Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Стилистический аспект сопоставительной лексикологии. – Год. ШУ „Еп. Константин Преславски”, ХІV A, 1997, с. 113-121.
Функционально-стилистическая характеристика названий женщин по профессии, специальности, должности в русском и болгарском языках. – Год. ВПИ, ХІІ A, 1988, с. 81-103.
Език и стил на Любен Каравелов. – Год. СУ. Филолог. фак., 1950, № 46, 3-140.
Език и стил на Христо Ботев. – В: Сборник Христо Ботев. По случай сто години от рождението му. София, 1949, с. 542-582.
Л. Каравелов и развитието на нашия национален език и разказвателен стил. – Български език, 1954, № 2, с. 113-128.
Наблюдения върху публицистичния стил на съвременния български книжовен език (стилни особености). – Български език, 1995, № 5-6, с. 465-467.
Стилистические синонимы в русской и болгарской терминологиях изобразительного искусства. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 24-29.
Стилистично обагрената лексика на и за българите. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 149-154.
Стилистични въпроси при съставянето на речник на отделен писател. – Тр. ВПИ, ІІ, 1965, с. 143-159.
Сборникът на Братя Миладинови в поетичния свят на Венко Марковски. – В: Братя Миладинови и българската култура, София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 111-119.
Стилистични разслоения на речника и лексикалната норма. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 87-93.
Записки по стилистика. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1975. 306 с.
Стилистика и лингвистика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 266 с.
Стилистична функция на речниковите антоними. – Български език и литература, 1977, № 5, с. 3-8.
За езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1972, № 3, с. 1-12.
За фразеологичното богатство на езика на Георги Димитров (изследвано от аспекта на фразеологията, стилистиката и теорията на текста) – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХV, 1985, № 1, с. 5-39.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Език и литература, 1993-1994, № 2, с. 145-147.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 30-40.
За езика и стила на Йордан Радичков. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 523-530.
Лексикалното изграждане на разговорната реч в съвременния български език. – Език и литература, 1977, № 3, с. 36-45.
Език и стил на песните на Стефан Стамболов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 161-169.
Функционална стилистика. Със задачи и текстове за упражнения. Бургас, „Димант”, 2003. 160 с.
За стилистичната функция на въпросителното местоимение какъв. – Език и литература, 1981, № 1, 89-92.
През огледалото на стила: Стилистична интерпретация на художествен текст. София, „Интервю Прес”, 2000. 408 с.
Стилистичен анализ на художествения текст. София, „Народна просвета”, 1990. 133 с.
Текст и стил. София, „Авангард Прима”, 2005. 234 с.
Езикови пластове в подезика на икономиката. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 116-125.
Стилистичната революция във вестникарския език. – В: Езикът на медиите. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”, 1999.
Стилно-езиково своеобразие на Разцветниковите детски творби. – Език и литература, 1979, № 2, с. 62-80.
Към въпроса за езика и стила на Христо Ботев. – Език и литература, 1960, № 6, с. 405-414.
Езикови и стилни особености на Вазовите исторически драми. Дисерт. София, 1969. 296 с.
Език и стил на П. Ю. Тодоров. – Български език, 1962, № 5, с. 382-403.
Език и стил на Йордан Йовков. София, „Народна просвета”, 1979. 104 с.
Езиковата съкровищница на Йордан Йовков (По случай 100 години от рождението на писателя). – Български език, 1980, № 4, с. 315-325.
Стилистичната стойност на турските заемки в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 23-39.
Димитър Найденов за езика на периодичния печат. – Език и литература, 1986, № 1, с. 84-87.
Стилистични средства в правната терминология. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 374-379.
Стилистична роля на турцизмите в Бай Ганю от Алеко Константинов. – Език и литература, 1983, № 6, с. 103-110.
Глаголът в стилистичната система на Йордан Йовков според повестта Жетварят. – В: Студентски изследвания Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 93-107.
Езиково-стилистични особености на изразните средства за създаване на комичен ефект в Преди да се родя и след това от Ивайло Петров (лексикално и фразеологично равнище). – Език и литература, 1991, № 5, с.7-14.
Семиостилистика. София, „Сема РШ,” 2001. 200 с.
Семиотика и стилистика (някои проблеми на тяхната интерпретация и диференциация). Дисерт. София, 1998. 258 с.
Езикът на Христо Смирненски. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 265-278.
Стилно-езикови средства в поезията на Вапцаров. – Изв. Инст. за литература, ХІІ, 1962, с. 5-40.
Стилно-езиково майсторство на Алеко Константинов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 151-166.
Езиково-стилистични особености на Старопланински легенди. – Български език, 1962, № 4, с. 292-307.
Лексикално-стилистични особености на Старопланински легенди. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 279-289.
Лексикални характеристики и експресивни цели на съвременния български популярен печат. – Български език и литература, 1999, № 1, с. 3-14.
Стилистична функция на архаизмите във военните стихотворения на Иван Вазов. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVII, 1999, № 1, с. 377-384.
За езика и стила на Отец Паисий. – Духовна култура, 1962, № 10, с. 11-15.
Стилистично маркирана лексика в съвременните български преводи на Библията. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 86-95.
Езикови и стилни средства за изграждане на стихотворни пародии. – Български език, 1964, № 6, с. 513-523.
Език и стил на Йордан Йовков. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 158-179.
Езиковото майсотрство на Елисавета Багряна. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 48-50.
Поетическият език на Христо Смирненски. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 145-153.
Езикът на Друмевите повести. – Български език, 1957, № 4, с. 318-334.
Езикът на Друмевите повести. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 157-162.
Езикът на Пенчо Славейков (По случай 40 години от смъртта му). – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – Български език, 1955, № 3, с. 228-245.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 163-172.
Народно-разговорната лексика в творчеството на Пенчо Славейков. – Изв. на ИБЕ, V, 1957, с. 133-206.
Стилистика. Теоретични бележки. Задачи и текстове за упражнения. Велико Търново, „Фабер“, 1999. 240 с.
Стилистика на съвременния български език. Кратък теоретичен курс. Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски”, 2000. 104 с.
Синонимията в българския младежки сленг: С оглед към стилистичната и семантична диференциация в речника му. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 293-303.
Синтагматични похвати за експресивизиране на изказа в сленга. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 351-364.
Стилистична дисхармония по сленгов образец в днешната медийна практика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 88-91.
Някои стилистични особености на съществителното име в езика на съвременните масмедии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 244-247.
Стилистика на езика, стилистика на речта или семантическа стилистика. – Български език, 1983, № 1, с. 48-52.
Основни функции на руските и българските отрицателни местоимения от стилистично-прагматично гледище. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 14-22.
Стилистични особености в употребата на българското местоимение нещо и неговите руски съответствия. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 34-40.
Лексикалната пародия – функция на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 357-359.
Някои особености при употребата на диалектна лексика в съвременната художествена проза. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 339-343.
Някои особености, свързани със стилистичната функция на диалектизмите в съвременната художествена проза. – Български език, 1995, № 5-6, с. 470-473.
Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с.
Стилистично-семантичен анализ на зооморфизми. – Език и литература, 1986, № 6, с. 70-76.
Стилистична функция на фразеологичните съчетания в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език, 1966, № 1, с. 10-25.
Към въпроса за фразеологичната синонимия в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език и литература, 1968, № 1, с. 18-23.
Турцизмите в Речник на съвременния български книжовен език от стилистична гледна точка. – Български език, 1972, № 1-2, с. 61-72.
Лингвостилистические особености русских и болгарских дипломатических документов (в сопоставительном плане). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 193-196. 
Стилистични средства в съвременната политическа терминология. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 333-342.
Бележки за езика на съвременната българска драма. – Български език, 1965, № 3, с. 236-248.
Език и стил на Вазовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 81-86.
Език и стил на Яворовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 125-129.
Езиково-стилни наблюдения върху творчеството на Димитър Димов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 190-197.
Езиково-стилни особености в прозата на Иван Вазов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 71-81.
Какво трябва да търсим в езика на художествената творба. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 38-41.
Стилистичното богатство на езика. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 74-77.
Някои лексико-стилистични особености в поезията на П. Р. Славейков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 27-38.
Пътища за възникване на вторичната номинация в художествения текст и нейната стилистична функция. – В: Въпроси на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Кирил и Методий”, 1980, с. 146-154.
Стилистика на българския език. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 1998. 252 с.
За речника и езика на Иван Вазов. – Изгрев, № 1777, 4.VІІ 1950.
Език и стил на Вапцаровата поезия. София, „Наука и изкуство”, 1963. 119 с.
Езикът на Вапцаровата поезия. – Родна реч, 1959, № 10, с. 9-12.
Лексика и типични фразеологични съчетания в творчеството на Христо Смирненски с оглед на идеологията му. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 61-100.
Наблюдения над езика и стила на Вапцаровата поезия. – Изв. на ИБЕ, VІІ, 1961, с. 137-223.
Някои стилистически наблюдения върху стила на българската мемоарна литература от последното десетилетие на миналия век. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 263-284.
Поетическа синонимика. – Български език, 1952, № 1-2, с. 89-97.
Поетическият речник на Н. Вапцаров. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 359-390.
Оказионализми в съвременната българска проза. – Език и литература, 1991, № 5, с. 48-55.
За диалектизмите в българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 232-234.
Стилистично разслоение на лексиката на съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 99-127.
Стилистична диференциация на българската лексика от глотометрическо гледище. Дисерт. София, 1978. 252 с.
Оксиморонът като стилистичен похват. – Език и литература, 1992, № 2, с. 104-112.
Ономастични фразеологични единици. Начини на образуване: семантични, стилистични, фонетични извори за образуване. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, № 2, с. 33-51.
Специална лексика за постигане на колорит в романа „Антихрист” от Емилиян Станев. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 51-54.
Стилистична функция на фразеологизмите в речта на български журналисти. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVIII, 2009, № 6.3, с. 38-41.
Някои наблюдения върху употребата на стилистични средства в научната литература. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 255-261.
Език и стил на Христо Ботев. София, „Народна просвета”, 1980. 103 с.
За „грозното” в нашия език и в езика на медиите. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 130-132.
Лексикалните синоними в художествения стил. София, „Народна просвета”, 1989. 128 с.
Някои функционалностилистични прояви и особености на субстантивираните прилагателни. – Български език, 1972, № 1-2, с. 22-26.
Няколко езикови похвата като портретно градиво в палитрата на Й. Йовков. – В: Йордан Йовков: 120 години от рождението му. Нови изследвания. Т. 2. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2003, с. 129-134.
Парономазията – насмешка над обществени недъзи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 326-330.
Постигане на изразителност и естетическо въздействие чрез синоними. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св Кирил и Методий”, 1994, с. 132-160.
Ролята на лексикалните синоними за някои качества на стила на Вазовата белетристика. – Български език и литература, 1968, № 4, с. 14-25.
Художествено-изобразителни функции на синонимите в белетристиката на Иван Вазов в зависимост от признаците им. – Български език, 1970, № 6, с. 512-523.
Употребата на турцизмите в езика на днешните български вестници. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 339-344.
Българската реч в творчеството на Илия Волен. – Септември, 1963, № 7, с. 208-215.
Детският език на Ран Босилек. – Език и литература, 1956, № 5, с. 364-377.
Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с.
Език и стил на Васил Друмев. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 197-208.
Език и стил на Г. Караславов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 341-357.
Език и стил на Елин Пелин (По случай петгодишнината от смъртта на писателя). – Български език, 1955, № 1, с. 19-30.
Език и стил на Загорчиновата историческа белетристика. – Септември, 1961, № 2, с. 164-171.
Езикът на Михалаки Георгиев. – Български език, 1953, № 2, с. 147-154.
Езикът на Талевата македонска трилогия. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 577-586.
За езика на съвременната българска драма. – Септември, 1958, № 4, с. 152-156.
Йовковото езиково майсторство. – Литературен фронт, 1962, № 41.
Наблюдения върху езика и стила на нашата революционна публицистика. – Български език, 1960, № 1, с. 3-20.
Наблюдения върху езика и стила на нашата революционна публицистика. – Български език, 1960, № 2-3, с. 148-159.
Наблюдения върху Караславовия език. – Септември, 1952, № 12, с. 137-147.
Революционният език на Христо Смирненски. – В: Строители на родната реч. София, „Български писател”, 1954, с. 100–108.
Стил и образност в белетристиката на Ем. Станев. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 391-401.
Стилно-изразни средства у Вазов. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 512-519.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 1. София, „Български писател”, 1954. 160 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 2. София, „Български писател”, 1959. 160 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 3. София, „Български писател”, 1966. 212 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 4. София, „Български писател”, 1971. 172 с.
Чудомировият хумористичен език. – Език и литература, 1955, № 5, с. 341-349.
За думите и тяхното лексикално, граматично и стилистично значение. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 15-17.
Стилистика. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001. 244 с.
Език и стил на „Бай Ганьо” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1966, № 4-5, с. 54-67.
Език и стил на пътеписа „До Чикаго и назад” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1968, № 2, с. 3-14.
Семантико-стилистичен подход върху две звукоподобни думи с отрицателна експресия (мънкам и мрънкам). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 168-170.
Семантико-стилистическая характеристика слова тишина в болгарском и русском словоупотреблении. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 38-47.
Семантико-стилистическая характеристика слова тишина в болгарском и русском словоупотреблении. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 217-220.
Семантико-стилистична характеристика на думата тарикат. – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 80-82.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика болгарских слов гузен – гузно. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 335-339.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика слов гузен – гузно. – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 127-131.
За лексико-семантичното стилистично изследване на езика на художественото произведение (върху материал от Диви разкази от Н. Хайтов). – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 179-202.
Някои средства на художествено-образната реч в политическите статии на Любен Каравелов. Върху материал от уводните статии в „Свобода” и „Независимост”. – В: Изследвания и статии за Любен Каравелов. София, БАН, 1963, с. 219-232.
Публицистичното слово на Л. Каравелов. – Литературен фронт, 1960, № 41.
Синонимите. – В: Въпроси на езиковата стилистика. София, „Народна просвета”, 1975, с. 71-108.
Стилистична употреба на пословиците и поговорките в политическите статии на Л. Каравелов. – Български език, 1962, № 1-2, с. 47-56.
Стилистична функция на някои категории думи в художествената литература. София, „Народна просвета”, 1979. 98 с.
Стилистично използуване на обществено-политическата лексика в публицистиката на Л. Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 403-428.
Лексикални и граматични стилизиращи средства в художествената литература. – Български език и литература, 1964, № 1, с. 22-31.
Лексикални и граматични стилизиращи средства в художествената литература. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 285-297.
Езикът и стилът на Вапцаровата ранна поезия. – Български език, 1975, № 3, с. 209-215.
Взаимодействието между топонимите и останалата лексика в Старопланински легенди. – Български език, 1996, № 6, с. 48-51.
Езикът на Васил Левски. Език и стил на документалното наследство от Васил Левски. София, „Труд”, 2002. 294 с.
Към въпроса за формирането на административния стил. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 28-39.
Принципи на стилистическа характеристика на езика на литературно-художественото произведение. – Български език и литература, 1963, № 2, с. 21-35.
За някои основни понятия в стилистиката с оглед на връзката ѝ с други научни дисциплини. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 178-182.
За някои проблеми на функционалната стилистика и книжовно-разговорната реч. – Български език, 1990, № 5, с. 404-411.
За отношението книжовно-разговорна реч и научен стил. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 153-165.
Към стилистичната характеристика на метафората. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 174-186.
Към стилистичната характеристика на метафората. – Проглас, 1994, № 1, с. 3-13.
Поглед към прагматичната стилистика на книжовно-разговорната реч. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 587-598.
Прагматична стилистика и книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 23-36.
Публицистичният стил в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1988. 95 с.
Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994. 244 с.
Стилистика на българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 2001. 520 с.
Стилистична функция на глаголите в разказа Ветрената мелница от Елин Пелин. – Език и литература, 1978, № 1, с. 28-34.
Народно-разговорният колорит в романа Чифликът край границата от Йордан Йовков. – Родна реч, 1962, № 3, с. 45-48.
Стилистичният анализ на публицистичния текст. – Съвременна журналистика, 1989, № 3, с. 38-45.
Строеж и стилни особености на народните гатанки. – Език и литература, 1960, № 4, с. 272-287.
Фолклорната лексика като поетика в разказите на таврийския белетрист Мишо Хаджийски. – Балканистичен форум, 1996, № 1-2, с. 72-79.
Оказионалната лексика в поетическия речник на Лилиев. – Български език и литература, 2006, № 3, с. 30-36.
Ботев и Херцен. Някои мисли за публицистичния стил на двамата писатели. – Изв. Инст. за литература, ХVІІІ-ХІХ, 1966, с. 205-215.
Стилистика на българския език. Теоретични разработки, задачи и текстове за упражнения. Учебно помагало. Силистра, „Ковачев”, 2004. 200 с.
Стилистични изяви на лексиката в съвременната ни публицистика. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XL, 2003, № 5, с. 23-26.
Стилистични промени в лексиката на българския език през последните десетилетия. – Български език, 1969, № 4-5, с. 345-354.
Някои наблюдения за смисловите функции на съзнателно огрубената лексика във Вапцаровата лирика. – Образование и квалификация, 2000, № 1, с. 63-66.
Към стилистичната характеристика на сложните съществителни имена в съвременния български книжовен език. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 45-76.
Стилистика на българския книжовен език. Ч. ІІ. Лексика и фразеология. Учебно помагало за студенти. София, „Наука и изкуство”, 1982, 232 с.
Стилистични особености на съществителното име в българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1978. 232 с.
Езикът на младата поезия. – Пламък, 1966, № 1, с. 95-99.