Библиография




Година на издаване


Изчисти

Библиографски записи
Семантико-стилистическая характеристика прилагательных русского языка в предикативной функции в сопоставлении с болгарским языков. Диссерт. Ленинград, 1979. 208 с.
К вопросу о системно-сопоставительном описании лексики. – Болгарская русистика, 1983, № 2, с. 71-75.
Метафори от названия на цветя и скъпоценни камъни. – Език и литература, 1988, № 1, с. 91-97.
Назва особi у болгарськiй суспiльно-полiтичнiй лексицi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 29. Львів, 1984, с. 85-89.
Современная общественно-политическая лексика болгарского языка: (Наименования лиц). Диссерт. Минск, 1988.
Структурна характеристика багатокомпонентних назв осiб у сучаснiй болгарськiй суспiльно-полiтичнiй лексицi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 39. Львiв, 1989, с. 98-100.
Суспiльно-полiтична термiнологiя у сучаснiй болгарськiй лiтературнiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 25. Львів, 1982, с. 133-137.
Омофонни изрази (Каламбури в речта). – Български език, 1974, № 3, с. 262-263.
Някои критерии за отграничаване на термините от нетермините. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 124-129.
Термини от английски произход за назоваване на хроностратиграфски единици в българската геоложка терминология. – Български език, 1988, № 1, с. 61-66.
Граматични и семантични фактори при определяне рода на английските заемки в българския език. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 44-54.
Синхронни и диахронни английски заемки в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 292-297.
Социолингвистични фактори, променили значението на някои английски заемки в българския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 150-158 с.
Място и роля на селскостопанските термини в развитието на българския език. – Науч. тр. ВСИ, ХХVІІІ, 1983, № 1, с. 275-285.
Проблеми на българската селскостопанска терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХХ, 1985, № 1, с. 151-157.
За политехническите термини в Речника на чуждите думи в българския език. – Полиграфия, 1984, № 5, с. 47-48.
Антонимията при фразеологичните единици в българския и словашкия език. – Съпоставително езикознание, 1983, № 1, с. 20-25.
Механизми на образуване на фразеологичните единици в българския и словашкия език. – Slavica Slovaca, 1984, № 1, s. 27-35.
Съпоставителна характеристика на най-големите тематични групи фразеологични единици в български и словашки език. Дисерт. София, 1981. 238 с.
Българските глаголи на -овам. – Български език, 1971, № 2-3, с. 154-158.
Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 226 с.
Иван Вазов – певец, строител и майстор на родния език. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 3-28.
Из историята на нашето езиково строителство. София, „Народна просвета”, 1977. 255 с.
Каламбури и омофонни изрази. – Български език, 1974, № 3, с. 263-264.
Към по-пълно проучване езика на Ив. Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 3-7.
Сопоставительная характеристика русских и болгарских деминутивов в сфере имен существительных (на материале современной русской и болгарской художественной литературы). Дисерт. Москва, 1976. 185 с.
За употребата на някои диалектни и остарели думи в романа Железният светилник на Д. Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 25-33.
Някои наблюдения върху сравненията в романа Железният светилник на Димитър Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 35-42.
Войнишките говори в България (Място в системата на социалните ни диалекти и лексикален състав). – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 224-230.
Войнишките говори в България. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 186-191.
Експресивната лексика в българските войнишки говори. – Български език, 1988, № 3, с. 216-220.
Жаргонът и езиковата култура (опит за социолингвистичен анализ). – Български език и литература, 1989, № 3, с. 8-13
Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с.
Произход и значение на жаргонни думи, свързани с някои детски игри. – Български език, 1983, № 5, с. 405-408.
Фонетични и морфологични особености на софийския ученически жаргон. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, 1988, с. 156-171;
Сравнительная функционально-семантическая характеристика терминов изобразительного искусства. – Болгарская русистика, 1986, № 4, с. 55-59.
Структурно-семантические особености имен прилагательных термонологического значения в русском языке в сопоставлении с болгарскими. – Руски и западни езици, 1979, № 3, с. 46-51.
Българският език – славянски и балкански (с оглед на употребата на най-характерните граматикализирани предлози). – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 46-51.
Предлогът за и неговите съответствия в балканските езици. – Български език, 1974, № 4, с. 398-408.
Някои думи от албански произход в българския език. – Български език, 1979, № 1, с. 67-70.
Някои думи от албански произход в българския език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 250-255.
Безэквивалентная лексика в переводоведении. – Болгарская русистика, 1978, № 2, с. 61-69.
За руските думи и русизмите в академическия „Речник на чуждите думи в българския език”. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 39-51.
Лексикални калки в българския книжовен език, възприети от руския език. – Съпоставително езикознание, 1978, № 5, с. 24-34.
Международна лексика от гръцки и латински произход, възприета в българския книжовен език чрез руски език. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 136-143.
Някои семантични особености на русизмите в българския книжовен език с оглед на лексикографското им представяне. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 76-86.
Постижения и проблеми на руско-българската лексикография: (По повод на второто издание на двутомния Руско-български речник). – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 104-115.
Руско-българските езикови контакти и въпросът за типологизацията на русизмите в българския език. – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 121-126.
Русские лексические заимствования в болгарском языке и некоторые вопросы обучения русскому языку. – Болгарская русистика, 1984, № 6, с. 64-68.
Семантично взаимодействие в лексиката на българския и руския език. – В: Славянска филология. Т. 19. София, БАН, 1988, с. 75-82.
Типология на русизмите в българския книжовен език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 207-217.
За някои словообразувателни иновации и тенденции при образуването на съществителни имена в българската книжовно-разговорна реч. – Български език, 1985, № 6, с. 532-538.
За произхода и значението на някои номинативно-отглаголни междуметия. – Български език, 1975, № 6, с. 551-553.
Императивни (повелителни, подбудителни) междуметия. – Език и литература, 1988, № 2, с. 107-119.
Императивни междуметия в българския език. – Език и литература, 1987, № 6, с. 80-90.
Междуметията в съвременния български книжовен език. Т. 1-2. Дисерт. София, 1977. 546 с.
Някои фонетични и морфологични особености на междуметията. – Език и литература, 1977, № 5, с. 80-83.
Синтактични особености и функции на междуметията. – Език и литература, 1975, № 6, с. 12-22.
Видове лексически типове словообразователни омоними в съвременния български език (С оглед предимно към материал от буква А до буква В на многотомния тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 46-57.
Два случая на паронимия. – Български език, 1975, № 5, с. 441-443.
Етнонимите като лексикографски проблем. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 388-400.
За два фразеологизма в българския език. – Български език, 1983, № 2, с. 167.
За някои трудности при изучаване на омонимията (Към въпроса за класификацията на омонимите). – Български език, 1979, № 4, с. 337-341.
За произхода на някои фразеологизми в историята на българския език. – Български език, 1983, № 5, с. 411-413.
Историята и значението на думата кримка и на фразеологизма стара кримка. – Български език, 1980, № 6, с. 502-503.
Към въпроса за изработване на Речник на омонимите в съвременния български език. – Български език, 1985, № 5, с. 480-485.
Омоними в съвременния български книжовен език, получени по словообразувателен път. Дисерт. София, 1979. 341 с.
Паронимите – болест или богатство на езика. – Септемврийско знаме, № 63, 27.V.1980.
Словообразувателни омоними в „Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език, А-К, София, 1927-1951, съставен от Ст. Младенов с донегдешното участие на Ал. Теодоров-Балан”. – Български език, 1981, № 4, с. 350-353.
Словообразувателни омоними с омонимни основи и омонимни афикси. – Език и литература, 1979, № 6, с. 66-73.
Словообразувателни омоними, членими на омонимни основи и тъждествени афикси. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 113-123.
Явлението енантиосемия в съвременния български език. – Български език, 1979, № 2, с. 111-119.
Опит за изучаване на първобългарските следи в българския и карачаево-балкарския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 1, с. 5-14.
Японизмите в съвременната българска лексика. – Съпоставително езикознание, 1986, № 2, с. 44-50.
Да или не на едно явление в спортната терминология. – Отечествен фронт, № 10850, 6.VІ.1980.
Двусъставни субстантивни конструкции в съвременния български книжовен език (към въпроса за езиковата номинация). – Изв. на ИБЕ, ХХVI, 1985, с. 81-133.
За някои нови явления и тенденции в изграждането на лексикалната система на съвременния български книжовен език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 74-80.
За общото и разликата в семантиката на две прилагателни (забележителен и бележит). – Български език, 1973, кн. 6, с. 600–601.
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 164-167.
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 129-136.
Изграждане на книжовна лексика в българския език през Възраждането. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 5-30.
Изграждане на лексикалната система на съвременния български книжовен език (с оглед към словообразувателната номинация). – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 90-96.
Към проблема за семантиката на производната единица (с оглед представянето ѝ в тълковен речник). – В: Проблеми на съвременното българско словообразуване. София, БАН, 1988, с. 121-136.
Начало и развитие на научния стил в новобългарския книжовен език и отразяването на този процес в словообразуването. – Български език, 1980, № 1, с. 40-44.
БАЛТОВА, Юлия. Особеност на новите езикови образувания (многословие или яснота). – Отечествен фронт, № 11007, 9.І.1981.
Още веднъж за темпоралността и девербативните названия за лица в български и полски език. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 2. Temporalność. Warszawa, 1985, s. 127-142.
За българо-сърбохьрватските апроксимати. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 51-58.
Сложните думи и композицията като елементи за изграждане на книжовна лексикална система в българския език през Възраждането. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 225-233.
Сложните съществителни имена в българския книжовен език през епохата на Възраждането. (Словообразователно-семантичен и функционален анализ). Дисерт. София, 1978. 352 с.
За съкращаването на думите и изразите. – Български език, 1973, № 3-4, с. 236-242.
Съпоставка на предлозите за време в българския и китайския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 196-202.
Некоторые способы образования неологизмов в молодежном сленге современного болгарского языка. – Вестник Киевского университета, 1989, вип. 31, с. 56-60.
Гръцките думи в българския език. – В: Бернар, Роже. Българистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 341-351.
Речников състав на външнотърговски документи. Качествена характеристика. – Науч. тр. ВИИ, V, 1982, № 5, с. 7-28.
Проблеми при сравнително изучаване на българска и словашка лексика. – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Сравнително езикознание. Диалектология. Превод. София, БАН, 1983, с. 47-58.
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Руски и западни езици, 1981, № 3, с. 59-62.
Диалектна поетична лексика в „Предания заветни” от В. Марковски. – Български език, 1984, № 5, с. 402-415.
Думи с екс- и ес-. – В: Главоболия с чуждите думи. София, 1982, с. 81-83.
Емоционална лексика. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 26-29.
Книжовно, регионално и диалектно в езика на Венко Марковски. – Списание на БАН, 1986, № 2, с. 46-51.
Лексика за пресъздаване на историческата действителност в романа Летопис на смутното време от Вера Мутафчиева. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 65-67.
Лексикалното богатство на Предания заветни от Венко Марковски (лексико-семантичен и стилистичен анализ на текста). Дисерт. София, 1988. 339 с.
Някои наблюдения върху глаголите от чужд произход, завършващи на -ирам / -изирам, с оглед на видовата им определеност. – Български език, 1984, № 4, с. 368-372.
Някои особености в езика на Предания заветни от Венко Марковски. – Български език, 1985, № 4, с. 322-330.
Някои особености в семантиката на имената за лица с оглед на тяхното лексикографско представяне. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 51-67.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. За и против оценката на Д. Димов. – Български език, 1983, № 3, с. 207-211.
Речникът на Тодор Коджов и някои проблеми, свързани със заемането на чуждите думи в българския език от епохата на Възраждането. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 51-66.
Семантичният обем на поетичната дума. – В: Идея, творчество, красота. София, „Наука и изкуство”, 1989.
Безсуфиксните substantiva deverbalia с префиксна мотивираща лексикална единица в съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 179-183.
Неописани явления от плана на функцията на категорията роднински имена. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 42-50.
Семантика на едно прилагателно в творчеството на Христо Смирненски. – Език и литература, 1975, № 3, с. 60-63.
Лексико-семантические варианты значений базальных основ глаголов с корнем говор-, каз-, рек- в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Вестник Киевского университета, 1983, № 25, с. 107-111.
Некоторые verba dicendi в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 12-16.
Влияние русского языка на язык и стиль болгарских писателей и публицистов в конце ХІХ и в начале ХХ в. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, с. 144-148.
Лексико-семантическая ассимилация русизмов в болгарском литературном языке. – Болгарская русистика, 1978, № 2, с. 53-66.
Формиране и стабилизиране на обществено-политическата и социално-икономическата лексика в българския език под влияние на руски език. – Науч. тр. ВИИ, ІІ, 1972, с. 309-355.
Речникът на Найден Геров. – В: Боров, Тодор. Книга и литература. София, 1981, с. 223-243.
Глаголно-именните устойчиви съчетания – развиваща се категория в съвременните славянски книжовни езици. (Върху материал от българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 38-40.
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – Език и литература, 1979, № 1, с. 68-71.
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 143-148.
За характеристиката на възрожденската лексика. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. София, БАН, 1987, с. 283-289.
Неуместна употреба на производни думи вместо произвеждащи. – Български език, 1977, № 3, с. 225-226.
Относно въпроса за паронимите в българския език. – Български език, 1989, № 1, с. 51-55.
Тези коварни пароними… – Български език, 1979, № 5, с. 432-434.
Българска ботаническа номенклатура и терминология. Част I. Номенклатура на водорасли, гъби и лишеи. – Год. СУ. Биол. фак., LXXXV, 1994, кн. 2, с. 155-163.
Румънската лексика у Вазов. – Библиотека, 1999, № 5, с. 85-87.
Българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986. 297 с.
За поетическите неологизми. – Български език, 1975, № 5, с. 420-427.
За поетическите неологизми. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 312-319.
За тарикатския жаргон. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 122-134.
Заемане на чужди думи и борбата срещу тях. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 84-98.
Лексикално-стилистични пластове в книжовния език. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 110-119.
Отглаголните съществителни в ранната проза на Иван Вазов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 175-182.
Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Советское славяноведение, 1975, № 3, с. 119-121;
О значении и употреблении глагольной приставки за- в русском и болгарском языках. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 84-95.
По въпроса за полисемията и синонимията в техническата терминология върху материал от електротехническите специалности. – Изв. ВМЕИ и Съюз науч. раб., VІІІ, 1976, № 7, с. 135-144.
Български лексикални неологизми. – Език и литература, 1983, № 3, с. 82-88.
За българската медицинска терминология. – Здравен фронт, № 6, 9.ІІ.1974.
Законът за икономия на изразните средства в публицистиката. – Език и литература, 1976, № 4, с. 52-57.
Записки по стилистика. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1975. 306 с.
Начини за образуване на притежателни прилагателни имена. – Език и литература, 1978, № 4, с. 127-129.
Недостатъчно описани български наречия от словообразователния тип здравата, умната. – In: Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej. Т. XIV. Warszawa, 1974, s. 143-148.
Няколко лексикални белоруско-български паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 35-37.
Стилове на книжовната българска реч. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 99-121.
Чуждиците. – Вечерни новини, № 181, 14.09.1979.
Из българо-румънските лексикални връзки. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 36-38.
Вопросы сопоставительного описания русского и болгарского языков. София, „Наука и изкуство”, 1982. 184 с.
Опозицията статичност-нестатичност на глаголите лежа, седя, стоя и двувидовите им съответници. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 67-72.
По въпроса за морфологичните особености на някои типове сложни съществителни от мъжки род. – Език и литература, 1987, № 1, с. 77-86.
Приносът на Гео Милев за интелектуализацията на българския книжовен език (върху материал от критическите му съчинения). – Език и литература, 1989, № 5, с. 69-76.
Към въпроса за конотативното значение. – Език и литература, 1988, № 1, с. 98-104.
Съпоставително разглеждане на съществителните имена в българския език и хинди. Дисерт. София, 1984. 171 с.
Още по въпроса за речниковата антонимия. – Български език, 1979, № 1, с. 62-66.
Стилистична функция на речниковите антоними. – Български език и литература, 1977, № 5, с. 3-8.
БЪЛГАРСКОТО СЛОВНО БОГАТСТВО. Поредица „Знание за езика”. Т. 3.София, „Народна просвета”, 1982. 160 с.
Словашко-български междуезикови паралели. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХ, 1982, № 5, с. 163-171.
Съпоставително проучване на клишето в българския и чешкия публицистичен стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 57-67.
Португалски думи в българския език. – Вечерни новини, № 7529, 29.ІV.1976.
Опыт сопоставления соматической фразеологии в славянских языках. – Труды Самарк. университета. Вопросы фразеологии, 1975, № 9, с. 157-162.
Насоки в сравнителното лексикално проучване на сродните езици. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 234-240.
Приносьт на Неофит Рилски за сьвременната българска диалектна лексикография. – Български език, 1989, № 6, с. 501-506.
Редки и остарели думи в българския народен епос. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 147-151.
Употреба на лексикални диалектизми в творчеството на Й. Радичков. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 226-232.
Прилагателни за цвят и изведени от тях глаголи в съвременния български език в съпоставка с немския. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 69-79.
Проблеми на развитието на социалната лексика в съвременния български език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 104-110.
Проблеми на развитието на социалната лексика в съвременния български език. – Език и литература, 1984, № 4, с. 82-88.
Норми на морално поведение и народен етикет, отразени в българските, полските и руските пословици. – Български фолклор, 1986, № 4, с. 32-38.
Ранните заемки от английски език в български. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LХV, 1972, № 1, с. 295-324.
Авторски преобразования на фразеологизми в публицистиката на Георги Димитров. – Език и литература, 1982, № 4, с. 41-46.
Двойки думи в българския език като фразеологични единици. – Език и литература, 1974, № 3, с. 64-69.
За езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1972, № 3, с. 1-12.
За някои случаи на структурно моделиране във фразеологията на българския език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 83-90.
За някои фразеологизми с повторения в български, руски и немски език. – Бюлетин, 1977, № 3, с. 49-57.
За структурата на устойчивите двойки думи в българския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXІV, 1985, № 3, с. 297-303.
За структурата на устойчивите двойки думи в българския език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 83-90.
За структурната класификация на фразеологизмите в българския език. – Език и литература, 1978, № 5, с. 90-93.
За тематичната класификация на фразеологизмите в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. София, БАН, 1987, с. 336-346.
За фразеологичното богатство на езика на Георги Димитров (изследвано от аспекта на фразеологията, стилистиката и теорията на текста) – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХV, 1985, № 1, с. 5-39.
Синонимические ряды как средство типологизации соответствий в двуязычном фразеологическом словаре. (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, „Наука и техника”, 1987, с. 18-20.
Фразеологизми с ни – ни в българския, руския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 6, с. 46-51.
Значение и употреба на умалителните наречия в български език. – Български език и литература, 1975, № 1, с. 3-12.
Значение и употреба на умалително-оценъчните прилагателни в книжовния български език. – Български език и литература, 1972, № 5, с. 3-17.
Наречия с суффиксом субъективной оценки в русском и болгарском яыках. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 9-22.
Перевод как средство выявления расхождений между близкородственными языками. – Болгарская русистика, 1975, № 3, с. 38-41.
Перевод русских уменьшительных прилагательных на болгарский язык. – В: Первая национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. София, 1973, с. 21-28.
Перевод русских уменьшительных существительных на болгарский язык. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІІ, 1975, № 1, с. 207-296.
Перевод фразеологии. – Болгарская русистика, 1980, № 2, с. 63-71.
Семантико-стилистическая характеристика прилагательных с уменьшительно-оценочным суффиксом в болгарском и русском языке. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 123-135.
Уменьшительные прилагательные в русском и болгарском языках. – В: Вопросы обучения русскому языку и лутературе в болгарской школе. Т. 3. София, „Народна просвета”, 1973, с. 189-201.
Уменьшительные существительные в русском и болгарском языках. – В: Вопросы обучения русскому языку и литературе в болгарской школе. Т. 4. София, „Народна просвета”, 1975, с. 25-48.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Българската критика за Пенчо Славейков. София, „Български писател”, 1974, с. 137-161.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 76-101.
Николай Райнов – строител на родната реч. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 202-213.
Наука, термини, понятие. Борбата за чистотата на езика не е дело само на езиковедите. – Кооперативно село, № 217, 15.09.1972.
За границите на стилистично неутралния пласт на съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 119-125.
Лексикалното изграждане на разговорната реч в съвременния български език. – Език и литература, 1977, № 3, с. 36-45.
Наблюдения над количественото разпределение на лексиката на българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 5, с. 35-42.
Към характеристиката на прилагателните имена в литературнокритическите статии на Димитър Благоев. – Език и литература, 1987, № 3, с. 96-98.
Някои наблюдения върху употребата на архаизми в романа Антихрист от Емилиян Станев. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 132-138.
Две нови названия на хранителни продукти. – Български език, 1975, № 6, с. 566.
Към въпроса за класификацията на паронимите в съвременния български език. – Български език, 1978, № 2, с. 112-119.
Парономазията в българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 147-151.
Език и стил на песните на Стефан Стамболов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 161-169.
К исследованию субъективизма составителей двуязычных словарей. – Болгарская русистика, 1989, № 5, с. 60-66.
Опыт сопоставительного исследования цветонаименования в русском, сербскохорватском, болгарском и английском языках. – Зборник Матице српске за славистику, 1986, књ. 31, с. 69-81.
Психолингвистический подход к установлению лексических соответствий (на материале болгарских, русских и английских цветонаименований). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 5-17.
За стилистичната функция на въпросителното местоимение какъв. – Език и литература, 1981, № 1, 89-92.
Семантична характеристика на българските абстрактни съществителни с наставка -ост. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 373-381.
Черти от семантичната характеристика на българските лични местоимения. – Език и литература, 1983, № 5, с. 62-71.
Принос към изучаването на речниковия състав на съвременния български език. Рец. за: Йорданова, Любима. Новите думи в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1980. 90 с. – Език и литература, 1981, № 6, с. 96-97.
Проблеми при изследването на рибните наименования. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 159-164.
За истинските и мнимите авторски новообразувания в историята на лексиката на съвременния български книжовен език. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Доклади. История на българския език. Т. 2. София, 1987, с. 290–302.
За произхода на думата вестник (вид периодично издание). – Език и литература, 1987, № 5, с. 42-57.
И. И. Срезневский и начало болгарской лексикографии. – Учен. зап. Тартуского университета, вып. 573. Из истории славяноведения в России. Труды по русской и славянской филолгии. 1981, с. 46-74.
К изучению истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 5-38.
К истории слов современного болгарского литературного языка. (1. Бележка. 2. Сегашен. 3. Разноски.). – В: Из истории современного болгарского литературного языка. София, БАН, 1981, с. 246-268.
К семантической характеристике редкого типа глаголов в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 5-10.
О семантических особенностях парных глаголов движения в славянских и литовском языках. – В: Типологическое и сопоставительное изучение славянских и балканских языков. Тезисы докладов и сообщений межреспубликанской конференции. Москва, 1992, с. 7-8.
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Славянские культуры в эпоху формирования и развития славянских наций. XVIII-XIX вв. Материалы международной конференции ЮНЕСКО. Москва, „Наука”, 1978, с. 137-141.
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Этимология. 1982. Москва, „Наука”, 1985, с. 86-100.
Относно формата за множествено число на някои типове многосрични съществителни от мъжки род в българския език. – Език и литература, 1985, № 3, с. 89-95.
За някои неологизми в узуса на днешното състояние на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 72-75.
Какво става с младежкия сленг. – София, 1989, № 5, с. 25-26.
Към динамиката на българския книжовен език днес. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІ, 1982, № 1, с. 5-52.
Към характеристиката на движещите сили в развоя на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1977, № 2, с. 1-10.
О пуристических тенденциях в истории болгарского языка. – В: Развитие языковой жизни стран социалистического содружества. Praha, 1987, с. 224-253.
Пак за ученическия жаргон. – Родна реч, 1972, № 7, с. 74-76.
Социолингвистика и езикова култура. – Български език и литература, 1989, № 1, с. 14-19.
Чуждите думи в българския език. – Родна реч, 1972, № 4, с. 75-76.
Към въпроса за антонимията. – Български език, 1981, № 5, с. 439-443.
Вербалност и номиналност на отглаголните съществителни в съвременния български книжовен език – Език и литература, 1975, № 5, с. 16-25.
Една забравена тракийска дума в българския език. – Език и литература, 1977, № 4, с. 75-77.
Значение на името кукери и неговата етническа принадлежност. – Език и литература, 1977, № 6, с. 73-74.
Не заемки, а наследство от субстрата. – Филология, 1987, № 17-18, с. 17-25.
Няколко български думи от тракийски произход. – Език и литература, 1977, № 5, с. 67-71.
К составлению идеографического переводного словаря русской фразеологии (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, 1987, с. 20-23.
Много в переводах с русского. – Болгарская русистика, 1975, № 4, с. 35-38.
Некоторые вопросы перевода фразеологии (на материале главного образа русского и болгарского языков). – In: Festschrift für Wolfgang Gesemann. Bd. 1. Beiträge zur Bulgaristik. München, 1986, pp. 281-298.
Перспективы развития русско-болгарской лексикографии и перевод. – Болгарская русистика, София, 1988, № 2, с. 80-85.
Реалия как компонент фразеологизма. – Болгарская русистика, 1976, № 3, с. 25-29.
Специфика на превода от руски на български – лексика, фразеология, колорит. – В: Изкуството на превода. Т. 2. София, „Народна култура”, 1978, с. 19-38.
Езиково взаимодействие в един таен говор. – Съпоставително езикознание, 1988, № 2, с. 23-26.
Порiвняльно-типологiчна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв на -ствува- (-ствова-). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 23. Львiв, 1981, с. 71-78.
Порiвняльно-типологiчна характеристика схiднослов’янських i болгарських дiєслiв, мотивованих словами iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львiв, 1980, с. 115-123.
Семантико-словотвiрна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 19. Львiв, 1979, с. 83-88.
Сравнительно-типологическая характеристика восточно-славянских и болгарских глаголов, мотивированных именными основами иноязычного произхождения. – В: Историко-филологически изследвания. Велико Търново, ВУ „Кирил и Методий”, 1983, с. 251-258.
Превод на фразеология. Сравнително изследване на фразеологизми в български и руски език. – В: Съвременни проблеми на теорията на превода. София, 1982, с. 94-99.
Прямое и переносное значение цветообозначений во фразеологических единицах русского и болгарского языков. – В: Материалы третьей научной конференции болгарских аспирантов, обучающихся в СССР. София, 1979, с. 210-218.
Сравнительный анализ фразеологических единиц с компонентами – цветообозначениями. (На материале русского и болгарского языков). Диссерт. Ленинград, 1978. 249 с.
Фразеологические единицы с цветообозначением красный. – Болгарская русистика, 1980, № 4, с. 50-56.
Сравнительная характеристика устойчивых сравнений в болгарском и русском языках. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 80-87.
Сравнительный анализ квантитативных фразеологических единиц в русском и болгарском языках. – В: Доклади от научната сесия, посветена на 100 години от рождението на Г. Димитров. Секция 2. Езикознание. Шумен, 1982, с. 94-101.
Лексика болгарский загадок: опыт составления семантического словаря загадок. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 187-204.
За някои лексикални и морфо-синтактични средства за изразяване на експресивност в съвременния български книжовен език. – Български език, 1989, № 2, с. 127-135.
Культурно-коннотированная лексика в словаре и в переводе. На материале болгарского и русского языков. Диссерт. Ленинград, 1983. 187 с.
Культурные коннотации и болгарско-русские словари. – Болгарская русистика, 1983, № 3, с. 53-58.
Още по въпроса за речниковите антоними. – Български език, 1979, № 1, с. 62-66.
За двойните форми на някои чужди думи. – Средношколско знаме, № 28, 27.ІV.1982.
Имена на превозни средства с наставка бус. – Транспортен глас, № 48, 29. ХІ.1974.
Имената на билките. – Турист, 1980, № 5, с. 11-12.
Името кокиче. – Български език, 1981, № 2, с. 136-139.
Неуместна употреба на чуждици. – Средношколско знаме, № 20, 18.02.1975.
Произход и значение на някои идиоми. – Български език, 1974, № 6, с. 563-564.
Спортни термини. – Старт, № 178, 29.Х.1974, с. 15.
Употребата на някои пароними в българския език. – Средношколско знаме, № 24, 15.ІІІ.1977, с. 3.
Чуждите думи в множествено число, употребявани в единствено число в българския език. – Български език, 1971, № 4, с. 354-357.
Особености на лексиката на Г. С. Раковски във вестник Дунавски лебед. – Език и литература, 1984, № 6, с. 68-76.
ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ.София, „Народна просвета”, 1978. 179 с.
ВЪПРОСИ НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ.София, БАН, 1986. 236 с.
Езикът на д-р Васил Берон и книжовното устройване на отвлечените съществителни с наставки -ние и -не през втората половина на ХIХ век. – Език и литература, 1985, № 3, с. 96-101.
Езикът на Сава Доброплодни в преводното съчинение Игиономия. – Език и литература, 1982. № 3. с. 82-96.
Отново за чуждите думи. – Отечествен фронт, № 10671, 27.ІХ.1979; № 10682, 12.Х.1979; № 10686, 18.Х.1979.
Лексическа и фонетико-семантическа характеристика на звукоподражателните думи в българския език. Дисерт. Велико Търново, 1977. 330 с.
Лингвистическа природа и речеви функции на звукоподражателните думи в българския език. – Език и литература, 1980, № 3, с. 84-94.
Многозначността на думите – богатство на езика. – Предучилищно възпитание, 1975, № 7-8, с. 24-31.
Специфика на изобразителните (звукоподражателните) думи като структурни елементи на езиковата система. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Езикознание. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 17-28.
Стилно-езиково своеобразие на Разцветниковите детски творби. – Език и литература, 1979, № 2, с. 62-80.
Удвоения в структурата на българските изобразителни думи. – Език и литература, 1977, № 1, с. 35-46.
Фонетико-семантическа характеристика на четирифонемните едносрични звукоподражателни думи в българския език. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 35-43.
Цветната дъга на нашата реч – синонимите. – Предучилищно възпитание, 1975, № 1, с. 1-7.
Терминологична система на кръвно родство у българите. – Изв. Етн. инст. и музей, 1972, № 14, с. 159-174.
Сопоставительный анализ номинативных терминологических структур научно-технической сферы общения (русско-болгарские параллели). – Бюлетин, 1977, № 6, с. 23-31.
За възникването на някои марксически термини в българския литературен език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 69-76.
Вторичная номинация лица путем метафоризации зоонима (На материале русского и болгарского языков). – Сьпоставително езикознание, 1985, № 4, с. 27-35.
Принос към диалектната фразеология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 93-99.
За езика на Константин Константинов. – Литературна мисъл, 1976, № 2, с. 122-135.
За някои проблеми при разглеждане на цветовата лексика (преглед на литературата). – Език и литература, 1989, № 4, с. 82-97.
За някои цветообозначения в английския език и преводните им еквиваленти в българския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 88-96.
Семантичен анализ на прилагателните за цвят в английския и българския език в съпоставителен план. – Тр. ВТУ, ХХІІ, 1988, кн. 2, с. 101-125.
Отражение на националните и на националноезиковите възгледи на Петко Славейков върху езика на поезията му. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 146-152.
Отражение на националноезиковите възгледи на Петко Р. Славейков върху езика на поезията му. – Български език, 1986, № 6, с. 497-502.
Към тракийската лексика. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 497-504.
Необходими чужди и ненужни чужди думи. – Отечествен фронт, № 9098, 18.01.1974.
Език и стил на Йордан Йовков. София, „Народна просвета”, 1979. 104 с.
Езиковата съкровищница на Йордан Йовков (По случай 100 години от рождението на писателя). – Български език, 1980, № 4, с. 315-325.
Езикът на Г. С. Раковски като обект на лингвистичната наука. – Български език, 1971, № 6, с. 515-522.
За словообразователната и семантичната структура на наречията с компонент без- (bez-) в български и някои успоредици в полски език. – В: Славистични проучвания. София, Наука и изкуство”, 1978, с. 21-34.
Наречието в белетристичния стил на Иван Вазов. – Български език и литература, 1986, № 4, с. 2-9.
Наречието в стиловете на българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1981. 136 с.
Приглаголните съчетания с предлога по. – Тр. ВТУ, ІХ (за 1971-1972), 1973, кн. 1, с. 355-434.
Разговорна и битова лексика в стила на Йордан Йовков. – Език и литература, 1980, № 4, с. 51-61.
Система на наречието в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1976. 416 с. (І ч.), 417-759 с. (ІІ ч.).
Словообразователна структура и семантика на производните наречия в съвременния български език. – Тр. ВТУ, ХІ (за 1973-1974), 1975, кн. 1, с. 577-652.
Словообразувателна структура на наречието в съвременния български език (продължение от т. ХІ). – Тр. ВТУ, ХІІІ, 1978, кн. 2, с. 101-190.
Съчетаемост на наречията в съвременния български език. – Език и литература, 1976, № 6, с. 37-46.
Лексикология на съвременния български език. Велико Търново, УИ „Кирил и Методий”, 1975. 214 с.
Учебник по лексикология на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1979. 207 с.
Учебник по лексикология на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1983. 207 с.
Частотный словарь болгарской внешнеполитической лексики. – В: Статистика речи и автоматической анализ текста. Ленинград, 1974, с. 330-334.
Честотен речник на външнополитическата лексика (на равнището на думата). – Български език, 1974, № 3, с. 245-251.
О соотношениях в лексических значениях слова в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 85-99.
О лексико-семантической основе сочетаемости (на материале лексем идти – ходить в сопоставлении с их болгарскими соответствиями). – Болгарская русистика, 1981, № 5, с. 75-80.
Традиционна строителна и жилищна терминология. – В: Сборник за народни умотворения и народопис. Т. 60. София, БАН, 1976, с. 99-143.
По някои актуални проблеми на терминологията на туризма. – Изв. ВИНС, 1986, № 3, с. 72-78.
Активни словообразователни процеси в групата на прилагателните, свързани с терминологията. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 102-109.
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 124-134.
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609.
За историята на думата канарче в нашия език. – Български език, 1987, № 4, с. 315-316.
Източници за обогатяване на българския книжовен език. – В: Съвременният български книжовен език. София, „Народна просвета”, 1983, с. 46-50.
Критерий, мерило и показател. – Български език, 1982, № 2, с. 163.
Найден Геров като строител на новобългарския книжовен език. – Български език, 1983, № 4, с. 305-310.
Паисий Хилендарски – строител от нов тип на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1983, № 5, с. 2-10.
Семантични и структурни промени при калкиране на терминологични изрази в българския език. – Slаvia, 1982, № 1, s. 1-6.
Състояние и проблеми на българската научно-техническа терминология (история и перспективи). – Български език, 1977, № 4, с. 276-284.
Термини и терминология. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 103-106.
Терминологичната проблематика в нашето езикознание. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. София, БАН, 1981, с. 133-137.
Чистотата на българския книжовен език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 113-116.
Чуждите думи – полезни и вредни. – Отечествен фронт, № 10674, 24.VІІІ.1979.
За принципите, върху които се гради правописен речник на съвременния книжовен език. – Български език, 1985, № 3, с. 211-218.
Състояние и проблеми на българската научна и техническа терминология. – В: Теоретична конференция „Преводът в служба на науката и техническия прогрес”. София, Съюз на преводачите в България, 1977, с. 83-90.
Славянски и неславянски езикови влияния в периода на оформяне и стабилизиране на съвременния български книжовен език (с оглед предимно към лексиката). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 107-120.
Отношенията на родство, отразени в българската роднинска терминология. – В: Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. 2. София, 1972, с. 249-252.
Устойчиви словосъчетания в обществено-политическия речник на Димитър Благоев. – Език и литература, 1981, № 4, с. 11-17.
Към въпроса за семантичната парадигма и епидигма на качествените прилагателни имена. – В: Палеославистика и епиграфика. Велико Търново, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, 1988, с. 60-63.
Модалните глаголи в английския и българския език: разширен съпоставителен анализ. Дисерт. София, 1989. 212 с.
За българските показателни кинеми. – Български език, 1989, № 4, с. 331-336.
Своеобразие на пословиците и поговорките, отразяващи емоционалната природа на човека (на материал на български и руски език). – В: Трудове на юбилейната научна сесия на Съюз на научните работници в България. Велико Търново, 1985, с. 50-56.
Наречията във Вечери в Антимовския хан и в Старопланински легенди. – Родна реч, 1979, № 3, с. 58-60.
Английските заемки в българската ветеринарно-зоотехническа лексика. Дисерт. Пловдив, 1987. 191 с.
Деякi спостереження над мiжмовною омонiмiєю. – Мовознавство, 1989, № 6, с. 52-54.
За продуктивността на словообразователните модели на сложните прилагателни-термини в руски и български език (върху материал от руска и българска селскостопанска терминология). – Науч. тр. ВСИ, ХХХ, 1985, № 1, с. 167-173.
Юридическата лексика и българските речници. – Език и литература, 1982, № 4, с. 119-123.
Към въпроса за семантико-стилистичната адаптация на чуждите думи в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХІХ, 1981, № 5, с. 83-91.
По въпроса за културния компонент в значението на думата. – Год. ВИАС, ХХХІ, 1984, № 2, 153-169.
К вопросу о субстратных вкраплениях в лексике болгарского языка. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 27-29.
Някои особености на научния стил в българския език. – Език и литература, 1974, № 4, с. 32-44.
ГЛАВОБОЛИЯ С ЧУЖДИТЕ ДУМИ.София, „Наука и изкуство”, 1983. 167 с.
Типология фразеологических единиц в славянских языках (о некоторых аспектах сопоставительного анализа). – В: Проблемы фразеологии. Тула, 1980, с. 117-125.
За чистотата на езика. – Учителско дело, № 42, 17.ХІ.1981, с. 8.
Наблюдения над употребата на глаголни лексеми в романа Морава звезда кървава на Константин Петканов. – Език и литература, 1982, № 1, с. 68-72.
Антонимите в българския език. София, „Народна просвета”, 1989. 120 с.
К вопросу о некоторых синтагматических особенностях энантиосемии. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с.137-166.
К вопросу о сущности энантиосемии. – Болгарская русистика, 1979, № 4, с. 35-46.
Някои наблюдения върху синтагматичната характеристика на антонимите в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 2, с. 48-57.
Собирательные существительные с суффиксом -ак (-як, -алак, -оляк), обозначающие ‘совокупность однородных растений’ в болгарском языке, и их соответствия в русском. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 63-71.
Собирательные существительные, обозначающие ‘совокупность живых существ’ в современных болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 129-158.
К вопросу о лакунах в современном русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1980, № 4, с. 37-45.
Два аспекта сопоставления лексики русского и болгарского языков. – Русский язык, 1972, № 1, с. 25-29.
О новых глаголах с суффиксом -ова- в русском и болгарском языках. – В: Национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 34-37.
Асимилация на някои английски заемки в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 274-279.
Димитър Найденов за езика на периодичния печат. – Език и литература, 1986, № 1, с. 84-87.
К вопросу о болгарско-украинских параллелях. – В: Материалы Армянской республиканской научной конференции молодых научных работников по гуманитарным наукам. Ереван, 1972, с. 226-228.
К вопросу о семантике заимствованных слов (на материале болгарских и македонских географических апеллятивов). – В: Материалы научной конфренции молодых ученых. Ереван, 1971, с. 214-217.
Некоторые семантические явления в болгарской географической терминологии. – Советское славяноведение, 1978, № 1, с. 101-106.
О семантических процессах в болгарской географической терминологии. – In: XI Congrès international des sciences onomastiques. Rés. communications. Sofia, 1972, pp. 85-86.
Термины для обозначения водного источника в болгарском и македонском языках. – Вестник Ереванского университета, 1974, № 1, с. 235-242.
Типы фразеологических единиц в народной терминологии по болгарским и македонским аппелятивам. – Вестник Ереванского университета. Общественные науки, 1971, № 2, с. 216-221.
Някои семантични наблюдения върху сравнението в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 2, с. 5-11.
Семантичен анализ на кванторните думи only и само. – Съпоставително езикознание, 1980, № 3, с. 26-32.
Символика на названията на животните в славянската паремиология. – Съпоставително езикознание, 1981, № 6, с. 13-16.
За преводните еквиваленти на лексикалните единици с общо значение път / улица в английски език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 168-179.
Относителни прилагателни за веществен произход в българския и белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 49-50.
Семантична структура на глаголите ходя, вървя, отивам. – In: Czas i przestrzeń w języku. Katowice, 1986, s. 26-41.
Синтактично-семантични признаци на отглаголните прилагателни в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 95-101.
Авторски неологизми в художествената реч. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 67-70.
Авторски новообразувания в творчеството на някои съвременни български поети и писатели. – Български език, 1981, № 3, с. 236-240.
Лексикографската дейност на акад. Ст. Младенов. – Български език, 1981, № 1, с. 75-76.
Лексикографската дейност на Ст. Младенов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 156-158.
Прилагателни на -им, -ем в българския книжовен език. – Български език, 1976, № 5, с. 426-427.
Сложни думи в поетичното творчество на Дебелянов и Ясенов. – Български език, 1981, № 5, с. 438-439.
Особености и тенденции на словотворчество в художествената литература. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 246-253.
Българският поетически език. – Език и литература, 1987, № 1, с. 3-13.
Основни черти в развоя на лексиката на българския книжовен език след 1944 год. – В: Езиковедска българистика в ГДР. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 105-115.
Избрани трудове по езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 425-431.
Лексикални проблеми на стария български книжовен език. – Български език, 1973, № 1-2, с. 45-59.
Южнославянски думи от румънски произход. – Български език, 1972, № 3, с. 243-247.
Некоторые наблюдения над фразеологией болгарского языка в сравнении с восточнославянской. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 11-17.
Болгарская историческая лексикология и лексикография. – В: Славянская историческая и этимологическая лексикография (1970-1980 г.): итоги и перспективы. Москва, 1986, с. 205-229.
Компонентно-семантична структура на глаголите за движение. – В: Студентски изследвания. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 211-221.
Местоименни средства за анафорична номинация. – Език и литература, 1988, № 5, с. 98-110.
Стилистична роля на турцизмите в Бай Ганю от Алеко Константинов. – Език и литература, 1983, № 6, с. 103-110.
Глаголът в стилистичната система на Йордан Йовков според повестта Жетварят. – В: Студентски изследвания Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 93-107.
Синонимична образност в Жертвени клади на Асен Разцветников. – Език и литература, 1980, № 1, с. 63-68.
Англицизмите в българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 190-200.
Лексиката от английски произход в новия Речник на чуждите думи в българския език. – Български език, 1983, № 4, с. 363-368.
Социолингвистични аспекти на англо-българските езикови контакти. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 88-107.
Лексико-семантичната група на прилагателните за красота в българския език (компонентен анализ). – Български език, 1989, № 3, с. 227-232.
Някои проблеми при изследването на семантични полета. – Год. ИЧС, VІ, 1989, с. 105-113.
Семантическое поле прилагательных красоты в болгарском языке. – В: Актуальные проблемы преподавания языка в иностранной аудитории. Москва, 1988, с. 67-77.
Думите-заместители в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 410-417.
Към въпроса за икономията в българския език (Езикова кодификация и речева практика). – Език и литература, 1989, № 4, с. 98-107.
Научно-техническа терминология у нас. – Български език, 1977, № 4, с. 357-359.
Нидерландски заемки в български език. Принос към историята на българската лексика. – Slavica Gandensia, 1977, № 4, с. 121-174.
Структура на ядрото на лексико-семантичния клас имена на емоции в съвременния български книжовен език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 171-178.
Българските наречия с предметно-относително значение. – Език и литература, 1985, № 6, с. 41-54.
Една проява на връзката между лексика и синтаксис. – Български език, 1971, № 2-3, с. 185-189.
Украинско-български паралели при фазисните начини на действие. – Български език, 1987, № 1-2, с. 151-154.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Актуальные проблемы русского словообразования. Материалы V Республиканской научной конференции. Ташкент, „Укитувчи”, 1989, с. 45-49.
Лексическая деривация в русском и болгарском языках и её место в обучении болгар русскому языку. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, Народна просвета, 1983, с. 106-121.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 92-94.
Транслитерация и интерференция в первом русско-болгарском разговорнике и в первом русско-болгарском словаре. – Болгарская русистика, 1977, № 4, с. 24-33.
Външна и вътрешна деривационна мотивация (според наблюдения върху българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 3-11.
Външна редеривация на вторични лексикални значения на съществителни в съвременния български език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 347-358.
Синхронното словообразуване на българските прости прилагателни с нулеви суфикси. – Език и литература, 1984, № 1, с. 27-37.
Особености на българските паремии, изразяващи емоционално състояние, и тяхната интерпретация на френски език. – Год. ВПИ, ХІ А, 1987, с. 107-125.
К вопросу о переводе некоторых генетически родственных слов в современном болгарском и современном русском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 23-29.
За няколко гръцки заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 1982, № 5, с. 11-15.
Тайният език на дюлгерите. – Отечествен фронт, № 9123, 16.II.1974.
Руско-българска омонимия в техническата терминология. – Изв. ВМЕИ и Съюз науч. раб., VІІІ, 1978, № 7, с. 151-158.
Из нашето лексикографско наследство (Речникът на Кузман Шапкарев). – Български език, 1989, № 4, с. 349-355
К сопоставительном изучении русской и болгарской научной терминологии. – Болгарская русистика, 1988, № 4, с. 84-87.
Принципы составления русско-болгарского медицинского словаря-минимума. – Болгарская русистика, 1977, № 2, с. 71-72.
Общественото отношение към процесите на заемане на чужди думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 194-204.
Лексическите синоними и някои техни особености (върху материал от съвременния български книжовен език). – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 32-38.
Характер, основни черти иа синонимния речник на съвременния български книжовен език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 199-204.
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1987, № 4, с. 41-46.
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – В: Шестой международный конгрес МАПРЯЛ. Будапешт, 1987, с. 15-16.
Системные семантическия явления и процессы в лексике и их сопоставительное исследование в русском и болгарском языках. – In: Drugie spotkania językoznawcze. W kręgu semazjologii, leksykologii i terminologii. Opole, Uniwersytet Opolski, 1988, s. 101-103.
Заметки о семантической эволюции заимствованных слов в близкородственных языках. – Болгарская русистика, 1986, № 2, с. 42-47.
Семантическое освоение слов, заимствованных русским и болгарским языками из французкого. Диссерт. Москва, 1984. 207 с.
О причинах межязыковой омонимии (о некоторых французских заимствованиях в русском и болгарском языках). – Съпоставително езикознание, 1985, № 3, с. 10-15.
Анатомична лексика в българската географска терминология и в българската топонимия. – Език и литература, 1987, № 6, с. 109-124.
Балканские заимствования в болгарском языке. – Балканско езикознание, 1989, № 1, с. 73-76.
Някои бележки за чуждите думи в излизащия многотомен речник на българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4-5, с. 23-26.
Окончанието -а и дублетните форми на някои заети съществителни имена. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 121-124.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. 1. Една оценка. – Български език, 1983, № 3, с. 204-206.
Употреба на възвратното притежателно местоимение. – Език и литература, 1971, № 3, с. 58-64.
Диференциация на речниковия състав от функционално-стилистично гледище. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 18-20.
Поглед върху развоя на нашата лексикография (тълковни речници). – Български език, 1973, № 6, с. 583-589.
Семата каузирам в семантичната структура на каузативните глаголни конструкции. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 267-273.
Новые явления в языках славянских социалистических стран (к постановке вопроса). – Вестник ЛГУ, 1979, № 20, вып. 4, с. 61-71.
Българска историческа лексикология. – В: Българският език, език на 13-вековна държава. София, „Народна просвета”, 1981, с. 36-49.
За тюркизмите в българския език и роднинското име еца. – Български език, 1984, № 2, с. 159-161.
Из българската историческа лексикология. – Език и литература, 1981, № 5, с. 60-65.
Старинни народни думи. София, „Народна просвета”, 1987. 110 с.
Българската лексика като част от общославянския речников фонд. – В: Славянска филология. Т. 19. София, БАН, 1988, с. 256-262.
Заемките от английски произход в българската терминология по хранене на селскостопанските животни. – В: Национална конференция с международно участие „Теория на научния и научно-техническия текст”. Т. 2. София, 1986, с. 174-185.
Бележки за абстрактната глаголна семантика, глагола като част на речта и комплекса от глаголни граматични категории. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 73-84.
Извънтекстова семантизация на местоименните наречия за място. – Език и литература, 1987, № 2, с. 86-94.
За една старинна дума в български говор: недоветен, недоветни. – Език и литература, 1989, № 5, с. 39-40.
Семантична новост на лексикалните единици като елемент на социално-професионалната норма. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, 16-25 с.
Социолингвистичен аспект при разкриване значението на лексиката. – Руски и западни езици, 1982, № 1, с. 35-38.
За двуродовите старогръцки заемки от типа този проблем – тази проблема. – Български език, 1986, № 1, с. 76-78.
По въпроса за семантиката на два вида устойчиви сравнения и опит за тяхното моделиране. – Български език, 1989, № 5, с. 460-465.
Болгарско-русские лексические параллели. – Болгарская русистика, 1976, № 3, с. 18-20.
Бълг. навяхвам, навехна и сродниците му. – Език и литература, 1986, № 3, с. 73-75.
Бълг. обсинвам, обсина. – Език и литература, 1979, № 3, с. 86.
Български етимологии. (1. Обеца, обица. 2. Оточка, оточки. 3. Припарвам.). – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 25-32.
Етимологични бележки към бълг. тръшвам, тръшна, тръшкам. – Език и литература, 1983, № 2, с. 59-64.
Мними тракийски думи в българския език. – Език и литература, 1978, № 2, с. 102-106.
Неизчерпаема съкровищница на живата българска реч. – Септември, 1976, № 9, с. 197-207.
Повторно за етимологията на бълг. лъх ‘лъжец’, люхвам ‘измамвам’. – Език и литература, 1978, № 5, с. 99-103.
Руско-българска интерференция в научно-техническия стил на речта (в областта на лексиката). – Науч. тр. ВИММЕСС, ХХI, 1979, № 12, с. 169-171.
Кирилло-мефодиевская лексика в словарном составе современного болгарского языка (в сопоставлении с ее особенностями в русском языке). – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 57-73.
Към въпроса за лексиката в областта на икономиката на НРБ и ГДР. – В: Езиковедската българистика в ГДР. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 142-149.
Лексикографският принос на Ян Вагнер в културното сътрудничество между чехи и българи. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 52-56.
Минимални фразеологични единици в съвременния български език. – Български език, 1985, № 2, с. 152-158.
Един тип сложни прилагателни в английски и български език. – В: Пета и шеста научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, 1985, с. 131-140.
За някои структурни и синтактични особености на прилагателните, образувани с наставките -ичен, -ически в съвременния български език и -ic, -ical в съвременния английски език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 69-75.
За събирателните съществителни в английски и български език. – Тр. ВТУ, VІ (за 1968-1969), 1970, кн. 2, с. 303-320.
Събирателните съществителни в лексическата структура на английски и български. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 98-111.
Семантика и логика. Някои гранични пробрлеми на онологията, семантиката и логиката. София, „Наука и изкуство”, 1975. 323 с.
За екстралингвистичната основа на фразеологичните единици. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 119-123.
За фразеологичните единици, възникнали на базата на обредни действия, вярвания и народни представи. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 191-196.
Комуникативно-прагматична специфика на функционалния стил на художествената литература и отражението ѝ върху проблематиката на превода. Дисерт. София, 1984.
За праславянския характер на българските форми от типа въззелен. – Български език, 1980, № 4, с. 350-354.
Руско-български езикови паралели (половы – половцы – куманин – кумуден). – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 77-88.
Източници за попълване на строителната терминологична подсистема. – Български език, 1988, № 5, с. 427-433.
Общоезикови семантични процеси в терминологията (с оглед на строителната терминологична подсистема). – Български език, 1989, № 1, с. 39-48.
Структурно-семантична характеристика на строителната терминологична подсистема. Дисерт. София, 1988. 183 с.
Термини и терминоелементи от собствени имена (с оглед на строителната терминологична подсистема). – Български език, 1989, № 4, с. 370-372
Терминологизиране на различни части на речта. – Език и литература, 1988, № 5, с. 111-116.
Болгарские уменшительные существительные и способы их передачи в русском языке. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 139-194.
Вопросы метонимии и семантико-синтактического стяжения. – Тр. ВТУ, ХVІ, 1981, кн. 2, с. 157-186.
За една функция на веществено-събирателните съществителни singularia tantum (с оглед на превода им от български на руски език). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 36-40.
Към морфологичната характеристика на българските умалителни съществителни. – Език и литература, 1988, № 6, с. 12-17.
О семантико-синтаксическом стяжнение именных словосочетаний способом устранения зависимого компонента. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 53-61.
Семантико-синтаксическое стяжение субстантивно-субстантивных словосочетании со слабым управлением в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 73-81.
Турските заемки в българския език и местните турски говори. – Български език, 1974, № 5, с. 409-414.
Българска лексикология. Помагало за упражнения. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски, 1999. 84 с.
Двойните думи (с оглед на двойните прилагателни имена) в съвременния български език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 85-94.
За сложните думи в съвременния български език. – Език и литература, 1977, № 5, с. 39-48.
Сложните прилагателни имена в съвременния български език. Дисерт. София, 1977. 263 с.
Към въпроса за усвояване от чуждоезикова аудитория на предлозите на и върху с оглед на техните формално- семантични особености в съвременния български език. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 110-117.
За употребата на някои металургични термини и заемки от руски език в български. – Год. ВХТИ, ХІV, 1971, № 1, с. 69-84.
Наблюдения върху руските и българските пословици. – Български фолклор, 1977, № 1, с. 51-62.
Няколко румънски думи в поезията на Иван Вазов. – Български език, 1971, № 6, с. 542-544.
Из болгарской исторической лексикологии. – Zeitschrift für Slawistik, 1979, № 1, s. 156-162.
Кой твори езика. Принос към детското езиково творчество. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 51-54.
На какви постановки трябва да се изгражда терминологията на съвременния български език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 29-32.
На какви принципи трябва да се изгражда терминологията на съвременния български език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 119-123.
Слова со значением мать в русском, болгарском и чешском языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, 1982, с. 56-60.
За едно модерно лексикално явление в днешния български език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 179-185.
Граматични проблеми на лексикографията. – Български език, 1981, № 5, с. 420-426.
За влиянието на немски език върху българската медицинска терминология. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 189-197.
К вопросу о субстантивации в болгарском языке: субстантивация прилагательных в форме среднего рода. – В: Славянская филология. Вып. 2. Ленинград, 1972, с. 46-53.
Двуезичен тълковен речник на поезията на Вапцаров. – В: Никола Вапцаров. Нови изследвания и материали. София, „Български писател”, 1980.
Интернационална лексика в преустройството на икономиката. – Отечествен фронт, № 13185, 2.VІ.1989.
Вопросы болгарской диалектной лексикографии. – Советское славяноведение, 1975, № 6, 103-107.
Из болгарской пчеловодческой терминологии. I. – В: Славянское и балканское языкознание: язык в этнокультурном аспекте. Москва, 1984, с. 98-109.
Из болгарской пчеловодческой терминологии. II. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы диалектологии. Категория посессивности. Москва, „Наука”, 1986, с. 90-98.
Терминология ткачества в балканских говорах болгарского языка в ее соотношении с литературной. – Советское славяноведение, 1978, № 4, с. 57-63.
Местоименията в турския и българския език. Дисерт. София, 1983. 282 с.
Очерк по българска лексикология. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 1998. 176 с.
Система притяжательных местоимений во французском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 78-87.
Лексико-семантические средства: на материале слов – субститутов английского, болгарского и русского языков. Диссерт. Москва, 1987. 167 с.
Функции на лексемата то в съвременния български език. – Български език, 1980, № 3, с. 230-235.
Прилагательные с префиксом наи- в русском языке в сопоставлении с болгарским (на материале словарей и художественных произведений). – Болгарская русистика, 1987, № 6, с. 51-55.
Съветските и българските лингвисти за суфиксите с емоционално-оценъчно значение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XV, 1977, № 5, с. 419-430.
Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 1986, № 5, с 404-409.
Славянские названия металлов и проблемы восстановления ранних этапов истории металлургии у славян. – Советское славяноведение, 1979, № 5, с. 82-100.
Думи от тайния зидарски говор в с. Мраченик, Карловско. – Българска диалектология, 1974, № 7, с. 229-231.
Българските тайни занаятчийски говори. Дисерт. София, 1986. 698 с.
Гоцеделчевският мещругански говор. – Българска диалектология, 1974, № 7, с. 197-228.
Принципи на номинацията в българските тайни занаятчийски говори. – Български език, 1987, № 1-2, с. 118-122.
Произход на мървашката терминология. – Български език, 1971, № 4, с. 329-343.
Фразеологични съчетания и идиоми. – Български език и литература, 1971, № 3, с. 62-64.
Още един опит за издирване на прабългарски думи в съвременния български език. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 46-51.
За някои изменения в семантиката на думата жесток. – Български език, 1985, № 4, с. 392-393.
Диалектната лексика в езика на Григор Пърличев. – Език и литература, 1986, № 4, с. 61-68.
Езикът на Григор Пърличев. Дисерт. София, 1986. 488 с.
Стилистични пластове в лексиката. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 23-26.
Характерът на лексиката в първия превод на Илиада от Григор Пърличев. – Език и литература, 1983, № 1, с. 66-75.
Вопросы соотношения семантической структуры слова и его словообразувательных потенций (на материале прилагательных болгарского, русского и чешкого языка). – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 96-97.
Българските глаголни лексеми с екзистенционална семантика и тяхното отношение към граматиката. – Български език, 1978, № 3, с. 224-228.
Българските съответници на словашката глаголна представка pre-. – Slavica slovaca, 1976, № 3, с. 241-246.
Глаголът споделя / споделям – лексикална семантика и минимален контекст. – Български език, 1974, № 6, с. 557-561.
Език и стил на Йордан Йовков. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 158-179.
Езиковото майсотрство на Елисавета Багряна. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 48-50.
Значението на прилагателното справедлив в българския език. – Български език, 1980, № 2, с. 165-166.
Лингвистична оценка на тип системни грешки в българския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 313-317.
Младежкият жаргон. – Семейство и училище, 1980, № 5, с. 19-20.
Нежелателна детерминологизация на заемката синхрон. – Български език, 1983, № 2, с. 169-171.
Поетическият език на Христо Смирненски. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 145-153.
Езикът на Друмевите повести. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 157-162.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 163-172.
Александър Теодоров-Балан като проводник на чешко влияние в българския език. – Slavia, 1983, № 3-4, s. 317-321.
Български и праславянски. – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 17-32.
Взаимни българо-полски лексикални влияния. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 19-28.
Взаимни българо-полски лексикални влияния. – В: Иванчев, Светомир. Българският език – класически и екзотичен. София, „Народна просвета”, 1988, с. 159-166.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 19-30.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – В: Закономерности на развитието на славянските езици. София, БАН, 1977, с. 37-53.
Един сравнително нов семантико-словообразователен тип глаголи в съвременния български и белоруски език. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 111-115.
Вторичната конотация като семантично явление и като проблема на художествения превод. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 33-36.
Относно критериите за разграничаване на омонимия от полисемия в различни езици. – Съпоставително езикознание, 1979, № 6, с. 35-44.
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – В: Иванчев, Светомир. Приноси в българското и славянското езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 98-104.
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – Slavica Slovaca, 1977, № 3, s. 196-199.
Към въпроса за създаването на национална българска ботаническа терминология. – Език и литература, 1975, № 4, с. 17-25.
Наблюдения и разсъждения върху семантиката и функционирането на показателното местоимение този/тоя в съвременния български книжовен език. – Български език, 1974, № 6, с. 539-545.
Най-обща съпоставка на основната (безпрефиксална) глаголна лексика в българския и белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 50-59.
По въпроса за влиянието на чешкия върху българския. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 256-264.
Случай влияния румынского языка на болгарский. – Jужнословенски филолог, 1976, кн. 32, с. 143-147.
Една употреба на момче, момиче и дете в български и английски. – Съпоставително езикознание, 2000, № 3, с. 114-115.
Към въпроса за особеностите на частиците като част на речта. – Български език, 1971, № 4, с. 351-354.
Наблюдения върху семантиката на личните местоимения в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 6, с. 31-37.
Семантична типология на частиците. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІ, 1972, № 1, с. 251-298.
Наречието вкъщи и наречното съчетание в къщи. – Език и литература, 1987, № 6, с. 136-138.
Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975. 226 с.
Руски заемки в нашия език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 81-84.
Руско-български езикови въпроси. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 62-65.
Фразеологизми и опит за тяхното обяснение. – В: Илчев, Стефан. Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975, с. 103-111.
За някои заемки и чуждици в политическата икономия. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 141-152 с.
Антонимията в речника на съвременния български език. – В: Студентски изследвания. Т. 1. Велико Търново, 1972, с. 71-77.
Абревиацията в българския книжовен език. – Език и литература, 1979, № 3, с. 1-14.
За лексико-морфемите и ролята им в структурната организация на абревиатурното образувание. – Български език, 1977, № 5, с. 393-399.
За номенклатурните знаци и прехода им в названия. – Български език, 1976, № 5, с. 407-412.
За понятието лексикален оказионализъм и разграничаването му от неологизма. – Език и литература, 1978, № 2, с. 55-64.
Компютърът и социолингвистичният анализ на документи (върху текстов масив от неологичната българска лексикография). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 1. София, БАН, 1988, с. 166-176.
Към характеристиката на понятието езиков неологизъм. – Български език, 1977, № 1, с. 52-54.
Лексика и идеология. – Философска мисъл, 1981, № 4, с. 89-97.
Лексикалната компетентност, оценка, избор. – Български език, 1982, № 3, с. 184-195.
Лексикални неологизми в съвременния български книжовен език. Дисерт. 1978. 284 с.
Нови думи в нашия речник – прилагателното пъгуошки. – Български език, 1979, № 5, с. 436-437.
Новите думи в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1980. 90 с.
Номенклатурни знаци – същност и тенденции на развитие. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 138-145.
Отново за чуждите думи – в социолингвистичен аспект. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 231-235.
Промени в значението на думата. – Народна армия, № 9338, 03.VІІІ.1979.
Психологически експеримент (за определяне на критерия за неологизъм). – Български език, 1979, № 2, с. 129-136.
Пътища за утвърждаване на новите думи. – Народна армия, № 9471, 6.ІІ.1980.
Социална обусловеност на лексиката. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 280-284.
Социолингвистичен подход при изследване на новата българска лексика. – Български език, 1985, № 2, 163-170 с.
Тематична класификация на абревиатурите в българския книжовен език. – Език и литература, 1981, № 1, с. 86-89.
Фразеологичен речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 134-136.
Имената на животните. – Природа и знание, 1978, № 5, с. 14-15.
За един тип съчетания на глагол и конкретно съществително, изразяващо действие, в съвременния български език. – Български език, 1987, № 5, с. 404-407.
Навред и навсякъде. Към семантиката на наречията за място. – Български език, 1988, № 1, с. 59-61
Компаративные фразеологические единицы болгарского, сербохорватского и словенского языков. Диссерт. Ленинград, 1986.
Компаративные фразеологические единицы со значением зазнайства, важности в современном болгарском языке. – Вестник ЛГУ, 1985, вып. 4, № 23, с. 110-112.
Сравнительный анализ болгарских, сербохорватских и словенских устойчивых сравнений, обозначающих умственные способности человека. – В: Диалектические процессы во фразеологии. Тезисы докладов. Челябинск, Изд-во ЧГПУ, 1993, с. 70-71.
О формировании признаковой базы компонентов-анимализмов в устойчивых сравнениях польского и болгарского языков. – В: Идеографический и историко-этимологический анализ славянской фразеологии. Тезисы докладов международного Симозиума. Псков, ПГПИ, 1994, с. 47-49.
Об одном аспекте синхронного сопоставления славянской лексики. – В: Общеславянский лингвистический атлас. Москва, „Наука”, 1979, с. 46-60.
Некоторые семантические аспекты межязыковой русско-болгарской омонимов. Краснодар, 1987. 21 с.
Общеязыковые семантические процессы в лингвистической терминологии русского и болгарского языков. Диссерт. Краснодар, 1985.
Семантика некоторых русско-болгарских омонимов. (К проблеме правильного перевода). – В: Семантический аспект изучения языковых единиц. Ашхабад, 1982, с. 132-143.
70 години от отпечатването на първия българско-румънски речник. – Български език, 1980, № 3, с. 235-240.
Абстрактна отглаголна лексика с нулева суфиксация. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 203-212.
Абстрактната лексика – богатство на съвременния български книжовен език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 97-103.
Буксирам и буксувам. – Български език, 1973, № 6, с. 602-604.
Видовете мотивация и някои случаи на лексикографско представяне на производни думи. – Български език, 1986, № 5, с. 437-442.
За словообразувателната характеристика и нейното отражение върху лексикалната семантика на производната дума. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 359-372.
За химическия термин присадка. – Български език, 1983, № 2, с. 168-169.
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (словообразуване). – Български език, 1982, № 1, с. 48-53.
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (семантика). – Български език, 1982, № 2, с. 116-124.
Към характеристиката на съществителните имена със суфикс -ние в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 48-55.
Отвлечени отглаголни съществителни със суфикс -ка в съвременния български книжовен език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 98-112.
Отвлечени съществителни от глаголни основи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1977. 338 с.
Словообразуване и антонимия. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXІV, 1985, № 3, с. 261-268.
Словообразувателната функция на не- в българския и в румънския език. – In: Raporturi lingvistice, literare şi culturale româno-bulgare. Bucureşti, Ed. Universităţii din Bucureşti, 1986, рр. 297-306.
Словообразувателните типове -ба, -итба и -тва в съвременния български книжовен език. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37.
Към характеристика на асоциативните полета на думите с общи компоненти на значението. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 4-7.
Некоторые ассоциативные связи названии лиц в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 17-20.
Система отношений между наименованиями цвета в болгарском языке. – Весн. БДУ, 1978, № 1, 53-56.
Към произхода на някои старинни български думи със значение ‘сватосвам’, ‘сватовник’. – Език и литература, 1977, № 3, с. 63-65.
Белоруско-български фразеологични паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 59-65.
Фразеологизми със собствени имена в българския и белоруския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 96-102.
Семантические и стилистические особенности лексических единиц с пометой разг. в словаре русского языка С. И. Ожегова в сопоставлении с болгарским языком. – Болгарская русистика, 1988, № 6, с. 49-60.
Афоризмите в младежкия сленг. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 7. Смехът във фолклора. София, БАН, 1987, с. 83-90.
Балканский элемент в болгарских социолектах арготического и сленгово типа. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III, Sofia, BAN, 1989, p. 152.
Българският младежки говор. Източници, словообразуване. София, „Наука и изкуство”, 1988. 161 с.
Елементи на гатанка в младежкия сленг. – В: Език и поетика на българския фолклор. Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 152-165.
За мястото на лексиката от науката и изкуството в съвременния сленг на учащите се в България. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 5-22.
За някои нови тенденции в развитието на българските социолекти от сленгов тип. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5. Диалектология и ономастика. София, БАН, 1988, с. 66-77.
За прозвищата в сленга на учащите се (с оглед към тяхната деривация). – Тр. ВТУ, ХІІІ, 1978, кн. 2, с. 191-230.
За ролята на чуждоезиковия елемент при изграждане на българския младежки сленг. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 214-225.
Интелектуализацията в съвременния български младежки сленг. – Език и литература, 1986, № 1, с. 23-35.
Как се създава речникът на ученическия жаргон. – Родна реч, 1975, № 2, с. 57-60.
Конструктивно обусловените значения – източник за обогатяване речника на младежкия сленг. – Български език, 1978, № 6, с. 508-518.
Към въпроса за абревиатурите в съвременния младежки сленг. – Български език, 1977, № 1, с. 23-34.
Към въпроса за терминологичното регламентиране в социалната диалектология. – Български език, 1981, № 3, с. 191-198.
Към характеристиката на днешния ученически сленг (с оглед към похватите за набиране на лексиката). – Тр. ВТУ, ХІІ, 1977, кн. 2, с. 45-146.
Минималната деформация като средство за постигане на звукова атрактивност в българския младежки сленг. – In: Zbornik Filozofickej fakulty Univerzity Komenského. 30. Bratislava, Philologica, 1979, s. 97-103.
Младежкият сленг – единство на иновация и традиция. – Български език, 1987, № 4, с. 297-304.
O прозвищах-каламбурах в сленге молодежи. – In: Proceedings of thе 13 International Congress of Onomastic Sciences. Vol. 1. Wrocław, 1981, рр. 587-592.
Синтагматично-семантична деривация по индукция (по материал от българския младежки сленг). – В: Юбилеен сборник no случай 20 години Великотърновски университет, 1963-1983. Т. I. Bелико Търново, 1983, с. 142-153.
Универбизация с каламбурен ефект. – Език и литература, 1984, № 5, с. 37-49.
Синтактичната обусловеност на значението. Върху материал от младежкия сленг. – Език и литература, 1983, № 5, с. 51-61.
Сленгът в съвременната българска езикова действителност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, БАН, 1988, с. 137-156.
Словопроизводството в българския младежки сленг (по материали от 60-те и 70-те години на ХХ век). Дисерт. Велико Търново, 1981. 400 с.
Супрасегментни средства като деривационни и експресивизиращи похвати (по материал от българския младежки сленг). – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 67-78.
Върху някои нерешени въпроси на дерматоглифарската терминология. – В: Сборник научни трудове на секция медицина и микробиология при Съюза на научните работници. Варна, 1977, с. 195-200.
Сопоставительный семантический анализ глаголов со значением излучать свет в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 2, с. 28-34.
К сопоставительному изучению единиц пространственной семантики русского языка. (В зеркале болгарского). – В: Вопросы русского языкознания. Куйбышев, 1982, с. 35-42.
Соотношение предлогов горизонтальной ориенации русском и болгарскм языках. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 13-17.
Лексическая сочетаемость в болгарском литературном языке (беспредложные сочетания существительных). Диссерт. Минск, 1973.
Употребление предлогов в болгарских и белорусских текстах. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 20-26.
Числителните два, двама, две и техните съответствия в белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 7-11.
Числительные един / една / едно / едни и их аналоги в белорусском языке. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 12-16.
Явление межъязыковой омонимии в условиях русско-болгарского билингвизма. – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 18-20.
О математическом моделировании лексико-семантической системы языка. – В: Методология математического моделирования. София, БАН, 1988.
Отново за прилагателните на -ичен и на -ически и за системното им представяне в тълковния речник. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 124-133.
Проект за семантичен речник-минимум. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 3-20.
Семантични езикови и/или културни примитиви. – In: Między kulturą „niską” a „wysoką”. Łódź, 2001, s. 213-218.
Семантични проблеми на речниковата работа и теория за семантичен речник-минимум. Дисерт. София, 1986. 223 с.
Стилистика на езика, стилистика на речта или семантическа стилистика. – Български език, 1983, № 1, с. 48-52.
„Строителите на съвременна България” от С. Радев – лингвистико-статистическо изследване. – Български език”, 1979, № 5, с. 425-431.
Типове значение и смисъл в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 590-594.
Lapsus Linguae, Lapsus Calami, Lapsus Auris и феноменът „на върха на езика”. – Български език, 1981, № 5, с. 226-231.
За някои проблеми при превода на безеквивалентна лексика. – В: Български език за чужденци – актуални проблеми на обучението. София, 1983, с. 230-234.
Някои въпроси на съпоставителния анализ на фразеологизми с компонент числително име в български и унгарски език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 298-304.
Нови италиански и френски думи в българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 142-146.
Към характеристиката на тайните говори в България. – Съпоставително езикознание, 1984, № 1, с. 29-43.
За някои неточности в медицинската терминология. – Български език, 1979, № 4, с. 350-351.
Неправилна употреба на глагола израждам в медицината. – Български език, 1980, № 3, с. 244.
Формално-семантични наблюдения върху сложни названия от българската обществено-политическа лексика (с оглед на немските еквиваленти). – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. Съвременен български език. София, БАН, 1983, с. 22-33.
За значението на израза цепя басма (някому). – Български език, 1985, № 4, с. 366-368.
Семантиката и теориите за семантичното поле. – Год. СУ, Фак. зап. филол., LХІХ (за 1975), 1977, № 1, с. 143-167.
К. Парные фразеологические сочетания с сочинительным союзом в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 17-20.
Неизвестный проект греческо-болгарского словаря 1828 г. – Studia Slavica, 1979, № 1-4, s. 227-230.
Език и стил на Вазовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 81-86.
Основни функции на руските и българските отрицателни местоимения от стилистично-прагматично гледище. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 14-22.
Стилистични особености в употребата на българското местоимение нещо и неговите руски съответствия. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 34-40.
Методи за компютърна морфологическа обработка на лексиката на българския език и за поддържане на автоматични речници. Дисерт. София, 1988. 207 с.
Іменники-назви кольорів у слов’янських мовах (На матеріалі російської, української і болгарської мов). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 19-28.
Лексикосемантическая группа названий цветов болгарского языка. (Сопоставительная характеристика цветовых наименований в болгарском, украинском и русском языках). Диссерт. Киев, 1975.
Назви основних кольорів у болгарській, українській і російській мовах (Порівняльна характеристика). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 28-37.
Переносні значення прикметників-назв кольорів у болгарській мові. – Мовознавство, 1974, № 4, с. 68-74.
Синонiмiка iменникiв-абстрактних названии кольорiв у слов’янських мовах. (На матерiалах украiнськоi, росiйскоi i болгарськоi мов). – Журналiстика, 1979, № 7, с. 23-32.
Из грънчарската терминология. – В: Българска диалектология. Т. 7. София, 1974, с. 233-235.
Выражение в русском и болгарском языках дифференцированного положения предмета в пространстве. – Болгарская русистика, 1978, № 1, с. 32-42.
Глаголы положения в русском языке в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1982. 132 с.
Глаголы положения в функции знака предикации (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 2, с. 29-31.
Данные русско-болгарских и болгарско-русских словарей в свете семантического сопоставительного анализа. – Болгарская русистика, София, 1986, № 6, с. 48-65.
Лексико-грамматическая сочетаемость глаголов положения в русском и болгарском языках. Диссерт. Москва, 1976. 190 с.
Лексико-грамматическая сочетаемость некоторых глаголов со значением положения предмета в пространстве (в русском и болгарском языках). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІХ, 1978, № 3, с. 119-180.
О семантической сочетаемости глаголов положения (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 4, с. 25-29.
Лексико-синтактические средства выражения долженствования в современных русском и болгарском языках. Диссерт. София, 1988. 219 с.
Стилистично-семантичен анализ на зооморфизми. – Език и литература, 1986, № 6, с. 70-76.
Съпоставителен анализ на зооморфни характеристики в българския и английския език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 13-19.
Следи от бита и езика на прабългарите в нашата народна култура. – В: Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, БАН, 1971, с. 57-61.
Народные пословицы и поговорки в творчестве Алеко Константинова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІІ, 1985, № 1, с. 135-143.
По въпроса за заемането на първите френски технически термини. – В: Годишник, посветен на 20 г. от създаването на ВМЕИ – Варна. Т. ІV. Варна, 1983, с. 65-68.
Метафора и семантическое словообразование. – Болгарская русистика, 1982, № 2, с. 57-62.
Категорията място в езиково-стилната система на романа Тютюн от Димитър Димов. – Език и литература, 1988, № 3, с. 120-124.
Особености в разпределението на семантичното пространство процес. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 208-214.
Словообразуване на имена за действия от отименни глаголи (с оглед на терминологията) – Български език, 1993-1994, № 4, с. 378-380.
Литературният език и жаргонът. – Септември, 1977, № 2, с. 221-222.
Някои стари ирански заемки в езика ни. – Тр. младите науч. раб. и студ. ПУ, 1978, № 6, с. 199-207.
Наставката -ист в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1973, № 1, с. 37-44.
Правопис и правоговор на предлозите в българския език. – Език и литература, 1981, № 1, с. 69-76.
Предлози, изразяващи пространствени отношения в съвременния книжовен български език. – Български език, 1971, № 1, с. 28-43.
Семантика и функции на предлог в (във) в областта на пространствените отношения в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1974, № 2, с. 35-46.
Семантични функции на предлог в (във) в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1975, № 2, с. 39-51.
Акцентни варианти в Речника на българския език. – Български език, 1984, № 6, с. 537-539.
Преход на пълнозначни думи към предлози в съвременния български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 1, с. 11-16.
Отново за чуждиците в българския език и не само за тях. – Народна култура, № 3, 19.01.1979, с. 2, 6.
Проблемът за лексикалното значение в лингвистиката. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVI, 1978, № 5, с. 447-458.
Типове формални съответствия на руските и българските прилагателни, които означават размер. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІ, 1984, № 1, с. 201-212.
Лексикално-семантични противопоставяния в семантичната структура на лексемата бял. – Български език, 1972, № 1-2, с. 80-85.
Речникови антоними в поезията на П. К. Яворов. – Български език, 1974, № 4, с. 305-313.
Семантичен анализ на качествените наречия. – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 151-175.
Антонимията като езикова универсалия. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 558-561.
Семантичната категория принадлежност в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1989. 191 с.
Наследен ли е от праславянско време днешният славянски пословичен израз от птиче мляко? – Български език, 1971, с. 255-259.
Перевод фразеологизмов повести М. Горького Детство на белорусский и болгарский языки. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 21-24.
Русско-болгарские и русско-чешские фразеологические параллели в художественной речи. – Вестник ЛГУ. Сер. 2, История. Язык, Литература. 1986, № 2, вып. 1, с. 113-116.
Славянские фразеологически параллели в художественном тексте. Диссерт. Ленинград, 1986.
Фразеологизмы М. Горького и их болгарские и чешские параллели. – В: Лингвистические исследования. Москва, 1986, с. 109-114.
За семантиката на морфемите. – Език и литература, 1975, № 1, с. 21-32.
Езиково табу в българския песенен и прозаичен фолклор. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 114-126.
За неутрализацията на енантиосемията в българските диалекти. – Български език, 1988, № 4, с. 311-312.
Структурно-семантични особености на немските термини – сложни съществителни с оглед превода им на български език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 60-66.
Aнтoнимиятa при фрaзeoлoгичнитe eдиници в бългaрския и слoвaшкия eзик. – Съпoстaвитeлнo eзикoзнaниe, 1983, № 1, с. 20-25.
За библиотекарската терминология. – Библиотекар, 1979, № 5, с. 9-11.
Социолингвистика и семантика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 1. София, БАН, 1988, с. 55-71.
Един случай на адвербиализация. – Български език, 1972, № 1, с. 76-80.
Езиково-стилистична функция на субстантивираните прилагателни имена в поезията на Н. Вапцаров и П. Пенев. – Български език, 1973, № 6, с. 553-558.
За някои омоформи при събирателните съществителни имена с оглед към лексикографската практика. – Български език, 1971, № 5, 448-451.
Към въпроса за същността и ролята на лексико-морфемите в абревиатурното словообразуване. – Български език, 1981, № 3, с. 224-226.
Някои особености на езиковото майсторство на Николай Хайтов. – Български език, 1975, № 2, с. 100-106.
Някои случаи на колебания в граматичните категории на чуждоезикови имена. – Български език, 1976, № 1-2, с. 113-115.
Словообразувателна конкуренция при образуване на имена за места в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 88-92.
Субстантивация на прилагателните имена в българския език (в съпоставка с някои случаи в руски). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 213-221.
Субстантивирани прилагателни за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. ХХІІІ. Warszawa, 1985, s. 204-214.
Абревиацията в българския език. – Български език, 1976, № 5, с. 380-388.
Абревиацията в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 110-113.
Съкращаването и съкращенията в българския език. София, БАН, 1982. 200 с.
За семантиката на представката изпо- и лексикографското представяне на образуваните с нея глаголи. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 81-90.
Субстантивирани прилагателни имена за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. XXIII. Warszawa, 1984, s. 202-214.
Стоян Романски. – В: Строители и ревнители на родния език (пантеон). София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 313-318.
Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 162 с.
Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1984. 255 с.
Абревиация и книжовна норма. – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. XXIX. Warszawa, 1980, s. 153-159.
Деминутивността в българския език. Дисерт. София, 1978. 315 с.
Икономията в българския език. София, „Народна просвета”, 1981. 136 с.
Умалителността в българския език. София, „Народна просвета”, 1976. 95 с.
Една рядка гръцка дума в езика на П. Р. Славейков (капони). – Български език, 1971, № 1, с. 82-83.
По някои въпроси на българо-сефарадските езикови контакти. – В: Годишник на обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ. Т. 9. София, 1974, с. 167-179.
Типологични паралели на притежателните местоимения в испанския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 5-12.
Българско-полски апроксимати. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 88-92.
Семантично и формално описание на лингвистичната микротерминосистема. – Български език, 1975, № 1, с. 21-27.
За един вид апроксимация в български и полски език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 51-57.
Семантичното поле на глаголите за светлина в английски език. Опит за компонентен анализ и сравнение с техните български съответствия. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 124-131.
Структурно-семантический анализ трех видов глаголных словосочетаний в русском медицинском тексте (в сопоставительном с их болгарскими эквивалентами плане). – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 39-44.
Несамостоятелни номинални изкази във френски и български език. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 185-191.
Българско-гръцкият словар на Неофит Рилски – важно свидетелство за развойните тенденции в лексиката на новобългарския език през втората и третата четвърт на миналия век. – Език и литература, 1986, № 2, с. 31-37.
Езикови и стилистични норми. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 35-37.
За подхода към спорното и безспорното във фразеологията (отговор на Кети Ничева). – Български език, 1989, № 4, с. 324-330.
За поетичното слово на Елисавета Багряна във Вечната и святата. – В: Елисавета Багряна. Нови изследвания. Сборник по случай 90 години от рождението ѝ. София, 1989, с. 126-144.
За утвърждаването на думата речник в българския книжовен език от миналия век. – Български език, 1987, № 5, с. 391-394.
За формата и значението на поздрава здравей, здравейте. – Български език, 1982, № 3, с. 223-225.
Значението на думата страсти в заглавието на книгата Българският Великден или страстите български от Т. Жечев. – Български език, 1979, № 1, с. 74-75.
Индивидуално-авторско изпозуване на фразеологизмите в белетристиката на Иван Вазов (По случай 130 години от рождението му). – Български език, 1980, № 6, с. 493-497.
Количествено и качествено обогатяване на лексиката. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 40-46.
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162.
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 185-186.
Константин Иречек за началото на българската лексикография: (Приносът на Неофит Рилски). – Български език, 1986, № 2, с. 131-137.
Към семантичната характеристика на оксиморона. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 88-92.
Лексикална многозначност и фразеологично значение. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 326-335.
Лексикографският принос на Нестор Марков. – Български език, 1983, № 4, с. 345-350.
Метафорични съчетания в белетристиката на Иван Вазов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 42-44.
Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни – в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 78-136.
Пословиците в езика на Вазовите творби. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 35-42.
Представяне на някои турски заемки и на производни с турски форманти в тълковен речник. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 129-132.
Проблемът за избора на думата и нейната съчетаемост в обучението по български език в Институт за чуждестранни студенти (ИЧС). – В: Български език за чужденци. Актуални проблеми на обучението. София, 1983, с. 191-196.
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – Език и литература, 1982, № 5, с. 55-60.
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 29-40.
Първи прояви на речниковото дело у нас през Възраждането – Речник на чуждите думи от Тодор Хрулев, 1863 г. – Български език, 1980, № 1, с. 64-68.
Словарь болгарского языка А. Дювернуа – первый болгарско-русский словарь. – Болгарская русистика, 1976, № 2, с. 35-38.
Сравнението като стилистичен похват в Старопланински легенди и Песента на колелетата. – В: Йордан Йовков. Нови изследвания. София, БАН, 1982, с. 259-266.
Традиционните сравнения в български и словашки език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162.
Традиционните сравнения в българския език – многозначност, вариантност, синонимия. – Език и литература, 1982, № 2, с. 22-26.
Традиционните сравнения в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 32-35.
Турски заемки в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 84-87.
Устойчивите сравнения и проблемите на лексикографското им представяне. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 31-38.
Фразеологизмите – характерно изразно средство в езика на Вазовата белетристика. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 59-82.
Фразеологичното значение – основа за възникването на лексикалната многозначност. – Език и литература, 1986, № 6, с. 33-39.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – Родна реч, 1982, № 7, с. 59-60.
Българският речник на Ал. Дювернуа. – Изв. на ИБЕ, ХХІ, 1972, с. 113-150.
Българският речник на Александър Дювернуа. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 153-155.
За някои начини на актуализация на фразеологичните единици. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 147-152.
Образна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1984, № 4, с. 5-13.
Нови трудове на българската лексикография. – Slavica Slovaca, 1977, № 1, s. 69-73.
Първите български преводни речници през Възраждането. – Български език, 1988, № 3, с. 201-207.
Родолюбието в един възрожденски речник. – Български език, 1973, № 6, с. 538-545.
Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с.
Устойчивите сравнения в българския език – свидетелство за историческото минало на народа и неговата душевност. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 4. Wrocław etc., 1988, s. 259-267.
Фразеологизмите в българския език. София, „Народна просвета”, 1986. 93 с.
Фразеология и езикова икономия. – Език и литература, 1988, № 2, с. 18-22.
Експериментално изследване на семантичната съчетаемост. – Български език, 1989, № 5, с. 407-417.
За семантичната структура на някои многозначни качествени прилагателни. – Български език, 1988, № 3, с. 178-188.
Семантична съчетаемост на многозначни качествени прилагателни за усещания. Дисерт. София, 1989. 262 с.
Към въпроса за българския младежки сленг. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 206-213.
Младежкият жаргон и езиковата култура. – В: Проблеми на българската книжовна реч. София, „Наука и изкуство”, 1974, с. 202-212.
Семантика на въпросителните местоименни думи в съвременния български книжовен език във връзка с категорията определеност / неопределеност. – Изв. на ИБЕ, XXV, 1983, с. 147-178.
Турцизмите в Речник на съвременния български книжовен език от стилистична гледна точка. – Български език, 1972, № 1-2, с. 61-72.
Същност на жаргона и мястото му в художествената литература. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 71-74.
Авторската фразеология във фейлетоните на Алеко Константинов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 45-48.
За произхода и значението на три стари културни заемки. – Български език, 1977, № 1, с. 68-69.
Фразеологично новаторство в сатиричното творчество на Алеко Константинов. – Български език, 1979, № 4, с. 341-346.
Към типологията на сложните прилагателни в белоруски и български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 103-109.
Турцизм у формирању српскохрватског и бугарског књижевниг jезика. – Зборник за филологиjу и лингвистику, ХХVІ, 1983, № 1, с. 61-65.
Семантическая многозначность слова как источник художественной изобразительности в поэзии Младена Исаева. – В: Вопросы теории и истории литературы. Тамбов, 1975, с. 84-94.
В помощ на лексикографската практика. – Български език, 1986, № 5, с. 444-447.
Вторичные лексические номинации конкретных имен существительных в русском и болгарском языках. Диссерт. София, 1982. 289 с.
За един тип метонимия в руския и българския език. – Език и литература, 1985, № 6, с. 104-109.
Названия артефактов – метафорические характеристики человека в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 3, с. 61-68.
Названия животных – метафорические характеристики человека в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1983, № 5, с. 28-35.
Номинативни метафори, изразени с названия за части на тялото, в българския книжовен език. – Български език, 1985, № 1, с. 36-42.
Някои типове редовна метонимия при названията на предмети (върху материал от руския и българския език). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 5-9.
Проблеми на предметната лексика (върху материал от руския и българския език). – Съпоставително езикознание, 1987, № 5, с. 11-34.
Тематическая группа и типы полисемии предметных имен (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 31-38.
Устойчиви сравнения в руския и българския език. – В: Езикови проблеми на превода (руски език). Изкуството на превода. София, 1987, с. 135-141.
Устойчивые сравнения с компаративным компонентом – названием животного в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1983, № 3, с. 46-52.
В защита на чуждите думи. – Наша родина, 1975, № 7, с. 15.
Номинативна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1985, № 4, с. 12-26.
Отражение на новата материална и обществена действителност в българския речник. – Български език, 1959, № 3, 209-215.
Същност и състояние на българската езикова култура. По повод на някои напоследък изказани мнения. – Език и литература, 1971, № 4, с. 1-6.
Видовые сходства и различия глагольных фразеологизмов в русском и болгарском языке (структурно-семантическая характеристика). – Болгарская русистика, 1979, № 5, с. 39-47.
За безспорното във фразеологията и научната критика: (Пo повод „Спорното и безспорното в българската фразеология” от К. Ничева, сп. „Български език”, 1988, кн. 6.). – Български език, 1989, № 6, с. 514-519.
К вопросу о сочетаемости собственных имен во фразеологических единицах (в болгарском и русском языках). – В: Проблемы лексикологии. Минск, 1973, с. 64-72.
Лексико-семантичната характеристика на фразеологичните единици с компонент числително име в руски и български език. – Руски и западни езици, 1984, № 3, с. 2-9.
Междуезикова омонимия на фразеологическо равнище в руски и български език. – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 173-180.
Место собственного имени в лексической и фразеологической системе языка. На материале русского и болгарского языков. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXVІІ (за 1973), 1974, № 1, с. 39-132.
Некоторые аспекты сопоставительного анализа болгарской и русской фразеологии. Дисерт. София, 1980. 219 с.
Някои семантико-граматически особености на глаголните фразеологизми в руски и български език. – Руски и западни езици, 1979, № 5, с. 10-19.
О границах варьирования фразеологизма в языке писателя (на материале болгарского языка). – Труды Самарк. университета. Новая серия. CCXIX. Вопросы фразеологии. Т. 5. 1972, № 2, с. 164-169.
Пословици и поговорки с ономастичен компонент (в руския, българския и немския език). – Съпоставително езикознание, 1982, № 4, с. 13-20.
Превод на фразеологизмите. – Руски и западни езици, 1980, № 2, с. 19-28.
Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета, 1986. 290 с.
Самые сложные проблемы при сопоставлении двуязычных фразеологических словарей. (На материале болгарско-русского фразеологического словаря). – In: Phraseologie und ihre Aufgaben. Heidelberg, 1983, pp. 96-107.
Семантические проблемы фразеологии в связи с отбором и интерпретацией исходных единиц фразеологических словарей различных типов: (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, „Наука и техника”, 1987, с. 77-80.
Фразеологизмы со страноведческим компонентом в русском и болгарском языках. – Руски и западни езици, 1981, № 2, с. 11-16.
Фразеологизмы со страноведческим компонентом в русском и болгарском языках. – В: Лингвострановедческий аспект в преподавании русского языка как иностранного. Воронеж, 1984, с. 114-119.
Фразеология и ее место в учебнике для русистов-иностранцев. – Болгарская русистика, 1974, № 1, с. 32-33.
Фразеосхема как лингвистическая единица промежуточного синтаксико-фразеологического уровня (На материале русского и болгарского языка). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 219-229.
Русская фразеология в сопоставлении с болгарской. – Болгарская русистика, София, 1986, № 6, с. 3-11.
Выражение функционально-семантической категории необходимости в русском и болгарском подъязыках экономики. – Науч. тр. ВИИ, София, 1987, с. 83-106.
Употребление соотносительных слов в языке русских и болгарских дипломатических документов. – Науч. тр. ВИИ, 1985, № 2, с. 107-146.
За някои особености на съществителните имена за лица в славянските езици. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 5-11.
Език и стил на Яворовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 125-129.
Езиково-стилни наблюдения върху творчеството на Димитър Димов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 190-197.
Езиково-стилни особености в прозата на Иван Вазов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 71-81.
Езикът на художествената литература. София, „Наука изкуство”, 1985. 212 с.
Езикът на художествената литература и националният език. – Съвременник, 1972, № 3, с. 294-312.
За езика на поезията. – Литературен фронт, № 34, 24.VІІІ. 1972.
Какво трябва да търсим в езика на художествената творба. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 38-41.
Към характеристиката на нормативността в съвременния български книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 157-164.
Поява на системност при лексикалното попълване на стандартните езици. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 158-160.
Против чуждите думи в българския език. – Наша родина, 1975, № 6, с. 26.
Стилистичното богатство на езика. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 74-77.
Субстантивация причастий в восточнославянских и болгарском языках. – В: Русский язык и его связях с украинским и другими славянскими языками. Симферополь, 1973, с. 52-54.
Една славянско-румънска семантична успоредица. – Български език, 1974, № 5, с. 415-421.
Към въпроса за изграждането на фразеологията на новобългарския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 73-112.
Относно модификациите на фразеологизмите в текста. - Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХVІІ, 1989, с. 424-432.
Актуални проблеми на нормализацията, стабилизацията и интернационализацията на българската и словашката граматична терминология. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1988, с. 58-63.
Българска терминология. София, „Народна просвета”, 1984. 96 с.
Дублетите в Правописния речник на българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 203-232.
За две невключени в нашите речници прилагателни имена – органов и органен. – Български език, 1979, № 6, с. 519-520.
За някои музикални термини в българския книжовен език. – Български език, 1987, № 6, с. 505-506.
За по-пълно тълкуване на съществителното гара. – Български език, 1977, № 5, с. 431-432.
Книжовни източници на терминологичната лексика. – Български език, 1981, № 5, с. 443-445.
Образуване на научно-технически термини (с оглед към силикатната терминология). – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 203-234.
По въпроса за черковнославянското и руското влияние при изграждането на българската граматична терминология. – Български език, 1988, № 6, с. 507-511.
По някои въпроси на терминообразуването в български език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 135-142.
Приносът на Ст. Стойков за изследването на българската лингвистична терминология. – Български език, 1989, № 4, с.363-365.
Проблеми на терминологизацията в българския книжовен език. – Slavia, 1982, № 1, s. 15-20.
Семантичната компресия – начин за терминообразуване. – Български език, 1987, № 3, с. 199-200.
Семантичната трансформация като средство за терминологизацията на българския речников състав. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 81-93.
Съпоставителен анализ на българската и словашката граматична терминология. Дисерт. София, 1989. 266 с.
Терминоелементите и терминологичните словосъчетания. – Техническо дело, № 2, 23.І.1988.
Терминологична лексика от собствени имена. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 163-168.
По въпроса за отглаголните съществителни на -не и на -ние в научния стил. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 45-53.
Отглагольные существительные с суффиксом -ни(е) в русском языке и их тождественные соответствия в болгарском (с учетом функционирования этих образований в научном стиле обоих языков). – Болгарская русистика, 1981, № 5, с. 67-74.
Към въпроса за семантико-синтактичните особености на глаголите с ограничена семантична структура в българския книжовен език. – Тр. ВТУ, ХVІІ, 1982, кн. 2, с. 129-154.
Към въпроса за словообразуването на съществителните имена в българската книжовно-разговорна реч. – Език и литература, 1989, № 1, с. 68-75.
Лексически и морфологически особености в парадигмата на глаголите с ограничена семантична структура в българския книжовен език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 230-234.
Някои семантични и словообразувателни особености на глаголите в българската книжовно-разговорна реч. – Български език, 1988, № 3, с. 171-177.
Пътища за възникване на вторичната номинация в художествения текст и нейната стилистична функция. – В: Въпроси на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Кирил и Методий”, 1980, с. 146-154.
Интересно и полезно помагало. Рец. за: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978. 179 с. – Език и литература, 1979, № 5, с. 85-88.
Грамматико-лексическое поле и типовое значение заместителей (на материале указательных местоимений болгарского языка). – Советское славяноведение, 1980, № 3, с. 67-78.
За неуместната употреба на няколко чужди думи в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 101-103.
К тюркским заимствованиям в болгарском языке. – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1977, № 1, с. 67-71.
За турцизмите в публицистиката на Захари Стоянов. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LХХІ (за 1976), 1978, № 3, с. 57-70.
Морфологическая адаптация турецких глагольных заимствований в болгарском языке. – В: Симпозиум по грамматической типологии современных балканских языков. Москва, 1973, с. 34-35.
Наблюдения над залогом турецких глагольных заимствований в болгарском языке. Категория непереходности (переходности). – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы интерференции и языковых контактов. Москва, „Наука”, 1975, с. 138-160.
Некоторые аспекты лексической и морфологический адаптации греческих глагольных заимствований в болгарском языке. – В: Проблемы морфологии современных славянских и балканских языков. Москва, 1976, с. 319-333.
Переразложение заимствованных основ. На материале греческих глагольных заимствований в болгарском. – Советское славяноведение, 1974, № 4, с. 85-95.
Обущарска лексика. – Родопски устрем, № 91, 6.VІІІ. 1985.
Към въпроса за адективацията на страдателните причастия в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХVІ, 1978, № 5, с. 225.232.
О названиях словаря в восточнославянских и южнославянских языках. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 29-34.
Терминологическая традиция ранних восточнославянских грамматик в болгарской и белорусской языковедческой терминологии. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 25-33.
Латинските имена в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 147-160.
Няколко чужди думи. – Български език, 1979, № 1, с. 78-79.
Някои основни типологични сходства между съвременния словашки и съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 69-72.
Морфо-семантическая характеристика прилагательных со значением признака возможности действия в русской и болгарской научно-технической литературе: (На материале литературе по строительству). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 10-14.
О семантической недифференцированности морфемных языках (на примере прилагательных на -ичный, -ический в русском и -ичен, - ически в болгарском языках в общотехнической литературе. – Болгарская русистика, 1982, № 4, с. 32-39.
Словното богатство на българския език. – В: Помагало по българска историческа лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 7-11.
Отсубстантивные прилагательные с суффиксом -ив-/-лив- в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1984, № 6, с. 32-37.
Словообразование суффиксальных отсубстантивных прилагательных в русском и болгарском языках. Диссерт. Шумен, 1983. 466 с.
Словообразовательная структура прилагательных суффиксами -ат-, -чат-, -оват-, -ост- в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Болгарская русистика, 1982, № 1, с. 43-55.
Особености семантики и строения существительных са значением орудия в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 6, с. 46-50.
Arominishe Elemente im Bulgarischen. – Rev. des Études sud-est europ, 1979, № 2, рр. 397-407.
Зависимост между формалния запис и семантиката на термините. – Български език, 1975, № 4, с. 352-354.
Особености на термина при функционирането му в същинския научен подстил. – Български език, 1977, № 4, с. 318-320.
Семантична субкатегоризация в лексико-семантичния клас на глаголите за съобщение. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 90-117.
Системни отношения в лексиката. Обект и задачи на изследването. – Изв. на ИБЕ, XXVI, 1984, с. 151-178.
Термините в нашата реч. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 107-109.
Произход и значение на българския глагол изпрошвам. – Български език, 1971, № 6, с. 553-554.
Към въпроса за евфемистичните названия на болести в българския език. – Български език, 1974, № 1, с. 50-54.
Турцизмите в романа на Иван Вазов Под игото и отражението им в превода на романа на руски език. – Език и литература, 1980, № 6, с. 81-86.
За старото коритарство в България. – Год. НПМ, VІІІ, 1978, с. 161-177.
Фразеология в рассказах Чудомира и ее отражение в переводе на русский язык. – В: Октомври и съвременността. Велико Търново, 1978, с. 455-468.
Словообразувателни гнезда на непроизводни прилагателни за цвят. – Български език, 1989, № 3, с. 232-236.
За семантиката на някои наречия в научен текст. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 207-212.
Турцизмите в романа на Иван Вазов Под игото. – В: Иван Вазов. Сборник по случай 125-годишнината от рождението на писателя. Пловдив, 1976, с. 209-221.
Лексикални белоруско-български паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 66-70.
За някои термини и понятия в българското музеознание. – Музеи и паметници на културата, 1984, № 5, с. 36-38.
Съществителните със суфикс -ция в българския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 20-29.
К сопоставительному изучению спортивной терминологии русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 375-385.
Българско-румънски фразеологични успоредици. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 602.
Географско разпределение на прабългарски лексикални елементи. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 61-67.
Диалектно и книжовно в българския език. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1978, с. 65-83.
За една унгарска дума в българския език: к’анде. – Съпоставително езикознание, 1984, № 2, с. 29-31.
За отношенията между книжовната и диалектната лексика на българския език. – Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. XLI. Prace Językoznawcze. 1974, s. 7-15.
Има ли в българския език фразеологизъм пара пит(а)? – Съпоставително езикознание, 1983, № 6, с. 42-44.
Прилагателни от типа каменен – камен в българския език. – Български език, 1973, № 6, с. 513-518.
Румънски лексикални елементи в Немили-недраги и Хъшове от Иван Вазов. – Български език, 1971, № 6, с. 545-549.
Следи от езика на Аспаруховите прабългари в съвременния български език. – В: Помагало по българска историческа лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 54-65.
Семантика на думата нощ (и нейни съотносителни) у П. К. Яворов. – Български език, 1972, № 3, с. 195-201.
Една структурно-граматична успоредица в българския и румънския езк (тип нов-новеничък, nou-nouţ). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 35-37.
Славянски етимологии: брънка, нащрек, полека, хълбок. – Език и литература, 1987, № 6, с. 74-79.
Сравнителен анализ на една лексико-семантична група глаголи в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 6, с. 7-11.
Структурно-семантични и фразеологични успоредици между българския и румънския език. Дисерт. София, 1982. 336 с.
За фразеологичната синонимия в българския език. – В: България 1300. Статии и изследвания на ленинградските българисти. София, 1983, с. 290-309.
К сопоставительному анализу болгарских и белорусских устойчивых сравнений. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 34-38.
Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Вопросы языкознания, 1977, № 5, с. 155-159.
Славянская фразеология. 2-е изд., испр. и доп. Москва, „Высшая Школа”, 1989. 286 с.
Славянская фразеология. Москва, „Высшая Школа”, 1980. 207 с.
Върху някои тюркски думи в българския език. – Български език, 1977, № 3, с. 143-147.
По етимологията на някои турцизми в българския език. – Jужнословенски филолог, 1979, кн. 35, с. 113-134.
Турцизмы в болгарском с начальным ч и их турецкие соответствия на č. – Восточная филология, 1973, № 3, с. 126-133.
Лексико-синтаксическое значение назначения в балканских языках (на материале именных словосочетаний болгарского, сербохорватского и румынского языков). – In: Prace Slawistyczne. Językowe studia bałkanistyczne 46. T. 1, Wrocław etc., 1986, s. 17-24.
Притяжательные прилагательные в славянских языках. – Съпоставително езикознание, 1980, № 1, с. 29-42.
Сложные и производные слова с посессивным значением в болгарском и сербскохорватском языках. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы диалектологии. Категория посессивности. Москва, „Наука”, 1986, с. 189-191.
Английските заемки в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 227-238.
Наблюдения върху семантичната структура на глагола в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 3-14.
Семантични паралели при съществителното в английския и българския език. – Български език, 1977, № 5, с. 386-392.
По някои проблеми на нормативната научно-техническа терминология. – Български език, 1977, № 4, с. 285-291.
Семантические характеристики русско-болгарских фразеологических параллелей. – В: Функция и семантика лингвистических единиц. Ташкент, 1983, с. 3-4.
Българо-тюркски езикови контакти (езикови остатъци, състояние, проблеми). – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 80-104.
За чист български език. София, „Народна просвета”, 1976. 95 с.
Славянски думи с представки. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 341-347.
Чуждите думи в българския език и езиковото строителство. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 149-156.
Семантични особености на някои глаголи в минало време. Към въпроса за връзката между лексично и граматично значение. – Език и литература, 1979, № 4, с. 54-59.
Неопределителни местоимения в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 73-79.
Сравнителни наблюдения върху употребата на неопределителни думи в български и полски. Дисерт. София, 1988. 183 с.
Граматически проблеми при някои новозаети чужди думи. – Български език, 1979, № 3, с. 214-215.
Двете значения на думата еснаф. – Български език, 1977, № 5, с. 430-431.
Девербативни субстантиви за означаване на лица в славянските езици. Дисерт. София, 1976. 245 с.
Девербативни съществителни за означаване на лица в славянските езици. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 60-89.
Използуване на елементи от жаргона в публицистичния стил. – В: Журналистика и езикова култура. София, „Наука и изкуство”, 1981, с. 56-64.
Международният пласт в научно-техническата терминология и учебниците. – Български език, 1977, № 4, с. 321-322.
Особености на езика в казармата. – Народна армия, № 9247, 28.III.1979.
Съвременни словообразователни процеси. София, „Наука и изкуство”, 1983. 138 с.
Чужди думи – основа за нови думи в българския език. – Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 98-101.
Някои заемки от икономическия специализиран френски език в българския. – Тр. ВИИ „Карл Маркс”, III, 1978, с. 55-76.
Проблеми на функционирането на френските и италианските заемки в българския външнотърговски и икономически език. – Тр. ВИИ „Карл Маркс”, V, 1979, с. 7-43.
Анализ на лексиката по семантични полета. – Език и литература, 1971, № 2, с. 27-38.
За точното описание на лексикалното значение на думите. – Език и литература, 1972, № 5, с. 43-52.
Сравнение на речниковия състав на текстове въз основа на корелационния анализ. – Български език, 1972, № 4, с. 359-362.
Структура на лексиката в български художествен и публицистичен текст (Статистически наблюдения). – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 3-71.
За някои архаизми в творчеството на Стефан Дичев. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 15-24.
За някои лексикални особености в романа За свободата на Стефан Дичев. – Език и литература, 1977, № 6, с. 66-72.
Наблюдения върху старинната лексика в поемата Кървава песен. – В: Аспирантски сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 39-48.
Общи речникови единици за класическите старобългарски паметници и днешните български диалекти. – Български език, 1985, № 3, с. 187-196.
Поетични неологизми в съвременната българска поезия. – Език и литература, 1987, № 5, с. 119-129.
Старинна лексика в идилиите и разказите на Петко Ю. Тодоров. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 121-132.
Существительные на -ние (-нье) со значением процесса и его результата в русском и южнославянских языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, Воронежский университет, 1984, с. 36-41.
Глаголы с приставками вы- и из- в русском языке и их однокорневые соответствия с приставкой из- в болгарском языке. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 96-105.
Семантично-функционална характеристика на глагола имам ‘habere’ (върху материал от българския и чешкия език). – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 59-68.
Към въпроса за функцията на елемента то в безлични изречения. – Език и литература, 1981, № 1, с. 95-100.
Паронимите. – Наша родина, 1980, № 7, с. 13.
Поетични неологизми в съвременната българска поезия. Дисерт. София, 1989. 269 с.
Към семантичното описание на модалните глаголи (върху материал от българския и английския език). – Съпоставително езикознание, 1984, № 1, с. 11-19.
Семантична съпоставка на английските модални глаголи may / can / must / have to и българските модални глаголи мога / трябва. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 76-96.
Към въпроса за обогатяването на книжовната лексика у Неофит Рилски. – Български език, 1976, № 1-2, с. 131-133.
Понятийно-терминологична система на социалната хигиена. Дисерт. София, 1977. 257 с.
Автомобилна терминология. – Наша родина, 1986, № 6, с. 13.
За имената на концентратите. – Наша родина, 1985, № 11, с. 24.
Имена на подправки. – Наша родина, 1986, № 5, с. 7.
Начало на новобългарската правна терминология. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 67-80.
Славянские частицы и некоторые проблемы типологии. – Советское славяноведение, 1986, № 1, с. 73-83.
О лексико-семантической сочетаемости русского глагола идти и его болгарских соответствиях. – Болгарская русистика, 1984, № 3, с. 30-38.
Сравнителен анализ на най-фреквентната лексика в руската, чешката и бъларската разговорна реч. – Съпоставително езикознание, 1983, № 2, с. 11-18.
Из историята на медицинската ни терминология през Възраждането. – В: Лингвистика, поетика, литературна история. София, 1984, с. 29-38.
Наблюдения върху проблемите на българската медицинска терминология през Възраждането. (Върху материал от книгата на д-р Ив. Богоров Селският лекар). – В: Втори международен конгрес по българистика. Т. 2. История на българския език. Доклади. София, БАН, 1987, с. 313-319.
Практическа медицина (1854) и създаването на възрожденската ни медицинска терминология. – Език и литература, 1988, № 6, с. 71-81.
Сава Доброплодни – пръв строител на медицинската терминология. – Български език, 1988, № 1, с. 39-42.
Начини на превеждане на прилагателните имена от български на френски език в разказите на Йордан Йовков Божура и Шибил. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 179-187.
За статуса на българската разговорна реч. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 143-149.
Някои характерни особености на българската разговорна реч. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 85-96.
Оказионални думи в разговорната реч. – Год. ИЧС, IV (за 1984), 1987, с. 60-65.
Фразеологизми с компонент лингвистичен термин. – Език и литература, 1985, № 4, с. 57-63.
Слова со значением русский в болгарском языке XIX – XX вв. – Вестник Московского университета. Сер. 10. Филология, 1974, № 5, с. 30-42.
За интелектуализацията в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 61-67.
За интелектуализацията в съвременния български книжовен език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 79-87.
Интензифициращите местоимения в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 181-189.
Двайсет и една етимологии. – Език и литература, 1980, № 2, с. 55-68.
Десет етимологии. – Език и литература, 1987, № 4, с. 65-70.
Костурският българо-гръцки речник от 16 век. София, 1987. 83 с.
Отново по въпросите на правописния речник. – Български език, 1986, № 4, с. 321-329.
НИЧЕВ, Александър. Тринайсет етимологии. – Език и литература, 1979, № 5, с. 20-32.
Българска фразеология. Дисерт. София, 1984. 349 с.
Българска фразеология. София, „Наука и изкуство”, 1987. 247 с.
Българска фразеология. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1982. 210 с.
Възникване на фразеологизми на базата на български народни приказки. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 145-151.
Едноезични и двуезични фразеологични речници в славянската лексикография. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 168-177.
Едноезични и двуезични фразеологични речници в славянската лексикография. – Български език, 1976, № 6, с. 511-517.
Фразеологизми с компонент дявол в българския, руския, чешкия, полския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1983, № 3, с. 26-34.
За едно особено значение на местоимението все. – Български език, 1977, № 1, с. 55-57.
Значение на фразеологичната единица. – Slavica Slovaca, 1980, № 1, s. 52-60.
Имплицитност, експлицитност, дефразеологизация, фразеологизация и обиграване на образа при фразеологизмите в българския език. – Български език, 1984, № 3, с. 213-218.
Към въпроса за безобразните фразеологизми. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 107-112.
Към въпроса за връзката между образа и значението при възникването на фразеологизмите (върху материал от български, руски, чешки, полски и френски език). – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 163-172.
Към въпроса за експресивността на фразеологичната единица (структурно-фонетични особености при някои групи фразеологични единици). – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 146-158.
Към въпроса за семантичното моделиране на фразеологизмите. – Съпоставително езикознание, 1978, № 5, с. 14-23.
Към въпроса за специфичните черти на фразеологичната единица. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 475-479.
Към въпроса за традиционните сравнения в българския език. – Език и литература, 1983, № 2, с. 91-96.
Към въпроса за устойчивите сравнения в българския език и лексикографската им обработка. – Български език, 1988, № 1, с. 42-48.
Към въпроса за фразеологизмите биноми (двойки думи) в българския език. – Български език, 1976, № 1-2, с. 123-125.
Наблюдения върху лексикалния състав на фразеологизмите в българския език. – Български език, 1973, № 6, с. 489-497.
Наблюдения върху разговорната реч на българския език. – Български език, 1985, № 3, с. 201-210.
Някои въпроси във връзка с лексикографската обработка на българската фразеология. – Български език, 1987, № 1-2, с. 137-140.
О состоянии изученности болгарской фразеологии и задачи ее дальнейшего исследования. – Труды Самарк. университета. Вопросы фразеологии, 1975, № 9, с. 64-71.
Основни лексикографски проблеми при определяне значението на думите в един тълковен речник. – Език и литература, 1974, № 6, с. 15-27.
Отново за фразеологизмите – реплики в българския език. – Български език, 1981, № 6, с. 524-531.
Пътища за възникване на фразеологизмите в българския език. – Език и литература, 1977, № 4, с. 35-48.
Пътища за възникване на фразеологизмите в българския език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 349-363.
Пътища за възникване на фразеологизмите в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 177-226.
Развой и задачи на проучванията по българска фразеология. – Български език, 1975, № 5, с. 385-395.
Семантика и лексикографска обработка на някои лексикосемантични групи непрефигирани глаголи на -ея и -ея се. – Език и литература, 1983, № 6, с. 29-36.
Семантично ядро на фразеологичните единици. – Български език, 1986, № 1, с. 40-45.
Семантично-функционална характеристика на биномните фразеологизми в българския език. – Български език, 1978, № 2, с. 99-111.
Синтактична фразеология в българския език съпоставително с другите славянски езици. – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 75-86.
Спорно и безспорно в българската фразеология. – Български език, 1988, № 6, с. 485-493.
Тавтологични фразеологизми в българския език. – Изв. на ИБЕ, XXVI, 1985, с. 134-150.
Тематична характеристика на фразеологизмите в българския език. – Език и литература, 1978, № 4, с. 48-60.
Устойчиви съчетания с компоненти прилагателно от етническо или жителско име или съществителни имена. – Език и литература, 1984, № 2, с. 41-50.
Фразеологизирани конструкции (фразеосхеми) и лексикографската им обработка. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 3. Warszawa etc., 1985, s. 119-129.
Фразеологизирани конструкции с компонент числително име. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 464-467.
Фразеологизми-реплики в българския език. – Български език, 1978, № 5, с. 457-468.
Фразеологични модели, обусловени от структурата и семантиката на фразеологичната единица. – Български език, 1982, № 5, с. 448-456.
Фразеологията – богато изразно средство на езика. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 29-32.
Фразеосхеми (фразеологизирани конструкции) в българския език. – Език и литература, 1982, № 5, с. 29-44.
Лексикографска обработка на фразеологичните единици. – В: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. І. София, БАН, 1974, с. 36-49.
Основни теоретични въпроси за съставянето на Фразеологичен речник на българския език. – В: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. І. София, БАН, 1974, с. 11-36.
К вопросу о словосочетаниях с глагольными существительными в научно-технической литературе в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1976, № 4, с. 16-19.
Относно съчетаемостта на отглаголните съществителни имена в руската и българската техническа литература. – Руски и западни езици, 1981, № 5, с. 35-39.
О внутриязыковых факторах номинационного процесса (по поводу одной словообразовательной модели в болгарском языке и ее соответствий в русском). – Съпоставително езикознание, 1987, № 4, с. 5-9.
Система указательных местоимений в белорусском и болгарском языках. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 54-62.
Някои проблеми, свързани с терминообразувансто в областта на кибернетиката. – Български език, 1979, № 3, с. 208-212.
Чужди термини в областта на машинната обработка на информацията. – Български език, 1977, № 4, с. 324-326.
Стилистична диференциация на българската лексика от глотометрическо гледище. Дисерт. София, 1978. 252 с.
Няколко албански заемки в български. – Български език, 1985, № 5, с. 495-496.
Съпоставителна семантика и обучението по български език. – В: В помощ на преподаването по български език на чуждестранни студенти. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1988, с. 144-153.
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ДУМИТЕ.София, „Наука и изкуство”, 1984. 153 с.
Существительные nomina agentis болгарского языка в сопоставлении с данными белорусского языка. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 63-69.
Класификационни проблеми при чуждоезиковите заемки. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, БАН, 1989, с. 227-233.
Лексикални еквиваленти с начален елемент авто- / ауто- / auto- в български, английски и френски език. Дисерт. София, 1984. 164 с.
Относно някои терминологични проблеми при изследване на интернационалната лексика. – Филология, 1989, № 21-22, с. 89-95.
По някои проблеми на изследването на чуждоезикови заемки. – Филология, 1979, № 5, с. 78-84.
За понятието тропи и фигури в науката за езика. – Български език и литература, 1978, № 2, 17-25.
Метонимията като стилно-езиково средство. Дисерт. София, 1985. 177 с.
Метонимията като стилно-езиково средство. София, „Народна просвета”, 1982. 119 с.
Речеви етикетни изрази за благодарност. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 87-94.
Принципы выделения и объем прилагательных, обозначающих температуру в русском и болгарском языках. – В: Герценовские чтения. Филологические науки. Лингвистика. Ленинград, 1977, с. 5-9.
Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с.
Вековни езикови взаимодействия между българи и руси. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 42-50.
К вопросу о сопоставительном исследовании семантики предлогов. – Советское славяноведение, 1973, № 3, с. 61-67.
Неизследван ръкописен руско-български речник. – Език и литература, 1973, № 5, с. 49-54.
Об употреблении некоторых русских по происхождению производных предлогов в болгарском языке. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 96-102.
О сопоставительном исследовании семантики предлогов. – В: Вопросы методологии и методики описания русского языка в сопоставлении с родным. Загреб, 1975, с. 124-128.
Роль русского языка в обогащении современного болгарского литературного языка. – В: Современные славянские культуры. Киев, „Наукова думка”, 1979, с. 145-147.
Слова с приставкой со-съ- в русском и болгарском языках. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 74-83.
Сложные предлоги в русском и болгарском языках (из-за с родительным падежом, поради, заради). – Изв. АН СССР. Серия литературы и языка, ХХХІІ, 1973, № 4, с. 368-377.
Русские прилагательные, обозначающие тепловое восприятие (сопоставительно с болгарским и чешским языками). Диссерт. Ленинград, 1978.
Езиковото дело на Н. Геров. – В: Съвременен български книжовен език. София, БАН, 1983, с. 83-87.
За лексикографското представяне на една група умалителни съществителни имена. – Български език, 1986, № 5, с. 442-444.
Качествено и количествено обогатяване на лексиката. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 12-15.
Лексикологията и лексикографията в помощ на преводача. – В: Изкуството на превода. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 166-176.
Наблюдения върху съществителните от книжовен произход в повестта на В. Друмев Нещастна фамилия. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век. София, БАН, 1979, с. 170-175.
Найден Геров и неговият забележителен Речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 149-152.
Необходимостта от изработването на основен български словник за българско-чуждите речници. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 169-175.
Нормативност и хронологична обвързаност на речниците. – В: Лексикография 1989 (научно-практически лексикографски семинар). София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 141-144.
Особености на лексикалния състав на фразеологизмите в повестите Нещастна фамилия и Изгубена Станка с оглед историята и обогатяването на фразеологичния фонд на българския език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 164-171.
Росiйський вплив на формування болгарських фразеологiзмiв публiцистичних творах Д. Благоева. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 31. Львів, 1985, с. 88-93.
По някои проблеми на българската лексикография. – В: Лексикографски проблеми на превода. София, Съюз на преводачите в България, 1986, с. 30-32.
Терминологични, правописни речници и правоговорен речник. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 131-134.
Книжовно и народно в лексикалната съчетаемост на „История славянобългарска” – Български език, 1985, № 4, с. 386-372.
Состав и особенности функционирования фразеологических единиц в публицистических произведениях Д. Благоева. Диссерт. Киев, 1984. 308 с.
Ономастични фразеологични единици. Начини на образуване: семантични, стилистични, фонетични извори за образуване. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, № 2, с. 33-51.
Аспекти на географската терминология във френския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 116-120.
За някои руски термини-словосъчетания в космонавтиката и техните еквиваленти във френския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 11-14.
Някои модели за образуване на термини – отглаголни съществителни във френски и български език (опит за съпоставително изследване). – В: Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, с. 229-233.
Някои модели на научно-техническо терминообразуване. (Френско-български съпоставителен преглед). – В: Теория и практика на научен и научно-технически текст. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1986, с. 51-57.
За една неуместна употреба на глагола възстановявам. – Български език, 1989, № 4, с. 377.
Старобългарските синоними и лексикографската практика. – Език и литература, 1973, № 6, с. 17-34.
За словотворчеството на акад. Ал. Теодоров-Балан. – Български език, 1985, № 5, с. 460-466.
Към семантиката на един тип умалителни съществителни в българския език. – Български език, 1976, № 1-2, с. 120-122.
Лексикографските трудове на Иван Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 59-65.
Речниците на Иван Богоров. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 146-149.
Специална лексика за постигане на колорит в романа „Антихрист” от Емилиян Станев. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 51-54.
Към характеристиката на един тип глаголно-именни съчетания – преход между свободните съчетания и фразеологизмите. (Върху български и руски езиков материал.). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 187-188.
Интерференция и заимствование в системе марксистко-ленинской терминологии славянских языках. – Болгарская русистика, 1981, № 3, с. 51-57.
Научные предпосылки и главные направления исследования политэкономической терминологии болгарского языка в сопоставлении с русской и немецкой. – В: Историко-филологически изследвания. Велико Търново, ВУ „Кирил и Методий”, 1983, с. 239-249.
Некоторые аспекты исследования болгарской политэкономической терминологии. – В: Славянская филология. Т. 5. Ленинград, 1986, с. 3-20.
Типология общественно-политической терминологии русского, болгарского и украинского языков. – Болгарская русистика, 1989, № 4, с. 59-67.
Към семантичната характеристика на глаголите с корен прилагателно за цвят в българския език и превода им на немски. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 234-252.
Български възрожденски имена на химически елементи. – Химия и индустрия, 1976, № 6, с. 274-276.
Етимологични дублети в българския език. София, „Народна просвета”, 1987. 174 с.
Етимологични дублети от германско потекло в български език. – В: Юбилейна научна сесия, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, с. 89-96.
За немското потекло на някои френски думи в българския език. – Филология, 1984, № 14-15, с. 13-28.
Имена на лица от инициални съкращения в български език. – Български език, 1974, № 4, с. 353-356.
Интернационални съществителни със суфикс -ция и техните еквиваленти в немския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 20-29.
Неадекватни немски заемки в румънския и българския език. – Филология, 1983, № 12-13, с. 39-45.
Немски абревиатури в българския език. – Български език, 1981, № 1, с. 63-65.
Немски, нидерландски и скандинавски заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 181-189.
По въпроса за етимологичната дублетност в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 31-37.
Структурни и семантични проблеми при заемките от немски език в синхронен аспект. – Филология, 1979, № 4, с. 33-42.
Структурни и семантични проблеми при заемките от немски език в синхронен аспект. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 216-226.
Субстантивирани латински глаголни форми. – Чуждоезиково обучение, 1988, № 5, с. 49-51.
Явлението хетеросемия. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4, с. 30-35.
Лексикални заемки от френски език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 206-215.
Лексико-семантичен анализ на френските думи в български език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXX, 1977, № 3, с. 105-140.
Омоними, омографи, омофони. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 39-60.
За чуждите думи в два вестника. – Български език, 1975, № 2, с. 93-99
Езикът на политиката. (Социологическо есе). – Социологически проблеми, 1989, № 6, с. 74-77.
Някои наблюдения върху употребата на стилистични средства в научната литература. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 255-261.
Пътища за попълване на речника. – Отечествен фронт, № 10751, 18.І.1980.
Семантични класове на конкретните съществителни имена в българския книжовен език. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 93-130.
Категорията род и названията за лица от мъжки и женски пол (съпоставително изследване върху материал от английски и български език). – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 114-162.
Език и стил на Христо Ботев. София, „Народна просвета”, 1980. 103 с.
За единната същност на първичната и вторичната номинация. – Език и литература, 1988, № 3, с. 50-59.
За значенията на глаголите представям и представлявам, съставям и съставлявам. – Български език, 1974, № 6, с. 565-566.
За смисловото съотношение на глаголите заслужавам и заслужа. – Български език, 1980, № 5, с. 425-427.
За типологизацията на вторичната номинация при съществителните имена. – Списание на БАН, 1988, № 1, с. 44-51.
За употребата на думите число и цифра. – Български език, 1975, № 6, с. 565.
Иван Вазов – строител на българската лексика. София, „Народна просвета”, 1985. 103 с.
Има ли място глаголът впечатлявам в българския език. – Български език, 1971, № 4, с. 363-367.
Исследование слоообразования некоторых славянских глаголов с учетом способа глагольного действия. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1987, с. 178-183.
Исторически устойчивото в българската лексика. – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 1. Исторически развой на българския език. София, БАН, 1983, с. 434-444.
Качественост и относителност при сложните прилагателни. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXIV, 1985, № 1, с. 240-245.
Към въпроса за изследването на лексикалната многозначност. – Списание на БАН, 1986, № 3, с. 51-56.
Към въпроса за лексикалното и словообразувателното значение на сложната дума. – Slavia, 1980, № 1-2, s. 15-18.
Към въпроса за цялостното описание на българската лексика. – Български език, 1986, № 5, с. 399-408.
Към постиженията и перспективите на съвременните български тълковни речници. – Български език, 1976, № 5, с. 365-371.
Лексикални и семантични паралели между български и полски глаголи за зрително възприятие. – In: Kategorije werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 99-105.
Лексикални синоними в белетристиката на Иван Вазов. Дисерт. София, 1973. 444 с.
Лексикалните синоними в художествения стил. София, „Народна просвета”, 1989. 128 с.
Лексиката като система. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 5-8.
Лексико-граматични и лексикографски проблеми на някои адвербиални предложни словосъчетания. – В: Въпроси на съвременната българската лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 47-58.
Лексикографски проблеми, свързани с производните глаголи. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 81-87.
Лексико-семантичните дублети – отзвук на обществения живот през ХІХ в. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 61-67.
Народният поет Иван Вазов и българската народна реч. – В: Българските народни говори. София, „Народна просвета”, 1986, с. 104-108.
Народно и книжовно изразно богатство в лексикалната синонимика на Иван Вазов. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 29-58.
Насоки и резултати на семантичното обновяване в съвременната българска лексика. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 296-304 с.
Начинът на действие и словообразувателното систематизиране на славянския глагол. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1988, с. 5-16.
Някои постижения и перспективи на съвременната българска лексикография. – Български език, 1976, № 5, с. 365-371.
Някои семантични особености на термините с оглед на връзките им с общонародния език. – Български език, 1977, № 4, с. 292-296.
Някои случаи на редовна метонимия при съществителните в славянските езици като проява на лексикалната системност (върху материал от български, руски, украински и чешки език). – В: Славянска филология, Т. 15. София, БАН, 1978, с. 267-277.
Някои смислови връзки на думите като фактор за езиково богатство и колорит. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 19-31.
Някои функционалностилистични прояви и особености на субстантивираните прилагателни. – Български език, 1972, № 1-2, с. 22-26.
Общонародно и индивидуално в речника на Иван Вазов. – В: Иван Вазов. Сборник по случай 125-годишнината от рождението на писателя. Пловдив, „Христо Г. Данов”, 1976, с. 193-205.
Перспективи за изследване и описване на българската лексика. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 15-23.
По въпроса за изследването на лексикалната многозначност. – Списание на БАН, 1986, № 3, с. 51-56.
Проблеми на синонимията като езиково явление. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 93-107.
Проблеми на терминологията и отразяването ѝ в тълковен речник. – Български език, 1973, № 6, с. 527-537.
Проблеми на терминообразуването през Възраждането като част от проблемите на книжовноезиковото строителство (Върху материал от медицинска и анатомическа терминология). – Български език, 1980, № 1, с. 50-54.
Проява на енантиосемия при означаване на количествените категории от съществителните имена. – Български език, 1981, № 2, с. 150-154.
Развиване на семантиката на съществителни и прилагателни в български и руски език по метонимичен път. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 87-101.
Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език. София, БАН, 1980. 168 с.
Семантични проблеми на относителните прилагателни при лексикографската им разработка. – Български език, 1975, № 4, с. 273-281.
Синонимиката в белетристиката на Иван Вазов – отражение на взаимоотношенията в лексикално-семантичната система на книжовния език и на лексикалното строителство през 80-те – 90-те години на ХІХ век. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 131-178.
Системност на вторичната номинация при съществителните имена. Дисерт. София, 1987. 379 с.
Словообразувателни и семантични тенденции при относителните прилагателни в съвременния български книжовен език. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 437-444.
Специални едноезични речници. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 143-145.
Английските заемки в българската морска терминология след Втората световна война и тяхната семантична конфигурация. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 170-179.
Българо-английски езикови контакти в морско-търговската комуникация. Дисерт. София, 1987. 245 с.
За билингвизма и интерференцията в морско-търговската комуникация. – Съпоставително езикознание, 1981, № 6, с. 17-24.
Чуждите думи – приятел или враг? – Български език и литература, 1975, № 2, с.61-63.
Основания на езиковата нормализация при някои относителни прилагателни от съществителни, завършващи на -ия. – Български език, 1976, № 4, с. 340-343.
Словообразувателна активност на социоикономически и политически термини-съществителни с латинска и гръцка етимология в английския език и техните български еквиваленти. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 18-26.
Италианско-българските речници. – Език и литература, 1981, № 3, с. 102-106.
Българо-романски езикови връзки. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 153-160.
Ибероромански лексикални елементи в българския език. – Български език, 1979, № 2, с. 140-144.
Испански и португалски лексикални елементи в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 250-255.
Италиански лексикални елементи в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 239-249.
Относно проникването на романските езикови елементи в българския език. – Български език, 1981, № 5, с. 457-458.
Префиксално-суфиксални форманти с компонент о-, об- за образуване на глаголи в съвременния български език. – Език и литература, 1989, № 3, с. 98-101.
Глаголната многозначност в цикъла Песента на колелетата от Й. Йовков. – В: Студентски изследвания Т. 1. Велико Търново, 1972, с. 79-97.
Семантическое переоформление русизмов в болгарском языке. Дисерт. Москва, 1971. 289 с.
К вопросу о болгарско-чувашских лексических соответствиях. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, БАН, 1989, с. 267-273.
За типовете определения на термините в корабостроителните стандарти. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 220-225.
За типовете определения на термините в корабостроителните стандарти. – Изв. Друж. филол. бьлг., 1987, № 2, с. 94-102.
Българските корабостроителни термини и техните еквиваленти в руския, английския, немския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 3, с. 28-34.
Диалектни елементи в езика на Петко Ю. Тодоров (100 години от рождението на писателя). – Български език, 1979, № 6, с. 483-490.
Местоименията като лексикографски проблем. Лични местоимения. Показателни местоимения. – Език и литература, 1978, № 4, с. 113-119.
Местоименията като лексикографски проблем. Притежателни местоимения. Въпросителни местоимения. – Език и литература, 1979, № 2, с. 107-112.
Семантико-синтактична характеристика на показателното местоимение такъв. – Език и литература, 1977, № 6, с. 74-77.
Синтактико-семантична характеристика на съюза та. – Език и литература, 1978, № 2, с. 81-84.
Спомагателният глагол съм в български език и неговите съответствия в испански език. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 32-44.
Структурна и синтактико-семантична характеристика на показателното местоименно наречие така. – Български език, 1981, № 3, с. 199-206.
Интернационалната лексика и чуждоезиковото обучение (формално сходни думи в българския, английския, френския и испанския език). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 31-38.
За българо-словенския речник към сборника на братя Миладинови от Щефан Коцианчич. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 314-326.
Субстантивирани прилагателни имена и причастия в математиката и радиоелектрониката. – Български език, 1989, № 1, с. 74-77.
Личните местоимения в английски и български според признака на субективната оценка и общесвените отношения. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 180-190.
Френските заемки в списанието Il caffe – Кафенето. Т. 1-2. Дисерт. София, 1978. 347 с.
Видове лексикални отношения между еднокоренни думи в славянските езици. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 31-35.
Лексикалното значение в преводните речници. – Език и литература, 1977, № 4, с. 72-75.
Названия продуктов питания в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 52-56.
Однокоренная лексика болгарского и беларусского языков. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 70-74.
ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ.София, „Наука и изкуство”, 1979. 392 с.
Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 4. София, „Български писател”, 1971. 172 с.
Видове числителни в съвременния български език. Дисерт. София, 1976. 172 с.
За превода на българските умалителни имена на френски език. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с. 87-110.
За думите и тяхното лексикално, граматично и стилистично значение. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 15-17.
За значенията на глагола благодаря и тяхното отразяване в тълковен речник. – Български език, 1975, № 5, с. 424-425.
За семантиката и лексикографското представяне на някои особени категории думи. – Български език, 1976, № 5, с. 403-406.
За формата и значението на някои заемки в българския език. – Български език, 1977, № 3, с. 226-227.
Значение и лексикографско представяне на някои категории префигирани глаголи. – Български език, 1988, № 1, с. 54-59.
Речник на личните и фамилните имена у българите от Стефан Илчев. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 137-140.
„Свое” и „чуждо” в речниковия състав на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 78-81.
Функционално-семантични особености на местоименията и местоименните наречия, образувани с частицата еди-. – Български език, 1980, № 5, с. 428-432.
Български език. Учебник за институтите за начални учители. София, „Народна просвета”, 1980. 483 с.
Език и стил на драмата Майстори от Рачо Стоянов. – Език и литература, 1984, № 1, с. 83-94.
Езикът на Петко Славейков – лексика и фразеология. София, „Народна просвета”, 1983. 101 с.
За езиковите заемки и влияния. – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 149-158.
За отглаголните съществителни на -ние. – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 99-117.
Словесно-художественото майсторство на Гео Милев в поемата Септември. – Език и литература, 1980, № 5, с. 47-64.
Словесно-художественото майсторство на П. К. Яворов в Градушка. – Български език и литература, 1974, № 6, с. 12-16.
Съдбата на турските думи в българския език. – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 128-135.
Съществителните на -тел и прилагателните на -ителен, -ателен (-ятелен). – В: Попов, Константин. Из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1985, с. 118-127.
Чистотата на българския език. – Лекционна пропаганда, 1980, № 10, с. 66-72.
Езиково-стилни и синтактични особености на повестта Немили-недраги от Иван Вазов. – Език и литература, 1979, № 6, с. 86-91.
За лексико-семантичното стилистично изследване на езика на художественото произведение (върху материал от Диви разкази от Н. Хайтов). – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 179-202.
Западноевропейски заемки в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 89-91.
Стилистично разчленение на речниковия състав от функционално-експресивно гледище. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 21-23.
Видове архаизми в българския книжовен език и някои техни особености. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 70-84.
Вторични значения на предлога о в българския, сърбохърватския и словенския език. – Български език, 1971, № 2, с. 172-184.
Жаргонна лексика. – Попова, Венче. В: Стилистични функции на някои категории думи в художествената литература. София, „Народна просвета”, 1979, с. 57-74.
Жаргонът и някои негови функции в езика на художествената литература. – Септември, 1977, № 7, с. 233-235.
За разговорната реч и нейната норма. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 61-67.
Синонимите. – В: Въпроси на езиковата стилистика. София, „Народна просвета”, 1975, с. 71-108.
Стилистична функция на някои категории думи в художествената литература. София, „Народна просвета”, 1979. 98 с.
Актуални проблеми на българската терминология. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 290-296.
Глаголи с две едновременно реализиращи се зъдължителни валентности в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1976, № 1, с. 31-42.
Глаголи с едновременно реализиращи се задължителни валентности в съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 118-146.
Езикова мотивираност на термините. – Български език, 1982, № 3, с. 209-217.
За езиковата форма на една група термини. – Български език, 1980, № 5 с. 438-440.
За мястото на термините словосъчетания в лексикалната система на езика. – Български език, 1981, № 5, с. 446-448.
За мястото на термините словосъчетания в лексикалната система на езика. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 152-162.
За някои актуални проблеми на българското терминообразуване. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 170-178.
Значението и формата на термина в тяхното съотношение. – Български език, 1984, № 2, с. 120-128.
И пак за чуждиците. – Учителско дело, № 10, 7.ІІІ.1984, с. 3.
Към въпроса за взаимоотношението между терминологичната и общоупотребимата книжовна лексика. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 42-48.
Лексикосемантични особености на терминологичната номинация. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 26-32.
Лингвистичната терминология в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Български език, 1981, № 4, с. 353-358.
Метафората като средство за номинация (с оглед на терминологичната номинация). – Български език, 1986, № 1, с. 22-31.
Лексикалното богатство на българските говори. София, „Народна просвета”, 1982. 85 с.
Метонимията като средство за номинация (по материали от българската терминология). – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 94-101.
Некоторые лингвистические основания терминологизации в болгарском языке. – Slavia, 1982, № 1, s. 7-14.
Номинацията в българската терминология. Дисерт. София, 1985. 525 с.
Някои бележки за валентността на глаголите със значение ‘получавам информация’ в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 3, с. 66-75.
Опит за лингвистична характеристика на терминологична микросистема. – Български език, 1980, № 2, с. 130-141.
Параметри на терминологичната номинация. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 136-146.
По въпроса за семасиологичната правилност на термина. – Български език, 1986, № 3, с. 227-233.
По някои въпроси на вторичната терминологична номинация. – Език и литература, 1988, № 3, с. 60-65.
Принципи на терминообразуването. – Български език, 1987, № 1-2, с. 141-146.
Против и за термините-синоними. – Български език, 1982, № 4, с. 360-362.
Лексикографска интерпретация на думите със сложна семантична структура. – Език и литература, 1987, № 1, с. 99-104.
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните в съвременния български книжовен език (върху материал от прилагателните за пространствен размер и за цвят). София, БАН, 1987. 152 с. – Български език, 1988, № 4, с. 367-369.
Система и системност в терминологията. – Български език, 1989, № 3, с. 210-216.
Теоретични основи за валентен речник на глаголите в българския език. – Български език, 1979, № 3, с. 191-200.
Термини-словосъчетания (из областта на товароподемните и подемно-транспортните машини). София, БАН, 1985. 207 с.
Терминосъздаването като израз на определена езикова политика. – Български език, 1986, № 2, с. 164-170.
Предаване на френски език на думи от публицистиката на Христо Ботев, обозначаващи реалии от обществения живот и материалния бит. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 169-177.
Лексико-семантические расхождения между русским и болгарским языками в области некоторых общих заимствований как условие появления интерференции. – В: Лингвистические основы и методические проблемы интерференции при изучении русского языка славянами. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 293-296.
Сопоставление некоторых общих для русского и болгарского языков неологизмов – дериватов от греческих и латинских корней. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 89-99.
О сравнительном изучении русской и болгарской фразеологии. – В: Вопросы филологии. Вып. 6. Ленинград, 1977, с. 3-8.
Административният стил на българския книжовен език през Възраждането и руското влияние като фактор при неговото обособяване. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 47-63.
Българската лексикология. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 13-21.
Езикова култура и естетическо възпитание. – Език и литература, 1979, № 1, с. 41-46.
Към лексикалната характеристика на първия възрожденски превод на наказателния закон. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 156-161.
Наблюдения върху лексиката на Записки по българските въстания. – Тр. ВТУ, ХІІ (за 1974-1975), 1977, кн. 2, с. 147-194.
Лексиката в Устав на Българския централен революционен комитет. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 48-60.
Проблеми на българската книжовноезикова лексика през третата четвърт на XIX век. – Език и литература, 1986, № 1, с. 1-12.
Руското езиково и културно влияние като фактор в изграждането на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1978, № 1, с. 31-39.
Чуждите лексикални средства в съвременния книжовен език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 117-129.
Семантическая характеристика четырех прилагательных большой степени признака в современном русском литературном языке и их болгарских параллелей. – Тр. ВТУ, ХХ, 1987, кн. 2,с. 137-164.
Болгарская лексема никак в русском семантическом параллелизме и переводе. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 107-116.
За някои различия между книжовната и диалектната лексика. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 280-285.
За семантичната структура на глагола говоря в съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 103-109.
Някои проблеми на българската диалектна лексикология. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 271-278.
Семантична структура на десубстантивните глаголи в българския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 1, с. 18-23.
Структурно-семантична характеристика на глаголите, образувани от съществителни имена (по материали от български и полски език). – Бюлетин, 1976, № 2, с. 170-180.
Тенденции в развоя на лексикалната система на българския книжовен език. – Език и литература, 1984, № 6, с. 45-49.
Глаголната лексика в Записки по българските въстания от Захари Стоянов. Дисерт. Велико Търново, 1979. 322 с.
Глаголната лексика в обрисовката на персонажа в Записки по българските въстания. – Български език и литература, 1980, № 6, с. 24-32.
Група префигирани глаголи в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1975, № 6, с. 23-29.
Моносемантичните глаголи в Записки по българските въстания. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 43-51.
Някои особености при употребата на фразеологизмите в Записките на З. Стоянов. – Български език и литература, 1975, № 5, с. 3-11.
Отрицателните фразеологизми в съвременния български език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 143-153.
Полските глаголи за движение с представки od-, wy-, po- и техните български съответствия. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 149-169.
Полско-български фразеологизми с компоненти – соматизми. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 178-183.
Езикът и стилът на Вапцаровата ранна поезия. – Български език, 1975, № 3, с. 209-215.
Некоторые проблемы лингвистической вероятности и валентности (на материале болгарских имен существительных). Диссерт. Москва, 1980.
Распределение слов по лексико-грамматическим разрядам в современном болгарском языке. – В: Сборник научных трудов Ташкентского университета. Вопросы русского и общего языкознания. Ташкент, 1978, с. 132-146.
Отглаголни съществителни за действие от глаголи за звучене. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 155-169.
Переносные значения некоторых глаголов звучания в болгарском и русском языках. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 62-68.
Съпоставителна характеристика на фразеологичните единици в българския и испанския език. – Български език за чужденци, 1989, № 1, с. 31-39.
Върху някои френски заемки в английски и български език. – Български език, 1977, № 2, с. 115-122.
Бълг. разг. арабия. – Български език, 1981, № 1, с. 52-55.
Етимологията на думата завера. – Език и литература, 1984, № 6, с. 104-107.
За заемките от арабски произход в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 161-167.
За произхода на жаргонната дума кофти. – Български език, 1983, № 2, с. 164-165.
Заемки от арабски произход в българския език. Проблеми на етимологичното проучване. Дисерт. София, 1982. 363 с.
Към праславянското наследство в българската диалектна лексика. – Български език, 1982, № 4, с. 336-339.
Към ранните заемки от арабски произход в славянските езици: няколко редки антропонимически названия – заемки в старобългарски или старогръцки. – Старобългаристика, 1981, № 3, с. 78-84.
Към ранните заемки от арабски произход в славянските езици: бълг. делва. – Език и литература, 1985, № 2, с. 79-83.
О морфологической адаптации османотурецких лексических заимствований в балканских языках. – Балканско езикознание, 1977, № 1-2, с. 93-103.
Ориенталски заемки в български език. Дори (дорим, дури, дору, доро, дор, дур). – Български език, 1975, № 2, 138-143.
Ориенталски заемки в български език. Калевра. – Български език, 1974, № 3, с. 254-257.
Ориенталски заемки в български език. Към етимологията на бекяр(ин). – Български език, 1971, № 5, с. 461-462.
Ориенталски заемки в български език. Към етимологията на дандуркам. – Български език, 1975, № 4, с. 346-349.
Ориенталски заемки в български език. Проблеми на изходните форми при османските заемки вандалък и дингозлия. – Български език, 1972, № 1-2, с. 104-105.
Реликтови праславянски цветоозначения в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. История на българския език. София, БАН, 1987, с. 162-168.
За терминологията в текстилната и шевната промишленост. – Български език, 1977, № 4, с. 327-330.
Фразеология болгарского языка сравнительно с фразеологией македонского языка. – Тр. Самарк. ун-та, 1975, вып. 228. Вопросы фразеологии. № 9, с. 163-170.
Терминологическая лексика в лингвострановедении. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХ, 1982, № 5, с. 261-270.
Лексика горного релефа в болгарском языке. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 343-348.
Да вывучэння беларуских и балгарских фразеалагизмау. – В: Беларуская мова. Вып. 16. Мінск, 1988, с. 121-130.
Параунанне балгарских и беларуских дзеясловау уяуляння. – В: Беларуская лiнгвистыка. Вып. 34. Мінск, 1988, с. 9-13.
Езикова бариера – чуждиците и обществената намеса в развитието на езика. – Български журналист, 1975, № 9, с. 41-43.
Лексикални бележки върху послесловието на Паисиевата история. – Език и литература, 1972, № 6, с. 79-80.
Случай на преосмисляне на български. – Български език, 1971, № 5, с. 455-456.
За влиянието на руския език върху Алеко Константинов. – Български език, 1975, № 2, с. 135-138.
Същност и особености на лексикалната художествена номинация в романите на Димитър Димов и Георги Караславов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1989. 311 с.
„Езикова бариера” – чуждиците и обществената намеса в развитието на езика. – Български журналист, 1975, № 9, с. 41-43.
Към проблемата за гръцките заемки в българския език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 271-279.
Старые балканские заимствования в болгарском языке (названия частей тела). – Балканско езикознание, 1982, № 1, с. 7-8.
Адективни съчетания в съвременния български книжовен език. Ч. I-II. – Тр. ВТУ, VІІ (за 1969-1970), 1970, кн. 1, с. 161-234; VІІІ (за 1970-1971), 1973, кн. 1, с. 71-129.
Бележки за езика на Димитър Миладинов (По случай 170 години от рождението му). – Български език, 1980, № 3, с. 209-211.
Езикът на Бероновия Рибен буквар в светлината на тогавашната говорна и езикова практика. – Списание на БАН, 1974, № 1, с. 38-62.
Езикът на Васил Левски в светлината на тогавашната книжовноезикова практика. – Език и литература, 1977, № 4, с. 29-34.
Езикът на Емилиян Станев в Легенда за Сибин, преславския княз. – Родна реч, 1971, № 6, с. 44-45.
Езикът на Симеон Радев в Строители на съвременна България. – Език и литература, 1979, № 5, с. 45-50.
За възникването, езика и стила на Автобиографията на Софроний Врачански. – Език и литература, 1971, № 3, с. 64-67.
За някои особености в публицистичния език на Стефан Стамболов. – Език и литература, 1985, № 3, с. 79-88.
За отношението между полисемия и понятие. – Научен живот, 1973, № 3, с. 10-13.
Иван Вазов и някои въпроси на българския книжовен език (По случай 60 години от смъртта му). – Български език, 1981, № 6, с. 487-495.
Към въпроса за лексикалната паронимия в съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 108-116.
Към въпроса за произхода на някои фразеологизми в българския език. – Български език, 1988, № 1, с. 48-50.
Някои наблюдения върху езика на Рибния буквар от Петър Берон. – Български език, 1971, № 5, с. 420-426.
Някои съображения за произхода на зъб не обелвам / обеля. – Език и литература, 1987, № 1, с. 110-111.
Някои съображения за произхода на зъб не обелвам / обеля. – Български език, 1987, № 5, с. 388-389.
Обобщаващо изследване. Рец. за: Ничева, Кети. Българска фразеология. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1982. 210 с. – Език и литература, 1984, № 5, с. 131-133.
Пароними в речника на съвременния български език. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 61-69.
Речниковото богатство на българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1980. 106 с.
Русские слова в болгарском языке. – Русская речь, 1976, № 3, с. 121-125.
Съществителни имена със суфикс -уша и -ушка в съвременния български книжовен език. – Rocznik Slawistyczny, XXXII, 1971, s. 61-66.
Търновската конституция и изграждането на административния стил в българския книжовен език. – Български език, 1979, № 4, с. 288-293.
Към въпроса за количествено-семантичната характеристика на лексиката в съвременния български книжовен език. – Български език, 1972, № 3, с. 224-229.
Пароними в българския език. София, „Народна просвета”, 1984. 95 с.
Термини за брачно родство в българския език. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 179-187.
Турецкие заимствования в болгарских письменных памятниках ХVІІІ века. – Советская тюркология, 1973, № 2, с. 60-70.
О некоторых типологических наблюдениях над номина агентис по професии в русском, болгарском и чешском языках. – В: Проблемы лексикологии и словообразования русского языка. Москва, 1982, с. 128-137.
Семантическая структура агентивных имен существительных в русском, украинском, болгарском и чешском языках. – В: Семантика слова в языке и в художественном тексте. Харьков, 1988, с. 24-31.
За употребата на някои въпросителни частици в сърбохърватския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 1, с. 25-30.
Научната информация и нейната терминология. – В: Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. 2. София, 1972, с. 531-539.
Възможности за характеристика на лица в българския език. – Език и литература, 1988, № 3, с. 84-94.
Към въпроса за фразеосхемите в български език. – Изв. Друж. филол. бълг., І, 1986, с. 258-273.
За семантичната структура на модално-пасивните прилагателни в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 196-206.
Грамматическая форма подачи фразеологических единиц в болгарско-русских словарях (на материале словарей С. Б. Бернштейна и С. Чукалова). – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1978, № 3, с. 61-65.
Лексикографическая разработка фразеологии в двуязычных болгарско-русских словарях (на материале словарей С. Б. Бернштейна и С. Чукалова). Диссерт. Баку, 1979. 189 с.
О глагольных фразеологических единицах болгарского языка, лексических соответствующих фразеологическим единицам русского языка. – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1977, № 2, с. 116-120.
Проблема сопоставительного изучения близкородственных языков. (К истории развития русско-болгарской и болгарско-русской лексикографии). – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1978, № 2, с. 100-105.
Грамматические свойства глагольных фразеологических единиц в болгарском и русском языках. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 209-215.
Язык протоболгар. – Софийски новости, № 6, 07.02.1979, с. 5.
Влияние на руски език върху българския книжовен език от Освобождението ни до Октомврийската революция. – Родопски устрем, № 141, 25.ХІ.1976.
Проникване на руски думи в българския литературен език през периода 1850-1878 г. – Родопски устрем, № 130, 4.ХІ.1975.
Особенности арабских лексических заимствований в болгарском языке. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, pp. 74-75.
Към характеристиката на един тип семи в значението на думите в българския и немския език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1983, с. 47-54.
К описанию лексики и символики святочно-новогодней обрядности болгар (Рождественские обрядовые хлебы). – Советское славяноведение, 1984, № 1, с. 83-93.
За първоначалното значение на идиома не обелвам зъб. – Български език, 1984, № 4, с. 365-366.
Няколко набедени тракийски думи в българския език. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 3-12.
Прилагателни имена с наставки -ив, -лив, -чив в белоруския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 70-80.
Сeмaнтичнo дифeрeнцирaни двoйни фoрми пpилaгaтeлни с нaстaвкa -ин в български език. – Rocznik Slawistyczny, XXXVI, 1975, № 1, s. 41-46.
Проблеми на заемането на термини от друг език в лозарската терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХХІІ, 1987, № 1, с. 133-138.
Опит за идеогеничен анализ на лексемите вземам – давам. – Български език, 1972, № 4, с. 347-351.
Заменими ли са тези чуждици? – Родопи, 1974, № 5, с. 38-39.
Езикът на прабългарите. – Работническо дело, № 29, 29.І.1979.
Значение, функции и употреба на румънски лексикални елементи в драматичното творчество на Добри Войников. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХVІ, 1978, № 5, с. 87-108.
Кокиче. Още една новооткрита прабългарска дума в езика ни. – Шуменска заря, № 112, 25.09.1979.
Кокиче. Още една прабългарска дума в езика ни. – Български език, 1981, № 2, с. 133-136.
Към въпроса за румънската лексика в българския книжовен език преди Освобождението. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 287-294.
Новооткрити прабългарски думи в езика ни. – Български език, 1984, № 5, с. 431-434.
Прабългарите и техният език. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. София, БАН, 1981, с. 30-37.
Прабългарската съставка на българския език. – Български език, 1979, № 5, с. 411-417.
Прабългарската съставка на нашия език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 130-137.
Приносът на румънския език за формирането на българската възрожденска лексика. – Analele Univers. din Bucureşti, XXVIII, 1979, № 2, рр. 78-82.
Произход и значение на името българи. – Народна младеж, № 84, 27.ІV.1980.
Неславянска лексика с начално а в българския език. – Български език, 1979, № 4, с. 331-337.
Закостенели именни падежни форми, функциониращи като наречия, в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 3, с. 33-39.
Полско-български лексикални успоредици. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 89-97.
Общоезиковите понятия и научната терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХ, 1971, с. 545-551.
За значението на Иван Вазов за историята на българския книжовен език. – Български език, 1971, № 6, с. 503-507.
К вопросу о семантической адекватности научно-технического перевода. – В: Семантика текста и проблемы перевода. Москва, 1984, с. 130-136.
К вопросу об интернационализации лексики современных славянских литературных языков. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 218-226.
Наблюдения над междуезиковата омонимия в руския и в българския език. – Език и литература, 1972, № 6, с. 73-79.
Личные существительные болгарского языка на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1984, № 6, с. 5-9.
Опыт создания идеографического указателя по болгарской фразеологии. – Вестник ЛГУ, 1984, вып. 3, № 14, с. 113-115.
Рец. за: Ничева, Кети. Българска фразеология. София, 1982. 210 с. – Советское славяноведение, 1984, № 6, с. 101-103.
Семантические поля в болгарской фразеологии. Диссерт. Ленинград, 1984.
Семантика безличных глаголов со значением явления природы в славянских языках. – В: Вопросы семантики. Калининград, 1982, с. 135-142.
Про дiєслiвну енантиосемiю в росiйськiй та болгарськiй мовах. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львів, 1980, с. 90-97.
Наблюдения над словообразовательной энантиосемией в русском и болгарском языке. – В: Вопросы словообразования в индоевропейских языках. Томск, 1979, с. 55-64.
Общие предпосылки семантических расхождений изоморфических фразеологических интернационализмов. – В: Теоретические аспекты деривации. Пермь, 1982, с. 72-79.
СОПОСТАВИТЕЛЬНОЕ ОПИСАНИЕ РУССКОЙ И БОЛГАРСКОЙ ЛЕКСИКИ (МАТЕРИАЛЫ ПО ФОРМАЛЬНОМУ СОПОСТАВЛЕНИЮ). София, МНП, 1984. 168 с.
Характер и основни черти на синонимния речник на съвременния български книжовен език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 199-204.
За някои думи и фразеологизми с еднакъв произход. – Български език, 1973, № 6, с. 573-575.
Към семантичния и функционален развой на предлога у в българския език. – Български език, 1974, № 6, с. 545-549.
Отклонение от семантичния паралелизъм между предлози и представки в съвременното им пространствено значение. – Български език, 1976, № 1-2, с. 117-120.
Пътища за създаване на фразеологични варианти. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 133-145.
Ролята на диалектната лексика като фразеологичен компонент в българския език. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 481-484.
Семантика на многозначната фразеологична единица. – Slavica Slovaca, 1980, № 1, s. 44-51.
Семантична характеристика на фразеологичната единица. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 333-348.
Семантични и функционални черти в предложната система на славянските езици и тяхното лексикографско представяне (разгледани в съпоставителен план с особен оглед към съвременния български език). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 53-64.
Семантични отношения при многозначната фразеологична единица. – Език и литература, 1979, № 6, с. 44-53.
Семантични съпоставки между предложната и префиксалната система на славянските езици. – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 195-206.
Създаване на фразеологизми по словообразувателен път (чрез префиксация на глаголния компонент). – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1973, с.195-210.
Речникови и фразеологични особености на Вазовите исторически драми. – Български език, 1971, № 6, с. 508-514.
Към проблема за определението на пословиците. – Език и литература, 1989, № 6, с. 106-113.
Смехът в българските пословици. – Език и литература, 1988, № 6, с. 87-93.
Лексико-фразеологические особенности русской разговорной речи в сопоставлении с болгарской. Диссерт. Москва, 1978. 286 с.
Русская разговорная речь в сопоставлении с болгарской. София, „Народна просвета”, 1988. 183 с.
Психолингвистични аспекти на моделиране на лексикалното значение. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 55-66.
Семантична сатиация (насищане) и функциониране на лексикалното значение. – Български език, 1985, № 2, с. 171-176.
Сравненията в творчеството на Чудомир. – Език и литература, 1986, № 1, с. 64-75.
Фразеологизмите в творчеството на Чудомир. – Език и литература, 1987, № 6, с. 91-100.
Паронимите в профилираната лексика. – Науч. тр. ВИИ, 1985, № 4, с. 69-87.
Паронимите в профилирания текст: (На базата на икономическата лексика). – Науч. тр. ВИИ, ІІ, 1986 (за 1985), с. 167-187.
За смисловата структура на глагола съм. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 181-193.
За функционалните стилове в съвременния български книжовен език. – Български език, 1987, № 1-2, с. 146-149.
Към въпроса за абревиатурите в съвременния български език. – Български език, 1971, № 6, с. 549-551.
Към въпроса за възникването и формирането на публицистичния стил в съвременния български език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1988, с. 51-54.
Към въпроса за семантиката на глаголи за състояние в съвременния български език. – В: Филологически студии. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 203-246.
Към функционалната характеристика на публицистичния стил. – Език и литература, 1987, № 4, с. 22-31.
Към характеристиката на сравненията фразеологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 181-188.
Партийният публицистичен стил в съвременния български книжовен език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 111-117.
Публицистичният стил в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1988. 95 с.
Стилистична функция на глаголите в разказа Ветрената мелница от Елин Пелин. – Език и литература, 1978, № 1, с. 28-34.
О тождестве единиц синтаксического и лексического уровней языка (на материале славянских языков). – В: Исследования по славянскому языкознанию. Сборник в честь шестидесятилетия профессора С. Б. Бернштейна. Москва, „Наука”, 1971, с. 242-250.
За семантиката на някои думи за цвят в български и английски език. – Чуждоезиково обучение, 1987, № 2, с. 2-12.
Структурно-семантични особености на някои технически термини от типа N-N-N в английски език и техните български съответствия. – В: Теория и практика на научен и научно-технически текст. София, 1986, с. 57-63.
За българската военно-техническа терминология. – Военна техника, 1971, №1, с. 40.
Стилистичният анализ на публицистичния текст. – Съвременна журналистика, 1989, № 3, с. 38-45.
За някои видове терминологични фразеологизми във френския език и функционалните им съответствия в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 8-17.
Количественно-качественный состав и функционирование фразеологических терминологизмов в научном тексте (французско-немецко-болгарские параллели). – В: Национальная конференция с международным участием по наукометрии и лингвистике научного текста. Варна, 1983, с. 62-63.
Абстрактните съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. Словообразователен и лексико-семантичен анализ. Дисерт. Велико Търново, 1979. 387 с.
Абстрактните съществителни имена с наставката -изъм в лексиката на българския книжовен език. – Тр. ВТУ, Х, 1973, кн. 2, с. 341-368.
Из историята на съществителните имена със суфикс -изъм в българския език прев Възраждането. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 173-197.
Към характеристиката на абстрактната лексика в българския книжовен език през втората четвърт на ХІХ в. (Абстрактни съществителни имена). – Тр. ВТУ, ХІV, 1979, кн. 2, с. 173-198.
Статистически анализ на абстрактните съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – Български език, 1977, № 4, с. 310-317.
Статистически анализ на производните и заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – Език и литература, 1979, № 1, с. 103-107.
Фактори за развитието на абстрактните съществителни имена през първата половина на ХІХ в. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с. 23-50.
За единство при изучаване на граматичните и лексикалните особености на прилагателните имена от една семантична група. – Български език и литература, 1981, № 4-5, с. 30-34.
Някои семантични особености при роднинските названия. – Български език, 1972, № 1-2, с. 73-76.
Структурные и просодические характеристики новых сложных слов болгарского и русского языков с компонентами интернационального характера. – Съпоставително езикознание, 1999, № 1, с. 5-11.
Английските заемки в българския компютърен жаргон. – In: International scientific conference „Economics and Society development on the Base of Knowledge”, June 4-5 2009, Stara Zagora. Vol. 2. Stara Zagora, 2009, pp. 68-70. [CD].
Признаци за качество в семантиката на относителните прилагателни имена. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 53-62.
Синонимия на прилагателните имена в разказите на Елин Пелин. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 51-60.
Динамiка словотвору вiдносних прикметникiв у сучаснiй болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 23. Львiв, 1981, с. 102-108.
Розвиток лексико-граматичних властивостей якiсностi вiдносних прикметникiв у сучаснiй болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 20. Львiв, 1979, с. 130-137.
Утворення складних вiдносних прикметникiв у сучаснiй болгарьскiй мови. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 25. Львів, 1982, с. 107-114.
Лексико-фразеологические особенности русской разговорной речи в сопоставлении с болгарской. Диссерт. Москва, 1978. 166 с.
Паронимните глаголи черпам и черпя. – Български език, 1988, № 5, с. 457-458.
Моноколокабилни думи като компоненти на фраземи в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 6, с. 13-24.
Моноколокабилни думи като компоненти на фраземи в българския и чешкия език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXIX, 1989, № 1, с. 120-174.
Глаголы умственной деятельности в болгарском языке. Киев, „Наукова думка”, 1977. 127 с.
Дiалекти як джерело розвитку сучасноï болгарськоï мови. – Мовознавство, 1986, № 5, с. 27-32.
К типологии лексических соответствий болгарского и украинского языков. – Болгарская русистика, 1984, № 6, с. 60-63.
Схiднослов’янська лексика в етимологiчному словнику болгарскоï мови. – Мовознавство, 1973, № 4, с. 11-20.
Към въпроса за значението на думата. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 4-18.
Необоснована защита. Защищавам. – Език и литература, 1984, № 4, с. 89-91.
Някои въпроси във връзка с думата като речникова единица. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 22-38.
Относителни прилагателни с наставки -ен, -ин в съвременния български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІ, 1972, № 1, с. 1-24.
Отношението на нашия народ към религията, отразено във фразеологията на езика ни. – Атеистична трибуна, 1976, № 4, с. 30-37.
Прилагателното име като художествено определение. София, „Народна просвета”, 1974. 112 с.
Сложни съществителни или словосъчетания (Полуслято или разделно писане). – Език и литература, 1986, № 4, с. 82-84.
Съкровищница на българския език. Рец. за: Речник на българския език, Т. 1 (А-Б). София, БАН,1977. 910 с. – Език и литература, 1978, № 5, с. 122-127.
За опозицията ида – ходя в съвременния български език. – Език и литература, 1982. № 4, с. 105-114.
Морфологични особености на политикономическите термини с оглед на преподаването им пред чуждестранните студенти. – Науч. тр. ВИИ, ІІ, 1986, с. 245-261.
Език и стил на романа Железният светилник от Димитър Талев. – Език и литература, 1980, № 6, с. 86-97.
Непреднамерени оказионализми. – Български език, 1984, № 5, с. 451-456.
Компонентен анализ и глаголна префиксация (принос към деривационната типология). – Съпоставително езикознание, 1988, № 1, с. 37-42.
Грамматические средства выражения болгарских и турецких пословиц. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, pp. 123-124.
Некоторые русские заимствования в болгарской лексике (на материале журнала БТА – „Паралели”) – В: Семантический аспект изучения языковых единиц. Ашхабад, 1982, с. 98-110.
Въпроси на типологичното съпоставяне на белоруската и българската лексика. – Съпоставително езикознание, 1980, № 5, с. 4-11.
К типологии белорусского и болгарского лексикона. – Год. СУ. Фак. слав. фил., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 57-61.
Лексическая типология славянских языков. Минск, БГУ им. В. И. Ленина, 1983. 47 с.
Супастаўляльнае (канфрантацыйна-тыпалагiчнае) вывучэнне лексiкi славянскiх моў. – Весн. БДУ, 1983, № 1, с. 10-13.
СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗУЧАВАНЕ НА ЧАСТНИТЕ ЛЕКСИКАЛНИ СИСТЕМИ НА СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ В СИНХРОНИЯ И ДИАХРОНИЯ. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г.София, БАН, 1979. 216 с.
Към въпроса за отглаголните прилагателни имена на -ем, -им. – Български език, 1986, № 1, с. 36-40.
Место составных терминов в системе языка (На материале русской и болгарской терминологии пищевой промышленности). – Науч. тр. ВИХВП, ХХІV, 1977, № 3, с. 377-386.
Русско-болгарские параллели терминов консервной промышленности. – В: Герценовские чтения. Краткое содержание докладов. Филологические науки. Ленинград, 1971, с. 45-47.
Терминология консервной промышленности (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. Ленинград, 1975. 200 с.
О необходимости составления специальных словарей по пищевой промышленности. – Науч. тр. ВИХВП, ХХІV, 1977, № 3, с. 369-375.
За формирането на българската анатомична терминология – терминологична подсистема с обединяващ семантичен признак „двигателен апарат”. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 215-220.
Семантика и съчетателни способности при някои глаголи от езика на математиката. – Български език, 1989, № 4, с. 365-369.
Три български думи от гръцки произход. – Български език, 1972, № 1-2, с. 100-102.
Абревиатурите в съвременната българска публицистика. – Български език, 1985, № 1, с. 50.
Въпросът за лексиката като система в съвременното езикознание. – Български език, 1977, № 1, с. 3-14.
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609.
Наблюдения върху лексиката на съвременната българска публицистика. – Език и литература, 1984, № 1, с. 74-82.
Семантична структура на прилагателните за пространствен размер. – Език и литература, 1976, № 3, с. 27-36.
Семантична характеристика на прилагателните за линеен размер. – Български език, 1972, № 1-2, с. 38-46.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в авторовата реч на българската художествена проза (семантико-статистически анализ). Дисерт. София, 1974. 349 с.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в светлината на статистическия анализ. – Български език, 1974, № 1, с. 11-26.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в авторовата реч на българската художествена проза. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 77-130.
Семантично-функционални особености на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 152 с.
Честотни речници – същност и приложение. – Език и литература, 1989, № 6, с. 66-75.
Опит за семантичен анализ на модалното наречие peut-être в съпоставителен план с български език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, 1983, с. 46-36.
Близкая лексика в плане русского и болгарского языков. – В: Лингвистические основы и методические проблемы интерференции при изучении русского языка славянами. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 288-292.
Методика за съставяне на словника на двуезичен / многоезичен терминологичен речник. – Съпоставително езикознание, 1988, № 2, с. 38-46.
Опит за класификация на по-важните екзоними в славянските езици (български, руски, полски, чешки, сърбохърватски). – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 5-12.
Наука и терминология. София, „Наука и изкуство”, 1985. 187 с.
Анализ на употребата на относителните прилагателни в авторовата реч на художествената проза на български, руски и чешки език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 163-204.
За лексикографското тълкуване на някои глаголи за движение в съвременния български език (лазя, влека / влача). – Български език, 1982, № 2, с. 141-148.
За семантиката на една двойка глаголи в съвременния български език (яхам-яздя в съпоставка с jeti-jezditi в чешкия език). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 178-186.
Чешки влияния в българската музикална терминология. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 15-22.
Сопоставительный анализ полисемии общеславянских прилагательных в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1984, № 5, с. 21-27.
Няколко интересни фразеологизма у Йордан Йовков. – Български език, 1976, № 5, с. 419-420.
За някои особености на полисемията в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 6, с. 19-22.
Някои особености на лексикалните съотношения в българския и виетнамския език. – В: Първи международен конгрес по българистика. Т. 3. Сравнително езикознание. Диалектология. Превод. София, БАН, 1983, с. 136-145.
Някои проблеми на полисемията в български и виетнамски. Дисерт. София, 1979. 175 с.
Опит за съпоставително-семантично изследване на глаголите за движение в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 5, с. 22-34.
Съпоставително-семантичен анализ на полисемантични роднински названия в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 42-50.
За езика и стила на Георги Караславов в романа-епопея Обикновени хора. – Български език, 1977, № 2, с. 107-114.
Об одной лексико-семантической параллели (На материале карпато-балканского обряда „полазник”). – В: Славянское и балканское языкознание. Москва, „Наука”, 1977, 21-76;
Възможни направления в съпоставителните лексически изследвания. – Руски и западни езици, 1975, № 1, с. 1-10.
Към въпроса за пространствените значения и семантиката на ходя, отивам и идвам. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 196-200.
Типология на речниците и въпросът за съвременните типове речници. – Български език, 1988, № 4, с. 289-294.
Гръцки думи в съвременния български език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 87-89.
Гръцки заемки в съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 138-146.
За някои редки и остарели думи от гръцки произход в български език. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1973, с. 279-286.
Към въпроса за гръцките калки в българския език. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 499-502.
Езиковата компетенция и мястото на паронимите в обучението по български език като чужд. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 181-193.
Дължината на думата в английския, немския, руския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 2, с. 12-30.
Различни и все пак еднакви. – Руски и западни езици, 1983, № 4, с. 55-58.
За класификацията на наречията в съвременния български език. – Език и литература, 1987, № 1, с. 14-20.
За класификацията на наречията в съвременния български език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 388-400.
Книжовно и диалектно в съвременния български език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 9-19.
Некоторые особенности словарного состава славянских языков. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 72-75.
Этимологические заметки к болгарским омонимам. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, p. 100.
Някои наблюдения върху словообразователната семантика на глаголи със суфикс -ей-/-ее-. – Език и литература, 1984, № 5, с. 101-105.
Вълшебното огледало. София, „Отечествен фронт”, 1981. 184 с.
За чуждите думи в нашия език. – Литературен фронт, № 3, 17.І.1974, с. 5-6.
Наименования на цветовете в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 3-19.
Наблюдения върху адвербиалната синонимия в езика на Евтимий Търновски. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 3-13.
Някои моменти от историческия развой на термина наречие. – Език и литература, 1977, № 5, с. 54-60.
Семантика на думата език. – Език и литература, 1983, № 4, с. 113-120.
За някои семантико-граматични разновидности на съюза но в съвременния български език. – Език и литература, 1986, № 4, с. 96-99.
Измерване на семантичната съотносителност на съюзите а, но, и в българския и руския език (експериментално психолингвистично изследване). – Съпоставително езикознание, 1987, № 6, с. 13-19.
Една неправилна употреба на термина производителност на труда. – Български език, 1986, № 1, с. 75-76.
Диалектната лексика в тълковния речник на националния език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 206-207.
Диалектната лексика в тълковния речник на националния език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 163-170.
Глаголните представки и начините за действие в български и френски език. – Тр. ВТУ, ХІ, 1975, кн. 1, с. 301-369.
Имплицитно глаголно съдържание в безглаголните пословици и поговорки. – Български език, 1981, № 2, с. 123-131.
Механизми на именната номинация в българския език. – Български език, 1984, № 6, с. 500-507.
Номинацията при прилагателните имена в български и във френски език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методй”, 1981, с. 109-122.
Представъчна глаголна номинация с изходна основа съществително в българския и във френския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 312-320.
Светогледът, отразен в българските и във френските фразеологизми с екзистенциално значение. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 129-132.
Трансформации при превода на българските наречия за начин на действие на френски език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 79-88.
Глаголи с факултативна употреба на възвратния елемент се. – Български език, 1989, № 4, с. 359-363.
Към семантиката на възвратните глаголи с компонент само- в съвременния български език. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 45-49.
О выражении темпоральной характеристики средствами двух языковых уровней в польском и болгарском языках. – Советское славяноведение, 1989, № 5, с. 60-66.
Към характеристиката на лексиката и устойчивите съчетания на съвременния български книжовен език от началото на ХІХ в. (върху материал от съчиненията на Йоаким Кърчовски). – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 5-77.
История на българския език. Т. 2. Езикови взаимности между българи и румъни. София, „Наука и изкуство”, 1984. 610 с.
Руско-български паралели. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 168-175.
Пуристи не можем да бъдем, но... – Отечествен фронт, № 9980, 18.ІІІ.1977.
Семантико-стилистический анализ фразеологии в шутке А. П. Чехова Медведь в сопоставлении с ее болгарским переводом. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 107-113.
Глаголно-именни устойчиви словосъчетания в съвременния български език. – Език и литература, 1987, № 5, с. 110-114.
Опыт семантического и сопоставительного анализа болгарских частиц нали и май в сопоставлении с русским и немецким языками. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 27-39.
Беларуска-паўднёваславянскiя лексiчныя сувязi: некаторыя праблемы i вынiкi. – Беларуская лiнгвистыка. Вып. 5. Мінск, 1974.
Върху проблема за създаване на терминологични речници и други помагала за преводачите на научна и техническа литература у нас. – В: Теоретична конференция „Преводът в служба на науката и техническия прогрес”. София, Съюз на преводачите в България, 1977, с. 209-214.
Безбог – един семантичен и словообразувателен архаизъм. – Български език, 1987, № 1-2, с. 116-118.
Още веднъж за чуждиците. – Български език, 1980, № 3, с. 241-242.
Значение и употребление слов только и само в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 21-30.
Болгарское пак и его семантические эквиваленты в русской лексике. – В: Славистични изследвания. Т. 5. София, СУ „Климент Охридски”, 1984, с. 115-126.
К сопоставительному изучению русской и болгарской лексики. – Болгарская русистика, 1979, № 2, с. 35-42.
К специфике сопоставительного исследования лексики близко-родственных языков (на материале русского и болгарского). – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 203-212.
Некоторые проблемы семантического изучения лексики русского и болгарского языков. – Год. СУ. Фак. слав. фил., LXXVII (за 1983), 1987, № 1, с. 41-74.
О безэквивалентности в лексике (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1987, № 3, с. 33-46.
О лексическом сходстве и различии русского и болгарского языков. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 117-128.
О сопоставительном описании русской и болгарской лексики. – В: Вопросы сопоставительного описания русского и болгарского языков. Фонетика и лексика. София, 1982, с. 123-182.
Об одном подходе к сопоставительному описанию лексики. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 33-38.
Отрицание при адвербиальных показателях меры признака в русском языке (сопоставительно с болгарским). – Болгарская русистика, 1979, № 5, с. 47-54.
Принципы современной лексической семантики и сопоставительное исследование лексики русского и болгарского языков. – Болгарская русистика, 1983, № 2, с. 66-70.
Четиридесет години българска лексикография и лексикология. – Български език, 1985, № 1, с. 21-25.
Сопоставительный анализ лексики и двуязычные словари. – Болгарская русистика, 1988, № 2, с. 69-79.
Сопоставительный анализ одной русско-болгарской лексической пары (рус. внимательный – болг. внимателен). – Болгарская русистика, 1982, № 3, с. 16-25.
О сопоставительном изучении болгарских и русских предлогов. – В: Славянская филология. Т. ІІІ. Ленинград, 1975, с. 51-57.
Стилистика на българския книжовен език. Ч. ІІ. Лексика и фразеология. Учебно помагало за студенти. София, „Наука и изкуство”, 1982, 232 с.
Стилистични особености на съществителното име в българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1978. 232 с.
Українсько-болгарськi фразеологiчнi паралелi. – Культура слова. Вип. 28. Київ, 1985, с. 81-84.
Българско-полски лексикални паралели. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 241-249.
Към проучването на българската оризарска терминология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 91-93.
Об одной группе поведенческих глаголов в современном русском языке и ее болгарских семантических параллелях. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 129-136.
Собствените имена в речника на Найден Геров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 69-89.
Българската лексикография в миналото и днес. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 159-179.
Глаголни лексеми с двучленна структура (глагол + си) и лексикографски проблеми. – В: Българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1985, с. 5-14.
Езикови фактори, обуславящи семантичните вариации на лексикалната единица. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 156-176.
Езикови фактори, обуславящи семантичните вариации на лексикалната единица. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. София, БАН, 1979, с. 40-52.
За граматикализацията на някои лексеми и лексемни форми. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 137-143.
За някои глаголи с аналитично оформена структура и тяхната лексикографска обработка. – Български език, 1973, № 6, с. 482-488.
За някои типове наречия и тяхната семантико-граматична функция. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 181-186.
Лексикална семантика и някои граматични категории на глагола в българския език. – Български език, 1984, № 5, с. 416-422.
Лексикография, видове речници и задачи на българската лексикография. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 125-127.
Многотомен речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 128-130.
Някои основни теоретични въпроси при съставяне на фразеологичен речник. – Slavica Slovaca, 1976, № 1, s. 86-89.
Преглед на лексикографската и лексиколожката дейност на Института за български език при БАН (1981-1984). – Български език, 1984, № 5, с. 472-475.
Приносът на проф. Л. Андрейчин в българската лексикология и лексикография. – Български език, 1976, № 1-2, с. 26-32.
Семантична и синтактична валентност на лексикалната единица. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 25-32.
Словесният фонд за съставяне на речници при Института за български език. – Български език, 1972, № 5, с. 456-458.
Структурно-синтактични особености на фразеологичната единица и пунктуация и правопис. – В: Помагало по български правопис и пунктуация. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 227-238.
Съвременна българска лексикография. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 78-83.
Тридесет години българска лексикография в Института за български език. – Български език, 1972, № 5, с. 456-458.
Устойчиво словосъчетание и фразеологична единица. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 503-512.
Устойчивое словосочетание и фразеологическая единица. – Slavica Slovaca, 1980, № 1, s. 36-43.
Залогът като граматична и лексикографска проблема. – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 167-181.
Аспекты исследования русско-болгарских апроксиматов. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVII, 1989, № 1, с. 157-164.
Русско-болгарские аппроксиматы: Межъязыковые лексические соответствия омонимического характера. – В: Русский язык: история и современность. Москва, 1989.
Адаптация на инициалните абревиатури като цялостни единици в лексико-семантичната система на езика. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 122-130.
Адективация на причастията в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1972. 283 с.
За една характерна особеност на българските причастия на -н, -т. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 95-100.
За семантиката на глагола изграждам. – Български език, 1975, № 1, с. 72-73.
Изменения във функционирането на лексиката и обогатяване на лексикалната система на българския език под влияние на общественото развитие (през последното десетилетие). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, БАН, 1988, с. 3-16.
Изразяване на семантичната категория степен при глаголи и съществителни имена в съвременния български книжовен език на фона на другите славянски езици. – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 93-100.
Колко значения може да има една дума. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 9-12.
Основни принципи за изграждане на системата на българската терминология по градоустройство. – Български език, 1976, № 4, с. 335-339.
Отразяване на адективацията на причастията в българските тълковни речници. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 59-73.
Параметърът висока степен и неговото изразяване в съвременния български книжовен език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 24-30.
Прилагателни имена с дефективна парадигма. – Български език, 1975, № 4, с. 296-302.
Някои въпроси на абревиацията с оглед изискванията на българската книжовна реч. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 102-109.
За някои особености на езика на Георги Димитров. – Български език, 1972, № 1-2, с. 3-13.
За семантичната и синтактичната валентност на глаголите parler / говоря и dire / казвам. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 133-137.
Логико-семантична и синтактична валентност на глаголите с общ семантичен компонент (въпрос) – съпоставка френски / български. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 208-221.
Някои проблеми при превода на verba dicendi от френски на български език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 321-331.
Опит за семантично и синтактично изследване на verba dicendi във френския и българския език. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 201-211.
О тюркских лексических элементах в современном болгарском языке (На материале произведений Л. Каравелова и И. Вазова). – Советская тюркология, 1979, № 3, с. 12-19.
Тюркские лексические элементы в болгарском языке ХІХ – начала ХХ века (На материале произведений Л. Каравелова и И. Вазова). Диссерт. Минск, 1986.
Тюркские лексические элементы в языке романа Ивана Вазова Под игом. – Советская тюркология, 1975, № 2, с. 48-54.
За типовете обусловеност на лексикалните значения. – Съпоставително езикознание, 1984, № 5, с. 61-66.
Традиционни български мерки за повърхност. – Векове, 1988, № 4, с. 30-36.
Акад. Стефан Младенов и германските заемки. – Български език, 1982, № 3, с. 196-198.
За етимологията на прилагателното име нехрив. – Език и литература, 1979, № 3, с. 87-88.
Необходимость в изучении явления паронимии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVII, 1989, № 1, с. 123-128.
Способы передачи реалий на русском языке в словаре Найдена Герова. – Acta Univ. Szegediensis, 1985, № 17, pp. 243-246.
Турцизмите в Старопланински легенди на Йордан Йовков в превод на руски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 215-225.
Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 140-143.
Синонимите в пътеписите на Ив. Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 61-71.
Из праславянската митологическа терминология в българския език: жив огън. – Български език, 1983, № 5, с. 408-410.
Лексикални въпроси в трудовете на Любомир Милетич. – Български език, 1984, № 1, с. 14-21.
По въпроса за проучването на праславянската лексика. – Български език, 1986, № 1, с. 8-16.
Die Wortbildunsadaptierung der Germanismen in den slavischen Sprachen. – Съпоставително езикознание, 1989, № 4, с. 23-31.
К вопросу о глагольных фразеологизмах с соматическом компонентом. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVII, 1989, № 1, с. 173-178.
Прабългарски думи в днешния унгарски и български език. – Старобългаристика, 1981, № 2, с. 3-18.
За някои названия на цветове в българския език. – Български език, 1972, № 4, с. 351-355.
Лексикални успоредици при наречията в българския и чешкия език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХV, 1987, № 1, с. 151-154.
Семантична класификация на фразеологизмите със структура на изречение в чешки и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVIII, 1980, № 5, с. 57-66.
Умалителни съществителни в чешкия и българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVI, 1988, № 1, с. 193-198.
Умалителни съществителни със значение на единичност (сингулативи) в българския и чешкия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІV, 1986, № 1, с. 29-34.
Формална класификация на фразеологизмите със структура на изречение в чешки и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVII, 1979, № 5, с. 175-184.
Относно някои английски термини в областта на пластмасите. – Год. ВХТИ, ХVІ, 1972, № 2, с. 273-277.
Относно някои английски термини в цветната металургия. – Год. ВХТИ, ХV, 1972, № 5, с. 89-94.
Относно някои английски технически термини в българската металургична литература и практика. – Год. ВХТИ, ХІV, 1971, № 1, с. 249-258.
Още за българския войнишки говор. – Език и литература, 1983, № 4, с. 108-113.
Зовнiшнi зв’язки лексико-семантичноi групи зорового сприйняття в болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 39. Львiв, 1989, с. 112-114.
Семантичний аналіз дієслів зорового сприйняття болгарської мови. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 35. Львiв, 1987, с. 87-90.
Дiєслiвна метонiмiя в сучаснiй болгарськiй мовi (функціонально-типологічний аспект). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 37. Львiв, 1988, с. 55-58.
Прилагательные со значением ослаблености признака в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 71-75.
English Synchronic and Diachronic Loanwords in Bulgarian. – In: University of Sofia English Papers. Vol. 3. Sofia, 1987, pp. 29-41.
Some Observations on the Lexico-Semantic Assimilation of English Loanwords in Bulgarian. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXV, 1986, № 4, с. 96-128.
Greckie zapożyczenia czasownikowe typu vapsam, lipsam w języku bułgarskim. – Balcanica posnaniensia, 1985, № 2, s. 161-165.
Greek loan words in the Balkan languages through Bulgarian linguistic mediation. Methodes, principles, problems. – Балканско езикознание, 1977, № 1-2, с. 89-92.
Problèmes de la pénétration des verbes d’origine grecque dans les langues balkaniques. – Балканско езикознание, 1989, № 3-4, с. 199-200.
Präpositionen mit temporaler Semantik im modernen Bulgarischen und ihre Äquivalente im Deutschen. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, pр. 773-770.
Zu den Äquivalenzbeziehungen zwischen bulgarischen und deutschen Phraseologismen. – Fremdsprachen, 1988, № 4, рр. 246-250.
O strukturze semantycznej nazw zbiorowych w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. III. Ilość. Gradacja. Osoba. Warszawa, 1989, s. 59-66.
Contacts lexicaux entre le bulgare et d´autres langues balkaniques. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, p. 10.
Zur bulgarischen Lexikologie und Lexikographie. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, pр. 789-793.
Рец. за: Пернишка, Емилия. Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език. София, БАН, 1980. 168 с. – Slavica Slovaca, 1983, № 1, s. 70-71.
Polskie i bułgarskie czasowniki ruchu (szkic opisu semantycznego). – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 129-135.
Werbalne wykładniki leksykalne relacji temporalnych w językach polskim i bułgarskim. – In: Prace Slawistyczne. Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. І. Wrocław etc., 1986, s. 83-91.
Elementy struktury greckiej w języku bułgarskim (na tle porównawczym). – Prace Filologiczne, 1972, T. 23, s. 207-209.
Niektóre problemy kategorii stopnia i środków ją wyrażających. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 3. Ilość. Gradacja. Osoba. Wrocław, 1989, s. 89-109.
The English Elements in Bulgarian. – In: English in Contact with the Other Languages. Wolfgang Viereck and Wolf-Dietrich Bald (eds). Budapest, Akadémiai Kiado, 1986, pp. 7-23.
Zur Herausbildung der marxistischen Terminologie der politischen Ökonomie in der bulgarischen Literatursprache. – Zeitschrift für Slawistik, 1980, № 6, рр. 812-822.
Zur Semantik von verbalen Präfixbildungem mit v-, za-, na-, ot-, po-, pri, s-, im Bulgarischen und deren Entsprechungen im Deutschen. Dissert. Veliko Tirnovo, 1985. 188 p.
Zur bulgarischen Wortgeschichte. – In: Festschrift fur Herbert Brauer zum 65. Geburtstag am 14. April 1986. Cologne, Bohlau, 1986, pp. 79-84.
Diachronisch slawische Phraseologie. – In: Phraseologie und ihre Aufgaben. Heidelberg, 1983, pp. 35-58.
Einige Überlegungen zur Erstellung zweisprachiger phraseologischer Wörterbücher. Auf der Grundlage des bulgarische-russischen phraseologischen Wörterbuches von A. Košelev und M. Leonidova. – Anzeiger für slavische Philologie, 1979, Band 13, pp. 189-199.
Problémy konfrontační synonymiky v současných slovanských jazycích. – Československá slavistika 1983: literatura, folklór. Praha, Academia, 1983, s. 91-99.
Problémy bulharské vĕdeckotechnické terminologie. – In: Aktuální otázky jazykové kultury v socialistické společnosti. Praha, Akademia, 1979, s. 204-207.
Les turcismes dans un parler Bulgarie de l´Est. Contribution á la lexicologie Balkanique. – Acta Orientalia, 1974, № 2, рр. 269-285.
Отношение Ивана Вазова к турцизмам в болгарском языке. – Studia Slavica, 1976, № 1-2, s. 127-135.
Frazeologizmy z liczebnikami w języku polskim i bułgarskim. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 1. Wrocław etc., 1982, s. 149-156.
Bemerkungen zu südslawich-nordslawschen lexikalischen Parallelen. – Zeitschrift für Slawistik, 1979, № 1, pp. 37-42.
Grundzüge der Entwicklung des Wortschatzes der bulgarischen Literatursprache nach 1944. – Zeitschrift für Slawistik, 1978, № 2, pp. 245-253.
Zur Erforschung der deutschen Lehnwörter im Bulgarichen. – In: Vom Nutzen der Bibliotheken und ihrer Bestände. Friedhilde Krause zum 60. Geburtstag. Berlin, 1988, pp. 49-51.
Variation dans l’usage des mots d’origine française en bulgare moderne. – Съпоставително езикознание, 1982, № 1-2, с. 57-60.
K homonymům v bulharštině. – In: Studia Balkanica Bohemo-Slovaca. Т. III. Brno, 1987, s. 242-249.
Kategorie słowotwórcze czasowników denominalnych we współczesnym języku polskim i bułgarskim. – Бюлетин, 1976, № 3, с. 35-47.
Die Farbwörter der russischen und bulgarischen Schriftsprache der Gegenwart. Versuch einer Klassifikation und einer strukturell-semantischen Analyse. Amsterdam, 1972. 444 р.
Sozialterminologie in Bulgarien 1850-1944 dargestellt anhand der schönen Literatur. – Zeitschrift für Balkanologie, 1976, № 1, pp. 27-41.
Seefahrt- und Fischereiterminologie nicht-slavischеn Ursprungs im bulgarischen Schwarzmeergegend. Suomalaisen Tiedeakatemian Toinitiksia. Annales Academiae Scientiarum Fennicae, Series B. 209. Helsinki, 1980, XVI + 125 p.
K vytvoření bulharské národní botanické terminologie. – In: Slovanské spisovné jazyky v době obrození: sborník věnovany Universitou Karlovou k 200. výročí narození Josefa Jungmanna. Praha, Universita Karlova, 1974, s. 103-112.
Один из случаев влияния румынского языка на болгарский. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, pp. 44-45.
Strukturtypen der Abkurzungen in der bulgarischen und deutschen Gegenwartssprache aus verglеichender Sicht. – In: Probleme des deutsch-bulgarischen Sprachvergleichs. Materialen der II Arbeitstagung zur Bulgaristik in der DDR der Bilateralen Kommission fur Bulgaristik DDR – VR Bulgarien (Leipzig – 31 Mai bis 2 Juni 1978). Leipzig, 1980, pp. 77-78.
Quelques paralleles dans le domaine de la phraséologie bulgare et roumine. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, pp. 53-54.
O některých syntagmatických jevech ve slangu mládeže. – Naše řeč, 1979, № 3, s. 125-130.
O některých zvláštnostech v syntagmatice slangu mládeže. – In: Sbornik přednášek z konference o slangu a argotu v Plzni v záři 1977. Plzeň, 1978, s. 35-42.
Aproksymaty – wyrazy różnych języków o podobnej formie a odmiennym znaczeniu (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Rocznik Slawistyczny, XLV, 1985, № 1, s. 45-50.
O jednej z kategorii aproksymatów języka polskiego i bułgarskiego. – In: Slawistyczne studia językoznawcze. Wrocław etc., 1987, s. 163-165.
On the Double Signification of the Natural Languages. – European Journal for Semiotic Studies, 1989, Vol. 1-2, p. 265-272.
On the problem of defining the core of the vocabulary of the Bulgarian language. – Балканско езикознание, 1987, № 1, с. 51-55.
Semantic Status of the Word on the Language Levels. – Балканско езикознание, 1986, № 2, с. 33-40.
The Transition from Signification to Supersignification in the Natural Language. – In: Proceeding of IV World Congress of Semiotics. Barcelona, Perpignan, 1989.
The Status of Turkisms in present-day Balkan languages. – In: Aspects of the Balkans. The Hague-Paris, 1972, pp. 87-116.
Kategoria przypadka semantycznego (na materiale języka polskiego, bułgarskiego i serbsko-chorwackiego). – In: Studia konfrontatywne polsko-południowosłowiańskie. Wrocław etc., 1984, s. 11-38.
Z semantyki i składni czasowników bułgarskich i polskich: bg. iskam – pol. chcieć. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 31-44.
Ze studiów nad semantyką i składnią czasowników bułgarsklch i polskich. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 129-135.
Bułgarskie słownictwo meteorologiczne na tle ogólnosłowiańskim. Warszawa, 1972. 378 s.
O bułgarskim nikoga i jego polskim odpowiedniku. – In: Prace Slawistyczne. Paralele w rozwoju słownictwa języków słowiańskich. Wrocław, 1989, s. 171-179.
Semantisches und еtymologisches aus dem bulgarischen sondersprachlichen Wortschatz. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 605-608.
Die Entwicklung der Phraseologieforschung in Bulgarien. – In: Sprachwissenschaftliche Informationen. 3. Berlin, 1982, рр. 29-41.
Feste Vergleiche im Bulgarischen. – In: Linguistische Studien. Reihe A. Arbeitsberichte. Band 95. Berlin, Akademie der Wissenschaften der DDR, Zentralinstitut für Sprachwissenschaft, 1982, рр. 121-142.
Phraseologische Besonderheiten in den Aufzeichnungen über die bulgarischen Aufstände von Zachari Stojanov im Vergleich zu ihren deutschen Entsprechungen in der Übersetzung von Hartmut Herboth. – Zeitschrift für Slawistik, 1981, № 5, pp. 670-680.
Мeхaнизми нa oбрaзувaнe нa фрaзeoлoгичнитe eдиници в бългaрски и слoвaшки eзик. – Slavica Slovaca, 1984, № 1, s. 27-35.
Kategoria ilości i jej wyrażanie w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 3. Ilość. Gradacja. Osoba. Wrocław, „Ossolineum”, 1989, s. 24-44.
Problem wzajemnego stosunku kategorii ilości i okresloności we frazie werbalnej w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 2. Wrocław, „Ossolineum”, 1987, s. 193-203.
Zum heutigen Stand der Forschung über griechische Elemente im Bulgarischen. – In: Les Études balkaniques tchécoslovaques. IV. Praha, 1972, pp. 135-145.
Die uneigentliche Verwendung von Wörtern aus tierischen Bereich im Russischen und Bulgarischen. Ein Beitrag zur slavischen Lexikologie. Dissertation. Hamburg, 1972. 143 p.
Zoolexie im Türkischen und Bulgarischen. – In: Forschung und Lehre. Hamburg, 1975, pp. 299-334.
Zur Problemen der semantisch-strukturellen Äquivalenz deutscher verbaler Phraseologismen im Bulgarischen, Polnischen, Russischen, Slowakischen und Tschechischen. – Wiss. Zeitschrift der Päd. Hochschule, 1982, № 20, рр. 169-177.
Zur Identifiezierung und Desemantisierung religiöser Phraseologismen. – In: Internationale Tendenzen der Syntaktik, Semantik und Pragmatik. Linguistik international. 8. Frankfurt am Main, 1999, pp. 275-282.
Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Naše řeč, 1977, s. 215-219.
Împrumuturi vechi greceşti în româna şi bulgara. – Studii şi cercetari lingvistice, XXIX, 1978, s. 443-453.
Sur quelques turcismes en Bulgare. – Jужнословенски филолог, 1988, кн. 44, s. 29-44.
Cuvinte de origine română în graiurile bulgareşti. – Studii şi cercetări lingvistice, 1973, № 2, рр. 187-196.
Zum Semantik der Pronomina. Die Indefinitpronomina im Bulgarischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1972, № 1, рр. 89-97.
Zum Verhältnis von Syntax und Lexik. Relevante lexikalische Elemente im bulgarischen Satzgefüge. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, рр. 764-772.
Adaptation phonétique des emprunts grecs en bulgare. – Balkan studies, 1984, № 2, рр. 409-423.
Interferenţe lexicale româno-bulgare. – Analele Univers. din Bucureşti. 1979, № 2, pp. 83-86.
Die Internationalismen im Deutschen und im Bulgarischen – Wortbildung, morphologische Rezeption und semantische Differenzen. – In: Probleme der Bulgaristik. Teil II. Sprachwissenschaft. Leipzig, Universität Leipzig, 1976, pp. 50-71.
L’elemento italiano nella lingua marinara e peschereccia bulgara. – Bolletino dell’ Atlante Ling. Medit., 1966, № 8, рр. 65-90.
Zum osmanisch-türkischen Einfluss auf die Balkansprachen. – Studia Slavica, 1985, № 3-4, s. 356-366.
Budowa i znaczenie czasowników ekspresywnych we wspołczesnym języku bułgarskim i polskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 107-111.
Die Stelle der Substantiva unter Neologismen in der neugrechischen Lexik. Versuch einer partiellen Analogie zu den wortbildenden Prozessen in der bulgarischen Sprache. – Балканско езикознание, 1986, № 4, с. 51-60.
Лексика арабского происхождения в балканских языках. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, p. 134.
Zum Zusammenhang von semantischen Veränderungen und Internationalisierung der Lexik. – In: Archiv für bulgarische Philologie. Sofia, 1988. Bd. 1, pp. 66-72.
Zur inhaltlichen und sprachlichen Struktur bulgarischer Sprichwörter. – In: Einundzwanzig Beiträge zum ІІ. Internationalen Bulgaristik-Kongreß in Sofia. Bulgarische Sammlung 6. Neuried, Hieronymus Verlag, 1986, рр. 225-252.
Arbeiten zur bulgarischen Phraseologie. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, рр. 873-877.
Zu Methoden und Aufgaben der Balkanlinguistik im Bereich des Lexikons. – Zeitschrift fur Balkanologie, 1980, рр. 98-117.
Ze studiów nad słownictwem bułgarskim. – In: Sprawozdania z posiedzenia Komisji Naukowej PAN. ХІІ. Kraków, 1971, № 2, s. 550-552.
Zur Semantik der deutschen Präfixverben mit ver- und ihrer bulgarischen Entsprechungen. Dissert. Jena, 1987. 188 p.
Aus dem türkischen entlehnten Adjektiva im Bulgarischen. – В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев. София, БАН, 1979, с. 377-379.
Die griecheschen Lehnwörter in den südslavischen Sprachen. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, pp. 75.
Die türkischen Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. – Zeitschrift für Balkanologie, 1973, № 1-2, рр. 174-186.
Zur Frage sprachlicher Eigenschaften aus dem Türkischen entlehnter Substantiva im Bulgarischen. – In: Südosteuropa unter dem Halbmond. Untersuchungen über südosteuropäischen Völker während der Türkenzeit. München, 1975, pp. 237-242.
Zum osmanisch-türkischen Einfluss auf die Balkanphraseologie. – Lingua Posnaniensis, ХХІХ, 1986, pp. 23-37.
Elemente lexikale româneşti în opera lui L. Karavelov. – Studii şi ceretări lingvistice, 1975, № 3, pp. 193-201.
Frazeologia porównawcza języków słowiańskich. – Slavica Slovaca, 1976, № 1, s. 33-38.
Znaczenie Iwana Wazowa w historii bułgarskiego języka literackiego. – In: Sprawozdania z posiedzeń Komisji Oddziału Krakowskiego PAN. Kraków, 1972, s. 417-419.
Studia nad chronologią turcyzmów w języku bułgarskim. Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CCLIII. Prace językoznawcze. Zeszyt 33. Kraków, 1971. 108 s.
Zur Form einiger Turzismen im Rumänischen und Bulgarischen. – In: Festschrift für Johannes Hubschmid zum 65. Geburtstag. Bern, München, 1982, pp. 419-436.
Ein phraseologischer Balkanismus. – Revue roumaine de linguistique, 1975, pp. 579-582.
Z problematyki czasowników ekspresywnych w języku bułgarskim i polskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 125-128.
Aus den griechischen Lehnwörtern im Bulgarischen. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, p. 85.
Einige weitere Beispiele von griechischen Archaismen in den Lehnwortern der modernen bulgarischen Sprache. – Balkan studies, 1984, № 2, рр. 511-521.
Die Archaismen der griechischen Lehnwörter im Bulgarischen. – Balkan Studies, 1975, № 1, рр. 146-153.
Greek loanwords in modern Bulgarian. – Balkan studies, 1979, № 1, pp. 19-53.
Deux mots d’emprunt grecs imaginaires en Bulgare: мламос, вламос. – Балканско езикознание, 1989, № 3-4, с. 179-184.
Quelques mots bulgares dialectaux rares d’origine albanaise. – Балканско езикознание, 1986, № 1, с. 67-69.
Zum Problem der griechischen Zeitwortentlehnung im Bereich des Ostsüdslawischen (Bulgaro-Mazedonischen). – Wiеner Slavistisches Jahrbuch, Band 18, 1972, pp. 208-211.
Състоянията на проучванията върху проблемите на наречието в българската и чешката лингвистична литература. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 67-86.
Lexikálno-semantické paralély bulharčinou a slovenčinou. Porovnávanie homotematickýh mien. Disert. Bratislava, 1983. 523 с.
Onomasiologisches Herangehen an die Beschreibung der Phraseologismen der Bulgarischen Sprache. – In: Archiv fur bulgarische Philologie. Bd 1. Sofia, 1988, pp. 73-80.
Zum Problem der stilistischen Markierung der Idiome in einem deutsch-bulgarischen idiomatischen Wörterbuch. – Zeitschrift für Slawistik, 1986, № 1, рр. 116-118.
Рец. за: Кошелев, Алберт, Мария Леонидова. Българско-руски фразеологичен речник. София, „Наука и изкуство”, Москва, „Русский язык”, 1974. 642 с. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, pp. 866-867.
Notes sur l’interjection en français et en bulgare. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 77-82.
Probleme der Entwickling des sozialen Wortschatzes im Bulgarischen und Serbokroatischen der Gegenwart. – In: Linguistische Studien. Zur Herausbildung des modernen gesellschaftlichen Wortschatzes in Südosteuropa. Beiträge zur Balkanlinguistik 4. S. 200, 1979, pp. 35-59.
Bemerkungen zur Syntax und Semantik bulgarischer Verbalsubstantive. – In: Linguistische Arbeitsberichte ХХVIII. Leipzig, 1980, рр. 45-49.
Próba sformalizowanej interpretacji semantycznej niеktórych czasowników w języku bułgarskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 136-140.
Социолингвистични проблеми в лексикологията. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.
Умалителни наставки при съществителните с основи от турски произход в речника на Н. Геров. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 36-51.
Към историята на българската лексикография (За додатака на Вук Караджич). – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 86-100.
Асоциативният експеримент в лексикографията. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 100-115.
Взаимодействие между някои синонимни суфикси и лексикографското им представяне. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 115-122.
Форми за множественно число на един тип сложни съществителни имена (с оглед на лексикографската практика). – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 122-133.
Типичните словосъчетания като илюстративен материал в тълковния речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 133- 146.
Категорията глагол и представянето ѝ в старобългарския речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 168-179.
За мястото на новите думи в диалектния речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.
За представянето на акцентологичните варианти в диалектния речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.
ЛЕКСИКОЛОЖКИ И ЛЕКСИКОГРАФСКИ ПРОУЧВАНИЯ. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. Посвещава се на 160-та годишнина от рождението на Найден Геров. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.
Някои моменти от развитието на словообразувателната система на новобългарския книжовен език в съпоставка с полски. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 79-88.