Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
За етимологията на един тип фразеологични единици. –Български език, 1992, № 6, с. 495-498.
За произхода на някои фразеологизми в историята на българския език. – Български език, 1983, № 5, с. 411-413.
Етимологията на сленга като семантична проблематика. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 46-55.
Към въпроса за сравнителното проучване на омотематичните имена в български и словашки език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 42-47.
Значение на името кукери и неговата етническа принадлежност. – Език и литература, 1977, № 6, с. 73-74.
За думата пастух и слап. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 127-129.
Името кокиче. – Български език, 1981, № 2, с. 136-139.
Произход на три думи в съвременната техника. Хеликоптер, скафандър, кибернетика. – Език и литература, 1959, № 1, с. 62-63.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – Изв. Етн. инст. и музей, VІ, 1963, с. 301-310.
Бълг. навяхвам, навехна и сродниците му. – Език и литература, 1986, № 3, с. 73-75.
Бълг. обсинвам, обсина. – Език и литература, 1979, № 3, с. 86.
Български етимологии. (1. Обеца, обица. 2. Оточка, оточки. 3. Припарвам.). – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 25-32.
Етимологични бележки към бълг. тръшвам, тръшна, тръшкам. – Език и литература, 1983, № 2, с. 59-64.
За една старинна дума в български говор: недоветен, недоветни. – Език и литература, 1989, № 5, с. 39-40.
Повторно за етимологията на бълг. лъх ‘лъжец’, люхвам ‘измамвам’. – Език и литература, 1978, № 5, с. 99-103.
Южнославянски етимологии (бърча, бръчка, дзука, мешин, мешина, сугаре). – Език и литература, 1970, № 5, с. 53-61.
Славянские названия металлов и проблемы восстановления ранних этапов истории металлургии у славян. – Советское славяноведение, 1979, № 5, с. 82-100.
За думата арабия. – Език и литература, 1948-1949, № 3, с. 229-230.
За произхода на думата челенка. – Език и литература, 1960, № 4, с. 312-313.
Значение и произход на думите лозунг и плакат. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 127-128.
Из историята на някои думи за части на облеклото. Панталони, жилетка, блуза. – Език и литература, 1955, № 4, с. 309.
Към произхода на някои старинни български думи със значение ‘сватосвам’, ‘сватовник’. – Език и литература, 1977, № 3, с. 63-65.
Лексиката от звукосимволичен (образоподражателен) произход в етимологичния анализ (върху славянски езиков материал). Дисерт. София, 2010. 315 с.
Принципите на категоризацията и терминологизацията и тяхното значение за етимологията. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 74-88.
Проблеми на семантичната реконструкция. Етимологично и семантикотипологично изследване в областта на българската соматична лексика. Дисерт. Велико Търново, 1997. 256 с.
Славянская лексика звукосимволического произсхождения. Tractata slavica Universitatis Debreceniensis. Vol 1. Debrecen, 2008. 355 p.
За произхода и значението на думата тарикат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 210-212.
За произхода и значението на три стари културни заемки. – Български език, 1977, № 1, с. 68-69.
История и этимология болгарских фразеологизмов. – In: Frazeografia slowiańska: Księga pamiątkowa poświęcona prof. dr. hab. Halinie A. Lilicz. Opole, 2001, s. 145-153.
Кети Ничева и история и этимология болгарских фразеологизмов. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 17-25.
Этимологические основы болгарской фразеологии. – В: Фразеологизм: семантика и форма. Курган, 2001, с. 57-60.
За някои българо-украински лексикални съответствия с оглед на техния произход. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 201-205.
Теория и теоретичен, коригирам и коректор. – Език и литература, 1959, № 2, с. 146.
Славянски етимологии: брънка, нащрек, полека, хълбок. – Език и литература, 1987, № 6, с. 74-79.
По етимологията на някои турцизми в българския език. – Jужнословенски филолог, 1979, кн. 35, с. 113-134.
Произходът на няколко славянски думи с оглед на индоевропейските им съотвествия. – Език и литература, 1964, № 2, с. 49-56.
Произходът на няколко южнославянски думи. Чегъртам, гърля. – Език и литература, 1962, № 3, с. 71-73.
Славянские частицы и некоторые проблемы типологии. – Советское славяноведение, 1986, № 1, с. 73-83.
Двайсет и една етимологии. – Език и литература, 1980, № 2, с. 55-68.
Десет етимологии. – Език и литература, 1987, № 4, с. 65-70.
НИЧЕВ, Александър. Тринайсет етимологии. – Език и литература, 1979, № 5, с. 20-32.
Българската „Серенада” или относно миграцията и етимологията на чуждите думи в българския език. – Български език, 2008, № 4, с. 102-104.
Етимологични дублети в българския език. София, „Народна просвета”, 1987. 174 с.
Етимологични дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. София, ИК „Емас”, 2008. 512 с.
Етимологични дублети от германско потекло в български език. – В: Юбилейна научна сесия, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, с. 89-96.
За етимологичните дублети кепър и кемпфер. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 34-36.
Концепция за системно етимологично представяне на някои чужди думи в българския език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LХХХІІ, 1991, № 1, с. 207-215.
Модел за гнездово етимологично представяне на германизмите в български език. – Български език, 2005, № 4, с. 37-45.
Относно лексикографското представяне на етимологичната дублетност в българския език. – Български език, 2004, № 2-3, с. 188-196.
По въпроса за етимологичната дублетност в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 31-37.
Чужди числителни и техни производни в лексикалната система на българския език. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 35-58.
Этимологический анализ некоторых параллельных фразеологических единиц. – Studia Slavica, 2009, № 1, s. 123-134.
Произход и значение на думата курбан. – Духовна култура, 1957, № 3, с. 24-28.
Българските и общославянските термини за бог в светлината на индоевропейските паралели. – Български език, 2005, № 4, с. 100-104.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика болгарских слов гузен – гузно. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 335-339.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика слов гузен – гузно. – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 127-131.
Бълг. разг. арабия. – Български език, 1981, № 1, с. 52-55.
Етимологията на думата завера. – Език и литература, 1984, № 6, с. 104-107.
За произхода на жаргонната дума кофти. – Български език, 1983, № 2, с. 164-165.
Заемки от арабски произход в българския език. Проблеми на етимологичното проучване. Дисерт. София, 1982. 363 с.
Към проблема за семантичната имплицитност в етимологичното проучване – следи от изчезнали думи в българския език. – Български език, 1996, № 1, с. 13-23.
Към ранните заемки от арабски произход в славянските езици: бълг. делва. – Език и литература, 1985, № 2, с. 79-83.
Ориенталски заемки в български език. Дори (дорим, дури, дору, доро, дор, дур). – Български език, 1975, № 2, 138-143.
Ориенталски заемки в български език. Калевра. – Български език, 1974, № 3, с. 254-257.
Ориенталски заемки в български език. Към етимологията на бекяр(ин). – Български език, 1971, № 5, с. 461-462.
Ориенталски заемки в български език. Към етимологията на дандуркам. – Български език, 1975, № 4, с. 346-349.
Ориенталски заемки в български език. Проблеми на изходните форми при османските заемки вандалък и дингозлия. – Български език, 1972, № 1-2, с. 104-105.
Произход и значение на името българи. – Народна младеж, № 84, 27.ІV.1980.
Семантическая структура и этимологический состав глаголов умственной деятельности в современном болгарском языке. Диссерт. Киев, 1970.
Някои методологични проблеми при етимологизуване на българска лексика от славянски и неславянски произход. – Български език, 2003, № 4, с. 80-88.
Ремесленная терминология в славянских языках (этимология и опыт групповой реконструкции). Москва, „Наука”, 1966. 416 с.
Към въпроса за произхода на думата сурва и обичая да се сурвака на Нова година. – Български език, 1965, № 6, с. 515-519.
Этимологические заметки к болгарским омонимам. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, p. 100.
За произхода на термина баща. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 380-390.
За етимологията на прилагателното име нехрив. – Език и литература, 1979, № 3, с. 87-88.
Semantisches und еtymologisches aus dem bulgarischen sondersprachlichen Wortschatz. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 605-608.
Pročet a význam slov prabulharsko-turanského původu v dnešní bulharštině. – Spisi Filosofické Faculty University v Brně. № 173. Studia Balcanica Bohemoslovaca, 1970, s. 190-200.
Etymologien aus dem Bereich der slavischen Nonstandardlexik – Lexikographierung und Beispiele aus dem Nonstandard der Trinker. – Zeitschrift für Balkanologie, 2005, № 2, pp. 29-43.
Romanian-bulgarian linguistic contracts: etymological notes. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 71-77.