Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
По въпроса за мястото на диалекта в речта на героите. – Български език, 1957, № 6, с. 550-551.
Синтактична употреба на причастията у Л. Каравелов. – Език и литература, 1947, № 2, с. 48-50.
Художественият стил на Любен Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 39-54.
Чарът на Ботевия поетически език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 87-97.
Сопоставительная характеристика русских и болгарских деминутивов в сфере имен существительных (на материале современной русской и болгарской художественной литературы). Дисерт. Москва, 1976. 185 с.
Бележки върху езика и стила в художествените произведения на Д. Талев. – Български език и литература, 1990, № 3, с.16-21.
За диалектната стилизация на художествената литература. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 475-482.
Структура на фразеологизмите в творчеството за деца на Ангел Каралийчев. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХХХІХ, 2002, № 1, с. 40-44.
За един тип сложни прилагателни в словотворчеството на Блага Димитрова. – В: Език. Литература. Идентичност. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 522-526.
Лексика за пресъздаване на историческата действителност в романа Летопис на смутното време от Вера Мутафчиева. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 65-67.
Лексикалното богатство на Предания заветни от Венко Марковски (лексико-семантичен и стилистичен анализ на текста). Дисерт. София, 1988. 339 с.
Семантичният обем на поетичната дума. – В: Идея, творчество, красота. София, „Наука и изкуство”, 1989.
Семантика на едно прилагателно в творчеството на Христо Смирненски. – Език и литература, 1975, № 3, с. 60-63.
За някои проблеми на оказионалното словообразуване в българската научнофантастична литература. – Проглас, 1993, № 3, с. 100-111.
Влияние русского языка на язык и стиль болгарских писателей и публицистов в конце ХІХ и в начале ХХ в. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, с. 144-148.
За поетическите неологизми. – Български език, 1975, № 5, с. 420-427.
За поетическите неологизми. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 312-319.
Отглаголните съществителни в ранната проза на Иван Вазов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 175-182.
Из лексиката на романа Преспанските камбани от Димитър Талев. – Дарба, 1999, № 6, 11-14.
Бележки върху езика и стила. (Семейството на тъкачите от К. Калчев). – Септември, 1957, № 4, с. 173-175.
Художественият и езиковият свят на Веселин Ханчев. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 297-305.
Личното творчество на българските писатели като източник за Български диалектен речник. – Български език, 1990, № 2, с. 173-178.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Българската критика за Пенчо Славейков. София, „Български писател”, 1974, с. 137-161.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 76-101.
Николай Райнов – строител на родната реч. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 202-213.
Някои наблюдения върху употребата на архаизми в романа Антихрист от Емилиян Станев. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 132-138.
Метафори с глаголи за движение в художествения стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 87-91.
През огледалото на стила: Стилистична интерпретация на художествен текст. София, „Интервю Прес”, 2000. 408 с.
Стилистичен анализ на художествения текст. София, „Народна просвета”, 1990. 133 с.
Текст и стил. София, „Авангард Прима”, 2005. 234 с.
Обаянието на Вапцаровата поезия (Стилно-езиково майсторство). – Език и литература, 1989, № 6, с. 3-15.
За езика на Константин Константинов. – Литературна мисъл, 1976, № 2, с. 122-135.
Към въпроса за езика и стила на Христо Ботев. – Език и литература, 1960, № 6, с. 405-414.
Отражение на националните и на националноезиковите възгледи на Петко Славейков върху езика на поезията му. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 146-152.
Отражение на националноезиковите възгледи на Петко Р. Славейков върху езика на поезията му. – Български език, 1986, № 6, с. 497-502.
Език и стил на П. Ю. Тодоров. – Български език, 1962, № 5, с. 382-403.
Език и стил на Йордан Йовков. София, „Народна просвета”, 1979. 104 с.
Езиковата съкровищница на Йордан Йовков (По случай 100 години от рождението на писателя). – Български език, 1980, № 4, с. 315-325.
Наречието в белетристичния стил на Иван Вазов. – Български език и литература, 1986, № 4, с. 2-9.
Разговорна и битова лексика в стила на Йордан Йовков. – Език и литература, 1980, № 4, с. 51-61.
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609.
Наречията във Вечери в Антимовския хан и в Старопланински легенди. – Родна реч, 1979, № 3, с. 58-60.
Наблюдения над употребата на глаголни лексеми в романа Морава звезда кървава на Константин Петканов. – Език и литература, 1982, № 1, с. 68-72.
Словотворчеството на Блага Димитрова в романа ѝ Лице. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 87-96.
Авторски неологизми в художествената реч. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 67-70.
Авторски новообразувания в творчеството на някои съвременни български поети и писатели. – Български език, 1981, № 3, с. 236-240.
Особености и тенденции на словотворчество в художествената литература. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 246-253.
Българският поетически език. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 7-22.
Българският поетически език. – Език и литература, 1987, № 1, с. 3-13.
Синонимична образност в Жертвени клади на Асен Разцветников. – Език и литература, 1980, № 1, с. 63-68.
Двойната актуализация на фразеологизмите в поезията на Николай Кънчев и техники в превода им на полски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 389-394.
Поетичните превъплъщения на един фразеологизъм. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, с. 608-612.
Фразеологизмите в съвременната българска поезия (и преводите им на полски език). Дисерт. София, 2009.
Бележки върху езика на Христо Смирненски. – Език и литература, 1960, № 3, с. 221-223.
Глаголното богатство в Ботевата балада Хаджи Димитър. – Български език, 1963, № 1, с. 48-53.
За стилно-езиковите поправки в третото издание на романа Тютюн. – Български език, 1957, № 1, с. 94-100.
Бележки за езика на Елин Пелин. – Език и литература, 1956, № 1, с. 37-47.
Комуникативно-прагматична специфика на функционалния стил на художествената литература и отражението ѝ върху проблематиката на превода. Дисерт. София, 1984.
Стилистична функция на архаизмите във военните стихотворения на Иван Вазов. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVII, 1999, № 1, с. 377-384.
Лексикално-словообразувателна характеристика на авторските неологизми (върху материал на съвременната българска поезия). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 99-104.
Фразеологизмы в поэзии Никола Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 249-254.
Вторичната конотация като семантично явление и като проблема на художествения превод. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 33-36.
Думи и форми в пет разказа. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 251-262.
Стилистика. Теоретични бележки. Задачи и текстове за упражнения. Велико Търново, „Фабер“, 1999. 240 с.
Фразеологизмы в поэзии Николы Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 249-254.
Диалектната лексика в сборника Диви разкази на Н. Хайтов. – Българска реч, 1995, № 1, с. 17-19.
Някои особености при употребата на диалектна лексика в съвременната художествена проза. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 339-343.
Някои особености, свързани със стилистичната функция на диалектизмите в съвременната художествена проза. – Български език, 1995, № 5-6, с. 470-473.
Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с.
Функции на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – Българска реч, 2004, № 2, с. 46-51.
Народные пословицы и поговорки в творчестве Алеко Константинова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІІ, 1985, № 1, с. 135-143.
Категорията място в езиково-стилната система на романа Тютюн от Димитър Димов. – Език и литература, 1988, № 3, с. 120-124.
Литературният език и жаргонът. – Септември, 1977, № 2, с. 221-222.
Бележки за езика на днешната ни художествена проза. – Литературен фронт, № 6, 11.ІІ.1954; № 7, 18.ІІ.1954.
Речникови антоними в поезията на П. К. Яворов. – Български език, 1974, № 4, с. 305-313.
Перевод фразеологизмов повести М. Горького Детство на белорусский и болгарский языки. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 21-24.
Русско-болгарские и русско-чешские фразеологические параллели в художественной речи. – Вестник ЛГУ. Сер. 2, История. Язык, Литература. 1986, № 2, вып. 1, с. 113-116.
Славянские фразеологически параллели в художественном тексте. Диссерт. Ленинград, 1986.
Авторско значение на думата в художествената система на Н. Вапцаров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 404-410.
Езиково-стилистична функция на субстантивираните прилагателни имена в поезията на Н. Вапцаров и П. Пенев. – Български език, 1973, № 6, с. 553-558.
Някои особености на езиковото майсторство на Николай Хайтов. – Български език, 1975, № 2, с. 100-106.
За поетичното слово на Елисавета Багряна във Вечната и святата. – В: Елисавета Багряна. Нови изследвания. Сборник по случай 90 години от рождението ѝ. София, 1989, с. 126-144.
Индивидуално-авторско изпозуване на фразеологизмите в белетристиката на Иван Вазов (По случай 130 години от рождението му). – Български език, 1980, № 6, с. 493-497.
Метафорични съчетания в белетристиката на Иван Вазов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 42-44.
Пословиците в езика на Вазовите творби. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 35-42.
Сравнението като стилистичен похват в Старопланински легенди и Песента на колелетата. – В: Йордан Йовков. Нови изследвания. София, БАН, 1982, с. 259-266.
Фразеологичните съчетания в белетристиката на Иван Вазов. Дисерт. София, 1966. 267 с.
Фразеологично новаторство в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 553-558.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 94-96.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – Родна реч, 1982, № 7, с. 59-60.
Фразеологизми в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІІІ, 1969, с. 179-216.
Художественият контекст – основа за актуализиране на преносните значения. – Български език, 1991, № 2, с. 144-150.
Същност на жаргона и мястото му в художествената литература. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 71-74.
Фразеологично новаторство в сатиричното творчество на Алеко Константинов. – Български език, 1979, № 4, с. 341-346.
Семантическая многозначность слова как источник художественной изобразительности в поэзии Младена Исаева. – В: Вопросы теории и истории литературы. Тамбов, 1975, с. 84-94.
Наблюдения над лексикалния състав на Вазовите разкази. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 297-303.
О границах варьирования фразеологизма в языке писателя (на материале болгарского языка). – Труды Самарк. университета. Новая серия. CCXIX. Вопросы фразеологии. Т. 5. 1972, № 2, с. 164-169.
Бележки върху стила на романа Любов от А. Гуляшки. – Език и литература, 1958, № 4, с. 300-306.
Бележки за езика на съвременната българска драма. – Български език, 1965, № 3, с. 236-248.
Езикът на художествената литература. София, „Наука изкуство”, 1985. 212 с.
Езикът на художествената литература и националният език. – Съвременник, 1972, № 3, с. 294-312.
За езика на поезията. – Литературен фронт, № 34, 24.VІІІ. 1972.
Какво трябва да търсим в езика на художествената творба. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 38-41.
Лексемы, несущие культурную информацию, и их перевод (на материале произведений русской и болгарской художественной литературы). Дисерт. София, 2006.
Некоторые лингвокультурные особенности лексики, отражающей типы поселений, в русском и болгарском языках и ее перевод. – Болгарская русистика, 2007, № 3-4, с. 105-110.
Пътища за възникване на вторичната номинация в художествения текст и нейната стилистична функция. – В: Въпроси на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Кирил и Методий”, 1980, с. 146-154.
Абстрактна диалектна лексика в художествен текст. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 275-282.
Турцизмите в романа на Иван Вазов Под игото. – В: Иван Вазов. Сборник по случай 125-годишнината от рождението на писателя. Пловдив, 1976, с. 209-221.
Бележки върху словесното майсторство на П. К. Яворов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 201-212.
Бележки върху словесното майсторство на П. К. Яворов. – Български език, 1958, № 2, с. 140-150.
Поетическа синонимика. – Български език, 1952, № 1-2, с. 89-97.
Структура на лексиката в български художествен и публицистичен текст (Статистически наблюдения). – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 3-71.
За някои лексикални особености в романа За свободата на Стефан Дичев. – Език и литература, 1977, № 6, с. 66-72.
Наблюдения върху старинната лексика в поемата Кървава песен. – В: Аспирантски сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 39-48.
Старинна лексика в идилиите и разказите на Петко Ю. Тодоров. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 121-132.
Прояви на междуезикова симетрия и асиметрия при превода на фразеология в художествен текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХVІІІ, серия 1, № 11, с. 141-146.
Стереотипност и творчество при превода на фразеология в художествен текст. – Зборник Матице Српске за славистику, 2004, књ. 65-66, с. 385-398.
Теорията за еквивалентността на превода като теория за нейната относителност при превеждането на фразеология в художествен текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХLІ, 2004, № 7.1, с. 102-112. 
Фразеологични варианти с компоненти бог и дявол в Бай Ганьо и сърбохърватският им превод. – Български език, 1996, № 5, с. 65-67.
Фразеологични варианти с общ компонент съществителните бог и дявол в Бай Ганьо и в сърбохърватския превод. – В: Библия. Фолклор. Литература. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996, с. 152-155.
Фразеологично богатство в творчеството на Алеко Константинов. Русе, „Лени Ан”, 2003. 182 с.
О переводе фразеологизмов, служащих средством выразительности в художественной литературе. – Вестник Волг. госуд. университета, 2003-2004, серия 2, № 3, с. 104-109.
Жаргонизми и поетични оказионализми. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 68-71.
Неологизми в съвременната българска поезия. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1992. 102 с.
Оказионализми в съвременната българска проза. – Език и литература, 1991, № 5, с. 48-55.
Поетични неологизми в съвременната българска поезия. – Език и литература, 1987, № 5, с. 119-129.
Поетични неологизми в съвременната българска поезия. Дисерт. София, 1989. 269 с.
Чуждата лексика в повестите на Васил Друмев. На фона на лексикалната ситуация през третата четвърт на XIX в. – Език и литература, 1995, № 4, с. 114-124.
Начини на превеждане на прилагателните имена от български на френски език в разказите на Йордан Йовков Божура и Шибил. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 179-187.
Лексическият състав на поетическата лексика в творчеството на Н. Й. Вапцаров. – Български език, 1952, № 1-2, с. 78-88.
Наблюдения върху съществителните от книжовен произход в повестта на В. Друмев Нещастна фамилия. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век. София, БАН, 1979, с. 170-175.
Лексикалните синоними в художествения стил. София, „Народна просвета”, 1989. 128 с.
Синонимиката в белетристиката на Иван Вазов – отражение на взаимоотношенията в лексикално-семантичната система на книжовния език и на лексикалното строителство през 80-те – 90-те години на ХІХ век. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 131-178.
Диалектизмите в художествената литература. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 229-236.
Глаголната многозначност в цикъла Песента на колелетата от Й. Йовков. – В: Студентски изследвания Т. 1. Велико Търново, 1972, с. 79-97.
Диалектни елементи в езика на Петко Ю. Тодоров (100 години от рождението на писателя). – Български език, 1979, № 6, с. 483-490.
Басните на Христо Радевски. Стилно-езикови бележки. – Език и литература, 1954, № 6, с. 405-411.
Българската реч в творчеството на Илия Волен. – Септември, 1963, № 7, с. 208-215.
Българският писател и развитието на книжовния и художествения език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 464-482.
Детският език на Ран Босилек. – Език и литература, 1956, № 5, с. 364-377.
Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с.
Език и стил на Васил Друмев. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 197-208.
Език и стил на Г. Караславов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 341-357.
Език и стил на Елин Пелин (По случай петгодишнината от смъртта на писателя). – Български език, 1955, № 1, с. 19-30.
Език и стил на Загорчиновата историческа белетристика. – Септември, 1961, № 2, с. 164-171.
Език и художествена образност у Йордан Йовков. – Български език, 1969, № 1, с. 3-10.
Езикът на Крум Григоров в биографичните му повести. – Септември, 1956, № 9, с. 159-163.
Езикът на Михалаки Георгиев. – Български език, 1953, № 2, с. 147-154.
Езикът на Талевата македонска трилогия. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 577-586.
За езика на съвременната българска драма. – Септември, 1958, № 4, с. 152-156.
Йовковото езиково майсторство. – Литературен фронт, 1962, № 41.
Майстор на художественото слово. – Септември, 1957, № 3, с. 160-165.
Наблюдения върху Караславовия език. – Септември, 1952, № 12, с. 137-147.
Революционният език на Христо Смирненски. – В: Строители на родната реч. София, „Български писател”, 1954, с. 100–108.
Стил и образност в белетристиката на Ем. Станев. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 391-401.
Стилно-изразни средства у Вазов. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 512-519.
Стилът на Георги Караславов. – Език и литература, 1954, № 1, с. 38-44.
Стилът на Светослав Минков. – Език и литература, 1956, № 4, с. 283-292.
Сценичната реч на Ст. Л. Костов. – Театър, 1960, № 7, с. 48-56.
Чудомировият хумористичен език. – Език и литература, 1955, № 5, с. 341-349.
Език и стил на „Бай Ганьо” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1966, № 4-5, с. 54-67.
Език и стил на драмата Майстори от Рачо Стоянов. – Език и литература, 1984, № 1, с. 83-94.
Език и стил на пътеписа „До Чикаго и назад” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1968, № 2, с. 3-14.
Езиково-стилно майсторство на П. К. Яворов в стихотворението На нивата. – Език и литература, 1990, № 3, с. 40-46.
Народно-поетически елементи в лириката на Слав Хр. Караславов. – Език и литература, 1991, № 1, с. 22-27.
Пенчо Славейков и българският език. – Език и литература, 1966, № 2, с. 1-20.
Словесно-художественото майсторство на Гео Милев в поемата Септември. – Език и литература, 1980, № 5, с. 47-64.
Словесно-художественото майсторство на Йордан Йовков в три класически разказа. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 81–84.
Словесно-художественото майсторство на П. К. Яворов в Градушка. – Български език и литература, 1974, № 6, с. 12-16.
Езиково-стилни и синтактични особености на повестта Немили-недраги от Иван Вазов. – Език и литература, 1979, № 6, с. 86-91.
За лексико-семантичното стилистично изследване на езика на художественото произведение (върху материал от Диви разкази от Н. Хайтов). – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 179-202.
Жаргонът и някои негови функции в езика на художествената литература. – Септември, 1977, № 7, с. 233-235.
Стилистична функция на някои категории думи в художествената литература. София, „Народна просвета”, 1979. 98 с.
Лексикални и граматични стилизиращи средства в художествената литература. – Български език и литература, 1964, № 1, с. 22-31.
Лексикални и граматични стилизиращи средства в художествената литература. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 285-297.
Глаголната лексика в Записки по българските въстания от Захари Стоянов. Дисерт. Велико Търново, 1979. 322 с.
Глаголната лексика в обрисовката на персонажа в Записки по българските въстания. – Български език и литература, 1980, № 6, с. 24-32.
Моносемантичните глаголи в Записки по българските въстания. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 43-51.
Наблюдения върху лексиката на Записки по българските въстания. – Тр. ВТУ, ХІІ (за 1974-1975), 1977, кн. 2, с. 147-194.
Взаимодействието между топонимите и останалата лексика в Старопланински легенди. – Български език, 1996, № 6, с. 48-51.
За два основни типа лексикална художествена номинация в белетристичния текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLV, 2006, № 5.2, с. 17-21.
Лексикална номинация, белетристичен текст и художествено-естетическа функция на словото. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Волгоград, ВГУ, 2005, с. 13-19.
Лексикална номинация и художествен текст. Наблюдения върху романа Тютюн на Димитър Димов. – Език и литература, 1992, № 5, с. 46-54.
Номинация и художествен образ в романа Снаха. – Родна реч, 1993, № 9, с. 6-10.
Номинация. Художествен образ и език в белетристиката. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 35-42.
Същност и особености на лексикалната художествена номинация в романите на Д. Димов и Г. Караславов. Дисерт. Велико Търново, 1990.
Същност и особености на лексикалната художествена номинация в романите на Димитър Димов и Георги Караславов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1989. 311 с.
Езикът на Емилиян Станев в Легенда за Сибин, преславския княз. – Родна реч, 1971, № 6, с. 44-45.
Значение, функции и употреба на румънски лексикални елементи в драматичното творчество на Добри Войников. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХVІ, 1978, № 5, с. 87-108.
Принципи на стилистическа характеристика на езика на литературно-художественото произведение. – Български език и литература, 1963, № 2, с. 21-35.
Речникови и фразеологични особености на Вазовите исторически драми. – Български език, 1971, № 6, с. 508-514.
Стилистична функция на глаголите в разказа Ветрената мелница от Елин Пелин. – Език и литература, 1978, № 1, с. 28-34.
Езикът на Смирненски – революционно оръжие. – Родна реч, 1960, № 6, с. 46-47.
Между корените и крилете. Размисли за езика на съвременната българска проза (По материали от романа Плячка на Георги Гроздев). – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 321-329.
Синонимия на прилагателните имена в разказите на Елин Пелин. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 51-60.
Авторски неологизми в съвременната ни поезия. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 67-73.
Речникови особености на българските гатанки. – Български език, 1960, № 2-3, с. 160-167.
Строеж и стилни особености на народните гатанки. – Език и литература, 1960, № 4, с. 272-287.
Фолклорната лексика като поетика в разказите на таврийския белетрист Мишо Хаджийски. – Балканистичен форум, 1996, № 1-2, с. 72-79.
Прилагателното име като художествено определение. София, „Народна просвета”, 1974. 112 с.
Оказионалната лексика в поетическия речник на Лилиев. – Български език и литература, 2006, № 3, с. 30-36.
Език и стил на романа Железният светилник от Димитър Талев. – Език и литература, 1980, № 6, с. 86-97.
За поетичния стил и изразните средства в поезията на Пеньо Пенев. – Български език и литература, 1964, № 1, с. 32-37.
Експресивната лексика от собствени имена в повестта Чичовци. – Българска реч, 2000, № 3, с. 33-34.
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в авторовата реч на българската художествена проза (семантико-статистически анализ). Дисерт. София, 1974. 349 с.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в авторовата реч на българската художествена проза. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 77-130.
Некоторые наблюдения над переводом метафор в творчестве эмилияна Станева. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІ, 1994, № 1, с. 249-252.
Анализ на употребата на относителните прилагателни в авторовата реч на художествената проза на български, руски и чешки език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 163-204.
Няколко интересни фразеологизма у Йордан Йовков. – Български език, 1976, № 5, с. 419-420.
За езика и стила на Георги Караславов в романа-епопея Обикновени хора. – Български език, 1977, № 2, с. 107-114.
Изразни средства от църковната книжнина в стиловете на съвременната българска публицистика и художествена литература. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 493-502.
Някои особености в езика на Ботевите стихотворения. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 69-86.
Авторская метафора как отражение национальных и индивидуальных компонентов в художественном переводе (на материале перевода на русский язык романа Й. Радичкова Праща Н. Глен). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 327-336.
За три ключови думи в поетичния език на Вазов. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 23-32.
Някои наблюдения върху употребата на сложни думи в поезията на Христо Смирненски. – В: Майстори на българското художествено слово (10 кл.). София, „Анубис”, 1995, с. 299
За езика на младежкото литературно творчество. – Български език, 1953, № 1, с. 26-28.
Семантико-стилистический анализ фразеологии в шутке А. П. Чехова Медведь в сопоставлении с ее болгарским переводом. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 107-113.
Турцизмите в Старопланински легенди на Йордан Йовков в превод на руски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 215-225.
Неологизмите в Богоровите пътеписи. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 409-411.
Синонимите в пътеписите на Ив. Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 61-71.
Phraseologische Besonderheiten in den Aufzeichnungen über die bulgarischen Aufstände von Zachari Stojanov im Vergleich zu ihren deutschen Entsprechungen in der Übersetzung von Hartmut Herboth. – Zeitschrift für Slawistik, 1981, № 5, pp. 670-680.
Elemente lexikale româneşti în opera lui L. Karavelov. – Studii şi ceretări lingvistice, 1975, № 3, pp. 193-201.
Processus dynamiques de création lexicale et de création syntagmatique dans le littéraire bulgare contemporain. – In: Balcanica. Revista institutului de studii balcanice „Victor Рapacostea”. Anul I, Seriе nouǎ, № 1. Craiova, University of Craiova, 2004, pp. 59-65.
Processus dynamiques de création lexicale et de creation syntagmatique dans le littéraire bulgare contemporain. – In: Studia hungaro-bulgarica. Szeged – Shumen, „Auctores”, 2007, pp. 171-178.