Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Семантико-стилистическая характеристика прилагательных русского языка в предикативной функции в сопоставлении с болгарским языков. Диссерт. Ленинград, 1979. 208 с.
За новите неизменяеми прилагателни в чешкия и българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 543-557.
За местоименните частици „en” и „y” и техните еквиваленти на български език. – Езиков свят, 2001, № 1, с. 28-29.
Десèн и дизайн – синхронно-диахронна съпоставка в семантичен план (върху материал от българския, английския и френския език). – Съпоставително езикознание, 1991, № 1, с. 15-23.
Социолингвистични фактори, променили значението на някои английски заемки в българския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 150-158 с.
Слово и цвят: психолингвистични и прагматични аспекти. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСІ, 2006, с. 79-146.
Цвят и слово. София, АИ „Проф. Марин Дринов” и „Пенсофт”, 2001. 138 с.
Мек цвят, ostry kolor, vkusná barva. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 112-113.
Около въпроса за прилагателните на -ичен и -ически. – Български език, 1965, № 2, с. 167-168.
Още една особеност на употребата на думите мама и майка. – Български език, 1959, № 4-5, с. 417-418.
Произход и употреба на глагола внедрявам. – Език и литература, 1955, № 5, с. 384.
Българският жаргон: лексико-семантичен и лексикографски аспект. Дисерт. София, 1992. 236 с.
Произход и значение на жаргонни думи, свързани с някои детски игри. – Български език, 1983, № 5, с. 405-408.
Структурно-семантические особености имен прилагательных термонологического значения в русском языке в сопоставлении с болгарскими. – Руски и западни езици, 1979, № 3, с. 46-51.
Финална употреба на предлога до в български език и нейните съответствия в западнославянските и балканските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 147-151.
За влиянието на комуникативните отношения върху семантичната проява на езиковите единици. – В: Едно поколение български езиковеди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 123-130.
Начини и средства за изразяване на квалитативност в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 18-25.
ArtsSemNet: Двуязычная семантическая сеть для русской и болгарской терминологий изобразительного искусства. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 222-229.
Семантично взаимодействие в лексиката на българския и руския език. – В: Славянска филология. Т. 19. София, БАН, 1988, с. 75-82.
Случи се да ни се случи. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 868-873.
За произхода и значението на някои номинативно-отглаголни междуметия. – Български език, 1975, № 6, с. 551-553.
Историята и значението на думата кримка и на фразеологизма стара кримка. – Български език, 1980, № 6, с. 502-503.
За общото и разликата в семантиката на две прилагателни (забележителен и бележит). – Български език, 1973, кн. 6, с. 600–601.
Към проблема за семантиката на производната единица (с оглед представянето ѝ в тълковен речник). – В: Проблеми на съвременното българско словообразуване. София, БАН, 1988, с. 121-136.
Об отношении между словообразовательным и лексическим значениями производного слова. – In: Semantyka a konfrontacja językowa. 2. Warszawa, SOW, 1999, с. 97-101.
Сложните думи и композицията като елементи за изграждане на книжовна лексикална система в българския език през Възраждането. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 225-233.
Сложните съществителни nomina abstracta в българския книжовен език от периода на Възраждането (лексикално-семантичен анализ). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 7-51.
Улога творбеног значеньа код дефинисаньа изведених у jедноjезичком описном речнику. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. 26/2. Београд, Међународни славистички центар, 1997, c. 339-342.
Етимологията на сленга като семантична проблематика. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 46-55.
Опит за семантичен анализ на някои жаргонни думи от играта на топчета. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 36-40.
Синонимические и несинонимические противопостановления семантически близких слов. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 217-231.
Из болгарской лексикологии и лексикографии. 1. битов. 2. покана. – Советское славяноведение, 1969, № 4, с. 76-80.
Глаголи с валентност период в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 17-25.
Пердуративните глаголи в българския и полския език – семантика и валентност. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, 1991, XIX, Филологии, № 1, с. 85-91.
Чуждоезикови влияния при семантичния развой на българската лексика в съвременния период. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 33-41.
Семантична прозодия на някои групи каузативни глаголи в българския език (корпусно базирано изследване). – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 58-72.
Начини на подреждане на значенията на многозначните думи във връзка с начините на тяхното тълкуване. – Български език, 1961, № 3, с. 236-246.
Съпоставителен анализ на португалския предлог роr и на неговите функционални еквиваленти в българския език при изразяването на причинни отношения. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 105-112.
Един случай на огледална семантика (върху материали от възрожденски и фолклорни съновници). – Български език, 2010, № 4, с. 43-50.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. За и против оценката на Д. Димов. – Български език, 1983, № 3, с. 207-211.
Семантичният обем на поетичната дума. – В: Идея, творчество, красота. София, „Наука и изкуство”, 1989.
Эстетические значения и эстетические коннотации в современном болгарском языке. – В: Актуальные проблемы славянской филологии. Москва, МГУ, 1993, с. 34-41.
Семантика на едно прилагателно в творчеството на Христо Смирненски. – Език и литература, 1975, № 3, с. 60-63.
Лексико-семантические варианты значений базальных основ глаголов с корнем говор-, каз-, рек- в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Вестник Киевского университета, 1983, № 25, с. 107-111.
Некоторые verba dicendi в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 12-16.
Значението на оказионализмите и контекстовите фактори за разбирането им. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 77-82.
Промяната в семантиката на думите – неразривна част от езиковата култура на съвременния българин. – Год. Трак. унив., ІІ, 2001, с. 81-90.
Неуместна употреба на производни думи вместо произвеждащи. – Български език, 1977, № 3, с. 225-226.
Методи за тълкуване на думите. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 201-222.
К вопросу о системно-сопоставительном описании лексики. – Болгарская русистика, 1983, № 2, с. 71-75.
Пряка и преносна употреба на думите. – Народен глас, № 13, 19.І.1990.
Опозицията статичност-нестатичност на глаголите лежа, седя, стоя и двувидовите им съответници. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 67-72.
Взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика в теоретичен и приложен аспект. – В: Българистични проучвания. Т. 6. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 2000, с. 15-28.
За взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика като лексикографски обект. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 61-70.
Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с.
Функционално взаимодействие между граматичната и лексикалната семантика в съвременния български език. – Проглас, 1992, № 1, с. 21-26.
Към въпроса за конотативното значение. – Език и литература, 1988, № 1, с. 98-104.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Език и литература, 1993-1994, № 2, с. 145-147.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 30-40.
Значение и употреба на умалителните наречия в български език. – Български език и литература, 1975, № 1, с. 3-12.
Значение и употреба на умалително-оценъчните прилагателни в книжовния български език. – Български език и литература, 1972, № 5, с. 3-17.
Использование частиц для выражения пересказывания в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 185-199.
Към въпроса за семантико-стилистичната характеристика на един подклас качествени прилагателни имена. – Български език, 1991, № 4, с. 362-367.
Действия и семантика на глаголите за движение. – Год. БСУ, ІV, 2000, с. 231-236.
Семантични особености на фразеологични единици с компонент глагол за движение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 65-70.
Семантични отношения, изразявани от предлози с пространствено значение. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 99-104.
За стилистичната функция на въпросителното местоимение какъв. – Език и литература, 1981, № 1, 89-92.
Черти от семантичната характеристика на българските лични местоимения. – Език и литература, 1983, № 5, с. 62-71.
Две семантични обяснения. І. Прешлен. ІІ. Сабя. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 285-295.
Глаголы движения в болгарском языке. Диссерт. 1963.
За думата просвета в българския език. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80.
За някои производни глаголи със суфикс -н- в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 13-18.
К истории слов современного болгарского литературного языка. – Советское славяноведение, 1968, № 3, с. 40-48.
К истории слов современного болгарского литературного языка. (1. Бележка. 2. Сегашен. 3. Разноски.). – В: Из истории современного болгарского литературного языка. София, БАН, 1981, с. 246-268.
К семантической характеристике парных глаголов движения в литовском и славянских языках. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Сборник статей. Москва, 1993, с. 191-204.
К семантической характеристике редкого типа глаголов в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 5-10.
Към семантичната характеристика на глаголите в българския книжовен език. – Български език, 1965, № 1, с. 18-31.
Как съвременният българин дели денонощието. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 18-21.
Синоними ли са лексемите утро и сутрин? – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 384-390.
Социолингвистични и психолингвистични особености на апроксимативния квантификатор няколко. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 306-309.
Модел и алгоритъм за определяне на семантичната структура на локативни наименования в български, полски и руски език. – Год. ТУ, XLVІІІ, 1995, № 4, с. 315-322.
Вербалност и номиналност на отглаголните съществителни в съвременния български книжовен език – Език и литература, 1975, № 5, с. 16-25.
Значение на името кукери и неговата етническа принадлежност. – Език и литература, 1977, № 6, с. 73-74.
Към семантичната и синтактична характеристика на глаголите с префикс о-. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 493-498.
Семантични и синтактични особености на една група перцептивни глаголи в българския език. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 79-81.
Структурна и семантична характеристика на някои префигирани глаголи в съвременния български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХХІХ, 2004, с. 5-28.
Семантико-словотвiрна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 19. Львiв, 1979, с. 83-88.
Сравнительно-типологическая характеристика восточно-славянских и болгарских глаголов, мотивированных именными основами иноязычного произхождения. – В: Историко-филологически изследвания. Велико Търново, ВУ „Кирил и Методий”, 1983, с. 251-258.
О структуре, семантике и коннотативных свойствах глагольных лексем и их сочетаний в паремиях (На материале русского, болгарского и сербского языков). – Зборник Матице Српске за славистику, 2004, књ. 65-66, с. 75-100.
Прямое и переносное значение цветообозначений во фразеологических единицах русского и болгарского языков. – В: Материалы третьей научной конференции болгарских аспирантов, обучающихся в СССР. София, 1979, с. 210-218.
Лексика болгарский загадок: опыт составления семантического словаря загадок. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 187-204.
Експресивните частици в българския език. Велико Търново, „Абагар”, 1999. 206 с.
За думата пастух и слап. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 127-129.
Произход на три думи в съвременната техника. Хеликоптер, скафандър, кибернетика. – Език и литература, 1959, № 1, с. 62-63.
За някои аспекти в семантичните отношения между лексикалните двойки стоя – stat, седя – sedet в български и чешки език (или още за спецификата на българския език като балкански). – Балканистичен форум, 1995, № 2, с. 44-51.
Някои наблюдения върху семантиката на рефлексивната частица си: Поглед върху медиалните лексеми за положение в съпоставителен план с чешки език. – Български език, 1995, № 5-6, с. 419-426.
Опит за семантичен анализ на еднокоренна глаголна лексика в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 93-98.
Семантични промени на думите в българския език. – Българска реч, 1997, № 3-4, с. 28-31.
Лексико-семантична симетрия и асиметрия между фразеологизми в турска, гръцка и българска езикова среда. – Морски научен форум, 2001, № 3, с. 355-359.
Лексическа и фонетико-семантическа характеристика на звукоподражателните думи в българския език. Дисерт. Велико Търново, 1977. 330 с.
Лингвистическа природа и речеви функции на звукоподражателните думи в българския език. – Език и литература, 1980, № 3, с. 84-94.
Специфика на изобразителните (звукоподражателните) думи като структурни елементи на езиковата система. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Езикознание. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 17-28.
О широкозначности в сопоставительном изучении русской и болгарской лексики. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 30-37.
За някои проблеми при разглеждане на цветовата лексика (преглед на литературата). – Език и литература, 1989, № 4, с. 82-97.
За някои цветообозначения в английския език и преводните им еквиваленти в българския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 88-96.
Нееднозначността като свойство и употреба на езика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 117-120.
Дъще, брате – старинни преживелици в български език. – Български език, 1961, № 2, с. 97-101.
За словообразователната и семантичната структура на наречията с компонент без- (bez-) в български и някои успоредици в полски език. – В: Славистични проучвания. София, Наука и изкуство”, 1978, с. 21-34.
Лексико-морфологическа модификация на първичното числително един в съвременния български език. – Български език, 1967, № 2, с. 113-124.
Семантиката на думата в измеренията на синтагматиката. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 259-268.
Словообразователна структура и семантика на производните наречия в съвременния български език. – Тр. ВТУ, ХІ (за 1973-1974), 1975, кн. 1, с. 577-652.
О соотношениях в лексических значениях слова в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 85-99.
За строежа и значението на някои категории сложни думи. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 126-127.
Към въпроса за семантичната характеристика на отглаголните съществителни в българския книжовен език (Опит за лексико-граматическа прекатегоризация). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 151-162.
Семантична характеристика на отглаголните съществителни на -не и -ние в българския книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 225-233.
Видове човешка дейност, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 32-41.
Човешките състояния, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и в руския език. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 20-27.
К вопросу о сопоставительном исследовании семантики предлогов. – Зборник Матице Српске за славистику, 2005, књ. 68, с. 209-216.
Прилагателни на -ичен, -ически в развитието на съвременния български литературен език. – Български език, 1962, № 4, с. 273-282.
Наречията във Вечери в Антимовския хан и в Старопланински легенди. – Родна реч, 1979, № 3, с. 58-60.
Асиметрия в значенията при някои съществителни имена в българския език (с оглед на представянето им в лексикографските трудове). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 68-76.
За лексикалното значение на предлога. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 47-53.
Някои особености на предлога като своеобразна част на речта. – Съпоставително езикознание, 1992, № 4, с. 32-44.
По въпроса за културния компонент в значението на думата. – Год. ВИАС, ХХХІ, 1984, № 2, 153-169.
Семантические особенности собирательных существительных. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 131-153.
Семантично развитие на отглаголните съществителни на -не в съвременния български език. – Български език, 1992, № 1, с. 61-68.
Основни принципи и методи на работа при обработка на танцова лексика. – Спорт и наука, 2001, № 3, с. 89-97.
Семантичен анализ на кванторните думи only и само. – Съпоставително езикознание, 1980, № 3, с. 26-32.
За преводните еквиваленти на лексикалните единици с общо значение път / улица в английски език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 168-179.
Неперформативни употреби на някои глаголи за говорене. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 131-139.
Семантична структура на глаголите ходя, вървя, отивам. – In: Czas i przestrzeń w języku. Katowice, 1986, s. 26-41.
Прилагателни на -им, -ем в българския книжовен език. – Български език, 1976, № 5, с. 426-427.
Компонентно-семантична структура на глаголите за движение. – В: Студентски изследвания. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 211-221.
За някои аспекти в лексикосемантичната организация на оценъчните прилагателни. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 21-28.
Лексеми с признакова семантика в семантичното поле ред / хаос. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 78-81.
Лексико-семантичната група на прилагателните за красота в българския език (компонентен анализ). – Български език, 1989, № 3, с. 227-232.
Лексико-семантични групи, характеризиращи психическите и физическите свойства на човека. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 82 с.
Прилагателните, обозначаващи умствените способности на човека в български език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 10-33.
Производни на прилагателните хубав и красив, намиращи се в центъра на семантичното поле за красота. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 106-109.
Семантични отношения на прилагателните за интелектуални способности. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 61-65.
За семантиката и особеностите в реализацията на глаголите за достоверност. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 188-196.
Българските наречия с предметно-относително значение. – Език и литература, 1985, № 6, с. 41-54.
Актуални проблеми на лексико-семантичните отношения на производните думи и техните произвеждащи (върху материал от българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 46-53.
Лексико-семантичните съотношения на производните думи с техните произвеждащи. – Български език, 1992, № 6, с. 525-529.
Синхронното словообразуване на българските прости прилагателни с нулеви суфикси. – Език и литература, 1984, № 1, с. 27-37.
Парадигматични и синтагматични отношения при свободната употреба на основното значение на глаголните лексеми. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 168-177.
Тезаурус, тезаурусна семантика и тезаурусни смислови отношения. – Български език, 1996, № 6, с. 35-42.
Семантична структура и система на относителните прилагателни имена в съвременния български книжовен език. Дисерт. Велико Търново, 1998. 180 с.
Абстрактните съществителни с без- – семантика, словообразуване, тълкуване. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 286-296.
За синтактичните и семантичните свойства на една група словообразувателно свързани глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 47-60.
Семантичен развой на глаголите мина и минавам. – Български език, 1957, № 3, с. 267-270.
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1987, № 4, с. 41-46.
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – В: Шестой международный конгрес МАПРЯЛ. Будапешт, 1987, с. 15-16.
Заметки о семантической эволюции заимствованных слов в близкородственных языках. – Болгарская русистика, 1986, № 2, с. 42-47.
Семантическое освоение слов, заимствованных русским и болгарским языками из французкого. Диссерт. Москва, 1984. 207 с.
Наблюдения върху значението и употребата на отглаголните съществителни имена на -не. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 131-140.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. 1. Една оценка. – Български език, 1983, № 3, с. 204-206.
Употреба на възвратното притежателно местоимение. – Език и литература, 1971, № 3, с. 58-64.
За някои абстрактни съществителни на -ост. – Български език, 1963, № 2, с. 149-150.
Валентности и семантични роли при изразяването на емоции в българския език. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 1-25.
Очертаване на класа от лексеми и фразеологични изрази за емоции. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 1-12.
Психолингвистично изследване на смисловите отношения между думи-антоними чрез метода на свободната класификация. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 84-93.
Семата каузирам в семантичната структура на каузативните глаголни конструкции. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 267-273.
Старинни народни думи. София, „Народна просвета”, 1987. 110 с.
Лексема пей в современном болгарском языке. – Балканско езикознание, 1993, № 2, с. 153-157.
Бележки за абстрактната глаголна семантика, глагола като част на речта и комплекса от глаголни граматични категории. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 73-84.
Театралната метафора в българския печат. – Език и литература, 2009, № 3-4, с. 110-134.
Извънтекстова семантизация на местоименните наречия за място. – Език и литература, 1987, № 2, с. 86-94.
Социолингвистичен аспект при разкриване значението на лексиката. – Руски и западни езици, 1982, № 1, с. 35-38.
За някои изрази с думата папуняк в българския разговорен език. – Български език, 1995, № 1-2, с. 94-95.
Български етимологии. (1. Обеца, обица. 2. Оточка, оточки. 3. Припарвам.). – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 25-32.
Лексикално-семантични особености на българската разговорна реч. – Списание на БАН, 1996, № 4, с. 14-16.
Структурно-семантична характеристика на строителната терминологична подсистема. Дисерт. София, 1988. 183 с.
О семантико-синтаксическом стяжнение именных словосочетаний способом устранения зависимого компонента. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 53-61.
Семантико-синтаксическое стяжение субстантивно-субстантивных словосочетании со слабым управлением в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 73-81.
За някои прояви на лексикална асиметрия при прилагателните имена в българския и чешкия език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 207-213.
Лексикална асиметрия при глаголите в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 23-31.
Лексикалносемантична структура на двувидовите глаголи в съвременния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 89-92.
Синтактична структура на процесуалните фразеологизми със семантика ‘психо-физическо състояние и мисловна дейност на лица’. – Acta Univ. Szegediensis, ХХVІІ, 2007, pp. 67-72.
Към въпроса за усвояване от чуждоезикова аудитория на предлозите на и върху с оглед на техните формално- семантични особености в съвременния български език. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 110-117.
Слова со значением мать в русском, болгарском и чешском языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, 1982, с. 56-60.
Дрехите на българина през Възраждането. – Български език, 2003, № 1, с. 63-68.
Наблюдения върху лексиката за посоки на света през Възраждането и разбирането ѝ от възрожденския българин. – Българска реч, 1999, № 4, с. 30-37.
Явното и скритото в думите за дрехи през Българското възраждане. София, „За буквите – О писменехь”, „Авангард Прима”, 2006. 160 с.
За някои зооморфни метафори в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 99-104.
Лексикална и словообразувателна характеристика на Nomina attributiva в съвременния български книжовен език. – В: VI Славистические чтения памяти профессора П. А. Дмитриева и профессора Г. И. Сафронова. Материалы международной научной конференции 9 – 11 сентября 2004 г. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2005, с. 22-29.
Лексикално-семантичен модел на числителното име един в съвременния български книжовен език с оглед на лексикографското му представяне. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 157-163.
Неопределителното местоимение един – семантика и контекст. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 154-159.
Семантика и употреба на формата един в съвременния български книжовен език (с оглед на категорията определеност-неопределеност). Дисерт. София, 1994. 248 с.
Семантични промени при някои думи в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 457-462.
Съществителни нарицателни и съществителни собствени имена – лексикално-семантичен паралел. – В: Традиция и новаторство в българското образование на границата на две столетия, Пловдив, 1999, с. 154-157.
Функции на лексемата то в съвременния български език. – Български език, 1980, № 3, с. 230-235.
Лексико-грамматическая омонимия и процессы прономинализации и нумерализации частей речи в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 173-178.
Колективните имена в български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 85-91.
За някои изменения в семантиката на думата жесток. – Български език, 1985, № 4, с. 392-393.
Причастията като прилагателни имена. – Български език, 1957, № 2, с. 123-129.
За продуктивността на един корен в български език. Живея, живот, жив. – Език и литература, 1957, № 1, с. 27-33.
Промени в употребата и значението на някои префигирани глаголи в български език. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 131-139.
Семантическая типология предикатов в сопоставительном аспекте: предикаты „свойств” в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 2009, № 3-4, с. 5-17.
Вопросы соотношения семантической структуры слова и его словообразувательных потенций (на материале прилагательных болгарского, русского и чешкого языка). – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 96-97.
Глаголът споделя / споделям – лексикална семантика и минимален контекст. – Български език, 1974, № 6, с. 557-561.
Еквативна функция на българския предлог на. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 101-103.
Значението на прилагателното справедлив в българския език. – Български език, 1980, № 2, с. 165-166.
Лингвистична оценка на тип системни грешки в българския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 313-317.
Семантични параметри на думите друг и различен. – Български език, 1995, № 5-6, с. 512-513.
Семантика на българския глагол мечтая и полския marzyć. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 463- 470.
Семантико-синтактични особености на глаголите от типа обичам, lubić и kochać в полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 123-131.
Семантични особености на предиката харесвам в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 99-106.
Взаимозависимост между семантика и съчетаване на абстрактните съществителни имена. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 80-88.
Глаголът вземам и някои негови синоними в български език. (Историко-семантични наблюдения). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
Преносно значение и преносимост на значението. – Изв. на ИБЕ, Х, 1959, с. 3-37.
Преносно значение на думата и преносимост на значението. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 53-67.
Стесняване на семантичната структура на думата като исторически процес. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 151-160.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 19-30.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – В: Закономерности на развитието на славянските езици. София, БАН, 1977, с. 37-53.
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – В: Иванчев, Светомир. Приноси в българското и славянското езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 98-104.
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – Slavica Slovaca, 1977, № 3, s. 196-199.
Наблюдения и разсъждения върху семантиката и функционирането на показателното местоимение този/тоя в съвременния български книжовен език. – Български език, 1974, № 6, с. 539-545.
Сингулативите в българския език. – Български език, 1967, № 2, с. 147-148.
Семантична типология на частиците. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІ, 1972, № 1, с. 251-298.
ИЛИЕВА, Корнелия. Семантична типология на частиците. Дисерт. София, 1970. 203 с.
За думата арабия. – Език и литература, 1948-1949, № 3, с. 229-230.
За думите отава, отавен и за българския речник. – Литературен фронт, № 8, 22.ІІ.1961.
Значение и произход на думите лозунг и плакат. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 127-128.
Лексикален ситнеж. – Български език, 1956, № 2, с. 156-158.
Пътник – болен на смърт. – Български език, 1957, № 6, с. 545.
Спор, споря, спори ми. Тормоз, тормозя. – Родна реч, 1961, № 4, с. 47.
Исторически живот и съвременнни аспекти на думата срам. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с.161-167.
Езиковата ситуация в макросоциалните общности – генератор на иновации. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 28-32.
Новите думи в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1980. 90 с.
Промени в значението на думата. – Народна армия, № 9338, 03.VІІІ.1979.
Глаголите със значение ‘придобивам навик’ в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 447-452.
Навред и навсякъде. Към семантиката на наречията за място. – Български език, 1988, № 1, с. 59-61
Ситуационна семантика на терминологичните изрази в съвременния български книжовен език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 132 с.
Типове ситуации. Предварителен модел за изследване на терминологичните значения. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 1999, с. 135-209.
Лексико-семантични еквиваленти с индоевропейски корен в български и немски език. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 236-243.
За словообразувателната характеристика и нейното отражение върху лексикалната семантика на производната дума. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 359-372.
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (семантика). – Български език, 1982, № 2, с. 116-124.
Към характеристика на асоциативните полета на думите с общи компоненти на значението. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 4-7.
Некоторые ассоциативные связи названии лиц в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 17-20.
За две лексикално-семантични гнезда с корени чап- и чеп-. – Българска реч, 1995, № 4, с. 31.
Семантические и стилистические особенности лексических единиц с пометой разг. в словаре русского языка С. И. Ожегова в сопоставлении с болгарским языком. – Болгарская русистика, 1988, № 6, с. 49-60.
Семантика на оценъчните предикати и тяхната съчетаемост в рекламния дискурс. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 81-96.
Експресивни семантични иновации със сленгова характеристика в обществено-политическата сфера. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 695-704.
Конструктивна обусловеност на значението. Структурно-семантичен аспект. Велико Търново, ПИК, 1996. 104 с.
Конструктивната обусловеност на значението и явлението многозначност. (Към въпроса за формата на съчетаемост във функцията ѝ на семантично диференцираща езикова техника). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 339-345.
Конструктивно обусловените значения – източник за обогатяване речника на младежкия сленг. – Български език, 1978, № 6, с. 508-518.
Синтактичната обусловеност на значението. Върху материал от младежкия сленг. – Език и литература, 1983, № 5, с. 51-61.
За падежния принцип в семантиката и словообразуването. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 49-61.
Носители на допълнителен смисъл в речта (lapsus linguae, ирония) – подтекст. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 2-16; № 5, с. 15-41.
О математическом моделировании лексико-семантической системы языка. – В: Методология математического моделирования. София, БАН, 1988.
Отново за прилагателните на -ичен и на -ически и за системното им представяне в тълковния речник. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 124-133.
Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 228 с.
Типове значение и смисъл в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 590-594.
Lapsus Linguae, Lapsus Calami, Lapsus Auris и феноменът „на върха на езика”. – Български език, 1981, № 5, с. 226-231.
Неправилна употреба на глагола израждам в медицината. – Български език, 1980, № 3, с. 244.
Някои наблюдения върху параметрите на лексико-семантичните групи (с оглед на системните отношения между лексемите на текстово равнище). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 515-521.
Лексикализация на словообразувателния формант при заети сложни названия в българския език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 178-185.
Обобщаване на семантичните и граматични значения при словообразуване с чужда дума в специалния език на компютърните технологии. – Български език, 2005, № 1, с. 48-58.
За значението на диалектната дума бутурница / бутърница. – Език и литература, 1996, № 3-4, с. 147-148.
Переносні значення прикметників-назв кольорів у болгарській мові. – Мовознавство, 1974, № 4, с. 68-74.
Глаголы положения в русском языке в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1982. 132 с.
Глаголы положения в функции знака предикации (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 2, с. 29-31.
Данные русско-болгарских и болгарско-русских словарей в свете семантического сопоставительного анализа. – Болгарская русистика, София, 1986, № 6, с. 48-65.
Лексико-грамматическая сочетаемость глаголов положения в русском и болгарском языках. Диссерт. Москва, 1976. 190 с.
Лексико-семантические особености группы определительных местоимений весь, каждый, всякий, любой в плане сопоставления с болгарским языком. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІ, 1967, № 1, с. 469-492.
О семантической сочетаемости глаголов положения (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 4, с. 25-29.
Стилистично-семантичен анализ на зооморфизми. – Език и литература, 1986, № 6, с. 70-76.
Съставни наименования – средство за детайлизация на означаваното (на материала на военно-деловата лексика). – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХVІІІ, 1993, с. 39-46.
Детската реч и еволюцията на лексикалната семантика в езика. – Проглас, 1996, № 1, с. 3-11.
За метонимията в семантиката на думите мишца и мишница. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 163-170.
Лексикалната диахрония на езика през призмата на детската реч. Велико Търново, „Фабер”, 2000. 239 с.
От абстрактно към конкретно или от конкретно към абстрактно значение? – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 87-95.
Динамика и утвърждаване на новите лексикални значения в българския език. – Български език, 2008, № 1, с. 15-25.
За същността на семантичните категории процес и действие. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 36-41.
Категориална семантика и граматични значения на имената за действия на -не. – Български език, 1995, № 1-2, с. 18-29.
Особености в разпределението на семантичното пространство процес. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 208-214.
Семантика и мотивираност на термините за процеси в съвременния български книжовен език. – LiterNet, 22.11.2005, № 11 (72).
Термини за преобразуване в семантичен и номинационен аспект. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 94-134.
Термини за процеси в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1993. 329 с.
КОЛКОВСКА, Сия. Типология на термините – названия на процеси. – Български език, 1993-1994, № 2, с. 135-140.
Наставката -ист в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1973, № 1, с. 37-44.
Предлози, изразяващи пространствени отношения в съвременния книжовен български език. – Български език, 1971, № 1, с. 28-43.
Семантика и функции на предлог в (във) в областта на пространствените отношения в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1974, № 2, с. 35-46.
Семантични функции на предлог в (във) в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1975, № 2, с. 39-51.
Семантични функции на предлог до и представка до- в съвременния книжовен български език. – Български език, 1966, № 3, с. 224-236.
Преход на пълнозначни думи към предлози в съвременния български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 1, с. 11-16.
Лексико-семантическая эквивалентность русской частицы же в болгарской лексике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 195-198.
Проблемът за лексикалното значение в лингвистиката. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVI, 1978, № 5, с. 447-458.
Семантические и функциональные особености русских и болгарских прилагательных пространственного размера. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 183-190.
Лексикално-семантични противопоставяния в семантичната структура на лексемата бял. – Български език, 1972, № 1-2, с. 80-85.
Семантичен анализ на качествените наречия. – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 151-175.
Употребление некоторых первообразных междометий в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 201-212.
Лексико-семантични подстъпи към другостта (българо-чешки успоредици). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 86-88.
Делия. – Българска реч, 1999, № 4, с. 38-42.
Няколко думи с особено значение у Ботев. – Език и литература, 1948-1949, № 2, с. 116-121.
Значението като спектър от локални сгъстявания в полето на човешките преживявания. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 14-18.
Структура и принципи на функциониране на механизма на езиковия знак в светлината на синергетичната парадигма. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 19-23.
Глаголи за движение с деиктични значения. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 306-309.
Глаголи за начин на движение. – Българска реч, 2004, № 3, с. 17-22.
Глаголи за речево общуване в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 90-101.
Глаголите за движение според падежните им отношения. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 5-17.
Едно особено явление в лексикалната система на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 331-338.
Йерархични отношения в лексико-семантичната група на глаголите за движение. – Български език, 2004, № 1, с. 68-74.
Някои наблюдения върху глаголите за речево общуване. – Български език, 2008, № 1, с. 53-63.
Основни глаголи за движение в българския език. Дисерт. София, 2006. 222 с.
Основни глаголи за движение в българския език. София, „Авангард Прима”, 2010. 170 с.
Глаголи със значения ‘обичам’, ‘обичам(е) се’ и свързаните с тях имена в българския език. – In: Die Slawischen Sprachen. Vol. 30. München, 1992, pp. 153-161.
Авторско значение на думата в художествената система на Н. Вапцаров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 404-410.
Социолингвистика и семантика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 1. София, БАН, 1988, с. 55-71.
За някои омоформи при събирателните съществителни имена с оглед към лексикографската практика. – Български език, 1971, № 5, 448-451.
За семантиката на представката изпо- и лексикографското представяне на образуваните с нея глаголи. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 81-90.
Семантика на лексикалните единици с формант полу- в съвременния български книжовен език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 100-107.
Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов, 2007. 207 с.
Съществителните имена pluralia tantum в българския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 150-171.
Българско-полска съпоставителна граматика. т. III. Семантичните категории количество и степен. София, АИ „Марин Дринов”, 1994. 344 с.
За устойчивостта на устойчивите двусъставни съчетания с прилагателно име за цвят във френския и български език (лексико-семантични и лексикографски проблеми). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 154-162.
Семантични особености на глаголите за перцепция. – Български език, 2010, № 1, с. 88-96.
Лексикално-семантични взаимоотношения между българската анатомична терминология и общоупотребимите съществителни имена за части на тялото. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 278-289.
По някои проблеми на семантиката и превода. – Тр. ВТУ, ХХІІІ (за 1986), 1992, кн. 2, с. 7-30.
За един вид промени в значението на думите. – Българска реч, 2005, № 1, с. 42-43.
За утвърждаването на думата речник в българския книжовен език от миналия век. – Български език, 1987, № 5, с. 391-394.
За формата и значението на поздрава здравей, здравейте. – Български език, 1982, № 3, с. 223-225.
Значението на думата страсти в заглавието на книгата Българският Великден или страстите български от Т. Жечев. – Български език, 1979, № 1, с. 74-75.
Количествено и качествено обогатяване на лексиката. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 40-46.
По повод на две думи, невключени в академичния Речник на българския език. Т. 1. (А-Б). София, 1977. – Български език, 1995, № 4, с. 352-355.
За образността в народните названия на небесната дъга в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 43-44.
За семантичната структура на някои многозначни качествени прилагателни. – Български език, 1988, № 3, с. 178-188.
Опит за характеристика и класификация на потенциалните семи. – Български език, 1990, № 1, с. 26-31.
Структура и значение на глаголите от турски произход в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 431-441.
За произхода и значението на три стари културни заемки. – Български език, 1977, № 1, с. 68-69.
Към въпроса за лексикалното изразяване на темпоралност в белоруския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 22-28.
Някои въпроси, свързани с превода на табуирана лексика. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXXII, 1991, кн. 1, с. 249-258.
Абстрактната семантична структура на думата и значението ѝ за целите на двуезичната лексикография. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 1, с. 15-20.
Абстрактная семантическая структура слова и ее значение для двуязычной лексикографии. – Acta Univ. N. Copernici, 2000, № 5 (343), s. 25-32.
За еталона на съпоставка (терциум компарационис) в лексикалните изследвания. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 4, с. 3-9.
За тълкуването на първичното значение на предметното име. – Български език, 1991, № 4, с. 358-362.
Някои аспекти на Tertium Compаrationis при съпоставителни лексикални анализи. – Български език, 2009, № 4, с. 68-78.
Ономасиологичен каталог на семантичните паралели върху материал от руски и български език. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 3, с. 3-13.
Основни семантични подходи при дефинирането на предметната лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 304-311.
Семантични процеси с редовна проява в рамките на предметната лексика в руския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 18-24.
Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици: Каталози на типологичните характеристики на вторичното назоваване. – Чуждоезиково обучение, 2006, № 6, с. 3-14.
Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване: Основи на научноизследователски проект. – Чуждоезиково обучение, 2003, № 5, с. 5-22.
Вторични значения на лексикалните единици от тематичната група „съдове” в руския, френския и българския език. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 3, с. 3-19.
За едно пренебрегнато или незабелязано значение на глагола казвам. – Български език, 1956, № 2, с. 152.
Лексикалносемантично описание на предикатите и теорията за семантико-синтактично съотнасяне. – Български език, 2006, № 4, с. 68-80.
Семантични свойства и синтактично поведение на предикати за ‘контакт чрез удар’. – Българска реч, 2006, № 1, с. 17-27.
Из семантичната история на глаголната представка по- в българския език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 418-435.
Семантичен развой на глаголната представка по- в българския език. Дисерт. София, 1962. 166 с.
Български съответствия на няколко компютърни термина. – Български език, 2005, № 1, с. 114-116.
Обновяване на българската лексика чрез семантична деривация. София, „Ролл Къмпани”, 2010. 160 с.
Семантична деривация чрез разширяване и стесняване на значението. – Български език, 2003, № 2-3, с. 96-101.
Една славянско-румънска семантична успоредица. – Български език, 1974, № 5, с. 415-421.
За неизразените формално съдържания в семантичната структура на производната дума. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 62-75.
Семантика некоторых пространственных предлогов в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 118-123.
За две невключени в нашите речници прилагателни имена – органов и органен. – Български език, 1979, № 6, с. 519-520.
За по-пълно тълкуване на съществителното гара. – Български език, 1977, № 5, с. 431-432.
Семантичната компресия – начин за терминообразуване. – Български език, 1987, № 3, с. 199-200.
Изразяване на предназначение в българския и украинския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 159-164.
Към типологията на лексикалния аналитизъм и синтетизъм при превод (по преводен материал от български на английски език). – Съпоставително езикознание, 1993, № 5, с. 31-41.
Глаголи с ограничена семантична структура в българския език. Велико Търново, ПИК, 1996. 94 с.
Към въпроса за семантико-синтактичните особености на глаголите с ограничена семантична структура в българския книжовен език. – Тр. ВТУ, ХVІІ, 1982, кн. 2, с. 129-154.
Лексически и морфологически особености в парадигмата на глаголите с ограничена семантична структура в българския книжовен език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 230-234.
Някои семантични и словообразувателни особености на глаголите в българската книжовно-разговорна реч. – Български език, 1988, № 3, с. 171-177.
За някои страни от семантиката и употребите на деминутивите в български и новогръцки език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 227-235.
Грамматико-лексическое поле и типовое значение заместителей (на материале указательных местоимений болгарского языка). – Советское славяноведение, 1980, № 3, с. 67-78.
Семантически развой на думите и неговите отражения в речниковия състав и морфологията. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 373-412.
Словообразувателно или лексикално значение? – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 76-90.
За семантиката на някои неизменяеми думи. – Български език, 1996, № 3, с. 74-77.
Семантична характеристика на няколко диалектни абстрактни съществителни с темпорално значение в съвременния български език. – Българска реч, 2003, № 2, с. 16-19.
Заслугата на Найден Геров за възможностите за изследване на динамиката в значенията на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 92-98.
Главно значение на частиците дори, още, пак, също (също така), само, именно. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 276-280.
Отстъпителната семантика в механизма на метафората. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 207-216.
За произхода и употребата на глагола споря и съществителното спор в българския книжовен език. – Език и литература, 1955, № 6, с. 460-461.
За турското влияние върху семантичния спектър на българския предлог от. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 885-892.
Глаголът вземам и неговите синоними в българския език. – В: Сборник в чест на акад. Ал. Тодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
О формировании семантики относительных прилагательных. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 69-108.
Особености семантики и строения существительных са значением орудия в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 6, с. 46-50.
Произход и значение на българския глагол изпрошвам. – Български език, 1971, № 6, с. 553-554.
Семантични и структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 392-397.
Семантично-структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 42-44.
За семантиката на някои наречия в научен текст. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 207-212.
Семантичният обем на лексемата политик. – Българска реч, 2008, № 1, с. 41-43.
Специфика в синтагматиката на глаголите за възприятие в български и полски език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 18-22.
Една лексико-семантична успоредица на балканските езици. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 91-96.
Семантика на думата нощ (и нейни съотносителни) у П. К. Яворов. – Български език, 1972, № 3, с. 195-201.
Болгары и русские: как мы (не) понимаем друг друга. – В: Филологический сборник памяти профессора Самуила Борисовича Бернштейна. К пятилетию со дня кончины. Москва, Филологический факультет МГУ, 2002, с. 35-37.
Отцепвам, разтрогвам. Два случая на народна етимология. – Език и литература, 1990, № 3, с. 76-77.
Поява и семантичен развой на думата самоинициатива. – Българска реч, 2003, № 3, с. 36-39.
Сравнителен анализ на една лексико-семантична група глаголи в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 6, с. 7-11.
Лексико-синтаксическое значение назначения в балканских языках (на материале именных словосочетаний болгарского, сербохорватского и румынского языков). – In: Prace Slawistyczne. Językowe studia bałkanistyczne 46. T. 1, Wrocław etc., 1986, s. 17-24.
Наблюдения върху семантичната структура на глагола в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 3-14.
Произход и значение на някои чуждици. – Родна реч, 1959, № 5, с. 30.
Семантични паралели при съществителното в английския и българския език. – Български език, 1977, № 5, с. 386-392.
Семантични особености на някои глаголи в минало време. Към въпроса за връзката между лексично и граматично значение. – Език и литература, 1979, № 4, с. 54-59.
Двете значения на думата еснаф. – Български език, 1977, № 5, с. 430-431.
За точното описание на лексикалното значение на думите. – Език и литература, 1972, № 5, с. 43-52.
Към въпроса за лексикалното значение на думата. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 293-308.
Наблюдения върху промените в смисловата структура на думите с оглед към синонимните системи в лексиката. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 525-535.
По въпроса за националната самобитност на езика, отразена в значението на думата. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 176-181.
Лексикографски наблюдения върху значението на думата политик. – Език и литература, 2009, № 1-2, с. 125-141.
Семантично-функционална характеристика на глагола имам ‘habere’ (върху материал от българския и чешкия език). – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 59-68.
Некоторые грамматические и семантические особенности существительных в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 3, с. 13-16.
Некоторые грамматические и семантические особенности существительных pluralia tantum в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 5, с. 49-62.
Към семантичното описание на модалните глаголи (върху материал от българския и английския език). – Съпоставително езикознание, 1984, № 1, с. 11-19.
Семантична съпоставка на английските модални глаголи may / can / must / have to и българските модални глаголи мога / трябва. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 76-96.
Семантика отглагольных существительных в словообразовательных гнездах глаголов говорения болгарского языка. – В: Семантико-стилистические исследования слова и предложения. Барнаул, 1990, с. 130-136.
Интензифициращите местоимения в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 181-189.
Прагматична оценка в семантиката на българските местоимения. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 246-251.
За едно особено значение на местоимението все. – Български език, 1977, № 1, с. 55-57.
Към въпроса за връзката на лексикалните значения на глаголите в български език с някои техни граматични особености. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 319-325.
Основни лексикографски проблеми при определяне значението на думите в един тълковен речник. – Език и литература, 1974, № 6, с. 15-27.
Семантика и лексикографска обработка на някои лексикосемантични групи непрефигирани глаголи на -ея и -ея се. – Език и литература, 1983, № 6, с. 29-36.
Ударението като средство за диференциране значението на думите в български език. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 243-266.
За думата с няколко думи. Занимателно езикознание. София, „Народна просвета”, 1990. 112 с.
Семантика и функциониране на неопределителните местоимения в българския език. Дисерт. София, 1999. 205 с.
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ДУМИТЕ.София, „Наука и изкуство”, 1984. 153 с.
Лексикална еквивалентност на междуезиково ниво и проявата ѝ в туристическата терминология (структурно-семантичен анализ на хотел, мотел и паркинг). – Филология, 1992, № 25-26, с. 127-128.
Лексикални еквиваленти с начален елемент авто- / ауто- / auto- в български, английски и френски език. Дисерт. София, 1984. 164 с.
Лексикални еквиваленти с начален елемент авто-, ауто- / auto- в български, английски и френски език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXX, 1992 (за 1986), № 1, с. 62-114.
К вопросу о сопоставительном исследовании семантики предлогов. – Советское славяноведение, 1973, № 3, с. 61-67.
О семантике предлога (Причинная функция предлога от в болгарском литературном языке). – Год. СУ. Фак. слав. филол., XLIV, 1970, № 1, с. 225-288.
О сопоставительном исследовании семантики предлогов. – В: Вопросы методологии и методики описания русского языка в сопоставлении с родным. Загреб, 1975, с. 124-128.
Сложные предлоги в русском и болгарском языках (из-за с родительным падежом, поради, заради). – Изв. АН СССР. Серия литературы и языка, ХХХІІ, 1973, № 4, с. 368-377.
Етнокултурно осмисляне и семантика на група съществителни имена в български, сърбохърватски и гръцки. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996, с. 73-78.
Качествено и количествено обогатяване на лексиката. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 12-15.
Семантика и етнокултурно осмисляне на група съществителни имена в български, гръцки и унгарски език. – Български език, 1993-1994, № 2, с. 141-144.
Към семантиката на един тип умалителни съществителни в българския език. – Български език, 1976, № 1-2, с. 120-122.
Няколко случая на хетеросемия в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 25-30.
Явлението хетеросемия. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4, с. 30-35.
Омоними, получени вследствие разпадане на лексикалната семантика. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 15-21.
Семантични омоними, получени вследствие терминологизация на общоупотребими думи. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 174-182.
Семантични омоними, получени от разпадането на полисемията, развила се в българския език от заемането на чужда дума. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 93-98.
Глаголът съжалявам в българските тълковни речници. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 153-157.
Лексико-семантичен анализ на френските думи в български език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXX, 1977, № 3, с. 105-140.
К проблеме национально-культурной специфики значения слова: на материале русского и болгарского языков. Диссерт. Москва, 1991. 296 с.
За класификацията на значенията на българските рефлексивни по форма глаголи. – Български език, 1965, № 3, с. 249-254.
Някои семантични особености на българските прилагателни за вкусови усещания. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 353-361.
Семантични класове на конкретните съществителни имена в българския книжовен език. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 93-130.
Българско-словашки семантични конфронтации. – Slavica Slovaca, 1995, № 2, s. 152-158.
Българско-словашки семантични конфронтации. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 158-162.
За добрата и злата сила на думите. І част. – Българска реч, 1996, № 1, с. 29-31;
За добрата и злата сила на думите. ІІ част. – Българска реч, 1996, № 2, с. 20-22.
За значенията на глаголите представям и представлявам, съставям и съставлявам. – Български език, 1974, № 6, с. 565-566.
За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. Дисерт. София, 1993.
За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, БАН, 1993. 276 с.
За смисловото съотношение на глаголите заслужавам и заслужа. – Български език, 1980, № 5, с. 425-427.
За употребата на думите число и цифра. – Български език, 1975, № 6, с. 565.
Игрите на смисъла. – Българска реч, 1995, № 3, с. 39-41.
Има ли място глаголът впечатлявам в българския език. – Български език, 1971, № 4, с. 363-367.
Исследование слоообразования некоторых славянских глаголов с учетом способа глагольного действия. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1987, с. 178-183.
Исторически устойчивото в българската лексика. – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 1. Исторически развой на българския език. София, БАН, 1983, с. 434-444.
Качественост и относителност при сложните прилагателни. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXIV, 1985, № 1, с. 240-245.
Към въпроса за лексикалното и словообразувателното значение на сложната дума. – Slavia, 1980, № 1-2, s. 15-18.
Лексикални и семантични паралели между български и полски глаголи за зрително възприятие. – In: Kategorije werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 99-105.
Лексико-семантичните дублети – отзвук на обществения живот през ХІХ в. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 61-67.
„Митът” за бореца в съвременния български език – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996, с. 81-87;
„Митът” за бореца в съвременния български език. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Русе, „Лени Ан”, 2003, с. 348-353.
Насоки и резултати на семантичното обновяване в съвременната българска лексика. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 296-304 с.
Начинът на действие и словообразувателното систематизиране на славянския глагол. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1988, с. 5-16.
Някои смислови връзки на думите като фактор за езиково богатство и колорит. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 19-31.
Още за глаголите втелявам се, втелясвам се и др. – Българска реч, 2003, № 1, с. 34-35.
Перспективи на проучванията в българската лексикология и семасиология. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 16-21.
Перспективи пред българските семантични изследвания в светлината на когнитивната лингвистика. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 285-292.
Перспективи пред българските семантични изследвания в светлината на когнитивната лингвистика. – Списание на БАН, 2006, № 6, с. 12-16.
По въпроса за изследването на лексикалната многозначност. – Списание на БАН, 1986, № 3, с. 51-56.
Развиване на семантиката на съществителни и прилагателни в български и руски език по метонимичен път. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 87-101.
Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език. София, БАН, 1980. 168 с.
Семантични отношения в речника и тяхното лексикографско отразяване. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 167-173.
Семантични проблеми на относителните прилагателни при лексикографската им разработка. – Български език, 1975, № 4, с. 273-281.
Словообразувателни и семантични тенденции при относителните прилагателни в съвременния български книжовен език. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 437-444.
Социално-прагматичният аспект на семантиката в някои съвременни школи. – Български език, 1991, № 2, с. 91-95.
Съвременната лексикография – извор на познания за богатството и системните връзки в лексиката. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 6-15.
Съвременната лексикография – извор на познания за богатството и системните връзки на лексиката. – В: Живот сред книгите. Юбилеен сборник в чест на 85-годишнината на проф. д-р Елена Савова. София, „Рекламна агенция Очи”, 2004, с. 268-276.
Семантичната специфика на лексическите единици и отношението на еквивалентност в двуезиковите речници. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 593-600.
Английските заемки в българската морска терминология след Втората световна война и тяхната семантична конфигурация. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 170-179.
Русско-болгарские параллели в языковой интерпретации „пустоты” (Семантическое пространство русской и болгарской лексем пустота). – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски”, 2006, с. 80-93.
Семантическое переоформление русизмов в болгарском языке. Дисерт. Москва, 1971. 289 с.
За типовете определения на термините в корабостроителните стандарти. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 220-225.
За типовете определения на термините в корабостроителните стандарти. – Изв. Друж. филол. бьлг., 1987, № 2, с. 94-102.
Основные семантические роли в пространстве ‘радости’ в балканских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 285-302.
Исследование общебалканского лексического корпуса и возможности лексической семантики. – Балканско езикознание, 2006, № 1, с. 159-181.
Семантичният преход пъстър – лукав в балканските езици. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 427-440.
Нарисуйте сутки – психосемантическое исследование (сутки в русском и денонощие в болгарском языках как идентификаторы лексико-семантических групп). – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 71-78.
Психолингвистическое исследование лексико-семантических групп с идентификатором сутки в русском и денонощие в болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 5-13.
За частицата то в съвременния български език. – Език и литература, 1972, № 4, с. 68-73.
Семантико-синтактична характеристика на показателното местоимение такъв. – Език и литература, 1977, № 6, с. 74-77.
Синтактико-семантична характеристика на съюза та. – Език и литература, 1978, № 2, с. 81-84.
Структурна и синтактико-семантична характеристика на показателното местоименно наречие така. – Български език, 1981, № 3, с. 199-206.
Глаголната метонимия: Семантика и прагматика. Велико Търново, „Фабер”, 2001. 292 с.
Произход и значение на думата курбан. – Духовна култура, 1957, № 3, с. 24-28.
Бележки върху смислоразличителната роля на ударението в български език. – Български език, 1955, № 1, с. 52-54.
Лексикалното значение в преводните речници. – Език и литература, 1977, № 4, с. 72-75.
Глаголите с представка с- в български език. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 283-292.
За думите и тяхното лексикално, граматично и стилистично значение. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 15-17.
За значенията на глагола благодаря и тяхното отразяване в тълковен речник. – Български език, 1975, № 5, с. 424-425.
За семантиката и лексикографското представяне на някои особени категории думи. – Български език, 1976, № 5, с. 403-406.
За формата и значението на някои заемки в българския език. – Български език, 1977, № 3, с. 226-227.
Значение и лексикографско представяне на някои категории префигирани глаголи. – Български език, 1988, № 1, с. 54-59.
Функционално-семантични особености на местоименията и местоименните наречия, образувани с частицата еди-. – Български език, 1980, № 5, с. 428-432.
„Втелява се” или „втелясва се”? – Българска реч, 2003, № 1, с. 32-33.
За отглаголните съществителни на -ние. – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 99-117.
Парадокси в семантиката на думата тишина. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 94-96.
Поливалентност на думата сърце в българска и руска словоупотреба. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 130-136.
Разобличавам, изобличавам, отпочвам. – Език и литература, 1951-1952, № 2, с. 122.
Семантико-стилистичен подход върху две звукоподобни думи с отрицателна експресия (мънкам и мрънкам). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 168-170.
Семантико-стилистическая характеристика слова тишина в болгарском и русском словоупотреблении. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 38-47.
Семантико-стилистическая характеристика слова тишина в болгарском и русском словоупотреблении. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 217-220.
Семантико-стилистична характеристика на думата тарикат. – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 80-82.
Съвременната употреба на прилагателните на -ичен, -ически. – Език и литература, 1962, № 4, с. 51-60.
Съществителните на -тел и прилагателните на -ителен, -ателен (-ятелен). – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 118-127.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика болгарских слов гузен – гузно. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 335-339.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика слов гузен – гузно. – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 127-131.
Вторични значения на предлога о в българския, сърбохърватския и словенския език. – Български език, 1971, № 2, с. 172-184.
Глаголи с две едновременно реализиращи се зъдължителни валентности в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1976, № 1, с. 31-42.
Значението и формата на термина в тяхното съотношение. – Български език, 1984, № 2, с. 120-128.
Лексикосемантични особености на терминологичната номинация. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 26-32.
Понятийно-семантичната категория свойство в българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2000. 215 с.
Понятийно-семантичните категории на терминологията. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 22-32.
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните в съвременния български книжовен език (върху материал от прилагателните за пространствен размер и за цвят). София, БАН, 1987. 152 с. – Български език, 1988, № 4, с. 367-369.
Волни съчетания и волни упражнения. – Език и литература, 1958, № 4, с. 291-292.
Семантическая характеристика четырех прилагательных большой степени признака в современном русском литературном языке и их болгарских параллелей. – Тр. ВТУ, ХХ, 1987, кн. 2,с. 137-164.
Болгарская лексема никак в русском семантическом параллелизме и переводе. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 107-116.
В света на думите. Структура и значение на производните думи. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007. 312 с.
За значението и употребата на бивш и бъдещ. – Българска реч, 1996, № 3, с. 15-17.
За значението и употребата на думата даскал. – Българска реч, 1996, № 4, с. 25-27.
За семантичната структура на глагола говоря в съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 103-109.
Към значението на производната дума. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 171-177.
Лексикографска интерпретация на думите със сложна семантична структура. – Език и литература, 1987, № 1, с. 99-104.
Семантична структура на десубстантивните глаголи в българския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 1, с. 18-23.
Словообразователна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1992. 333 с.
Структурно-семантична характеристика на глаголите, образувани от съществителни имена (по материали от български и полски език). – Бюлетин, 1976, № 2, с. 170-180.
Глаголната лексика в Записки по българските въстания от Захари Стоянов. Дисерт. Велико Търново, 1979. 322 с.
Моносемантичните глаголи в Записки по българските въстания. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 43-51.
Полските глаголи за движение с представки od-, wy-, po- и техните български съответствия. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 149-169.
Отношения за причина и съответствие, изразени чрез съставни предлози в научно-технически текст. – Год. ИЧС, VІІ, 1990, с. 12-131.
Переносные значения некоторых глаголов звучания в болгарском и русском языках. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 62-68.
Бълг. разг. арабия. – Български език, 1981, № 1, с. 52-55.
Към проблема за семантичната имплицитност в етимологичното проучване – следи от изчезнали думи в българския език. – Български език, 1996, № 1, с. 13-23.
Семантико-синтактични функции на предлог о в съвременния български език. – Български език, 1970, № 4, с. 295-304.
Съществителни имена за лица със суфикс -аш в съвременния български език. – Български език, 1966, № 4, с.351-355.
Съществителни имена със суфикс -уша и -ушка в съвременния български книжовен език. – Rocznik Slawistyczny, XXXII, 1971, s. 61-66.
Съществителните имена със суфикс -в-о (-ив-о, -ев-о) в съвременния български език. – Български език, 1970, № 6, с. 524-526.
За някои аспекти на семантичната структура на глаголи с представки в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 5, с. 5-9.
Към характеристиката на един тип семи в значението на думите в българския и немския език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1983, с. 47-54.
Метафорические термины родства и их производных в русском и болгарском: сопоставительный анализ. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Москва, „Наука”, 1993, с. 219-227.
Система цветообозначений в болгарском языке. – В: Наименования цвета в индоевропейских языках. Системный и исторический анализ. Москва, 2007, с. 185-198.
Сeмaнтичнo дифeрeнцирaни двoйни фoрми пpилaгaтeлни с нaстaвкa -ин в български език. – Rocznik Slawistyczny, XXXVI, 1975, № 1, s. 41-46.
Опит за идеогеничен анализ на лексемите вземам – давам. – Български език, 1972, № 4, с. 347-351.
Лудостта като лингвокултурологичен феномен. – Език и литература, 2009, № 1-2, с. 173-183.
Семантика безличных глаголов со значением явления природы в славянских языках. – В: Вопросы семантики. Калининград, 1982, с. 135-142.
За относителните прилагателни в съвременния български книжовен език. – Български език, 1959, № 4-5, с. 381-390.
Значение и употреба на предлог под в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 199-242.
Словообразувателна роля и семантика на представката без- в българския език. (Бележки и материали). – Български език, 1953, № 1, с. 60-65.
Една особеност във функцията на пространствените предлози в български език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 350-358.
Една особеност във функцията на пространствените предлози в български език (продължение). – Български език, 1964, № 6, с. 484-495.
Към въпроса за семантичната характеристика на предлозите. – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 109-114.
Към семантичния и функционален развой на предлога у в българския език. – Български език, 1974, № 6, с. 545-549.
Лексико-семантични различия при съществителните имена в българския книжовен език с оглед на категорията число. – Изв. на ИБЕ, VІІ, 1961, с. 225-306.
Отклонение от семантичния паралелизъм между предлози и представки в съвременното им пространствено значение. – Български език, 1976, № 1-2, с. 117-120.
Пространствени предлози в български език, които завършват на -д. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 275-282.
Семантика на многозначната фразеологична единица. – Slavica Slovaca, 1980, № 1, s. 44-51.
Семантични и функционални черти в предложната система на славянските езици и тяхното лексикографско представяне (разгледани в съпоставителен план с особен оглед към съвременния български език). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 53-64.
На представа или на понятие отговаря думата? – Език и литература, 1956, № 2, с. 105-115.
Понятийно съдържание на думата и частите на речта. – Език и литература, 1958, № 6, с. 28-38.
За значението и употребата на думите свет/свят, светост и светец в съвременния български език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 143-152.
Психолингвистични аспекти на моделиране на лексикалното значение. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 55-66.
Семантична сатиация (насищане) и функциониране на лексикалното значение. – Български език, 1985, № 2, с. 171-176.
Семантични изменения на лексиката във вестника. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 26-42.
За смисловата структура на глагола съм. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 181-193.
Към въпроса за семантиката на глаголи за състояние в съвременния български език. – В: Филологически студии. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 203-246.
За семантичната компресия при предлозите в българския език. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 295-304.
О тождестве единиц синтаксического и лексического уровней языка (на материале славянских языков). – В: Исследования по славянскому языкознанию. Сборник в честь шестидесятилетия профессора С. Б. Бернштейна. Москва, „Наука”, 1971, с. 242-250.
За семантиката на някои думи за цвят в български и английски език. – Чуждоезиково обучение, 1987, № 2, с. 2-12.
За семантиката на две еднокоренни думи. – Български език, 1965, № 6, с. 529-530.
Модел на семантичната структура на думата. – Съпоставително езикознание, 1991, № 6, с. 73-83.
Психолингвистични аспекти на семантичната структура на думите. Дисерт. София, 1990. 211 с.
Абстрактните съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. Словообразователен и лексико-семантичен анализ. Дисерт. Велико Търново, 1979. 387 с.
Семантична структура на заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – В: Съвременни проблеми на българската езикова история. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1992, с. 127-133.
За единство при изучаване на граматичните и лексикалните особености на прилагателните имена от една семантична група. – Български език и литература, 1981, № 4-5, с. 30-34.
Словообразователно-семантична характеристика на транслокативните префиксални формации с пре- и про- в българския и сърбохърватския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 14-21.
Някои семантични особености при роднинските названия. – Български език, 1972, № 1-2, с. 73-76.
Краткият живот на смисъла в периоди на значителни обществени промени. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 118-121.
За синтактичната деривация и лексикалното значение на относителните прилагателни имена в съвременния български език. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 271-275.
Признаци за качество в семантиката на относителните прилагателни имена. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 53-62.
Розвиток лексико-граматичних властивостей якiсностi вiдносних прикметникiв у сучаснiй болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 20. Львiв, 1979, с. 130-137.
Названия на две културни растения в българския език. 1. Диня. 2. Пъпеш. – Език и литература, 1963, № 5, с. 23-34.
Глаголы умственной деятельности в болгарском языке. Киев, „Наукова думка”, 1977. 127 с.
Семантическая структура и этимологический состав глаголов умственной деятельности в современном болгарском языке. Диссерт. Киев, 1970.
Неопределителното местоимение няколко и неговите количествени характеристики в разговорния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 162-164.
Социолингвистични аспекти на неопределителния детерминатор някакъв. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 206-209.
Цветните думи – цветът на думите или думите за цвят. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 195-202.
Към въпроса за значението на думата. – Български език и литература, 1968, № 4, с. 3-14.
Към въпроса за значението на думата. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 4-18.
Относителни прилагателни с наставки -ен, -ин в съвременния български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІ, 1972, № 1, с. 1-24.
За някои аспекти на понятието интерлингва и семантичен метаезик и ролята им при семантична репрезентация на значението. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 194-203.
Някои проблеми на семантичната декомпозиция на глаголното значение: Схема на семантичните връзки между глаголните значения за причина. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 163-175.
Иновации при суфиксацията на съществителните имена за лица жени. – В: Езикови проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 237-241.
Интерпретация на взаимните глаголи в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 174-181.
Нарицателни имена за съпругата. – Български език, 2005, № 2, с. 117-118.
Професионалните имена за лица – теоретични и лексикографски въпроси. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 190-193.
Семантичната структура на глагола поемам. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 57-61.
Лексическая типология славянских языков. Минск, БГУ им. В. И. Ленина, 1983. 47 с.
Към въпроса за отглаголните прилагателни имена на -ем, -им. – Български език, 1986, № 1, с. 36-40.
Българският предлог срещу и неговите руски съответници. – Език и литература, 1949-1950, № 3, с. 207-214.
Замечание об относительных прилагательных с суфиксом -шн- (-шн-) в русском и болгарском языках. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1958, с. 79-90.
О семантическом тождестве русских и болгарских слов, заимствованных из французского языка. – Болгарская русистика, 1991, № 4, с. 57-62.
Нови данни за българската ботаническа лексика от топонимията на средновековна Македония. – Проглас, 1998, № 1, с. 44-55.
Към въпроса за значението на един глагол. – Български език, 1992, № 1, с. 69-70.
Семантика и съчетателни способности при някои глаголи от езика на математиката. – Български език, 1989, № 4, с. 365-369.
Противоречия между словообразувателно и лексикално значение. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 223-229.
За качествеността и относителността на прилагателните имена. – Сьпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 194-200.
Семантична структура на прилагателните за пространствен размер. – Език и литература, 1976, № 3, с. 27-36.
Семантична характеристика на прилагателните за линеен размер. – Български език, 1972, № 1-2, с. 38-46.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в авторовата реч на българската художествена проза. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 77-130.
Допълнителният маркер бели / черни (народи) в историческата етнонимия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 151-154.
Опит за изясняване произхода и значението на българските неопределителни местоимения и наречия, образувани с еди... – Български език, 1995, № 5-6, с. 504-506.
Прилагателните имена за цвят в български и френски език (типология на словообразуването и семантиката). – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1997, с. 249-258.
Опит за семантичен анализ на модалното наречие peut-être в съпоставителен план с български език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, 1983, с. 46-36.
Семантични особености на интернационалната лексика в българския и немския език. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 2-3, с. 11-18.
За лексикографското тълкуване на някои глаголи за движение в съвременния български език (лазя, влека / влача). – Български език, 1982, № 2, с. 141-148.
За опозицията ида – ходя в съвременния български език. – Език и литература, 1982. № 4, с. 105-114.
За семантиката на една двойка глаголи в съвременния български език (яхам-яздя в съпоставка с jeti-jezditi в чешкия език). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 178-186.
Някои особености на лексикалните съотношения в българския и виетнамския език. – В: Първи международен конгрес по българистика. Т. 3. Сравнително езикознание. Диалектология. Превод. София, БАН, 1983, с. 136-145.
Опит за съпоставително-семантично изследване на глаголите за движение в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 5, с. 22-34.
Съпоставително-семантичен анализ на полисемантични роднински названия в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 42-50.
Към въпроса за пространствените значения и семантиката на ходя, отивам и идвам. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 196-200.
Семантика и прагматика на идвам, отивам и ходя. – Български език и литература, 2000, № 3-4, с. 9-13.
Лексико-семантични наблюдения върху гръцките заемки в български език. – Български език, 1966, № 4, с. 314-321.
Смысловые корреляции и оппозиции в общественно-политическом дискурсе (На материале русского и болгарского языков в постсоциалистический период их развития). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 64-69.
Някои наблюдения върху словообразователната семантика на глаголи със суфикс -ей-/-ее-. – Език и литература, 1984, № 5, с. 101-105.
Глаголи със специфичен субект в българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 2004. 96 с.
За глаголната семантика. – Год. ДЕО, ХІІІ, 2005, с. 5-12.
За префиксалните значения при глаголите за звукова самоизява. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 100-101.
За семантичната структура на префигираните глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 61-62.
Компонентите в тълкуването на глаголната семантика. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 80-84.
Ономасиологични особености на глаголи със специфичен субект. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 101-103.
Производни глаголи за самоизява, образувани с префикс на-, в съвременния български език. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 68-70.
Семантични особености на глаголите за самоизява. – Български език, 1996, № 5, с. 70-74.
Наименования на цветовете в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 3-19.
За глаголи с лексикализирано си. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 183-187.
Към класификацията на така наречените „глаголни междуметия” в българския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 9-13.
Семантика на думата език. – Език и литература, 1983, № 4, с. 113-120.
За някои семантико-граматични разновидности на съюза но в съвременния български език. – Език и литература, 1986, № 4, с. 96-99.
Една хипотеза за лексикосемантичните отношения между родствени, преходни и контактиращи езици. – Български език, 1968, № 2-3, с. 207-210.
О современном содержании одного из лексических значений слова гражданин в русском и в болгарском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 54-58.
Лексико-синтактична характеристика на термините – словосъчетания в областта на биологията. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 118-122.
Възвратните глаголи в съвременния български език (Словообразуване и семантика). Дисерт. София, 1993. 282 с.
Към семантиката на възвратните глаголи с компонент само- в съвременния български език. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 45-49.
Към семантиката на една група възвратно-средни глаголи. – Език и литература, 1979, № 3, с. 25
Към словообразувателната и семантичната характеристика на възвратните глаголи с елемент си. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 134
О выражении темпоральной характеристики средствами двух языковых уровней в польском и болгарском языках. – Советское славяноведение, 1989, № 5, с. 60-66.
За ключовите думи в българската публицистика. – В: Дни на науката’98. Велико Търново, „Абагар”, 1998, с. 63-70.
Лексемите един / один в българския и руския текст – предизвикателства на превода. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 479-489.
Безбог – един семантичен и словообразувателен архаизъм. – Български език, 1987, № 1-2, с. 116-118.
Един славянски семантичен архаизъм. – Български език, 1968, № 2-3, с. 207-210.
Болгарское пак и его семантические эквиваленты в русской лексике. – В: Славистични изследвания. Т. 5. София, СУ „Климент Охридски”, 1984, с. 115-126.
Лексико-семантическое сопоставление двух генетически родственных слов болгарского и русского языков. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 317-326
Некоторые наблюдения над русско-болгарскими лексическими парами в семантическом плане. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 222-226.
Некоторые проблемы семантического изучения лексики русского и болгарского языков. – Год. СУ. Фак. слав. фил., LXXVII (за 1983), 1987, № 1, с. 41-74.
Об отсутствии семантического тождества между генетически родственными словами в современном болгарском и современном русском языках (наречие много). – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 275-280.
Об эквивалентах в сопоставительном исследовании лексики. – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 146-152.
Принципы современной лексической семантики и сопоставительное исследование лексики русского и болгарского языков. – Болгарская русистика, 1983, № 2, с. 66-70.
Русско-болгарские лексические аналоги (некоторые наблюдения на базе словарных данных). – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 151-156.
За връзката на имплицитната транзитивност с генерализиращия глагол правя. – Език и литература, 1992, № 5, с. 123-125.
Об одной группе поведенческих глаголов в современном русском языке и ее болгарских семантических параллелях. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 129-136.
Един случай на развитие на противоположни значения в съвременния български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 191-196.
Езикови фактори, обуславящи семантичните вариации на лексикалната единица. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 156-176.
Езикови фактори, обуславящи семантичните вариации на лексикалната единица. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. София, БАН, 1979, с. 40-52.
За някои типове наречия и тяхната семантико-граматична функция. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 181-186.
За разликата в значенията на думите работя – трудя се и работници – трудещи се. – Език и литература, 1956, № 5, с. 388-389.
Към въпроса за изразяване на модалност по лексикален път. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 125-135.
Лексикална семантика и някои граматични категории на глагола в българския език. – Български език, 1984, № 5, с. 416-422.
Някои особености в семантико-граматическите функции на наречията как, както и като. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 309-317.
Частиците в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1958. 101 с.
За един тип глаголни конструкции с рефлексивното местоимение се. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 14-17.
За семантиката на глагола изграждам. – Български език, 1975, № 1, с. 72-73.
Колко значения може да има една дума. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 9-12.
За семантичната и синтактичната валентност на глаголите parler / говоря и dire / казвам. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 133-137.
Логико-семантична и синтактична валентност на глаголите с общ семантичен компонент (въпрос) – съпоставка френски / български. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 208-221.
Опит за семантично и синтактично изследване на verba dicendi във френския и българския език. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 201-211.
За типовете обусловеност на лексикалните значения. – Съпоставително езикознание, 1984, № 5, с. 61-66.
Некоторые особенности употребления неопределенных местоимений в болгарском и русском языках (сравнительный анализ). – Славяноведение, 2000, № 5, с. 80-85.
К вопросу о влиянии лексического наполнения на семантику русских и болгарских фразеосхем со значением оценки. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 53-56.
Прилагательные со значением „скорости” в славянских и финно-угорских языках. – Сьпоставително езикознание, 1997, № 1, с. 87-914.
Семантика глаголов идти – ходить в свете болгарского и эстонского языков. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 183-186.
Игрова семантика на естествения език. – Науч. тр. Унив. хранит. технол., LIІ, 2005, № 3, с. 116-121.
Семантичний аналіз дієслів зорового сприйняття болгарської мови. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 35. Львiв, 1987, с. 87-90.
Прилагательные со значением ослаблености признака в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 71-75.
New, Metaphorically Extended, Meanings of Anglicisms in Bulgarian. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 1, с. 61-64.
O strukturze semantycznej nazw zbiorowych w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. III. Ilość. Gradacja. Osoba. Warszawa, 1989, s. 59-66.
Ein semantischer Turzismus in den Balkansprachen. – Zeitchrift für Balkanologie, 1969-1970, № 1-2, рр. 16-21.
Interaction fonctionnelle entre le sémantisme grammatical et lexical en bulgare. – Ouvertures, 1995, № 1, pp. 94-99.
Zur Semantik von verbalen Präfixbildungem mit v-, za-, na-, ot-, po-, pri, s-, im Bulgarischen und deren Entsprechungen im Deutschen. Dissert. Veliko Tirnovo, 1985. 188 p.
Lexikalisch-semantische Parallelen Romani-Bulgarisch. – Балканско езикознание, 1996, № 2, с. 147-151.
Existenciálny význam slovies byť a mať v slovenčine a bulharčine. – Slavica slovaca, 2006, № 1, s. 32-39.
O některých sémantických zvláštnostech argotu bulharských vandrujících zedníků. – In: Sborník přednášek z 5. conference o slangu a argotu v Plzni 7.-9. února 1995. Plzeň, 1995, s. 142-148.
Problematyki opisu znaczeń leksemów czasownikowych. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 126-133.
Z semantyki i składni czasowników bułgarskich i polskich: bg. iskam – pol. chcieć. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 31-44.
A Case of Folk-Etymology in Bulgarian: присламчвам се; прикаламисвам се. – Балканско езикознание, 1993, № 1, с. 49-55.
Zum Semantik der Pronomina. Die Indefinitpronomina im Bulgarischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1972, № 1, рр. 89-97.
Lexikálno-sémantické paralely a odlišnosti základných slovenských a bulharských slovies pohybu. – Slavica slovaca, 2003, № 1, s. 29-36.
Die Internationalismen im Deutschen und im Bulgarischen – Wortbildung, morphologische Rezeption und semantische Differenzen. – In: Probleme der Bulgaristik. Teil II. Sprachwissenschaft. Leipzig, Universität Leipzig, 1976, pp. 50-71.
Zum Zusammenhang von semantischen Veränderungen und Internationalisierung der Lexik. – In: Archiv für bulgarische Philologie. Sofia, 1988. Bd. 1, pp. 66-72.
Internacionalizace v oblasti lexikální sémantiky (na česko-bulharském jazykovém materiálu). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 167-173.
Zur Semantik der deutschen Präfixverben mit ver- und ihrer bulgarischen Entsprechungen. Dissert. Jena, 1987. 188 p.
Zur Semantik einiger ver- Verben und ihrer bulgarischen Entsprechungen. София, 1990. 143 с.
Lexikalisch-semantische Aspekte der Sprache von Nikolai Chaitow aus ubersetzungswisenschafftlicher Sicht. („Das Ziegenhorn“ in deutscher Sprache). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 627-633.
Bulgarian verbs of change of location. – Journal of Slavic linguistics, 2007, № 1, рp. 109-147.
Lexikálno-semantické paralély bulharčinou a slovenčinou. Porovnávanie homotematickýh mien. Disert. Bratislava, 1983. 523 с.
Характерни съвременни семантични прояви в българския младежки сленг и в разговорни език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 131-136.