Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Концептуализация добра и зла: универсальное и национально-специфическое. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 112-117.
Лингвокультурология. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2007. 244 с.
Формирование и развитие лингвокультурологического концепта. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 352-356.
Фрагмент русской и болгарской языковых картин мира. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 410-413.
Концептосфера на думата земя в българския, руския и турския език. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 58-66.
Внушенията за цвят и езикова картина на света в Петокнижието (на базата на български език и иврит). Дисерт. София, 2004.
Цвят и слово. София, АИ „Проф. Марин Дринов” и „Пенсофт”, 2001. 138 с.
Хлябът в българската традиционна фразеология. – В: Хлябът в славянската култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997, с. 175-179.
Българската ономастична лексикография – основен фактор за възстановяване на неписаната история на българския народ. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 31-36.
Взаимоотношенията на турците и българите в периода на Османската империя, отразени в български прецедентни текстове. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 114-125.
Отношение болгар к грекам в прошедших веках, отраженное в фразеологизмах и паремиях. – Rossica Olomucensia, 2006, № 3, s. 727-732.
Циганите през погледа на българите според прецедентните текстове в българския език. – Български език, 2009, № 2, с. 78-91.
Етнолингвистичен, етнокултурен лингвострановедски подход при изследване на националноезиковата специфика на българската лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 223-231.
Етнолингвистични и етнокултурни приноси в българистичните книги на академик Николай Себастиянович Державин. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 221-229.
За характера на ключовите думи в съновниците като езикови и културни знаци. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 108-119.
Четирите годишни времена в речниците на Владимир Дал и Найден Геров. – Българска реч, 2002, № 1, с. 18-27.
Познавателният потенциал на българските и полски фразеологични единици с лексикален компонент дявол. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 98-104.
Фразеологични единици, свързани с християнството. Българско-полски паралели. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 160 с.
Познанието в езика на българите. Велико Търново, „Фабер”, 2005. 436 с.
Гостоприемството в полската и в българската лексика и фразеология. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 87-96.
Национално-културна специфика на вербалното комуникативно поведение на българи и руси при поздрави, пожелания и честитяване. – Съпоставително езикознание, 2007, № 1, с. 5-12.
Концептът труд в българската езикова картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80.
Човекът и светът на животните в българските устойчиви сравнения. – Български език, 2009, № 2, с. 33-45.
Сърцето в българската паремиология. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 174-181.
Народный календарь в болгарской и русской фразеологии и паремиологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 237-244.
Национально-культурные элементы во фразеологии. (На материале болгарского и русского языков). – Славистика. III. 2008, с. 70-75.
Образ женщины во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 64-70.
Образная основа фразеологических единиц – отражение социальной культуры народа. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 231-236.
Отражение духовной жизни русского и болгарского народов в устойчивых словесных комплексах. – В: Славистика. II. 2003, с. 35-40.
Отражение неорганического мира во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 235-239.
Представление о мужчинах во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 153-167.
Представление об отношении женщин и мужчин во фразеологических картинах мира (на материале русского и болгарского языков). – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 289-294.
Роль культурного компонента в формировании фразеологической единицы (ФЕ). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 173-178.
Своеобразие на пословиците и поговорките, отразяващи емоционалната природа на човека (на материал на български и руски език). – В: Трудове на юбилейната научна сесия на Съюз на научните работници в България. Велико Търново, 1985, с. 50-56.
Сравнительный анализ болгарских и русских фразеологических единиц, пословиц и поговорок со значением ‘бедный – богатый’. – Славистика. I. 1998, с. 51-58.
Характерът на българите и руснаците, отразен във фразеологията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 239-243.
Традиционните български поздрави. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 214-215.
Словарь Н. Герова как явление культуры. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 10-13.
Номинация на другия като предпоставеност на не/разбирателство. – В: Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 318-327.
Лингвострановедческий комментарий при семантизации международных терминов в специализированном языке туризма (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1995, № 1, с. 49-53.
Фразеологизмы, обозначающие интеллектуальные свойства человека в болгарском и русском языках. (Семантический и лингвокультурологический аспекты). – Вестник Московского университета. Сер. 19. Лингвистика и межкультурная коммуникация, 2006, № 1, с. 172-184.
Негативен етноцентризъм в българския медиен дискурс. – Български език, 2007, № 3, с. 96-107-
ЕЗИКОВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА ПРОФ. СИЙКА СПАСОВА-МИХАЙЛОВА.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011. 554 с.
Осознание фитолексики представителями русской и болгарской языковых культур. – Болгарская русистика, 2008, № 3-4, с. 22-44.
Роль фитонимической лексики в формировании национальной языковой картины мира: сопоставительно-мотивологический аспект. – В: Фолклорная традиция и литературный процесс. Алматы, 2007, с. 101-108.
О културноj комуникациjи на Балкану са гледишта словенске међуjезичке хомонимиjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 24/1. Београд, 1994, с. 205-213.
Променливи на представата за свое и чуждо при близкородствени езици и култури (български и сръбски). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 84-95.
Интерпретацията на опозицията свое – чуждо и добро – лошо в езиковата картина на света. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 26-40.
Наслоения в езика. – Език и литература, 1946, № 5, с. 16-17.
Конвенционалните концептуални метафори и идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1994, № 6, с. 38-44.
Метафорична употреба на имената на животни в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 36-50.
Метафорични схеми с названия на животни в английски и български език. Дисерт. София, 1997. 262 с.
Ролята на пола за формиране на идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 95-104.
Лінгвокультурологічний аналіз квантитативних концептів у різномовному відбитті (на матеріалі української, російської, польської, білоруської, болгарської фразеологічних систем). – В: Наукові записки Кіровоградського державного педагогічного університету імені Володимира Винниченка. Збірник наукових праць. Вип. 80. Філологічні науки. Кіровоград, 2008, с. 184-194.
Познанието за душата според българската и румънската фразеология. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 206-216.
Един метафоричен модел на човека в българското словесно народно творчество. – Българска реч, 2008, № 1, с. 31-40.
Емоции и манталитет. (Върху материал от български и полски фразеологизми за емоции). – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 45-72.
Разказващият герой в езиковата митологична „Картина на света”. – В: В търсене на митичната тъкан. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2000.
Семантични езикови и/или културни примитиви. – In: Między kulturą „niską” a „wysoką”. Łódź, 2001, s. 213-218.
Концептът ум в българската езикова картина на света (по данни от лексикографски източници). – Български език, 2009, № 2, с. 67-77.
Концептът ум и жената според българската паремиологична картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 88-94.
Отношението между концептите ум и щастие в българската паремиология (I). – Български език, 2010, № 4, с. 68-76.
Концептът жена в българските и руските пословици и поговорки. – Български език, 2009, № 2, с. 55-66.
Отношенията между родители и деца според българските пословици. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 81-87.
Тематичен речник на народния календар. – Българска реч, 2003, № 1, с. 36-47; № 2, с. 35-42.
Ироничното отношение към човека, отразено в някои български и словашки фразеологизми. – В: Славистиката в началото на XXI век. Традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 93-96.
Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. Дисерт. София, 2010.
Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. – In: Kam smeruje slovakistika. Zborník venovaný 20. výročiu slovakistiky ako samostatného odboru a pomenovaniu slovakistického kabinetu podľa PhDr. Emila Kudličku, CSc. Sofia, „Heron press”, 2010, s. 58-71.
Иронията като отношение към света. – В: Ценности и ценностни ориентации. Научен сборник в памет на проф. Николай Николов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003, с. 87-91.
Образи на чужди етноси в някои иронични фразеологизми в българския език. – In: Phraseologische Studien. Фразеологические исследования. Dynamische Tendenzen in der slawischen Phraseologie. Динамические тенденции в славянской фразеологии. Greifswald, 2010, рр. 198-205.
Смехът в българската фразеология. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, Филозовски факултет Универзитета у Нишу, 2005, с. 67-75.
Смехът на българина, отразен във фразеологията. – Мост, 2006, № 3-6, с. 157-164.
Лексико-семантични подстъпи към другостта (българо-чешки успоредици). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 86-88.
Функционално-семантична характеристика на прилагателните имена със значение свой / чужд в чешкия и в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 56-60.
Етноцентризмът като мярка на ценностната система в паремиологията, фразеологията и лексиката (върху материал от словашки и български език). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 46-52.
Българските благословии и клетви като част от националната самобитност и култура. – В: Международный научный симпозиум Славянские языки и культуры в современном мире, Москва, 24-26 марта 2009. Труды и материалы. Москва, МГУ, 2009, с. 272.
Българските благословии, пожелания и клетви – част от националната самобитност и културното наследство. С речник на благословиите, пожеланията и клетвите. София, „Емас”, 2010. 448 с.
Културната памет в благословиите и клетвите. – Български език, 2009, № 2, с. 12-25.
Метафоризацията и метафорите в българските благословии и клетви. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 354-364.
Образни сравнения в българските благословии. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 324-335.
Пожеланията и клетвите в езика на българите като част от българската самобитност и култура. – Български език, 2008, № 1, с. 33-45.
Християнското начало в българските благословии и клетви. – В: Приятели за науката. Сборник в чест на проф. дфн Тодор Балкански по случай неговата 65-годишнина. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 213-224.
Предложения-проклятия в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 209-216.
Русские и болгарские псевдопроклятия: Заметки о трансформации образности. – Русский язык, 2002, № 4, с. 28-32.
Естетическото възприемане на света, отразено в българската фразеология. (Устойчиви сравнения с основание на сравнението хубав, красив). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 53-58.
Устойчивите сравнения в българския език – свидетелство за историческото минало на народа и неговата душевност. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 4. Wrocław etc., 1988, s. 259-267.
Лингвокултурологични проблеми на толерантността в проявите на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 153-156.
Езикови свидетелства за националната специфика на културите (върху материал от славянските езици). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 241-246.
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 3, с. 3-9.
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал (Опит за разширяване на предмета на съпоставителното езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 42-48.
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА В ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010. 426 с.
Религиозные праздники в зеркале фразеологии болгарского языка. – In: Studia phraseologica at alia. Festschrift für Josip Matešić zum 65. Geburtstag. München, 1992, pp. 313-321.
Устойчивые сравнения в диалоге культур (на материале русского, болгарского, немецкого и итальянского языков). – Русский язык за рубежом, 1994, № 4-5, с. 85-90.
Представите на българи и руснаци за живота и смъртта (въз основа на пословиците им). – В: Българистични проучвания. Т. 10. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2005, с. 121-131.
Концепт дом в русском и болгарском языках с точки зрения лингвокултурологии и теории превода. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. А, с. 193-199.
Лексемы, несущие культурную информацию, и их перевод (на материале произведений русской и болгарской художественной литературы). Дисерт. София, 2006.
Некоторые лингвокультурные особенности лексики, отражающей типы поселений, в русском и болгарском языках и ее перевод. – Болгарская русистика, 2007, № 3-4, с. 105-110.
Особенности перевода единиц с лингвокультурологической информацией. – Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 237-239.
Характерът на българите и руснаците, отразен във фразеологията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 239-244.
Коледна лексика. – Год. ПУ. Фил. Смолян, І, 1997-1998, с. 25-30.
Любовта е лудост: Езиковата картина на любовта в българския език. – Българска реч, 2003, № 3, с. 40-42.
Семантичното поле на истината и лъжата в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 21-24.
Езиковият образ на истината и лъжата в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 437-440.
Езиковата картина на човека и стереотипите на животните в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 187-189.
Метафоризация на мисълта в българския, руския и чешкия език. – Opera Slavica, 2006, № 2, s. 33-40.
Метафорични модели на паметта в българския и сръбския език. – Българска реч, 2007, № 1, с. 24-29.
Езиковата картина на любовта в българския и полския език. – В: Как с думи се правят светове. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 322-328.
Аспекти на взаимовръзката между вътрешна форма и националнокултурна специфика на фразеологизмите в творчеството на А. Константинов с оглед на преводните им съответствия на сръбски и руски език. – Съпоставително езикознание, 2002, № 3, с. 129-137.
Експресивно назоваване на човешки качества посредством фразеологизми зооними в българския език. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 4. Русе, „Лени Ан”, 2006, с. 328-336.
Жаргонните фразеологизми като специфичен поглед към света. – Проглас, 2009, № 2, с. 122-134.
За концептите сърце / душа / ум във фразеологичната семантика на българския език като отражение на националната ни менталност. – В: В огледалния свят на езика и културата. Русе, „Лени Ан”, 2007, с. 180-189.
За опозицията бял / черен в българската фразеология (лингвокултурологичен аспект). – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2003, ХL, № 10.2, с. 26-30.
За познавателния потенциал на българските фразеологизми с лексикални компоненти фитоними. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, ХLVІІ, № 5.3, с. 71-74.
Изразяване на представи за човека посредством фразеологизми с компоненти соматизми в български, сръбски и руски език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 471-483.
Националноспецифични образи в български и руски фразеологизми с компоненти зооними за експресивно назоваване на човешки качества. – В: Наследие акад. Борковского и проблемы современной лингвистики. Статьи, исследования, материалы. Волгоград, ВГУ, 2006, с. 175-180.
Националноспецифични образи в български и сръбски фразеологизми с компоненти зооними за експресивно назоваване на човешки качества. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 44, 2005, № 6.2, с. 44-48.
Религиозният светоглед на българина, отразен във фразеологичното богатство на езика ни. – В: Библия, фолклор, литература. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996, с. 68-71.
Съпоставителен лингвокултурологичен анализ на фразеологизми с компоненти названия на цветове в български, сръбски и руски език. – Зборник Матице српске за славистику, 2009, књ. 76, с. 109-118.
Фразеологизми, образно мотивирани от народния бит. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХLVІІІ, 2009, № 6.3, с. 42-45.
За названията на съдбата в български и немски език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 96-104.
Към характеристиката на съдбата в българската и румънската лингвокултура. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 104-116.
Терминология и ритуальные функции хлеба в южнославянских родинных обрядах. – В: Символический язык традиционной культуры. Балканские чтения. Т. 2. Москва, 1993, с. 63-74.
За понятието лингвокултурен концепт според разбиранията на някои представители на съвременната руска лингвистика. – В: Междуетнически контакти изток-запад – интеркултурна комуникация. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 105-110.
К образу добра и зла в болгарском и русском языковом сознании (на материале метафор) – В: Язык. Литература. Культура. Актуальные проблемы изучения и преподавания в России и за рубежом. I Международная научно-практическая интернет-конференция (Москва, МГУ имени М. В. Ломоносова, Филологический факультет, 5-12 октября, 23 ноября – 7 декабря 2009 г.). Труды и материалы. Москва, МАКС Пресс, 2010, с. 361-368.
Към образа на доброто и злото, изграден въз основа на метафори (върху български и руски материал). – Чуждоезиково обучение, 2010, № 6.
Към опита за лингвокултурна съпоставка на концептите добро и зло в български и руски език. – Български език, 2009, № 1, с. 81-87;
Лингвокултурен анализ на концептите добро и зло в български и руски език. Дисерт. София, 2010. 201 с.
Лингвокултурният концепт добро – ядро и периферия (върху речников материал от български и руски език). – Български език, 2008, № 4, с. 73-78.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти, отразени в българските и руските пословици. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 120-24.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти, отразени в българските и руските пословици. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 105-109.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти у носителите на български и руски език. Анализ на анкетен материал. – В: Научни изследвания в чест и в памет на академик Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 265-270.
К проблеме национально-культурной специфики значения слова: на материале русского и болгарского языков. Диссерт. Москва, 1991. 296 с.
Българският език като етнокултурно явление в творчеството на Иван Вазов. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 9-12.
Българският език като етнокултурно явление в творчеството на Иван Вазов. – В: Наследството. Вазов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 259-264.
Езикова култура, езикови въздействия и нравствено-ценностни виждания. – Български език и литература, 1995, № 6, с. 11-15;
Езикова култура, езикови въздействия и нравствено-ценностни виждания. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 369-373.
Новата лексика в българския език – огледало на съвременния обществен живот. – Български език и литература, 2010, № 2, с. 3-15.
Новата лексика в българския език – огледало на съвременния обществен живот. – Наука, 2009, № 6, с. 45-51.
Корелативни двойки образи в някои български, английски и руски пословици. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 189-202.
Балканската лексика в лингвокултурологичен аспект. – В: Проблеми на балканското и славянското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2010, с. 114-125.
Думите символи и етнокултурната интерпретация на балканската фразеология. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 9-17.
Концептите в полето радост – сходства и различия в балканския лингвокултурен ареал. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2007. 180 с.
Към въпроса за лингвистичните измерения на страха в балканския ареал. – В: Славянская фразеология в ареальном, историческом и этнокультурном аспектах. Материалы 3 Международной научной конференции. Гомель, 2003, с. 45-52.
Лингвистичните измерения на „гордостта” в български и румънски език. – Проглас, 2000-2004, с. 81-97.
Митологичният комплекс ‘вода – огън – смърт’ и езиковото му отражение. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Втори есенни четения „Проф. Иван Гълъбов”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 171-180.
„Образната” картина на света, метафората и национално-езиковата специфика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 32-41.
Основные семантические роли в пространстве ‘радости’ в балканских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 285-302.
Страхът в балканските езици – културни вариации и сходства. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 62-75.
Фразеология и култура (семантичното пространство гордост в българския езиков модел на света). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 80-88.
Фразеология и култура. (Метафората като похват в изследването на фразеологията). – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистика и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1997, с. 129-147.
Что можна и чего нельзя? Опыт культурологического анализа инновации пословиц (на материале русского и болгарского языков). – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 397-400.
Фрагмент языковой и грамматической картины мира в русском и болгарском языках (‘думать’). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 357-371.
Едно от лицата на справедливостта в английските и българските пословици. Пословиците в светлината на културата и аксиологията. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XL, 2003, № 9, с. 50-64.
За пословиците и културата. – В: Петрова, Румяна, Людмила Дичева. Ние и другите. Русе, Русенски университет „А. Кънчев”, 2004, с. 7-79.
Културемата – единица за лингвокултурологични съпоставителни изследвания (върху материал от английски и български пословици). – В: В огледалния свят на езика и културата. Русе, „Лени Ан”, 2007, с. 9-28.
Културна асиметрия в българските и английските пословици. – В: Научни изследвания в чест и в памет на академик Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий, 2006, с. 293-298.
Към лингвокултурологичното съпоставително изследване на английски и български пословици за наградата и наказанието. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 182-188.
Към темата за най-ценните човешки качества според английските и българските пословици. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 4. Русе, „Лени Ан”, 2006, с. 299-304.
Лингвокултурно съпоставително изследване на английски и български пословици: описание на методиката. − В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 3. Русе, „Лени Ан”, 2003, с. 258-268.
Лингвокултурологично съпоставително изследване на английски и български пословици. Дисерт. София, 2006. 266 с.
Лингвокултурологично съпоставително изследване на пословици. – В: Теоретические и лингводидактические проблемы исследования русских и других славянских языков. Волгоград, ВГУ, 2008, с. 135-156.
Страданието според английските и българските пословици. Ч. I-II. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLV, 2006, № 4, с. 231-240.
Любовта в английските и българските пословици. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Т. 1. Волгоград, ВГУ, 2007, c. 196-201.
Ползата от Доброто според английските и българските пословици. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLI, 2004, № 5.2, с. 79-84.
Пословиците в светлината на културата и аксиологията. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XXXIX, 2002, № 9, с. 58-62.
„Тело” в культуре и национально-этикетная кодификация „телесного поведения” во фразологии (на материале болгарского языка). – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 411-422.:
Терминология южнославянского ряжения. Зимние обходы. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 77-98.
Българските и общославянските термини за бог в светлината на индоевропейските паралели. – Български език, 2005, № 4, с. 100-104.
Балканское в словаре духовной культуры болгар. – В: Балканские чтения. 5. В поисках „балканского” на Балканах. Тезисы и материалы симпозиума. Моска, 1999, с. 70-72.
Болгарские фразеологизмы о судьбе и их этнокультурные истоки. – В: Язык и культура. Тезисы Третьей международной конференции. Т. 3. Киев, 1994, с. 109-110.
Грецизмы в словаре болгарской традиционной культуры. – В: Славяне в зеркале неславянского окружения. Москва, 1996, с. 46-48.
Заимствованное слово и его этнокультурное содержание (болг. КЪСМЕТ). – Вопросы языкознания, 2005, № 3, с. 42-55.
К описанию лексики и символики святочно-новогодней обрядности болгар (Рождественские обрядовые хлебы). – Советское славяноведение, 1984, № 1, с. 83-93.
Обрядовые аллюзии в болгарских паремиях. – В: Балканские чтения. Т. 2. Символический язык традиционной культуры. Москва, 1993, с. 126-136.
Программирование повседневной жизни: из балканской лексики (нефела). – В: Балканские чтения. 9. Terra balkanica. Terra slavica. К юбилею Татьяны Владимировной Цивьян. Москва, 2007, с. 98-105.
Цветообозначения в болгарском языке: восточные заимствования и общеславянская лексика. – В: Балканские чтения. Т. 7. В поисках „ориентального” на Балканах. Тезисы и материалы. Москва, 2003, с. 93-95.
Эпитет в структуре и семантике болгарских пословиц и загадок (Опыт сравнительного анализа). – В: Загадка как текст. 2. Исследования в области балто-славянской духовной культуры. Москва, 1999, с. 157-176.
Этнокультурный контекст болгарских фразеологизмов о судьбе и характере человека. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 123-136.
Агресията на уличния език в лингвокултурологичен аспект. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 244-246.
Езиковата единица като носител на културна информация. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 41-45.
Езиковата личност като обект на лингвокултурологично изследване. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 195-201.
Лудостта като лингвокултурологичен феномен. – Език и литература, 2009, № 1-2, с. 173-183.
Природные силы в русских, польских и болгарских паремиях. – Славистика II. 2003, с. 85-88.
Съдбата на турските заемки в българския език като отражение на някои характерни черти на националния манталитет. – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 73-139.
Словесният образ на българската менталност в речника на Найден Геров. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 53.
Национализъм, космополитизъм, интернационализъм и езикова политика. – Език и литература, 1949-1950, № 3, с. 182-196.
Отношението на нашия народ към религията, отразено във фразеологията на езика ни. – Атеистична трибуна, 1976, № 4, с. 30-37.
К вопросу о лингвокультурных особенностях соматических фразеологизмов в русском и болгарском языках. – В: Актуальные проблемы русского языка и методики его преподавания. V научно-практическая конференция молодых ученых. Москва, „Флинта”, 2003, с. 150-157.
К проблеме национально маркированных устаревших ФЕ (на материале русского и болгарского языков). – В: Актуальные проблемы русского языка и методики его преподавания. Т. 2. Москва, 2000, с. 27-30.
Лингвокультурный аспект контрастивной фразеологии (на материале ФЕ с компонентом глаз в русском и болгарском языках). – В: Аспекты констрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 165-187.
Русские и болгарские соматические фразеологизмы с компонентом голова в контексте культуры. – В: Чтения, посвященные дням славянской письменности и культуры. Чебоксары, Изд. Чувашского университета, 2005, с. 129-139.
Русский и болгарский „головной убор”: лингвокультурологический аспект (на материале русских и болгарских фразеологических единиц). – В: Русистика 2008. Язык, коммуникация, культура. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с 163-170.
Културно-езикови характеристики на български и руски пословици и поговорки. – Изв. НЦ „Св. Дазий”, 2007, № 2, с. 255-261.
Клетвите в лексикалната система на езика. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСVІ-ХСVІІ, 2007, с. 43-90.
Джендър в български пословици. – Glasnik Etnografskog Instituta SANU, LIII, 2005, s. 221-229.
Към въпроса за произхода на думата сурва и обичая да се сурвака на Нова година. – Български език, 1965, № 6, с. 515-519.
Компаративные фразеологизмы с компонентом зоонимом во фразеологической картине мира: (На материале русского и болгарского языков). – В: Лингвистические аспекты речевой культуры. Тюмень, 2000, с. 34-39.
Культурно-национальная специфика эталонов сравнения в КФЕ (На материале русского и болгарского языков). – В: Славянские духовные традиции Сибири. Тюмень, 1999, с. 66-69.
Светогледът, отразен в българските и във френските фразеологизми с екзистенциално значение. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 129-132.
Авторская метафора как отражение национальных и индивидуальных компонентов в художественном переводе (на материале перевода на русский язык романа Й. Радичкова Праща Н. Глен). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 327-336.
Концептуализация и истина в руското и българското езиково съзнание. – Славистика. III. 2008, с. 76-85.
За едно символно действие и концептуализацията на неговите производни в български, руски и полски език. – In: Z malą ojczyzną w sercu. Księga pamiątkowa dedykowana Profesorowi Tadeuszowi Zdancewiczowi. Poznań, 2005.
Заметки об одном „некультурном” культурном слове и концептуализации его производных (в русском и болгарском языках). – Русский язык за рубежом, 2002, № 2, с. 52-54.
Интеркултурната комуникация. Аспекти на лингвокултурната теория и практика. Варна, „Студио Ирида”. 135 с.
За Речник на българский язик от Найден Геров, отразяващ богатството на народния дух. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 71-72.
Паремии – зеркало культурных традиций. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, № 1, с. 147-150.
Етнокултурни взаимодействия. Велико Търново, „Фабер”, 2005. 192 с.
Reflections of social stereotypes in modern Bulgarian and English phraseology. – Езиков свят, 2008, № 6, с. 22-29.
Flüche, Verwünschungen und Schimpfwörter im Bulgarischen. – Die Slawischen Sprachen. Band 32. München, 1993, pp. 55-76.
Ekwiwalencja frazeologizmów polskich i bułgarskich pochodzących z mitologii, historii i literatury. – In: Dziedzictwo i teraźniejszość. Polsko-europejski dialog kultur. Kielce, Instytut Filologii Polskiej Uniwersytetu Humanistyczno-Przyrodniczego Jana Kochanowskiego, 2009, s. 139-149.
Międzynarodowe stereotypy narodowości: na podstawie frazeologizmów polskich i bułgarskich. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1994, № 7, s. 55-69.
Some semantic aspects of the comparative phraseological units with a zoo-component in English and Bulgarian. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 241-244.
A Contrastive Approach to Studying English and Bulgarian Proverbs about Knowledge as Cultural Texts. − In: Proceedings of the Fifth Fulbright Conference of the Bulgarian-American Commission for Educational Exchange. Sofia, 2002, pp. 277-287.
Birth and Fate: An Ethnolinguistic Analysis of some Bulgarian Idioms. – In: Proceedings of the 9th Biennal Conference on Balkan and South Slavic Linguistics, Literature, and Folklore. Indiana University Bloomington, Indiana, 79 April 1994. Indiana Slavic Studies. Vol. 7. 1994, pp. 255-260.
Stereotyp Cygana we frazeologii bułgarskiej. – В: Съкровище словесьное. Studia slawistyczne ofiarowane prof. Jerzemu Ruskowi na 70 urodziny. Kraków, 2000, s. 189-194.
O językowym odzwierciedleniu poczucia wolności (Na przykładzie bułgarskich frazeologizmów). – In: Beitrage der europäischen slavistischen Linguistik (POLYSLAV). Bd. 1. München, 1998, рр. 173-177.
Един испански художествен образ на българската ракия (или за гроздовата и хомосексуализма). – В: Ракията на българина. Русе, „Лени Ан”, 2005, с. 141-148.