Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Доколко чужди са чуждите думи. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 41-48.
Защо небостъргач? (За историята на образа в няколко думи от американския английски език). – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 47-52.
За разумно чист и точен български език! – Български език, 1959, № 3, с. 291-293.
Неправилни заемки. – Български език, 1959, № 4-5, с. 433-434.
Чуждите думи и борбата за чистота на националния език. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 96-102.
Някои думи от албански произход в българския език. – Български език, 1979, № 1, с. 67-70.
За някои актуални терминологични заемки в езика на икономиката. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 4-7.
Хиперизмите – чуждици (главно с оглед езика на медиите). – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 122-129.
Думи с екс- и ес-. – В: Главоболия с чуждите думи. София, 1982, с. 81-83.
Някои наблюдения върху глаголите от чужд произход, завършващи на -ирам / -изирам, с оглед на видовата им определеност. – Български език, 1984, № 4, с. 368-372.
Речникът на Тодор Коджов и някои проблеми, свързани със заемането на чуждите думи в българския език от епохата на Възраждането. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 51-66.
Към борбата за чистота на езика ни. – Български език, 1957, № 6, с. 551-555.
За лексиката от чужд произход в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 403-407.
Динамични процеси в лексикалния състав на българския език. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 7-17.
Заемане на чужди думи и борбата срещу тях. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 84-98.
Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – Български език, 2005, № 5, с. 5-15.
Заемките в съвременния български език – обогатяване или обезличаване? – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 268-276.
Чуждите думи в българския език днес. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 29-34.
Чуждиците. – Вечерни новини, № 181, 14.09.1979.
Исторически бележки за някои думи, заети от западните езици в български. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 537-543.
Към историята на някои заети думи, които означават части на облеклото. – Български език, 1960, № 1, с. 21-36.
Ранните заемки от френски език в български. – Български език, 1961, № 3, с. 193-208.
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1800-1856. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LX, 1966, с. 135-195.
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1857-1870. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LXI, 1967, с. 279-353.
Ранните заемки от френския език в български (исторически увод). – Год. СУ. Филолог. фак., LІХ, 1965, с. 167-206.
Наука, термини, понятие. Борбата за чистотата на езика не е дело само на езиковедите. – Кооперативно село, № 217, 15.09.1972.
За вариантите от типа хотспоти / хотспотове в съвременния български език. – Български език, 2008, № 4, с. 97-101.
Русское влияние и пуристические тенденции в болгарском литературном языке на стадии его становления. – В: Пуристические тенденции в истории славянских литературных языков. Москва, Институт славяноведения РАН, 2005, с. 45-49.
За думите от чужд произход. – Вечерни новини, № 1731, 7.ІІІ.1957.
„Замърсяването” на българския език. – Наука, 2009, № 2, с. 2-4.
Непонятната чужда дума и снобизмът. – Наука, 2010, № 3.
О пуристических тенденциях в истории болгарского языка. – В: Развитие языковой жизни стран социалистического содружества. Praha, 1987, с. 224-253.
Проблемата за т.нар. чужди думи през погледа на Ст. Младенов и на Л. Андрейчин. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 56-60.
Чуждите думи в българския език. – Родна реч, 1972, № 4, с. 75-76.
Порiвняльно-типологiчна характеристика схiднослов’янських i болгарських дiєслiв, мотивованих словами iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львiв, 1980, с. 115-123.
Семантико-словотвiрна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 19. Львiв, 1979, с. 83-88.
Сравнительно-типологическая характеристика восточно-славянских и болгарских глаголов, мотивированных именными основами иноязычного произхождения. – В: Историко-филологически изследвания. Велико Търново, ВУ „Кирил и Методий”, 1983, с. 251-258.
Битник – нова чужда дума. – Български език, 1967, № 3, с. 268-269.
За някои преходни чужди думи в речника на българския език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 403-408.
За някои чужди думи, употребявани с неправилни форми в българския език. – Български език, 1965, № 2, с. 163-167.
Неуместна употреба на чуждици. – Средношколско знаме, № 20, 18.02.1975.
Нови думи в търговския речник. – Български език, 1967, № 2, с. 153-154.
Няколко нови чужди думи в български език. – Български език, 1965, № 1, с. 56-61.
Чуждите думи в множествено число, употребявани в единствено число в българския език. – Български език, 1971, № 4, с. 354-357.
Към въпроса за мястото на лексиката от чужд произход в Софрониевия език. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 203-231.
А хубавите наши думи? – Земеделско знаме, № 250, 23.10.1964.
Езикови несъобразности, неправилна употреба на чужди думи. – Земеделско знаме, № 301, 23.12.1964.
Защо тези чуждици? – Български журналист, 1963, № 12, с. 16-18.
Необходими чужди и ненужни чужди думи. – Отечествен фронт, № 9098, 18.01.1974.
Неправилности и чуждици. – Вечерни новини, № 4251, 11.05.1965.
Пак за чуждиците. – Български журналист, 1964, № 4, с. 24-25.
Отново за чуждите думи. – Отечествен фронт, № 10671, 27.ІХ.1979; № 10682, 12.Х.1979; № 10686, 18.Х.1979.
Чистотата на българския книжовен език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 113-116.
Чуждите думи – полезни и вредни. – Отечествен фронт, № 10674, 24.VІІІ.1979.
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – В: Проблеми на българския правопис и правоговор. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 185-195.
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 126-131.
ГЛАВОБОЛИЯ С ЧУЖДИТЕ ДУМИ.София, „Наука и изкуство”, 1983. 167 с.
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Български език, 1998-1997, № 6, с. 53-58.
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 35-37.
Когнитивни аспекти при възприемане на чуждите думи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 2007.
Наблюдения върху възприемането на чуждите думи. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 99-101.
Отношението на българите към чуждите думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. София, „Делфи”, 1999, с. 183-186.
К вопросу о семантике заимствованных слов (на материале болгарских и македонских географических апеллятивов). – В: Материалы научной конфренции молодых ученых. Ереван, 1971, с. 214-217.
Някои тенденции в процеса на заемане на чужди думи в съвременния български език. – Чуждоезиково обучение, 1997, № 1-2, с. 34-40.
Навлизане на съвременните западноевропейски езици в латинската медицинска терминология в България. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 50-53.
Общественото отношение към процесите на заемане на чужди думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 194-204.
Заметки о семантической эволюции заимствованных слов в близкородственных языках. – Болгарская русистика, 1986, № 2, с. 42-47.
Промените в чуждата лексика при второто издание на романа Тютюн от Д. Димов. – Български език, 1958, № 3, с. 298-301.
Някои бележки за чуждите думи в излизащия многотомен речник на българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4-5, с. 23-26.
Окончанието -а и дублетните форми на някои заети съществителни имена. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 121-124.
Семантична новост на лексикалните единици като елемент на социално-професионалната норма. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, 16-25 с.
Отново за чуждите думи в съвременния български книжовен език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLV, 2007, № 1, с. 51-59.
Семантическая адаптация иноязычной лексики на современном этапе развития русского и болгарского языков (конец XX – начало XXI века). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 73-80.
Как да разпознаваме чуждите думи? – Работническо-селски дописник, 1954, № 9, с. 22-25.
Против езиковите извращения. – Читалище, 1959, № 4, с. 11-13.
Частични заемки. – Български език, 1951, № 3-4, с. 220-223.
За някои заемки и чуждици в политическата икономия. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 141-152 с.
Отново за чуждите думи – в социолингвистичен аспект. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 231-235.
Чуждите думи нашия език. – Български журналист, 1964, № 7, с. 21.
За ролята на чуждоезиковия елемент при изграждане на българския младежки сленг. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 214-225.
Интелектуализацията в съвременния български младежки сленг. – Език и литература, 1986, № 1, с. 23-35.
Иновации в производството на съвременна българска лексика. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 191-202.
Лексикализация на словообразувателния формант при заети сложни названия в българския език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 178-185.
Обобщаване на семантичните и граматични значения при словообразуване с чужда дума в специалния език на компютърните технологии. – Български език, 2005, № 1, с. 48-58.
Лексикални неологизми в българския език, възникнали от чужди инициални абревиатури. – Български език, 2010, кн. 4, с. 21-30.
Отново за чуждиците в българския език и не само за тях. – Народна култура, № 3, 19.01.1979, с. 2, 6.
Още веднъж за ролята на чешкото посредничество при заемането на немски термини в българските професионални говори. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 285-294.
Някои случаи на колебания в граматичните категории на чуждоезикови имена. – Български език, 1976, № 1-2, с. 113-115.
Нашествието на чуждите думи – опасност или необходимост. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Материалы международной научной конференции г. Волгоград 24-27 апр. 2005. Волгоград, ВГУ, 2005, 234-240.
За произхода и значението на три стари културни заемки. – Български език, 1977, № 1, с. 68-69.
За внимателен отбор в новата лексика. – Български език, 1954, № 2, с. 176-177.
Към въпроса за чистотата на българската реч и границите на езиковия пуризъм. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 300-305.
Към историята на някои заети или новосъздадени, но непотребни думи в българския език. – Език и литература, 1954, № 4, с. 313.
Европеизмы в славянских языках в кулинарной терминологии. – In: España y el mundo eslavo, relaciones culturales, literarias y lingüísticas. Madrid, Gram, 2002, pp. 641-653.
В защита на чуждите думи. – Наша родина, 1975, № 7, с. 15.
Магнетофон, а не магнитофон. – Език и литература, 1958, № 5, с. 391.
Против чуждите думи в българския език. – Наша родина, 1975, № 6, с. 26.
Фонетична и морфологична адаптация на новата лексика от западноевропейските езици в съвременния български книжовен език. – Българска реч, 2002, № 1, с. 15-17.
Отношението на Петко Славейков към турцизмите в българския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 223-225.
„Звуковата чуждост” на заемките в българския език. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 581-593.
За неуместната употреба на няколко чужди думи в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 101-103.
Категория рода заимствованных имен существительных в современном болгарском и русском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 401-405.
Няколко чужди думи. – Български език, 1979, № 1, с. 78-79.
Теория и теоретичен, коригирам и коректор. – Език и литература, 1959, № 2, с. 146.
Съпротивата на българския език срещу насилствената асимилация. – Български език, 1953, № 3, с. 209-215.
Arominishe Elemente im Bulgarischen. – Rev. des Études sud-est europ, 1979, № 2, рр. 397-407.
Някои наблюдения върху междуезиковата омонимия при заемките в български и чешки език. – Homo bohemicus, 1999, № 3-4, с. 46-52.
За чуждицата кемпинг. – Български език, 1960, № 2-3, с. 258-259.
Произход и значение на някои чуждици. – Родна реч, 1959, № 5, с. 30.
Борбата против чуждите думи в българския книжовен език. София, БАН, 1958. 599 с.
Борбата против чуждите думи от страниците на антифашисткия печат. – Език и литература, 1958, № 3, с. 180-182.
За чист български език. София, „Народна просвета”, 1976. 95 с.
На борба против чуждите думи. – Работническо-селски дописник, 1956, № 11, с. 13-15.
Чуждите думи в българския език и езиковото строителство. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 149-156.
Граматически проблеми при някои новозаети чужди думи. – Български език, 1979, № 3, с. 214-215.
Грешки и неточности при чуждите думи. – Българска реч, 2003, № 2, с. 20-22.
Неразбираемите чужди думи. – Българска реч, 2003, № 3, с. 34-35.
Чужди думи – основа за нови думи в българския език. – Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 98-101.
Езикът ни обеднява въпреки повишаването на брутния вътрешен продукт. – Български език и литература, 2008, № 1, с. 6-10.
Чужди думи в професионалния говор на българските шивачи. – Българска диалектология. Т. 1. София, 1962, с. 219-249.
НАЦИОНАЛНИЯТ ЕЗИК В УСЛОВИЯТА НА ЧУЖДИ ВЛИЯНИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯ. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади.София, СУБ, 2006. 374 с.
Място на англицизмите в португалската и българската икономическа лексика. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 511-522.
Чуждата лексика в повестите на Васил Друмев. На фона на лексикалната ситуация през третата четвърт на XIX в. – Език и литература, 1995, № 4, с. 114-124.
Чужди термини в областта на машинната обработка на информацията. – Български език, 1977, № 4, с. 324-326.
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ДУМИТЕ.София, „Наука и изкуство”, 1984. 153 с.
Класификационни проблеми при чуждоезиковите заемки. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, БАН, 1989, с. 227-233.
По някои проблеми на изследването на чуждоезикови заемки. – Филология, 1979, № 5, с. 78-84.
За заемките с оглед на съвременната българска езикова ситуация. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 243-251.
Интерференция и заимствование в системе марксистко-ленинской терминологии славянских языках. – Болгарская русистика, 1981, № 3, с. 51-57.
Българската „Серенада” или относно миграцията и етимологията на чуждите думи в българския език. – Български език, 2008, № 4, с. 102-104.
Концепция за системно етимологично представяне на някои чужди думи в българския език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LХХХІІ, 1991, № 1, с. 207-215.
Няколко случая на хетеросемия в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 25-30.
Чужди числителни и техни производни в лексикалната система на българския език. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 35-58.
Чуждите думи в българската лексикография. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 252-258.
Явлението хетеросемия. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4, с. 30-35.
Семантични омоними, получени от разпадането на полисемията, развила се в българския език от заемането на чужда дума. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 93-98.
За някои девербативни български наречия и техните синоними от чужд произход. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 683-688.
За чуждите думи в два вестника. – Български език, 1975, № 2, с. 93-99
За заемката интервю. – Български език, 1969, № 2, с. 194-195.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – Български език и литература, 2008, № 6, с. 34-40.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 7-12.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – Наука, 2008, № 3, с. 38-42.
Чуждите думи – приятел или враг? – Български език и литература, 1975, № 2, с.61-63.
Заемките на чужди архивни термини и ролята на преводачите при оформянето на българската архивна терминология. – Архивен преглед, 1993, № 1-2, с. 19-30.
Спільні лексичні елементи іншомовного походження як фактор виникнення міжмовної омонімії (на матеріалі української та болгарської мов). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 57. Львiв, 2008, с. 182-190.
За формата и значението на някои заемки в българския език. – Български език, 1977, № 3, с. 226-227.
„Свое” и „чуждо” в речниковия състав на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 78-81.
За езиковите заемки и влияния. – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 149-158.
Звукови и формални промени на русизмите в български език. – Български език, 1967, № 5, с. 475-481.
Западноевропейски заемки в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 89-91.
За правилно възприемане на чужди названия. – Български език, 1967, № 4, с. 363-364.
Тъй наречената американизация на българския език. – Българска реч, 1995, № 3, с. 19-21.
Аспекти на глобализацията в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 68-74.
И пак за чуждиците. – Учителско дело, № 10, 7.ІІІ.1984, с. 3.
Словообразувателна мотивираност на чуждите термини в българския език. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 93-103.
Лексико-семантические расхождения между русским и болгарским языками в области некоторых общих заимствований как условие появления интерференции. – В: Лингвистические основы и методические проблемы интерференции при изучении русского языка славянами. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 293-296.
Езикова култура и естетическо възпитание. – Език и литература, 1979, № 1, с. 41-46.
Показателни явления в днешната наша (книжовно)езикова практика. – Сьпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 162-170.
Чуждите лексикални средства в съвременния книжовен език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 117-129.
Заета лексика и словообразувателни тенденции в славянските езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 97-107.
Към въпроса за заетите думи и тяхната употреба. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 42-45.
Чуждите думи и езиковата култура. – Българска реч, 1996, № 1, с. 9-10.
Езикова бариера – чуждиците и обществената намеса в развитието на езика. – Български журналист, 1975, № 9, с. 41-43.
За чуждите думи у Захари Стоянов. – Български език, 1959, № 2, с. 164-166.
Пуризмът на Богоров. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 547-552.
„Езикова бариера” – чуждиците и обществената намеса в развитието на езика. – Български журналист, 1975, № 9, с. 41-43.
Старые балканские заимствования в болгарском языке (названия частей тела). – Балканско езикознание, 1982, № 1, с. 7-8.
Цветообозначения в болгарском языке: восточные заимствования и общеславянская лексика. – В: Балканские чтения. Т. 7. В поисках „ориентального” на Балканах. Тезисы и материалы. Москва, 2003, с. 93-95.
Проблеми на заемането на термини от друг език в лозарската терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХХІІ, 1987, № 1, с. 133-138.
Заменими ли са тези чуждици? – Родопи, 1974, № 5, с. 38-39.
Chat (чат) ли сте, френдове? – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 37-39.
За думите от международната културна лексика и борбата срещу чуждиците. – Български език, 1960, № 2-3, с. 231-235.
Неславянска лексика с начално а в българския език. – Български език, 1979, № 4, с. 331-337.
Към въпроса за развитието на българската военна терминология. – Списание на БАН, 2006, № 4, с. 28-36.
Чуждата дума в нашата кухня. – Български език, 1956, № 2, с. 158-169.
Ролята на лексиката от чужд произход като фразеологичен компонент в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 735-744.
Кодифицирането на западноевропеизмите в българския книжовен език през XX век. – Български език, 1995, № 1-2, с. 9-17.
За някои съкращения на думи от чужд произход. – Български език, 1957, № 5, с. 459-460.
Семантична структура на заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – В: Съвременни проблеми на българската езикова история. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1992, с. 127-133.
Статистически анализ на производните и заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – Език и литература, 1979, № 1, с. 103-107.
Отново за чуждите думи. Някои мисли, свързани с „чистаческата” дейност на Иван Богоров и т.нар. „пуризъм” в България. – Език и литература, 2007, № 3-4, с. 190-195.
За една чуждица и нейната употреба. – Български език, 1990, № 2, с. 181-182.
Иван Богоров и чуждите думи в българския език. – Език и литература, 1946, № 2, с. 5-12-
Към проблема за семантичното усвояване на лексикалните заемки. – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 22-27.
Заемане на прагматични частици. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 7. Билингвизъм и диглосия – съвременни проблеми. София, „Делфи”, 2002, с. 10-17.
Новогръцко посредничество на две лексикални заемки в български. – Български език, 2003, № 1, с. 91-92.
Някои методологични проблеми при етимологизуване на българска лексика от славянски и неславянски произход. – Български език, 2003, № 4, с. 80-88.
Проблемите на заетата лексика в славянските етимологични речници. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 123-128.
Защо ни са тия чуждици? – Народна армия, № 2393, 20.V.1956.
За лексикалното взаимодействие на българския език с други езици. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 175-187.
Глаголи от гръцки произход в български език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 279-284.
Гръцки заемки в съвременния български език. София, БАН, 1969. 186 с.
Някои редки народни думи от гръцки произход в българския език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 149-153.
Различни и все пак еднакви. – Руски и западни езици, 1983, № 4, с. 55-58.
Вълшебното огледало. София, „Отечествен фронт”, 1981. 184 с.
За чуждите думи в нашия език. – Литературен фронт, № 3, 17.І.1974, с. 5-6.
Пуристи не можем да бъдем, но... – Отечествен фронт, № 9980, 18.ІІІ.1977.
Още веднъж за чуждиците. – Български език, 1980, № 3, с. 241-242.
За чуждите думи и речниците, отразяващи тази лексика при съвременното развитие на българското общество и на българския език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 85-88.
За думите от италиански произход като част от международната лексика в българския език. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 35-40.
Българският език и глобализацията. – In: Specimina philologiae slavicae. Bd. 151. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Hrsg. S. Comati. München, Verlag „Otto Sagner”, 2008, pp. 312-316.
How Borrowings Cross Linguistic Borders and Fill Lexical Gaps. – In: Spaces, Gaps, Borders. Vol. II. Sofia, 2005, pp. 37-43.
Internacionalizace a autochtonizace u nových příslušenských názvů (nomina pertinentia) v bulharštině a češtině. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 84-93.
Language contact and language change. – Folia Linguistica, 1988, № 1-2, рp. 37-53.
Seefahrt- und Fischereiterminologie nicht-slavischеn Ursprungs im bulgarischen Schwarzmeergegend. Suomalaisen Tiedeakatemian Toinitiksia. Annales Academiae Scientiarum Fennicae, Series B. 209. Helsinki, 1980, XVI + 125 p.
Neologizace a synonymie u slovotvorných formantů (na materiálu českého a bulharského jazyka médií). – In: Varia 13. Zborník materiálov z 13. kolokvia mladých jazykovedcov (Modra-Piesok 3–5. 12. 2003). Zost. Mária Šimková, Katarína Gajdošová. Bratislava, Slovenská jazykovedná spoločnosť pri SAV, 2006, s. 132-138.
Nová slovní spojení v jazyce českých a bulharských médií. – In: Jazyky v kontaktu/jazyky v konfliktu a evropský jazykový prostor. Sborník příspěvků ze 4. mezinárodní konference Setkání mladých lingvistů, konané na FF UP v Olomouci ve dnech 12.-14. května 2003. Ed. Petr Pořízka, Vladimír Polách. Olomouc, UP, 2005, s. 210-215.
On the lexical origins of colloquial Bulgarian. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 78-83.
Fremdwörter in slawischen Sprachen und Fremdwortdiskussionen in Vergangenheit und Gegenwart. – In: Verba et historia. Igoru Němcovi k 80. narozeninám. Ed. Petr Nejedlý, Miloslava Vajdlová, za spolupráce Borise Lehečky. Praha, ÚJČ AV ČR, 2005, s. 329-333.
Nové lexikální jednotky cizího původu v češtině, ruštině a bulharštině – srovnání. Teze. Praha, 2007.
Preberanie cudzích slov a tendencia k internacionalizácii v súčasnej spisovnej slovenčine a bulharčine: na margo jazykovej dynamiky. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „TRI Médium”, 1998, s. 76-80.
Активната роля на чуждия език при чуждо лексикално влияние. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 78-83.
Езикът и глобализацията. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 119-124.
Тенденции за интернационализация и за запазване на националната идентичност на българската лексика от битовата концептосфера (в периода 1990-2004). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 148-160.