Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
За българо-сърбохьрватските апроксимати. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 51-58.
Лексико-семантические варианты значений базальных основ глаголов с корнем говор-, каз-, рек- в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Вестник Киевского университета, 1983, № 25, с. 107-111.
Опыт сопоставительного исследования цветонаименования в русском, сербскохорватском, болгарском и английском языках. – Зборник Матице српске за славистику, 1986, књ. 31, с. 69-81.
Апелативи с префикс не- в български и сърбохърватски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVIII, 2000, № 1, с. 37-42.
Компаративные фразеологические единицы болгарского, сербохорватского и словенского языков. Диссерт. Ленинград, 1986.
Сравнительный анализ болгарских, сербохорватских и словенских устойчивых сравнений, обозначающих умственные способности человека. – В: Диалектические процессы во фразеологии. Тезисы докладов. Челябинск, Изд-во ЧГПУ, 1993, с. 70-71.
Устойчивые сравнения одного фразео-семантического поля в болгарском, польском, русском, сербо-хорватском, словацком и чешском языках. – Rozprawy Komisji Językowej, 1994, T. 20, s. 25-42.
Из репертоара бугарско-српскохрватске лексичке интерференциjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 22/2. Београд, 1994, с. 43-50.
Српскохрватски jeзик у бугарским лексикографским приручницима. – Наш jeзик, 1993, № 3-4, с. 155-163.
Лексико-синтаксическое значение назначения в балканских языках (на материале именных словосочетаний болгарского, сербохорватского и румынского языков). – In: Prace Slawistyczne. Językowe studia bałkanistyczne 46. T. 1, Wrocław etc., 1986, s. 17-24.
Сложные и производные слова с посессивным значением в болгарском и сербскохорватском языках. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы диалектологии. Категория посессивности. Москва, „Наука”, 1986, с. 189-191.
Някои характеристики на абревиатурите като квазилексеми (в български и сърбохърватски език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 385-390.
Соматизми в пословиците (в български и сърбохърватски език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 109-113.
Соматизми в пословиците (в български и сърбохърватски език). – В: Арнаудови четения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 198-200.
Турцизмите в кулинарната лексика (статусът им в български и сърбохърватски език). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 400-403.
Отрицателните фразеологизми в Алековата творба „Бай Ганьо” и в нейния превод на сърбохърватски език. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 78-81.
Фразеологични варианти с компоненти бог и дявол в Бай Ганьо и сърбохърватският им превод. – Български език, 1996, № 5, с. 65-67.
Фразеологични варианти с общ компонент съществителните бог и дявол в Бай Ганьо и в сърбохърватския превод. – В: Библия. Фолклор. Литература. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996, с. 152-155.
Етнокултурно осмисляне и семантика на група съществителни имена в български, сърбохърватски и гръцки. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996, с. 73-78.
Вторични значения на предлога о в българския, сърбохърватския и словенския език. – Български език, 1971, № 2, с. 172-184.
Пространствените значения на предлога о в български, сърбохърватски и словенски език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 855-862.
Бълг. майка, сърбохърв. маjка. – Български език, 1959, № 1, с. 62-65.
Из историята на названията за професии в южнославянските езици (български и сърбохърватски). – Език и литература, 1992, № 2, с. 20-29.
За употребата на някои въпросителни частици в сърбохърватския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 1, с. 25-30.
Словообразователно-семантична характеристика на транслокативните префиксални формации с пре- и про- в българския и сърбохърватския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 14-21.
Опит за класификация на по-важните екзоними в славянските езици (български, руски, полски, чешки, сърбохърватски). – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 5-12.
Журналистическата фразеология в сърбохърватския и в българския език – семантични и функционални аспекти. – Съпоставително езикознание, 1999, № 1, с. 12-25.
Kategoria przypadka semantycznego (na materiale języka polskiego, bułgarskiego i serbsko-chorwackiego). – In: Studia konfrontatywne polsko-południowosłowiańskie. Wrocław etc., 1984, s. 11-38.
Zur Funktion der Kopula in prädikativen bulgarischen und kroatisch-serbischen Phraseologismen. – Zeitschrift für Slawistik, 1999, № 1, pp. 3-21.
Sur certains orientalismes en bulgare et serbocroate. – Zeitschrift für Balkanologie, 2001, № 37, pp. 168-188.
Gemeinsames und differierendes bei bulg. шкаф und serbokroat. škaf. – Балканско езикознание, 1994-1995, № 1-2, с. 62-64.
Probleme der Entwickling des sozialen Wortschatzes im Bulgarischen und Serbokroatischen der Gegenwart. – In: Linguistische Studien. Zur Herausbildung des modernen gesellschaftlichen Wortschatzes in Südosteuropa. Beiträge zur Balkanlinguistik 4. S. 200, 1979, pp. 35-59.