Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
О словообразовательной омонимии и полисемии суффиксальных дериватов в славянских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 221-230.
Формира ли се нов начин за образуване на думи в славянските езици? – In: Aktualne problemy komparatystyki słowiańskiej: teoria i metodologia badań lingwistycznych. Red. naukowa E. Koriakowcewa. Siedlce, 2010, s. 103-113.
О межславянском контактологическом атласе. – В: Русский язык как фактор стабильности государства и нравственного здоровья нации: труды и материалы второй Всероссийской научно-практической конференции. 30 сентября – 2 октября 2010 г. Часть 1. Тюмень, „Мандр и Ка”, 2010, с. 4-10.
Русизми и њихова обрада у речницима јужнословенских и западнословенских језика. – В: Славистика. Књ. ІІ. Београд, „Славистично друштво Србиjе”, 1998, с. 157-161.
Русизми у савременим јужнословенским и западнословенским књижевним језицима према квалификатору у лексикографским изворима. Дисерт. Београд, 2002. 851 с.
Увод у лексичку контактологију. Теорија адаптације русизама. Београд, „Фото Футура”, 2004. 364 с.
Мотивационни модели в славянската зоонимия. Дисерт. София, 2000. 202 с.
Ролята на традиционната народна култура за създаването и промените на названията на дивите животни (за някои славянски названия на жабата). – Съпоставително езикознание, 1999, № 4, с. 97-104.
Изследванията на общославянското лексикално богатство. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 50-55.
Финална употреба на предлога до в български език и нейните съответствия в западнославянските и балканските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 147-151.
Южнославянски лексически паралели. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 69-81.
Nomina agentis в съвременната българска машиностроителна терминология. (В сравнение с някои славянски езици). – Български език, 1969, № 4-5, с. 355-365.
За словообразувателната и лексикална интерпретация на някои интернационализми в славянските езици. – В: Международный научный симпозиум „Славянские языки и культуры в современном мире”. Труды и материалы. Москва, МГУ 24-26 марта 2009. Москва, 2009, с. 94-95.
О словообразовательной и лексической интерпретации некоторых интернационализмов в славянских языках. – В: Новые явления в славянском словообразовании: система и функционирование. Доклады ХІ Международной научной конференции Комиссии по славянскому словообразованию при Международном комитете славистов. Изд. Московского университета, 2010, с. 90-99.
Производните думи от категорията nоmina collectivа и техните словообразувателни парафрази (върху материали от някои славянски езици). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 200-208.
Процесите на глобализация и книжовноезиковите тенденции в словообразуването на славянските езици. – Списание на БАН, 2004, № 2, с. 7-13. 
За някои нови интерсемантизми в славянските езици. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 102-108.
Интернационални и национални елементи в речниковия състав (аспекти на калкирането в съвременните славянски езици). – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 133-140.
БЛАГОЕВА, Диана. Нови фразеологични калки в българския език (в съпоставка с други славянски езици). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 149-153.
Опыт сопоставления соматической фразеологии в славянских языках. – Труды Самарк. университета. Вопросы фразеологии, 1975, № 9, с. 157-162.
Към въпроса за сравнителното изследване на славянската лексика. – Български език, 1996, № 5, с. 22-24.
Насоки в сравнителното лексикално проучване на сродните езици. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 234-240.
Европрилагателни: възникване, строеж и правопис. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 157-161.
Инновации композитного типа в современных славянских языках. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Москва, РАН, 2002, с. 10-12.
Стандартизация на славянските езикови средства за европейска интеграция. – Герм. и бълг. в диалог, 2003, № 2, с. 123-132.
Евролингвистични иновации в славянските стандартни езици. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 122-131.
Езиковите средства за европейска интеграция – нов обект за стандартизационна активност. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 23-34.
Южнославянская картина мира и словообразование. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 33-46.
К семантической характеристике парных глаголов движения в литовском и славянских языках. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Сборник статей. Москва, 1993, с. 191-204.
О семантических особенностях парных глаголов движения в славянских и литовском языках. – В: Типологическое и сопоставительное изучение славянских и балканских языков. Тезисы докладов и сообщений межреспубликанской конференции. Москва, 1992, с. 7-8.
Общее и специфическое в процессах интернационализации в славянских литературных языках на современном этапе их развития. – В: Славянское языкознание. XII Международный съезд славистов. Краков, 1998 г. Доклады российской делегации. Москва, 1998, с. 521-535.
Порiвняльно-типологiчна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв на -ствува- (-ствова-). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 23. Львiв, 1981, с. 71-78.
Порiвняльно-типологiчна характеристика схiднослов’янських i болгарських дiєслiв, мотивованих словами iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львiв, 1980, с. 115-123.
Семантико-словотвiрна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 19. Львiв, 1979, с. 83-88.
Сравнительно-типологическая характеристика восточно-славянских и болгарских глаголов, мотивированных именными основами иноязычного произхождения. – В: Историко-филологически изследвания. Велико Търново, ВУ „Кирил и Методий”, 1983, с. 251-258.
Думите поща и пощальон в някои славянски езици и в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 697-702.
Няколко лексикални успоредици в славянските езици. – Български език, 1968, № 4-5, с. 417-420.
Глаголните моторни корелации в балканските неславянски езици в сравнение с някои славянски езици. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 152-157.
За някои корелации на моторни глаголи в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 152-158.
Фразеологичните неологизми в българския език и техните съответствия в други славянски езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 286-299.
Типология фразеологических единиц в славянских языках (о некоторых аспектах сопоставительного анализа). – В: Проблемы фразеологии. Тула, 1980, с. 117-125.
Наименование жителей в болгарском и восточнословянских языках. – В: Единицы восточнословянских языков: структура, семантика, функция. Тула, 1992, с. 87-99.
Современная болгарская катойконимия на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1994, № 31, с. 64-73.
Символика на названията на животните в славянската паремиология. – Съпоставително езикознание, 1981, № 6, с. 13-16.
Южнославянски думи от румънски произход. – Български език, 1972, № 3, с. 243-247.
Некоторые наблюдения над фразеологией болгарского языка в сравнении с восточнославянской. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 11-17.
Маринистическая фразеология в славянских языках. – In: Współzależność języków słowiańskich: aspekt lingwistyczny i glottodydaktyczny. Gdańsk, 1998, s. 50-57.
Заметки о семантической эволюции заимствованных слов в близкородственных языках. – Болгарская русистика, 1986, № 2, с. 42-47.
Новые явления в языках славянских социалистических стран (к постановке вопроса). – Вестник ЛГУ, 1979, № 20, вып. 4, с. 61-71.
Лексико-семантические процессы и тенденции развития современных славянских языков. – Studia Slavica, Vol. 49, 2004, № 1-2, pp. 1-26.
Южнославянски етимологии (бърча, бръчка, дзука, мешин, мешина, сугаре). – Език и литература, 1970, № 5, с. 53-61.
Как идват заемките от английския в славянските езици? – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 642- 646.
Кашубско-български лексикални успоредици. – Език и литература, 1961, № 1, с. 49-50.
Славянские названия металлов и проблемы восстановления ранних этапов истории металлургии у славян. – Советское славяноведение, 1979, № 5, с. 82-100.
Проект за латинско-славянски речник на растенията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 235-236.
Междуславянските лексико-семантични отношения в приложната лингвистика (за тематичен речник-минимум и речник на междуезиковите омоними и полисеми). – В: Славистични проучвания. Велико Търново, ПИК, 1998, с. 35-44.
О културноj комуникациjи на Балкану са гледишта словенске међуjезичке хомонимиjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 24/1. Београд, 1994, с. 205-213.
Славянската междуезикова омонимия в приложната лингвистика. Първа част: теоретична мотивация. – Проглас, 1995, № 1, с. 20-31.
Об одном аспекте синхронного сопоставления славянской лексики. – В: Общеславянский лингвистический атлас. Москва, „Наука”, 1979, с. 46-60.
Някои словообразувания в южнославянските езици в сравнение с руски език. – Език и литература, 1970, № 5, с. 25-32.
До питання про абстрактні назви кольорів у слов’янських мовах. – В: Компаративні дослідження слов’янських мов і літератур. Пам’яті акад. Л. А. Булаховського. Київ, 1999, с. 79-82.
Лексиката от звукосимволичен (образоподражателен) произход в етимологичния анализ (върху славянски езиков материал). Дисерт. София, 2010. 315 с.
Славянская лексика звукосимволического произсхождения. Tractata slavica Universitatis Debreceniensis. Vol 1. Debrecen, 2008. 355 p.
Пуризм – положительные и отрицательные моменты. – В: Русский язык: история и современность: межвузовский сборник научных трудов. Москва, 1995.
Опыт сопоставительного изучения фразеологических единиц типа дать совет в славянских языках. – Вопросы языкознания, 1969, № 2, 46-53.
Сопоставительный анализ функционирования лексики в пяти языках. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 30-34.
О паремиологическом минимуме славянских языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 373-380.
Очерки по славянской паремиологии. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2003. 228 с.
Славянская паремиология. Санкт-Петербург, 2004. 231 с.
Славянские фразеологически параллели в художественном тексте. Диссерт. Ленинград, 1986.
Двоичните имена (nomina nota) в славянските езици (с оглед към българския език). – Български език, 1997-1998, № 1, с. 46-54.
Словообразувателна конкуренция при образуване на имена за места в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 88-92.
Субстантивирани прилагателни за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. ХХІІІ. Warszawa, 1985, s. 204-214.
Субстантивирани прилагателни имена за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. XXIII. Warszawa, 1984, s. 202-214.
Езикови свидетелства за националната специфика на културите (върху материал от славянските езици). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 241-246.
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал (Опит за разширяване на предмета на съпоставителното езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 42-48.
Образна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1984, № 4, с. 5-13.
Номинативна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1985, № 4, с. 12-26.
Бавна и бърза постепенност в развоя на славянските езици. – Български език, 1951, № 3-4, с. 184-190.
Единство и национално своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. София, БАН, 1955. 108 с.
За сложния характер на редица взаимодействия и успоредици между славянските езици. – Език и литература, 1956, № 2, с. 135-139.
Из славянската лексикология. Абстрактни съществителни имена в основния речников фонд на българския език в сравнение с лексиката на другите славянски езици. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 11-60.
Към въпроса за единството и националното своеобразие на славянските езици в основния им речников фонд. – Български език, 1953, № 3, с. 216-223.
Лексикални множества – системи в славянските езици. – Български език, 1961, № 4, с. 297–301.
Славянските езици в своята цялост и в самостойния си развой. – Език и литература, 1957, № 1, с. 3-9.
Устойчивост на славянските езици срещу насилствена асимилация. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 55-69.
Характеристика на общите черти в български и източнославянски. – В: Сборник на БАН. София, БАН, 1942, с. 1-104.
Цели и методи на сравнително-историческото изследване на славянските езици и тяхната взаимовръзка. – Език и литература, 1955, № 3, с. 196-200.
Про основи структурування лексичноï системи мови: ономасiологiчний аспект проблеми (на матерiалi слов’янських мов). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 75-84.
Европеизмы в славянских языках в кулинарной терминологии. – In: España y el mundo eslavo, relaciones culturales, literarias y lingüísticas. Madrid, Gram, 2002, pp. 641-653.
Оказионализмите – теоретични предизвикателства и практически прояви (върху материал от южнославянските езици). – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 445-453.
Статус англоязычных заимствований в славянских языках с точки зрения реляции стандартность – разговорность. – Wiener Slawischer Almanach, B. 52, 2003, рр. 161-169.
Тенденции функционирования стандарта и субстандартов в последнее десятилетие (на примере нескольких славянских языков). – В: Русский язык сегодня. Вып. 1. Москва, 2000, с. 190-198.
За някои особености на съществителните имена за лица в славянските езици. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 5-11.
Субстантивация причастий в восточнославянских и болгарском языках. – В: Русский язык и его связях с украинским и другими славянскими языками. Симферополь, 1973, с. 52-54.
Лексикална и семантична характеристика на фразеологичните единици в славянските езици. – In: Studia linguistica Polono-Meridianoslavica. T. 9. Toruń, Uniwersytet Mikołaja Kopernika, 1998, s. 101-110.
Синтактична характеристика на фразеологизмите в славянските езици. – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 4 (337), s. 189-200.
Деякi питання контрастивноï лексикологiï слов’янських мов. – Мовознавство, 2003, № 4, с. 26-37.
Актуальные задачи контрастивного изучения лексики славянских языков. – Съпоставително езикознание, 1997, № 4, с. 36-41.
О грамматическом роде „европеизмов” в южнославянских языках. – Советское славяноведение, 1967, № 4, с. 68-79.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 137-146.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 43-48.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – Проглед, 2001, № 1-2, с. 46-54.
Парадигматические связи славянской лексики. – В: Лінгвістичні студії. Збірник наукових праць. Вип. 18. Донецьк, Донецький національний університет, 2009, с. 262-268.
О названиях словаря в восточнославянских и южнославянских языках. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 29-34.
За функционирането на неопределителни местоимения, омонимни на въпросителните местоимения, в славянските езици (с оглед и към старобългарския език). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, 21-33.
Мнима специфика на някои лексеми в славянските езици. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 242-248.
Някои въпроси на славяно-румънските езикови отношения. – Изв. на ИБЕ, ІХ, 1962, с. 29-45.
Славянски етимологии: брънка, нащрек, полека, хълбок. – Език и литература, 1987, № 6, с. 74-79.
Славянская фразеология. 2-е изд., испр. и доп. Москва, „Высшая Школа”, 1989. 286 с.
Славянская фразеология. Москва, „Высшая Школа”, 1980. 207 с.
Притяжательные прилагательные в славянских языках. – Съпоставително езикознание, 1980, № 1, с. 29-42.
Произходът на няколко славянски думи с оглед на индоевропейските им съотвествия. – Език и литература, 1964, № 2, с. 49-56.
Произходът на няколко южнославянски думи. Чегъртам, гърля. – Език и литература, 1962, № 3, с. 71-73.
Славянски думи с представки. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 341-347.
Славянски съответствия на една българска дума. – Език и литература, 1965, № 6, с. 7-12.
Южнославянски думи от общ произход с отгласно редуване и-ъ-у. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 53-67.
Девербативни субстантиви за означаване на лица в славянските езици. Дисерт. София, 1976. 245 с.
Девербативни съществителни за означаване на лица в славянските езици. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 60-89.
Существительные на -ние (-нье) со значением процесса и его результата в русском и южнославянских языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, Воронежский университет, 1984, с. 36-41.
Славянские частицы и некоторые проблемы типологии. – Советское славяноведение, 1986, № 1, с. 73-83.
Интензифициращите местоимения в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 181-189.
Едноезични и двуезични фразеологични речници в славянската лексикография. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 168-177.
Едноезични и двуезични фразеологични речници в славянската лексикография. – Български език, 1976, № 6, с. 511-517.
Семантични особености на степените за сравнение при някои наречия в славянските езици. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 161-170.
Синтактична фразеология в българския език съпоставително с другите славянски езици. – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 75-86.
Съдбата на един арабизъм в славянските езици. – Български език, 1967, № 2, с. 148-150.
Интерференция и заимствование в системе марксистко-ленинской терминологии славянских языках. – Болгарская русистика, 1981, № 3, с. 51-57.
Этимологический анализ некоторых параллельных фразеологических единиц. – Studia Slavica, 2009, № 1, s. 123-134.
Исследование слоообразования некоторых славянских глаголов с учетом способа глагольного действия. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1987, с. 178-183.
Видове лексикални отношения между еднокоренни думи в славянските езици. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 31-35.
Терминология южнославянского ряжения. Зимние обходы. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 77-98.
Към въпроса за интеграцията на интернационалните термини в славянските езици. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 66-73.
Речниковият състав при обучението по славянски езици. – Език и литература, 1958, № 4, с. 267-283.
Заета лексика и словообразувателни тенденции в славянските езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 97-107.
Към ранните заемки от арабски произход в славянските езици: няколко редки антропонимически названия – заемки в старобългарски или старогръцки. – Старобългаристика, 1981, № 3, с. 78-84.
Семантични проблеми на българските цветоозначения от праславянски и индоевропейски произход в контекста на техните славянски съответствия. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 49-61.
О славянских синонимических словарях. – Советское славяноведение, 1968, № 5, с. 62-68.
Названия за градинар в славянските езици с оглед на българския език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 343-348.
Словообразувателна и морфемна структура на прилагателните в български език от интернационална основа (в съпоставка с други славянски езици). – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 343-350.
Взаимоотношенията между южнославянските езици. – Български език, 1956, № 2, с. 97-105.
Принципи за съставяне на етимологичен речник на славянски език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 263-271.
К вопросу об интернационализации лексики современных славянских литературных языков. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 218-226.
Личные существительные болгарского языка на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1984, № 6, с. 5-9.
Семантика безличных глаголов со значением явления природы в славянских языках. – В: Вопросы семантики. Калининград, 1982, с. 135-142.
Семантични и функционални черти в предложната система на славянските езици и тяхното лексикографско представяне (разгледани в съпоставителен план с особен оглед към съвременния български език). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 53-64.
Семантични съпоставки между предложната и префиксалната система на славянските езици. – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 195-206.
Валентная и семантическая структура глаголов в славянских языках. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 72-84.
Из историята на славянските глаголи за движение. (Лексиколожки наблюдения). – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 593-601.
О тождестве единиц синтаксического и лексического уровней языка (на материале славянских языков). – В: Исследования по славянскому языкознанию. Сборник в честь шестидесятилетия профессора С. Б. Бернштейна. Москва, „Наука”, 1971, с. 242-250.
За образуването на нови народностни названия на лица в славянските езици. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 69-76.
Лексическая типология славянских языков. Минск, БГУ им. В. И. Ленина, 1983. 47 с.
Супастаўляльнае (канфрантацыйна-тыпалагiчнае) вывучэнне лексiкi славянскiх моў. – Весн. БДУ, 1983, № 1, с. 10-13.
СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗУЧАВАНЕ НА ЧАСТНИТЕ ЛЕКСИКАЛНИ СИСТЕМИ НА СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ В СИНХРОНИЯ И ДИАХРОНИЯ. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г.София, БАН, 1979. 216 с.
Проблемите на заетата лексика в славянските етимологични речници. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 123-128.
Собствените имена като обект на обработка в двуезичните електронни речници на славянските езици – проблеми и решения. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, UJČ AV ČR, 2008, s. 203-218.
Ремесленная терминология в славянских языках (этимология и опыт групповой реконструкции). Москва, „Наука”, 1966. 416 с.
Некоторые особенности словарного состава славянских языков. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 72-75.
Языковое родство славянских народов (на материале словаря). Москва, „Учпедгиз”, 1960. 64 с.
Межъязыковые соответствия омонимичного характера в славянских языках. – Болгарская русистика, 2010, № 1-2, с. 53-71.
Един славянски семантичен архаизъм. – Български език, 1968, № 2-3, с. 207-210.
Нови българско-славянски речници, издадени в чужбина. – Български език, 1968, № 2-3, с. 258-262.
За семантичната категория степен и изразяването на нейните значения в славянските езици. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 61-65.
Изразяване на семантичната категория степен при глаголи и съществителни имена в съвременния български книжовен език на фона на другите славянски езици. – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 93-100.
Лексико-семантичната парадигма на наименованията на растенията в славянските езици в диахронен аспект. (Постановка на проблема). – Език и литература, 1992, № 4, с. 63-66.
Прилагательные со значением „скорости” в славянских и финно-угорских языках. – Сьпоставително езикознание, 1997, № 1, с. 87-914.
Die Wortbildunsadaptierung der Germanismen in den slavischen Sprachen. – Съпоставително езикознание, 1989, № 4, с. 23-31.
MONDILEX. Towards the Research Infrastructure for Digital Resources in Slavic Lexicography. – In: Études Cognitives. Vol. 10. Warszawa, SOW, 2010, pp. 147-162.
Diachronisch slawische Phraseologie. – In: Phraseologie und ihre Aufgaben. Heidelberg, 1983, pp. 35-58.
Problémy konfrontační synonymiky v současných slovanských jazycích. – Československá slavistika 1983: literatura, folklór. Praha, Academia, 1983, s. 91-99.
Împrumuturi româneşti şi aromâneşti în argourile sud-slave. –Studii şi cercetǎri linguistice, 1965, № 4, 531-540.
Bemerkungen zu südslawich-nordslawschen lexikalischen Parallelen. – Zeitschrift für Slawistik, 1979, № 1, pp. 37-42.
Zur slawisch-rumänisches Lehnwortkunde. – Zeitschrift fur Slawistik, 1970, № 1, pp. 78-80.
Remarques sur les rapports des langues slaves des Balkans avec le turc-osmanli. – Studia Slavica, 1961, № 1-3, s. 97-138.
Към някои въпроси на османо-турските заемки в южнославянските езици. – Studia Slavica, 1963, № 1-4, s. 387-391.
Славянская лексика, называющая умирание. – Studia Slavica, 2002, № 3-4, s. 269-276.
Bułgarskie słownictwo meteorologiczne na tle ogólnosłowiańskim. Warszawa, 1972. 378 s.
Nový česko-bulharský slovník v kontextu česko-jihoslovanské lexikografie uplynulého století. – Opera Slavica, 2004, № 4, s. 28-39.
Etymologien aus dem Bereich der slavischen Nonstandardlexik – Lexikographierung und Beispiele aus dem Nonstandard der Trinker. – Zeitschrift für Balkanologie, 2005, № 2, pp. 29-43.
Globalizacja świata – czy oznacza ona globalizację mowy (o statusie pożyczek anglojęzycznych do języków słowiańskich). – In: Kultura. Język. Komunikacja. Problemy globalizacji i kultur narodowych. Warszawa, Uniwersytet Warszawski, Instytut Slawistyki Polskiej Akademii Nauk, 2001, s. 181-187.
Neologizmy v pohledu západoslovanské a jihoslovanské lexikografie. – In: Komparacja systemów i funkcjonowania współczesnych języków słowiańskich 1. Słowotwórstwo. Nominacja. Red. naukowy Ingeborg Ohnheiser. Opole, Uniw. Opolski, 2003, s. 35-39.
Quelques lexemes turks septentrionaux en ğ-~č-~j dans les langues slaves meridionales. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 193-202.
Sur certains orientalismes dans les langues balkaniques et slaves orientales. – Zeitschrift für Balkanologie, 2005, № 2, pp. 44-54.
Die griecheschen Lehnwörter in den südslavischen Sprachen. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, pp. 75.
Fremdwörter in slawischen Sprachen und Fremdwortdiskussionen in Vergangenheit und Gegenwart. – In: Verba et historia. Igoru Němcovi k 80. narozeninám. Ed. Petr Nejedlý, Miloslava Vajdlová, za spolupráce Borise Lehečky. Praha, ÚJČ AV ČR, 2005, s. 329-333.
Osmanisch-türkische Reflexionen im Balkanslawischen unter besonderer Berücksichtigung der Phraseologie und Lexikologie. – Балканско езикознание, 1992, № 1-2, с. 59-66.
Frazeologia porównawcza języków słowiańskich. – Slavica Slovaca, 1976, № 1, s. 33-38.
Wpływy polszczyzny w słownictwie innych języków słowiańskich. – Język Polski, 1961, № 1, s. 1-19.