Toggle navigation
Синоними
Антоними
Фразеологизми
Неологизми
Библиография
(current)
Библиография
Разширено Търсене
Период на издаването – всички
I - до 1970
II от 1971 до 1989
III след 1990
Тип на публикацията – всички
сборник
статия в сборник
статия в периодика
дисертация
монография
рецензия за речник
помагало
учебник
глава в монография
увод в речник
библиография
рецензия
Година на издаване
Търсене
Изчисти
Търсене на автор по първа буква
А
Б
В
Г
Д
Е
Ж
З
И
Й
К
Л
М
Н
О
П
Р
С
Т
У
Ф
Х
Ц
Ч
Ш
Щ
Ю
Я
Търсене на ключова дума по първа буква
А
Б
В
Г
Д
Е
Ж
З
И
Й
К
Л
М
Н
О
П
Р
С
Т
У
Ф
Х
Ц
Ч
Ш
Щ
Ю
Я
Библиографски записи
Грижите на академик Стефан Младенов за проучването и устройството на българския книжовен език. – Български език, 1956, № 1, с. 19-26.
Д-р Иван Богоров и българският книжовен език. – Български журналист, 1970, № 12, с. 15-17.
Езикът на Паисиевата История славеноболгарская и началото на новобългарския език. – Български език, 1962, № 6, с. 481-490.
Иван Вазов – певец, строител и майстор на родния език. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 3-28.
Към по-пълно проучване езика на Ив. Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 3-7.
Фотиновият триезичен речник. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 5-16.
За съкровената любов на Найден Геров към българския език. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София. АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 9-10.
Богат и многостранен творчески път. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 9-14.
Акад. Александър Теодоров-Балан като изследовател на художествената (естетическата) функция на българския език. – Български език, 2009, Приложение, с. 35-42.
Геровската традиция в българската лексикография на ХХ век. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 29-32.
Етнолингвистични и етнокултурни приноси в българистичните книги на академик Николай Себастиянович Державин. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 221-229.
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 76-88.
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 27-35.
Речникът на Тодор Коджов и някои проблеми, свързани със заемането на чуждите думи в българския език от епохата на Възраждането. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 51-66.
Професор Русин Русинов и приносът му в българската лексикология. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 65-67.
Проф. Ст. Стойков и българската лексикология и лексикография. – Български език, 1970, № 1, с. 57-58.
Приносьт на Неофит Рилски за сьвременната българска диалектна лексикография. – Български език, 1989, № 6, с. 501-506.
Личното творчество на българските писатели като източник за Български диалектен речник. – Български език, 1990, № 2, с. 173-178.
Николай Райнов – строител на родната реч. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 202-213.
И. И. Срезневский и начало болгарской лексикографии. – Учен. зап. Тартуского университета, вып. 573. Из истории славяноведения в России. Труды по русской и славянской филолгии. 1981, с. 46-74.
И. И. Срезневски и началото на българската лексикография. – В: Венедиктов, Григорий. Българистични студии. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 105-129.
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – Славяноведение, 1997, № 4, с. 34-40.
Найден Геров и руските слависти в началната история на българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, 2002, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 28-36.
О Найдене Герове и его „Словаре болгарского языка”. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 5-9.
О нескольких Балановых словах. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 94-103.
Проблемата за т.нар. чужди думи през погледа на Ст. Младенов и на Л. Андрейчин. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 56-60.
Речник на българский език (1895-1904) от Найден Геров и Српски рjечник (1818) от Вук Караджич. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 23-24.
Строители и строителство на новобългарския книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002. 271 с.
Найден Геров като строител на новобългарския книжовен език. – Български език, 1983, № 4, с. 305-310.
Димитър Найденов за езика на периодичния печат. – Език и литература, 1986, № 1, с. 84-87.
Словарь Н. Герова как явление культуры. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 10-13.
Лексикографската дейност на акад. Ст. Младенов. – Български език, 1981, № 1, с. 75-76.
Лексикографската дейност на Ст. Младенов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 156-158.
Речникът на съчиненията на Поп Пейо и Речник на блъгарский язик от Н. Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 142-146.
Мария Филипова-Байрова. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 35-38.
Из нашето лексикографско наследство (Речникът на Кузман Шапкарев). – Български език, 1989, № 4, с. 349-355
Лексикографският принос на Ян Вагнер в културното сътрудничество между чехи и българи. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 52-56.
Особености на лексикографското описание в речника на Найден Геров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 53-58.
Структура на речниковата статия в речника на Найден Геров (в съпоставка със съвременната лексикографска практика). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 135-141.
Иван Вазов и Пенчо Славейков в изграждането на българския литературен език. – Език и литература, 1950-1951, № 3, с. 189-197.
Александър Теодоров-Балан като проводник на чешко влияние в българския език. – Slavia, 1983, № 3-4, s. 317-321.
Пред чистия извор на родната реч. (За Речник на българския език на Найден Геров). – Литературен фронт, № 42, 20.Х.1960.
Доц. д-р Юлия Балтова (Опит за творчески портрет). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 5-13.
Тълковният речник на Найден Геров – източник на сведения за музикалния бит на българите. – Изв. Инст. за музика, ХV, 1970, с. 261-303.
Приносът на Александър Теодоров-Балан към българската лексикография. – Български език, 2009, Приложение, с. 28-35.
Приносът на чл.-кор. проф. Любомир Андрейчин към българската лексикография. – Български език, 2010, Приложение, с. 64-69.
Ст. н. с. I ст. Сийка Спасова-Михайлова на 85 години. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 56-59.
Стефан Младенов. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 21-28.
Стоян Романски. – В: Строители и ревнители на родния език (пантеон). София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 313-318.
Стоян Романски. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 28-31.
Речникът на Найден Геров – източник за обогатяване на съвременния български език. – В: Епископ-Константинови четения. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 153-159.
Някои наблюдения върху фолклорния материал в речниците на Найден Геров и Владимир Дал. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 249-255.
Българско-гръцкият словар на Неофит Рилски – важно свидетелство за развойните тенденции в лексиката на новобългарския език през втората и третата четвърт на миналия век. – Език и литература, 1986, № 2, с. 31-37.
Константин Иречек за началото на българската лексикография: (Приносът на Неофит Рилски). – Български език, 1986, № 2, с. 131-137.
Кратко описание на ръкописния българско-гръцки речник от Захари Христодулов. – Български език, 1965, № 4-5, с. 408-412.
Лексикографският принос на Нестор Марков. – Български език, 1983, № 4, с. 345-350.
Лексикографското наследство на Любен Каравелов. – В: Любен Каравелов. Сборник по случай 150 години от раждането му. София, БАН, 1990, с. 190-198.
Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 1986, № 5, с 404-409.
Първи прояви на речниковото дело у нас през Възраждането – Речник на чуждите думи от Тодор Хрулев, 1863 г. – Български език, 1980, № 1, с. 64-68.
Ръкописният речник Български географически названия на различни местности в Македония от Кузман Шапкарев. – Македонски преглед, 1999, № 2, с. 93-98.
Словарь болгарского языка А. Дювернуа – первый болгарско-русский словарь. – Болгарская русистика, 1976, № 2, с. 35-38.
Фразеологично новаторство в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 553-558.
Ал. Дювернуа и българската лексикография. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 467-473.
Ал. Дювернуа и първият български тълковен речник. – Български език и литература, 1969, № 2, 61-62.
Българският речник на Ал. Дювернуа. – Изв. на ИБЕ, ХХІ, 1972, с. 113-150.
Българският речник на Александър Дювернуа. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 153-155.
Българското речниково градиво в Словарь шести славянскихъ языковъ (русского с церковнославянскимъ, болгарского, сербского, чешского и польского) (1885) от Франц Миклошич. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 13-17.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 2003, № 2-3, с. 64-68.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 15-21.
Неофит Рилски – основоположник на българската лексикография. – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 76-127.
Неофит Рилски и Найден Геров в историята на българската лексикография. – Български език, 1995, № 1-2, с. 3-8.
Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. – Македонски преглед, 1996, № 2, с. 101-110.
Приносът на Александър Л. Дювернуа за лексикографското описание на българския език. – В: Из историята на руската езиковедска българистика през XIX век. (Приложение към сп. Български език.). София, „Емас”, 2008, с. 137-151.
Пътят на Найден Геров в българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 13-21.
Речникът в творческия път на П. Р. Славейков. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 342-349.
Родолюбието в един възрожденски речник. – Български език, 1973, № 6, с. 538-545.
Стефан Илчев – лексикограф по призвание (1898-1983). – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 31-35.
Сто години от публикуването на първия том от Речник на блъгарски язик. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 66-69.
Творческият път на Стефан Илчев – от поезията до лексикографията. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 4-14.
Триезичният ръкописен речник на Константин Фотинов – свидетелство за езиковите и културни контакти на българите от миналия век. – Списание на БАН, 1996, №. 4, с. 8-11.
Кети Ничева и история и этимология болгарских фразеологизмов. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 17-25.
П. Р. Славейков като лексикограф. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 327-344.
Приносът на Ст. Стойков за изследването на българската лингвистична терминология. – Български език, 1989, № 4, с.363-365.
„Речник на личните и фамилни имена у българите” от Стефан Илчев – класически труд в българската лексикография. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 139-143.
Заслугата на Найден Геров за възможностите за изследване на динамиката в значенията на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 92-98.
Принос кьм българския речник: (По случай 155 години от рождението и 80 години от смъртта на Кузман Шапкарев). – Български език, 1990, № 2, с. 171-173.
Приносът на чл.-кор. проф. Дора Иванова-Мирчева в развитието на българската лексикология и лексикография. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 9-13.
Иван Вазов като образцов ревнител за български език и слог. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 270-296.
Българският възрожденец Пенчо Радов и неговият Краткий турско-болгарский речник и разговорник. – Български език, 1966, № 4, с. 379-384.
НАЙДЕН ГЕРОВ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА И КУЛТУРА. Материали от Националната конференция с международно участие, София, 13-15 ноември 2000.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 302 с.
Към въпроса за обогатяването на книжовната лексика у Неофит Рилски. – Български език, 1976, № 1-2, с. 131-133.
Марин Дринов за лексикографската теория и практика (по повод речниците на Ал. Дювернуа и Н. Геров). – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 143-150.
Марин Дринов – национална езикова личност. – В: Международен научен симпозиум, посветен на 170-годишнината от рождението на Марин Дринов, Панагюрище, 20-21.10.2008. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 165-175.
Сава Доброплодни – пръв строител на медицинската терминология. – Български език, 1988, № 1, с. 39-42.
Ана Арнаудова Спасова. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 60-63.
Езиковото дело на Н. Геров. – В: Съвременен български книжовен език. София, БАН, 1983, с. 83-87.
Найден Геров и неговият забележителен Речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 149-152.
Состав и особенности функционирования фразеологических единиц в публицистических произведениях Д. Благоева. Диссерт. Киев, 1984. 308 с.
Лексикографските трудове на Иван Богоров и Речникът на българския език от Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 147-152.
Лексикографските трудове на Иван Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 59-65.
Речниците на Иван Богоров. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 146-149.
Френско-българският речник на д-р Иван Богоров от 1869 год. – опит за обогатяване на българския книжовен език и за приобщаване към френската култура. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 59-60.
100 години Речник на българския език от Найден Геров. – Наука, 1995, № 3, с. 22-24.
Иван Вазов – строител на българската лексика. София, „Народна просвета”, 1985. 103 с.
Индивидуално словотворчество на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 16-20.
Речникът на Найден Геров като синонимен речник. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 69-70.
Славянская лексикографическая традиция и словарь Н. Герова. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 14-17.
Иван Богоров – первый болгарский пурист. – В: Лингвистика. Збiрник наукових праць. № 2 (20). Луганьск, ДЗ „ЛНУ імені Тараса Шевченка”, 2010, с. 30-34.
Българският писател и развитието на книжовния и художествения език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 464-482.
Речник на личните и фамилните имена у българите от Стефан Илчев. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 137-140.
Теоретичен анализ на лексикографските принципи на Българския тълковен речник от Стефан Младенов. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 285-349.
Пенчо Славейков и българският език. – Език и литература, 1966, № 2, с. 1-20.
Петко Р. Славейков и българският книжовен език. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 339-344.
Лингвистичната терминология в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Български език, 1981, № 4, с. 353-358.
Пуризмът на Богоров. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 547-552.
Емилиян Станев и българският език. – Родна реч, 1968, № 3, с. 23-24.
Иван Вазов и някои въпроси на българския книжовен език (По случай 60 години от смъртта му). – Български език, 1981, № 6, с. 487-495.
Из историята на Български тълковен речник с оглед към народните говори (1927-1951) от Ст. Младенов. – Списание на БАН, 1990, № 2, с. 23-33.
Найден Геров – болгарский Даль. – Филологические записки, 1996, № 6, с. 148-153.
Речник на блъгарский язык и неговият автор. – Читалище, 1993, № 3-4, с. 8-9.
За значението на Иван Вазов за историята на българския книжовен език. – Български език, 1971, № 6, с. 503-507.
Георги Бакалов и неговият руско-български речник. – Език и литература, 1966, № 5, с. 64-66.
Словесният образ на българската менталност в речника на Найден Геров. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 53.
Приносът на българските езиковеди в изграждането на книжовната лексика през XX век. Дисерт. София, 1994.
Отново за чуждите думи. Някои мисли, свързани с „чистаческата” дейност на Иван Богоров и т.нар. „пуризъм” в България. – Език и литература, 2007, № 3-4, с. 190-195.
Речникът на Найден Геров. – Български език, 1953, № 3, с. 223-242.
Речникът на Найден Геров. – Български език, 1954, № 1, с. 10-39.
Авторски неологизми в съвременната ни поезия. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 67-73.
Иван Богоров и чуждите думи в българския език. – Език и литература, 1946, № 2, с. 5-12-
Зара Генадиева-Мутафчиева. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 45-46.
Радослав Мутафчиев. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 43-44.
Найден Геров и неговите предшественици. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 269-275.
Приносът на проф. Л. Андрейчин в българската лексикология и лексикография. – Български език, 1976, № 1-2, с. 26-32.
Твоpческият път на Кристалина Чолакова „от класическите езици до лексикографията”. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 13-18.
Акад. Стефан Младенов и германските заемки. – Български език, 1982, № 3, с. 196-198.
Лексикални въпроси в трудовете на Любомир Милетич. – Български език, 1984, № 1, с. 14-21.
Dielo Antona Bernoláka a Najdena Gerova v kontexte dejin. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 843-847.
Znaczenie Iwana Wazowa w historii bułgarskiego języka literackiego. – In: Sprawozdania z posiedzeń Komisji Oddziału Krakowskiego PAN. Kraków, 1972, s. 417-419.
Към историята на българската лексикография (За додатака на Вук Караджич). – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 86-100.
Интернационализацията в миналото и днес (върху Речника на чуждите думи в българския език на Стефан Младенов). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 26-32.
×
Modal title