Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Из историята на verba dicendi в руския и българския език. – Език и литература, 1967, № 3, с. 33-52.
За истинските и мнимите авторски новообразувания в историята на лексиката на съвременния български книжовен език. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Доклади. История на българския език. Т. 2. София, 1987, с. 290–302.
За произхода на думата вестник (вид периодично издание). – Език и литература, 1987, № 5, с. 42-57.
К изучению истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 5-38.
К истории болг. часовник. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 129-139.
К истории болг. часовник. – В: Этимология. 1966. Москва, 1968, с. 81-89.
К истории слов современного болгарского литературного языка. – Советское славяноведение, 1968, № 3, с. 40-48.
К истории слов современного болгарского литературного языка. (1. Бележка. 2. Сегашен. 3. Разноски.). – В: Из истории современного болгарского литературного языка. София, БАН, 1981, с. 246-268.
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – Славяноведение, 1997, № 4, с. 34-40.
О некоторых „авторских” новообразованиях в болгарской лексике. – В: Studia Slavica. Языкознание. Литературоведение. История. История науки. К 80-летию С. Б. Бернштейна. Москва, Институт славяноведения и балканистики РАН, 1991, с. 63-69.
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 71-76.
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Славянские культуры в эпоху формирования и развития славянских наций. XVIII-XIX вв. Материалы международной конференции ЮНЕСКО. Москва, „Наука”, 1978, с. 137-141.
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 111-128.
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Этимология. 1982. Москва, „Наука”, 1985, с. 86-100.
Русское влияние и пуристические тенденции в болгарском литературном языке на стадии его становления. – В: Пуристические тенденции в истории славянских литературных языков. Москва, Институт славяноведения РАН, 2005, с. 45-49.
Особености на лексиката на Г. С. Раковски във вестник Дунавски лебед. – Език и литература, 1984, № 6, с. 68-76.
Езикът на д-р Васил Берон и книжовното устройване на отвлечените съществителни с наставки -ние и -не през втората половина на ХIХ век. – Език и литература, 1985, № 3, с. 96-101.
Езикът на Житие и страдания грешнаго Софрония от историческо гледище. – Език и литература, 1990, № 3, с. 15-22.
За историята на думата канарче в нашия език. – Български език, 1987, № 4, с. 315-316.
Славянски и неславянски езикови влияния в периода на оформяне и стабилизиране на съвременния български книжовен език (с оглед предимно към лексиката). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 107-120.
Церковнославянско-русское языковое влияние и развитие категории отглагольных имен на -ние в болгарском литературном языке периода Возрождения. – В: Славистични изследвания. Т. 7. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 60-70.
Болгарская историческая лексикология и лексикография. – В: Славянская историческая и этимологическая лексикография (1970-1980 г.): итоги и перспективы. Москва, 1986, с. 205-229.
Старобългарска лексикология. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996. 194 с.
Българска историческа лексикология. – В: Българският език, език на 13-вековна държава. София, „Народна просвета”, 1981, с. 36-49.
Из българската историческа лексикология. – Език и литература, 1981, № 5, с. 60-65.
За една старинна дума в български говор: недоветен, недоветни. – Език и литература, 1989, № 5, с. 39-40.
Прабългарски (гагаузки) думи в пространното житие на Методий. – Език и литература, 1997, № 3-4, с. 98-104.
Из болгарской исторической лексикологии. – Zeitschrift für Slawistik, 1979, № 1, s. 156-162.
Старо лексикално наследство в словара на един таен занаятчийски говор. – Език и литература, 1970, № 4, с. 62-69.
Диалектната лексика в езика на Григор Пърличев. – Език и литература, 1986, № 4, с. 61-68.
Константин Фотинов и лексикалните въпроси през втората четвърт на XIX век. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 227-234.
Характерът на лексиката в първия превод на Илиада от Григор Пърличев. – Език и литература, 1983, № 1, с. 66-75.
Глаголът вземам и някои негови синоними в български език. (Историко-семантични наблюдения). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
Гръцко-старобългарски лексикални успоредици. – В: Славистичен сборник. София, 1973, БАН, с. 85-92.
Към историята на един архаизъм в български език. – Slavia, 1961, № 3, s. 423-431.
Из българската историческа лексикология. – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 117-130.
Из историята на някои думи за части на облеклото. Панталони, жилетка, блуза. – Език и литература, 1955, № 4, с. 309.
Наслоения в езика. – Език и литература, 1946, № 5, с. 16-17.
К проблеме изучения греческих заимствований в языке новоболгарских дамаскинов ХVII-XVIII веков. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 203-222.
За произхода и значението на думата тарикат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 210-212.
Цели и методи на сравнително-историческото изследване на славянските езици и тяхната взаимовръзка. – Език и литература, 1955, № 3, с. 196-200.
Към българската историческа лексикология. – Български език, 1960, № 2-3, с. 218-220; 1961, № 3, с. 247-250; 1962, № 3, с. 208-211; 1963, № 3, с. 255-257; 1965, № 1, с. 48-51.
Към историята на лексиката на българския книжовен език (Маргинални бележки в ръкописните творби на Софроний Врачански). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 183-192.
Старобългарските синоними и лексикографската практика. – Език и литература, 1973, № 6, с. 17-34.
Лексико-семантичните дублети – отзвук на обществения живот през ХІХ в. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 61-67.
Именителни форми за лични местоимения в българската възрожденска книжнина. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 105-122.
Лексиката в Устав на Българския централен революционен комитет. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 48-60.
Проблеми на българската книжовноезикова лексика през третата четвърт на XIX век. – Език и литература, 1986, № 1, с. 1-12.
Черковнославянски лексикални особености в първия възрожденски превод на наказателния закон. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 357-365.
Към историята на българската роднинска терминология. – Български език, 2005, № 3, с. 89-93.
Из историята на названията за професии в южнославянските езици (български и сърбохърватски). – Език и литература, 1992, № 2, с. 20-29.
Към въпроса за ранните латински заемки в старобългарски. – В: Славянска филология. Т. 10. София, БАН, 1963, с. 121-131.
Към въпроса за румънската лексика в българския книжовен език преди Освобождението. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 287-294.
Приносът на румънския език за формирането на българската възрожденска лексика. – Analele Univers. din Bucureşti, XXVIII, 1979, № 2, рр. 78-82.
Три фразеологични калки от гръцки и развитието им в българския език. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 358-365.
Из историята на славянските глаголи за движение. (Лексиколожки наблюдения). – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 593-601.
Поглед към лексикалното словотворчество в езика на Бероновия Рибен буквар. – В: Българското образование между традицията и бъдещето. Т. 1. Варна, ИПКУ „Д-р Петър Берон”, 2001, с. 23-28.
Из историята на съществителните имена със суфикс -изъм в българския език прев Възраждането. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 173-197.
Към характеристиката на абстрактната лексика в българския книжовен език през втората четвърт на ХІХ в. (Абстрактни съществителни имена). – Тр. ВТУ, ХІV, 1979, кн. 2, с. 173-198.
Фактори за развитието на абстрактните съществителни имена през първата половина на ХІХ в. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с. 23-50.
Деминутивни и феминални деятелни съществителни имена през ХІХ век. – В: Дни на науката’2003. Велико Търново, Съюз на учените в България, 2003, с. 9-16.
Iсторичне формування тематичноï групи дiєслiв мислення болгарськоï мови. – Мовознавство, 1969, № 3, с. 44-51.
Нови данни за българската ботаническа лексика от топонимията на средновековна Македония. – Проглас, 1998, № 1, с. 44-55.
Среднобългарска географска лексика. – Български език, 1996, № 3, с. 52-56.
Стопанска и битова лексика в българската средновековна топонимия. – Родина, 1997, № 1-2, с. 120-128.
За формирането на българската анатомична терминология – терминологична подсистема с обединяващ семантичен признак „двигателен апарат”. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 215-220.
За генетичния статус на дериватните образувания на калките в руски и български език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 23-32.
Някои моменти от историческия развой на термина наречие. – Език и литература, 1977, № 5, с. 54-60.
Към характеристиката на лексиката и устойчивите съчетания на съвременния български книжовен език от началото на ХІХ в. (върху материал от съчиненията на Йоаким Кърчовски). – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 5-77.
Лексико-семантичната парадигма на наименованията на растенията в славянските езици в диахронен аспект. (Постановка на проблема). – Език и литература, 1992, № 4, с. 63-66.
Zur bulgarischen Wortgeschichte. – In: Festschrift fur Herbert Brauer zum 65. Geburtstag am 14. April 1986. Cologne, Bohlau, 1986, pp. 79-84.