Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Език и общество. – Език и литература, 1951, № 4, с. 209-222.
Бележки върху днешния ни търговски език. – Социалистическа търговия, 1957, № 5, с. 33-35.
Българската езиковедска терминология. – В: Славянска лингвистична терминология. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 149-153.
Българският език през нашето социалистическо двайсетилетие. – Български език, 1964, № 4-5, с. 282-288.
Взаимодействие между народен език и книжовни влияния при формирането на новобългарския книжовен език. – Български език, 1963, № 4-5, с. 345-353.
Въпросът за националната самобитност на езика – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 29-54.
Грижите на академик Стефан Младенов за проучването и устройството на българския книжовен език. – Български език, 1956, № 1, с. 19-26.
Д-р Иван Богоров и българският книжовен език. – Български журналист, 1970, № 12, с. 15-17.
Един важен момент в развитието на съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 517-520.
Един въпрос на българската лексикография. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 271-274.
Език и стил на Любен Каравелов. – Год. СУ. Филолог. фак., 1950, № 46, 3-140.
Език и стил на Христо Ботев. – В: Сборник Христо Ботев. По случай сто години от рождението му. София, 1949, с. 542-582.
Езикови връзки между българи и руси през вековете. – Земеделско знаме, № 3340, 23.V.1957.
Езикът на Рибния буквар и българският книжовен език. – Български език, 1964, № 2-3, с. 101-104.
Езикът на Паисиевата История славеноболгарская и началото на новобългарския език. – Български език, 1962, № 6, с. 481-490.
За някои архаизми. – Български език, 1956, № 2, с. 292-293.
За някои народностни названия и определения. – Български език, 1968, № 1, с. 65-66.
За някои стари и хубави народни думи в обществения живот. – Български език, 1967, № 2, с. 151-152.
За разумно чист и точен български език! – Български език, 1959, № 3, с. 291-293.
За ролята на метонимията в структурата и развитието на лексиката. (Из лексикографския ми бележник). – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 521-524.
Иван Вазов и българският език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 113-133.
Иван Вазов и българският език. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 158-181.
Иван Вазов и българският език. – Изкуство, 1950, № 6, с. 441-464.
Иван Вазов и българският език. – Отечествен фронт, № 3382, 15.VІІ.1955.
К вопросу о влиянии русского языка советской эпохи на развитие съвременного болгарского языка. – Вопросы языкознания, 1958, № 4, с. 103-105.
Книжовен език, езикови норми и правилност на речта. – В: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София, „Наука и изкуство”, 1961, с. 123-129.
Л. Каравелов и развитието на нашия национален език и разказвателен стил. – Български език, 1954, № 2, с. 113-128.
Лексикология – наука за речниковия състав. – В: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София, „Наука и изкуство”, 1961, с. 123-129.
Лексикология – наука за речниковия състав. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 7-12.
Лексикологията в светлината на сталинското езикознание. – Български език, 1953, № 3, с. 202-208.
На борба против тарикатския жаргон. – Народна младеж, № 44, 21.ІІ.1958.
На езиков пост. Сборник от статии. София, „Наука и изкуство”, 1961. 319 с.
На работа за правилното развитие и обогатяване на нашата родна реч. – Език и литература, 1953, № 2, с. 87-93.
Ненужна тавтология в изрази и думи. – Български език, 1959, № 2, с. 168-169.
Ненужните русизми кое-що и все таки. – Български език, 1963, № 6, с. 544.
Неправилни заемки. – Български език, 1959, № 4-5, с. 433-434.
Някои въпроси около възникването и изграждането на българския книжовен език във връзка с историческите условия на нашето Възраждане. – Български език, 1955, № 4, с. 308-315.
Около въпроса за прилагателните на -ичен и -ически. – Български език, 1965, № 2, с. 167-168.
Още една особеност на употребата на думите мама и майка. – Български език, 1959, № 4-5, с. 417-418.
По въпроса за мястото на диалекта в речта на героите. – Български език, 1957, № 6, с. 550-551.
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – Български език, 1957, № 5, с. 452-455.
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 191-194.
Произход и употреба на глагола внедрявам. – Език и литература, 1955, № 5, с. 384.
Ролята на руския език в развитието на съвременния български език. – Български език, 1952, № 3-4, с. 173-182.
Ролята на черковнославянския език за изграждането на съвременния български книжовен език. – Български език, 1958, № 4-5, с. 309-320.
Синтактична употреба на причастията у Л. Каравелов. – Език и литература, 1947, № 2, с. 48-50.
Синтактично-стилни фразеологични и други особености на Ботевата публицистика. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 429-440.
Слабости в езика на нашата публицистика. – Български език, 1954, № 3, с. 220-243.
Старобългарско градиво в съвременния български език. – Български език, 1963, № 3, с. 198-203.
Художественият стил на Любен Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 39-54.
Чарът на Ботевия поетически език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 87-97.
Чуждите думи и борбата за чистота на националния език. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 96-102.
Съвременен български език. Учебник за I курс на учителските институти. София, „Народна просвета”, 1953. 256 с.; 1954. 256 с.; 1956. 272 с.
Български език за институтите за начални учители. София, „Народна просвета”, 1955. 476 с.; 1960. 427 с.; 1962. 428 с.; 1964. 427 с.
Съвременен български език. Учебник за учителските институти. Ч. II. София, „Народна просвета”, 1957. 410 с.
Тарикатският жаргон като хулиганска проява. – В: За делото на социализма. Пловдив, 1954, с. 42-45.
Предлогът от в балканските езици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 157-162.
Финална употреба на предлога до в български език и нейните съответствия в западнославянските и балканските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 147-151.
Речниковата работа и работата върху стилните похвати на писателя. – Учителско дело, № 30, 13.ІV.1956.
Южнославянски лексически паралели. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 69-81.
Двутомният руско-български речник в памет на Д. Благоев. Рец. за: Руско-български речник. София, Наука и изкуство, 1960. – Език и литература, 1962, № 4, с. 91-96.
Някои особености на руските пространствени предлози в сравнение с българските. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 289-298.
Тематичен руско-български речник. – Учителско дело, № 101, 26.ХІІ.1961.
Някои въпроси при изследването на арабските думи в българския език. – В: Сборник доклади и съобщения, изнесени на научно-лингвистичната сесия в чест на В. И. Ленин. Т. 1. София, 1970, с. 66-69.
За диалектната стилизация на художествената литература. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 475-482.
Наблюдения върху образуването на технически термини в полски, руски и български език. – Български език, 1966, № 2, с. 152-157.
Характеристика на научната терминология в областта на взаимозаменяемостта и техническите измервания в българското машиностроене. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 870-877.
Nomina agentis в съвременната българска машиностроителна терминология. (В сравнение с някои славянски езици). – Български език, 1969, № 4-5, с. 355-365.
Към въпроса за сложните съществителни в езика на Неофит Бозвели. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 579-588.
Из болгарской лексикологии и лексикографии. 1. битов. 2. покана. – Советское славяноведение, 1969, № 4, с. 76-80.
По-голяма точност в употребата на някои икономически понятия. – Български журналист, 1961, № 3, с. 18-20.
Стилистични въпроси при съставянето на речник на отделен писател. – Тр. ВПИ, ІІ, 1965, с. 143-159.
Синонимические и несинонимические противопостановления семантически близких слов. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 217-231.
Две румънски думи от славянски произход, обратни заемки в български. – Български език, 1962, № 6, с. 534-537.
Заметки по болгарской лексикографии. – В: Славянская филология. Ленинград, 1969, с. 50-56.
Френски думи в езика на изобразителните изкуства. – Год. ВИИИ „Н. Павлович”, 1967, с. 8-15.
За думите, които спадат към категорията на състоянието в руски и български език. – Български език, 1955, № 1, с. 44-52.
За характера на обстоятелствените фразеологични съчетания. – Български език, 1956, № 1, с. 47-56.
Из историята на един русизъм в българския език (понастоящем). – Език и литература, 1963, № 2, с. 70-73.
Между прочим или между впрочем? – Език и литература, 1958, № 2, с. 152.
Начини на подреждане на значенията на многозначните думи във връзка с начините на тяхното тълкуване. – Български език, 1961, № 3, с. 236-246.
За българско-тюркските езикови връзки. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 177-183.
За предтурското тюркско влияние в българския език – още няколко прабългарски думи. – Български език, 1965, № 1, с. 3-17.
Към борбата за чистота на езика ни. – Български език, 1957, № 6, с. 551-555.
Из историята на verba dicendi в руския и българския език. – Език и литература, 1967, № 3, с. 33-52.
За лексиката от чужд произход в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 403-407.
Методи за тълкуване на думите. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 201-222.
Проблеми на фразеологията в българската лексикология (Българското езикознание през периода 1944-1969). – Български език, 1969, № 4-5, с. 384-388.
Проф. Ст. Стойков и българската лексикология и лексикография. – Български език, 1970, № 1, с. 57-58.
Спорт и речник. – Физкултура и спорт, 1958, № 2, с. 17.
Употреба на предлог на в българския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, І, 1952, с. 93-120.
Диалектни названия на някои части на облеклото. Названия на престилката в българския език. – Език и литература, 1967, № 6, с. 69-75.
Езикът на младите. Тарикатският жаргон. София, 1966. 34 с.
Бележки върху езика и стила. (Семейството на тъкачите от К. Калчев). – Септември, 1957, № 4, с. 173-175.
Към историята на една турска заемка в българския език. – Български език, 1963, № 1, с. 54-56.
Народните земеделски термини у българите и тяхното историческо значение. – Български език, 1956, № 1, с. 36-46.
Исторически бележки за някои думи, заети от западните езици в български. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 537-543.
Към историята на италианските заемки в български (1762-1860). – Год. СУ. Филолог. фак., І (за 1956-1957), 1958, с. 201-321.
Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. – Год. СУ. Филолог. фак., LIV, 1960, № 2, с. 171-280.
Към историята на някои заети думи, които означават части на облеклото. – Български език, 1960, № 1, с. 21-36.
Към историята на романизмите в български. – Български език, 1968, № 4-5, с. 390-399.
Ранните заемки от френски език в български. – Български език, 1961, № 3, с. 193-208.
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1800-1856. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LX, 1966, с. 135-195.
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1857-1870. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LXI, 1967, с. 279-353.
Ранните заемки от френския език в български (исторически увод). – Год. СУ. Филолог. фак., LІХ, 1965, с. 167-206.
Бележка върху синтактичния строеж на българските пословици. Пословици с елиптична структура. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 293-310.
Към въпроса за езика на Гр. С. Пърличев (Лексика на Автобиографията). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 613-620.
За езика и стила на Йордан Радичков. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 523-530.
Към славянската фразеология: от птиче мляко. – Български език, 1970, № 4, с. 347-348.
Към славянската фразеология: прави ми скомина. – Български език, 1967, № 3, с. 251-252.
Глаголы эмоционального переживания в русском и болгарском языках. – В: Вопросы славянского языкознания. Саратов, Сарат. унив., 1968, с. 11-24.
Подготовката на академичен речник на българския език. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 66-71.
Две семантични обяснения. І. Прешлен. ІІ. Сабя. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 285-295.
Глаголы движения в болгарском языке. Диссерт. 1963.
К истории болг. часовник. – В: Этимология. 1966. Москва, 1968, с. 81-89.
К истории слов современного болгарского литературного языка. – Советское славяноведение, 1968, № 3, с. 40-48.
Към семантичната характеристика на глаголите в българския книжовен език. – Български език, 1965, № 1, с. 18-31.
Трако-славянски успоредици. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LX, 1969, № 1, с. 171-233.
За думите от чужд произход. – Вечерни новини, № 1731, 7.ІІІ.1957.
Пак за чуждиците. – Български журналист, 1964, № 4, с. 24-25.
Турските наименования на отвлечени понятия в езика на българския фолклор. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 220-222.
Битник – нова чужда дума. – Български език, 1967, № 3, с. 268-269.
Две излишни турски думи (ишлеме, пиширме). – Български език, 1969, № 3, с. 295.
Думите поща и пощальон в някои славянски езици и в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 697-702.
За две немски думи в сладкарството. – Български език, 1970, № 5, с. 464-465.
За думата пастух и слап. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 127-129.
За някои преходни чужди думи в речника на българския език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 403-408.
За някои чужди думи, употребявани с неправилни форми в българския език. – Български език, 1965, № 2, с. 163-167.
Изговор и транскрипция на италианските имена в българския език. – Български език, 1955, № 1, с. 39-43.
Как се създават жаргонните думи и изрази. – В: Въгленов, Михаил. За правилна реч. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 37-41.
Китайски думи в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 177-183.
Метафори от названия на животни. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 363-369.
Нови думи в търговския речник. – Български език, 1967, № 2, с. 153-154.
Някои нови сложни думи. – Български език и литература, 1970, № 3, с. 61-64.
Някои термини във връзка с автомобилния транспорт. – Български език, 1969, № 2, с. 192-194.
Няколко лексикални успоредици в славянските езици. – Български език, 1968, № 4-5, с. 417-420.
Няколко нови чужди думи в български език. – Български език, 1965, № 1, с. 56-61.
Полски думи в български език. – Български език, 1958, № 3, с. 234-247.
Полски думи в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 265-279.
Произход на няколко екзотични думи. – Български език, 1958, № 2, с. 164-167.
Произход на три думи в съвременната техника. Хеликоптер, скафандър, кибернетика. – Език и литература, 1959, № 1, с. 62-63.
Спортната терминология в Речника на съвременния български език. – Отечествен фронт, № 3457, 12.Х.1955.
За същността на жаргона. – В: Христоматия по съвременен български език. Благоевград, Издателство на ВПИ, 1990, с. 56-70.
Емоционален словообразователен тип в българската глаголна система. – Български език, 1968, № 6, с. 536-589.
Имена за лица. – Български език, 1961, № 3, с. 253-258.
Нарицателни имена, употребявани като собствени. – Български език, 1960, № 1, с. 55-60.
За терминологията в леката атлетика. – Народен спорт, № 47, 13.VI.1955.
Глаголи, които образуват фразеологични съчетания със съществителни. – Български език, 1953, № 4, с. 329-337.
Думата глава в българския речник. – Български език, 1952, №1-2, с. 69-77.
Към въпроса за езика и стила на Христо Ботев. – Език и литература, 1960, № 6, с. 405-414.
Към въпроса за фразеологичните съчетания в българския език. (Обогатяване на фразеологията). – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 129-163.
Образуване на наречия по фразеологичен начин. – Български език, 1955, № 4, с. 343-349.
Речник на езика на Христо Ботев. – Български език, 1963, № 4-5, с. 447-460.
Съюзът или в съвременния български език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 339-349.
Финалните съюзи в съвременния български език. – Български език, 1967, №2, с. 101-113.
Фразеология на Ботевата сатира. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 441-466.
Ръководство за съставяне на речник на българския език. София, БАН, 1966. 152 с.
Езикови и стилни особености на Вазовите исторически драми. Дисерт. София, 1969. 296 с.
Дъще, брате – старинни преживелици в български език. – Български език, 1961, № 2, с. 97-101.
Езикът на Български народни песни от Братя Миладинови. (Към 100-годишнината от смъртта на Братя Миладинови). – Работническо дело, № 346, 12.ХІІ.1961.
Езикът на Български народни песни от братя Миладинови. – Български език, 1961, № 5-6, с. 385-401.
Към въпроса за двояките форми от типа раб – роб в български език. – Български език, 1965, № 6, с. 512-515.
Към изследването на речниковия състав на нашия език. – Български език, 1952, № 1-2, с. 63-68.
Общославянската структура на думата. – Български език, 1964, № 4-5, с. 289-292.
А хубавите наши думи? – Земеделско знаме, № 250, 23.10.1964.
Езикови несъобразности, неправилна употреба на чужди думи. – Земеделско знаме, № 301, 23.12.1964.
Защо тези чуждици? – Български журналист, 1963, № 12, с. 16-18.
Неправилности и чуждици. – Вечерни новини, № 4251, 11.05.1965.
Език и стил на П. Ю. Тодоров. – Български език, 1962, № 5, с. 382-403.
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – Език и литература, 1969, № 5, с. 40-47.
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 69-75.
Лексико-морфологическа модификация на първичното числително един в съвременния български език. – Български език, 1967, № 2, с. 113-124.
Влияние на руската научно-техническа терминология върху българската. – Български език, 1967, № 5, с. 410-423.
За строежа и значението на някои категории сложни думи. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 126-127.
За употребата на думите контакт и връзка. – Български език, 1956, № 1, с. 77.
Законопроект или проектозакон? – Български език, 1956, № 1, с. 78.
Към въпроса за семантичната характеристика на отглаголните съществителни в българския книжовен език (Опит за лексико-граматическа прекатегоризация). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 151-162.
Наблюдения върху езика на Паисиевата Славянобългарска история. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, БАН, 1962, с. 345-377.
Новите думи в българския език. – Родна реч, 1960, № 4, с. 46-47.
Някои словообразователни типове в езика на Паисиевата Славянобългарска история. – Български език, 1962, № 6, с. 520-529.
Обсъждане езика на нашата публицистика. – Български език, 1954, № 3, с. 276-281.
Паисиевата любов към родния език. – Родна реч, 1963, № 3, с. 41-44.
По въпроса за прехода на някои устойчиви фразеологични и синтактични словосъчетания в категорията на служебните думи. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 327-337.
Семантична характеристика на отглаголните съществителни на -не и -ние в българския книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 225-233.
Прилагателни на -ичен, -ически в развитието на съвременния български литературен език. – Български език, 1962, № 4, с. 273-282.
Рец. за: Панчев, Кутю. Диференциален фразеологичен руско-български речник. София, 1955. 149 с. – Език и литература, 1955, № 5, с. 397-400.
Из наблюдений над болгарской и македонской географической терминологией. – В: Актуальные проблемы лексикологии. Минск, 1970, с. 60-61.
Замечания о роли новогреческого языка в развитии лексики новоболгарского литературного языка. – In: Actes du Premier Congrès international des études balkaniques et Sud-Est Européennes. VI. Linguistique. Sofia, 1968, pp. 575-578.
Българско-албански връзки в областта на езика. – В: Из взаимоотношенията на балканските народи. София, БАН, 1966, с. 93-100.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – Изв. Етн. инст. и музей, VІ, 1963, с. 301-310.
Езикът в търговията. – Социалистическа търговия, 1956, № 10, с. 34-35.
Църковнославянският речник на Иван П. Цеков. (Неизвестен ръкопис). – Български език, 1963, № 3, с. 256-259.
Състояние и проблеми на стандартизацията на националната географска номенклатура. – Списание на БАН, 1970, № 5, с. 46-59.
Задачи и структура на един българско-руски речник на словосъчетанията със съществителни имена. – Български език, 1967, № 5, с. 464-475; № 6, с. 538-543.
Словосъчетание и лексикография. – Изв. на ИБЕ, XVI, 1968, с. 723-733.
Словосъчетанието в българската лексикография през XIX в. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 447-458.
Какво ще кажат езиковедите? (За правилна спортна терминология). – Народен спорт, № 50, 24.VІ.1955.
Основни особености на речниковия състав на съвременния български книжовен език (съпоставително с руския език). – Български език, 1959, № 3, с. 201-219.
ДИМИТРОВ, Б. Речник на Ботев. – Отечествен фронт, № 3971, 2.VІ.1957.
Езикът на Христо Смирненски. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 265-278.
Стилно-езикови средства в поезията на Вапцаров. – Изв. Инст. за литература, ХІІ, 1962, с. 5-40.
За някои прилагателни с наставка -лив, нехарактерни за съвременния книжовен български език. – Български език, 1966, № 1, с. 45-51.
За някои особени образования на имена за лица от мъжки род с наставка -ец. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 199-206.
Лексикализиране на някои умалителни имена като основни думи. – Български език, 1954, № 2, с. 172-174.
Семантичен развой на глаголите мина и минавам. – Български език, 1957, № 3, с. 267-270.
Умалителните имена в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, 1959, № 6, с. 263-319.
Nomina agentis в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ІХ, 1963, с. 141-210.
Около проблематиката при съставяне на синонимни речници. – Български език, 1963, № 4-5, с. 426-434.
Бележки върху езика на Христо Смирненски. – Език и литература, 1960, № 3, с. 221-223.
Промените в чуждата лексика при второто издание на романа Тютюн от Д. Димов. – Български език, 1958, № 3, с. 298-301.
Стилно-езиково майсторство на Алеко Константинов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 151-166.
Бележки върху новото издание на Българския синонимен речник от Л. Нанов. Рец. за: Нанов, Любен. Български синонимен речник. IV издание. София, 1963. – Език и литература, 1965, № 3, с. 81-85.
Глаголното богатство в Ботевата балада Хаджи Димитър. – Български език, 1963, № 1, с. 48-53.
За стилно-езиковите поправки в третото издание на романа Тютюн. – Български език, 1957, № 1, с. 94-100.
Наблюдения върху значението и употребата на отглаголните съществителни имена на -не. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 131-140.
Русизмите в новия Речник на чуждите думи в българския език. – Български език, 1960, № 5, с. 476-480.
Съкровищница на българския словесен фонд. – Български език, 1961, № 5-6, с. 504-508.
Някои въпроси около съставянето на речник на остарелите, редки и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ в. – Български език, 1964, № 1, с. 51-57.
Езиково-стилистични особености на Старопланински легенди. – Български език, 1962, № 4, с. 292-307.
За някои абстрактни съществителни на -ост. – Български език, 1963, № 2, с. 149-150.
Лексикално-стилистични особености на Старопланински легенди. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 279-289.
Нов полско-български речник. Рец. за: Полско-български речник. БАН, София, 1961. Под ред. на Иван Леков, Францишек Славски. – Език и литература, 1962, № 1, с. 86-89.
Руските неопределителни местоимения и наречия от типа -то, -нибудь (-либо), ... ни было и техните еквиваленти в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 442-451.
Въпроси от теория на антонимите в речниковата работа. – Български език и литература, 1961, № 1, с. 19-25.
Бележки за езика на Елин Пелин. – Език и литература, 1956, № 1, с. 37-47.
Няколко думи за българския медицински език и латинската терминология. – Хирургия, 1956, № 4, с. 350-352.
Стари тюркски заемки в българския език. – В: Изследвания в чест на Марин Дринов. София, 1960, с. 429-443.
Южнославянски етимологии (бърча, бръчка, дзука, мешин, мешина, сугаре). – Език и литература, 1970, № 5, с. 53-61.
Главнейшие особенности общеславянской лексики современного болгарского языка (в сопоставлении с общеславянской лексикой русского языка). – В: Славистичен сборник. Т. 1. Езикознание. София, БАН, 1958, с. 91-132.
О некоторых особенностях словарного состава современного болгарского языка (сравнительно с русским). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 229-234.
За устойчивите съчетания в български език – сложни названия и термини. – Български език, 1958, № 6, с. 524-527.
Бележки за езика на Т. Г. Влайков и пирдопския говор. – Български език, 1954, № 1, с. 65-74.
Българските народни имена на месеците. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 101-147.
За формата на някои съществителни, заети в български език от руски. – Български език, 1967, № 5, с. 481-483.
Суффиксация и субстантивация при образовании наименований лиц в болгарском языке. – В: Очерки по словообразованию и словоупотреблению. Ленинград, 1965, с. 44-59.
Говорният език на нашите лекари. – Български език, 1959, № 1, с. 74-76.
За някои медицински наименования с неустановен облик и род. – Български език, 1957, № 1, с. 66-68.
Състояние и път на развитие на медицинския ни език. – Български език, 1956, № 4, с. 343-356.
Кашубско-български лексикални успоредици. – Език и литература, 1961, № 1, с. 49-50.
К вопросу об экспресивно окрашенных названиях лиц в славянских языках. (На материале болгарского, польского и русского языков). – В: Исследования по эстетике слова и стилистике художественной литературы. Ленинград, Ленинградский университет, 1964, с. 110-122.
За езика и стила на Отец Паисий. – Духовна култура, 1962, № 10, с. 11-15.
Колективните имена в български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 85-91.
Старо лексикално наследство в словара на един таен занаятчийски говор. – Език и литература, 1970, № 4, с. 62-69.
Причастията като прилагателни имена. – Български език, 1957, № 2, с. 123-129.
За продуктивността на един корен в български език. Живея, живот, жив. – Език и литература, 1957, № 1, с. 27-33.
Промени в употребата и значението на някои префигирани глаголи в български език. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 131-139.
Болгарские эквиваленты русских отглагольных образований на -мый. – В: Всесоюзная конференция по славянской филологии. Ленинград, 1962, с. 82-83.
Езикът на Пенчо Славейков. – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217.
Обсъждане на пробната свезка от Речник на съвременния български език. – Философска мисъл, 1953, № 4, с. 168-173.
Функционирование некоторых заимствованых слов в системе болгарского языка (В свете влияния русского языка советской эпохи на болгарский). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІV, 1970, № 1, с. 189-222.
Езикови и стилни средства за изграждане на стихотворни пародии. – Български език, 1964, № 6, с. 513-523.
Пак за българския език в търговията. – Български език, 1965, № 4-5, с. 417-418.
По въпроса за образуване на нови думи в езика. – Български език, 1959, № 3, с. 290-291.
Руски езикови контакти в преводните и оригиналните произведения на Г. Бакалов. – Български език, 1967, № 5, с. 424-435.
Глаголът вземам и някои негови синоними в български език. (Историко-семантични наблюдения). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
Една неизследвана страна на руско-българските езикови връзки. – Български език, 1960, № 2-3, с. 130-147.
Езикът на Друмевите повести. – Български език, 1957, № 4, с. 318-334.
Езикът на Пенчо Славейков (По случай 40 години от смъртта му). – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – Български език, 1955, № 3, с. 228-245.
Иван Вазов и Пенчо Славейков в изграждането на българския литературен език. – Език и литература, 1950-1951, № 3, с. 189-197.
Към историята на един архаизъм в български език. – Slavia, 1961, № 3, s. 423-431.
Народно-разговорната лексика в творчеството на Пенчо Славейков. – Изв. на ИБЕ, V, 1957, с. 133-206.
Преносно значение и преносимост на значението. – Изв. на ИБЕ, Х, 1959, с. 3-37.
Преносно значение на думата и преносимост на значението. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 53-67.
Стесняване на семантичната структура на думата като исторически процес. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 151-160.
Съдбата на един русизъм в български език. – Български език, 1959, № 6, с. 534-538.
Думите трибой, петобой, десетобой, многобой в българската спортна терминология. – Език и литература, 1960, № 6, с. 470.
За една заемка от словашкия език и нейните производни. – Български език, 1968, № 4-5, с. 420-421.
Сингулативите в българския език. – Български език, 1967, № 2, с. 147-148.
Чешки елементи в българската гимнастическа терминология. – Год. СУ. Филолог. фак., LX, 1966, с. 645-666.
Чешки елементи в българската дърводелска терминология. – В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 471-495.
ИЛИЕВА, Корнелия. Семантична типология на частиците. Дисерт. София, 1970. 203 с.
Частични заемки. – Български език, 1951, № 3-4, с. 220-223.
Из българската историческа лексикология. – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 117-130.
Думи и форми в пет разказа. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 251-262.
За думата арабия. – Език и литература, 1948-1949, № 3, с. 229-230.
За думите отава, отавен и за българския речник. – Литературен фронт, № 8, 22.ІІ.1961.
За произхода на думата челенка. – Език и литература, 1960, № 4, с. 312-313.
Значение и произход на думите лозунг и плакат. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 127-128.
Из живота на думите. – Родна реч, 1960, № 2, с. 46.
Из историята на някои думи за части на облеклото. Панталони, жилетка, блуза. – Език и литература, 1955, № 4, с. 309.
Как да разпознаваме чуждите думи? – Работническо-селски дописник, 1954, № 9, с. 22-25.
Лексика от фамилни имена. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 437-448.
Лексикален ситнеж. – Български език, 1956, № 2, с. 156-158.
Наслоения в езика. – Език и литература, 1946, № 5, с. 16-17.
Новото издание на един речник. Рец. за: Младенов, Стефан. Речник на чуждите думи в българския език, София, 1947. 495 с. – Език и литература, 1948, № 1, с. 73-76.
Опит за обяснение на някои поговорки. – Български език, 1958, № 6, с. 514-518.
Против езиковите извращения. – Читалище, 1959, № 4, с. 11-13.
Пътник – болен на смърт. – Български език, 1957, № 6, с. 545.
Спор, споря, спори ми. Тормоз, тормозя. – Родна реч, 1961, № 4, с. 47.
Пред чистия извор на родната реч. (За Речник на българския език на Найден Геров). – Литературен фронт, № 42, 20.Х.1960.
Чуждите думи нашия език. – Български журналист, 1964, № 7, с. 21.
Българският език през вековете. – Език и литература, 1956, № 6, 420-432.
Множествено число на някои сложни по структура съществителни имена от мъжки род. – Български език, 1967, № 3, с. 262-263.
Наставката -ние като словообразувателен елемент. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 205-210. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37.
Върху някои икономически термини и понятия. – Изв. на Икон. и Правния инст., 1951, № 3-4, с. 83-96.
Два нови полско-български речника. Рец. за: Полско-български речник. Иван Леков, Францишек Славски . БАН, София, 1961. и Радева, Сабина. Полско-български речник. Варшава, 1961. – Език и литература, 1964, № 2, с. 84-88.
Първи българско-полски речник. Рец. за: Славски, Францишек. Наръчен българско-полски речник. Краков, „Ведза повшехна”, 1963. 1260 с. – Език и литература, 1966, № 5, с. 82-83.
К вопросу о собирательных существительных (на материале болгарского языка). – В: Актуальные проблемы лексикологии. Минск, 1970, с. 89.
Лексические тюркизмы в болгарском языке применительно к беспредложным словосочетаниям типа „существительное+существительное”. – В: Тюркские лексические элементы в восточных и западных славянских языках. Минск, 1969, с. 27.
Някои словообразувания в южнославянските езици в сравнение с руски език. – Език и литература, 1970, № 5, с. 25-32.
Лексико-семантические особености группы определительных местоимений весь, каждый, всякий, любой в плане сопоставления с болгарским языком. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІ, 1967, № 1, с. 469-492.
Тълковният речник на Найден Геров – източник на сведения за музикалния бит на българите. – Изв. Инст. за музика, ХV, 1970, с. 261-303.
Българският език през вековете. София, „Наука и изкуство”, 1964. 88 с.
Бележки за езика на днешната ни художествена проза. – Литературен фронт, № 6, 11.ІІ.1954; № 7, 18.ІІ.1954.
Ненужен русизъм в книжовния български език. – Български език, 1965, № 6, с. 528-529.
Семантични функции на предлог до и представка до- в съвременния книжовен български език. – Български език, 1966, № 3, с. 224-236.
Синоними на предлог до в съвременния книжовен български език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 673-682.
Опыт сопоставительного изучения фразеологических единиц типа дать совет в славянских языках. – Вопросы языкознания, 1969, № 2, 46-53.
Някои наблюдения над българския войнишки говор. – Български език, 1966, № 6, с. 576-578.
Особености на детския говор. – Български език, 1969, № 6, с. 532-545.
По въпроса за антонимите. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 371-380.
К вопросу о лексической сочетаемости. – Вопросы языкознания, 1966, № 1, с. 97-101.
Един случай на синонимични двойки в народните песни. – Български език, 1958, № 4-5, с. 444-448.
Една латинско-италианска заемка в българския език. – Български език, 1955, № 4, с. 353.
Едно изследване за унгарските думи в прозата на Христо Ботев. – Български език, 1962, № 1-2, с. 148-149.
Из професионалната лексика на българските рибари. – Български език, 1960, № 5, с. 447-448.
Италиански думи в професионалния говор на българските обущари. – Български език, 1953, № 3, с. 256-258.
Няколко немски заемки в западните български говори. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 401-403.
Няколко пряко заети италиански думи в говора на българските каменоделци. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 173-175.
Още веднъж за ролята на чешкото посредничество при заемането на немски термини в българските професионални говори. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 285-294.
Умалителни съществителни със значение на единичност в българския език. – Български език, 1960, № 2-3, с. 220-223.
Цигански елементи в българските тайни говори. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1956, с. 411-425.
Към повече установеност в книжовния ни език. – Език и литература, 1946, № 1, с. 41-43.
Къси форми на личните местоимения. – Език и литература, 1949-1950, № 4, с. 321-327.
Няколко думи с особено значение у Ботев. – Език и литература, 1948-1949, № 2, с. 116-121.
Производни несвършени глаголи с двойни форми. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 38- 46.
Върху проблемата за езиковата единица. – Народна просвета, 1965, № 1, с. 70-75.
За един албанизъм в български език. – Български език, 1953, № 3, с. 255-256.
Фразеологичните единици в пожаревския говор. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 789-793.
Категорията вид във фразеологичните единици. – Български език, 1963, № 4-5, с. 387-403.
Таен зидарски говор от с. Смолско, Пирдопско. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1955, с. 361-410.
Кратко описание на ръкописния българско-гръцки речник от Захари Христодулов. – Български език, 1965, № 4-5, с. 408-412.
Стилистична функция на фразеологичните съчетания в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език, 1966, № 1, с. 10-25.
Структура на фразеологизмите в българския език (Върху материал от белетристиката на Ив. Вазов). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 221-228.
Книжовен език и народен говор. – Родна реч, 1960, № 7, с. 46-47.
Фразеологичните съчетания в белетристиката на Иван Вазов. Дисерт. София, 1966. 267 с.
Фразеологично новаторство в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 553-558.
Ал. Дювернуа и българската лексикография. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 467-473.
Ал. Дювернуа и първият български тълковен речник. – Български език и литература, 1969, № 2, 61-62.
Към въпроса за фразеологичната синонимия в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език и литература, 1968, № 1, с. 18-23.
Фразеологизми в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІІІ, 1969, с. 179-216.
О национальной самобытности болгарского языка. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 191-193.
Принципы советской лексикографии и задачи составления большого русско-болгарского словаря. – Изв. на ИБЕ, І, 1952, с. 215-229.
Към въпроса за лексическата съчетаемост в научния стил. – В: Сборник доклади и съобщения, изнесени на научно-лингвистичната сесия в чест на В. И. Ленин. Т. 1. София, 1970, с. 136-145.
Структура и значение на глаголите от турски произход в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 431-441.
Съпоставки в областта на количествената структура на думите в чешкия, словашкия и в българския език. – В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 463-470.
Космическите полети и нови думи. – Български език, 1967, № 5, с. 484-485.
Космонавтиката създава своя лексика. – Език и литература, 1970, № 2, с. 73-74.
Към въпроса за единството и националното своеобразие на славянските езици в основния им речников фонд. – Български език, 1953, № 3, с. 216-223.
Бавна и бърза постепенност в развоя на славянските езици. – Български език, 1951, № 3-4, с. 184-190.
Българският език и социалистическото строителство. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 177-181.
Динамично функционално съотношение на някои синонимни наставки в българския език според статистически данни за предвиждания. (По въпроса за -ически, -ичен, -ски, -жки, -шки). – Български език, 1970, № 2-3, с. 158-162.
Единство и национално своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. София, БАН, 1955. 108 с.
Езиково родство на славянските нации. – Български език, 1952, № 3-4, с. 155-172.
За внимателен отбор в новата лексика. – Български език, 1954, № 2, с. 176-177.
За едно пренебрегнато или незабелязано значение на глагола казвам. – Български език, 1956, № 2, с. 152.
За някои привидни и същински словообразователни изключения в българския език. – Език и литература, 1956, № 4, 293-294.
За общия характер на количествените промени в българския език. – Български език, 1960, № 4, с. 289-296.
За сложния характер на редица взаимодействия и успоредици между славянските езици. – Език и литература, 1956, № 2, с. 135-139.
Из особеностите на българското словообразуване. – Език и литература, 1955, № 4, с. 308-309.
Из славянската лексикология. Абстрактни съществителни имена в основния речников фонд на българския език в сравнение с лексиката на другите славянски езици. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 11-60.
Към въпроса за чистотата на българската реч и границите на езиковия пуризъм. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 300-305.
Към историята на някои заети или новосъздадени, но непотребни думи в българския език. – Език и литература, 1954, № 4, с. 313.
Към методите на изследване на украинско-българските лексикални съотношения. – В: Питання слов’янознавства. Львiв, 1962, с. 36-40.
Лексикални множества – системи в славянските езици. – Български език, 1961, № 4, с. 297–301.
Междуметието тпру. – Език и литература, 1951-1952, № 3, с. 176.
Наблюдения над лексикалния състав на Вазовите разкази. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 297-303.
Наблюдения над типологията на звукоподражателните междуметия в чешки и български език. – Acta Univ. Carolinae, 1962, № 3, s. 419-424.
Новият производствен и обществено-политически живот и речникът на българския език. – Език и литература, 1953, № 5, с. 311-317.
Опит за оценка на езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1949-1950, № 1, с. 7-21.
Речник на Христо Ботев. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 167-170.
Славянските езици в своята цялост и в самостойния си развой. – Език и литература, 1957, № 1, с. 3-9.
Устойчивост на славянските езици срещу насилствена асимилация. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 55-69.
Характеристика на общите черти в български и източнославянски. – В: Сборник на БАН. София, БАН, 1942, с. 1-104.
Цели и методи на сравнително-историческото изследване на славянските езици и тяхната взаимовръзка. – Език и литература, 1955, № 3, с. 196-200.
Индивидуално използуване на фразеологичните единици в езика на писателя. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 483-491.
Мястото на фразеологията в българо-руските речници. – Български език, 1962, № 1-2, с. 32-36.
Функции на повелително наклонение във фразеологичните единици (върху български и руски материал). – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 263-273.
Функция на собственото име в българските фразеологични единици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 745-753.
Бележки върху стила на романа Любов от А. Гуляшки. – Език и литература, 1958, № 4, с. 300-306.
Бележки за езика на съвременната българска драма. – Български език, 1965, № 3, с. 236-248.
Из семантичната история на глаголната представка по- в българския език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 418-435.
Магнетофон, а не магнитофон. – Език и литература, 1958, № 5, с. 391.
Семантичен развой на глаголната представка по- в българския език. Дисерт. София, 1962. 166 с.
За мотивираността на думата. – Български език, 1959, № 6, с. 519-531.
Някои бележки относно общите принципи за съставяне на речник за руско-български машинен превод. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 251-269.
Лексемен речник за машинен превод на руски математически текстове на български език. – Език и литература, 1966, № 5, с. 41-54.
Данни за произхода и развоя на някои устойчиви словосъчетания в български език. – Български език, 1960, № 6, с. 497-504.
Езикова характеристика на сатирата на П. Р. Славейков. – Български език, 1966, № 3, с. 194-204.
Към въпроса за изграждането на фразеологичната система на българския книжовен език (по материали от Възраждането). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 148-150.
Към въпроса за формата на фразеологичните единици от епохата на Възраждането. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 589-594.
Лексико-фразеологични особености в „Христоитията” на Райно Попович. – Български език, 1965, № 1, с. 32-39.
Народно-разговорна лексика и фразеология в творчеството на П. Р. Славейков. – Изв. на ИБЕ, ХІІІ, 1967, с. 71-125.
Някои лексико-стилистични особености в поезията на П. Р. Славейков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 27-38.
Отношението на Петко Славейков към турцизмите в българския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 223-225.
П. Р. Славейков като лексикограф. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 327-344.
Руско влияние при оформяне на някои фразеологизми в новобългарския език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 340-348.
Турски фразеологични заемки в български език. – Български език, 1966, № 4, 322-331.
Проникване на руската обществено-политическа лексика в българския език след основаването на Българската социалдемократическа партия. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 187-196.
За правилна и единна спортна терминология. – Народен спорт, № 49, 20.VІ.1955.
Из груповите войнишки говори. – Български език, 1960, № 1, с. 60-62.
За терминологията и класификацията на железните рални сечива. – Музеи и паметници на културата, 1970, № 3, с. 24-28.
За единна хидрологична терминология. – Хидрология и метеорология, 1958, № 2, с. 24-26.
О грамматическом роде „европеизмов” в южнославянских языках. – Советское славяноведение, 1967, № 4, с. 68-79.
Против неправилната употреба на някои медицински термини. – Български език, 1957, № 3, с. 274-275.
Спортни термини в Български тълковен речник. – В: Въпроси на физическата култура, София, 1957, с. 12-17.
Семантически развой на думите и неговите отражения в речниковия състав и морфологията. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 373-412.
За произхода на няколко думи от международната лексика. – Български език, 1964, № 1, с. 62-64.
Принос към изследване изворите на речника на Найден Геров. – Изв. на ИБЕ, ХІV, 1967, с. 103-238.
Пълен българо-руски речник от Сава Чукалов. Рец. за: Чукалов, Сава. Пълен българо-руски речник. София, „Народна просвета”, 1947. 530 с. – Език и литература, 1950-1951, № 5, с. 327-329.
Българско-гръцки речник. Рец. за: Българско-гръцки речник. Владимир Георгиев, Мария Филипова-Байрова . София, БАН, 1960. 1473 с. – Български език, 1962, № 3, с. 251-254.
Българско-гръцки речник. Рец. за: Българско-гръцки речник. Владимир Георгиев, Мария Филипова-Байрова . София, БАН, 1960. 1473 с. – Църковен вестник, № 3, 21.І.1960.
Гръцките и латинските думи в Историята на Паисий Хилендарски. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, БАН, 1962, с. 401-411.
МИЛЕВ, Александър. Гръцките съществителни имена в български език. – Български език, 1955, № 2, с. 127-147.
Един гръцки автор за гръцките елементи в българския език. – Български език, 1958, № 2, с. 187-196.
За многозначността на някои гръцки думи в българския език. – Български език, 1962, № 5, с. 447-451.
Латинските имена в български език. – Български език, 1957, № 1, с. 54-66.
Някои гръцки термини в педагогиката. – Народна просвета, 1955, № 7, с. 62-64.
Проблема, а не проблем. Метод, а не метода. – Език и литература, 1959, № 6, с. 471.
Рец. за: Речник на съвременния български книжовен език, Т. І. Стоян Романски (гл. ред.). София, БАН, 1955. – Език и литература, 1955, № 3, с. 225-234.
Теория и теоретичен, коригирам и коректор. – Език и литература, 1959, № 2, с. 146.
За произхода и употребата на глагола споря и съществителното спор в българския книжовен език. – Език и литература, 1955, № 6, с. 460-461.
За турското влияние върху семантичния спектър на българския предлог от. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 885-892.
За една българско-руска успоредица на местоименията. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1958, с. 73-78.
За съдбата на турцизмите в българския език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 117-127.
За хронологията на основните балканизми в български език. – Български език, 1966, № 4, с. 281-293.
Към българската историческа лексикология. – Български език, 1960, № 2-3, с. 218-220; 1961, № 3, с. 247-250; 1962, № 3, с. 208-211; 1963, № 3, с. 255-257; 1965, № 1, с. 48-51.
Към историческото разяснение на идиома от игла до конец. – Български език, 1957, № 4, с. 350-352.
Нещо за гръцките заемки в българския език. – Език и литература, 1947, № 2, с. 23-27.
Съпротивата на българския език срещу насилствената асимилация. – Български език, 1953, № 3, с. 209-215.
Глаголът вземам и неговите синоними в българския език. – В: Сборник в чест на акад. Ал. Тодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
За българския фонологичен речник. – Отечествен фронт, № 5286, 29.VІІІ.1961.
За двуезичните речници. – Отечествен фронт, № 5022, 22.Х.1960.
За речника и езика на Иван Вазов. – Изгрев, № 1777, 4.VІІ 1950.
За речниците в учебниците. – Български език, 1962, № 3, с. 229-230.
Правописен речник и правописен наръчник. – Отечествен фронт, № 3500, 30.ХІ.1955.
Някои въпроси на славяно-румънските езикови отношения. – Изв. на ИБЕ, ІХ, 1962, с. 29-45.
Към въпроса за тракийската лексика. – Списание на БАН, 1958, № 3, с. 132-141.
Речникът на съвременния български книжовен език и правната терминология. – Социалистическо право, 1956, № 7, с. 34-41.
Аритметическа терминология през епохата на Възраждането. – Изв. на ИБЕ, ХІІІ, 1967, с. 203-261.
За един принос към математическата терминология от епохата на Възраждането. – Български език, 1965, № 4-5, с. 392-397.
За характера на лексиката в Горски пътник. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 605-612.
Начало на българска математическа терминология. – В: Математика и физика. София, 1964, с. 45-54.
За чуждицата кемпинг. – Български език, 1960, № 2-3, с. 258-259.
Същност на жаргона. – Вечерни новини, № 2722, 26.V.1960.
Иван Вазов като образцов ревнител за български език и слог. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 270-296.
Бележки върху словесното майсторство на П. К. Яворов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 201-212.
Бележки върху словесното майсторство на П. К. Яворов. – Български език, 1958, № 2, с. 140-150.
Пароними. – Родна реч, 1960, № 1, с. 44.
Сърцев или сърдечен мускул. – Език и литература, 1958, № 4, с. 295-296.
Българският възрожденец Пенчо Радов и неговият Краткий турско-болгарский речник и разговорник. – Български език, 1966, № 4, с. 379-384.
Относно ориенталските заемки в Български тълковен речник. – Български език, 1964, № 6, с. 534-539.
Произход и значение на някои чуждици. – Родна реч, 1959, № 5, с. 30.
Ахилесова пета. – Младеж, 1960, № 2, с. 30.
Безразсадови и безколови домати. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 129-130.
Борбата против чуждите думи в българския книжовен език. София, БАН, 1958. 599 с.
Борбата против чуждите думи от страниците на антифашисткия печат. – Език и литература, 1958, № 3, с. 180-182.
Взаимоотношението между група славянски думи с оглед на произхода им. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 137-149.
Дамоклев меч. – Младеж, 1960, № 2, с. 30.
За българската счетоводна терминология. – Език и литература, 1958, № 3, с. 205-206.
За български облик на новата специална терминология. – Вечерни новини, № 200, 21.VІІІ.1956.
За дублетите в езика. – Вечерни новини, № 175, 23.VІІ.1956.
Към въпроса за персийско-турските думи в българския език. – Български език, 1960, № 4, с. 357-359.
На борба против чуждите думи. – Работническо-селски дописник, 1956, № 11, с. 13-15.
Новата производствена и обществено-публицистична лексика. – Български език, 1957, № 2, с. 130-142.
Общи по произход турски заемки в балканските езици. – Български език, 1964, № 2-3, с. 186-190.
Общи по произход тюркски заемки в някои балкански и средноевропейски езици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 185-192.
Отглаголните съществителни. – Работническо-селски дописник, 1955, № 5, с. 20-21.
Произходът на няколко славянски думи с оглед на индоевропейските им съотвествия. – Език и литература, 1964, № 2, с. 49-56.
Произходът на няколко южнославянски думи. Чегъртам, гърля. – Език и литература, 1962, № 3, с. 71-73.
Славянски съответствия на една българска дума. – Език и литература, 1965, № 6, с. 7-12.
Социалистическите преобразования у нас и речникът на българския език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 329-338.
Състоянието на въпроса за основния речников фонд и речниковия състав на езика. – Български език, 1953, № 4, с. 338-355.
Турски и тюркски заемки от звукоподражателен характер в балканските езици. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXІІ, 1968, с. 433-532.
Южнославянски думи от общ произход с отгласно редуване и-ъ-у. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 53-67.
Език и стил на Вапцаровата поезия. София, „Наука и изкуство”, 1963. 119 с.
Езикът на Вапцаровата поезия. – Родна реч, 1959, № 10, с. 9-12.
Към въпроса за лексикалното значение на думата. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 293-308.
Към въпроса за управлението на думата в лексикографската работа. – Български език, 1959, № 4-5, с. 369-380.
Лексика и типични фразеологични съчетания в творчеството на Христо Смирненски с оглед на идеологията му. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 61-100.
Наблюдения върху промените в смисловата структура на думите с оглед към синонимните системи в лексиката. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 525-535.
Наблюдения над езика и стила на Вапцаровата поезия. – Изв. на ИБЕ, VІІ, 1961, с. 137-223.
Някои основни положения при съставяне на речник на синонимите в съвременния български език. – Български език, 1960, № 5, с. 410-419.
Някои стилистически наблюдения върху стила на българската мемоарна литература от последното десетилетие на миналия век. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 263-284.
По въпроса за националната самобитност на езика, отразена в значението на думата. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 176-181.
Поетическа синонимика. – Български език, 1952, № 1-2, с. 89-97.
Поетическият речник на Н. Вапцаров. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 359-390.
Синонимите в българския език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 39-64.
Фреквентен речник (същност и значение). – Български език, 1965, № 2, с. 153-161.
Промени в лексиката на българския език след 9 септември. – Език и литература, 1949-1950, № 2, с. 127-136.
Продуктивността на умалителните суфикси с елемент -к- и -ц- в руския и българския език. – Език и литература, 1970, № 3, с. 33-42.
Чужди думи в професионалния говор на българските шивачи. – Българска диалектология. Т. 1. София, 1962, с. 219-249.
Трисингуларният идиом. – Български език, 1957, № 6, с. 541-544.
Езикът на Михалаки Георгиев. – Български език, 1953, № 2, с. 147-154.
Езикът на Талевата македонска трилогия. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 577-586.
Необходими са нови речници на чужди езици. – Отечествен фронт, № 3770, 10.Х.1956.
Към речника на Софрониевия превод на Езоповите басни. – Български език, 1961, № 5-6, с. 493-503.
Лексическият състав на поетическата лексика в творчеството на Н. Й. Вапцаров. – Български език, 1952, № 1-2, с. 78-88.
Езикът на Бероновия Рибен буквар и на Софрониевия Неделник. – Език и литература, 1965, № 1, с. 27-40.
Езикът на Софрониевия Неделник в историята на българския книжовен език. София, БАН, 1965. 248 с.
Езикът на Софроний Врачански. – В: Из историята на българския книжовен език. Помагало за студенти по българска филология. Т. 1. София, 1963, с. 80-84.
За диалектизмите в българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 232-234.
Към въпроса за връзката на лексикалните значения на глаголите в български език с някои техни граматични особености. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 319-325.
Към въпроса за езика на Неделника на Софроний Врачански. – Български език, 1961, № 2, с. 102-114.
Към историята на лексиката на българския книжовен език (Маргинални бележки в ръкописните творби на Софроний Врачански). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 183-192.
Към историята на някои сложни думи в български език. – Български език, 1961, № 1, с. 43-47.
Към характеристиката на фразеологизмите в българския език. – Български език, 1967, № 1, с. 23-35.
Обсъждане на първата пробна свезка от Речника на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1953, № 4, с. 254-256.
Семантични особености на степените за сравнение при някои наречия в славянските езици. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 161-170.
Стилистично разслоение на лексиката на съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 99-127.
Ударението като средство за диференциране значението на думите в български език. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 243-266.
Устойчиви съчетания в Неделника на Софроний Врачански. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 567-575.
Фразеологизирани конструкции в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 713-722.
Фразеологизми със структура на изречение в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 183-215.
Съотношение между фразеологичната единица и лексикалната единица. – В: Славянска филология. Т. 10. София, БАН, 1968, с. 83-96.
Някои въпроси във връзка с изработване на фразеологичен речник на българския език. – Български език, 1963, № 4-5, с. 434-446.
Съдбата на един арабизъм в славянските езици. – Български език, 1967, № 2, с. 148-150.
Някои въпроси на българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, 1952, № 2, с. 173-175.
Позакъсняло, но извънредно ценно. За подготовката на Етимологичен речник на български език в БАН. – Вечерни новини, № 3320, 7.V.1962.
Болест (ако е само болест), причини и лечение или за глаголните съществителни и борбата срещу тях. – Български език, 1954, № 3, с. 263-267.
О семантике предлога (Причинная функция предлога от в болгарском литературном языке). – Год. СУ. Фак. слав. филол., XLIV, 1970, № 1, с. 225-288.
За произхода и историята на две думи в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 425-427.
Морфологична асимилация на френските думи в българския език. – Год. на СУ. Фак. зап. филол., LXIV, 1970, № 2, с. 263-329.
Фонетична адаптация на френските думи в българския език. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LXІ, 1967, № 2, с. 267-316.
Глаголи с местоименни корени в българския език (към въпроса за характера на местоименията като част на речта). – Год. СУ. Филолог. фак., LІХ, 1965, № 2, с. 467-487.
За някои девербативни български наречия и техните синоними от чужд произход. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 683-688.
За някои фонетически явления при образуването на отмеждуметни глаголи в български език. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 123-129.
Да говорим литературно. Против диалектизмите в речта на учениците. – Народна младеж, № 269, 11.ХІ.1955.
За класификацията на значенията на българските рефлексивни по форма глаголи. – Български език, 1965, № 3, с. 249-254.
Някои семантични особености на българските прилагателни за вкусови усещания. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 353-361.
За мъжките кокошки и за рожбите на козите. Бележки за новия Български тълковен речник. – Работническо дело, № 333, 29.ХІ.1959.
Българският език – извор на патриотизъм и национална гордост. – Български език, 1969, № 4-5, с. 439-440.
За заемката интервю. – Български език, 1969, № 2, с. 194-195.
За някои нови прилагателни в българския език. – Български език, 1969, № 3, с. 293-295.
За факторите, които определят степента на семантичната близост между думите в синонимния ред. – Български език, 1970, № 1, с. 42-46.
По някои въпроси на нормализацията в българската книжовна лексика след Освобождението. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 621-630.
Ролята на лексикалните синоними за някои качества на стила на Вазовата белетристика. – Български език и литература, 1968, № 4, с. 14-25.
Относно същността на синонимните взаимоотношения. – Български език, 1966, № 2, с. 129-141.
Език и художествена образност у Йордан Йовков. – Български език, 1969, № 1, с. 3-10.
За езика на съвременната българска драма. – Септември, 1958, № 4, с. 152-156.
Художествено-изобразителни функции на синонимите в белетристиката на Иван Вазов в зависимост от признаците им. – Български език, 1970, № 6, с. 512-523.
За синонимите. – Родна реч, 1958, № 6, с. 31.
Йовковото езиково майсторство. – Литературен фронт, 1962, № 41.
Езикът на Крум Григоров в биографичните му повести. – Септември, 1956, № 9, с. 159-163.
За частицата то в съвременния български език. – Език и литература, 1972, № 4, с. 68-73.
Български речник (Бележки върху историята и сегашното му състояние). – Български език, 1956, № 3, с. 267-279.
Произход и значение на думата курбан. – Духовна култура, 1957, № 3, с. 24-28.
Бележки върху смислоразличителната роля на ударението в български език. – Български език, 1955, № 1, с. 52-54.
Басните на Христо Радевски. Стилно-езикови бележки. – Език и литература, 1954, № 6, с. 405-411.
Българската реч в творчеството на Илия Волен. – Септември, 1963, № 7, с. 208-215.
Българският писател и развитието на книжовния и художествения език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 464-482.
Детският език на Ран Босилек. – Език и литература, 1956, № 5, с. 364-377.
Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с.
Език и стил на Васил Друмев. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 197-208.
Език и стил на Г. Караславов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 341-357.
Език и стил на Елин Пелин (По случай петгодишнината от смъртта на писателя). – Български език, 1955, № 1, с. 19-30.
Език и стил на Загорчиновата историческа белетристика. – Септември, 1961, № 2, с. 164-171.
Майстор на художественото слово. – Септември, 1957, № 3, с. 160-165.
Наблюдения върху езика и стила на нашата революционна публицистика. – Български език, 1960, № 1, с. 3-20.
Наблюдения върху езика и стила на нашата революционна публицистика. – Български език, 1960, № 2-3, с. 148-159.
Наблюдения върху Караславовия език. – Септември, 1952, № 12, с. 137-147.
Отглаголни съществителни. – Родна реч, 1958, № 6, с. 31.
Революционният език на Христо Смирненски. – В: Строители на родната реч. София, „Български писател”, 1954, с. 100–108.
Стил и образност в белетристиката на Ем. Станев. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 391-401.
Стилно-изразни средства у Вазов. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 512-519.
Стилът на Георги Караславов. – Език и литература, 1954, № 1, с. 38-44.
Стилът на Светослав Минков. – Език и литература, 1956, № 4, с. 283-292.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 1. София, „Български писател”, 1954. 160 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 2. София, „Български писател”, 1959. 160 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 3. София, „Български писател”, 1966. 212 с.
Сценичната реч на Ст. Л. Костов. – Театър, 1960, № 7, с. 48-56.
Тарикатски жаргон. – Родна реч, 1959, № 8, с. 31.
Чудомировият хумористичен език. – Език и литература, 1955, № 5, с. 341-349.
Глаголите с представка с- в български език. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 283-292.
Език и стил на „Бай Ганьо” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1966, № 4-5, с. 54-67.
Език и стил на пътеписа „До Чикаго и назад” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1968, № 2, с. 3-14.
Звукови и формални промени на русизмите в български език. – Български език, 1967, № 5, с. 475-481.
Лексика и фразеология на П. Р. Славейков. – Год. СУ. Филолог. фак., III, 1959, № 2, с. 139-233.
Пенчо Славейков и българският език. – Език и литература, 1966, № 2, с. 1-20.
Петко Р. Славейков и българският книжовен език. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 339-344.
Разобличавам, изобличавам, отпочвам. – Език и литература, 1951-1952, № 2, с. 122.
Съвременната употреба на прилагателните на -ичен, -ически. – Език и литература, 1962, № 4, с. 51-60.
Възникване на обществено-политическата лексика и фразеология в българския книжовен език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 315-328.
За правилно възприемане на чужди названия. – Български език, 1967, № 4, с. 363-364.
Към въпроса за характера на публицистичната лексика и фразеология. – Български език, 1968, № 2, с. 110-121.
Някои езикови особености на Паисиевото повествование. – Български език и литература, 1962, № 4, с. 13-22.
Някои особености на фразеологията в политическите статии на Л. Каравелов. – Език и литература, 1962, № 1, с. 55-62.
Някои средства на художествено-образната реч в политическите статии на Любен Каравелов. Върху материал от уводните статии в „Свобода” и „Независимост”. – В: Изследвания и статии за Любен Каравелов. София, БАН, 1963, с. 219-232.
Обществено-политическа лексика и гражданска фразеология в публицистиката на Любен Каравелов (върху материал от уводните статии в „Свобода” и „Независимост”). Дисерт. София, 1964. 400 с.
Обществено-политическа лексика и фразеология в публицистиката на Л. Каравелов. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХI, 1967, № 2, с. 257-340.
Пространствените значения на предлога о в български, сърбохърватски и словенски език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 855-862.
Публицистичното слово на Л. Каравелов. – Литературен фронт, 1960, № 41.
Стилистична употреба на пословиците и поговорките в политическите статии на Л. Каравелов. – Български език, 1962, № 1-2, с. 47-56.
Стилистично използуване на обществено-политическата лексика в публицистиката на Л. Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 403-428.
Бълг. майка, сърбохърв. маjка. – Български език, 1959, № 1, с. 62-65.
По въпроса за международната лексика и спортната терминология в българския език. – Български език, 1957, № 4, с. 355-358.
Речниковият състав при обучението по славянски езици. – Език и литература, 1958, № 4, с. 267-283.
Волни съчетания и волни упражнения. – Език и литература, 1958, № 4, с. 291-292.
Езикът на Неофит Бозвели. – Български език, 1965, № 6, с. 473-487.
Именителни форми за лични местоимения в българската възрожденска книжнина. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 105-122.
Лексикални и граматични стилизиращи средства в художествената литература. – Български език и литература, 1964, № 1, с. 22-31.
Лексикални и граматични стилизиращи средства в художествената литература. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 285-297.
Турцизмите в Огледало (1816) на К. Пейчинович. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 521-530.
Черковнославянски лексикални особености в първия възрожденски превод на наказателния закон. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 357-365.
Два нови речника. Рец. за: Haralampieff, Kiril. Bulgarisch-Deutsch, Deutsch-Bulgarisch. Berlin, 1967. 448 p. – Език и литература, 1970, с. 86-88.
За българско-тюркските езикови връзки. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, 177-183.
Турски наименования за отвлечени понятия в езика на българския фолклор. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 220-223.
Казахски и български речникови успоредици. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 899-906.
О славянских синонимических словарях. – Советское славяноведение, 1968, № 5, с. 62-68.
Англо-български успоредици. – Год. СУ. Историко-филолог. фак., XXXIX, 1943, с. 3-23.
Бележки за езика на Иван Вазов. – Български език, 1960, № 4, с. 350-354.
Езикови особености на спомените на Съба Вазова. – Български език, 1963, № 6, с. 534-536.
Езикът на Богоров според преценки на съвременници. – Български език, 1961, № 1, с. 47-50.
За чуждите думи у Захари Стоянов. – Български език, 1959, № 2, с. 164-166.
Езикът на Захари Стоянов. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 513-522.
Пуризмът на Богоров. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 547-552.
Емилиян Станев и българският език. – Родна реч, 1968, № 3, с. 23-24.
Към въпроса за влиянието на руския език от съветската епоха върху лексиката на българския език. – Български език, 1967, № 5, с. 395-402.
Към въпроса за лексикалната паронимия в съвременния български език. – Български език, 1967, № 2, с. 125-130.
Към въпроса за преминаването на пълнозначни думи в категорията на междуметия. – Български език и литература, 1966, № 4-5, с. 47-54.
Марксическата терминология в книгата на Д. Благоев Що е социализъм и има ли той почва у нас? – Език и литература, 1971, № 5, с. 57-60.
Някои пословици и поговорки в съчиненията на Георги Димитров. – Български език и литература, 1960, № 2, с. 23-27.
Развитие на българската лексика и фразеология след Девети септември. – Български език, 1969, № 4-5, с. 332-344.
Семантико-синтактични функции на предлог о в съвременния български език. – Български език, 1970, № 4, с. 295-304.
Съществителни имена за лица със суфикс -аш в съвременния български език. – Български език, 1966, № 4, с.351-355.
Съществителни имена от общ граматичен род в съвременния български език. – Език и литература, 1966, № 3, с. 77-80.
Съществителните имена със суфикс -в-о (-ив-о, -ев-о) в съвременния български език. – Български език, 1970, № 6, с. 524-526.
Бeзсуфикснитe съществитeлни, съoтнoсителни с глaгoли в българския език. – Tр. ВПИ, VII, 1970, № 8, с. 203-246.
По някои въпроси на техническата терминология в областта на пластмасите. – Химия и индустрия, 1968, № 6, с. 274-277.
Влиянието на румънската лексика върху езика на Г. С. Раковски. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 345-355.
За речника на Бернщайн. Рец. за: Бернштейн, Самуил Борисович. Болгаро-русский словарь. Москва, 1953. – Език и литература, 1955, 1-2, с. 140-142.
Към въпроса за ранните латински заемки в старобългарски. – В: Славянска филология. Т. 10. София, БАН, 1963, с. 121-131.
Някои въпроси около Речник на езика на Христо Ботев. – Български език, 1960, № 6, с. 533-535.
Румънско влияние върху лексиката на Христо Ботев. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХ, 1966, с. 253-308.
Румънско влияние върху лексиката на Христо Ботев. – Балканско езикознание, 1967, № 2, с. 61-65.
Сръбски елементи в публицистиката на Г. С. Раковски. – Български език, 1964, № 6, с. 496-512.
За думите от международната културна лексика и борбата срещу чуждиците. – Български език, 1960, № 2-3, с. 231-235.
Из историята на руско-българските езикови връзки. – Изв. ВПШк., VІІІ, 1958, с. 403-430.
Не го усуквай по килифарски. – Български език, 1961, № 5-6, с. 525-526.
Гръцкият глагол в нашия народен говор. – Език и литература, 1947, № 2, с. 19-22.
Чуждата дума в нашата кухня. – Български език, 1956, № 2, с. 158-169.
Взаимоотношенията между южнославянските езици. – Български език, 1956, № 2, с. 97-105.
Принципи за съставяне на етимологичен речник на славянски език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 263-271.
Георги Бакалов и неговият руско-български речник. – Език и литература, 1966, № 5, с. 64-66.
Принципи на стилистическа характеристика на езика на литературно-художественото произведение. – Български език и литература, 1963, № 2, с. 21-35.
Гръцки и турски елементи в българската морска рибарска терминология. – Български език, 1966, № 4, с. 332-343.
За някои думи от италиански произход в нашия език, свързани с мореплаването. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 409-414.
За някои еднакви елементи в българската и румънската морска рибарска терминология. – Български език, 1965, № 4-5, с. 349-361.
За някои елементи от френски произход в българската авиационна терминология. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 689-695.
За относителните прилагателни в съвременния български книжовен език. – Български език, 1959, № 4-5, с. 381-390.
Италиански елементи в българската морска рибарска терминология. – Български език, 1964, № 4-5, с. 389-400.
Италиански заемки в българския език, минали през турски. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 226-227.
Лексическата синонимия като обект на лексикографията. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 459-465.
Неологизмите на Пенчо Славейков. – Изв. на ИБЕ, V, 1957, с. 207-266.
Относно някои термини, свързани с каменоделството, възприети в български направо от италиански език. – Български език, 1967, № 1, с. 55-57.
Словотворчеството в поезията и прозата на Пенчо Славейков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 187-200.
Термини от италиански произход в българската и румънската морска и рибарска терминология. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 321-326.
Термини от италиански произход в българската и румънската морска рибарска терминология. – Български език, 1965, № 4-5, с. 349-361.
Около проблематиката при съставяне на синонимни речници. – Български език, 1963, № 4-5, с. 426-434.
За развоя на някои устойчиви съчетания в българския език. – Български език, 1957, № 4, с. 335-343.
Значение и употреба на предлог под в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 199-242.
Към въпроса за устойчивите съчетания в българския език – сложни названия и термини. – Български език, 1958, № 1, с. 31-40.
Терминът идиом. – Български език, 1959, № 2, с. 166-167.
Словообразувателна роля и семантика на представката без- в българския език. (Бележки и материали). – Български език, 1953, № 1, с. 60-65.
Една особеност във функцията на пространствените предлози в български език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 350-358.
Една особеност във функцията на пространствените предлози в български език (продължение). – Български език, 1964, № 6, с. 484-495.
Към въпроса за семантичната същност на фразеологичната единица. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 381-390.
Лексико-семантични различия при съществителните имена в българския книжовен език с оглед на категорията число. – Изв. на ИБЕ, VІІ, 1961, с. 225-306.
Някои основни видове устойчиви съчетания в българския език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 165-199.
Пространствени предлози в български език, които завършват на -д. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 275-282.
Ролята на лексиката от чужд произход като фразеологичен компонент в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 735-744.
Фразеологични варианти и фразеологични синоними в български език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 235-250.
Фразеологични варианти с общ компонент съществителното език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 327-340.
За техническа терминология и създаване на български електротехнически речник. – Електроенергия, 1956, № 11, с. 16-18.
На представа или на понятие отговаря думата? – Език и литература, 1956, № 2, с. 105-115.
Понятийно съдържание на думата и частите на речта. – Език и литература, 1958, № 6, с. 28-38.
Приложение на статистическия метод в езикознанието и лексикографията. – Български език, 1960, № 5, с. 448-451.
За пейоризацията на турцизмите в българския език. – Български език, 1964, № 2-3, с. 183-186.
Частиците в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1958. 101 с.
Към характеристиката на сравнителните конструкции с като. – Тр. ВТУ, VІ (за 1968-1969), 1970, кн. 2, с. 321-356.
Из историята на славянските глаголи за движение. (Лексиколожки наблюдения). – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 593-601.
За смисловата роля на прилагателните в някои сложни названия. – Български език, 1970, № 4, с. 358-359.
Деятелни имена от мъжки род със суфикс -ач (-acz) и -ник (-nik) в съвременния български и полски език. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 171-175.
За образуването на нови народностни названия на лица в славянските езици. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 69-76.
Словообразователни особености на една лексикалносемантична категория в съвременния български и руски език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 299-306.
Думите в нашия език. – Средношколско знаме, № 9, 29.І.-12.ІІ.1958.
Езикът на Смирненски – революционно оръжие. – Родна реч, 1960, № 6, с. 46-47.
За някои съкращения на думи от чужд произход. – Български език, 1957, № 5, с. 459-460.
За побългаряванията в спортната терминология. – Народен спорт, № 46, 10.VІ.1955.
За семантиката на две еднокоренни думи. – Български език, 1965, № 6, с. 529-530.
За съчетаемостта на думите в българския език. – Български език и литература, 1962, № 6, с. 3-14.
Народно-разговорният колорит в романа Чифликът край границата от Йордан Йовков. – Родна реч, 1962, № 3, с. 45-48.
Още за точността в спортната терминология. – Народен спорт, № 50, 24.VІ.1955.
Правилната употреба на предлозите – важно условие за точност на изразяването. – Български език и литература, 1962, № 4, с. 23-34.
Семантика на някои суфикси в българския език (1). – Език и литература, 1964, № 4, с. 92-101; 1966, № 1, с. 25-38.
По някои въпроси за термина и терминотворчеството. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІІІ, 1970, № 2, с. 455-465.
Проект за Идеографски диалектен речник на българския език. – Български език, 1969, № 2, с. 155-170.
Речникът на Найден Геров. – Български език, 1953, № 3, с. 223-242.
Речникът на Найден Геров. – Български език, 1954, № 1, с. 10-39.
Българско-румънски езикови паралели. – Език и литература, 1966, № 5, с. 43-52.
Диалектна лексикология и лексикография. – Български език, 1969, № 4-5, с. 420-423.
Език и общество. – В: Въпроси на езикознанието в сталинско осветление. София, БАН, 1951, с. 5-19.
За произхода на съчетанието през куп за грош. – Език и литература, 1960, № 1, с. 59-60.
Иван Богоров и чуждите думи в българския език. – Език и литература, 1946, № 2, с. 5-12-
Литературен език и диалекти. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 129-171.
На борба срещу тарикатския жаргон! – Език и литература, 1953, № 4, с. 222-224.
Названия на две културни растения в българския език. 1. Диня. 2. Пъпеш. – Език и литература, 1963, № 5, с. 23-34.
Национализъм, космополитизъм, интернационализъм и езикова политика. – Език и литература, 1949-1950, № 3, с. 182-196.
Нашите названия на препинателните знаци. – Език и литература, 1948, № 3, с. 187-189.
Основен речников фонд и речников състав на българския език. – Български език, 1952, № 1-2, с. 46-62.
Речниковото богатство на българските народни говори. – Език и литература, 1955, № 6, с. 441-445.
Словообразователните диалектизми в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 55-72.
Социальные диалекты (На материале болгарского языка). – Вопросы языкознания, 1957, № 1, 78-84.
Съкратени думи в българския език. – Език и литература, 1951-1952, № 4, с. 227-230.
Езикови архаизми в юнашките народни песни. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 263-269.
Речникови особености на българските гатанки. – Български език, 1960, № 2-3, с. 160-167.
Строеж и стилни особености на народните гатанки. – Език и литература, 1960, № 4, с. 272-287.
Iсторичне формування тематичноï групи дiєслiв мислення болгарськоï мови. – Мовознавство, 1969, № 3, с. 44-51.
Семантическая структура и этимологический состав глаголов умственной деятельности в современном болгарском языке. Диссерт. Киев, 1970.
Структура тематической группы глаголов, обозначающих умственные процессы в болгарском языке. – В: Мовознавнi студii. Киiв, Iнститут мовознавства iм. О. О. Потебнi, 1968, с. 148-159.
За турцизмите и диалектизмите в българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 218-219.
За израза Не е край. – Език и литература, 1970, № 1, с. 69-70.
Към въпроса за значението на думата. – Български език и литература, 1968, № 4, с. 3-14.
Някои въпроси във връзка с думата като речникова единица. – Език и литература, 1957, № 2, с. 125-140.
Отглаголни съществителни с наставка -не от свършени глаголи. – Език и литература, 1966, №2, с. 39-48.
Българският предлог срещу и неговите руски съответници. – Език и литература, 1949-1950, № 3, с. 207-214.
Замечание об относительных прилагательных с суфиксом -шн- (-шн-) в русском и болгарском языках. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1958, с. 79-90.
Некоторые наблюдения в связи с болгарским предлогом срещу и его русскими параллелями. – Год. СУ. Историко-филолог. фак., XLVІ, 1949-1950, № 4, 75 с.
Тип местоименни частици в съвременния български език. – Тр. ВПИ, VІ, 1970, № 2, с. 53-80.
За поетичния стил и изразните средства в поезията на Пеньо Пенев. – Български език и литература, 1964, № 1, с. 32-37.
Ботев и Херцен. Някои мисли за публицистичния стил на двамата писатели. – Изв. Инст. за литература, ХVІІІ-ХІХ, 1966, с. 205-215.
Научните имена на животните. – Природа и знание, 1958, № 10, с. 14-15.
Спорт и речник. – Физкултура и спорт, 1958, № 4, с. 17.
Български залиси с език, книжнина и общество. София, „Наука и изкуство”, 1956. 304 с.
Обеля зъб. – В: Теодоров-Балан, Александър. Български залиси с език, книжнина и общество. София, „Наука и изкуство”, 1956, с. 147-148.
От игла до конец. – В: Теодоров-Балан, Александър. Български залиси с език, книжнина и общество. София, „Наука и изкуство”, 1956, с. 145-146.
Още един израз на чело. – Език и литература, 1950, № 3, с. 238-241.
Творници при- и пре-. (Лексиколожки оглед). – Български език, 1953, № 2, с. 138-146.
Езикът на Паисий Хилендарски. – Език и литература, 1962, № 6, с. 5-16.
За речника на Ботевата поезия. – Български език, 1956, № 3, с. 245-262.
Речници на чуждите думи в българския език, излезли през последните петнадесет години. – Български език, 1959, № 4-5, с. 451-456.
Защо ни са тия чуждици? – Народна армия, № 2393, 20.V.1956.
За правилна българска спортна терминология. – Народен спорт, № 48, 17.VІ.1955.
Ремесленная терминология в славянских языках (этимология и опыт групповой реконструкции). Москва, „Наука”, 1966. 416 с.
По някои въпроси на българско-френските речници. – Български език, 1960, № 6, с. 505-510.
Към въпроса за гръцките заемки в български език. – Български език, 1961, № 4, с. 339-342.
Глаголи от гръцки произход в български език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 279-284.
Гръцката дума прополис в езика на пчеларите. – Български език, 1966, № 4, с. 391.
Гръцки заемки в съвременния български език. София, БАН, 1969. 186 с.
За някои думи от гръцки произход в български език. – Български език, 1970, № 2-3, с 210-215.
Изработване на двуезични речници. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1959, с. 223-262.
Към въпроса за българо-гръцките езикови връзки. – Български език, 1965, № 4-5, с. 390-392.
Към въпроса за българските заемки в гръцкия език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 879-884.
Към въпроса за произхода на думата сурва и обичая да се сурвака на Нова година. – Български език, 1965, № 6, с. 515-519.
Лексико-семантични наблюдения върху гръцките заемки в български език. – Български език, 1966, № 4, с. 314-321.
Някои редки народни думи от гръцки произход в българския език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 149-153.
Пътят на проникване на някои устойчиви съчетания в български език. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 339-344.
За някои аналогични черти в лексикалния развой на руски и български език през годините на социалистическото строителство. – Български език, 1964, № 1, с. 3-11.
Изразни средства от църковната книжнина в стиловете на съвременната българска публицистика и художествена литература. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 493-502.
Промени в лексиката на българския език през годините на социалистическото строителство у нас. – Изв. ВПШк., VIII, 1960, с. 140-165.
Стилистични промени в лексиката на българския език през последните десетилетия. – Български език, 1969, № 4-5, с. 345-354.
Някои особености в езика на Ботевите стихотворения. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 69-86.
Езиково съкровище, което малцина познават. Рец. за: Геров, Найден. Речник на блъгарский язик. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 51-57.
Языковое родство славянских народов (на материале словаря). Москва, „Учпедгиз”, 1960. 64 с.
За ученическия жаргон. – Народна култура, № 8, 24.ІІ.1962.
Закусъчна, закусвалня или закусвачница? – Език и литература, 1959, № 2, с. 147-148.
Езикова немарливост или медицинско недомислие. – Български език, 1961, № 158-159.
Как се създават жаргонните думи и изрази. – Родна реч, 1966, № 3, с. 44-45.
Една хипотеза за лексикосемантичните отношения между родствени, преходни и контактиращи езици. – Български език, 1968, № 2-3, с. 207-210.
Из историята на руско-българските езикови връзки. София, „Наука и изкуство”, 1963. 179 с.
Наблюдения върху езика на Светослав Минков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 317-340.
Думи от гръцки произход в „Рибния буквар” на П. Берон. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, София, 1968, с. 539-545.
За езика на младежкото литературно творчество. – Български език, 1953, № 1, с. 26-28.
Един славянски семантичен архаизъм. – Български език, 1968, № 2-3, с. 207-210.
Нови българско-славянски речници, издадени в чужбина. – Български език, 1968, № 2-3, с. 258-262.
Към въпроса за устойчивите словосъчетания. – Български език, 1961, № 1, с. 25-30.
Лексико-семантическое сопоставление двух генетически родственных слов болгарского и русского языков. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 317-326
Морфолого-семантични корелации на прилагателните с префикс без- в съвременния български език (в сравнение с руския). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 823-832.
Об отсутствии семантического тождества между генетически родственными словами в современном болгарском и современном русском языках (наречие много). – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 275-280.
Българска лексикография и лексикология. – Български език, 1969, № 4-5, с. 377-383.
Един случай на развитие на противоположни значения в съвременния български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 191-196.
За лексико-граматичната еквивалентност на фразеологичната единица с думата. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 209-219.
За мястото на фразеологичните единици в речниковата статия на един тълковен речник. – Български език, 1964, № 6, с. 475-483.
За някои видоизменения във формалната страна на фразеологичните единици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 703-711.
За някои вметнати думи и вметнати съчетания от думи и тълкуването им в речниците. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 213-224.
За разликата в значенията на думите работя – трудя се и работници – трудещи се. – Език и литература, 1956, № 5, с. 388-389.
За устойчивото в структурата на някои фразеологични единици. – Български език, 1961, № 5-6, с. 436-443.
Към въпроса за изразяване на модалност по лексикален път. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 125-135.
Към въпроса за формата на фразеологичната единица. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 139-181.
Лексикографическая работа в Институте болгарского языка Болгарской академии наук. – В: Современная русская лексикология. Москва, 1966, с. 178-190.
Някои видове фразеологични единици и тяхното включване в речници. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 559-565.
Някои особености в семантико-граматическите функции на наречията как, както и като. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 309-317.
Омоними в съвременния книжовен български език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 65-98.
Структурно-синтактични особености на фразеологичните единици и пунктуация и правопис. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 391-401.
Отглаголни прилагателни имена или адективирани причастия. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 190-195.
Лексикално родство между руския и българския език. – В: Славистичен сборник. Т. 1. Езикознание. София, БАН, 1958, с. 133-144.
Руско-българска омонимика. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 109-131.
Сто години руско-българска и българско-руска лексикография. – В: Славянска филология. Т. 3. София, БАН, 1963, с. 333-341.
Гръцката заемка хар и нейните български производни. – Български език, 1969, № 6, с. 569-572.
Неологизмите в Богоровите пътеписи. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 409-411.
Вертолет или въртолет? – Език и литература, 1959, № 5, 408-409.
Език, код, диалект, стил. – Език и литература, 1961, № 2, с. 63-64.
Морфема, семема, морфа, аломорфа. – Език и литература, 1961, № 4, с. 66-67.
Наблюдения над езиковите особености в публицистиката на Гаврил Георгиев. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 497-526.
Съкровищница на езика ни. Българските тълковни речници. – Родна реч, 1961, № 9, с. 45-47.
Военната терминология в Речник на съвременния български книжовен език. – Народна армия, № 2266, 24.ХІІ.1955.
Езикът на младата поезия. – Пламък, 1966, № 1, с. 95-99.
The Bulgarian numeral. – In: Studies in Linguistics. Vol. XX. Buffalo, 1968, рр. 49-52.
Ein semantischer Turzismus in den Balkansprachen. – Zeitchrift für Balkanologie, 1969-1970, № 1-2, рр. 16-21.
Kilka mniemanych czy prawdziwych grecyzmów w języku bułgarskim. – Rocznik Slawistyczny, XXVIII, 1967, № 1, s. 37-39.
Z bułgarskich studiów wyrazowych. – In: Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej. T. 6. Warszawa, 1967, s. 143-145.
Zapożyczenia greckie w historii języka bułgarskiego. Warszawa, PAN, 1969. 189 s.
Związki bułgarsko-rumuńskie przy zapożyczeniach z języka greckiego. – In: Z polskich studiów slawistycznych. Warszawa, 1968, s. 295-302.
Рец. за: Арнаудов, Валентин, Лукреция Мишу. Румъно-български речник. София, „Наука и изкуство”, 1955. 919 с. – Romanoslavica, 1958, ІІІ, pp. 272-275.
Russische Lehnwörter in der neubulgarischen Literatursprache. – In: Veroffentlichungen der Abteilung für slavische Sprachen und Literaturen des Osteuropa-Instituts (Slavisches Seminar) an der Freien Univ. Berlin. XX, 1960, № 24, р. 148.
Die ungarischen Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. Wiesbaden, Otto Harrassowitz, 1959. 74 р.
Změny ve slovníku spisovné bulharštiny v období budování socialismu. – Naše řeč, 1950, № 3, s. 102-107.
Au sujet des emprunts grecs dans la langue bulgare. – In: Actes du Premier Congrès international des études balkaniques et Sud-Est Européennes. VI. Linguistique. Sofia, 1968, pp. 579-585.
Shody jazyka bulharského s českým. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 389-396.
Împrumuturi româneşti şi aromâneşti în argourile sud-slave. –Studii şi cercetǎri linguistice, 1965, № 4, 531-540.
Études sur les turcismes en bulgare. Oslo. Universutetsforlaget, 1970. 78 р.
Les éléments d´origine turque dans la langue du plus célèbre roman bulgare du XIX s. Sous le joug d´Ivan Vazov. – Norsk Tidsskrift for Sprogvidenskap, 1969, № 23, рр. 147-170.
Zur slawisch-rumänischen Lehnwortkunde. – Zeitschrift für Slawistik, 1970, № 1, pp. 78-80.
Zwei aus dem Neugriechischen entlehnte Verben im Bulgarischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1966, № 5, pp. 681-684.
Bemerkungen zur Rolle des Neugriechischen bei der Herausbildung des Wortschatzes der neubulgarischen Schriftsprache. – In: Beiträge zur Entwicklung der Balkanzivilisation. Leipzig, 1966, pp. 533-537.
Zur slawisch-rumänisches Lehnwortkunde. – Zeitschrift fur Slawistik, 1970, № 1, pp. 78-80.
Les emprunts turcs dans les langues slaves du sud. – Scando-Slavica, 1963, Vol. 9, № 1, pp. 227-233.
Remarques sur les rapports des langues slaves des Balkans avec le turc-osmanli. – Studia Slavica, 1961, № 1-3, s. 97-138.
Към някои въпроси на османо-турските заемки в южнославянските езици. – Studia Slavica, 1963, № 1-4, s. 387-391.
Bułgarskie czasowniki modalne. Wrocław, PAN, 1977. 109 s.
Deutsche Lehnwörter in der Sprache der bulgarischen Tischler. – Zeitschrift für Slawistik, 1964, № 1, pp. 61-81.
Zum deutschen Spracheinfluss auf bulgarische Berufssprachen. – Wiss. Zeitschrift der Humboldt-Universität, 1967, № 5, pp. 727-729.
Pročet a význam slov prabulharsko-turanského původu v dnešní bulharštině. – Spisi Filosofické Faculty University v Brně. № 173. Studia Balcanica Bohemoslovaca, 1970, s. 190-200.
Srovnání v oblasti kvantitativní struktury slov v češtině, slovenštině a bulharštině. – In: Československo-bulharské vztahy v zrcadle staletí. Praha, Československa academia věd, 1963, s. 374-380.
Besonderheiten des Grundwortbestandes der bulgarischen Sprache. – In: Vorträge auf der Berliner Slawistentagung (11-13 November 1954). Berlin, 1956, pp. 80-83.
Zum neuen Български етимологичен речник und den türkischen Elementen im Bulgarischen. – Zeitschrift für Balkanologie, 1970, № 7, рр. 55-83.
Coïncidences des zones linguistiques bulgare et turques dans les Balkans. – In: Actes du X congrès international des Linquistes, Bucarest 28 Août – 2 Septembre 1967. Bucarest, 1970, рр. 217-221.
Quelques lexemes turks septentrionaux en ğ-~č-~j dans les langues slaves meridionales. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 193-202.
Études phonétiques sur les turcismes en bulgare. – Балканско езикознание, 1967, № 12, с. 115-154.
K otázke frazeologických kaliek turkotatárského v povodu v balkanských jazykoch. – In: Studia Balkanica Bohemoslovaca. Praha, 1970, s. 228-231.
Wpływ języka rosyjskiego na bułgarski język literacki. – Slavia Orientalis, 1958, № 2, s. 256-277.
Altri elementi italiani nella lingua bulgara moderna e contemporanea. – In: Archivo Glottologico Italiano, 1969, рр. 253-254.
Los elementos léxicos españoles en la lengua búlgara. – In: Actas del XI congreso internacional de lingüística y filología románica (Madrid, 1965). Madrid, 1969, pp. 2085-2096.
Elеment prasłowiański w dzisiejszym słownictwie bułgarskim. – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. IV. Warszawa, 1963, s. 171-199.
Die griechischen Lehnbildungen und Lehnbedeutungen in Altbulgarischen. Berlin, Wiesbaden, Harrassowitz in Komm., 1958. 66 р.
Die historische Beständigkeit der Milchverarbeitungsterminologie bei den Bulgaren. – Zeitschrift für Balkanologie, 1969-1979, № 1-2, рр. 170-178.
La terminologie bulgare du tissage et celle des autres peuples balkaniques. – Études balkaniques, 1968, № 7, рр. 129-161.
Wpływy polszczyzny w słownictwie innych języków słowiańskich. – Język Polski, 1961, № 1, s. 1-19.