3, с. 1-12.
За фразеологичното богатство на езика на Георги Димитров (изследвано от аспекта на фразеологията, стилистиката и теорията на текста) – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХV, 1985, № 1, с. 5-39.
Към въпроса за езика на Гр. С. Пърличев (Лексика на Автобиографията). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 613-620.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Българската критика за Пенчо Славейков. София, „Български писател”, 1974, с. 137-161.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 76-101.
За езика и стила на Йордан Радичков. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 523-530.
Към характеристиката на прилагателните имена в литературнокритическите статии на Димитър Благоев. – Език и литература, 1987, № 3, с. 96-98.
Език и стил на песните на Стефан Стамболов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 161-169.
За истинските и мнимите авторски новообразувания в историята на лексиката на съвременния български книжовен език. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Доклади. История на българския език. Т. 2. София, 1987, с. 290–302.
Френската лексика в романа Тютюн. София, „Сиела”, 2009. 320 с.
Обаянието на Вапцаровата поезия (Стилно-езиково майсторство). – Език и литература, 1989, № 6, с. 3-15.
Особености на лексиката на Г. С. Раковски във вестник Дунавски лебед. – Език и литература, 1984, № 6, с. 68-76.
Езикът на Сава Доброплодни в преводното съчинение Игиономия. – Език и литература, 1982. № 3. с. 82-96.
Към въпроса за мястото на лексиката от чужд произход в Софрониевия език. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 203-231.
Стилно-езиково своеобразие на Разцветниковите детски творби. – Език и литература, 1979, № 2, с. 62-80.
За езика на Константин Константинов. – Литературна мисъл, 1976, № 2, с. 122-135.
Към въпроса за езика и стила на Христо Ботев. – Език и литература, 1960, № 6, с. 405-414.
Фразеология на Ботевата сатира. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 441-466.
Езикови и стилни особености на Вазовите исторически драми. Дисерт. София, 1969. 296 с.
Отражение на националните и на националноезиковите възгледи на Петко Славейков върху езика на поезията му. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 146-152.
Отражение на националноезиковите възгледи на Петко Р. Славейков върху езика на поезията му. – Български език, 1986, № 6, с. 497-502.
Езикът на Български народни песни от Братя Миладинови. (Към 100-годишнината от смъртта на Братя Миладинови). – Работническо дело, № 346, 12.ХІІ.1961.
Езикът на Български народни песни от братя Миладинови. – Български език, 1961, № 5-6, с. 385-401.
Език и стил на П. Ю. Тодоров. – Български език, 1962, № 5, с. 382-403.
Език и стил на Йордан Йовков. София, „Народна просвета”, 1979. 104 с.
Езиковата съкровищница на Йордан Йовков (По случай 100 години от рождението на писателя). – Български език, 1980, № 4, с. 315-325.
Езикът на Г. С. Раковски като обект на лингвистичната наука. – Български език, 1971, № 6, с. 515-522.
Езикът на Житие и страдания грешнаго Софрония от историческо гледище. – Език и литература, 1990, № 3, с. 15-22.
Наречието в белетристичния стил на Иван Вазов. – Български език и литература, 1986, № 4, с. 2-9.
Разговорна и битова лексика в стила на Йордан Йовков. – Език и литература, 1980, № 4, с. 51-61.
Наблюдения върху езика на Паисиевата Славянобългарска история. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, БАН, 1962, с. 345-377.
Някои словообразователни типове в езика на Паисиевата Славянобългарска история. – Български език, 1962, № 6, с. 520-529.
Паисиевата любов към родния език. – Родна реч, 1963, № 3, с. 41-44.
Паисий Хилендарски – строител от нов тип на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1983, № 5, с. 2-10.
Устойчиви словосъчетания в обществено-политическия речник на Димитър Благоев. – Език и литература, 1981, № 4, с. 11-17.
Наблюдения над употребата на глаголни лексеми в романа Морава звезда кървава на Константин Петканов. – Език и литература, 1982, № 1, с. 68-72.
Словотворчеството на Блага Димитрова в романа ѝ Лице. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 87-96.
Неологизмите на Йордан Радичков в книгата му „Пупаво време”. – Български език и литература, 2001, № 2-3, с. 80-81.
Авторски неологизми в художествената реч. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 67-70.
Авторски новообразувания в творчеството на някои съвременни български поети и писатели. – Български език, 1981, № 3, с. 236-240.
Сложни думи в поетичното творчество на Дебелянов и Ясенов. – Български език, 1981, № 5, с. 438-439.
Особености и тенденции на словотворчество в художествената литература. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 246-253.
Езикът на Марин Дринов и приносът му в изграждането на българския книжовен език през последните три десетилетия на XIX век. Дисерт. Велико Търново, 1998. 321 с.
Стилистична роля на турцизмите в Бай Ганю от Алеко Константинов. – Език и литература, 1983, № 6, с. 103-110.
Глаголът в стилистичната система на Йордан Йовков според повестта Жетварят. – В: Студентски изследвания Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 93-107.
Синонимична образност в Жертвени клади на Асен Разцветников. – Език и литература, 1980, № 1, с. 63-68.
Езиково-стилистични особености на изразните средства за създаване на комичен ефект в Преди да се родя и след това от Ивайло Петров (лексикално и фразеологично равнище). – Език и литература, 1991, № 5, с.7-14.
Двойната актуализация на фразеологизмите в поезията на Николай Кънчев и техники в превода им на полски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 389-394.
Преглед на местоименията в езика на Иван Богоров. – Български език, 1990, № 5, с. 412-424.
Тезаурусен модел на Славейковия поетичен език (върху материал от стихотворения в „Епически песни”). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 174-184.
Езикът на Христо Смирненски. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 265-278.
Стилно-езикови средства в поезията на Вапцаров. – Изв. Инст. за литература, ХІІ, 1962, с. 5-40.
Бележки върху езика на Христо Смирненски. – Език и литература, 1960, № 3, с. 221-223.
Промените в чуждата лексика при второто издание на романа Тютюн от Д. Димов. – Български език, 1958, № 3, с. 298-301.
Стилно-езиково майсторство на Алеко Константинов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 151-166.
Глаголното богатство в Ботевата балада Хаджи Димитър. – Български език, 1963, № 1, с. 48-53.
За стилно-езиковите поправки в третото издание на романа Тютюн. – Български език, 1957, № 1, с. 94-100.
Езиково-стилистични особености на Старопланински легенди. – Български език, 1962, № 4, с. 292-307.
Лексикално-стилистични особености на Старопланински легенди. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 279-289.
Бележки за езика на Елин Пелин. – Език и литература, 1956, № 1, с. 37-47.
Няколко румънски думи в поезията на Иван Вазов. – Български език, 1971, № 6, с. 542-544.
Бележки за езика на Т. Г. Влайков и пирдопския говор. – Български език, 1954, № 1, с. 65-74.
Стилистична функция на архаизмите във военните стихотворения на Иван Вазов. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVII, 1999, № 1, с. 377-384.
За езика и стила на Отец Паисий. – Духовна култура, 1962, № 10, с. 11-15.
Григор Пърличев и българската лексикална система през 80-те години на ХІХ век (с оглед произхода на думите). – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 134-164.
Диалектната лексика в езика на Григор Пърличев. – Език и литература, 1986, № 4, с. 61-68.
Езикът на Григор Пърличев. Дисерт. София, 1986. 488 с.
Характерът на лексиката в първия превод на Илиада от Григор Пърличев. – Език и литература, 1983, № 1, с. 66-75.
Езикът на Пенчо Славейков. – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217.
Фразеологизмы в поэзии Никола Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 249-254.
Език и стил на Йордан Йовков. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 158-179.
Езиковото майсотрство на Елисавета Багряна. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 48-50.
Поетическият език на Христо Смирненски. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 145-153.
Руски езикови контакти в преводните и оригиналните произведения на Г. Бакалов. – Български език, 1967, № 5, с. 424-435.
Езикът на Друмевите повести. – Български език, 1957, № 4, с. 318-334.
Езикът на Друмевите повести. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 157-162.
Езикът на Пенчо Славейков (По случай 40 години от смъртта му). – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – Български език, 1955, № 3, с. 228-245.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 163-172.
Иван Вазов и Пенчо Славейков в изграждането на българския литературен език. – Език и литература, 1950-1951, № 3, с. 189-197.
Народно-разговорната лексика в творчеството на Пенчо Славейков. – Изв. на ИБЕ, V, 1957, с. 133-206.
Думи и форми в пет разказа. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 251-262.
Николай Хайтов, родопските народни говори и литературният ни език. – Родопи, 1989, № 11, с. 31-33.
„Строителите на съвременна България” от С. Радев – лингвистико-статистическо изследване. – Български език”, 1979, № 5, с. 425-431.
Фразеологизмы в поэзии Николы Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 249-254.
Диалектната лексика в сборника Диви разкази на Н. Хайтов. – Българска реч, 1995, № 1, с. 17-19.
Лексикалната пародия – функция на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 357-359.
Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с.
Употреба на диалектни фразеологични единици в разказите от сборника „Диви разкази” на Николай Хайтов. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 720-728.
Народные пословицы и поговорки в творчестве Алеко Константинова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІІ, 1985, № 1, с. 135-143.
Категорията място в езиково-стилната система на романа Тютюн от Димитър Димов. – Език и литература, 1988, № 3, с. 120-124.
Бележки за езика на днешната ни художествена проза. – Литературен фронт, № 6, 11.ІІ.1954; № 7, 18.ІІ.1954.
Речникови антоними в поезията на П. К. Яворов. – Български език, 1974, № 4, с. 305-313.
Едно изследване за унгарските думи в прозата на Христо Ботев. – Български език, 1962, № 1-2, с. 148-149.
Няколко думи с особено значение у Ботев. – Език и литература, 1948-1949, № 2, с. 116-121.
Фразеологизмы М. Горького и их болгарские и чешские параллели. – В: Лингвистические исследования. Москва, 1986, с. 109-114.
Авторско значение на думата в художествената система на Н. Вапцаров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 404-410.
Езиково-стилистична функция на субстантивираните прилагателни имена в поезията на Н. Вапцаров и П. Пенев. – Български език, 1973, № 6, с. 553-558.
Някои особености на езиковото майсторство на Николай Хайтов. – Български език, 1975, № 2, с. 100-106.
Словарь поэзии Н. Вапцарова в ряду новых научно-лексикографических исследований Санкт-Петербургского университета. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 35-41.
Стиль писателя в лексикографическом аспекте (на материале 1-го и 2-го выпусков Словаря поэзии Николы Вапцарова). – В: Класика и авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф. Иван Сарандев. София, ИЦ „Проф. Боян Пенев”, 2006.
Една рядка гръцка дума в езика на П. Р. Славейков (капони). – Български език, 1971, № 1, с. 82-83.
За поетичното слово на Елисавета Багряна във Вечната и святата. – В: Елисавета Багряна. Нови изследвания. Сборник по случай 90 години от рождението ѝ. София, 1989, с. 126-144.
Индивидуално-авторско изпозуване на фразеологизмите в белетристиката на Иван Вазов (По случай 130 години от рождението му). – Български език, 1980, № 6, с. 493-497.
Метафорични съчетания в белетристиката на Иван Вазов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 42-44.
Сравнението като стилистичен похват в Старопланински легенди и Песента на колелетата. – В: Йордан Йовков. Нови изследвания. София, БАН, 1982, с. 259-266.
Стилистична функция на фразеологичните съчетания в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език, 1966, № 1, с. 10-25.
Структура на фразеологизмите в българския език (Върху материал от белетристиката на Ив. Вазов). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 221-228.
Фразеологизмите – характерно изразно средство в езика на Вазовата белетристика. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 59-82.
Фразеологичните съчетания в белетристиката на Иван Вазов. Дисерт. София, 1966. 267 с.
Фразеологично новаторство в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 553-558.
Към въпроса за фразеологичната синонимия в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език и литература, 1968, № 1, с. 18-23.
Фразеологизми в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІІІ, 1969, с. 179-216.
Авторската фразеология във фейлетоните на Алеко Константинов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 45-48.
Фразеологично новаторство в сатиричното творчество на Алеко Константинов. – Български език, 1979, № 4, с. 341-346.
Семантическая многозначность слова как источник художественной изобразительности в поэзии Младена Исаева. – В: Вопросы теории и истории литературы. Тамбов, 1975, с. 84-94.
Наблюдения над лексикалния състав на Вазовите разкази. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 297-303.
Опит за оценка на езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1949-1950, № 1, с. 7-21.
Индивидуално използуване на фразеологичните единици в езика на писателя. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 483-491.
О границах варьирования фразеологизма в языке писателя (на материале болгарского языка). – Труды Самарк. университета. Новая серия. CCXIX. Вопросы фразеологии. Т. 5. 1972, № 2, с. 164-169.
Биолчевизмите – начин на употреба. – В: Фигурите на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Боян Биолчев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 111-117.
Бележки върху стила на романа Любов от А. Гуляшки. – Език и литература, 1958, № 4, с. 300-306.
Език и стил на Вазовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 81-86.
Език и стил на Яворовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 125-129.
Езиково-стилни наблюдения върху творчеството на Димитър Димов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 190-197.
Езиково-стилни особености в прозата на Иван Вазов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 71-81.
Езикова характеристика на сатирата на П. Р. Славейков. – Български език, 1966, № 3, с. 194-204.
Лексико-фразеологични особености в „Христоитията” на Райно Попович. – Български език, 1965, № 1, с. 32-39.
Народно-разговорна лексика и фразеология в творчеството на П. Р. Славейков. – Изв. на ИБЕ, ХІІІ, 1967, с. 71-125.
Някои лексико-стилистични особености в поезията на П. Р. Славейков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 27-38.
Отношението на Петко Славейков към турцизмите в българския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 223-225.
Разговорни елементи в прозата на Йордан Радичков. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 183-190.
За турцизмите в публицистиката на Захари Стоянов. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LХХІ (за 1976), 1978, № 3, с. 57-70.
Наблюдения върху абстрактната лексика в езика на Васил Априлов (в съпоставка с „Речник на българский язик” от Найден Геров). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 153-157.
Гръцките и латинските думи в Историята на Паисий Хилендарски. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, БАН, 1962, с. 401-411.
За речника и езика на Иван Вазов. – Изгрев, № 1777, 4.VІІ 1950.
За характера на лексиката в Горски пътник. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 605-612.
Турцизмите в романа на Иван Вазов Под игото и отражението им в превода на романа на руски език. – Език и литература, 1980, № 6, с. 81-86.
Фразеология в рассказах Чудомира и ее отражение в переводе на русский язык. – В: Октомври и съвременността. Велико Търново, 1978, с. 455-468.
Турцизмите в романа на Иван Вазов Под игото. – В: Иван Вазов. Сборник по случай 125-годишнината от рождението на писателя. Пловдив, 1976, с. 209-221.
Румънски лексикални елементи в Немили-недраги и Хъшове от Иван Вазов. – Български език, 1971, № 6, с. 545-549.
Иван Вазов като образцов ревнител за български език и слог. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 270-296.
Бележки върху словесното майсторство на П. К. Яворов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 201-212.
Бележки върху словесното майсторство на П. К. Яворов. – Български език, 1958, № 2, с. 140-150.
Семантика на думата нощ (и нейни съотносителни) у П. К. Яворов. – Български език, 1972, № 3, с. 195-201.
Език и стил на Вапцаровата поезия. София, „Наука и изкуство”, 1963. 119 с.
Езикът на Вапцаровата поезия. – Родна реч, 1959, № 10, с. 9-12.
Лексика и типични фразеологични съчетания в творчеството на Христо Смирненски с оглед на идеологията му. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 61-100.
Наблюдения над езика и стила на Вапцаровата поезия. – Изв. на ИБЕ, VІІ, 1961, с. 137-223.
Поетическият речник на Н. Вапцаров. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 359-390.
За някои архаизми в творчеството на Стефан Дичев. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 15-24.
За някои лексикални особености в романа За свободата на Стефан Дичев. – Език и литература, 1977, № 6, с. 66-72.
Старинна лексика в идилиите и разказите на Петко Ю. Тодоров. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 121-132.
Аспекти на взаимовръзката между вътрешна форма и националнокултурна специфика на фразеологизмите в творчеството на А. Константинов с оглед на преводните им съответствия на сръбски и руски език. – Съпоставително езикознание, 2002, № 3, с. 129-137.
Отрицателните фразеологизми в Алековата творба „Бай Ганьо” и в нейния превод на сърбохърватски език. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 78-81.
Фразеологизмите в творчеството на Алеко Константинов и преводът им на сръбски и руски език. Дисерт. София, 2001. 331 с.
Фразеологизмите синоними в творчеството на А. Константинов и в преводите му на сръбски и руски език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХХХVІІ, серия 7, 1999, с. 55-61.
Фразеологични варианти с компоненти бог и дявол в Бай Ганьо и сърбохърватският им превод. – Български език, 1996, № 5, с. 65-67.
Фразеологични модификации в творчеството на А. Константинов (с оглед превода му на сръбски и руски език). – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 1999, ХХХVІІ, серия 7, с. 61-67.
Фразеологично богатство в творчеството на Алеко Константинов. Русе, „Лени Ан”, 2003. 182 с.
Фразеологичното новаторство в творчеството на А. Константинов (с оглед превода му на сръбски и руски език). – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 171-173.
За руската лексика в повестите на Васил Друмев. – Български език, 1996, № 2, с. 65-68.
Чуждата лексика в повестите на Васил Друмев. На фона на лексикалната ситуация през третата четвърт на XIX в. – Език и литература, 1995, № 4, с. 114-124.
Някои наблюдения върху семантичната адаптация на заетите абстрактни съществителни имена в научните и публицистични произведения на Марин Дринов. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 186-194.
Професор Марин Дринов и българската обществено-политическа лексика. София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2009. 290 с.
Наблюдения върху проблемите на българската медицинска терминология през Възраждането. (Върху материал от книгата на д-р Ив. Богоров Селският лекар). – В: Втори международен конгрес по българистика. Т. 2. История на българския език. Доклади. София, БАН, 1987, с. 313-319.
Начини на превеждане на прилагателните имена от български на френски език в разказите на Йордан Йовков Божура и Шибил. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 179-187.
Езикът на Йордан Хаджиконстантинов. Дисерт. София, 1996. Ч. 1. 212 с. Ч. 2. 213-342 с.
Към речника на Софрониевия превод на Езоповите басни. – Български език, 1961, № 5-6, с. 493-503.
Лексическият състав на поетическата лексика в творчеството на Н. Й. Вапцаров. – Български език, 1952, № 1-2, с. 78-88.
Езикът на Бероновия Рибен буквар и на Софрониевия Неделник. – Език и литература, 1965, № 1, с. 27-40.
Езикът на Софрониевия Неделник в историята на българския книжовен език. София, БАН, 1965. 248 с.
Езикът на Софроний Врачански. – В: Из историята на българския книжовен език. Помагало за студенти по българска филология. Т. 1. София, 1963, с. 80-84.
Към въпроса за езика на Неделника на Софроний Врачански. – Български език, 1961, № 2, с. 102-114.
Към историята на лексиката на българския книжовен език (Маргинални бележки в ръкописните творби на Софроний Врачански). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 183-192.
Устойчиви съчетания в Неделника на Софроний Врачански. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 567-575.
Наблюдения върху съществителните от книжовен произход в повестта на В. Друмев Нещастна фамилия. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век. София, БАН, 1979, с. 170-175.
Особености на лексикалния състав на фразеологизмите в повестите Нещастна фамилия и Изгубена Станка с оглед историята и обогатяването на фразеологичния фонд на българския език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 164-171.
Книжовно и народно в лексикалната съчетаемост на „История славянобългарска” – Български език, 1985, № 4, с. 386-372.
Росiйський вплив на формування болгарських фразеологiзмiв публiцистичних творах Д. Благоева. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 31. Львів, 1985, с. 88-93.
За словотворчеството на акад. Ал. Теодоров-Балан. – Български език, 1985, № 5, с. 460-466.
Специална лексика за постигане на колорит в романа „Антихрист” от Емилиян Станев. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 51-54.
Българският език като етнокултурно явление в творчеството на Иван Вазов. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 9-12.
Българският език като етнокултурно явление в творчеството на Иван Вазов. – В: Наследството. Вазов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 259-264.
Език и стил на Христо Ботев. София, „Народна просвета”, 1980. 103 с.
Иван Вазов – строител на българската лексика. София, „Народна просвета”, 1985. 103 с.
Индивидуално словотворчество на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 16-20.
Лексикални синоними в белетристиката на Иван Вазов. Дисерт. София, 1973. 444 с.
Народният поет Иван Вазов и българската народна реч. – В: Българските народни говори. София, „Народна просвета”, 1986, с. 104-108.
Народно и книжовно изразно богатство в лексикалната синонимика на Иван Вазов. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 29-58.
Няколко езикови похвата като портретно градиво в палитрата на Й. Йовков. – В: Йордан Йовков: 120 години от рождението му. Нови изследвания. Т. 2. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2003, с. 129-134.
Общонародно и индивидуално в речника на Иван Вазов. – В: Иван Вазов. Сборник по случай 125-годишнината от рождението на писателя. Пловдив, „Христо Г. Данов”, 1976, с. 193-205.
Ролята на лексикалните синоними за някои качества на стила на Вазовата белетристика. – Български език и литература, 1968, № 4, с. 14-25.
Синонимиката в белетристиката на Иван Вазов – отражение на взаимоотношенията в лексикално-семантичната система на книжовния език и на лексикалното строителство през 80-те – 90-те години на ХІХ век. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 131-178.
Художествено-изобразителни функции на синонимите в белетристиката на Иван Вазов в зависимост от признаците им. – Български език, 1970, № 6, с. 512-523.
Изгубеният колорит: турцизмите от „Бай Ганьо” на Алеко Константинов в превод на италиански език. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 3, с. 53-71.
Глаголната многозначност в цикъла Песента на колелетата от Й. Йовков. – В: Студентски изследвания Т. 1. Велико Търново, 1972, с. 79-97.
Диалектни елементи в езика на Петко Ю. Тодоров (100 години от рождението на писателя). – Български език, 1979, № 6, с. 483-490.
Неизхабените думи на Блага Димитрова. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 46-55.
Басните на Христо Радевски. Стилно-езикови бележки. – Език и литература, 1954, № 6, с. 405-411.
Българската реч в творчеството на Илия Волен. – Септември, 1963, № 7, с. 208-215.
Детският език на Ран Босилек. – Език и литература, 1956, № 5, с. 364-377.
Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с.
Език и стил на Васил Друмев. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 197-208.
Език и стил на Г. Караславов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 341-357.
Език и стил на Елин Пелин (По случай петгодишнината от смъртта на писателя). – Български език, 1955, № 1, с. 19-30.
Език и стил на Загорчиновата историческа белетристика. – Септември, 1961, № 2, с. 164-171.
Език и художествена образност у Йордан Йовков. – Български език, 1969, № 1, с. 3-10.
Езикът на Крум Григоров в биографичните му повести. – Септември, 1956, № 9, с. 159-163.
Езикът на Михалаки Георгиев. – Български език, 1953, № 2, с. 147-154.
Езикът на Талевата македонска трилогия. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 577-586.
Йовковото езиково майсторство. – Литературен фронт, 1962, № 41.
Майстор на художественото слово. – Септември, 1957, № 3, с. 160-165.
Наблюдения върху Караславовия език. – Септември, 1952, № 12, с. 137-147.
Революционният език на Христо Смирненски. – В: Строители на родната реч. София, „Български писател”, 1954, с. 100–108.
Стил и образност в белетристиката на Ем. Станев. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 391-401.
Стилно-изразни средства у Вазов. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 512-519.
Стилът на Георги Караславов. – Език и литература, 1954, № 1, с. 38-44.
Стилът на Светослав Минков. – Език и литература, 1956, № 4, с. 283-292.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 1. София, „Български писател”, 1954. 160 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 2. София, „Български писател”, 1959. 160 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 3. София, „Български писател”, 1966. 212 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 4. София, „Български писател”, 1971. 172 с.
Сценичната реч на Ст. Л. Костов. – Театър, 1960, № 7, с. 48-56.
Чудомировият хумористичен език. – Език и литература, 1955, № 5, с. 341-349.
Език и стил на „Бай Ганьо” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1966, № 4-5, с. 54-67.
Език и стил на драмата Майстори от Рачо Стоянов. – Език и литература, 1984, № 1, с. 83-94.
Език и стил на пътеписа „До Чикаго и назад” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1968, № 2, с. 3-14.
Езиково-стилно майсторство на П. К. Яворов в стихотворението На нивата. – Език и литература, 1990, № 3, с. 40-46.
Езикът на Петко Славейков – лексика и фразеология. София, „Народна просвета”, 1983. 101 с.
Лексика и фразеология на П. Р. Славейков. – Год. СУ. Филолог. фак., III, 1959, № 2, с. 139-233.
Народно-поетически елементи в лириката на Слав Хр. Караславов. – Език и литература, 1991, № 1, с. 22-27.
Остаряло ли е в езиково отношение „Маминото детенце” на Любен Каравелов. – Сьпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 90-103.
Пенчо Славейков и българският език. – Език и литература, 1966, № 2, с. 1-20.
Петко Р. Славейков и българският книжовен език. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 339-344.
Словесно-художественото майсторство на Гео Милев в поемата Септември. – Език и литература, 1980, № 5, с. 47-64.
Словесно-художественото майсторство на Йордан Йовков в три класически разказа. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 81–84.
Словесно-художественото майсторство на П. К. Яворов в Градушка. – Български език и литература, 1974, № 6, с. 12-16.
Езиково-стилни и синтактични особености на повестта Немили-недраги от Иван Вазов. – Език и литература, 1979, № 6, с. 86-91.
За лексико-семантичното стилистично изследване на езика на художественото произведение (върху материал от Диви разкази от Н. Хайтов). – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 179-202.
Някои езикови особености на Паисиевото повествование. – Български език и литература, 1962, № 4, с. 13-22.
Някои особености на фразеологията в политическите статии на Л. Каравелов. – Език и литература, 1962, № 1, с. 55-62.
Някои средства на художествено-образната реч в политическите статии на Любен Каравелов. Върху материал от уводните статии в „Свобода” и „Независимост”. – В: Изследвания и статии за Любен Каравелов. София, БАН, 1963, с. 219-232.
Обществено-политическа лексика и гражданска фразеология в публицистиката на Любен Каравелов (върху материал от уводните статии в „Свобода” и „Независимост”). Дисерт. София, 1964. 400 с.
Обществено-политическа лексика и фразеология в публицистиката на Л. Каравелов. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХI, 1967, № 2, с. 257-340.
Публицистичното слово на Л. Каравелов. – Литературен фронт, 1960, № 41.
Стилистична употреба на пословиците и поговорките в политическите статии на Л. Каравелов. – Български език, 1962, № 1-2, с. 47-56.
Стилистично използуване на обществено-политическата лексика в публицистиката на Л. Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 403-428.
Предаване на френски език на думи от публицистиката на Христо Ботев, обозначаващи реалии от обществения живот и материалния бит. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 169-177.
Езикът на Неофит Бозвели. – Български език, 1965, № 6, с. 473-487.
Турцизмите в Огледало (1816) на К. Пейчинович. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 521-530.
Глаголната лексика в Записки по българските въстания от Захари Стоянов. Дисерт. Велико Търново, 1979. 322 с.
Наблюдения върху лексиката на Записки по българските въстания. – Тр. ВТУ, ХІІ (за 1974-1975), 1977, кн. 2, с. 147-194.
Някои особености при употребата на фразеологизмите в Записките на З. Стоянов. – Български език и литература, 1975, № 5, с. 3-11.
Езикът и стилът на Вапцаровата ранна поезия. – Български език, 1975, № 3, с. 209-215.
Взаимодействието между топонимите и останалата лексика в Старопланински легенди. – Български език, 1996, № 6, с. 48-51.
Бележки за езика на Иван Вазов. – Български език, 1960, № 4, с. 350-354.
Езикови особености на спомените на Съба Вазова. – Български език, 1963, № 6, с. 534-536.
Езикът на Богоров според преценки на съвременници. – Български език, 1961, № 1, с. 47-50.
За чуждите думи у Захари Стоянов. – Български език, 1959, № 2, с. 164-166.
Лексикални бележки върху послесловието на Паисиевата история. – Език и литература, 1972, № 6, с. 79-80.
Езикът на Захари Стоянов. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 513-522.
За влиянието на руския език върху Алеко Константинов. – Български език, 1975, № 2, с. 135-138.
Лексикална номинация, белетристичен текст и художествено-естетическа функция на словото. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Волгоград, ВГУ, 2005, с. 13-19.
Лексикална номинация и художествен текст. Наблюдения върху романа Тютюн на Димитър Димов. – Език и литература, 1992, № 5, с. 46-54.
Номинация и художествен образ в романа Снаха. – Родна реч, 1993, № 9, с. 6-10.
Словото на Димитър Димов. – Проглас, 1996, № 1, с. 12-20.
Същност и особености на лексикалната художествена номинация в романите на Д. Димов и Г. Караславов. Дисерт. Велико Търново, 1990.
Същност и особености на лексикалната художествена номинация в романите на Димитър Димов и Георги Караславов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1989. 311 с.
Бележки за езика на Димитър Миладинов (По случай 170 години от рождението му). – Български език, 1980, № 3, с. 209-211.
Езикът на Бероновия Рибен буквар в светлината на тогавашната говорна и езикова практика. – Списание на БАН, 1974, № 1, с. 38-62.
Езикът на Васил Левски в светлината на тогавашната книжовноезикова практика. – Език и литература, 1977, № 4, с. 29-34.
Езикът на Димитър Е. Шишманов в контекста на националното езиково строителство през 70-те години на ХIХ век. – Проглас, 1997, № 3-4, с. 209-215.
Езикът на Емилиян Станев в Легенда за Сибин, преславския княз. – Родна реч, 1971, № 6, с. 44-45.
Езикът на Симеон Радев в Строители на съвременна България. – Език и литература, 1979, № 5, с. 45-50.
Емилиян Станев и българският език. – Родна реч, 1968, № 3, с. 23-24.
За възникването, езика и стила на Автобиографията на Софроний Врачански. – Език и литература, 1971, № 3, с. 64-67.
За някои особености в публицистичния език на Стефан Стамболов. – Език и литература, 1985, № 3, с. 79-88.
Марксическата терминология в книгата на Д. Благоев Що е социализъм и има ли той почва у нас? – Език и литература, 1971, № 5, с. 57-60.
Някои наблюдения върху езика на Рибния буквар от Петър Берон. – Български език, 1971, № 5, с. 420-426.
Някои пословици и поговорки в съчиненията на Георги Димитров. – Български език и литература, 1960, № 2, с. 23-27.
Влиянието на румънската лексика върху езика на Г. С. Раковски. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 345-355.
Значение, функции и употреба на румънски лексикални елементи в драматичното творчество на Добри Войников. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХVІ, 1978, № 5, с. 87-108.
Румънско влияние върху лексиката на Христо Ботев. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХ, 1966, с. 253-308.
Румънско влияние върху лексиката на Христо Ботев. – Балканско езикознание, 1967, № 2, с. 61-65.
Сръбски елементи в публицистиката на Г. С. Раковски. – Български език, 1964, № 6, с. 496-512.
Актуалността на понятието обществено-политическа лексика. (По наблюдения върху документалното наследство на Васил Левски). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. София, „Делфи”, 2005, с. 135-140.
Библейската фразеология в езика на Васил Левски. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 266-273.
Езиковата личност Васил Левски. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 188 с.
Езикът на Васил Левски. Дисерт. София, 2001. 370 с.
Езикът на Васил Левски. Език и стил на документалното наследство от Васил Левски. София, „Труд”, 2002. 294 с.
Фразеологизмите в езика на Васил Левски. – Български език, 2003, № 2-3, с. 107-116.
Неологизмите на Пенчо Славейков. – Изв. на ИБЕ, V, 1957, с. 207-266.
Словотворчеството в поезията и прозата на Пенчо Славейков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 187-200.
Речникови и фразеологични особености на Вазовите исторически драми. – Български език, 1971, № 6, с. 508-514.
Сравненията в творчеството на Чудомир. – Език и литература, 1986, № 1, с. 64-75.
Фразеологизмите в творчеството на Чудомир. – Език и литература, 1987, № 6, с. 91-100.
Стилистична функция на глаголите в разказа Ветрената мелница от Елин Пелин. – Език и литература, 1978, № 1, с. 28-34.
Езикът на Смирненски – революционно оръжие. – Родна реч, 1960, № 6, с. 46-47.
Народно-разговорният колорит в романа Чифликът край границата от Йордан Йовков. – Родна реч, 1962, № 3, с. 45-48.
Поглед към лексикалното словотворчество в езика на Бероновия Рибен буквар. – В: Българското образование между традицията и бъдещето. Т. 1. Варна, ИПКУ „Д-р Петър Берон”, 2001, с. 23-28.
Абстрактните съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. Словообразователен и лексико-семантичен анализ. Дисерт. Велико Търново, 1979. 387 с.
Семантична структура на заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – В: Съвременни проблеми на българската езикова история. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1992, с. 127-133.
Статистически анализ на абстрактните съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – Български език, 1977, № 4, с. 310-317.
Статистически анализ на производните и заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – Език и литература, 1979, № 1, с. 103-107.
Езикът на Криворазбраната цивилизация (смешна позорищна игра в 5 действия от Д. Войников). – В: Майстори на българското художествено слово. В помощ на обучението по български език и литература ХI кл. София, „Анубис” – Велико Търново, „Абагар”, 1995, с. 75-86.
Между корените и крилете. Размисли за езика на съвременната българска проза (По материали от романа Плячка на Георги Гроздев). – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 321-329.
Синонимия на прилагателните имена в разказите на Елин Пелин. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 51-60.
Фолклорната лексика като поетика в разказите на таврийския белетрист Мишо Хаджийски. – Балканистичен форум, 1996, № 1-2, с. 72-79.
Оказионалната лексика в поетическия речник на Лилиев. – Български език и литература, 2006, № 3, с. 30-36.
Език и стил на романа Железният светилник от Димитър Талев. – Език и литература, 1980, № 6, с. 86-97.
За поетичния стил и изразните средства в поезията на Пеньо Пенев. – Български език и литература, 1964, № 1, с. 32-37.
Ботев и Херцен. Някои мисли за публицистичния стил на двамата писатели. – Изв. Инст. за литература, ХVІІІ-ХІХ, 1966, с. 205-215.
Експресивната лексика от собствени имена в повестта Чичовци. – Българска реч, 2000, № 3, с. 33-34.
Езикът на Паисий Хилендарски. – Език и литература, 1962, № 6, с. 5-16.
За речника на Ботевата поезия. – Български език, 1956, № 3, с. 245-262.
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609.
Лексикални и граматически оказионализми в романите от поредицата „BG КРЪСТНИКА” на Георги Стоев. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVII, 2008, № 5.3, с. 75-78.
Некоторые наблюдения над переводом метафор в творчестве эмилияна Станева. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІ, 1994, № 1, с. 249-252.
Няколко интересни фразеологизма у Йордан Йовков. – Български език, 1976, № 5, с. 419-420.
За езика и стила на Георги Караславов в романа-епопея Обикновени хора. – Български език, 1977, № 2, с. 107-114.
Някои особености в езика на Ботевите стихотворения. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 69-86.
Наблюдения върху адвербиалната синонимия в езика на Евтимий Търновски. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 3-13.
Авторская метафора как отражение национальных и индивидуальных компонентов в художественном переводе (на материале перевода на русский язык романа Й. Радичкова Праща Н. Глен). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 327-336.
За три ключови думи в поетичния език на Вазов. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 23-32.
Наблюдения върху езика на Светослав Минков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 317-340.
Някои наблюдения върху употребата на сложни думи в поезията на Христо Смирненски. – В: Майстори на българското художествено слово (10 кл.). София, „Анубис”, 1995, с. 299
Думи от гръцки произход в „Рибния буквар” на П. Берон. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, София, 1968, с. 539-545.
Към характеристиката на лексиката и устойчивите съчетания на съвременния български книжовен език от началото на ХІХ в. (върху материал от съчиненията на Йоаким Кърчовски). – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 5-77.
Някои наблюдения за смисловите функции на съзнателно огрубената лексика във Вапцаровата лирика. – Образование и квалификация, 2000, № 1, с. 63-66.
За някои особености на езика на Георги Димитров. – Български език, 1972, № 1-2, с. 3-13.
О тюркских лексических элементах в современном болгарском языке (На материале произведений Л. Каравелова и И. Вазова). – Советская тюркология, 1979, № 3, с. 12-19.
Тюркские лексические элементы в болгарском языке ХІХ – начала ХХ века (На материале произведений Л. Каравелова и И. Вазова). Диссерт. Минск, 1986.
Тюркские лексические элементы в языке романа Ивана Вазова Под игом. – Советская тюркология, 1975, № 2, с. 48-54.
Неологизмите в Богоровите пътеписи. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 409-411.
Синонимите в пътеписите на Ив. Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 61-71.
Наблюдения над езиковите особености в публицистиката на Гаврил Георгиев. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 497-526.
Още нещо по въпроса за авторската интерпретация на фразеологизмите и техния превод. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 43-47.
Езикът на младата поезия. – Пламък, 1966, № 1, с. 95-99.
Związki frazeologiczne w utworze I. Petrova „Четиринадесет целувки” i ich ekwiwalеnty w przekładach polskich. – Prace Filologiczne, 1994, T. 39, s. 133-146.
Frazeológia bulharského románu Noštem s belite kone a jej preklad do slovenčiny a češtiny. – In: Evropa – společenství rovnoprávných jazyků. Praha, Jednota tlumočníků a překladatelů, 1999, s. 64-72.
Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992. 60 p.
Les éléments d´origine turque dans la langue du plus célèbre roman bulgare du XIX s. Sous le joug d´Ivan Vazov. – Norsk Tidsskrift for Sprogvidenskap, 1969, № 23, рр. 147-170.
Отношение Ивана Вазова к турцизмам в болгарском языке. – Studia Slavica, 1976, № 1-2, s. 127-135.
Phraseologische Besonderheiten in den Aufzeichnungen über die bulgarischen Aufstände von Zachari Stojanov im Vergleich zu ihren deutschen Entsprechungen in der Übersetzung von Hartmut Herboth. – Zeitschrift für Slawistik, 1981, № 5, pp. 670-680.
The use of turkisms in Balkan languages as reflected in Konstantinov’s novel „Baj Ganjo”. – Zeitschrift fur Balkanologie, 1992, № 1-2, pp. 44-60.
Elemente lexikale româneşti în opera lui L. Karavelov. – Studii şi ceretări lingvistice, 1975, № 3, pp. 193-201.
Lexikalisch-semantische Aspekte der Sprache von Nikolai Chaitow aus ubersetzungswisenschafftlicher Sicht. („Das Ziegenhorn“ in deutscher Sprache). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 627-633.