Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Фотиновият триезичен речник. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 5-16.
Българската възрожденска лексикография и нейното значение при изграждане на книжовната лексикална система. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 18-19.
Речникът на Найден Геров – уникален паметник на българската култура. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 125-129.
Речникът на Найден Геров. – В: Боров, Тодор. Книга и литература. София, 1981, с. 223-243.
Приносьт на Неофит Рилски за сьвременната българска диалектна лексикография. – Български език, 1989, № 6, с. 501-506.
И. И. Срезневский и начало болгарской лексикографии. – Учен. зап. Тартуского университета, вып. 573. Из истории славяноведения в России. Труды по русской и славянской филолгии. 1981, с. 46-74.
И. И. Срезневски и началото на българската лексикография. – В: Венедиктов, Григорий. Българистични студии. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 105-129.
Найден Геров и руските слависти в началната история на българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, 2002, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 28-36.
О Найдене Герове и его „Словаре болгарского языка”. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 5-9.
Речникът в Граматиката на братя Цанкови – най-обемистият български речник за времето си. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 355-362.
Словарь Н. Герова как явление культуры. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 10-13.
Лексикографската дейност на акад. Ст. Младенов. – Български език, 1981, № 1, с. 75-76.
Лексикографската дейност на Ст. Младенов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 156-158.
Църковнославянският речник на Иван П. Цеков. (Неизвестен ръкопис). – Български език, 1963, № 3, с. 256-259.
Речникът на съчиненията на Поп Пейо и Речник на блъгарский язик от Н. Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 142-146.
Словосъчетанието в българската лексикография през XIX в. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 447-458.
Из нашето лексикографско наследство (Речникът на Кузман Шапкарев). – Български език, 1989, № 4, с. 349-355
Поглед върху развоя на нашата лексикография (тълковни речници). – Български език, 1973, № 6, с. 583-589.
Особености на лексикографското описание в речника на Найден Геров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 53-58.
Структура на речниковата статия в речника на Найден Геров (в съпоставка със съвременната лексикографска практика). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 135-141.
Пред чистия извор на родната реч. (За Речник на българския език на Найден Геров). – Литературен фронт, № 42, 20.Х.1960.
Неизвестный проект греческо-болгарского словаря 1828 г. – Studia Slavica, 1979, № 1-4, s. 227-230.
От речника на Найден Геров до „Речника на българския език”, или 100 години от живота на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 72-75.
Приносът на Александър Теодоров-Балан към българската лексикография. – Български език, 2009, Приложение, с. 28-35.
Приносът на чл.-кор. проф. Любомир Андрейчин към българската лексикография. – Български език, 2010, Приложение, с. 64-69.
Българско-гръцкият словар на Неофит Рилски – важно свидетелство за развойните тенденции в лексиката на новобългарския език през втората и третата четвърт на миналия век. – Език и литература, 1986, № 2, с. 31-37.
Константин Иречек за началото на българската лексикография: (Приносът на Неофит Рилски). – Български език, 1986, № 2, с. 131-137.
Кратко описание на ръкописния българско-гръцки речник от Захари Христодулов. – Български език, 1965, № 4-5, с. 408-412.
Лексикографският принос на Нестор Марков. – Български език, 1983, № 4, с. 345-350.
Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 1986, № 5, с 404-409.
Първи прояви на речниковото дело у нас през Възраждането – Речник на чуждите думи от Тодор Хрулев, 1863 г. – Български език, 1980, № 1, с. 64-68.
Ал. Дювернуа и българската лексикография. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 467-473.
Ал. Дювернуа и първият български тълковен речник. – Български език и литература, 1969, № 2, 61-62.
Българският речник на Ал. Дювернуа. – Изв. на ИБЕ, ХХІ, 1972, с. 113-150.
Българският речник на Александър Дювернуа. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 153-155.
Българското речниково градиво в Словарь шести славянскихъ языковъ (русского с церковнославянскимъ, болгарского, сербского, чешского и польского) (1885) от Франц Миклошич. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 13-17.
Българското речниково дело през Възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с.
Българското речниково дело през Възраждането. Дисерт. София, 1992. 500 с.
Етапи в развитието на българското речниково дело през Възраждането. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 20-22.
Историята на лексикографията като дял от лексикографската теория. – In: Metódy výskumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, Jazykovedný ústav Ľ. Štúra SAV, 1990.
Към проучването на българската фразеология от епохата на Възраждането (по материали от ръкописния Словарь болгарско-гръцкий в стари и нови наречия от Неофит Рилски). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 197-257.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 2003, № 2-3, с. 64-68.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 15-21.
Неофит Рилски – основоположник на българската лексикография. – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 76-127.
Неофит Рилски и Найден Геров в историята на българската лексикография. – Български език, 1995, № 1-2, с. 3-8.
Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. – Македонски преглед, 1996, № 2, с. 101-110.
Приносът на Александър Л. Дювернуа за лексикографското описание на българския език. – В: Из историята на руската езиковедска българистика през XIX век. (Приложение към сп. Български език.). София, „Емас”, 2008, с. 137-151.
Първите български преводни речници през Възраждането. – Български език, 1988, № 3, с. 201-207.
Пътят на Найден Геров в българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 13-21.
Речникът в творческия път на П. Р. Славейков. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 342-349.
Родолюбието в един възрожденски речник. – Български език, 1973, № 6, с. 538-545.
Ръкописният бьлгарско-руски речник (1848 г.) от Константин Петкович. – Български език, 1991, № 1, с. 55-62.
Стефан Илчев – лексикограф по призвание (1898-1983). – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 31-35.
Сто години от публикуването на първия том от Речник на блъгарски язик. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 66-69.
Творческият път на Стефан Илчев – от поезията до лексикографията. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 4-14.
Триезичният ръкописен речник на Константин Фотинов – свидетелство за езиковите и културни контакти на българите от миналия век. – Списание на БАН, 1996, №. 4, с. 8-11.
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА В ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010. 426 с.
Русско-болгарская лексикография: тенденции в развитии, или О русско-болгарской лексикографии 150 лет спустя. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 81-86.
П. Р. Славейков като лексикограф. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 327-344.
Принос към изследване изворите на речника на Найден Геров. – Изв. на ИБЕ, ХІV, 1967, с. 103-238.
Заслугата на Найден Геров за възможностите за изследване на динамиката в значенията на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 92-98.
Принос кьм българския речник: (По случай 155 години от рождението и 80 години от смъртта на Кузман Шапкарев). – Български език, 1990, № 2, с. 171-173.
Българският възрожденец Пенчо Радов и неговият Краткий турско-болгарский речник и разговорник. – Български език, 1966, № 4, с. 379-384.
НАЙДЕН ГЕРОВ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА И КУЛТУРА. Материали от Националната конференция с международно участие, София, 13-15 ноември 2000.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 302 с.
Костурският българо-гръцки речник от 16 век. София, 1987. 83 с.
Неизследван ръкописен руско-български речник. – Език и литература, 1973, № 5, с. 49-54.
Езиковото дело на Н. Геров. – В: Съвременен български книжовен език. София, БАН, 1983, с. 83-87.
Найден Геров и неговият забележителен Речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 149-152.
Лексикографските трудове на Иван Богоров и Речникът на българския език от Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 147-152.
Лексикографските трудове на Иван Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 59-65.
Речниците на Иван Богоров. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 146-149.
Френско-българският речник на д-р Иван Богоров от 1869 год. – опит за обогатяване на българския книжовен език и за приобщаване към френската култура. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 59-60.
За второто фототипно издание на „Речник на българский язик” от Найден Геров (1975-1978). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 56-60.
100 години Речник на българския език от Найден Геров. – Наука, 1995, № 3, с. 22-24.
За българо-словенския речник към сборника на братя Миладинови от Щефан Коцианчич. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 314-326.
Славянская лексикографическая традиция и словарь Н. Герова. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 14-17.
Из историята на Български тълковен речник с оглед към народните говори (1927-1951) от Ст. Младенов. – Списание на БАН, 1990, № 2, с. 23-33.
Речник на блъгарский язык и неговият автор. – Читалище, 1993, № 3-4, с. 8-9.
За българо-словенския речник към сборника на братя Миладинови от Щефан Коцианчич. – Македонски преглед, 1992, № 3, с. 84-89.
Речникът на Найден Геров. – Български език, 1953, № 3, с. 223-242.
Речникът на Найден Геров. – Български език, 1954, № 1, с. 10-39.
Найден Геров и неговите предшественици. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 269-275.
Българска лексикография и лексикология. – Български език, 1969, № 4-5, с. 377-383.
Българската лексикография в миналото и днес. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 159-179.
Приносът на проф. Л. Андрейчин в българската лексикология и лексикография. – Български език, 1976, № 1-2, с. 26-32.
Тридесет години българска лексикография в Института за български език. – Български език, 1972, № 5, с. 456-458.
Четиридесет години българска лексикография и лексикология. – Български език, 1985, № 1, с. 21-25.
За Речник на българский язик от Найден Геров, отразяващ богатството на народния дух. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 71-72.
Периодизация на развитието на българската лексикография. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 351-357.
Тритомният Речник на съвременния български книжовен език – основополагащ труд на съвременната българска лексикография (по случай 50 г. от издаването му). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 9-14.
Сто години руско-българска и българско-руска лексикография. – В: Славянска филология. Т. 3. София, БАН, 1963, с. 333-341.
Certains aspects des contacts bulgaro-grecs dans le domaine de la lexicographie. – Études balkaniques, 1997, № 3-4, pp. 63-94.
Terminologia anatomiczna w słowniku Najdena Gerowa. – Rocznik Slawistyczny, LI, 1998, s. 51-53.
Dielo Antona Bernoláka a Najdena Gerova v kontexte dejin. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 843-847.
Bulgarische Lexikographie. – In: F. J. Hausmann u.a. (eds.). Wörterbücher / Dictionaries / Dictionnaires. Ein internationales Handbuch zur Lexikographie / An International Encyclopedia of Lexicography / Encyclopédie internationale de lexicographie. Bd. 5,2. Berlin, New York, 1991, рр. 2304-2308.
Към историята на българската лексикография (За додатака на Вук Караджич). – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 86-100.