Библиография




Година на издаване


Изчисти

Библиографски записи
Рец. за: Košková, Mária. Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s. – Tlumočení – překlad, 1999, № 49, s. 5 (1259).
Арганiзацыя работы над болгарска-беларускiм слоунiкам з дапамогай ЭВМ. – Весн. БДУ, 1992, № 2, с. 41-43.
Да балгарска-беларускай лексiчнай тыпалогii. – В: Беларуская лiнгвистыка. Вып. 41. Мінск, 1992, с. 61-68.
Евфемизмът като манипулация. – В: Текстът като манипулация. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 58-65.
Концептуализация добра и зла: универсальное и национально-специфическое. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 112-117.
Лингвокультурология. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2007. 244 с.
Развитие метафоры в современной русской и болгарской публицистике. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 49-57.
Социолингвистичен аспект на експресивизацията. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 128-131.
Стилистический аспект сопоставительной лексикологии. – Год. ШУ „Еп. Константин Преславски”, ХІV A, 1997, с. 113-121.
Формирование и развитие лингвокультурологического концепта. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 352-356.
Фрагмент русской и болгарской языковых картин мира. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 410-413.
Функционально-стилистическая характеристика названий женщин по профессии, специальности, должности в русском и болгарском языках. – Год. ВПИ, ХІІ A, 1988, с. 81-103.
Некоторые тенденции в функционировании лексики (на материале русских, болгарских и украинских газет). – В: Формирование и развитие структуры современного русского литературного языка. Киев, 1991, с. 40-48.
Концептосфера на думата земя в българския, руския и турския език. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 58-66.
Адаптация и деривация (в българския и чешкия език). – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 313-322.
За граматичния и лексикален статус на някои названия за сборно множество в съвременния български книжовен език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 197-206.
За новите неизменяеми прилагателни в чешкия и българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 543-557.
За някои тенденции при образуването на нови съществителни имена за лица в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 43-54.
Новите думи през призмата на словообразувателната норма и система. – В: Стандарт и субстандарт – диахронни и синхронни аспекти. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 241-252.
О словообразовательной омонимии и полисемии суффиксальных дериватов в славянских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 221-230.
От дисководещия до чалга-диджея. – Południow. zeszyty naukowe, 2006, № 3, s. 107-117.
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 373-382.
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 30-40.
Райската ябълка – този костелив орех или за представянето на съставните названия в тълковен речник (в съпоставителен план). – В: Юбилеен славистичен сборник. Сборник с доклади от международната славистична конференция по повод десетгодишния юбилей на специалност славянска филология в Югозападния университет „Неофит Рилски”, Благоевград, 03.-05.12.2004 г. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 196-206.
Рец. за: Чешко-български речник // Česko-bulharský slovník. Том I, A – O. Том II, P – Ž. Под ред. на Светомир Иванчев. Труд & Прозорец, София, 2002. 2264 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 1, с. 118-123.
Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век. Дисерт. София, 2002. 408 с.
Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на XX век. София, „Херон прес”, 2003. 259 с.
Субстантивните композитуми в българския и чешкия език в края на ХХ век от гледна точка на езиковата типология. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, Ústav pro jazyk český Akademie věd České republiky, 2003, s. 38-59.
Универбатите в лексикалната система на езика. – Съпоставително езикознание, 2008, № 1, с. 99-115.
Формира ли се нов начин за образуване на думи в славянските езици? – In: Aktualne problemy komparatystyki słowiańskiej: teoria i metodologia badań lingwistycznych. Red. naukowa E. Koriakowcewa. Siedlce, 2010, s. 103-113.
Отново по въпроса за границата между сложна дума и словосъчетание (върху материал от най-новата българска лексика). – Български език, 2003, № 1, с. 68-75.
О контактологическом определении понятия русизм (на материале сербского, македонского и болгарского языков). – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 140-146.
О межславянском контактологическом атласе. – В: Русский язык как фактор стабильности государства и нравственного здоровья нации: труды и материалы второй Всероссийской научно-практической конференции. 30 сентября – 2 октября 2010 г. Часть 1. Тюмень, „Мандр и Ка”, 2010, с. 4-10.
О первичной, вторичной и третичной адаптации русизмов в сербском, болгарском и македонском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 104-110.
О дефиницији појма русизам на материјалу речника српског, македонског и бугарског језика. – Зборник Матице српске за славистику, 1999, књ. 56-57, с. 123-128.
О первых томах контактологического словаря славянских языков, посвященных влиянию русского языка. – В: Контактолошки речник словенских језика: речник адаптације бугарских контактолексема под руским утицајем. Том 1. А – В. Београд, „Фото Футура”, 2010, с. 384-394.
Русизми и њихова обрада у речницима јужнословенских и западнословенских језика. – В: Славистика. Књ. ІІ. Београд, „Славистично друштво Србиjе”, 1998, с. 157-161.
Русизми у савременим јужнословенским и западнословенским књижевним језицима према квалификатору у лексикографским изворима. Дисерт. Београд, 2002. 851 с.
Увод у лексичку контактологију. Теорија адаптације русизама. Београд, „Фото Футура”, 2004. 364 с.
За местоименните частици „en” и „y” и техните еквиваленти на български език. – Езиков свят, 2001, № 1, с. 28-29.
Граматичне освоєння запозичених іменників у верхньолужицькій, болгарській та українській мовах (на прикладі категорії роду). – В: Питання сорабістики. Львів-Будишин, 2005, c. 175-179.
Рец. за: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 268 с. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 144-148.
Термини-думи от собствени имена и тяхното място в стандартизираните терминологии. – Български език, 2003, № 4, с. 108-121.
Терминологични словосъчетания, съдържащи собствени имена. – Български език, 2005, № 1, с. 92-99.
За наименованието на животното таралеж. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 76-78.
Мотивационни модели в славянската зоонимия. Дисерт. София, 2000. 202 с.
Ролята на традиционната народна култура за създаването и промените на названията на дивите животни (за някои славянски названия на жабата). – Съпоставително езикознание, 1999, № 4, с. 97-104.
Идея за градуиране на метафорния процес при терминологична номинация. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 51-58.
Контрастивни аспекти на терминологичната метафора. Дисерт. София, 2006.
Лексика от професионалния говор на габровските ковачи от ХVІІІ и ХІХ век. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 59-63.
Функционална уместност на преводните еквиваленти на метафорични термини. – Български език, 2005, № 1, с. 20-33.
Десèн и дизайн – синхронно-диахронна съпоставка в семантичен план (върху материал от българския, английския и френския език). – Съпоставително езикознание, 1991, № 1, с. 15-23.
Доколко чужди са чуждите думи. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 41-48.
Глаголска енантиосемија у српском и бугарском jeзику (компаративни приступ). – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 467-476.
Наблюдения върху българо-сръбската енантиосемия. – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1996, с. 161-168.
Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с.
Рец. за: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, „Проф. Марин Дринов”, 1997. 943 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 35-37.
Интензификатори, частици, междуметия и фразеологизирани глаголни изрази в изказвания с адмиративни глаголни форми. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 37-50.
Българската норма за словесни асоциации на термини за цвят. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 71-87.
Внушенията за цвят и езикова картина на света в Петокнижието (на базата на български език и иврит). Дисерт. София, 2004.
Някои проблеми при представянето на граматичната информация в иврит-български речник. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 194-200.
Семантика и синтаксис. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 138 с.
Слово и цвят: психолингвистични и прагматични аспекти. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСІ, 2006, с. 79-146.
Цвят и слово. София, АИ „Проф. Марин Дринов” и „Пенсофт”, 2001. 138 с.
Изследванията на общославянското лексикално богатство. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 50-55.
Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчетаемост и клишираността в българските закони. София, „Херон прес”, 2008. 223 с.
Софийският тарикатски жаргон, наричан още софийски ученически говор. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 157-161.
Българският фразеологизъм иде (пристига) росен-пресен. – Slavica Slovaca, 1995, № 1, s. 42-46.
Новите думи в българския език от словообразувателно гледище. – Български език, 1992, № 5, с. 440-448.
Предпоставки за създаване на български топонимичен речник и атлас. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 175-180.
Проблеми по създаването на Речник на фамилните имена у българите. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. Материали от Националната научна конференция в памет на проф. Йордан Заимов по случай 80-годишнината от рождението му. София, 3-4 дек. 2001 г. София, БАН, 2005, с. 31-41.
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Проглас, 2006, № 2, с. 157-161.
Основни проблеми при превеждането на европейски правни актове на български език. – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 104-119.
Аксиологична особеност на изказа чрез лексикални средства в езика на модата. – В: Прагматика на текста. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001, с. 182-207.
Вербални измерения на оценъчното отношение към цвета на модното облекло: върху асоциативен материал от българския език. – В: Езиково съзнание. София, „Наука и изкуство”, 1998, с. 264-288.
Влияние на модата като екстралингвистичен фактор върху семантичното развитие на лексиката в аксиологичен аспект (интердисциплинарен подход). – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 28-33.
Език и мода. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 336-340.
Мек цвят, ostry kolor, vkusná barva. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 112-113.
Защо небостъргач? (За историята на образа в няколко думи от американския английски език). – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 47-52.
Значение на контекста в социолектите. – Език и литература, 1992, № 4, с. 93-98.
Наблюдения върху лексико-фразеологичния фонд на българския език след промените у нас. – Език и литература, 1995, № 5-6, с. 37-48.
Наблюдения върху публицистичния стил на съвременния български книжовен език (стилни особености). – Български език, 1995, № 5-6, с. 465-467.
Наблюдения върху публицистичния стил на съвременния български книжовен език (Някои структурни особености на лексиката). – Български език, 1996, № 2, с. 68-71.
Промени в лексико-фразеологичния фонд на българския език след 10 ноември 1989. – В: Езикът на тоталитарното и посттоталитарното общество. София, „Прохазка и Качармазов”, 1996, с. 134-139.
Фразеологизми и преходни фразеологизми в българския език с компонент местоименни форми. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 92-98.
Фразеосхеми и фразеологизми в бьлгарския език. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 97-101.
Принципи за съставяне на идеографичен идиоматичен речник на съвременния български език. – В: Идеографический и историко-етимологический анализ славянской фразеологии. Псков, 1994, с. 10-11.
Лексеми с диалектни особености в речниците на Иван Богоров, Найден Геров и Стефан Младенов. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 99-103.
Наименования за луд човек в българския език. – Българска реч, 2007, № 1, с. 94-109.
Бележки върху езика и стила в художествените произведения на Д. Талев. – Български език и литература, 1990, № 3, с.16-21.
Теоретична лингвистика и практическа лексикография. – Българска реч, 2005, № 3, с. 5-20.
Българският жаргон. Лексико-семантичен и лексикографски аспект. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995. 220 с.
Българският жаргон: лексико-семантичен и лексикографски аспект. Дисерт. София, 1992. 236 с.
Отношението жаргон: разговорна реч в българските тълковни речници. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 66-71.
Славянските езикови контакти в сферата на корпоративните социолекти (върху материал от българския, чешкия, полския, руския, сръбския и хърватския жаргон). – Slavia, 1994, № 1, s. 53-59.
Терминологичните проблеми в областта на социалните диалекти. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 277-288.
За семантичното равнище на общобалканската лексика. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 41-51.
За финалността на предлога за. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 549-554.
Консерватизм и неология в условиях языковых контактов. – Балканско езикознание, 2008, № 2-3, с. 125-132.
Физическото и душевното състояние на човека според няколко балкански метафори. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 5-17.
За влиянието на комуникативните отношения върху семантичната проява на езиковите единици. – В: Едно поколение български езиковеди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 123-130.
За отношенията между словообразуване и номинация. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 96-103.
Многозначност на съществителните имена и идиоматичност на субстантивните основи. – Български език, 1999-2000, № 3, с. 1-8.
Морфемна мотивираност и идиоматичност на субстантивните основи в съвременния български език. Дисерт. Велико Търново, 1996. 247 с.
Начини и средства за изразяване на квалитативност в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 18-25.
Фразеологические сочетания с компонентом душа в русском и болгарском языках. – В: Сопоставление русского языка с родным в научных исследованиях и в практике преподавания. Велико Търново, 1995, с. 49-51.
О вариантности терминов. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 284-295.
Омонимите в терминологията на изобразителното изкуство. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 195-201.
Способы выражения гипонимических отношений (на материале русской и болгарской терминологии изобразительного искусства). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 298-310.
Стилистические синонимы в русской и болгарской терминологиях изобразительного искусства. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 24-29.
Терминология на изобразителното изкуство в руския и българския език (семасиологически и ономасиологически аспект). Дисерт. София, 2003.
ArtsSemNet: Двуязычная семантическая сеть для русской и болгарской терминологий изобразительного искусства. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 222-229.
Дискретната квантитативност в руския и българския език. Дисерт. София, 2003.
Структурно-семантический анализ русских и болгарских фразеологизмов с посессивным значением. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 257-271.
За някои актуални терминологични заемки в езика на икономиката. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 4-7.
Фотиновият триезичен речник. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 5-16.
Синонимия. Опит за вътрешно определение. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 2. Шумен, ШУ „Еп. Константин Преславски”, 1996, с. 60-65.
Проблеми на дефинирането. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 97-102.
Аксиологизм ориентальных заимствований в болгарском языке и проявление тенденции сохранения „энергии” слова. – В: Русская и сопоставительная филология 2008. Казань, ТГГПУ, 2008, с. 27-31.
Аксиологическая маркированность болгарских фразеологизмов-алогизмов с компонентом-турцизмом. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 423-431.
Болгарско-татарские аппроксиматы. – Съпоставително езикознание, 2010, № 3.
Болгарско-татарские аппроксиматы: аксиологический аспект. – В: Тенишевские чтения 2008. Сборник научных статей. Казань, ТГГПУ, 2008, с. 61-74.
Ориентализмы в лексике и фразеологии болгарского языка в сопоставление с татарским языком. Казань, „Алма-Лит”, 2007. 330 с.
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 133-136.
Случи се да ни се случи. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 868-873.
Хиперизмите – чуждици (главно с оглед езика на медиите). – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 122-129.
За нуждата от речник на терминологията в ЕС. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 175-178.
Лексикални контактови средства в чешки и български език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 72-80.
Ценен труд по стихознание. Рец. за: Филипова, София. Речник по стихознание. София, ИК „Петър Берон”, 2004. 287 с. – Български език и литература, 2005, № 5, с. 73-76.
Лексико-семантични групи в границите на семантичната категория темпоралност. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 12-16.
Структура на фразеологизмите в творчеството за деца на Ангел Каралийчев. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХХХІХ, 2002, № 1, с. 40-44.
Българската ономастична лексикография – основен фактор за възстановяване на неписаната история на българския народ. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 31-36.
Етническата топонимия на българската езикова територия и отразяването ѝ в българския топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 216-227.
За етимологията на един тип фразеологични единици. –Български език, 1992, № 6, с. 495-498.
За някои тенденции в най-новото българско словообразуване. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 136-142.
Конотативните собствени имена в българския речник. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 169-174.
Рец. за: Кюркчиев, Тома, Н. Кюркчиева. Румъно-български речник. София, 1994. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 110-111.
Оценъчни фразеологични единици в български, новогръцки и полски език. Дисерт. София, 2003. 241 с.
Стилистично обагрената лексика на и за българите. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 149-154.
Nomina agentis – значение и функция в текст. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 18-22.
Nomina agentis в текста. – In: Słowotwórstwo i tekst. Warszawa, SOW, 2007, s. 9-17.
Българската възрожденска лексикография и нейното значение при изграждане на книжовната лексикална система. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 18-19.
За апозитивните сложни названия в съвременния български книжовен език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 531-539.
„Не обичам дълго кафе и русо кафе. Пия само късо кафе”: три нови словосъчетания в българския език. – Българска реч, 1995, № 3, с. 41-42.
Болестите като специфична семантична област и тяхната метафоризация. – Българска реч, 2001, № 1, с. 38-41.
За словообразувателната и лексикална интерпретация на някои интернационализми в славянските езици. – В: Международный научный симпозиум „Славянские языки и культуры в современном мире”. Труды и материалы. Москва, МГУ 24-26 марта 2009. Москва, 2009, с. 94-95.
За съкровената любов на Найден Геров към българския език. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София. АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 9-10.
Богат и многостранен творчески път. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 9-14.
Об отношении между словообразовательным и лексическим значениями производного слова. – In: Semantyka a konfrontacja językowa. 2. Warszawa, SOW, 1999, с. 97-101.
О словообразовательной и лексической интерпретации некоторых интернационализмов в славянских языках. – В: Новые явления в славянском словообразовании: система и функционирование. Доклады ХІ Международной научной конференции Комиссии по славянскому словообразованию при Международном комитете славистов. Изд. Московского университета, 2010, с. 90-99.
Производните думи от категорията nоmina collectivа и техните словообразувателни парафрази (върху материали от някои славянски езици). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 200-208.
Словообразовательное значение в структуре лексикографической дефиниции производных слов. – In: Neue Wege der slavistischen Wortbildungsforschung. 2. Tragung der Internationalen Kommission für slavische Wortbildung, Magdeburg, 9-11.10.97. Renate Belentschikow (Hrsg.). Sonderdruck. Frankfurt am Main, Peter Lang, 1999, рр. 129-136.
Словообразуване и лексикография. – В: Славистика. Синхрония и диахрония. Сборник статей к 70-летию И. С. Улуханова. Москва, 2006, с. 170-178.
Словообразуване, лексикология, лексикография – взаимовръзка и взаимна обусловеност. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 279-289.
Словообразувателното значение в лексикографската дефиниция на производната дума. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 93-99.
Словообразувателното значение в лексикографската дефиниция на производната дума. – В: Горизонты современной лингвистики. Традиция и новаторство. Сборник в честь Е. С. Кубряковой. Москва, 2009, с. 444-450.
Сложните съществителни nomina abstracta в българския книжовен език от периода на Възраждането (лексикално-семантичен анализ). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 7-51.
Улога творбеног значеньа код дефинисаньа изведених у jедноjезичком описном речнику. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. 26/2. Београд, Међународни славистички центар, 1997, c. 339-342.
Процесите на глобализация и книжовноезиковите тенденции в словообразуването на славянските езици. – Списание на БАН, 2004, № 2, с. 7-13. 
Френски думи в лексиката на спорта и игрите. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 1, с. 42-43.
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 3, с. 98-100.
Етимологията на сленга като семантична проблематика. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 46-55.
Лексикалната субстантивация в арготичния диалог. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 4-5, с. 80-82.
Обратното транскодиране като словообразувателен модел в българския младежки сленг. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 36-41.
Опит за семантичен анализ на някои жаргонни думи от играта на топчета. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 36-40.
Отношението между френското арго и българския сленг като лексикографски проблем. – Съпоставително езикознание, 1991, № 5, с. 30-35.
За морфологичното приобщаване на глаголните заемки, навлизащи в българския език под влияние на компютърните технологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 583-587.
За феномена мисленик. – Език и литература, 1996, № 5-6, с. 170-173.
Относно Нов правописен речник на българския език. Рец. за: Нов правописен речник на българския език. Отг. ред. Валентин Станков. София, 2002, „Хейзъл”. 1069 с. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 55-59.
Взаимоотношенията на турците и българите в периода на Османската империя, отразени в български прецедентни текстове. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 114-125.
Механизми и причини за формиране на нови фразеологизми в българския език. – Списание на БАН, 2008, № 6, с. 12-21.
Отношение болгар к грекам в прошедших веках, отраженное в фразеологизмах и паремиях. – Rossica Olomucensia, 2006, № 3, s. 727-732.
Още един наръчник, предназначен не само за специалистите. Рец. за: Попова, Мария, Сия Колковска, Гинка Димитрова, Адриана Христова, Екатерина Петкова. Терминологичен речник по природни науки. София, „Наука и изкуство”, 2006. 462 с. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 345-346.
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 31-33.
Речникът на Найден Геров – уникален паметник на българската култура. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 125-129.
Циганите през погледа на българите според прецедентните текстове в българския език. – Български език, 2009, № 2, с. 78-91.
Штрихи языческой картины мира, сохраненные в болгарских устойчивых словосочетаниях. – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 199-204.
Рец. за: Петрова, Анастасия. Езиковата метафора и балканската картина на света. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003. 349 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 153-154.
За лексикалните балканизми от турски произход в българския и в албанския език. – Македонски преглед, 2000, № 2, с. 121-130.
Общи лексикални балканизми от турски произход в български и албански. Дисерт. София, 2001.
Фразеологизмите в епистоларното наследство на Васил Левски. – Български език и литература, 2002, № 6, с. 26-32.
О некоторых особенностях инновационных изменений в болгарском языке 80-х гг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 152-154.
Лексичнi iнновацiï в сучаснiй болгарськiй мовi: на матерiалi 80-х рокiв. Диссерт. Киïв, 1993.
Лексичні інновації (на матеріалі болгарської мови 80-х років). Київ, Київський унiверситет, 1998. 189 с.
За отразяване на вариантите в българския топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 171-174.
Проблеми при съставянето на словника на „Сръбско-български речник”. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 116-122.
Аспекти на калкирането в най-новия период от развитието на българския език. София, ИК „Галик”, 2005. 106 с.
Глаголи с валентност период в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 17-25.
Деантропонимни съществителни в най-новата българска лексика. – В: Научни приноси в памет на професор Константин Попов. Материали от Научната конференция „100 години от рождението на проф. К. Попов”, София, 29-30 ноември 2007 г., Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 71-80.
Дефразеологизацията като източник на лексикални и семантични иновации в съвременния български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 131-142.
Един случай на неправилно калкиране. – Български език, 2004, № 4, с. 111.
Един тип неологизми универбати в българската разговорна реч (в съпоставка с руски). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 45-52.
Енантиосемията в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 317-322.
За един тип сложни прилагателни в словотворчеството на Блага Димитрова. – В: Език. Литература. Идентичност. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 522-526.
За някои мними авторски неологизми в творчеството на Иван Вазов. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 203-205.
За някои неправилни или ненужни калки в компютърната терминология. – Български език, 2005, № 1, с. 117-118.
За някои нови интерсемантизми в славянските езици. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 102-108.
Интернационализация и неологизация (наблюдения върху неологизмите с компонент пост- / post- в българския и чешкия език). – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 2. Русе, „Лени Ан”, 2001, с. 187-189.
Интернационални и национални елементи в речниковия състав (аспекти на калкирането в съвременните славянски езици). – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 133-140.
Калкирането в най-новия период от развитието на българския и чешкия език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 174-189.
Лексикални особености на българския и руския компютърен жаргон (С оглед на релацията стандарт – субстандарт). – Български език, 2005, № 4, с. 74-80.
Наблюдения върху утвърждаването на новата българска лексика. – Български език, 2010, № 4, с. 7-20.
Неологизми универбати в българския и чешкия език. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 26-37.
Неологизмите в съвременния български език. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 16-25.
Нова глаголна лексика в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 79-90.
БЛАГОЕВА, Диана. Нови фразеологични калки в българския език (в съпоставка с други славянски езици). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 149-153.
Пердуративните глаголи в българския и полския език – семантика и валентност. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, 1991, XIX, Филологии, № 1, с. 85-91.
Проблеми на изграждането на електронен корпус за лексикографски цели. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, UJČ AV ČR, 2008, s. 169-179.
Прояви на езикова игра в българския и руския компютърен жаргон. – Съпоставително езикознание, 2006, № 2, с. 5-13.
Рец. за: Недкова, Емилия. Фразеологично богатство в творчеството на Алеко Константинов. Русе, „Лени Ан”, 2003. 182 с. – Български език, 2004, № 1, с. 111-114.
Синонимия в компьютерном жаргоне болгарского и русского языков. – LiterNet, 16.01.2005, № 1 (62).
Съвременни подходи в българската неография (проблеми и перспективи). – Български език, 2008, № 1, с. 5-14.
Темпорални валентности на глаголите в българския и полския език. Дисерт. София, 1992. 203 с.
Универбизацията в най-новото славянско словообразуване (върху материал от българския, руския и чешкия език). – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 5-21.
Чуждоезикови влияния при семантичния развой на българската лексика в съвременния период. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 33-41.
Електронен корпус за целите на Речник на българския език – състояние и перспективи. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 277-286.
Някои проблеми на корпусната лексикография. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 113-121.
Семантична прозодия на някои групи каузативни глаголи в българския език (корпусно базирано изследване). – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 58-72.
LexyScan – софтуерно средство за работа с електронен корпус за лексикографски цели. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 233-243.
Българската академична лексикография в контекста на информационните технологии. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 57-64.
Електронизация на лексикографските ресурси. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 57-64.
Семантика на собствените и нарицателните имена. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 112-116.
Съпоставителен анализ на португалския предлог роr и на неговите функционални еквиваленти в българския език при изразяването на причинни отношения. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 105-112.
Акад. Александър Теодоров-Балан като изследовател на художествената (естетическата) функция на българския език. – Български език, 2009, Приложение, с. 35-42.
Българската езикова картина на света в лириката на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 21-30.
Българската езикова картина на света в поезията на Иван Вазов. – В: Наследството Вазово. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 265-274.
Българската лексикографска и справочна литература и преподаването на български език като чужд. – В: В: Информационно-методический семинар преподавателей болгарского языка. Москва, МГУ, 1995.
Геровската традиция в българската лексикография на ХХ век. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 29-32.
Един случай на огледална семантика (върху материали от възрожденски и фолклорни съновници). – Български език, 2010, № 4, с. 43-50.
Един учебен речник на чуждите думи. Рец. за: Армянов, Георги, Борислав Георгиев, Иван Касабов, Лилия Крумова-Цветкова, Сабина Павлова, Мария Чоролеева. Речник на чуждите думи. София, „Атлантис”, 1996. 320 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 42-44.
Етнолингвистичен, етнокултурен лингвострановедски подход при изследване на националноезиковата специфика на българската лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 223-231.
Етнолингвистични и етнокултурни приноси в българистичните книги на академик Николай Себастиянович Державин. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 221-229.
За характера на ключовите думи в съновниците като езикови и културни знаци. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 108-119.
Рец. за: Словарь поэзии Николы Вапцарова. Т. 1-2. Санкт-Петербург, 2004. 488 с. – Български език, 2005, № 3, с. 143-146.
Картина ли е езиковата картина на света. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 179-188.
Конотацията като лексикографски тип в многотомния Речник на българския език. – Български език, 2006, № 3, с. 83-95.
Конотацията като лексикографски тип в многотомния Речник на българския език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 390-401.
Културният концепт в разбирането на Д. С. Лихачов. – Български език, 2009, № 1, с. 61-70.
Към въпроса за характера на отрицателната частица не в именното и глаголното словообразуване на съвременния български книжовен език (с оглед на представянето ѝ в голям тълковен речник). – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 43-53.
Лексикографската дефиниция като мит и митология. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 31-44.
Лексикографски академизъм и енциклопедизъм. Рец. за: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник. Т. I (А-Л). София, „Свидас”, 1999. 544 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 9-13.
БОЖИЛОВА, Мая. Лексикографско представяне на език на автор (писател, поет, публицист). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 350-398.
От Вавилонската кула до двуликия Янус. (Опит за антропологична таксономия на българската езикова картина на света). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 93-106.
Прагматична храктеристика на българската лексика в многотомния Речник на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 73-82.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Българското речниково дело през възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 107-109.
Речникът на език на автор като специфичен лексикографски жанр. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 2. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, 312-330.
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 76-88.
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 27-35.
Речникът на националния език като познание и самопознание. – Български език, 2003, № 1, с. 6-18.
Речникът на националния език като познание и самопознание. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 22-41.
Сборникът на Братя Миладинови в поетичния свят на Венко Марковски. – В: Братя Миладинови и българската култура, София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 111-119.
Тълковният речник като „машина на времето“ (лингвистична относителност, жанрова типология и лексикографски метод). – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 129-139.
Тълковният речник като „машина на времето” (лингвистична относителност, жанрова типология и лексикографски метод). – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 17-24.
Четирите годишни времена в речниците на Владимир Дал и Найден Геров. – Българска реч, 2002, № 1, с. 18-27.
Эстетические значения и эстетические коннотации в современном болгарском языке. – В: Актуальные проблемы славянской филологии. Москва, МГУ, 1993, с. 34-41.
Професионално за академичната и комерсиална лексикография. (Еднотомният тълковен речник на съвременния български книжовен език). – Български език, 2008, № 1, с. 26-32.
Думата вино като етнокултурен ключ в европейските езици (върху материали от български, полски, руски, английски, и френски). – В: Виното в етнокултурата и литературата. Шумен, УИ „Св. Константин Преславски”, 2002, с. 270-285.
Български език с вестникарски сос: гастрономическите познания на българина и езикът на съвременната публицистика. – В: Трапезата в културата на българи и сърби / Трпеза у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 38-46.
В света на българските предлози. Велико Търново, „Фабер”, 2007. 139 с.
Графичните оказионализми в медиите и рекламата. – Тр. ВТУ, ХХХIV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 227-256.
За някои проблеми на оказионалното словообразуване в българската научнофантастична литература. – Проглас, 1993, № 3, с. 100-111.
За някои чуждоезикови елементи в съвременното оказионално словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 308-313.
За оказионалното словообразуване в българския език (Контаминация, вставъчно словообразуване и междусловно налагане). – В: Българистични проучвания. Т. 10. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2005, с. 141-154.
Значението на оказионализмите и контекстовите фактори за разбирането им. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 77-82.
Индивидуално-авторска омонимия и каламбур. – Тр. ВТУ, ХХХI (за 1995), кн. 2, 2001, с. 245-250.
(Не)съществуващи думи: Оказионализмите в медийния текст. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 124 с.
(Не)съществуващи думи: Оказионалното словотворчество. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2007. 216 с.
Оказионализми от собствени имена. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, 2002, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, с. 228-235.
Оказионализмите в заглавията на български и полски публицистични материали. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 307-314.
Оказионализмите като разговорен маркер в читателски писма. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, „Фабер”, 2004, с. 53-58.
Оказионални думи, образувани от словосъчетания и изречения. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Оказионалност и реклама. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 269-277.
Оказионалното словотворчество в анекдотите като източник на комизъм. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, Филозофски факултет Универзитета у Нишу, 2005, с. 7-19.
Оказионалното словотворчество и прекъсването в словообразувателните вериги. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 353-359.
Особености на словообразувателното гнездо с връх мутра. – В: Йорданка Маринова. Изследвания по случай нейния седемдесетгодишен юбилей (Jordanka Marinova. Studia in honorem septuagenarii eirus jubilaei). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 206-217.
Промени в лексиката във връзка с икономическите процеси. – В: Икономиката и развитието на обществото. Т. 5. Сборник доклади от международна юбилейна научна конференция, юни 2000. Варна, УИ на Иконом. унив., 2002, с. 57-62.
Професор Русин Русинов и приносът му в българската лексикология. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 65-67.
Прояви на оказионалност в медийното пространство. Дисерт. Велико Търново, 2006. 378 с.
Редеривацията като начин за оказионално словообразуване (Върху материал от масмедите и рекламата). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 372-384.
Рец. за: Недкова, Емилия. Помагало по фразеология на българския език. Русе, „Лени Ан”, 2009. 128 с. – Проглас, 2009, № 2;
Свое и чуждо сред оказионализмите (върху материал от българския език). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 123-131.
Феминативите – между неологичното и оказионалното. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 59-70.
Фразеологията в рекламния текст. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 142-148.
Лексемата Великден като център на лексикотематично поле в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 62-70.
Български и полски фразеологични единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс. – Проглас, 2006, № 1, с. 33-56.
Езиков образ на извънезиковата реалност. Фразеологична интерпретация на света. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Познавателният потенциал на българските и полски фразеологични единици с лексикален компонент дявол. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 98-104.
Фразеологични единици, свързани с християнството. Българско-полски паралели. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 160 с.
Фразеологичният елемент от езиковия образ на българския поп. – В: Българистични проучвания. Т. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2002, с. 193-199.
Рец. за: Маринова, Вера, Събка Вълкова. Българско-арабски речник. София, 1988. – Филология, 1993, № 27-28, с. 201-203.
Промяната в семантиката на думите – неразривна част от езиковата култура на съвременния българин. – Год. Трак. унив., ІІ, 2001, с. 81-90.
Метафората и връзката пространство – време с примери от френския и българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009. 164 с.
Понятието за пространство с оглед езиковото му обозначаване. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 3-19.
Предлози, обозначаващи топологични релации във френския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 11-23.
Рец. за: Алмалех, Мони. Българско-ивритски разговорник. София, „Труд”, „Прозорец”, 2002. 248 с. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 127-128.
Рец. за: Манолова, Лилия. Речник на лингвистичните термини в българския език. София, „Наука и изкуство”, 1999. 202 с. – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 178.
Рец. за: Минчева, А. и др. Френско-български речник / Dictionnaire fraçnais-bulgare. Под общ. ред. на Асен Чаушев. София, „Наука и изкуство”, 2002. 1493 с. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 143-146.
Рец. за: Пашов, Петър, Мария Пашова. Правописен речник на българския език. Пловдив, ИК „Хермес”, 2000. 470 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 123-124.
Рец. за: Пашова, Галина, Борис Наймушин, Бисерка Велева. Речник на чуждите думи в българския език. Пловдив, „Хермес”, 2001. 757 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 124-126.
Рец. за: Попова-Велева, Иванка, Радостин Тонев, Владимир Драгнев. Нов учебен френско-български и българско-френски речник / Dictionnaire français-bulgare et bulgare-français. Велико Търново, „Слово”, 2004. 796 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 124-125.
Рец. за: Радева, Василка. Български тълковен речник. Пловдив, ИК „Хермес”, 2004. 823 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 115-116.
Рец. за: Стоянов, Красимир. Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език. София, Международно социолингвистно дружество, 1999. 320 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 112.
Рец. за: Френско-български речник / Dictionnarie français-bulgare (sous la direction d’Assen Tchaouchev). Sofia, „Naouka i Izkoustvo”, 2002. 1493 p. – Fréquences francophones, 2003, № 2, pp. 52-54.
Актуализация на диалектното в книжовната реч. – В: Юбилейна научна конференция „25 години Шуменски университет”. Доклади. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 5-10.
Българска лексикология. София, „Анубис”, 2002. 367 с.
Българският книжовен език през ХХ в. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVI, 1998, № 1, с. 17-24.
Диалектната лексикография в България. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 27-35.
Динамични процеси в лексикалния състав на българския език. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 7-17.
Динамични тенденции в лексикалния състав на българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 7-15.
За лингвистичния статут на българското просторечие. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 14-20.
За наречията нявга, нивга и сявга. – Език и литература, 1992, № 4, с. 38-39.
За произхода и употребата на колчем. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 42-54.
Забранено за малолетни. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 23-31.
Към характеристиката на лексикалната конверсия. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 91-95.
Лексикални стилистични пластове в книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 122-131.
Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – Български език, 2005, № 5, с. 5-15.
Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 56-66.
Поетическите думи в българската лексика. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 33-38.
Промени в речниковия състав на българския език. – Език и литература, 1994, № 3, с. 1-8.
Рец. за: Дзидзилис, Христос. Фонетични проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с. – Език и литература, 1992, № 2, с. 140-142.
Стилистични разслоения на речника и лексикалната норма. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 87-93.
Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. Учебник за студенти от филологическите факултети и педагогическите институти. София, „Петър Берон”, 1998. 655 с.
Заемките в съвременния български език – обогатяване или обезличаване? – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 268-276.
Болгарско-русский словарь по международному туризму. – Чуждоезиково обучение, 2001, № 3-4, с. 101-106.
Концептуальные основы создания учебного болгарско-русского словаря по международному туризму. – Чуждоезиково обучение, 2001, № 3-4, с. 98-100.
О полисемии в терминологии туризма. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 237-244.
За израза алфа и омега. – Църковен вестник, бр. 13, 26.V-8.VІ.1997, с. 4.
За израза геена огнена. – Църковен вестник, № 14, 9-22.VІ.1997, с. 5.
За израза давам лептата си. – Църковен вестник, № 4, 16-28.ІІ.1999, с. 5.
За израза книга, запечатана със седем печата. – Църковен вестник, № 11, 1-15.VІ.1999, с. 5.
За израза лобно място. – Църковен вестник, № 19, 02- 05.ХІІ.1997, с. 4.
За израза ни една йота. – Църковен вестник, бр. 1, 01-15.І.1998, с. 6.
Из лексиката на романа Преспанските камбани от Димитър Талев. – Дарба, 1999, № 6, 11-14.
Изрази от библейски произход в съвременния български език. – Родна реч, 1998, № 1, с. 41-44.
Изразът вълк в овча кожа. – Църковен вестник, № 3, 01-14.ІІ.1998, с. 3.
Изразът за паница леща. – Църковен вестник, № 2, 16-31.І.1998, с. 5.
Изразът манна небесна. – Духовен дом, № 3, март 1998, с. 10.
Изразът мерзост на запустението. – Църковен вестник, бр. 13, 26.V-8.VІ.1997, с. 4.
Още веднъж за камилата и иглените уши. – Проглас, 1998, № 3-4, с. 171-175.
Срещу ръжен не се рита. – Духовна култура, 2003, № 10, с. 12-17.
Фразеологизми от библейски произход в съвременния български език. – Дарба, 1998, № 9-10, с. 15-23.
Фразеологизми с името на кръста. – Духовен дом, № 4, април 1998, с. 10.
Евфемистична перифрастична синонимика на специфична лексика в съвременния ни печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 206-209.
Лексико-фразеологични словашко-български паралели във възрожденския фолклор. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІ, 1994, № 1, с. 265-269.
Неополитически речник. – Народен глас, № 33, 12.ІV. 1991.
Пряка и преносна употреба на думите. – Народен глас, № 13, 19.І.1990.
Чуждите думи в българския език днес. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 29-34.
Веществените съществителни в количествен аспект (Езикови средства за изразяване на дискретност на веществения континуум). – Български език, 1990, № 2, с. 114-120.
Взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика в теоретичен и приложен аспект. – В: Българистични проучвания. Т. 6. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 2000, с. 15-28.
Езикът на Гео Милев и Гео Милев за езика. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 9-21.
За взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика като лексикографски обект. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 61-70.
За лингвистичните основи на тълковните речници. Доброжелателен отговор на една рецензия. – Език и литература, 1996, № 2, с. 133-137.
Познанието в езика на българите. Велико Търново, „Фабер”, 2005. 436 с.
Стилистика и лингвистика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 266 с.
Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с.
Функционално взаимодействие между граматичната и лексикалната семантика в съвременния български език. – Проглас, 1992, № 1, с. 21-26.
Художественият и езиковият свят на Веселин Ханчев. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 297-305.
Родова адаптация на англицизмите в българския и немския език. – Българска реч, 2004, № 3, с. 23-30.
Езикът на науката. – Списание на БАН, 2006, № 2, с. 36-39.
Фразеологическая эквивалентация как проблема контрастивной лексикографии. – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 30-35.
БЪЛГАРСКО ЕЗИКОЗНАНИЕ. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 458 с.
Прояви на езиковата динамика в съвременния български и съвременния чешки език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 4-5, 129-134 с.
Прояви на езиковата динамика в съвременния български и съвременния чешки език. – В: Бъчваров, Янко. Чешкият език в славянски контекст. София, 1996. 228 с.
Към въпроса за вторичната номинация на качествените прилагателни имена в българските диалекти. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 163-168.
Към въпроса за сравнителното изследване на славянската лексика. – Български език, 1996, № 5, с. 22-24.
Към въпроса за сравнителното проучване на омотематичните имена в български и словашки език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 42-47.
Личното творчество на българските писатели като източник за Български диалектен речник. – Български език, 1990, № 2, с. 173-178.
За някои местоименни проблеми при превода между българския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 135-138.
За някои семасиологични и ономасиологични аспекти на описанието на еквивалентни отношения в немскo-български и българско-немски речници. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 225-232.
Новият немски правопис и някои актуални проблеми на немско-българските речници. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 481-487.
Размисли за „възраждането” на един излязъл от употреба термин в съвременната българска правна лексика и някои лексикографски проблеми. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 85-91.
Miscellanea зa новите англицизми в българския и немския език като лексиколожки, лексикографски и транслационен проблем. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 48-59.
Гостоприемството в полската и в българската лексика и фразеология. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 87-96.
Фразеологични единици с компонент глагол за движение. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 393-398.
Шкалирование и полилингвальное сопоставление словарно-фиксированной эмоционально-оценочной лексики в источниках и в речи. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІ, 1999, № 1, с. 415-422.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Език и литература, 1993-1994, № 2, с. 145-147.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 30-40.
Использование частиц для выражения пересказывания в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 185-199.
Национално-културна специфика на вербалното комуникативно поведение на българи и руси при поздрави, пожелания и честитяване. – Съпоставително езикознание, 2007, № 1, с. 5-12.
Акушеро-гинекологична и ранна неопатологична терминология. София, „Медицина и физкултура”, 1996. 352 с.
Към въпроса за немските думи (заемки) в българския език. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 82-91.
О полифункциональном болгарском слове освен и его русских эквивалентах. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 189-193.
Към въпроса за семантико-стилистичната характеристика на един подклас качествени прилагателни имена. – Български език, 1991, № 4, с. 362-367.
Критичен преглед на изследванията на един тип устойчиви глаголно-именни словосъчетания в българския език. – Проглас, 2006, № 2, с. 26-45.
Компликативный подход в процессе сопоставительного анализа русских и болгарских фразеологизмов. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 99-101.
Функционална стилистика. Със задачи и текстове за упражнения. Бургас, „Димант”, 2003. 160 с.
Анализ коннотаций русских и болгарских фразеологизмов со значением обман. – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 168-184.
Образные ассоциации в русских и болгарских фразеологизмах со значением количества. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 328-333.
Съпоставителен анализ на руски и български фразеологизми със значение лъжа. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 89-97.
Прилагателните имена на -ов/-ев в съвременния български и сръбски език. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 125-143.
Действия и семантика на глаголите за движение. – Год. БСУ, ІV, 2000, с. 231-236.
Към въпроса за лексикалната антонимия. – Год. БСУ, ІІ, 1999, с. 258-265.
Метафори с глаголи за движение в художествения стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 87-91.
Метафорична употреба на глаголите за движение в периодичния печат. – Год. БСУ, ХV, 2006, с. 32-36.
Метафорични трансформации на глаголите за движение в разговорния стил. – Год. БСУ, ІХ, 2003, с. 158-161.
Някои особености на метафоричността в заглавията от периодичния печат. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 218-223.
По проблема за семантичната общност и различие при лексикалните синоними. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 319-325.
Пространствени значения на българските предлози в съчетание с глаголи за движение. Дисерт. София, 1990. 280 с.
Семантична съчетаемост на глаголи за движение и предлози с пространствено значение. – Език и литература, 1993, № 2, с. 135-139.
Семантични особености на фразеологични единици с компонент глагол за движение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 65-70.
Семантични отношения, изразявани от предлози с пространствено значение. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 99-104.
Традиционни и съвременни схващания за метафората. – Год. БСУ, ХІ, 2004, с. 174-178.
Фразеологизмите в текстове от публицистичния стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 123-128.
Именен род на англицизмите в български, чешки и словашки. – В: 25 години Шуменски университет. Юбилейна научна конференция. Т. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 41-49.
Формални модели на родова адаптация на субстантивните заемки от английски в български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 19-25.
Европрилагателни: възникване и строеж. Актуални проблеми в типологията на славянските прилагателни. – In: Jazyk v komunikácii. Medzinárodný zborník venovaný Jánovi Bosákovi. Bratislava, 2004, s. 161-167.
Европрилагателни: възникване, строеж и правопис. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 157-161.
Родовата адаптация на англицизмите в българския и словашкия език. – In: Slavistika v premenách času (štúdie z jazykovednej a literárnovednej komparatistiky). Zborník príspevkov z medzinárodnej vedeckej konferencie. Prešov, 2009, s. 218-224.
Болгарско-чешские евролингвистические параллели. – Studia slavica. VII. Opole, 2003, s. 219-226.
Евролингвистични наблюдения. – В: Езикът: история и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 267-271.
За отношението между социолингвистически и типологически фактори. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 57-60.
Инновации композитного типа в современных славянских языках. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Москва, РАН, 2002, с. 10-12.
Интернационализационни процеси в българския език от края на XX век. – In: Internacionalizácia v súčasných slovanských jazykoch: za a protu. Bratislava, 1999, s. 59-66.
Интернационализационни процеси в историята и съвремието на българския книжовен език. – В: Вачкова, Кина. Изследвания по история на българския книжовен език. Помагало за студенти. Ч. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001. 146 с.
Лексеми с компонент еко- в книжовния български език. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 120-124.
Рец. за: Николова, Надка. Българската анатомична терминология през Възраждането (1824-1878). Шумен, „Антос”, 2003. 215 с. – Български език, 2005, № 1, с. 122-126.
Стандартизация на славянските езикови средства за европейска интеграция. – Герм. и бълг. в диалог, 2003, № 2, с. 123-132.
Съвременен процес на интернационализация в българския книжовен език. – В: Юбилейна научна конференция „25 години Шуменски университет „Еп. Константин Преславски”, Шумен, 30.X.-1.XI.1996. Доклади. Ч. 1. Езикознание и методика на езиковото обучение. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 28-34.
Терминостроителството в културния диалог между чехи и българи. – In: Antropologie dialogu. Souznění a nedorozumění mezi Cechy a Bulhary. Praha, 2000, c. 119-127.
Евролингвистични иновации в славянските стандартни езици. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 122-131.
Езиковите средства за европейска интеграция – нов обект за стандартизационна активност. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 23-34.
Из чешката и българската екологична терминология. Термини от областта на екологичното образование. – In: Práce z dějin slavistiky. Praha, 1991, s. 48-59.
Лудвиг Лукаш и чешкото влияние върху българската химическа терминология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 57-63.
Чехия и формирането на българската химическа терминология. – In: Les Études balkaniques tcheques. IX. Prague, Univerzita Karlova, 1994, pp. 117-124.
Атрибутивни двукомпонентни неологизми в два европейски езика (български и френски). – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 275-279.
За вариантите от типа хотспоти / хотспотове в съвременния български език. – Български език, 2008, № 4, с. 97-101.
През огледалото на стила: Стилистична интерпретация на художествен текст. София, „Интервю Прес”, 2000. 408 с.
Стилистичен анализ на художествения текст. София, „Народна просвета”, 1990. 133 с.
Текст и стил. София, „Авангард Прима”, 2005. 234 с.
Езикови фактори, които обуславят родовата вариантност в българския език. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 28-45.
За вариантите от типа диплом-диплома и задух-задуха в българския език. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 29-40.
За произхода на устойчивото сравнение гол като сокол в българския език. – Българска реч, 2006, № 1, с. 65-68.
Родовата вариантност при нарицателните съществителни имена в българския език. Дисерт. София, 2003. 350 с.
Стари мерки за дължина и разстояние в българската фразеология. – Български език и литература, 2010, № 3, с. 32-40.
Апелативи с префикс не- в български и сърбохърватски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVIII, 2000, № 1, с. 37-42.
Бележки върху употребата на отглаголните съществителни на -не/-ние. – Съпоставително езикознание, 1991, № 4, с. 45-49.
Една старинна дума в българския и сръбския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLV, 2007, № 1, с. 60-66.
За две лексеми в българския език в съпоставка със сръбски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 431-441.
О нормирању неких граматичких и лексичких појава у српском jезику у поређењу са бугарским jезиком. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 459-466.
Рец. за: Алексић, Мариана. Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с. – Съпоставително езикознание, 2008, № 1, с. 220-222.
Към съпоставителното проучване на публицистичния функционален стил в българския и сръбския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 355-360.
Етимологичният речник и старобългарската лексика. – Съпоставително езикознание, 2010, № 1, с. 60-63.
Езикови пластове в подезика на икономиката. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 116-125.
Южнославянская картина мира и словообразование. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 33-46.
За думата просвета в българския език. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80.
И. И. Срезневски и началото на българската лексикография. – В: Венедиктов, Григорий. Българистични студии. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 105-129.
Из наблюдений над ранним русским влиянием на формирование болгарской канцелярско-административной лексики. – В: Проблемы изучения межъязыковых влияний в истории славянских языков и диалектов: социокультурный аспект. Москва, Институт славяноведения РАН, 2004, с. 20-24.
К истории болг. часовник. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 129-139.
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – Славяноведение, 1997, № 4, с. 34-40.
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – В: Славянский сборник. Вып. 2. Москва, Издательство Московского университета, 2004, с. 60-69.
Найден Геров и руските слависти в началната история на българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, 2002, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 28-36.
Пак по въпроса за универбизацията. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 179-183.
О некоторых „авторских” новообразованиях в болгарской лексике. – В: Studia Slavica. Языкознание. Литературоведение. История. История науки. К 80-летию С. Б. Бернштейна. Москва, Институт славяноведения и балканистики РАН, 1991, с. 63-69.
О нескольких Балановых словах. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 94-103.
О помете редко(е) в толковых словарях болгарского языка. – В: Folia slavistica: Рале Михайловне Цейтлин. Москва, Институт славяноведения, 2000, с. 9-13.
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 71-76.
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 111-128.
Русское влияние и пуристические тенденции в болгарском литературном языке на стадии его становления. – В: Пуристические тенденции в истории славянских литературных языков. Москва, Институт славяноведения РАН, 2005, с. 45-49.
У истоков становления делового стиля современного болгарского литературного языка. – Славяноведение, 1998, № 3, с. 30-36.
У истоков становления делового стиля современного болгарского литературного языка. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 90-99.
Апроксимативът няколко с неговите преводни еквиваленти в руския и в португалския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 3. с. 5-10.
Как съвременният българин дели денонощието. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 18-21.
Синоними ли са лексемите утро и сутрин? – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 384-390.
Социолингвистични и психолингвистични особености на апроксимативния квантификатор няколко. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 306-309.
Съществителните човек и хора в португалския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 4, с. 5-12.
Уличният език в рап музиката – митове и реалност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 176-182.
Глаголът като обект на лексикографско описание в българските френскоезични речници. – Чуждоезиково обучение, 2002, № 2, с. 3-14.
Изследване на междуезиковите контакти през призмата на българския език. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 60-69.
Към българския етимологичен речник. – Български език, 2003, № 4, с. 89-93.
Лексикалната субституция в арготичния диалог. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 4-5, с. 80-82.
По повод един нов френско-български и българско-френски речник. Рец. за: Френско-български и българско-френски речник. Под ред. на Асен Чаушев. София, Колибри, 2005. – Съпоставително езикознание, 2006, № 3, с. 133-135.
Френската лексика в романа Тютюн. София, „Сиела”, 2009. 320 с.
„Замърсяването” на българския език. – Наука, 2009, № 2, с. 2-4.
Агресията на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 20-24.
Езикът и общественото мнение. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 202 с.
Към проблемата за социално стратифициращите диалектизми. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 373-377.
Непонятната чужда дума и снобизмът. – Наука, 2010, № 3.
Обаянието на Вапцаровата поезия (Стилно-езиково майсторство). – Език и литература, 1989, № 6, с. 3-15.
Ориентализмите и жаргонизмите – единствено възможни средства за колоквиализацията на днешния книжовен български език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 25-32.
По някои съвременни комуникативни стратегии в наркоманските общности. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 73-79.
Проблемата за т.нар. чужди думи през погледа на Ст. Младенов и на Л. Андрейчин. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 56-60.
Рец. за: Ангелов, Ангел. Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчетаемост и клишираността в българските закони. София, „Херон прес”, 2008. 223 с. – Български език и литература, 2009, № 1-2, с. 184-185.
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Български език, 1990, № 5, с. 457-459.
Стилистичната революция във вестникарския език. – В: Езикът на медиите. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”, 1999.
Социолингвистиката и ученическата реч. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 192 с.
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните в сьвременния бьлгарски книжовен език (вьрху материал от прилагателните за пространствен размер и за цвят). София, БАН, 1987. 154 с. – Съпоставително езикознание, 1990, № 6, с. 86-91.
Модел и алгоритъм за определяне на семантичната структура на локативни наименования в български, полски и руски език. – Год. ТУ, XLVІІІ, 1995, № 4, с. 315-322.
Концептът труд в българската езикова картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80.
Нов етнолингвистичен лексикографски труд, посветен на народната календарна терминология. Рец. за: Легурска, Палмира, Мария Китанова. Тематичен речник на термините на народния календар. София, БАН, 2008. 152 с. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 74-77.
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните местоимения. – Българска реч, 2003, № 2, с. 28-30.
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните наречия. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 186-189.
Рец. за: Антонова-Василева, Лучия, Славка Керемидчиева. Кратък речник на диалектните думи. София, „Планета-3”, 2001. 284 с. – Българистика, 2002, № 5, с. 101-103.
Рец. за: Китанова, Мария. Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 115-117.
Светът на птиците в българската езикова картина на света. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 60-67.
Човекът и светът на животните в българските устойчиви сравнения. – Български език, 2009, № 2, с. 33-45.
Коварството на приятели. Към проблемите на фразеологичния превод. – В: Слово. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Ирина Червенкова. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 260-270.
Коварството на приятели. Към проблемите на фразеологичния превод. – В: Изкуството на превода. Т. 2. София, „Народна култура”, 1978, с. 19-38.
Съвременната българска лексикография и подготовката на лексикографски кадри. – В: Лексикография’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 11-39.
Що е лексикография и има ли тя почва у нас? – Литературен форум, № 13, 1-7.04.1992, с. 2.
Каламбурът и възпроизвеждането му в превода. – В: Влахов, Сергей, Сидер Флорин. Непреводимото в превода. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 304-341.
Фразеологичните единици в превода. – В: Влахов, Сергей, Сидер Флорин. Непреводимото в превода. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 170-213.
Към семантичната и синтактична характеристика на глаголите с префикс о-. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 493-498.
Семантични и синтактични особености на една група перцептивни глаголи в българския език. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 79-81.
Семантични и синтактични особености на префигираните глаголи с прономинален елемент в български. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 322-328.
Структурна и семантична характеристика на някои префигирани глаголи в съвременния български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХХІХ, 2004, с. 5-28.
О структуре, семантике и коннотативных свойствах глагольных лексем и их сочетаний в паремиях (На материале русского, болгарского и сербского языков). – Зборник Матице Српске за славистику, 2004, књ. 65-66, с. 75-100.
Експресивните частици в българския език. Велико Търново, „Абагар”, 1999. 206 с.
Патилата на преводачите с двуезичните речници. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 58-72.
Метафоричното обозначение грешката е вярна. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 116-124.
Фразеологизми и паремии с опорен компонент циганин в българския език. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 499-504.
Глаголи за положение в българския и чешкия език. Дисерт. София, 1996. 203 с.
Глаголите reflexiva tantum в словашки език и техните съответствия в български. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски”, 2002. 240 с.
За глаголите reflexiva tantum с компонент si в словашки език и еквивалентите им в български. – Slavica Slovaca, 2000, № 1, s. 26-39.
За някои аспекти в семантичните отношения между лексикалните двойки стоя – stat, седя – sedet в български и чешки език (или още за спецификата на българския език като балкански). – Балканистичен форум, 1995, № 2, с. 44-51.
Някои наблюдения върху семантиката на рефлексивната частица си: Поглед върху медиалните лексеми за положение в съпоставителен план с чешки език. – Български език, 1995, № 5-6, с. 419-426.
Опит за семантичен анализ на еднокоренна глаголна лексика в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 93-98.
Семантични промени на думите в българския език. – Българска реч, 1997, № 3-4, с. 28-31.
Речник на българский език (1895-1904) от Найден Геров и Српски рjечник (1818) от Вук Караджич. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 23-24.
Речникът в Граматиката на братя Цанкови – най-обемистият български речник за времето си. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 355-362.
Глаголните моторни корелации в балканските неславянски езици в сравнение с някои славянски езици. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 152-157.
За някои корелации на моторни глаголи в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 152-158.
Някои особености на глаголните двойки за придвижване в българския език в съпоставка с руски. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 363-370.
ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999. 268 с.
Лексико-семантична симетрия и асиметрия между фразеологизми в турска, гръцка и българска езикова среда. – Морски научен форум, 2001, № 3, с. 355-359.
Езикова старина в българската фразеология. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 311-319.
За един фразеологизиран образ в българския език. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 214-224.
Към въпроса за българските разговорни фразеологизми, мотивирани от жестове. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 75-84.
Към въпроса за мястото на лексиката от чужд произход в Софрониевия език. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 203-231.
Лексикология на българския език. (Лексемика. Ономастика. Фразеология. Лексикография). Велико Търново, „Абагар”, 1998. 424 с.
Мит и народни представи във вътрешната форма на българските фразеологизми с компонент сърце. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 268-278.
Образните основания на българските фразеологизми с компонент душа. – Проглас, 2008, № 2, с. 20-41.
Основен курс по съвременен български език. Ч. 2. Лексикология и фразеология. Велико Търново, „Аста”, 1993. 246 с.
Предложно-именни фразеологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, с. 9-17.
Старобългарските корени на фразеологизми с компонент сърце. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 325-340.
Строители и строителство на новобългарския книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002. 271 с.
Сърцето в българската паремиология. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 174-181.
Фонетика и лексикология. Велико Търново, „Слово”, 1993. 94 с.
Фонетика и лексикология на българския език. Велико Търново, „Абагар”, 1995. 480 с.
Фразеологизми в българския език с библейски ономастичен компонент. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 84-95.
Фразеологизми с компонент глава със старобългарски първообрази в библейските текстове. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 56-67.
Фразеологизми с опорна дума бог в българския език. – Проглас, 2007, № 1, с. 145-155.
Фразеология на Аз-субектността в българския език. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 33-39.
Човекът и човешкият живот, представени от българските разговорни зоофразеологизми с образна компонента куче, псе. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 71-84.
Представи за пространство, време и движение в българския език (когнитивно изследване). Дисерт. София, 2010.
Представите за пространство в българския език от гледна точка на когнитивния подход. – Проглас, 2009, № 2, с. 107-121.
Рец. за: Зидарова, Ваня. Очерк по българска лексикология. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 1998. 176 с. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 669-772.
Типология на речниците. – В: Лексикография ’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 71-85.
Лексикографирование русско-болгарских аналогов как аспект их сопоставительного описания. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXI, 1998, с. 317-324.
О межъязыковой лексической аналогии. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 13-18.
О формально сходной лексике в русском и болгарском языках и проблемах ее изучения. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 287-292.
О широкозначности в сопоставительном изучении русской и болгарской лексики. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 30-37.
Проблеми на научната терминология при съставяне на двуезични специализирани речници (с оглед на икономическия немски език). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, 2008, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 383-389.
Многоезичната база „Интерактивна терминология за Европа (IATE)” като терминографски продукт. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 417-422.
За репрезентацията на значението и употребата на езика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1997. 180 с.
Нееднозначността като свойство и употреба на езика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 117-120.
Опит за моделиране на метафоричните и метонимичните значения на някои прилагателни за цвят в английски и български. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 155-180.
Прилагателни за цвят в английския и българския книжовен език. Дисерт. Велико Търново, 1993. 169 с.
За наименованията в българското грънчарство. – Изв. Ист. музей, Велико Търново, 1993, № 8, с. 145-152.
Речевите актове като предмет на лексикографско описание. – Български език и литература, 1998, № 5-6, с. 3-9.
Трябва ли и как да превеждаме международната (научна) терминология? (Главоблъсканици около превода на gender). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 137-142.
Аспекти на ономастичната семантика. – Български език, 1991, № 2, с. 96-100.
Българска семасиология. Велико Търново, „Абагар”, 1993. 272 с.
Езикът на Житие и страдания грешнаго Софрония от историческо гледище. – Език и литература, 1990, № 3, с. 15-22.
Семантиката на думата в измеренията на синтагматиката. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 259-268.
Семантичното развитие на думата като семасиологичен проблем. – Проглас, 1992, № 1, с. 6-14.
Полисемия в българската и английската военноморска терминология. – Съпоставително езикознание, 2009, № 2, с. 21-35.
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 40-50.
Лексико-граматични движения във връзка с терминологията в историята на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 55-58.
Фразеологизмите – един специфичен начин за опознаване и представяне на света. – Българска реч, 2005, № 1, с. 33-41.
„Новите” термини и езикови изрази. – Отечествен фронт, № 13395, 23.ІІІ.1990.
Видове човешка дейност, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 32-41.
Времето на денонощието като част от езиковата картина на света в българския и руски език. – Български език, 2007, № 2, с. 74-81.
Природни и митологични обекти, съотнесени с отделните периоди на денонощието. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 6, с. 18-25.
Семантичното поле време на денонощието в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297.
Няма да измислиш топлата вода... (преводими ли са френските фразеологизми на български?). – Езиков свят, 2009, № 2, с. 267-272.
Семантичното поле време на денонощието в контекста на българската и руска езикова картина на света. – Български език, 2008, № 2, с. 70-77.
Семантичното поле денонощен кръг на времето в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297.
Семантичното поле като единица за описание на езиковата картина на света. – Българска реч, 2007, № 2, с. 109-118.
Структуриране на семантичното поле време на денонощието в руския и българския език. – Болгарская русистика, 2007, № 3-4, с. 12-19.
Формиране на денотативни класове в състава на семантичното поле време на денонощието. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 18-26.
Формиране на общоезиковото семантично поле време на денонощието в български и руски език. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 7-12.
Човешките състояния, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и в руския език. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 20-27.
К вопросу о сопоставительном исследовании семантики предлогов. – Зборник Матице Српске за славистику, 2005, књ. 68, с. 209-216.
О природе фразеологического значения. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 109-110.
За характера на фразеологичните неологизми в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 155-162.
К вопросу о типологии внутренних форм фразеологических единиц родственных языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 163-169.
К вопросу о фразеологизмах, связанных с эмоциями: (На материале русского и болгарского языков). – В: Номинативная единица в семантическом, грамматическом и диахроническом аспектах. Челябинск, 2006, с. 149-153.
Към въпроса за фразеологизмите и езиковата култура. – В: Езиково обучение и актуални проблеми на езиковата култура. Смолян, 1995, с. 25-29.
Народный календарь в болгарской и русской фразеологии и паремиологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 237-244.
Национально-культурные элементы во фразеологии. (На материале болгарского и русского языков). – Славистика. III. 2008, с. 70-75.
Новият живот на фразеологизмите в периодичния печат. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХLVІ, 1996, с. 48-55.
О вариативности во фразеологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 141-150.
Образ женщины во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 64-70.
Образная основа фразеологических единиц – отражение социальной культуры народа. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 231-236.
Отражение духовной жизни русского и болгарского народов в устойчивых словесных комплексах. – В: Славистика. II. 2003, с. 35-40.
Отражение неорганического мира во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 235-239.
Представление о мужчинах во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 153-167.
Представление об отношении женщин и мужчин во фразеологических картинах мира (на материале русского и болгарского языков). – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 289-294.
Проблемы методики исследования фразеологических единиц (ФЕ) в сопоставительном плане. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, № 1, с. 93-98.
Роль культурного компонента в формировании фразеологической единицы (ФЕ). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 173-178.
Роль фразообразующих компонентов в формированнии фразеологического значения. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 276-281.
Русские фразеологизмы с глаголом ‘иметь’ и их болгарские соответствия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 221-227.
Специфика функционирования фразеологизмов в современной публицистике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 167-172.
Сравнительный анализ болгарских и русских фразеологических единиц, пословиц и поговорок со значением ‘бедный – богатый’. – Славистика. I. 1998, с. 51-58.
Фразеологизмы с собственным именем в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 182-188.
Фразеологизмы, связанные с юмором (на материале русского и болгарского языков). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 409-414.
Характерът на българите и руснаците, отразен във фразеологията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 239-243.
К вопросу о фразеологизмах, связанных с поведением человека. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. А, с. 123-130.
К вопросу о соматических фразеологизмах русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 553-560.
Нов българско-руски тематичен речник (електронна версия). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 220-224.
Фразеологичните неологизми в българския език и техните съответствия в други славянски езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 286-299.
Активизация на препозитивния компонент про- в най-новото българско именно словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 319-326.
Асиметрия в значенията при някои съществителни имена в българския език (с оглед на представянето им в лексикографските трудове). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 68-76.
За един нов модел деривати с префикс анти- в българския книжовен език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 30-34.
За един нов препозитивен компонент в съвременното българско словообразуване. – Българска реч, 2005, № 3, с. 30-34.
За някои препозитивни именни форманти като лексикографски проблем. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 290-296.
За някои съществителни pluralia tantum и тяхното представяне в еднотомен тълковен речник. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 540-548.
За употребите на нов тип деривати с анти в българския език от началото на ХХІ век. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 203-214.
За форманта супер- в съвременното българско словообразуване. – Български език, 2006, № 2, с. 90-96.
Иновации в словопроизводството на именни деривати с префикс съ- в съвременния български книжовен език. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 29-32.
Иновационни процеси при именната префиксация в българския книжовен език от края на ХХ и началото на ХХІ век. Дисерт. София, 2007. 256 с.
Лексикографско представяне на езикови единици със словообразувателен компонент транс-. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 126-136.
Синонимни названия на съчетанието роден език в българския език. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 74-78.
Функционална и семантична характеристика на препозитивия именен формант екс- с оглед на лексикографското му представяне в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava. Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 119-126.
Темпоральная лексика в русском языке в сопоставлении с болгарским. Диссерт. Одесса, 1990. 207 с.
Психолингвистичен подход към изследването на семантиката. – Год. ИЧС, VІІ, 1990, с. 3-12.
Словесни асоциации на термини от органичната химия. – Год. ИЧС, Х, 1998, с. 151-162.
Дискурсът на популярната преса. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 85-92.
Езикови манипулации в спортната преса. Велико Търново, „Фабер”, 2000. 176 с.
Количествени характеристики на ветеринаро-медицинската научна лексика. Дисерт. София, 1993. 135 с.
Езикът на пресата – глас на гражданското общество или на плебейска публичност. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 247-268.
За „позволеното” и „непозволеното” в езика на спортната преса. – Проглас, 1999, № 1-2, с. 55-73.
Спортната преса и нейният език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 287-294.
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – В: Проблеми на българския правопис и правоговор. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 185-195.
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 126-131.
Консервативна ли орфография словаря Найдена Герова? (Словарь Найдена Герова как зеркало времени). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 41-55.
Фразеология и дидактика. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 379-388.
Словотворчеството на Блага Димитрова в романа ѝ Лице. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 87-96.
Компютърната лексика в езика на българина. – Български език, 2003, № 1, с. 103-106.
Назви жителiв у болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 114-121.
Наименование жителей в болгарском и восточнословянских языках. – В: Единицы восточнословянских языков: структура, семантика, функция. Тула, 1992, с. 87-99.
Современная болгарская катойконимия на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1994, № 31, с. 64-73.
Рец. за: Алексић, Мариана. Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с. – Jужнословенски филолог, 2007, № 63, с. 277-282.
Инициальные аббревиатуры новейшего периода в русском и болгарском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 149-154.
Розбiжностi болгарськоï та украïнськоï спорiдненоï лексики з точки зору категорiï роду. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 102-106.
Библейские фразеологизмы в русском и болгарском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 245-251.
Семантические особенности собирательных существительных. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 131-153.
Собирательные существительные со значением ‘представители живой природы’ (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. Велико Търново, 1993. 541 с.
Русско-болгарский бизнес-словарь (лексикографическая концепция). – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 90-98.
Особености концептуализации и поверхностного оформления ситуации премещение запаха в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 309-314.
Семантика отглагольных существительных в русском и болгарском языках: Имена на -ние и -не. София, „Евразия”, 1999. 142 с.
Семантично развитие на отглаголните съществителни на -не в съвременния български език. – Български език, 1992, № 1, с. 61-68.
Церковнославянско-русское языковое влияние и развитие категории отглагольных имен на -ние в болгарском литературном языке периода Возрождения. – В: Славистични изследвания. Т. 7. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 60-70.
Стилистичната стойност на турските заемки в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 23-39.
Основни принципи и методи на работа при обработка на танцова лексика. – Спорт и наука, 2001, № 3, с. 89-97.
Древнобългарският принос в съвременния български език. Шумен, „Антос”, 2000. 112 с.
Асоциации на думата брънч. Опит за психолингвистично проучване. – Български език, 2003, № 1, с. 97-99.
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Български език, 1998-1997, № 6, с. 53-58.
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 35-37.
Когнитивни аспекти при възприемане на чуждите думи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 2007.
Наблюдения върху възприемането на чуждите думи. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 99-101.
Отношението на българите към чуждите думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. София, „Делфи”, 1999, с. 183-186.
Традиционните български поздрави. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 214-215.
„Цветни” стилистични тропи в езика на периодичния печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 240-242.
Един сериозен лексикографски принос. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Език и литература, 1998, № 2, с. 153-155.
За един тип определителни наречия и тяхната синонимия. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 16-20.
За някои правни термини. – Българска реч, 1996, № 1, с. 15-17.
Още за правната терминология в разговорната реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 129-131.
Правната терминология в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 59-61.
Стилистични средства в правната терминология. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 374-379.
Фразеологизмите – експресивно езиково средство за социални контакти (върху нерегистрирани локални фразеологизми). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 142-146.
Болгарские писатели в борьбе против туркизмов. – В: Вопросы грамматического строя и словарного состава языка. Т. 2. Ленинград, 1952, с. 149-172.
Словарь Н. Герова как явление культуры. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 10-13.
Deiktika in zweisprachigen Wörterbüchern. – Езиков свят, 2009, № 2, с. 253-258.
Рец. за: Валтер, Хилмар, Дитмар Ендлер. Нов немско-български речник. Neues deutsch-bulgarisches Wörterbuch. София, „Труд”, „Прозорец”, 2007, 712 с. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 2, с. 80-81.
От аргото на зидаря към професиолекта на архитекта. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 261-266.
Неологизмите на Йордан Радичков в книгата му „Пупаво време”. – Български език и литература, 2001, № 2-3, с. 80-81.
Езиковите концепти начало и край. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI (за 2008), 2009, № 1, сб. А, с. 32-37.
Неперформативни употреби на някои глаголи за говорене. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 131-139.
Рец. за: Касабов, Иван. Граматика на семантиката. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006. 235 с. – Съпоставително езикознание, 2007, № 2, с. 111-115.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов, 2007. 207 с. – Български език, 2009, № 1, с. 113-118.
Рец. за: Чоролеева, Мария. Семантичната категория „степен” и нейното изразяване в съвременния български език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 196 с. – Български език, 2008, № 1, с. 100-103.
Навлизане на англицизми в музикалната терминология. – Българска реч, 2003, № 2, с. 23-27.
Об общих исконно тюркских по происхождению лексических элементах современных болгарского и русского литературных языков. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 101-104.
Към характеристиката на средствата за номинация в разговорната (устната) и в книжната (писмената) форма на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 50-54.
Квантификацията в съвременния български език: функционално-семантичен анализ на средствата за изразяване на количество. Дисерт. Велико Търново, 1996. 214 с.
Обобщаващ труд върху семантичната категория количество. Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 207 с. – Проглас, 2008, № 1, с. 154-158.
Особености при изразяването на приблизително определено количество в българската книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 251-265.
Езикът на Марин Дринов и приносът му в изграждането на българския книжовен език през последните три десетилетия на XIX век. Дисерт. Велико Търново, 1998. 321 с.
Агресията на уличния език – заиграване със социалното съзнание на колектива. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 189-193.
Номинация на другия като предпоставеност на не/разбирателство. – В: Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 318-327.
Означаване, денотат и референт в държавно-политическия дискурс от втората половина на ХХ в. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 59-67.
Функцията на „апрайзорите” в държавно-политическия дискурс от втората половина на ХХ век (съпоставително изследване). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 50-53.
Френските заемки от латински произход в български език. – In: La lange et la littérature françaises dans la civilisation mondiale. Veliko Tirnovo, 1994, pp. 161-168.
За параметрите на изконната старобългарска лексика. – Тр. ВТУ, ХХХІІІ (за 1997), 2002, кн. 2, с. 35-43.
Старобългарска лексикология. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996. 194 с.
Лингвострановедческий комментарий при семантизации международных терминов в специализированном языке туризма (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1995, № 1, с. 49-53.
Емоционалната лексика в общуването на студентите (обръщения, изразяващи нежност). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 403-405.
За някои аспекти в лексикосемантичната организация на оценъчните прилагателни. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 21-28.
Лексеми с признакова семантика в семантичното поле ред / хаос. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 78-81.
Лексико-семантические группы прилагательных для обозначения красоты в болгарском и русском языках. Диссерт. Москва, 1992. 203 с.
Лексико-семантични групи, характеризиращи психическите и физическите свойства на човека. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 82 с.
Прилагателните, обозначаващи умствените способности на човека в български език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 10-33.
Производни на прилагателните хубав и красив, намиращи се в центъра на семантичното поле за красота. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 106-109.
Семантична съчетаемост на прилагателните за интелект (с оценъчна лексика). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 312-316.
Семантични отношения на прилагателните за интелектуални способности. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 61-65.
Семантичното поле за обозначаване на звуковете (комуникативни особености). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 79-81.
Семантичното поле радост – тъга в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 43-50.
Фразеологизми антропономинанти в българския език: Системно-семантичен аспект. София, „Галик”, 2007. 120 с.
Фразеологизмы – антропономинанты как отражение ценностной картины мира. – В: Россия и Запад: диалог культур. Вып. 13, ч. 1. Москва, 2006, с. 204-212.
Фразеологизмы, обозначающие интеллектуальные свойства человека в болгарском и русском языках. (Семантический и лингвокультурологический аспекты). – Вестник Московского университета. Сер. 19. Лингвистика и межкультурная коммуникация, 2006, № 1, с. 172-184.
Устойчивые сравнения с компонентом-зоонимом для характеристики человека. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., 2005, Vol. 50, № 3-4, s. 401-408.
Някои редки и остарели български думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 359-365.
Речникът на съчиненията на Поп Пейо и Речник на блъгарский язик от Н. Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 142-146.
За семантиката и особеностите в реализацията на глаголите за достоверност. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 188-196.
Лексикални характеристики на заглавието в съвременния периодичен печат (с оглед на прагматико-стилистичните тенденции в езика). – В: Тенденции и процеси в българския език. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 201-226.
Отново за дискусиите, свързани с българската фразеология. – Любословие, 2004, № 6, с. 74-87.
Специфика на антонимните отношения при местоименните думи в съвременния български език. – Български език, 1990, № 2, с. 121-128.
Езиково-стилистични особености на изразните средства за създаване на комичен ефект в Преди да се родя и след това от Ивайло Петров (лексикално и фразеологично равнище). – Език и литература, 1991, № 5, с.7-14.
Семиостилистика. София, „Сема РШ,” 2001. 200 с.
Семиотика и стилистика (някои проблеми на тяхната интерпретация и диференциация). Дисерт. София, 1998. 258 с.
Някои тенденции в процеса на заемане на чужди думи в съвременния български език. – Чуждоезиково обучение, 1997, № 1-2, с. 34-40.
Трилър, екшън, хит, хевиметъл. Това на български ли е? – Социолингвистика, 1994, № 1, с. 132-136.
Трилър, екшън, хит, хевиметъл. Това на български ли е? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 101-105.
Маринистическая фразеология в славянских языках. – In: Współzależność języków słowiańskich: aspekt lingwistyczny i glottodydaktyczny. Gdańsk, 1998, s. 50-57.
За някои проблеми при разработване на етимологична статия от гнездови тип (върху материал от „Български етимологичен речник”). – Български език, 2010, № 4, с. 62-67.
Към въпроса за гръцките заемки в българския език – произход на няколко диалектни думи. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 118-120.
Към историческата типология на славянските езици в областта на лексиката (названия на птици в българския и чешкия език). – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 155-172.
Мария Филипова-Байрова. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 35-38.
Ономасиологични и словообразувателни сходства и различия между български и чешки названия на птици. Дисерт. София, 2006. 418 с.
Проблеми при производните в етимологична статия от гнездови тип (върху материал от Български етимологичен речник). – Български език, 2004, № 4, с. 74-78.
Сложни названия на птици в българския и чешкия език. Сложни съществителни имена от типа: съществителни имена – съединителна гласна – глагол. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 92-101.
Тенденции от експлицитен позитивизъм към експлицитен негативизъм на един словообразувателен модел в български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 157-159.
Проект за речникова статия на предлозите в двуезичен руско-български речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 281-285.
Об одной возможности лексикографирования. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 265-270.
Рец. за: Балтова, Пенка, Андреана Ефтимова, Анна Липовска, Красимира Петрова. Български асоциативен речник. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003. 150 с. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 74-75.
Рец. за: Влахов, Сергей. Успоредици. Английски пословици (за изучаващите чужди езици в българските училища). София, ЕТО, 1999. 96 с.; Немски пословици... 94 с.; Руски пословици... 96 с.; Френски пословици... 96 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 32-33.
За турцизмите в българския и в сръбския език. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 105-115.
За някои типологични особености на сложните съществителни имена в унгарски, фински и български език (сравнителен анализ). – Български език, 1995, № 1-2, с. 49-55.
Виды сравнений по типу языкового выражения (на материале русского и болгарского языков). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 240-250.
Двойната актуализация на фразеологизмите в поезията на Николай Кънчев и техники в превода им на полски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 389-394.
Калкирането като езиков механизъм в превода на фразеологичните единици. – В: Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 488-495.
На паркета не само се танцува (икономическата лексика в българския и полския език). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 96-99.
Поетичните превъплъщения на един фразеологизъм. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, с. 608-612.
Имена на емоции в съвременния български книжовен език (структуриране на ядрото на лексико-семантичния клас). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 52-88.
Новият стар речник. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Любен Георгиев, Стефан Илчев, Никола Костов, Иван Леков, Стойко Стойков, Цветан Тодоров. Български тълковен речник. 4 изд. Допълнено и преработено от Димитър Попов. София, „Наука и изкуство”, 1994. 1093 с. – Език и литература, 1995, № 3, с. 160-162.
Рец. за: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. Материали от Първата национална конференция по лексикография и лексикология, посветена на 100-годишнината от рождението на българския лексикограф и преводач Стефан Илчев, София, 19-20 октомври 1998 г. Лилия Крумова-Цветкова, Христина Пантелеева . София, „Диос”, 2000. 412 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 60-62.
Преглед на местоименията в езика на Иван Богоров. – Български език, 1990, № 5, с. 412-424.
Словообразователна и семантична структура на сложните прилагателни в славянските езици. София, БАН, 1980. 224 с.
Актуални проблеми на лексико-семантичните отношения на производните думи и техните произвеждащи (върху материал от българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 46-53.
Лексико-семантичните съотношения на производните думи с техните произвеждащи. – Български език, 1992, № 6, с. 525-529.
Парадигматични и синтагматични отношения при свободната употреба на основното значение на глаголните лексеми. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 168-177.
Фонетичните проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с.
Валентности и семантични роли при изразяването на емоции в българския език. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 1-25.
Захарче Доротея или образността в българския и немския младежки говор. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 201-209.
Пространственные концепты в болгарском и русском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке. Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 422-426.
Информатиката и лингвистиката във взаимодействие (Информационните тезауруси като обект на лингвистиката). – Проглас, 1996, № 2, с. 91-99.
Тезаурус, тезаурусна семантика и тезаурусни смислови отношения. – Български език, 1996, № 6, с. 35-42.
Тезаурусно представяне на пространствените концепти (възможности за съпоставителен анализ). – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 217-224.
Тезаурусно представяне на термините. (Теоретични и приложни аспекти на тезаурусната семантика). Дисерт. София, 1996. 378 с.
Тълковно-преводен речник от тезаурусен тип за предметната област туризъм. – Български език, 2005, № 1, с. 74-80.
Тезаурусен модел на Славейковия поетичен език (върху материал от стихотворения в „Епически песни”). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 174-184.
Юридическият тезаурус: за някои проблеми на изграждането му. – Български език, 1999-2000, № 3, с. 62-67.
Навлизане на съвременните западноевропейски езици в латинската медицинска терминология в България. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 50-53.
Семантичното поле за противоположност в медицинската терминология във функционален и формален аспект. – Изв. Съюз на учените, Варна, 1996, № 1, с. 11-13.
Семантична структура и система на относителните прилагателни имена в съвременния български книжовен език. Дисерт. Велико Търново, 1998. 180 с.
Абстрактните съществителни с без- – семантика, словообразуване, тълкуване. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 286-296.
За граматичните категории и за лексикографското тълкуване на глаголите надвисвам и надвесвам. – Български език, 1995, № 5-6, с. 456-457.
За синтактичните и семантичните свойства на една група словообразувателно свързани глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 47-60.
Словообразуване по поръчка. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 125-135.
Честотен речник на българската публицистика. Рец. за: Тодорова, Елена, Рада Панчовска. Честотен речник на българската публицистика (1944-1989). (под ред. на Р. Мутафчиев). АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 2001. 490 с. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 24-29.
Русские грамматические термины в болгарской культурной традиции. Диссерт. Москва, 2002.
О синонимии в болгарской и русской лингвистической терминологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIIІ, 2000, № 1, с. 241-246.
Нов правописен речник в контекста на правописните речници. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 49-56.
Втори семантичен план. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 25-33.
Изменения в болгарском языке послевоенного периода. – В: Русский язык сегодня. Активные языковые процессы конца ХХ века. Москва, „Азбуковник”, 2003, с. 117-124.
Контакты болгарского языка с русским, английским и турецким. – In: Języki słowiańskie 1945-1995. Gramatyka – Leksyka – Odmiany. Materiały międzynarodowej konferencji naukowej Opole, 20-22.09.1995. Opole, 1995, s. 29-36.
Лингвистична прагматика. София, „Велес”, 2009. 240 с.
Рец. за: Влахов, Сергей, А. Георгиева, Гочо Гочев, Е. И. Превиш-Квынто, Т. Томева, И. Христова, Д. Шкодрова. Руско-български тематичен речник на фразеологизмите. Велико Търново, ИЦ „Велико Търново”, 1994. 272 с. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 75-78.
Стил и регистър: към въпроса за диференциацията на термините. – Български език и литература, 1992, № 2, с. 5-10.
Фразеологизмы с опорным словом Бог в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 1, с. 5-10.
Фразеологизмы с опорным словом Бог в русском и болгарском языках. – In: Problemy frazeologii europejskiej 2. Frazeologia a religija. Warszawa, 1997, s. 301-307.
Языковые контакты: на материале контактов болгарского языка с русским, английским и турецким. – Kieleckie Studia Rusycystyczne, 1998, T. 8, s. 133-140.
За кодирането на лексикална информация: ситуации и тяхната лексикализация в английски и български. – Български език, 2009, № 3, с. 84-96.
Балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 1990, № 3-4, с. 141-146.
Некоторые балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 157-159.
Некоторые турецкие и арабские заимствования в болгарском языке. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 259-260.
Размисли във връзка с необходимостта от създаване на международен терминологичен речник по ономастика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 9. Велико Търново, ИВИС, 2009, с. 520-522.
Очертаване на класа от лексеми и фразеологични изрази за емоции. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 1-12.
За необходимото и излишното: (Наблюдения вьрху дефинициите в излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1991, № 4, с. 111-121.
За турската заемка бозалък. – Български език, 1995, № 4, с. 332-333.
Повече внимание върху езиковедската терминология (из наблюденията ми върху първите пет тома на излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 119-124.
Рец. за: Sławski, Franciszek. Podręczny słownik bułgarsko-polski z suplementem. T. I (а-повявам), T. II (повярвам-яшен). Warszawa, PWN, 1987. 1430 s. – Съпоставително езикознание, 1993, № 6, с. 84-89.
Виц и табу – немско-български успоредици. – В: Русистика 2005. Язык, коммуникация, культура. Сборник статии в чест на проф. дфн Стефана Димитрова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 88-110.
Първи речник на българските антоними. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Българска реч, 1998, № 1, с. 43-44.
Рец. за: Велева, Мая. Стилистичен анализ на художествения текст. София, „Народна просвета”, 1990. 133 с. – Език и литература, 1991, № 4, с. 132-133.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Български език и литература, 1998, № 1, с. 63-64.
Психолингвистично изследване на смисловите отношения между думи-антоними чрез метода на свободната класификация. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 84-93.
Рец. за: Grannes, Alf. Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992, 60 p. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 127-128.
Иранизми в българския език. София, Академия на МВР, 2008. 245 с.
Лексема пей в современном болгарском языке. – Балканско езикознание, 1993, № 2, с. 153-157.
За две терминологични заемки от английски произход в българската животновъдна лексика. – Съпоставително езикознание, 1984, № 2, с. 24-28.
Езикът ни ще се съпротивлява мъжки. – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 66-77.
Демократизация, колоквиализация и/или постмодернизация в медийния дискурс. – В: Тенденции и процеси в българския език. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 139-174.
За българския език и някои световни тенденции. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 93-102.
Метафората малък ръст в съвременния български печат. – Български език, 2009, № 1, с. 52-60; № 2, с. 46-54.
Негативен етноцентризъм в българския медиен дискурс. – Български език, 2007, № 3, с. 96-107-
Цветната лексика в служба на неодобрението (По материали от съвременни български вестници). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 172-181.
Минимални фразеологични единици със сравнителен характер в словашкия и българския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 5, с. 14-17.
Собственото име във фразеологията. Конкретизация versus индивидуализация. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 164-171.
К вопросу о военной терминологии. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 252-257.
За някои изрази с думата папуняк в българския разговорен език. – Български език, 1995, № 1-2, с. 94-95.
Агресията в речта на футболните тълпи и в спортните медии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 220-224.
Футболна лексика и фразеология в съвременния български език. Дисерт. София, 2008.
Към характеристиката на някои научни жанрове. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 415-426.
Библията като източник за попълване на фразеологичния фонд на езика: Върху материал от украински и български език. – Изв. НЦ „Св. Дазий”, 2007, с. 247-254.
Рец. за: Карастойчева, Цветана. Българският младежки говор. Източници, словообразуване. София, „Наука и изкуство”, 1988. 161 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 3, с. 94-98.
Английските заемки в компютърната лексика на българския и унгарския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI (за 2008), 2009, № 1, сб. А, с. 588-600.
Английските заемки в компютърната лексика на българския език. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., Vol. 52, 2007, № 1-2, pp. 81-85.
Лексико-семантические процессы и тенденции развития современных славянских языков. – Studia Slavica, Vol. 49, 2004, № 1-2, pp. 1-26.
Българско-руски паралели. – Български език, 1991, № 5, с. 450-451.
Експресивността на разговорната реч и експресивната лексика. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 55-58.
Лексикално-семантични особености на българската разговорна реч. – Списание на БАН, 1996, № 4, с. 14-16.
Многоаспектност на разговорността в съвременния български език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 62-65.
Представяне на имената на растения в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-177.
Разговорните думи в българските тълковни речници. – Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 51-56.
Рец. за: Grannes, Alf. Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992. 60 p. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 129-131.
Рец. за: Йорданова, Любима. Езикът на промяната. София, „Буллекс”, 1993. 164 с. – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 103-105.
Специфични номинации в българската разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 95-97.
Наблюдения върху новата компютърна лексика в българския и чешкия език. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 53-64.
ЕЗИКОВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА ПРОФ. СИЙКА СПАСОВА-МИХАЙЛОВА.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011. 554 с.
Прабългарски (гагаузки) думи в пространното житие на Методий. – Език и литература, 1997, № 3-4, с. 98-104.
Болгарские противительные союзы в научном и газетно-публицистическом стилях речи. – Вестник Санкт-Петербург. университета, 2009, вып. 3, с. 189-195.
Полисемия или омонимия: невербални случаи в публицистичните телевизионни предавания. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 387-393.
Осознание фитолексики представителями русской и болгарской языковых культур. – Болгарская русистика, 2008, № 3-4, с. 22-44.
Роль фитонимической лексики в формировании национальной языковой картины мира: сопоставительно-мотивологический аспект. – В: Фолклорная традиция и литературный процесс. Алматы, 2007, с. 101-108.
За някои асиметрични прояви в лексиката на чешкия и българския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 158-162.
За някои лексеми за означаване на цветови нюанси в чешкия и българския език. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 269-272.
За някои нетрадиционни двуезични речници. – Homo bohemicus, 2002, № 4, с. 32-38.
За някои прояви на лексикална асиметрия при прилагателните имена в българския и чешкия език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 207-213.
Как идват заемките от английския в славянските езици? – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 642- 646.
Лексикална асиметрия при глаголите в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 23-31.
Лексикалната съчетаемост в практиката на превода. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 61-67.
Отново за асиметрията при някои номинационни единици в българския и чешкия език. – Homo bohemicus, 2002, № 3, с. 38-44.
Проблемът за номинацията на устойчивите и свободните словосъчетания (с оглед на чешкия и българския език). – В: Алманах Бохемия, София, 1997, с. 81-97.
Универбизация или мултивербизация. – Съпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 48-53.
Към въпроса за функционалната еквивалентност на глаголите от една и съща лексикалносемантична група и тяхната многозначност в българския книжовен език. – Slavica, 2007, № 36, с. 27-32.
Лексикална и синтактична съчетаемост на двувидовите глаголи в българския книжовен език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 63-86.
Лексикалносемантична структура на двувидовите глаголи в съвременния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 89-92.
Начини за представяне на двувидовите глаголи в тълковните речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 265-270.
Синтактична структура на процесуалните фразеологизми със семантика ‘психо-физическо състояние и мисловна дейност на лица’. – Acta Univ. Szegediensis, ХХVІІ, 2007, pp. 67-72.
Типове междуезикови омонимно-паронимни двойки. (Върху материал от книжовния български език и южноморавския говор на сръбски език). – В: Българистични проучвания. Т. 1. Велико Търново, ПИК, 1996, с. 169-177.
За един славянско-осетински фразеологичен паралел. – Български език, 2004, № 4, с. 46-47.
ЗА ДУМИТЕ И РЕЧНИЦИТЕ. Лексикографски и лексиколожки четения’98. Материали от Първата национална конференция по лексикография и лексикология, посветена на 100-годишнината от рождението на българския лексикограф и преводач Стефан Илчев, София, 19-20 октомври 1998 г.София, „Диос”, 2000. 412 с.
Вторичната езикова реалност на тоталитарната система. – Български език и литература, 1991, № 1, с. 1-6.
Лексикални характеристики и експресивни цели на съвременния български популярен печат. – Български език и литература, 1999, № 1, с. 3-14.
Нови комуникативни стратегии в съвременния български печат. – Български език и литература, 1993, № 1, с. 52-56.
Опити за създаване на нов публичен стандарт в нашата преса и резултатите от тях. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 218-222.
Стилистични проблеми на младите хора при употреба на абстрактната научна реч. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 30-37.
Фразеологични особености на популярния български печат и ключовата им роля за семантичната структура на някои журналистически видове. – Българска реч, 1998, № 3-4, с. 21-27.
Вентонимите като проблем на българския тълковен речник. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 227-230.
Названия на лица, производни от икономическия термин акорд. – Български език, 1990, № 1, с. 82-83.
Рец. за: Армянов, Георги, Борислав Георгиев, Иван Касабов, Лилия Крумова-Цветкова, Сабина Павлова, Мария Чоролеева. Речник на чуждите думи. София, „Атлантис”, 1996. 320 с. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 79-82.
Сравнителен анализ на няколко нови речника на чуждите думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 89-95.
Обем на лексикалното познание на образования носител на български език. – Български език и литература, 2008, № 6, с. 22-33.
Стилистична функция на архаизмите във военните стихотворения на Иван Вазов. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVII, 1999, № 1, с. 377-384.
Дрехите на българина през Възраждането. – Български език, 2003, № 1, с. 63-68.
Етнокултурната лексика – названия на облекла – в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 104-113.
Идеи към проекта Речник на еортонимите в България. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 8. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 200-204.
Наблюдения върху лексиката за посоки на света през Възраждането и разбирането ѝ от възрожденския българин. – Българска реч, 1999, № 4, с. 30-37.
Общности и празници в България: Езикови аспекти. София, „Зимек-99”, 2000. 96 с.
Представянето на имената на празниците в академичните правописни речници. – Български език, 2004, № 1, с. 103-119.
Рец. за: Буров, Стоян. Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с. – Български език, 1996, № 6, с. 74-79.
Явното и скритото в думите за дрехи през Българското възраждане. София, „За буквите – О писменехь”, „Авангард Прима”, 2006. 160 с.
Българска лексикология – значим и приносен труд в съвременната българска лингвистика. Рец. за: Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, „Анубис”, 2002. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХL, 2002, № 1, с. 559-561.
Деминутиви и лексикална номинация. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2004, с. 114-121.
Динамика и актуални тенденции в съвременната българска лексикална система. – В: Класика и авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф. Иван Сарандев. София, ИЦ „Проф. Боян Пенев”, 2006, с. 253-259.
Един семантико-словоообразувателен тип глаголи в съвременния български книжовен език (глаголи с префикс по-). – In: Specimina philologiae slavicae. Bd. 151. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Hrsg. S. Comati. München, Verlag „Otto Sagner”, 2008, рр. 597-607.
За някои зооморфни метафори в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 99-104.
За някои по-особени случаи при изразяване на количество (върху материал от българския и полския език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 81-86.
За статута на лексемата един в българската лингвистична литература. – Славистика. I. 1998, с. 113-120.
Именната система в българския младежки сленг (субстантивна лексика). – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 162-170.
Към въпроса за видовете устойчиви словосъчетания в българския книжовен език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 442-446.
Лексика и граматика. – В: Пространства на езика и присъствието. Сборник в чест на 60-год. на проф. дфн Иван Куцаров. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2002, с. 80-84.
Лексикализация на деминутиви в съвременния български книжовен език. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 601-608.
Лексикална и словообразувателна характеристика на Nomina attributiva в съвременния български книжовен език. – В: VI Славистические чтения памяти профессора П. А. Дмитриева и профессора Г. И. Сафронова. Материалы международной научной конференции 9 – 11 сентября 2004 г. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2005, с. 22-29.
Лексикални и словообразувателни тенденции при неологизмите в съвременния български език. – В: По слѣдоу оучителю. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Пеньо Пенев. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2006, с. 51-57.
Лексикално-семантичен модел на числителното име един в съвременния български книжовен език с оглед на лексикографското му представяне. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 157-163.
Лексикално-словообразувателна характеристика на авторските неологизми (върху материал на съвременната българска поезия). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 99-104.
Моноафиксални антоними в българския и полския език (словообразувателен паралел). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХL, 2002, № 1, с. 361-371.
Неопределителното местоимение един – семантика и контекст. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 154-159.
Особености на лексикографското описание в речника на Найден Геров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 53-58.
Отново за чуждите думи в съвременния български книжовен език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLV, 2007, № 1, с. 51-59.
Полисемантичност на лексемата един в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 217-225.
Префиксални модификатори за антонимност в съвременния български език. Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХLII, 2004, № 1, с. 11-18.
Прояви на лексикална икономия в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, LХVI, 2009, № 1, сб. А, с. 211-218.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Съпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 203-206.
Семантика и употреба на формата един в съвременния български книжовен език (с оглед на категорията определеност-неопределеност). Дисерт. София, 1994. 248 с.
Семантични промени при някои думи в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 457-462.
Структура на речниковата статия в речника на Найден Геров (в съпоставка със съвременната лексикографска практика). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 135-141.
Съществителни нарицателни и съществителни собствени имена – лексикално-семантичен паралел. – В: Традиция и новаторство в българското образование на границата на две столетия, Пловдив, 1999, с. 154-157.
Частиците като част на речта. – В: Славистиката в началото на ХХI век – традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 68-73.
Рец. за: Бояджиев, Тодор, Иван Куцаров, Йордан Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. София, „Петър Берон”, 1998. 655. – Език и литература, 1999, № 1, с. 183-192.
Баба Марта. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 56-57.
О сопоставлении русских и болгарских глаголов деления. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 5-17.
Функции на българските пословици и поговорки, отразяващи речевата дейност. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 4-5. Шумен, „Антос”, 2001, с. 31-37.
Междометия, выражающие положительные и отрицательные эмоции в русском и в болгарском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 186-188.
Мотивированность русских и болгарских междометий знаменательными частями речи. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 196-199.
За отношението между книжовен език и диалект. – Български език и литература, 1990, № 4, с. 47-50.
Синонимия префиксов пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра-, архи- прилагательных высшей степени качества и их структурные параметры в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІХ, 1991, № 1, с. 251-262.
Адвербиализация глагольных форм в русском и болгарском языках и ее отношение к лексико-грамматической омонимии. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 169-170.
Адвербиализация именных форм в русском и болгарском языках. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 200-207.
Антонимы прилагательных с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра, архи- в системе русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 219-230.
Дистрибутивные отношения префиксов к производящим словам префиксальных прилагательных высокой (высшей) степени качества в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 219-230.
Имена прилагательные с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра-, архи- в русском и болгарском языке в сопоставлении с болгарским. Диссерт. Пловдив, 1994. 427 с.
К вопросу о прилагательных с префиксом раз- в русском языке в сопоставлении с болгарском (на материале словарей и художественной литературы). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІІ, 1995, № 1, с. 111-118.
К проблеме омонимии граматических форм в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 617-626.
Лексико-грамматическая омонимия и процессы прономинализации и нумерализации частей речи в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 173-178.
Лингвометодический аспект при изучении префиксальных прилагательных высокой степени качества типа: предобрый, развеселый, наивеселейший, сверхчистый, ультрамодерный, архиважный в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Чуждоезиково обучение, 1995, № 6, с. 18-22.
Омонимия слов категории состояния с качественными прилагательными, наречиями и существительными в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIIІ, 2000, № 1, с. 179-188.
Омонимия служебных слов в русском и болгарском языках. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 128-131.
Существительные с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх- (супер-), ультра-, архи- в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 259-266.
Окказиональное в современных русских и болгарских публицистических текстах. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 262-268.
Семантическая адаптация иноязычной лексики на современном этапе развития русского и болгарского языков (конец XX – начало XXI века). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 73-80.
Современные семантические процессы в области русских и болгарских прилагательных, обозначающих цвет. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 245-251.
За опасността: „Метаезик във военната лексика”. – Науч. тр. НВУ „Васил Левски”, LXXIII, 2003, № 2, с. 455-459.
Формална интерференция при интернационална лексика. – Чуждоезиково обучение, 1997, № 3-4, с. 88-91.
Турските думи: свои и чужди. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 85-95.
Передача содержания фразем при переводе с болгарского на белорусский язык. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 201-205.
Система обозначений пищи из зерна в болгарском и русском языках. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 205-209.
Сред словата на Апостола. Рец. за: Симеонова, Маргарита. Езикът на Васил Левски. Език и стил на документалното наследство от Васил Левски. София, „Труд”, 2002. 296 с. – Български фолклор, 2003, № 4, с. 197-198.
Булевардната преса и агресията на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 25-31.
Григор Пърличев и българската лексикална система през 80-те години на ХІХ век (с оглед произхода на думите). – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 134-164.
Константин Фотинов и лексикалните въпроси през втората четвърт на XIX век. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 227-234.
Преводната литература от славянските езици – източник на обогатяване на българската книжовна лексика през втората половина на ХІХ век (върху материал от българските преводи на романа Асен на Зигмунт Милковски). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 129-144.
Речеви етикетни формули в лексикографски източници от Възраждането. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 190-194.
Сленгологията в началото на новото хилядолетие – докъде и накъде? (С оглед на българското и словашкото езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 116-126.
Стилистично маркирана лексика в съвременните български преводи на Библията. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 86-95.
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, 2004. 904 с. – Славяноведение, 2008, № 1, с. 111-115.
Българската богословска терминологична лексика: Лингвистичен обзор. – Тр. Кат. ист. и богослов. ШУ, ІV, 2001, с. 203-209.
Семантическая типология предикатов в сопоставительном аспекте: предикаты „свойств” в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 2009, № 3-4, с. 5-17.
Фразеологизмы в поэзии Никола Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 249-254.
Еквативна функция на българския предлог на. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 101-103.
Семантични параметри на думите друг и различен. – Български език, 1995, № 5-6, с. 512-513.
Проект за латинско-славянски речник на растенията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 235-236.
Ролята на езиковите образи при оформяне на значението в българските фразеологизми. – Български език, 1990, № 1, с. 61-75.
Рец. за: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Српско-бугарски речник. Тематски. Хомонимни – Сръбско-български речник. Тематичен. Омонимен. Велико Търново, ПИК, 1999. 287 с. – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 151-154.
Семантика на българския глагол мечтая и полския marzyć. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 463- 470.
Семантико-синтактични особености на глаголите от типа обичам, lubić и kochać в полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 123-131.
Семантични особености на предиката харесвам в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 99-106.
Взаимозависимост между семантика и съчетаване на абстрактните съществителни имена. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 80-88.
Римата във фразеологизмите в английски и български език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXII, 1998, с. 176-181.
Аспекти проучавања речничког фонда блискосродних језика (са освртом на бугарски и српски језик). – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 34/1. Београд, 2005.
Междуславянските лексико-семантични отношения в приложната лингвистика (за тематичен речник-минимум и речник на междуезиковите омоними и полисеми). – В: Славистични проучвания. Велико Търново, ПИК, 1998, с. 35-44.
О културноj комуникациjи на Балкану са гледишта словенске међуjезичке хомонимиjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 24/1. Београд, 1994, с. 205-213.
По някои принципни и специфични въпроси за междуезиковата омонимия в славянските езици: с ориентация към българо-сръбската омонимия. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 67-77.
Променливи на представата за свое и чуждо при близкородствени езици и култури (български и сръбски). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 84-95.
Синтагматска организација лексема (колокација) као дистинктивно обележје код блискосродних језика – бугарског и српског. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 273-282.
Славянската междуезикова омонимия в приложната лингвистика. Първа част: теоретична мотивация. – Проглас, 1995, № 1, с. 20-31.
Южнославянската междуезикова омонимия и полисемия в приложната лингвистика. – В: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Сръбско-български тематичен речник. Лексикон на междуезиковите омоними и полисеми. Велико Търново, ПИК, 1999, с. 271-286.
Рец. за: Давидов, Ангел. Старобългарска лексикология. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996. 194 с. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 101-103.
ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ФРАЗЕОЛОГИЯ, ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева).София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008. 422 с.
За превода на фразата No way от английски на български. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 121-124.
Класове наречия и съюзи и тяхното отношение към семантико-синтактичните функции. – Български език, 1995, № 1-2, с. 158-160.
Синтактична, семантична и словоредна информация в тълковно-комбинаторния речник на българския лингвистичен процесор. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 113-118.
За глаголното време, субекта и функционалните стилове. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 317-326.
Интерпретацията на опозицията свое – чуждо и добро – лошо в езиковата картина на света. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 26-40.
Показателните местоимения за лица в стиловете на българския език. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 124-139.
Устойчиви съчетания с компонент местоименна форма в българския език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 341-347.
Фрагменти от българската неофициална картина на света, фиксирана чрез местоимения. – Тр. ВТУ, XXXIV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 131-138.
История на терминологията – състояние и перспективи. – Български език, 2007, № 3, с. 47-54.
Опит за сравнително психолингвистично изследване на частицата не в българския и руския език. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 177-183.
Местоименията като евфемизми. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 89-94.
Исторически живот и съвременнни аспекти на думата срам. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с.161-167.
Конвенционалните концептуални метафори и идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1994, № 6, с. 38-44.
Метафорична употреба на имената на животни в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 36-50.
Метафорични схеми с названия на животни в английски и български език. Дисерт. София, 1997. 262 с.
Ролята на пола за формиране на идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 95-104.
За някои лексикално-семантични особености в речта на учениците от І – ІІІ клас. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 238-243.
Езиковата ситуация в макросоциалните общности – генератор на иновации. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 28-32.
Езикът на промяната. – Социолингвистика, 1994, № 1, с. 81-111.
Езикът на промяната. София, „Буллекс”, 1993. 164 с.
Езикьт на промяната. – Бьлгарски език и литература, 1992, № 1, с. 11-18.
Компьютерный вариант словаря неологизмов болгарского языка. – In: Metódý výzkumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, ÚĹŠ SAV, 1990, s. 273-278.
Компютърен неологичен речник на българския език. – Българистика, 1991, № 1-2, с. 87.
Неологични речници – основни принципи, сходства и различия. – Български език, 1992, № 6, с. 479-488.
Рец. за: Антонов, Николай. Речник на нови и най-нови думи в български език. София, „Пеликан Алфа”, 1995. 187 с. – Български език, 1999-2000, № 1, с. 96-98.
Два компютърни речника на новите думи в българския език. – В: Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев. София, „Юр. Иванова”, 1993, с. 211-215.
За границите на фразеологията според някои теоретични постановки на български и чешки езиковеди. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 102-111.
За книжовно-разговорната реч и отношението ѝ към други езикови формации. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 385-390.
Място на книжовно-разговорната реч в системата на общонародния език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 43-53.
Стилистика. Теоретични бележки. Задачи и текстове за упражнения. Велико Търново, „Фабер“, 1999. 240 с.
БТР’94 (Попов) – обновен тълковен речник на съвременния български език? Рец. за: Андрейчин, Любомир, Любен Георгиев, Стефан Илчев, Никола Костов, Иван Леков, Стойко Стойков, Цветан Тодоров. Български тълковен речник. 4 изд. Допълнено и преработено от Димитър Попов. София, „Наука и изкуство”, 1994. 1093 с. – Български език, 1995, № 4, с. 359-361.
Ситуационна семантика на терминологичните изрази в съвременния български книжовен език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 132 с.
Типове ситуации. Предварителен модел за изследване на терминологичните значения. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 1999, с. 135-209.
Устойчивые сравнения одного фразео-семантического поля в болгарском, польском, русском, сербо-хорватском, словацком и чешском языках. – Rozprawy Komisji Językowej, 1994, T. 20, s. 25-42.
Николай Хайтов, родопските народни говори и литературният ни език. – Родопи, 1989, № 11, с. 31-33.
Лексикални еквиваленти в българския и немския език с начална буква „Б”. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXII, 1998, с. 60-72.
Лексико-семантични еквиваленти с индоевропейски корен в български и немски език. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 236-243.
За разнообразието в названията на растителните видове от род Acer в българския и чешкия език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 79-84.
Лінгвокультурологічний аналіз квантитативних концептів у різномовному відбитті (на матеріалі української, російської, польської, білоруської, болгарської фразеологічних систем). – В: Наукові записки Кіровоградського державного педагогічного університету імені Володимира Винниченка. Збірник наукових праць. Вип. 80. Філологічні науки. Кіровоград, 2008, с. 184-194.
Абстрактната лексика в съвременния български книжовен език и в съвременния словашки книжовен език (съпоставително изследване на абстрактните съществителни със суфиксите -ост/-ost и -не/-nie). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 209-220.
Библеизмите във фразеологията на българския и румънския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-196.
Библията във фразеологията и фразеологията в Библията и нейните преводи. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 266-276.
Доц. д-р Юлия Балтова (Опит за творчески портрет). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 5-13.
Екзистенциалната проблематика в българската фразеология. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 83-98.
За някои проблеми на двуезичната фразеография. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 438-456.
Нов тип румънско-български речник. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 45-53.
Някои семантични паралели в областта на българската и румънската фразеология. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 441-446.
Познанието за душата според българската и румънската фразеология. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 206-216.
Проблеми на съпоставителното изследване на българската и румънската фразеология. Дисерт. София, 2005.
Проблеми на съпоставителното изследване на българската и румънската фразеология. София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2005. 415 с.
Темата за смъртта във фразеологията на българския и румънския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 258-284.
Теоретична постановка на Румънско-българския фразеологичен речник. – В: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, АИ “Проф. М. Дринов”, 1997, с. 7-17.
Съвременни метафори на отбранителната политика. – Морски научен форум, 2006, № 5, с. 170-177.
Семантична характеристика на имената, назоваващи части на човешкото тяло. – В: Арнаудови четения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 201-202.
За две лексикално-семантични гнезда с корени чап- и чеп-. – Българска реч, 1995, № 4, с. 31.
Стилистика на съвременния български език. Кратък теоретичен курс. Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски”, 2000. 104 с.
Между книжовно-разговорното и диалектното. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 45-48.
Един метафоричен модел на човека в българското словесно народно творчество. – Българска реч, 2008, № 1, с. 31-40.
Езикови характеристики на рекламния дискурс. Габрово, ЕксПрес, 2007. 135 с.
Емоции и манталитет. (Върху материал от български и полски фразеологизми за емоции). – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 45-72.
Когнитивни аспекти на вербализацията на емоциите. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 25-33.
Концептуализация и картина на света. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 33-36.
Пространството във фразеологизмите за емоции (към проблема за езиковата картина на света). – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 23-29.
Семантика на оценъчните предикати и тяхната съчетаемост в рекламния дискурс. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 81-96.
Балканизми със статус както на диалектни, така и на арготични лексеми (По материали от тайния зидарски говор в Гоцеделчевско). – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 10. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2010, с. 596-606.
Действителна и фиктивна информация в сленга. – Българска реч, 2000, № 3-4, с. 23-28.
Експресивни семантични иновации със сленгова характеристика в обществено-политическата сфера. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 695-704.
Колективни прозвища каламбури (по материал от различни социални младежки групи). – Български език и литература, 1994, № 5, с. 16-25.
Конструктивна обусловеност на значението. Структурно-семантичен аспект. Велико Търново, ПИК, 1996. 104 с.
Конструктивната обусловеност на значението и явлението многозначност. (Към въпроса за формата на съчетаемост във функцията ѝ на семантично диференцираща езикова техника). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 339-345.
Контрастното свързане като универсално средство за експресивизация – словотворчески, семантични и синтагматични паралели. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 286-292.
Методическа концепция за проучване на таен професионален социолект. (Върху материал от български таен зидарски говор). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1990, с. 141-151.
О диалектном в арго. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 161-174.
Пословечки код в гоцеделчевския таен зидарски говор. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 106-113.
Прояви на сленгизация в съвременната журналистика. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 167-172.
Семантична организация на лексемата в тайния зидарски говор (по материал от родопската област). – Език и литература, 1992, № 4, с. 87-92.
Семантична организация на лексемата в тайния зидарски говор: по материал от родопската област. – Български език, 1992, № 4, с. 410-415.
Синонимията в българския младежки сленг: С оглед към стилистичната и семантична диференциация в речника му. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 293-303.
Синтагматични похвати за експресивизиране на изказа в сленга. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 351-364.
Ситуативна приложимост и продуциращи възможности на българския таен зидарски говор при съвременни условия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 67-69.
Стилистична дисхармония по сленгов образец в днешната медийна практика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 88-91.
Урбанонимите в българския младежки сленг. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 195-204.
Към въпроса за проучването на професионалния сленг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 62-67.
За произхода и значението на фразеологизма да спи зло под камък. – Българска реч, 2006, № 1, с. 62-64.
Активизация на универбирането в съвременната публицистична реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 99-102.
Компютърни програми за употреба на синоними в научната реч. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 59-63.
Някои стилистични особености на съществителното име в езика на съвременните масмедии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 244-247.
Употреба на префигирани глаголи с експресивна цел в езика на средствата за масова информация. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 234-236.
Пространственные наречия в русском и болгарском языках. – В: Проблемы русской лексикологии. Самара, 1991, с. 180-188.
Внутриязыковая и межъязыковая омонимия болгарского языка. – В: Славистический сборник. В честь 70-летия профессора Р. А. Дмитриева. Санкт-Петербург, Издательство Санкт-Петербургского университета, 1998, с. 56-63.
Българската езикова картина на света като модел на етническата идентичност. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996.
Граматика на семантиката. Дисерт. София, 2006. 236 с.
Граматика на семантиката. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006. 235 с.
Енциклопедия и речник. – В: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник. Т. I (А – Л). 1999, „Свидас”, София, с. III-ХХХ.
За връзката между словесните конотации и фразеологичните значения. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 94-115.
За дву- / трисемантичната природа на естествените езици. – Наука, 1992, № 2, с. 14-16.
За произхода на фразеологизма на куковден. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 49-50.
За падежния принцип в семантиката и словообразуването. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 49-61.
Лингвистиката между строгите науки и свободните изкуства, София, НБУ, 2008. 158 с.
Минималният език за оптималната комуникация. – В: Култура и текст. Т. X. София, НБУ, 2005, с. 194-232.
Мотив, вътрешна форма и общо значение или Условност и мотивираност в езика. – В: За човека и езика. Сборник научни статии, посветени на 60-годишнината на проф. Майя Пенчева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 177-193.
Носители на допълнителен смисъл в речта (lapsus linguae, ирония) – подтекст. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 2-16; № 5, с. 15-41.
Отново за централната роля на падежа в езика. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 325-338.
Принципи на енциклопедичния речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 96-108.
Принципът на падежа в семантиката. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 41-51.
Разказващият герой в езиковата митологична „Картина на света”. – В: В търсене на митичната тъкан. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2000.
Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 228 с.
Семантични проблеми на речниковата работа и Теория за семантичен речник минимум. – В: Касабов, Иван. Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Кл. Охридски”, 1990, с. 7-30.
Семиотични методи за изследване на значенето. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 27-42.
Речник за езиковото и културно пространство. Рец. за: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник (А – Л). София, „Свидас”, 1999. 544 с. – Медиа & Реклама, 1999, август, с. 38.
Уличният жаргон – богатство или беда? – Шипка, № 183, 19.ІХ.1990.
Някои наблюдения върху параметрите на лексико-семантичните групи (с оглед на системните отношения между лексемите на текстово равнище). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 515-521.
За народното значение на думата храбър. – Родопи, 1994, № 7-8, с. 30.
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Български език, 1991, № 2, 186-190.
Рец. за: Легурска, Палмира. Тематичен речник на термините на народния календар. Зимен цикъл. София, „Херон прес”, 2000. 68 с. Есенен цикъл. София, „Херон прес”, 2001. 35 с. – Българистика, 2002, № 4, с. 102-106.
Рец. за: Найден Геров в историята на българската наука и култура. Материали от Националната конференция с международно участие, София, 13-15 ноември 2000. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 301 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 62-68.
Социалните диалекти в общобългарския диалектен речник. – Български език, 1992, № 5, с. 403-410.
Фразеологизмы в поэзии Николы Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 249-254.
Концептът ум в българската езикова картина на света (по данни от лексикографски източници). – Български език, 2009, № 2, с. 67-77.
Концептът ум и жената според българската паремиологична картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 88-94.
Отношението между концептите ум и щастие в българската паремиология (I). – Български език, 2010, № 4, с. 68-76.
Към въпроса за изразяване на дискретно количество в българския и руския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 215-218.
Към проблема за логико-семантичната структура на функционално-семантичното поле за квантитативност в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 41-47.
Логико-семантичната структура на функционално-семантичното поле за квантитативност в българския език. – В: Епископ-Константинови четения. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 115-122.
Рец. за: Добрева, Ани. Иранизми в българския език. София, Академия на МВР, 2008. 245 с. – Съпоставително езикознание, 2009, № 3, с. 122-126.
Езикът на BG инфо поколението. София, „Галик”, 2010. 312 с.
Иновации в производството на съвременна българска лексика. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 191-202.
Интернационализация на разговорната реч чрез съвременните професионални и разговорни сленгове (върху материал от компютърния сленг). – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Национална конференция в чест на неговата 85-годишнина. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 167-172.
Компютърната лексика: актуални процеси и тенденции. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 314-323.
Компютърните технологии и българският език. София, „Сема РШ”, 2007. 266 с.
Компютърните технологии като социолингвистичен фактор в българския език. Дисерт. София, 2006.
Лексикализация на словообразувателния формант при заети сложни названия в българския език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 178-185.
Начини за номинация в специалния език на компютърните технологии (статистическо изследване). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 259-267.
Обобщаване на семантичните и граматични значения при словообразуване с чужда дума в специалния език на компютърните технологии. – Български език, 2005, № 1, с. 48-58.
Оварваряването на езика – фактори и перспективи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 231-243.
Сленг = жаргон? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 114-119.
Словообразуване със стари интернационални и с родни форманти в специалния език на компютърните технологии. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 18-28.
Съвременните инициални абревиатури: върху материал от речта на компютърно базирани групи. – Български език, 2007, № 2, с. 51-62.
За някои лингвистични особености на българския компютърен жаргон. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХХІХ, серия 1, с. 45-50.
Към проблема за същността, класификацията и преводимостта на каламбурите (върху български и руски материал). – Език и литература, 2004, № 1-2, с. 236-243.
За фразеологизацията и някои нови модели при възникването на новите фразеологизми. – Езиков свят, 2008, № 6, с. 52-56.
Диалектната лексика в сборника Диви разкази на Н. Хайтов. – Българска реч, 1995, № 1, с. 17-19.
Език. Етнос. Култура. – Български език, 2010, № 4, с. 58-61.
За значението на диалектната дума бутурница / бутърница. – Език и литература, 1996, № 3-4, с. 147-148.
Концептът жена в българските и руските пословици и поговорки. – Български език, 2009, № 2, с. 55-66.
Лексикалната пародия – функция на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 357-359.
Някои особености при употребата на диалектна лексика в съвременната художествена проза. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 339-343.
Някои особености, свързани със стилистичната функция на диалектизмите в съвременната художествена проза. – Български език, 1995, № 5-6, с. 470-473.
Ономасиологична картина на обредния цикъл „Погребение”. – Българска реч, 2005, № 2, с. 42-60.
Отношенията между родители и деца според българските пословици. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 81-87.
Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с.
Тематичен речник на народния календар. – Българска реч, 2003, № 1, с. 36-47; № 2, с. 35-42.
Употреба на диалектни фразеологични единици в разказите от сборника „Диви разкази” на Николай Хайтов. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 720-728.
Функции на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – Българска реч, 2004, № 2, с. 46-51.
К проблеме изучения греческих заимствований в языке новоболгарских дамаскинов ХVII-XVIII веков. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 203-222.
За мълчанието в полски и български. Лексикално-семантичен етюд. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 116-125.
До питання про абстрактні назви кольорів у слов’янських мовах. – В: Компаративні дослідження слов’янських мов і літератур. Пам’яті акад. Л. А. Булаховського. Київ, 1999, с. 79-82.
Місце і роль детермінологізації серед інших шляхів поповнення лексики засобів масової інформації (на матеріалі сучасної болгарської мови). – Вісник КНУ. Сер. Літературознавство. Мовознавство. Фольклористика, 1997, вип. 5, с. 41-42.
Латински думи и изрази, добили значение на пословици, поговорки, девизи и пр. Велико Търново, „Фабер”, 2004. 64 с.
По принципите за създаване на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 167-170.
Военни термини, образувани по лексико-морфологичния начин. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 40-47.
Лексико-синтактични средства за изразяване на възможност в разговорния стил на съвременния български, руски и полски език. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 5-12.
Автоматично създаване на лексемни честотни речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 109-115.
БулНет (лексикалносемантична мрежа на българския език) – част от световната лексикалносемантична мрежа. – Български език, 2007, № 1, с. 34-49.
Граматичен речник на българския език. Описание на концепцията за организацията на лингвистичните данни. – Български език, 1998, № 6, с. 49-58.
Словообразователен речник на българския език. Рец. за: Илиева, Корнелия, Снежина Карагьозова, Гергана Михайлова, Йордан Пенчев, Елена Тодорова. Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 395 с. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 18-20.
Заемки в българския език от латински умалителни имена. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, ч. 1. с. 263-266.
Сложни вербоцентрични съществителни имена от типа глагол + съществителни имена в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 24-31.
Военни термини, образувани по лексико-синтактичния начин. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, XLVI, 1996, с. 200-208.
Съставни наименования – средство за детайлизация на означаваното (на материала на военно-деловата лексика). – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХVІІІ, 1993, с. 39-46.
К вопросу об антонимообразовании (в русском языке) и о переводе антонимических сочетаний (на болгарский язык). – Год. ВПИ, ХІІ A, 1990, с. 105-121.
Балканские этнолингвистические параллели: Ментальность – фразеологический аспект болгарской и турецкой фразеологий. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 175-182.
Езикова мода или тенденция (Нови употреби на възвратни глаголи в българската реч). – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 146-157.
Структура на паремиите с ключова дума сляп / кьорав в съвременния български език. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 164-168.
Превод на нови думи от английски език. – Български език и литература, 2004, № 5, с. 65-68.
Детската реч и еволюцията на лексикалната семантика в езика. – Проглас, 1996, № 1, с. 3-11.
За метонимията в семантиката на думите мишца и мишница. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 163-170.
За прагматическата неопределеност и лексикално-семантичните промени в детската реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 291-294.
Комуникативната функция на езика и въпросът за обогатяването на речниковия му състав. – Проглас, 1994, № 2, с. 101-107.
Лексикалната диахрония на езика през призмата на детската реч. Велико Търново, „Фабер”, 2000. 239 с.
Лексиката от звукосимволичен (образоподражателен) произход в етимологичния анализ (върху славянски езиков материал). Дисерт. София, 2010. 315 с.
Литовските и българските названия на части на тялото в светлината на теорията за лингвистичната относителност. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 159-168.
От абстрактно към конкретно или от конкретно към абстрактно значение? – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 87-95.
Принципите на категоризацията и терминологизацията и тяхното значение за етимологията. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 74-88.
Проблеми на семантичната реконструкция. Етимологично и семантикотипологично изследване в областта на българската соматична лексика. Дисерт. Велико Търново, 1997. 256 с.
Славянская лексика звукосимволического произсхождения. Tractata slavica Universitatis Debreceniensis. Vol 1. Debrecen, 2008. 355 p.
Автоматично разпознаване на концептуално-семантични отношения в електронен корпус от биологически текстове и приложението му в лексикографската практика. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, ÚJČ AV ČR, 2008, s. 181-192.
Динамика и утвърждаване на новите лексикални значения в българския език. – Български език, 2008, № 1, с. 15-25.
За същността на семантичните категории процес и действие. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 36-41.
Категориална семантика и граматични значения на имената за действия на -не. – Български език, 1995, № 1-2, с. 18-29.
Лексикални неологизми в българския език, възникнали от чужди инициални абревиатури. – Български език, 2010, кн. 4, с. 21-30.
Лексикални неологизми в българския език с първи съставки е-, м-. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 207-215.
Модели на концептуално-семантичните отношения между термините в специален (химически) текст с оглед на автоматичното им разпознаване. LiterNet, 2005. 252 с.
Модели на концептуално-семантичните отношения част – цяло в специални текстове (от областта на химията). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2008, с. 415-422.
Нови икономически названия в българския език, възникнали от медицински термини. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 303-310.
Някои аспекти на терминологичната стандартизация в лексикографската практика (реализирана в Речник на основните термини, Т. І.). – Български език, 2005, № 1, с. 34-47.
Рец. за: Пернишка, Емилия. За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, 1993. 274 с. – Списание на БАН, 1994, № 1-2, с. 134-135.
Рец. за: Попова, Мария, Красимир Кабакчиев, Лилия Манолова, А. Матеева, Б. Мудрова, А. Христова, Б. Попов. Правописен речник на българската научно-техническа лексика. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001. 630 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 28-31.
Семантика и мотивираност на термините за процеси в съвременния български книжовен език. – LiterNet, 22.11.2005, № 11 (72).
Семантични иновации и интеграция при новите интернационални икономически термини в българския език. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 173-178.
Семантични неологизми в съвременната българска терминология, възникнали чрез ретерминологизация. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 517-530.
Тенденции в композитообразуването с афиксоиди в българския език (в съпоставка с чешкия език) през 90-те год. на ХХ в. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 60-78.
Тенденциите към интернационализация и национализация в новата българска икономическа терминология. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 190-212.
Термини за преобразуване в семантичен и номинационен аспект. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 94-134.
Термини за процеси в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1993. 329 с.
КОЛКОВСКА, Сия. Типология на термините – названия на процеси. – Български език, 1993-1994, № 2, с. 135-140.
Някои различни становища на български и словашки езиковеди за основни понятия във фразеологията. – В: Българистични проучвания. Т. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2002, с. 154-164.
Речник на новите думи в българския език – източник на знания за някои актуални концепти (въз основа на областта стил на живот). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 253-265.
Фразеологизмы, выражающие различные формы отношений к людям, в русском, болгарском и польском языках. – Филологические науки, 1994, № 4, с. 70-76.
Влияния на младежкия език и на медийния език върху днешния немски и български език. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 198-203.
Наблюдения върху промените в езика на българската публицистика след 1989 година. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 232-237.
Пуризм – положительные и отрицательные моменты. – В: Русский язык: история и современность: межвузовский сборник научных трудов. Москва, 1995.
За някои иронични фразеологизми в българския и словашкия език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 113-118.
За някои фразеологични неологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, с. 57-68.
Ироничното отношение към човека, отразено в някои български и словашки фразеологизми. – В: Славистиката в началото на XXI век. Традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 93-96.
Иронията в някои български и словашки устойчиви сравнения. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 240-247.
Иронията във фразеологията. Начини за създаване на ироничен ефект във фразеологията. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 143-154.
Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. Дисерт. София, 2010.
Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. – In: Kam smeruje slovakistika. Zborník venovaný 20. výročiu slovakistiky ako samostatného odboru a pomenovaniu slovakistického kabinetu podľa PhDr. Emila Kudličku, CSc. Sofia, „Heron press”, 2010, s. 58-71.
Иронията като отношение към света. – В: Ценности и ценностни ориентации. Научен сборник в памет на проф. Николай Николов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003, с. 87-91.
Образи на чужди етноси в някои иронични фразеологизми в българския език. – In: Phraseologische Studien. Фразеологические исследования. Dynamische Tendenzen in der slawischen Phraseologie. Динамические тенденции в славянской фразеологии. Greifswald, 2010, рр. 198-205.
Смехът в българската фразеология. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, Филозовски факултет Универзитета у Нишу, 2005, с. 67-75.
Смехът на българина, отразен във фразеологията. – Мост, 2006, № 3-6, с. 157-164.
Характеристика на някои образи на домашни животни в българските и словашките устойчиви сравнения. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 270-276.
Съчетанията глагол + съществително като лексиколожки и лексикографски проблем. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 227-232.
Рец. за: Тодорова, Елена, Рада Панчовска. Честотен речник на българската публицистика (1944-1989). София, „Кедър”, 1995. 434 с. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 104-106.
Сопоставительный анализ функционирования лексики в пяти языках. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 30-34.
Имена прилагательные, обозначающие универсальный размер в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 245-250.
Лексико-семантическая эквивалентность русской частицы же в болгарской лексике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 195-198.
Семантические и функциональные особености русских и болгарских прилагательных пространственного размера. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 183-190.
За значенията, които по правило не се отразяват в речниците. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 87-92.
Употребление некоторых первообразных междометий в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 201-212.
Лексико-семантични подстъпи към другостта (българо-чешки успоредици). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 86-88.
Функционално-семантична характеристика на прилагателните имена със значение свой / чужд в чешкия и в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 56-60.
Делия. – Българска реч, 1999, № 4, с. 38-42.
Идвам / отивам като елементи от концептуализацията на времето и пространството в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 206-213.
Концептуализация на времето. (Изграждане на езиковата картина на света в историята на новобългарския книжовен език). – В: Българите, книжовността, езикът XIX – XX век. София, „Емас”, 2008, с. 227-276.
Лексикална норма и езикова картина на света. (Случва се / случи се: условия за нормативна употреба). – Български език, 2009, № 2, с. 26-32.
Лексикални средства за означаване на време. (Историята на Паисий и Житието на Софроний). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 331-335.
Английският език – основен фактор в развитието на съвременния български език. – В: Превод и културен трансфер. Доклади от конференция в чест на 70-годишнината на доц. Анна Лилова, проведена на 21-22 октомври 2005. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 141-146.
За произхода и значението на думата тарикат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 210-212.
Няколко пояснителни бележки за произхода на немските заемки ланга ‘вид краставица’ и шлифер ‘дълга връхна дреха’ в българската професионална терминология. – Български език, 2004, № 4, с. 79-82.
Синтактичен строеж и смислова промяна на два вулгарни фразеологизма в Нов фразеологичен речник на българския език от Кети Анкова-Ничева. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 203-205.
Значението като спектър от локални сгъстявания в полето на човешките преживявания. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 14-18.
Смисълът на някои български пословици и поговорки – статистическо изследване. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, том 44, № 6.2, 2005, с. 115-120.
Структура и принципи на функциониране на механизма на езиковия знак в светлината на синергетичната парадигма. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 19-23.
Кети Анкова-Ничева и свободното, съзнателно авторско изменяне на фразеологичните единици. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 26-29.
Глаголи за движение с деиктични значения. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 306-309.
Глаголи за начин на движение. – Българска реч, 2004, № 3, с. 17-22.
Глаголи за речево общуване в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 90-101.
Глаголите за движение според падежните им отношения. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 5-17.
Едно особено явление в лексикалната система на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 331-338.
Йерархични отношения в лексико-семантичната група на глаголите за движение. – Български език, 2004, № 1, с. 68-74.
Метафората път в българската фразеология. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 459-470.
Някои наблюдения върху глаголите за речево общуване. – Български език, 2008, № 1, с. 53-63.
Основни глаголи за движение в българския език. Дисерт. София, 2006. 222 с.
Основни глаголи за движение в българския език. София, „Авангард Прима”, 2010. 170 с.
Българските пословици от речника на Ф. Л. Челаковски в съпоставка със съвременните славянски пословици. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 144-153.
О паремиологическом минимуме славянских языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 373-380.
Очерки по славянской паремиологии. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2003. 228 с.
Русско-болгарско-чешское ядро частотных славянских пословиц (на материале паремиологического социолингвистического эксперимента). – In: Parémie národů slovanských 2. Sborník příspěvků z mezinárodní konference konané v Ostravě ve dnech 10.-11. 11. 2004. Odp. red. Jana Raclavská. Ostrava, FF OU, 2005, s. 192-200.
Славянская паремиология. Санкт-Петербург, 2004. 231 с.
К вопросу о паремиологической проблематике в болгаристике (Наблюдения над функционированием пословиц в газетном тексте). – В: Болгарский ежегодник. Т. 1. Харьков, 1994, с. 239-245.
Фразеалагiзмы у бeларускай i балгарскай мовах: Клiшаваныя выразы са значэннем недаверу. – Роднае слова, 2007, № 11, с. 20-22.
Рец. за: Влахов, Сергей. Руски пословици с български преводи и съответствия. София, „Наука и изкуство”, 1980. 312 с. – Български фолклор, 1982, № 2, с. 79-80.
Българският диалектен речник в светлината на общата теория за съставяне на диалектни речници. – Български език, 1995, № 1-2, с. 56-59.
Лексикографското отразяване на маркираността във възрастовите опозиции при българските родствени имена от народния традиционен етикет. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 77-86.
Речник на българския език на Найден Геров от гледище на диалектната фонетика. – Български език, 1995, № 4, с. 287-292.
Синонимия при имената българи // македонци, български // македонски и при техните съчетания с други имена (по документи на легални и нелегални организации на македонски българи между двете световни войни. – Македонски преглед, 1999, № 4, с. 127-138.
Двоичните имена (nomina nota) в славянските езици (с оглед към българския език). – Български език, 1997-1998, № 1, с. 46-54.
Глаголи със значения ‘обичам’, ‘обичам(е) се’ и свързаните с тях имена в българския език. – In: Die Slawischen Sprachen. Vol. 30. München, 1992, pp. 153-161.
Етноцентризмът като мярка на ценностната система в паремиологията, фразеологията и лексиката (върху материал от словашки и български език). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 46-52.
За интерогативността във фразеологията (върху материал от български и словашки език). – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 116-130.
Към лексикализацията на фразеологичните единици (върху мaтeриaл oт бългaрския и слoвaшкия eзик). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 134-142.
Лексикалната съчетаемост в двуезичен речник (върху материал от български и словашки език). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 175-184.
Българската фразеология има нов речник. Рец. за: Нанова, Ани. Фразеологичен синонимен речник на българския език. София, „Хейзъл”, 2005. 1389 с. – Българска реч, 2005, № 2, с. 67-69.
Съпоставителен поглед върху фразеологизмите от чешките и българските публицистични текстове. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 411-418.
Семантична характеристика на сравненията в чешките и българските публицистични текстове. – В: Славистиката в началото на ХХI век. Традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 222-229.
Авторско значение на думата в художествената система на Н. Вапцаров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 404-410.
Рец. за: Стоянов, И. А., О. Р. Чмир. Болгарсько-украïнський словник. Киïв, „Наукова думка”, 1988. 778 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 94-96.
Азбука на знанието. Рец. за: Влахов, Сергей. От Авгий до Яфет. Чужди собствени имена в езиковия свят на българина. Над 6000 думи и фразеологизми, поговорки, сентенции, заглавия на произведения от всички изкуства. Енциклопедичен речник. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 430 с. – Литературен форум, № 8, 26.02.-04.03.1997, с. 7.
Българската лексикология и лексикография в началото на ХХI век. – Български език, 2010, № 4, с. 5-7.
Български синонимен речник. Рец. за: Нанов, Любен, Ани Нанова. Български синонимен речник. 2. прераб. и осъвр. изд. София, „Хейзъл”, 2000. 648 с. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 23-24.
Българските благословии и клетви като част от националната самобитност и култура. – В: Международный научный симпозиум Славянские языки и культуры в современном мире, Москва, 24-26 марта 2009. Труды и материалы. Москва, МГУ, 2009, с. 272.
Българските благословии, пожелания и клетви – част от националната самобитност и културното наследство. С речник на благословиите, пожеланията и клетвите. София, „Емас”, 2010. 448 с.
Енциклопедичен речник от Авгий до Яфет. Рец. за: Влахов, Сергей. Енциклопедичен речник от Авгий до Яфет (Български изказни средства от чужди собствени имена). София, „Петър Берон” със съдействието на УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 430 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 44-45.
За аргото на организираната престъпност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 31-37.
За семантичната категория количество и нейното изразяване в български и полски. – В: Българско-полски граматични студии. София, АИ „Марин Дринов”, 2004, с. 47-61.
Когнитивни аспекти при изследване на категорията количество и езиковото ѝ изразяване. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 169-179.
Културната памет в благословиите и клетвите. – Български език, 2009, № 2, с. 12-25.
Лексикографско представяне на някои типове устойчиви словесни формули. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 64-73.
Метафората и метонимията при изразяване на количествени значения в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 195-200.
Метафоризацията и метафорите в българските благословии и клетви. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 354-364.
Метафорични съчетания, фразеологизми и фразеологизирани конструкции с количествено значение (върху материал от български, руски и полски). – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 80-96.
Образни сравнения в българските благословии. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 324-335.
Остаряващи думи, значения и форми в съвременния български книжовен език. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 365-373.
От речника на Найден Геров до „Речника на българския език”, или 100 години от живота на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 72-75.
Пожеланията и клетвите в езика на българите като част от българската самобитност и култура. – Български език, 2008, № 1, с. 33-45.
Поздравите като част от българския речев етикет и лексикографското им отразяване. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 152-164.
Приносът на Александър Теодоров-Балан към българската лексикография. – Български език, 2009, Приложение, с. 28-35.
Приносът на чл.-кор. проф. Любомир Андрейчин към българската лексикография. – Български език, 2010, Приложение, с. 64-69.
Рец. за: Кошелев, Алберт К. Българско-руски речник. София, „Наука и изкуство”, 2003. 837 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 23-25.
Рец. за: Нанова, Ани. Фразеологичен синонимен речник на българския език. София, „Хейзъл”, 2005. 1390 с. – Български език, 2006, № 1, с. 115-117.
Рец. за: Пернишка, Емилия. Речник на чуждите думи. София, „Наука и изкуство”, 2007. 905 с. – Български език, 2008, № 1, с. 98-100.
Рец. за: Попов, Димитър, Кирил Симов, Светломира Видинска. Речник за правоговор, правопис, пунктуация. София, „Атлантис”, 1998. 917 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 37-40.
Рец. за: Попова, Мария, Борислав Попов, Екатерина Петкова, Кристияна Симеонова, А. Христова. Терминологичен речник по хуманитарни науки. Основните термини от: български език, литература, философия, логика, психология, изобразително изкуство, музика. София, „Наука и изкуство”, 2007. 497 с. – Български език, 2007, № 4, с. 99-101.
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Език и литература., 2006, № 1-2, с. 299-301.
Рец. за: Чакърова, Красимира. Аспектуалност и количество. Велико Търново, „Фабер”, 2003. 308 с. – Български език, 2004, № 1, с. 108-111.
Речник на антонимите в българския език. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 40-42.
Речник на трудностите – характеристика, цели и проблеми. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 80-84.
Семантика на лексикалните единици с формант полу- в съвременния български книжовен език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 100-107.
Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов, 2007. 207 с.
Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. Дисерт. София, 2003. 250 с.
Средства за номинация на сборни множества. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 42-52.
Ст. н. с. I ст. Сийка Спасова-Михайлова на 85 години. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 56-59.
Стефан Младенов. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 21-28.
Стоян Романски. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 28-31.
Съществителните имена pluralia tantum в българския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 150-171.
Фразеологизми и фразеологизирани конструкции с количествено значение. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 168-172.
Християнското начало в българските благословии и клетви. – В: Приятели за науката. Сборник в чест на проф. дфн Тодор Балкански по случай неговата 65-годишнина. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 213-224.
Абревиацията и нормативността в съвременния български книжовен език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 50-56.
Българско-полска съпоставителна граматика. т. III. Семантичните категории количество и степен. София, АИ „Марин Дринов”, 1994. 344 с.
Лекции по езикознание. Пловдив, „Сема 2001”. 312 с.
Няколко думи за думата като езикова единица. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 238-248.
Речникът на Найден Геров – източник за обогатяване на съвременния български език. – В: Епископ-Константинови четения. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 153-159.
Ентопиците в структурата на топонимичния речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 181-185.
За пейоративираните турски заемки и мястото им в съвременната публицистика. – Българска реч, 1999, № 1, с. 25-26.
Реактуализация на част от турските заемки в езика на публицистиката – исторически основания и значения. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 107-110.
Турцизмите в съвременната писмена публицистична реч като обект на социолингвистично изследване. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 317-320.
Турцизмите в съвременния български език. Дисерт. София, 2001.
Лексико-граматични и структурни характеристики на устойчивите словосъчетания с прилагателно за цвят в българския и френския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 305-323.
Прилагателното за цвят в устойчивите словосъчетания: семантично-функционални и синтактични характеристики (Върху материал от българския и френския език). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 249-257.
Някои наблюдения върху фолклорния материал в речниците на Найден Геров и Владимир Дал. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 249-255.
За устойчивите словосъчетания и представянето им в двуезичната лексикографска практика. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 241-250.
За устойчивостта на устойчивите двусъставни съчетания с прилагателно име за цвят във френския и български език (лексико-семантични и лексикографски проблеми). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 154-162.
Омоформия в лексикографическом аспекте (на материале Частотного словаря поэзии Н. Вапцарова). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 377-380.
Словарь поэзии Н. Вапцарова в ряду новых научно-лексикографических исследований Санкт-Петербургского университета. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 35-41.
Стиль писателя в лексикографическом аспекте (на материале 1-го и 2-го выпусков Словаря поэзии Николы Вапцарова). – В: Класика и авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф. Иван Сарандев. София, ИЦ „Проф. Боян Пенев”, 2006.
Религиозна лексика в тайните дюлгерски говори. – Год. Асоц. „Онгъл”, ІІ, 2001, № 2, с. 144-147.
Еще раз об эквивалентности паремий разных языков. – Rossica Olomucensia, 2008, č. 2, s. 363-367.
За някои междуезикови сходства и различия при чешките и българските устойчиви сравнения. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, с. 310-314.
Към дефинициите на фразеологичната единица в българската и чешката фразеологична традиция. – В: Българският език между традицията и модерността. Сборник на катедрата по български език. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2001, с. 153-158.
Към съпоставителното описание на устойчивите сравнения в българския и чешкия език. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 217-221.
Към характеристиката на устойчивите сравнения в българския и чешкия език. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 287-291.
Рец. за: Krejčí, Pavel. Bulharská a česká publicistická frazeologie ve vzájemném srovnání. Brno, Masarykova univerzita, 2006. 108 s. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 172-178.
Устойчиви сравнения за физическа характеристика на човека в чешкия и българския език. Дисерт. София, 2008.
Устойчивите сравнения в българския и чешкия език – характеристика на междуезиковите съответствия. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 157-163.
Фразеологични единици с вариантен соматичен компонен в българския и чешкия език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 163-170.
За прехода на някои типове безлични конструкции във фразеосъчетания. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 92-96.
Парадоксы экспрессии (замаскированная пейоративность в болгарском и русском языках). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 185-199.
Семантични особености на глаголите за перцепция. – Български език, 2010, № 1, с. 88-96.
Истинска съкровищница на българската душевност: 105 г. от издаването на български притчи или пословици и характерни думи от П. Р. Славейков. – Народен глас, № 36, 2-3.IV.1994, с. 4.
За някои конотативни значения на българските и полските устойчиви сравнения с компонент названия на домашни животни. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 455-462.
Русские и болгарские псевдопроклятия: Заметки о трансформации образности. – Русский язык, 2002, № 4, с. 28-32.
Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език. Велико Търново, „Астарта”, 2007. 393 с.
Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език. Дисерт. София, 2006.
За термините, с които назоваваме тъй наречените девет български глаголни времена. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 218-225.
Българската анатомична терминология. София, „Арсо”, 2009. 149 с.
Лексикално-семантични взаимоотношения между българската анатомична терминология и общоупотребимите съществителни имена за части на тялото. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 278-289.
Паронимията в анатомичната терминология. – Наука, 2009, № 5, с. 61-64.
Тематичен медицински речник на шест езика – проблеми и предизвикателства. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 128-132.
Метафората в езика – позната и непозната. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІV, 2006, с. 34-49.
Наистина ли знаем какво е метафората в езика. – Психологически форум, 2004, № 4, с. 41-50.
„Обратна връзка” при един вид полско-български апроксимати. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 227-229.
Апроксимативен речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения 98. София, „Диос”, 2000, 236-244.
Апроксимация и апроксиматични речници. – Български език, 1991, № 4, с. 379-389.
Апроксимация и диалектология. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 84-87.
Работен тезаурус по езикознание. – Български език, 1991, № 1, с. 158-177.
Рец. за: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Сръбско-български тематичен речник. Лексикон на междуезиковите омоними и полисеми. Велико Търново, ПИК, 1999. 288 с. – Български език, 2005, № 2, с. 126-128.
По някои проблеми на семантиката и превода. – Тр. ВТУ, ХХІІІ (за 1986), 1992, кн. 2, с. 7-30.
Синонимията като преводачески проблем. – Проглас, 1995, № 3, с. 28-41.
Семантичното поле светлина: проблеми на синонимията и превода. Дисерт. София, 2003.
По повод на две думи, невключени в академичния Речник на българския език. Т. 1. (А-Б). София, 1977. – Български език, 1995, № 4, с. 352-355.
Възпитава ли се езиков вкус чрез езика на медиите? – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 133-135.
За един вид промени в значението на думите. – Българска реч, 2005, № 1, с. 42-43.
Към употребата на турските думи. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 45-49.
Лексикографското наследство на Любен Каравелов. – В: Любен Каравелов. Сборник по случай 150 години от раждането му. София, БАН, 1990, с. 190-198.
Рец. за: Lichtenberg, Julia. Die bulgarischen Phraseologismen. Auswahlbibliographie. Mit einem Index zur Geschichte und Etymologie. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2001. 160 p. – Български език, 2003, № 1, с. 109-111.
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 151-156.
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 37-45.
Ръкописният речник Български географически названия на различни местности в Македония от Кузман Шапкарев. – Македонски преглед, 1999, № 2, с. 93-98.
Ономасиологичен каталог на семантичните паралели върху материал от руски и български език. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 3, с. 3-13.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 94-96.
Българското речниково градиво в Словарь шести славянскихъ языковъ (русского с церковнославянскимъ, болгарского, сербского, чешского и польского) (1885) от Франц Миклошич. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 13-17.
Българското речниково дело през Възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с.
Българското речниково дело през Възраждането. Дисерт. София, 1992. 500 с.
Естетическото възприемане на света, отразено в българската фразеология. (Устойчиви сравнения с основание на сравнението хубав, красив). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 53-58.
Етапи в развитието на българското речниково дело през Възраждането. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 20-22.
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – Slavica Slovaca, 2005, № 2, s. 140-143.
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст. н. с. I ст. д. ф. н. Йордан Пенчев Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 342-345.
За образността в народните названия на небесната дъга в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 43-44.
Историята на лексикографията като дял от лексикографската теория. – In: Metódy výskumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, Jazykovedný ústav Ľ. Štúra SAV, 1990.
Към проучването на българската фразеология от епохата на Възраждането (по материали от ръкописния Словарь болгарско-гръцкий в стари и нови наречия от Неофит Рилски). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 197-257.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 2003, № 2-3, с. 64-68.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 15-21.
Морфологична адаптация на заемки от международната културна лексика в българския и словашкия език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 241-244.
Неофит Рилски – основоположник на българската лексикография. – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 76-127.
Неофит Рилски и Найден Геров в историята на българската лексикография. – Български език, 1995, № 1-2, с. 3-8.
Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. – Македонски преглед, 1996, № 2, с. 101-110.
Приносът на Александър Л. Дювернуа за лексикографското описание на българския език. – В: Из историята на руската езиковедска българистика през XIX век. (Приложение към сп. Български език.). София, „Емас”, 2008, с. 137-151.
Пътят на Найден Геров в българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 13-21.
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Българска реч, 2006, № 1, с. 69-72.
Рец. за: Košková, Mária. Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 195-198.
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, „Парадигма”, 2004, 904 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 18-23.
Рец. за: Габеров, Иван. Учебен тълковен речник. Велико Търново, „Абагар”, 2000. 784 с. – АзБуки, № 48, 29.ІХ.2000.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 86-88.
Речникът в творческия път на П. Р. Славейков. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 342-349.
Ръкописният бьлгарско-руски речник (1848 г.) от Константин Петкович. – Български език, 1991, № 1, с. 55-62.
Стефан Илчев – лексикограф по призвание (1898-1983). – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 31-35.
Сто години от публикуването на първия том от Речник на блъгарски язик. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 66-69.
Творческият път на Стефан Илчев – от поезията до лексикографията. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 4-14.
Триезичният ръкописен речник на Константин Фотинов – свидетелство за езиковите и културни контакти на българите от миналия век. – Списание на БАН, 1996, №. 4, с. 8-11.
Фразеология и лексикография. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 19-30.
Рец. за: Попова, Мария. Понятийно-семантичната категория свойство в българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2000. 212 с. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 135-139.
Лингвокултурологични проблеми на толерантността в проявите на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 153-156.
Нашествието на чуждите думи – опасност или необходимост. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Материалы международной научной конференции г. Волгоград 24-27 апр. 2005. Волгоград, ВГУ, 2005, 234-240.
Опит за характеристика и класификация на потенциалните семи. – Български език, 1990, № 1, с. 26-31.
Проблеми на конотацията като психолингвистично явление. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, XXXV, 1994, № 9, с. 134-138.
Художественият контекст – основа за актуализиране на преносните значения. – Български език, 1991, № 2, с. 144-150.
Един речник на съвременната българска езиковедска терминология. Рец. за: Манолова, Лилия. Кратък речник на българската езиковедска терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1993. 107 с. – Списание на БАН, 1994, № 5-6, 186-187.
Конверсия при словоформи в съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 54-71.
Към проблема за логическите отношения в лексикалната система. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 339-350.
За произхода и значението на фраземите гори тилилейски и гола вода. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 378-383.
Лексикографските традиции и съставянето на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 186-191.
Рец. за: Riedel, Sabine. Studien zur terminologischen Lexik bulgarischer Geographielehrbücher (1835-1875). München, Sagner, 1992. 552 p. – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 99-103.
Евфемизмите – надеждно осъдени на живот. Наблюдения върху българския и френския език. – Език и литература, 1995, № 4, с. 125-133.
Из репертоара бугарско-српскохрватске лексичке интерференциjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 22/2. Београд, 1994, с. 43-50.
Към въпроса за лексикалното изразяване на темпоралност в белоруския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 22-28.
Српскохрватски jeзик у бугарским лексикографским приручницима. – Наш jeзик, 1993, № 3-4, с. 155-163.
Някои въпроси, свързани с превода на табуирана лексика. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXXII, 1991, кн. 1, с. 249-258.
Табуирана лексика и превод (проблеми, методология, речева ситуация). Ч. I. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXXІV, 1991, № 1, с. 165-204.
Табуирана лексика и превод (проблеми, методология, речева ситуация). Ч. II. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXXІV, 1991, № 2, с. 79-149.
Вторичната номинация между морфологията и семантиката: български пословици с опорен компонент вода. – Езиков свят, 2009, № 2, с. 228-231.
Абстрактната семантична структура на думата и значението ѝ за целите на двуезичната лексикография. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 1, с. 15-20.
Абстрактная семантическая структура слова и ее значение для двуязычной лексикографии. – Acta Univ. N. Copernici, 2000, № 5 (343), s. 25-32.
Анализ на предметните имена в руския и българския език (теоретични проблеми). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 89-149.
Български народен календар (зимен цикъл, представен чрез народни термини). – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 125-139.
Езикови свидетелства за националната специфика на културите (върху материал от славянските езици). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 241-246.
За еталона на съпоставка (терциум компарационис) в лексикалните изследвания. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 4, с. 3-9.
За концептуалния анализ в лексикографията. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 7-12.
За концептуалния анализ в лексикографията. – Чуждоезиково обучение, 1999, № 3, с. 10-16.
За теоретичната основа на проекта „Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език”. – Български език, 2007, № 1, с. 77-89.
За тълкуването на първичното значение на предметното име. – Български език, 1991, № 4, с. 358-362.
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 3, с. 3-9.
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал (Опит за разширяване на предмета на съпоставителното езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 42-48.
Някои аспекти на Tertium Compаrationis при съпоставителни лексикални анализи. – Български език, 2009, № 4, с. 68-78.
Някои размисли за етнолингвистиката, съпоставителното езикознание и въпроса за Tertium Comparationis. – Български език, 2009, № 2, с. 5-11.
Ономасиологична картина на обредния цикъл „Раждане” (върху материал от българската езикова територия). – Български език, 2003, № 2-3, с. 75-96.
Основни семантични подходи при дефинирането на предметната лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 304-311.
Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията (разсъждения, произтичащи от един научноизследователски проект). – Чуждоезиково обучение, 2004, № 5, с. 3-13.
Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 92-98.
Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 2, с. 3-13.
Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 236-244.
Преподреждане на матрицата при анализ на полисемията в многоезично съпоставително изследване. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 5, с. 3-15.
Прилагането на когнитивна матрица при съставянето на етнолингвстичен речник (върху материал от Тематичния речник на народния календар на българите). – Българска реч, 2001, № 3, с. 31-35.
Семантични процеси с редовна проява в рамките на предметната лексика в руския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 18-24.
Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици: Каталози на типологичните характеристики на вторичното назоваване. – Чуждоезиково обучение, 2006, № 6, с. 3-14.
Съпоставително-типологични аспекти на полисемията (в родствени и неродствени езици). – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 211-220.
Тематичен речник на термините на народния календар. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 178-185.
Терминология на българската обредност, свързана с календарните празници: (Възможност за съпоставка с други езици върху когнитивна матрица). – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 27-33.
Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване: Основи на научноизследователски проект. – Чуждоезиково обучение, 2003, № 5, с. 5-22.
Вторични значения на лексикалните единици от тематичната група „съдове” в руския, френския и българския език. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 3, с. 3-19.
Съпоставително-типологичен анализ на полисемията (върху материал от тематичната група „оръдия” в български, руски и френски език). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 9-29.
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Чуждоезиково обучение, 2003, №1, с. 3-17.
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 51-63.
За типологията на вторичното назоваване в българската предметна лексика в съпоставка с руски, сръбски, чешки, френски и английски. – Българска реч, 2008, № 1, с. 58-72.
Тематичен речник на народния календар – теоретична основа и принципи. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 6-12.
Тематичен речник на народния календар – теоретична основа и принципи. – Български фолклор, 2004, № 4, с. 80-102.
Вариране на матрицата при анализ на полисемията на предметните имена в многоезично съпоставително изследване. – Български език, 2008, № 1, с. 64-72.
Проблеми на семантиката на деминутивите в руския, сръбския и българския език и представянето ѝ в двуезичен речник (върху материал от тематичната група названия за части на тялото). – Jужнословенски филолог, 2000, кн. 56, № 1-2, с. 577-588.
Сравнително изследване на унгарски и български пословици. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 12-18.
Няколко ранни ориенталски заемки в българския език. – Българска реч, 1995, № 4, с. 13-16; 1996, № 1, с. 21-24.
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА – ОТРАЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВНО БОГАТСТВО.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997. 64 с.
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА В ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010. 426 с.
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА И ЛЕКСИКОЛОГИЯТА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. Материали от IV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София 21-22 октомври 2006 г.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007. 375 с.
Религиозные праздники в зеркале фразеологии болгарского языка. – In: Studia phraseologica at alia. Festschrift für Josip Matešić zum 65. Geburtstag. München, 1992, pp. 313-321.
Фразеологизмы с компонентом „собственное имя” (в болгарском, немецком и русском языках). – Zeitschrift für Slawistik, 1990, № 4, pp. 493-498.
Лексикалносемантично описание на предикатите и теорията за семантико-синтактично съотнасяне. – Български език, 2006, № 4, с. 68-80.
Семантични свойства и синтактично поведение на предикати за ‘контакт чрез удар’. – Българска реч, 2006, № 1, с. 17-27.
Българската терминология в условията на глобализацията. – Наука, 2004, № 5, с. 47-49.
Лингвостилистические особености русских и болгарских дипломатических документов (в сопоставительном плане). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 193-196. 
Особенности русской и болгарской политической терминологии в условиях глобализации. – Болгарская русистика, 2005, № 1-2, с. 24-34.
Особености на новата българска политическа терминология. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 238-242.
Стилистични средства в съвременната политическа терминология. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 333-342.
Първият унгарско-български речник. – Български език, 1996, № 4, с. 80-86.
Про основи структурування лексичноï системи мови: ономасiологiчний аспект проблеми (на матерiалi слов’янських мов). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 75-84.
Биолчевизмите – начин на употреба. – В: Фигурите на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Боян Биолчев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 111-117.
Европеизмы в славянских языках в кулинарной терминологии. – In: España y el mundo eslavo, relaciones culturales, literarias y lingüísticas. Madrid, Gram, 2002, pp. 641-653.
Езиковата игра по време на криза (за оказионализмите в разговорната реч). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 132-137.
Езиковата икономия в южнославянските езици (български, сръбски, хърватски, македонски и словенски). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 303-313.
Неузуално словообразуване в южнославянските езици. – In: Komparacja współczesnych języków słowiańskich. Słowotwórstwo / Nominacja. Opole, Uniwersytet Opolski, 2003, s. 376-383.
Оказионализмите – теоретични предизвикателства и практически прояви (върху материал от южнославянските езици). – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 445-453.
Статус англоязычных заимствований в славянских языках с точки зрения реляции стандартность – разговорность. – Wiener Slawischer Almanach, B. 52, 2003, рр. 161-169.
Тенденции функционирования стандарта и субстандартов в последнее десятилетие (на примере нескольких славянских языков). – В: Русский язык сегодня. Вып. 1. Москва, 2000, с. 190-198.
Български съответствия на няколко компютърни термина. – Български език, 2005, № 1, с. 114-116.
Електронният речник – нови възможности при лексикографското описание на семантичните неологизми. – Български език, 2009, № 1, с. 47-51.
Интернет като работна среда на лексикографа. – Български език, 2010, № 4, с. 39-42.
Компютрите, речниците и лексикографите. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 27-30.
Нови метафорични значения и тяхната роля в съвременния български език. – Българска реч, 2004, № 2, с. 37-40.
Нови съществителни от областта на компютърната лексика, резултат от семантична деривация. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 13-22.
Обновяване на българската лексика чрез семантична деривация. Дисерт. София, 2002.
Обновяване на българската лексика чрез семантична деривация. София, „Ролл Къмпани”, 2010. 160 с.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. София, „Наука и изкуство”, 2001. 309 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 58-60.
Семантична деривация чрез разширяване и стесняване на значението. – Български език, 2003, № 2-3, с. 96-101.
Системен подход при проучване на семантичните иновации и тяхното лексикографско описание. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Тезисы международной научной конференции, посвященной памяти Р. М. Цейтлин, 27-29 ноября 2002 г. Москва, 2002, с. 36-37.
Этимологические основы болгарской фразеологии. – В: Фразеологизм: семантика и форма. Курган, 2001, с. 57-60.
Фонетична и морфологична адаптация на новата лексика от западноевропейските езици в съвременния български книжовен език. – Българска реч, 2002, № 1, с. 15-17.
Наблюдения върху някои отглаголни съществителни в българския и финския език. – Съпоставително езикознание, 1978, № 4, с. 36-40.
Ассоциативная сочетаемость имен прилагательных и ее лексикографическое представление (на материале русского и болгарского языков). Дисерт. Москва, 1995. 159 с.
Двуязычный ассоциативный словарь – база данных для создания учебных пособий по иностранному языку (на материале прилагательных в русском и болгарском языках). – В: Вопросы лингвистики и лингводидактики. Материалы конференции МАПРЯЛ. Краков 23 – 24 апреля 1996. Краков, 1996, с. 271-278.
За „вторичната езикова личност” и новия тип двуезичен асоциативен речник. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 328-331.
Некоторые аспекты работы над семантическим модулем комплексного русско-болгарского словаря – In: Das Russische in zweisprachigen Wörterbüchern. Internationale Fachtagung, Magdeburg, 18.-22.5.2005. Frankfurt am Main, Peter Lang, 2006, рp. 167-180.
Некоторые аспекты работы над семантическим модулем комплексного русско-болгарского словаря. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 31-48.
Об ассоциативно-сочетаемостных свойствах прилагательных. – Болгарская русистика, 1993, № 2, с. 31-36.
О словарной статье „деревянный – дървен” в русско-болгарском словаре ассоциативной сочетаемости. – В: Юбилейна научна сесия, 22 – 23 май 1996 г. Долна Митрополия. Т. 3. Плевен, 1997, с. 444-454.
О сопоставительном лексикографическом анализе словарей: теоретические и прикладные аспекты (на материале русско-болгарских и болгарско-русских словарей). – В: 60 години руска филология в Софийския университет. Юбилеен сборник научни статии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 92-103.
О сочетаемостных свойствах имен прилательных в сопоставительном плане. – Болгарская русистика, 1991, № 5-6, с. 102-109.
Русско-болгарская лексикография: тенденции в развитии, или О русско-болгарской лексикографии 150 лет спустя. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 81-86.
Русско-болгарская лексикография: традиции и тенденции развития. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009. 216 с.
Слово в двуязычном ассоциативном словаре (на материале имен прилагательных в русском и болгарском языках). – В: Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXII, 1994, № 1, с. 295-298.
Динамические процессы в болгарской фразеологии. – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wieków. Opole, 2007, s. 483-488.
История и этимология болгарских фразеологизмов. – In: Frazeografia slowiańska: Księga pamiątkowa poświęcona prof. dr. hab. Halinie A. Lilicz. Opole, 2001, s. 145-153.
Кети Ничева и история и этимология болгарских фразеологизмов. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 17-25.
Устойчивые сравнения в диалоге культур (на материале русского, болгарского, немецкого и итальянского языков). – Русский язык за рубежом, 1994, № 4-5, с. 85-90.
К проблеме типологического сходства процесса номинации в славянских внелитературных подсистемах: русский и болгарский общий жаргон. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 143-151.
За релевантност на икономическата лексика. – Науч. тр. УНСС, ІІІ, 2004, с. 3-24.
За някои българо-украински лексикални съответствия с оглед на техния произход. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 201-205.
За някои дълбинни омонимни модели. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 181-184.
За ядрения повърхнинен омонимен модел в българския език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 349-356.
Лексикална омонимия и полисемия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 147-152.
Проблеми на омонимията (върху материал от български, руски и чешки език). Дисерт. Пловдив, 1999. 225 с.
Субстантивни фразеомодели в българския и в руския език. – Науч. тр. Съюз на учените, Пловдив, 2002, № 2, с. 293-296.
Формално моделиране на лексикалната омонимия (върху материал от българския, руския и чешкия език). Пловдив, „Макрос 2000”, 2001. 168 с.
Двуезични речници за българския и румънския език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 363-372.
За необходимостта от англицизмите в нашия език. – Българска реч, 1996, № 3, с. 17-21.
За ролята на френския език при адаптацията на английските заемки в българския и румънския език. – In: Communication verbale et paraverbale. Actes du Colloque international. Sofia, Éditions de l’Université de Sofia „Saint Clément d’Ohrid”, 2005, pp. 125-135.
Морфологична адаптация на английските заемки в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 5-18.
Писмеността като фактор при адаптацията на английските заемки в българския и румънския език. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 261-272.
Представите на българи и руснаци за живота и смъртта (въз основа на пословиците им). – В: Българистични проучвания. Т. 10. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2005, с. 121-131.
Nomina agentis и nomina actoris в Чешко-немския речник на Йозеф Юнгман и в Речника на българския език на Найден Геров (кратък преглед). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 283-286.
Граматичната информация в двуезичните речници като лингвистичен проблем. – В: Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев. София, „Юр. Иванова”, 1993, с. 50-65.
За неизразените формално съдържания в семантичната структура на производната дума. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 62-75.
Лексикална и семантична характеристика на фразеологичните единици в славянските езици. – In: Studia linguistica Polono-Meridianoslavica. T. 9. Toruń, Uniwersytet Mikołaja Kopernika, 1998, s. 101-110.
Синтактична характеристика на фразеологизмите в славянските езици. – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 4 (337), s. 189-200.
Професионална лексика от материалната култура на българина. – Год. ПУ. Фил. Смолян, І, 1997-1998, с. 169-180.
О некоторых общих тенденциях в современном русском и болгарском словообразовании – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 14-29.
Съпоставителен анализ на руски и български фразеологизми с компоненти, отнасящи се към военното дело. – Тр. Воен. акад., VІ, 1994, с. 120-146.
Какво означава написано му е на челото? – Год. Асоц. „Онгъл”, 2004, № 4, с. 110-114.
Семантика некоторых пространственных предлогов в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 118-123.
Деякi питання контрастивноï лексикологiï слов’янських мов. – Мовознавство, 2003, № 4, с. 26-37.
Актуальные задачи контрастивного изучения лексики славянских языков. – Съпоставително езикознание, 1997, № 4, с. 36-41.
Лексикология на българския език. Университетски курс. Bucureşti, Univ. din Bucureşti, 2002. 252 с.
Румънски лексикални елементи в българския книжовен език. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски, 2005, с. 379-389.
Жаргонните думи в лексиката на средношколците. – Образование и квалификация, 2001, № 1, с. 87-91.
Относно текстообразуващите потенции на фразеологизмите. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 390-394.
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 76-78.
К вопросу о тюркизмах в русском и турцизмах в болгарском языках (с точки зрения теории и практики перевода). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 325-330.
Концепт дом в русском и болгарском языках с точки зрения лингвокултурологии и теории превода. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. А, с. 193-199.
Лексемы, несущие культурную информацию, и их перевод (на материале произведений русской и болгарской художественной литературы). Дисерт. София, 2006.
За семантиката на някои неизменяеми думи. – Български език, 1996, № 3, с. 74-77.
Некоторые лингвокультурные особенности лексики, отражающей типы поселений, в русском и болгарском языках и ее перевод. – Болгарская русистика, 2007, № 3-4, с. 105-110.
О некоторых особенностях перевода военной лексики на материалах русского и болгарского языков. – Болгарская русистика, 2004, № 1-2, с. 36-42.
Особенности перевода единиц с лингвокультурологической информацией. – Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 237-239.
За някои съответствия в украинската и българската лексика. – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 16-22.
Изразяване на предназначение в българския и украинския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 159-164.
Наблюдения върху междуезиковата омонимия в украинския и българския език с италиански произход. – В: Проблеми зіставної семантики. Збірник статей а доповідями Міжнародної наукової конференції з проблем зіставної семантики 23-25 вересня 1999 р. Київ, 1999, c. 185-189.
Към типологията на лексикалния аналитизъм и синтетизъм при превод (по преводен материал от български на английски език). – Съпоставително езикознание, 1993, № 5, с. 31-41.
За една тенденция в развоя на лексикалната система на българската книжовно-разговорна реч. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 399-404.
За някои особености на съюзите в българската книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 157-164.
Към начините за изразяване на експресивност в българската книжовно-разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 122-126.
Понятието разговорна лексика, основни насоки (аспекти) при изучаването ѝ и някои проблеми на езиковото обучение. – В: Лингвистични студии. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 225-232.
Разговорни елементи в прозата на Йордан Радичков. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 183-190.
Отново за употребата на излишни русизми. – Български език, 1990, № 3, с. 236-237.
За някои страни от семантиката и употребите на деминутивите в български и новогръцки език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 227-235.
Конотации и конотативни функции в езика. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 131-138.
Стилистика на българския език. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 1998. 252 с.
„Звуковата чуждост” на заемките в българския език. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 581-593.
Из чешката и българската неология. – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 11-17.
Някои цветообозначения във френския език и преводните им еквиваленти на български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 261-265.
Фразеологични единици с компонент цветообозначение във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 494-511.
Някои наблюдения върху фразеологични единици с компонент числително име във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 117-129.
Опит за характеристика на фразеологизми с компонент глава във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 263-270.
Характерът на българите и руснаците, отразен във фразеологията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 239-244.
Категория рода заимствованных имен существительных в современном болгарском и русском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 401-405.
Словообразувателно или лексикално значение? – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 76-90.
Езиковата игра и рекламата. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 120-122.
Експресивният език на един медиен продукт. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 121-124.
Емоционално-експресивна конотация на умалителните съществителни имена. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 505-510.
Коледна лексика. – Год. ПУ. Фил. Смолян, І, 1997-1998, с. 25-30.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 137-146.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 43-48.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – Проглед, 2001, № 1-2, с. 46-54.
Нов езиков шаблон? Ражда се политическа лексика, която изисква култура на общуване. – Работническо дело, № 41, 14.V.1990.
Поглед към морската социална терминология. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с.47-50.
Професионална обущарска лексика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 78-82.
Парадигматические связи славянской лексики. – В: Лінгвістичні студії. Збірник наукових праць. Вип. 18. Донецьк, Донецький національний університет, 2009, с. 262-268.
Абстрактна диалектна лексика в художествен текст. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 275-282.
Езикова култура, езикова норма и разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 165-180.
Към проучването на диалектната абстрактна лексика. – Българска реч, 2004, № 2, с. 54-57.
Наблюдения върху абстрактната лексика в езика на Васил Априлов (в съпоставка с „Речник на българский язик” от Найден Геров). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 153-157.
Проучвания върху абстрактната лексика. – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 54-64.
„Речник на личните и фамилни имена у българите” от Стефан Илчев – класически труд в българската лексикография. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 139-143.
Семантична характеристика на няколко диалектни абстрактни съществителни с темпорално значение в съвременния български език. – Българска реч, 2003, № 2, с. 16-19.
За функционирането на неопределителни местоимения, омонимни на въпросителните местоимения, в славянските езици (с оглед и към старобългарския език). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, 21-33.
Заслугата на Найден Геров за възможностите за изследване на динамиката в значенията на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 92-98.
Мнима специфика на някои лексеми в славянските езици. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 242-248.
Общославянска лексика в новобългарските дамаскини, невлязла в съвременния български книжовен език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 306-313.
Общославянско словно богатство в речника за редки, остарели и диалектни думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 150-157.
Проблемът за граматичната характеристика на фразеологичната единица с оглед на фразеографската практика. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 176-181.
За термините наратив, наратология и наративна семиотика. – Български език и литература, 2001, № 1, с. 44-51.
Главно значение на частиците дори, още, пак, също (също така), само, именно. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 276-280.
Отношения на синонимия в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 152-154.
Само – наречие, частица или съюз. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 57-59.
Термини, жаргони или неологизми в медицински текстове. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, 1998, Medical University, pp. 79-81.
За новата компютърна образност. – Българска реч, 2002, № 2, с. 35-36.
Отстъпителната семантика в механизма на метафората. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 207-216.
За необходимостта от съставяне на български топонимичен речник и атлас. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 197-201.
Лексико-семантична симетрия и асиметрия между фразеологизми в турски и български език. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 256-264.
Аспекти на външната и вътрешната структура на оказионализмите в съвременната публицистична реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 124-128.
Категория возраста в ономасиологическом аспекте языка (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. София, 2009.
О формировании семантики относительных прилагательных. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 69-108.
Статус и функция на българските фразеологизми с ономастичен компонент. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 132-137.
Статус, функция и семантика на антропонима Мара в краткия фолклорен жанр и фразеологията. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 10. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2010, с. 270-276.
Антонимията в българската ономастика. – Български език, 1990, № 1, с. 48-50.
Някои наблюдения върху междуезиковата омонимия при заемките в български и чешки език. – Homo bohemicus, 1999, № 3-4, с. 46-52.
Любовта е лудост: Езиковата картина на любовта в българския език. – Българска реч, 2003, № 3, с. 40-42.
Методът на компонентен анализ и глаголите за зрително възприятие в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 1, с. 48-67.
Семантични и структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 392-397.
Семантично-структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 42-44.
Семантичното поле на истината и лъжата в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 21-24.
Абстрактна политическа лексика в съвременния български и полски език. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 272-274.
Глаголите за възприятие и менталните действия. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 647-656.
Глаголите за възприятие и менталните действия. – Паланістыка, 2000, с. 54-60.
Езиковият образ на истината и лъжата в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 437-440.
Концептуализация на паметта и спомените в българския и полския език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 113-118.
Семантичният обем на лексемата политик. – Българска реч, 2008, № 1, с. 41-43.
Специфика в синтагматиката на глаголите за възприятие в български и полски език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 18-22.
Езиковата картина на човека и стереотипите на животните в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 187-189.
Метафоризация на мисълта в българския, руския и чешкия език. – Opera Slavica, 2006, № 2, s. 33-40.
Метафорични модели на паметта в българския и сръбския език. – Българска реч, 2007, № 1, с. 24-29.
Езиковата картина на любовта в българския и полския език. – В: Как с думи се правят светове. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 322-328.
Принос кьм българския речник: (По случай 155 години от рождението и 80 години от смъртта на Кузман Шапкарев). – Български език, 1990, № 2, с. 171-173.
Термините в два български превода на повестта Старецът и морето от Ъ. Хемингуей. – Чуждоезиково обучение, 1999, № 2, с. 75-80.
Приносът на чл.-кор. проф. Дора Иванова-Мирчева в развитието на българската лексикология и лексикография. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 9-13.
Рец. за: Старобългарски речник. Т. I. (А-Н). Дора Иванова-Мирчева (отг. ред.). София, „Валентин Траянов”, 1999. 1027 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 5-8.
Конотациите на свещеното. – Български език, 2006, № 1, с. 5-12.
Семантический анализ русской и болгарской спортивной лексики, заимствованной из английского языка. – Болгарская русистика, 1991, № 4, с. 68-74.
Ареална характеристика на гръцките заемки в българските диалекти. – Език и литература, 1991, № 3, с. 31-47.
Рец. за: Мъжлекова, Мария. Речник на старобългарски думи в днешните български говори. София, БАН, 1990. 221 с. – Съпоставително езикознание, 1993, № 2, с. 70-75.
Наблюдения върху българо-словашки езикови успоредици. – В: Славянска филология. T. 21. София, БАН, 1993, с. 206-235.
Една лексико-семантична успоредица на балканските езици. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 91-96.
Балкански етнолингвистични успоредици из областта на народната астрономия. Дисерт. София, 1996. 650 с.
Производната и метафоричната лексика от гледище на ареалната лингвистика. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 126-146.
Фонетика, прозодия и лексикография (върху материал от чешко-български речник). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 194-198.
Фолклор – Folklór (За чешко-българските терминологични и не само терминологични разминавания). – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 31-42.
Болгары и русские: как мы (не) понимаем друг друга. – В: Филологический сборник памяти профессора Самуила Борисовича Бернштейна. К пятилетию со дня кончины. Москва, Филологический факультет МГУ, 2002, с. 35-37.
Отцепвам, разтрогвам. Два случая на народна етимология. – Език и литература, 1990, № 3, с. 76-77.
Поява и семантичен развой на думата самоинициатива. – Българска реч, 2003, № 3, с. 36-39.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Устойчивите сравнения в българския език. София, БАН, 1986. 275 с. – Советское славяноведение, 1990, № 1, с. 99-102.
Българските думи в количествен и качествен аспект. София, „Сема РШ”, 2004. 172 с.
Лексикални аналогии в българския език и каннада. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 56-63.
Антонимия при невербалните знаци, срещана в българския социум. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2004, с. 135-138.
Произход на лексикалния балканизъм копел, копил. – Български език, 1993-1994, № 1, с. 35-40.
The international component in the Bulgarian language: some recent developments. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 108-111.
Арабски думи в полския, в румънския и в българския език и пътищата за проникването им. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Турски думи в полския, румънския и българския език. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 72-79.
За българския термин клиноремъчна предавка. – Български език, 1990, № 2, с. 182-183.
За думата коляно и производните ѝ в техническата терминология. – Български език, 1992, № 2, с. 152-153.
Грешки и неточности при чуждите думи. – Българска реч, 2003, № 2, с. 20-22.
За правописа на новите сложни думи и съставни наименования. – Български език и литература, 2008, № 1, с. 20-22.
Названията за лица в спортната терминология (Словообразувателна характеристика). – Български език, 1977, № 1, с. 15-22.
Неразбираемите чужди думи. – Българска реч, 2003, № 3, с. 34-35.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов, 2007. 207 с. – Български език, 2007, № 3, с. 110-114.
Рец. за: Павлова, М., А. Гърневски. Българско-холандски речник. София, „Лира“, 2004. 478 с.; Pavlova, M., A. Garnevski. Nederlands-Bulgaars woordenboek. Sofia, „Lyra“, 2004. 578 рр. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 78-80.
Езикът ни обеднява въпреки повишаването на брутния вътрешен продукт. – Български език и литература, 2008, № 1, с. 6-10.
Необходим лексикографски справочник за обучението по български език и литература. Рец. за: Иванова-Мирчева, Дора, Ангел Давидов. Малък речник на старобългарския език. Велико Търново, „Слово”, 2001. 495 с. – Български език и литература, 2003, № 2, с. 77-79.
Стереотипност и творчество при превода на фразеология в художествен текст. – Зборник Матице Српске за славистику, 2004, књ. 65-66, с. 385-398.
НАЙДЕН ГЕРОВ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА И КУЛТУРА. Материали от Националната конференция с международно участие, София, 13-15 ноември 2000.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 302 с.
Някои характеристики на абревиатурите като квазилексеми (в български и сърбохърватски език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 385-390.
Соматизми в пословиците (в български и сърбохърватски език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 109-113.
Соматизми в пословиците (в български и сърбохърватски език). – В: Арнаудови четения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 198-200.
Турцизмите в кулинарната лексика (статусът им в български и сърбохърватски език). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 400-403.
За рекламните патици, горещите картофи и съдиите, които хвърлят книги по съдебните заседатели: Още веднъж за превода на фразеологичните изрази. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 137-140.
О некоторых особенностях русских и болгарских однословных терминов изобразительного искусства. – Тр. ВТУ, ХХV (за 1988), 1998, кн. 2, с. 127-164.
Явление антонимии в русской и болгарской терминологиях изобразительного искусства. – Тр. ВТУ, ХХІV (за 1991), кн. 2, 1992, с. 111-135.
НАЦИОНАЛНИЯТ ЕЗИК В УСЛОВИЯТА НА ЧУЖДИ ВЛИЯНИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯ. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади.София, СУБ, 2006. 374 с.
Лексикографски наблюдения върху значението на думата политик. – Език и литература, 2009, № 1-2, с. 125-141.
Русенският периодичен печат от края на миналия век – принос към фразеологичното богатство на българския език. – В: Алманах за историята на Русе. Т. 2. Русе, Община Русе и др., 1998, с. 409-412.
Място на англицизмите в португалската и българската икономическа лексика. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 511-522.
Некоторые грамматические и семантические особенности существительных в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 3, с. 13-16.
Некоторые грамматические и семантические особенности существительных pluralia tantum в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 5, с. 49-62.
Активни словообразувателни средства за адаптиране на английските заемки в българския език. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 149-156.
Аспекти на взаимовръзката между вътрешна форма и националнокултурна специфика на фразеологизмите в творчеството на А. Константинов с оглед на преводните им съответствия на сръбски и руски език. – Съпоставително езикознание, 2002, № 3, с. 129-137.
„Българо-сръбски речник” на Марин Младенов – ценен влог в преводната лексикография. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 151-154.
Експресивно назоваване на човешки качества посредством фразеологизми зооними в българския език. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 4. Русе, „Лени Ан”, 2006, с. 328-336.
Жаргонните фразеологизми като специфичен поглед към света. – Проглас, 2009, № 2, с. 122-134.
За „алкохолните” фразеологизми в българския език. – В: Ракията на българина. Русе, „Лени Ан”, 2005, с. 115-118.
За концептите сърце / душа / ум във фразеологичната семантика на българския език като отражение на националната ни менталност. – В: В огледалния свят на езика и културата. Русе, „Лени Ан”, 2007, с. 180-189.
За опозицията бял / черен в българската фразеология (лингвокултурологичен аспект). – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2003, ХL, № 10.2, с. 26-30.
За познавателния потенциал на българските фразеологизми с лексикални компоненти фитоними. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, ХLVІІ, № 5.3, с. 71-74.
Изразяване на представи за човека посредством фразеологизми с компоненти соматизми в български, сръбски и руски език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 471-483.
Националноспецифични образи в български и руски фразеологизми с компоненти зооними за експресивно назоваване на човешки качества. – В: Наследие акад. Борковского и проблемы современной лингвистики. Статьи, исследования, материалы. Волгоград, ВГУ, 2006, с. 175-180.
Националноспецифични образи в български и сръбски фразеологизми с компоненти зооними за експресивно назоваване на човешки качества. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 44, 2005, № 6.2, с. 44-48.
Отрицателните фразеологизми в Алековата творба „Бай Ганьо” и в нейния превод на сърбохърватски език. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 78-81.
Помагало по фразеология на българския език. Русе, „Лени Ан”, 2009. 128 с.
Прояви на междуезикова симетрия и асиметрия при превода на фразеология в художествен текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХVІІІ, серия 1, № 11, с. 141-146.
Религиозният светоглед на българина, отразен във фразеологичното богатство на езика ни. – В: Библия, фолклор, литература. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996, с. 68-71.
Ролята на компонентите турцизми за постигане на хиперекспресивност в значението на българските ФЕ. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 5. Русе, „Лени Ан”, 2008, с. 458-461.
Съпоставителен лингвокултурологичен анализ на фразеологизми с компоненти названия на цветове в български, сръбски и руски език. – Зборник Матице српске за славистику, 2009, књ. 76, с. 109-118.
Тематични полета на жаргонните фразеологизми в българския език. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 3. Русе, „Лени Ан”, 2003, с. 341-347.
Теорията за еквивалентността на превода като теория за нейната относителност при превеждането на фразеология в художествен текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХLІ, 2004, № 7.1, с. 102-112. 
Фразеологизми с компоненти названия на цветове в български и сръбски език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 119-125.
Фразеологизми с компоненти названия на цветове в български и руски език. – Вестник Волг. госуд. университета, 2008, серия 2, № 1, с. 129-133.
Фразеологизми с компоненти названия на цветове в български и руски език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLV, 2006, № 5.2, с. 22-28.
Фразеологизми с компоненти соматизми в български и сръбски език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХХІХ, серия 2.2., с. 11-18.
Фразеологизми, образно мотивирани от народния бит. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХLVІІІ, 2009, № 6.3, с. 42-45.
Фразеологизмите в творчеството на Алеко Константинов и преводът им на сръбски и руски език. Дисерт. София, 2001. 331 с.
Фразеологизмите синоними в творчеството на А. Константинов и в преводите му на сръбски и руски език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХХХVІІ, серия 7, 1999, с. 55-61.
Фразеологични варианти с компоненти бог и дявол в Бай Ганьо и сърбохърватският им превод. – Български език, 1996, № 5, с. 65-67.
Фразеологични варианти с общ компонент съществителните бог и дявол в Бай Ганьо и в сърбохърватския превод. – В: Библия. Фолклор. Литература. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996, с. 152-155.
Фразеологични модификации в творчеството на А. Константинов (с оглед превода му на сръбски и руски език). – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 1999, ХХХVІІ, серия 7, с. 61-67.
Фразеологично богатство в творчеството на Алеко Константинов. Русе, „Лени Ан”, 2003. 182 с.
Фразеологичното новаторство в творчеството на А. Константинов (с оглед превода му на сръбски и руски език). – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 171-173.
О переводе фразеологизмов, служащих средством выразительности в художественной литературе. – Вестник Волг. госуд. университета, 2003-2004, серия 2, № 3, с. 104-109.
Жаргонизми и поетични оказионализми. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 68-71.
Неологизми в съвременната българска поезия. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1992. 102 с.
Оказионализми в съвременната българска проза. – Език и литература, 1991, № 5, с. 48-55.
Фикусизми и жаргонизми. – Език и литература, 1992, № 6, с. 91-96.
Съпоставителен анализ на руски и български фразеологизми с компоненти, отнасящи се към военното дело. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 267-277.
Аргументна структура на някои непреходни глаголи за движение в Българския Фреймнет (вървя, ходя). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 301-307.
Семантичната роля ефектор при глаголи за движение. – Българска реч, 2007, № 1, с. 17-23.
Семантика отглагольных существительных в словообразовательных гнездах глаголов говорения болгарского языка. – В: Семантико-стилистические исследования слова и предложения. Барнаул, 1990, с. 130-136.
Българските числителни. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001. 103 с.
Защо днешният българин упорито „греши” с английските заемки? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 134-135.
Нахлуват ли английските думи? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 117-120.
Общуване с метафори. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 188-191.
Русские и болгарские фразеологизмы, отражающие психические процессы и свойства личности в сопоставительном аспекте. – В: Лексика и фразеология русского языка. Тюмень, 1998, с. 75-80.
О контрастивном описании пространственных значений в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 3, с. 13-16.
О синтактике и прагматике языковых средств именования, называния и идентификации лица в русском и болгарском языках. – В: Русистика 2005. Язык, коммуникация, культура. Сборник статии в чест на проф. дфн Стефана Димитрова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 111-137.
Понятието каламбур в европейските езици. – Съпоставително езикознание, 2010, № 2, с. 54-65.
Фразеологические единицы, выражающие квалификацию, характеристику и оценку человека в русском и болгарском языках. – Год. ШУ „Еп. Константин Преславски”, ХІV, 1997, с. 42-48.
Количествена характеристика на съществителните имена във ветеринарномедицинската научна лексика. – Български език, 1993-1994, № 4, с. 380-388.
Компютърно извличане на данни за терминологията по ветеринарна медицина. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, БАН, 1990, с. 51-59.
Компютърно измерване на ветеринарномедицинската научна лексика. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 540-542.
Компютърно измерване на ветеринарномедицинската лексика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 140-143.
Първите български ветеринарни лекари и отношението им към терминологичната лексика в края на миналия век. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 43-46.
Словообразувателни типове с най-голяма честота във ветеринарномедицинската научна лексика (с оглед обучението по български език а чуждестранни студенти). – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 154-159.
Създаване на термини в съответствие с новите явления и процеси в житейската действителност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 131-133.
Прилагателните имена като елемент на словосъчетания-термини от латински произход в медицинската научна и учебна литература. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 98-102.
Икономическите заемки от романски произход и българската лексикографска литература. – Год. Стоп. акад. „Д. Ценов”, 2003, № 102, с. 229-291.
Отношението на специалистите към икономическите заемки от романски произход. – Год. ЮЗУ „Неофит Рилски”, ІІ, 2004, с. 150-159.
Социолингвистични аспекти на отношението на българските студенти към романските заемки в българския икономически език. – Год. ЮЗУ „Неофит Рилски”, І, 2002, с. 129-137.
Чуждата лексика в повестите на Васил Друмев. На фона на лексикалната ситуация през третата четвърт на XIX в. – Език и литература, 1995, № 4, с. 114-124.
Някои аспекти в лексикалната реализация на прилагателните имена голям / малък в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 5-10.
Марин Дринов за лексикографската теория и практика (по повод речниците на Ал. Дювернуа и Н. Геров). – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 143-150.
Марин Дринов – национална езикова личност. – В: Международен научен симпозиум, посветен на 170-годишнината от рождението на Марин Дринов, Панагюрище, 20-21.10.2008. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 165-175.
Някои аспекти на съвременните информационни технологии при създаване на двуезични учебни електронни речници. – В: Науката, образованието и културата през 21-ви век. ІІ балканска научна конференция. Благоевград, 26-27.09.2008. Т. 2. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2008, с. 174-178.
Някои наблюдения върху семантичната адаптация на заетите абстрактни съществителни имена в научните и публицистични произведения на Марин Дринов. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 186-194.
Професор Марин Дринов и българската обществено-политическа лексика. София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2009. 290 с.
Българска анатомична терминология през Възраждането. (1824-1878). Дисерт. Шумен, 1995. 307 с.
Българската анатомична терминология през Възраждането (1824-1878). Шумен, „Антос”, 2003. 215 с.
НИКОЛОВА, Надка. жЗа омонимите и тяхната класификация. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 48-54.
Метафоризацията при терминообразуването през Възраждането: Върху материал от анатомичната терминология. – Език и литература, 1995, № 3, с. 114-123.
Рец. за: Košková, Mária. Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 166-169.
Ролята на метафората и метонимията за формиране на анатомичната ни терминология през Възраждането. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 2. Шумен, ШУ „Еп. Константин Преславски”, 1996, с. 31-36.
Словообразувателните дублети в Правописния речник на съвременния български език. – Език и литература, 1990, № 4, с. 2-6.
Терминологичната вариативност през Възраждането: върху материал от анатомичната терминология. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 1. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 70-82.
Терминообразуване чрез калкиране през Възраждането. – Български език, 1992, № 2, с. 134-139.
Терминообразувателните начини през Възраждането. (Върху материал от анатомичната терминология). – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 121-126.
Езикът на Йордан Хаджиконстантинов. Дисерт. София, 1996. Ч. 1. 212 с. Ч. 2. 213-342 с.
Англицизми, диалектизми, жаргонизми и още -изми в стилистичната разговорна реч и преса – оригиналничене, стил, норма? – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 127-131.
Критерии за дефинирането на понятието разговорност. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 54-57.
За някои прояви на тенденцията към демократизация в езика на българския печат след 10.ХІ. 1989 г. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 32-42.
Отговор на статията на Мария Леонидова За безспорното във фразеологията и научната картина. – Български език, 1990, № 1, с. 40-44.
Езикът на българските и чешките младежки медии (върху материал от списанията за съвременна музика). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 85-100.
Музикални неологизми в българския и чешкия език (върху материал от младежките музикални списания). – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 32-56.
Социолингвистични аспекти на българския и чешкия младежки музикален сленг. – Съпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 61-82.
За думата с няколко думи. Занимателно езикознание. София, „Народна просвета”, 1990. 112 с.
Адвербиальные новообразования как результат семантическо-синтактических процессов в славянских языках (на русском и болгарском материале). – Съпоставително езикознание, 1991, № 4, с. 5-10.
Екстралінгвістичні умови реактуалізації тюркізмів у сучасному болгарському медійному дискурсі. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 57. Львiв, 2008, с. 191-198.
Оппозиция муж – жена в болгарских и русских пословицах и поговорках. – В: Национально-культурный компонент в тексте и языке. Материалы II Международной конференции, 7-9 апреля 1999 г., Минск. Ч. 1. Минск, 1999, с. 210-212. 
Българските неопределителни местоимения в когнитивно-прагматичен аспект. – Български език и литература, 1999, № 2-3, с. 18-22.
За употребата на някой и някакъв в именната фраза. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 29-37.
Неопределителните местоименни думи и тяхното представяне в българските речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98, София, „Доис”, 2000, с. 297-303.
Семантика и прагматика на българските неопределителни местоимения. София, „Сема РШ”, 2002. 136 с.
Семантика и функциониране на неопределителните местоимения в българския език. Дисерт. София, 1999. 205 с.
Функциониране на неопределителните местоимения от реда еди-. – Български език и литература, 1999, № 5, с. 3-12.
Проблеми по уточняването на съответствията в терминологията на природните науки на български и английски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 491-493.
Разграничение между дума – термин и дума – част от общолитературния език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 293-296.
Лексикална еквивалентност на междуезиково ниво и проявата ѝ в туристическата терминология (структурно-семантичен анализ на хотел, мотел и паркинг). – Филология, 1992, № 25-26, с. 127-128.
Лексикални еквиваленти с начален елемент авто-, ауто- / auto- в български, английски и френски език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXX, 1992 (за 1986), № 1, с. 62-114.
Оксиморонът като стилистичен похват. – Език и литература, 1992, № 2, с. 104-112.
Функции на метонимията. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 161-173.
За названията на съдбата в български и немски език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 96-104.
За някои фитоними в българския език. – Българска реч, 2001, № 3, с. 36-39.
Към характеристиката на съдбата в българската и румънската лингвокултура. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 104-116.
Слаба реализация на чудесен замисъл. Рец. за: Манолова, Лилия. Кратък речник на българската езиковедска терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1993. 107 с. – Език и литература, 1994, № 1, с. 143-144.
Ана Арнаудова Спасова. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 60-63.
Безмълвните помощници на преводача. Преглед на речниково-справочните издания в България за периода 2001-2005 г. – Език и литература, 2007, № 3-4, с. 214-218.
Българската двуезична лексикография от Освобождението до края на ХХ век. Дисерт. София, 2010. 251 с.
Българската двуезична лексикография от Освобождението до края на ХХ век. София, „Емас”, 2010. 234 с.
Група събирателни имена в български и унгарски език и начини за представяне на лексикалната им еквивалентност в двуезичен речник. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 340-344.
Добър суров материал. Рец. за: Антонов, Николай. Речник: нови и най-нови думи в българския език. София, „Пеликан Алфа”, 1994. 187 с. – Език и литература, 1994, № 4, с. 149-150.
Език мой, издайник мой. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 173-175.
Етнокултурно осмисляне и семантика на група съществителни имена в български, сърбохърватски и гръцки. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996, с. 73-78.
За един нов тип речници в българската двуезична лексикография. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 259-266.
За лексикографията и речниковото „двуезичие” в България през ХХ в. – Български език, 2009, № 1, с. 35-46;
За светлото и доброто. – Българска реч, 2004, № 2, с. 33-34.
Илюстративният материал в двуезичен речник. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 275-285.
Информацията в приложенията на двуезичен речник. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 161-165.
„Колелото на живота” и разбирането на българи и руснаци за него, езиково изразено в Толковый словарь живого великорусского языка от В. И. Даль и Речник на блъгарский язик от Найден Геров. – Съпоставително езикознание, 2002, № 3, с. 85-89.
Лексикална еквивалентност и дефиниции в двуезичен речник. – Български език, 2010, № 4, с. 31-38.
Модел за изграждане на общ типов словник на родно-чужд речник. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 399-437.
На червен Гергьовден. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 399-401.
Направи добро. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 110-113.
Неизчерпаемият източник. Рец. за: Речник на българския език. Т. 1. А-Б. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001. 1080 с. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 22-24.
Още един тълковен речник на нашия език. Рец. за: Буров, Стоян, Валентина Бонджолова, Мария Илиева, Пенка Пехливанова. Съвременен тълковен речник на българския език (с илюстрации и приложения). Велико Търново, „Елпис”, 1994. 1056 с. – Език и литература, 1995, № 2, с. 149-151.
Проблеми на двуезичната лексикография при отразяване картината на света. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 358-364.
Професия лексикограф. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 20-22.
Рец. за: Атанасова, Теодора, Мария Ранкова. Българско-английски речник. Ново издание, осъвременено и разширено от Владимир Филипов. София, „Емас”, 2004, Т. 1. 755 с. Т. 2. 723 с. – Лексикографски преглед, 2004, №. 7, с. 25-26.
Рец. за: Влахов, Сергей. Съпоставителен речник на пословици – български, руски, английски, френски, немски (и латински). София, „EТО”, 1998. 276 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 45-46.
Рец. за: Нанова, Ани. Фразеологичен синонимен речник на българския език. А-Я. София, „Хейзъл”, 2005. 1389 с. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 80-84.
Рец. за: Парашкевов, Борис. Етимологични дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. София, „Емас”, 2008. 512 с. – Български език, 2009, № 1, с. 104-106.
Рец. за: Пешева, Евче, Аббас Махдави, Хаджар Фиюзи, Реза Мехраз. Персийско-български речник. Под научната редакция на Иво Панов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009. 1372 с. – Български език, 2010, № 4, с. 82-86.
Рец. за: Червенкова, Ирина В., Сергей И. Влахов, Надежда П. Делева, Анна Х. Липовска. Русско-болгарский словарь. Москва, „Астрель”, АСТ, 2008. 314 с. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 95-100.
Рец. за: Шурбанова, Даниела. Английско-български идиоматичен речник. София, „Просвета”, 2007. 768 с. – Български език, 2008, № 1, с. 107-108.
Речник на отдавна забравеното. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Тезисы международной научной конференции, посвященной памяти Р. М. Цейтлин, 27-29 ноября 2002 г. Москва, с. 46-47.
Речниковта статия в двуезичен речник. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 185-196.
Семантика и етнокултурно осмисляне на група съществителни имена в български, гръцки и унгарски език. – Български език, 1993-1994, № 2, с. 141-144.
Символика, семантична мотивация и вербализация на жестове в българския език и лексикографското им представяне. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 241-246.
Цветът на емоцията в двуезичен речник. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 107-118.
Професионализъм и функционалност в лексикографски труд. Рец. за: Пернишка, Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. София, „Наука и изкуство”, 2001. 309 с. – Български език и литература, 2002, № 4-5.
Българско-словашките езикови взаимоотношения по данните на лингвистичната география. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 64-71.
Лингвогеографски поглед върху българо-словашката лексикална близост. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 127-140.
Още за българо-словашката лексикална близост. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 634-641.
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Съпоставително езикознание, 2006, № 2, с. 88-90.
Терминология и ритуальные функции хлеба в южнославянских родинных обрядах. – В: Символический язык традиционной культуры. Балканские чтения. Т. 2. Москва, 1993, с. 63-74.
Остатъци от традиционната танцова лексика в „Пирин-фолк-фест”-ивали. – Български фолклор, 1995, № 6, с. 82-85.
Българската военна терминология от позициите на терминологичната норма. – Български език, 1992, № 1, с. 29-36.
Пасивните причастия като терминоелементи във военната терминосистема. – Български език, 2005, № 1, с. 66-73.
Проблеми на българската военна терминология. – Военна мисъл, 1991, № 8, с. 62-72.
Структурен анализ на терминологията на българското обществознание. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 56-64.
Агресията на уличния език и печатните медии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 37-41.
За адаптирането на някои чуждици в съвременния български книжовен език след заемането им от съответния чужд език. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 221-224.
За заемките с оглед на съвременната българска езикова ситуация. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 243-251.
За някои думи табу и свързаните с тях евфемизми в разговорната реч. (Върху наблюдения от съвременната лексикографска практика). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 162-168.
Декомпозицията като похват при заемането на немски сложни думи. – Съпоставително езикознание, 1999, № 1, с. 26-33.
За представянето на форми като ядвам, търпявам в „Речник на българский язик” от Найден Геров. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 135-142.
Лексикографските трудове на Иван Богоров и Речникът на българския език от Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 147-152.
Основните идеи на системната лексикография (по Ю. Д. Апресян). – Български език, 2001-2002, № 1, с. 135-136.
По въпроса за нормата (кодификацията) в речника (лексиката) на съвременния български книжовен език. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 36-39.
Размисли за евфемизмите в обръщение при обществената комуникация. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 203-207.
Речевият етикет и т. нар. „делово общуване”. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 270-272.
Устна реч и вежливост. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 60-70.
Френско-българският речник на д-р Иван Богоров от 1869 год. – опит за обогатяване на българския книжовен език и за приобщаване към френската култура. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 59-60.
За понятието лингвокултурен концепт според разбиранията на някои представители на съвременната руска лингвистика. – В: Междуетнически контакти изток-запад – интеркултурна комуникация. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 105-110.
К образу добра и зла в болгарском и русском языковом сознании (на материале метафор) – В: Язык. Литература. Культура. Актуальные проблемы изучения и преподавания в России и за рубежом. I Международная научно-практическая интернет-конференция (Москва, МГУ имени М. В. Ломоносова, Филологический факультет, 5-12 октября, 23 ноября – 7 декабря 2009 г.). Труды и материалы. Москва, МАКС Пресс, 2010, с. 361-368.
Етимологичен и лексикосемантичен речник на немските словни елементи в българския език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., ХСVІІ-ХСVІІІ, 2008, с. 111-164.
Към образа на доброто и злото, изграден въз основа на метафори (върху български и руски материал). – Чуждоезиково обучение, 2010, № 6.
Към опита за лингвокултурна съпоставка на концептите добро и зло в български и руски език. – Български език, 2009, № 1, с. 81-87;
Лингвокултурен анализ на концептите добро и зло в български и руски език. Дисерт. София, 2010. 201 с.
Лингвокултурният концепт добро – ядро и периферия (върху речников материал от български и руски език). – Български език, 2008, № 4, с. 73-78.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти, отразени в българските и руските пословици. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 120-24.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти, отразени в българските и руските пословици. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 105-109.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти у носителите на български и руски език. Анализ на анкетен материал. – В: Научни изследвания в чест и в памет на академик Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 265-270.
Разбиранията за културните концепти добро и зло у българската и руската езикова личност според етичните модели за доброто. – Чуждоезиково обучение, 2006, № 2, с. 3-10.
Изиграването на езика: фразеологизми, визуализирани на екрана и сцената. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 249-255.
Българската „Серенада” или относно миграцията и етимологията на чуждите думи в българския език. – Български език, 2008, № 4, с. 102-104.
Етимологични дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. София, ИК „Емас”, 2008. 512 с.
За етимологичните дублети кепър и кемпфер. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 34-36.
За названията на различните видове вурст. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 48-52.
За някои отименни нарицателни. – Български език, 2004, № 1, с. 94-96.
Из лексиката на град Русе. – Български език, 2004, № 4, с. 32-40.
Концепция за системно етимологично представяне на някои чужди думи в българския език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LХХХІІ, 1991, № 1, с. 207-215.
Лексикализирани имена на букви в българския език. – Българска реч, 2008, № 1, с. 24-30.
Лексикологичната категория ономатонимия. – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 43-55.
Модел за гнездово етимологично представяне на германизмите в български език. – Български език, 2005, № 4, с. 37-45.
Няколко случая на лексикална редеривация в българския език. – Български език, 1995, № 5-6, с. 433-436.
Няколко случая на хетеросемия в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 25-30.
Относно лексикографското представяне на етимологичната дублетност в българския език. – Български език, 2004, № 2-3, с. 188-196.
Рец. за: Универсален речник немско-български. София, PONS, 2002. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 154-159.
Синонимия и хетеронимия при фитонима селим. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 326-333.
Словообразувателни парадигми при интернационализмите. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 248-252.
Същност на семантичните омоними и проблеми при въвеждането им в тълковните речници на българския език. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 55-62.
Чужди числителни и техни производни в лексикалната система на българския език. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 35-58.
Чуждите думи в българската лексикография. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 252-258.
Влияние на промените в посттоталтарното общество върху българския език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1999. 84 с.
За семантичната омонимия. – Български език, 1995, № 1-2, с. 42-48.
За семантичната структура на префигираните глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 61-76.
Интернационализмите в българския език в периода на демократичните промени. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 166-173.
Исторически дублети в българския език. – Български език, 1996, № 1, с. 44-47.
Композицията като начин за възникване на нови думи. – Български език, 2003, № 4, с. 121-126.
Неологизми, възникнали чрез морфологично словообразуване. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 225-229.
Неологизмите в съвременния български език. Бургас, „Димант”, 2002. 104 с.
Обидни ли са „обидните думи” в българския език. Рец. за: Ганчев, Ганчо, Албена Георгиева . Първи речник на обидните думи в българския език. 3000 думи и изрази. София, „Наука и живот”, 1994. 238 с. – Език и литература, 1994, № 3, с. 134-135.
Омоними в българския език, получени от разпадане на полисемията. Дисерт. София, 1994. 393 с.
Омоними, получени вследствие разпадане на лексикалната семантика. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 15-21.
Омоними, получени от разпадане на полисемията, осъществено на диалектно равнище. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 524-530.
Преглед на някои речници, излезли от печат в посттоталитарния период. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 47-54.
Преглед на семантичните омоними в „Български тълковен речник” (БТР), съставен от Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров, София, 1955. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 350-354.
Развитие на лексикалната система на българския език в периода на прехода след 1989 г. – Год. БСУ, ХХХІІ, 2003, № 2, с. 83-89.
Речник нови и най-нови думи в българския език. Рец. за: Антонов, Николай. Речник нови и най-нови думи в българския език. София, „Пеликан Алфа”, 1994. 187 с. – Български език и литература, 1995, № 5, с. 60-61.
Семантични омоними в Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език А-К, 1927-1951. – Български език, 1993-1994, № 1, с. 60-62.
Семантични омоними, получени вследствие терминологизация на общоупотребими думи. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 174-182.
Семантични омоними, получени от разпадането на полисемията, развила се в българския език от заемането на чужда дума. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 93-98.
Семантичните омоними в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, Бургас, „Димант”, 2003. 290 с.
Глаголът съжалявам в българските тълковни речници. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 153-157.
Названия на растения, мотивирани от названия на животни, в българския език (върху материал от „Речник на българский язик” от Найден Геров). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 167-171.
К проблеме национально-культурной специфики значения слова: на материале русского и болгарского языков. Диссерт. Москва, 1991. 296 с.
Этимологический анализ некоторых параллельных фразеологических единиц. – Studia Slavica, 2009, № 1, s. 123-134.
Анатомичната терминология в светлината на когнитивната лингвистика. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 114-120.
Елементи на разговорната реч в подезика на медицината. – Славистика. I. 1998, с. 167-172.
За функционалната характеристика на медицинската метафора. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 101-105.
Метафоричният език на съвременната българска академична медицина. Дисерт. София, 2006.
Опит за систематизиране на лексиката, подложена на метафоризация за нуждите на медицинската номинация. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 137-146.
Демократизация на живота и демократизация на езика. – Език и литература, 1990, № 4, с. 10-17.
За второто фототипно издание на „Речник на българский язик” от Найден Геров (1975-1978). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 56-60.
Рец. за: Недялкова, Нели. Неологизми в съвременната българска поезия. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1992. 102 с. – Пламък, 1993, № 11-12, с. 120-122.
Емоционалните внушения на експресивната лексика в отделни днешни периодични издания. – Год. ПУ. Фил. Смолян, І, 1997-1998, с. 165-168.
Неличните глаголни форми в деловия стил. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 155-164.
Стилистична функция на фразеологизмите в речта на български журналисти. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVIII, 2009, № 6.3, с. 38-41.
Семантичните константи. Категорията одушевеност. Дисерт. София, 1998. 657 с.
Материалы к русско-болгарскому сопоставительному словарю „СЭД”. – Болгарская русистика, 2010, № 1-2, с. 5-43.
Семантическая поляризация экспансивного действия в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 2009, № 3-4, с. 37-56.
100 години Речник на българския език от Найден Геров. – Наука, 1995, № 3, с. 22-24.
Българската лексикография – отражение на богатството и системните връзки в българската лексика. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 7-18.
Българският език и българският речник. – Български език, 1992, № 5, с. 380-385.
Българският език като етнокултурно явление в творчеството на Иван Вазов. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 9-12.
Българският език като етнокултурно явление в творчеството на Иван Вазов. – В: Наследството. Вазов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 259-264.
Българско-словашки семантични конфронтации. – Slavica Slovaca, 1995, № 2, s. 152-158.
Българско-словашки семантични конфронтации. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 158-162.
Езикова култура, езикови въздействия и нравствено-ценностни виждания. – Български език и литература, 1995, № 6, с. 11-15;
Езикова култура, езикови въздействия и нравствено-ценностни виждания. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 369-373.
За „грозното” в нашия език и в езика на медиите. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 130-132.
За добрата и злата сила на думите. І част. – Българска реч, 1996, № 1, с. 29-31;
За добрата и злата сила на думите. ІІ част. – Българска реч, 1996, № 2, с. 20-22.
За основанията на вторичната номинация. – Език и литература, 1992, № 2, с. 40-48.
За систематизацията на мотивационните признаци при вторичната номинация. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 9-12.
За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. Дисерт. София, 1993.
За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, БАН, 1993. 276 с.
Игрите на смисъла. – Българска реч, 1995, № 3, с. 39-41.
Индивидуално словотворчество на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 16-20.
Лексикографски проблеми на Речник на антонимите. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 71-79.
Лексикографски проблеми на Речник на антонимите. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, 13-19.
„Митът” за бореца в съвременния български език – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996, с. 81-87;
„Митът” за бореца в съвременния български език. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Русе, „Лени Ан”, 2003, с. 348-353.
Нов български речник на чуждите думи. Рец. за: Армянов, Георги, Борислав Георгиев, Иван Касабов, Лилия Крумова-Цветкова, Сабина Павлова, Мария Чоролеева. Речник на чуждите думи. София, „Атлантис”, 1996. 320 с. – Език и литература, 1997, № 3-4, с. 165-167.
Новата лексика в българския език – огледало на съвременния обществен живот. – Български език и литература, 2010, № 2, с. 3-15.
Новата лексика в българския език – огледало на съвременния обществен живот. – Наука, 2009, № 6, с. 45-51.
Номинацията от перспективата на когнитивизма. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 75-84.
Някои типологични характеристики на имената за лица в книжовния български и словашки език. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 437-440.
Няколко езикови похвата като портретно градиво в палитрата на Й. Йовков. – В: Йордан Йовков: 120 години от рождението му. Нови изследвания. Т. 2. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2003, с. 129-134.
Оригинален труд върху теорията на термините. Рец. за: Попова, Мария. Типология на терминологичната номинация. София, БАН, 1990. 250 с. – Език и литература, 1991, № 3, с. 148-150.
Относно систематизацията на мотивационните признаци при вторичната номинация. – Slavica Slovaca, 2000, № 2, s. 133-140.
Отношението система-текст при вторичната номинация. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 15-21.
Отразяване на някои оними и близки до тях думи в Речника на българския език. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. В чест на проф. Н. П. Ковачев. Т. 2. Велико Търново, ИК „Знак‘94”, 1996, с. 237-240.
Още за глаголите втелявам се, втелясвам се и др. – Българска реч, 2003, № 1, с. 34-35.
Парономазията – насмешка над обществени недъзи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 326-330.
Перспективи за проучване на българската лексика и семантика. – Списание на БАН, 1996, № 4, с. 11-14.
Перспективи на проучванията в българската лексикология и семасиология. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 16-21.
Перспективи пред българските семантични изследвания в светлината на когнитивната лингвистика. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 285-292.
Перспективи пред българските семантични изследвания в светлината на когнитивната лингвистика. – Списание на БАН, 2006, № 6, с. 12-16.
Постигане на изразителност и естетическо въздействие чрез синоними. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св Кирил и Методий”, 1994, с. 132-160.
Прагматична информация в тълковния речник. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, ÚJČ AV ČR, 2008, s. 143-168.
Прагматична информация в тълковния речник. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 52-64.
Рец. за: Благоева, Диана. Аспекти на калкирането в най-новия период от развитието на българския език. София, ИК „Галик”, 2005. 106 с. – Български език, 2008, № 1, с. 103-107.
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 50-56.
Рец. за: Касабов, Иван. Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 228 с. – Съпоставително езикознание, 1993, № 2, с. 75-78.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Речник на трудностите в българския език. София, „Атлантис”, 1999. 463 с. – Наука, 1999, № 3-4, с. 66.
Рец. за: Нанов, Любен, Ани. Нанова. Български синонимен речник. София, „Хейзъл”, 2000. 648 с. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 188-189.
Рец. за: Пеева, Кети. Многоезиков речник на основните математически термини (английско-немско-френско-руско-български). София, „Булвест”, 1992. 112 с. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 72-74.
Рец. за: Попова, Мария. Типология на терминологичната номинация. София, БАН, 1990. 250 с. – Език и литература, 1991, № 3, с. 148-150.
Речникът на българския език в развитието на българската семасиология и граматика. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 25-27.
Речникът на Найден Геров като синонимен речник. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 69-70.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – Български език и литература, 2008, № 6, с. 34-40.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 7-12.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – Наука, 2008, № 3, с. 38-42.
Семантични изменения и разговорност (разговорна метонимия). – Български език и литература, 1994, № 5, с. 11-15.
Семантични изменения и разговорност (разговорна метонимия). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 147-152.
Семантични отношения в речника и тяхното лексикографско отразяване. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 167-173.
Системно и антисистемно в българските лексикални неологизми. – Slavia, 1999, № 1, s. 19-24.
Социално-прагматичният аспект на семантиката в някои съвременни школи. – Български език, 1991, № 2, с. 91-95.
Социокултурни и системни аспекти при установяване на българската лексика. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 342-347.
Структурни и семантични особености на новите имена за лица в българския и чешкия език (1990 – 2000). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 5-18.
Съвременната лексикография – извор на познания за богатството и системните връзки в лексиката. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 6-15.
Съвременната лексикография – извор на познания за богатството и системните връзки на лексиката. – В: Живот сред книгите. Юбилеен сборник в чест на 85-годишнината на проф. д-р Елена Савова. София, „Рекламна агенция Очи”, 2004, с. 268-276.
Съвременни явления и отношения в огледалото на българския език. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Международно социолингвистично дружество, 2005, с. 541-551.
Съвременните български неологизми и езиковата система. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 5-26.
Учебен полилексикон. Рец. за: Харалампиев, Иван. Малък етимологичен речник на българския език. Велико Търново, „Слово”, 1998. 134 с.; Буров, Стоян, Пенка Пехливанова. Малък тълковен речник на българския език. Велико Търново, „Слово”, 1999. 351 с.; Радева, Пенка, Ния Радева. Малък речник на остарели и редки думи в българския език. Велико Търново, „Слово”, 1999. 204 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 28-30.
Семантичната специфика на лексическите единици и отношението на еквивалентност в двуезиковите речници. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 593-600.
Диалектизмите в художествената литература. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 229-236.
Българска лексикология. Сборник с упражнения. Велико Търново, „Фабер”, 1997. 80 с.; 2005. 84 с.
За отношението на специалистите към заемането и превода на английски термини в българската морска терминология. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1990, с. 184-192.
Калкиране на английски морски термини в българската морска терминология. – Науч. тр. ВВМУ, XXII, 1988, с. 1-42.
Взаимоотношение между основни географски термини и общоупотребими думи с еднаква звукова форма. – Български език, 2005, № 1, с. 81-91.
Мотивационните признаци свойство и качество при терминологизацията чрез метафора. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 74-82.
Някои случаи на терминологизация чрез метонимия. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 407-416.
Признакът „форма” като мотивационен признак при терминологизацията чрез метафора. – В: Сборник с научни изследвания, посветени на проф. К. Попов по случай 100-годишнината от рождението му. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 98-103.
Признакът „функция” като мотивационен признак при терминологизацията чрез метафора. – Жарчысы, 2008, сер. 1(6), вып. 2 (1-5), с. 37-42.
Структурна характеристика на терминологизацията в българския език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 323-331.
Терминологизация, детерминологизация и ретерминологизация. – Многообразие в единството, 2010, № 1, с. 50-55.
Корелативни двойки образи в някои български, английски и руски пословици. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 189-202.
Заемките на чужди архивни термини и ролята на преводачите при оформянето на българската архивна терминология. – Архивен преглед, 1993, № 1-2, с. 19-30.
Лексикографски опити и постижения в архивната област. – Архив за поселищни проучвания, 1997, № 1-2, с. 3-33.
Глаголы приближения в русском и болгарском языках. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 204-234.
Русско-болгарские параллели в языковой интерпретации „пустоты” (Семантическое пространство русской и болгарской лексем пустота). – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски”, 2006, с. 80-93.
Изгубеният колорит: турцизмите от „Бай Ганьо” на Алеко Константинов в превод на италиански език. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 3, с. 53-71.
К вопросу о булгарском пласте лексики в современном болгарском языке. – Вестник Чуваш. нац. академии, 1993, № 1, с. 76-82.
Основные семантические роли в пространстве ‘радости’ в балканских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 285-302.
Балканската лексика в лингвокултурологичен аспект. – В: Проблеми на балканското и славянското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2010, с. 114-125.
Балканската фразеология – елемент от оста на времето и фрагмент от жив езиков процес. – В: Балканите – език, история, култура. Международна научна конференция, 13-15 април 2007 г., Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий, 2008, с. 370-378.
Балканският аспект на езиковата метафора муха – ‘душевно състояние’. – Българистични проучвания. Т. 3. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 141-156.
Думите символи и етнокултурната интерпретация на балканската фразеология. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 9-17.
Езиковата метафора – проблеми и възможности (продължение). – Проглас, 1996, № 3, с. 23-37.
Езиковата метафора – проблеми и възможности. – Проглас, 1996, № 2, с. 27-33; № 3, с. 23-38.
Езиковата метафора и балканската картина на света (върху материал от семантичното поле отрицателни емоции в балканските езици). Дисерт. София, 2000.
Езиковата метафора и балканската картина на света. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003. 349 с.
За една българо-гръцка лексикална успоредица. – Проглас, 1994, № 4, с. 67-73.
Зоонимията и лексикалната системност. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 535-546.
Из дълбинните структури на семантичното поле глупост. – В: Филологический сборник. Т. 3. Тверь – Велико Търново, 2008, с. 145-149.
Концептите в полето радост – сходства и различия в балканския лингвокултурен ареал. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2007. 180 с.
Към въпроса за лингвистичните измерения на страха в балканския ареал. – В: Славянская фразеология в ареальном, историческом и этнокультурном аспектах. Материалы 3 Международной научной конференции. Гомель, 2003, с. 45-52.
Лингвистичните измерения на „гордостта” в български и румънски език. – Проглас, 2000-2004, с. 81-97.
Митологичният комплекс ‘вода – огън – смърт’ и езиковото му отражение. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Втори есенни четения „Проф. Иван Гълъбов”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 171-180.
„Образната” картина на света, метафората и национално-езиковата специфика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 32-41.
Предизвикателството фразеологична образност. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 71-93.
Страхът в балканските езици – културни вариации и сходства. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 62-75.
Терминът балканизъм и балканската картина на света. – Тр. ВТУ, XXXІII (за 1997), 2002, кн. 2, с. 207-218.
Фразеология и култура (семантичното пространство гордост в българския езиков модел на света). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 80-88.
Фразеология и култура. (Метафората като похват в изследването на фразеологията). – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистика и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1997, с. 129-147.
Исследование общебалканского лексического корпуса и возможности лексической семантики. – Балканско езикознание, 2006, № 1, с. 159-181.
Семантичният преход пъстър – лукав в балканските езици. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 427-440.
За клитиките се и си и лексикографското им представяне. – Български език, 2010, № 4, с. 51-57.
Что можна и чего нельзя? Опыт культурологического анализа инновации пословиц (на материале русского и болгарского языков). – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 397-400.
Моделиране на многозначността при автоматичния синтактичен анализ. – Български език, 2006, № 2, с. 5-13.
По пътищата на нашата граматична терминология. –Български език и литература, 1993, № 1, с. 6-10.
Едноименни лексикално-семантични групи – лексиколожки и лексикографски аспекти. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 346-354.
Междометия как часть языковой картины мира в русском и болгарском языках. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х–3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 74-80.
Нарисуйте сутки – психосемантическое исследование (сутки в русском и денонощие в болгарском языках как идентификаторы лексико-семантических групп). – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 71-78.
Психолингвистическое исследование лексико-семантических групп с идентификатором сутки в русском и денонощие в болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 5-13.
Сопоставительный семасиологический анализ лексико-семантических групп. (На материале лексико-семантических групп с идентификатором сутки в русском и денонощие в болгарском языках). Диссерт. София, 1996. 321 с.
Фрагмент языковой и грамматической картины мира в русском и болгарском языках (‘думать’). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 357-371.
Ученическата реч в Смолян. Смолян, ПУ „Паисий Хилендарски” – Филиал Смолян, 2003. 275 с.
Едно от лицата на справедливостта в английските и българските пословици. Пословиците в светлината на културата и аксиологията. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XL, 2003, № 9, с. 50-64.
За пословиците и културата. – В: Петрова, Румяна, Людмила Дичева. Ние и другите. Русе, Русенски университет „А. Кънчев”, 2004, с. 7-79.
За синхронията и за tertium comparationis в съпоставителната паремиология. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Волгоград, ВГУ, 2005, c. 97-101.
Културемата – единица за лингвокултурологични съпоставителни изследвания (върху материал от английски и български пословици). – В: В огледалния свят на езика и културата. Русе, „Лени Ан”, 2007, с. 9-28.
Културна асиметрия в българските и английските пословици. – В: Научни изследвания в чест и в памет на академик Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий, 2006, с. 293-298.
Към лингвокултурологичното съпоставително изследване на английски и български пословици за наградата и наказанието. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 182-188.
Към темата за най-ценните човешки качества според английските и българските пословици. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 4. Русе, „Лени Ан”, 2006, с. 299-304.
Лингвистичен модел за установяване на каузалност при пословиците. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVII, 2008, № 6.2, с. 67-72.
Лингвокултурно съпоставително изследване на английски и български пословици: описание на методиката. − В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 3. Русе, „Лени Ан”, 2003, с. 258-268.
Лингвокултурологично съпоставително изследване на английски и български пословици. Дисерт. София, 2006. 266 с.
Лингвокултурологично съпоставително изследване на пословици. – В: Теоретические и лингводидактические проблемы исследования русских и других славянских языков. Волгоград, ВГУ, 2008, с. 135-156.
Любовта в английските и българските пословици. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Т. 1. Волгоград, ВГУ, 2007, c. 196-201.
По въпроса за съпоставителното изследване на английските пословици и поговорки и техните български аналози. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 2. Русе, „Лени Ан”, 2001, с. 213-216.
Ползата от Доброто според английските и българските пословици. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLI, 2004, № 5.2, с. 79-84.
Пословиците в светлината на културата и аксиологията. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XXXIX, 2002, № 9, с. 58-62.
Възприемане на българска лексика от психолингвистично гледище. – Български език, 1992, № 6, с. 510-520.
За един „пренебрегнат” вид прилагателни имена. – Български език и литература, 1997, № 5-6, с. 1-4.
За „така наречените възвратни глаголи”. Рец. за: Цанков, Кирил. Глаголи и глаголни форми с възвратен елемент в съвременния български книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995. 98 с. – Език и литература, 1997, № 3-4, с. 161-162.
Какво е това? (Синоними или пароними?). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 45-48.
Неизхабените думи на Блага Димитрова. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 46-55.
Общото и различието във фразеологизмите. (Върху материал от български и испански език). – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 251-258.
„Онеправданите” думи. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 366-369.
Правя си гаргара, чеша си езика или ставам на резил. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 192-196.
Предлозите в (във) и с (със) в устната реч. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 98-106.
За някои особености на фразеологизмите с мимично-жестов произход. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 105-112.
„Тело” в культуре и национально-этикетная кодификация „телесного поведения” во фразологии (на материале болгарского языка). – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 411-422.:
Відображення невербальних засобів спілкування у болгарській фразеології. Диссерт. Киïв, 2006.
Глаголната метонимия в българския език. – Български език, 1990, № 5, с. 396-403.
Глаголната метонимия в съвременния български език. Дисерт. София, 2000. 310 с.
Глаголната метонимия: Семантика и прагматика. Велико Търново, „Фабер”, 2001. 292 с.
Метонимична употреба на глаголи във въвеждащи пряката реч авторски думи. – Език и литература, 1992, № 1, с. 104-110.
Метонимични значения на глаголи с представка из-. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 230-238.
Метонимично назоваване на екзистенциалност. – Проглас, 1998, № 1, с. 9-27.
По въпроса за лексикографския подход към глаголните метонимични значения. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 332-338.
Употребата на турцизмите в езика на днешните български вестници. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 339-344.
Славянская лексикографическая традиция и словарь Н. Герова. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 14-17.
Терминология южнославянского ряжения. Зимние обходы. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 77-98.
Възможности за изразяване на немските детерминативни сложни съществителни имена от научно-техническата литература на български език. – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 16-21.
Към въпроса за превода на немските детерминативни сложни съществителни имена на български език. – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 25-28.
Перспективи за съставянето на специализирани двуезични речници на немския и българския език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVIII, 2009, № 6.3, с. 13-16.
Спільні лексичні елементи іншомовного походження як фактор виникнення міжмовної омонімії (на матеріалі української та болгарської мов). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 57. Львiв, 2008, с. 182-190.
Иван Богоров – первый болгарский пурист. – В: Лингвистика. Збiрник наукових праць. № 2 (20). Луганьск, ДЗ „ЛНУ імені Тараса Шевченка”, 2010, с. 30-34.
Българските и общославянските термини за бог в светлината на индоевропейските паралели. – Български език, 2005, № 4, с. 100-104.
Езиково табу, табуистични названия и евфемизми. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, 1998, Medical University, pp. 121-126.
Етнокултурни и семантични аспекти при традиционната номинация на божието име в развоя на българския език. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІІІ, 2005, с. 92-105.
Критерии за табуистичност на названията и структура на категорията табуистично название. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 47-57.
Международната организация за унификация на новите термини и българското участие в нея. – Български език, 2005, № 1, с. 127-128.
Общи универсални модели при номинацията с теоними (виртуален модел и конкретни варианти). – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 57-83.
Ролята на етнокултурните модели при номинацията с християнски теоними в българския език (в сравнително-исторически план). – Български език, 2006, № 1, с. 98-110.
Табуистични названия в българския език. Дисерт. Благоевград, 2001. 521 с.
Връщането на един добър стар речник. – Език и литература, 1995, № 3, с. 158-160.
Защо беше необходимо? (или за критиката към Българския тълковен речник’94). – Български език, 1995, № 5-6, с. 508-511.
Лексикографията: наука – практика – изкуство. Лексикографско описание на думата. – В: Лексикография’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 50-68.
Стилистика. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001. 244 с.
Теоретичен анализ на лексикографските принципи на Българския тълковен речник от Стефан Младенов. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 285-349.
Детските когнитивни метафори от холистично гледище. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 308-316.
За когнитивните метафори в детската реч. – Сьпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 56-64.
Creating a Morphological Dictionary of Bulgarian Language. – In: Papers in Computational Lexicography – COMPLEX’96. Budapest, 1996.
„Втелява се” или „втелясва се”? – Българска реч, 2003, № 1, с. 32-33.
Езиково-стилно майсторство на П. К. Яворов в стихотворението На нивата. – Език и литература, 1990, № 3, с. 40-46.
Видове информативност на термина. – Български език, 1992, № 6, с. 521-524.
Концептуализация на галицизма мерси в българския език. – Съпоставително езикознание, 2006, № 2, с. 74-77.
Концептуализация на галицизма шанс в съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 1, с. 63-67.
„Кураж” – един вкоренен в българския език галицизъм. – Сьпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 133-136.
Народно-поетически елементи в лириката на Слав Хр. Караславов. – Език и литература, 1991, № 1, с. 22-27.
Остаряло ли е в езиково отношение „Маминото детенце” на Любен Каравелов. – Сьпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 90-103.
Парадокси в семантиката на думата тишина. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 94-96.
Паразитно лексикално повторение в езика на масмедиите у нас. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 81-84.
Паразитно лексикално повторение в езика на масмедиите у нас. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 323-326.
Паронимия – потенциальный источник ошибок в близкородственных языках (на материале русского и болгарского языков). – Acta Univ. Lodziensis, 1991, № 25, s. 201-214.
Поливалентност на думата сърце в българска и руска словоупотреба. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 130-136.
Предлог do (до) в польском, русском и болгарском языках. – Сьпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 97-108.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. София, „Наука и изкуство”, 2001. 309 с. – Наука, 2002, № 2, с. 54.
Рец. за: Пернишка, Емилия. Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи). Пловдив, ИК „Хермес”, 2003. 469 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 140-141.
Рец. за: Попова-Велева, Иванка, Радостин Тонев, Владимир Драгнев. Нов учебен френско-български и българско-френски речник / Dictionnaire français-bulgare et bulgare-français. Велико Търново, „Слово”, 2004. 796 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 125-126.
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Списание на БАН, 2004, № 3, с. 58-59.
Рец. за: Станева, Христина. Стилистика на българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 2001. 520 с. – Съпоставитело езикознание, 2003, № 1, с. 114-117.
Семантико-стилистичен подход върху две звукоподобни думи с отрицателна експресия (мънкам и мрънкам). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 168-170.
Семантико-стилистическая характеристика слова тишина в болгарском и русском словоупотреблении. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 38-47.
Семантико-стилистическая характеристика слова тишина в болгарском и русском словоупотреблении. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 217-220.
Семантико-стилистична характеристика на думата тарикат. – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 80-82.
Словесно-художественото майсторство на Йордан Йовков в три класически разказа. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 81–84.
Уличната реч и отражението ѝ в художествената литература. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 132-136.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика болгарских слов гузен – гузно. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 335-339.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика слов гузен – гузно. – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 127-131.
Познавателните процеси в огледалото на метафората. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 297-303.
Вулгаризацията в езика на политическата статия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 200-202.
Тъй наречената американизация на българския език. – Българска реч, 1995, № 3, с. 19-21.
Защо е щастлив роденият с риза? – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 71-79.
Семантични аспекти на фразеологизмите с компонент название на храна и облекло (върху материали от българския, полския и литовския език). Дисерт. София, 1998. 219 с.
Аспекти на глобализацията в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 68-74.
Аспекти на детерминологизацията. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 112-123.
Въпроси на макроструктурата в терминологичния речник. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 166-174.
Вътрешната системност при основните термини на лингвистичната прагматика. – Български език, 2005, № 1, с. 5-19.
Граматическата категория число при названията на минерали в съвременния българския книжовен език. – Български език, 1992, № 4, с. 327-333.
Езикова мотивираност на термините и нейните видове. – Български език, 1990, № 2, с. 128-135.
Езикова форма на термините сложни съществителни имена със съставка -мер и -метър. – Български език, 1991, № 5, с. 484-492.
Енциклопедичният компонент в речника. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 43-50.
За значението на езиковата категория свойство. – Проглас, 1997, № 1-2, с. 3-18.
Към въпроса за интеграцията на интернационалните термини в славянските езици. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 66-73.
Медицинската терминология в нейното лексикографско представяне. – В: Езикът в медицината. Пловдив, Медицински университет, 2005, с. 5-13.
Метафоричният пренос при назоваването на свойство в българската терминология. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 17-29.
Названия на деятелни предмети с наставка -ач, -ачка в съвременната научно-техническа терминология. – Български език, 1990, № 5, с. 439-446.
Още нещо към интерпретацията на метонимията. – Български език, 2007, № 2, с. 19-29.
По въпроса за представянето на термините в учебниците. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 63-68.
Подбор на думите за словника на правописния речник на българската научно-техническа лексика. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 18-23.
Понятийно-семантичната категория свойство в българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2000. 215 с.
Понятийно-семантичните категории на терминологията. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 22-32.
Правописният речник на българската научно-техническа лексика. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 24-27.
Рец. за: Ангелов, Ангел. Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчетаемост и клишираността в българските закони. София, „Херон прес”, 2008. 223 с. – Съпоставително езикознание, 2010, № 1, с. 131-136.
Рец. за: Буров, Стоян. Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 104-109.
Рец. за: Буров, Стоян, Валентина Бонджолова, Мария Илиева, Пенка Пехливанова. Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения. Велико Търново, „Елпис”, 1994. 1056 с. – Български език, 1995, № 4, с. 369-373.
Рец. за: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. Стоян Жерев, Веса Кювлиева-Мишайкова, Мария Чоролеева . София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 458 с. – Български език, 2003, № 2-3, с. 156-163.
Рец. за: Карастойчева, Цветана. Конструктивна обусловеност на значението: Структурно-семантичен аспект. Велико Търново, ПИК, 1996. 104 с. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 88-89.
Рец. за: Манолова, Лилия. Кратък речник на българската езиковедска терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1993. 107 с. – Проглас, 1994, № 3, 109-112.
Рец. за: Пернишка, Емилия. За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, БАН, 1993. 274 с. – Език и литература, 1993-1994, № 3, с. 221-225.
Рец. за: Пернишка, Емилия. За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, БАН, 1993. 274 с. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 221-225.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. София, „Наука и изкуство”, 2001. 309 с. – Съпоставително езикознание, 2002, № 3, с. 163-166.
Рец. за: Универсален речник. Българско-английски. Stuttgart – София, PONS, 2004. 1049 с. – Български език, 2005, № 3, с. 139-142.
Речник на основните термини – концепция и структура. – В: Научни изследвания в чест на проф. Б. Байчев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 425-432.
Семантично взаимодействие между терминологична и общоупотребима лексика. – Жарчысы, 2008, сер. 1(6), вып. 2 (1-5), с. 42-47.
Словообразувателна мотивираност на чуждите термини в българския език. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 93-103.
Стандартизация на терминологията и нейната реализация в Правописния речник на българската научно-техническа лексика. – Проглас, 1994, № 2, с. 3-12.
Термините адаптация и интеграция при интернационалните заемки. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, 2003, UJČ AV ČR, s. 141-148.
Терминологичен речник от модулен тип. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 106-112.
Терминологичен речник по природни науки – концепция и изпълнение. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 297-302.
Терминологични проблеми на глобализацията в българския език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 161-166.
Терминологията и другите науки. – Многообразие в единството, 2010, № 1, 31-39.
Терминът – значение, строеж и структура. – В: Сборник с научни изследвания, посветени на проф. К. Попов по случай 100-годишнината от рождението му. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 57- 62.
Типология на терминологичната номинация. София, БАН, 1990. 250 с.
Три подхода към значението на термините за свойства. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1999, pp. 127-131.
Рец. за: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. Стоян Жерев, Веса Кювлиева-Мишайкова, Мария Чоролеева . София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 458 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 68-75.
Терминологията като система и някои особености на техническата и военно-специалната лексика. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 456-461.
За някои особености на публицистичния функционален стил в спортната журналистика. – Проглас, 1998, № 3-4, с. 28-40.
Рец. за: Дренска, Маргарита. Българско-португалски речник. София, ИК „Светулка 44”, 2003. 823 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 142-144.
Морфологическое расслоение лексики из группы слова-губки в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 303-307.
Фразеологичната обвързаност на първичното числително един в българския и руския език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 134-143.
За родната езиковокултурна действителност в началото на новия век. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 167-178.
Пак за руско-българските езикови връзки, но не само за тях. – Български език и литература, 1997, № 1-2, с. 1-14.
Показателни явления в днешната наша (книжовно)езикова практика. – Сьпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 162-170.
Фразеологизми в руския и българския език с компонент большой и голям. – Проглас, 1993, № 1, с. 79-85.
В света на думите. Структура и значение на производните думи. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007. 312 с.
Диференциални речници – концепция и структура. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 53-60.
За значението и употребата на бивш и бъдещ. – Българска реч, 1996, № 3, с. 15-17.
За значението и употребата на думата даскал. – Българска реч, 1996, № 4, с. 25-27.
Заета лексика и словообразувателни тенденции в славянските езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 97-107.
Към въпроса за заетите думи и тяхната употреба. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 42-45.
Към значението на производната дума. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 171-177.
Към лексикографската интерпретация на производната дума. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 277-285.
Между многозначността и омонимията. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 36-43.
Наблюдения върху новите думи в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 83-91.
Оказионалност в словообразуването. – Език и литература, 1991, № 1, 76-82.
Производната дума като структурираща единица на лексикалната система. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 37-46.
Рец. за: Валтер, Хилмар, Дитмар Ендлер. Нов немско-български речник. Neues deutsch-bulgarisches Wörterbuch. София, „Труд”, „Прозорец”, 2007. 712 с. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 78-82.
Рец. за: Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник и правописен речник на българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000. 1207 с. – Българска реч, 2002, № 2, с. 61-62.
Словообразователна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1992. 333 с.
Словообразуването в българския книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991. 226 с.
Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 268 с.
Словообразувателно значение и полисемия на производната дума. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 350-357.
Сравнението като номинационен мотив. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 329-335.
Чуждите думи и езиковата култура. – Българска реч, 1996, № 1, с. 9-10.
Българският етикет като социолингвистична реалност. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 149-154.
Оказионални образувания в българската книжовноразговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 219-228.
Спонтанна ли е „спонтанната” разговорна реч? – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 197-200.
Семантика на съществителните имена за място в атрибутивната синтагма. – В: Лингвистични студии. Сборник от научна сесия, 15-16 октомври 1992. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 303-310.
Делова терминология на ръководителя (основни понятия). Свищов, ВФСИ „Д. А. Цанков”, 1990. 95 с.
Оформяне и провеждане на идеята за нормализация на лексикалния пласт на българския език през 30-те години на XIX в. – Критика и хуманизъм, 2002, № 2, с. 109-130.
Отношения за причина и съответствие, изразени чрез съставни предлози в научно-технически текст. – Год. ИЧС, VІІ, 1990, с. 12-131.
Към въпроса за латинските заемки в историята на българския език. – Българска реч, 2007, № 2, с. 63-69.
Към историята на българската роднинска терминология. – Български език, 2005, № 3, с. 89-93.
Мотивационни възли на съвременния български книжовен език. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 116-122.
Переносные значения одной тематической группы глаголов звучания в болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХХІІІ (за 1986), 1992, кн. 2, с. 117-144.
Към праславянското наследство в българския език. – Език и литература, 1992, № 4, с. 67-71.
Към проблема за семантичната имплицитност в етимологичното проучване – следи от изчезнали думи в българския език. – Български език, 1996, № 1, с. 13-23.
Към реликтовите праславянски цветоозначения в български език. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 496-499.
Семантични проблеми на българските цветоозначения от праславянски и индоевропейски произход в контекста на техните славянски съответствия. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 49-61.
Взаимодействието между топонимите и останалата лексика в Старопланински легенди. – Български език, 1996, № 6, с. 48-51.
Неологизми в езика на българския периодичен печат. – Български език, 1995, № 4, с. 297-312.
Арабското присъствие в българския език. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 281-287.
За два основни типа лексикална художествена номинация в белетристичния текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLV, 2006, № 5.2, с. 17-21.
За един нов тип речник на автор. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 129-134.
Лексикална номинация, белетристичен текст и художествено-естетическа функция на словото. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Волгоград, ВГУ, 2005, с. 13-19.
Лексикална номинация и художествен текст. Наблюдения върху романа Тютюн на Димитър Димов. – Език и литература, 1992, № 5, с. 46-54.
Номинация и художествен образ в романа Снаха. – Родна реч, 1993, № 9, с. 6-10.
Номинация. Художествен образ и език в белетристиката. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 35-42.
Словото на Димитър Димов. – Проглас, 1996, № 1, с. 12-20.
Същност и особености на лексикалната художествена номинация в романите на Д. Димов и Г. Караславов. Дисерт. Велико Търново, 1990.
Прилагателни имена, завършващи на -ic и -ical в английски език и на -ичен и -ически в български език. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 113-120.
За някои фразеологични съчетания в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 130-134.
Из историята на думите със значение хубав в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 25-36.
Из историята на названията за професии в южнославянските езици (български и сърбохърватски). – Език и литература, 1992, № 2, с. 20-29.
Названия за градинар в славянските езици с оглед на българския език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 343-348.
Названията за път в българския език. – В: Българистични проучвания, Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 102-113.
Езикът на Димитър Е. Шишманов в контекста на националното езиково строителство през 70-те години на ХIХ век. – Проглас, 1997, № 3-4, с. 209-215.
Етапи във формирането на българската книжовна разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 22-30.
Из историята на Български тълковен речник с оглед към народните говори (1927-1951) от Ст. Младенов. – Списание на БАН, 1990, № 2, с. 23-33.
Из лексикографския ми бележник. – Проглас, 1996, № 2, с. 72-80.
Имената на българските селища (някои размисли над Речник на селищата и селищните имена в България. 1878-1987 от Н. Мичев и П. Коледаров). Рец. за: Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. София, 1989. 301 с. – Български език, 1990, № 2, с. 190-192.
Bulgarisches Neologismenwörterbuch. – In: Symposium on Lexicography. Vol. 6. Tübingen, Niemeyer, 1994, pp. 165-174.
Още един принос към изследването на българското съществителни имена. Рец. за: Буров, Стоян. Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с. – Език и литература, 1996, № 3-4, с. 160-161.
Рец. за: Буров, Стоян. Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 101-104.
Рец. за: Буров, Стоян, Пенка Пехливанова. Речник на чуждите думи в български с илюстрации и приложения. Велико Търново, „Елпис”, 1995. 768 с. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 100-103.
Синонимите мин.-председател и премиер. – Български език, 1995, № 1-2, с. 172-173.
Лексикология на българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 1996. 319 с.
Заимствования из турецкого языка как отражение культуры Болгарии XVIII века. – В: Славянская филология. Вып. 8. Санкт-Петербург, 1999, с. 70-78.
Фразеосхеми със значение ‘квалификация, оценка на лице’. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 1. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 94-105.
Характер лексического состава фразеологических единиц в русском и болгарском языках. – В: Въпросы современного состояния и исторического развития систем русского и болгарского языков. Юбилейный сборник научных докладов и сообщений кафедры русского языка ВПИ им. Константина Преславского 1973-1993. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 141-151.
Соматические фразеологизмы в русском и болгарском языках. Диссерт. Баку, 1992. 242 с.
За някои аспекти на семантичната структура на глаголи с представки в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 5, с. 5-9.
За прагматичната валентност на глаголите в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 10-16.
Найден Геров – болгарский Даль. – Филологические записки, 1996, № 6, с. 148-153.
СВЕТЪТ НА РЕЧНИКА. СВЕТЪТ В РЕЧНИКА. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006. 324 с.
Балканское в словаре духовной культуры болгар. – В: Балканские чтения. 5. В поисках „балканского” на Балканах. Тезисы и материалы симпозиума. Моска, 1999, с. 70-72.
Болгарские фразеологизмы о судьбе и их этнокультурные истоки. – В: Язык и культура. Тезисы Третьей международной конференции. Т. 3. Киев, 1994, с. 109-110.
Болгарский язык в неславянском окружении: лингвистическая литература по лексикологии. – В: Славянская языковая и этноязыковая системы в контакте с неславянским окружением. Москва, 2002, с. 301-314.
Грецизмы в словаре болгарской традиционной культуры. – В: Славяне в зеркале неславянского окружения. Москва, 1996, с. 46-48.
Заимствованное слово и его этнокультурное содержание (болг. КЪСМЕТ). – Вопросы языкознания, 2005, № 3, с. 42-55.
К изучению общеславянской лексики в русском и болгарском языках. – В: Philologia Slavica. К 70-летию академика Н. И. Толстого. Москва, 1993, с. 394-398.
Метафорические термины родства и их производных в русском и болгарском: сопоставительный анализ. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Москва, „Наука”, 1993, с. 219-227.
Обрядовые аллюзии в болгарских паремиях. – В: Балканские чтения. Т. 2. Символический язык традиционной культуры. Москва, 1993, с. 126-136.
Программирование повседневной жизни: из балканской лексики (нефела). – В: Балканские чтения. 9. Terra balkanica. Terra slavica. К юбилею Татьяны Владимировной Цивьян. Москва, 2007, с. 98-105.
Система цветообозначений в болгарском языке. – В: Наименования цвета в индоевропейских языках. Системный и исторический анализ. Москва, 2007, с. 185-198.
Цветообозначения в болгарском языке: восточные заимствования и общеславянская лексика. – В: Балканские чтения. Т. 7. В поисках „ориентального” на Балканах. Тезисы и материалы. Москва, 2003, с. 93-95.
Эпитет в структуре и семантике болгарских пословиц и загадок (Опыт сравнительного анализа). – В: Загадка как текст. 2. Исследования в области балто-славянской духовной культуры. Москва, 1999, с. 157-176.
Этнокультурный контекст болгарских фразеологизмов о судьбе и характере человека. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 123-136.
Этнолингвистический анализ ключевых лексем словаря балканского языкового союза. – В: Языковые союзы Евразии и этнокультурное взаимодействие (история и современность). Москва, 2005, с. 157-161.
Пак тези русизми. – Век 21, № 24, 17-23.VІ.1992.
Kaлки и калкиране в българския език. – In: Słowotwórstwo a inne sposoby nominacji. Materiały z 4 konferencji Komisji Słowotwórstwa przy Międzynarodowym Komitecie Slawistów. Katowice 27-29 września 2000 r. Katowice, 2000, s. 123-131.
Значението на полската наука за изучаването на речника и словообразуването в българския език. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 39-68.
Към балканската идиоматика: от игла до конец. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Първи есенни четения „Професор Иван Гълъбов”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 223-237.
Рец. за: Rusek, Zbigniew. Verba dicendi w języku bułgarskim. Warszawa, 1997. 113 s. – Проглас, 1999, № 1-2, с. 217-220.
Рец. за: Ковачев, Н. Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия. Велико Търново, ПИК, 1995. 620 с. – Onomastica, 1996, s. 279-284.
Словообразувателна и морфемна структура на прилагателните в български език от интернационална основа (в съпоставка с други славянски езици). – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 343-350.
Речник на блъгарский язык и неговият автор. – Читалище, 1993, № 3-4, с. 8-9.
Аспекты сопоставительно-типологического анализа языковой метафоры. – Болгарская русистика, 2003, № 4, с. 67-74.
Метафоричность как проблема перевода. Закономерности и особенности передачи метафорических единиц русской художественной прозы на болгарский язык. Дисерт. Велико Търново, 2004. 278 с.
Некоторые наблюдения над переводом компаративных метафорических конструкций с русского на болгарский язык. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 101-112.
О закономерностях и особенностях перевода относительных прилагательных в функции метафорических обозначений с русского на болгарский язык. – Проглас, 2000-2004, с. 154-178.
О переводе конкретных имен существительных в роли спомагательного субекта метафорических уподоблений по внешним признакам. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 219-230.
О переводе синестетических метафор с русского на болгарский язык. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ. Велико Търново, „Астарта”, 2007, с. 299-303.
Един случай на формална вариантност в българската терминология по електроника. – Български език, 2006, № 2, с. 85-89.
Междуезикова асиметрия при полисемантичните термини в английската и българската терминология по електроника. – Български език, 2005, № 1, с. 59-65.
Chat (чат) ли сте, френдове? – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 37-39.
За полицейския жаргон. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 111-114.
За някои продуктивни модели на терминообразуване в съвременната българска политическа терминология. – Многообразие в единството, 2010, № 1, 40-49.
За някои случаи на терминологизация чрез метафора в съвременната българска политическа терминология. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 397-406.
Проблеми на речниковата статия в Терминологичен речник по хуманитарни науки. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 65-73.
Първият правописен речник на българската научно-техническа лексика. – Български език, 2005, № 1, с. 119-121.
Речниковата статия речник в Терминологичен речник по хуманитарни науки. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 315-322.
Агресията на уличния език в лингвокултурологичен аспект. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 244-246.
Актуалността на понятието обществено-политическа лексика. (По наблюдения върху документалното наследство на Васил Левски). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. София, „Делфи”, 2005, с. 135-140.
Библейската фразеология в езика на Васил Левски. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 266-273.
Езиковата единица като носител на културна информация. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 41-45.
Езиковата личност Васил Левски. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 188 с.
Езиковата личност като обект на лингвокултурологично изследване. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 195-201.
Езикът на Васил Левски. Дисерт. София, 2001. 370 с.
Езикът на Васил Левски. Език и стил на документалното наследство от Васил Левски. София, „Труд”, 2002. 294 с.
Към въпроса за обществено-политическата лексика. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 455-463.
Към въпроса за развитието на българската военна терминология. – Списание на БАН, 2006, № 4, с. 28-36.
Към въпроса за устойчивите съчетания през Възраждането. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 441-448.
Към въпроса за формирането на административния стил. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 28-39.
Лексико-фразеологические особенности в развитии болгарской военной терминологии. – Rossica Olomucensia, 2006, č. 3, s. 817-821.
Речник на езика на Васил Левски. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 158-166.
Фразеологизмите в езика на Васил Левски. – Български език, 2003, № 2-3, с. 107-116.
Избор на словник и изработване на правописен речник на българския език на базата на корпуса BulTreeBank. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 407-414.
Неизвестни прабългаризми от военната терминология. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 104-109.
СЛОВО И СЛОВЕСНОСТ. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова.София, 2010, „Емас”. 395 с.
СЛОВООБРАЗУВАНЕ И ЛЕКСИКОЛОГИЯ. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г.София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009. 411 с.
За българо-словенския речник към сборника на братя Миладинови от Щефан Коцианчич. – Македонски преглед, 1992, № 3, с. 84-89.
За ролята на контекста при възприемането на фразеологизмите. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 138-141.
Природные силы в русских, польских и болгарских паремиях. – Славистика II. 2003, с. 85-88.
Рец. за: Lichtenberg, Julia. Die bulgarischen Phraseologismen. Auswahlbibliographie. Mit einem Index zur Geschichte und Etymologie. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2001. 160 p. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 172-173.
Рец. за: Попова, Мария, Красимир Кабакчиев, Лилия Манолова, А. Матеева, Б. Мудрова, А. Христова, Б. Попов. Правописен речник на българската научно-техническа лексика. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001. 630 с. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 129.
Освоєння запозичень у болгарській та українській мовах. – In: Slavistika dnes: vlivy a kontexty. Konference mladých slavistů 2, říjen 2006. Ed. Marek Příhoda, Hana Vaňková. Červený Kostelec, Mervart, 2008, s. 255-264.
Фонетичне освоєння запозичень у болгарській мові. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 56. Львів, 2007, c. 321-322.
Лексикографско моделиране на анатомичната терминосистема в Анатомичен учебен латинско-български речник. – Съпоставително езикознание, 2010, № 1, с. 73-79.
Три фразеологични калки от гръцки и развитието им в българския език. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 358-365.
Метафоризация на бизнеса в българския и полския език. – Славянски диалози, 2005, № 1, с. 96-103.
За значението и употребата на думите свет/свят, светост и светец в съвременния български език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 143-152.
Опит за бинарен модел на значението на устойчивите фразеологични съчетания. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 183-190.
Проблеми на значението в субективната семантика. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 268 с.
Семантични изменения на лексиката във вестника. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 26-42.
Съдбата на турските заемки в българския език като отражение на някои характерни черти на националния манталитет. – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 73-139.
Две (?) английски заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 112-117.
За някои основни понятия в стилистиката с оглед на връзката ѝ с други научни дисциплини. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 178-182.
За някои проблеми на функционалната стилистика и книжовно-разговорната реч. – Български език, 1990, № 5, с. 404-411.
За отношението книжовно-разговорна реч и научен стил. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 153-165.
Книжовно-разговорната реч и другите функционални стилове в съвременния български книжовен език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 30-37.
Книжовно-разговорната реч и другите функционални стилове в съвременния български книжовен език. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 58-65.
Книжовно-разговорната реч и медийното пространство. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 226-232.
Към стилистичната характеристика на метафората. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 174-186.
Към стилистичната характеристика на метафората. – Проглас, 1994, № 1, с. 3-13.
Към характеристиката на публицистичния текст. – Език и литература, 1991, № 4, с. 37-45.
Поглед към прагматичната стилистика на книжовно-разговорната реч. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 587-598.
Подстилове и жанрове на книжовно-разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 134-144.
Прагматична стилистика и книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 23-36.
Рец. за: Бонджолова, Валентина. (Не)съществуващи думи: Оказионализмите в медийния текст. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 124 с. – Проглас, 2009, № 2, с. 175-178.
Словесният образ на българската менталност в речника на Найден Геров. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 53.
Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994. 244 с.
Стилистика на българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 2001. 520 с.
Функционална характеристика на публицистичния стил. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 51-57.
Валентная и семантическая структура глаголов в славянских языках. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 72-84.
За семантичната компресия при предлозите в българския език. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 295-304.
Евро: проблеми с адаптацията на новата дума в български език. – Български език, 1997-1998, № 6, с. 76-77.
За „разговорния” език на някои столични вестници. – Български език, 1996, № 5, с. 83-84.
За характера на френското лексикално влияние върху българския език. – Български език, 1990, № 6, с. 520-523.
Неуместна употреба на един фразеологичен израз. – Български език, 1996, № 1, с. 113-114.
Терминология и характерна горско-стопанска лексика. – Науч. тр. Лесотехн. унив., ХХХVІІ, 1996, с. 210-215.
Кодифицирането на западноевропеизмите в българския книжовен език през XX век. – Български език, 1995, № 1-2, с. 9-17.
Критерии за оценка на лексикалната правилност (с оглед на кодификаторската практика). – Български език, 1992, № 2, с. 91-95.
Приносът на българските езиковеди в изграждането на книжовната лексика през XX век. Дисерт. София, 1994.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Речник на трудностите в българския език. София, „Атлантис”, 1999. 463 с. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 191-193.
Психолингвистични аспекти на семантичната структура на думите. Дисерт. София, 1990. 211 с.
За някои фразеологизми от Златоструй до днес. – В: Майски научни четения. Силистра, РУ „А. Кънчев”, 1998, с. 56-59.
Българският соматичен етикетен език днес. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 114-119.
Метаинформации в езика на младите хора. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2009, ХLVІІІ, серия 10, с. 9-13.
Метаинформационни глаголи за предаване на различен вид информация в българската езикова комуникация. – В: Езикът: история и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 184-192.
Поглед към лексикалното словотворчество в езика на Бероновия Рибен буквар. – В: Българското образование между традицията и бъдещето. Т. 1. Варна, ИПКУ „Д-р Петър Берон”, 2001, с. 23-28.
Съвременен български език в семинари и упражнения. Ч. 2. Синтаксис и лексикология. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2000. 240 с.
Нови явления в съвременната българска лексика. – Български език, 1992, № 5, с. 433-439.
Семантична структура на заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – В: Съвременни проблеми на българската езикова история. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1992, с. 127-133.
Словообразователно-семантична характеристика на транслокативните префиксални формации с пре- и про- в българския и сърбохърватския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 14-21.
Нови сложни думи с две и три коренни морфеми в българския и руския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 33-36.
Нови сложни думи с интернационални компоненти в българския език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 423-427.
Новые сложные слова болгарского и русского языков с компонентами интернационального характера – структурные и просодические характеристики. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСІІ, 2003, с. 65-115.
Рец. за: Цонева, Лиляна. Езиковата игра в съвременната публицистика. Велико Търново, „Фабер”, 2002. 176 с. – Съпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 146-148.
СТО И ЕДИН ВЪПРОСА ЗА ДУБЛЕТИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.София, „Петър Берон”, 1990. 296 с.
Краткият живот на смисъла в периоди на значителни обществени промени. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 118-121.
Относно критериите при формиране на лексикално-семантичната група. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 105-110.
Относно метафоричните и метонимичните значения на глаголната лексика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 132-134.
Отново за чуждите думи. Някои мисли, свързани с „чистаческата” дейност на Иван Богоров и т.нар. „пуризъм” в България. – Език и литература, 2007, № 3-4, с. 190-195.
Структурно-семантично моделиране на глаголно-именните колокации (Върху материал от български и английски език). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 345-362.
Архаизация и неология в системата на nomina agentis в съвременния български език. (Опит за когнитивнолингвистичен анализ). – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 179-187.
Деминутивни и феминални деятелни съществителни имена през ХІХ век. – В: Дни на науката’2003. Велико Търново, Съюз на учените в България, 2003, с. 9-16.
Езикът на Криворазбраната цивилизация (смешна позорищна игра в 5 действия от Д. Войников). – В: Майстори на българското художествено слово. В помощ на обучението по български език и литература ХI кл. София, „Анубис” – Велико Търново, „Абагар”, 1995, с. 75-86.
За синтактичната деривация и лексикалното значение на относителните прилагателни имена в съвременния български език. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 271-275.
Към въпроса за различията между диалектна и книжовна лексика. – В: Българите от Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 305-312.
Между корените и крилете. Размисли за езика на съвременната българска проза (По материали от романа Плячка на Георги Гроздев). – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 321-329.
Многозначност, омонимия или лексикална метаморфоза. (Бележки върху едно словообразувателно явление в компютърния жаргон). – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 69-75.
Номина агентис – традиции и иновации. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 247-254.
Функционална система на деятелните съществителни имена за лица в българския език. Велико Търново, „Астарта”, 2003. 224 с.
Лексикална асиметрия между английски и български. – Българска реч, 2005, № 1, с. 14-21.
Традиции и иновации при професионалните названия в български и немски език. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 95-104.
За една чуждица и нейната употреба. – Български език, 1990, № 2, с. 181-182.
Авторски неологизми в съвременната ни поезия. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 67-73.
Англицизми със суфикс -ing в съвременния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 149-156.
Модата и езикът на нейното описание. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 210-213.
Тезаурусът – исторически и съвременен контекст. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 169-173.
О функционировании частицы не в роли специального негатора в русском языке (в зеркале болгарского). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 251-256.
Фразеологическая реализация специальной негации в русском языке (в зеркале болгарского). – Болгарская русистика, 2002, № 1, с. 18-23.
Разговорни елементи в публицистичния стил (вестникарски подстил). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991. с. 138-143.
Лексикални идиоми? – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 259-264.
Непресъхващ извор за развитието на българския книжовен език. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 268-272.
Фолклорната лексика като поетика в разказите на таврийския белетрист Мишо Хаджийски. – Балканистичен форум, 1996, № 1-2, с. 72-79.
Защо „дънките се преместиха до хот дога”? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 100-105.
Неопределителното местоимение няколко и неговите количествени характеристики в разговорния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 162-164.
Новогръцко посредничество на две лексикални заемки в български. – Български език, 2003, № 1, с. 91-92.
Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език. София, Международно социолингвистно дружество, 1999. 320 с.
Политическите фразеологизми в българския печат след Втората световна война (1944-1956). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 371-378.
Социолингвистични аспекти на неопределителния детерминатор някакъв. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 206-209.
Цветните думи – цветът на думите или думите за цвят. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 195-202.
Функционална системност на паремиите в инцидентна улична реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 146-151.
За опростяването и обедняването на изказа. Има(м) / няма(м) проблем(и). – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 91-97.
За функционалните еквиваленти на отрицателните местоимения. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 41-45.
К вопросу о лингвокультурных особенностях соматических фразеологизмов в русском и болгарском языках. – В: Актуальные проблемы русского языка и методики его преподавания. V научно-практическая конференция молодых ученых. Москва, „Флинта”, 2003, с. 150-157.
К проблеме национально маркированных устаревших ФЕ (на материале русского и болгарского языков). – В: Актуальные проблемы русского языка и методики его преподавания. Т. 2. Москва, 2000, с. 27-30.
Лингвокультурный аспект контрастивной фразеологии (на материале ФЕ с компонентом глаз в русском и болгарском языках). – В: Аспекты констрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 165-187.
Метафора современности (на материале языка российских и болгарских масс-медиа). – В: Актуальные проблемы русского языка и методики его преподавания. VІІІ Научно-практическая конференция молодых ученых. Москва, 2006, с. 27-37.
Русская и болгарская спортивная метафора. – В: Современная филология. Актуальные проблемы, теория и практика. Сборник материалов Второй международной конференции „Современная филология: теория и практика”. Красноярск, 2007, с. 51-56.
Русские и болгарские соматические фразеологизмы с компонентом голова в контексте культуры. – В: Чтения, посвященные дням славянской письменности и культуры. Чебоксары, Изд. Чувашского университета, 2005, с. 129-139.
Театральная метафора в политическом дискурсе (на материале языка российских и болгарских масс-медиа). – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 58-79.
Устаревшие фразеологические единицы русского языка и их болгарские эквиваленты. Диссерт. Москва, 2002.
Русский и болгарский „головной убор”: лингвокультурологический аспект (на материале русских и болгарских фразеологических единиц). – В: Русистика 2008. Язык, коммуникация, культура. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с 163-170.
За произхода на фолклорния фразеологизъм тилилейско горие. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 114-120.
Някои методи за автоматично разпознаване на съставни лексикални единици за български език. – Български език, 2009, № 3, с. 48-69.
Основни теоретични проблеми, свързани с разпознаването на съставни лексикални единици в българския език. – Български език, 2008, № 4, с. 59-72.
Проблеми на езиковата динамика в съвременния словашки, чешки и български книжовни езици. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 223-231.
Оказионалната лексика в поетическия речник на Лилиев. – Български език и литература, 2006, № 3, с. 30-36.
За някои аспекти на понятието интерлингва и семантичен метаезик и ролята им при семантична репрезентация на значението. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 194-203.
Возникновение ФЕ с названиями растений на материале русского и болгарского языков. – Изв. Съюз на учените, Сливен, ІІІ, 2001, с. 119-121.
Тенденция към архаизация на лексикални елементи от съвременния словашки и български речников състав. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 43-48.
Някои проблеми на семантичната декомпозиция на глаголното значение: Схема на семантичните връзки между глаголните значения за причина. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 163-175.
Динамика при съществителни имена от женски род за лица в съвременния български книжовен език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 95-99.
Защо само придвижвам и придвижвам се? – Български език, 2006, № 4, с. 112-113.
Иновации при суфиксацията на съществителните имена за лица жени. – В: Езикови проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 237-241.
Интерпретация на взаимните глаголи в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 174-181.
Нарицателни имена за съпругата. – Български език, 2005, № 2, с. 117-118.
Правописен учебен речник. Рец. за: Пашов, Петър, Мария Пашова. Правописен речник на българския език. Пловдив, „Хермес”, 2000. 470 с. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 20-23.
Професионалните имена за лица – теоретични и лексикографски въпроси. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 190-193.
Професионалните имена за лица в РРОДД. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 144-149.
Рец. за: Българско-немски (универсален) речник. София, PONS, 2003. 1118 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 27-28.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Речник на трудностите в българския език. София, „Атлантис”, 1999. 464 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 24-26.
Рец. за: Речник на българския език. Т. 11. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Емас”, 2002. 1240 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 56-58.
Рец. за: Симов, Кирил, Диана Благоева, Сия Колковска, Светломира Манова, Магделена Паунова. Електронен синонимен речник (тезаурус) на българския език. – Български език, 2004, № 4, с. 112-113.
Семантичната структура на глагола поемам. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 57-61.
Стилистично маркирани множествени форми в съвременния печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 182-185.
Съкратените названия на министерства и на министри в съвременните масмедии. – В: Краят на хилядолетието. Носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 386-391.
Pourquoi pas и защо не. Рец. за: Исмаил, Н. и др. Българско-френски речник. Трето преработено и допълнено издание. Велико Търново, „Габеров”, 2000-2001. 872 с. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 29-32.
Представката раз- и нейното лексикографско представяне в „Речник на българския език”. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 119-125.
Една граматическа особеност на медицинските термини. – Български език, 1991, № 4, с. 367-369.
Овладяването на българския език като чужд в огледалото на метафората. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 3, с. 60-77.
Към проблема за семантичното усвояване на лексикалните заемки. – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 22-27.
О семантическом тождестве русских и болгарских слов, заимствованных из французского языка. – Болгарская русистика, 1991, № 4, с. 57-62.
Нови данни за българската ботаническа лексика от топонимията на средновековна Македония. – Проглас, 1998, № 1, с. 44-55.
Среднобългарска географска лексика. – Български език, 1996, № 3, с. 52-56.
Стопанска и битова лексика в българската средновековна топонимия. – Родина, 1997, № 1-2, с. 120-128.
Експресивната лексика от собствени имена в повестта Чичовци. – Българска реч, 2000, № 3, с. 33-34.
Рец. за: Радева, Василка. Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 268 с. – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 96-99.
Към въпроса за значението на един глагол. – Български език, 1992, № 1, с. 69-70.
Противоречия между словообразувателно и лексикално значение. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 223-229.
Изработване на двуезичен речник с компютър: (Върху материал от работата ми с финско-българския и българско-финския речник). – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 51-58.
Заемане на прагматични частици. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 7. Билингвизъм и диглосия – съвременни проблеми. София, „Делфи”, 2002, с. 10-17.
Частицата абе като прагматичен маркер. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004. с. 255-266.
Функциониране на неологизмите в обществено-политическата лексика. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLIV, 2005, № 6.2, с. 49-52.
Социално ограничена лексика: Хакерският сленг. – Българска реч, 2001, № 1, с. 42-46.
Семантични особености на фразеологичните единици с числително име в български и английски език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LІ, 1997, с. 3-7.
Соматични фразеологични единици с компонент части на главата в английски, руски и български език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХVІІІ, 1993, с. 343-346.
Една българска диалектна дума от румънски произход: пъй. – Сьпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 37-39.
Някои методологични проблеми при етимологизуване на българска лексика от славянски и неславянски произход. – Български език, 2003, № 4, с. 80-88.
Проблемите на заетата лексика в славянските етимологични речници. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 123-128.
Произход на фразеологизма тантел марка съм ‘нямам никакви пари, съвсем съм закъсал’. – Български език, 1996, № 5, с. 64-65.
Рец. за: Дзидзилис, Христос. Фонетични проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с. – Съпоставително езикознание, 1992, № 4, с. 62-65.
Рец. за: Парашкевов, Борис. Етимологични дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. София, „Емас”, 2008. 512 с. – Съпоставително езикознание, 2010, № 3.
Три турски заемки в български. – Български език, 2004, № 1, с. 87-89.
Българските съюзи в публицистичен текст. София, „Херон прес”, 2006. 92 с.
Езикът на българската публицистика (1944-1989). Лингво-статистическо изследване. София, „Евтимов-Илинда”, 1993. 129 с.
За качествеността и относителността на прилагателните имена. – Сьпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 194-200.
Зара Генадиева-Мутафчиева. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 45-46.
Измененията в езика на българския периодичен печат след 1989 г. като обект на лингвостатистиката. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 156-160.
Обратни честотни речници – същност и приложение. – Български език, 2004, № 2-3, с. 182-187.
Радослав Мутафчиев. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 43-44.
Рец. за: Крилова, Г. В., Ал. А. Азарова, Е. А. Захаревич, Е. Ю. Иванова, Е. Вл. Цуцкарьова, З. К. Шанова, М. Ю. Котова. Честотен речник на Вапцаровата поезия. Велико Търново, „Абагар”, 1996. 288 с. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 180-186.
Римно-комбинаторен речник на лириката на П. К. Яворов. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 167-173.
Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език и възможности за изследвания върху неговия материал. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 355-360.
Честотен речник на българската публицистика (1944-1989) и изследвания върху неговия материал. – В: Езикът на тоталитарното и посттоталитарното общество. София, „Прохазка и Качармазов”, 1996, с. 144-148.
Лексикализирана граматика на български глаголни фразеологизми. – Български език, 2009, № 3, с. 48-69.
Организация на лингвистичната информация в компютърен морфологичен речник на български глаголни фразеологизми. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 308-321.
Фразеологични единици в българския и полския език, свързани с християнството. Дисерт. София, 2006.
За някои структурно-семантични особености на пословиците в хинди и в българския език. – В: Политики на различието, езици на близостта. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 528-540.
Допълнителният маркер бели / черни (народи) в историческата етнонимия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 151-154.
Опит за изясняване произхода и значението на българските неопределителни местоимения и наречия, образувани с еди... – Български език, 1995, № 5-6, с. 504-506.
Пейоративизмите като обект на социолингвистични изследвания. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1990, с. 62-72.
Прабългарското лексикално наследство в историческите паметници и документи. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 261-266.
Социолингвистичен анализ на асоциации върху химическа терминология, използвана в българското училище. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 320-323.
Лексикални и граматически оказионализми в романите от поредицата „BG КРЪСТНИКА” на Георги Стоев. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVII, 2008, № 5.3, с. 75-78.
Прилагателните имена за цвят в български и френски език (типология на словообразуването и семантиката). – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1997, с. 249-258.
Тенденции в развитието на морската терминология (в английски и български език). Дисерт. Варна, 2003. 380 с.
За някои редки книжовни и диалектни думи от българския словен имот. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 19-22.
Интерлексемите в българския и немския език – словообразувателен и семантичен анализ. Дисерт. София, 1996. 282 с.
Метонимният пренос в българския и немския език (на материал от международната лексика). – In: Mélanges de linguistique, sémiotique et narratologie. София, „Колибри”, 1999, с. 418-428.
Регионалните особености на немския език в областта на международната лексика в съпоставка с българския. – Чуждоезиково обучение, 1996, № 6, с. 42-46.
Семантични особености на интернационалната лексика в българския и немския език. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 2-3, с. 11-18.
Словообразувателна структура на интернационализмите в българския и немския език. Контрастивен анализ. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 5-6, с. 4-9. 
Ориентализмите в младежкия сленг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 52-55.
Болгарский исторический словарь: состояние и перспективы. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 105.
Рец. за: Чобанова, Рада. Руско-български и Българско-руски речник. София, ИК „Колибри”, 2007. 1155 с. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 98-100.
Некоторые наблюдения над переводом метафор в творчестве эмилияна Станева. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІ, 1994, № 1, с. 249-252.
Български пословици и поговорки и библейските им еквиваленти. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLI, 2004, № 6.2, с. 70-75.
Езикови и семантични отношения между някои руски и български пословици и поговорки. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLI, 2004, № 7.2, с. 16-24.
Експресивни и смислови изменения при пословиците варианти. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVII, 2008, № 5.3, с. 66-70.
За формалния и семантичния критерий при определянето на народните умотворения от преходен тип. – Българска реч, 2005, № 1, с. 46-53.
Културно-езикови характеристики на български и руски пословици и поговорки. – Изв. НЦ „Св. Дазий”, 2007, № 2, с. 255-261.
Стилистика на българския език. Теоретични разработки, задачи и текстове за упражнения. Учебно помагало. Силистра, „Ковачев”, 2004. 200 с.
Стилистични изяви на лексиката в съвременната ни публицистика. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XL, 2003, № 5, с. 23-26.
Клетвите в лексикалната система на езика. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСVІ-ХСVІІ, 2007, с. 43-90.
Детопонимни чужди неологизми в българския и чешкия език след 1989. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 365-376.
За лексикалното взаимодействие на българския език с други езици. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 175-187.
Новите собствени имена като източник на промени в лексиката. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 272-281.
Собствени имена (nomina propria) като проводник на интернационализация в лексиката и като обект на лексикографско описание. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 205-214.
Собствените имена и интернационализацията на лексиката в българския и чешкия език след 1989 г. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 213-232.
Собствените имена като обект на обработка в двуезичните електронни речници на славянските езици – проблеми и решения. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, UJČ AV ČR, 2008, s. 203-218.
Местоименията като евфемизми в балканските езици. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 393-399.
Джендър в български пословици. – Glasnik Etnografskog Instituta SANU, LIII, 2005, s. 221-229.
Репрезентация на джендерна идентичност в българските пословици. – Проблеми на българския фолклор, 2005, № 10, с. 339-345.
Българското прилагателно под режима на „медийния” език. – Сьпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 25-38.
Межъязыковые омонимичные соответствия болгарского и русского языков. – В: Русский язык в системе славянских языков: история и современность. Москва, 2003, с. 27-29.
Сопоставительный анализ фразеологизмов, определяющих лицо, с элементом зоонимом в болгарском и русском языках. – Русский язык, 2005, № 6, с. 345-348.
Антропонимите като елемент на фразеологията. – Проглас, 1998, № 3-4, с. 190-194.
Семантика и прагматика на идвам, отивам и ходя. – Български език и литература, 2000, № 3-4, с. 9-13.
Към употребата на фразеологизми в българския език. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 53-58; 2009, № 3, с. 93-97.
За генетичния статус на дериватните образувания на калките в руски и български език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 23-32.
За праславянския, прабългарския, старобългарския, църковнославянския и руския слой в Българския етимологичен речник. – Български език, 1999-2000, № 1, с. 33-41.
Русизмы и церковнославянизмы в лексике болгарского литературного языка. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 54-60.
Смысловые корреляции и оппозиции в общественно-политическом дискурсе (На материале русского и болгарского языков в постсоциалистический период их развития). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 64-69.
Персийски думи в българския език. София, „Авангард Прима”, 2004. 116 с.
Найден Геров и неговите предшественици. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 269-275.
Глаголи със специфичен субект в българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 2004. 96 с.
За глаголната семантика. – Год. ДЕО, ХІІІ, 2005, с. 5-12.
За префиксалните значения при глаголите за звукова самоизява. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 100-101.
За семантичната структура на префигираните глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 61-62.
Компонентите в тълкуването на глаголната семантика. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 80-84.
Ономасиологични особености на глаголи със специфичен субект. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 101-103.
Производни глаголи за самоизява, образувани с префикс на-, в съвременния български език. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 68-70.
Семантични особености на глаголите за самоизява. – Български език, 1996, № 5, с. 70-74.
Турските думи в българските фразеологизми. – В: Турският език – минало, настояще и бъдеще. Шумен, Дружество за турски език и култура, 2004, с. 47-50.
Скивай тоя щур купон, или езикът на младежта. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 5-6, с. 10-16.
За глаголи с лексикализирано си. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 183-187.
За функцията на дискурсната частица де. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 323-330.
Към класификацията на така наречените „глаголни междуметия” в българския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 9-13.
Материали за честотен речник на българската електронна комуникация. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 112-127.
Преводът като средство за анализ на дискурсни частици. – Български език, 2010, № 1, с. 37-44.
Представянето на прагматични частици в тълковен речник. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 44-51.
За точна и ясна употреба на думите в речта. – Български език и литература, 1993, № 2, с. 62-64.
Медицинската терминология по анатомия и физиология в речника на Найден Геров. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 42-44.
Светът на здравето и на болестта в речника на Найден Геров. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 96-101.
Антонимни отношения при компаративните фразеологични единици в английския и в българския език. – Год. ДЕО, 2009, XVI, с. 205-210.
Антропоцентризъм и пейоративна оценка на фразеологичните единици (ФЕ) със семантичен център зооним. – Езиков свят, 2009, № 1, с. 57-64.
Компаративните фразеологични единици в английския и в българския език. Дисерт. София, 2007.
Наблюдения върху структурните компоненти на фразеологични единици със семантичен център зооним. – Език и литература, 2009, № 3-4, с. 162-184.
Относно устойчивите сравнения във фразеологичната система на английския и българския език. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІІ, 2004, с. 40-44.
Семантични групи при компаративните фразеологични единици в английския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 2009, № 1, с. 5-22.
Синонимия при компаративните фразеологични единици в английския и в българския език. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІІІ, 2005, с. 56-73.
Средства за възникване на компаративни фразеологични единици (върху материали от английския и българския език). – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 298-307.
Структурни модели при френския език със семантичен център зооним. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, VІ, 2008, с. 312-322.
Устойчиво сравнение и метафора. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІV, 2006, с. 30-33.
Фразеологията като лингвистична дисциплина. Фразеологично ниво. Фразеологичен минимум. – Год. НОбрИ, 2008, № 2, с. 28-33.
Един... ненужен справочник за българските лични имена. Рец. за: Бояджиев, Валентин. Български именник. Най-пълният тълкувател на личните имена. 2009, София, „Millenium”. 231 с. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 133-135.
За произхода на термина баща. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 380-390.
За русизмите преди и след... – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 100-103.
Нарицателни и звателни термини за по-възрастен роднина от мъжки пол в българския език. – Българска реч, 2008, № 1, с. 73-84.
Рец. за: Нов правописен речник на българския език. Отг. ред. Валентин Станков. София, „Хейзъл”, 2002. 1069 с. – Българска реч, 2003, № 1, с. 59-65.
Зоонимы как компоненты фразеологических единиц русского и болгарского языков. – В: Русистика: функциональный и семантический аспекты. Тюмень, 2001, с. 169-174.
Компаративные фразеологизмы с компонентом зоонимом во фразеологической картине мира: (На материале русского и болгарского языков). – В: Лингвистические аспекты речевой культуры. Тюмень, 2000, с. 34-39.
Компаративные фразеологические единицы с компонентом зоонимом: (На материале руссского и болгарского языков). Диссерт. Тюмень, 2000.
Культурно-национальная специфика эталонов сравнения в КФЕ (На материале русского и болгарского языков). – В: Славянские духовные традиции Сибири. Тюмень, 1999, с. 66-69.
Класификационната група на музикалните инструменти в терминологичния речник по хуманитарни науки. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 311-314.
Лингвистична характеристика на някои основни термини по металознание. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 210-238.
Лексикографски въпроси при съставянето на новия Българо-руски речник. – Изв. Съюз на учените, Варна, 2000-2001, № 1-2, с. 48-50.
Авторская метафора как отражение национальных и индивидуальных компонентов в художественном переводе (на материале перевода на русский язык романа Й. Радичкова Праща Н. Глен). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 327-336.
Межъязыковые соответствия омонимичного характера в славянских языках. – Болгарская русистика, 2010, № 1-2, с. 53-71.
О современном содержании одного из лексических значений слова гражданин в русском и в болгарском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 54-58.
Лексико-синтактична характеристика на термините – словосъчетания в областта на биологията. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 118-122.
За три ключови думи в поетичния език на Вазов. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 23-32.
Възвратните глаголи в съвременния български език (Словообразуване и семантика). Дисерт. София, 1993. 282 с.
Глаголи и глаголни форми с възвратен елемент в съвременния български книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995. 98 с.
Етикетните формули като реплики в диалога. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, 1996. с. 109-112.
Лексемите колега и колежка като етикетни формули в съвременния български език. – В: Българистични проучвания. Т. 6. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, 2000, с. 119-122.
Между чалгата и рапа. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 129-132.
Представяне на глаголната лексика в речниците на българския език. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 37-46.
Разговорна синонимия в съвременната българска публицистика. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 260-266.
Уличният език с микрофон и камера. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 106-110.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Българското речниково дело през Възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с. – Списание на БАН, 1998, № 3-4, с. 143-144.
Баницата като метафора (Кулинарната метафора в българската публицистика). – Проглас, 2007, № 1, с. 156-164.
Езиковата игра в съвременната публицистика. Велико Търново, „Фабер”, 2002. 176 с.
За ключовите думи в българската публицистика. – В: Дни на науката’98. Велико Търново, „Абагар”, 1998, с. 63-70.
За фразеологичните трансформации в публицистичния текст. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 293-299.
Каламбури със собствени имена в българската публицистика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 9. Велико Търново, ИВИС, 2009, с. 429-512.
Новые слова в болгарской и русской публицистике. – В: Лингвистические и культуроведческие аспекты русского языка в сопоставлении с родным. МАПРЯЛ, 11-14 октября 1996. Доклады международной конференции. Пловдив, 1997, с. 67-70.
Българските пословици за здравето и болестта. – Социална медицина, 2004, № 1, с. 42-44.
Беларуска-паўднёваславянскiя лексiчныя сувязi: некаторыя праблемы i вынiкi. – В: Слова беларускае: з гiсторыi лексiкалогii i лексiкаграфii. Мiнск, 1994, с. 167-182.
З балгарска-беларускiх моўных паралеляў. – В: Слово и культура. Т. 1. Москва, 1998, с. 326-331.
Някои наблюдения за смисловите функции на съзнателно огрубената лексика във Вапцаровата лирика. – Образование и квалификация, 2000, № 1, с. 63-66.
Аспектуалност и количество. Велико Търново, „Фабер”, 2003. 308 с.
За итеративните глаголи в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІХ, 1991, № 1, с. 99-106.
Категорията кратност в съвременния български книжовен език. Дисерт. Пловдив, 1999. 307 с.
Лексикални средства за изразяване на кратност в съвременния български език. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 110-115.
Загадка времени в болгарской и русской концептосфере. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 98-105.
Концептуализация и истина в руското и българското езиково съзнание. – Славистика. III. 2008, с. 76-85.
Лексемите един / один в българския и руския текст – предизвикателства на превода. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 479-489.
Счастье в болгарской и русской концептосфере. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 431-434.
Фрагменти от религиозната и метафоричната картини на света. – Науч. сесия 2006. НВУ „Васил Левски”, 2007, № 3, с. 250-261.
Показателните местоимения в съвременния български книжовен език. Семантика и употреба. Дисерт. София, 1998. 262 с.
Фразеосхемы в структуре русского и болгарского сложных предложений уступительной семантики. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 49-52.
Некоторые наблюдения над русско-болгарскими лексическими парами в семантическом плане. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 222-226.
Об эквивалентах в сопоставительном исследовании лексики. – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 146-152.
Русско-болгарские лексические аналоги (некоторые наблюдения на базе словарных данных). – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 151-156.
Системность лексики и сопоставительное изучение языков (русский и болгарский). – В: Лингвистические, культурологические и методические вопросы обучения русскому языку как иностранному. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1999, с. 5-11.
Енантіосемія в современном болгарском языке. Диссерт. Киïв, 2002.
Місце енантіосемії серед інших лексико-семантичних явищ (на матеріалі болгарської мови). – Вісник КЛУ. Серія Філологія, IV, 2001, № 1, с. 213-223.
Причини появи енантіосемії в сучасній болгарській мові. – Наукові записки НаУКМА. T. 18. Філологічні науки, 2000, с. 56-64.
Синтагматичні особливості енантіосемічних слів сучасної болгарської мови. – В: Наука і сучасність. Педагогіка. Філологія. Збірник наукових праць. Т. 24. Киïв, „Логос”, 2001, с. 249-263.
Явище енантіосемії у сфері болгарської фразеології. – В: Наука і сучасність. Педагогіка. Філологія. Збірник наукових праць. Т. 27. Киïв, „Логос”, 2001, с. 266-279.
Ироничните устойчиви сравнения в българския и украинския език. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 13-23.
О философии чисел – от магии к интенсификации релаксации (на материале русской и болгарской идиоматики). – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 389-391.
За фразеологизмите с компонент бог в руски и български език. – Славистика. I. 1998, с. 163-166.
За връзката на имплицитната транзитивност с генерализиращия глагол правя. – Език и литература, 1992, № 5, с. 123-125.
Към стилистичната характеристика на сложните съществителни имена в съвременния български книжовен език. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 45-76.
Оказионални съществителни имена в българската книжовно-разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 10-21.
За метафорите от антропоморфен тип в руски, български и чешки език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. Б, с. 47-52.
За съставните наименования в българския и полския език с етноними в състава си. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 347-354.
Функционални еквиваленти на португалския предлог para в български език. Дисерт. София, 1993. 169 с.
Рец. за: Анкова-Ничева, Кети. Нов фразеологичен речник на българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 463 с. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 218-221.
Фразеологизми, оформени с начален компонент като. – Български език, 1993-1994, № 1, с. 29-34.
Фразеологизми, оформени с начален компонент като. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 234-240.
Принципи за съставяне на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 162-166.
Към концепцията за съставяне на български топонимичен речник. – Български език, 1995, № 4, с. 313-316.
Функционални стилове и научен език. – Социологически проблеми, 1990, № 1, с. 83-91.
За едно символно действие и концептуализацията на неговите производни в български, руски и полски език. – In: Z malą ojczyzną w sercu. Księga pamiątkowa dedykowana Profesorowi Tadeuszowi Zdancewiczowi. Poznań, 2005.
Заметки об одном „некультурном” культурном слове и концептуализации его производных (в русском и болгарском языках). – Русский язык за рубежом, 2002, № 2, с. 52-54.
Идея создания комплексного учебного русско-болгарского словаря и антропоцентрический подход к лексикографированию. – Болгарская русистика, 1991, № 2, с. 73-78.
Интеркултурната комуникация. Аспекти на лингвокултурната теория и практика. Варна, „Студио Ирида”. 135 с.
К вопросу о лексикографической интерпретации коннотаций. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 189-195.
Межъязыковые лексические соответствия омонимического характера (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. Москва, 1992. 145 с.
Наблюдения над некоторыми предикатами чувственного восприятия в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, Филология, № 1, с. 119-123.
Русско-болгарские аппроксиматы как объект лексикографирования. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, Филология, № 1, с. 177-182.
Русско-болгарские аппроксиматы. Межъязыковые лексические соответствия омонимического характера. – Болгарская русистика, 1991, № 4, с. 50-56.
Формально сходная лексика русского и болгарского языка как объект лексикографирования. – Болгарская русистика, 1992, № 1, с. 35-42.
Абревиатурите в българския език във връзка с чуждото езиково влияние и глобализацията. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 278-281.
Езикова мода и процесите на развитие и обогатяване на лексиката. – Многообразие в единството, 2010, № 1, 26-30.
За един случай на асиметрия във връзка с изразяването на значения за степен, количество, оценка като общоевропейско езиково явление. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 315-319.
За един тип глаголни конструкции с рефлексивното местоимение се. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 14-17.
За Речник на българский язик от Найден Геров, отразяващ богатството на народния дух. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 71-72.
За семантичната категория степен и изразяването на нейните значения в славянските езици. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 61-65.
За чуждите думи и речниците, отразяващи тази лексика при съвременното развитие на българското общество и на българския език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 85-88.
Изразяване на значения за степен чрез фразеологизирани конструкции. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 163-167.
История и современное состояние болгарской лексикографии. – В: Теория и история славянской лексикографии. Москва, 2008, с. 44-68.
Класификация на речниците (въз основа на българските лексикографски трудове). – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 12-17.
Периодизация на развитието на българската лексикография. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 351-357.
Семантичната категория степен и нейното изразяване в съвременния български език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 196 с.
Семантичната категория степен и нейното изразяване в българския език. Дисерт. София, 2004. 290 с.
Твоpческият път на Кристалина Чолакова „от класическите езици до лексикографията”. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 13-18.
Тритомният Речник на съвременния български книжовен език – основополагащ труд на съвременната българска лексикография (по случай 50 г. от издаването му). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 9-14.
Семантичната категория степен. – В: Българско-полски граматични студии. Т. 7. Справочник по академичната Българско-полска съпоставителна граматика. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2004, с. 61-72.
За думите от италиански произход като част от международната лексика в българския език. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 35-40.
Взаимодействие между лексикални и граматични значения и неговото представяне в XML структурата на многотомния тълковен Речник на българския език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 188-195.
Рец. за: Станков, Валентин и др. Речник на българската граматична терминология. Част І. София, „Д-р П. Берон”, 1988. 212 с. – Български език, 1990, № 1, с. 89-91.
Относно някои деструктивни влияния върху българския език, свързани с определени социално-психологически фактори, обусловени от тоталитарната и посттоталитарната обществена система. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 198-202.
Некоторые особенности употребления неопределенных местоимений в болгарском и русском языках (сравнительный анализ). – Славяноведение, 2000, № 5, с. 80-85.
К вопросу о влиянии лексического наполнения на семантику русских и болгарских фразеосхем со значением оценки. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 53-56.
Русские и болгарские фразеосхемы со значением оценки в структуре диалогических единств. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 224-230.
Моделирование словообразовательных гнезд и рядов слов со связанными корнями. – Сьпоставително езикознание, 1991, № 5, с. 41-46.
О месте глаголов движения в русской и болгарской языковых картинах мира. – В: А. С. Пушкин и Россия: язык – литература – культура – методика. XXV Пушкинские чтения, 24-25 ноября 2005 г. Москва, Гос. ИРЯП, 2006, с. 131-137.
Новопоговорки и пословици. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 31 с.
Лексико-семантичната парадигма на наименованията на растенията в славянските езици в диахронен аспект. (Постановка на проблема). – Език и литература, 1992, № 4, с. 63-66.
За евфемизирането на смъртта в българския, руския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 17-22.
О русских фразеологизмах с соматическим компонентом рука и об их еквивалентах в болгарском языкe. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІ, 1993, № 1, с. 219-230.
О характеристике фразеологизмов с компонентом деньги в болгарском и русском языках. – В: Сопоставление русского языка с родным в научных исследованиях и в практике преподавания. Велико Търново, 1994, с. 55-57.
Паремии – зеркало культурных традиций. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, № 1, с. 147-150.
Опит за характеристика на фразеологизми с компонент сърце във френски, английски, руски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 561-566.
За компаративните фразеологизми със зоокомпонент в български, руски и френски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIІІ, 2000, № 1, с. 217-220.
Прилагательные со значением „скорости” в славянских и финно-угорских языках. – Сьпоставително езикознание, 1997, № 1, с. 87-914.
Словото в публичното пространство (Фразеологизмите и неологизмите в печата). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 222-225.
Фразеологизмите и неологизмите в съвременния български печат. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 64-72.
Рец. за: Касабов, Иван. Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 228 с. – Проглас, 1993, № 2, с. 102-105.
Рец. за: Касабов, Иван. Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 227 с. – Български език, 1992, № 5, с. 452-455.
Семантика глаголов идти – ходить в свете болгарского и эстонского языков. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 183-186.
Българският език и глобализацията. – In: Specimina philologiae slavicae. Bd. 151. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Hrsg. S. Comati. München, Verlag „Otto Sagner”, 2008, pp. 312-316.
Ролята на отглаголните междуметия в компютърно опосредстваната комуникация. – Проглас, 2007, № 2, с. 34-50.
Electronic Corpora and Bulgarian New-Word Lexicography. – In: Études Cognitives. Vol. 9. Warszawa, SOW, 2009, pp. 143-150.
Още нещо по въпроса за авторската интерпретация на фразеологизмите и техния превод. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 43-47.
Фразеологични единици с кратка винителна местоименна форма в новогръцкия език (паралели с българския език). – Съпоставително езикознание, 2008, № 3, с. 5-18.
Игрова семантика на естествения език. – Науч. тр. Унив. хранит. технол., LIІ, 2005, № 3, с. 116-121.
Етнокултурни взаимодействия. Велико Търново, „Фабер”, 2005. 192 с.
Дiєслiвна гiпонiмiя в сучаснiй росiйськiй, болгарськiй та верхньолужицькiй мовах. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 41. Львiв, 1990, с. 153-154.
Рец. за: Байрамова, Луиза К. Ориентализмы в лексике и фразеологии болгарского языка (в сопоставление с татарским языком). Казань, „Алма-Лит”, 2007. 330 с. – Филологические науки, 2008, № 4, с. 122-125.
Относно някои дискусионни етимологии на лексеми с прабългарски произход. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 96-100.
Zu einigen Besonderheiten der belorussischen Phraseologie im Vergleich zur russischen, bulgarischen und polnischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1991, № 2, рр. 271-281.
Élements communs dans la terminologie nuptiale bulgare et roumaine: bulg. погъзей / roum. Pocinzeu. – Балканско езикознание, 1997/1998, № 3-4, с. 159-163.
Élements communs dans la terminologie nuptiale bulgare et roumaine: bulg. окроп, укроп / roum. uncrop, oncrop, incrop. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 21-27.
Le pain dans la phraseologie roumaine et bulgaire. – Rev. des études sud-est europ., 2003, № 1-4, pp. 275-283.
Рец. за: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 943 с. – Études balkaniques, 1998, № 3-4, pp. 223-225.
A lexico-conceptual approach to multilingual terminology structuring. – Съпоставително езикознание, 2006, № 3, с. 43-50.
Tertium comparationis for contrasting metaphorical terms with their equivalents. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 102-109.
Bulgarian. – In: English in Europe. Manfred Görlach (ed.). Oxford, Oxford University Press, 2004, pp. 241-260.
English and contemporary Bulgarian identity. – Чуждоезиково обучение, 2003, № 6, с. 8-14.
How Borrowings Cross Linguistic Borders and Fill Lexical Gaps. – In: Spaces, Gaps, Borders. Vol. II. Sofia, 2005, pp. 37-43.
New, Metaphorically Extended, Meanings of Anglicisms in Bulgarian. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 1, с. 61-64.
Punning on anglicisms – a manifestation of linguistic ingenuity. – Съпоставително езикознание, 2004, № 2, с. 36-41.
Recent Tendencies in the Adaptation of Anglicisms in Bulgarian. – In: Seventy Years of English and American Studies in Bulgaria. Sofia, St. Kliment Ohridski Univ. Press, 2000, pp. 13-18.
Internacionalizace a autochtonizace u nových příslušenských názvů (nomina pertinentia) v bulharštině a češtině. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 84-93.
Nová slova v kontextu komunikačním. – In: Antropologie dialogu. Souznění a nedorozumění mezi Čechy a Bulhary. Praha, „SOFIS”, 2000, s. 142-147.
Nový česko-bulharský slovník. Рец. за: Чешко-български речник // Česko-bulharský slovník. Том I, A – O. Том II, P – Ž. Под ред. на Светомир Иванчев. Труд & Прозорец, София, 2002. 2264 с. – Češtinář, 2004-2005, № 5, s. 156-159.
O některých tendencích při tvoření nových podstatných jmen označujících osoby v bulharštině a češtině. – In: Sborník prací filosofické fakulty Brněnské university, A 46, 1998, s. 143-150.
Přenesené významy lexikálních jednotek z tematické skupiny „nádobí“ v bulharštině, češtině a srbštině. – In: Studia Balkanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 979-989.
Slovotvorná charakteristika nových činitelských jmen pro pojmenování osob v bulharštině a češtině. – In: Slavica Pragensia ad tempora nostra. Sborník statí z mezinárodní vědecké konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě (Praha, 8-10 června 1998). Praha, Euroslavica, 1998, s. 175-181.
Slovotvorné tendence u substantiv v bulharštině a češtině v 80. a 90. letech 20. století. – Slavia, 2002, № 1, s. 21-33.
Univerbáty v lexikálním systému jazyka. – Bohemistyka, 2007, № 3, s. 190-206.
Nové slová a neologické slovníky. – Slovenská řeč, 1999, № 6, s. 338-344.
Portret kobiety – żony w przysłowiach bułgarskich, słoweńskich i polskich. – В: Българистични проучвания. Т. 3. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 279-285.
Korpusowe podejście w opracowaniu leksykograficznym nowego słownictwa bułgarskiego. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 65-71.
Lexikografia vlastného mena. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 101-105.
Рец. за: Dobríková, Mária. Vlastné meno ako komponent slovenských a bulharských frazém (na pozadí asymetrie frazeologických koncepcií). Bratislava, „VEDA”, 2008. 125 s. – Slavica Slovaca, 2009, № 1, s. 83-84.
Analysis of some basic legal terms in modern English from the viewpoint of their Bulgarian translation. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 34-45.
Reflections of social stereotypes in modern Bulgarian and English phraseology. – Езиков свят, 2008, № 6, с. 22-29.
Bulharská monografie o slovotvorbě nejen bulharské. Рец. за: Радева, Василка. В света на думите. Структура и значение на производните думи. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007. 312 с. – Naše řeč, 2010, № 1, s. 37-43.
BULHARSKÁ A SLOVENSKÁ LEXIKOGRAFIA V ZJEDNOTENEJ EURÓPE. БЪЛГАРСКАТА И СЛОВАШКАТА ЛЕКСИКОГРАФИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА.Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009. 247 с.
Interaction fonctionnelle entre le sémantisme grammatical et lexical en bulgare. – Ouvertures, 1995, № 1, pp. 94-99.
Einige Überlegungen zum politischen Wortschatz im Deutschen und Bulgarischen nach den Ereignissen im November 1989. – In: 70 Jahre Germanistik in Bulgarien. Sofia, „St. Kliment Ochridski Universität”, 1999, рр. 468-471.
Związki frazeologiczne w utworze I. Petrova „Четиринадесет целувки” i ich ekwiwalеnty w przekładach polskich. – Prace Filologiczne, 1994, T. 39, s. 133-146.
Semantyczna kategoria stopnia. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 7. Warszawa, 2003, s. 57-69.
Typologia aproksymatów (na przykładzie języka polslkego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 7 (358), s. 135-160.
Language contact and language change. – Folia Linguistica, 1988, № 1-2, рp. 37-53.
Certains aspects des contacts bulgaro-grecs dans le domaine de la lexicographie. – Études balkaniques, 1997, № 3-4, pp. 63-94.
Electronic Lexicography and Its Applications: The Bulgarian Experience. – In: V. A. Shirokov and S. S. Dikareva (eds.). Proceedings of the International Scientific Conference MegaLing 2006: Horizons of Applied Linguistics and Linguistic Technologies, Parthenit, 20-27 September 2006. Simferopol, DIP, pp. 106-109.
From Electronic Corpora to Online Dictionaries (on the example of Bulgarian Language Resources). – In: J. Levicka, R. Garabik (eds.). NLP, Corpus Linguistics, Corpus Based Grammar Research. Fifth International Conference, Smolenice, Slovakia, 25-27 November 2009. Proceedings. Bratislava, 2009, pp. 78-92.
Lexical Database of the Experimental Bulgarian-Polish Online Dictionary. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 36-47.
Classifiers and Digital Dictionaries. – In: Études Cognitives. Vol. 9. Warszawa, SOW, 2009, pp. 117-132.
Digital Dictionaries – Problems and Features. – In: Proceedings of the Jubilee International Conference Mathematical and Computational Linguistics, 6 July 2007. Sofia,2007, pp. 25-34.
The significance of entry classifiers in digital dictionaries. – In: Leonid Iomdin, Ludmila Dimitrova (eds.). Lexicographic Tools and Techniques. Moscow, IITP RAS, 2008, pp. 89-97.
Towards a Unification of the Classifiers in Dictionary Entry. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 48-58.
MONDILEX. Towards the Research Infrastructure for Digital Resources in Slavic Lexicography. – In: Études Cognitives. Vol. 10. Warszawa, SOW, 2010, pp. 147-162.
Bulgarian-Polish online Dictionary – Design and Development. – In: Innovative Solutions for Lexical Entry Content in Slavic Lexicography. Violetta Koseska-Toszewa, Ludmila Dimitrova, Roman Roszko (eds.). Warsaw, SOW, 2009, pp. 76-88.
Structuring of the Semantic Field of the Words of Emotion in Bulgarian. – In: Working Papers in Linguistics. XXXІV. Papers from Third Conference on Formal Approaches to South Slavic and Balkan Languages, Plovdiv, 1999. Mila Dimitrova-Vulchanova, Ilyana Krapova and Lars Hellan (ed.). Trondheim, University of Trondheim, 2000, pp. 45-56.
Les iranismes dans la langue bulgare. – Балканско езикознание, 1992, № 3-4, с. 145-153.
Apelativna a proprialna lexika vo frazeologii. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1041-1047.
Frazeológia bulharského románu Noštem s belite kone a jej preklad do slovenčiny a češtiny. – In: Evropa – společenství rovnoprávných jazyků. Praha, Jednota tlumočníků a překladatelů, 1999, s. 64-72.
Minimalne frazémy v slovenčine a bulharčine. – In: Frazeologické štúdie 2. Bratislava, „Esprima”, 1997, s. 18-35.
Minimálne frazeologické jednotky prirovnávacieho charakteru v slovenčine a bulharčine. – Slovenská reč, 1993, № 3, s. 136-139.
O slovenskej a bulharskej frazeologickej koncepcii. – Slavica Slovaca, 2008, № 1, s. 52-63.
Pri prameňoch slovenských a bulharských frazeologických bádaní. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „Médium”, 1998, s. 42-48.
Synsémantiká v úlohe frazeologických komponentov (Na slovenskom a bulharskom materiáli). – In: Jazyk a literatúra v modernej spoločnosti. Zborník je venovaný 80. výročiu bulharistiky na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave. Велико Търново, „Фабер”, 2005, s. 94-102.
Vlastné meno ako komponent slovenských a bulharských frazém (na pozadí asymetrie frazeologických koncepcií). Bratislava, „VEDA”, 2008. 125 s.
Рец. за: Krejčí, Pavel. Bulharská a česká publicistická frazeologie ve vzájemném srovnání. Brno, Masarykova univerzita, 2006, 108 s. – Slavica Slovaca, 2008, № 2, s. 178-179.
Zum Wesen der lexikalischen Balkanismen. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 7-13.
Russische und bulgarische Ausdrucksmittel für Intensität auf wortbildender, lexikalischer und Phrasemebene. – Zeitschrift für Slawistik, 1992, № 4, рp. 601-609.
Die Neologismen deutscher Herkunft im Bulgarischen. – Muttersprache, 2006, № 3, рр. 249-256.
Reflection of the seasons of the year in the Bulgarian and Russian phraseology. – In: Europhras’97. Phraseology and Paremiology. Bratislava, Akadémia PZ, 1998, pp. 134-139.
Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992. 60 p.
Turco-Bulgarica: articles in English and French concerning Turkish influence on Bulgarian. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 1996. 320 p.
Vyšiel prvý zväzok nového bulharsko-slovenského slovníka. Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Slavica Slovaca, 2005, № 2, s. 169.
Рец. за: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. Кристалина Чолакова . София, БАН, 1986. 236 с. – Zesz. Nauk. Uniw. Gdańskiego, 1993, T. 18, s. 115-121.
Meeting new dictionary demands. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 52-58.
A Short Resumption on a Bulgarian Idiom from Romania. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 57-63.
Ways of asking: the „question particle” acaba/adžeba in Turkish and Bulgarian. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 463-468.
The Greek layer in the Bulgarian literary language: Some Balkan elements of the vocabulary during the National Revival. – Slavonic and East European Review, 1990, № 4, рp. 601-615.
Terminologia anatomiczna w słowniku Najdena Gerowa. – Rocznik Slawistyczny, LI, 1998, s. 51-53.
Славянская лексика, называющая умирание. – Studia Slavica, 2002, № 3-4, s. 269-276.
Deutsches Lehngut im Bulgarischen. – In: Südosteuropa Studien. Heft 43. München, 1990, pp. 41-61.
Lexikalisch-semantische Parallelen Romani-Bulgarisch. – Балканско езикознание, 1996, № 2, с. 147-151.
Рец. за: Bulharská a slovenská lexikografija v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Mária Košková, Marija Čoroleeva (red.). Bratislava, Slavistický ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009. 247 с. – Slavica Slovaca, 2010, № 1, s. 85-87.
Progresivní internacionální slovotvorné komponenty v češtnĕ a bulharštině (komponenty porno-, sex-/sexy- a jejich bulharské paralely). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 300-307.
Die demokratische Wende in der Gesellschaft und ihre Wiederspiegelung in der bulgarischen Sprache (1989-1991). – In: Aufbau, Entwicklung und Struktur des Wortschatzes in den europäischen Sprachen. Frankfurt am Mаin etc., 1993, pp. 173-182.
Historischer und kultureller Hintergrund der Lexik in der neologischen Lexikographie. – In: Proceedings of the Sixth International Sympozium on Lexicography (1992). K. Hyldgaard-Jensen, V. H. Pedersen (ed.). Tübingen, University of Copenhagen, Niemyer, 1994, pp. 175-181.
Borrowing at the Popular Level: Balkan Interjectional Particles of Turkish and Greek Origin. – In: Septième Congrès International D’Études du Sud-Est Européen. Rapports. Athènes, 1994, pp. 507-520.
Existenciálny význam slovies byť a mať v slovenčine a bulharčine. – Slavica slovaca, 2006, № 1, s. 32-39.
La connaissance de l’âme selon la phraséologie bulgare et roumaine. – Rev. des Études sud-est europ., 2006, № 1-4, pp. 409-422.
Stefana. La connaissance de l’âme selon la phraséologie bulgare et roumaine. – In: M. Álvarez de la Granja (ed.). Lenguaje figurado y motivación. Una perspectiva desde la fraseología (Studien zur romanischen Sprachwissenschaft und interkulturellen Kommunikation. Herausgegeben von Gerd Wotjak). Frankfurt am Main, Peter Lang, 2007, pp. 287-302.
Les bibléismes dans la phraséologie bulgare et roumaine. – In: Association Internationale d’Études du Sud-est européen. Bulletin ХХІ, 2001. Bucureşti, Editura Enciclopedică, 2002, pp. 129-146.
Verbele existenţiale a fi/съм şi a avea/имам în calitate de componente frazeologice în limba română şi în bulgară. – In: Studii de gramatică şi de formare a cuvintelor. Bucureşti, Editura Academiei Române, 2006, pp. 205-225.
O některých sémantických zvláštnostech argotu bulharských vandrujících zedníků. – In: Sborník přednášek z 5. conference o slangu a argotu v Plzni 7.-9. února 1995. Plzeň, 1995, s. 142-148.
Aproksymaty polsko-bułgarskie współnego pochodzenia. – In: Dzieje Słowian w świetle leksyki. Pamięci Profesora Franciszka Sławskiego. Kraków, Wydawnictwo Uniwersytetu Jagiellońskiego, 2002, s. 405-406.
The Mirror Symmetry Principle in Word-Sign Semantics. – In: Anthroposo Semaineon. Vol. I. Thessalonikee, 1996, pp. 147-150.
Word Meaning Types. – In: Proceedings of International Semiotic Conference. Thessaloniki, 1992.
Синонимни редове във фразеологията: въз основа на унгарски и български примери. – In: Nyelv, stílus, irodalom: köszöntő könyv Péter Mihály 70. születésnapjára. Budapest, 1998, рр. 286-288.
Flüche, Verwünschungen und Schimpfwörter im Bulgarischen. – Die Slawischen Sprachen. Band 32. München, 1993, pp. 55-76.
English influence on compounding as a method of word-formation in Bulgarian. – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 75-81.
Observation on the semantic change in the process of adaptation of recent English loan words in Bulgarian. – Чуждоезиково обучение, 2005, № 3, с. 10-16.
Irónia v bulharskej frazeológii. – In: Studia Balkanica Bohemo-Slovaca. Т. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1033-1039.
Problematyki opisu znaczeń leksemów czasownikowych. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 126-133.
Uwagi o zakresie informacji gramatycznej w słowniku dwujęzycznym (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 67-78.
Problemy konfrontatywnego opisu czasowników bułgarskich i polskich na płaszczyźnie semantycznej i syntaktycznej. – In: Problemy teoretyczno-metodologiczne badań konfrontatywnych języków słowiańskich. Warszawa, SOW, 1991, s. 79-90.
Form, Its Meaning, and Dictionary Entries. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 105-111.
Sеmаntyka i konfrontacja językowa (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 339-346.
Some Problems in Multilingual Digital Dictionaries. – In: Études Cognitives. Vol. 8. Warszawa, SOW, 2008, pp. 237-254.
Lexikálně-sémantická charakteristika českých a bulharských sloves s posesivním významem. – In: Slavica Pragensia ad tempora nostra. Sborník statí z mezinárodní vědecké konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě (Praha, 8.-10. června 1998). Vědec. red. Hana Gladkova, Vladimír Kříž. Praha, Euroslavica, 1998, s. 161-162.
Zur Geschichte der bulgarischen Phraseologieforschung. – In: Die Phraseologie der bulgarischen Sprache. Leipzig, 1990, pp. 7-28.
Рец. за: Grannes, Alf. Turco-Bulgarica: Articles in English and French concerning Turkish influence on Bulgarian. Wiesbaden, Harrassowitz, 1996. 320 p. – Zeitschrift für Slawistik, 1999, № 1, pp. 116-122.
Рец. за: Българско-немски речник. София, „Атлантис”, 2001. 1146 с. – Zeitschrift für Slawistik, 2004, № 3, рр. 357-362.
Die Phraseologie der bulgarischen Sprache: ein Handbuch. Leipzig, Enzylopädie, 1990. 128 р.
Asymetria jazykovednej teórie a lexikografického spracovania v dvojjazyčnom slovníku (na príklade nového bulharsko-slovenského slovníka). – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 905-912.
Asymetria terminologických spojení s etnonymickým a toponymickým komponentom v bulharčine a slovenčine. – In: Slovensko-slovanské jazykové, literárne a kultúrne vzťahy. Acta Facultatis Philosophicae Univeristatis Prešoviensis. Slavistický zborník 6. Prešov, Filozofická fakulta Prešovskej univerzity, 2007, s. 173-183.
Bulharsko-slovenské lexikologicko-lexicografické paralely. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 164-173.
Denominálne stavové rezultatíva v bulharčine a slovenčine (so zreteľom na ich lexikografické spracovanie). – Slavica slovaca, 2004, № 1, s. 16-25.
Etnické koncepty v jazyku (na bulharskom a slovenskom materiáli). – Slavica slovaca, 2006, № 1, s. 17-31.
Frazeologizované konštrukcie v dvojjazyčnom slovníku. – Slavica Slovaca 1998, № 2, s. 134-142.
Negácia vo frazeólogii (na slovenskom a bulharskom materiáli). – In: XIV. medzinárodný zjazd slavistov v Ochride. Príspevky slovenských slavistov. Žeňuch, Peter (Ed.). Bratislava, Slovenský komitét slavistov, Slavistický ústav Jána Stanislava SAV, 2008, s. 61-72.
Počítačová lexika ako súčasť internacionalizácie bulharčiny a slovenčiny. – In: Jazyk a literatúra v modernej spoločnosti. Zborník venovaný 80. výročiu bulharistiky na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave. Велико Търново, „Фабер”, 2005, s. 103-113.
Podiel defrazeologizácie na slovotvorbe v bulharčine a slovenčine. – Slavica slovaca, 2002, № 1, s. 15-27.
Prefigované slovesá s predponou в- (въ-) v bulharčine a ich slovenské ekvivalenty. – Slavica Slovaca, 2010, № 1, s. 33-42.
Prefigované slovesá s predponou до- v bulharčine a ich slovenské ekvivalenty. – Slavica Slovaca, 2001, № 1, s. 54-63.
Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s.
Рец. за: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. Стоян Жерев, Веса Кювлиева-Мишайкова, Мария Чоролеева . София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 458 с. – Slavica Slovaca, 2003, № 2, s. 179-180.
The use of turkisms in Balkan languages as reflected in Konstantinov’s novel „Baj Ganjo”. – Zeitschrift fur Balkanologie, 1992, № 1-2, pp. 44-60.
Barvy v současné publicistické frazeologii (na bulharském a českém materiálu). – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LV, řada jazykovědná (A 54). Brno, Filozofická fakulta Masarykovy univerzity, 2006, s. 109-121.
Bulharská a česká publicistická frazeologie ve vzájemném srovnání. Brno, Masarykova univerzita, 2006. 108 s.
Bulharské slovníky po roce 1945. – Tlumočení – překlad, 2003, s. 26-26.
České a bulharské publicistické idiomy a frazémy ve vzájemném srovnání. – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LIV, řada jazykovědná (A 53). Brno, Filozofická fakulta Masarykovy univerzity v Brně, 2005, s. 95-102.
Komparativní pohled na somatické frazémy a idiomy s klíčovým komponentem oko / oči (na srbském, chorvatském, bulharském a českém materiálu). – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. Т. V. Brno, Masarykova univerzita, 2002, s. 237-246.
Nový česko-bulharský slovník v kontextu česko-jihoslovanské lexikografie uplynulého století. – Opera Slavica, 2004, № 4, s. 28-39.
Sémantická motivace a překlad biblických idiomů a frazémů (na srbském, českém a bulharském materiálu). – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LI, řada jazykovědná (A 50). Brno, Masarykova univerzita, 2001, s. 67-80.
Srovnávací pohled na současnou bulharskou a českou publicistickou frazeologii (několik poznámek k osmi novým frazeologickým jednotkám). – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LVI, řada jazykovědná (A 55). Brno, Filozofická fakulta Masarykovy univerzity, 2007, s. 169-177.
Teorie idiomatiky a frazeologie v českých a bulharských jazykových příručkách z posledních dvaceti let. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1007-1021.
Typologie idiomů a frazémů v současné bulharské publicistice. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 243-246.
Рец. за: Чешко-български речник в два тома. Česko-bulharský slovník ve dvou dílech. 1. A-O. 2. P-Ž. Янко Бъчваров и др. Под ред. на Светомир Иванчев. София, „Труд” – „Прозорец”, 2002. 820 с. 1430 с. – Tlumočení – překlad, 2003, № 69, s. 26 (1856); 2004, № 70, s. 27 (1889).
Sémantická charakteristika přirovnání v českých a bulharských publicistických textech. – Opera Slavica, 2003, № 4, s. 31-41.
Frazémy se somatickým komponentem na stránkách bulharské a české mutace časopisu Cosmopolitan. – Науч. тр. на ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 601-607.
Le traitement lexicographique des sequences figees nom + adjectif de couleur (étude contrastive du francais et du bulgare). – In: Соmmunication verbale et paraverbale. Sofia, Presses universitaires de Sofia, 2005, рp. 109-116.
Semantyczna kategoria ilości. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. Т. 7. Warszawa, SOW, 2003, s. 43-55.
Perzeptionsverben als Objekt der bulgarischen Lexikographie. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 235-241.
Neslovesné frazeologické jednotky typu A–S v bulharštině. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VІ. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1023-1031.
Albanian loan nouns in Bulgarian and Macedonian: Word-formation, morphological adaptation and derivational productivity (Designations for food, animals, plants and natural phenomena). – Hylli i Dritës, 2009, № 3.
Albanismen im Bulgarischen und Makedonischen aus der Sicht der Kontaktsemantik. – В: Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Санкт-Петербург, Мюнхен, Biblion Verlag, 2005, с. 127-139.
Die Position der Turzismen im modernen bulgarischen Jugendslang. – Zeitschrift für Balkanologie, 2007, № 1, рр. 41-54.
Etymologien aus dem Bereich der slavischen Nonstandardlexik – Lexikographierung und Beispiele aus dem Nonstandard der Trinker. – Zeitschrift für Balkanologie, 2005, № 2, pp. 29-43.
Persian-Turkish Elements in the Bulgarian Colloquial Language and in the Bulgarian Youth Slang. – In: Specimina Philologiae Slavicae, Band 151, Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. München, Verlag Otto Sagner, 2008, pp. 509-515.
Terminologiearbeit und Praxis: Materialien zur Erstellung eines Bulgarischen Wörterbuches der europäischen Integration. – Герм. и бълг. в диалог, 2003, № 2, с. 76-84.
Zur Funktion der Kopula in prädikativen bulgarischen und kroatisch-serbischen Phraseologismen. – Zeitschrift für Slawistik, 1999, № 1, pp. 3-21.
Die bulgarischen Phraseologismen. Auswahlbibliographie. Mit einem Index zur Geschichte und Etymologie. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2001. 160 p.
Globalizacja świata – czy oznacza ona globalizację mowy (o statusie pożyczek anglojęzycznych do języków słowiańskich). – In: Kultura. Język. Komunikacja. Problemy globalizacji i kultur narodowych. Warszawa, Uniwersytet Warszawski, Instytut Slawistyki Polskiej Akademii Nauk, 2001, s. 181-187.
Metafory potoczne we współczesnym słownictwie komputerowym polskim i bułgarskim. – In: Potoczność i zachowania językowe Polaków. Lublin, UMCS, 2007, s. 101-107.
Adaptarea fonetico-fonologică a anglicismelor în limbile română şi bulgară. – Studii şi cercetări lingvistice, 2001, № 1-2, pp. 87-127.
Adaptarea grafică a anglicismelor în limbile română şi bulgară. – Romanoslavica, 2004, XXXIX, pp. 109-130.
Influenta engleza asupra limbilor romana si bulgara. Aspecte lexico-semantice. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., ХСІІІ-ХСVІ, 2007, с. 5-76.
Trăsături specifice ale împrumuturilor englezeşti din limbile română şi bulgară. – Studii şi cercetări lingvistice, 1993, № 4, рр. 151-162.
On Semantic Derivation of Lexical Units. – In: Études Cognitives. Vol. 7. Warszawa, SOW, 2006, pp. 155-161.
Informacja gramatyczna w dwujęzycznym słowniku frazeologicznym (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 93-100.
Împrumuturi de origine româneascǎ în limba bulgarǎ literarǎ. – Romanoslavica, 1995, XXXIII, pp. 73-80.
Împrumuturi lexicale româneşti în limba bulgarǎ literarǎ. Bucureşti, Editura Universităţii, 2000. 344 p.
Lexical Romanian elements in the Bulgarian literary language. – Rev. des études sud-est europ., 2005, № 1-4, рp. 155-162.
Romanian-bulgarian linguistic contracts: etymological notes. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 71-77.
Румънски заемки в българския книжовен език. – Romanoslavica, 1997, XXXV, pp. 219-231.
Problémy lexikografickej praxe vo vstahu k pojmovej ekvivalencii bulharských a slovenských gramatických termínov. – In: Metódy výskumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Materiály zo sympózia konaného v rámci 7. zasadnutia Lexikologicko-lexikografickej komisie pri Medzinárodnom komitéte slavistov. Bratislava, Jazykovedný ústav Ľudovíta Štúra SAV, 1990, s. 239-246.
Neologizmy v pohledu západoslovanské a jihoslovanské lexikografie. – In: Komparacja systemów i funkcjonowania współczesnych języków słowiańskich 1. Słowotwórstwo. Nominacja. Red. naukowy Ingeborg Ohnheiser. Opole, Uniw. Opolski, 2003, s. 35-39.
Propria v neologické slovotvorbě. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, Ústav pro jazyk český Akademie věd České republiky, 2003, s. 19-25.
From the Works on the Bulgarian-Polish Dictionary of Verbo-Nominal Analitycal Constructions. – In: Études Cognitives. Vol 9. Warszawa, SOW, 2009, pp. 223-232.
Ekwiwalencja frazeologizmów polskich i bułgarskich pochodzących z mitologii, historii i literatury. – In: Dziedzictwo i teraźniejszość. Polsko-europejski dialog kultur. Kielce, Instytut Filologii Polskiej Uniwersytetu Humanistyczno-Przyrodniczego Jana Kochanowskiego, 2009, s. 139-149.
Międzynarodowe stereotypy narodowości: na podstawie frazeologizmów polskich i bułgarskich. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1994, № 7, s. 55-69.
O leksykalnym wpływie języka polskiego na bułgarski (na podstawie trzech słowników). – Polonica, 2003, T. XXII, s. 419-441.
O wpływie języka polskiego na bułgarski (na podstawie „Słownika wyrazów obcych języka bułgarskiego” A. Milewa, B. Nikołowa i J. Bratkowa). – Studia Filolog. Akad. Swiętokrzyskiej, 2005, T. 18, s. 139-149.
Polonizmy w języku bułgarskim (na podstawie „Słownika języka bułgarskiego” L. Andrejczina i innych autorów). – Respectus Philologicus, 2005, № 7, s. 120-131.
Polskie i bułgarskie frazeologizmy somatyczne zawierające component ‘krew’. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1992, № 6, s. 175-184.
Polsko-bułgarskie związki leksykalne. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1999, № 11, s. 81-93.
Slovotvorně motivovaná (průhledná) substantiva v oficiální bulharské ornitologické terminologii a jejich srovnání s českými protějšky. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1071-1089.
De la terminologie agricole bulgare: des termes bulgares generaux et regionaux. – Балканско езикознание, 1993, № 1, pp. 9-23.
Elemente româneşti în terminologia populară bulgară din domeniul îmbrăcămintei. – Cercetări de lingvistică, 1972, № 2, рр. 263-777.
A Case of Folk-Etymology in Bulgarian: присламчвам се; прикаламисвам се. – Балканско езикознание, 1993, № 1, с. 49-55.
La veracite graphique turke du Codex Cumanicus prouvée par les turkismes en bulgare. – Балканско езикознание, 2001, № 3, рр. 175-222.
Sur certains orientalismes dans les langues balkaniques et slaves orientales. – Zeitschrift für Balkanologie, 2005, № 2, pp. 44-54.
Sur certains orientalismes en bulgare et serbocroate. – Zeitschrift für Balkanologie, 2001, № 37, pp. 168-188.
The International Component in the Bulgarian Language: Some Recent Developments. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 108-111.
Zur Genuszuweisung türkischer Entlehnungen im Bulgarischen, Neugriekischen und Rumänischen. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 1998, Bd. 44, pp. 179-185.
Рец. за: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 943 с. – Limba română, 1999, № 5-6, pр. 450-451.
Lexikálno-sémantické paralely a odlišnosti základných slovenských a bulharských slovies pohybu. – Slavica slovaca, 2003, № 1, s. 29-36.
Český a bulharský hudební slang (sociolingvistický výzkum na materiálu současných hudebních časopisů). – In: Sborník příspěvků z II. studentské konference Fakulty sociálních věd UK. Praha, 2002, s. 234-245.
Expresivizace v novém lexiku (na materiálu z českých a bulharských médií). – In: Tzv. základní výzkum v lingvistice – Desiderium nebo realis? V. P. Polách, P. Pořízka (eds.). Olomouc, 2006, s. 226-232.
Jazyk českých a bulharských médií pro mládež (na materiálu časopisů pro současnou hudbu). – In: Vztah langue a parole v perspektivě „interaktivního obratu“ v lingvistickém zkoumání. V. P. Polách – P. Pořízka (eds.). Olomouc, 2004, s. 228-238.
Neologizace a synonymie u slovotvorných formantů (na materiálu českého a bulharského jazyka médií). – In: Varia 13. Zborník materiálov z 13. kolokvia mladých jazykovedcov (Modra-Piesok 3–5. 12. 2003). Zost. Mária Šimková, Katarína Gajdošová. Bratislava, Slovenská jazykovedná spoločnosť pri SAV, 2006, s. 132-138.
Nová slovní spojení v jazyce českých a bulharských médií. – In: Jazyky v kontaktu/jazyky v konfliktu a evropský jazykový prostor. Sborník příspěvků ze 4. mezinárodní konference Setkání mladých lingvistů, konané na FF UP v Olomouci ve dnech 12.-14. května 2003. Ed. Petr Pořízka, Vladimír Polách. Olomouc, UP, 2005, s. 210-215.
К inovačním procesům v češtině a bulharštině (na materiálu z jazyka médií). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХLІІІ, кн. 1, сб. Б, 2005, с. 89-96.
Aktuelle Wortbildung in der Slavia. Kongruenzen und Differenzen. – In: Sprachwandel in der Slavia. Teil 1. Die slavischen Sprachen an der Schwelle zum 21. Jahrhundert. Ein Internationales Handbuch. Hrsg. Lew N. Zybatow. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2000, pp. 41-63.
Slovník poľsko-bulharských zradných slov. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „TRI Médium”, 1998, s. 94-96.
Kurzwörter unter den deutschen Entlehnungen im Bulgarischen. – In: Deutsch und Bulgarisch im Kontrast. Hildesheim, 2000, pp. 165-183.
Österreichisches Wortgut in der bulgarischen Gegenwartssprache. – In: Archiv für bulgarische Philologie. Band 3. Studia linguistica. Sofia, Univ. St. Kliment Ochridski, 1999, pp. 133-139.
Strukturelle und semantische Abweichungen bei Internationalismen im Bulgarischen und Deutschen. – In: Słowiańsko-niesłowiańskie kontakty językowe. Materiały z I konferencji Komisji Kontaktów Językowych przy Międzynarodowym Komitecie Slawistów. Polono-Slavica Varsoviensia 13. Warszawa, 1992, s. 163-169.
Gemeinsames und differierendes bei bulg. шкаф und serbokroat. škaf. – Балканско езикознание, 1994-1995, № 1-2, с. 62-64.
Deutsche Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. Phonetisch-phonologische und morphologische Besonderheiten. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 1998. 390 р.
Some semantic aspects of proverbs and sayings in English and Bulgarian and their lingo-cultural importance. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 299-302.
Some semantic aspects of the comparative phraseological units with a zoo-component in English and Bulgarian. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 241-244.
Semantic ‘opposition’ (animacy). – In: Current Advances in Semantic Theory. Amsterdam, 1992, pp. 339-342.
Niektoré zhodné inovačné javy v bulharskom a slovenskom jazyku za posledné desaťročie. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „TRI Médium”, 1998, s. 68-74.
La conceptualization de la joie dans les langues bulgare et greque. – Études balkaniques, 2002, № 4, рр. 62-75.
A Contrastive Approach to Studying English and Bulgarian Proverbs about Knowledge as Cultural Texts. − In: Proceedings of the Fifth Fulbright Conference of the Bulgarian-American Commission for Educational Exchange. Sofia, 2002, pp. 277-287.
Comparing Proverbs as Cultural Texts. − In: Mieder, Wolfgang (ed.). Proverbium. Yearbook of International Proverb Scholarship. № 20 (2003). University of Vermont, 2003, pp. 331-344.
Miejsce stereotypu w opisie leksykograficznym (o obrazie sąsiada: Turka, Bułgara, Greka we frazeologizmach bułgarskich i greckich). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 57-64.
Slangová substantiva v makedonštině a v bulharštině. – In: Les études balkaniques tchèques 10. Sborník statí z česko-makedonské vědecké konference, pořádané katedrou slavistiky FF UK v Praze v červnu 1998. Vědec. red. Miroslav Kvapil, red. Milena Přikrylová. Praha, Euroslavica, 1999, s. 75-82.
Z badań porównawczych polsko-bułgarsko-rosyjskich: frazeologizmy z komponentem głowa w znaczeniu ‘siedlisko rozumu, myśli’. – In: Studia Rossica. Warszawa, 1998, s. 251-257.
On the morphological adaptation of an uninvestigated modern greek loan-word in Bulgarian dialects. – Балканско езикознание, 1993, № 1, с. 57-58.
Zu den bulgarish-rumänischen lexikalischen Wechselbeziehungen: bulg. pàlav ‘weiss’. – Балканско езикознание, 1997-1998, № 3-4, с. 165-167.
Bulharské práce v oblasti neologiе. – Časopis pro moderní filologii, 1995, № 2, s. 111-120.
Internacionalizace v oblasti lexikální sémantiky (na česko-bulharském jazykovém materiálu). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 167-173.
K dvěma česko-bulharským paralelám. – Slavia, 1999, № 1, s. 33-36.
Nová slova z oblasti počítačové techniky v češtině a bulharštině (se zřetelem k jejich lexikografickému zpracování). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 108-115.
O nejnovĕjším výzkumu slangu a argotu v Bilharsku. – In: Sborník přednášek z 5. conference o slangu a argotu v Plzni 7.-9. února 1995. Plzeň, 1995, s. 36-42.
Sociolekt jako zdroj lexikálních inovací. – In: Slavica Pragensia ad tempora nostra. Sborník statí z mezinárodní vědecké konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě (Praha, 8.-10. června 1998). Praha, Euroslavica, 1998, s. 173-176.
Sociolingvistické aspekty neologie (na česko-bulharském jazykovém materiálu). – Slavia, 1998, № 1-2, s. 149-154.
Sociolingvistické aspekty neologie (na česko-bulharském jazykovém materiálu). – In: Česká slavistika 1998. České přednášky pro XII. mezinárodní sjezd slavistů. Krakov 1998. Praha, Euroslavica, 1998, s. 149-154.
Česko-bulharské a bulharsko-české slovníky – stav a perspektivy. – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 127-133
Рец. за: Армянов, Георги, Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Slavia, 1994, № 1, s. 87-89.
Рец. за: Карастойчева, Цветана. Българският младежки говор. Източници, словообразуване. София, „Наука и изкуство”, 1988. 161 с. – Slavia, 1990, № 3, s. 324-326.
Deminutywa w języku publicystyki i w języku mówionym (polsko-bułgarska analiza porównawcza). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 219-226.
Gedanken und Beobachtungen zu den griechischen Lehnwörtern in der bulgarischen Literatursprache. – Studia Slavica, 2002, № 1-2, s. 25-34.
Neologismen in der bulgarischen Zeitungssprache. – In: Die Welt der Slaven. Band 39. München, 1994, pp. 165-188.
Studien zur terminologischen Lexik bulgarischer Geographielehrbücher (1835-1875). München, Sagner, 1992. 552 р.
Verba dicendi w języku bułgarskim. Warszawa, 1997. 113 s.
Zur Semantik einiger ver- Verben und ihrer bulgarischen Entsprechungen. София, 1990. 143 с.
Рец. за: Дзидзилис, Христос. Фонетични проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с. – Rev. des Études sud-est europ., 1993, № 3-4, pp. 436-439.
On the lexical origins of colloquial Bulgarian. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 78-83.
Balkanromanischer Einfluss auf das Bulgarische. – In: The Romance Balkans. Belgrade, 2008, рp. 27-36.
Fremdwörter in slawischen Sprachen und Fremdwortdiskussionen in Vergangenheit und Gegenwart. – In: Verba et historia. Igoru Němcovi k 80. narozeninám. Ed. Petr Nejedlý, Miloslava Vajdlová, za spolupráce Borise Lehečky. Praha, ÚJČ AV ČR, 2005, s. 329-333.
Zur Frage der syntagmatischen und phraseologischen Verwendung Turkischer Lehnworter im Bulgarischen. – Балканско езикознание, 1993, № 2, с. 129-135.
Besonderheiten im lexikalischen System der Balkansprachen. – Балканско езикознание, 1994-1995, № 3-4, с. 162-173.
Osmanisch-türkische Reflexionen im Balkanslawischen unter besonderer Berücksichtigung der Phraseologie und Lexikologie. – Балканско езикознание, 1992, № 1-2, с. 59-66.
Birth and Fate: An Ethnolinguistic Analysis of some Bulgarian Idioms. – In: Proceedings of the 9th Biennal Conference on Balkan and South Slavic Linguistics, Literature, and Folklore. Indiana University Bloomington, Indiana, 79 April 1994. Indiana Slavic Studies. Vol. 7. 1994, pp. 255-260.
Dielo Antona Bernoláka a Najdena Gerova v kontexte dejin. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 843-847.
Bułgarskie rzeczowniki odsłowne na -нe, -ниe w porównaniu z polskimi. – In: Studia z językoznawstwa słowiańskiego. Prace Instytutu Filologii Słowiańskiej Uniwersytetu Jagiellońskiego, Т. 14. Kraków, 1995, s. 185-189.
Zoonimia bułgarska w Słowniku języka bułgarskiego Najdena Gerowa. – Rozprawy Slawistyczne, 1996, Т. 11, s. 111-117.
Studia z frazeologii bułgarskiej i macedońskiej. Kraków, „Scriptum”, 2007. 374 s.
K otázce sloves ovlivnĕných angličtinou v češtinĕ a bulharštinĕ. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 294-299.
Nové lexikální jednotky cizího původu v češtině, ruštině a bulharštině – srovnání. Teze. Praha, 2007.
Přejímání jako podnět změn v jazyce přijímacím: na příkladu češtiny, ruštiny, a bulharštiny. – Slavia, 2007, № 3, s. 389-398.
Рец. за: Янко Бъчваров и др. Чешко-български речник в два тома. Česko-bulharský slovník ve dvou dílech. 1. A-O. 2. P-Ž. Под ред. на Светомир Иванчев. София, „Труд” – „Прозорец”, 2002. 820 с. 1430 с. – Slavia, 2004, № 1, s. 99-100.
Frazeologizmy – zwerbalizowane gesty w polskim i bułgarskim. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 375-382.
Funkcjonowanie nazw kolorów we współczesnym języku bułgarskim. – In: In memoriam Alfredi Zaręmba et Josephi Reczek. W dziesiątą rocznicę śmierci. Kraków, 1999, s. 151-156.
Stereotyp Cygana we frazeologii bułgarskiej. – В: Съкровище словесьное. Studia slawistyczne ofiarowane prof. Jerzemu Ruskowi na 70 urodziny. Kraków, 2000, s. 189-194.
Słowniczek bałkańskich turcyzmów T. T. Jeża. – In: Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CXX. Prace językoznawcze. 2000, s. 199-218.
Ambivalente Aspekte des assertiven sozialen Verhaltens, ausgedrückt durch türkische Lehnwörter in Bulgarischen. – In: Finis Coronat Opus. Festschrift für Walter Kroll zum 65. Geburtstag. Göttingen, Universtätsverlag, 2006, pp. 231-254.
Attitudinally loaded uses of Turkish loan words in Bulgarian. – In: Lexical structures and language use. Vol. 2. Tübingen, 1996, pp. 139-148.
Geschlechtsspeziеfische Phraseologismen im Deutschen und Bulgarischen. – In: Frazeologija v jezikoslovju in drugih vedah. Ljubljanа, Filozofska fakulteta Univerze, 2007, s. 313-325.
Lexikalisch-semantische Aspekte der Sprache von Nikolai Chaitow aus ubersetzungswisenschafftlicher Sicht. („Das Ziegenhorn“ in deutscher Sprache). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 627-633.
The Language as a Sign. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 423-426.
Anglizismen und Turzismen in der heutigen bulgarischen Standardsprache. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 177-182.
Bulgarische Lexikographie. – In: F. J. Hausmann u.a. (eds.). Wörterbücher / Dictionaries / Dictionnaires. Ein internationales Handbuch zur Lexikographie / An International Encyclopedia of Lexicography / Encyclopédie internationale de lexicographie. Bd. 5,2. Berlin, New York, 1991, рр. 2304-2308.
Die bulgarische Sprache der Wende im Spiegel der Presse. – In: B. Panzer (Hg.). Die sprachliche Situation in der Slavia zehn Jahre nach der Wende. Beiträge zum Internationalen Symposion des Slavischen Instituts der Universität Heidelberg vom 29. September bis 2. Oktober 1999. Frankfurt am Main etc, 2000, рр. 261-271.
Die Turken und die Balkanküche. Kulinarisches und sprachliches aus Bulgarien und Rumänien. – In: Korper, Essen und Trinken im Kulturverständnis der Balkanvölker. Berlin, 1991, pp. 219-227.
Zur Rolle der Lexik im Balkansprachbund. (Bemerkungen zu einem Lexikon der Turzismen). – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 14-19.
Рец. за: Riedel, Sabine. Studien zur terminologischen Lexik bulgarischer Geographielehrbücher (1835-1875). München, Sagner, 1992, 552 p. – Südost-Forschungen. Band 53. München, 1994, pp. 532-534.
Z terminologii pokrewieństwa: relacja starszy-młodszy i jej odbicie w języku bułgarskim. – In: Studia slawistyczne. Kraków, 1998, s. 49-55.
Cu privire la unele aspecte ale substantivǎrii în limbile română şi bulgară. – Romanoslavica, 1991, XXIX, pp. 393-410.
K niektorým otázkam jazykovej dynamiky súčasnej spisovnej bulharčiny, češtiny a slovenčiny. – In: Varia 1. Materiály z Kolokvia mladých jazykovedcov (Modra-Piesok 21.-22. októbra 1991). Zost. Mira Nábělková, Mária Šimková. Bratislava, Slovenská jazykovedná spoločnosť pri SAV, 1992, s. 57-60.
Preberanie cudzích slov a tendencia k internacionalizácii v súčasnej spisovnej slovenčine a bulharčine: na margo jazykovej dynamiky. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „TRI Médium”, 1998, s. 76-80.
Bułgarskie odpowiedniki albańskich związkow frazeologicznych w Bałkańskim słowniku frazeologicznym. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 279-286.
O dialektyzmach i archaizmach prasłowiańskich w słownictwie bułgarskim. – Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. XCV. Prace Językoznawcze. 1991, s. 123-130.
Bulgarian verbs of change of location. – Journal of Slavic linguistics, 2007, № 1, рp. 109-147.
La fraseología de la embriaguez en la lengua portuguesa y en la lengua búlgara. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 423-431.
O contributo búlgaro para o desenvolvimento da fraseologia e da fraseografia. – In: Aspectos formales y discursivos de las expresiones fijas. Studien zur romanischen Sprachwissenschaft und interkulturellen Kommunikation. Germán Conde Tarrío (ed.). Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2008, pp. 41-52.
Nová slova ve sportovní oblasti – od slangu k spisovné komunikaci (na česko-bulharském materiálu). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 101-107.
Lexical Functions in Bulgarian and Russian: a Sketch to Digital Comparative Lexicography. – Design and Development. – In: Innovative Solutions for Lexical Entry Content in Slavic Lexicography. Violetta Koseska-Toszewa, Ludmila Dimitrova, Roman Roszko (eds.). Warsaw, SOW, 2009, pp. 169-179.
The Diversity of Lexical Functions in Bulgarian and Russian: an Approach to Compatible Digital Comparative Lexicography. – In: Études Cognitives. Vol. 10. Warszawa, SOW, 2010, pp. 53-70.
Die Germanismen in der bulgarischen Sprache. – Muttersprache, 1999, № 1, pp. 54-59.
Unser Stangist hat die Goldmedaille gewonnen: Scheinentlehnungen aus dem Deutschen ins Bulgarische. – Sprachreport, 1998, № 1, pp. 12-13.
Methodische Bemerkungen zu den Lehnübertragungen in den Balkansprachen. – Балканско езикознание, 2001, № 1, с. 41-53.
Рец. за: Тодорова, Елена. Българските съюзи в публицистичен текст. София, „Херон прес”, 2006. 92 с. – Slavia, 2007, № 2, s. 218-221.
Processus dynamiques de création lexicale et de création syntagmatique dans le littéraire bulgare contemporain. – In: Balcanica. Revista institutului de studii balcanice „Victor Рapacostea”. Anul I, Seriе nouǎ, № 1. Craiova, University of Craiova, 2004, pp. 59-65.
Processus dynamiques de création lexicale et de creation syntagmatique dans le littéraire bulgare contemporain. – In: Studia hungaro-bulgarica. Szeged – Shumen, „Auctores”, 2007, pp. 171-178.
Sériové slovotvorné inovace v bulharštině a češtině na konci 20. století. – In: 12 międzynarodowy kongres slawistów Kraków 27. 8.–2. 9. 1998. Streszczenia referatów i komunikatów. Językoznawstwo. Opracowanie Jerzy Rusek, Janusz Siatkowski, Zbigniew Rusek. Warszawa, Energeia, 1998, s. 51.
Рец. за: Grannes, Alf. Les turcismes dans l’oeuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992. 60 p. – Romanoslavica, 1993, XXXI, рр. 243-244.
Рец. за: Grannes, Alf. Turco-Bulgarica: articles in English and French concerning Turkish influence on Bulgarian. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 1996. 320 p. – Romanoslavica, 1996, XXXIV, pp. 317-319.
Kontrastive Phraseologieforschung Deutsch-Bulgarisch (Aspekte, Ziele, Konzeption). – In: 70 Jahre Germanistik in Bulgarien. Sofia, 1999, pp. 139-148.
Njesi frazeologjike te shqipes krahasuar me bulgarishen. Dhe me gjuhe te tjera te ballkanit. Dissert. Tirane, 1994. 200 с.
Quelques observations sur les interjections onomatopéiques en français, en coréen et en bulgare. – In: Proceedings of the Second National Symposium on Korean Studies. Sofia, 1997.
Pour un statut autonome des particules expressives du bulgare. – Съпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 45-68.
O językowym odzwierciedleniu poczucia wolności (Na przykładzie bułgarskich frazeologizmów). – In: Beitrage der europäischen slavistischen Linguistik (POLYSLAV). Bd. 1. München, 1998, рр. 173-177.
Czy współczesne języki słowiańskie ulegają anglicyzacji? (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 96-101.
O wyrazach polskiego pochodzenia w języku bułgarskim. – In: Współzależność języków słowiańskich: aspekt lingwistyczny i glottodydaktyczny. Gdańsk, 1998, s. 145-154.
Рец. за: Kostov, Marta, Veselin Vapordžiev. Die Phraseologie der bulgarischen Sprache. Еin Handbuch. Leipzig, Enzylopädie, 1990. 128 p. – Kritikon litterarum, 1992, рр. 53-57.
De la parole d’après les paroles (selon les langues bulgare, française et roumaine). – In: In honorem Gheorghe Mihăilă. Bucureşti, Editura Universităţii din Bucureşti, 2010, рp. 334-355.
L’idée du mensonge à travers la phraséologie française et bulgare. – In: M. Álvarez de la Granja (ed.). Fixed Expressions in Cross-Linguistic Perspective. (A Multilingual and Multidisciplinary Approach). Hamburg, Verlag Dr. Kovač, 2008, pр. 263-283.
Археография в болгарской научной терминологии. – Bulgarian Historical Review, 1991, № 4, с. 85-89.
Интернационализацията в миналото и днес (върху Речника на чуждите думи в българския език на Стефан Младенов). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 26-32.
Активната роля на чуждия език при чуждо лексикално влияние. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 78-83.
Езикът и глобализацията. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 119-124.
Характерни съвременни семантични прояви в българския младежки сленг и в разговорни език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 131-136.
Евфемизмите през призмата на учтивостта. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 142-146.
Тенденции за интернационализация и за запазване на националната идентичност на българската лексика от битовата концептосфера (в периода 1990-2004). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 148-160.
Кратък определителен член при подлога? – Български език, 2006, № 2, с. 125-126.
Един испански художествен образ на българската ракия (или за гроздовата и хомосексуализма). – В: Ракията на българина. Русе, „Лени Ан”, 2005, с. 141-148.
Abreviatury v bulharském jazyce. – In: Konference mladých slavistů 1. Slavistika dnes: trendy a perspektivy, květen 2005. Ed. Dagmar Filippovová. Praha, FF UK, 2006, s. 93-101.
Предложения-проклятия в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 209-216.