Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Славянските езикови контакти в сферата на корпоративните социолекти (върху материал от българския, чешкия, полския, руския, сръбския и хърватския жаргон). – Slavia, 1994, № 1, s. 53-59.
Наблюдения върху образуването на технически термини в полски, руски и български език. – Български език, 1966, № 2, с. 152-157.
Още веднъж за темпоралността и девербативните названия за лица в български и полски език. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 2. Temporalność. Warszawa, 1985, s. 127-142.
Глаголи с валентност период в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 17-25.
Пердуративните глаголи в българския и полския език – семантика и валентност. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, 1991, XIX, Филологии, № 1, с. 85-91.
Темпорални валентности на глаголите в българския и полския език. Дисерт. София, 1992. 203 с.
Думата вино като етнокултурен ключ в европейските езици (върху материали от български, полски, руски, английски, и френски). – В: Виното в етнокултурата и литературата. Шумен, УИ „Св. Константин Преславски”, 2002, с. 270-285.
Оказионализмите в заглавията на български и полски публицистични материали. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 307-314.
Български и полски фразеологични единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс. – Проглас, 2006, № 1, с. 33-56.
Познавателният потенциал на българските и полски фразеологични единици с лексикален компонент дявол. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 98-104.
Фразеологични единици, свързани с християнството. Българско-полски паралели. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 160 с.
Гостоприемството в полската и в българската лексика и фразеология. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 87-96.
Норми на морално поведение и народен етикет, отразени в българските, полските и руските пословици. – Български фолклор, 1986, № 4, с. 32-38.
Модел и алгоритъм за определяне на семантичната структура на локативни наименования в български, полски и руски език. – Год. ТУ, XLVІІІ, 1995, № 4, с. 315-322.
Опит за семантичен анализ на еднокоренна глаголна лексика в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 93-98.
Оценъчни фразеологични единици в български, новогръцки и полски език. Дисерт. София, 2003. 241 с.
За словообразователната и семантичната структура на наречията с компонент без- (bez-) в български и някои успоредици в полски език. – В: Славистични проучвания. София, Наука и изкуство”, 1978, с. 21-34.
Двойната актуализация на фразеологизмите в поезията на Николай Кънчев и техники в превода им на полски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 389-394.
На паркета не само се танцува (икономическата лексика в българския и полския език). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 96-99.
Фразеологизмите в съвременната българска поезия (и преводите им на полски език). Дисерт. София, 2009.
За някои по-особени случаи при изразяване на количество (върху материал от българския и полския език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 81-86.
Моноафиксални антоними в българския и полския език (словообразувателен паралел). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХL, 2002, № 1, с. 361-371.
К вопросу об экспресивно окрашенных названиях лиц в славянских языках. (На материале болгарского, польского и русского языков). – В: Исследования по эстетике слова и стилистике художественной литературы. Ленинград, Ленинградский университет, 1964, с. 110-122.
Семантика на българския глагол мечтая и полския marzyć. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 463- 470.
Семантико-синтактични особености на глаголите от типа обичам, lubić и kochać в полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 123-131.
Семантични особености на предиката харесвам в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 99-106.
О формировании признаковой базы компонентов-анимализмов в устойчивых сравнениях польского и болгарского языков. – В: Идеографический и историко-этимологический анализ славянской фразеологии. Тезисы докладов международного Симозиума. Псков, ПГПИ, 1994, с. 47-49.
Устойчивые сравнения одного фразео-семантического поля в болгарском, польском, русском, сербо-хорватском, словацком и чешском языках. – Rozprawy Komisji Językowej, 1994, T. 20, s. 25-42.
Лінгвокультурологічний аналіз квантитативних концептів у різномовному відбитті (на матеріалі української, російської, польської, білоруської, болгарської фразеологічних систем). – В: Наукові записки Кіровоградського державного педагогічного університету імені Володимира Винниченка. Збірник наукових праць. Вип. 80. Філологічні науки. Кіровоград, 2008, с. 184-194.
Классификация русско-польско-болгарских межъязыковых омонимов гомогенного типа. – В: Наука і сучасність. Серія: Педагогіка. Філологія. Збірник наукових праць. Т. 51. Київ, НПУ, 2005, с. 159-165.
Емоции и манталитет. (Върху материал от български и полски фразеологизми за емоции). – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 45-72.
Когнитивни аспекти на вербализацията на емоциите. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 25-33.
Пространството във фразеологизмите за емоции (към проблема за езиковата картина на света). – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 23-29.
За мълчанието в полски и български. Лексикално-семантичен етюд. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 116-125.
Лексико-синтактични средства за изразяване на възможност в разговорния стил на съвременния български, руски и полски език. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 5-12.
Фразеологизмы, выражающие различные формы отношений к людям, в русском, болгарском и польском языках. – Филологические науки, 1994, № 4, с. 70-76.
Пуризм – положительные и отрицательные моменты. – В: Русский язык: история и современность: межвузовский сборник научных трудов. Москва, 1995.
За семантичната категория количество и нейното изразяване в български и полски. – В: Българско-полски граматични студии. София, АИ „Марин Дринов”, 2004, с. 47-61.
Метафората и метонимията при изразяване на количествени значения в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 195-200.
Метафорични съчетания, фразеологизми и фразеологизирани конструкции с количествено значение (върху материал от български, руски и полски). – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 80-96.
Българско-полска съпоставителна граматика. т. III. Семантичните категории количество и степен. София, АИ „Марин Дринов”, 1994. 344 с.
Еще раз об эквивалентности паремий разных языков. – Rossica Olomucensia, 2008, č. 2, s. 363-367.
За някои конотативни значения на българските и полските устойчиви сравнения с компонент названия на домашни животни. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 455-462.
„Обратна връзка” при един вид полско-български апроксимати. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 227-229.
Апроксимация и диалектология. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 84-87.
Българско-полски апроксимати. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 88-92.
За един вид апроксимация в български и полски език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 51-57.
Методът на компонентен анализ и глаголите за зрително възприятие в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 1, с. 48-67.
Семантични и структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 392-397.
Семантично-структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 42-44.
Абстрактна политическа лексика в съвременния български и полски език. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 272-274.
Езиковият образ на истината и лъжата в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 437-440.
Концептуализация на паметта и спомените в българския и полския език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 113-118.
Специфика в синтагматиката на глаголите за възприятие в български и полски език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 18-22.
Езиковата картина на човека и стереотипите на животните в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 187-189.
Езиковата картина на любовта в българския и полския език. – В: Как с думи се правят светове. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 322-328.
Неопределителни местоимения в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 73-79.
Сравнителни наблюдения върху употребата на неопределителни думи в български и полски. Дисерт. София, 1988. 183 с.
Арабски думи в полския, в румънския и в българския език и пътищата за проникването им. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Турски думи в полския, румънския и българския език. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 72-79.
Към въпроса за връзката между образа и значението при възникването на фразеологизмите (върху материал от български, руски, чешки, полски и френски език). – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 163-172.
Фразеологизми с компонент дявол в българския, руския, чешкия, полския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1983, № 3, с. 26-34.
Съпоставителна семантика и обучението по български език. – В: В помощ на преподаването по български език на чуждестранни студенти. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1988, с. 144-153.
Лексикални и семантични паралели между български и полски глаголи за зрително възприятие. – In: Kategorije werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 99-105.
Предлог do (до) в польском, русском и болгарском языках. – Сьпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 97-108.
Семантични аспекти на фразеологизмите с компонент название на храна и облекло (върху материали от българския, полския и литовския език). Дисерт. София, 1998. 219 с.
Някои бележки за валентността на глаголите със значение ‘получавам информация’ в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 3, с. 66-75.
Структурно-семантична характеристика на глаголите, образувани от съществителни имена (по материали от български и полски език). – Бюлетин, 1976, № 2, с. 170-180.
Полските глаголи за движение с представки od-, wy-, po- и техните български съответствия. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 149-169.
Полско-български фразеологизми с компоненти – соматизми. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 178-183.
Закостенели именни падежни форми, функциониращи като наречия, в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 3, с. 33-39.
Полско-български лексикални успоредици. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 89-97.
Природные силы в русских, польских и болгарских паремиях. – Славистика II. 2003, с. 85-88.
Метафоризация на бизнеса в българския и полския език. – Славянски диалози, 2005, № 1, с. 96-103.
Деятелни имена от мъжки род със суфикс -ач (-acz) и -ник (-nik) в съвременния български и полски език. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 171-175.
Фразеологични единици в българския и полския език, свързани с християнството. Дисерт. София, 2006.
Опит за класификация на по-важните екзоними в славянските езици (български, руски, полски, чешки, сърбохърватски). – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 5-12.
О выражении темпоральной характеристики средствами двух языковых уровней в польском и болгарском языках. – Советское славяноведение, 1989, № 5, с. 60-66.
За итеративните глаголи в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІХ, 1991, № 1, с. 99-106.
Българско-полски лексикални паралели. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 241-249.
За съставните наименования в българския и полския език с етноними в състава си. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 347-354.
За едно символно действие и концептуализацията на неговите производни в български, руски и полски език. – In: Z malą ojczyzną w sercu. Księga pamiątkowa dedykowana Profesorowi Tadeuszowi Zdancewiczowi. Poznań, 2005.
Zu einigen Besonderheiten der belorussischen Phraseologie im Vergleich zur russischen, bulgarischen und polnischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1991, № 2, рр. 271-281.
O strukturze semantycznej nazw zbiorowych w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. III. Ilość. Gradacja. Osoba. Warszawa, 1989, s. 59-66.
Portret kobiety – żony w przysłowiach bułgarskich, słoweńskich i polskich. – В: Българистични проучвания. Т. 3. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 279-285.
Werbalne wykładniki leksykalne relacji temporalnych w językach polskim i bułgarskim. – In: Prace Slawistyczne. Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. І. Wrocław etc., 1986, s. 83-91.
Związki frazeologiczne w utworze I. Petrova „Четиринадесет целувки” i ich ekwiwalеnty w przekładach polskich. – Prace Filologiczne, 1994, T. 39, s. 133-146.
Typologia aproksymatów (na przykładzie języka polslkego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 7 (358), s. 135-160.
Lexical Database of the Experimental Bulgarian-Polish Online Dictionary. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 36-47.
Classifiers and Digital Dictionaries. – In: Études Cognitives. Vol. 9. Warszawa, SOW, 2009, pp. 117-132.
Towards a Unification of the Classifiers in Dictionary Entry. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 48-58.
Bulgarian-Polish online Dictionary – Design and Development. – In: Innovative Solutions for Lexical Entry Content in Slavic Lexicography. Violetta Koseska-Toszewa, Ludmila Dimitrova, Roman Roszko (eds.). Warsaw, SOW, 2009, pp. 76-88.
Frazeologizmy z liczebnikami w języku polskim i bułgarskim. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 1. Wrocław etc., 1982, s. 149-156.
Kategorie słowotwórcze czasowników denominalnych we współczesnym języku polskim i bułgarskim. – Бюлетин, 1976, № 3, с. 35-47.
Aproksymaty – wyrazy różnych języków o podobnej formie a odmiennym znaczeniu (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Rocznik Slawistyczny, XLV, 1985, № 1, s. 45-50.
Aproksymaty polsko-bułgarskie współnego pochodzenia. – In: Dzieje Słowian w świetle leksyki. Pamięci Profesora Franciszka Sławskiego. Kraków, Wydawnictwo Uniwersytetu Jagiellońskiego, 2002, s. 405-406.
O jednej z kategorii aproksymatów języka polskiego i bułgarskiego. – In: Slawistyczne studia językoznawcze. Wrocław etc., 1987, s. 163-165.
Kategoria przypadka semantycznego (na materiale języka polskiego, bułgarskiego i serbsko-chorwackiego). – In: Studia konfrontatywne polsko-południowosłowiańskie. Wrocław etc., 1984, s. 11-38.
Uwagi o zakresie informacji gramatycznej w słowniku dwujęzycznym (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 67-78.
Z semantyki i składni czasowników bułgarskich i polskich: bg. iskam – pol. chcieć. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 31-44.
Ze studiów nad semantyką i składnią czasowników bułgarsklch i polskich. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 129-135.
Problemy konfrontatywnego opisu czasowników bułgarskich i polskich na płaszczyźnie semantycznej i syntaktycznej. – In: Problemy teoretyczno-metodologiczne badań konfrontatywnych języków słowiańskich. Warszawa, SOW, 1991, s. 79-90.
Sеmаntyka i konfrontacja językowa (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 339-346.
O bułgarskim nikoga i jego polskim odpowiedniku. – In: Prace Slawistyczne. Paralele w rozwoju słownictwa języków słowiańskich. Wrocław, 1989, s. 171-179.
Some Problems in Multilingual Digital Dictionaries. – In: Études Cognitives. Vol. 8. Warszawa, SOW, 2008, pp. 237-254.
Kategoria ilości i jej wyrażanie w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 3. Ilość. Gradacja. Osoba. Wrocław, „Ossolineum”, 1989, s. 24-44.
Problem wzajemnego stosunku kategorii ilości i okresloności we frazie werbalnej w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 2. Wrocław, „Ossolineum”, 1987, s. 193-203.
Zur Problemen der semantisch-strukturellen Äquivalenz deutscher verbaler Phraseologismen im Bulgarischen, Polnischen, Russischen, Slowakischen und Tschechischen. – Wiss. Zeitschrift der Päd. Hochschule, 1982, № 20, рр. 169-177.
Metafory potoczne we współczesnym słownictwie komputerowym polskim i bułgarskim. – In: Potoczność i zachowania językowe Polaków. Lublin, UMCS, 2007, s. 101-107.
On Semantic Derivation of Lexical Units. – In: Études Cognitives. Vol. 7. Warszawa, SOW, 2006, pp. 155-161.
Informacja gramatyczna w dwujęzycznym słowniku frazeologicznym (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 93-100.
From the Works on the Bulgarian-Polish Dictionary of Verbo-Nominal Analitycal Constructions. – In: Études Cognitives. Vol 9. Warszawa, SOW, 2009, pp. 223-232.
Ekwiwalencja frazeologizmów polskich i bułgarskich pochodzących z mitologii, historii i literatury. – In: Dziedzictwo i teraźniejszość. Polsko-europejski dialog kultur. Kielce, Instytut Filologii Polskiej Uniwersytetu Humanistyczno-Przyrodniczego Jana Kochanowskiego, 2009, s. 139-149.
Międzynarodowe stereotypy narodowości: na podstawie frazeologizmów polskich i bułgarskich. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1994, № 7, s. 55-69.
Polskie i bułgarskie frazeologizmy somatyczne zawierające component ‘krew’. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1992, № 6, s. 175-184.
Aktuelle Wortbildung in der Slavia. Kongruenzen und Differenzen. – In: Sprachwandel in der Slavia. Teil 1. Die slavischen Sprachen an der Schwelle zum 21. Jahrhundert. Ein Internationales Handbuch. Hrsg. Lew N. Zybatow. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2000, pp. 41-63.
Budowa i znaczenie czasowników ekspresywnych we wspołczesnym języku bułgarskim i polskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 107-111.
Z badań porównawczych polsko-bułgarsko-rosyjskich: frazeologizmy z komponentem głowa w znaczeniu ‘siedlisko rozumu, myśli’. – In: Studia Rossica. Warszawa, 1998, s. 251-257.
Deminutywa w języku publicystyki i w języku mówionym (polsko-bułgarska analiza porównawcza). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 219-226.
Bułgarskie rzeczowniki odsłowne na -нe, -ниe w porównaniu z polskimi. – In: Studia z językoznawstwa słowiańskiego. Prace Instytutu Filologii Słowiańskiej Uniwersytetu Jagiellońskiego, Т. 14. Kraków, 1995, s. 185-189.
Frazeologizmy – zwerbalizowane gesty w polskim i bułgarskim. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 375-382.
Z problematyki czasowników ekspresywnych w języku bułgarskim i polskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 125-128.
Czy współczesne języki słowiańskie ulegają anglicyzacji? (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 96-101.
Някои моменти от развитието на словообразувателната система на новобългарския книжовен език в съпоставка с полски. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 79-88.