Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
За граматичния и лексикален статус на някои названия за сборно множество в съвременния български книжовен език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 197-206.
За някои тенденции при образуването на нови съществителни имена за лица в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 43-54.
Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век. Дисерт. София, 2002. 408 с.
Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на XX век. София, „Херон прес”, 2003. 259 с.
Субстантивните композитуми в българския и чешкия език в края на ХХ век от гледна точка на езиковата типология. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, Ústav pro jazyk český Akademie věd České republiky, 2003, s. 38-59.
Универбатите в лексикалната система на езика. – Съпоставително езикознание, 2008, № 1, с. 99-115.
Назва особi у болгарськiй суспiльно-полiтичнiй лексицi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 29. Львів, 1984, с. 85-89.
Современная общественно-политическая лексика болгарского языка: (Наименования лиц). Диссерт. Минск, 1988.
Граматичне освоєння запозичених іменників у верхньолужицькій, болгарській та українській мовах (на прикладі категорії роду). – В: Питання сорабістики. Львів-Будишин, 2005, c. 175-179.
Граматични и семантични фактори при определяне рода на английските заемки в българския език. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 44-54.
Десèн и дизайн – синхронно-диахронна съпоставка в семантичен план (върху материал от българския, английския и френския език). – Съпоставително езикознание, 1991, № 1, с. 15-23.
Още една особеност на употребата на думите мама и майка. – Български език, 1959, № 4-5, с. 417-418.
Сопоставительная характеристика русских и болгарских деминутивов в сфере имен существительных (на материале современной русской и болгарской художественной литературы). Дисерт. Москва, 1976. 185 с.
Многозначност на съществителните имена и идиоматичност на субстантивните основи. – Български език, 1999-2000, № 3, с. 1-8.
За някои словообразувателни иновации и тенденции при образуването на съществителни имена в българската книжовно-разговорна реч. – Български език, 1985, № 6, с. 532-538.
Nomina agentis в съвременната българска машиностроителна терминология. (В сравнение с някои славянски езици). – Български език, 1969, № 4-5, с. 355-365.
Nomina agentis – значение и функция в текст. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 18-22.
Nomina agentis в текста. – In: Słowotwórstwo i tekst. Warszawa, SOW, 2007, s. 9-17.
Двусъставни субстантивни конструкции в съвременния български книжовен език (към въпроса за езиковата номинация). – Изв. на ИБЕ, ХХVI, 1985, с. 81-133.
За апозитивните сложни названия в съвременния български книжовен език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 531-539.
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 164-167.
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 129-136.
Към въпроса за сложните съществителни в езика на Неофит Бозвели. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 579-588.
Още веднъж за темпоралността и девербативните названия за лица в български и полски език. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 2. Temporalność. Warszawa, 1985, s. 127-142.
Производните думи от категорията nоmina collectivа и техните словообразувателни парафрази (върху материали от някои славянски езици). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 200-208.
Сложните думи и композицията като елементи за изграждане на книжовна лексикална система в българския език през Възраждането. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 225-233.
Сложните съществителни nomina abstracta в българския книжовен език от периода на Възраждането (лексикално-семантичен анализ). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 7-51.
Сложните съществителни имена в българския книжовен език през епохата на Възраждането. (Словообразователно-семантичен и функционален анализ). Дисерт. София, 1978. 352 с.
Деантропонимни съществителни в най-новата българска лексика. – В: Научни приноси в памет на професор Константин Попов. Материали от Научната конференция „100 години от рождението на проф. К. Попов”, София, 29-30 ноември 2007 г., Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 71-80.
Някои особености в семантиката на имената за лица с оглед на тяхното лексикографско представяне. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 51-67.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. За и против оценката на Д. Димов. – Български език, 1983, № 3, с. 207-211.
Безсуфиксните substantiva deverbalia с префиксна мотивираща лексикална единица в съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 179-183.
Неописани явления от плана на функцията на категорията роднински имена. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 42-50.
Феминативите – между неологичното и оказионалното. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 59-70.
Лексемата Великден като център на лексикотематично поле в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 62-70.
Неуместна употреба на производни думи вместо произвеждащи. – Български език, 1977, № 3, с. 225-226.
Отглаголните съществителни в ранната проза на Иван Вазов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 175-182.
Веществените съществителни в количествен аспект (Езикови средства за изразяване на дискретност на веществения континуум). – Български език, 1990, № 2, с. 114-120.
По въпроса за морфологичните особености на някои типове сложни съществителни от мъжки род. – Език и литература, 1987, № 1, с. 77-86.
Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с.
Съпоставително разглеждане на съществителните имена в българския език и хинди. Дисерт. София, 1984. 171 с.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Език и литература, 1993-1994, № 2, с. 145-147.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 30-40.
Перевод русских уменьшительных существительных на болгарский язык. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІІ, 1975, № 1, с. 207-296.
Уменьшительные существительные в русском и болгарском языках. – В: Вопросы обучения русскому языку и литературе в болгарской школе. Т. 4. София, „Народна просвета”, 1975, с. 25-48.
Две нови названия на хранителни продукти. – Български език, 1975, № 6, с. 566.
Формални модели на родова адаптация на субстантивните заемки от английски в български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 19-25.
Семантична характеристика на българските абстрактни съществителни с наставка -ост. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 373-381.
Езикови фактори, които обуславят родовата вариантност в българския език. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 28-45.
За вариантите от типа диплом-диплома и задух-задуха в българския език. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 29-40.
Проблеми при изследването на рибните наименования. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 159-164.
Апелативи с префикс не- в български и сърбохърватски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVIII, 2000, № 1, с. 37-42.
Бележки върху употребата на отглаголните съществителни на -не/-ние. – Съпоставително езикознание, 1991, № 4, с. 45-49.
Две семантични обяснения. І. Прешлен. ІІ. Сабя. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 285-295.
За думата просвета в българския език. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80.
За произхода на думата вестник (вид периодично издание). – Език и литература, 1987, № 5, с. 42-57.
К истории болг. часовник. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 129-139.
К истории болг. часовник. – В: Этимология. 1966. Москва, 1968, с. 81-89.
Относно формата за множествено число на някои типове многосрични съществителни от мъжки род в българския език. – Език и литература, 1985, № 3, с. 89-95.
Как съвременният българин дели денонощието. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 18-21.
Синоними ли са лексемите утро и сутрин? – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 384-390.
Съществителните човек и хора в португалския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 4, с. 5-12.
Вербалност и номиналност на отглаголните съществителни в съвременния български книжовен език – Език и литература, 1975, № 5, с. 16-25.
Светът на птиците в българската езикова картина на света. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 60-67.
Значение на името кукери и неговата етническа принадлежност. – Език и литература, 1977, № 6, с. 73-74.
Думите поща и пощальон в някои славянски езици и в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 697-702.
Имената на билките. – Турист, 1980, № 5, с. 11-12.
Името кокиче. – Български език, 1981, № 2, с. 136-139.
Метафори от названия на животни. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 363-369.
Имена за лица. – Български език, 1961, № 3, с. 253-258.
Езикът на д-р Васил Берон и книжовното устройване на отвлечените съществителни с наставки -ние и -не през втората половина на ХIХ век. – Език и литература, 1985, № 3, с. 96-101.
Глаголи, които образуват фразеологични съчетания със съществителни. – Български език, 1953, № 4, с. 329-337.
Думата глава в българския речник. – Български език, 1952, №1-2, с. 69-77.
Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 348-417.
Дъще, брате – старинни преживелици в български език. – Български език, 1961, № 2, с. 97-101.
За историята на думата канарче в нашия език. – Български език, 1987, № 4, с. 315-316.
Към въпроса за семантичната характеристика на отглаголните съществителни в българския книжовен език (Опит за лексико-граматическа прекатегоризация). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 151-162.
Семантична характеристика на отглаголните съществителни на -не и -ние в българския книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 225-233.
Асиметрия в значенията при някои съществителни имена в българския език (с оглед на представянето им в лексикографските трудове). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 68-76.
За някои съществителни pluralia tantum и тяхното представяне в еднотомен тълковен речник. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 540-548.
За форманта супер- в съвременното българско словообразуване. – Български език, 2006, № 2, с. 90-96.
Иновации в словопроизводството на именни деривати с префикс съ- в съвременния български книжовен език. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 29-32.
Иновационни процеси при именната префиксация в българския книжовен език от края на ХХ и началото на ХХІ век. Дисерт. София, 2007. 256 с.
Назви жителiв у болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 114-121.
Современная болгарская катойконимия на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1994, № 31, с. 64-73.
Розбiжностi болгарськоï та украïнськоï спорiдненоï лексики з точки зору категорiï роду. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 102-106.
Семантические особенности собирательных существительных. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 131-153.
Собирательные существительные с суффиксом -ак (-як, -алак, -оляк), обозначающие ‘совокупность однородных растений’ в болгарском языке, и их соответствия в русском. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 63-71.
Собирательные существительные со значением ‘представители живой природы’ (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. Велико Търново, 1993. 541 с.
Собирательные существительные, обозначающие ‘совокупность живых существ’ в современных болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 129-158.
Семантика отглагольных существительных в русском и болгарском языках: Имена на -ние и -не. София, „Евразия”, 1999. 142 с.
Семантично развитие на отглаголните съществителни на -не в съвременния български език. – Български език, 1992, № 1, с. 61-68.
Церковнославянско-русское языковое влияние и развитие категории отглагольных имен на -ние в болгарском литературном языке периода Возрождения. – В: Славистични изследвания. Т. 7. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 60-70.
Към историческата типология на славянските езици в областта на лексиката (названия на птици в българския и чешкия език). – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 155-172.
Сложни названия на птици в българския и чешкия език. Сложни съществителни имена от типа: съществителни имена – съединителна гласна – глагол. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 92-101.
За някои типологични особености на сложните съществителни имена в унгарски, фински и български език (сравнителен анализ). – Български език, 1995, № 1-2, с. 49-55.
Структура на ядрото на лексико-семантичния клас имена на емоции в съвременния български книжовен език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 171-178.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Актуальные проблемы русского словообразования. Материалы V Республиканской научной конференции. Ташкент, „Укитувчи”, 1989, с. 45-49.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 92-94.
Външна редеривация на вторични лексикални значения на съществителни в съвременния български език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 347-358.
Задачи и структура на един българско-руски речник на словосъчетанията със съществителни имена. – Български език, 1967, № 5, с. 464-475; № 6, с. 538-543.
Абстрактните съществителни с без- – семантика, словообразуване, тълкуване. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 286-296.
За някои особени образования на имена за лица от мъжки род с наставка -ец. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 199-206.
Nomina agentis в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ІХ, 1963, с. 141-210.
Наблюдения върху значението и употребата на отглаголните съществителни имена на -не. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 131-140.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. 1. Една оценка. – Български език, 1983, № 3, с. 204-206.
За някои абстрактни съществителни на -ост. – Български език, 1963, № 2, с. 149-150.
Езикът ни ще се съпротивлява мъжки. – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 66-77.
Представяне на имената на растения в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-177.
За събирателните съществителни в английски и български език. – Тр. ВТУ, VІ (за 1968-1969), 1970, кн. 2, с. 303-320.
Събирателните съществителни в лексическата структура на английски и български. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 98-111.
За една функция на веществено-събирателните съществителни singularia tantum (с оглед на превода им от български на руски език). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 36-40.
Към морфологичната характеристика на българските умалителни съществителни. – Език и литература, 1988, № 6, с. 12-17.
Названия на лица, производни от икономическия термин акорд. – Български език, 1990, № 1, с. 82-83.
Суффиксация и субстантивация при образовании наименований лиц в болгарском языке. – В: Очерки по словообразованию и словоупотреблению. Ленинград, 1965, с. 44-59.
Именната система в българския младежки сленг (субстантивна лексика). – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 162-170.
Лексикална и словообразувателна характеристика на Nomina attributiva в съвременния български книжовен език. – В: VI Славистические чтения памяти профессора П. А. Дмитриева и профессора Г. И. Сафронова. Материалы международной научной конференции 9 – 11 сентября 2004 г. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2005, с. 22-29.
Существительные с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх- (супер-), ультра-, архи- в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 259-266.
К вопросу об экспресивно окрашенных названиях лиц в славянских языках. (На материале болгарского, польского и русского языков). – В: Исследования по эстетике слова и стилистике художественной литературы. Ленинград, Ленинградский университет, 1964, с. 110-122.
Славянские названия металлов и проблемы восстановления ранних этапов истории металлургии у славян. – Советское славяноведение, 1979, № 5, с. 82-100.
Система обозначений пищи из зерна в болгарском и русском языках. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 205-209.
Взаимозависимост между семантика и съчетаване на абстрактните съществителни имена. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 80-88.
Думите трибой, петобой, десетобой, многобой в българската спортна терминология. – Език и литература, 1960, № 6, с. 470.
Сингулативите в българския език. – Български език, 1967, № 2, с. 147-148.
Една употреба на момче, момиче и дете в български и английски. – Съпоставително езикознание, 2000, № 3, с. 114-115.
Значение и произход на думите лозунг и плакат. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 127-128.
Из историята на някои думи за части на облеклото. Панталони, жилетка, блуза. – Език и литература, 1955, № 4, с. 309.
Спор, споря, спори ми. Тормоз, тормозя. – Родна реч, 1961, № 4, с. 47.
За един тип съчетания на глагол и конкретно съществително, изразяващо действие, в съвременния български език. – Български език, 1987, № 5, с. 404-407.
Абстрактна отглаголна лексика с нулева суфиксация. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 203-212.
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (словообразуване). – Български език, 1982, № 1, с. 48-53.
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (семантика). – Български език, 1982, № 2, с. 116-124.
Към характеристиката на съществителните имена със суфикс -ние в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 48-55.
Множествено число на някои сложни по структура съществителни имена от мъжки род. – Български език, 1967, № 3, с. 262-263.
Наставката -ние като словообразувателен елемент. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 205-210. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37.
Отвлечени отглаголни съществителни със суфикс -ка в съвременния български книжовен език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 98-112.
Отвлечени съществителни от глаголни основи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1977. 338 с.
Словообразувателните типове -ба, -итба и -тва в съвременния български книжовен език. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37.
Некоторые ассоциативные связи названии лиц в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 17-20.
Система отношений между наименованиями цвета в болгарском языке. – Весн. БДУ, 1978, № 1, 53-56.
Някои стилистични особености на съществителното име в езика на съвременните масмедии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 244-247.
К вопросу о собирательных существительных (на материале болгарского языка). – В: Актуальные проблемы лексикологии. Минск, 1970, с. 89.
Лексическая сочетаемость в болгарском литературном языке (беспредложные сочетания существительных). Диссерт. Минск, 1973.
Лексические тюркизмы в болгарском языке применительно к беспредложным словосочетаниям типа „существительное+существительное”. – В: Тюркские лексические элементы в восточных и западных славянских языках. Минск, 1969, с. 27.
Синонiмiка iменникiв-абстрактних названии кольорiв у слов’янських мовах. (На матерiалах украiнськоi, росiйскоi i болгарськоi мов). – Журналiстика, 1979, № 7, с. 23-32.
Сложни вербоцентрични съществителни имена от типа глагол + съществителни имена в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 24-31.
За метонимията в семантиката на думите мишца и мишница. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 163-170.
Категориална семантика и граматични значения на имената за действия на -не. – Български език, 1995, № 1-2, с. 18-29.
Наставката -ист в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1973, № 1, с. 37-44.
Съчетанията глагол + съществително като лексиколожки и лексикографски проблем. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 227-232.
Умалителни съществителни със значение на единичност в българския език. – Български език, 1960, № 2-3, с. 220-223.
Едно особено явление в лексикалната система на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 331-338.
Синонимия при имената българи // македонци, български // македонски и при техните съчетания с други имена (по документи на легални и нелегални организации на македонски българи между двете световни войни. – Македонски преглед, 1999, № 4, с. 127-138.
Двоичните имена (nomina nota) в славянските езици (с оглед към българския език). – Български език, 1997-1998, № 1, с. 46-54.
Глаголи със значения ‘обичам’, ‘обичам(е) се’ и свързаните с тях имена в българския език. – In: Die Slawischen Sprachen. Vol. 30. München, 1992, pp. 153-161.
Един случай на адвербиализация. – Български език, 1972, № 1, с. 76-80.
За някои омоформи при събирателните съществителни имена с оглед към лексикографската практика. – Български език, 1971, № 5, 448-451.
Словообразувателна конкуренция при образуване на имена за места в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 88-92.
Съществителните имена pluralia tantum в българския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 150-171.
Лексикално-семантични взаимоотношения между българската анатомична терминология и общоупотребимите съществителни имена за части на тялото. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 278-289.
За утвърждаването на думата речник в българския книжовен език от миналия век. – Български език, 1987, № 5, с. 391-394.
Значението на думата страсти в заглавието на книгата Българският Великден или страстите български от Т. Жечев. – Български език, 1979, № 1, с. 74-75.
Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни – в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 78-136.
За произхода и значението на три стари културни заемки. – Български език, 1977, № 1, с. 68-69.
Анализ на предметните имена в руския и българския език (теоретични проблеми). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 89-149.
Вторичные лексические номинации конкретных имен существительных в русском и болгарском языках. Диссерт. София, 1982. 289 с.
За тълкуването на първичното значение на предметното име. – Български език, 1991, № 4, с. 358-362.
Семантични процеси с редовна проява в рамките на предметната лексика в руския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 18-24.
Из славянската лексикология. Абстрактни съществителни имена в основния речников фонд на българския език в сравнение с лексиката на другите славянски езици. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 11-60.
За някои особености на съществителните имена за лица в славянските езици. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 5-11.
Наблюдения върху някои отглаголни съществителни в българския и финския език. – Съпоставително езикознание, 1978, № 4, с. 36-40.
Nomina agentis и nomina actoris в Чешко-немския речник на Йозеф Юнгман и в Речника на българския език на Найден Геров (кратък преглед). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 283-286.
За по-пълно тълкуване на съществителното гара. – Български език, 1977, № 5, с. 431-432.
По въпроса за отглаголните съществителни на -не и на -ние в научния стил. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 45-53.
Отглагольные существительные с суффиксом -ни(е) в русском языке и их тождественные соответствия в болгарском (с учетом функционирования этих образований в научном стиле обоих языков). – Болгарская русистика, 1981, № 5, с. 67-74.
Към въпроса за словообразуването на съществителните имена в българската книжовно-разговорна реч. – Език и литература, 1989, № 1, с. 68-75.
О грамматическом роде „европеизмов” в южнославянских языках. – Советское славяноведение, 1967, № 4, с. 68-79.
Категория рода заимствованных имен существительных в современном болгарском и русском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 401-405.
Емоционално-експресивна конотация на умалителните съществителни имена. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 505-510.
Семантична характеристика на няколко диалектни абстрактни съществителни с темпорално значение в съвременния български език. – Българска реч, 2003, № 2, с. 16-19.
МИЛЕВ, Александър. Гръцките съществителни имена в български език. – Български език, 1955, № 2, с. 127-147.
За произхода и употребата на глагола споря и съществителното спор в българския книжовен език. – Език и литература, 1955, № 6, с. 460-461.
Особености семантики и строения существительных са значением орудия в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 6, с. 46-50.
Към въпроса за евфемистичните названия на болести в българския език. – Български език, 1974, № 1, с. 50-54.
Семантичният обем на лексемата политик. – Българска реч, 2008, № 1, с. 41-43.
Съществителните със суфикс -ция в българския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 20-29.
Поява и семантичен развой на думата самоинициатива. – Българска реч, 2003, № 3, с. 36-39.
Семантични паралели при съществителното в английския и българския език. – Български език, 1977, № 5, с. 386-392.
Отглаголните съществителни. – Работническо-селски дописник, 1955, № 5, с. 20-21.
Двете значения на думата еснаф. – Български език, 1977, № 5, с. 430-431.
Девербативни субстантиви за означаване на лица в славянските езици. Дисерт. София, 1976. 245 с.
Девербативни съществителни за означаване на лица в славянските езици. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 60-89.
Названията за лица в спортната терминология (Словообразувателна характеристика). – Български език, 1977, № 1, с. 15-22.
Продуктивността на умалителните суфикси с елемент -к- и -ц- в руския и българския език. – Език и литература, 1970, № 3, с. 33-42.
Существительные на -ние (-нье) со значением процесса и его результата в русском и южнославянских языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, Воронежский университет, 1984, с. 36-41.
Некоторые грамматические и семантические особенности существительных в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 3, с. 13-16.
Некоторые грамматические и семантические особенности существительных pluralia tantum в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 5, с. 49-62.
О синтактике и прагматике языковых средств именования, называния и идентификации лица в русском и болгарском языках. – В: Русистика 2005. Язык, коммуникация, культура. Сборник статии в чест на проф. дфн Стефана Димитрова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 111-137.
Количествена характеристика на съществителните имена във ветеринарномедицинската научна лексика. – Български език, 1993-1994, № 4, с. 380-388.
Относно съчетаемостта на отглаголните съществителни имена в руската и българската техническа литература. – Руски и западни езици, 1981, № 5, с. 35-39.
Существительные nomina agentis болгарского языка в сопоставлении с данными белорусского языка. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 63-69.
Болест (ако е само болест), причини и лечение или за глаголните съществителни и борбата срещу тях. – Български език, 1954, № 3, с. 263-267.
Етнокултурно осмисляне и семантика на група съществителни имена в български, сърбохърватски и гръцки. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996, с. 73-78.
За лексикографското представяне на една група умалителни съществителни имена. – Български език, 1986, № 5, с. 442-444.
Наблюдения върху съществителните от книжовен произход в повестта на В. Друмев Нещастна фамилия. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век. София, БАН, 1979, с. 170-175.
Семантика и етнокултурно осмисляне на група съществителни имена в български, гръцки и унгарски език. – Български език, 1993-1994, № 2, с. 141-144.
Някои модели за образуване на термини – отглаголни съществителни във френски и български език (опит за съпоставително изследване). – В: Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, с. 229-233.
Към семантиката на един тип умалителни съществителни в българския език. – Български език, 1976, № 1-2, с. 120-122.
Интернационални съществителни със суфикс -ция и техните еквиваленти в немския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 20-29.
Чужди числителни и техни производни в лексикалната система на българския език. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 35-58.
Семантични класове на конкретните съществителни имена в българския книжовен език. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 93-130.
Категорията род и названията за лица от мъжки и женски пол (съпоставително изследване върху материал от английски и български език). – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 114-162.
За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. Дисерт. София, 1993.
За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, БАН, 1993. 276 с.
За типологизацията на вторичната номинация при съществителните имена. – Списание на БАН, 1988, № 1, с. 44-51.
За употребата на думите число и цифра. – Български език, 1975, № 6, с. 565.
Някои случаи на редовна метонимия при съществителните в славянските езици като проява на лексикалната системност (върху материал от български, руски, украински и чешки език). – В: Славянска филология, Т. 15. София, БАН, 1978, с. 267-277.
Някои типологични характеристики на имената за лица в книжовния български и словашки език. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 437-440.
Проява на енантиосемия при означаване на количествените категории от съществителните имена. – Български език, 1981, № 2, с. 150-154.
Развиване на семантиката на съществителни и прилагателни в български и руски език по метонимичен път. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 87-101.
Системност на вторичната номинация при съществителните имена. Дисерт. София, 1987. 379 с.
Структурни и семантични особености на новите имена за лица в българския и чешкия език (1990 – 2000). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 5-18.
Русско-болгарские параллели в языковой интерпретации „пустоты” (Семантическое пространство русской и болгарской лексем пустота). – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски”, 2006, с. 80-93.
Произход и значение на думата курбан. – Духовна култура, 1957, № 3, с. 24-28.
Възможности за изразяване на немските детерминативни сложни съществителни имена от научно-техническата литература на български език. – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 16-21.
Към въпроса за превода на немските детерминативни сложни съществителни имена на български език. – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 25-28.
Отглаголни съществителни. – Родна реч, 1958, № 6, с. 31.
За отглаголните съществителни на -ние. – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 99-117.
Парадокси в семантиката на думата тишина. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 94-96.
Семантико-стилистическая характеристика слова тишина в болгарском и русском словоупотреблении. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 38-47.
Съществителните на -тел и прилагателните на -ителен, -ателен (-ятелен). – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 118-127.
Граматическата категория число при названията на минерали в съвременния българския книжовен език. – Български език, 1992, № 4, с. 327-333.
Езикова форма на термините сложни съществителни имена със съставка -мер и -метър. – Български език, 1991, № 5, с. 484-492.
Бълг. майка, сърбохърв. маjка. – Български език, 1959, № 1, с. 62-65.
За значението и употребата на думата даскал. – Българска реч, 1996, № 4, с. 25-27.
Семантика на съществителните имена за място в атрибутивната синтагма. – В: Лингвистични студии. Сборник от научна сесия, 15-16 октомври 1992. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 303-310.
Некоторые проблемы лингвистической вероятности и валентности (на материале болгарских имен существительных). Диссерт. Москва, 1980.
Отглаголни съществителни за действие от глаголи за звучене. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 155-169.
Из историята на названията за професии в южнославянските езици (български и сърбохърватски). – Език и литература, 1992, № 2, с. 20-29.
Названия за градинар в славянските езици с оглед на българския език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 343-348.
Названията за път в българския език. – В: Българистични проучвания, Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 102-113.
Старые балканские заимствования в болгарском языке (названия частей тела). – Балканско езикознание, 1982, № 1, с. 7-8.
Синонимите мин.-председател и премиер. – Български език, 1995, № 1-2, с. 172-173.
Съществителни имена за лица със суфикс -аш в съвременния български език. – Български език, 1966, № 4, с.351-355.
Съществителни имена от общ граматичен род в съвременния български език. – Език и литература, 1966, № 3, с. 77-80.
Съществителни имена със суфикс -уша и -ушка в съвременния български книжовен език. – Rocznik Slawistyczny, XXXII, 1971, s. 61-66.
Съществителните имена със суфикс -в-о (-ив-о, -ев-о) в съвременния български език. – Български език, 1970, № 6, с. 524-526.
О некоторых типологических наблюдениях над номина агентис по професии в русском, болгарском и чешском языках. – В: Проблемы лексикологии и словообразования русского языка. Москва, 1982, с. 128-137.
Семантическая структура агентивных имен существительных в русском, украинском, болгарском и чешском языках. – В: Семантика слова в языке и в художественном тексте. Харьков, 1988, с. 24-31.
Бeзсуфикснитe съществитeлни, съoтнoсителни с глaгoли в българския език. – Tр. ВПИ, VII, 1970, № 8, с. 203-246.
Произход и значение на името българи. – Народна младеж, № 84, 27.ІV.1980.
Личные существительные болгарского языка на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1984, № 6, с. 5-9.
Словообразувателна роля и семантика на представката без- в българския език. (Бележки и материали). – Български език, 1953, № 1, с. 60-65.
Лексико-семантични различия при съществителните имена в българския книжовен език с оглед на категорията число. – Изв. на ИБЕ, VІІ, 1961, с. 225-306.
За значението и употребата на думите свет/свят, светост и светец в съвременния български език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 143-152.
Евро: проблеми с адаптацията на новата дума в български език. – Български език, 1997-1998, № 6, с. 76-77.
Деятелни имена от мъжки род със суфикс -ач (-acz) и -ник (-nik) в съвременния български и полски език. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 171-175.
За образуването на нови народностни названия на лица в славянските езици. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 69-76.
Семантика на някои суфикси в българския език (1). – Език и литература, 1964, № 4, с. 92-101; 1966, № 1, с. 25-38.
Абстрактните съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. Словообразователен и лексико-семантичен анализ. Дисерт. Велико Търново, 1979. 387 с.
Абстрактните съществителни имена с наставката -изъм в лексиката на българския книжовен език. – Тр. ВТУ, Х, 1973, кн. 2, с. 341-368.
Из историята на съществителните имена със суфикс -изъм в българския език прев Възраждането. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 173-197.
Към характеристиката на абстрактната лексика в българския книжовен език през втората четвърт на ХІХ в. (Абстрактни съществителни имена). – Тр. ВТУ, ХІV, 1979, кн. 2, с. 173-198.
Статистически анализ на производните и заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – Език и литература, 1979, № 1, с. 103-107.
Фактори за развитието на абстрактните съществителни имена през първата половина на ХІХ в. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с. 23-50.
Някои семантични особености при роднинските названия. – Български език, 1972, № 1-2, с. 73-76.
Структурно-семантично моделиране на глаголно-именните колокации (Върху материал от български и английски език). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 345-362.
Архаизация и неология в системата на nomina agentis в съвременния български език. (Опит за когнитивнолингвистичен анализ). – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 179-187.
Деминутивни и феминални деятелни съществителни имена през ХІХ век. – В: Дни на науката’2003. Велико Търново, Съюз на учените в България, 2003, с. 9-16.
Номина агентис – традиции и иновации. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 247-254.
Функционална система на деятелните съществителни имена за лица в българския език. Велико Търново, „Астарта”, 2003. 224 с.
Традиции и иновации при професионалните названия в български и немски език. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 95-104.
Англицизми със суфикс -ing в съвременния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 149-156.
Названия на две културни растения в българския език. 1. Диня. 2. Пъпеш. – Език и литература, 1963, № 5, с. 23-34.
Отглаголни съществителни с наставка -не от свършени глаголи. – Език и литература, 1966, №2, с. 39-48.
Сложни съществителни или словосъчетания (Полуслято или разделно писане). – Език и литература, 1986, № 4, с. 82-84.
Динамика при съществителни имена от женски род за лица в съвременния български книжовен език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 95-99.
Едно абсурдно название (феминално название за лица мъже). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 310-313.
Иновации при суфиксацията на съществителните имена за лица жени. – В: Езикови проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 237-241.
Нарицателни имена за съпругата. – Български език, 2005, № 2, с. 117-118.
Професионалните имена за лица в РРОДД. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 144-149.
Стилистично маркирани множествени форми в съвременния печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 182-185.
Гръцката дума прополис в езика на пчеларите. – Български език, 1966, № 4, с. 391.
Нарицателни и звателни термини за по-възрастен роднина от мъжки пол в българския език. – Българска реч, 2008, № 1, с. 73-84.
Механизми на именната номинация в българския език. – Български език, 1984, № 6, с. 500-507.
О современном содержании одного из лексических значений слова гражданин в русском и в болгарском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 54-58.
Лексемите колега и колежка като етикетни формули в съвременния български език. – В: Българистични проучвания. Т. 6. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, 2000, с. 119-122.
Към стилистичната характеристика на сложните съществителни имена в съвременния български книжовен език. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 45-76.
Стилистични особености на съществителното име в българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1978. 232 с.
За разликата в значенията на думите работя – трудя се и работници – трудещи се. – Език и литература, 1956, № 5, с. 388-389.
Изразяване на семантичната категория степен при глаголи и съществителни имена в съвременния български книжовен език на фона на другите славянски езици. – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 93-100.
Лексико-семантичната парадигма на наименованията на растенията в славянските езици в диахронен аспект. (Постановка на проблема). – Език и литература, 1992, № 4, с. 63-66.
За някои названия на цветове в българския език. – Български език, 1972, № 4, с. 351-355.
Умалителни съществителни в чешкия и българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVI, 1988, № 1, с. 193-198.
Умалителни съществителни със значение на единичност (сингулативи) в българския и чешкия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІV, 1986, № 1, с. 29-34.
O některých tendencích při tvoření nových podstatných jmen označujících osoby v bulharštině a češtině. – In: Sborník prací filosofické fakulty Brněnské university, A 46, 1998, s. 143-150.
Slovotvorná charakteristika nových činitelských jmen pro pojmenování osob v bulharštině a češtině. – In: Slavica Pragensia ad tempora nostra. Sborník statí z mezinárodní vědecké konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě (Praha, 8-10 června 1998). Praha, Euroslavica, 1998, s. 175-181.
Slovotvorné tendence u substantiv v bulharštině a češtině v 80. a 90. letech 20. století. – Slavia, 2002, № 1, s. 21-33.
Univerbáty v lexikálním systému jazyka. – Bohemistyka, 2007, № 3, s. 190-206.
O strukturze semantycznej nazw zbiorowych w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. III. Ilość. Gradacja. Osoba. Warszawa, 1989, s. 59-66.
Structuring of the Semantic Field of the Words of Emotion in Bulgarian. – In: Working Papers in Linguistics. XXXІV. Papers from Third Conference on Formal Approaches to South Slavic and Balkan Languages, Plovdiv, 1999. Mila Dimitrova-Vulchanova, Ilyana Krapova and Lars Hellan (ed.). Trondheim, University of Trondheim, 2000, pp. 45-56.
Albanian loan nouns in Bulgarian and Macedonian: Word-formation, morphological adaptation and derivational productivity (Designations for food, animals, plants and natural phenomena). – Hylli i Dritës, 2009, № 3.
Gemeinsames und differierendes bei bulg. шкаф und serbokroat. škaf. – Балканско езикознание, 1994-1995, № 1-2, с. 62-64.
Die Stelle der Substantiva unter Neologismen in der neugrechischen Lexik. Versuch einer partiellen Analogie zu den wortbildenden Prozessen in der bulgarischen Sprache. – Балканско езикознание, 1986, № 4, с. 51-60.
Slangová substantiva v makedonštině a v bulharštině. – In: Les études balkaniques tchèques 10. Sborník statí z česko-makedonské vědecké konference, pořádané katedrou slavistiky FF UK v Praze v červnu 1998. Vědec. red. Miroslav Kvapil, red. Milena Přikrylová. Praha, Euroslavica, 1999, s. 75-82.
Zur Frage sprachlicher Eigenschaften aus dem Türkischen entlehnter Substantiva im Bulgarischen. – In: Südosteuropa unter dem Halbmond. Untersuchungen über südosteuropäischen Völker während der Türkenzeit. München, 1975, pp. 237-242.
Bułgarskie rzeczowniki odsłowne na -нe, -ниe w porównaniu z polskimi. – In: Studia z językoznawstwa słowiańskiego. Prace Instytutu Filologii Słowiańskiej Uniwersytetu Jagiellońskiego, Т. 14. Kraków, 1995, s. 185-189.
Funkcjonowanie nazw kolorów we współczesnym języku bułgarskim. – In: In memoriam Alfredi Zaręmba et Josephi Reczek. W dziesiątą rocznicę śmierci. Kraków, 1999, s. 151-156.
Lexikálno-semantické paralély bulharčinou a slovenčinou. Porovnávanie homotematickýh mien. Disert. Bratislava, 1983. 523 с.
Bemerkungen zur Syntax und Semantik bulgarischer Verbalsubstantive. – In: Linguistische Arbeitsberichte ХХVIII. Leipzig, 1980, рр. 45-49.
Умалителни наставки при съществителните с основи от турски произход в речника на Н. Геров. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 36-51.
Форми за множественно число на един тип сложни съществителни имена (с оглед на лексикографската практика). – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 122-133.