Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 373-382.
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 30-40.
Современная общественно-политическая лексика болгарского языка: (Наименования лиц). Диссерт. Минск, 1988.
Българската норма за словесни асоциации на термини за цвят. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 71-87.
Слово и цвят: психолингвистични и прагматични аспекти. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСІ, 2006, с. 79-146.
Цвят и слово. София, АИ „Проф. Марин Дринов” и „Пенсофт”, 2001. 138 с.
Аксиологична особеност на изказа чрез лексикални средства в езика на модата. – В: Прагматика на текста. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001, с. 182-207.
Наименования за луд човек в българския език. – Българска реч, 2007, № 1, с. 94-109.
Лексико-семантични групи в границите на семантичната категория темпоралност. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 12-16.
Някои особености в семантиката на имената за лица с оглед на тяхното лексикографско представяне. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 51-67.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. За и против оценката на Д. Димов. – Български език, 1983, № 3, с. 207-211.
Неописани явления от плана на функцията на категорията роднински имена. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 42-50.
Лексемата Великден като център на лексикотематично поле в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 62-70.
Диалектни названия на някои части на облеклото. Названия на престилката в българския език. – Език и литература, 1967, № 6, с. 69-75.
Зооними в българските диалекти. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 15-19.
Прилагателни за цвят и изведени от тях глаголи в съвременния български език в съпоставка с немския. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 69-79.
Към историята на някои заети думи, които означават части на облеклото. – Български език, 1960, № 1, с. 21-36.
Перевод русских уменьшительных прилагательных на болгарский язык. – В: Первая национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. София, 1973, с. 21-28.
Семантико-стилистическая характеристика прилагательных с уменьшительно-оценочным суффиксом в болгарском и русском языке. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 123-135.
Глаголы эмоционального переживания в русском и болгарском языках. – В: Вопросы славянского языкознания. Саратов, Сарат. унив., 1968, с. 11-24.
Опыт сопоставительного исследования цветонаименования в русском, сербскохорватском, болгарском и английском языках. – Зборник Матице српске за славистику, 1986, књ. 31, с. 69-81.
Психолингвистический подход к установлению лексических соответствий (на материале болгарских, русских и английских цветонаименований). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 5-17.
Действия и семантика на глаголите за движение. – Год. БСУ, ІV, 2000, с. 231-236.
Метафори с глаголи за движение в художествения стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 87-91.
Метафорична употреба на глаголите за движение в периодичния печат. – Год. БСУ, ХV, 2006, с. 32-36.
Метафорични трансформации на глаголите за движение в разговорния стил. – Год. БСУ, ІХ, 2003, с. 158-161.
Пространствени значения на българските предлози в съчетание с глаголи за движение. Дисерт. София, 1990. 280 с.
Семантична съчетаемост на глаголи за движение и предлози с пространствено значение. – Език и литература, 1993, № 2, с. 135-139.
Семантични особености на фразеологични единици с компонент глагол за движение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 65-70.
Семантични отношения, изразявани от предлози с пространствено значение. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 99-104.
Фразеологични единици с компонент глагол за движение. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 393-398.
Стари мерки за дължина и разстояние в българската фразеология. – Български език и литература, 2010, № 3, с. 32-40.
Проблеми при изследването на рибните наименования. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 159-164.
Глаголы движения в болгарском языке. Диссерт. 1963.
К семантической характеристике парных глаголов движения в литовском и славянских языках. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Сборник статей. Москва, 1993, с. 191-204.
О семантических особенностях парных глаголов движения в славянских и литовском языках. – В: Типологическое и сопоставительное изучение славянских и балканских языков. Тезисы докладов и сообщений межреспубликанской конференции. Москва, 1992, с. 7-8.
Как съвременният българин дели денонощието. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 18-21.
Модел и алгоритъм за определяне на семантичната структура на локативни наименования в български, полски и руски език. – Год. ТУ, XLVІІІ, 1995, № 4, с. 315-322.
Светът на птиците в българската езикова картина на света. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 60-67.
Семантични и синтактични особености на една група перцептивни глаголи в българския език. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 79-81.
Глаголи за положение в българския и чешкия език. Дисерт. София, 1996. 203 с.
Някои наблюдения върху семантиката на рефлексивната частица си: Поглед върху медиалните лексеми за положение в съпоставителен план с чешки език. – Български език, 1995, № 5-6, с. 419-426.
Глаголните моторни корелации в балканските неславянски езици в сравнение с някои славянски езици. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 152-157.
За някои корелации на моторни глаголи в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 152-158.
Някои особености на глаголните двойки за придвижване в българския език в съпоставка с руски. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 363-370.
Лексическа и фонетико-семантическа характеристика на звукоподражателните думи в българския език. Дисерт. Велико Търново, 1977. 330 с.
Лингвистическа природа и речеви функции на звукоподражателните думи в българския език. – Език и литература, 1980, № 3, с. 84-94.
Специфика на изобразителните (звукоподражателните) думи като структурни елементи на езиковата система. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Езикознание. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 17-28.
Удвоения в структурата на българските изобразителни думи. – Език и литература, 1977, № 1, с. 35-46.
За някои проблеми при разглеждане на цветовата лексика (преглед на литературата). – Език и литература, 1989, № 4, с. 82-97.
За някои цветообозначения в английския език и преводните им еквиваленти в българския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 88-96.
Опит за моделиране на метафоричните и метонимичните значения на някои прилагателни за цвят в английски и български. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 155-180.
Прилагателни за цвят в английския и българския книжовен език. Дисерт. Велико Търново, 1993. 169 с.
Семантичен анализ на прилагателните за цвят в английския и българския език в съпоставителен план. – Тр. ВТУ, ХХІІ, 1988, кн. 2, с. 101-125.
Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 348-417.
Терминологична система на кръвно родство у българите. – Изв. Етн. инст. и музей, 1972, № 14, с. 159-174.
Отношенията на родство, отразени в българската роднинска терминология. – В: Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. 2. София, 1972, с. 249-252.
К вопросу о фразеологизмах, связанных с эмоциями: (На материале русского и болгарского языков). – В: Номинативная единица в семантическом, грамматическом и диахроническом аспектах. Челябинск, 2006, с. 149-153.
Русские фразеологизмы с глаголом ‘иметь’ и их болгарские соответствия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 221-227.
Сравнительный анализ болгарских и русских фразеологических единиц, пословиц и поговорок со значением ‘бедный – богатый’. – Славистика. I. 1998, с. 51-58.
Темпоральная лексика в русском языке в сопоставлении с болгарским. Диссерт. Одесса, 1990. 207 с.
Назви жителiв у болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 114-121.
Наименование жителей в болгарском и восточнословянских языках. – В: Единицы восточнословянских языков: структура, семантика, функция. Тула, 1992, с. 87-99.
Современная болгарская катойконимия на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1994, № 31, с. 64-73.
Собирательные существительные с суффиксом -ак (-як, -алак, -оляк), обозначающие ‘совокупность однородных растений’ в болгарском языке, и их соответствия в русском. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 63-71.
Собирательные существительные со значением ‘представители живой природы’ (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. Велико Търново, 1993. 541 с.
Собирательные существительные, обозначающие ‘совокупность живых существ’ в современных болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 129-158.
Основни принципи и методи на работа при обработка на танцова лексика. – Спорт и наука, 2001, № 3, с. 89-97.
Символика на названията на животните в славянската паремиология. – Съпоставително езикознание, 1981, № 6, с. 13-16.
За преводните еквиваленти на лексикалните единици с общо значение път / улица в английски език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 168-179.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – В: Гълъбов, Иван. Избрани трудове по езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 472-482.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – Изв. Етн. инст. и музей, VІ, 1963, с. 301-310.
Компонентно-семантична структура на глаголите за движение. – В: Студентски изследвания. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 211-221.
За някои аспекти в лексикосемантичната организация на оценъчните прилагателни. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 21-28.
Лексико-семантические группы прилагательных для обозначения красоты в болгарском и русском языках. Диссерт. Москва, 1992. 203 с.
Лексико-семантичната група на прилагателните за красота в българския език (компонентен анализ). – Български език, 1989, № 3, с. 227-232.
Лексико-семантични групи, характеризиращи психическите и физическите свойства на човека. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 82 с.
Прилагателните, обозначаващи умствените способности на човека в български език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 10-33.
Семантична съчетаемост на прилагателните за интелект (с оценъчна лексика). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 312-316.
Семантични отношения на прилагателните за интелектуални способности. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 61-65.
Устойчивые сравнения с компонентом-зоонимом для характеристики человека. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., 2005, Vol. 50, № 3-4, s. 401-408.
За семантиката и особеностите в реализацията на глаголите за достоверност. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 188-196.
Към историческата типология на славянските езици в областта на лексиката (названия на птици в българския и чешкия език). – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 155-172.
Ономасиологични и словообразувателни сходства и различия между български и чешки названия на птици. Дисерт. София, 2006. 418 с.
Сложни названия на птици в българския и чешкия език. Сложни съществителни имена от типа: съществителни имена – съединителна гласна – глагол. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 92-101.
Имена на емоции в съвременния български книжовен език (структуриране на ядрото на лексико-семантичния клас). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 52-88.
Структура на ядрото на лексико-семантичния клас имена на емоции в съвременния български книжовен език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 171-178.
Тълковно-преводен речник от тезаурусен тип за предметната област туризъм. – Български език, 2005, № 1, с. 74-80.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. 1. Една оценка. – Български език, 1983, № 3, с. 204-206.
Валентности и семантични роли при изразяването на емоции в българския език. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 1-25.
Очертаване на класа от лексеми и фразеологични изрази за емоции. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 1-12.
Футболна лексика и фразеология в съвременния български език. Дисерт. София, 2008.
Представяне на имената на растения в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-177.
Осознание фитолексики представителями русской и болгарской языковых культур. – Болгарская русистика, 2008, № 3-4, с. 22-44.
Роль фитонимической лексики в формировании национальной языковой картины мира: сопоставительно-мотивологический аспект. – В: Фолклорная традиция и литературный процесс. Алматы, 2007, с. 101-108.
За някои лексеми за означаване на цветови нюанси в чешкия и българския език. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 269-272.
Към въпроса за функционалната еквивалентност на глаголите от една и съща лексикалносемантична група и тяхната многозначност в българския книжовен език. – Slavica, 2007, № 36, с. 27-32.
Синтактична структура на процесуалните фразеологизми със семантика ‘психо-физическо състояние и мисловна дейност на лица’. – Acta Univ. Szegediensis, ХХVІІ, 2007, pp. 67-72.
Българските народни имена на месеците. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 101-147.
Дрехите на българина през Възраждането. – Български език, 2003, № 1, с. 63-68.
Етнокултурната лексика – названия на облекла – в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 104-113.
Наблюдения върху лексиката за посоки на света през Възраждането и разбирането ѝ от възрожденския българин. – Българска реч, 1999, № 4, с. 30-37.
Общности и празници в България: Езикови аспекти. София, „Зимек-99”, 2000. 96 с.
Явното и скритото в думите за дрехи през Българското възраждане. София, „За буквите – О писменехь”, „Авангард Прима”, 2006. 160 с.
Современные семантические процессы в области русских и болгарских прилагательных, обозначающих цвет. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 245-251.
Славянские названия металлов и проблемы восстановления ранних этапов истории металлургии у славян. – Советское славяноведение, 1979, № 5, с. 82-100.
Система обозначений пищи из зерна в болгарском и русском языках. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 205-209.
Българските глаголни лексеми с екзистенционална семантика и тяхното отношение към граматиката. – Български език, 1978, № 3, с. 224-228.
Семантико-синтактични особености на глаголите от типа обичам, lubić и kochać в полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 123-131.
Семантични особености на предиката харесвам в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 99-106.
Имената на животните. – Природа и знание, 1978, № 5, с. 14-15.
Система отношений между наименованиями цвета в болгарском языке. – Весн. БДУ, 1978, № 1, 53-56.
Семантична характеристика на имената, назоваващи части на човешкото тяло. – В: Арнаудови четения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 201-202.
За две лексикално-семантични гнезда с корени чап- и чеп-. – Българска реч, 1995, № 4, с. 31.
Семантика на оценъчните предикати и тяхната съчетаемост в рекламния дискурс. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 81-96.
Сопоставительный семантический анализ глаголов со значением излучать свет в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 2, с. 28-34.
К сопоставительному изучению единиц пространственной семантики русского языка. (В зеркале болгарского). – В: Вопросы русского языкознания. Куйбышев, 1982, с. 35-42.
Пространственные наречия в русском и болгарском языках. – В: Проблемы русской лексикологии. Самара, 1991, с. 180-188.
Някои наблюдения върху параметрите на лексико-семантичните групи (с оглед на системните отношения между лексемите на текстово равнище). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 515-521.
До питання про абстрактні назви кольорів у слов’янських мовах. – В: Компаративні дослідження слов’янських мов і літератур. Пам’яті акад. Л. А. Булаховського. Київ, 1999, с. 79-82.
Іменники-назви кольорів у слов’янських мовах (На матеріалі російської, української і болгарської мов). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 19-28.
Лексикосемантическая группа названий цветов болгарского языка. (Сопоставительная характеристика цветовых наименований в болгарском, украинском и русском языках). Диссерт. Киев, 1975.
Назви основних кольорів у болгарській, українській і російській мовах (Порівняльна характеристика). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 28-37.
Переносні значення прикметників-назв кольорів у болгарській мові. – Мовознавство, 1974, № 4, с. 68-74.
Синонiмiка iменникiв-абстрактних названии кольорiв у слов’янських мовах. (На матерiалах украiнськоi, росiйскоi i болгарськоi мов). – Журналiстика, 1979, № 7, с. 23-32.
Глаголы положения в русском языке в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1982. 132 с.
Глаголы положения в функции знака предикации (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 2, с. 29-31.
Лексико-грамматическая сочетаемость глаголов положения в русском и болгарском языках. Диссерт. Москва, 1976. 190 с.
Лексико-грамматическая сочетаемость некоторых глаголов со значением положения предмета в пространстве (в русском и болгарском языках). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІХ, 1978, № 3, с. 119-180.
О семантической сочетаемости глаголов положения (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 4, с. 25-29.
Стилистично-семантичен анализ на зооморфизми. – Език и литература, 1986, № 6, с. 70-76.
Съпоставителен анализ на зооморфни характеристики в българския и английския език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 13-19.
Литовските и българските названия на части на тялото в светлината на теорията за лингвистичната относителност. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 159-168.
Проблеми на семантичната реконструкция. Етимологично и семантикотипологично изследване в областта на българската соматична лексика. Дисерт. Велико Търново, 1997. 256 с.
За същността на семантичните категории процес и действие. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 36-41.
Семантические и функциональные особености русских и болгарских прилагательных пространственного размера. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 183-190.
Типове формални съответствия на руските и българските прилагателни, които означават размер. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІ, 1984, № 1, с. 201-212.
Функционално-семантична характеристика на прилагателните имена със значение свой / чужд в чешкия и в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 56-60.
Глаголи за движение с деиктични значения. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 306-309.
Глаголи за начин на движение. – Българска реч, 2004, № 3, с. 17-22.
Глаголи за речево общуване в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 90-101.
Глаголите за движение според падежните им отношения. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 5-17.
Йерархични отношения в лексико-семантичната група на глаголите за движение. – Български език, 2004, № 1, с. 68-74.
Някои наблюдения върху глаголите за речево общуване. – Български език, 2008, № 1, с. 53-63.
Основни глаголи за движение в българския език. Дисерт. София, 2006. 222 с.
Основни глаголи за движение в българския език. София, „Авангард Прима”, 2010. 170 с.
Лексикографското отразяване на маркираността във възрастовите опозиции при българските родствени имена от народния традиционен етикет. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 77-86.
Прилагателното за цвят в устойчивите словосъчетания: семантично-функционални и синтактични характеристики (Върху материал от българския и френския език). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 249-257.
Семантични особености на глаголите за перцепция. – Български език, 2010, № 1, с. 88-96.
Семантична съчетаемост на многозначни качествени прилагателни за усещания. Дисерт. София, 1989. 262 с.
Номинативни метафори, изразени с названия за части на тялото, в българския книжовен език. – Български език, 1985, № 1, с. 36-42.
Вторични значения на лексикалните единици от тематичната група „съдове” в руския, френския и българския език. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 3, с. 3-19.
Съпоставително-типологичен анализ на полисемията (върху материал от тематичната група „оръдия” в български, руски и френски език). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 9-29.
Проблеми на семантиката на деминутивите в руския, сръбския и българския език и представянето ѝ в двуезичен речник (върху материал от тематичната група названия за части на тялото). – Jужнословенски филолог, 2000, кн. 56, № 1-2, с. 577-588.
Семантични свойства и синтактично поведение на предикати за ‘контакт чрез удар’. – Българска реч, 2006, № 1, с. 17-27.
Глаголи с ограничена семантична структура в българския език. Велико Търново, ПИК, 1996. 94 с.
Коледна лексика. – Год. ПУ. Фил. Смолян, І, 1997-1998, с. 25-30.
Морфо-семантическая характеристика прилагательных со значением признака возможности действия в русской и болгарской научно-технической литературе: (На материале литературе по строительству). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 10-14.
Особености семантики и строения существительных са значением орудия в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 6, с. 46-50.
Семантична субкатегоризация в лексико-семантичния клас на глаголите за съобщение. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 90-117.
Към въпроса за евфемистичните названия на болести в българския език. – Български език, 1974, № 1, с. 50-54.
Методът на компонентен анализ и глаголите за зрително възприятие в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 1, с. 48-67.
Семантични и структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 392-397.
Семантично-структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 42-44.
Словообразувателни гнезда на непроизводни прилагателни за цвят. – Български език, 1989, № 3, с. 232-236.
Глаголите за възприятие и менталните действия. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 647-656.
Глаголите за възприятие и менталните действия. – Паланістыка, 2000, с. 54-60.
Специфика в синтагматиката на глаголите за възприятие в български и полски език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 18-22.
Сравнителен анализ на една лексико-семантична група глаголи в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 6, с. 7-11.
Существительные на -ние (-нье) со значением процесса и его результата в русском и южнославянских языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, Воронежский университет, 1984, с. 36-41.
Аргументна структура на някои непреходни глаголи за движение в Българския Фреймнет (вървя, ходя). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 301-307.
Семантичната роля ефектор при глаголи за движение. – Българска реч, 2007, № 1, с. 17-23.
Семантика отглагольных существительных в словообразовательных гнездах глаголов говорения болгарского языка. – В: Семантико-стилистические исследования слова и предложения. Барнаул, 1990, с. 130-136.
За имената на концентратите. – Наша родина, 1985, № 11, с. 24.
Имена на подправки. – Наша родина, 1986, № 5, с. 7.
Слова со значением русский в болгарском языке XIX – XX вв. – Вестник Московского университета. Сер. 10. Филология, 1974, № 5, с. 30-42.
Семантика и лексикографска обработка на някои лексикосемантични групи непрефигирани глаголи на -ея и -ея се. – Език и литература, 1983, № 6, с. 29-36.
Принципы выделения и объем прилагательных, обозначающих температуру в русском и болгарском языках. – В: Герценовские чтения. Филологические науки. Лингвистика. Ленинград, 1977, с. 5-9.
За някои фитоними в българския език. – Българска реч, 2001, № 3, с. 36-39.
Русские прилагательные, обозначающие тепловое восприятие (сопоставительно с болгарским и чешским языками). Диссерт. Ленинград, 1978.
Група събирателни имена в български и унгарски език и начини за представяне на лексикалната им еквивалентност в двуезичен речник. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 340-344.
Цветът на емоцията в двуезичен речник. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 107-118.
Остатъци от традиционната танцова лексика в „Пирин-фолк-фест”-ивали. – Български фолклор, 1995, № 6, с. 82-85.
Лингвокултурен анализ на концептите добро и зло в български и руски език. Дисерт. София, 2010. 201 с.
Към семантичната характеристика на глаголите с корен прилагателно за цвят в българския език и превода им на немски. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 234-252.
Някои семантични особености на българските прилагателни за вкусови усещания. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 353-361.
Семантични класове на конкретните съществителни имена в българския книжовен език. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 93-130.
Лексикални и семантични паралели между български и полски глаголи за зрително възприятие. – In: Kategorije werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 99-105.
Някои типологични характеристики на имената за лица в книжовния български и словашки език. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 437-440.
Глаголы приближения в русском и болгарском языках. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 204-234.
Зоонимията и лексикалната системност. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 535-546.
Лингвистичните измерения на „гордостта” в български и румънски език. – Проглас, 2000-2004, с. 81-97.
Основные семантические роли в пространстве ‘радости’ в балканских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 285-302.
Едноименни лексикално-семантични групи – лексиколожки и лексикографски аспекти. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 346-354.
Нарисуйте сутки – психосемантическое исследование (сутки в русском и денонощие в болгарском языках как идентификаторы лексико-семантических групп). – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 71-78.
Психолингвистическое исследование лексико-семантических групп с идентификатором сутки в русском и денонощие в болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 5-13.
Сопоставительный семасиологический анализ лексико-семантических групп. (На материале лексико-семантических групп с идентификатором сутки в русском и денонощие в болгарском языках). Диссерт. София, 1996. 321 с.
Названия продуктов питания в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 52-56.
Семантични аспекти на фразеологизмите с компонент название на храна и облекло (върху материали от българския, полския и литовския език). Дисерт. София, 1998. 219 с.
Граматическата категория число при названията на минерали в съвременния българския книжовен език. – Български език, 1992, № 4, с. 327-333.
Някои бележки за валентността на глаголите със значение ‘получавам информация’ в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 3, с. 66-75.
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните в съвременния български книжовен език (върху материал от прилагателните за пространствен размер и за цвят). София, БАН, 1987. 152 с. – Български език, 1988, № 4, с. 367-369.
Морфологическое расслоение лексики из группы слова-губки в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 303-307.
Полските глаголи за движение с представки od-, wy-, po- и техните български съответствия. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 149-169.
Распределение слов по лексико-грамматическим разрядам в современном болгарском языке. – В: Сборник научных трудов Ташкентского университета. Вопросы русского и общего языкознания. Ташкент, 1978, с. 132-146.
Отглаголни съществителни за действие от глаголи за звучене. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 155-169.
Переносные значения некоторых глаголов звучания в болгарском и русском языках. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 62-68.
Переносные значения одной тематической группы глаголов звучания в болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХХІІІ (за 1986), 1992, кн. 2, с. 117-144.
Към реликтовите праславянски цветоозначения в български език. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 496-499.
Реликтови праславянски цветоозначения в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. История на българския език. София, БАН, 1987, с. 162-168.
Семантични проблеми на българските цветоозначения от праславянски и индоевропейски произход в контекста на техните славянски съответствия. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 49-61.
Параунанне балгарских и беларуских дзеясловау уяуляння. – В: Беларуская лiнгвистыка. Вып. 34. Мінск, 1988, с. 9-13.
Из историята на думите със значение хубав в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 25-36.
Из историята на названията за професии в южнославянските езици (български и сърбохърватски). – Език и литература, 1992, № 2, с. 20-29.
Названията за път в българския език. – В: Българистични проучвания, Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 102-113.
Старые балканские заимствования в болгарском языке (названия частей тела). – Балканско езикознание, 1982, № 1, с. 7-8.
Възможности за характеристика на лица в българския език. – Език и литература, 1988, № 3, с. 84-94.
К описанию лексики и символики святочно-новогодней обрядности болгар (Рождественские обрядовые хлебы). – Советское славяноведение, 1984, № 1, с. 83-93.
Метафорические термины родства и их производных в русском и болгарском: сопоставительный анализ. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Москва, „Наука”, 1993, с. 219-227.
Система цветообозначений в болгарском языке. – В: Наименования цвета в индоевропейских языках. Системный и исторический анализ. Москва, 2007, с. 185-198.
Цветообозначения в болгарском языке: восточные заимствования и общеславянская лексика. – В: Балканские чтения. Т. 7. В поисках „ориентального” на Балканах. Тезисы и материалы. Москва, 2003, с. 93-95.
Чуждата дума в нашата кухня. – Български език, 1956, № 2, с. 158-169.
Семантика безличных глаголов со значением явления природы в славянских языках. – В: Вопросы семантики. Калининград, 1982, с. 135-142.
Към въпроса за семантиката на глаголи за състояние в съвременния български език. – В: Филологически студии. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 203-246.
Из историята на славянските глаголи за движение. (Лексиколожки наблюдения). – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 593-601.
За образуването на нови народностни названия на лица в славянските езици. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 69-76.
Метаинформационни глаголи за предаване на различен вид информация в българската езикова комуникация. – В: Езикът: история и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 184-192.
За единство при изучаване на граматичните и лексикалните особености на прилагателните имена от една семантична група. – Български език и литература, 1981, № 4-5, с. 30-34.
Някои семантични особености при роднинските названия. – Български език, 1972, № 1-2, с. 73-76.
Относно критериите при формиране на лексикално-семантичната група. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 105-110.
Номина агентис – традиции и иновации. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 247-254.
Функционална система на деятелните съществителни имена за лица в българския език. Велико Търново, „Астарта”, 2003. 224 с.
Модата и езикът на нейното описание. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 210-213.
Глаголы умственной деятельности в болгарском языке. Киев, „Наукова думка”, 1977. 127 с.
Iсторичне формування тематичноï групи дiєслiв мислення болгарськоï мови. – Мовознавство, 1969, № 3, с. 44-51.
Семантическая структура и этимологический состав глаголов умственной деятельности в современном болгарском языке. Диссерт. Киев, 1970.
Структура тематической группы глаголов, обозначающих умственные процессы в болгарском языке. – В: Мовознавнi студii. Киiв, Iнститут мовознавства iм. О. О. Потебнi, 1968, с. 148-159.
Русские и болгарские соматические фразеологизмы с компонентом голова в контексте культуры. – В: Чтения, посвященные дням славянской письменности и культуры. Чебоксары, Изд. Чувашского университета, 2005, с. 129-139.
Возникновение ФЕ с названиями растений на материале русского и болгарского языков. – Изв. Съюз на учените, Сливен, ІІІ, 2001, с. 119-121.
Някои проблеми на семантичната декомпозиция на глаголното значение: Схема на семантичните връзки между глаголните значения за причина. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 163-175.
Динамика при съществителни имена от женски род за лица в съвременния български книжовен език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 95-99.
Иновации при суфиксацията на съществителните имена за лица жени. – В: Езикови проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 237-241.
Нарицателни имена за съпругата. – Български език, 2005, № 2, с. 117-118.
Професионалните имена за лица – теоретични и лексикографски въпроси. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 190-193.
Професионалните имена за лица в РРОДД. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 144-149.
Семантична структура на прилагателните за пространствен размер. – Език и литература, 1976, № 3, с. 27-36.
Семантична характеристика на прилагателните за линеен размер. – Български език, 1972, № 1-2, с. 38-46.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в авторовата реч на българската художествена проза (семантико-статистически анализ). Дисерт. София, 1974. 349 с.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в светлината на статистическия анализ. – Български език, 1974, № 1, с. 11-26.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в авторовата реч на българската художествена проза. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 77-130.
Допълнителният маркер бели / черни (народи) в историческата етнонимия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 151-154.
Прилагателните имена за цвят в български и френски език (типология на словообразуването и семантиката). – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1997, с. 249-258.
За лексикографското тълкуване на някои глаголи за движение в съвременния български език (лазя, влека / влача). – Български език, 1982, № 2, с. 141-148.
Опит за съпоставително-семантично изследване на глаголите за движение в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 5, с. 22-34.
Съпоставително-семантичен анализ на полисемантични роднински названия в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 42-50.
За префиксалните значения при глаголите за звукова самоизява. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 100-101.
Производни глаголи за самоизява, образувани с префикс на-, в съвременния български език. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 68-70.
Семантични особености на глаголите за самоизява. – Български език, 1996, № 5, с. 70-74.
Наименования на цветовете в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 3-19.
Нарицателни и звателни термини за по-възрастен роднина от мъжки пол в българския език. – Българска реч, 2008, № 1, с. 73-84.
Класификационната група на музикалните инструменти в терминологичния речник по хуманитарни науки. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 311-314.
Об одной группе поведенческих глаголов в современном русском языке и ее болгарских семантических параллелях. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 129-136.
Наблюдения над некоторыми предикатами чувственного восприятия в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, Филология, № 1, с. 119-123.
Логико-семантична и синтактична валентност на глаголите с общ семантичен компонент (въпрос) – съпоставка френски / български. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 208-221.
Някои проблеми при превода на verba dicendi от френски на български език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 321-331.
Опит за семантично и синтактично изследване на verba dicendi във френския и българския език. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 201-211.
Традиционни български мерки за повърхност. – Векове, 1988, № 4, с. 30-36.
О месте глаголов движения в русской и болгарской языковых картинах мира. – В: А. С. Пушкин и Россия: язык – литература – культура – методика. XXV Пушкинские чтения, 24-25 ноября 2005 г. Москва, Гос. ИРЯП, 2006, с. 131-137.
Лексико-семантичната парадигма на наименованията на растенията в славянските езици в диахронен аспект. (Постановка на проблема). – Език и литература, 1992, № 4, с. 63-66.
Наблюдения върху двусъставни фитоними в българския език. – Език и литература, 1993, № 1, с. 53-57.
За някои названия на цветове в българския език. – Български език, 1972, № 4, с. 351-355.
Военната терминология в Речник на съвременния български книжовен език. – Народна армия, № 2266, 24.ХІІ.1955.
Зовнiшнi зв’язки лексико-семантичноi групи зорового сприйняття в болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 39. Львiв, 1989, с. 112-114.
Семантичний аналіз дієслів зорового сприйняття болгарської мови. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 35. Львiв, 1987, с. 87-90.
Přenesené významy lexikálních jednotek z tematické skupiny „nádobí“ v bulharštině, češtině a srbštině. – In: Studia Balkanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 979-989.
Polskie i bułgarskie czasowniki ruchu (szkic opisu semantycznego). – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 129-135.
Славянская лексика, называющая умирание. – Studia Slavica, 2002, № 3-4, s. 269-276.
Die Farbwörter der russischen und bulgarischen Schriftsprache der Gegenwart. Versuch einer Klassifikation und einer strukturell-semantischen Analyse. Amsterdam, 1972. 444 р.
Die uneigentliche Verwendung von Wörtern aus tierischen Bereich im Russischen und Bulgarischen. Ein Beitrag zur slavischen Lexikologie. Dissertation. Hamburg, 1972. 143 p.
Verba dicendi w języku bułgarskim. Warszawa, 1997. 113 s.
Funkcjonowanie nazw kolorów we współczesnym języku bułgarskim. – In: In memoriam Alfredi Zaręmba et Josephi Reczek. W dziesiątą rocznicę śmierci. Kraków, 1999, s. 151-156.
Die Turken und die Balkanküche. Kulinarisches und sprachliches aus Bulgarien und Rumänien. – In: Korper, Essen und Trinken im Kulturverständnis der Balkanvölker. Berlin, 1991, pp. 219-227.
Z terminologii pokrewieństwa: relacja starszy-młodszy i jej odbicie w języku bułgarskim. – In: Studia slawistyczne. Kraków, 1998, s. 49-55.
Bulgarian verbs of change of location. – Journal of Slavic linguistics, 2007, № 1, рp. 109-147.