Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Аксиологическая маркированность болгарских фразеологизмов-алогизмов с компонентом-турцизмом. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 423-431.
За лексикалните балканизми от турски произход в българския и в албанския език. – Македонски преглед, 2000, № 2, с. 121-130.
Общи лексикални балканизми от турски произход в български и албански. Дисерт. София, 2001.
Към историята на една турска заемка в българския език. – Български език, 1963, № 1, с. 54-56.
Турските наименования на отвлечени понятия в езика на българския фолклор. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 220-222.
Две излишни турски думи (ишлеме, пиширме). – Български език, 1969, № 3, с. 295.
Стилистичната стойност на турските заемки в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 23-39.
Болгарские писатели в борьбе против туркизмов. – В: Вопросы грамматического строя и словарного состава языка. Т. 2. Ленинград, 1952, с. 149-172.
Стилистична роля на турцизмите в Бай Ганю от Алеко Константинов. – Език и литература, 1983, № 6, с. 103-110.
За турцизмите в българския и в сръбския език. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 105-115.
Некоторые турецкие и арабские заимствования в болгарском языке. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 259-260.
За турската заемка бозалък. – Български език, 1995, № 4, с. 332-333.
Турските заемки в българския език и местните турски говори. – Български език, 1974, № 5, с. 409-414.
Турските думи: свои и чужди. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 85-95.
За пейоративираните турски заемки и мястото им в съвременната публицистика. – Българска реч, 1999, № 1, с. 25-26.
Реактуализация на част от турските заемки в езика на публицистиката – исторически основания и значения. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 107-110.
Турцизмите в съвременната писмена публицистична реч като обект на социолингвистично изследване. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 317-320.
Турцизмите в съвременния български език. Дисерт. София, 2001.
Към употребата на турските думи. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 45-49.
Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни – в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 78-136.
Представяне на някои турски заемки и на производни с турски форманти в тълковен речник. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 129-132.
Турски заемки в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 84-87.
Структура и значение на глаголите от турски произход в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 431-441.
Турцизмите в Речник на съвременния български книжовен език от стилистична гледна точка. – Български език, 1972, № 1-2, с. 61-72.
Турцизм у формирању српскохрватског и бугарског књижевниг jезика. – Зборник за филологиjу и лингвистику, ХХVІ, 1983, № 1, с. 61-65.
Отношението на Петко Славейков към турцизмите в българския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 223-225.
Турски фразеологични заемки в български език. – Български език, 1966, № 4, 322-331.
К вопросу о тюркизмах в русском и турцизмах в болгарском языках (с точки зрения теории и практики перевода). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 325-330.
За турцизмите в публицистиката на Захари Стоянов. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LХХІ (за 1976), 1978, № 3, с. 57-70.
Морфологическая адаптация турецких глагольных заимствований в болгарском языке. – В: Симпозиум по грамматической типологии современных балканских языков. Москва, 1973, с. 34-35.
Наблюдения над залогом турецких глагольных заимствований в болгарском языке. Категория непереходности (переходности). – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы интерференции и языковых контактов. Москва, „Наука”, 1975, с. 138-160.
За съдбата на турцизмите в българския език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 117-127.
Съпротивата на българския език срещу насилствената асимилация. – Български език, 1953, № 3, с. 209-215.
Турцизмите в романа на Иван Вазов Под игото и отражението им в превода на романа на руски език. – Език и литература, 1980, № 6, с. 81-86.
Турцизмите в романа на Иван Вазов Под игото. – В: Иван Вазов. Сборник по случай 125-годишнината от рождението на писателя. Пловдив, 1976, с. 209-221.
По етимологията на някои турцизми в българския език. – Jужнословенски филолог, 1979, кн. 35, с. 113-134.
Турцизмы в болгарском с начальным ч и их турецкие соответствия на č. – Восточная филология, 1973, № 3, с. 126-133.
Към въпроса за персийско-турските думи в българския език. – Български език, 1960, № 4, с. 357-359.
Общи по произход турски заемки в балканските езици. – Български език, 1964, № 2-3, с. 186-190.
Турски и тюркски заемки от звукоподражателен характер в балканските езици. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXІІ, 1968, с. 433-532.
Турски думи в полския, румънския и българския език. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 72-79.
Турцизмите в кулинарната лексика (статусът им в български и сърбохърватски език). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 400-403.
Ролята на компонентите турцизми за постигане на хиперекспресивност в значението на българските ФЕ. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 5. Русе, „Лени Ан”, 2008, с. 458-461.
Изгубеният колорит: турцизмите от „Бай Ганьо” на Алеко Константинов в превод на италиански език. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 3, с. 53-71.
Употребата на турцизмите в езика на днешните български вестници. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 339-344.
Съдбата на турските думи в българския език. – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 128-135.
Към лексикалната характеристика на първия възрожденски превод на наказателния закон. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 156-161.
Турцизмите в Огледало (1816) на К. Пейчинович. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 521-530.
К изучению одного редкого османизма в болгарском языке. – Балканско езикознание, 1996, № 1, с. 49-50.
О морфологической адаптации османотурецких лексических заимствований в балканских языках. – Балканско езикознание, 1977, № 1-2, с. 93-103.
Ориенталски заемки в български език. Проблеми на изходните форми при османските заемки вандалък и дингозлия. – Български език, 1972, № 1-2, с. 104-105.
Турски наименования за отвлечени понятия в езика на българския фолклор. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 220-223.
Заимствования из турецкого языка как отражение культуры Болгарии XVIII века. – В: Славянская филология. Вып. 8. Санкт-Петербург, 1999, с. 70-78.
Турецкие заимствования в болгарских письменных памятниках ХVІІІ века. – Советская тюркология, 1973, № 2, с. 60-70.
Заимствованное слово и его этнокультурное содержание (болг. КЪСМЕТ). – Вопросы языкознания, 2005, № 3, с. 42-55.
Гръцки и турски елементи в българската морска рибарска терминология. – Български език, 1966, № 4, с. 332-343.
За пейоризацията на турцизмите в българския език. – Български език, 1964, № 2-3, с. 183-186.
Съдбата на турските заемки в българския език като отражение на някои характерни черти на националния манталитет. – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 73-139.
За турцизмите и диалектизмите в българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 218-219.
Три турски заемки в български. – Български език, 2004, № 1, с. 87-89.
Турските думи в българските фразеологизми. – В: Турският език – минало, настояще и бъдеще. Шумен, Дружество за турски език и култура, 2004, с. 47-50.
Турцизмите в Старопланински легенди на Йордан Йовков в превод на руски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 215-225.
Ein semantischer Turzismus in den Balkansprachen. – Zeitchrift für Balkanologie, 1969-1970, № 1-2, рр. 16-21.
Études sur les turcismes en bulgare. Oslo. Universutetsforlaget, 1970. 78 р.
Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992. 60 p.
Turco-Bulgarica: articles in English and French concerning Turkish influence on Bulgarian. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 1996. 320 p.
Les éléments d´origine turque dans la langue du plus célèbre roman bulgare du XIX s. Sous le joug d´Ivan Vazov. – Norsk Tidsskrift for Sprogvidenskap, 1969, № 23, рр. 147-170.
Les turcismes dans un parler Bulgarie de l´Est. Contribution á la lexicologie Balkanique. – Acta Orientalia, 1974, № 2, рр. 269-285.
Отношение Ивана Вазова к турцизмам в болгарском языке. – Studia Slavica, 1976, № 1-2, s. 127-135.
Les emprunts turcs dans les langues slaves du sud. – Scando-Slavica, 1963, Vol. 9, № 1, pp. 227-233.
Remarques sur les rapports des langues slaves des Balkans avec le turc-osmanli. – Studia Slavica, 1961, № 1-3, s. 97-138.
Към някои въпроси на османо-турските заемки в южнославянските езици. – Studia Slavica, 1963, № 1-4, s. 387-391.
Borrowing at the Popular Level: Balkan Interjectional Particles of Turkish and Greek Origin. – In: Septième Congrès International D’Études du Sud-Est Européen. Rapports. Athènes, 1994, pp. 507-520.
The Status of Turkisms in present-day Balkan languages. – In: Aspects of the Balkans. The Hague-Paris, 1972, pp. 87-116.
The use of turkisms in Balkan languages as reflected in Konstantinov’s novel „Baj Ganjo”. – Zeitschrift fur Balkanologie, 1992, № 1-2, pp. 44-60.
Die Position der Turzismen im modernen bulgarischen Jugendslang. – Zeitschrift für Balkanologie, 2007, № 1, рр. 41-54.
Persian-Turkish Elements in the Bulgarian Colloquial Language and in the Bulgarian Youth Slang. – In: Specimina Philologiae Slavicae, Band 151, Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. München, Verlag Otto Sagner, 2008, pp. 509-515.
Zum neuen Български етимологичен речник und den türkischen Elementen im Bulgarischen. – Zeitschrift für Balkanologie, 1970, № 7, рр. 55-83.
La veracite graphique turke du Codex Cumanicus prouvée par les turkismes en bulgare. – Балканско езикознание, 2001, № 3, рр. 175-222.
Quelques lexemes turks septentrionaux en ğ-~č-~j dans les langues slaves meridionales. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 193-202.
Sur quelques turcismes en Bulgare. – Jужнословенски филолог, 1988, кн. 44, s. 29-44.
Études phonétiques sur les turcismes en bulgare. – Балканско езикознание, 1967, № 12, с. 115-154.
Zur Genuszuweisung türkischer Entlehnungen im Bulgarischen, Neugriekischen und Rumänischen. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 1998, Bd. 44, pp. 179-185.
Zum osmanisch-türkischen Einfluss auf die Balkansprachen. – Studia Slavica, 1985, № 3-4, s. 356-366.
Aus dem türkischen entlehnten Adjektiva im Bulgarischen. – В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев. София, БАН, 1979, с. 377-379.
Die türkischen Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. – Zeitschrift für Balkanologie, 1973, № 1-2, рр. 174-186.
Zur Frage der syntagmatischen und phraseologischen Verwendung Turkischer Lehnworter im Bulgarischen. – Балканско езикознание, 1993, № 2, с. 129-135.
Zur Frage sprachlicher Eigenschaften aus dem Türkischen entlehnter Substantiva im Bulgarischen. – In: Südosteuropa unter dem Halbmond. Untersuchungen über südosteuropäischen Völker während der Türkenzeit. München, 1975, pp. 237-242.
Osmanisch-türkische Reflexionen im Balkanslawischen unter besonderer Berücksichtigung der Phraseologie und Lexikologie. – Балканско езикознание, 1992, № 1-2, с. 59-66.
Słowniczek bałkańskich turcyzmów T. T. Jeża. – In: Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CXX. Prace językoznawcze. 2000, s. 199-218.
Studia nad chronologią turcyzmów w języku bułgarskim. Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CCLIII. Prace językoznawcze. Zeszyt 33. Kraków, 1971. 108 s.
Ambivalente Aspekte des assertiven sozialen Verhaltens, ausgedrückt durch türkische Lehnwörter in Bulgarischen. – In: Finis Coronat Opus. Festschrift für Walter Kroll zum 65. Geburtstag. Göttingen, Universtätsverlag, 2006, pp. 231-254.
Attitudinally loaded uses of Turkish loan words in Bulgarian. – In: Lexical structures and language use. Vol. 2. Tübingen, 1996, pp. 139-148.
Anglizismen und Turzismen in der heutigen bulgarischen Standardsprache. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 177-182.
Die Turken und die Balkanküche. Kulinarisches und sprachliches aus Bulgarien und Rumänien. – In: Korper, Essen und Trinken im Kulturverständnis der Balkanvölker. Berlin, 1991, pp. 219-227.
Zur Form einiger Turzismen im Rumänischen und Bulgarischen. – In: Festschrift für Johannes Hubschmid zum 65. Geburtstag. Bern, München, 1982, pp. 419-436.
Zur Rolle der Lexik im Balkansprachbund. (Bemerkungen zu einem Lexikon der Turzismen). – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 14-19.
Умалителни наставки при съществителните с основи от турски произход в речника на Н. Геров. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 36-51.