Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Към въпроса за немските думи (заемки) в българския език. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 82-91.
За две немски думи в сладкарството. – Български език, 1970, № 5, с. 464-465.
За влиянието на немски език върху българската медицинска терминология. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 189-197.
Няколко немски заемки в западните български говори. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 401-403.
Няколко пояснителни бележки за произхода на немските заемки ланга ‘вид краставица’ и шлифер ‘дълга връхна дреха’ в българската професионална терминология. – Български език, 2004, № 4, с. 79-82.
Още веднъж за ролята на чешкото посредничество при заемането на немски термини в българските професионални говори. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 285-294.
Структурно-семантични особености на немските термини – сложни съществителни с оглед превода им на български език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 60-66.
„Звуковата чуждост” на заемките в българския език. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 581-593.
Декомпозицията като похват при заемането на немски сложни думи. – Съпоставително езикознание, 1999, № 1, с. 26-33.
Етимологичен и лексикосемантичен речник на немските словни елементи в българския език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., ХСVІІ-ХСVІІІ, 2008, с. 111-164.
За етимологичните дублети кепър и кемпфер. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 34-36.
За названията на различните видове вурст. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 48-52.
Неадекватни немски заемки в румънския и българския език. – Филология, 1983, № 12-13, с. 39-45.
Немски абревиатури в българския език. – Български език, 1981, № 1, с. 63-65.
Немски, нидерландски и скандинавски заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 181-189.
Структурни и семантични проблеми при заемките от немски език в синхронен аспект. – Филология, 1979, № 4, с. 33-42.
Структурни и семантични проблеми при заемките от немски език в синхронен аспект. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 216-226.
Die Neologismen deutscher Herkunft im Bulgarischen. – Muttersprache, 2006, № 3, рр. 249-256.
Zur Erforschung der deutschen Lehnwörter im Bulgarichen. – In: Vom Nutzen der Bibliotheken und ihrer Bestände. Friedhilde Krause zum 60. Geburtstag. Berlin, 1988, pp. 49-51.
Deutsches Lehngut im Bulgarischen. – In: Südosteuropa Studien. Heft 43. München, 1990, pp. 41-61.
Deutsche Lehnwörter in der Sprache der bulgarischen Tischler. – Zeitschrift für Slawistik, 1964, № 1, pp. 61-81.
Zum deutschen Spracheinfluss auf bulgarische Berufssprachen. – Wiss. Zeitschrift der Humboldt-Universität, 1967, № 5, pp. 727-729.
Kurzwörter unter den deutschen Entlehnungen im Bulgarischen. – In: Deutsch und Bulgarisch im Kontrast. Hildesheim, 2000, pp. 165-183.
Österreichisches Wortgut in der bulgarischen Gegenwartssprache. – In: Archiv für bulgarische Philologie. Band 3. Studia linguistica. Sofia, Univ. St. Kliment Ochridski, 1999, pp. 133-139.
Deutsche Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. Phonetisch-phonologische und morphologische Besonderheiten. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 1998. 390 р.
Die Germanismen in der bulgarischen Sprache. – Muttersprache, 1999, № 1, pp. 54-59.
Unser Stangist hat die Goldmedaille gewonnen: Scheinentlehnungen aus dem Deutschen ins Bulgarische. – Sprachreport, 1998, № 1, pp. 12-13.