Библиография




Година на издаване


Изчисти

Библиографски записи
Да балгарска-беларускай лексiчнай тыпалогii. – В: Беларуская лiнгвистыка. Вып. 41. Мінск, 1992, с. 61-68.
Евфемизмът като манипулация. – В: Текстът като манипулация. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 58-65.
Концептуализация добра и зла: универсальное и национально-специфическое. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 112-117.
Развитие метафоры в современной русской и болгарской публицистике. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 49-57.
Социолингвистичен аспект на експресивизацията. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 128-131.
Формирование и развитие лингвокультурологического концепта. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 352-356.
Фрагмент русской и болгарской языковых картин мира. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 410-413.
Некоторые тенденции в функционировании лексики (на материале русских, болгарских и украинских газет). – В: Формирование и развитие структуры современного русского литературного языка. Киев, 1991, с. 40-48.
Концептосфера на думата земя в българския, руския и турския език. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 58-66.
Адаптация и деривация (в българския и чешкия език). – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 313-322.
За граматичния и лексикален статус на някои названия за сборно множество в съвременния български книжовен език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 197-206.
Новите думи през призмата на словообразувателната норма и система. – В: Стандарт и субстандарт – диахронни и синхронни аспекти. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 241-252.
О словообразовательной омонимии и полисемии суффиксальных дериватов в славянских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 221-230.
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 373-382.
Райската ябълка – този костелив орех или за представянето на съставните названия в тълковен речник (в съпоставителен план). – В: Юбилеен славистичен сборник. Сборник с доклади от международната славистична конференция по повод десетгодишния юбилей на специалност славянска филология в Югозападния университет „Неофит Рилски”, Благоевград, 03.-05.12.2004 г. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 196-206.
Субстантивните композитуми в българския и чешкия език в края на ХХ век от гледна точка на езиковата типология. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, Ústav pro jazyk český Akademie věd České republiky, 2003, s. 38-59.
Формира ли се нов начин за образуване на думи в славянските езици? – In: Aktualne problemy komparatystyki słowiańskiej: teoria i metodologia badań lingwistycznych. Red. naukowa E. Koriakowcewa. Siedlce, 2010, s. 103-113.
О межславянском контактологическом атласе. – В: Русский язык как фактор стабильности государства и нравственного здоровья нации: труды и материалы второй Всероссийской научно-практической конференции. 30 сентября – 2 октября 2010 г. Часть 1. Тюмень, „Мандр и Ка”, 2010, с. 4-10.
О первичной, вторичной и третичной адаптации русизмов в сербском, болгарском и македонском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 104-110.
Русизми и њихова обрада у речницима јужнословенских и западнословенских језика. – В: Славистика. Књ. ІІ. Београд, „Славистично друштво Србиjе”, 1998, с. 157-161.
Назва особi у болгарськiй суспiльно-полiтичнiй лексицi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 29. Львів, 1984, с. 85-89.
Структурна характеристика багатокомпонентних назв осiб у сучаснiй болгарськiй суспiльно-полiтичнiй лексицi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 39. Львiв, 1989, с. 98-100.
Суспiльно-полiтична термiнологiя у сучаснiй болгарськiй лiтературнiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 25. Львів, 1982, с. 133-137.
Граматичне освоєння запозичених іменників у верхньолужицькій, болгарській та українській мовах (на прикладі категорії роду). – В: Питання сорабістики. Львів-Будишин, 2005, c. 175-179.
Идея за градуиране на метафорния процес при терминологична номинация. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 51-58.
Доколко чужди са чуждите думи. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 41-48.
Синхронни и диахронни английски заемки в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 292-297.
Социолингвистични фактори, променили значението на някои английски заемки в българския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 150-158 с.
Глаголска енантиосемија у српском и бугарском jeзику (компаративни приступ). – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 467-476.
Наблюдения върху българо-сръбската енантиосемия. – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1996, с. 161-168.
Някои проблеми при представянето на граматичната информация в иврит-български речник. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 194-200.
Хлябът в българската традиционна фразеология. – В: Хлябът в славянската култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997, с. 175-179.
Изследванията на общославянското лексикално богатство. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 50-55.
Проблеми на българската селскостопанска терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХХ, 1985, № 1, с. 151-157.
Софийският тарикатски жаргон, наричан още софийски ученически говор. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 157-161.
Предпоставки за създаване на български топонимичен речник и атлас. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 175-180.
Проблеми по създаването на Речник на фамилните имена у българите. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. Материали от Националната научна конференция в памет на проф. Йордан Заимов по случай 80-годишнината от рождението му. София, 3-4 дек. 2001 г. София, БАН, 2005, с. 31-41.
Аксиологична особеност на изказа чрез лексикални средства в езика на модата. – В: Прагматика на текста. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001, с. 182-207.
Вербални измерения на оценъчното отношение към цвета на модното облекло: върху асоциативен материал от българския език. – В: Езиково съзнание. София, „Наука и изкуство”, 1998, с. 264-288.
Език и мода. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 336-340.
Българската езиковедска терминология. – В: Славянска лингвистична терминология. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 149-153.
Един въпрос на българската лексикография. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 271-274.
Език и стил на Христо Ботев. – В: Сборник Христо Ботев. По случай сто години от рождението му. София, 1949, с. 542-582.
Иван Вазов – певец, строител и майстор на родния език. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 3-28.
Иван Вазов и българският език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 113-133.
Иван Вазов и българският език. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 158-181.
Книжовен език, езикови норми и правилност на речта. – В: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София, „Наука и изкуство”, 1961, с. 123-129.
Лексикология – наука за речниковия състав. – В: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София, „Наука и изкуство”, 1961, с. 123-129.
Лексикология – наука за речниковия състав. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 7-12.
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 191-194.
Синтактично-стилни фразеологични и други особености на Ботевата публицистика. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 429-440.
Художественият стил на Любен Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 39-54.
Чарът на Ботевия поетически език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 87-97.
Промени в лексико-фразеологичния фонд на българския език след 10 ноември 1989. – В: Езикът на тоталитарното и посттоталитарното общество. София, „Прохазка и Качармазов”, 1996, с. 134-139.
Принципи за съставяне на идеографичен идиоматичен речник на съвременния български език. – В: Идеографический и историко-етимологический анализ славянской фразеологии. Псков, 1994, с. 10-11.
Лексеми с диалектни особености в речниците на Иван Богоров, Найден Геров и Стефан Младенов. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 99-103.
За употребата на някои диалектни и остарели думи в романа Железният светилник на Д. Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 25-33.
Някои наблюдения върху сравненията в романа Железният светилник на Димитър Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 35-42.
Тарикатският жаргон като хулиганска проява. – В: За делото на социализма. Пловдив, 1954, с. 42-45.
Войнишките говори в България (Място в системата на социалните ни диалекти и лексикален състав). – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 224-230.
Войнишките говори в България. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 186-191.
Отношението жаргон: разговорна реч в българските тълковни речници. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 66-71.
Терминологичните проблеми в областта на социалните диалекти. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 277-288.
Фонетични и морфологични особености на софийския ученически жаргон. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, 1988, с. 156-171;
Българският език – славянски и балкански (с оглед на употребата на най-характерните граматикализирани предлози). – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 46-51.
За семантичното равнище на общобалканската лексика. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 41-51.
За финалността на предлога за. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 549-554.
Финална употреба на предлога до в български език и нейните съответствия в западнославянските и балканските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 147-151.
Някои думи от албански произход в българския език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 250-255.
За влиянието на комуникативните отношения върху семантичната проява на езиковите единици. – В: Едно поколение български езиковеди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 123-130.
За отношенията между словообразуване и номинация. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 96-103.
Начини и средства за изразяване на квалитативност в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 18-25.
Фразеологические сочетания с компонентом душа в русском и болгарском языках. – В: Сопоставление русского языка с родным в научных исследованиях и в практике преподавания. Велико Търново, 1995, с. 49-51.
О вариантности терминов. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 284-295.
Омонимите в терминологията на изобразителното изкуство. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 195-201.
Способы выражения гипонимических отношений (на материале русской и болгарской терминологии изобразительного искусства). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 298-310.
Стилистические синонимы в русской и болгарской терминологиях изобразительного искусства. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 24-29.
Структурно-семантический анализ русских и болгарских фразеологизмов с посессивным значением. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 257-271.
За някои актуални терминологични заемки в езика на икономиката. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 4-7.
Южнославянски лексически паралели. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 69-81.
Международна лексика от гръцки и латински произход, възприета в българския книжовен език чрез руски език. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 136-143.
Някои семантични особености на русизмите в българския книжовен език с оглед на лексикографското им представяне. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 76-86.
Руско-българските езикови контакти и въпросът за типологизацията на русизмите в българския език. – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 121-126.
Семантично взаимодействие в лексиката на българския и руския език. – В: Славянска филология. Т. 19. София, БАН, 1988, с. 75-82.
Типология на русизмите в българския книжовен език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 207-217.
Синонимия. Опит за вътрешно определение. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 2. Шумен, ШУ „Еп. Константин Преславски”, 1996, с. 60-65.
Проблеми на дефинирането. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 97-102.
Аксиологизм ориентальных заимствований в болгарском языке и проявление тенденции сохранения „энергии” слова. – В: Русская и сопоставительная филология 2008. Казань, ТГГПУ, 2008, с. 27-31.
Аксиологическая маркированность болгарских фразеологизмов-алогизмов с компонентом-турцизмом. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 423-431.
Болгарско-татарские аппроксиматы: аксиологический аспект. – В: Тенишевские чтения 2008. Сборник научных статей. Казань, ТГГПУ, 2008, с. 61-74.
Някои въпроси при изследването на арабските думи в българския език. – В: Сборник доклади и съобщения, изнесени на научно-лингвистичната сесия в чест на В. И. Ленин. Т. 1. София, 1970, с. 66-69.
Случи се да ни се случи. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 868-873.
Хиперизмите – чуждици (главно с оглед езика на медиите). – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 122-129.
За нуждата от речник на терминологията в ЕС. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 175-178.
Лексикални контактови средства в чешки и български език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 72-80.
Българската ономастична лексикография – основен фактор за възстановяване на неписаната история на българския народ. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 31-36.
Видове лексически типове словообразователни омоними в съвременния български език (С оглед предимно към материал от буква А до буква В на многотомния тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 46-57.
Етническата топонимия на българската езикова територия и отразяването ѝ в българския топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 216-227.
Етнонимите като лексикографски проблем. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 388-400.
За някои тенденции в най-новото българско словообразуване. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 136-142.
Конотативните собствени имена в българския речник. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 169-174.
Словообразувателни омоними, членими на омонимни основи и тъждествени афикси. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 113-123.
Българската възрожденска лексикография и нейното значение при изграждане на книжовната лексикална система. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 18-19.
За апозитивните сложни названия в съвременния български книжовен език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 531-539.
За някои нови явления и тенденции в изграждането на лексикалната система на съвременния български книжовен език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 74-80.
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 164-167.
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 129-136.
За словообразувателната и лексикална интерпретация на някои интернационализми в славянските езици. – В: Международный научный симпозиум „Славянские языки и культуры в современном мире”. Труды и материалы. Москва, МГУ 24-26 марта 2009. Москва, 2009, с. 94-95.
За съкровената любов на Найден Геров към българския език. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София. АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 9-10.
Изграждане на лексикалната система на съвременния български книжовен език (с оглед към словообразувателната номинация). – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 90-96.
Богат и многостранен творчески път. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 9-14.
Към проблема за семантиката на производната единица (с оглед представянето ѝ в тълковен речник). – В: Проблеми на съвременното българско словообразуване. София, БАН, 1988, с. 121-136.
Об отношении между словообразовательным и лексическим значениями производного слова. – In: Semantyka a konfrontacja językowa. 2. Warszawa, SOW, 1999, с. 97-101.
О словообразовательной и лексической интерпретации некоторых интернационализмов в славянских языках. – В: Новые явления в славянском словообразовании: система и функционирование. Доклады ХІ Международной научной конференции Комиссии по славянскому словообразованию при Международном комитете славистов. Изд. Московского университета, 2010, с. 90-99.
Още веднъж за темпоралността и девербативните названия за лица в български и полски език. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 2. Temporalność. Warszawa, 1985, s. 127-142.
Производните думи от категорията nоmina collectivа и техните словообразувателни парафрази (върху материали от някои славянски езици). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 200-208.
Словообразовательное значение в структуре лексикографической дефиниции производных слов. – In: Neue Wege der slavistischen Wortbildungsforschung. 2. Tragung der Internationalen Kommission für slavische Wortbildung, Magdeburg, 9-11.10.97. Renate Belentschikow (Hrsg.). Sonderdruck. Frankfurt am Main, Peter Lang, 1999, рр. 129-136.
Словообразуване и лексикография. – В: Славистика. Синхрония и диахрония. Сборник статей к 70-летию И. С. Улуханова. Москва, 2006, с. 170-178.
Словообразуване, лексикология, лексикография – взаимовръзка и взаимна обусловеност. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 279-289.
Словообразувателното значение в лексикографската дефиниция на производната дума. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 93-99.
Словообразувателното значение в лексикографската дефиниция на производната дума. – В: Горизонты современной лингвистики. Традиция и новаторство. Сборник в честь Е. С. Кубряковой. Москва, 2009, с. 444-450.
Сложните думи и композицията като елементи за изграждане на книжовна лексикална система в българския език през Възраждането. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 225-233.
Улога творбеног значеньа код дефинисаньа изведених у jедноjезичком описном речнику. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. 26/2. Београд, Међународни славистички центар, 1997, c. 339-342.
Съпоставка на предлозите за време в българския и китайския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 196-202.
Речникът на Найден Геров – уникален паметник на българската култура. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 125-129.
Штрихи языческой картины мира, сохраненные в болгарских устойчивых словосочетаниях. – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 199-204.
О некоторых особенностях инновационных изменений в болгарском языке 80-х гг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 152-154.
Гръцките думи в българския език. – В: Бернар, Роже. Българистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 341-351.
Заметки по болгарской лексикографии. – В: Славянская филология. Ленинград, 1969, с. 50-56.
За отразяване на вариантите в българския топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 171-174.
Проблеми при съставянето на словника на „Сръбско-български речник”. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 116-122.
Деантропонимни съществителни в най-новата българска лексика. – В: Научни приноси в памет на професор Константин Попов. Материали от Научната конференция „100 години от рождението на проф. К. Попов”, София, 29-30 ноември 2007 г., Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 71-80.
Дефразеологизацията като източник на лексикални и семантични иновации в съвременния български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 131-142.
Един тип неологизми универбати в българската разговорна реч (в съпоставка с руски). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 45-52.
Енантиосемията в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 317-322.
За един тип сложни прилагателни в словотворчеството на Блага Димитрова. – В: Език. Литература. Идентичност. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 522-526.
За някои мними авторски неологизми в творчеството на Иван Вазов. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 203-205.
За някои нови интерсемантизми в славянските езици. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 102-108.
Интернационализация и неологизация (наблюдения върху неологизмите с компонент пост- / post- в българския и чешкия език). – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 2. Русе, „Лени Ан”, 2001, с. 187-189.
Интернационални и национални елементи в речниковия състав (аспекти на калкирането в съвременните славянски езици). – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 133-140.
Калкирането в най-новия период от развитието на българския и чешкия език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 174-189.
Неологизми универбати в българския и чешкия език. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 26-37.
Нова глаголна лексика в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 79-90.
БЛАГОЕВА, Диана. Нови фразеологични калки в българския език (в съпоставка с други славянски езици). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 149-153.
Проблеми на изграждането на електронен корпус за лексикографски цели. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, UJČ AV ČR, 2008, s. 169-179.
Чуждоезикови влияния при семантичния развой на българската лексика в съвременния период. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 33-41.
Електронен корпус за целите на Речник на българския език – състояние и перспективи. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 277-286.
Някои проблеми на корпусната лексикография. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 113-121.
Семантична прозодия на някои групи каузативни глаголи в българския език (корпусно базирано изследване). – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 58-72.
LexyScan – софтуерно средство за работа с електронен корпус за лексикографски цели. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 233-243.
Проблеми при сравнително изучаване на българска и словашка лексика. – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Сравнително езикознание. Диалектология. Превод. София, БАН, 1983, с. 47-58.
Семантика на собствените и нарицателните имена. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 112-116.
Българската езикова картина на света в поезията на Иван Вазов. – В: Наследството Вазово. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 265-274.
Българската лексикографска и справочна литература и преподаването на български език като чужд. – В: В: Информационно-методический семинар преподавателей болгарского языка. Москва, МГУ, 1995.
Геровската традиция в българската лексикография на ХХ век. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 29-32.
Думи с екс- и ес-. – В: Главоболия с чуждите думи. София, 1982, с. 81-83.
Емоционална лексика. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 26-29.
Етнолингвистичен, етнокултурен лингвострановедски подход при изследване на националноезиковата специфика на българската лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 223-231.
Етнолингвистични и етнокултурни приноси в българистичните книги на академик Николай Себастиянович Державин. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 221-229.
За характера на ключовите думи в съновниците като езикови и културни знаци. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 108-119.
Картина ли е езиковата картина на света. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 179-188.
Конотацията като лексикографски тип в многотомния Речник на българския език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 390-401.
Лексика за пресъздаване на историческата действителност в романа Летопис на смутното време от Вера Мутафчиева. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 65-67.
Лексикографската дефиниция като мит и митология. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 31-44.
Някои особености в семантиката на имената за лица с оглед на тяхното лексикографско представяне. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 51-67.
От Вавилонската кула до двуликия Янус. (Опит за антропологична таксономия на българската езикова картина на света). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 93-106.
Прагматична храктеристика на българската лексика в многотомния Речник на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 73-82.
Речникът на език на автор като специфичен лексикографски жанр. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 2. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, 312-330.
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 76-88.
Речникът на Тодор Коджов и някои проблеми, свързани със заемането на чуждите думи в българския език от епохата на Възраждането. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 51-66.
Сборникът на Братя Миладинови в поетичния свят на Венко Марковски. – В: Братя Миладинови и българската култура, София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 111-119.
Семантичният обем на поетичната дума. – В: Идея, творчество, красота. София, „Наука и изкуство”, 1989.
Тълковният речник като „машина на времето“ (лингвистична относителност, жанрова типология и лексикографски метод). – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 129-139.
Эстетические значения и эстетические коннотации в современном болгарском языке. – В: Актуальные проблемы славянской филологии. Москва, МГУ, 1993, с. 34-41.
Думата вино като етнокултурен ключ в европейските езици (върху материали от български, полски, руски, английски, и френски). – В: Виното в етнокултурата и литературата. Шумен, УИ „Св. Константин Преславски”, 2002, с. 270-285.
Безсуфиксните substantiva deverbalia с префиксна мотивираща лексикална единица в съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 179-183.
Неописани явления от плана на функцията на категорията роднински имена. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 42-50.
Български език с вестникарски сос: гастрономическите познания на българина и езикът на съвременната публицистика. – В: Трапезата в културата на българи и сърби / Трпеза у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 38-46.
За някои чуждоезикови елементи в съвременното оказионално словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 308-313.
За оказионалното словообразуване в българския език (Контаминация, вставъчно словообразуване и междусловно налагане). – В: Българистични проучвания. Т. 10. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2005, с. 141-154.
Значението на оказионализмите и контекстовите фактори за разбирането им. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 77-82.
Оказионализми от собствени имена. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, 2002, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, с. 228-235.
Оказионализмите в заглавията на български и полски публицистични материали. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 307-314.
Оказионализмите като разговорен маркер в читателски писма. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, „Фабер”, 2004, с. 53-58.
Оказионални думи, образувани от словосъчетания и изречения. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Оказионалност и реклама. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 269-277.
Оказионалното словотворчество в анекдотите като източник на комизъм. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, Филозофски факултет Универзитета у Нишу, 2005, с. 7-19.
Оказионалното словотворчество и прекъсването в словообразувателните вериги. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 353-359.
Особености на словообразувателното гнездо с връх мутра. – В: Йорданка Маринова. Изследвания по случай нейния седемдесетгодишен юбилей (Jordanka Marinova. Studia in honorem septuagenarii eirus jubilaei). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 206-217.
Промени в лексиката във връзка с икономическите процеси. – В: Икономиката и развитието на обществото. Т. 5. Сборник доклади от международна юбилейна научна конференция, юни 2000. Варна, УИ на Иконом. унив., 2002, с. 57-62.
Професор Русин Русинов и приносът му в българската лексикология. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 65-67.
Редеривацията като начин за оказионално словообразуване (Върху материал от масмедите и рекламата). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 372-384.
Свое и чуждо сред оказионализмите (върху материал от българския език). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 123-131.
Фразеологията в рекламния текст. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 142-148.
Влияние русского языка на язык и стиль болгарских писателей и публицистов в конце ХІХ и в начале ХХ в. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, с. 144-148.
Лексемата Великден като център на лексикотематично поле в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 62-70.
Езиков образ на извънезиковата реалност. Фразеологична интерпретация на света. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Познавателният потенциал на българските и полски фразеологични единици с лексикален компонент дявол. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 98-104.
Фразеологичният елемент от езиковия образ на българския поп. – В: Българистични проучвания. Т. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2002, с. 193-199.
Речникът на Найден Геров. – В: Боров, Тодор. Книга и литература. София, 1981, с. 223-243.
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 143-148.
За характеристиката на възрожденската лексика. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. София, БАН, 1987, с. 283-289.
Актуализация на диалектното в книжовната реч. – В: Юбилейна научна конференция „25 години Шуменски университет”. Доклади. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 5-10.
Диалектната лексикография в България. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 27-35.
Динамични процеси в лексикалния състав на българския език. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 7-17.
Динамични тенденции в лексикалния състав на българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 7-15.
За лингвистичния статут на българското просторечие. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 14-20.
За поетическите неологизми. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 312-319.
За тарикатския жаргон. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 122-134.
Заемане на чужди думи и борбата срещу тях. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 84-98.
Към характеристиката на лексикалната конверсия. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 91-95.
Лексикални стилистични пластове в книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 122-131.
Лексикално-стилистични пластове в книжовния език. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 110-119.
Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 56-66.
Отглаголните съществителни в ранната проза на Иван Вазов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 175-182.
Поетическите думи в българската лексика. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 33-38.
Стилистични разслоения на речника и лексикалната норма. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 87-93.
Заемките в съвременния български език – обогатяване или обезличаване? – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 268-276.
О полисемии в терминологии туризма. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 237-244.
О значении и употреблении глагольной приставки за- в русском и болгарском языках. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 84-95.
Евфемистична перифрастична синонимика на специфична лексика в съвременния ни печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 206-209.
Недостатъчно описани български наречия от словообразователния тип здравата, умната. – In: Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej. Т. XIV. Warszawa, 1974, s. 143-148.
Стилове на книжовната българска реч. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 99-121.
Чуждите думи в българския език днес. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 29-34.
Взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика в теоретичен и приложен аспект. – В: Българистични проучвания. Т. 6. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 2000, с. 15-28.
Езикът на Гео Милев и Гео Милев за езика. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 9-21.
За взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика като лексикографски обект. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 61-70.
Художественият и езиковият свят на Веселин Ханчев. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 297-305.
Към въпроса за вторичната номинация на качествените прилагателни имена в българските диалекти. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 163-168.
Редки и остарели думи в българския народен епос. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 147-151.
Употреба на лексикални диалектизми в творчеството на Й. Радичков. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 226-232.
Към въпроса за сравнителното проучване на омотематичните имена в български и словашки език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 42-47.
За някои семасиологични и ономасиологични аспекти на описанието на еквивалентни отношения в немскo-български и българско-немски речници. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 225-232.
Новият немски правопис и някои актуални проблеми на немско-българските речници. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 481-487.
Прилагателни за цвят и изведени от тях глаголи в съвременния български език в съпоставка с немския. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 69-79.
Проблеми на развитието на социалната лексика в съвременния български език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 104-110.
Размисли за „възраждането” на един излязъл от употреба термин в съвременната българска правна лексика и някои лексикографски проблеми. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 85-91.
Miscellanea зa новите англицизми в българския и немския език като лексиколожки, лексикографски и транслационен проблем. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 48-59.
Гостоприемството в полската и в българската лексика и фразеология. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 87-96.
Фразеологични единици с компонент глагол за движение. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 393-398.
За тематичната класификация на фразеологизмите в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. София, БАН, 1987, с. 336-346.
Синонимические ряды как средство типологизации соответствий в двуязычном фразеологическом словаре. (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, „Наука и техника”, 1987, с. 18-20.
Использование частиц для выражения пересказывания в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 185-199.
Перевод русских уменьшительных прилагательных на болгарский язык. – В: Первая национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. София, 1973, с. 21-28.
Семантико-стилистическая характеристика прилагательных с уменьшительно-оценочным суффиксом в болгарском и русском языке. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 123-135.
Уменьшительные прилагательные в русском и болгарском языках. – В: Вопросы обучения русскому языку и лутературе в болгарской школе. Т. 3. София, „Народна просвета”, 1973, с. 189-201.
Уменьшительные существительные в русском и болгарском языках. – В: Вопросы обучения русскому языку и литературе в болгарской школе. Т. 4. София, „Народна просвета”, 1975, с. 25-48.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Българската критика за Пенчо Славейков. София, „Български писател”, 1974, с. 137-161.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 76-101.
Николай Райнов – строител на родната реч. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 202-213.
За границите на стилистично неутралния пласт на съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 119-125.
Някои наблюдения върху употребата на архаизми в романа Антихрист от Емилиян Станев. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 132-138.
Компликативный подход в процессе сопоставительного анализа русских и болгарских фразеологизмов. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 99-101.
Анализ коннотаций русских и болгарских фразеологизмов со значением обман. – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 168-184.
Образные ассоциации в русских и болгарских фразеологизмах со значением количества. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 328-333.
Съпоставителен анализ на руски и български фразеологизми със значение лъжа. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 89-97.
Парономазията в българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 147-151.
Език и стил на песните на Стефан Стамболов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 161-169.
Глаголы эмоционального переживания в русском и болгарском языках. – В: Вопросы славянского языкознания. Саратов, Сарат. унив., 1968, с. 11-24.
Прилагателните имена на -ов/-ев в съвременния български и сръбски език. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 125-143.
Някои особености на метафоричността в заглавията от периодичния печат. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 218-223.
Именен род на англицизмите в български, чешки и словашки. – В: 25 години Шуменски университет. Юбилейна научна конференция. Т. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 41-49.
Европрилагателни: възникване и строеж. Актуални проблеми в типологията на славянските прилагателни. – In: Jazyk v komunikácii. Medzinárodný zborník venovaný Jánovi Bosákovi. Bratislava, 2004, s. 161-167.
Родовата адаптация на англицизмите в българския и словашкия език. – In: Slavistika v premenách času (štúdie z jazykovednej a literárnovednej komparatistiky). Zborník príspevkov z medzinárodnej vedeckej konferencie. Prešov, 2009, s. 218-224.
Болгарско-чешские евролингвистические параллели. – Studia slavica. VII. Opole, 2003, s. 219-226.
Евролингвистични наблюдения. – В: Езикът: история и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 267-271.
За отношението между социолингвистически и типологически фактори. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 57-60.
Инновации композитного типа в современных славянских языках. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Москва, РАН, 2002, с. 10-12.
Интернационализационни процеси в българския език от края на XX век. – In: Internacionalizácia v súčasných slovanských jazykoch: za a protu. Bratislava, 1999, s. 59-66.
Лексеми с компонент еко- в книжовния български език. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 120-124.
Съвременен процес на интернационализация в българския книжовен език. – В: Юбилейна научна конференция „25 години Шуменски университет „Еп. Константин Преславски”, Шумен, 30.X.-1.XI.1996. Доклади. Ч. 1. Езикознание и методика на езиковото обучение. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 28-34.
Терминостроителството в културния диалог между чехи и българи. – In: Antropologie dialogu. Souznění a nedorozumění mezi Cechy a Bulhary. Praha, 2000, c. 119-127.
Евролингвистични иновации в славянските стандартни езици. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 122-131.
Езиковите средства за европейска интеграция – нов обект за стандартизационна активност. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 23-34.
Из чешката и българската екологична терминология. Термини от областта на екологичното образование. – In: Práce z dějin slavistiky. Praha, 1991, s. 48-59.
Чехия и формирането на българската химическа терминология. – In: Les Études balkaniques tcheques. IX. Prague, Univerzita Karlova, 1994, pp. 117-124.
Атрибутивни двукомпонентни неологизми в два европейски езика (български и френски). – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 275-279.
Семантична характеристика на българските абстрактни съществителни с наставка -ост. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 373-381.
Проблеми при изследването на рибните наименования. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 159-164.
О нормирању неких граматичких и лексичких појава у српском jезику у поређењу са бугарским jезиком. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 459-466.
Южнославянская картина мира и словообразование. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 33-46.
О Найдене Герове и его „Словаре болгарского языка”. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 5-9.
За истинските и мнимите авторски новообразувания в историята на лексиката на съвременния български книжовен език. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Доклади. История на българския език. Т. 2. София, 1987, с. 290–302.
И. И. Срезневски и началото на българската лексикография. – В: Венедиктов, Григорий. Българистични студии. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 105-129.
Из наблюдений над ранним русским влиянием на формирование болгарской канцелярско-административной лексики. – В: Проблемы изучения межъязыковых влияний в истории славянских языков и диалектов: социокультурный аспект. Москва, Институт славяноведения РАН, 2004, с. 20-24.
К изучению истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 5-38.
К истории болг. часовник. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 129-139.
К истории болг. часовник. – В: Этимология. 1966. Москва, 1968, с. 81-89.
К истории слов современного болгарского литературного языка. (1. Бележка. 2. Сегашен. 3. Разноски.). – В: Из истории современного болгарского литературного языка. София, БАН, 1981, с. 246-268.
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – В: Славянский сборник. Вып. 2. Москва, Издательство Московского университета, 2004, с. 60-69.
К семантической характеристике парных глаголов движения в литовском и славянских языках. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Сборник статей. Москва, 1993, с. 191-204.
Найден Геров и руските слависти в началната история на българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, 2002, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 28-36.
Пак по въпроса за универбизацията. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 179-183.
О некоторых „авторских” новообразованиях в болгарской лексике. – В: Studia Slavica. Языкознание. Литературоведение. История. История науки. К 80-летию С. Б. Бернштейна. Москва, Институт славяноведения и балканистики РАН, 1991, с. 63-69.
О некоторых явлениях интернационализации лексики в современном болгарском языке. – В: Тенденции интернационализации в современных славянских литературных языках. Москва, Институт славяноведения РАН, 1997, с. 179-212.
О нескольких Балановых словах. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 94-103.
О помете редко(е) в толковых словарях болгарского языка. – В: Folia slavistica: Рале Михайловне Цейтлин. Москва, Институт славяноведения, 2000, с. 9-13.
О семантических особенностях парных глаголов движения в славянских и литовском языках. – В: Типологическое и сопоставительное изучение славянских и балканских языков. Тезисы докладов и сообщений межреспубликанской конференции. Москва, 1992, с. 7-8.
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 71-76.
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Славянские культуры в эпоху формирования и развития славянских наций. XVIII-XIX вв. Материалы международной конференции ЮНЕСКО. Москва, „Наука”, 1978, с. 137-141.
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 111-128.
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Этимология. 1982. Москва, „Наука”, 1985, с. 86-100.
Общее и специфическое в процессах интернационализации в славянских литературных языках на современном этапе их развития. – В: Славянское языкознание. XII Международный съезд славистов. Краков, 1998 г. Доклады российской делегации. Москва, 1998, с. 521-535.
Русское влияние и пуристические тенденции в болгарском литературном языке на стадии его становления. – В: Пуристические тенденции в истории славянских литературных языков. Москва, Институт славяноведения РАН, 2005, с. 45-49.
У истоков становления делового стиля современного болгарского литературного языка. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 90-99.
Как съвременният българин дели денонощието. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 18-21.
Синоними ли са лексемите утро и сутрин? – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 384-390.
Социолингвистични и психолингвистични особености на апроксимативния квантификатор няколко. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 306-309.
Уличният език в рап музиката – митове и реалност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 176-182.
Агресията на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 20-24.
Към проблемата за социално стратифициращите диалектизми. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 373-377.
О пуристических тенденциях в истории болгарского языка. – В: Развитие языковой жизни стран социалистического содружества. Praha, 1987, с. 224-253.
Ориентализмите и жаргонизмите – единствено възможни средства за колоквиализацията на днешния книжовен български език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 25-32.
По някои съвременни комуникативни стратегии в наркоманските общности. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 73-79.
Проблемата за т.нар. чужди думи през погледа на Ст. Младенов и на Л. Андрейчин. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 56-60.
Стилистичната революция във вестникарския език. – В: Езикът на медиите. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”, 1999.
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните наречия. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 186-189.
Светът на птиците в българската езикова картина на света. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 60-67.
К составлению идеографического переводного словаря русской фразеологии (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, 1987, с. 20-23.
Коварството на приятели. Към проблемите на фразеологичния превод. – В: Слово. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Ирина Червенкова. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 260-270.
Коварството на приятели. Към проблемите на фразеологичния превод. – В: Изкуството на превода. Т. 2. София, „Народна култура”, 1978, с. 19-38.
Съвременната българска лексикография и подготовката на лексикографски кадри. – В: Лексикография’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 11-39.
Каламбурът и възпроизвеждането му в превода. – В: Влахов, Сергей, Сидер Флорин. Непреводимото в превода. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 304-341.
Специфика на превода от руски на български – лексика, фразеология, колорит. – В: Изкуството на превода. Т. 2. София, „Народна култура”, 1978, с. 19-38.
Към семантичната и синтактична характеристика на глаголите с префикс о-. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 493-498.
Семантични и синтактични особености на една група перцептивни глаголи в българския език. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 79-81.
Семантични и синтактични особености на префигираните глаголи с прономинален елемент в български. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 322-328.
Порiвняльно-типологiчна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв на -ствува- (-ствова-). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 23. Львiв, 1981, с. 71-78.
Порiвняльно-типологiчна характеристика схiднослов’янських i болгарських дiєслiв, мотивованих словами iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львiв, 1980, с. 115-123.
Семантико-словотвiрна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 19. Львiв, 1979, с. 83-88.
Сравнительно-типологическая характеристика восточно-славянских и болгарских глаголов, мотивированных именными основами иноязычного произхождения. – В: Историко-филологически изследвания. Велико Търново, ВУ „Кирил и Методий”, 1983, с. 251-258.
Превод на фразеология. Сравнително изследване на фразеологизми в български и руски език. – В: Съвременни проблеми на теорията на превода. София, 1982, с. 94-99.
Прямое и переносное значение цветообозначений во фразеологических единицах русского и болгарского языков. – В: Материалы третьей научной конференции болгарских аспирантов, обучающихся в СССР. София, 1979, с. 210-218.
Сравнительная характеристика устойчивых сравнений в болгарском и русском языках. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 80-87.
Сравнительный анализ квантитативных фразеологических единиц в русском и болгарском языках. – В: Доклади от научната сесия, посветена на 100 години от рождението на Г. Димитров. Секция 2. Езикознание. Шумен, 1982, с. 94-101.
Лексика болгарский загадок: опыт составления семантического словаря загадок. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 187-204.
Патилата на преводачите с двуезичните речници. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 58-72.
Метафоричното обозначение грешката е вярна. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 116-124.
Как се създават жаргонните думи и изрази. – В: Въгленов, Михаил. За правилна реч. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 37-41.
Китайски думи в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 177-183.
Полски думи в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 265-279.
За същността на жаргона. – В: Христоматия по съвременен български език. Благоевград, Издателство на ВПИ, 1990, с. 56-70.
Фразеологизми и паремии с опорен компонент циганин в българския език. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 499-504.
Речник на българский език (1895-1904) от Найден Геров и Српски рjечник (1818) от Вук Караджич. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 23-24.
Речникът в Граматиката на братя Цанкови – най-обемистият български речник за времето си. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 355-362.
За някои корелации на моторни глаголи в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 152-158.
Някои особености на глаголните двойки за придвижване в българския език в съпоставка с руски. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 363-370.
Езикова старина в българската фразеология. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 311-319.
За един фразеологизиран образ в българския език. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 214-224.
Към въпроса за българските разговорни фразеологизми, мотивирани от жестове. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 75-84.
Мит и народни представи във вътрешната форма на българските фразеологизми с компонент сърце. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 268-278.
Предложно-именни фразеологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, с. 9-17.
Специфика на изобразителните (звукоподражателните) думи като структурни елементи на езиковата система. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Езикознание. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 17-28.
Старобългарските корени на фразеологизми с компонент сърце. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 325-340.
Сърцето в българската паремиология. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 174-181.
Фонетико-семантическа характеристика на четирифонемните едносрични звукоподражателни думи в българския език. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 35-43.
Фразеологизми в българския език с библейски ономастичен компонент. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 84-95.
Фразеологизми с компонент глава със старобългарски първообрази в библейските текстове. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 56-67.
Фразеология на Аз-субектността в българския език. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 33-39.
Типология на речниците. – В: Лексикография ’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 71-85.
О межъязыковой лексической аналогии. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 13-18.
О широкозначности в сопоставительном изучении русской и болгарской лексики. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 30-37.
Проблеми на научната терминология при съставяне на двуезични специализирани речници (с оглед на икономическия немски език). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, 2008, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 383-389.
Фразеология на Ботевата сатира. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 441-466.
Многоезичната база „Интерактивна терминология за Европа (IATE)” като терминографски продукт. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 417-422.
За някои цветообозначения в английския език и преводните им еквиваленти в българския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 88-96.
Нееднозначността като свойство и употреба на езика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 117-120.
Отражение на националните и на националноезиковите възгледи на Петко Славейков върху езика на поезията му. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 146-152.
Трябва ли и как да превеждаме международната (научна) терминология? (Главоблъсканици около превода на gender). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 137-142.
Към тракийската лексика. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 497-504.
За словообразователната и семантичната структура на наречията с компонент без- (bez-) в български и някои успоредици в полски език. – В: Славистични проучвания. София, Наука и изкуство”, 1978, с. 21-34.
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 69-75.
Семантиката на думата в измеренията на синтагматиката. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 259-268.
Частотный словарь болгарской внешнеполитической лексики. – В: Статистика речи и автоматической анализ текста. Ленинград, 1974, с. 330-334.
О соотношениях в лексических значениях слова в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 85-99.
Традиционна строителна и жилищна терминология. – В: Сборник за народни умотворения и народопис. Т. 60. София, БАН, 1976, с. 99-143.
Активни словообразователни процеси в групата на прилагателните, свързани с терминологията. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 102-109.
Влияние на руската научно-техническа терминология върху българската. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 195-205.
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 40-50.
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 124-134.
Източници за обогатяване на българския книжовен език. – В: Съвременният български книжовен език. София, „Народна просвета”, 1983, с. 46-50.
Наблюдения върху езика на Паисиевата Славянобългарска история. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, БАН, 1962, с. 345-377.
Семантична характеристика на отглаголните съществителни на -не и -ние в българския книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 225-233.
Термини и терминология. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 103-106.
Терминологичната проблематика в нашето езикознание. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. София, БАН, 1981, с. 133-137.
Чистотата на българския книжовен език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 113-116.
Състояние и проблеми на българската научна и техническа терминология. – В: Теоретична конференция „Преводът в служба на науката и техническия прогрес”. София, Съюз на преводачите в България, 1977, с. 83-90.
Славянски и неславянски езикови влияния в периода на оформяне и стабилизиране на съвременния български книжовен език (с оглед предимно към лексиката). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 107-120.
Отношенията на родство, отразени в българската роднинска терминология. – В: Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. 2. София, 1972, с. 249-252.
Към въпроса за семантичната парадигма и епидигма на качествените прилагателни имена. – В: Палеославистика и епиграфика. Велико Търново, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, 1988, с. 60-63.
О природе фразеологического значения. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 109-110.
За характера на фразеологичните неологизми в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 155-162.
К вопросу о фразеологизмах, связанных с эмоциями: (На материале русского и болгарского языков). – В: Номинативная единица в семантическом, грамматическом и диахроническом аспектах. Челябинск, 2006, с. 149-153.
Към въпроса за фразеологизмите и езиковата култура. – В: Езиково обучение и актуални проблеми на езиковата култура. Смолян, 1995, с. 25-29.
Образ женщины во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 64-70.
Отражение неорганического мира во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 235-239.
Представление о мужчинах во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 153-167.
Представление об отношении женщин и мужчин во фразеологических картинах мира (на материале русского и болгарского языков). – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 289-294.
Роль фразообразующих компонентов в формированнии фразеологического значения. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 276-281.
Своеобразие на пословиците и поговорките, отразяващи емоционалната природа на човека (на материал на български и руски език). – В: Трудове на юбилейната научна сесия на Съюз на научните работници в България. Велико Търново, 1985, с. 50-56.
Нов българско-руски тематичен речник (електронна версия). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 220-224.
Фразеологичните неологизми в българския език и техните съответствия в други славянски езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 286-299.
Активизация на препозитивния компонент про- в най-новото българско именно словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 319-326.
Асиметрия в значенията при някои съществителни имена в българския език (с оглед на представянето им в лексикографските трудове). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 68-76.
За някои препозитивни именни форманти като лексикографски проблем. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 290-296.
За някои съществителни pluralia tantum и тяхното представяне в еднотомен тълковен речник. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 540-548.
Лексикографско представяне на езикови единици със словообразувателен компонент транс-. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 126-136.
Функционална и семантична характеристика на препозитивия именен формант екс- с оглед на лексикографското му представяне в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava. Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 119-126.
Езикът на пресата – глас на гражданското общество или на плебейска публичност. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 247-268.
Спортната преса и нейният език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 287-294.
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – В: Проблеми на българския правопис и правоговор. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 185-195.
К вопросу о субстратных вкраплениях в лексике болгарского языка. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 27-29.
Консервативна ли орфография словаря Найдена Герова? (Словарь Найдена Герова как зеркало времени). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 41-55.
Фразеология и дидактика. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 379-388.
Типология фразеологических единиц в славянских языках (о некоторых аспектах сопоставительного анализа). – В: Проблемы фразеологии. Тула, 1980, с. 117-125.
Назви жителiв у болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 114-121.
Наименование жителей в болгарском и восточнословянских языках. – В: Единицы восточнословянских языков: структура, семантика, функция. Тула, 1992, с. 87-99.
Инициальные аббревиатуры новейшего периода в русском и болгарском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 149-154.
Розбiжностi болгарськоï та украïнськоï спорiдненоï лексики з точки зору категорiï роду. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 102-106.
Библейские фразеологизмы в русском и болгарском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 245-251.
Собирательные существительные с суффиксом -ак (-як, -алак, -оляк), обозначающие ‘совокупность однородных растений’ в болгарском языке, и их соответствия в русском. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 63-71.
Русско-болгарский бизнес-словарь (лексикографическая концепция). – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 90-98.
О новых глаголах с суффиксом -ова- в русском и болгарском языках. – В: Национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 34-37.
Асимилация на някои английски заемки в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 274-279.
Церковнославянско-русское языковое влияние и развитие категории отглагольных имен на -ние в болгарском литературном языке периода Возрождения. – В: Славистични изследвания. Т. 7. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 60-70.
Стилистичната стойност на турските заемки в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 23-39.
Отношението на българите към чуждите думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. София, „Делфи”, 1999, с. 183-186.
„Цветни” стилистични тропи в езика на периодичния печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 240-242.
Още за правната терминология в разговорната реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 129-131.
Правната терминология в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 59-61.
Стилистични средства в правната терминология. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 374-379.
Фразеологизмите – експресивно езиково средство за социални контакти (върху нерегистрирани локални фразеологизми). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 142-146.
Болгарские писатели в борьбе против туркизмов. – В: Вопросы грамматического строя и словарного состава языка. Т. 2. Ленинград, 1952, с. 149-172.
Из наблюдений над болгарской и македонской географической терминологией. – В: Актуальные проблемы лексикологии. Минск, 1970, с. 60-61.
К вопросу о болгарско-украинских параллелях. – В: Материалы Армянской республиканской научной конференции молодых научных работников по гуманитарным наукам. Ереван, 1972, с. 226-228.
К вопросу о семантике заимствованных слов (на материале болгарских и македонских географических апеллятивов). – В: Материалы научной конфренции молодых ученых. Ереван, 1971, с. 214-217.
О семантических процессах в болгарской географической терминологии. – In: XI Congrès international des sciences onomastiques. Rés. communications. Sofia, 1972, pp. 85-86.
Словарь Н. Герова как явление культуры. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 10-13.
От аргото на зидаря към професиолекта на архитекта. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 261-266.
За преводните еквиваленти на лексикалните единици с общо значение път / улица в английски език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 168-179.
Неперформативни употреби на някои глаголи за говорене. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 131-139.
Семантична структура на глаголите ходя, вървя, отивам. – In: Czas i przestrzeń w języku. Katowice, 1986, s. 26-41.
Синтактично-семантични признаци на отглаголните прилагателни в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 95-101.
Авторски неологизми в художествената реч. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 67-70.
Лексикографската дейност на Ст. Младенов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 156-158.
Особености и тенденции на словотворчество в художествената литература. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 246-253.
Българският поетически език. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 7-22.
Замечания о роли новогреческого языка в развитии лексики новоболгарского литературного языка. – In: Actes du Premier Congrès international des études balkaniques et Sud-Est Européennes. VI. Linguistique. Sofia, 1968, pp. 575-578.
Основни черти в развоя на лексиката на българския книжовен език след 1944 год. – В: Езиковедска българистика в ГДР. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 105-115.
Българско-албански връзки в областта на езика. – В: Из взаимоотношенията на балканските народи. София, БАН, 1966, с. 93-100.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – В: Гълъбов, Иван. Избрани трудове по езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 472-482.
Избрани трудове по езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 425-431.
Особености при изразяването на приблизително определено количество в българската книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 251-265.
Заслугите на Марин Дринов за изграждането на научния стил на българския книжовен език. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 133-148.
Агресията на уличния език – заиграване със социалното съзнание на колектива. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 189-193.
Номинация на другия като предпоставеност на не/разбирателство. – В: Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 318-327.
Означаване, денотат и референт в държавно-политическия дискурс от втората половина на ХХ в. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 59-67.
Функцията на „апрайзорите” в държавно-политическия дискурс от втората половина на ХХ век (съпоставително изследване). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 50-53.
Френските заемки от латински произход в български език. – In: La lange et la littérature françaises dans la civilisation mondiale. Veliko Tirnovo, 1994, pp. 161-168.
Болгарская историческая лексикология и лексикография. – В: Славянская историческая и этимологическая лексикография (1970-1980 г.): итоги и перспективы. Москва, 1986, с. 205-229.
Компонентно-семантична структура на глаголите за движение. – В: Студентски изследвания. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 211-221.
Глаголът в стилистичната система на Йордан Йовков според повестта Жетварят. – В: Студентски изследвания Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 93-107.
Социолингвистични аспекти на англо-българските езикови контакти. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 88-107.
Емоционалната лексика в общуването на студентите (обръщения, изразяващи нежност). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 403-405.
Производни на прилагателните хубав и красив, намиращи се в центъра на семантичното поле за красота. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 106-109.
Семантическое поле прилагательных красоты в болгарском языке. – В: Актуальные проблемы преподавания языка в иностранной аудитории. Москва, 1988, с. 67-77.
Семантична съчетаемост на прилагателните за интелект (с оценъчна лексика). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 312-316.
Семантичното поле за обозначаване на звуковете (комуникативни особености). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 79-81.
Семантичното поле радост – тъга в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 43-50.
Фразеологизмы – антропономинанты как отражение ценностной картины мира. – В: Россия и Запад: диалог культур. Вып. 13, ч. 1. Москва, 2006, с. 204-212.
Някои редки и остарели български думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 359-365.
Речникът на съчиненията на Поп Пейо и Речник на блъгарский язик от Н. Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 142-146.
За семантиката и особеностите в реализацията на глаголите за достоверност. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 188-196.
Лексикални характеристики на заглавието в съвременния периодичен печат (с оглед на прагматико-стилистичните тенденции в езика). – В: Тенденции и процеси в българския език. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 201-226.
Трилър, екшън, хит, хевиметъл. Това на български ли е? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 101-105.
Маринистическая фразеология в славянских языках. – In: Współzależność języków słowiańskich: aspekt lingwistyczny i glottodydaktyczny. Gdańsk, 1998, s. 50-57.
Към историческата типология на славянските езици в областта на лексиката (названия на птици в българския и чешкия език). – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 155-172.
Сложни названия на птици в българския и чешкия език. Сложни съществителни имена от типа: съществителни имена – съединителна гласна – глагол. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 92-101.
Тенденции от експлицитен позитивизъм към експлицитен негативизъм на един словообразувателен модел в български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 157-159.
Проект за речникова статия на предлозите в двуезичен руско-български речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 281-285.
За турцизмите в българския и в сръбския език. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 105-115.
Виды сравнений по типу языкового выражения (на материале русского и болгарского языков). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 240-250.
Калкирането като езиков механизъм в превода на фразеологичните единици. – В: Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 488-495.
На паркета не само се танцува (икономическата лексика в българския и полския език). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 96-99.
Структура на ядрото на лексико-семантичния клас имена на емоции в съвременния български книжовен език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 171-178.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Актуальные проблемы русского словообразования. Материалы V Республиканской научной конференции. Ташкент, „Укитувчи”, 1989, с. 45-49.
Лексическая деривация в русском и болгарском языках и её место в обучении болгар русскому языку. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, Народна просвета, 1983, с. 106-121.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 92-94.
Външна редеривация на вторични лексикални значения на съществителни в съвременния български език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 347-358.
К вопросу о переводе некоторых генетически родственных слов в современном болгарском и современном русском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 23-29.
Основни особености на речниковия състав на съвременния български книжовен език (съпоставително с руския език). – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 175-190.
Захарче Доротея или образността в българския и немския младежки говор. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 201-209.
Пространственные концепты в болгарском и русском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке. Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 422-426.
Тезаурусно представяне на пространствените концепти (възможности за съпоставителен анализ). – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 217-224.
Тезаурусен модел на Славейковия поетичен език (върху материал от стихотворения в „Епически песни”). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 174-184.
Езикът на Христо Смирненски. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 265-278.
Навлизане на съвременните западноевропейски езици в латинската медицинска терминология в България. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 50-53.
Абстрактните съществителни с без- – семантика, словообразуване, тълкуване. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 286-296.
Словообразуване по поръчка. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 125-135.
Общественото отношение към процесите на заемане на чужди думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 194-204.
Лексическите синоними и някои техни особености (върху материал от съвременния български книжовен език). – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 32-38.
Характер, основни черти иа синонимния речник на съвременния български книжовен език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 199-204.
Нов правописен речник в контекста на правописните речници. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 49-56.
Втори семантичен план. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 25-33.
Изменения в болгарском языке послевоенного периода. – В: Русский язык сегодня. Активные языковые процессы конца ХХ века. Москва, „Азбуковник”, 2003, с. 117-124.
Контакты болгарского языка с русским, английским и турецким. – In: Języki słowiańskie 1945-1995. Gramatyka – Leksyka – Odmiany. Materiały międzynarodowej konferencji naukowej Opole, 20-22.09.1995. Opole, 1995, s. 29-36.
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – В: Шестой международный конгрес МАПРЯЛ. Будапешт, 1987, с. 15-16.
Системные семантическия явления и процессы в лексике и их сопоставительное исследование в русском и болгарском языках. – In: Drugie spotkania językoznawcze. W kręgu semazjologii, leksykologii i terminologii. Opole, Uniwersytet Opolski, 1988, s. 101-103.
Фразеологизмы с опорным словом Бог в русском и болгарском языках. – In: Problemy frazeologii europejskiej 2. Frazeologia a religija. Warszawa, 1997, s. 301-307.
Размисли във връзка с необходимостта от създаване на международен терминологичен речник по ономастика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 9. Велико Търново, ИВИС, 2009, с. 520-522.
Стилно-езиково майсторство на Алеко Константинов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 151-166.
Диференциация на речниковия състав от функционално-стилистично гледище. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 18-20.
Виц и табу – немско-български успоредици. – В: Русистика 2005. Язык, коммуникация, культура. Сборник статии в чест на проф. дфн Стефана Димитрова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 88-110.
Лексикално-стилистични особености на Старопланински легенди. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 279-289.
Семата каузирам в семантичната структура на каузативните глаголни конструкции. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 267-273.
Българска историческа лексикология. – В: Българският език, език на 13-вековна държава. София, „Народна просвета”, 1981, с. 36-49.
Българската лексика като част от общославянския речников фонд. – В: Славянска филология. Т. 19. София, БАН, 1988, с. 256-262.
Заемките от английски произход в българската терминология по хранене на селскостопанските животни. – В: Национална конференция с международно участие „Теория на научния и научно-техническия текст”. Т. 2. София, 1986, с. 174-185.
Бележки за абстрактната глаголна семантика, глагола като част на речта и комплекса от глаголни граматични категории. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 73-84.
Демократизация, колоквиализация и/или постмодернизация в медийния дискурс. – В: Тенденции и процеси в българския език. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 139-174.
За българския език и някои световни тенденции. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 93-102.
Цветната лексика в служба на неодобрението (По материали от съвременни български вестници). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 172-181.
Собственото име във фразеологията. Конкретизация versus индивидуализация. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 164-171.
К вопросу о военной терминологии. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 252-257.
Семантична новост на лексикалните единици като елемент на социално-професионалната норма. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, 16-25 с.
Агресията в речта на футболните тълпи и в спортните медии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 220-224.
Към характеристиката на някои научни жанрове. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 415-426.
Български етимологии. (1. Обеца, обица. 2. Оточка, оточки. 3. Припарвам.). – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 25-32.
Стари тюркски заемки в българския език. – В: Изследвания в чест на Марин Дринов. София, 1960, с. 429-443.
Главнейшие особенности общеславянской лексики современного болгарского языка (в сопоставлении с общеславянской лексикой русского языка). – В: Славистичен сборник. Т. 1. Езикознание. София, БАН, 1958, с. 91-132.
Кирилло-мефодиевская лексика в словарном составе современного болгарского языка (в сопоставлении с ее особенностями в русском языке). – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 57-73.
О некоторых особенностях словарного состава современного болгарского языка (сравнительно с русским). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 229-234.
Към въпроса за лексиката в областта на икономиката на НРБ и ГДР. – В: Езиковедската българистика в ГДР. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 142-149.
Експресивността на разговорната реч и експресивната лексика. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 55-58.
Многоаспектност на разговорността в съвременния български език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 62-65.
Представяне на имената на растения в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-177.
Разговорните думи в българските тълковни речници. – Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 51-56.
Специфични номинации в българската разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 95-97.
Един тип сложни прилагателни в английски и български език. – В: Пета и шеста научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, 1985, с. 131-140.
За някои структурни и синтактични особености на прилагателните, образувани с наставките -ичен, -ически в съвременния български език и -ic, -ical в съвременния английски език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 69-75.
За събирателните съществителни в английски и български език. – Тр. ВТУ, VІ (за 1968-1969), 1970, кн. 2, с. 303-320.
Събирателните съществителни в лексическата структура на английски и български. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 98-111.
За фразеологичните единици, възникнали на базата на обредни действия, вярвания и народни представи. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 191-196.
Руско-български езикови паралели (половы – половцы – куманин – кумуден). – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 77-88.
Болгарские уменшительные существительные и способы их передачи в русском языке. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 139-194.
Семантико-синтаксическое стяжение субстантивно-субстантивных словосочетании со слабым управлением в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 73-81.
Полисемия или омонимия: невербални случаи в публицистичните телевизионни предавания. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 387-393.
Роль фитонимической лексики в формировании национальной языковой картины мира: сопоставительно-мотивологический аспект. – В: Фолклорная традиция и литературный процесс. Алматы, 2007, с. 101-108.
За някои асиметрични прояви в лексиката на чешкия и българския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 158-162.
За някои лексеми за означаване на цветови нюанси в чешкия и българския език. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 269-272.
За някои прояви на лексикална асиметрия при прилагателните имена в българския и чешкия език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 207-213.
Как идват заемките от английския в славянските езици? – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 642- 646.
Лексикалната съчетаемост в практиката на превода. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 61-67.
Проблемът за номинацията на устойчивите и свободните словосъчетания (с оглед на чешкия и българския език). – В: Алманах Бохемия, София, 1997, с. 81-97.
Двойните думи (с оглед на двойните прилагателни имена) в съвременния български език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 85-94.
Лексикалносемантична структура на двувидовите глаголи в съвременния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 89-92.
Начини за представяне на двувидовите глаголи в тълковните речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 265-270.
Типове междуезикови омонимно-паронимни двойки. (Върху материал от книжовния български език и южноморавския говор на сръбски език). – В: Българистични проучвания. Т. 1. Велико Търново, ПИК, 1996, с. 169-177.
Кой твори езика. Принос към детското езиково творчество. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 51-54.
На какви принципи трябва да се изгражда терминологията на съвременния български език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 119-123.
Слова со значением мать в русском, болгарском и чешском языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, 1982, с. 56-60.
Опити за създаване на нов публичен стандарт в нашата преса и резултатите от тях. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 218-222.
Вентонимите като проблем на българския тълковен речник. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 227-230.
За едно модерно лексикално явление в днешния български език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 179-185.
Сравнителен анализ на няколко нови речника на чуждите думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 89-95.
За влиянието на немски език върху българската медицинска терминология. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 189-197.
К вопросу о субстантивации в болгарском языке: субстантивация прилагательных в форме среднего рода. – В: Славянская филология. Вып. 2. Ленинград, 1972, с. 46-53.
Суффиксация и субстантивация при образовании наименований лиц в болгарском языке. – В: Очерки по словообразованию и словоупотреблению. Ленинград, 1965, с. 44-59.
Двуезичен тълковен речник на поезията на Вапцаров. – В: Никола Вапцаров. Нови изследвания и материали. София, „Български писател”, 1980.
Етнокултурната лексика – названия на облекла – в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 104-113.
Идеи към проекта Речник на еортонимите в България. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 8. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 200-204.
Из болгарской пчеловодческой терминологии. II. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы диалектологии. Категория посессивности. Москва, „Наука”, 1986, с. 90-98.
Деминутиви и лексикална номинация. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2004, с. 114-121.
Динамика и актуални тенденции в съвременната българска лексикална система. – В: Класика и авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф. Иван Сарандев. София, ИЦ „Проф. Боян Пенев”, 2006, с. 253-259.
Един семантико-словоообразувателен тип глаголи в съвременния български книжовен език (глаголи с префикс по-). – In: Specimina philologiae slavicae. Bd. 151. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Hrsg. S. Comati. München, Verlag „Otto Sagner”, 2008, рр. 597-607.
Към въпроса за видовете устойчиви словосъчетания в българския книжовен език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 442-446.
Лексика и граматика. – В: Пространства на езика и присъствието. Сборник в чест на 60-год. на проф. дфн Иван Куцаров. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2002, с. 80-84.
Лексикализация на деминутиви в съвременния български книжовен език. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 601-608.
Лексикална и словообразувателна характеристика на Nomina attributiva в съвременния български книжовен език. – В: VI Славистические чтения памяти профессора П. А. Дмитриева и профессора Г. И. Сафронова. Материалы международной научной конференции 9 – 11 сентября 2004 г. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2005, с. 22-29.
Лексикални и словообразувателни тенденции при неологизмите в съвременния български език. – В: По слѣдоу оучителю. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Пеньо Пенев. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2006, с. 51-57.
Неопределителното местоимение един – семантика и контекст. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 154-159.
Структура на речниковата статия в речника на Найден Геров (в съпоставка със съвременната лексикографска практика). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 135-141.
Съществителни нарицателни и съществителни собствени имена – лексикално-семантичен паралел. – В: Традиция и новаторство в българското образование на границата на две столетия, Пловдив, 1999, с. 154-157.
Частиците като част на речта. – В: Славистиката в началото на ХХI век – традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 68-73.
Функции на българските пословици и поговорки, отразяващи речевата дейност. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 4-5. Шумен, „Антос”, 2001, с. 31-37.
Междометия, выражающие положительные и отрицательные эмоции в русском и в болгарском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 186-188.
Мотивированность русских и болгарских междометий знаменательными частями речи. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 196-199.
Адвербиализация глагольных форм в русском и болгарском языках и ее отношение к лексико-грамматической омонимии. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 169-170.
Адвербиализация именных форм в русском и болгарском языках. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 200-207.
Омонимия служебных слов в русском и болгарском языках. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 128-131.
Окказиональное в современных русских и болгарских публицистических текстах. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 262-268.
К вопросу об экспресивно окрашенных названиях лиц в славянских языках. (На материале болгарского, польского и русского языков). – В: Исследования по эстетике слова и стилистике художественной литературы. Ленинград, Ленинградский университет, 1964, с. 110-122.
Колективните имена в български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 85-91.
Турските думи: свои и чужди. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 85-95.
Передача содержания фразем при переводе с болгарского на белорусский язык. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 201-205.
Система обозначений пищи из зерна в болгарском и русском языках. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 205-209.
Болгарские эквиваленты русских отглагольных образований на -мый. – В: Всесоюзная конференция по славянской филологии. Ленинград, 1962, с. 82-83.
Булевардната преса и агресията на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 25-31.
Григор Пърличев и българската лексикална система през 80-те години на ХІХ век (с оглед произхода на думите). – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 134-164.
Речеви етикетни формули в лексикографски източници от Възраждането. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 190-194.
Сленгологията в началото на новото хилядолетие – докъде и накъде? (С оглед на българското и словашкото езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 116-126.
Стилистични пластове в лексиката. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 23-26.
Стилистично маркирана лексика в съвременните български преводи на Библията. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 86-95.
Вопросы соотношения семантической структуры слова и его словообразувательных потенций (на материале прилагательных болгарского, русского и чешкого языка). – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 96-97.
Език и стил на Йордан Йовков. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 158-179.
Езиковото майсотрство на Елисавета Багряна. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 48-50.
Еквативна функция на българския предлог на. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 101-103.
Поетическият език на Христо Смирненски. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 145-153.
Аспекти проучавања речничког фонда блискосродних језика (са освртом на бугарски и српски језик). – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 34/1. Београд, 2005.
Междуславянските лексико-семантични отношения в приложната лингвистика (за тематичен речник-минимум и речник на междуезиковите омоними и полисеми). – В: Славистични проучвания. Велико Търново, ПИК, 1998, с. 35-44.
О културноj комуникациjи на Балкану са гледишта словенске међуjезичке хомонимиjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 24/1. Београд, 1994, с. 205-213.
По някои принципни и специфични въпроси за междуезиковата омонимия в славянските езици: с ориентация към българо-сръбската омонимия. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 67-77.
Променливи на представата за свое и чуждо при близкородствени езици и култури (български и сръбски). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 84-95.
Синтагматска организација лексема (колокација) као дистинктивно обележје код блискосродних језика – бугарског и српског. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 273-282.
Южнославянската междуезикова омонимия и полисемия в приложната лингвистика. – В: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Сръбско-български тематичен речник. Лексикон на междуезиковите омоними и полисеми. Велико Търново, ПИК, 1999, с. 271-286.
Глаголът вземам и някои негови синоними в български език. (Историко-семантични наблюдения). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
Гръцко-старобългарски лексикални успоредици. – В: Славистичен сборник. София, 1973, БАН, с. 85-92.
Езикът на Друмевите повести. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 157-162.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 163-172.
Преносно значение на думата и преносимост на значението. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 53-67.
Български и праславянски. – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 17-32.
Взаимни българо-полски лексикални влияния. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 19-28.
Взаимни българо-полски лексикални влияния. – В: Иванчев, Светомир. Българският език – класически и екзотичен. София, „Народна просвета”, 1988, с. 159-166.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – В: Закономерности на развитието на славянските езици. София, БАН, 1977, с. 37-53.
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – В: Иванчев, Светомир. Приноси в българското и славянското езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 98-104.
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – Slavica Slovaca, 1977, № 3, s. 196-199.
По въпроса за влиянието на чешкия върху българския. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 256-264.
Чешки елементи в българската дърводелска терминология. – В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 471-495.
За глаголното време, субекта и функционалните стилове. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 317-326.
Интерпретацията на опозицията свое – чуждо и добро – лошо в езиковата картина на света. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 26-40.
Показателните местоимения за лица в стиловете на българския език. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 124-139.
Устойчиви съчетания с компонент местоименна форма в българския език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 341-347.
Опит за сравнително психолингвистично изследване на частицата не в българския и руския език. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 177-183.
Местоименията като евфемизми. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 89-94.
Думи и форми в пет разказа. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 251-262.
Руски заемки в нашия език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 81-84.
Руско-български езикови въпроси. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 62-65.
Исторически живот и съвременнни аспекти на думата срам. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с.161-167.
За някои заемки и чуждици в политическата икономия. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 141-152 с.
Антонимията в речника на съвременния български език. – В: Студентски изследвания. Т. 1. Велико Търново, 1972, с. 71-77.
За някои лексикално-семантични особености в речта на учениците от І – ІІІ клас. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 238-243.
Езиковата ситуация в макросоциалните общности – генератор на иновации. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 28-32.
Компьютерный вариант словаря неологизмов болгарского языка. – In: Metódý výzkumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, ÚĹŠ SAV, 1990, s. 273-278.
Компютърът и социолингвистичният анализ на документи (върху текстов масив от неологичната българска лексикография). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 1. София, БАН, 1988, с. 166-176.
Номенклатурни знаци – същност и тенденции на развитие. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 138-145.
Отново за чуждите думи – в социолингвистичен аспект. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 231-235.
Фразеологичен речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 134-136.
Два компютърни речника на новите думи в българския език. – В: Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев. София, „Юр. Иванова”, 1993, с. 211-215.
За границите на фразеологията според някои теоретични постановки на български и чешки езиковеди. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 102-111.
За книжовно-разговорната реч и отношението ѝ към други езикови формации. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 385-390.
Място на книжовно-разговорната реч в системата на общонародния език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 43-53.
Типове ситуации. Предварителен модел за изследване на терминологичните значения. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 1999, с. 135-209.
Сравнительный анализ болгарских, сербохорватских и словенских устойчивых сравнений, обозначающих умственные способности человека. – В: Диалектические процессы во фразеологии. Тезисы докладов. Челябинск, Изд-во ЧГПУ, 1993, с. 70-71.
О формировании признаковой базы компонентов-анимализмов в устойчивых сравнениях польского и болгарского языков. – В: Идеографический и историко-этимологический анализ славянской фразеологии. Тезисы докладов международного Симозиума. Псков, ПГПИ, 1994, с. 47-49.
Об одном аспекте синхронного сопоставления славянской лексики. – В: Общеславянский лингвистический атлас. Москва, „Наука”, 1979, с. 46-60.
Семантика некоторых русско-болгарских омонимов. (К проблеме правильного перевода). – В: Семантический аспект изучения языковых единиц. Ашхабад, 1982, с. 132-143.
Лінгвокультурологічний аналіз квантитативних концептів у різномовному відбитті (на матеріалі української, російської, польської, білоруської, болгарської фразеологічних систем). – В: Наукові записки Кіровоградського державного педагогічного університету імені Володимира Винниченка. Збірник наукових праць. Вип. 80. Філологічні науки. Кіровоград, 2008, с. 184-194.
Абстрактна отглаголна лексика с нулева суфиксация. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 203-212.
Абстрактната лексика – богатство на съвременния български книжовен език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 97-103.
Абстрактната лексика в съвременния български книжовен език и в съвременния словашки книжовен език (съпоставително изследване на абстрактните съществителни със суфиксите -ост/-ost и -не/-nie). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 209-220.
Библеизмите във фразеологията на българския и румънския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-196.
Библията във фразеологията и фразеологията в Библията и нейните преводи. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 266-276.
Доц. д-р Юлия Балтова (Опит за творчески портрет). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 5-13.
Екзистенциалната проблематика в българската фразеология. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 83-98.
За словообразувателната характеристика и нейното отражение върху лексикалната семантика на производната дума. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 359-372.
Нов тип румънско-български речник. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 45-53.
Отвлечени отглаголни съществителни със суфикс -ка в съвременния български книжовен език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 98-112.
Познанието за душата според българската и румънската фразеология. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 206-216.
Словообразувателната функция на не- в българския и в румънския език. – In: Raporturi lingvistice, literare şi culturale româno-bulgare. Bucureşti, Ed. Universităţii din Bucureşti, 1986, рр. 297-306.
Семантична характеристика на имената, назоваващи части на човешкото тяло. – В: Арнаудови четения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 201-202.
Емоции и манталитет. (Върху материал от български и полски фразеологизми за емоции). – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 45-72.
Афоризмите в младежкия сленг. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 7. Смехът във фолклора. София, БАН, 1987, с. 83-90.
Балканизми със статус както на диалектни, така и на арготични лексеми (По материали от тайния зидарски говор в Гоцеделчевско). – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 10. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2010, с. 596-606.
Балканский элемент в болгарских социолектах арготического и сленгово типа. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III, Sofia, BAN, 1989, p. 152.
Експресивни семантични иновации със сленгова характеристика в обществено-политическата сфера. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 695-704.
Елементи на гатанка в младежкия сленг. – В: Език и поетика на българския фолклор. Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 152-165.
За мястото на лексиката от науката и изкуството в съвременния сленг на учащите се в България. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 5-22.
За някои нови тенденции в развитието на българските социолекти от сленгов тип. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5. Диалектология и ономастика. София, БАН, 1988, с. 66-77.
За ролята на чуждоезиковия елемент при изграждане на българския младежки сленг. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 214-225.
Конструктивната обусловеност на значението и явлението многозначност. (Към въпроса за формата на съчетаемост във функцията ѝ на семантично диференцираща езикова техника). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 339-345.
Контрастното свързане като универсално средство за експресивизация – словотворчески, семантични и синтагматични паралели. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 286-292.
Към характеристиката на днешния ученически сленг (с оглед на арготичното наследство в него). – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 59-74.
Методическа концепция за проучване на таен професионален социолект. (Върху материал от български таен зидарски говор). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1990, с. 141-151.
Минималната деформация като средство за постигане на звукова атрактивност в българския младежки сленг. – In: Zbornik Filozofickej fakulty Univerzity Komenského. 30. Bratislava, Philologica, 1979, s. 97-103.
O прозвищах-каламбурах в сленге молодежи. – In: Proceedings of thе 13 International Congress of Onomastic Sciences. Vol. 1. Wrocław, 1981, рр. 587-592.
Прояви на сленгизация в съвременната журналистика. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 167-172.
Синтагматични похвати за експресивизиране на изказа в сленга. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 351-364.
Синтагматично-семантична деривация по индукция (по материал от българския младежки сленг). – В: Юбилеен сборник no случай 20 години Великотърновски университет, 1963-1983. Т. I. Bелико Търново, 1983, с. 142-153.
Ситуативна приложимост и продуциращи възможности на българския таен зидарски говор при съвременни условия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 67-69.
Сленгът в съвременната българска езикова действителност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, БАН, 1988, с. 137-156.
Стилистична дисхармония по сленгов образец в днешната медийна практика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 88-91.
Урбанонимите в българския младежки сленг. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 195-204.
Към въпроса за проучването на професионалния сленг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 62-67.
Активизация на универбирането в съвременната публицистична реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 99-102.
Компютърни програми за употреба на синоними в научната реч. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 59-63.
Някои стилистични особености на съществителното име в езика на съвременните масмедии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 244-247.
Употреба на префигирани глаголи с експресивна цел в езика на средствата за масова информация. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 234-236.
Върху някои нерешени въпроси на дерматоглифарската терминология. – В: Сборник научни трудове на секция медицина и микробиология при Съюза на научните работници. Варна, 1977, с. 195-200.
К сопоставительному изучению единиц пространственной семантики русского языка. (В зеркале болгарского). – В: Вопросы русского языкознания. Куйбышев, 1982, с. 35-42.
Пространственные наречия в русском и болгарском языках. – В: Проблемы русской лексикологии. Самара, 1991, с. 180-188.
Внутриязыковая и межъязыковая омонимия болгарского языка. – В: Славистический сборник. В честь 70-летия профессора Р. А. Дмитриева. Санкт-Петербург, Издательство Санкт-Петербургского университета, 1998, с. 56-63.
К вопросу о собирательных существительных (на материале болгарского языка). – В: Актуальные проблемы лексикологии. Минск, 1970, с. 89.
Лексические тюркизмы в болгарском языке применительно к беспредложным словосочетаниям типа „существительное+существительное”. – В: Тюркские лексические элементы в восточных и западных славянских языках. Минск, 1969, с. 27.
Българската езикова картина на света като модел на етническата идентичност. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996.
За връзката между словесните конотации и фразеологичните значения. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 94-115.
За падежния принцип в семантиката и словообразуването. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 49-61.
Минималният език за оптималната комуникация. – В: Култура и текст. Т. X. София, НБУ, 2005, с. 194-232.
Мотив, вътрешна форма и общо значение или Условност и мотивираност в езика. – В: За човека и езика. Сборник научни статии, посветени на 60-годишнината на проф. Майя Пенчева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 177-193.
О математическом моделировании лексико-семантической системы языка. – В: Методология математического моделирования. София, БАН, 1988.
Отново за прилагателните на -ичен и на -ически и за системното им представяне в тълковния речник. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 124-133.
Отново за централната роля на падежа в езика. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 325-338.
Принципи на енциклопедичния речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 96-108.
Принципът на падежа в семантиката. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 41-51.
Проект за семантичен речник-минимум. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 3-20.
Разказващият герой в езиковата митологична „Картина на света”. – В: В търсене на митичната тъкан. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2000.
Семантични езикови и/или културни примитиви. – In: Między kulturą „niską” a „wysoką”. Łódź, 2001, s. 213-218.
Семиотични методи за изследване на значенето. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 27-42.
Типове значение и смисъл в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 590-594.
За някои проблеми при превода на безеквивалентна лексика. – В: Български език за чужденци – актуални проблеми на обучението. София, 1983, с. 230-234.
Някои въпроси на съпоставителния анализ на фразеологизми с компонент числително име в български и унгарски език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 298-304.
Нови италиански и френски думи в българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 142-146.
Формално-семантични наблюдения върху сложни названия от българската обществено-политическа лексика (с оглед на немските еквиваленти). – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. Съвременен български език. София, БАН, 1983, с. 22-33.
Към въпроса за изразяване на дискретно количество в българския и руския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 215-218.
Към проблема за логико-семантичната структура на функционално-семантичното поле за квантитативност в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 41-47.
Език и стил на Вазовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 81-86.
Логико-семантичната структура на функционално-семантичното поле за квантитативност в българския език. – В: Епископ-Константинови четения. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 115-122.
Интернационализация на разговорната реч чрез съвременните професионални и разговорни сленгове (върху материал от компютърния сленг). – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Национална конференция в чест на неговата 85-годишнина. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 167-172.
Компютърната лексика: актуални процеси и тенденции. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 314-323.
Лексикализация на словообразувателния формант при заети сложни названия в българския език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 178-185.
Начини за номинация в специалния език на компютърните технологии (статистическо изследване). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 259-267.
Оварваряването на езика – фактори и перспективи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 231-243.
Сленг = жаргон? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 114-119.
Лексикалната пародия – функция на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 357-359.
Някои особености при употребата на диалектна лексика в съвременната художествена проза. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 339-343.
Употреба на диалектни фразеологични единици в разказите от сборника „Диви разкази” на Николай Хайтов. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 720-728.
К проблеме изучения греческих заимствований в языке новоболгарских дамаскинов ХVII-XVIII веков. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 203-222.
За мълчанието в полски и български. Лексикално-семантичен етюд. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 116-125.
До питання про абстрактні назви кольорів у слов’янських мовах. – В: Компаративні дослідження слов’янських мов і літератур. Пам’яті акад. Л. А. Булаховського. Київ, 1999, с. 79-82.
По принципите за създаване на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 167-170.
Из грънчарската терминология. – В: Българска диалектология. Т. 7. София, 1974, с. 233-235.
Следи от бита и езика на прабългарите в нашата народна култура. – В: Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, БАН, 1971, с. 57-61.
Автоматично създаване на лексемни честотни речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 109-115.
По въпроса за заемането на първите френски технически термини. – В: Годишник, посветен на 20 г. от създаването на ВМЕИ – Варна. Т. ІV. Варна, 1983, с. 65-68.
Езикова мода или тенденция (Нови употреби на възвратни глаголи в българската реч). – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 146-157.
Структура на паремиите с ключова дума сляп / кьорав в съвременния български език. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 164-168.
За метонимията в семантиката на думите мишца и мишница. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 163-170.
За прагматическата неопределеност и лексикално-семантичните промени в детската реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 291-294.
Литовските и българските названия на части на тялото в светлината на теорията за лингвистичната относителност. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 159-168.
От абстрактно към конкретно или от конкретно към абстрактно значение? – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 87-95.
Принципите на категоризацията и терминологизацията и тяхното значение за етимологията. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 74-88.
Автоматично разпознаване на концептуално-семантични отношения в електронен корпус от биологически текстове и приложението му в лексикографската практика. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, ÚJČ AV ČR, 2008, s. 181-192.
Лексикални неологизми в българския език с първи съставки е-, м-. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 207-215.
Модели на концептуално-семантичните отношения част – цяло в специални текстове (от областта на химията). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2008, с. 415-422.
Нови икономически названия в българския език, възникнали от медицински термини. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 303-310.
Семантика и мотивираност на термините за процеси в съвременния български книжовен език. – LiterNet, 22.11.2005, № 11 (72).
Семантични иновации и интеграция при новите интернационални икономически термини в българския език. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 173-178.
Семантични неологизми в съвременната българска терминология, възникнали чрез ретерминологизация. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 517-530.
Тенденции в композитообразуването с афиксоиди в българския език (в съпоставка с чешкия език) през 90-те год. на ХХ в. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 60-78.
Тенденциите към интернационализация и национализация в новата българска икономическа терминология. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 190-212.
Термини за преобразуване в семантичен и номинационен аспект. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 94-134.
Някои различни становища на български и словашки езиковеди за основни понятия във фразеологията. – В: Българистични проучвания. Т. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2002, с. 154-164.
Речник на новите думи в българския език – източник на знания за някои актуални концепти (въз основа на областта стил на живот). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 253-265.
Влияния на младежкия език и на медийния език върху днешния немски и български език. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 198-203.
Пуризм – положительные и отрицательные моменты. – В: Русский язык: история и современность: межвузовский сборник научных трудов. Москва, 1995.
За някои иронични фразеологизми в българския и словашкия език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 113-118.
За някои фразеологични неологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, с. 57-68.
Ироничното отношение към човека, отразено в някои български и словашки фразеологизми. – В: Славистиката в началото на XXI век. Традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 93-96.
Иронията в някои български и словашки устойчиви сравнения. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 240-247.
Иронията във фразеологията. Начини за създаване на ироничен ефект във фразеологията. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 143-154.
Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. – In: Kam smeruje slovakistika. Zborník venovaný 20. výročiu slovakistiky ako samostatného odboru a pomenovaniu slovakistického kabinetu podľa PhDr. Emila Kudličku, CSc. Sofia, „Heron press”, 2010, s. 58-71.
Иронията като отношение към света. – В: Ценности и ценностни ориентации. Научен сборник в памет на проф. Николай Николов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003, с. 87-91.
Образи на чужди етноси в някои иронични фразеологизми в българския език. – In: Phraseologische Studien. Фразеологические исследования. Dynamische Tendenzen in der slawischen Phraseologie. Динамические тенденции в славянской фразеологии. Greifswald, 2010, рр. 198-205.
Смехът в българската фразеология. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, Филозовски факултет Универзитета у Нишу, 2005, с. 67-75.
Характеристика на някои образи на домашни животни в българските и словашките устойчиви сравнения. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 270-276.
Съчетанията глагол + съществително като лексиколожки и лексикографски проблем. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 227-232.
Сопоставительный анализ функционирования лексики в пяти языках. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 30-34.
За значенията, които по правило не се отразяват в речниците. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 87-92.
Антонимията като езикова универсалия. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 558-561.
Употребление некоторых первообразных междометий в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 201-212.
Функционално-семантична характеристика на прилагателните имена със значение свой / чужд в чешкия и в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 56-60.
Идвам / отивам като елементи от концептуализацията на времето и пространството в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 206-213.
Концептуализация на времето. (Изграждане на езиковата картина на света в историята на новобългарския книжовен език). – В: Българите, книжовността, езикът XIX – XX век. София, „Емас”, 2008, с. 227-276.
Лексикални средства за означаване на време. (Историята на Паисий и Житието на Софроний). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 331-335.
Английският език – основен фактор в развитието на съвременния български език. – В: Превод и културен трансфер. Доклади от конференция в чест на 70-годишнината на доц. Анна Лилова, проведена на 21-22 октомври 2005. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 141-146.
За произхода и значението на думата тарикат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 210-212.
Наследен ли е от праславянско време днешният славянски пословичен израз от птиче мляко? – Български език, 1971, с. 255-259.
Няколко немски заемки в западните български говори. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 401-403.
Няколко пряко заети италиански думи в говора на българските каменоделци. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 173-175.
Още веднъж за ролята на чешкото посредничество при заемането на немски термини в българските професионални говори. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 285-294.
Синтактичен строеж и смислова промяна на два вулгарни фразеологизма в Нов фразеологичен речник на българския език от Кети Анкова-Ничева. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 203-205.
Кети Анкова-Ничева и свободното, съзнателно авторско изменяне на фразеологичните единици. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 26-29.
Глаголи за движение с деиктични значения. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 306-309.
Глаголи за речево общуване в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 90-101.
Едно особено явление в лексикалната система на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 331-338.
Метафората път в българската фразеология. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 459-470.
Русско-болгарско-чешское ядро частотных славянских пословиц (на материале паремиологического социолингвистического эксперимента). – In: Parémie národů slovanských 2. Sborník příspěvků z mezinárodní konference konané v Ostravě ve dnech 10.-11. 11. 2004. Odp. red. Jana Raclavská. Ostrava, FF OU, 2005, s. 192-200.
Фразеологизмы М. Горького и их болгарские и чешские параллели. – В: Лингвистические исследования. Москва, 1986, с. 109-114.
К вопросу о паремиологической проблематике в болгаристике (Наблюдения над функционированием пословиц в газетном тексте). – В: Болгарский ежегодник. Т. 1. Харьков, 1994, с. 239-245.
Езиково табу в българския песенен и прозаичен фолклор. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 114-126.
Лексикографското отразяване на маркираността във възрастовите опозиции при българските родствени имена от народния традиционен етикет. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 77-86.
Глаголи със значения ‘обичам’, ‘обичам(е) се’ и свързаните с тях имена в българския език. – In: Die Slawischen Sprachen. Vol. 30. München, 1992, pp. 153-161.
Етноцентризмът като мярка на ценностната система в паремиологията, фразеологията и лексиката (върху материал от словашки и български език). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 46-52.
За интерогативността във фразеологията (върху материал от български и словашки език). – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 116-130.
Към лексикализацията на фразеологичните единици (върху мaтeриaл oт бългaрския и слoвaшкия eзик). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 134-142.
Лексикалната съчетаемост в двуезичен речник (върху материал от български и словашки език). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 175-184.
Семантична характеристика на сравненията в чешките и българските публицистични текстове. – В: Славистиката в началото на ХХI век. Традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 222-229.
Социолингвистика и семантика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 1. София, БАН, 1988, с. 55-71.
Словообразувателна конкуренция при образуване на имена за места в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 88-92.
Субстантивация на прилагателните имена в българския език (в съпоставка с някои случаи в руски). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 213-221.
Субстантивирани прилагателни за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. ХХІІІ. Warszawa, 1985, s. 204-214.
Абревиацията в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 110-113.
Българските благословии и клетви като част от националната самобитност и култура. – В: Международный научный симпозиум Славянские языки и культуры в современном мире, Москва, 24-26 марта 2009. Труды и материалы. Москва, МГУ, 2009, с. 272.
За аргото на организираната престъпност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 31-37.
За семантиката на представката изпо- и лексикографското представяне на образуваните с нея глаголи. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 81-90.
За семантичната категория количество и нейното изразяване в български и полски. – В: Българско-полски граматични студии. София, АИ „Марин Дринов”, 2004, с. 47-61.
Когнитивни аспекти при изследване на категорията количество и езиковото ѝ изразяване. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 169-179.
Лексикографско представяне на някои типове устойчиви словесни формули. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 64-73.
Метафората и метонимията при изразяване на количествени значения в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 195-200.
Метафоризацията и метафорите в българските благословии и клетви. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 354-364.
Метафорични съчетания, фразеологизми и фразеологизирани конструкции с количествено значение (върху материал от български, руски и полски). – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 80-96.
Образни сравнения в българските благословии. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 324-335.
Остаряващи думи, значения и форми в съвременния български книжовен език. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 365-373.
От речника на Найден Геров до „Речника на българския език”, или 100 години от живота на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 72-75.
Субстантивирани прилагателни имена за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. XXIII. Warszawa, 1984, s. 202-214.
Поздравите като част от българския речев етикет и лексикографското им отразяване. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 152-164.
Приносът на Александър Теодоров-Балан към българската лексикография. – Български език, 2009, Приложение, с. 28-35.
Речник на трудностите – характеристика, цели и проблеми. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 80-84.
Семантика на лексикалните единици с формант полу- в съвременния български книжовен език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 100-107.
Стоян Романски. – В: Строители и ревнители на родния език (пантеон). София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 313-318.
Фразеологизми и фразеологизирани конструкции с количествено значение. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 168-172.
Християнското начало в българските благословии и клетви. – В: Приятели за науката. Сборник в чест на проф. дфн Тодор Балкански по случай неговата 65-годишнина. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 213-224.
Абревиация и книжовна норма. – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. XXIX. Warszawa, 1980, s. 153-159.
Няколко думи за думата като езикова единица. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 238-248.
Речникът на Найден Геров – източник за обогатяване на съвременния български език. – В: Епископ-Константинови четения. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 153-159.
Ентопиците в структурата на топонимичния речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 181-185.
Реактуализация на част от турските заемки в езика на публицистиката – исторически основания и значения. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 107-110.
Турцизмите в съвременната писмена публицистична реч като обект на социолингвистично изследване. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 317-320.
Лексико-граматични и структурни характеристики на устойчивите словосъчетания с прилагателно за цвят в българския и френския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 305-323.
Прилагателното за цвят в устойчивите словосъчетания: семантично-функционални и синтактични характеристики (Върху материал от българския и френския език). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 249-257.
За устойчивите словосъчетания и представянето им в двуезичната лексикографска практика. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 241-250.
За устойчивостта на устойчивите двусъставни съчетания с прилагателно име за цвят във френския и български език (лексико-семантични и лексикографски проблеми). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 154-162.
Словарь поэзии Н. Вапцарова в ряду новых научно-лексикографических исследований Санкт-Петербургского университета. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 35-41.
Стиль писателя в лексикографическом аспекте (на материале 1-го и 2-го выпусков Словаря поэзии Николы Вапцарова). – В: Класика и авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф. Иван Сарандев. София, ИЦ „Проф. Боян Пенев”, 2006.
Към дефинициите на фразеологичната единица в българската и чешката фразеологична традиция. – В: Българският език между традицията и модерността. Сборник на катедрата по български език. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2001, с. 153-158.
Към съпоставителното описание на устойчивите сравнения в българския и чешкия език. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 217-221.
Към характеристиката на устойчивите сравнения в българския и чешкия език. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 287-291.
Устойчивите сравнения в българския и чешкия език – характеристика на междуезиковите съответствия. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 157-163.
Фразеологични единици с вариантен соматичен компонен в българския и чешкия език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 163-170.
За прехода на някои типове безлични конструкции във фразеосъчетания. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 92-96.
Парадоксы экспрессии (замаскированная пейоративность в болгарском и русском языках). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 185-199.
За термините, с които назоваваме тъй наречените девет български глаголни времена. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 218-225.
По някои въпроси на българо-сефарадските езикови контакти. – В: Годишник на обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ. Т. 9. София, 1974, с. 167-179.
Тематичен медицински речник на шест езика – проблеми и предизвикателства. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 128-132.
„Обратна връзка” при един вид полско-български апроксимати. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 227-229.
Апроксимативен речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения 98. София, „Диос”, 2000, 236-244.
Българско-полски апроксимати. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 88-92.
За един вид апроксимация в български и полски език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 51-57.
Семантичното поле на глаголите за светлина в английски език. Опит за компонентен анализ и сравнение с техните български съответствия. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 124-131.
Възпитава ли се езиков вкус чрез езика на медиите? – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 133-135.
Езикови и стилистични норми. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 35-37.
За поетичното слово на Елисавета Багряна във Вечната и святата. – В: Елисавета Багряна. Нови изследвания. Сборник по случай 90 години от рождението ѝ. София, 1989, с. 126-144.
Количествено и качествено обогатяване на лексиката. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 40-46.
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162.
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 185-186.
Към семантичната характеристика на оксиморона. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 88-92.
Лексикална многозначност и фразеологично значение. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 326-335.
Лексикографското наследство на Любен Каравелов. – В: Любен Каравелов. Сборник по случай 150 години от раждането му. София, БАН, 1990, с. 190-198.
Метафорични съчетания в белетристиката на Иван Вазов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 42-44.
Представяне на някои турски заемки и на производни с турски форманти в тълковен речник. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 129-132.
Проблемът за избора на думата и нейната съчетаемост в обучението по български език в Институт за чуждестранни студенти (ИЧС). – В: Български език за чужденци. Актуални проблеми на обучението. София, 1983, с. 191-196.
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 29-40.
Сравнението като стилистичен похват в Старопланински легенди и Песента на колелетата. – В: Йордан Йовков. Нови изследвания. София, БАН, 1982, с. 259-266.
Структура на фразеологизмите в българския език (Върху материал от белетристиката на Ив. Вазов). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 221-228.
Традиционните сравнения в български и словашки език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162.
Традиционните сравнения в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 32-35.
Турски заемки в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 84-87.
Фразеологизмите – характерно изразно средство в езика на Вазовата белетристика. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 59-82.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 94-96.
Българският речник на Александър Дювернуа. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 153-155.
Естетическото възприемане на света, отразено в българската фразеология. (Устойчиви сравнения с основание на сравнението хубав, красив). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 53-58.
Етапи в развитието на българското речниково дело през Възраждането. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 20-22.
За някои начини на актуализация на фразеологичните единици. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 147-152.
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст. н. с. I ст. д. ф. н. Йордан Пенчев Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 342-345.
Историята на лексикографията като дял от лексикографската теория. – In: Metódy výskumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, Jazykovedný ústav Ľ. Štúra SAV, 1990.
Към проучването на българската фразеология от епохата на Възраждането (по материали от ръкописния Словарь болгарско-гръцкий в стари и нови наречия от Неофит Рилски). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 197-257.
Морфологична адаптация на заемки от международната културна лексика в българския и словашкия език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 241-244.
Неофит Рилски – основоположник на българската лексикография. – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 76-127.
Приносът на Александър Л. Дювернуа за лексикографското описание на българския език. – В: Из историята на руската езиковедска българистика през XIX век. (Приложение към сп. Български език.). София, „Емас”, 2008, с. 137-151.
Пътят на Найден Геров в българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 13-21.
Речникът в творческия път на П. Р. Славейков. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 342-349.
Творческият път на Стефан Илчев – от поезията до лексикографията. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 4-14.
Устойчивите сравнения в българския език – свидетелство за историческото минало на народа и неговата душевност. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 4. Wrocław etc., 1988, s. 259-267.
Фразеология и лексикография. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 19-30.
Към въпроса за лексическата съчетаемост в научния стил. – В: Сборник доклади и съобщения, изнесени на научно-лингвистичната сесия в чест на В. И. Ленин. Т. 1. София, 1970, с. 136-145.
Лингвокултурологични проблеми на толерантността в проявите на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 153-156.
Нашествието на чуждите думи – опасност или необходимост. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Материалы международной научной конференции г. Волгоград 24-27 апр. 2005. Волгоград, ВГУ, 2005, 234-240.
Към въпроса за българския младежки сленг. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 206-213.
Към проблема за логическите отношения в лексикалната система. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 339-350.
Младежкият жаргон и езиковата култура. – В: Проблеми на българската книжовна реч. София, „Наука и изкуство”, 1974, с. 202-212.
Същност на жаргона и мястото му в художествената литература. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 71-74.
Авторската фразеология във фейлетоните на Алеко Константинов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 45-48.
За произхода и значението на фраземите гори тилилейски и гола вода. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 378-383.
Лексикографските традиции и съставянето на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 186-191.
Из репертоара бугарско-српскохрватске лексичке интерференциjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 22/2. Београд, 1994, с. 43-50.
Съпоставки в областта на количествената структура на думите в чешкия, словашкия и в българския език. – В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 463-470.
Семантическая многозначность слова как источник художественной изобразительности в поэзии Младена Исаева. – В: Вопросы теории и истории литературы. Тамбов, 1975, с. 84-94.
Езикови свидетелства за националната специфика на културите (върху материал от славянските езици). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 241-246.
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал (Опит за разширяване на предмета на съпоставителното езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 42-48.
Основни семантични подходи при дефинирането на предметната лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 304-311.
Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 92-98.
Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 236-244.
Съпоставително-типологични аспекти на полисемията (в родствени и неродствени езици). – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 211-220.
Тематичен речник на термините на народния календар. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 178-185.
Устойчиви сравнения в руския и българския език. – В: Езикови проблеми на превода (руски език). Изкуството на превода. София, 1987, с. 135-141.
Към въпроса за чистотата на българската реч и границите на езиковия пуризъм. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 300-305.
Към методите на изследване на украинско-българските лексикални съотношения. – В: Питання слов’янознавства. Львiв, 1962, с. 36-40.
Наблюдения над лексикалния състав на Вазовите разкази. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 297-303.
Характеристика на общите черти в български и източнославянски. – В: Сборник на БАН. София, БАН, 1942, с. 1-104.
К вопросу о сочетаемости собственных имен во фразеологических единицах (в болгарском и русском языках). – В: Проблемы лексикологии. Минск, 1973, с. 64-72.
Междуезикова омонимия на фразеологическо равнище в руски и български език. – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 173-180.
Религиозные праздники в зеркале фразеологии болгарского языка. – In: Studia phraseologica at alia. Festschrift für Josip Matešić zum 65. Geburtstag. München, 1992, pp. 313-321.
Самые сложные проблемы при сопоставлении двуязычных фразеологических словарей. (На материале болгарско-русского фразеологического словаря). – In: Phraseologie und ihre Aufgaben. Heidelberg, 1983, pp. 96-107.
Семантические проблемы фразеологии в связи с отбором и интерпретацией исходных единиц фразеологических словарей различных типов: (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, „Наука и техника”, 1987, с. 77-80.
Фразеологизмы со страноведческим компонентом в русском и болгарском языках. – В: Лингвострановедческий аспект в преподавании русского языка как иностранного. Воронеж, 1984, с. 114-119.
Фразеосхема как лингвистическая единица промежуточного синтаксико-фразеологического уровня (На материале русского и болгарского языка). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 219-229.
Функции на повелително наклонение във фразеологичните единици (върху български и руски материал). – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 263-273.
Особености на новата българска политическа терминология. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 238-242.
Стилистични средства в съвременната политическа терминология. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 333-342.
Про основи структурування лексичноï системи мови: ономасiологiчний аспект проблеми (на матерiалi слов’янських мов). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 75-84.
Биолчевизмите – начин на употреба. – В: Фигурите на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Боян Биолчев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 111-117.
Европеизмы в славянских языках в кулинарной терминологии. – In: España y el mundo eslavo, relaciones culturales, literarias y lingüísticas. Madrid, Gram, 2002, pp. 641-653.
Езиковата игра по време на криза (за оказионализмите в разговорната реч). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 132-137.
Езиковата икономия в южнославянските езици (български, сръбски, хърватски, македонски и словенски). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 303-313.
Неузуално словообразуване в южнославянските езици. – In: Komparacja współczesnych języków słowiańskich. Słowotwórstwo / Nominacja. Opole, Uniwersytet Opolski, 2003, s. 376-383.
Оказионализмите – теоретични предизвикателства и практически прояви (върху материал от южнославянските езици). – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 445-453.
Тенденции функционирования стандарта и субстандартов в последнее десятилетие (на примере нескольких славянских языков). – В: Русский язык сегодня. Вып. 1. Москва, 2000, с. 190-198.
Език и стил на Яворовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 125-129.
Езиково-стилни наблюдения върху творчеството на Димитър Димов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 190-197.
Езиково-стилни особености в прозата на Иван Вазов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 71-81.
Какво трябва да търсим в езика на художествената творба. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 38-41.
Към характеристиката на нормативността в съвременния български книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 157-164.
Поява на системност при лексикалното попълване на стандартните езици. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 158-160.
Стилистичното богатство на езика. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 74-77.
Компютрите, речниците и лексикографите. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 27-30.
Системен подход при проучване на семантичните иновации и тяхното лексикографско описание. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Тезисы международной научной конференции, посвященной памяти Р. М. Цейтлин, 27-29 ноября 2002 г. Москва, 2002, с. 36-37.
Этимологические основы болгарской фразеологии. – В: Фразеологизм: семантика и форма. Курган, 2001, с. 57-60.
Двуязычный ассоциативный словарь – база данных для создания учебных пособий по иностранному языку (на материале прилагательных в русском и болгарском языках). – В: Вопросы лингвистики и лингводидактики. Материалы конференции МАПРЯЛ. Краков 23 – 24 апреля 1996. Краков, 1996, с. 271-278.
За „вторичната езикова личност” и новия тип двуезичен асоциативен речник. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 328-331.
Некоторые аспекты работы над семантическим модулем комплексного русско-болгарского словаря – In: Das Russische in zweisprachigen Wörterbüchern. Internationale Fachtagung, Magdeburg, 18.-22.5.2005. Frankfurt am Main, Peter Lang, 2006, рp. 167-180.
Некоторые аспекты работы над семантическим модулем комплексного русско-болгарского словаря. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 31-48.
О словарной статье „деревянный – дървен” в русско-болгарском словаре ассоциативной сочетаемости. – В: Юбилейна научна сесия, 22 – 23 май 1996 г. Долна Митрополия. Т. 3. Плевен, 1997, с. 444-454.
О сопоставительном лексикографическом анализе словарей: теоретические и прикладные аспекты (на материале русско-болгарских и болгарско-русских словарей). – В: 60 години руска филология в Софийския университет. Юбилеен сборник научни статии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 92-103.
Русско-болгарская лексикография: тенденции в развитии, или О русско-болгарской лексикографии 150 лет спустя. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 81-86.
Динамические процессы в болгарской фразеологии. – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wieków. Opole, 2007, s. 483-488.
История и этимология болгарских фразеологизмов. – In: Frazeografia slowiańska: Księga pamiątkowa poświęcona prof. dr. hab. Halinie A. Lilicz. Opole, 2001, s. 145-153.
Кети Ничева и история и этимология болгарских фразеологизмов. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 17-25.
К проблеме типологического сходства процесса номинации в славянских внелитературных подсистемах: русский и болгарский общий жаргон. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 143-151.
Субстантивация причастий в восточнославянских и болгарском языках. – В: Русский язык и его связях с украинским и другими славянскими языками. Симферополь, 1973, с. 52-54.
За ядрения повърхнинен омонимен модел в българския език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 349-356.
Някои бележки относно общите принципи за съставяне на речник за руско-български машинен превод. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 251-269.
Двуезични речници за българския и румънския език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 363-372.
За ролята на френския език при адаптацията на английските заемки в българския и румънския език. – In: Communication verbale et paraverbale. Actes du Colloque international. Sofia, Éditions de l’Université de Sofia „Saint Clément d’Ohrid”, 2005, pp. 125-135.
Писмеността като фактор при адаптацията на английските заемки в българския и румънския език. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 261-272.
Представите на българи и руснаци за живота и смъртта (въз основа на пословиците им). – В: Българистични проучвания. Т. 10. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2005, с. 121-131.
Nomina agentis и nomina actoris в Чешко-немския речник на Йозеф Юнгман и в Речника на българския език на Найден Геров (кратък преглед). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 283-286.
Към въпроса за изграждането на фразеологичната система на българския книжовен език (по материали от Възраждането). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 148-150.
Някои лексико-стилистични особености в поезията на П. Р. Славейков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 27-38.
П. Р. Славейков като лексикограф. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 327-344.
Граматичната информация в двуезичните речници като лингвистичен проблем. – В: Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев. София, „Юр. Иванова”, 1993, с. 50-65.
За неизразените формално съдържания в семантичната структура на производната дума. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 62-75.
Лексикална и семантична характеристика на фразеологичните единици в славянските езици. – In: Studia linguistica Polono-Meridianoslavica. T. 9. Toruń, Uniwersytet Mikołaja Kopernika, 1998, s. 101-110.
Съпоставителен анализ на руски и български фразеологизми с компоненти, отнасящи се към военното дело. – Тр. Воен. акад., VІ, 1994, с. 120-146.
Румънски лексикални елементи в българския книжовен език. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски, 2005, с. 379-389.
Проникване на руската обществено-политическа лексика в българския език след основаването на Българската социалдемократическа партия. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 187-196.
Актуални проблеми на нормализацията, стабилизацията и интернационализацията на българската и словашката граматична терминология. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1988, с. 58-63.
По някои въпроси на терминообразуването в български език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 135-142.
Семантичната трансформация като средство за терминологизацията на българския речников състав. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 81-93.
Терминологична лексика от собствени имена. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 163-168.
Изразяване на предназначение в българския и украинския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 159-164.
Наблюдения върху междуезиковата омонимия в украинския и българския език с италиански произход. – В: Проблеми зіставної семантики. Збірник статей а доповідями Міжнародної наукової конференції з проблем зіставної семантики 23-25 вересня 1999 р. Київ, 1999, c. 185-189.
За една тенденция в развоя на лексикалната система на българската книжовно-разговорна реч. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 399-404.
Към въпроса за семантико-синтактичните особености на глаголите с ограничена семантична структура в българския книжовен език. – Тр. ВТУ, ХVІІ, 1982, кн. 2, с. 129-154.
Към начините за изразяване на експресивност в българската книжовно-разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 122-126.
Понятието разговорна лексика, основни насоки (аспекти) при изучаването ѝ и някои проблеми на езиковото обучение. – В: Лингвистични студии. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 225-232.
Пътища за възникване на вторичната номинация в художествения текст и нейната стилистична функция. – В: Въпроси на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Кирил и Методий”, 1980, с. 146-154.
Спортни термини в Български тълковен речник. – В: Въпроси на физическата култура, София, 1957, с. 12-17.
„Звуковата чуждост” на заемките в българския език. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 581-593.
За неуместната употреба на няколко чужди думи в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 101-103.
Словообразувателно или лексикално значение? – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 76-90.
Морфологическая адаптация турецких глагольных заимствований в болгарском языке. – В: Симпозиум по грамматической типологии современных балканских языков. Москва, 1973, с. 34-35.
Наблюдения над залогом турецких глагольных заимствований в болгарском языке. Категория непереходности (переходности). – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы интерференции и языковых контактов. Москва, „Наука”, 1975, с. 138-160.
Некоторые аспекты лексической и морфологический адаптации греческих глагольных заимствований в болгарском языке. – В: Проблемы морфологии современных славянских и балканских языков. Москва, 1976, с. 319-333.
Езиковата игра и рекламата. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 120-122.
Експресивният език на един медиен продукт. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 121-124.
Емоционално-експресивна конотация на умалителните съществителни имена. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 505-510.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 137-146.
Поглед към морската социална терминология. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с.47-50.
Професионална обущарска лексика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 78-82.
Парадигматические связи славянской лексики. – В: Лінгвістичні студії. Збірник наукових праць. Вип. 18. Донецьк, Донецький національний університет, 2009, с. 262-268.
Абстрактна диалектна лексика в художествен текст. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 275-282.
Езикова култура, езикова норма и разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 165-180.
Наблюдения върху абстрактната лексика в езика на Васил Априлов (в съпоставка с „Речник на българский язик” от Найден Геров). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 153-157.
„Речник на личните и фамилни имена у българите” от Стефан Илчев – класически труд в българската лексикография. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 139-143.
Гръцките и латинските думи в Историята на Паисий Хилендарски. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, БАН, 1962, с. 401-411.
Латинските имена в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 147-160.
За функционирането на неопределителни местоимения, омонимни на въпросителните местоимения, в славянските езици (с оглед и към старобългарския език). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, 21-33.
Заслугата на Найден Геров за възможностите за изследване на динамиката в значенията на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 92-98.
Мнима специфика на някои лексеми в славянските езици. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 242-248.
Общославянска лексика в новобългарските дамаскини, невлязла в съвременния български книжовен език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 306-313.
Общославянско словно богатство в речника за редки, остарели и диалектни думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 150-157.
Проблемът за граматичната характеристика на фразеологичната единица с оглед на фразеографската практика. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 176-181.
Главно значение на частиците дори, още, пак, също (също така), само, именно. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 276-280.
Отношения на синонимия в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 152-154.
Термини, жаргони или неологизми в медицински текстове. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, 1998, Medical University, pp. 79-81.
За необходимостта от съставяне на български топонимичен речник и атлас. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 197-201.
За една българско-руска успоредица на местоименията. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1958, с. 73-78.
Словното богатство на българския език. – В: Помагало по българска историческа лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 7-11.
Глаголът вземам и неговите синоними в българския език. – В: Сборник в чест на акад. Ал. Тодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
Аспекти на външната и вътрешната структура на оказионализмите в съвременната публицистична реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 124-128.
О формировании семантики относительных прилагательных. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 69-108.
Жаргонът и чуждоезиковото обучение. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 37-39.
Термините в нашата реч. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 107-109.
Статус и функция на българските фразеологизми с ономастичен компонент. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 132-137.
Статус, функция и семантика на антропонима Мара в краткия фолклорен жанр и фразеологията. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 10. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2010, с. 270-276.
Начало на българска математическа терминология. – В: Математика и физика. София, 1964, с. 45-54.
Фразеология в рассказах Чудомира и ее отражение в переводе на русский язык. – В: Октомври и съвременността. Велико Търново, 1978, с. 455-468.
Семантични и структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 392-397.
Абстрактна политическа лексика в съвременния български и полски език. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 272-274.
Турцизмите в романа на Иван Вазов Под игото. – В: Иван Вазов. Сборник по случай 125-годишнината от рождението на писателя. Пловдив, 1976, с. 209-221.
Глаголите за възприятие и менталните действия. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 647-656.
Концептуализация на паметта и спомените в българския и полския език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 113-118.
Специфика в синтагматиката на глаголите за възприятие в български и полски език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 18-22.
Езиковата картина на човека и стереотипите на животните в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 187-189.
Езиковата картина на любовта в българския и полския език. – В: Как с думи се правят светове. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 322-328.
Българско-румънски фразеологични успоредици. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 602.
Диалектно и книжовно в българския език. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1978, с. 65-83.
Наблюдения върху българо-словашки езикови успоредици. – В: Славянска филология. T. 21. София, БАН, 1993, с. 206-235.
Една лексико-семантична успоредица на балканските езици. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 91-96.
Иван Вазов като образцов ревнител за български език и слог. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 270-296.
Следи от езика на Аспаруховите прабългари в съвременния български език. – В: Помагало по българска историческа лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 54-65.
Бележки върху словесното майсторство на П. К. Яворов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 201-212.
Производната и метафоричната лексика от гледище на ареалната лингвистика. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 126-146.
Фонетика, прозодия и лексикография (върху материал от чешко-български речник). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 194-198.
Болгары и русские: как мы (не) понимаем друг друга. – В: Филологический сборник памяти профессора Самуила Борисовича Бернштейна. К пятилетию со дня кончины. Москва, Филологический факультет МГУ, 2002, с. 35-37.
За фразеологичната синонимия в българския език. – В: България 1300. Статии и изследвания на ленинградските българисти. София, 1983, с. 290-309.
Антонимия при невербалните знаци, срещана в българския социум. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2004, с. 135-138.
Лексико-синтаксическое значение назначения в балканских языках (на материале именных словосочетаний болгарского, сербохорватского и румынского языков). – In: Prace Slawistyczne. Językowe studia bałkanistyczne 46. T. 1, Wrocław etc., 1986, s. 17-24.
Сложные и производные слова с посессивным значением в болгарском и сербскохорватском языках. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы диалектологии. Категория посессивности. Москва, „Наука”, 1986, с. 189-191.
Английските заемки в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 227-238.
Семантические характеристики русско-болгарских фразеологических параллелей. – В: Функция и семантика лингвистических единиц. Ташкент, 1983, с. 3-4.
Славянски думи с представки. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 341-347.
Чуждите думи в българския език и езиковото строителство. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 149-156.
Южнославянски думи от общ произход с отгласно редуване и-ъ-у. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 53-67.
The international component in the Bulgarian language: some recent developments. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 108-111.
Арабски думи в полския, в румънския и в българския език и пътищата за проникването им. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Турски думи в полския, румънския и българския език. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 72-79.
Използуване на елементи от жаргона в публицистичния стил. – В: Журналистика и езикова култура. София, „Наука и изкуство”, 1981, с. 56-64.
Чужди думи – основа за нови думи в българския език. – Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 98-101.
Към въпроса за лексикалното значение на думата. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 293-308.
Някои стилистически наблюдения върху стила на българската мемоарна литература от последното десетилетие на миналия век. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 263-284.
Поетическият речник на Н. Вапцаров. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 359-390.
За някои архаизми в творчеството на Стефан Дичев. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 15-24.
Наблюдения върху старинната лексика в поемата Кървава песен. – В: Аспирантски сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 39-48.
Старинна лексика в идилиите и разказите на Петко Ю. Тодоров. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 121-132.
Существительные на -ние (-нье) со значением процесса и его результата в русском и южнославянских языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, Воронежский университет, 1984, с. 36-41.
Соматизми в пословиците (в български и сърбохърватски език). – В: Арнаудови четения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 198-200.
Турцизмите в кулинарната лексика (статусът им в български и сърбохърватски език). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 400-403.
Глаголы с приставками вы- и из- в русском языке и их однокорневые соответствия с приставкой из- в болгарском языке. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 96-105.
Русенският периодичен печат от края на миналия век – принос към фразеологичното богатство на българския език. – В: Алманах за историята на Русе. Т. 2. Русе, Община Русе и др., 1998, с. 409-412.
Място на англицизмите в португалската и българската икономическа лексика. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 511-522.
Активни словообразувателни средства за адаптиране на английските заемки в българския език. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 149-156.
„Българо-сръбски речник” на Марин Младенов – ценен влог в преводната лексикография. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 151-154.
Експресивно назоваване на човешки качества посредством фразеологизми зооними в българския език. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 4. Русе, „Лени Ан”, 2006, с. 328-336.
За „алкохолните” фразеологизми в българския език. – В: Ракията на българина. Русе, „Лени Ан”, 2005, с. 115-118.
За концептите сърце / душа / ум във фразеологичната семантика на българския език като отражение на националната ни менталност. – В: В огледалния свят на езика и културата. Русе, „Лени Ан”, 2007, с. 180-189.
Изразяване на представи за човека посредством фразеологизми с компоненти соматизми в български, сръбски и руски език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 471-483.
Националноспецифични образи в български и руски фразеологизми с компоненти зооними за експресивно назоваване на човешки качества. – В: Наследие акад. Борковского и проблемы современной лингвистики. Статьи, исследования, материалы. Волгоград, ВГУ, 2006, с. 175-180.
Религиозният светоглед на българина, отразен във фразеологичното богатство на езика ни. – В: Библия, фолклор, литература. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996, с. 68-71.
Ролята на компонентите турцизми за постигане на хиперекспресивност в значението на българските ФЕ. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 5. Русе, „Лени Ан”, 2008, с. 458-461.
Тематични полета на жаргонните фразеологизми в българския език. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 3. Русе, „Лени Ан”, 2003, с. 341-347.
Фразеологизми с компоненти названия на цветове в български и сръбски език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 119-125.
Фразеологични варианти с общ компонент съществителните бог и дявол в Бай Ганьо и в сърбохърватския превод. – В: Библия. Фолклор. Литература. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996, с. 152-155.
Фразеологичното новаторство в творчеството на А. Константинов (с оглед превода му на сръбски и руски език). – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 171-173.
Жаргонизми и поетични оказионализми. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 68-71.
Семантична съпоставка на английските модални глаголи may / can / must / have to и българските модални глаголи мога / трябва. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 76-96.
Аргументна структура на някои непреходни глаголи за движение в Българския Фреймнет (вървя, ходя). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 301-307.
Семантика отглагольных существительных в словообразовательных гнездах глаголов говорения болгарского языка. – В: Семантико-стилистические исследования слова и предложения. Барнаул, 1990, с. 130-136.
Защо днешният българин упорито „греши” с английските заемки? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 134-135.
Нахлуват ли английските думи? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 117-120.
Начало на новобългарската правна терминология. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 67-80.
Общуване с метафори. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 188-191.
Русские и болгарские фразеологизмы, отражающие психические процессы и свойства личности в сопоставительном аспекте. – В: Лексика и фразеология русского языка. Тюмень, 1998, с. 75-80.
О синтактике и прагматике языковых средств именования, называния и идентификации лица в русском и болгарском языках. – В: Русистика 2005. Язык, коммуникация, культура. Сборник статии в чест на проф. дфн Стефана Димитрова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 111-137.
Компютърно извличане на данни за терминологията по ветеринарна медицина. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, БАН, 1990, с. 51-59.
Словообразувателни типове с най-голяма честота във ветеринарномедицинската научна лексика (с оглед обучението по български език а чуждестранни студенти). – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 154-159.
Създаване на термини в съответствие с новите явления и процеси в житейската действителност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 131-133.
Прилагателните имена като елемент на словосъчетания-термини от латински произход в медицинската научна и учебна литература. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 98-102.
Марин Дринов за лексикографската теория и практика (по повод речниците на Ал. Дювернуа и Н. Геров). – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 143-150.
Марин Дринов – национална езикова личност. – В: Международен научен симпозиум, посветен на 170-годишнината от рождението на Марин Дринов, Панагюрище, 20-21.10.2008. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 165-175.
Някои аспекти на съвременните информационни технологии при създаване на двуезични учебни електронни речници. – В: Науката, образованието и културата през 21-ви век. ІІ балканска научна конференция. Благоевград, 26-27.09.2008. Т. 2. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2008, с. 174-178.
Някои наблюдения върху семантичната адаптация на заетите абстрактни съществителни имена в научните и публицистични произведения на Марин Дринов. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 186-194.
НИКОЛОВА, Надка. жЗа омонимите и тяхната класификация. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 48-54.
Из историята на медицинската ни терминология през Възраждането. – В: Лингвистика, поетика, литературна история. София, 1984, с. 29-38.
Наблюдения върху проблемите на българската медицинска терминология през Възраждането. (Върху материал от книгата на д-р Ив. Богоров Селският лекар). – В: Втори международен конгрес по българистика. Т. 2. История на българския език. Доклади. София, БАН, 1987, с. 313-319.
Ролята на метафората и метонимията за формиране на анатомичната ни терминология през Възраждането. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 2. Шумен, ШУ „Еп. Константин Преславски”, 1996, с. 31-36.
Терминологичната вариативност през Възраждането: върху материал от анатомичната терминология. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 1. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 70-82.
Терминообразувателните начини през Възраждането. (Върху материал от анатомичната терминология). – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 121-126.
Начини на превеждане на прилагателните имена от български на френски език в разказите на Йордан Йовков Божура и Шибил. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 179-187.
Англицизми, диалектизми, жаргонизми и още -изми в стилистичната разговорна реч и преса – оригиналничене, стил, норма? – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 127-131.
Критерии за дефинирането на понятието разговорност. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 54-57.
За интелектуализацията в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 61-67.
За интелектуализацията в съвременния български книжовен език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 79-87.
Интензифициращите местоимения в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 181-189.
Възникване на фразеологизми на базата на български народни приказки. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 145-151.
Едноезични и двуезични фразеологични речници в славянската лексикография. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 168-177.
Езикът на Софроний Врачански. – В: Из историята на българския книжовен език. Помагало за студенти по българска филология. Т. 1. София, 1963, с. 80-84.
Към въпроса за безобразните фразеологизми. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 107-112.
Към въпроса за връзката между образа и значението при възникването на фразеологизмите (върху материал от български, руски, чешки, полски и френски език). – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 163-172.
Към въпроса за връзката на лексикалните значения на глаголите в български език с някои техни граматични особености. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 319-325.
Към въпроса за експресивността на фразеологичната единица (структурно-фонетични особености при някои групи фразеологични единици). – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 146-158.
Към въпроса за специфичните черти на фразеологичната единица. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 475-479.
Към историята на лексиката на българския книжовен език (Маргинални бележки в ръкописните творби на Софроний Врачански). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 183-192.
Пътища за възникване на фразеологизмите в българския език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 349-363.
Синтактична фразеология в българския език съпоставително с другите славянски езици. – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 75-86.
Фразеологизирани конструкции (фразеосхеми) и лексикографската им обработка. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 3. Warszawa etc., 1985, s. 119-129.
Фразеологизирани конструкции с компонент числително име. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 464-467.
Фразеологията – богато изразно средство на езика. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 29-32.
Съотношение между фразеологичната единица и лексикалната единица. – В: Славянска филология. Т. 10. София, БАН, 1968, с. 83-96.
Езикът на българските и чешките младежки медии (върху материал от списанията за съвременна музика). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 85-100.
Екстралінгвістичні умови реактуалізації тюркізмів у сучасному болгарському медійному дискурсі. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 57. Львiв, 2008, с. 191-198.
Оппозиция муж – жена в болгарских и русских пословицах и поговорках. – В: Национально-культурный компонент в тексте и языке. Материалы II Международной конференции, 7-9 апреля 1999 г., Минск. Ч. 1. Минск, 1999, с. 210-212. 
Съпоставителна семантика и обучението по български език. – В: В помощ на преподаването по български език на чуждестранни студенти. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1988, с. 144-153.
Неопределителните местоименни думи и тяхното представяне в българските речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98, София, „Доис”, 2000, с. 297-303.
Функции на метонимията. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 161-173.
Принципы выделения и объем прилагательных, обозначающих температуру в русском и болгарском языках. – В: Герценовские чтения. Филологические науки. Лингвистика. Ленинград, 1977, с. 5-9.
Към характеристиката на съдбата в българската и румънската лингвокултура. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 104-116.
Об употреблении некоторых русских по происхождению производных предлогов в болгарском языке. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 96-102.
О сопоставительном исследовании семантики предлогов. – В: Вопросы методологии и методики описания русского языка в сопоставлении с родным. Загреб, 1975, с. 124-128.
Роль русского языка в обогащении современного болгарского литературного языка. – В: Современные славянские культуры. Киев, „Наукова думка”, 1979, с. 145-147.
Слова с приставкой со-съ- в русском и болгарском языках. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 74-83.
Група събирателни имена в български и унгарски език и начини за представяне на лексикалната им еквивалентност в двуезичен речник. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 340-344.
Език мой, издайник мой. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 173-175.
Езиковото дело на Н. Геров. – В: Съвременен български книжовен език. София, БАН, 1983, с. 83-87.
Етнокултурно осмисляне и семантика на група съществителни имена в български, сърбохърватски и гръцки. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996, с. 73-78.
За един нов тип речници в българската двуезична лексикография. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 259-266.
Илюстративният материал в двуезичен речник. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 275-285.
Информацията в приложенията на двуезичен речник. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 161-165.
Качествено и количествено обогатяване на лексиката. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 12-15.
Лексикологията и лексикографията в помощ на преводача. – В: Изкуството на превода. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 166-176.
Модел за изграждане на общ типов словник на родно-чужд речник. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 399-437.
На червен Гергьовден. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 399-401.
Наблюдения върху съществителните от книжовен произход в повестта на В. Друмев Нещастна фамилия. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век. София, БАН, 1979, с. 170-175.
Найден Геров и неговият забележителен Речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 149-152.
Необходимостта от изработването на основен български словник за българско-чуждите речници. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 169-175.
Нормативност и хронологична обвързаност на речниците. – В: Лексикография 1989 (научно-практически лексикографски семинар). София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 141-144.
Особености на лексикалния състав на фразеологизмите в повестите Нещастна фамилия и Изгубена Станка с оглед историята и обогатяването на фразеологичния фонд на българския език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 164-171.
Росiйський вплив на формування болгарських фразеологiзмiв публiцистичних творах Д. Благоева. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 31. Львів, 1985, с. 88-93.
По някои проблеми на българската лексикография. – В: Лексикографски проблеми на превода. София, Съюз на преводачите в България, 1986, с. 30-32.
Проблеми на двуезичната лексикография при отразяване картината на света. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 358-364.
Речник на отдавна забравеното. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Тезисы международной научной конференции, посвященной памяти Р. М. Цейтлин, 27-29 ноября 2002 г. Москва, с. 46-47.
Речниковта статия в двуезичен речник. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 185-196.
Символика, семантична мотивация и вербализация на жестове в българския език и лексикографското им представяне. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 241-246.
Терминологични, правописни речници и правоговорен речник. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 131-134.
Цветът на емоцията в двуезичен речник. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 107-118.
Лингвогеографски поглед върху българо-словашката лексикална близост. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 127-140.
Още за българо-словашката лексикална близост. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 634-641.
Някои модели за образуване на термини – отглаголни съществителни във френски и български език (опит за съпоставително изследване). – В: Юбилейна научна сесия на Факултета по класически и нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, с. 229-233.
Някои модели на научно-техническо терминообразуване. (Френско-български съпоставителен преглед). – В: Теория и практика на научен и научно-технически текст. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1986, с. 51-57.
Терминология и ритуальные функции хлеба в южнославянских родинных обрядах. – В: Символический язык традиционной культуры. Балканские чтения. Т. 2. Москва, 1993, с. 63-74.
Агресията на уличния език и печатните медии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 37-41.
За адаптирането на някои чуждици в съвременния български книжовен език след заемането им от съответния чужд език. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 221-224.
За заемките с оглед на съвременната българска езикова ситуация. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 243-251.
За някои думи табу и свързаните с тях евфемизми в разговорната реч. (Върху наблюдения от съвременната лексикографска практика). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 162-168.
За представянето на форми като ядвам, търпявам в „Речник на българский язик” от Найден Геров. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 135-142.
Лексикографските трудове на Иван Богоров и Речникът на българския език от Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 147-152.
По въпроса за нормата (кодификацията) в речника (лексиката) на съвременния български книжовен език. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 36-39.
Размисли за евфемизмите в обръщение при обществената комуникация. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 203-207.
Речевият етикет и т. нар. „делово общуване”. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 270-272.
Речниците на Иван Богоров. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 146-149.
Специална лексика за постигане на колорит в романа „Антихрист” от Емилиян Станев. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 51-54.
Френско-българският речник на д-р Иван Богоров от 1869 год. – опит за обогатяване на българския книжовен език и за приобщаване към френската култура. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 59-60.
Към характеристиката на един тип глаголно-именни съчетания – преход между свободните съчетания и фразеологизмите. (Върху български и руски езиков материал.). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 187-188.
Към характеристиката на един тип устойчиви глаголно-именни съчетания (Върху български и руски езиков материал). – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 153-156.
За понятието лингвокултурен концепт според разбиранията на някои представители на съвременната руска лингвистика. – В: Междуетнически контакти изток-запад – интеркултурна комуникация. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 105-110.
К образу добра и зла в болгарском и русском языковом сознании (на материале метафор) – В: Язык. Литература. Культура. Актуальные проблемы изучения и преподавания в России и за рубежом. I Международная научно-практическая интернет-конференция (Москва, МГУ имени М. В. Ломоносова, Филологический факультет, 5-12 октября, 23 ноября – 7 декабря 2009 г.). Труды и материалы. Москва, МАКС Пресс, 2010, с. 361-368.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти, отразени в българските и руските пословици. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 120-24.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти у носителите на български и руски език. Анализ на анкетен материал. – В: Научни изследвания в чест и в памет на академик Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 265-270.
Изиграването на езика: фразеологизми, визуализирани на екрана и сцената. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 249-255.
Научные предпосылки и главные направления исследования политэкономической терминологии болгарского языка в сопоставлении с русской и немецкой. – В: Историко-филологически изследвания. Велико Търново, ВУ „Кирил и Методий”, 1983, с. 239-249.
Некоторые аспекты исследования болгарской политэкономической терминологии. – В: Славянская филология. Т. 5. Ленинград, 1986, с. 3-20.
Към семантичната характеристика на глаголите с корен прилагателно за цвят в българския език и превода им на немски. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 234-252.
Етимологични дублети от германско потекло в български език. – В: Юбилейна научна сесия, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. София, 1985, с. 89-96.
По въпроса за етимологичната дублетност в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 31-37.
Синонимия и хетеронимия при фитонима селим. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 326-333.
Същност на семантичните омоними и проблеми при въвеждането им в тълковните речници на българския език. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 55-62.
Структурни и семантични проблеми при заемките от немски език в синхронен аспект. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 216-226.
Чуждите думи в българската лексикография. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 252-258.
Интернационализмите в българския език в периода на демократичните промени. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 166-173.
Неологизми, възникнали чрез морфологично словообразуване. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 225-229.
Преглед на някои речници, излезли от печат в посттоталитарния период. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 47-54.
Преглед на семантичните омоними в „Български тълковен речник” (БТР), съставен от Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров, София, 1955. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 350-354.
Глаголът съжалявам в българските тълковни речници. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 153-157.
Лексикални заемки от френски език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 206-215.
Названия на растения, мотивирани от названия на животни, в българския език (върху материал от „Речник на българский язик” от Найден Геров). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 167-171.
Анатомичната терминология в светлината на когнитивната лингвистика. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 114-120.
За функционалната характеристика на медицинската метафора. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 101-105.
За второто фототипно издание на „Речник на българский язик” от Найден Геров (1975-1978). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 56-60.
За някои фонетически явления при образуването на отмеждуметни глаголи в български език. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 123-129.
Омоними, омографи, омофони. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 39-60.
Семантични класове на конкретните съществителни имена в българския книжовен език. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 93-130.
Българската лексикография – отражение на богатството и системните връзки в българската лексика. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 7-18.
Българският език като етнокултурно явление в творчеството на Иван Вазов. – В: Наследството. Вазов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 259-264.
Българско-словашки семантични конфронтации. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 158-162.
Езикова култура, езикови въздействия и нравствено-ценностни виждания. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 369-373.
За „грозното” в нашия език и в езика на медиите. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 130-132.
Исследование слоообразования некоторых славянских глаголов с учетом способа глагольного действия. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1987, с. 178-183.
Исторически устойчивото в българската лексика. – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 1. Исторически развой на българския език. София, БАН, 1983, с. 434-444.
Към въпроса за словообразователното значение и словообразователната систематизация. – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 115-122.
Лексикални и семантични паралели между български и полски глаголи за зрително възприятие. – In: Kategorije werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 99-105.
Лексиката като система. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 5-8.
Лексико-граматични и лексикографски проблеми на някои адвербиални предложни словосъчетания. – В: Въпроси на съвременната българската лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 47-58.
Лексикографски проблеми на Речник на антонимите. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 71-79.
Лексикографски проблеми, свързани с производните глаголи. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 81-87.
Лексико-семантичните дублети – отзвук на обществения живот през ХІХ в. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 61-67.
„Митът” за бореца в съвременния български език – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996, с. 81-87;
„Митът” за бореца в съвременния български език. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Русе, „Лени Ан”, 2003, с. 348-353.
Народният поет Иван Вазов и българската народна реч. – В: Българските народни говори. София, „Народна просвета”, 1986, с. 104-108.
Народно и книжовно изразно богатство в лексикалната синонимика на Иван Вазов. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 29-58.
Насоки и резултати на семантичното обновяване в съвременната българска лексика. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 296-304 с.
Начинът на действие и словообразувателното систематизиране на славянския глагол. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1988, с. 5-16.
Номинацията от перспективата на когнитивизма. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 75-84.
Някои случаи на редовна метонимия при съществителните в славянските езици като проява на лексикалната системност (върху материал от български, руски, украински и чешки език). – В: Славянска филология, Т. 15. София, БАН, 1978, с. 267-277.
Някои смислови връзки на думите като фактор за езиково богатство и колорит. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 19-31.
Няколко езикови похвата като портретно градиво в палитрата на Й. Йовков. – В: Йордан Йовков: 120 години от рождението му. Нови изследвания. Т. 2. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2003, с. 129-134.
Общонародно и индивидуално в речника на Иван Вазов. – В: Иван Вазов. Сборник по случай 125-годишнината от рождението на писателя. Пловдив, „Христо Г. Данов”, 1976, с. 193-205.
Отразяване на някои оними и близки до тях думи в Речника на българския език. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. В чест на проф. Н. П. Ковачев. Т. 2. Велико Търново, ИК „Знак‘94”, 1996, с. 237-240.
Парономазията – насмешка над обществени недъзи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 326-330.
Перспективи за изследване и описване на българската лексика. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 15-23.
Перспективи на проучванията в българската лексикология и семасиология. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 16-21.
Перспективи пред българските семантични изследвания в светлината на когнитивната лингвистика. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 285-292.
Постигане на изразителност и естетическо въздействие чрез синоними. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св Кирил и Методий”, 1994, с. 132-160.
Прагматична информация в тълковния речник. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, ÚJČ AV ČR, 2008, s. 143-168.
Прагматична информация в тълковния речник. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 52-64.
Проблеми на синонимията като езиково явление. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 93-107.
Развиване на семантиката на съществителни и прилагателни в български и руски език по метонимичен път. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 87-101.
Речникът на българския език в развитието на българската семасиология и граматика. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 25-27.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 7-12.
Семантични изменения и разговорност (разговорна метонимия). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 147-152.
Синонимиката в белетристиката на Иван Вазов – отражение на взаимоотношенията в лексикално-семантичната система на книжовния език и на лексикалното строителство през 80-те – 90-те години на ХІХ век. – В: Въпроси на структурата на съвременния български език. София, БАН, 1975, с. 131-178.
Словообразувателни и семантични тенденции при относителните прилагателни в съвременния български книжовен език. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 437-444.
Социокултурни и системни аспекти при установяване на българската лексика. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 342-347.
Специални едноезични речници. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 143-145.
Структурни и семантични особености на новите имена за лица в българския и чешкия език (1990 – 2000). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 5-18.
Съвременната лексикография – извор на познания за богатството и системните връзки на лексиката. – В: Живот сред книгите. Юбилеен сборник в чест на 85-годишнината на проф. д-р Елена Савова. София, „Рекламна агенция Очи”, 2004, с. 268-276.
Съвременни явления и отношения в огледалото на българския език. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Международно социолингвистично дружество, 2005, с. 541-551.
Съвременните български неологизми и езиковата система. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 5-26.
Испански и португалски лексикални елементи в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 250-255.
Италиански лексикални елементи в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 239-249.
Семантичната специфика на лексическите единици и отношението на еквивалентност в двуезиковите речници. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 593-600.
За отношението на специалистите към заемането и превода на английски термини в българската морска терминология. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1990, с. 184-192.
Някои случаи на терминологизация чрез метонимия. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 407-416.
Признакът „форма” като мотивационен признак при терминологизацията чрез метафора. – В: Сборник с научни изследвания, посветени на проф. К. Попов по случай 100-годишнината от рождението му. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 98-103.
Структурна характеристика на терминологизацията в българския език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 323-331.
Корелативни двойки образи в някои български, английски и руски пословици. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 189-202.
Глаголы приближения в русском и болгарском языках. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 204-234.
Русско-болгарские параллели в языковой интерпретации „пустоты” (Семантическое пространство русской и болгарской лексем пустота). – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски”, 2006, с. 80-93.
Глаголната многозначност в цикъла Песента на колелетата от Й. Йовков. – В: Студентски изследвания Т. 1. Велико Търново, 1972, с. 79-97.
К вопросу о болгарско-чувашских лексических соответствиях. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, БАН, 1989, с. 267-273.
За типовете определения на термините в корабостроителните стандарти. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 220-225.
Балканската лексика в лингвокултурологичен аспект. – В: Проблеми на балканското и славянското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2010, с. 114-125.
Балканската фразеология – елемент от оста на времето и фрагмент от жив езиков процес. – В: Балканите – език, история, култура. Международна научна конференция, 13-15 април 2007 г., Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий, 2008, с. 370-378.
Балканският аспект на езиковата метафора муха – ‘душевно състояние’. – Българистични проучвания. Т. 3. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 141-156.
Думите символи и етнокултурната интерпретация на балканската фразеология. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 9-17.
Зоонимията и лексикалната системност. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 535-546.
Из дълбинните структури на семантичното поле глупост. – В: Филологический сборник. Т. 3. Тверь – Велико Търново, 2008, с. 145-149.
Към въпроса за лингвистичните измерения на страха в балканския ареал. – В: Славянская фразеология в ареальном, историческом и этнокультурном аспектах. Материалы 3 Международной научной конференции. Гомель, 2003, с. 45-52.
Митологичният комплекс ‘вода – огън – смърт’ и езиковото му отражение. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Втори есенни четения „Проф. Иван Гълъбов”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 171-180.
„Образната” картина на света, метафората и национално-езиковата специфика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 32-41.
Предизвикателството фразеологична образност. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 71-93.
Страхът в балканските езици – културни вариации и сходства. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 62-75.
Фразеология и култура (семантичното пространство гордост в българския езиков модел на света). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 80-88.
Фразеология и култура. (Метафората като похват в изследването на фразеологията). – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистика и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1997, с. 129-147.
Семантичният преход пъстър – лукав в балканските езици. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 427-440.
Что можна и чего нельзя? Опыт культурологического анализа инновации пословиц (на материале русского и болгарского языков). – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 397-400.
Едноименни лексикално-семантични групи – лексиколожки и лексикографски аспекти. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 346-354.
Междометия как часть языковой картины мира в русском и болгарском языках. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х–3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 74-80.
Фрагмент языковой и грамматической картины мира в русском и болгарском языках (‘думать’). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 357-371.
За синхронията и за tertium comparationis в съпоставителната паремиология. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Волгоград, ВГУ, 2005, c. 97-101.
Културемата – единица за лингвокултурологични съпоставителни изследвания (върху материал от английски и български пословици). – В: В огледалния свят на езика и културата. Русе, „Лени Ан”, 2007, с. 9-28.
Културна асиметрия в българските и английските пословици. – В: Научни изследвания в чест и в памет на академик Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий, 2006, с. 293-298.
Към лингвокултурологичното съпоставително изследване на английски и български пословици за наградата и наказанието. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 182-188.
Към темата за най-ценните човешки качества според английските и българските пословици. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 4. Русе, „Лени Ан”, 2006, с. 299-304.
Лингвокултурно съпоставително изследване на английски и български пословици: описание на методиката. − В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 3. Русе, „Лени Ан”, 2003, с. 258-268.
Лингвокултурологично съпоставително изследване на пословици. – В: Теоретические и лингводидактические проблемы исследования русских и других славянских языков. Волгоград, ВГУ, 2008, с. 135-156.
Любовта в английските и българските пословици. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Т. 1. Волгоград, ВГУ, 2007, c. 196-201.
По въпроса за съпоставителното изследване на английските пословици и поговорки и техните български аналози. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 2. Русе, „Лени Ан”, 2001, с. 213-216.
Общото и различието във фразеологизмите. (Върху материал от български и испански език). – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 251-258.
„Онеправданите” думи. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 366-369.
За някои особености на фразеологизмите с мимично-жестов произход. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 105-112.
„Тело” в культуре и национально-этикетная кодификация „телесного поведения” во фразологии (на материале болгарского языка). – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 411-422.:
Метонимични значения на глаголи с представка из-. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 230-238.
По въпроса за лексикографския подход към глаголните метонимични значения. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 332-338.
Употребата на турцизмите в езика на днешните български вестници. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 339-344.
Славянская лексикографическая традиция и словарь Н. Герова. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 14-17.
Терминология южнославянского ряжения. Зимние обходы. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 77-98.
Спільні лексичні елементи іншомовного походження як фактор виникнення міжмовної омонімії (на матеріалі української та болгарської мов). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 57. Львiв, 2008, с. 182-190.
Иван Богоров – первый болгарский пурист. – В: Лингвистика. Збiрник наукових праць. № 2 (20). Луганьск, ДЗ „ЛНУ імені Тараса Шевченка”, 2010, с. 30-34.
Език и стил на Васил Друмев. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 197-208.
Език и стил на Г. Караславов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 341-357.
Революционният език на Христо Смирненски. – В: Строители на родната реч. София, „Български писател”, 1954, с. 100–108.
Стил и образност в белетристиката на Ем. Станев. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 391-401.
Стилно-изразни средства у Вазов. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 512-519.
Глаголите с представка с- в български език. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 283-292.
Езиково табу, табуистични названия и евфемизми. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, 1998, Medical University, pp. 121-126.
Значението и формата на термини, свързани с табу (етнолингвистичен подход) – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. М. Дринов”, 1999, с. 239-265.
За думите и тяхното лексикално, граматично и стилистично значение. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 15-17.
Лексикографията: наука – практика – изкуство. Лексикографско описание на думата. – В: Лексикография’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 50-68.
Речник на личните и фамилните имена у българите от Стефан Илчев. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 137-140.
„Свое” и „чуждо” в речниковия състав на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 78-81.
Детските когнитивни метафори от холистично гледище. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 308-316.
Creating a Morphological Dictionary of Bulgarian Language. – In: Papers in Computational Lexicography – COMPLEX’96. Budapest, 1996.
Паразитно лексикално повторение в езика на масмедиите у нас. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 323-326.
Паронимия – потенциальный источник ошибок в близкородственных языках (на материале русского и болгарского языков). – Acta Univ. Lodziensis, 1991, № 25, s. 201-214.
Петко Р. Славейков и българският книжовен език. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 339-344.
Семантико-стилистическая характеристика слова тишина в болгарском и русском словоупотреблении. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 217-220.
Уличната реч и отражението ѝ в художествената литература. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 132-136.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика болгарских слов гузен – гузно. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 335-339.
Западноевропейски заемки в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 89-91.
Към проблема за диалектните думи и отразяването им в Речник на българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 90-97.
Стилистично разчленение на речниковия състав от функционално-експресивно гледище. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 21-23.
Познавателните процеси в огледалото на метафората. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 297-303.
Видове архаизми в българския книжовен език и някои техни особености. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 70-84.
Вулгаризацията в езика на политическата статия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 200-202.
Жаргонна лексика. – Попова, Венче. В: Стилистични функции на някои категории думи в художествената литература. София, „Народна просвета”, 1979, с. 57-74.
За разговорната реч и нейната норма. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 61-67.
Някои средства на художествено-образната реч в политическите статии на Любен Каравелов. Върху материал от уводните статии в „Свобода” и „Независимост”. – В: Изследвания и статии за Любен Каравелов. София, БАН, 1963, с. 219-232.
Синонимите. – В: Въпроси на езиковата стилистика. София, „Народна просвета”, 1975, с. 71-108.
Стилистично използуване на обществено-политическата лексика в публицистиката на Л. Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 403-428.
Защо е щастлив роденият с риза? – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 71-79.
Аспекти на глобализацията в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 68-74.
Аспекти на детерминологизацията. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 112-123.
Въпроси на макроструктурата в терминологичния речник. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 166-174.
Енциклопедичният компонент в речника. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 43-50.
За езиковата мотивираност на термините (върху материал от интернационалните термини в съвременния български език). – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. М. Дринов”, 1999, с. 5-93.
За мястото на термините словосъчетания в лексикалната система на езика. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 152-162.
За някои актуални проблеми на българското терминообразуване. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 170-178.
Към въпроса за взаимоотношението между терминологичната и общоупотребимата книжовна лексика. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 42-48.
Медицинската терминология в нейното лексикографско представяне. – В: Езикът в медицината. Пловдив, Медицински университет, 2005, с. 5-13.
Метонимията като средство за номинация (по материали от българската терминология). – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 94-101.
Параметри на терминологичната номинация. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 136-146.
Речник на основните термини – концепция и структура. – В: Научни изследвания в чест на проф. Б. Байчев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 425-432.
Словообразувателна мотивираност на чуждите термини в българския език. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 93-103.
Термините адаптация и интеграция при интернационалните заемки. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, 2003, UJČ AV ČR, s. 141-148.
Терминологичен речник от модулен тип. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 106-112.
Терминологичен речник по природни науки – концепция и изпълнение. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 297-302.
Терминологични проблеми на глобализацията в българския език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 161-166.
Терминът – значение, строеж и структура. – В: Сборник с научни изследвания, посветени на проф. К. Попов по случай 100-годишнината от рождението му. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 57- 62.
Три подхода към значението на термините за свойства. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1999, pp. 127-131.
Предаване на френски език на думи от публицистиката на Христо Ботев, обозначаващи реалии от обществения живот и материалния бит. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 169-177.
Лексико-семантические расхождения между русским и болгарским языками в области некоторых общих заимствований как условие появления интерференции. – В: Лингвистические основы и методические проблемы интерференции при изучении русского языка славянами. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 293-296.
Сопоставление некоторых общих для русского и болгарского языков неологизмов – дериватов от греческих и латинских корней. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 89-99.
О сравнительном изучении русской и болгарской фразеологии. – В: Вопросы филологии. Вып. 6. Ленинград, 1977, с. 3-8.
Административният стил на българския книжовен език през Възраждането и руското влияние като фактор при неговото обособяване. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 47-63.
За родната езиковокултурна действителност в началото на новия век. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 167-178.
Именителни форми за лични местоимения в българската възрожденска книжнина. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 105-122.
Към лексикалната характеристика на първия възрожденски превод на наказателния закон. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 156-161.
Лексикални и граматични стилизиращи средства в художествената литература. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 285-297.
Лексиката в Устав на Българския централен революционен комитет. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 48-60.
Чуждите лексикални средства в съвременния книжовен език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 117-129.
Диференциални речници – концепция и структура. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 53-60.
За някои различия между книжовната и диалектната лексика. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 280-285.
За семантичната структура на глагола говоря в съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 103-109.
Заета лексика и словообразувателни тенденции в славянските езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 97-107.
Към въпроса за заетите думи и тяхната употреба. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 42-45.
Към лексикографската интерпретация на производната дума. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 277-285.
Между многозначността и омонимията. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 36-43.
Наблюдения върху новите думи в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 83-91.
Някои проблеми на българската диалектна лексикология. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 271-278.
Производната дума като структурираща единица на лексикалната система. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 37-46.
Словообразувателно значение и полисемия на производната дума. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 350-357.
Сравнението като номинационен мотив. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 329-335.
Моносемантичните глаголи в Записки по българските въстания. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 43-51.
Отрицателните фразеологизми в съвременния български език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 143-153.
Полско-български фразеологизми с компоненти – соматизми. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 178-183.
Семантика на съществителните имена за място в атрибутивната синтагма. – В: Лингвистични студии. Сборник от научна сесия, 15-16 октомври 1992. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 303-310.
Распределение слов по лексико-грамматическим разрядам в современном болгарском языке. – В: Сборник научных трудов Ташкентского университета. Вопросы русского и общего языкознания. Ташкент, 1978, с. 132-146.
Мотивационни възли на съвременния български книжовен език. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 116-122.
Отглаголни съществителни за действие от глаголи за звучене. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 155-169.
Семантични проблеми на българските цветоозначения от праславянски и индоевропейски произход в контекста на техните славянски съответствия. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 49-61.
Арабското присъствие в българския език. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 281-287.
Да вывучэння беларуских и балгарских фразеалагизмау. – В: Беларуская мова. Вып. 16. Мінск, 1988, с. 121-130.
Параунанне балгарских и беларуских дзеясловау уяуляння. – В: Беларуская лiнгвистыка. Вып. 34. Мінск, 1988, с. 9-13.
За един нов тип речник на автор. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 129-134.
Лексикална номинация, белетристичен текст и художествено-естетическа функция на словото. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Волгоград, ВГУ, 2005, с. 13-19.
Номинация. Художествен образ и език в белетристиката. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 35-42.
За някои фразеологични съчетания в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 130-134.
Към проблемата за гръцките заемки в българския език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 271-279.
Названия за градинар в славянските езици с оглед на българския език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 343-348.
Названията за път в българския език. – В: Българистични проучвания, Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 102-113.
Етапи във формирането на българската книжовна разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 22-30.
Към въпроса за лексикалната паронимия в съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 108-116.
Bulgarisches Neologismenwörterbuch. – In: Symposium on Lexicography. Vol. 6. Tübingen, Niemeyer, 1994, pp. 165-174.
Пароними в речника на съвременния български език. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 61-69.
Термини за брачно родство в българския език. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 179-187.
Заимствования из турецкого языка как отражение культуры Болгарии XVIII века. – В: Славянская филология. Вып. 8. Санкт-Петербург, 1999, с. 70-78.
О некоторых типологических наблюдениях над номина агентис по професии в русском, болгарском и чешском языках. – В: Проблемы лексикологии и словообразования русского языка. Москва, 1982, с. 128-137.
Семантическая структура агентивных имен существительных в русском, украинском, болгарском и чешском языках. – В: Семантика слова в языке и в художественном тексте. Харьков, 1988, с. 24-31.
Научната информация и нейната терминология. – В: Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. 2. София, 1972, с. 531-539.
Една илюстрация към понятието синтактичен фразеологизъм. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 256-262.
Фразеосхеми със значение ‘квалификация, оценка на лице’. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 1. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 94-105.
Грамматические свойства глагольных фразеологических единиц в болгарском и русском языках. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 209-215.
Характер лексического состава фразеологических единиц в русском и болгарском языках. – В: Въпросы современного состояния и исторического развития систем русского и болгарского языков. Юбилейный сборник научных докладов и сообщений кафедры русского языка ВПИ им. Константина Преславского 1973-1993. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 141-151.
Особенности арабских лексических заимствований в болгарском языке. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, pp. 74-75.
Към характеристиката на един тип семи в значението на думите в българския и немския език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1983, с. 47-54.
Балканское в словаре духовной культуры болгар. – В: Балканские чтения. 5. В поисках „балканского” на Балканах. Тезисы и материалы симпозиума. Моска, 1999, с. 70-72.
Болгарские фразеологизмы о судьбе и их этнокультурные истоки. – В: Язык и культура. Тезисы Третьей международной конференции. Т. 3. Киев, 1994, с. 109-110.
Болгарский язык в неславянском окружении: лингвистическая литература по лексикологии. – В: Славянская языковая и этноязыковая системы в контакте с неславянским окружением. Москва, 2002, с. 301-314.
Грецизмы в словаре болгарской традиционной культуры. – В: Славяне в зеркале неславянского окружения. Москва, 1996, с. 46-48.
К изучению общеславянской лексики в русском и болгарском языках. – В: Philologia Slavica. К 70-летию академика Н. И. Толстого. Москва, 1993, с. 394-398.
Метафорические термины родства и их производных в русском и болгарском: сопоставительный анализ. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Москва, „Наука”, 1993, с. 219-227.
Обрядовые аллюзии в болгарских паремиях. – В: Балканские чтения. Т. 2. Символический язык традиционной культуры. Москва, 1993, с. 126-136.
Программирование повседневной жизни: из балканской лексики (нефела). – В: Балканские чтения. 9. Terra balkanica. Terra slavica. К юбилею Татьяны Владимировной Цивьян. Москва, 2007, с. 98-105.
Система цветообозначений в болгарском языке. – В: Наименования цвета в индоевропейских языках. Системный и исторический анализ. Москва, 2007, с. 185-198.
Цветообозначения в болгарском языке: восточные заимствования и общеславянская лексика. – В: Балканские чтения. Т. 7. В поисках „ориентального” на Балканах. Тезисы и материалы. Москва, 2003, с. 93-95.
Эпитет в структуре и семантике болгарских пословиц и загадок (Опыт сравнительного анализа). – В: Загадка как текст. 2. Исследования в области балто-славянской духовной культуры. Москва, 1999, с. 157-176.
Этнокультурный контекст болгарских фразеологизмов о судьбе и характере человека. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 123-136.
Этнолингвистический анализ ключевых лексем словаря балканского языкового союза. – В: Языковые союзы Евразии и этнокультурное взаимодействие (история и современность). Москва, 2005, с. 157-161.
Kaлки и калкиране в българския език. – In: Słowotwórstwo a inne sposoby nominacji. Materiały z 4 konferencji Komisji Słowotwórstwa przy Międzynarodowym Komitecie Slawistów. Katowice 27-29 września 2000 r. Katowice, 2000, s. 123-131.
Към балканската идиоматика: от игла до конец. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Първи есенни четения „Професор Иван Гълъбов”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 223-237.
Няколко набедени тракийски думи в българския език. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 3-12.
Словообразувателна и морфемна структура на прилагателните в български език от интернационална основа (в съпоставка с други славянски езици). – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 343-350.
Проблеми на заемането на термини от друг език в лозарската терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХХІІ, 1987, № 1, с. 133-138.
Некоторые наблюдения над переводом компаративных метафорических конструкций с русского на болгарский язык. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 101-112.
О переводе конкретных имен существительных в роли спомагательного субекта метафорических уподоблений по внешним признакам. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 219-230.
О переводе синестетических метафор с русского на болгарский язык. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ. Велико Търново, „Астарта”, 2007, с. 299-303.
Към въпроса за ранните латински заемки в старобългарски. – В: Славянска филология. Т. 10. София, БАН, 1963, с. 121-131.
Към въпроса за румънската лексика в българския книжовен език преди Освобождението. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 287-294.
Прабългарите и техният език. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. София, БАН, 1981, с. 30-37.
Прабългарската съставка на нашия език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 130-137.
За полицейския жаргон. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 111-114.
За някои случаи на терминологизация чрез метафора в съвременната българска политическа терминология. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 397-406.
Речниковата статия речник в Терминологичен речник по хуманитарни науки. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 315-322.
Агресията на уличния език в лингвокултурологичен аспект. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 244-246.
Актуалността на понятието обществено-политическа лексика. (По наблюдения върху документалното наследство на Васил Левски). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. София, „Делфи”, 2005, с. 135-140.
Библейската фразеология в езика на Васил Левски. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 266-273.
Езиковата единица като носител на културна информация. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 41-45.
Езиковата личност като обект на лингвокултурологично изследване. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 195-201.
Към въпроса за обществено-политическата лексика. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 455-463.
Към въпроса за устойчивите съчетания през Възраждането. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 441-448.
Речник на езика на Васил Левски. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 158-166.
Полско-български лексикални успоредици. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 89-97.
Избор на словник и изработване на правописен речник на българския език на базата на корпуса BulTreeBank. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 407-414.
Принципи за съставяне на етимологичен речник на славянски език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 263-271.
К вопросу о семантической адекватности научно-технического перевода. – В: Семантика текста и проблемы перевода. Москва, 1984, с. 130-136.
Про дiєслiвну енантиосемiю в росiйськiй та болгарськiй мовах. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львів, 1980, с. 90-97.
Наблюдения над словообразовательной энантиосемией в русском и болгарском языке. – В: Вопросы словообразования в индоевропейских языках. Томск, 1979, с. 55-64.
За ролята на контекста при възприемането на фразеологизмите. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 138-141.
Общие предпосылки семантических расхождений изоморфических фразеологических интернационализмов. – В: Теоретические аспекты деривации. Пермь, 1982, с. 72-79.
Освоєння запозичень у болгарській та українській мовах. – In: Slavistika dnes: vlivy a kontexty. Konference mladých slavistů 2, říjen 2006. Ed. Marek Příhoda, Hana Vaňková. Červený Kostelec, Mervart, 2008, s. 255-264.
Фонетичне освоєння запозичень у болгарській мові. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 56. Львів, 2007, c. 321-322.
За някои думи от италиански произход в нашия език, свързани с мореплаването. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 409-414.
Словотворчеството в поезията и прозата на Пенчо Славейков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 187-200.
Характер и основни черти на синонимния речник на съвременния български книжовен език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 199-204.
Три фразеологични калки от гръцки и развитието им в българския език. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 358-365.
Към въпроса за семантичната характеристика на предлозите. – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 109-114.
Пространствени предлози в български език, които завършват на -д. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 275-282.
Пътища за създаване на фразеологични варианти. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 133-145.
Ролята на диалектната лексика като фразеологичен компонент в българския език. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 481-484.
Семантична характеристика на фразеологичната единица. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 333-348.
Семантични и функционални черти в предложната система на славянските езици и тяхното лексикографско представяне (разгледани в съпоставителен план с особен оглед към съвременния български език). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 53-64.
Семантични съпоставки между предложната и префиксалната система на славянските езици. – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 195-206.
Създаване на фразеологизми по словообразувателен път (чрез префиксация на глаголния компонент). – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1973, с.195-210.
Фразеологични варианти и фразеологични синоними в български език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 235-250.
За значението и употребата на думите свет/свят, светост и светец в съвременния български език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 143-152.
Опит за бинарен модел на значението на устойчивите фразеологични съчетания. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 183-190.
Психолингвистични аспекти на моделиране на лексикалното значение. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 55-66.
Съдбата на турските заемки в българския език като отражение на някои характерни черти на националния манталитет. – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 73-139.
За отношението книжовно-разговорна реч и научен стил. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 153-165.
За смисловата структура на глагола съм. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 181-193.
Книжовно-разговорната реч и другите функционални стилове в съвременния български книжовен език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 30-37.
Книжовно-разговорната реч и другите функционални стилове в съвременния български книжовен език. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 58-65.
Книжовно-разговорната реч и медийното пространство. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 226-232.
Към въпроса за възникването и формирането на публицистичния стил в съвременния български език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1988, с. 51-54.
Към въпроса за семантиката на глаголи за състояние в съвременния български език. – В: Филологически студии. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 203-246.
Към стилистичната характеристика на метафората. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 174-186.
Към характеристиката на сравненията фразеологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 181-188.
Партийният публицистичен стил в съвременния български книжовен език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 111-117.
Поглед към прагматичната стилистика на книжовно-разговорната реч. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 587-598.
Подстилове и жанрове на книжовно-разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 134-144.
Словесният образ на българската менталност в речника на Найден Геров. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 53.
Функционална характеристика на публицистичния стил. – В: Станева, Христина. Стилистика на съвременния български книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 51-57.
Валентная и семантическая структура глаголов в славянских языках. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 72-84.
За семантичната компресия при предлозите в българския език. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 295-304.
О тождестве единиц синтаксического и лексического уровней языка (на материале славянских языков). – В: Исследования по славянскому языкознанию. Сборник в честь шестидесятилетия профессора С. Б. Бернштейна. Москва, „Наука”, 1971, с. 242-250.
За образуването на нови народностни названия на лица в славянските езици. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 69-76.
За някои фразеологизми от Златоструй до днес. – В: Майски научни четения. Силистра, РУ „А. Кънчев”, 1998, с. 56-59.
Количественно-качественный состав и функционирование фразеологических терминологизмов в научном тексте (французско-немецко-болгарские параллели). – В: Национальная конференция с международным участием по наукометрии и лингвистике научного текста. Варна, 1983, с. 62-63.
Българският соматичен етикетен език днес. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 114-119.
Метаинформационни глаголи за предаване на различен вид информация в българската езикова комуникация. – В: Езикът: история и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 184-192.
Поглед към лексикалното словотворчество в езика на Бероновия Рибен буквар. – В: Българското образование между традицията и бъдещето. Т. 1. Варна, ИПКУ „Д-р Петър Берон”, 2001, с. 23-28.
Из историята на съществителните имена със суфикс -изъм в българския език прев Възраждането. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 173-197.
Семантична структура на заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – В: Съвременни проблеми на българската езикова история. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1992, с. 127-133.
Нови сложни думи с две и три коренни морфеми в българския и руския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 33-36.
Нови сложни думи с интернационални компоненти в българския език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 423-427.
Английските заемки в българския компютърен жаргон. – In: International scientific conference „Economics and Society development on the Base of Knowledge”, June 4-5 2009, Stara Zagora. Vol. 2. Stara Zagora, 2009, pp. 68-70. [CD].
Краткият живот на смисъла в периоди на значителни обществени промени. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 118-121.
Относно метафоричните и метонимичните значения на глаголната лексика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 132-134.
Структурно-семантично моделиране на глаголно-именните колокации (Върху материал от български и английски език). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 345-362.
Архаизация и неология в системата на nomina agentis в съвременния български език. (Опит за когнитивнолингвистичен анализ). – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 179-187.
Деминутивни и феминални деятелни съществителни имена през ХІХ век. – В: Дни на науката’2003. Велико Търново, Съюз на учените в България, 2003, с. 9-16.
Езикът на Криворазбраната цивилизация (смешна позорищна игра в 5 действия от Д. Войников). – В: Майстори на българското художествено слово. В помощ на обучението по български език и литература ХI кл. София, „Анубис” – Велико Търново, „Абагар”, 1995, с. 75-86.
За синтактичната деривация и лексикалното значение на относителните прилагателни имена в съвременния български език. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 271-275.
Към въпроса за различията между диалектна и книжовна лексика. – В: Българите от Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 305-312.
Между корените и крилете. Размисли за езика на съвременната българска проза (По материали от романа Плячка на Георги Гроздев). – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 321-329.
Многозначност, омонимия или лексикална метаморфоза. (Бележки върху едно словообразувателно явление в компютърния жаргон). – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 69-75.
Номина агентис – традиции и иновации. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 247-254.
Признаци за качество в семантиката на относителните прилагателни имена. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 53-62.
Синонимия на прилагателните имена в разказите на Елин Пелин. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 51-60.
Традиции и иновации при професионалните названия в български и немски език. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 95-104.
Динамiка словотвору вiдносних прикметникiв у сучаснiй болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 23. Львiв, 1981, с. 102-108.
Розвиток лексико-граматичних властивостей якiсностi вiдносних прикметникiв у сучаснiй болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 20. Львiв, 1979, с. 130-137.
Утворення складних вiдносних прикметникiв у сучаснiй болгарьскiй мови. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 25. Львів, 1982, с. 107-114.
Англицизми със суфикс -ing в съвременния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 149-156.
Модата и езикът на нейното описание. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 210-213.
Език и общество. – В: Въпроси на езикознанието в сталинско осветление. София, БАН, 1951, с. 5-19.
Названия на две културни растения в българския език. 1. Диня. 2. Пъпеш. – Език и литература, 1963, № 5, с. 23-34.
Словообразователните диалектизми в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 55-72.
Тезаурусът – исторически и съвременен контекст. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 169-173.
О функционировании частицы не в роли специального негатора в русском языке (в зеркале болгарского). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 251-256.
Разговорни елементи в публицистичния стил (вестникарски подстил). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991. с. 138-143.
Лексикални идиоми? – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 259-264.
Моноколокабилни думи като компоненти на фраземи в българския и чешкия език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXIX, 1989, № 1, с. 120-174.
Структура тематической группы глаголов, обозначающих умственные процессы в болгарском языке. – В: Мовознавнi студii. Киiв, Iнститут мовознавства iм. О. О. Потебнi, 1968, с. 148-159.
Защо „дънките се преместиха до хот дога”? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 100-105.
Неопределителното местоимение няколко и неговите количествени характеристики в разговорния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 162-164.
Политическите фразеологизми в българския печат след Втората световна война (1944-1956). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 371-378.
Социолингвистични аспекти на неопределителния детерминатор някакъв. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 206-209.
Цветните думи – цветът на думите или думите за цвят. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 195-202.
Функционална системност на паремиите в инцидентна улична реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 146-151.
Към въпроса за значението на думата. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 4-18.
Някои въпроси във връзка с думата като речникова единица. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 22-38.
К вопросу о лингвокультурных особенностях соматических фразеологизмов в русском и болгарском языках. – В: Актуальные проблемы русского языка и методики его преподавания. V научно-практическая конференция молодых ученых. Москва, „Флинта”, 2003, с. 150-157.
К проблеме национально маркированных устаревших ФЕ (на материале русского и болгарского языков). – В: Актуальные проблемы русского языка и методики его преподавания. Т. 2. Москва, 2000, с. 27-30.
Лингвокультурный аспект контрастивной фразеологии (на материале ФЕ с компонентом глаз в русском и болгарском языках). – В: Аспекты констрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 165-187.
Метафора современности (на материале языка российских и болгарских масс-медиа). – В: Актуальные проблемы русского языка и методики его преподавания. VІІІ Научно-практическая конференция молодых ученых. Москва, 2006, с. 27-37.
Русская и болгарская спортивная метафора. – В: Современная филология. Актуальные проблемы, теория и практика. Сборник материалов Второй международной конференции „Современная филология: теория и практика”. Красноярск, 2007, с. 51-56.
Русские и болгарские соматические фразеологизмы с компонентом голова в контексте культуры. – В: Чтения, посвященные дням славянской письменности и культуры. Чебоксары, Изд. Чувашского университета, 2005, с. 129-139.
Театральная метафора в политическом дискурсе (на материале языка российских и болгарских масс-медиа). – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 58-79.
Русский и болгарский „головной убор”: лингвокультурологический аспект (на материале русских и болгарских фразеологических единиц). – В: Русистика 2008. Язык, коммуникация, культура. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с 163-170.
Проблеми на езиковата динамика в съвременния словашки, чешки и български книжовни езици. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 223-231.
За някои аспекти на понятието интерлингва и семантичен метаезик и ролята им при семантична репрезентация на значението. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 194-203.
Грамматические средства выражения болгарских и турецких пословиц. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, pp. 123-124.
Некоторые русские заимствования в болгарской лексике (на материале журнала БТА – „Паралели”) – В: Семантический аспект изучения языковых единиц. Ашхабад, 1982, с. 98-110.
Динамика при съществителни имена от женски род за лица в съвременния български книжовен език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 95-99.
Едно абсурдно название (феминално название за лица мъже). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 310-313.
Иновации при суфиксацията на съществителните имена за лица жени. – В: Езикови проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 237-241.
Интерпретация на взаимните глаголи в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 174-181.
Професионалните имена за лица – теоретични и лексикографски въпроси. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 190-193.
Професионалните имена за лица в РРОДД. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 144-149.
Семантичната структура на глагола поемам. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 57-61.
Стилистично маркирани множествени форми в съвременния печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 182-185.
Съкратените названия на министерства и на министри в съвременните масмедии. – В: Краят на хилядолетието. Носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 386-391.
Представката раз- и нейното лексикографско представяне в „Речник на българския език”. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 119-125.
Замечание об относительных прилагательных с суфиксом -шн- (-шн-) в русском и болгарском языках. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1958, с. 79-90.
Русско-болгарские параллели терминов консервной промышленности. – В: Герценовские чтения. Краткое содержание докладов. Филологические науки. Ленинград, 1971, с. 45-47.
За формирането на българската анатомична терминология – терминологична подсистема с обединяващ семантичен признак „двигателен апарат”. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 215-220.
Противоречия между словообразувателно и лексикално значение. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 223-229.
Изработване на двуезичен речник с компютър: (Върху материал от работата ми с финско-българския и българско-финския речник). – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 51-58.
Заемане на прагматични частици. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 7. Билингвизъм и диглосия – съвременни проблеми. София, „Делфи”, 2002, с. 10-17.
Частицата абе като прагматичен маркер. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004. с. 255-266.
Проблемите на заетата лексика в славянските етимологични речници. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 123-128.
Измененията в езика на българския периодичен печат след 1989 г. като обект на лингвостатистиката. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 156-160.
Римно-комбинаторен речник на лириката на П. К. Яворов. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 167-173.
Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език и възможности за изследвания върху неговия материал. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 355-360.
Честотен речник на българската публицистика (1944-1989) и изследвания върху неговия материал. – В: Езикът на тоталитарното и посттоталитарното общество. София, „Прохазка и Качармазов”, 1996, с. 144-148.
Организация на лингвистичната информация в компютърен морфологичен речник на български глаголни фразеологизми. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 308-321.
За някои структурно-семантични особености на пословиците в хинди и в българския език. – В: Политики на различието, езици на близостта. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 528-540.
Допълнителният маркер бели / черни (народи) в историческата етнонимия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 151-154.
Пейоративизмите като обект на социолингвистични изследвания. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1990, с. 62-72.
Социолингвистичен анализ на асоциации върху химическа терминология, използвана в българското училище. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 320-323.
Прилагателните имена за цвят в български и френски език (типология на словообразуването и семантиката). – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1997, с. 249-258.
Опит за семантичен анализ на модалното наречие peut-être в съпоставителен план с български език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, 1983, с. 46-36.
Близкая лексика в плане русского и болгарского языков. – В: Лингвистические основы и методические проблемы интерференции при изучении русского языка славянами. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 288-292.
Метонимният пренос в българския и немския език (на материал от международната лексика). – In: Mélanges de linguistique, sémiotique et narratologie. София, „Колибри”, 1999, с. 418-428.
Ориентализмите в младежкия сленг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 52-55.
Болгарский исторический словарь: состояние и перспективы. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 105.
Детопонимни чужди неологизми в българския и чешкия език след 1989. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 365-376.
За лексикалното взаимодействие на българския език с други езици. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 175-187.
За семантиката на една двойка глаголи в съвременния български език (яхам-яздя в съпоставка с jeti-jezditi в чешкия език). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 178-186.
Новите собствени имена като източник на промени в лексиката. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 272-281.
Собствени имена (nomina propria) като проводник на интернационализация в лексиката и като обект на лексикографско описание. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 205-214.
Собствените имена и интернационализацията на лексиката в българския и чешкия език след 1989 г. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 213-232.
Собствените имена като обект на обработка в двуезичните електронни речници на славянските езици – проблеми и решения. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, UJČ AV ČR, 2008, s. 203-218.
Някои особености на лексикалните съотношения в българския и виетнамския език. – В: Първи международен конгрес по българистика. Т. 3. Сравнително езикознание. Диалектология. Превод. София, БАН, 1983, с. 136-145.
Местоименията като евфемизми в балканските езици. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 393-399.
Об одной лексико-семантической параллели (На материале карпато-балканского обряда „полазник”). – В: Славянское и балканское языкознание. Москва, „Наука”, 1977, 21-76;
Межъязыковые омонимичные соответствия болгарского и русского языков. – В: Русский язык в системе славянских языков: история и современность. Москва, 2003, с. 27-29.
Към въпроса за пространствените значения и семантиката на ходя, отивам и идвам. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 196-200.
Глаголи от гръцки произход в български език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 279-284.
Гръцки думи в съвременния български език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 87-89.
Гръцки заемки в съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 138-146.
За някои редки и остарели думи от гръцки произход в български език. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1973, с. 279-286.
Към въпроса за гръцките калки в българския език. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 499-502.
Някои редки народни думи от гръцки произход в българския език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 149-153.
За генетичния статус на дериватните образувания на калките в руски и български език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 23-32.
Русизмы и церковнославянизмы в лексике болгарского литературного языка. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 54-60.
Смысловые корреляции и оппозиции в общественно-политическом дискурсе (На материале русского и болгарского языков в постсоциалистический период их развития). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 64-69.
Езиковата компетенция и мястото на паронимите в обучението по български език като чужд. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 181-193.
Найден Геров и неговите предшественици. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 269-275.
За класификацията на наречията в съвременния български език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 388-400.
Некоторые особенности словарного состава славянских языков. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 72-75.
Этимологические заметки к болгарским омонимам. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, p. 100.
Някои особености в езика на Ботевите стихотворения. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 69-86.
Турските думи в българските фразеологизми. – В: Турският език – минало, настояще и бъдеще. Шумен, Дружество за турски език и култура, 2004, с. 47-50.
Наблюдения върху адвербиалната синонимия в езика на Евтимий Търновски. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 3-13.
За глаголи с лексикализирано си. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 183-187.
За функцията на дискурсната частица де. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 323-330.
Към класификацията на така наречените „глаголни междуметия” в българския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 9-13.
Материали за честотен речник на българската електронна комуникация. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 112-127.
Представянето на прагматични частици в тълковен речник. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 44-51.
Диалектната лексика в тълковния речник на националния език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 206-207.
Диалектната лексика в тълковния речник на националния език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 163-170.
За произхода на термина баща. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 380-390.
Зоонимы как компоненты фразеологических единиц русского и болгарского языков. – В: Русистика: функциональный и семантический аспекты. Тюмень, 2001, с. 169-174.
Компаративные фразеологизмы с компонентом зоонимом во фразеологической картине мира: (На материале русского и болгарского языков). – В: Лингвистические аспекты речевой культуры. Тюмень, 2000, с. 34-39.
Культурно-национальная специфика эталонов сравнения в КФЕ (На материале русского и болгарского языков). – В: Славянские духовные традиции Сибири. Тюмень, 1999, с. 66-69.
Номинацията при прилагателните имена в български и във френски език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методй”, 1981, с. 109-122.
Представъчна глаголна номинация с изходна основа съществително в българския и във френския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 312-320.
Класификационната група на музикалните инструменти в терминологичния речник по хуманитарни науки. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 311-314.
Лингвистична характеристика на някои основни термини по металознание. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 210-238.
О современном содержании одного из лексических значений слова гражданин в русском и в болгарском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 54-58.
Лексико-синтактична характеристика на термините – словосъчетания в областта на биологията. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 118-122.
За три ключови думи в поетичния език на Вазов. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 23-32.
Наблюдения върху езика на Светослав Минков. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 317-340.
Етикетните формули като реплики в диалога. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, 1996. с. 109-112.
Към семантиката на възвратните глаголи с компонент само- в съвременния български език. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 45-49.
Към семантиката на една група възвратно-средни глаголи. – Език и литература, 1979, № 3, с. 25
Към словообразувателната и семантичната характеристика на възвратните глаголи с елемент си. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 134
Лексемите колега и колежка като етикетни формули в съвременния български език. – В: Българистични проучвания. Т. 6. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, 2000, с. 119-122.
Между чалгата и рапа. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 129-132.
Някои наблюдения върху употребата на сложни думи в поезията на Христо Смирненски. – В: Майстори на българското художествено слово (10 кл.). София, „Анубис”, 1995, с. 299
Отново за прилагателните на -ем, -им. – Български език, 1989, № 5, с. 471
Представяне на глаголната лексика в речниците на българския език. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 37-46.
Разговорна синонимия в съвременната българска публицистика. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 260-266.
Уличният език с микрофон и камера. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 106-110.
Руско-български паралели. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 168-175.
За ключовите думи в българската публицистика. – В: Дни на науката’98. Велико Търново, „Абагар”, 1998, с. 63-70.
За фразеологичните трансформации в публицистичния текст. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 293-299.
Каламбури със собствени имена в българската публицистика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 9. Велико Търново, ИВИС, 2009, с. 429-512.
Новые слова в болгарской и русской публицистике. – В: Лингвистические и культуроведческие аспекты русского языка в сопоставлении с родным. МАПРЯЛ, 11-14 октября 1996. Доклады международной конференции. Пловдив, 1997, с. 67-70.
Семантико-стилистический анализ фразеологии в шутке А. П. Чехова Медведь в сопоставлении с ее болгарским переводом. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 107-113.
Беларуска-паўднёваславянскiя лексiчныя сувязi: некаторыя праблемы i вынiкi. – В: Слова беларускае: з гiсторыi лексiкалогii i лексiкаграфii. Мiнск, 1994, с. 167-182.
Беларуска-паўднёваславянскiя лексiчныя сувязi: некаторыя праблемы i вынiкi. – Беларуская лiнгвистыка. Вып. 5. Мінск, 1974.
З балгарска-беларускiх моўных паралеляў. – В: Слово и культура. Т. 1. Москва, 1998, с. 326-331.
Върху проблема за създаване на терминологични речници и други помагала за преводачите на научна и техническа литература у нас. – В: Теоретична конференция „Преводът в служба на науката и техническия прогрес”. София, Съюз на преводачите в България, 1977, с. 209-214.
Лексикални средства за изразяване на кратност в съвременния български език. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 110-115.
Загадка времени в болгарской и русской концептосфере. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 98-105.
Счастье в болгарской и русской концептосфере. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 431-434.
Фразеосхемы в структуре русского и болгарского сложных предложений уступительной семантики. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 49-52.
Болгарское пак и его семантические эквиваленты в русской лексике. – В: Славистични изследвания. Т. 5. София, СУ „Климент Охридски”, 1984, с. 115-126.
К специфике сопоставительного исследования лексики близко-родственных языков (на материале русского и болгарского). – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 203-212.
О сопоставительном описании русской и болгарской лексики. – В: Вопросы сопоставительного описания русского и болгарского языков. Фонетика и лексика. София, 1982, с. 123-182.
Об отсутствии семантического тождества между генетически родственными словами в современном болгарском и современном русском языках (наречие много). – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 275-280.
Об эквивалентах в сопоставительном исследовании лексики. – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 146-152.
Системность лексики и сопоставительное изучение языков (русский и болгарский). – В: Лингвистические, культурологические и методические вопросы обучения русскому языку как иностранному. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1999, с. 5-11.
Синтагматичні особливості енантіосемічних слів сучасної болгарської мови. – В: Наука і сучасність. Педагогіка. Філологія. Збірник наукових праць. Т. 24. Киïв, „Логос”, 2001, с. 249-263.
Явище енантіосемії у сфері болгарської фразеології. – В: Наука і сучасність. Педагогіка. Філологія. Збірник наукових праць. Т. 27. Киïв, „Логос”, 2001, с. 266-279.
О философии чисел – от магии к интенсификации релаксации (на материале русской и болгарской идиоматики). – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 389-391.
За фразеологизмите с компонент бог в руски и български език. – Славистика. I. 1998, с. 163-166.
Оказионални съществителни имена в българската книжовно-разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 10-21.
Українсько-болгарськi фразеологiчнi паралелi. – Культура слова. Вип. 28. Київ, 1985, с. 81-84.
Българско-полски лексикални паралели. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 241-249.
Българската лексикография в миналото и днес. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 159-179.
Глаголни лексеми с двучленна структура (глагол + си) и лексикографски проблеми. – В: Българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1985, с. 5-14.
Един случай на развитие на противоположни значения в съвременния български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 191-196.
Езикови фактори, обуславящи семантичните вариации на лексикалната единица. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. София, БАН, 1979, с. 40-52.
За граматикализацията на някои лексеми и лексемни форми. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 137-143.
За лексико-граматичната еквивалентност на фразеологичната единица с думата. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 209-219.
За лексико-граматичната еквивалентност на фразеологичната единица с думата. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 320-332.
За някои вметнати думи и вметнати съчетания от думи и тълкуването им в речниците. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 213-224.
За някои типове наречия и тяхната семантико-граматична функция. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 181-186.
Лексикографическая работа в Институте болгарского языка Болгарской академии наук. – В: Современная русская лексикология. Москва, 1966, с. 178-190.
Лексикография, видове речници и задачи на българската лексикография. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 125-127.
Многотомен речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 128-130.
Някои особености в семантико-граматическите функции на наречията как, както и като. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 309-317.
Семантична и синтактична валентност на лексикалната единица. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 25-32.
Структурно-синтактични особености на фразеологичната единица и пунктуация и правопис. – В: Помагало по български правопис и пунктуация. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 227-238.
Съвременна българска лексикография. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 78-83.
Устойчиво словосъчетание и фразеологична единица. – В: В чест на академик Владимир Георгиев. Езиковедски проучвания по случай 70 г. от рождението му. София, БАН, 1980, с. 503-512.
Фразеологизми, оформени с начален компонент като. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 234-240.
Залогът като граматична и лексикографска проблема. – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 167-181.
Принципи за съставяне на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 162-166.
За едно символно действие и концептуализацията на неговите производни в български, руски и полски език. – In: Z malą ojczyzną w sercu. Księga pamiątkowa dedykowana Profesorowi Tadeuszowi Zdancewiczowi. Poznań, 2005.
Заметки об одном „некультурном” культурном слове и концептуализации его производных (в русском и болгарском языках). – Русский язык за рубежом, 2002, № 2, с. 52-54.
Русско-болгарские аппроксиматы: Межъязыковые лексические соответствия омонимического характера. – В: Русский язык: история и современность. Москва, 1989.
Абревиатурите в българския език във връзка с чуждото езиково влияние и глобализацията. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 278-281.
Адаптация на инициалните абревиатури като цялостни единици в лексико-семантичната система на езика. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 122-130.
За един случай на асиметрия във връзка с изразяването на значения за степен, количество, оценка като общоевропейско езиково явление. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 315-319.
За една характерна особеност на българските причастия на -н, -т. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 95-100.
За чуждите думи и речниците, отразяващи тази лексика при съвременното развитие на българското общество и на българския език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 85-88.
Изменения във функционирането на лексиката и обогатяване на лексикалната система на българския език под влияние на общественото развитие (през последното десетилетие). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, БАН, 1988, с. 3-16.
Изразяване на значения за степен чрез фразеологизирани конструкции. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 163-167.
Изразяване на семантичната категория степен при глаголи и съществителни имена в съвременния български книжовен език на фона на другите славянски езици. – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 93-100.
История и современное состояние болгарской лексикографии. – В: Теория и история славянской лексикографии. Москва, 2008, с. 44-68.
Класификация на речниците (въз основа на българските лексикографски трудове). – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 12-17.
Колко значения може да има една дума. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 9-12.
Отразяване на адективацията на причастията в българските тълковни речници. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 59-73.
Параметърът висока степен и неговото изразяване в съвременния български книжовен език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 24-30.
Периодизация на развитието на българската лексикография. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 351-357.
Твоpческият път на Кристалина Чолакова „от класическите езици до лексикографията”. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 13-18.
Тритомният Речник на съвременния български книжовен език – основополагащ труд на съвременната българска лексикография (по случай 50 г. от издаването му). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 9-14.
Семантичната категория степен. – В: Българско-полски граматични студии. Т. 7. Справочник по академичната Българско-полска съпоставителна граматика. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2004, с. 61-72.
За думите от италиански произход като част от международната лексика в българския език. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 35-40.
Някои въпроси на абревиацията с оглед изискванията на българската книжовна реч. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 102-109.
Взаимодействие между лексикални и граматични значения и неговото представяне в XML структурата на многотомния тълковен Речник на българския език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 188-195.
Лексикално родство между руския и българския език. – В: Славистичен сборник. Т. 1. Езикознание. София, БАН, 1958, с. 133-144.
Руско-българска омонимика. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 109-131.
Сто години руско-българска и българско-руска лексикография. – В: Славянска филология. Т. 3. София, БАН, 1963, с. 333-341.
Логико-семантична и синтактична валентност на глаголите с общ семантичен компонент (въпрос) – съпоставка френски / български. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 208-221.
Някои проблеми при превода на verba dicendi от френски на български език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 321-331.
Опит за семантично и синтактично изследване на verba dicendi във френския и българския език. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 201-211.
Относно някои деструктивни влияния върху българския език, свързани с определени социално-психологически фактори, обусловени от тоталитарната и посттоталитарната обществена система. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 198-202.
Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 140-143.
К вопросу о влиянии лексического наполнения на семантику русских и болгарских фразеосхем со значением оценки. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 53-56.
Русские и болгарские фразеосхемы со значением оценки в структуре диалогических единств. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 224-230.
О месте глаголов движения в русской и болгарской языковых картинах мира. – В: А. С. Пушкин и Россия: язык – литература – культура – методика. XXV Пушкинские чтения, 24-25 ноября 2005 г. Москва, Гос. ИРЯП, 2006, с. 131-137.
О характеристике фразеологизмов с компонентом деньги в болгарском и русском языках. – В: Сопоставление русского языка с родным в научных исследованиях и в практике преподавания. Велико Търново, 1994, с. 55-57.
Словото в публичното пространство (Фразеологизмите и неологизмите в печата). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 222-225.
Фразеологизмите и неологизмите в съвременния български печат. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 64-72.
Семантика глаголов идти – ходить в свете болгарского и эстонского языков. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 183-186.
Българският език и глобализацията. – In: Specimina philologiae slavicae. Bd. 151. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Hrsg. S. Comati. München, Verlag „Otto Sagner”, 2008, pp. 312-316.
Наблюдения над езиковите особености в публицистиката на Гаврил Георгиев. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 497-526.
Electronic Corpora and Bulgarian New-Word Lexicography. – In: Études Cognitives. Vol. 9. Warszawa, SOW, 2009, pp. 143-150.
Зовнiшнi зв’язки лексико-семантичноi групи зорового сприйняття в болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 39. Львiв, 1989, с. 112-114.
Семантичний аналіз дієслів зорового сприйняття болгарської мови. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 35. Львiв, 1987, с. 87-90.
Дiєслiвна гiпонiмiя в сучаснiй росiйськiй, болгарськiй та верхньолужицькiй мовах. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 41. Львiв, 1990, с. 153-154.
Дiєслiвна метонiмiя в сучаснiй болгарськiй мовi (функціонально-типологічний аспект). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 37. Львiв, 1988, с. 55-58.
Bulgarian. – In: English in Europe. Manfred Görlach (ed.). Oxford, Oxford University Press, 2004, pp. 241-260.
English Synchronic and Diachronic Loanwords in Bulgarian. – In: University of Sofia English Papers. Vol. 3. Sofia, 1987, pp. 29-41.
How Borrowings Cross Linguistic Borders and Fill Lexical Gaps. – In: Spaces, Gaps, Borders. Vol. II. Sofia, 2005, pp. 37-43.
Recent Tendencies in the Adaptation of Anglicisms in Bulgarian. – In: Seventy Years of English and American Studies in Bulgaria. Sofia, St. Kliment Ohridski Univ. Press, 2000, pp. 13-18.
Some Observations on the Lexico-Semantic Assimilation of English Loanwords in Bulgarian. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXV, 1986, № 4, с. 96-128.
Internacionalizace a autochtonizace u nových příslušenských názvů (nomina pertinentia) v bulharštině a češtině. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 84-93.
Nová slova v kontextu komunikačním. – In: Antropologie dialogu. Souznění a nedorozumění mezi Čechy a Bulhary. Praha, „SOFIS”, 2000, s. 142-147.
Přenesené významy lexikálních jednotek z tematické skupiny „nádobí“ v bulharštině, češtině a srbštině. – In: Studia Balkanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 979-989.
Slovotvorná charakteristika nových činitelských jmen pro pojmenování osob v bulharštině a češtině. – In: Slavica Pragensia ad tempora nostra. Sborník statí z mezinárodní vědecké konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě (Praha, 8-10 června 1998). Praha, Euroslavica, 1998, s. 175-181.
O strukturze semantycznej nazw zbiorowych w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. III. Ilość. Gradacja. Osoba. Warszawa, 1989, s. 59-66.
Portret kobiety – żony w przysłowiach bułgarskich, słoweńskich i polskich. – В: Българистични проучвания. Т. 3. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 279-285.
Contacts lexicaux entre le bulgare et d´autres langues balkaniques. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, p. 10.
The Bulgarian numeral. – In: Studies in Linguistics. Vol. XX. Buffalo, 1968, рр. 49-52.
Lexikografia vlastného mena. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 101-105.
Polskie i bułgarskie czasowniki ruchu (szkic opisu semantycznego). – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 129-135.
Werbalne wykładniki leksykalne relacji temporalnych w językach polskim i bułgarskim. – In: Prace Slawistyczne. Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. І. Wrocław etc., 1986, s. 83-91.
Z bułgarskich studiów wyrazowych. – In: Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej. T. 6. Warszawa, 1967, s. 143-145.
Związki bułgarsko-rumuńskie przy zapożyczeniach z języka greckiego. – In: Z polskich studiów slawistycznych. Warszawa, 1968, s. 295-302.
Einige Überlegungen zum politischen Wortschatz im Deutschen und Bulgarischen nach den Ereignissen im November 1989. – In: 70 Jahre Germanistik in Bulgarien. Sofia, „St. Kliment Ochridski Universität”, 1999, рр. 468-471.
Semantyczna kategoria stopnia. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 7. Warszawa, 2003, s. 57-69.
Niektóre problemy kategorii stopnia i środków ją wyrażających. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 3. Ilość. Gradacja. Osoba. Wrocław, 1989, s. 89-109.
Russische Lehnwörter in der neubulgarischen Literatursprache. – In: Veroffentlichungen der Abteilung für slavische Sprachen und Literaturen des Osteuropa-Instituts (Slavisches Seminar) an der Freien Univ. Berlin. XX, 1960, № 24, р. 148.
The English Elements in Bulgarian. – In: English in Contact with the Other Languages. Wolfgang Viereck and Wolf-Dietrich Bald (eds). Budapest, Akadémiai Kiado, 1986, pp. 7-23.
Electronic Lexicography and Its Applications: The Bulgarian Experience. – In: V. A. Shirokov and S. S. Dikareva (eds.). Proceedings of the International Scientific Conference MegaLing 2006: Horizons of Applied Linguistics and Linguistic Technologies, Parthenit, 20-27 September 2006. Simferopol, DIP, pp. 106-109.
From Electronic Corpora to Online Dictionaries (on the example of Bulgarian Language Resources). – In: J. Levicka, R. Garabik (eds.). NLP, Corpus Linguistics, Corpus Based Grammar Research. Fifth International Conference, Smolenice, Slovakia, 25-27 November 2009. Proceedings. Bratislava, 2009, pp. 78-92.
Lexical Database of the Experimental Bulgarian-Polish Online Dictionary. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 36-47.
Classifiers and Digital Dictionaries. – In: Études Cognitives. Vol. 9. Warszawa, SOW, 2009, pp. 117-132.
Digital Dictionaries – Problems and Features. – In: Proceedings of the Jubilee International Conference Mathematical and Computational Linguistics, 6 July 2007. Sofia,2007, pp. 25-34.
The significance of entry classifiers in digital dictionaries. – In: Leonid Iomdin, Ludmila Dimitrova (eds.). Lexicographic Tools and Techniques. Moscow, IITP RAS, 2008, pp. 89-97.
Towards a Unification of the Classifiers in Dictionary Entry. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 48-58.
MONDILEX. Towards the Research Infrastructure for Digital Resources in Slavic Lexicography. – In: Études Cognitives. Vol. 10. Warszawa, SOW, 2010, pp. 147-162.
Bulgarian-Polish online Dictionary – Design and Development. – In: Innovative Solutions for Lexical Entry Content in Slavic Lexicography. Violetta Koseska-Toszewa, Ludmila Dimitrova, Roman Roszko (eds.). Warsaw, SOW, 2009, pp. 76-88.
Structuring of the Semantic Field of the Words of Emotion in Bulgarian. – In: Working Papers in Linguistics. XXXІV. Papers from Third Conference on Formal Approaches to South Slavic and Balkan Languages, Plovdiv, 1999. Mila Dimitrova-Vulchanova, Ilyana Krapova and Lars Hellan (ed.). Trondheim, University of Trondheim, 2000, pp. 45-56.
Apelativna a proprialna lexika vo frazeologii. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1041-1047.
Frazeológia bulharského románu Noštem s belite kone a jej preklad do slovenčiny a češtiny. – In: Evropa – společenství rovnoprávných jazyků. Praha, Jednota tlumočníků a překladatelů, 1999, s. 64-72.
Minimalne frazémy v slovenčine a bulharčine. – In: Frazeologické štúdie 2. Bratislava, „Esprima”, 1997, s. 18-35.
Pri prameňoch slovenských a bulharských frazeologických bádaní. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „Médium”, 1998, s. 42-48.
Synsémantiká v úlohe frazeologických komponentov (Na slovenskom a bulharskom materiáli). – In: Jazyk a literatúra v modernej spoločnosti. Zborník je venovaný 80. výročiu bulharistiky na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave. Велико Търново, „Фабер”, 2005, s. 94-102.
Zum Wesen der lexikalischen Balkanismen. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 7-13.
Zur bulgarischen Wortgeschichte. – In: Festschrift fur Herbert Brauer zum 65. Geburtstag am 14. April 1986. Cologne, Bohlau, 1986, pp. 79-84.
Diachronisch slawische Phraseologie. – In: Phraseologie und ihre Aufgaben. Heidelberg, 1983, pp. 35-58.
Problémy konfrontační synonymiky v současných slovanských jazycích. – Československá slavistika 1983: literatura, folklór. Praha, Academia, 1983, s. 91-99.
Au sujet des emprunts grecs dans la langue bulgare. – In: Actes du Premier Congrès international des études balkaniques et Sud-Est Européennes. VI. Linguistique. Sofia, 1968, pp. 579-585.
Shody jazyka bulharského s českým. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 389-396.
Reflection of the seasons of the year in the Bulgarian and Russian phraseology. – In: Europhras’97. Phraseology and Paremiology. Bratislava, Akadémia PZ, 1998, pp. 134-139.
Problémy bulharské vĕdeckotechnické terminologie. – In: Aktuální otázky jazykové kultury v socialistické společnosti. Praha, Akademia, 1979, s. 204-207.
Frazeologizmy z liczebnikami w języku polskim i bułgarskim. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 1. Wrocław etc., 1982, s. 149-156.
Bemerkungen zur Rolle des Neugriechischen bei der Herausbildung des Wortschatzes der neubulgarischen Schriftsprache. – In: Beiträge zur Entwicklung der Balkanzivilisation. Leipzig, 1966, pp. 533-537.
Zur Erforschung der deutschen Lehnwörter im Bulgarichen. – In: Vom Nutzen der Bibliotheken und ihrer Bestände. Friedhilde Krause zum 60. Geburtstag. Berlin, 1988, pp. 49-51.
Ways of asking: the „question particle” acaba/adžeba in Turkish and Bulgarian. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 463-468.
K homonymům v bulharštině. – In: Studia Balkanica Bohemo-Slovaca. Т. III. Brno, 1987, s. 242-249.
Deutsches Lehngut im Bulgarischen. – In: Südosteuropa Studien. Heft 43. München, 1990, pp. 41-61.
K vytvoření bulharské národní botanické terminologie. – In: Slovanské spisovné jazyky v době obrození: sborník věnovany Universitou Karlovou k 200. výročí narození Josefa Jungmanna. Praha, Universita Karlova, 1974, s. 103-112.
Один из случаев влияния румынского языка на болгарский. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, pp. 44-45.
Progresivní internacionální slovotvorné komponenty v češtnĕ a bulharštině (komponenty porno-, sex-/sexy- a jejich bulharské paralely). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 300-307.
Die demokratische Wende in der Gesellschaft und ihre Wiederspiegelung in der bulgarischen Sprache (1989-1991). – In: Aufbau, Entwicklung und Struktur des Wortschatzes in den europäischen Sprachen. Frankfurt am Mаin etc., 1993, pp. 173-182.
Historischer und kultureller Hintergrund der Lexik in der neologischen Lexikographie. – In: Proceedings of the Sixth International Sympozium on Lexicography (1992). K. Hyldgaard-Jensen, V. H. Pedersen (ed.). Tübingen, University of Copenhagen, Niemyer, 1994, pp. 175-181.
Strukturtypen der Abkurzungen in der bulgarischen und deutschen Gegenwartssprache aus verglеichender Sicht. – In: Probleme des deutsch-bulgarischen Sprachvergleichs. Materialen der II Arbeitstagung zur Bulgaristik in der DDR der Bilateralen Kommission fur Bulgaristik DDR – VR Bulgarien (Leipzig – 31 Mai bis 2 Juni 1978). Leipzig, 1980, pp. 77-78.
Borrowing at the Popular Level: Balkan Interjectional Particles of Turkish and Greek Origin. – In: Septième Congrès International D’Études du Sud-Est Européen. Rapports. Athènes, 1994, pp. 507-520.
Stefana. La connaissance de l’âme selon la phraséologie bulgare et roumaine. – In: M. Álvarez de la Granja (ed.). Lenguaje figurado y motivación. Una perspectiva desde la fraseología (Studien zur romanischen Sprachwissenschaft und interkulturellen Kommunikation. Herausgegeben von Gerd Wotjak). Frankfurt am Main, Peter Lang, 2007, pp. 287-302.
Les bibléismes dans la phraséologie bulgare et roumaine. – In: Association Internationale d’Études du Sud-est européen. Bulletin ХХІ, 2001. Bucureşti, Editura Enciclopedică, 2002, pp. 129-146.
Quelques paralleles dans le domaine de la phraséologie bulgare et roumine. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III. Sofia, BAN, 1989, pp. 53-54.
Verbele existenţiale a fi/съм şi a avea/имам în calitate de componente frazeologice în limba română şi în bulgară. – In: Studii de gramatică şi de formare a cuvintelor. Bucureşti, Editura Academiei Române, 2006, pp. 205-225.
O některých sémantických zvláštnostech argotu bulharských vandrujících zedníků. – In: Sborník přednášek z 5. conference o slangu a argotu v Plzni 7.-9. února 1995. Plzeň, 1995, s. 142-148.
O některých zvláštnostech v syntagmatice slangu mládeže. – In: Sbornik přednášek z konference o slangu a argotu v Plzni v záři 1977. Plzeň, 1978, s. 35-42.
Aproksymaty polsko-bułgarskie współnego pochodzenia. – In: Dzieje Słowian w świetle leksyki. Pamięci Profesora Franciszka Sławskiego. Kraków, Wydawnictwo Uniwersytetu Jagiellońskiego, 2002, s. 405-406.
O jednej z kategorii aproksymatów języka polskiego i bułgarskiego. – In: Slawistyczne studia językoznawcze. Wrocław etc., 1987, s. 163-165.
The Mirror Symmetry Principle in Word-Sign Semantics. – In: Anthroposo Semaineon. Vol. I. Thessalonikee, 1996, pp. 147-150.
The Transition from Signification to Supersignification in the Natural Language. – In: Proceeding of IV World Congress of Semiotics. Barcelona, Perpignan, 1989.
Word Meaning Types. – In: Proceedings of International Semiotic Conference. Thessaloniki, 1992.
Синонимни редове във фразеологията: въз основа на унгарски и български примери. – In: Nyelv, stílus, irodalom: köszöntő könyv Péter Mihály 70. születésnapjára. Budapest, 1998, рр. 286-288.
The Status of Turkisms in present-day Balkan languages. – In: Aspects of the Balkans. The Hague-Paris, 1972, pp. 87-116.
Flüche, Verwünschungen und Schimpfwörter im Bulgarischen. – Die Slawischen Sprachen. Band 32. München, 1993, pp. 55-76.
Irónia v bulharskej frazeológii. – In: Studia Balkanica Bohemo-Slovaca. Т. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1033-1039.
Kategoria przypadka semantycznego (na materiale języka polskiego, bułgarskiego i serbsko-chorwackiego). – In: Studia konfrontatywne polsko-południowosłowiańskie. Wrocław etc., 1984, s. 11-38.
Problematyki opisu znaczeń leksemów czasownikowych. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 126-133.
Ze studiów nad semantyką i składnią czasowników bułgarsklch i polskich. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 129-135.
Problemy konfrontatywnego opisu czasowników bułgarskich i polskich na płaszczyźnie semantycznej i syntaktycznej. – In: Problemy teoretyczno-metodologiczne badań konfrontatywnych języków słowiańskich. Warszawa, SOW, 1991, s. 79-90.
Form, Its Meaning, and Dictionary Entries. – In: Radovan Garabík (ed.). Metalanguage and Encoding Scheme Design for Digital Lexicography. Innovative Solutions for Lexical Entry Design in Slavic Lexicography. Bratislava, Ľ. Štúr Institute of Linguistics, 2009, pp. 105-111.
Sеmаntyka i konfrontacja językowa (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 339-346.
O bułgarskim nikoga i jego polskim odpowiedniku. – In: Prace Slawistyczne. Paralele w rozwoju słownictwa języków słowiańskich. Wrocław, 1989, s. 171-179.
Some Problems in Multilingual Digital Dictionaries. – In: Études Cognitives. Vol. 8. Warszawa, SOW, 2008, pp. 237-254.
Lexikálně-sémantická charakteristika českých a bulharských sloves s posesivním významem. – In: Slavica Pragensia ad tempora nostra. Sborník statí z mezinárodní vědecké konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě (Praha, 8.-10. června 1998). Vědec. red. Hana Gladkova, Vladimír Kříž. Praha, Euroslavica, 1998, s. 161-162.
Semantisches und еtymologisches aus dem bulgarischen sondersprachlichen Wortschatz. – В: В памет на професор Стойко Стойков (1912-1969). Езиковедски изследвания. София, БАН, 1974, с. 605-608.
Zur Geschichte der bulgarischen Phraseologieforschung. – In: Die Phraseologie der bulgarischen Sprache. Leipzig, 1990, pp. 7-28.
Die Entwicklung der Phraseologieforschung in Bulgarien. – In: Sprachwissenschaftliche Informationen. 3. Berlin, 1982, рр. 29-41.
Feste Vergleiche im Bulgarischen. – In: Linguistische Studien. Reihe A. Arbeitsberichte. Band 95. Berlin, Akademie der Wissenschaften der DDR, Zentralinstitut für Sprachwissenschaft, 1982, рр. 121-142.
Asymetria jazykovednej teórie a lexikografického spracovania v dvojjazyčnom slovníku (na príklade nového bulharsko-slovenského slovníka). – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 905-912.
Asymetria terminologických spojení s etnonymickým a toponymickým komponentom v bulharčine a slovenčine. – In: Slovensko-slovanské jazykové, literárne a kultúrne vzťahy. Acta Facultatis Philosophicae Univeristatis Prešoviensis. Slavistický zborník 6. Prešov, Filozofická fakulta Prešovskej univerzity, 2007, s. 173-183.
Bulharsko-slovenské lexikologicko-lexicografické paralely. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 164-173.
Negácia vo frazeólogii (na slovenskom a bulharskom materiáli). – In: XIV. medzinárodný zjazd slavistov v Ochride. Príspevky slovenských slavistov. Žeňuch, Peter (Ed.). Bratislava, Slovenský komitét slavistov, Slavistický ústav Jána Stanislava SAV, 2008, s. 61-72.
Počítačová lexika ako súčasť internacionalizácie bulharčiny a slovenčiny. – In: Jazyk a literatúra v modernej spoločnosti. Zborník venovaný 80. výročiu bulharistiky na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave. Велико Търново, „Фабер”, 2005, s. 103-113.
Barvy v současné publicistické frazeologii (na bulharském a českém materiálu). – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LV, řada jazykovědná (A 54). Brno, Filozofická fakulta Masarykovy univerzity, 2006, s. 109-121.
České a bulharské publicistické idiomy a frazémy ve vzájemném srovnání. – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LIV, řada jazykovědná (A 53). Brno, Filozofická fakulta Masarykovy univerzity v Brně, 2005, s. 95-102.
Komparativní pohled na somatické frazémy a idiomy s klíčovým komponentem oko / oči (na srbském, chorvatském, bulharském a českém materiálu). – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. Т. V. Brno, Masarykova univerzita, 2002, s. 237-246.
Sémantická motivace a překlad biblických idiomů a frazémů (na srbském, českém a bulharském materiálu). – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LI, řada jazykovědná (A 50). Brno, Masarykova univerzita, 2001, s. 67-80.
Srovnávací pohled na současnou bulharskou a českou publicistickou frazeologii (několik poznámek k osmi novým frazeologickým jednotkám). – In: Sborník prací filozofické fakulty brněnské univerzity. Roč. LVI, řada jazykovědná (A 55). Brno, Filozofická fakulta Masarykovy univerzity, 2007, s. 169-177.
Teorie idiomatiky a frazeologie v českých a bulharských jazykových příručkách z posledních dvaceti let. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1007-1021.
Typologie idiomů a frazémů v současné bulharské publicistice. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 243-246.
Le traitement lexicographique des sequences figees nom + adjectif de couleur (étude contrastive du francais et du bulgare). – In: Соmmunication verbale et paraverbale. Sofia, Presses universitaires de Sofia, 2005, рp. 109-116.
Kategoria ilości i jej wyrażanie w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 3. Ilość. Gradacja. Osoba. Wrocław, „Ossolineum”, 1989, s. 24-44.
Problem wzajemnego stosunku kategorii ilości i okresloności we frazie werbalnej w języku bułgarskim i polskim. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 2. Wrocław, „Ossolineum”, 1987, s. 193-203.
Semantyczna kategoria ilości. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. Т. 7. Warszawa, SOW, 2003, s. 43-55.
Zum heutigen Stand der Forschung über griechische Elemente im Bulgarischen. – In: Les Études balkaniques tchécoslovaques. IV. Praha, 1972, pp. 135-145.
Zoolexie im Türkischen und Bulgarischen. – In: Forschung und Lehre. Hamburg, 1975, pp. 299-334.
Perzeptionsverben als Objekt der bulgarischen Lexikographie. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 235-241.
Neslovesné frazeologické jednotky typu A–S v bulharštině. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VІ. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1023-1031.
Srovnání v oblasti kvantitativní struktury slov v češtině, slovenštině a bulharštině. – In: Československo-bulharské vztahy v zrcadle staletí. Praha, Československa academia věd, 1963, s. 374-380.
Besonderheiten des Grundwortbestandes der bulgarischen Sprache. – In: Vorträge auf der Berliner Slawistentagung (11-13 November 1954). Berlin, 1956, pp. 80-83.
Albanismen im Bulgarischen und Makedonischen aus der Sicht der Kontaktsemantik. – В: Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Санкт-Петербург, Мюнхен, Biblion Verlag, 2005, с. 127-139.
Persian-Turkish Elements in the Bulgarian Colloquial Language and in the Bulgarian Youth Slang. – In: Specimina Philologiae Slavicae, Band 151, Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. München, Verlag Otto Sagner, 2008, pp. 509-515.
Zur Identifiezierung und Desemantisierung religiöser Phraseologismen. – In: Internationale Tendenzen der Syntaktik, Semantik und Pragmatik. Linguistik international. 8. Frankfurt am Main, 1999, pp. 275-282.
Globalizacja świata – czy oznacza ona globalizację mowy (o statusie pożyczek anglojęzycznych do języków słowiańskich). – In: Kultura. Język. Komunikacja. Problemy globalizacji i kultur narodowych. Warszawa, Uniwersytet Warszawski, Instytut Slawistyki Polskiej Akademii Nauk, 2001, s. 181-187.
Metafory potoczne we współczesnym słownictwie komputerowym polskim i bułgarskim. – In: Potoczność i zachowania językowe Polaków. Lublin, UMCS, 2007, s. 101-107.
On Semantic Derivation of Lexical Units. – In: Études Cognitives. Vol. 7. Warszawa, SOW, 2006, pp. 155-161.
Problémy lexikografickej praxe vo vstahu k pojmovej ekvivalencii bulharských a slovenských gramatických termínov. – In: Metódy výskumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Materiály zo sympózia konaného v rámci 7. zasadnutia Lexikologicko-lexikografickej komisie pri Medzinárodnom komitéte slavistov. Bratislava, Jazykovedný ústav Ľudovíta Štúra SAV, 1990, s. 239-246.
Propria v neologické slovotvorbě. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, Ústav pro jazyk český Akademie věd České republiky, 2003, s. 19-25.
From the Works on the Bulgarian-Polish Dictionary of Verbo-Nominal Analitycal Constructions. – In: Études Cognitives. Vol 9. Warszawa, SOW, 2009, pp. 223-232.
Ekwiwalencja frazeologizmów polskich i bułgarskich pochodzących z mitologii, historii i literatury. – In: Dziedzictwo i teraźniejszość. Polsko-europejski dialog kultur. Kielce, Instytut Filologii Polskiej Uniwersytetu Humanistyczno-Przyrodniczego Jana Kochanowskiego, 2009, s. 139-149.
Slovotvorně motivovaná (průhledná) substantiva v oficiální bulharské ornitologické terminologii a jejich srovnání s českými protějšky. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 1071-1089.
Coïncidences des zones linguistiques bulgare et turques dans les Balkans. – In: Actes du X congrès international des Linquistes, Bucarest 28 Août – 2 Septembre 1967. Bucarest, 1970, рр. 217-221.
The International Component in the Bulgarian Language: Some Recent Developments. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 108-111.
Český a bulharský hudební slang (sociolingvistický výzkum na materiálu současných hudebních časopisů). – In: Sborník příspěvků z II. studentské konference Fakulty sociálních věd UK. Praha, 2002, s. 234-245.
Expresivizace v novém lexiku (na materiálu z českých a bulharských médií). – In: Tzv. základní výzkum v lingvistice – Desiderium nebo realis? V. P. Polách, P. Pořízka (eds.). Olomouc, 2006, s. 226-232.
Jazyk českých a bulharských médií pro mládež (na materiálu časopisů pro současnou hudbu). – In: Vztah langue a parole v perspektivě „interaktivního obratu“ v lingvistickém zkoumání. V. P. Polách – P. Pořízka (eds.). Olomouc, 2004, s. 228-238.
Neologizace a synonymie u slovotvorných formantů (na materiálu českého a bulharského jazyka médií). – In: Varia 13. Zborník materiálov z 13. kolokvia mladých jazykovedcov (Modra-Piesok 3–5. 12. 2003). Zost. Mária Šimková, Katarína Gajdošová. Bratislava, Slovenská jazykovedná spoločnosť pri SAV, 2006, s. 132-138.
Nová slovní spojení v jazyce českých a bulharských médií. – In: Jazyky v kontaktu/jazyky v konfliktu a evropský jazykový prostor. Sborník příspěvků ze 4. mezinárodní konference Setkání mladých lingvistů, konané na FF UP v Olomouci ve dnech 12.-14. května 2003. Ed. Petr Pořízka, Vladimír Polách. Olomouc, UP, 2005, s. 210-215.
Aktuelle Wortbildung in der Slavia. Kongruenzen und Differenzen. – In: Sprachwandel in der Slavia. Teil 1. Die slavischen Sprachen an der Schwelle zum 21. Jahrhundert. Ein Internationales Handbuch. Hrsg. Lew N. Zybatow. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2000, pp. 41-63.
Slovník poľsko-bulharských zradných slov. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „TRI Médium”, 1998, s. 94-96.
Kurzwörter unter den deutschen Entlehnungen im Bulgarischen. – In: Deutsch und Bulgarisch im Kontrast. Hildesheim, 2000, pp. 165-183.
Österreichisches Wortgut in der bulgarischen Gegenwartssprache. – In: Archiv für bulgarische Philologie. Band 3. Studia linguistica. Sofia, Univ. St. Kliment Ochridski, 1999, pp. 133-139.
Strukturelle und semantische Abweichungen bei Internationalismen im Bulgarischen und Deutschen. – In: Słowiańsko-niesłowiańskie kontakty językowe. Materiały z I konferencji Komisji Kontaktów Językowych przy Międzynarodowym Komitecie Slawistów. Polono-Slavica Varsoviensia 13. Warszawa, 1992, s. 163-169.
Die Internationalismen im Deutschen und im Bulgarischen – Wortbildung, morphologische Rezeption und semantische Differenzen. – In: Probleme der Bulgaristik. Teil II. Sprachwissenschaft. Leipzig, Universität Leipzig, 1976, pp. 50-71.
Semantic ‘opposition’ (animacy). – In: Current Advances in Semantic Theory. Amsterdam, 1992, pp. 339-342.
Niektoré zhodné inovačné javy v bulharskom a slovenskom jazyku za posledné desaťročie. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „TRI Médium”, 1998, s. 68-74.
Altri elementi italiani nella lingua bulgara moderna e contemporanea. – In: Archivo Glottologico Italiano, 1969, рр. 253-254.
Los elementos léxicos españoles en la lengua búlgara. – In: Actas del XI congreso internacional de lingüística y filología románica (Madrid, 1965). Madrid, 1969, pp. 2085-2096.
A Contrastive Approach to Studying English and Bulgarian Proverbs about Knowledge as Cultural Texts. − In: Proceedings of the Fifth Fulbright Conference of the Bulgarian-American Commission for Educational Exchange. Sofia, 2002, pp. 277-287.
Comparing Proverbs as Cultural Texts. − In: Mieder, Wolfgang (ed.). Proverbium. Yearbook of International Proverb Scholarship. № 20 (2003). University of Vermont, 2003, pp. 331-344.
Budowa i znaczenie czasowników ekspresywnych we wspołczesnym języku bułgarskim i polskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 107-111.
Slangová substantiva v makedonštině a v bulharštině. – In: Les études balkaniques tchèques 10. Sborník statí z česko-makedonské vědecké konference, pořádané katedrou slavistiky FF UK v Praze v červnu 1998. Vědec. red. Miroslav Kvapil, red. Milena Přikrylová. Praha, Euroslavica, 1999, s. 75-82.
Z badań porównawczych polsko-bułgarsko-rosyjskich: frazeologizmy z komponentem głowa w znaczeniu ‘siedlisko rozumu, myśli’. – In: Studia Rossica. Warszawa, 1998, s. 251-257.
Лексика арабского происхождения в балканских языках. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, p. 134.
Zum Zusammenhang von semantischen Veränderungen und Internationalisierung der Lexik. – In: Archiv für bulgarische Philologie. Sofia, 1988. Bd. 1, pp. 66-72.
Elеment prasłowiański w dzisiejszym słownictwie bułgarskim. – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. IV. Warszawa, 1963, s. 171-199.
Internacionalizace v oblasti lexikální sémantiky (na česko-bulharském jazykovém materiálu). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 167-173.
Nová slova z oblasti počítačové techniky v češtině a bulharštině (se zřetelem k jejich lexikografickému zpracování). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 108-115.
O nejnovĕjším výzkumu slangu a argotu v Bilharsku. – In: Sborník přednášek z 5. conference o slangu a argotu v Plzni 7.-9. února 1995. Plzeň, 1995, s. 36-42.
Sociolekt jako zdroj lexikálních inovací. – In: Slavica Pragensia ad tempora nostra. Sborník statí z mezinárodní vědecké konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě (Praha, 8.-10. června 1998). Praha, Euroslavica, 1998, s. 173-176.
Sociolingvistické aspekty neologie (na česko-bulharském jazykovém materiálu). – In: Česká slavistika 1998. České přednášky pro XII. mezinárodní sjezd slavistů. Krakov 1998. Praha, Euroslavica, 1998, s. 149-154.
Zur inhaltlichen und sprachlichen Struktur bulgarischer Sprichwörter. – In: Einundzwanzig Beiträge zum ІІ. Internationalen Bulgaristik-Kongreß in Sofia. Bulgarische Sammlung 6. Neuried, Hieronymus Verlag, 1986, рр. 225-252.
Neologismen in der bulgarischen Zeitungssprache. – In: Die Welt der Slaven. Band 39. München, 1994, pp. 165-188.
Ze studiów nad słownictwem bułgarskim. – In: Sprawozdania z posiedzenia Komisji Naukowej PAN. ХІІ. Kraków, 1971, № 2, s. 550-552.
Aus dem türkischen entlehnten Adjektiva im Bulgarischen. – В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев. София, БАН, 1979, с. 377-379.
Balkanromanischer Einfluss auf das Bulgarische. – In: The Romance Balkans. Belgrade, 2008, рp. 27-36.
Die griecheschen Lehnwörter in den südslavischen Sprachen. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, pp. 75.
Fremdwörter in slawischen Sprachen und Fremdwortdiskussionen in Vergangenheit und Gegenwart. – In: Verba et historia. Igoru Němcovi k 80. narozeninám. Ed. Petr Nejedlý, Miloslava Vajdlová, za spolupráce Borise Lehečky. Praha, ÚJČ AV ČR, 2005, s. 329-333.
Zur Frage sprachlicher Eigenschaften aus dem Türkischen entlehnter Substantiva im Bulgarischen. – In: Südosteuropa unter dem Halbmond. Untersuchungen über südosteuropäischen Völker während der Türkenzeit. München, 1975, pp. 237-242.
Birth and Fate: An Ethnolinguistic Analysis of some Bulgarian Idioms. – In: Proceedings of the 9th Biennal Conference on Balkan and South Slavic Linguistics, Literature, and Folklore. Indiana University Bloomington, Indiana, 79 April 1994. Indiana Slavic Studies. Vol. 7. 1994, pp. 255-260.
Dielo Antona Bernoláka a Najdena Gerova v kontexte dejin. – In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. T. VI. Svazek 2. Brno, Ústav slavistiky FF MU, Historický ústav AV ČR, Matice moravská, 2006, s. 843-847.
Bułgarskie rzeczowniki odsłowne na -нe, -ниe w porównaniu z polskimi. – In: Studia z językoznawstwa słowiańskiego. Prace Instytutu Filologii Słowiańskiej Uniwersytetu Jagiellońskiego, Т. 14. Kraków, 1995, s. 185-189.
K otázce sloves ovlivnĕných angličtinou v češtinĕ a bulharštinĕ. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 294-299.
Znaczenie Iwana Wazowa w historii bułgarskiego języka literackiego. – In: Sprawozdania z posiedzeń Komisji Oddziału Krakowskiego PAN. Kraków, 1972, s. 417-419.
Funkcjonowanie nazw kolorów we współczesnym języku bułgarskim. – In: In memoriam Alfredi Zaręmba et Josephi Reczek. W dziesiątą rocznicę śmierci. Kraków, 1999, s. 151-156.
Stereotyp Cygana we frazeologii bułgarskiej. – В: Съкровище словесьное. Studia slawistyczne ofiarowane prof. Jerzemu Ruskowi na 70 urodziny. Kraków, 2000, s. 189-194.
Ambivalente Aspekte des assertiven sozialen Verhaltens, ausgedrückt durch türkische Lehnwörter in Bulgarischen. – In: Finis Coronat Opus. Festschrift für Walter Kroll zum 65. Geburtstag. Göttingen, Universtätsverlag, 2006, pp. 231-254.
Attitudinally loaded uses of Turkish loan words in Bulgarian. – In: Lexical structures and language use. Vol. 2. Tübingen, 1996, pp. 139-148.
Geschlechtsspeziеfische Phraseologismen im Deutschen und Bulgarischen. – In: Frazeologija v jezikoslovju in drugih vedah. Ljubljanа, Filozofska fakulteta Univerze, 2007, s. 313-325.
Lexikalisch-semantische Aspekte der Sprache von Nikolai Chaitow aus ubersetzungswisenschafftlicher Sicht. („Das Ziegenhorn“ in deutscher Sprache). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, c. 627-633.
The Language as a Sign. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 423-426.
Anglizismen und Turzismen in der heutigen bulgarischen Standardsprache. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 177-182.
Bulgarische Lexikographie. – In: F. J. Hausmann u.a. (eds.). Wörterbücher / Dictionaries / Dictionnaires. Ein internationales Handbuch zur Lexikographie / An International Encyclopedia of Lexicography / Encyclopédie internationale de lexicographie. Bd. 5,2. Berlin, New York, 1991, рр. 2304-2308.
Die bulgarische Sprache der Wende im Spiegel der Presse. – In: B. Panzer (Hg.). Die sprachliche Situation in der Slavia zehn Jahre nach der Wende. Beiträge zum Internationalen Symposion des Slavischen Instituts der Universität Heidelberg vom 29. September bis 2. Oktober 1999. Frankfurt am Main etc, 2000, рр. 261-271.
Die Turken und die Balkanküche. Kulinarisches und sprachliches aus Bulgarien und Rumänien. – In: Korper, Essen und Trinken im Kulturverständnis der Balkanvölker. Berlin, 1991, pp. 219-227.
Zur Form einiger Turzismen im Rumänischen und Bulgarischen. – In: Festschrift für Johannes Hubschmid zum 65. Geburtstag. Bern, München, 1982, pp. 419-436.
Zur Rolle der Lexik im Balkansprachbund. (Bemerkungen zu einem Lexikon der Turzismen). – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 14-19.
Z terminologii pokrewieństwa: relacja starszy-młodszy i jej odbicie w języku bułgarskim. – In: Studia slawistyczne. Kraków, 1998, s. 49-55.
K niektorým otázkam jazykovej dynamiky súčasnej spisovnej bulharčiny, češtiny a slovenčiny. – In: Varia 1. Materiály z Kolokvia mladých jazykovedcov (Modra-Piesok 21.-22. októbra 1991). Zost. Mira Nábělková, Mária Šimková. Bratislava, Slovenská jazykovedná spoločnosť pri SAV, 1992, s. 57-60.
Preberanie cudzích slov a tendencia k internacionalizácii v súčasnej spisovnej slovenčine a bulharčine: na margo jazykovej dynamiky. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, „TRI Médium”, 1998, s. 76-80.
Z problematyki czasowników ekspresywnych w języku bułgarskim i polskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 125-128.
La fraseología de la embriaguez en la lengua portuguesa y en la lengua búlgara. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 423-431.
O contributo búlgaro para o desenvolvimento da fraseologia e da fraseografia. – In: Aspectos formales y discursivos de las expresiones fijas. Studien zur romanischen Sprachwissenschaft und interkulturellen Kommunikation. Germán Conde Tarrío (ed.). Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2008, pp. 41-52.
Aus den griechischen Lehnwörtern im Bulgarischen. – In: Résumés des communications. T. 2. Bucarest, 1974, p. 85.
Nová slova ve sportovní oblasti – od slangu k spisovné komunikaci (na česko-bulharském materiálu). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 101-107.
Lexical Functions in Bulgarian and Russian: a Sketch to Digital Comparative Lexicography. – Design and Development. – In: Innovative Solutions for Lexical Entry Content in Slavic Lexicography. Violetta Koseska-Toszewa, Ludmila Dimitrova, Roman Roszko (eds.). Warsaw, SOW, 2009, pp. 169-179.
The Diversity of Lexical Functions in Bulgarian and Russian: an Approach to Compatible Digital Comparative Lexicography. – In: Études Cognitives. Vol. 10. Warszawa, SOW, 2010, pp. 53-70.
Processus dynamiques de création lexicale et de création syntagmatique dans le littéraire bulgare contemporain. – In: Balcanica. Revista institutului de studii balcanice „Victor Рapacostea”. Anul I, Seriе nouǎ, № 1. Craiova, University of Craiova, 2004, pp. 59-65.
Състоянията на проучванията върху проблемите на наречието в българската и чешката лингвистична литература. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 67-86.
Processus dynamiques de création lexicale et de creation syntagmatique dans le littéraire bulgare contemporain. – In: Studia hungaro-bulgarica. Szeged – Shumen, „Auctores”, 2007, pp. 171-178.
Sériové slovotvorné inovace v bulharštině a češtině na konci 20. století. – In: 12 międzynarodowy kongres slawistów Kraków 27. 8.–2. 9. 1998. Streszczenia referatów i komunikatów. Językoznawstwo. Opracowanie Jerzy Rusek, Janusz Siatkowski, Zbigniew Rusek. Warszawa, Energeia, 1998, s. 51.
Onomasiologisches Herangehen an die Beschreibung der Phraseologismen der Bulgarischen Sprache. – In: Archiv fur bulgarische Philologie. Bd 1. Sofia, 1988, pp. 73-80.
Kontrastive Phraseologieforschung Deutsch-Bulgarisch (Aspekte, Ziele, Konzeption). – In: 70 Jahre Germanistik in Bulgarien. Sofia, 1999, pp. 139-148.
Quelques observations sur les interjections onomatopéiques en français, en coréen et en bulgare. – In: Proceedings of the Second National Symposium on Korean Studies. Sofia, 1997.
O językowym odzwierciedleniu poczucia wolności (Na przykładzie bułgarskich frazeologizmów). – In: Beitrage der europäischen slavistischen Linguistik (POLYSLAV). Bd. 1. München, 1998, рр. 173-177.
Czy współczesne języki słowiańskie ulegają anglicyzacji? (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 96-101.
O wyrazach polskiego pochodzenia w języku bułgarskim. – In: Współzależność języków słowiańskich: aspekt lingwistyczny i glottodydaktyczny. Gdańsk, 1998, s. 145-154.
Probleme der Entwickling des sozialen Wortschatzes im Bulgarischen und Serbokroatischen der Gegenwart. – In: Linguistische Studien. Zur Herausbildung des modernen gesellschaftlichen Wortschatzes in Südosteuropa. Beiträge zur Balkanlinguistik 4. S. 200, 1979, pp. 35-59.
Bemerkungen zur Syntax und Semantik bulgarischer Verbalsubstantive. – In: Linguistische Arbeitsberichte ХХVIII. Leipzig, 1980, рр. 45-49.
Próba sformalizowanej interpretacji semantycznej niеktórych czasowników w języku bułgarskim. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Materiały na konferencję naukową polsko-bułgarską w Warszawie, 23-25.XI.1977. Warszawa, 1977, s. 136-140.
De la parole d’après les paroles (selon les langues bulgare, française et roumaine). – In: In honorem Gheorghe Mihăilă. Bucureşti, Editura Universităţii din Bucureşti, 2010, рp. 334-355.
L’idée du mensonge à travers la phraséologie française et bulgare. – In: M. Álvarez de la Granja (ed.). Fixed Expressions in Cross-Linguistic Perspective. (A Multilingual and Multidisciplinary Approach). Hamburg, Verlag Dr. Kovač, 2008, pр. 263-283.
Социолингвистични проблеми в лексикологията. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.
Умалителни наставки при съществителните с основи от турски произход в речника на Н. Геров. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 36-51.
Към историята на българската лексикография (За додатака на Вук Караджич). – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 86-100.
Асоциативният експеримент в лексикографията. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 100-115.
Взаимодействие между някои синонимни суфикси и лексикографското им представяне. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 115-122.
Форми за множественно число на един тип сложни съществителни имена (с оглед на лексикографската практика). – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 122-133.
Типичните словосъчетания като илюстративен материал в тълковния речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 133- 146.
Категорията глагол и представянето ѝ в старобългарския речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 168-179.
За мястото на новите думи в диалектния речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.
За представянето на акцентологичните варианти в диалектния речник. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 21-35.
Археография в болгарской научной терминологии. – Bulgarian Historical Review, 1991, № 4, с. 85-89.
Интернационализацията в миналото и днес (върху Речника на чуждите думи в българския език на Стефан Младенов). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 26-32.
Активната роля на чуждия език при чуждо лексикално влияние. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 78-83.
Езикът и глобализацията. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 119-124.
Характерни съвременни семантични прояви в българския младежки сленг и в разговорни език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 131-136.
Евфемизмите през призмата на учтивостта. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, Издателство на Съюза на учените в България, 2006, с. 142-146.
Тенденции за интернационализация и за запазване на националната идентичност на българската лексика от битовата концептосфера (в периода 1990-2004). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 148-160.
Един испански художествен образ на българската ракия (или за гроздовата и хомосексуализма). – В: Ракията на българина. Русе, „Лени Ан”, 2005, с. 141-148.
Някои моменти от развитието на словообразувателната система на новобългарския книжовен език в съпоставка с полски. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 79-88.
Abreviatury v bulharském jazyce. – In: Konference mladých slavistů 1. Slavistika dnes: trendy a perspektivy, květen 2005. Ed. Dagmar Filippovová. Praha, FF UK, 2006, s. 93-101.