Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
За някои местоименни проблеми при превода между българския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 135-138.
За стилистичната функция на въпросителното местоимение какъв. – Език и литература, 1981, № 1, 89-92.
Черти от семантичната характеристика на българските лични местоимения. – Език и литература, 1983, № 5, с. 62-71.
Апроксимативът няколко с неговите преводни еквиваленти в руския и в португалския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 3. с. 5-10.
Социолингвистични и психолингвистични особености на апроксимативния квантификатор няколко. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 306-309.
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните местоимения. – Българска реч, 2003, № 2, с. 28-30.
Местоименни средства за анафорична номинация. – Език и литература, 1988, № 5, с. 98-110.
Думите-заместители в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 410-417.
Специфика на антонимните отношения при местоименните думи в съвременния български език. – Български език, 1990, № 2, с. 121-128.
Преглед на местоименията в езика на Иван Богоров. – Български език, 1990, № 5, с. 412-424.
Употреба на възвратното притежателно местоимение. – Език и литература, 1971, № 3, с. 58-64.
Руските неопределителни местоимения и наречия от типа -то, -нибудь (-либо), ... ни было и техните еквиваленти в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 442-451.
Неопределителното местоимение един – семантика и контекст. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 154-159.
Система притяжательных местоимений во французском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 78-87.
Функции на лексемата то в съвременния български език. – Български език, 1980, № 3, с. 230-235.
Местоименията в турския и българския език. Дисерт. София, 1983. 282 с.
Наблюдения и разсъждения върху семантиката и функционирането на показателното местоимение този/тоя в съвременния български книжовен език. – Български език, 1974, № 6, с. 539-545.
Наблюдения върху семантиката на личните местоимения в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 6, с. 31-37.
Показателните местоимения за лица в стиловете на българския език. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 124-139.
Устойчиви съчетания с компонент местоименна форма в българския език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 341-347.
Фрагменти от българската неофициална картина на света, фиксирана чрез местоимения. – Тр. ВТУ, XXXIV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 131-138.
Местоименията като евфемизми. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 89-94.
Основни функции на руските и българските отрицателни местоимения от стилистично-прагматично гледище. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 14-22.
Стилистични особености в употребата на българското местоимение нещо и неговите руски съответствия. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 34-40.
Лексико-семантические особености группы определительных местоимений весь, каждый, всякий, любой в плане сопоставления с болгарским языком. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІ, 1967, № 1, с. 469-492.
Къси форми на личните местоимения. – Език и литература, 1949-1950, № 4, с. 321-327.
Типологични паралели на притежателните местоимения в испанския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 5-12.
Семантика на въпросителните местоименни думи в съвременния български книжовен език във връзка с категорията определеност / неопределеност. – Изв. на ИБЕ, XXV, 1983, с. 147-178.
Грамматико-лексическое поле и типовое значение заместителей (на материале указательных местоимений болгарского языка). – Советское славяноведение, 1980, № 3, с. 67-78.
За функционирането на неопределителни местоимения, омонимни на въпросителните местоимения, в славянските езици (с оглед и към старобългарския език). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, 21-33.
За една българско-руска успоредица на местоименията. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1958, с. 73-78.
Неопределителни местоимения в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 73-79.
Интензифициращите местоимения в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 181-189.
Прагматична оценка в семантиката на българските местоимения. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 246-251.
За едно особено значение на местоимението все. – Български език, 1977, № 1, с. 55-57.
Система указательных местоимений в белорусском и болгарском языках. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 54-62.
Българските неопределителни местоимения в когнитивно-прагматичен аспект. – Български език и литература, 1999, № 2-3, с. 18-22.
За употребата на някой и някакъв в именната фраза. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 29-37.
Неопределителните местоименни думи и тяхното представяне в българските речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98, София, „Доис”, 2000, с. 297-303.
Семантика и прагматика на българските неопределителни местоимения. София, „Сема РШ”, 2002. 136 с.
Семантика и функциониране на неопределителните местоимения в българския език. Дисерт. София, 1999. 205 с.
Функциониране на неопределителните местоимения от реда еди-. – Български език и литература, 1999, № 5, с. 3-12.
Глаголи с местоименни корени в българския език (към въпроса за характера на местоименията като част на речта). – Год. СУ. Филолог. фак., LІХ, 1965, № 2, с. 467-487.
За клитиките се и си и лексикографското им представяне. – Български език, 2010, № 4, с. 51-57.
Местоименията като лексикографски проблем. Лични местоимения. Показателни местоимения. – Език и литература, 1978, № 4, с. 113-119.
Местоименията като лексикографски проблем. Притежателни местоимения. Въпросителни местоимения. – Език и литература, 1979, № 2, с. 107-112.
Семантико-синтактична характеристика на показателното местоимение такъв. – Език и литература, 1977, № 6, с. 74-77.
Личните местоимения в английски и български според признака на субективната оценка и общесвените отношения. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 180-190.
Функционално-семантични особености на местоименията и местоименните наречия, образувани с частицата еди-. – Български език, 1980, № 5, с. 428-432.
Именителни форми за лични местоимения в българската възрожденска книжнина. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 105-122.
Неопределителното местоимение няколко и неговите количествени характеристики в разговорния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 162-164.
Социолингвистични аспекти на неопределителния детерминатор някакъв. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 206-209.
За функционалните еквиваленти на отрицателните местоимения. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 41-45.
Опит за изясняване произхода и значението на българските неопределителни местоимения и наречия, образувани с еди... – Български език, 1995, № 5-6, с. 504-506.
Местоименията като евфемизми в балканските езици. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 393-399.
Показателните местоимения в съвременния български книжовен език. Семантика и употреба. Дисерт. София, 1998. 262 с.
Некоторые особенности употребления неопределенных местоимений в болгарском и русском языках (сравнительный анализ). – Славяноведение, 2000, № 5, с. 80-85.
Zum Semantik der Pronomina. Die Indefinitpronomina im Bulgarischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1972, № 1, рр. 89-97.