Библиография




Година на издаване


Изчисти

Библиографски записи
Език и общество. – Език и литература, 1951, № 4, с. 209-222.
Арганiзацыя работы над болгарска-беларускiм слоунiкам з дапамогай ЭВМ. – Весн. БДУ, 1992, № 2, с. 41-43.
Стилистический аспект сопоставительной лексикологии. – Год. ШУ „Еп. Константин Преславски”, ХІV A, 1997, с. 113-121.
Функционально-стилистическая характеристика названий женщин по профессии, специальности, должности в русском и болгарском языках. – Год. ВПИ, ХІІ A, 1988, с. 81-103.
За новите неизменяеми прилагателни в чешкия и българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 543-557.
За някои тенденции при образуването на нови съществителни имена за лица в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 43-54.
К вопросу о системно-сопоставительном описании лексики. – Болгарская русистика, 1983, № 2, с. 71-75.
От дисководещия до чалга-диджея. – Południow. zeszyty naukowe, 2006, № 3, s. 107-117.
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 30-40.
Универбатите в лексикалната система на езика. – Съпоставително езикознание, 2008, № 1, с. 99-115.
Отново по въпроса за границата между сложна дума и словосъчетание (върху материал от най-новата българска лексика). – Български език, 2003, № 1, с. 68-75.
О контактологическом определении понятия русизм (на материале сербского, македонского и болгарского языков). – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 140-146.
Метафори от названия на цветя и скъпоценни камъни. – Език и литература, 1988, № 1, с. 91-97.
О дефиницији појма русизам на материјалу речника српског, македонског и бугарског језика. – Зборник Матице српске за славистику, 1999, књ. 56-57, с. 123-128.
За местоименните частици „en” и „y” и техните еквиваленти на български език. – Езиков свят, 2001, № 1, с. 28-29.
Омофонни изрази (Каламбури в речта). – Български език, 1974, № 3, с. 262-263.
Някои критерии за отграничаване на термините от нетермините. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 124-129.
Термини-думи от собствени имена и тяхното място в стандартизираните терминологии. – Български език, 2003, № 4, с. 108-121.
Терминологични словосъчетания, съдържащи собствени имена. – Български език, 2005, № 1, с. 92-99.
За наименованието на животното таралеж. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 76-78.
Ролята на традиционната народна култура за създаването и промените на названията на дивите животни (за някои славянски названия на жабата). – Съпоставително езикознание, 1999, № 4, с. 97-104.
Семантика на минали страдателни причастия от непреходни глаголи. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 219-277.
Лексика от професионалния говор на габровските ковачи от ХVІІІ и ХІХ век. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 59-63.
Термини от английски произход за назоваване на хроностратиграфски единици в българската геоложка терминология. – Български език, 1988, № 1, с. 61-66.
Функционална уместност на преводните еквиваленти на метафорични термини. – Български език, 2005, № 1, с. 20-33.
Граматични и семантични фактори при определяне рода на английските заемки в българския език. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 44-54.
Десèн и дизайн – синхронно-диахронна съпоставка в семантичен план (върху материал от българския, английския и френския език). – Съпоставително езикознание, 1991, № 1, с. 15-23.
Интензификатори, частици, междуметия и фразеологизирани глаголни изрази в изказвания с адмиративни глаголни форми. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 37-50.
Българската норма за словесни асоциации на термини за цвят. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 71-87.
Слово и цвят: психолингвистични и прагматични аспекти. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСІ, 2006, с. 79-146.
Място и роля на селскостопанските термини в развитието на българския език. – Науч. тр. ВСИ, ХХVІІІ, 1983, № 1, с. 275-285.
Българският фразеологизъм иде (пристига) росен-пресен. – Slavica Slovaca, 1995, № 1, s. 42-46.
Новите думи в българския език от словообразувателно гледище. – Български език, 1992, № 5, с. 440-448.
За политехническите термини в Речника на чуждите думи в българския език. – Полиграфия, 1984, № 5, с. 47-48.
Основни проблеми при превеждането на европейски правни актове на български език. – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 104-119.
Антонимията при фразеологичните единици в българския и словашкия език. – Съпоставително езикознание, 1983, № 1, с. 20-25.
Механизми на образуване на фразеологичните единици в българския и словашкия език. – Slavica Slovaca, 1984, № 1, s. 27-35.
Влияние на модата като екстралингвистичен фактор върху семантичното развитие на лексиката в аксиологичен аспект (интердисциплинарен подход). – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 28-33.
Мек цвят, ostry kolor, vkusná barva. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 112-113.
Езикови тревоги за всички паркове. – Език и литература, 2006, № 1-2, с. 270-277.
Защо небостъргач? (За историята на образа в няколко думи от американския английски език). – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 47-52.
Бележки върху днешния ни търговски език. – Социалистическа търговия, 1957, № 5, с. 33-35.
Българските глаголи на -овам. – Български език, 1971, № 2-3, с. 154-158.
Българският език през нашето социалистическо двайсетилетие. – Български език, 1964, № 4-5, с. 282-288.
Взаимодействие между народен език и книжовни влияния при формирането на новобългарския книжовен език. – Български език, 1963, № 4-5, с. 345-353.
Въпросът за националната самобитност на езика – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 29-54.
Грижите на академик Стефан Младенов за проучването и устройството на българския книжовен език. – Български език, 1956, № 1, с. 19-26.
Д-р Иван Богоров и българският книжовен език. – Български журналист, 1970, № 12, с. 15-17.
Един важен момент в развитието на съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 517-520.
Език и стил на Любен Каравелов. – Год. СУ. Филолог. фак., 1950, № 46, 3-140.
Езикови връзки между българи и руси през вековете. – Земеделско знаме, № 3340, 23.V.1957.
Езикът на Рибния буквар и българският книжовен език. – Български език, 1964, № 2-3, с. 101-104.
Езикът на Паисиевата История славеноболгарская и началото на новобългарския език. – Български език, 1962, № 6, с. 481-490.
За някои архаизми. – Български език, 1956, № 2, с. 292-293.
За някои народностни названия и определения. – Български език, 1968, № 1, с. 65-66.
За някои стари и хубави народни думи в обществения живот. – Български език, 1967, № 2, с. 151-152.
За разумно чист и точен български език! – Български език, 1959, № 3, с. 291-293.
За ролята на метонимията в структурата и развитието на лексиката. (Из лексикографския ми бележник). – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 521-524.
Иван Вазов и българският език. – Изкуство, 1950, № 6, с. 441-464.
Иван Вазов и българският език. – Отечествен фронт, № 3382, 15.VІІ.1955.
К вопросу о влиянии русского языка советской эпохи на развитие съвременного болгарского языка. – Вопросы языкознания, 1958, № 4, с. 103-105.
Каламбури и омофонни изрази. – Български език, 1974, № 3, с. 263-264.
Към по-пълно проучване езика на Ив. Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 3-7.
Л. Каравелов и развитието на нашия национален език и разказвателен стил. – Български език, 1954, № 2, с. 113-128.
Значение на контекста в социолектите. – Език и литература, 1992, № 4, с. 93-98.
Лексикологията в светлината на сталинското езикознание. – Български език, 1953, № 3, с. 202-208.
На борба против тарикатския жаргон. – Народна младеж, № 44, 21.ІІ.1958.
На работа за правилното развитие и обогатяване на нашата родна реч. – Език и литература, 1953, № 2, с. 87-93.
Ненужна тавтология в изрази и думи. – Български език, 1959, № 2, с. 168-169.
Ненужните русизми кое-що и все таки. – Български език, 1963, № 6, с. 544.
Неправилни заемки. – Български език, 1959, № 4-5, с. 433-434.
Някои въпроси около възникването и изграждането на българския книжовен език във връзка с историческите условия на нашето Възраждане. – Български език, 1955, № 4, с. 308-315.
Около въпроса за прилагателните на -ичен и -ически. – Български език, 1965, № 2, с. 167-168.
Още една особеност на употребата на думите мама и майка. – Български език, 1959, № 4-5, с. 417-418.
По въпроса за мястото на диалекта в речта на героите. – Български език, 1957, № 6, с. 550-551.
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – Български език, 1957, № 5, с. 452-455.
Произход и употреба на глагола внедрявам. – Език и литература, 1955, № 5, с. 384.
Ролята на руския език в развитието на съвременния български език. – Български език, 1952, № 3-4, с. 173-182.
Ролята на черковнославянския език за изграждането на съвременния български книжовен език. – Български език, 1958, № 4-5, с. 309-320.
Синтактична употреба на причастията у Л. Каравелов. – Език и литература, 1947, № 2, с. 48-50.
Слабости в езика на нашата публицистика. – Български език, 1954, № 3, с. 220-243.
Старобългарско градиво в съвременния български език. – Български език, 1963, № 3, с. 198-203.
Чуждите думи и борбата за чистота на националния език. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 96-102.
Наблюдения върху лексико-фразеологичния фонд на българския език след промените у нас. – Език и литература, 1995, № 5-6, с. 37-48.
Наблюдения върху публицистичния стил на съвременния български книжовен език (стилни особености). – Български език, 1995, № 5-6, с. 465-467.
Наблюдения върху публицистичния стил на съвременния български книжовен език (Някои структурни особености на лексиката). – Български език, 1996, № 2, с. 68-71.
Фразеологизми и преходни фразеологизми в българския език с компонент местоименни форми. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 92-98.
Фразеосхеми и фразеологизми в бьлгарския език. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 97-101.
Наименования за луд човек в българския език. – Българска реч, 2007, № 1, с. 94-109.
Бележки върху езика и стила в художествените произведения на Д. Талев. – Български език и литература, 1990, № 3, с.16-21.
Теоретична лингвистика и практическа лексикография. – Българска реч, 2005, № 3, с. 5-20.
Експресивната лексика в българските войнишки говори. – Български език, 1988, № 3, с. 216-220.
Жаргонът и езиковата култура (опит за социолингвистичен анализ). – Български език и литература, 1989, № 3, с. 8-13
Произход и значение на жаргонни думи, свързани с някои детски игри. – Български език, 1983, № 5, с. 405-408.
Славянските езикови контакти в сферата на корпоративните социолекти (върху материал от българския, чешкия, полския, руския, сръбския и хърватския жаргон). – Slavia, 1994, № 1, s. 53-59.
Сравнительная функционально-семантическая характеристика терминов изобразительного искусства. – Болгарская русистика, 1986, № 4, с. 55-59.
Структурно-семантические особености имен прилагательных термонологического значения в русском языке в сопоставлении с болгарскими. – Руски и западни езици, 1979, № 3, с. 46-51.
Консерватизм и неология в условиях языковых контактов. – Балканско езикознание, 2008, № 2-3, с. 125-132.
Предлогът за и неговите съответствия в балканските езици. – Български език, 1974, № 4, с. 398-408.
Предлогът от в балканските езици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 157-162.
Физическото и душевното състояние на човека според няколко балкански метафори. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 5-17.
Някои думи от албански произход в българския език. – Български език, 1979, № 1, с. 67-70.
Многозначност на съществителните имена и идиоматичност на субстантивните основи. – Български език, 1999-2000, № 3, с. 1-8.
Безэквивалентная лексика в переводоведении. – Болгарская русистика, 1978, № 2, с. 61-69.
Речниковата работа и работата върху стилните похвати на писателя. – Учителско дело, № 30, 13.ІV.1956.
ArtsSemNet: Двуязычная семантическая сеть для русской и болгарской терминологий изобразительного искусства. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 222-229.
За руските думи и русизмите в академическия „Речник на чуждите думи в българския език”. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 39-51.
Лексикални калки в българския книжовен език, възприети от руския език. – Съпоставително езикознание, 1978, № 5, с. 24-34.
Някои особености на руските пространствени предлози в сравнение с българските. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 289-298.
Постижения и проблеми на руско-българската лексикография: (По повод на второто издание на двутомния Руско-български речник). – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 104-115.
Русские лексические заимствования в болгарском языке и некоторые вопросы обучения русскому языку. – Болгарская русистика, 1984, № 6, с. 64-68.
Тематичен руско-български речник. – Учителско дело, № 101, 26.ХІІ.1961.
Фотиновият триезичен речник. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 5-16.
Болгарско-татарские аппроксиматы. – Съпоставително езикознание, 2010, № 3.
За диалектната стилизация на художествената литература. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 475-482.
За някои словообразувателни иновации и тенденции при образуването на съществителни имена в българската книжовно-разговорна реч. – Български език, 1985, № 6, с. 532-538.
За произхода и значението на някои номинативно-отглаголни междуметия. – Български език, 1975, № 6, с. 551-553.
Императивни (повелителни, подбудителни) междуметия. – Език и литература, 1988, № 2, с. 107-119.
Императивни междуметия в българския език. – Език и литература, 1987, № 6, с. 80-90.
Някои фонетични и морфологични особености на междуметията. – Език и литература, 1977, № 5, с. 80-83.
Синтактични особености и функции на междуметията. – Език и литература, 1975, № 6, с. 12-22.
Лексико-семантични групи в границите на семантичната категория темпоралност. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 12-16.
Структура на фразеологизмите в творчеството за деца на Ангел Каралийчев. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХХХІХ, 2002, № 1, с. 40-44.
Наблюдения върху образуването на технически термини в полски, руски и български език. – Български език, 1966, № 2, с. 152-157.
Характеристика на научната терминология в областта на взаимозаменяемостта и техническите измервания в българското машиностроене. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 870-877.
Nomina agentis в съвременната българска машиностроителна терминология. (В сравнение с някои славянски езици). – Български език, 1969, № 4-5, с. 355-365.
Два случая на паронимия. – Български език, 1975, № 5, с. 441-443.
За два фразеологизма в българския език. – Български език, 1983, № 2, с. 167.
За етимологията на един тип фразеологични единици. –Български език, 1992, № 6, с. 495-498.
За някои трудности при изучаване на омонимията (Към въпроса за класификацията на омонимите). – Български език, 1979, № 4, с. 337-341.
За произхода на някои фразеологизми в историята на българския език. – Български език, 1983, № 5, с. 411-413.
Историята и значението на думата кримка и на фразеологизма стара кримка. – Български език, 1980, № 6, с. 502-503.
Към въпроса за изработване на Речник на омонимите в съвременния български език. – Български език, 1985, № 5, с. 480-485.
Паронимите – болест или богатство на езика. – Септемврийско знаме, № 63, 27.V.1980.
Словообразувателни омоними в „Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език, А-К, София, 1927-1951, съставен от Ст. Младенов с донегдешното участие на Ал. Теодоров-Балан”. – Български език, 1981, № 4, с. 350-353.
Словообразувателни омоними с омонимни основи и омонимни афикси. – Език и литература, 1979, № 6, с. 66-73.
Стилистично обагрената лексика на и за българите. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 149-154.
Явлението енантиосемия в съвременния български език. – Български език, 1979, № 2, с. 111-119.
Опит за изучаване на първобългарските следи в българския и карачаево-балкарския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 1, с. 5-14.
Японизмите в съвременната българска лексика. – Съпоставително езикознание, 1986, № 2, с. 44-50.
Nomina agentis – значение и функция в текст. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 18-22.
Nomina agentis в текста. – In: Słowotwórstwo i tekst. Warszawa, SOW, 2007, s. 9-17.
Да или не на едно явление в спортната терминология. – Отечествен фронт, № 10850, 6.VІ.1980.
Двусъставни субстантивни конструкции в съвременния български книжовен език (към въпроса за езиковата номинация). – Изв. на ИБЕ, ХХVI, 1985, с. 81-133.
За общото и разликата в семантиката на две прилагателни (забележителен и бележит). – Български език, 1973, кн. 6, с. 600–601.
„Не обичам дълго кафе и русо кафе. Пия само късо кафе”: три нови словосъчетания в българския език. – Българска реч, 1995, № 3, с. 41-42.
Болестите като специфична семантична област и тяхната метафоризация. – Българска реч, 2001, № 1, с. 38-41.
Изграждане на книжовна лексика в българския език през Възраждането. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 5-30.
Към въпроса за сложните съществителни в езика на Неофит Бозвели. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 579-588.
Начало и развитие на научния стил в новобългарския книжовен език и отразяването на този процес в словообразуването. – Български език, 1980, № 1, с. 40-44.
БАЛТОВА, Юлия. Особеност на новите езикови образувания (многословие или яснота). – Отечествен фронт, № 11007, 9.І.1981.
За българо-сърбохьрватските апроксимати. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 51-58.
Из болгарской лексикологии и лексикографии. 1. битов. 2. покана. – Советское славяноведение, 1969, № 4, с. 76-80.
Сложните съществителни nomina abstracta в българския книжовен език от периода на Възраждането (лексикално-семантичен анализ). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 7-51.
Процесите на глобализация и книжовноезиковите тенденции в словообразуването на славянските езици. – Списание на БАН, 2004, № 2, с. 7-13. 
Френски думи в лексиката на спорта и игрите. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 1, с. 42-43.
Етимологията на сленга като семантична проблематика. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 46-55.
Лексикалната субстантивация в арготичния диалог. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 4-5, с. 80-82.
Обратното транскодиране като словообразувателен модел в българския младежки сленг. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 36-41.
Опит за семантичен анализ на някои жаргонни думи от играта на топчета. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 36-40.
Отношението между френското арго и българския сленг като лексикографски проблем. – Съпоставително езикознание, 1991, № 5, с. 30-35.
За съкращаването на думите и изразите. – Български език, 1973, № 3-4, с. 236-242.
За морфологичното приобщаване на глаголните заемки, навлизащи в българския език под влияние на компютърните технологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 583-587.
За феномена мисленик. – Език и литература, 1996, № 5-6, с. 170-173.
Взаимоотношенията на турците и българите в периода на Османската империя, отразени в български прецедентни текстове. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 114-125.
Механизми и причини за формиране на нови фразеологизми в българския език. – Списание на БАН, 2008, № 6, с. 12-21.
Отношение болгар к грекам в прошедших веках, отраженное в фразеологизмах и паремиях. – Rossica Olomucensia, 2006, № 3, s. 727-732.
Циганите през погледа на българите според прецедентните текстове в българския език. – Български език, 2009, № 2, с. 78-91.
По-голяма точност в употребата на някои икономически понятия. – Български журналист, 1961, № 3, с. 18-20.
За лексикалните балканизми от турски произход в българския и в албанския език. – Македонски преглед, 2000, № 2, с. 121-130.
Фразеологизмите в епистоларното наследство на Васил Левски. – Български език и литература, 2002, № 6, с. 26-32.
Стилистични въпроси при съставянето на речник на отделен писател. – Тр. ВПИ, ІІ, 1965, с. 143-159.
Синонимические и несинонимические противопостановления семантически близких слов. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 217-231.
Некоторые способы образования неологизмов в молодежном сленге современного болгарского языка. – Вестник Киевского университета, 1989, вип. 31, с. 56-60.
Две румънски думи от славянски произход, обратни заемки в български. – Български език, 1962, № 6, с. 534-537.
Френски думи в езика на изобразителните изкуства. – Год. ВИИИ „Н. Павлович”, 1967, с. 8-15.
Речников състав на външнотърговски документи. Качествена характеристика. – Науч. тр. ВИИ, V, 1982, № 5, с. 7-28.
Глаголи с валентност период в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 17-25.
Един случай на неправилно калкиране. – Български език, 2004, № 4, с. 111.
За някои неправилни или ненужни калки в компютърната терминология. – Български език, 2005, № 1, с. 117-118.
Лексикални особености на българския и руския компютърен жаргон (С оглед на релацията стандарт – субстандарт). – Български език, 2005, № 4, с. 74-80.
Наблюдения върху утвърждаването на новата българска лексика. – Български език, 2010, № 4, с. 7-20.
Неологизмите в съвременния български език. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 16-25.
Пердуративните глаголи в българския и полския език – семантика и валентност. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, 1991, XIX, Филологии, № 1, с. 85-91.
Прояви на езикова игра в българския и руския компютърен жаргон. – Съпоставително езикознание, 2006, № 2, с. 5-13.
Синонимия в компьютерном жаргоне болгарского и русского языков. – LiterNet, 16.01.2005, № 1 (62).
Съвременни подходи в българската неография (проблеми и перспективи). – Български език, 2008, № 1, с. 5-14.
Универбизацията в най-новото славянско словообразуване (върху материал от българския, руския и чешкия език). – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 5-21.
Българската академична лексикография в контекста на информационните технологии. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 57-64.
Електронизация на лексикографските ресурси. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 57-64.
За думите, които спадат към категорията на състоянието в руски и български език. – Български език, 1955, № 1, с. 44-52.
За характера на обстоятелствените фразеологични съчетания. – Български език, 1956, № 1, с. 47-56.
Из историята на един русизъм в българския език (понастоящем). – Език и литература, 1963, № 2, с. 70-73.
Между прочим или между впрочем? – Език и литература, 1958, № 2, с. 152.
Начини на подреждане на значенията на многозначните думи във връзка с начините на тяхното тълкуване. – Български език, 1961, № 3, с. 236-246.
За българско-тюркските езикови връзки. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 177-183.
За предтурското тюркско влияние в българския език – още няколко прабългарски думи. – Български език, 1965, № 1, с. 3-17.
Съпоставителен анализ на португалския предлог роr и на неговите функционални еквиваленти в българския език при изразяването на причинни отношения. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 105-112.
Акад. Александър Теодоров-Балан като изследовател на художествената (естетическата) функция на българския език. – Български език, 2009, Приложение, с. 35-42.
Българската езикова картина на света в лириката на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 21-30.
Диалектна поетична лексика в „Предания заветни” от В. Марковски. – Български език, 1984, № 5, с. 402-415.
Един случай на огледална семантика (върху материали от възрожденски и фолклорни съновници). – Български език, 2010, № 4, с. 43-50.
Книжовно, регионално и диалектно в езика на Венко Марковски. – Списание на БАН, 1986, № 2, с. 46-51.
Конотацията като лексикографски тип в многотомния Речник на българския език. – Български език, 2006, № 3, с. 83-95.
Културният концепт в разбирането на Д. С. Лихачов. – Български език, 2009, № 1, с. 61-70.
Към въпроса за характера на отрицателната частица не в именното и глаголното словообразуване на съвременния български книжовен език (с оглед на представянето ѝ в голям тълковен речник). – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 43-53.
БОЖИЛОВА, Мая. Лексикографско представяне на език на автор (писател, поет, публицист). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 350-398.
Някои наблюдения върху глаголите от чужд произход, завършващи на -ирам / -изирам, с оглед на видовата им определеност. – Български език, 1984, № 4, с. 368-372.
Някои особености в езика на Предания заветни от Венко Марковски. – Български език, 1985, № 4, с. 322-330.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. За и против оценката на Д. Димов. – Български език, 1983, № 3, с. 207-211.
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 27-35.
Речникът на националния език като познание и самопознание. – Български език, 2003, № 1, с. 6-18.
Речникът на националния език като познание и самопознание. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 22-41.
Тълковният речник като „машина на времето” (лингвистична относителност, жанрова типология и лексикографски метод). – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 17-24.
Четирите годишни времена в речниците на Владимир Дал и Найден Геров. – Българска реч, 2002, № 1, с. 18-27.
Професионално за академичната и комерсиална лексикография. (Еднотомният тълковен речник на съвременния български книжовен език). – Български език, 2008, № 1, с. 26-32.
Към борбата за чистота на езика ни. – Български език, 1957, № 6, с. 551-555.
Семантика на едно прилагателно в творчеството на Христо Смирненски. – Език и литература, 1975, № 3, с. 60-63.
Из историята на verba dicendi в руския и българския език. – Език и литература, 1967, № 3, с. 33-52.
Лексико-семантические варианты значений базальных основ глаголов с корнем говор-, каз-, рек- в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Вестник Киевского университета, 1983, № 25, с. 107-111.
Некоторые verba dicendi в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 12-16.
Графичните оказионализми в медиите и рекламата. – Тр. ВТУ, ХХХIV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 227-256.
За някои проблеми на оказионалното словообразуване в българската научнофантастична литература. – Проглас, 1993, № 3, с. 100-111.
Индивидуално-авторска омонимия и каламбур. – Тр. ВТУ, ХХХI (за 1995), кн. 2, 2001, с. 245-250.
Феминативите – между неологичното и оказионалното. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 59-70.
Лексико-семантическая ассимилация русизмов в болгарском литературном языке. – Болгарская русистика, 1978, № 2, с. 53-66.
Формиране и стабилизиране на обществено-политическата и социално-икономическата лексика в българския език под влияние на руски език. – Науч. тр. ВИИ, ІІ, 1972, с. 309-355.
Български и полски фразеологични единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс. – Проглас, 2006, № 1, с. 33-56.
Промяната в семантиката на думите – неразривна част от езиковата култура на съвременния българин. – Год. Трак. унив., ІІ, 2001, с. 81-90.
Глаголно-именните устойчиви съчетания – развиваща се категория в съвременните славянски книжовни езици. (Върху материал от българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 38-40.
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – Език и литература, 1979, № 1, с. 68-71.
Неуместна употреба на производни думи вместо произвеждащи. – Български език, 1977, № 3, с. 225-226.
Понятието за пространство с оглед езиковото му обозначаване. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 3-19.
Относно въпроса за паронимите в българския език. – Български език, 1989, № 1, с. 51-55.
Тези коварни пароними… – Български език, 1979, № 5, с. 432-434.
Българска ботаническа номенклатура и терминология. Част I. Номенклатура на водорасли, гъби и лишеи. – Год. СУ. Биол. фак., LXXXV, 1994, кн. 2, с. 155-163.
Румънската лексика у Вазов. – Библиотека, 1999, № 5, с. 85-87.
За лексиката от чужд произход в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 403-407.
Методи за тълкуване на думите. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 201-222.
Проблеми на фразеологията в българската лексикология (Българското езикознание през периода 1944-1969). – Български език, 1969, № 4-5, с. 384-388.
Проф. Ст. Стойков и българската лексикология и лексикография. – Български език, 1970, № 1, с. 57-58.
Спорт и речник. – Физкултура и спорт, 1958, № 2, с. 17.
Употреба на предлог на в българския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, І, 1952, с. 93-120.
Българският книжовен език през ХХ в. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVI, 1998, № 1, с. 17-24.
Диалектни названия на някои части на облеклото. Названия на престилката в българския език. – Език и литература, 1967, № 6, с. 69-75.
За наречията нявга, нивга и сявга. – Език и литература, 1992, № 4, с. 38-39.
За поетическите неологизми. – Български език, 1975, № 5, с. 420-427.
За произхода и употребата на колчем. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 42-54.
Забранено за малолетни. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 23-31.
Зооними в българските диалекти. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 15-19.
Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – Български език, 2005, № 5, с. 5-15.
Промени в речниковия състав на българския език. – Език и литература, 1994, № 3, с. 1-8.
Съществува ли младежки жаргон в София? – София, 1982, № 2, с. 13-15.
Болгарско-русский словарь по международному туризму. – Чуждоезиково обучение, 2001, № 3-4, с. 101-106.
Концептуальные основы создания учебного болгарско-русского словаря по международному туризму. – Чуждоезиково обучение, 2001, № 3-4, с. 98-100.
По въпроса за полисемията и синонимията в техническата терминология върху материал от електротехническите специалности. – Изв. ВМЕИ и Съюз науч. раб., VІІІ, 1976, № 7, с. 135-144.
За израза алфа и омега. – Църковен вестник, бр. 13, 26.V-8.VІ.1997, с. 4.
За израза геена огнена. – Църковен вестник, № 14, 9-22.VІ.1997, с. 5.
За израза давам лептата си. – Църковен вестник, № 4, 16-28.ІІ.1999, с. 5.
За израза книга, запечатана със седем печата. – Църковен вестник, № 11, 1-15.VІ.1999, с. 5.
За израза лобно място. – Църковен вестник, № 19, 02- 05.ХІІ.1997, с. 4.
За израза ни една йота. – Църковен вестник, бр. 1, 01-15.І.1998, с. 6.
Из лексиката на романа Преспанските камбани от Димитър Талев. – Дарба, 1999, № 6, 11-14.
Изрази от библейски произход в съвременния български език. – Родна реч, 1998, № 1, с. 41-44.
Изразът вълк в овча кожа. – Църковен вестник, № 3, 01-14.ІІ.1998, с. 3.
Изразът за паница леща. – Църковен вестник, № 2, 16-31.І.1998, с. 5.
Изразът манна небесна. – Духовен дом, № 3, март 1998, с. 10.
Изразът мерзост на запустението. – Църковен вестник, бр. 13, 26.V-8.VІ.1997, с. 4.
Още веднъж за камилата и иглените уши. – Проглас, 1998, № 3-4, с. 171-175.
Срещу ръжен не се рита. – Духовна култура, 2003, № 10, с. 12-17.
Фразеологизми от библейски произход в съвременния български език. – Дарба, 1998, № 9-10, с. 15-23.
Фразеологизми с името на кръста. – Духовен дом, № 4, април 1998, с. 10.
Бележки върху езика и стила. (Семейството на тъкачите от К. Калчев). – Септември, 1957, № 4, с. 173-175.
Български лексикални неологизми. – Език и литература, 1983, № 3, с. 82-88.
За българската медицинска терминология. – Здравен фронт, № 6, 9.ІІ.1974.
Законът за икономия на изразните средства в публицистиката. – Език и литература, 1976, № 4, с. 52-57.
Лексико-фразеологични словашко-български паралели във възрожденския фолклор. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІ, 1994, № 1, с. 265-269.
Начини за образуване на притежателни прилагателни имена. – Език и литература, 1978, № 4, с. 127-129.
Неополитически речник. – Народен глас, № 33, 12.ІV. 1991.
Няколко лексикални белоруско-български паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 35-37.
Пряка и преносна употреба на думите. – Народен глас, № 13, 19.І.1990.
Чуждиците. – Вечерни новини, № 181, 14.09.1979.
Из българо-румънските лексикални връзки. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 36-38.
Опозицията статичност-нестатичност на глаголите лежа, седя, стоя и двувидовите им съответници. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 67-72.
Веществените съществителни в количествен аспект (Езикови средства за изразяване на дискретност на веществения континуум). – Български език, 1990, № 2, с. 114-120.
За лингвистичните основи на тълковните речници. Доброжелателен отговор на една рецензия. – Език и литература, 1996, № 2, с. 133-137.
По въпроса за морфологичните особености на някои типове сложни съществителни от мъжки род. – Език и литература, 1987, № 1, с. 77-86.
Приносът на Гео Милев за интелектуализацията на българския книжовен език (върху материал от критическите му съчинения). – Език и литература, 1989, № 5, с. 69-76.
Функционално взаимодействие между граматичната и лексикалната семантика в съвременния български език. – Проглас, 1992, № 1, с. 21-26.
Към въпроса за конотативното значение. – Език и литература, 1988, № 1, с. 98-104.
Родова адаптация на англицизмите в българския и немския език. – Българска реч, 2004, № 3, с. 23-30.
Още по въпроса за речниковата антонимия. – Български език, 1979, № 1, с. 62-66.
Стилистична функция на речниковите антоними. – Български език и литература, 1977, № 5, с. 3-8.
Езикът на науката. – Списание на БАН, 2006, № 2, с. 36-39.
Фразеологическая эквивалентация как проблема контрастивной лексикографии. – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 30-35.
Към историята на една турска заемка в българския език. – Български език, 1963, № 1, с. 54-56.
Словашко-български междуезикови паралели. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХ, 1982, № 5, с. 163-171.
Съпоставително проучване на клишето в българския и чешкия публицистичен стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 57-67.
Португалски думи в българския език. – Вечерни новини, № 7529, 29.ІV.1976.
Прояви на езиковата динамика в съвременния български и съвременния чешки език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 4-5, 129-134 с.
За „смешните” български пословици и поговорки. – Език и литература, 2007, № 1-2, с. 126-137.
Опыт сопоставления соматической фразеологии в славянских языках. – Труды Самарк. университета. Вопросы фразеологии, 1975, № 9, с. 157-162.
Към въпроса за сравнителното изследване на славянската лексика. – Български език, 1996, № 5, с. 22-24.
Насоки в сравнителното лексикално проучване на сродните езици. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 234-240.
Приносьт на Неофит Рилски за сьвременната българска диалектна лексикография. – Български език, 1989, № 6, с. 501-506.
Личното творчество на българските писатели като източник за Български диалектен речник. – Български език, 1990, № 2, с. 173-178.
Народните земеделски термини у българите и тяхното историческо значение. – Български език, 1956, № 1, с. 36-46.
За някои местоименни проблеми при превода между българския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 135-138.
Проблеми на развитието на социалната лексика в съвременния български език. – Език и литература, 1984, № 4, с. 82-88.
Норми на морално поведение и народен етикет, отразени в българските, полските и руските пословици. – Български фолклор, 1986, № 4, с. 32-38.
Исторически бележки за някои думи, заети от западните езици в български. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 537-543.
Към историята на италианските заемки в български (1762-1860). – Год. СУ. Филолог. фак., І (за 1956-1957), 1958, с. 201-321.
Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. – Год. СУ. Филолог. фак., LIV, 1960, № 2, с. 171-280.
Към историята на някои заети думи, които означават части на облеклото. – Български език, 1960, № 1, с. 21-36.
Към историята на романизмите в български. – Български език, 1968, № 4-5, с. 390-399.
Ранните заемки от английски език в български. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LХV, 1972, № 1, с. 295-324.
Ранните заемки от френски език в български. – Български език, 1961, № 3, с. 193-208.
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1800-1856. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LX, 1966, с. 135-195.
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1857-1870. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LXI, 1967, с. 279-353.
Ранните заемки от френския език в български (исторически увод). – Год. СУ. Филолог. фак., LІХ, 1965, с. 167-206.
Авторски преобразования на фразеологизми в публицистиката на Георги Димитров. – Език и литература, 1982, № 4, с. 41-46.
Двойки думи в българския език като фразеологични единици. – Език и литература, 1974, № 3, с. 64-69.
За езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1972, № 3, с. 1-12.
За някои случаи на структурно моделиране във фразеологията на българския език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 83-90.
За някои фразеологизми с повторения в български, руски и немски език. – Бюлетин, 1977, № 3, с. 49-57.
За структурата на устойчивите двойки думи в българския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXІV, 1985, № 3, с. 297-303.
За структурата на устойчивите двойки думи в българския език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 83-90.
За структурната класификация на фразеологизмите в българския език. – Език и литература, 1978, № 5, с. 90-93.
За фразеологичното богатство на езика на Георги Димитров (изследвано от аспекта на фразеологията, стилистиката и теорията на текста) – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХV, 1985, № 1, с. 5-39.
Фразеологизми с ни – ни в българския, руския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 6, с. 46-51.
Шкалирование и полилингвальное сопоставление словарно-фиксированной эмоционально-оценочной лексики в источниках и в речи. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІ, 1999, № 1, с. 415-422.
Бележка върху синтактичния строеж на българските пословици. Пословици с елиптична структура. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 293-310.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Език и литература, 1993-1994, № 2, с. 145-147.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 30-40.
Значение и употреба на умалителните наречия в български език. – Български език и литература, 1975, № 1, с. 3-12.
Значение и употреба на умалително-оценъчните прилагателни в книжовния български език. – Български език и литература, 1972, № 5, с. 3-17.
Наречия с суффиксом субъективной оценки в русском и болгарском яыках. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 9-22.
Национално-културна специфика на вербалното комуникативно поведение на българи и руси при поздрави, пожелания и честитяване. – Съпоставително езикознание, 2007, № 1, с. 5-12.
Перевод как средство выявления расхождений между близкородственными языками. – Болгарская русистика, 1975, № 3, с. 38-41.
Перевод русских уменьшительных существительных на болгарский язык. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІІ, 1975, № 1, с. 207-296.
Перевод фразеологии. – Болгарская русистика, 1980, № 2, с. 63-71.
Към въпроса за немските думи (заемки) в българския език. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 82-91.
Към въпроса за езика на Гр. С. Пърличев (Лексика на Автобиографията). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 613-620.
За езика и стила на Йордан Радичков. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 523-530.
Към славянската фразеология: от птиче мляко. – Български език, 1970, № 4, с. 347-348.
Към славянската фразеология: прави ми скомина. – Български език, 1967, № 3, с. 251-252.
Наука, термини, понятие. Борбата за чистотата на езика не е дело само на езиковедите. – Кооперативно село, № 217, 15.09.1972.
Лексикалното изграждане на разговорната реч в съвременния български език. – Език и литература, 1977, № 3, с. 36-45.
Наблюдения над количественото разпределение на лексиката на българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 5, с. 35-42.
О полифункциональном болгарском слове освен и его русских эквивалентах. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 189-193.
Към въпроса за семантико-стилистичната характеристика на един подклас качествени прилагателни имена. – Български език, 1991, № 4, с. 362-367.
Към характеристиката на прилагателните имена в литературнокритическите статии на Димитър Благоев. – Език и литература, 1987, № 3, с. 96-98.
Критичен преглед на изследванията на един тип устойчиви глаголно-именни словосъчетания в българския език. – Проглас, 2006, № 2, с. 26-45.
Две нови названия на хранителни продукти. – Български език, 1975, № 6, с. 566.
Към въпроса за класификацията на паронимите в съвременния български език. – Български език, 1978, № 2, с. 112-119.
К исследованию субъективизма составителей двуязычных словарей. – Болгарская русистика, 1989, № 5, с. 60-66.
Опыт сопоставительного исследования цветонаименования в русском, сербскохорватском, болгарском и английском языках. – Зборник Матице српске за славистику, 1986, књ. 31, с. 69-81.
Психолингвистический подход к установлению лексических соответствий (на материале болгарских, русских и английских цветонаименований). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 5-17.
Действия и семантика на глаголите за движение. – Год. БСУ, ІV, 2000, с. 231-236.
Към въпроса за лексикалната антонимия. – Год. БСУ, ІІ, 1999, с. 258-265.
Метафори с глаголи за движение в художествения стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 87-91.
Метафорична употреба на глаголите за движение в периодичния печат. – Год. БСУ, ХV, 2006, с. 32-36.
Метафорични трансформации на глаголите за движение в разговорния стил. – Год. БСУ, ІХ, 2003, с. 158-161.
По проблема за семантичната общност и различие при лексикалните синоними. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 319-325.
Семантична съчетаемост на глаголи за движение и предлози с пространствено значение. – Език и литература, 1993, № 2, с. 135-139.
Семантични особености на фразеологични единици с компонент глагол за движение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 65-70.
Семантични отношения, изразявани от предлози с пространствено значение. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 99-104.
Традиционни и съвременни схващания за метафората. – Год. БСУ, ХІ, 2004, с. 174-178.
Фразеологизмите в текстове от публицистичния стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 123-128.
Формални модели на родова адаптация на субстантивните заемки от английски в български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 19-25.
Европрилагателни: възникване, строеж и правопис. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 157-161.
Стандартизация на славянските езикови средства за европейска интеграция. – Герм. и бълг. в диалог, 2003, № 2, с. 123-132.
Лудвиг Лукаш и чешкото влияние върху българската химическа терминология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 57-63.
За вариантите от типа хотспоти / хотспотове в съвременния български език. – Български език, 2008, № 4, с. 97-101.
За стилистичната функция на въпросителното местоимение какъв. – Език и литература, 1981, № 1, 89-92.
Черти от семантичната характеристика на българските лични местоимения. – Език и литература, 1983, № 5, с. 62-71.
Езикови фактори, които обуславят родовата вариантност в българския език. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 28-45.
За вариантите от типа диплом-диплома и задух-задуха в българския език. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 29-40.
За произхода на устойчивото сравнение гол като сокол в българския език. – Българска реч, 2006, № 1, с. 65-68.
Стари мерки за дължина и разстояние в българската фразеология. – Български език и литература, 2010, № 3, с. 32-40.
Апелативи с префикс не- в български и сърбохърватски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVIII, 2000, № 1, с. 37-42.
Бележки върху употребата на отглаголните съществителни на -не/-ние. – Съпоставително езикознание, 1991, № 4, с. 45-49.
Една старинна дума в българския и сръбския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLV, 2007, № 1, с. 60-66.
За две лексеми в българския език в съпоставка със сръбски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 431-441.
Към съпоставителното проучване на публицистичния функционален стил в българския и сръбския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 355-360.
Етимологичният речник и старобългарската лексика. – Съпоставително езикознание, 2010, № 1, с. 60-63.
Езикови пластове в подезика на икономиката. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 116-125.
Подготовката на академичен речник на българския език. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 66-71.
Две семантични обяснения. І. Прешлен. ІІ. Сабя. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 285-295.
За думата просвета в българския език. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80.
За някои производни глаголи със суфикс -н- в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 13-18.
За произхода на думата вестник (вид периодично издание). – Език и литература, 1987, № 5, с. 42-57.
И. И. Срезневский и начало болгарской лексикографии. – Учен. зап. Тартуского университета, вып. 573. Из истории славяноведения в России. Труды по русской и славянской филолгии. 1981, с. 46-74.
К истории слов современного болгарского литературного языка. – Советское славяноведение, 1968, № 3, с. 40-48.
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – Славяноведение, 1997, № 4, с. 34-40.
К семантической характеристике редкого типа глаголов в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 5-10.
Към семантичната характеристика на глаголите в българския книжовен език. – Български език, 1965, № 1, с. 18-31.
Относно формата за множествено число на някои типове многосрични съществителни от мъжки род в българския език. – Език и литература, 1985, № 3, с. 89-95.
У истоков становления делового стиля современного болгарского литературного языка. – Славяноведение, 1998, № 3, с. 30-36.
Трако-славянски успоредици. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LX, 1969, № 1, с. 171-233.
Апроксимативът няколко с неговите преводни еквиваленти в руския и в португалския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 3. с. 5-10.
Съществителните човек и хора в португалския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 4, с. 5-12.
Глаголът като обект на лексикографско описание в българските френскоезични речници. – Чуждоезиково обучение, 2002, № 2, с. 3-14.
Изследване на междуезиковите контакти през призмата на българския език. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 60-69.
Към българския етимологичен речник. – Български език, 2003, № 4, с. 89-93.
Лексикалната субституция в арготичния диалог. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 4-5, с. 80-82.
За думите от чужд произход. – Вечерни новини, № 1731, 7.ІІІ.1957.
„Замърсяването” на българския език. – Наука, 2009, № 2, с. 2-4.
За някои неологизми в узуса на днешното състояние на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 72-75.
Какво става с младежкия сленг. – София, 1989, № 5, с. 25-26.
Към динамиката на българския книжовен език днес. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІ, 1982, № 1, с. 5-52.
Към характеристиката на движещите сили в развоя на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1977, № 2, с. 1-10.
Непонятната чужда дума и снобизмът. – Наука, 2010, № 3.
Обаянието на Вапцаровата поезия (Стилно-езиково майсторство). – Език и литература, 1989, № 6, с. 3-15.
Пак за ученическия жаргон. – Родна реч, 1972, № 7, с. 74-76.
Социолингвистика и езикова култура. – Български език и литература, 1989, № 1, с. 14-19.
Чуждите думи в българския език. – Родна реч, 1972, № 4, с. 75-76.
Към въпроса за антонимията. – Български език, 1981, № 5, с. 439-443.
Модел и алгоритъм за определяне на семантичната структура на локативни наименования в български, полски и руски език. – Год. ТУ, XLVІІІ, 1995, № 4, с. 315-322.
Вербалност и номиналност на отглаголните съществителни в съвременния български книжовен език – Език и литература, 1975, № 5, с. 16-25.
Концептът труд в българската езикова картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80.
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните местоимения. – Българска реч, 2003, № 2, с. 28-30.
Човекът и светът на животните в българските устойчиви сравнения. – Български език, 2009, № 2, с. 33-45.
Една забравена тракийска дума в българския език. – Език и литература, 1977, № 4, с. 75-77.
Значение на името кукери и неговата етническа принадлежност. – Език и литература, 1977, № 6, с. 73-74.
Не заемки, а наследство от субстрата. – Филология, 1987, № 17-18, с. 17-25.
Няколко български думи от тракийски произход. – Език и литература, 1977, № 5, с. 67-71.
Много в переводах с русского. – Болгарская русистика, 1975, № 4, с. 35-38.
Некоторые вопросы перевода фразеологии (на материале главного образа русского и болгарского языков). – In: Festschrift für Wolfgang Gesemann. Bd. 1. Beiträge zur Bulgaristik. München, 1986, pp. 281-298.
Перспективы развития русско-болгарской лексикографии и перевод. – Болгарская русистика, София, 1988, № 2, с. 80-85.
Реалия как компонент фразеологизма. – Болгарская русистика, 1976, № 3, с. 25-29.
Що е лексикография и има ли тя почва у нас? – Литературен форум, № 13, 1-7.04.1992, с. 2.
Структурна и семантична характеристика на някои префигирани глаголи в съвременния български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХХІХ, 2004, с. 5-28.
Езиково взаимодействие в един таен говор. – Съпоставително езикознание, 1988, № 2, с. 23-26.
Пак за чуждиците. – Български журналист, 1964, № 4, с. 24-25.
О структуре, семантике и коннотативных свойствах глагольных лексем и их сочетаний в паремиях (На материале русского, болгарского и сербского языков). – Зборник Матице Српске за славистику, 2004, књ. 65-66, с. 75-100.
Фразеологические единицы с цветообозначением красный. – Болгарская русистика, 1980, № 4, с. 50-56.
Турските наименования на отвлечени понятия в езика на българския фолклор. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 220-222.
За някои лексикални и морфо-синтактични средства за изразяване на експресивност в съвременния български книжовен език. – Български език, 1989, № 2, с. 127-135.
Культурные коннотации и болгарско-русские словари. – Болгарская русистика, 1983, № 3, с. 53-58.
Още по въпроса за речниковите антоними. – Български език, 1979, № 1, с. 62-66.
Битник – нова чужда дума. – Български език, 1967, № 3, с. 268-269.
Две излишни турски думи (ишлеме, пиширме). – Български език, 1969, № 3, с. 295.
Думите поща и пощальон в някои славянски езици и в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 697-702.
За две немски думи в сладкарството. – Български език, 1970, № 5, с. 464-465.
За двойните форми на някои чужди думи. – Средношколско знаме, № 28, 27.ІV.1982.
За думата пастух и слап. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 127-129.
За някои преходни чужди думи в речника на българския език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 403-408.
За някои чужди думи, употребявани с неправилни форми в българския език. – Български език, 1965, № 2, с. 163-167.
Изговор и транскрипция на италианските имена в българския език. – Български език, 1955, № 1, с. 39-43.
Имена на превозни средства с наставка бус. – Транспортен глас, № 48, 29. ХІ.1974.
Имената на билките. – Турист, 1980, № 5, с. 11-12.
Името кокиче. – Български език, 1981, № 2, с. 136-139.
Метафори от названия на животни. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 363-369.
Неуместна употреба на чуждици. – Средношколско знаме, № 20, 18.02.1975.
Нови думи в търговския речник. – Български език, 1967, № 2, с. 153-154.
Някои нови сложни думи. – Български език и литература, 1970, № 3, с. 61-64.
Някои термини във връзка с автомобилния транспорт. – Български език, 1969, № 2, с. 192-194.
Няколко лексикални успоредици в славянските езици. – Български език, 1968, № 4-5, с. 417-420.
Няколко нови чужди думи в български език. – Български език, 1965, № 1, с. 56-61.
Полски думи в български език. – Български език, 1958, № 3, с. 234-247.
Произход и значение на някои идиоми. – Български език, 1974, № 6, с. 563-564.
Произход на няколко екзотични думи. – Български език, 1958, № 2, с. 164-167.
Произход на три думи в съвременната техника. Хеликоптер, скафандър, кибернетика. – Език и литература, 1959, № 1, с. 62-63.
Спортни термини. – Старт, № 178, 29.Х.1974, с. 15.
Употребата на някои пароними в българския език. – Средношколско знаме, № 24, 15.ІІІ.1977, с. 3.
Чуждите думи в множествено число, употребявани в единствено число в българския език. – Български език, 1971, № 4, с. 354-357.
Спортната терминология в Речника на съвременния български език. – Отечествен фронт, № 3457, 12.Х.1955.
За глаголите reflexiva tantum с компонент si в словашки език и еквивалентите им в български. – Slavica Slovaca, 2000, № 1, s. 26-39.
За някои аспекти в семантичните отношения между лексикалните двойки стоя – stat, седя – sedet в български и чешки език (или още за спецификата на българския език като балкански). – Балканистичен форум, 1995, № 2, с. 44-51.
Някои наблюдения върху семантиката на рефлексивната частица си: Поглед върху медиалните лексеми за положение в съпоставителен план с чешки език. – Български език, 1995, № 5-6, с. 419-426.
Опит за семантичен анализ на еднокоренна глаголна лексика в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 93-98.
Семантични промени на думите в българския език. – Българска реч, 1997, № 3-4, с. 28-31.
Особености на лексиката на Г. С. Раковски във вестник Дунавски лебед. – Език и литература, 1984, № 6, с. 68-76.
Глаголните моторни корелации в балканските неславянски езици в сравнение с някои славянски езици. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 152-157.
Емоционален словообразователен тип в българската глаголна система. – Български език, 1968, № 6, с. 536-589.
Имена за лица. – Български език, 1961, № 3, с. 253-258.
Нарицателни имена, употребявани като собствени. – Български език, 1960, № 1, с. 55-60.
Лексико-семантична симетрия и асиметрия между фразеологизми в турска, гръцка и българска езикова среда. – Морски научен форум, 2001, № 3, с. 355-359.
Езикът на д-р Васил Берон и книжовното устройване на отвлечените съществителни с наставки -ние и -не през втората половина на ХIХ век. – Език и литература, 1985, № 3, с. 96-101.
Езикът на Сава Доброплодни в преводното съчинение Игиономия. – Език и литература, 1982. № 3. с. 82-96.
Към въпроса за мястото на лексиката от чужд произход в Софрониевия език. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 203-231.
Отново за чуждите думи. – Отечествен фронт, № 10671, 27.ІХ.1979; № 10682, 12.Х.1979; № 10686, 18.Х.1979.
Лингвистическа природа и речеви функции на звукоподражателните думи в българския език. – Език и литература, 1980, № 3, с. 84-94.
Многозначността на думите – богатство на езика. – Предучилищно възпитание, 1975, № 7-8, с. 24-31.
Образните основания на българските фразеологизми с компонент душа. – Проглас, 2008, № 2, с. 20-41.
Стилно-езиково своеобразие на Разцветниковите детски творби. – Език и литература, 1979, № 2, с. 62-80.
Удвоения в структурата на българските изобразителни думи. – Език и литература, 1977, № 1, с. 35-46.
Фразеологизми с опорна дума бог в българския език. – Проглас, 2007, № 1, с. 145-155.
Цветната дъга на нашата реч – синонимите. – Предучилищно възпитание, 1975, № 1, с. 1-7.
Човекът и човешкият живот, представени от българските разговорни зоофразеологизми с образна компонента куче, псе. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 71-84.
Терминологична система на кръвно родство у българите. – Изв. Етн. инст. и музей, 1972, № 14, с. 159-174.
Представите за пространство в българския език от гледна точка на когнитивния подход. – Проглас, 2009, № 2, с. 107-121.
Сопоставительный анализ номинативных терминологических структур научно-технической сферы общения (русско-болгарские параллели). – Бюлетин, 1977, № 6, с. 23-31.
За възникването на някои марксически термини в българския литературен език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 69-76.
Вторичная номинация лица путем метафоризации зоонима (На материале русского и болгарского языков). – Сьпоставително езикознание, 1985, № 4, с. 27-35.
Принос към диалектната фразеология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 93-99.
За терминологията в леката атлетика. – Народен спорт, № 47, 13.VI.1955.
За езика на Константин Константинов. – Литературна мисъл, 1976, № 2, с. 122-135.
Лексикографирование русско-болгарских аналогов как аспект их сопоставительного описания. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXI, 1998, с. 317-324.
О формально сходной лексике в русском и болгарском языках и проблемах ее изучения. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 287-292.
Глаголи, които образуват фразеологични съчетания със съществителни. – Български език, 1953, № 4, с. 329-337.
Думата глава в българския речник. – Български език, 1952, №1-2, с. 69-77.
Към въпроса за езика и стила на Христо Ботев. – Език и литература, 1960, № 6, с. 405-414.
Към въпроса за фразеологичните съчетания в българския език. (Обогатяване на фразеологията). – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 129-163.
Образуване на наречия по фразеологичен начин. – Български език, 1955, № 4, с. 343-349.
Речник на езика на Христо Ботев. – Български език, 1963, № 4-5, с. 447-460.
Съюзът или в съвременния български език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 339-349.
Финалните съюзи в съвременния български език. – Български език, 1967, №2, с. 101-113.
За някои проблеми при разглеждане на цветовата лексика (преглед на литературата). – Език и литература, 1989, № 4, с. 82-97.
Опит за моделиране на метафоричните и метонимичните значения на някои прилагателни за цвят в английски и български. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 155-180.
Семантичен анализ на прилагателните за цвят в английския и българския език в съпоставителен план. – Тр. ВТУ, ХХІІ, 1988, кн. 2, с. 101-125.
За наименованията в българското грънчарство. – Изв. Ист. музей, Велико Търново, 1993, № 8, с. 145-152.
Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 348-417.
Отражение на националноезиковите възгледи на Петко Р. Славейков върху езика на поезията му. – Български език, 1986, № 6, с. 497-502.
Речевите актове като предмет на лексикографско описание. – Български език и литература, 1998, № 5-6, с. 3-9.
Дъще, брате – старинни преживелици в български език. – Български език, 1961, № 2, с. 97-101.
Езикът на Български народни песни от Братя Миладинови. (Към 100-годишнината от смъртта на Братя Миладинови). – Работническо дело, № 346, 12.ХІІ.1961.
Езикът на Български народни песни от братя Миладинови. – Български език, 1961, № 5-6, с. 385-401.
Към въпроса за двояките форми от типа раб – роб в български език. – Български език, 1965, № 6, с. 512-515.
Към изследването на речниковия състав на нашия език. – Български език, 1952, № 1-2, с. 63-68.
Общославянската структура на думата. – Български език, 1964, № 4-5, с. 289-292.
А хубавите наши думи? – Земеделско знаме, № 250, 23.10.1964.
Езикови несъобразности, неправилна употреба на чужди думи. – Земеделско знаме, № 301, 23.12.1964.
Защо тези чуждици? – Български журналист, 1963, № 12, с. 16-18.
Необходими чужди и ненужни чужди думи. – Отечествен фронт, № 9098, 18.01.1974.
Неправилности и чуждици. – Вечерни новини, № 4251, 11.05.1965.
Език и стил на П. Ю. Тодоров. – Български език, 1962, № 5, с. 382-403.
Аспекти на ономастичната семантика. – Български език, 1991, № 2, с. 96-100.
Езиковата съкровищница на Йордан Йовков (По случай 100 години от рождението на писателя). – Български език, 1980, № 4, с. 315-325.
Езикът на Г. С. Раковски като обект на лингвистичната наука. – Български език, 1971, № 6, с. 515-522.
Езикът на Житие и страдания грешнаго Софрония от историческо гледище. – Език и литература, 1990, № 3, с. 15-22.
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – Език и литература, 1969, № 5, с. 40-47.
Лексико-морфологическа модификация на първичното числително един в съвременния български език. – Български език, 1967, № 2, с. 113-124.
Наречието в белетристичния стил на Иван Вазов. – Български език и литература, 1986, № 4, с. 2-9.
Приглаголните съчетания с предлога по. – Тр. ВТУ, ІХ (за 1971-1972), 1973, кн. 1, с. 355-434.
Разговорна и битова лексика в стила на Йордан Йовков. – Език и литература, 1980, № 4, с. 51-61.
Семантичното развитие на думата като семасиологичен проблем. – Проглас, 1992, № 1, с. 6-14.
Словообразователна структура и семантика на производните наречия в съвременния български език. – Тр. ВТУ, ХІ (за 1973-1974), 1975, кн. 1, с. 577-652.
Словообразувателна структура на наречието в съвременния български език (продължение от т. ХІ). – Тр. ВТУ, ХІІІ, 1978, кн. 2, с. 101-190.
Съчетаемост на наречията в съвременния български език. – Език и литература, 1976, № 6, с. 37-46.
Честотен речник на външнополитическата лексика (на равнището на думата). – Български език, 1974, № 3, с. 245-251.
О лексико-семантической основе сочетаемости (на материале лексем идти – ходить в сопоставлении с их болгарскими соответствиями). – Болгарская русистика, 1981, № 5, с. 75-80.
Полисемия в българската и английската военноморска терминология. – Съпоставително езикознание, 2009, № 2, с. 21-35.
По някои актуални проблеми на терминологията на туризма. – Изв. ВИНС, 1986, № 3, с. 72-78.
Влияние на руската научно-техническа терминология върху българската. – Български език, 1967, № 5, с. 410-423.
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609.
За историята на думата канарче в нашия език. – Български език, 1987, № 4, с. 315-316.
За строежа и значението на някои категории сложни думи. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 126-127.
За употребата на думите контакт и връзка. – Български език, 1956, № 1, с. 77.
Законопроект или проектозакон? – Български език, 1956, № 1, с. 78.
Критерий, мерило и показател. – Български език, 1982, № 2, с. 163.
Към въпроса за семантичната характеристика на отглаголните съществителни в българския книжовен език (Опит за лексико-граматическа прекатегоризация). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 151-162.
Лексико-граматични движения във връзка с терминологията в историята на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 55-58.
Найден Геров като строител на новобългарския книжовен език. – Български език, 1983, № 4, с. 305-310.
Новите думи в българския език. – Родна реч, 1960, № 4, с. 46-47.
Някои словообразователни типове в езика на Паисиевата Славянобългарска история. – Български език, 1962, № 6, с. 520-529.
Обсъждане езика на нашата публицистика. – Български език, 1954, № 3, с. 276-281.
Паисиевата любов към родния език. – Родна реч, 1963, № 3, с. 41-44.
Паисий Хилендарски – строител от нов тип на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1983, № 5, с. 2-10.
По въпроса за прехода на някои устойчиви фразеологични и синтактични словосъчетания в категорията на служебните думи. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 327-337.
Семантични и структурни промени при калкиране на терминологични изрази в българския език. – Slаvia, 1982, № 1, s. 1-6.
Състояние и проблеми на българската научно-техническа терминология (история и перспективи). – Български език, 1977, № 4, с. 276-284.
Фразеологизмите – един специфичен начин за опознаване и представяне на света. – Българска реч, 2005, № 1, с. 33-41.
Чуждите думи – полезни и вредни. – Отечествен фронт, № 10674, 24.VІІІ.1979.
„Новите” термини и езикови изрази. – Отечествен фронт, № 13395, 23.ІІІ.1990.
За принципите, върху които се гради правописен речник на съвременния книжовен език. – Български език, 1985, № 3, с. 211-218.
Видове човешка дейност, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 32-41.
Времето на денонощието като част от езиковата картина на света в българския и руски език. – Български език, 2007, № 2, с. 74-81.
Природни и митологични обекти, съотнесени с отделните периоди на денонощието. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 6, с. 18-25.
Семантичното поле време на денонощието в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297.
Няма да измислиш топлата вода... (преводими ли са френските фразеологизми на български?). – Езиков свят, 2009, № 2, с. 267-272.
Семантичното поле време на денонощието в контекста на българската и руска езикова картина на света. – Български език, 2008, № 2, с. 70-77.
Семантичното поле денонощен кръг на времето в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297.
Семантичното поле като единица за описание на езиковата картина на света. – Българска реч, 2007, № 2, с. 109-118.
Структуриране на семантичното поле време на денонощието в руския и българския език. – Болгарская русистика, 2007, № 3-4, с. 12-19.
Формиране на денотативни класове в състава на семантичното поле време на денонощието. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 18-26.
Формиране на общоезиковото семантично поле време на денонощието в български и руски език. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 7-12.
Човешките състояния, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и в руския език. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 20-27.
К вопросу о сопоставительном исследовании семантики предлогов. – Зборник Матице Српске за славистику, 2005, књ. 68, с. 209-216.
Устойчиви словосъчетания в обществено-политическия речник на Димитър Благоев. – Език и литература, 1981, № 4, с. 11-17.
Прилагателни на -ичен, -ически в развитието на съвременния български литературен език. – Български език, 1962, № 4, с. 273-282.
За българските показателни кинеми. – Български език, 1989, № 4, с. 331-336.
К вопросу о типологии внутренних форм фразеологических единиц родственных языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 163-169.
Народный календарь в болгарской и русской фразеологии и паремиологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 237-244.
Национально-культурные элементы во фразеологии. (На материале болгарского и русского языков). – Славистика. III. 2008, с. 70-75.
Новият живот на фразеологизмите в периодичния печат. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХLVІ, 1996, с. 48-55.
О вариативности во фразеологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 141-150.
Образная основа фразеологических единиц – отражение социальной культуры народа. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 231-236.
Отражение духовной жизни русского и болгарского народов в устойчивых словесных комплексах. – В: Славистика. II. 2003, с. 35-40.
Проблемы методики исследования фразеологических единиц (ФЕ) в сопоставительном плане. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, № 1, с. 93-98.
Роль культурного компонента в формировании фразеологической единицы (ФЕ). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 173-178.
Русские фразеологизмы с глаголом ‘иметь’ и их болгарские соответствия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 221-227.
Специфика функционирования фразеологизмов в современной публицистике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 167-172.
Сравнительный анализ болгарских и русских фразеологических единиц, пословиц и поговорок со значением ‘бедный – богатый’. – Славистика. I. 1998, с. 51-58.
Фразеологизмы с собственным именем в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 182-188.
Фразеологизмы, связанные с юмором (на материале русского и болгарского языков). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 409-414.
Характерът на българите и руснаците, отразен във фразеологията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 239-243.
К вопросу о фразеологизмах, связанных с поведением человека. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. А, с. 123-130.
К вопросу о соматических фразеологизмах русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 553-560.
Наречията във Вечери в Антимовския хан и в Старопланински легенди. – Родна реч, 1979, № 3, с. 58-60.
За един нов модел деривати с префикс анти- в българския книжовен език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 30-34.
За един нов препозитивен компонент в съвременното българско словообразуване. – Българска реч, 2005, № 3, с. 30-34.
За употребите на нов тип деривати с анти в българския език от началото на ХХІ век. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 203-214.
За форманта супер- в съвременното българско словообразуване. – Български език, 2006, № 2, с. 90-96.
Иновации в словопроизводството на именни деривати с префикс съ- в съвременния български книжовен език. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 29-32.
Синонимни названия на съчетанието роден език в българския език. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 74-78.
Деякi спостереження над мiжмовною омонiмiєю. – Мовознавство, 1989, № 6, с. 52-54.
За продуктивността на словообразователните модели на сложните прилагателни-термини в руски и български език (върху материал от руска и българска селскостопанска терминология). – Науч. тр. ВСИ, ХХХ, 1985, № 1, с. 167-173.
Психолингвистичен подход към изследването на семантиката. – Год. ИЧС, VІІ, 1990, с. 3-12.
Словесни асоциации на термини от органичната химия. – Год. ИЧС, Х, 1998, с. 151-162.
Юридическата лексика и българските речници. – Език и литература, 1982, № 4, с. 119-123.
Дискурсът на популярната преса. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 85-92.
За „позволеното” и „непозволеното” в езика на спортната преса. – Проглас, 1999, № 1-2, с. 55-73.
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 126-131.
За лексикалното значение на предлога. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 47-53.
Някои особености на предлога като своеобразна част на речта. – Съпоставително езикознание, 1992, № 4, с. 32-44.
Към въпроса за семантико-стилистичната адаптация на чуждите думи в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХІХ, 1981, № 5, с. 83-91.
По въпроса за културния компонент в значението на думата. – Год. ВИАС, ХХХІ, 1984, № 2, 153-169.
Някои особености на научния стил в българския език. – Език и литература, 1974, № 4, с. 32-44.
За чистотата на езика. – Учителско дело, № 42, 17.ХІ.1981, с. 8.
Наблюдения над употребата на глаголни лексеми в романа Морава звезда кървава на Константин Петканов. – Език и литература, 1982, № 1, с. 68-72.
Словотворчеството на Блага Димитрова в романа ѝ Лице. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 87-96.
Компютърната лексика в езика на българина. – Български език, 2003, № 1, с. 103-106.
Современная болгарская катойконимия на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1994, № 31, с. 64-73.
К вопросу о некоторых синтагматических особенностях энантиосемии. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с.137-166.
К вопросу о сущности энантиосемии. – Болгарская русистика, 1979, № 4, с. 35-46.
Някои наблюдения върху синтагматичната характеристика на антонимите в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 2, с. 48-57.
Семантические особенности собирательных существительных. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 131-153.
Собирательные существительные, обозначающие ‘совокупность живых существ’ в современных болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 129-158.
К вопросу о лакунах в современном русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1980, № 4, с. 37-45.
Два аспекта сопоставления лексики русского и болгарского языков. – Русский язык, 1972, № 1, с. 25-29.
Особености концептуализации и поверхностного оформления ситуации премещение запаха в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 309-314.
Семантично развитие на отглаголните съществителни на -не в съвременния български език. – Български език, 1992, № 1, с. 61-68.
Названия на заговезнишките огньове. – Език и литература, 1993, № 2, с. 44-57.
Основни принципи и методи на работа при обработка на танцова лексика. – Спорт и наука, 2001, № 3, с. 89-97.
Асоциации на думата брънч. Опит за психолингвистично проучване. – Български език, 2003, № 1, с. 97-99.
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Български език, 1998-1997, № 6, с. 53-58.
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 35-37.
Наблюдения върху възприемането на чуждите думи. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 99-101.
Традиционните български поздрави. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 214-215.
Димитър Найденов за езика на периодичния печат. – Език и литература, 1986, № 1, с. 84-87.
За един тип определителни наречия и тяхната синонимия. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 16-20.
За някои правни термини. – Българска реч, 1996, № 1, с. 15-17.
Некоторые семантические явления в болгарской географической терминологии. – Советское славяноведение, 1978, № 1, с. 101-106.
Термины для обозначения водного источника в болгарском и македонском языках. – Вестник Ереванского университета, 1974, № 1, с. 235-242.
Типы фразеологических единиц в народной терминологии по болгарским и македонским аппелятивам. – Вестник Ереванского университета. Общественные науки, 1971, № 2, с. 216-221.
Някои семантични наблюдения върху сравнението в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 2, с. 5-11.
Семантичен анализ на кванторните думи only и само. – Съпоставително езикознание, 1980, № 3, с. 26-32.
Deiktika in zweisprachigen Wörterbüchern. – Езиков свят, 2009, № 2, с. 253-258.
Символика на названията на животните в славянската паремиология. – Съпоставително езикознание, 1981, № 6, с. 13-16.
Неологизмите на Йордан Радичков в книгата му „Пупаво време”. – Български език и литература, 2001, № 2-3, с. 80-81.
Езиковите концепти начало и край. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI (за 2008), 2009, № 1, сб. А, с. 32-37.
Относителни прилагателни за веществен произход в българския и белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 49-50.
Авторски новообразувания в творчеството на някои съвременни български поети и писатели. – Български език, 1981, № 3, с. 236-240.
Лексикографската дейност на акад. Ст. Младенов. – Български език, 1981, № 1, с. 75-76.
Прилагателни на -им, -ем в българския книжовен език. – Български език, 1976, № 5, с. 426-427.
Сложни думи в поетичното творчество на Дебелянов и Ясенов. – Български език, 1981, № 5, с. 438-439.
Навлизане на англицизми в музикалната терминология. – Българска реч, 2003, № 2, с. 23-27.
Об общих исконно тюркских по происхождению лексических элементах современных болгарского и русского литературных языков. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 101-104.
Българският поетически език. – Език и литература, 1987, № 1, с. 3-13.
Към характеристиката на средствата за номинация в разговорната (устната) и в книжната (писмената) форма на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 50-54.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – Изв. Етн. инст. и музей, VІ, 1963, с. 301-310.
Лексикални проблеми на стария български книжовен език. – Български език, 1973, № 1-2, с. 45-59.
Южнославянски думи от румънски произход. – Български език, 1972, № 3, с. 243-247.
Езикът в търговията. – Социалистическа търговия, 1956, № 10, с. 34-35.
Некоторые наблюдения над фразеологией болгарского языка в сравнении с восточнославянской. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 11-17.
За параметрите на изконната старобългарска лексика. – Тр. ВТУ, ХХХІІІ (за 1997), 2002, кн. 2, с. 35-43.
Църковнославянският речник на Иван П. Цеков. (Неизвестен ръкопис). – Български език, 1963, № 3, с. 256-259.
Местоименни средства за анафорична номинация. – Език и литература, 1988, № 5, с. 98-110.
Стилистична роля на турцизмите в Бай Ганю от Алеко Константинов. – Език и литература, 1983, № 6, с. 103-110.
Синонимична образност в Жертвени клади на Асен Разцветников. – Език и литература, 1980, № 1, с. 63-68.
Лингвострановедческий комментарий при семантизации международных терминов в специализированном языке туризма (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1995, № 1, с. 49-53.
Състояние и проблеми на стандартизацията на националната географска номенклатура. – Списание на БАН, 1970, № 5, с. 46-59.
Англицизмите в българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 190-200.
Лексиката от английски произход в новия Речник на чуждите думи в българския език. – Български език, 1983, № 4, с. 363-368.
За някои аспекти в лексикосемантичната организация на оценъчните прилагателни. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 21-28.
Лексеми с признакова семантика в семантичното поле ред / хаос. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 78-81.
Лексико-семантичната група на прилагателните за красота в българския език (компонентен анализ). – Български език, 1989, № 3, с. 227-232.
Някои проблеми при изследването на семантични полета. – Год. ИЧС, VІ, 1989, с. 105-113.
Прилагателните, обозначаващи умствените способности на човека в български език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 10-33.
Семантични отношения на прилагателните за интелектуални способности. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 61-65.
Фразеологизмы, обозначающие интеллектуальные свойства человека в болгарском и русском языках. (Семантический и лингвокультурологический аспекты). – Вестник Московского университета. Сер. 19. Лингвистика и межкультурная коммуникация, 2006, № 1, с. 172-184.
Устойчивые сравнения с компонентом-зоонимом для характеристики человека. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., 2005, Vol. 50, № 3-4, s. 401-408.
Отново за дискусиите, свързани с българската фразеология. – Любословие, 2004, № 6, с. 74-87.
Думите-заместители в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 410-417.
Специфика на антонимните отношения при местоименните думи в съвременния български език. – Български език, 1990, № 2, с. 121-128.
Езиково-стилистични особености на изразните средства за създаване на комичен ефект в Преди да се родя и след това от Ивайло Петров (лексикално и фразеологично равнище). – Език и литература, 1991, № 5, с.7-14.
Някои тенденции в процеса на заемане на чужди думи в съвременния български език. – Чуждоезиково обучение, 1997, № 1-2, с. 34-40.
Трилър, екшън, хит, хевиметъл. Това на български ли е? – Социолингвистика, 1994, № 1, с. 132-136.
За някои проблеми при разработване на етимологична статия от гнездови тип (върху материал от „Български етимологичен речник”). – Български език, 2010, № 4, с. 62-67.
Към въпроса за гръцките заемки в българския език – произход на няколко диалектни думи. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 118-120.
Мария Филипова-Байрова. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 35-38.
Проблеми при производните в етимологична статия от гнездови тип (върху материал от Български етимологичен речник). – Български език, 2004, № 4, с. 74-78.
Към въпроса за икономията в българския език (Езикова кодификация и речева практика). – Език и литература, 1989, № 4, с. 98-107.
Об одной возможности лексикографирования. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 265-270.
Научно-техническа терминология у нас. – Български език, 1977, № 4, с. 357-359.
За някои типологични особености на сложните съществителни имена в унгарски, фински и български език (сравнителен анализ). – Български език, 1995, № 1-2, с. 49-55.
Двойната актуализация на фразеологизмите в поезията на Николай Кънчев и техники в превода им на полски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 389-394.
Поетичните превъплъщения на един фразеологизъм. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, с. 608-612.
Нидерландски заемки в български език. Принос към историята на българската лексика. – Slavica Gandensia, 1977, № 4, с. 121-174.
Имена на емоции в съвременния български книжовен език (структуриране на ядрото на лексико-семантичния клас). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 52-88.
Българските наречия с предметно-относително значение. – Език и литература, 1985, № 6, с. 41-54.
Една проява на връзката между лексика и синтаксис. – Български език, 1971, № 2-3, с. 185-189.
Преглед на местоименията в езика на Иван Богоров. – Български език, 1990, № 5, с. 412-424.
Украинско-български паралели при фазисните начини на действие. – Български език, 1987, № 1-2, с. 151-154.
Транслитерация и интерференция в первом русско-болгарском разговорнике и в первом русско-болгарском словаре. – Болгарская русистика, 1977, № 4, с. 24-33.
Актуални проблеми на лексико-семантичните отношения на производните думи и техните произвеждащи (върху материал от българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 46-53.
Външна и вътрешна деривационна мотивация (според наблюдения върху българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 3-11.
Лексико-семантичните съотношения на производните думи с техните произвеждащи. – Български език, 1992, № 6, с. 525-529.
Синхронното словообразуване на българските прости прилагателни с нулеви суфикси. – Език и литература, 1984, № 1, с. 27-37.
Задачи и структура на един българско-руски речник на словосъчетанията със съществителни имена. – Български език, 1967, № 5, с. 464-475; № 6, с. 538-543.
Словосъчетание и лексикография. – Изв. на ИБЕ, XVI, 1968, с. 723-733.
Словосъчетанието в българската лексикография през XIX в. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 447-458.
Особености на българските паремии, изразяващи емоционално състояние, и тяхната интерпретация на френски език. – Год. ВПИ, ХІ А, 1987, с. 107-125.
Парадигматични и синтагматични отношения при свободната употреба на основното значение на глаголните лексеми. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 168-177.
Какво ще кажат езиковедите? (За правилна спортна терминология). – Народен спорт, № 50, 24.VІ.1955.
За няколко гръцки заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 1982, № 5, с. 11-15.
Основни особености на речниковия състав на съвременния български книжовен език (съпоставително с руския език). – Български език, 1959, № 3, с. 201-219.
Валентности и семантични роли при изразяването на емоции в българския език. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 1-25.
ДИМИТРОВ, Б. Речник на Ботев. – Отечествен фронт, № 3971, 2.VІ.1957.
Тайният език на дюлгерите. – Отечествен фронт, № 9123, 16.II.1974.
Руско-българска омонимия в техническата терминология. – Изв. ВМЕИ и Съюз науч. раб., VІІІ, 1978, № 7, с. 151-158.
Табу и табуиран дискурс. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 160-177.
Информатиката и лингвистиката във взаимодействие (Информационните тезауруси като обект на лингвистиката). – Проглас, 1996, № 2, с. 91-99.
Тезаурус, тезаурусна семантика и тезаурусни смислови отношения. – Български език, 1996, № 6, с. 35-42.
Тълковно-преводен речник от тезаурусен тип за предметната област туризъм. – Български език, 2005, № 1, с. 74-80.
Юридическият тезаурус: за някои проблеми на изграждането му. – Български език, 1999-2000, № 3, с. 62-67.
Из нашето лексикографско наследство (Речникът на Кузман Шапкарев). – Български език, 1989, № 4, с. 349-355
Стилно-езикови средства в поезията на Вапцаров. – Изв. Инст. за литература, ХІІ, 1962, с. 5-40.
К сопоставительном изучении русской и болгарской научной терминологии. – Болгарская русистика, 1988, № 4, с. 84-87.
Принципы составления русско-болгарского медицинского словаря-минимума. – Болгарская русистика, 1977, № 2, с. 71-72.
Семантичното поле за противоположност в медицинската терминология във функционален и формален аспект. – Изв. Съюз на учените, Варна, 1996, № 1, с. 11-13.
За някои прилагателни с наставка -лив, нехарактерни за съвременния книжовен български език. – Български език, 1966, № 1, с. 45-51.
За граматичните категории и за лексикографското тълкуване на глаголите надвисвам и надвесвам. – Български език, 1995, № 5-6, с. 456-457.
За синтактичните и семантичните свойства на една група словообразувателно свързани глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 47-60.
За връзката между семантика на словообразувателната представка и валентност на изходните лексеми в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 6, с. 20-27.
За някои особени образования на имена за лица от мъжки род с наставка -ец. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 199-206.
Лексикализиране на някои умалителни имена като основни думи. – Български език, 1954, № 2, с. 172-174.
Семантичен развой на глаголите мина и минавам. – Български език, 1957, № 3, с. 267-270.
Умалителните имена в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, 1959, № 6, с. 263-319.
Nomina agentis в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ІХ, 1963, с. 141-210.
Около проблематиката при съставяне на синонимни речници. – Български език, 1963, № 4-5, с. 426-434.
О синонимии в болгарской и русской лингвистической терминологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIIІ, 2000, № 1, с. 241-246.
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1987, № 4, с. 41-46.
Стил и регистър: към въпроса за диференциацията на термините. – Български език и литература, 1992, № 2, с. 5-10.
Фразеологизмы с опорным словом Бог в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 1, с. 5-10.
Языковые контакты: на материале контактов болгарского языка с русским, английским и турецким. – Kieleckie Studia Rusycystyczne, 1998, T. 8, s. 133-140.
Заметки о семантической эволюции заимствованных слов в близкородственных языках. – Болгарская русистика, 1986, № 2, с. 42-47.
О причинах межязыковой омонимии (о некоторых французских заимствованиях в русском и болгарском языках). – Съпоставително езикознание, 1985, № 3, с. 10-15.
За кодирането на лексикална информация: ситуации и тяхната лексикализация в английски и български. – Български език, 2009, № 3, с. 84-96.
Анатомична лексика в българската географска терминология и в българската топонимия. – Език и литература, 1987, № 6, с. 109-124.
Балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 1990, № 3-4, с. 141-146.
Балканские заимствования в болгарском языке. – Балканско езикознание, 1989, № 1, с. 73-76.
Некоторые балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 157-159.
Некоторые турецкие и арабские заимствования в болгарском языке. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 259-260.
Бележки върху езика на Христо Смирненски. – Език и литература, 1960, № 3, с. 221-223.
Промените в чуждата лексика при второто издание на романа Тютюн от Д. Димов. – Български език, 1958, № 3, с. 298-301.
Глаголното богатство в Ботевата балада Хаджи Димитър. – Български език, 1963, № 1, с. 48-53.
Очертаване на класа от лексеми и фразеологични изрази за емоции. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 1-12.
За необходимото и излишното: (Наблюдения вьрху дефинициите в излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1991, № 4, с. 111-121.
За стилно-езиковите поправки в третото издание на романа Тютюн. – Български език, 1957, № 1, с. 94-100.
За турската заемка бозалък. – Български език, 1995, № 4, с. 332-333.
Наблюдения върху значението и употребата на отглаголните съществителни имена на -не. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 131-140.
Някои бележки за чуждите думи в излизащия многотомен речник на българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4-5, с. 23-26.
Окончанието -а и дублетните форми на някои заети съществителни имена. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 121-124.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. 1. Една оценка. – Български език, 1983, № 3, с. 204-206.
Повече внимание върху езиковедската терминология (из наблюденията ми върху първите пет тома на излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 119-124.
Русизмите в новия Речник на чуждите думи в българския език. – Български език, 1960, № 5, с. 476-480.
Употреба на възвратното притежателно местоимение. – Език и литература, 1971, № 3, с. 58-64.
Съкровищница на българския словесен фонд. – Български език, 1961, № 5-6, с. 504-508.
Някои въпроси около съставянето на речник на остарелите, редки и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ в. – Български език, 1964, № 1, с. 51-57.
Поглед върху развоя на нашата лексикография (тълковни речници). – Български език, 1973, № 6, с. 583-589.
Езиково-стилистични особености на Старопланински легенди. – Български език, 1962, № 4, с. 292-307.
За някои абстрактни съществителни на -ост. – Български език, 1963, № 2, с. 149-150.
Психолингвистично изследване на смисловите отношения между думи-антоними чрез метода на свободната класификация. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 84-93.
Новые явления в языках славянских социалистических стран (к постановке вопроса). – Вестник ЛГУ, 1979, № 20, вып. 4, с. 61-71.
За тюркизмите в българския език и роднинското име еца. – Български език, 1984, № 2, с. 159-161.
Из българската историческа лексикология. – Език и литература, 1981, № 5, с. 60-65.
Лексема пей в современном болгарском языке. – Балканско езикознание, 1993, № 2, с. 153-157.
За две терминологични заемки от английски произход в българската животновъдна лексика. – Съпоставително езикознание, 1984, № 2, с. 24-28.
Езикът ни ще се съпротивлява мъжки. – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 66-77.
Метафората малък ръст в съвременния български печат. – Български език, 2009, № 1, с. 52-60; № 2, с. 46-54.
Негативен етноцентризъм в българския медиен дискурс. – Български език, 2007, № 3, с. 96-107-
Театралната метафора в българския печат. – Език и литература, 2009, № 3-4, с. 110-134.
Извънтекстова семантизация на местоименните наречия за място. – Език и литература, 1987, № 2, с. 86-94.
Минимални фразеологични единици със сравнителен характер в словашкия и българския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 5, с. 14-17.
За една старинна дума в български говор: недоветен, недоветни. – Език и литература, 1989, № 5, с. 39-40.
Социолингвистичен аспект при разкриване значението на лексиката. – Руски и западни езици, 1982, № 1, с. 35-38.
За двуродовите старогръцки заемки от типа този проблем – тази проблема. – Български език, 1986, № 1, с. 76-78.
Руските неопределителни местоимения и наречия от типа -то, -нибудь (-либо), ... ни было и техните еквиваленти в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 442-451.
За някои изрази с думата папуняк в българския разговорен език. – Български език, 1995, № 1-2, с. 94-95.
Въпроси от теория на антонимите в речниковата работа. – Български език и литература, 1961, № 1, с. 19-25.
Библията като източник за попълване на фразеологичния фонд на езика: Върху материал от украински и български език. – Изв. НЦ „Св. Дазий”, 2007, с. 247-254.
По въпроса за семантиката на два вида устойчиви сравнения и опит за тяхното моделиране. – Български език, 1989, № 5, с. 460-465.
Бележки за езика на Елин Пелин. – Език и литература, 1956, № 1, с. 37-47.
Няколко думи за българския медицински език и латинската терминология. – Хирургия, 1956, № 4, с. 350-352.
Английските заемки в компютърната лексика на българския и унгарския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI (за 2008), 2009, № 1, сб. А, с. 588-600.
Английските заемки в компютърната лексика на българския език. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., Vol. 52, 2007, № 1-2, pp. 81-85.
Лексико-семантические процессы и тенденции развития современных славянских языков. – Studia Slavica, Vol. 49, 2004, № 1-2, pp. 1-26.
Болгарско-русские лексические параллели. – Болгарская русистика, 1976, № 3, с. 18-20.
Бълг. навяхвам, навехна и сродниците му. – Език и литература, 1986, № 3, с. 73-75.
Бълг. обсинвам, обсина. – Език и литература, 1979, № 3, с. 86.
Българско-руски паралели. – Български език, 1991, № 5, с. 450-451.
Етимологични бележки към бълг. тръшвам, тръшна, тръшкам. – Език и литература, 1983, № 2, с. 59-64.
Мними тракийски думи в българския език. – Език и литература, 1978, № 2, с. 102-106.
Неизчерпаема съкровищница на живата българска реч. – Септември, 1976, № 9, с. 197-207.
Повторно за етимологията на бълг. лъх ‘лъжец’, люхвам ‘измамвам’. – Език и литература, 1978, № 5, с. 99-103.
Южнославянски етимологии (бърча, бръчка, дзука, мешин, мешина, сугаре). – Език и литература, 1970, № 5, с. 53-61.
Руско-българска интерференция в научно-техническия стил на речта (в областта на лексиката). – Науч. тр. ВИММЕСС, ХХI, 1979, № 12, с. 169-171.
Лексикално-семантични особености на българската разговорна реч. – Списание на БАН, 1996, № 4, с. 14-16.
Лексикографският принос на Ян Вагнер в културното сътрудничество между чехи и българи. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 52-56.
Минимални фразеологични единици в съвременния български език. – Български език, 1985, № 2, с. 152-158.
Наблюдения върху новата компютърна лексика в българския и чешкия език. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 53-64.
За екстралингвистичната основа на фразеологичните единици. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 119-123.
Прабългарски (гагаузки) думи в пространното житие на Методий. – Език и литература, 1997, № 3-4, с. 98-104.
За праславянския характер на българските форми от типа въззелен. – Български език, 1980, № 4, с. 350-354.
За устойчивите съчетания в български език – сложни названия и термини. – Български език, 1958, № 6, с. 524-527.
Източници за попълване на строителната терминологична подсистема. – Български език, 1988, № 5, с. 427-433.
Общоезикови семантични процеси в терминологията (с оглед на строителната терминологична подсистема). – Български език, 1989, № 1, с. 39-48.
Термини и терминоелементи от собствени имена (с оглед на строителната терминологична подсистема). – Български език, 1989, № 4, с. 370-372
Терминологизиране на различни части на речта. – Език и литература, 1988, № 5, с. 111-116.
Вопросы метонимии и семантико-синтактического стяжения. – Тр. ВТУ, ХVІ, 1981, кн. 2, с. 157-186.
За една функция на веществено-събирателните съществителни singularia tantum (с оглед на превода им от български на руски език). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 36-40.
Към морфологичната характеристика на българските умалителни съществителни. – Език и литература, 1988, № 6, с. 12-17.
О семантико-синтаксическом стяжнение именных словосочетаний способом устранения зависимого компонента. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 53-61.
Турските заемки в българския език и местните турски говори. – Български език, 1974, № 5, с. 409-414.
Болгарские противительные союзы в научном и газетно-публицистическом стилях речи. – Вестник Санкт-Петербург. университета, 2009, вып. 3, с. 189-195.
Осознание фитолексики представителями русской и болгарской языковых культур. – Болгарская русистика, 2008, № 3-4, с. 22-44.
За някои нетрадиционни двуезични речници. – Homo bohemicus, 2002, № 4, с. 32-38.
Лексикална асиметрия при глаголите в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 23-31.
Отново за асиметрията при някои номинационни единици в българския и чешкия език. – Homo bohemicus, 2002, № 3, с. 38-44.
Универбизация или мултивербизация. – Съпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 48-53.
За сложните думи в съвременния български език. – Език и литература, 1977, № 5, с. 39-48.
Към въпроса за функционалната еквивалентност на глаголите от една и съща лексикалносемантична група и тяхната многозначност в българския книжовен език. – Slavica, 2007, № 36, с. 27-32.
Лексикална и синтактична съчетаемост на двувидовите глаголи в българския книжовен език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 63-86.
Синтактична структура на процесуалните фразеологизми със семантика ‘психо-физическо състояние и мисловна дейност на лица’. – Acta Univ. Szegediensis, ХХVІІ, 2007, pp. 67-72.
Към въпроса за усвояване от чуждоезикова аудитория на предлозите на и върху с оглед на техните формално- семантични особености в съвременния български език. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 110-117.
За употребата на някои металургични термини и заемки от руски език в български. – Год. ВХТИ, ХІV, 1971, № 1, с. 69-84.
Наблюдения върху руските и българските пословици. – Български фолклор, 1977, № 1, с. 51-62.
За един славянско-осетински фразеологичен паралел. – Български език, 2004, № 4, с. 46-47.
Няколко румънски думи в поезията на Иван Вазов. – Български език, 1971, № 6, с. 542-544.
Бележки за езика на Т. Г. Влайков и пирдопския говор. – Български език, 1954, № 1, с. 65-74.
Българските народни имена на месеците. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 101-147.
Из болгарской исторической лексикологии. – Zeitschrift für Slawistik, 1979, № 1, s. 156-162.
На какви постановки трябва да се изгражда терминологията на съвременния български език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 29-32.
Вторичната езикова реалност на тоталитарната система. – Български език и литература, 1991, № 1, с. 1-6.
Лексикални характеристики и експресивни цели на съвременния български популярен печат. – Български език и литература, 1999, № 1, с. 3-14.
Нови комуникативни стратегии в съвременния български печат. – Български език и литература, 1993, № 1, с. 52-56.
Стилистични проблеми на младите хора при употреба на абстрактната научна реч. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 30-37.
Фразеологични особености на популярния български печат и ключовата им роля за семантичната структура на някои журналистически видове. – Българска реч, 1998, № 3-4, с. 21-27.
Названия на лица, производни от икономическия термин акорд. – Български език, 1990, № 1, с. 82-83.
Граматични проблеми на лексикографията. – Български език, 1981, № 5, с. 420-426.
Обем на лексикалното познание на образования носител на български език. – Български език и литература, 2008, № 6, с. 22-33.
За формата на някои съществителни, заети в български език от руски. – Български език, 1967, № 5, с. 481-483.
Говорният език на нашите лекари. – Български език, 1959, № 1, с. 74-76.
За някои медицински наименования с неустановен облик и род. – Български език, 1957, № 1, с. 66-68.
Състояние и път на развитие на медицинския ни език. – Български език, 1956, № 4, с. 343-356.
Стилистична функция на архаизмите във военните стихотворения на Иван Вазов. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVII, 1999, № 1, с. 377-384.
Дрехите на българина през Възраждането. – Български език, 2003, № 1, с. 63-68.
Наблюдения върху лексиката за посоки на света през Възраждането и разбирането ѝ от възрожденския българин. – Българска реч, 1999, № 4, с. 30-37.
Представянето на имената на празниците в академичните правописни речници. – Български език, 2004, № 1, с. 103-119.
Интернационална лексика в преустройството на икономиката. – Отечествен фронт, № 13185, 2.VІ.1989.
Вопросы болгарской диалектной лексикографии. – Советское славяноведение, 1975, № 6, 103-107.
Из болгарской пчеловодческой терминологии. I. – В: Славянское и балканское языкознание: язык в этнокультурном аспекте. Москва, 1984, с. 98-109.
Терминология ткачества в балканских говорах болгарского языка в ее соотношении с литературной. – Советское славяноведение, 1978, № 4, с. 57-63.
Кашубско-български лексикални успоредици. – Език и литература, 1961, № 1, с. 49-50.
За някои зооморфни метафори в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 99-104.
За някои по-особени случаи при изразяване на количество (върху материал от българския и полския език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 81-86.
За статута на лексемата един в българската лингвистична литература. – Славистика. I. 1998, с. 113-120.
Именната система в българския младежки сленг (субстантивна лексика). – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 162-170.
Лексикално-семантичен модел на числителното име един в съвременния български книжовен език с оглед на лексикографското му представяне. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 157-163.
Лексикално-словообразувателна характеристика на авторските неологизми (върху материал на съвременната българска поезия). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 99-104.
Моноафиксални антоними в българския и полския език (словообразувателен паралел). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХL, 2002, № 1, с. 361-371.
Особености на лексикографското описание в речника на Найден Геров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 53-58.
Отново за чуждите думи в съвременния български книжовен език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLV, 2007, № 1, с. 51-59.
Полисемантичност на лексемата един в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 217-225.
Префиксални модификатори за антонимност в съвременния български език. Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХLII, 2004, № 1, с. 11-18.
Прояви на лексикална икономия в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, LХVI, 2009, № 1, сб. А, с. 211-218.
Семантични промени при някои думи в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 457-462.
Система притяжательных местоимений во французском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 78-87.
Баба Марта. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 56-57.
О сопоставлении русских и болгарских глаголов деления. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 5-17.
За отношението между книжовен език и диалект. – Български език и литература, 1990, № 4, с. 47-50.
Функции на лексемата то в съвременния български език. – Български език, 1980, № 3, с. 230-235.
Прилагательные с префиксом наи- в русском языке в сопоставлении с болгарским (на материале словарей и художественных произведений). – Болгарская русистика, 1987, № 6, с. 51-55.
Синонимия префиксов пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра-, архи- прилагательных высшей степени качества и их структурные параметры в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІХ, 1991, № 1, с. 251-262.
Съветските и българските лингвисти за суфиксите с емоционално-оценъчно значение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XV, 1977, № 5, с. 419-430.
Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 1986, № 5, с 404-409.
Антонимы прилагательных с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра, архи- в системе русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 219-230.
Дистрибутивные отношения префиксов к производящим словам префиксальных прилагательных высокой (высшей) степени качества в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 219-230.
К вопросу о прилагательных с префиксом раз- в русском языке в сопоставлении с болгарском (на материале словарей и художественной литературы). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІІ, 1995, № 1, с. 111-118.
К проблеме омонимии граматических форм в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 617-626.
Лексико-грамматическая омонимия и процессы прономинализации и нумерализации частей речи в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 173-178.
Лингвометодический аспект при изучении префиксальных прилагательных высокой степени качества типа: предобрый, развеселый, наивеселейший, сверхчистый, ультрамодерный, архиважный в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Чуждоезиково обучение, 1995, № 6, с. 18-22.
Омонимия слов категории состояния с качественными прилагательными, наречиями и существительными в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIIІ, 2000, № 1, с. 179-188.
Существительные с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх- (супер-), ультра-, архи- в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 259-266.
Семантическая адаптация иноязычной лексики на современном этапе развития русского и болгарского языков (конец XX – начало XXI века). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 73-80.
Современные семантические процессы в области русских и болгарских прилагательных, обозначающих цвет. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 245-251.
За езика и стила на Отец Паисий. – Духовна култура, 1962, № 10, с. 11-15.
Славянские названия металлов и проблемы восстановления ранних этапов истории металлургии у славян. – Советское славяноведение, 1979, № 5, с. 82-100.
За опасността: „Метаезик във военната лексика”. – Науч. тр. НВУ „Васил Левски”, LXXIII, 2003, № 2, с. 455-459.
Думи от тайния зидарски говор в с. Мраченик, Карловско. – Българска диалектология, 1974, № 7, с. 229-231.
Формална интерференция при интернационална лексика. – Чуждоезиково обучение, 1997, № 3-4, с. 88-91.
Гоцеделчевският мещругански говор. – Българска диалектология, 1974, № 7, с. 197-228.
Принципи на номинацията в българските тайни занаятчийски говори. – Български език, 1987, № 1-2, с. 118-122.
Произход на мървашката терминология. – Български език, 1971, № 4, с. 329-343.
Старо лексикално наследство в словара на един таен занаятчийски говор. – Език и литература, 1970, № 4, с. 62-69.
Фразеологични съчетания и идиоми. – Български език и литература, 1971, № 3, с. 62-64.
Още един опит за издирване на прабългарски думи в съвременния български език. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 46-51.
За някои изменения в семантиката на думата жесток. – Български език, 1985, № 4, с. 392-393.
Причастията като прилагателни имена. – Български език, 1957, № 2, с. 123-129.
За продуктивността на един корен в български език. Живея, живот, жив. – Език и литература, 1957, № 1, с. 27-33.
Промени в употребата и значението на някои префигирани глаголи в български език. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 131-139.
Диалектната лексика в езика на Григор Пърличев. – Език и литература, 1986, № 4, с. 61-68.
Константин Фотинов и лексикалните въпроси през втората четвърт на XIX век. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 227-234.
Преводната литература от славянските езици – източник на обогатяване на българската книжовна лексика през втората половина на ХІХ век (върху материал от българските преводи на романа Асен на Зигмунт Милковски). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 129-144.
Характерът на лексиката в първия превод на Илиада от Григор Пърличев. – Език и литература, 1983, № 1, с. 66-75.
Итеративните глаголи в новобългарския книжовен език. – Език и литература, 1993, № 1, с. 58-70.
Езикът на Пенчо Славейков. – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217.
Обсъждане на пробната свезка от Речник на съвременния български език. – Философска мисъл, 1953, № 4, с. 168-173.
Българската богословска терминологична лексика: Лингвистичен обзор. – Тр. Кат. ист. и богослов. ШУ, ІV, 2001, с. 203-209.
Семантическая типология предикатов в сопоставительном аспекте: предикаты „свойств” в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 2009, № 3-4, с. 5-17.
Фразеологизмы в поэзии Никола Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 249-254.
Функционирование некоторых заимствованых слов в системе болгарского языка (В свете влияния русского языка советской эпохи на болгарский). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІV, 1970, № 1, с. 189-222.
Езикови и стилни средства за изграждане на стихотворни пародии. – Български език, 1964, № 6, с. 513-523.
Българските глаголни лексеми с екзистенционална семантика и тяхното отношение към граматиката. – Български език, 1978, № 3, с. 224-228.
Българските съответници на словашката глаголна представка pre-. – Slavica slovaca, 1976, № 3, с. 241-246.
Глаголът споделя / споделям – лексикална семантика и минимален контекст. – Български език, 1974, № 6, с. 557-561.
Значението на прилагателното справедлив в българския език. – Български език, 1980, № 2, с. 165-166.
Лингвистична оценка на тип системни грешки в българския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 313-317.
Младежкият жаргон. – Семейство и училище, 1980, № 5, с. 19-20.
Нежелателна детерминологизация на заемката синхрон. – Български език, 1983, № 2, с. 169-171.
Пак за българския език в търговията. – Български език, 1965, № 4-5, с. 417-418.
По въпроса за образуване на нови думи в езика. – Български език, 1959, № 3, с. 290-291.
Руски езикови контакти в преводните и оригиналните произведения на Г. Бакалов. – Български език, 1967, № 5, с. 424-435.
Семантични параметри на думите друг и различен. – Български език, 1995, № 5-6, с. 512-513.
Проект за латинско-славянски речник на растенията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 235-236.
Ролята на езиковите образи при оформяне на значението в българските фразеологизми. – Български език, 1990, № 1, с. 61-75.
Семантика на българския глагол мечтая и полския marzyć. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 463- 470.
Семантико-синтактични особености на глаголите от типа обичам, lubić и kochać в полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 123-131.
Семантични особености на предиката харесвам в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 99-106.
Взаимозависимост между семантика и съчетаване на абстрактните съществителни имена. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 80-88.
Римата във фразеологизмите в английски и български език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXII, 1998, с. 176-181.
Славянската междуезикова омонимия в приложната лингвистика. Първа част: теоретична мотивация. – Проглас, 1995, № 1, с. 20-31.
Една неизследвана страна на руско-българските езикови връзки. – Български език, 1960, № 2-3, с. 130-147.
Езикът на Друмевите повести. – Български език, 1957, № 4, с. 318-334.
Езикът на Пенчо Славейков (По случай 40 години от смъртта му). – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – Български език, 1955, № 3, с. 228-245.
Иван Вазов и Пенчо Славейков в изграждането на българския литературен език. – Език и литература, 1950-1951, № 3, с. 189-197.
Към историята на един архаизъм в български език. – Slavia, 1961, № 3, s. 423-431.
Народно-разговорната лексика в творчеството на Пенчо Славейков. – Изв. на ИБЕ, V, 1957, с. 133-206.
Преносно значение и преносимост на значението. – Изв. на ИБЕ, Х, 1959, с. 3-37.
Стесняване на семантичната структура на думата като исторически процес. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 151-160.
Съдбата на един русизъм в български език. – Български език, 1959, № 6, с. 534-538.
Александър Теодоров-Балан като проводник на чешко влияние в българския език. – Slavia, 1983, № 3-4, s. 317-321.
Думите трибой, петобой, десетобой, многобой в българската спортна терминология. – Език и литература, 1960, № 6, с. 470.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 19-30.
Един сравнително нов семантико-словообразователен тип глаголи в съвременния български и белоруски език. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 111-115.
За една заемка от словашкия език и нейните производни. – Български език, 1968, № 4-5, с. 420-421.
Вторичната конотация като семантично явление и като проблема на художествения превод. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 33-36.
Относно критериите за разграничаване на омонимия от полисемия в различни езици. – Съпоставително езикознание, 1979, № 6, с. 35-44.
Към въпроса за създаването на национална българска ботаническа терминология. – Език и литература, 1975, № 4, с. 17-25.
Наблюдения и разсъждения върху семантиката и функционирането на показателното местоимение този/тоя в съвременния български книжовен език. – Български език, 1974, № 6, с. 539-545.
Най-обща съпоставка на основната (безпрефиксална) глаголна лексика в българския и белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 50-59.
По въпроса за влиянието на чешкия върху българския. – Език и литература, 1975, № 4, с. 17-25.
Сингулативите в българския език. – Български език, 1967, № 2, с. 147-148.
Случай влияния румынского языка на болгарский. – Jужнословенски филолог, 1976, кн. 32, с. 143-147.
Чешки елементи в българската гимнастическа терминология. – Год. СУ. Филолог. фак., LX, 1966, с. 645-666.
Една употреба на момче, момиче и дете в български и английски. – Съпоставително езикознание, 2000, № 3, с. 114-115.
За превода на фразата No way от английски на български. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 121-124.
Класове наречия и съюзи и тяхното отношение към семантико-синтактичните функции. – Български език, 1995, № 1-2, с. 158-160.
Към въпроса за особеностите на частиците като част на речта. – Български език, 1971, № 4, с. 351-354.
Наблюдения върху семантиката на личните местоимения в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 6, с. 31-37.
Семантична типология на частиците. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІ, 1972, № 1, с. 251-298.
Синтактична, семантична и словоредна информация в тълковно-комбинаторния речник на българския лингвистичен процесор. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 113-118.
Частични заемки. – Български език, 1951, № 3-4, с. 220-223.
Наречието вкъщи и наречното съчетание в къщи. – Език и литература, 1987, № 6, с. 136-138.
Фрагменти от българската неофициална картина на света, фиксирана чрез местоимения. – Тр. ВТУ, XXXIV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 131-138.
История на терминологията – състояние и перспективи. – Български език, 2007, № 3, с. 47-54.
Из българската историческа лексикология. – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 117-130.
За думата арабия. – Език и литература, 1948-1949, № 3, с. 229-230.
За думите отава, отавен и за българския речник. – Литературен фронт, № 8, 22.ІІ.1961.
За произхода на думата челенка. – Език и литература, 1960, № 4, с. 312-313.
Значение и произход на думите лозунг и плакат. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 127-128.
Из живота на думите. – Родна реч, 1960, № 2, с. 46.
Из историята на някои думи за части на облеклото. Панталони, жилетка, блуза. – Език и литература, 1955, № 4, с. 309.
Как да разпознаваме чуждите думи? – Работническо-селски дописник, 1954, № 9, с. 22-25.
Лексика от фамилни имена. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 437-448.
Лексикален ситнеж. – Български език, 1956, № 2, с. 156-158.
Наслоения в езика. – Език и литература, 1946, № 5, с. 16-17.
Опит за обяснение на някои поговорки. – Български език, 1958, № 6, с. 514-518.
Против езиковите извращения. – Читалище, 1959, № 4, с. 11-13.
Пътник – болен на смърт. – Български език, 1957, № 6, с. 545.
Спор, споря, спори ми. Тормоз, тормозя. – Родна реч, 1961, № 4, с. 47.
Конвенционалните концептуални метафори и идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1994, № 6, с. 38-44.
Метафорична употреба на имената на животни в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 36-50.
Ролята на пола за формиране на идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 95-104.
Абревиацията в българския книжовен език. – Език и литература, 1979, № 3, с. 1-14.
Езикът на промяната. – Социолингвистика, 1994, № 1, с. 81-111.
Езикьт на промяната. – Бьлгарски език и литература, 1992, № 1, с. 11-18.
За лексико-морфемите и ролята им в структурната организация на абревиатурното образувание. – Български език, 1977, № 5, с. 393-399.
За номенклатурните знаци и прехода им в названия. – Български език, 1976, № 5, с. 407-412.
За понятието лексикален оказионализъм и разграничаването му от неологизма. – Език и литература, 1978, № 2, с. 55-64.
Компютърен неологичен речник на българския език. – Българистика, 1991, № 1-2, с. 87.
Към характеристиката на понятието езиков неологизъм. – Български език, 1977, № 1, с. 52-54.
Лексика и идеология. – Философска мисъл, 1981, № 4, с. 89-97.
Лексикалната компетентност, оценка, избор. – Български език, 1982, № 3, с. 184-195.
Неологични речници – основни принципи, сходства и различия. – Български език, 1992, № 6, с. 479-488.
Нови думи в нашия речник – прилагателното пъгуошки. – Български език, 1979, № 5, с. 436-437.
За азбучния ред на речниковите единици в българските лексикографски издания. – Български език, 1990, № 1, с. 99-103.
Промени в значението на думата. – Народна армия, № 9338, 03.VІІІ.1979.
Психологически експеримент (за определяне на критерия за неологизъм). – Български език, 1979, № 2, с. 129-136.
Пътища за утвърждаване на новите думи. – Народна армия, № 9471, 6.ІІ.1980.
Социална обусловеност на лексиката. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 280-284.
Социолингвистичен подход при изследване на новата българска лексика. – Български език, 1985, № 2, 163-170 с.
Тематична класификация на абревиатурите в българския книжовен език. – Език и литература, 1981, № 1, с. 86-89.
Пред чистия извор на родната реч. (За Речник на българския език на Найден Геров). – Литературен фронт, № 42, 20.Х.1960.
Имената на животните. – Природа и знание, 1978, № 5, с. 14-15.
Глаголите със значение ‘придобивам навик’ в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 447-452.
За един тип съчетания на глагол и конкретно съществително, изразяващо действие, в съвременния български език. – Български език, 1987, № 5, с. 404-407.
Навред и навсякъде. Към семантиката на наречията за място. – Български език, 1988, № 1, с. 59-61
Компаративные фразеологические единицы со значением зазнайства, важности в современном болгарском языке. – Вестник ЛГУ, 1985, вып. 4, № 23, с. 110-112.
Устойчивые сравнения одного фразео-семантического поля в болгарском, польском, русском, сербо-хорватском, словацком и чешском языках. – Rozprawy Komisji Językowej, 1994, T. 20, s. 25-42.
Николай Хайтов, родопските народни говори и литературният ни език. – Родопи, 1989, № 11, с. 31-33.
Лексикални еквиваленти в българския и немския език с начална буква „Б”. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXII, 1998, с. 60-72.
Лексико-семантични еквиваленти с индоевропейски корен в български и немски език. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 236-243.
Чуждите думи нашия език. – Български журналист, 1964, № 7, с. 21.
За разнообразието в названията на растителните видове от род Acer в българския и чешкия език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 79-84.
70 години от отпечатването на първия българско-румънски речник. – Български език, 1980, № 3, с. 235-240.
Българският език през вековете. – Език и литература, 1956, № 6, 420-432.
Буксирам и буксувам. – Български език, 1973, № 6, с. 602-604.
Видовете мотивация и някои случаи на лексикографско представяне на производни думи. – Български език, 1986, № 5, с. 437-442.
За някои проблеми на двуезичната фразеография. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 438-456.
За химическия термин присадка. – Български език, 1983, № 2, с. 168-169.
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (словообразуване). – Български език, 1982, № 1, с. 48-53.
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (семантика). – Български език, 1982, № 2, с. 116-124.
Към характеристиката на съществителните имена със суфикс -ние в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 48-55.
Множествено число на някои сложни по структура съществителни имена от мъжки род. – Български език, 1967, № 3, с. 262-263.
Наставката -ние като словообразувателен елемент. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 205-210. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37.
Някои семантични паралели в областта на българската и румънската фразеология. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 441-446.
Словообразуване и антонимия. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXІV, 1985, № 3, с. 261-268.
Словообразувателните типове -ба, -итба и -тва в съвременния български книжовен език. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37.
Темата за смъртта във фразеологията на българския и румънския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 258-284.
Съвременни метафори на отбранителната политика. – Морски научен форум, 2006, № 5, с. 170-177.
Към характеристика на асоциативните полета на думите с общи компоненти на значението. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 4-7.
Некоторые ассоциативные связи названии лиц в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 17-20.
Система отношений между наименованиями цвета в болгарском языке. – Весн. БДУ, 1978, № 1, 53-56.
Върху някои икономически термини и понятия. – Изв. на Икон. и Правния инст., 1951, № 3-4, с. 83-96.
Към произхода на някои старинни български думи със значение ‘сватосвам’, ‘сватовник’. – Език и литература, 1977, № 3, с. 63-65.
За две лексикално-семантични гнезда с корени чап- и чеп-. – Българска реч, 1995, № 4, с. 31.
Белоруско-български фразеологични паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 59-65.
Фразеологизми със собствени имена в българския и белоруския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 96-102.
Между книжовно-разговорното и диалектното. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 45-48.
Семантические и стилистические особенности лексических единиц с пометой разг. в словаре русского языка С. И. Ожегова в сопоставлении с болгарским языком. – Болгарская русистика, 1988, № 6, с. 49-60.
Един метафоричен модел на човека в българското словесно народно творчество. – Българска реч, 2008, № 1, с. 31-40.
Когнитивни аспекти на вербализацията на емоциите. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 25-33.
Концептуализация и картина на света. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 33-36.
Пространството във фразеологизмите за емоции (към проблема за езиковата картина на света). – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 23-29.
Семантика на оценъчните предикати и тяхната съчетаемост в рекламния дискурс. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 81-96.
Действителна и фиктивна информация в сленга. – Българска реч, 2000, № 3-4, с. 23-28.
За прозвищата в сленга на учащите се (с оглед към тяхната деривация). – Тр. ВТУ, ХІІІ, 1978, кн. 2, с. 191-230.
Интелектуализацията в съвременния български младежки сленг. – Език и литература, 1986, № 1, с. 23-35.
Как се създава речникът на ученическия жаргон. – Родна реч, 1975, № 2, с. 57-60.
Колективни прозвища каламбури (по материал от различни социални младежки групи). – Български език и литература, 1994, № 5, с. 16-25.
Конструктивно обусловените значения – източник за обогатяване речника на младежкия сленг. – Български език, 1978, № 6, с. 508-518.
Към въпроса за абревиатурите в съвременния младежки сленг. – Български език, 1977, № 1, с. 23-34.
Към въпроса за терминологичното регламентиране в социалната диалектология. – Български език, 1981, № 3, с. 191-198.
Към характеристиката на днешния ученически сленг (с оглед към похватите за набиране на лексиката). – Тр. ВТУ, ХІІ, 1977, кн. 2, с. 45-146.
Младежкият сленг – единство на иновация и традиция. – Български език, 1987, № 4, с. 297-304.
О диалектном в арго. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 161-174.
Пословечки код в гоцеделчевския таен зидарски говор. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 106-113.
Семантична организация на лексемата в тайния зидарски говор (по материал от родопската област). – Език и литература, 1992, № 4, с. 87-92.
Семантична организация на лексемата в тайния зидарски говор: по материал от родопската област. – Български език, 1992, № 4, с. 410-415.
Синонимията в българския младежки сленг: С оглед към стилистичната и семантична диференциация в речника му. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 293-303.
Универбизация с каламбурен ефект. – Език и литература, 1984, № 5, с. 37-49.
Синтактичната обусловеност на значението. Върху материал от младежкия сленг. – Език и литература, 1983, № 5, с. 51-61.
Супрасегментни средства като деривационни и експресивизиращи похвати (по материал от българския младежки сленг). – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 67-78.
За произхода и значението на фразеологизма да спи зло под камък. – Българска реч, 2006, № 1, с. 62-64.
Сопоставительный семантический анализ глаголов со значением излучать свет в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 2, с. 28-34.
Соотношение предлогов горизонтальной ориенации русском и болгарскм языках. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 13-17.
Употребление предлогов в болгарских и белорусских текстах. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 20-26.
Числителните два, двама, две и техните съответствия в белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 7-11.
Числительные един / една / едно / едни и их аналоги в белорусском языке. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 12-16.
Явление межъязыковой омонимии в условиях русско-болгарского билингвизма. – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 18-20.
За произхода на фразеологизма на куковден. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 49-50.
Носители на допълнителен смисъл в речта (lapsus linguae, ирония) – подтекст. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 2-16; № 5, с. 15-41.
Стилистика на езика, стилистика на речта или семантическа стилистика. – Български език, 1983, № 1, с. 48-52.
„Строителите на съвременна България” от С. Радев – лингвистико-статистическо изследване. – Български език”, 1979, № 5, с. 425-431.
Lapsus Linguae, Lapsus Calami, Lapsus Auris и феноменът „на върха на езика”. – Български език, 1981, № 5, с. 226-231.
Уличният жаргон – богатство или беда? – Шипка, № 183, 19.ІХ.1990.
Към характеристиката на тайните говори в България. – Съпоставително езикознание, 1984, № 1, с. 29-43.
За някои неточности в медицинската терминология. – Български език, 1979, № 4, с. 350-351.
Неправилна употреба на глагола израждам в медицината. – Български език, 1980, № 3, с. 244.
Някои словообразувания в южнославянските езици в сравнение с руски език. – Език и литература, 1970, № 5, с. 25-32.
Някои наблюдения върху параметрите на лексико-семантичните групи (с оглед на системните отношения между лексемите на текстово равнище). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 515-521.
За значението на израза цепя басма (някому). – Български език, 1985, № 4, с. 366-368.
За народното значение на думата храбър. – Родопи, 1994, № 7-8, с. 30.
Социалните диалекти в общобългарския диалектен речник. – Български език, 1992, № 5, с. 403-410.
Семантиката и теориите за семантичното поле. – Год. СУ, Фак. зап. филол., LХІХ (за 1975), 1977, № 1, с. 143-167.
К. Парные фразеологические сочетания с сочинительным союзом в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 17-20.
Неизвестный проект греческо-болгарского словаря 1828 г. – Studia Slavica, 1979, № 1-4, s. 227-230.
Фразеологизмы в поэзии Николы Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 249-254.
Концептът ум в българската езикова картина на света (по данни от лексикографски източници). – Български език, 2009, № 2, с. 67-77.
Концептът ум и жената според българската паремиологична картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 88-94.
Отношението между концептите ум и щастие в българската паремиология (I). – Български език, 2010, № 4, с. 68-76.
Иновации в производството на съвременна българска лексика. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 191-202.
Обобщаване на семантичните и граматични значения при словообразуване с чужда дума в специалния език на компютърните технологии. – Български език, 2005, № 1, с. 48-58.
Словообразуване със стари интернационални и с родни форманти в специалния език на компютърните технологии. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 18-28.
Съвременните инициални абревиатури: върху материал от речта на компютърно базирани групи. – Български език, 2007, № 2, с. 51-62.
За някои лингвистични особености на българския компютърен жаргон. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХХІХ, серия 1, с. 45-50.
Към проблема за същността, класификацията и преводимостта на каламбурите (върху български и руски материал). – Език и литература, 2004, № 1-2, с. 236-243.
Основни функции на руските и българските отрицателни местоимения от стилистично-прагматично гледище. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 14-22.
Стилистични особености в употребата на българското местоимение нещо и неговите руски съответствия. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 34-40.
За фразеологизацията и някои нови модели при възникването на новите фразеологизми. – Езиков свят, 2008, № 6, с. 52-56.
Диалектната лексика в сборника Диви разкази на Н. Хайтов. – Българска реч, 1995, № 1, с. 17-19.
Език. Етнос. Култура. – Български език, 2010, № 4, с. 58-61.
За значението на диалектната дума бутурница / бутърница. – Език и литература, 1996, № 3-4, с. 147-148.
Концептът жена в българските и руските пословици и поговорки. – Български език, 2009, № 2, с. 55-66.
Някои особености, свързани със стилистичната функция на диалектизмите в съвременната художествена проза. – Български език, 1995, № 5-6, с. 470-473.
Ономасиологична картина на обредния цикъл „Погребение”. – Българска реч, 2005, № 2, с. 42-60.
Отношенията между родители и деца според българските пословици. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 81-87.
Тематичен речник на народния календар. – Българска реч, 2003, № 1, с. 36-47; № 2, с. 35-42.
Функции на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – Българска реч, 2004, № 2, с. 46-51.
Іменники-назви кольорів у слов’янських мовах (На матеріалі російської, української і болгарської мов). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 19-28.
Місце і роль детермінологізації серед інших шляхів поповнення лексики засобів масової інформації (на матеріалі сучасної болгарської мови). – Вісник КНУ. Сер. Літературознавство. Мовознавство. Фольклористика, 1997, вип. 5, с. 41-42.
Назви основних кольорів у болгарській, українській і російській мовах (Порівняльна характеристика). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 28-37.
Переносні значення прикметників-назв кольорів у болгарській мові. – Мовознавство, 1974, № 4, с. 68-74.
Синонiмiка iменникiв-абстрактних названии кольорiв у слов’янських мовах. (На матерiалах украiнськоi, росiйскоi i болгарськоi мов). – Журналiстика, 1979, № 7, с. 23-32.
Военни термини, образувани по лексико-морфологичния начин. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 40-47.
Выражение в русском и болгарском языках дифференцированного положения предмета в пространстве. – Болгарская русистика, 1978, № 1, с. 32-42.
Глаголы положения в функции знака предикации (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 2, с. 29-31.
Данные русско-болгарских и болгарско-русских словарей в свете семантического сопоставительного анализа. – Болгарская русистика, София, 1986, № 6, с. 48-65.
Лексико-грамматическая сочетаемость некоторых глаголов со значением положения предмета в пространстве (в русском и болгарском языках). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІХ, 1978, № 3, с. 119-180.
Лексико-семантические особености группы определительных местоимений весь, каждый, всякий, любой в плане сопоставления с болгарским языком. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІ, 1967, № 1, с. 469-492.
О семантической сочетаемости глаголов положения (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 4, с. 25-29.
Лексико-синтактични средства за изразяване на възможност в разговорния стил на съвременния български, руски и полски език. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 5-12.
Стилистично-семантичен анализ на зооморфизми. – Език и литература, 1986, № 6, с. 70-76.
Съпоставителен анализ на зооморфни характеристики в българския и английския език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 13-19.
БулНет (лексикалносемантична мрежа на българския език) – част от световната лексикалносемантична мрежа. – Български език, 2007, № 1, с. 34-49.
Граматичен речник на българския език. Описание на концепцията за организацията на лингвистичните данни. – Български език, 1998, № 6, с. 49-58.
Заемки в българския език от латински умалителни имена. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, ч. 1. с. 263-266.
Народные пословицы и поговорки в творчестве Алеко Константинова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІІ, 1985, № 1, с. 135-143.
Тълковният речник на Найден Геров – източник на сведения за музикалния бит на българите. – Изв. Инст. за музика, ХV, 1970, с. 261-303.
Сложни вербоцентрични съществителни имена от типа глагол + съществителни имена в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 24-31.
Военната лексика в България от Освобождението 1877-1878 г. до 1891-1892 г. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXI, 1998, кн. 61, с. 88-95.
Военни термини, образувани по лексико-синтактичния начин. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, XLVI, 1996, с. 200-208.
Съставни наименования – средство за детайлизация на означаваното (на материала на военно-деловата лексика). – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХVІІІ, 1993, с. 39-46.
К вопросу об антонимообразовании (в русском языке) и о переводе антонимических сочетаний (на болгарский язык). – Год. ВПИ, ХІІ A, 1990, с. 105-121.
Метафора и семантическое словообразование. – Болгарская русистика, 1982, № 2, с. 57-62.
Балканские этнолингвистические параллели: Ментальность – фразеологический аспект болгарской и турецкой фразеологий. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 175-182.
Категорията място в езиково-стилната система на романа Тютюн от Димитър Димов. – Език и литература, 1988, № 3, с. 120-124.
Превод на нови думи от английски език. – Български език и литература, 2004, № 5, с. 65-68.
Детската реч и еволюцията на лексикалната семантика в езика. – Проглас, 1996, № 1, с. 3-11.
Комуникативната функция на езика и въпросът за обогатяването на речниковия му състав. – Проглас, 1994, № 2, с. 101-107.
Динамика и утвърждаване на новите лексикални значения в българския език. – Български език, 2008, № 1, с. 15-25.
За същността на семантичните категории процес и действие. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 36-41.
Категориална семантика и граматични значения на имената за действия на -не. – Български език, 1995, № 1-2, с. 18-29.
Лексикални неологизми в българския език, възникнали от чужди инициални абревиатури. – Български език, 2010, кн. 4, с. 21-30.
Някои аспекти на терминологичната стандартизация в лексикографската практика (реализирана в Речник на основните термини, Т. І.). – Български език, 2005, № 1, с. 34-47.
Особености в разпределението на семантичното пространство процес. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 208-214.
Словообразуване на имена за действия от отименни глаголи (с оглед на терминологията) – Български език, 1993-1994, № 4, с. 378-380.
КОЛКОВСКА, Сия. Типология на термините – названия на процеси. – Български език, 1993-1994, № 2, с. 135-140.
Фразеологизмы, выражающие различные формы отношений к людям, в русском, болгарском и польском языках. – Филологические науки, 1994, № 4, с. 70-76.
Наблюдения върху промените в езика на българската публицистика след 1989 година. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 232-237.
Литературният език и жаргонът. – Септември, 1977, № 2, с. 221-222.
Бележки за езика на днешната ни художествена проза. – Литературен фронт, № 6, 11.ІІ.1954; № 7, 18.ІІ.1954.
Някои стари ирански заемки в езика ни. – Тр. младите науч. раб. и студ. ПУ, 1978, № 6, с. 199-207.
Ненужен русизъм в книжовния български език. – Български език, 1965, № 6, с. 528-529.
Наставката -ист в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1973, № 1, с. 37-44.
Правопис и правоговор на предлозите в българския език. – Език и литература, 1981, № 1, с. 69-76.
Предлози, изразяващи пространствени отношения в съвременния книжовен български език. – Български език, 1971, № 1, с. 28-43.
Семантика и функции на предлог в (във) в областта на пространствените отношения в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1974, № 2, с. 35-46.
Семантични функции на предлог в (във) в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1975, № 2, с. 39-51.
Семантични функции на предлог до и представка до- в съвременния книжовен български език. – Български език, 1966, № 3, с. 224-236.
Синоними на предлог до в съвременния книжовен български език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 673-682.
Акцентни варианти в Речника на българския език. – Български език, 1984, № 6, с. 537-539.
Смехът на българина, отразен във фразеологията. – Мост, 2006, № 3-6, с. 157-164.
Преход на пълнозначни думи към предлози в съвременния български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 1, с. 11-16.
Опыт сопоставительного изучения фразеологических единиц типа дать совет в славянских языках. – Вопросы языкознания, 1969, № 2, 46-53.
Някои наблюдения над българския войнишки говор. – Български език, 1966, № 6, с. 576-578.
Отново за чуждиците в българския език и не само за тях. – Народна култура, № 3, 19.01.1979, с. 2, 6.
Имена прилагательные, обозначающие универсальный размер в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 245-250.
Лексико-семантическая эквивалентность русской частицы же в болгарской лексике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 195-198.
Проблемът за лексикалното значение в лингвистиката. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVI, 1978, № 5, с. 447-458.
Семантические и функциональные особености русских и болгарских прилагательных пространственного размера. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 183-190.
Типове формални съответствия на руските и българските прилагателни, които означават размер. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІ, 1984, № 1, с. 201-212.
Лексикално-семантични противопоставяния в семантичната структура на лексемата бял. – Български език, 1972, № 1-2, с. 80-85.
Особености на детския говор. – Български език, 1969, № 6, с. 532-545.
По въпроса за антонимите. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 371-380.
Речникови антоними в поезията на П. К. Яворов. – Български език, 1974, № 4, с. 305-313.
Семантичен анализ на качествените наречия. – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 151-175.
К вопросу о лексической сочетаемости. – Вопросы языкознания, 1966, № 1, с. 97-101.
Лексико-семантични подстъпи към другостта (българо-чешки успоредици). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 86-88.
Делия. – Българска реч, 1999, № 4, с. 38-42.
Лексикална норма и езикова картина на света. (Случва се / случи се: условия за нормативна употреба). – Български език, 2009, № 2, с. 26-32.
Един случай на синонимични двойки в народните песни. – Български език, 1958, № 4-5, с. 444-448.
Една латинско-италианска заемка в българския език. – Български език, 1955, № 4, с. 353.
Едно изследване за унгарските думи в прозата на Христо Ботев. – Български език, 1962, № 1-2, с. 148-149.
Из професионалната лексика на българските рибари. – Български език, 1960, № 5, с. 447-448.
Италиански думи в професионалния говор на българските обущари. – Български език, 1953, № 3, с. 256-258.
Няколко пояснителни бележки за произхода на немските заемки ланга ‘вид краставица’ и шлифер ‘дълга връхна дреха’ в българската професионална терминология. – Български език, 2004, № 4, с. 79-82.
Умалителни съществителни със значение на единичност в българския език. – Български език, 1960, № 2-3, с. 220-223.
Цигански елементи в българските тайни говори. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1956, с. 411-425.
Към повече установеност в книжовния ни език. – Език и литература, 1946, № 1, с. 41-43.
Къси форми на личните местоимения. – Език и литература, 1949-1950, № 4, с. 321-327.
Няколко думи с особено значение у Ботев. – Език и литература, 1948-1949, № 2, с. 116-121.
Производни несвършени глаголи с двойни форми. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 38- 46.
Значението като спектър от локални сгъстявания в полето на човешките преживявания. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 14-18.
Смисълът на някои български пословици и поговорки – статистическо изследване. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, том 44, № 6.2, 2005, с. 115-120.
Структура и принципи на функциониране на механизма на езиковия знак в светлината на синергетичната парадигма. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 19-23.
Глаголи за начин на движение. – Българска реч, 2004, № 3, с. 17-22.
Глаголите за движение според падежните им отношения. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 5-17.
Йерархични отношения в лексико-семантичната група на глаголите за движение. – Български език, 2004, № 1, с. 68-74.
Някои наблюдения върху глаголите за речево общуване. – Български език, 2008, № 1, с. 53-63.
Върху проблемата за езиковата единица. – Народна просвета, 1965, № 1, с. 70-75.
Българските пословици от речника на Ф. Л. Челаковски в съпоставка със съвременните славянски пословици. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 144-153.
О паремиологическом минимуме славянских языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 373-380.
Перевод фразеологизмов повести М. Горького Детство на белорусский и болгарский языки. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 21-24.
За един албанизъм в български език. – Български език, 1953, № 3, с. 255-256.
Русско-болгарские и русско-чешские фразеологические параллели в художественной речи. – Вестник ЛГУ. Сер. 2, История. Язык, Литература. 1986, № 2, вып. 1, с. 113-116.
За семантиката на морфемите. – Език и литература, 1975, № 1, с. 21-32.
Фразеалагiзмы у бeларускай i балгарскай мовах: Клiшаваныя выразы са значэннем недаверу. – Роднае слова, 2007, № 11, с. 20-22.
Рец. за: Влахов, Сергей. Руски пословици с български преводи и съответствия. София, „Наука и изкуство”, 1980. 312 с. – Български фолклор, 1982, № 2, с. 79-80.
Българският диалектен речник в светлината на общата теория за съставяне на диалектни речници. – Български език, 1995, № 1-2, с. 56-59.
Речник на българския език на Найден Геров от гледище на диалектната фонетика. – Български език, 1995, № 4, с. 287-292.
Синонимия при имената българи // македонци, български // македонски и при техните съчетания с други имена (по документи на легални и нелегални организации на македонски българи между двете световни войни. – Македонски преглед, 1999, № 4, с. 127-138.
Фразеологичните единици в пожаревския говор. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 789-793.
Двоичните имена (nomina nota) в славянските езици (с оглед към българския език). – Български език, 1997-1998, № 1, с. 46-54.
За неутрализацията на енантиосемията в българските диалекти. – Български език, 1988, № 4, с. 311-312.
Структурно-семантични особености на немските термини – сложни съществителни с оглед превода им на български език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 60-66.
Категорията вид във фразеологичните единици. – Български език, 1963, № 4-5, с. 387-403.
Aнтoнимиятa при фрaзeoлoгичнитe eдиници в бългaрския и слoвaшкия eзик. – Съпoстaвитeлнo eзикoзнaниe, 1983, № 1, с. 20-25.
За библиотекарската терминология. – Библиотекар, 1979, № 5, с. 9-11.
Съпоставителен поглед върху фразеологизмите от чешките и българските публицистични текстове. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 411-418.
Авторско значение на думата в художествената система на Н. Вапцаров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 404-410.
Един случай на адвербиализация. – Български език, 1972, № 1, с. 76-80.
Езиково-стилистична функция на субстантивираните прилагателни имена в поезията на Н. Вапцаров и П. Пенев. – Български език, 1973, № 6, с. 553-558.
За някои омоформи при събирателните съществителни имена с оглед към лексикографската практика. – Български език, 1971, № 5, 448-451.
Към въпроса за същността и ролята на лексико-морфемите в абревиатурното словообразуване. – Български език, 1981, № 3, с. 224-226.
Някои особености на езиковото майсторство на Николай Хайтов. – Български език, 1975, № 2, с. 100-106.
Някои случаи на колебания в граматичните категории на чуждоезикови имена. – Български език, 1976, № 1-2, с. 113-115.
Абревиацията в българския език. – Български език, 1976, № 5, с. 380-388.
Българската лексикология и лексикография в началото на ХХI век. – Български език, 2010, № 4, с. 5-7.
Културната памет в благословиите и клетвите. – Български език, 2009, № 2, с. 12-25.
Пожеланията и клетвите в езика на българите като част от българската самобитност и култура. – Български език, 2008, № 1, с. 33-45.
Приносът на чл.-кор. проф. Любомир Андрейчин към българската лексикография. – Български език, 2010, Приложение, с. 64-69.
Средства за номинация на сборни множества. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 42-52.
Ст. н. с. I ст. Сийка Спасова-Михайлова на 85 години. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 56-59.
Стефан Младенов. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 21-28.
Стоян Романски. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 28-31.
Български писатели за значението на някои фразеологизми и думи. – Български език, 1984, № 3, с. 218-220.
Съществителните имена pluralia tantum в българския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 150-171.
Абревиацията и нормативността в съвременния български книжовен език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 50-56.
За пейоративираните турски заемки и мястото им в съвременната публицистика. – Българска реч, 1999, № 1, с. 25-26.
Някои наблюдения върху фолклорния материал в речниците на Найден Геров и Владимир Дал. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 249-255.
Омоформия в лексикографическом аспекте (на материале Частотного словаря поэзии Н. Вапцарова). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 377-380.
Религиозна лексика в тайните дюлгерски говори. – Год. Асоц. „Онгъл”, ІІ, 2001, № 2, с. 144-147.
Еще раз об эквивалентности паремий разных языков. – Rossica Olomucensia, 2008, č. 2, s. 363-367.
За някои междуезикови сходства и различия при чешките и българските устойчиви сравнения. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, с. 310-314.
Семантични особености на глаголите за перцепция. – Български език, 2010, № 1, с. 88-96.
Истинска съкровищница на българската душевност: 105 г. от издаването на български притчи или пословици и характерни думи от П. Р. Славейков. – Народен глас, № 36, 2-3.IV.1994, с. 4.
За някои конотативни значения на българските и полските устойчиви сравнения с компонент названия на домашни животни. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 455-462.
Русские и болгарские псевдопроклятия: Заметки о трансформации образности. – Русский язык, 2002, № 4, с. 28-32.
Една рядка гръцка дума в езика на П. Р. Славейков (капони). – Български език, 1971, № 1, с. 82-83.
Таен зидарски говор от с. Смолско, Пирдопско. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1955, с. 361-410.
Типологични паралели на притежателните местоимения в испанския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 5-12.
Лексикално-семантични взаимоотношения между българската анатомична терминология и общоупотребимите съществителни имена за части на тялото. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 278-289.
Паронимията в анатомичната терминология. – Наука, 2009, № 5, с. 61-64.
Метафората в езика – позната и непозната. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІV, 2006, с. 34-49.
Наистина ли знаем какво е метафората в езика. – Психологически форум, 2004, № 4, с. 41-50.
Апроксимация и апроксиматични речници. – Български език, 1991, № 4, с. 379-389.
Апроксимация и диалектология. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 84-87.
Работен тезаурус по езикознание. – Български език, 1991, № 1, с. 158-177.
Семантично и формално описание на лингвистичната микротерминосистема. – Български език, 1975, № 1, с. 21-27.
По някои проблеми на семантиката и превода. – Тр. ВТУ, ХХІІІ (за 1986), 1992, кн. 2, с. 7-30.
Синонимията като преводачески проблем. – Проглас, 1995, № 3, с. 28-41.
Структурно-семантический анализ трех видов глаголных словосочетаний в русском медицинском тексте (в сопоставительном с их болгарскими эквивалентами плане). – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 39-44.
Несамостоятелни номинални изкази във френски и български език. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 185-191.
По повод на две думи, невключени в академичния Речник на българския език. Т. 1. (А-Б). София, 1977. – Български език, 1995, № 4, с. 352-355.
Българско-гръцкият словар на Неофит Рилски – важно свидетелство за развойните тенденции в лексиката на новобългарския език през втората и третата четвърт на миналия век. – Език и литература, 1986, № 2, с. 31-37.
За един вид промени в значението на думите. – Българска реч, 2005, № 1, с. 42-43.
За подхода към спорното и безспорното във фразеологията (отговор на Кети Ничева). – Български език, 1989, № 4, с. 324-330.
За утвърждаването на думата речник в българския книжовен език от миналия век. – Български език, 1987, № 5, с. 391-394.
За формата и значението на поздрава здравей, здравейте. – Български език, 1982, № 3, с. 223-225.
Значението на думата страсти в заглавието на книгата Българският Великден или страстите български от Т. Жечев. – Български език, 1979, № 1, с. 74-75.
Индивидуално-авторско изпозуване на фразеологизмите в белетристиката на Иван Вазов (По случай 130 години от рождението му). – Български език, 1980, № 6, с. 493-497.
Константин Иречек за началото на българската лексикография: (Приносът на Неофит Рилски). – Български език, 1986, № 2, с. 131-137.
Кратко описание на ръкописния българско-гръцки речник от Захари Христодулов. – Български език, 1965, № 4-5, с. 408-412.
Към употребата на турските думи. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 45-49.
Лексикографският принос на Нестор Марков. – Български език, 1983, № 4, с. 345-350.
Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни – в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 78-136.
Пословиците в езика на Вазовите творби. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 35-42.
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – Език и литература, 1982, № 5, с. 55-60.
Първи прояви на речниковото дело у нас през Възраждането – Речник на чуждите думи от Тодор Хрулев, 1863 г. – Български език, 1980, № 1, с. 64-68.
Ръкописният речник Български географически названия на различни местности в Македония от Кузман Шапкарев. – Македонски преглед, 1999, № 2, с. 93-98.
Словарь болгарского языка А. Дювернуа – первый болгарско-русский словарь. – Болгарская русистика, 1976, № 2, с. 35-38.
Стилистична функция на фразеологичните съчетания в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език, 1966, № 1, с. 10-25.
Традиционните сравнения в българския език – многозначност, вариантност, синонимия. – Език и литература, 1982, № 2, с. 22-26.
Устойчивите сравнения и проблемите на лексикографското им представяне. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 31-38.
Книжовен език и народен говор. – Родна реч, 1960, № 7, с. 46-47.
Ономасиологичен каталог на семантичните паралели върху материал от руски и български език. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 3, с. 3-13.
Фразеологично новаторство в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 553-558.
Фразеологичното значение – основа за възникването на лексикалната многозначност. – Език и литература, 1986, № 6, с. 33-39.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – Родна реч, 1982, № 7, с. 59-60.
Ал. Дювернуа и българската лексикография. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 467-473.
Ал. Дювернуа и първият български тълковен речник. – Български език и литература, 1969, № 2, 61-62.
Българският речник на Ал. Дювернуа. – Изв. на ИБЕ, ХХІ, 1972, с. 113-150.
Българското речниково градиво в Словарь шести славянскихъ языковъ (русского с церковнославянскимъ, болгарского, сербского, чешского и польского) (1885) от Франц Миклошич. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 13-17.
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – Slavica Slovaca, 2005, № 2, s. 140-143.
За образността в народните названия на небесната дъга в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 43-44.
Към въпроса за фразеологичната синонимия в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език и литература, 1968, № 1, с. 18-23.
Образна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1984, № 4, с. 5-13.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 2003, № 2-3, с. 64-68.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 15-21.
Неофит Рилски и Найден Геров в историята на българската лексикография. – Български език, 1995, № 1-2, с. 3-8.
Нови трудове на българската лексикография. – Slavica Slovaca, 1977, № 1, s. 69-73.
Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. – Македонски преглед, 1996, № 2, с. 101-110.
Първите български преводни речници през Възраждането. – Български език, 1988, № 3, с. 201-207.
Родолюбието в един възрожденски речник. – Български език, 1973, № 6, с. 538-545.
Ръкописният бьлгарско-руски речник (1848 г.) от Константин Петкович. – Български език, 1991, № 1, с. 55-62.
Стефан Илчев – лексикограф по призвание (1898-1983). – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 31-35.
Сто години от публикуването на първия том от Речник на блъгарски язик. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 66-69.
Триезичният ръкописен речник на Константин Фотинов – свидетелство за езиковите и културни контакти на българите от миналия век. – Списание на БАН, 1996, №. 4, с. 8-11.
Фразеологизми в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІІІ, 1969, с. 179-216.
Фразеология и езикова икономия. – Език и литература, 1988, № 2, с. 18-22.
О национальной самобытности болгарского языка. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 191-193.
Принципы советской лексикографии и задачи составления большого русско-болгарского словаря. – Изв. на ИБЕ, І, 1952, с. 215-229.
Експериментално изследване на семантичната съчетаемост. – Български език, 1989, № 5, с. 407-417.
За семантичната структура на някои многозначни качествени прилагателни. – Български език, 1988, № 3, с. 178-188.
Опит за характеристика и класификация на потенциалните семи. – Български език, 1990, № 1, с. 26-31.
Проблеми на конотацията като психолингвистично явление. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, XXXV, 1994, № 9, с. 134-138.
Художественият контекст – основа за актуализиране на преносните значения. – Български език, 1991, № 2, с. 144-150.
Конверсия при словоформи в съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 54-71.
Семантика на въпросителните местоименни думи в съвременния български книжовен език във връзка с категорията определеност / неопределеност. – Изв. на ИБЕ, XXV, 1983, с. 147-178.
Структура и значение на глаголите от турски произход в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 431-441.
Турцизмите в Речник на съвременния български книжовен език от стилистична гледна точка. – Български език, 1972, № 1-2, с. 61-72.
За произхода и значението на три стари културни заемки. – Български език, 1977, № 1, с. 68-69.
Фразеологично новаторство в сатиричното творчество на Алеко Константинов. – Български език, 1979, № 4, с. 341-346.
Евфемизмите – надеждно осъдени на живот. Наблюдения върху българския и френския език. – Език и литература, 1995, № 4, с. 125-133.
Към въпроса за лексикалното изразяване на темпоралност в белоруския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 22-28.
Към типологията на сложните прилагателни в белоруски и български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 103-109.
Српскохрватски jeзик у бугарским лексикографским приручницима. – Наш jeзик, 1993, № 3-4, с. 155-163.
Турцизм у формирању српскохрватског и бугарског књижевниг jезика. – Зборник за филологиjу и лингвистику, ХХVІ, 1983, № 1, с. 61-65.
Някои въпроси, свързани с превода на табуирана лексика. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXXII, 1991, кн. 1, с. 249-258.
Табуирана лексика и превод (проблеми, методология, речева ситуация). Ч. I. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXXІV, 1991, № 1, с. 165-204.
Табуирана лексика и превод (проблеми, методология, речева ситуация). Ч. II. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXXІV, 1991, № 2, с. 79-149.
Вторичната номинация между морфологията и семантиката: български пословици с опорен компонент вода. – Езиков свят, 2009, № 2, с. 228-231.
Космическите полети и нови думи. – Български език, 1967, № 5, с. 484-485.
Абстрактната семантична структура на думата и значението ѝ за целите на двуезичната лексикография. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 1, с. 15-20.
Абстрактная семантическая структура слова и ее значение для двуязычной лексикографии. – Acta Univ. N. Copernici, 2000, № 5 (343), s. 25-32.
Анализ на предметните имена в руския и българския език (теоретични проблеми). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 89-149.
Български народен календар (зимен цикъл, представен чрез народни термини). – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 125-139.
В помощ на лексикографската практика. – Български език, 1986, № 5, с. 444-447.
За един тип метонимия в руския и българския език. – Език и литература, 1985, № 6, с. 104-109.
За еталона на съпоставка (терциум компарационис) в лексикалните изследвания. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 4, с. 3-9.
За концептуалния анализ в лексикографията. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 7-12.
За концептуалния анализ в лексикографията. – Чуждоезиково обучение, 1999, № 3, с. 10-16.
За теоретичната основа на проекта „Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език”. – Български език, 2007, № 1, с. 77-89.
За тълкуването на първичното значение на предметното име. – Български език, 1991, № 4, с. 358-362.
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 3, с. 3-9.
Названия артефактов – метафорические характеристики человека в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 3, с. 61-68.
Названия животных – метафорические характеристики человека в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1983, № 5, с. 28-35.
Номинативни метафори, изразени с названия за части на тялото, в българския книжовен език. – Български език, 1985, № 1, с. 36-42.
Някои аспекти на Tertium Compаrationis при съпоставителни лексикални анализи. – Български език, 2009, № 4, с. 68-78.
Някои размисли за етнолингвистиката, съпоставителното езикознание и въпроса за Tertium Comparationis. – Български език, 2009, № 2, с. 5-11.
Някои типове редовна метонимия при названията на предмети (върху материал от руския и българския език). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 5-9.
Космонавтиката създава своя лексика. – Език и литература, 1970, № 2, с. 73-74.
Ономасиологична картина на обредния цикъл „Раждане” (върху материал от българската езикова територия). – Български език, 2003, № 2-3, с. 75-96.
Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията (разсъждения, произтичащи от един научноизследователски проект). – Чуждоезиково обучение, 2004, № 5, с. 3-13.
Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 2, с. 3-13.
Преподреждане на матрицата при анализ на полисемията в многоезично съпоставително изследване. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 5, с. 3-15.
Прилагането на когнитивна матрица при съставянето на етнолингвстичен речник (върху материал от Тематичния речник на народния календар на българите). – Българска реч, 2001, № 3, с. 31-35.
Проблеми на предметната лексика (върху материал от руския и българския език). – Съпоставително езикознание, 1987, № 5, с. 11-34.
Семантични процеси с редовна проява в рамките на предметната лексика в руския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 18-24.
Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици: Каталози на типологичните характеристики на вторичното назоваване. – Чуждоезиково обучение, 2006, № 6, с. 3-14.
Тематическая группа и типы полисемии предметных имен (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 31-38.
Терминология на българската обредност, свързана с календарните празници: (Възможност за съпоставка с други езици върху когнитивна матрица). – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 27-33.
Устойчивые сравнения с компаративным компонентом – названием животного в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1983, № 3, с. 46-52.
Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване: Основи на научноизследователски проект. – Чуждоезиково обучение, 2003, № 5, с. 5-22.
В защита на чуждите думи. – Наша родина, 1975, № 7, с. 15.
Към въпроса за единството и националното своеобразие на славянските езици в основния им речников фонд. – Български език, 1953, № 3, с. 216-223.
Вторични значения на лексикалните единици от тематичната група „съдове” в руския, френския и българския език. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 3, с. 3-19.
Съпоставително-типологичен анализ на полисемията (върху материал от тематичната група „оръдия” в български, руски и френски език). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 9-29.
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Чуждоезиково обучение, 2003, №1, с. 3-17.
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 51-63.
За типологията на вторичното назоваване в българската предметна лексика в съпоставка с руски, сръбски, чешки, френски и английски. – Българска реч, 2008, № 1, с. 58-72.
Номинативна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1985, № 4, с. 12-26.
Тематичен речник на народния календар – теоретична основа и принципи. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 6-12.
Тематичен речник на народния календар – теоретична основа и принципи. – Български фолклор, 2004, № 4, с. 80-102.
Вариране на матрицата при анализ на полисемията на предметните имена в многоезично съпоставително изследване. – Български език, 2008, № 1, с. 64-72.
Проблеми на семантиката на деминутивите в руския, сръбския и българския език и представянето ѝ в двуезичен речник (върху материал от тематичната група названия за части на тялото). – Jужнословенски филолог, 2000, кн. 56, № 1-2, с. 577-588.
Бавна и бърза постепенност в развоя на славянските езици. – Български език, 1951, № 3-4, с. 184-190.
Българският език и социалистическото строителство. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 177-181.
Динамично функционално съотношение на някои синонимни наставки в българския език според статистически данни за предвиждания. (По въпроса за -ически, -ичен, -ски, -жки, -шки). – Български език, 1970, № 2-3, с. 158-162.
Езиково родство на славянските нации. – Български език, 1952, № 3-4, с. 155-172.
За внимателен отбор в новата лексика. – Български език, 1954, № 2, с. 176-177.
За едно пренебрегнато или незабелязано значение на глагола казвам. – Български език, 1956, № 2, с. 152.
За някои привидни и същински словообразователни изключения в българския език. – Език и литература, 1956, № 4, 293-294.
За общия характер на количествените промени в българския език. – Български език, 1960, № 4, с. 289-296.
За сложния характер на редица взаимодействия и успоредици между славянските езици. – Език и литература, 1956, № 2, с. 135-139.
Из особеностите на българското словообразуване. – Език и литература, 1955, № 4, с. 308-309.
Из славянската лексикология. Абстрактни съществителни имена в основния речников фонд на българския език в сравнение с лексиката на другите славянски езици. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 11-60.
Към историята на някои заети или новосъздадени, но непотребни думи в българския език. – Език и литература, 1954, № 4, с. 313.
Лексикални множества – системи в славянските езици. – Български език, 1961, № 4, с. 297–301.
Междуметието тпру. – Език и литература, 1951-1952, № 3, с. 176.
Наблюдения над типологията на звукоподражателните междуметия в чешки и български език. – Acta Univ. Carolinae, 1962, № 3, s. 419-424.
Новият производствен и обществено-политически живот и речникът на българския език. – Език и литература, 1953, № 5, с. 311-317.
Опит за оценка на езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1949-1950, № 1, с. 7-21.
Отражение на новата материална и обществена действителност в българския речник. – Български език, 1959, № 3, 209-215.
Речник на Христо Ботев. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 167-170.
Славянските езици в своята цялост и в самостойния си развой. – Език и литература, 1957, № 1, с. 3-9.
Същност и състояние на българската езикова култура. По повод на някои напоследък изказани мнения. – Език и литература, 1971, № 4, с. 1-6.
Устойчивост на славянските езици срещу насилствена асимилация. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 55-69.
Цели и методи на сравнително-историческото изследване на славянските езици и тяхната взаимовръзка. – Език и литература, 1955, № 3, с. 196-200.
Сравнително изследване на унгарски и български пословици. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 12-18.
Няколко ранни ориенталски заемки в българския език. – Българска реч, 1995, № 4, с. 13-16; 1996, № 1, с. 21-24.
Видовые сходства и различия глагольных фразеологизмов в русском и болгарском языке (структурно-семантическая характеристика). – Болгарская русистика, 1979, № 5, с. 39-47.
За безспорното във фразеологията и научната критика: (Пo повод „Спорното и безспорното в българската фразеология” от К. Ничева, сп. „Български език”, 1988, кн. 6.). – Български език, 1989, № 6, с. 514-519.
Индивидуално използуване на фразеологичните единици в езика на писателя. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 483-491.
Лексико-семантичната характеристика на фразеологичните единици с компонент числително име в руски и български език. – Руски и западни езици, 1984, № 3, с. 2-9.
Место собственного имени в лексической и фразеологической системе языка. На материале русского и болгарского языков. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXVІІ (за 1973), 1974, № 1, с. 39-132.
Мястото на фразеологията в българо-руските речници. – Български език, 1962, № 1-2, с. 32-36.
Някои семантико-граматически особености на глаголните фразеологизми в руски и български език. – Руски и западни езици, 1979, № 5, с. 10-19.
О границах варьирования фразеологизма в языке писателя (на материале болгарского языка). – Труды Самарк. университета. Новая серия. CCXIX. Вопросы фразеологии. Т. 5. 1972, № 2, с. 164-169.
Пословици и поговорки с ономастичен компонент (в руския, българския и немския език). – Съпоставително езикознание, 1982, № 4, с. 13-20.
Превод на фразеологизмите. – Руски и западни езици, 1980, № 2, с. 19-28.
Фразеологизмы с компонентом „собственное имя” (в болгарском, немецком и русском языках). – Zeitschrift für Slawistik, 1990, № 4, pp. 493-498.
Фразеологизмы со страноведческим компонентом в русском и болгарском языках. – Руски и западни езици, 1981, № 2, с. 11-16.
Фразеология и ее место в учебнике для русистов-иностранцев. – Болгарская русистика, 1974, № 1, с. 32-33.
Функция на собственото име в българските фразеологични единици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 745-753.
Русская фразеология в сопоставлении с болгарской. – Болгарская русистика, София, 1986, № 6, с. 3-11.
Лексикалносемантично описание на предикатите и теорията за семантико-синтактично съотнасяне. – Български език, 2006, № 4, с. 68-80.
Семантични свойства и синтактично поведение на предикати за ‘контакт чрез удар’. – Българска реч, 2006, № 1, с. 17-27.
Българската терминология в условията на глобализацията. – Наука, 2004, № 5, с. 47-49.
Лингвостилистические особености русских и болгарских дипломатических документов (в сопоставительном плане). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 193-196. 
Особенности русской и болгарской политической терминологии в условиях глобализации. – Болгарская русистика, 2005, № 1-2, с. 24-34.
Выражение функционально-семантической категории необходимости в русском и болгарском подъязыках экономики. – Науч. тр. ВИИ, София, 1987, с. 83-106.
Употребление соотносительных слов в языке русских и болгарских дипломатических документов. – Науч. тр. ВИИ, 1985, № 2, с. 107-146.
Първият унгарско-български речник. – Български език, 1996, № 4, с. 80-86.
Статус англоязычных заимствований в славянских языках с точки зрения реляции стандартность – разговорность. – Wiener Slawischer Almanach, B. 52, 2003, рр. 161-169.
За някои особености на съществителните имена за лица в славянските езици. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 5-11.
Бележки върху стила на романа Любов от А. Гуляшки. – Език и литература, 1958, № 4, с. 300-306.
Бележки за езика на съвременната българска драма. – Български език, 1965, № 3, с. 236-248.
Езикът на художествената литература и националният език. – Съвременник, 1972, № 3, с. 294-312.
За езика на поезията. – Литературен фронт, № 34, 24.VІІІ. 1972.
Из семантичната история на глаголната представка по- в българския език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 418-435.
Магнетофон, а не магнитофон. – Език и литература, 1958, № 5, с. 391.
Против чуждите думи в българския език. – Наша родина, 1975, № 6, с. 26.
Български съответствия на няколко компютърни термина. – Български език, 2005, № 1, с. 114-116.
Електронният речник – нови възможности при лексикографското описание на семантичните неологизми. – Български език, 2009, № 1, с. 47-51.
Интернет като работна среда на лексикографа. – Български език, 2010, № 4, с. 39-42.
Нови метафорични значения и тяхната роля в съвременния български език. – Българска реч, 2004, № 2, с. 37-40.
Нови съществителни от областта на компютърната лексика, резултат от семантична деривация. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 13-22.
Семантична деривация чрез разширяване и стесняване на значението. – Български език, 2003, № 2-3, с. 96-101.
За мотивираността на думата. – Български език, 1959, № 6, с. 519-531.
Фонетична и морфологична адаптация на новата лексика от западноевропейските езици в съвременния български книжовен език. – Българска реч, 2002, № 1, с. 15-17.
Наблюдения върху някои отглаголни съществителни в българския и финския език. – Съпоставително езикознание, 1978, № 4, с. 36-40.
Об ассоциативно-сочетаемостных свойствах прилагательных. – Болгарская русистика, 1993, № 2, с. 31-36.
О сочетаемостных свойствах имен прилательных в сопоставительном плане. – Болгарская русистика, 1991, № 5-6, с. 102-109.
Слово в двуязычном ассоциативном словаре (на материале имен прилагательных в русском и болгарском языках). – В: Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXII, 1994, № 1, с. 295-298.
Устойчивые сравнения в диалоге культур (на материале русского, болгарского, немецкого и итальянского языков). – Русский язык за рубежом, 1994, № 4-5, с. 85-90.
За релевантност на икономическата лексика. – Науч. тр. УНСС, ІІІ, 2004, с. 3-24.
За някои българо-украински лексикални съответствия с оглед на техния произход. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 201-205.
За някои дълбинни омонимни модели. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 181-184.
Лексикална омонимия и полисемия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 147-152.
Субстантивни фразеомодели в българския и в руския език. – Науч. тр. Съюз на учените, Пловдив, 2002, № 2, с. 293-296.
Лексемен речник за машинен превод на руски математически текстове на български език. – Език и литература, 1966, № 5, с. 41-54.
За необходимостта от англицизмите в нашия език. – Българска реч, 1996, № 3, с. 17-21.
Морфологична адаптация на английските заемки в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 5-18.
Една славянско-румънска семантична успоредица. – Български език, 1974, № 5, с. 415-421.
Данни за произхода и развоя на някои устойчиви словосъчетания в български език. – Български език, 1960, № 6, с. 497-504.
Езикова характеристика на сатирата на П. Р. Славейков. – Български език, 1966, № 3, с. 194-204.
Към въпроса за изграждането на фразеологията на новобългарския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 73-112.
Към въпроса за формата на фразеологичните единици от епохата на Възраждането. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 589-594.
Лексико-фразеологични особености в „Христоитията” на Райно Попович. – Български език, 1965, № 1, с. 32-39.
Народно-разговорна лексика и фразеология в творчеството на П. Р. Славейков. – Изв. на ИБЕ, ХІІІ, 1967, с. 71-125.
Отношението на Петко Славейков към турцизмите в българския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 223-225.
Руско влияние при оформяне на някои фразеологизми в новобългарския език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 340-348.
Турски фразеологични заемки в български език. – Български език, 1966, № 4, 322-331.
Синтактична характеристика на фразеологизмите в славянските езици. – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 4 (337), s. 189-200.
Професионална лексика от материалната култура на българина. – Год. ПУ. Фил. Смолян, І, 1997-1998, с. 169-180.
О некоторых общих тенденциях в современном русском и болгарском словообразовании – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 14-29.
Какво означава написано му е на челото? – Год. Асоц. „Онгъл”, 2004, № 4, с. 110-114.
Семантика некоторых пространственных предлогов в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 118-123.
Деякi питання контрастивноï лексикологiï слов’янських мов. – Мовознавство, 2003, № 4, с. 26-37.
Актуальные задачи контрастивного изучения лексики славянских языков. – Съпоставително езикознание, 1997, № 4, с. 36-41.
Жаргонните думи в лексиката на средношколците. – Образование и квалификация, 2001, № 1, с. 87-91.
Относно модификациите на фразеологизмите в текста. - Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХVІІ, 1989, с. 424-432.
За правилна и единна спортна терминология. – Народен спорт, № 49, 20.VІ.1955.
Относно текстообразуващите потенции на фразеологизмите. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 390-394.
Дублетите в Правописния речник на българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 203-232.
За две невключени в нашите речници прилагателни имена – органов и органен. – Български език, 1979, № 6, с. 519-520.
За някои музикални термини в българския книжовен език. – Български език, 1987, № 6, с. 505-506.
За по-пълно тълкуване на съществителното гара. – Български език, 1977, № 5, с. 431-432.
Книжовни източници на терминологичната лексика. – Български език, 1981, № 5, с. 443-445.
Образуване на научно-технически термини (с оглед към силикатната терминология). – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 203-234.
По въпроса за черковнославянското и руското влияние при изграждането на българската граматична терминология. – Български език, 1988, № 6, с. 507-511.
Приносът на Ст. Стойков за изследването на българската лингвистична терминология. – Български език, 1989, № 4, с.363-365.
Проблеми на терминологизацията в българския книжовен език. – Slavia, 1982, № 1, s. 15-20.
Семантичната компресия – начин за терминообразуване. – Български език, 1987, № 3, с. 199-200.
Терминоелементите и терминологичните словосъчетания. – Техническо дело, № 2, 23.І.1988.
По въпроса за отглаголните съществителни на -не и на -ние в научния стил. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 45-53.
К вопросу о тюркизмах в русском и турцизмах в болгарском языках (с точки зрения теории и практики перевода). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 325-330.
Концепт дом в русском и болгарском языках с точки зрения лингвокултурологии и теории превода. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. А, с. 193-199.
Лексемы, несущие культурную информацию, и их перевод (на материале произведений русской и болгарской художественной литературы). Дисерт. София, 2006.
Из груповите войнишки говори. – Български език, 1960, № 1, с. 60-62.
За семантиката на някои неизменяеми думи. – Български език, 1996, № 3, с. 74-77.
Некоторые лингвокультурные особенности лексики, отражающей типы поселений, в русском и болгарском языках и ее перевод. – Болгарская русистика, 2007, № 3-4, с. 105-110.
О некоторых особенностях перевода военной лексики на материалах русского и болгарского языков. – Болгарская русистика, 2004, № 1-2, с. 36-42.
Особенности перевода единиц с лингвокультурологической информацией. – Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 237-239.
За някои съответствия в украинската и българската лексика. – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 16-22.
Отглагольные существительные с суффиксом -ни(е) в русском языке и их тождественные соответствия в болгарском (с учетом функционирования этих образований в научном стиле обоих языков). – Болгарская русистика, 1981, № 5, с. 67-74.
Към типологията на лексикалния аналитизъм и синтетизъм при превод (по преводен материал от български на английски език). – Съпоставително езикознание, 1993, № 5, с. 31-41.
За терминологията и класификацията на железните рални сечива. – Музеи и паметници на културата, 1970, № 3, с. 24-28.
За единна хидрологична терминология. – Хидрология и метеорология, 1958, № 2, с. 24-26.
За някои особености на съюзите в българската книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 157-164.
Към въпроса за словообразуването на съществителните имена в българската книжовно-разговорна реч. – Език и литература, 1989, № 1, с. 68-75.
Лексически и морфологически особености в парадигмата на глаголите с ограничена семантична структура в българския книжовен език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 230-234.
Някои семантични и словообразувателни особености на глаголите в българската книжовно-разговорна реч. – Български език, 1988, № 3, с. 171-177.
Разговорни елементи в прозата на Йордан Радичков. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 183-190.
О грамматическом роде „европеизмов” в южнославянских языках. – Советское славяноведение, 1967, № 4, с. 68-79.
Отново за употребата на излишни русизми. – Български език, 1990, № 3, с. 236-237.
Против неправилната употреба на някои медицински термини. – Български език, 1957, № 3, с. 274-275.
За някои страни от семантиката и употребите на деминутивите в български и новогръцки език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 227-235.
Конотации и конотативни функции в езика. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 131-138.
Из чешката и българската неология. – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 11-17.
Грамматико-лексическое поле и типовое значение заместителей (на материале указательных местоимений болгарского языка). – Советское славяноведение, 1980, № 3, с. 67-78.
Семантически развой на думите и неговите отражения в речниковия състав и морфологията. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 373-412.
За произхода на няколко думи от международната лексика. – Български език, 1964, № 1, с. 62-64.
Принос към изследване изворите на речника на Найден Геров. – Изв. на ИБЕ, ХІV, 1967, с. 103-238.
Някои цветообозначения във френския език и преводните им еквиваленти на български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 261-265.
Фразеологични единици с компонент цветообозначение във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 494-511.
Някои наблюдения върху фразеологични единици с компонент числително име във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 117-129.
Опит за характеристика на фразеологизми с компонент глава във френски, английски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 263-270.
Характерът на българите и руснаците, отразен във фразеологията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 239-244.
Категория рода заимствованных имен существительных в современном болгарском и русском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 401-405.
К тюркским заимствованиям в болгарском языке. – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1977, № 1, с. 67-71.
За турцизмите в публицистиката на Захари Стоянов. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LХХІ (за 1976), 1978, № 3, с. 57-70.
Переразложение заимствованных основ. На материале греческих глагольных заимствований в болгарском. – Советское славяноведение, 1974, № 4, с. 85-95.
Коледна лексика. – Год. ПУ. Фил. Смолян, І, 1997-1998, с. 25-30.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 43-48.
Локална диалектна фразеология на фона на общобългарски и славянски фразеологичен материал. – Проглед, 2001, № 1-2, с. 46-54.
Нов езиков шаблон? Ражда се политическа лексика, която изисква култура на общуване. – Работническо дело, № 41, 14.V.1990.
Обущарска лексика. – Родопски устрем, № 91, 6.VІІІ. 1985.
Към въпроса за адективацията на страдателните причастия в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХVІ, 1978, № 5, с. 225.232.
О названиях словаря в восточнославянских и южнославянских языках. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 29-34.
Терминологическая традиция ранних восточнославянских грамматик в болгарской и белорусской языковедческой терминологии. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 25-33.
Към проучването на диалектната абстрактна лексика. – Българска реч, 2004, № 2, с. 54-57.
Проучвания върху абстрактната лексика. – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 54-64.
Семантична характеристика на няколко диалектни абстрактни съществителни с темпорално значение в съвременния български език. – Българска реч, 2003, № 2, с. 16-19.
МИЛЕВ, Александър. Гръцките съществителни имена в български език. – Български език, 1955, № 2, с. 127-147.
Един гръцки автор за гръцките елементи в българския език. – Български език, 1958, № 2, с. 187-196.
За многозначността на някои гръцки думи в българския език. – Български език, 1962, № 5, с. 447-451.
Латинските имена в български език. – Български език, 1957, № 1, с. 54-66.
Някои гръцки термини в педагогиката. – Народна просвета, 1955, № 7, с. 62-64.
Няколко чужди думи. – Български език, 1979, № 1, с. 78-79.
Проблема, а не проблем. Метод, а не метода. – Език и литература, 1959, № 6, с. 471.
Теория и теоретичен, коригирам и коректор. – Език и литература, 1959, № 2, с. 146.
Някои основни типологични сходства между съвременния словашки и съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 69-72.
За термините наратив, наратология и наративна семиотика. – Български език и литература, 2001, № 1, с. 44-51.
Само – наречие, частица или съюз. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 57-59.
За новата компютърна образност. – Българска реч, 2002, № 2, с. 35-36.
Отстъпителната семантика в механизма на метафората. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 207-216.
Лексико-семантична симетрия и асиметрия между фразеологизми в турски и български език. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 256-264.
Морфо-семантическая характеристика прилагательных со значением признака возможности действия в русской и болгарской научно-технической литературе: (На материале литературе по строительству). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 10-14.
О семантической недифференцированности морфемных языках (на примере прилагательных на -ичный, -ический в русском и -ичен, - ически в болгарском языках в общотехнической литературе. – Болгарская русистика, 1982, № 4, с. 32-39.
За произхода и употребата на глагола споря и съществителното спор в българския книжовен език. – Език и литература, 1955, № 6, с. 460-461.
За турското влияние върху семантичния спектър на българския предлог от. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 885-892.
За съдбата на турцизмите в българския език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 117-127.
За хронологията на основните балканизми в български език. – Български език, 1966, № 4, с. 281-293.
Към българската историческа лексикология. – Български език, 1960, № 2-3, с. 218-220; 1961, № 3, с. 247-250; 1962, № 3, с. 208-211; 1963, № 3, с. 255-257; 1965, № 1, с. 48-51.
Към историческото разяснение на идиома от игла до конец. – Български език, 1957, № 4, с. 350-352.
Нещо за гръцките заемки в българския език. – Език и литература, 1947, № 2, с. 23-27.
Съпротивата на българския език срещу насилствената асимилация. – Български език, 1953, № 3, с. 209-215.
Отсубстантивные прилагательные с суффиксом -ив-/-лив- в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1984, № 6, с. 32-37.
Словообразовательная структура прилагательных суффиксами -ат-, -чат-, -оват-, -ост- в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Болгарская русистика, 1982, № 1, с. 43-55.
За българския фонологичен речник. – Отечествен фронт, № 5286, 29.VІІІ.1961.
За двуезичните речници. – Отечествен фронт, № 5022, 22.Х.1960.
За речника и езика на Иван Вазов. – Изгрев, № 1777, 4.VІІ 1950.
За речниците в учебниците. – Български език, 1962, № 3, с. 229-230.
Правописен речник и правописен наръчник. – Отечествен фронт, № 3500, 30.ХІ.1955.
Особености семантики и строения существительных са значением орудия в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 6, с. 46-50.
Arominishe Elemente im Bulgarischen. – Rev. des Études sud-est europ, 1979, № 2, рр. 397-407.
Някои въпроси на славяно-румънските езикови отношения. – Изв. на ИБЕ, ІХ, 1962, с. 29-45.
Към въпроса за тракийската лексика. – Списание на БАН, 1958, № 3, с. 132-141.
Речникът на съвременния български книжовен език и правната терминология. – Социалистическо право, 1956, № 7, с. 34-41.
Зависимост между формалния запис и семантиката на термините. – Български език, 1975, № 4, с. 352-354.
Особености на термина при функционирането му в същинския научен подстил. – Български език, 1977, № 4, с. 318-320.
Семантична субкатегоризация в лексико-семантичния клас на глаголите за съобщение. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 90-117.
Системни отношения в лексиката. Обект и задачи на изследването. – Изв. на ИБЕ, XXVI, 1984, с. 151-178.
Произход и значение на българския глагол изпрошвам. – Български език, 1971, № 6, с. 553-554.
Към въпроса за евфемистичните названия на болести в българския език. – Български език, 1974, № 1, с. 50-54.
Аритметическа терминология през епохата на Възраждането. – Изв. на ИБЕ, ХІІІ, 1967, с. 203-261.
За един принос към математическата терминология от епохата на Възраждането. – Български език, 1965, № 4-5, с. 392-397.
За характера на лексиката в Горски пътник. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 605-612.
Турцизмите в романа на Иван Вазов Под игото и отражението им в превода на романа на руски език. – Език и литература, 1980, № 6, с. 81-86.
За старото коритарство в България. – Год. НПМ, VІІІ, 1978, с. 161-177.
Антонимията в българската ономастика. – Български език, 1990, № 1, с. 48-50.
Някои наблюдения върху междуезиковата омонимия при заемките в български и чешки език. – Homo bohemicus, 1999, № 3-4, с. 46-52.
Любовта е лудост: Езиковата картина на любовта в българския език. – Българска реч, 2003, № 3, с. 40-42.
Методът на компонентен анализ и глаголите за зрително възприятие в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 1, с. 48-67.
Семантично-структурни паралели между глаголите виждам в български и widzieć в полски език. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 42-44.
Семантичното поле на истината и лъжата в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 21-24.
Словообразувателни гнезда на непроизводни прилагателни за цвят. – Български език, 1989, № 3, с. 232-236.
За семантиката на някои наречия в научен текст. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 207-212.
Лексикални белоруско-български паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 66-70.
Глаголите за възприятие и менталните действия. – Паланістыка, 2000, с. 54-60.
Езиковият образ на истината и лъжата в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 437-440.
Семантичният обем на лексемата политик. – Българска реч, 2008, № 1, с. 41-43.
Метафоризация на мисълта в българския, руския и чешкия език. – Opera Slavica, 2006, № 2, s. 33-40.
Метафорични модели на паметта в българския и сръбския език. – Българска реч, 2007, № 1, с. 24-29.
За някои термини и понятия в българското музеознание. – Музеи и паметници на културата, 1984, № 5, с. 36-38.
Съществителните със суфикс -ция в българския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 20-29.
Принос кьм българския речник: (По случай 155 години от рождението и 80 години от смъртта на Кузман Шапкарев). – Български език, 1990, № 2, с. 171-173.
Термините в два български превода на повестта Старецът и морето от Ъ. Хемингуей. – Чуждоезиково обучение, 1999, № 2, с. 75-80.
Приносът на чл.-кор. проф. Дора Иванова-Мирчева в развитието на българската лексикология и лексикография. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 9-13.
Конотациите на свещеното. – Български език, 2006, № 1, с. 5-12.
К сопоставительному изучению спортивной терминологии русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 375-385.
Семантический анализ русской и болгарской спортивной лексики, заимствованной из английского языка. – Болгарская русистика, 1991, № 4, с. 68-74.
Ареална характеристика на гръцките заемки в българските диалекти. – Език и литература, 1991, № 3, с. 31-47.
Географско разпределение на прабългарски лексикални елементи. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 61-67.
За една унгарска дума в българския език: к’анде. – Съпоставително езикознание, 1984, № 2, с. 29-31.
За отношенията между книжовната и диалектната лексика на българския език. – Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. XLI. Prace Językoznawcze. 1974, s. 7-15.
За чуждицата кемпинг. – Български език, 1960, № 2-3, с. 258-259.
Има ли в българския език фразеологизъм пара пит(а)? – Съпоставително езикознание, 1983, № 6, с. 42-44.
Прилагателни от типа каменен – камен в българския език. – Български език, 1973, № 6, с. 513-518.
Румънски лексикални елементи в Немили-недраги и Хъшове от Иван Вазов. – Български език, 1971, № 6, с. 545-549.
Същност на жаргона. – Вечерни новини, № 2722, 26.V.1960.
Бележки върху словесното майсторство на П. К. Яворов. – Български език, 1958, № 2, с. 140-150.
Пароними. – Родна реч, 1960, № 1, с. 44.
Семантика на думата нощ (и нейни съотносителни) у П. К. Яворов. – Български език, 1972, № 3, с. 195-201.
Сърцев или сърдечен мускул. – Език и литература, 1958, № 4, с. 295-296.
Фолклор – Folklór (За чешко-българските терминологични и не само терминологични разминавания). – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 31-42.
Една структурно-граматична успоредица в българския и румънския езк (тип нов-новеничък, nou-nouţ). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 35-37.
Отцепвам, разтрогвам. Два случая на народна етимология. – Език и литература, 1990, № 3, с. 76-77.
Поява и семантичен развой на думата самоинициатива. – Българска реч, 2003, № 3, с. 36-39.
Славянски етимологии: брънка, нащрек, полека, хълбок. – Език и литература, 1987, № 6, с. 74-79.
Сравнителен анализ на една лексико-семантична група глаголи в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 6, с. 7-11.
К сопоставительному анализу болгарских и белорусских устойчивых сравнений. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 34-38.
Лексикални аналогии в българския език и каннада. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 56-63.
Българският възрожденец Пенчо Радов и неговият Краткий турско-болгарский речник и разговорник. – Български език, 1966, № 4, с. 379-384.
Върху някои тюркски думи в българския език. – Български език, 1977, № 3, с. 143-147.
Относно ориенталските заемки в Български тълковен речник. – Български език, 1964, № 6, с. 534-539.
По етимологията на някои турцизми в българския език. – Jужнословенски филолог, 1979, кн. 35, с. 113-134.
Турцизмы в болгарском с начальным ч и их турецкие соответствия на č. – Восточная филология, 1973, № 3, с. 126-133.
Притяжательные прилагательные в славянских языках. – Съпоставително езикознание, 1980, № 1, с. 29-42.
Наблюдения върху семантичната структура на глагола в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 3-14.
Произход и значение на някои чуждици. – Родна реч, 1959, № 5, с. 30.
Семантични паралели при съществителното в английския и българския език. – Български език, 1977, № 5, с. 386-392.
По някои проблеми на нормативната научно-техническа терминология. – Български език, 1977, № 4, с. 285-291.
Ахилесова пета. – Младеж, 1960, № 2, с. 30.
Безразсадови и безколови домати. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 129-130.
Борбата против чуждите думи от страниците на антифашисткия печат. – Език и литература, 1958, № 3, с. 180-182.
Българо-тюркски езикови контакти (езикови остатъци, състояние, проблеми). – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 80-104.
Взаимоотношението между група славянски думи с оглед на произхода им. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 137-149.
Дамоклев меч. – Младеж, 1960, № 2, с. 30.
За българската счетоводна терминология. – Език и литература, 1958, № 3, с. 205-206.
За български облик на новата специална терминология. – Вечерни новини, № 200, 21.VІІІ.1956.
За дублетите в езика. – Вечерни новини, № 175, 23.VІІ.1956.
Към въпроса за персийско-турските думи в българския език. – Български език, 1960, № 4, с. 357-359.
На борба против чуждите думи. – Работническо-селски дописник, 1956, № 11, с. 13-15.
Новата производствена и обществено-публицистична лексика. – Български език, 1957, № 2, с. 130-142.
Общи по произход турски заемки в балканските езици. – Български език, 1964, № 2-3, с. 186-190.
Общи по произход тюркски заемки в някои балкански и средноевропейски езици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 185-192.
Отглаголните съществителни. – Работническо-селски дописник, 1955, № 5, с. 20-21.
Произход на лексикалния балканизъм копел, копил. – Български език, 1993-1994, № 1, с. 35-40.
Произходът на няколко славянски думи с оглед на индоевропейските им съотвествия. – Език и литература, 1964, № 2, с. 49-56.
Произходът на няколко южнославянски думи. Чегъртам, гърля. – Език и литература, 1962, № 3, с. 71-73.
Славянски съответствия на една българска дума. – Език и литература, 1965, № 6, с. 7-12.
Социалистическите преобразования у нас и речникът на българския език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 329-338.
Състоянието на въпроса за основния речников фонд и речниковия състав на езика. – Български език, 1953, № 4, с. 338-355.
Турски и тюркски заемки от звукоподражателен характер в балканските езици. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXІІ, 1968, с. 433-532.
Семантични особености на някои глаголи в минало време. Към въпроса за връзката между лексично и граматично значение. – Език и литература, 1979, № 4, с. 54-59.
Неопределителни местоимения в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 73-79.
За българския термин клиноремъчна предавка. – Български език, 1990, № 2, с. 182-183.
За думата коляно и производните ѝ в техническата терминология. – Български език, 1992, № 2, с. 152-153.
Граматически проблеми при някои новозаети чужди думи. – Български език, 1979, № 3, с. 214-215.
Грешки и неточности при чуждите думи. – Българска реч, 2003, № 2, с. 20-22.
Двете значения на думата еснаф. – Български език, 1977, № 5, с. 430-431.
Девербативни съществителни за означаване на лица в славянските езици. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 60-89.
За правописа на новите сложни думи и съставни наименования. – Български език и литература, 2008, № 1, с. 20-22.
Международният пласт в научно-техническата терминология и учебниците. – Български език, 1977, № 4, с. 321-322.
Названията за лица в спортната терминология (Словообразувателна характеристика). – Български език, 1977, № 1, с. 15-22.
Неразбираемите чужди думи. – Българска реч, 2003, № 3, с. 34-35.
Особености на езика в казармата. – Народна армия, № 9247, 28.III.1979.
Някои заемки от икономическия специализиран френски език в българския. – Тр. ВИИ „Карл Маркс”, III, 1978, с. 55-76.
Проблеми на функционирането на френските и италианските заемки в българския външнотърговски и икономически език. – Тр. ВИИ „Карл Маркс”, V, 1979, с. 7-43.
Анализ на лексиката по семантични полета. – Език и литература, 1971, № 2, с. 27-38.
Езикът на Вапцаровата поезия. – Родна реч, 1959, № 10, с. 9-12.
За точното описание на лексикалното значение на думите. – Език и литература, 1972, № 5, с. 43-52.
Към въпроса за управлението на думата в лексикографската работа. – Български език, 1959, № 4-5, с. 369-380.
Лексика и типични фразеологични съчетания в творчеството на Христо Смирненски с оглед на идеологията му. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 61-100.
Наблюдения върху промените в смисловата структура на думите с оглед към синонимните системи в лексиката. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 525-535.
Наблюдения над езика и стила на Вапцаровата поезия. – Изв. на ИБЕ, VІІ, 1961, с. 137-223.
Някои основни положения при съставяне на речник на синонимите в съвременния български език. – Български език, 1960, № 5, с. 410-419.
По въпроса за националната самобитност на езика, отразена в значението на думата. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 176-181.
Поетическа синонимика. – Български език, 1952, № 1-2, с. 89-97.
Синонимите в българския език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 39-64.
Сравнение на речниковия състав на текстове въз основа на корелационния анализ. – Български език, 1972, № 4, с. 359-362.
Структура на лексиката в български художествен и публицистичен текст (Статистически наблюдения). – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 3-71.
Фреквентен речник (същност и значение). – Български език, 1965, № 2, с. 153-161.
Промени в лексиката на българския език след 9 септември. – Език и литература, 1949-1950, № 2, с. 127-136.
Езикът ни обеднява въпреки повишаването на брутния вътрешен продукт. – Български език и литература, 2008, № 1, с. 6-10.
За някои лексикални особености в романа За свободата на Стефан Дичев. – Език и литература, 1977, № 6, с. 66-72.
Общи речникови единици за класическите старобългарски паметници и днешните български диалекти. – Български език, 1985, № 3, с. 187-196.
Поетични неологизми в съвременната българска поезия. – Език и литература, 1987, № 5, с. 119-129.
Стереотипност и творчество при превода на фразеология в художествен текст. – Зборник Матице Српске за славистику, 2004, књ. 65-66, с. 385-398.
Продуктивността на умалителните суфикси с елемент -к- и -ц- в руския и българския език. – Език и литература, 1970, № 3, с. 33-42.
Някои характеристики на абревиатурите като квазилексеми (в български и сърбохърватски език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 385-390.
Соматизми в пословиците (в български и сърбохърватски език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 109-113.
За рекламните патици, горещите картофи и съдиите, които хвърлят книги по съдебните заседатели: Още веднъж за превода на фразеологичните изрази. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 137-140.
О некоторых особенностях русских и болгарских однословных терминов изобразительного искусства. – Тр. ВТУ, ХХV (за 1988), 1998, кн. 2, с. 127-164.
Явление антонимии в русской и болгарской терминологиях изобразительного искусства. – Тр. ВТУ, ХХІV (за 1991), кн. 2, 1992, с. 111-135.
Чужди думи в професионалния говор на българските шивачи. – Българска диалектология. Т. 1. София, 1962, с. 219-249.
Трисингуларният идиом. – Български език, 1957, № 6, с. 541-544.
Лексикографски наблюдения върху значението на думата политик. – Език и литература, 2009, № 1-2, с. 125-141.
Семантично-функционална характеристика на глагола имам ‘habere’ (върху материал от българския и чешкия език). – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 59-68.
Към въпроса за функцията на елемента то в безлични изречения. – Език и литература, 1981, № 1, с. 95-100.
Паронимите. – Наша родина, 1980, № 7, с. 13.
Некоторые грамматические и семантические особенности существительных в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 3, с. 13-16.
Некоторые грамматические и семантические особенности существительных pluralia tantum в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 5, с. 49-62.
Аспекти на взаимовръзката между вътрешна форма и националнокултурна специфика на фразеологизмите в творчеството на А. Константинов с оглед на преводните им съответствия на сръбски и руски език. – Съпоставително езикознание, 2002, № 3, с. 129-137.
Жаргонните фразеологизми като специфичен поглед към света. – Проглас, 2009, № 2, с. 122-134.
За опозицията бял / черен в българската фразеология (лингвокултурологичен аспект). – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2003, ХL, № 10.2, с. 26-30.
За познавателния потенциал на българските фразеологизми с лексикални компоненти фитоними. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, ХLVІІ, № 5.3, с. 71-74.
Националноспецифични образи в български и сръбски фразеологизми с компоненти зооними за експресивно назоваване на човешки качества. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 44, 2005, № 6.2, с. 44-48.
Отрицателните фразеологизми в Алековата творба „Бай Ганьо” и в нейния превод на сърбохърватски език. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 78-81.
Прояви на междуезикова симетрия и асиметрия при превода на фразеология в художествен текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХVІІІ, серия 1, № 11, с. 141-146.
Съпоставителен лингвокултурологичен анализ на фразеологизми с компоненти названия на цветове в български, сръбски и руски език. – Зборник Матице српске за славистику, 2009, књ. 76, с. 109-118.
Теорията за еквивалентността на превода като теория за нейната относителност при превеждането на фразеология в художествен текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХLІ, 2004, № 7.1, с. 102-112. 
Фразеологизми с компоненти названия на цветове в български и руски език. – Вестник Волг. госуд. университета, 2008, серия 2, № 1, с. 129-133.
Фразеологизми с компоненти названия на цветове в български и руски език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLV, 2006, № 5.2, с. 22-28.
Фразеологизми с компоненти соматизми в български и сръбски език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХХІХ, серия 2.2., с. 11-18.
Фразеологизми, образно мотивирани от народния бит. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХLVІІІ, 2009, № 6.3, с. 42-45.
Фразеологизмите синоними в творчеството на А. Константинов и в преводите му на сръбски и руски език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХХХVІІ, серия 7, 1999, с. 55-61.
Фразеологични варианти с компоненти бог и дявол в Бай Ганьо и сърбохърватският им превод. – Български език, 1996, № 5, с. 65-67.
Фразеологични модификации в творчеството на А. Константинов (с оглед превода му на сръбски и руски език). – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 1999, ХХХVІІ, серия 7, с. 61-67.
О переводе фразеологизмов, служащих средством выразительности в художественной литературе. – Вестник Волг. госуд. университета, 2003-2004, серия 2, № 3, с. 104-109.
Оказионализми в съвременната българска проза. – Език и литература, 1991, № 5, с. 48-55.
Езикът на Михалаки Георгиев. – Български език, 1953, № 2, с. 147-154.
Фикусизми и жаргонизми. – Език и литература, 1992, № 6, с. 91-96.
Съпоставителен анализ на руски и български фразеологизми с компоненти, отнасящи се към военното дело. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 267-277.
Към семантичното описание на модалните глаголи (върху материал от българския и английския език). – Съпоставително езикознание, 1984, № 1, с. 11-19.
Към въпроса за обогатяването на книжовната лексика у Неофит Рилски. – Български език, 1976, № 1-2, с. 131-133.
Семантичната роля ефектор при глаголи за движение. – Българска реч, 2007, № 1, с. 17-23.
Автомобилна терминология. – Наша родина, 1986, № 6, с. 13.
За имената на концентратите. – Наша родина, 1985, № 11, с. 24.
Имена на подправки. – Наша родина, 1986, № 5, с. 7.
Славянские частицы и некоторые проблемы типологии. – Советское славяноведение, 1986, № 1, с. 73-83.
О контрастивном описании пространственных значений в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1990, № 3, с. 13-16.
О лексико-семантической сочетаемости русского глагола идти и его болгарских соответствиях. – Болгарская русистика, 1984, № 3, с. 30-38.
Езикът на Талевата македонска трилогия. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 577-586.
Понятието каламбур в европейските езици. – Съпоставително езикознание, 2010, № 2, с. 54-65.
Фразеологические единицы, выражающие квалификацию, характеристику и оценку человека в русском и болгарском языках. – Год. ШУ „Еп. Константин Преславски”, ХІV, 1997, с. 42-48.
Необходими са нови речници на чужди езици. – Отечествен фронт, № 3770, 10.Х.1956.
Количествена характеристика на съществителните имена във ветеринарномедицинската научна лексика. – Български език, 1993-1994, № 4, с. 380-388.
Компютърно измерване на ветеринарномедицинската научна лексика. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 540-542.
Компютърно измерване на ветеринарномедицинската лексика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 140-143.
Първите български ветеринарни лекари и отношението им към терминологичната лексика в края на миналия век. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 43-46.
Икономическите заемки от романски произход и българската лексикографска литература. – Год. Стоп. акад. „Д. Ценов”, 2003, № 102, с. 229-291.
Отношението на специалистите към икономическите заемки от романски произход. – Год. ЮЗУ „Неофит Рилски”, ІІ, 2004, с. 150-159.
Социолингвистични аспекти на отношението на българските студенти към романските заемки в българския икономически език. – Год. ЮЗУ „Неофит Рилски”, І, 2002, с. 129-137.
За руската лексика в повестите на Васил Друмев. – Български език, 1996, № 2, с. 65-68.
Чуждата лексика в повестите на Васил Друмев. На фона на лексикалната ситуация през третата четвърт на XIX в. – Език и литература, 1995, № 4, с. 114-124.
Някои аспекти в лексикалната реализация на прилагателните имена голям / малък в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 5-10.
Сравнителен анализ на най-фреквентната лексика в руската, чешката и бъларската разговорна реч. – Съпоставително езикознание, 1983, № 2, с. 11-18.
Метафоризацията при терминообразуването през Възраждането: Върху материал от анатомичната терминология. – Език и литература, 1995, № 3, с. 114-123.
Практическа медицина (1854) и създаването на възрожденската ни медицинска терминология. – Език и литература, 1988, № 6, с. 71-81.
Сава Доброплодни – пръв строител на медицинската терминология. – Български език, 1988, № 1, с. 39-42.
Словообразувателните дублети в Правописния речник на съвременния български език. – Език и литература, 1990, № 4, с. 2-6.
Терминообразуване чрез калкиране през Възраждането. – Български език, 1992, № 2, с. 134-139.
За статуса на българската разговорна реч. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 143-149.
Някои характерни особености на българската разговорна реч. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 85-96.
Оказионални думи в разговорната реч. – Год. ИЧС, IV (за 1984), 1987, с. 60-65.
Фразеологизми с компонент лингвистичен термин. – Език и литература, 1985, № 4, с. 57-63.
Слова со значением русский в болгарском языке XIX – XX вв. – Вестник Московского университета. Сер. 10. Филология, 1974, № 5, с. 30-42.
За някои прояви на тенденцията към демократизация в езика на българския печат след 10.ХІ. 1989 г. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 32-42.
Прагматична оценка в семантиката на българските местоимения. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 246-251.
Двайсет и една етимологии. – Език и литература, 1980, № 2, с. 55-68.
Десет етимологии. – Език и литература, 1987, № 4, с. 65-70.
Към речника на Софрониевия превод на Езоповите басни. – Български език, 1961, № 5-6, с. 493-503.
Отново по въпросите на правописния речник. – Български език, 1986, № 4, с. 321-329.
НИЧЕВ, Александър. Тринайсет етимологии. – Език и литература, 1979, № 5, с. 20-32.
Лексическият състав на поетическата лексика в творчеството на Н. Й. Вапцаров. – Български език, 1952, № 1-2, с. 78-88.
Едноезични и двуезични фразеологични речници в славянската лексикография. – Български език, 1976, № 6, с. 511-517.
Езикът на Бероновия Рибен буквар и на Софрониевия Неделник. – Език и литература, 1965, № 1, с. 27-40.
Фразеологизми с компонент дявол в българския, руския, чешкия, полския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1983, № 3, с. 26-34.
За диалектизмите в българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 232-234.
За едно особено значение на местоимението все. – Български език, 1977, № 1, с. 55-57.
Значение на фразеологичната единица. – Slavica Slovaca, 1980, № 1, s. 52-60.
Имплицитност, експлицитност, дефразеологизация, фразеологизация и обиграване на образа при фразеологизмите в българския език. – Български език, 1984, № 3, с. 213-218.
Към въпроса за езика на Неделника на Софроний Врачански. – Български език, 1961, № 2, с. 102-114.
Към въпроса за семантичното моделиране на фразеологизмите. – Съпоставително езикознание, 1978, № 5, с. 14-23.
Към въпроса за традиционните сравнения в българския език. – Език и литература, 1983, № 2, с. 91-96.
Към въпроса за устойчивите сравнения в българския език и лексикографската им обработка. – Български език, 1988, № 1, с. 42-48.
Към въпроса за фразеологизмите биноми (двойки думи) в българския език. – Български език, 1976, № 1-2, с. 123-125.
Към историята на някои сложни думи в български език. – Български език, 1961, № 1, с. 43-47.
Към характеристиката на фразеологизмите в българския език. – Български език, 1967, № 1, с. 23-35.
Наблюдения върху лексикалния състав на фразеологизмите в българския език. – Български език, 1973, № 6, с. 489-497.
Наблюдения върху разговорната реч на българския език. – Български език, 1985, № 3, с. 201-210.
Някои въпроси във връзка с лексикографската обработка на българската фразеология. – Български език, 1987, № 1-2, с. 137-140.
О состоянии изученности болгарской фразеологии и задачи ее дальнейшего исследования. – Труды Самарк. университета. Вопросы фразеологии, 1975, № 9, с. 64-71.
Обсъждане на първата пробна свезка от Речника на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1953, № 4, с. 254-256.
Основни лексикографски проблеми при определяне значението на думите в един тълковен речник. – Език и литература, 1974, № 6, с. 15-27.
Отговор на статията на Мария Леонидова За безспорното във фразеологията и научната картина. – Български език, 1990, № 1, с. 40-44.
Отново за фразеологизмите – реплики в българския език. – Български език, 1981, № 6, с. 524-531.
Пътища за възникване на фразеологизмите в българския език. – Език и литература, 1977, № 4, с. 35-48.
Пътища за възникване на фразеологизмите в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 177-226.
Развой и задачи на проучванията по българска фразеология. – Български език, 1975, № 5, с. 385-395.
Семантика и лексикографска обработка на някои лексикосемантични групи непрефигирани глаголи на -ея и -ея се. – Език и литература, 1983, № 6, с. 29-36.
Семантични особености на степените за сравнение при някои наречия в славянските езици. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 161-170.
Семантично ядро на фразеологичните единици. – Български език, 1986, № 1, с. 40-45.
Семантично-функционална характеристика на биномните фразеологизми в българския език. – Български език, 1978, № 2, с. 99-111.
Спорно и безспорно в българската фразеология. – Български език, 1988, № 6, с. 485-493.
Стилистично разслоение на лексиката на съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 99-127.
Тавтологични фразеологизми в българския език. – Изв. на ИБЕ, XXVI, 1985, с. 134-150.
Тематична характеристика на фразеологизмите в българския език. – Език и литература, 1978, № 4, с. 48-60.
Ударението като средство за диференциране значението на думите в български език. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 243-266.
Устойчиви съчетания в Неделника на Софроний Врачански. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 567-575.
Устойчиви съчетания с компоненти прилагателно от етническо или жителско име или съществителни имена. – Език и литература, 1984, № 2, с. 41-50.
Фразеологизирани конструкции в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 713-722.
Фразеологизми със структура на изречение в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 183-215.
Фразеологизми-реплики в българския език. – Български език, 1978, № 5, с. 457-468.
Фразеологични модели, обусловени от структурата и семантиката на фразеологичната единица. – Български език, 1982, № 5, с. 448-456.
Фразеосхеми (фразеологизирани конструкции) в българския език. – Език и литература, 1982, № 5, с. 29-44.
Някои въпроси във връзка с изработване на фразеологичен речник на българския език. – Български език, 1963, № 4-5, с. 434-446.
Музикални неологизми в българския и чешкия език (върху материал от младежките музикални списания). – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 32-56.
Социолингвистични аспекти на българския и чешкия младежки музикален сленг. – Съпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 61-82.
К вопросу о словосочетаниях с глагольными существительными в научно-технической литературе в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1976, № 4, с. 16-19.
Относно съчетаемостта на отглаголните съществителни имена в руската и българската техническа литература. – Руски и западни езици, 1981, № 5, с. 35-39.
Адвербиальные новообразования как результат семантическо-синтактических процессов в славянских языках (на русском и болгарском материале). – Съпоставително езикознание, 1991, № 4, с. 5-10.
О внутриязыковых факторах номинационного процесса (по поводу одной словообразовательной модели в болгарском языке и ее соответствий в русском). – Съпоставително езикознание, 1987, № 4, с. 5-9.
Система указательных местоимений в белорусском и болгарском языках. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 54-62.
Някои проблеми, свързани с терминообразувансто в областта на кибернетиката. – Български език, 1979, № 3, с. 208-212.
Чужди термини в областта на машинната обработка на информацията. – Български език, 1977, № 4, с. 324-326.
Съдбата на един арабизъм в славянските езици. – Български език, 1967, № 2, с. 148-150.
Няколко албански заемки в български. – Български език, 1985, № 5, с. 495-496.
Българските неопределителни местоимения в когнитивно-прагматичен аспект. – Български език и литература, 1999, № 2-3, с. 18-22.
За употребата на някой и някакъв в именната фраза. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 29-37.
Функциониране на неопределителните местоимения от реда еди-. – Български език и литература, 1999, № 5, с. 3-12.
Някои въпроси на българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, 1952, № 2, с. 173-175.
Позакъсняло, но извънредно ценно. За подготовката на Етимологичен речник на български език в БАН. – Вечерни новини, № 3320, 7.V.1962.
Существительные nomina agentis болгарского языка в сопоставлении с данными белорусского языка. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 63-69.
Проблеми по уточняването на съответствията в терминологията на природните науки на български и английски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 491-493.
Разграничение между дума – термин и дума – част от общолитературния език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 293-296.
Болест (ако е само болест), причини и лечение или за глаголните съществителни и борбата срещу тях. – Български език, 1954, № 3, с. 263-267.
Класификационни проблеми при чуждоезиковите заемки. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, БАН, 1989, с. 227-233.
Лексикална еквивалентност на междуезиково ниво и проявата ѝ в туристическата терминология (структурно-семантичен анализ на хотел, мотел и паркинг). – Филология, 1992, № 25-26, с. 127-128.
Лексикални еквиваленти с начален елемент авто-, ауто- / auto- в български, английски и френски език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXX, 1992 (за 1986), № 1, с. 62-114.
Относно някои терминологични проблеми при изследване на интернационалната лексика. – Филология, 1989, № 21-22, с. 89-95.
По някои проблеми на изследването на чуждоезикови заемки. – Филология, 1979, № 5, с. 78-84.
За понятието тропи и фигури в науката за езика. – Български език и литература, 1978, № 2, 17-25.
Оксиморонът като стилистичен похват. – Език и литература, 1992, № 2, с. 104-112.
Речеви етикетни изрази за благодарност. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 87-94.
За названията на съдбата в български и немски език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 96-104.
За някои фитоними в българския език. – Българска реч, 2001, № 3, с. 36-39.
Вековни езикови взаимодействия между българи и руси. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 42-50.
К вопросу о сопоставительном исследовании семантики предлогов. – Советское славяноведение, 1973, № 3, с. 61-67.
Неизследван ръкописен руско-български речник. – Език и литература, 1973, № 5, с. 49-54.
О семантике предлога (Причинная функция предлога от в болгарском литературном языке). – Год. СУ. Фак. слав. филол., XLIV, 1970, № 1, с. 225-288.
Сложные предлоги в русском и болгарском языках (из-за с родительным падежом, поради, заради). – Изв. АН СССР. Серия литературы и языка, ХХХІІ, 1973, № 4, с. 368-377.
Ана Арнаудова Спасова. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 60-63.
Безмълвните помощници на преводача. Преглед на речниково-справочните издания в България за периода 2001-2005 г. – Език и литература, 2007, № 3-4, с. 214-218.
Библиография на речниците, издадени у нас за периода 1998-2000 г. с критичен анализ. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 27-34.
За лексикографията и речниковото „двуезичие” в България през ХХ в. – Български език, 2009, № 1, с. 35-46;
За лексикографското представяне на една група умалителни съществителни имена. – Български език, 1986, № 5, с. 442-444.
За светлото и доброто. – Българска реч, 2004, № 2, с. 33-34.
„Колелото на живота” и разбирането на българи и руснаци за него, езиково изразено в Толковый словарь живого великорусского языка от В. И. Даль и Речник на блъгарский язик от Найден Геров. – Съпоставително езикознание, 2002, № 3, с. 85-89.
Лексикална еквивалентност и дефиниции в двуезичен речник. – Български език, 2010, № 4, с. 31-38.
Направи добро. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 110-113.
Професия лексикограф. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 20-22.
Семантика и етнокултурно осмисляне на група съществителни имена в български, гръцки и унгарски език. – Български език, 1993-1994, № 2, с. 141-144.
Книжовно и народно в лексикалната съчетаемост на „История славянобългарска” – Български език, 1985, № 4, с. 386-372.
Ономастични фразеологични единици. Начини на образуване: семантични, стилистични, фонетични извори за образуване. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, № 2, с. 33-51.
Българско-словашките езикови взаимоотношения по данните на лингвистичната география. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 64-71.
Аспекти на географската терминология във френския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 116-120.
За някои руски термини-словосъчетания в космонавтиката и техните еквиваленти във френския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 11-14.
Остатъци от традиционната танцова лексика в „Пирин-фолк-фест”-ивали. – Български фолклор, 1995, № 6, с. 82-85.
Българската военна терминология от позициите на терминологичната норма. – Български език, 1992, № 1, с. 29-36.
Пасивните причастия като терминоелементи във военната терминосистема. – Български език, 2005, № 1, с. 66-73.
Проблеми на българската военна терминология. – Военна мисъл, 1991, № 8, с. 62-72.
Структурен анализ на терминологията на българското обществознание. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 56-64.
За една неуместна употреба на глагола възстановявам. – Български език, 1989, № 4, с. 377.
Декомпозицията като похват при заемането на немски сложни думи. – Съпоставително езикознание, 1999, № 1, с. 26-33.
Старобългарските синоними и лексикографската практика. – Език и литература, 1973, № 6, с. 17-34.
За словотворчеството на акад. Ал. Теодоров-Балан. – Български език, 1985, № 5, с. 460-466.
Към семантиката на един тип умалителни съществителни в българския език. – Български език, 1976, № 1-2, с. 120-122.
Лексикографските трудове на Иван Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 59-65.
Основните идеи на системната лексикография (по Ю. Д. Апресян). – Български език, 2001-2002, № 1, с. 135-136.
Устна реч и вежливост. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 60-70.
Етимологичен и лексикосемантичен речник на немските словни елементи в българския език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., ХСVІІ-ХСVІІІ, 2008, с. 111-164.
Към образа на доброто и злото, изграден въз основа на метафори (върху български и руски материал). – Чуждоезиково обучение, 2010, № 6.
Към опита за лингвокултурна съпоставка на концептите добро и зло в български и руски език. – Български език, 2009, № 1, с. 81-87;
Лингвокултурният концепт добро – ядро и периферия (върху речников материал от български и руски език). – Български език, 2008, № 4, с. 73-78.
Разбиранията за добро и зло като лингвокултурни концепти, отразени в българските и руските пословици. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 105-109.
Разбиранията за културните концепти добро и зло у българската и руската езикова личност според етичните модели за доброто. – Чуждоезиково обучение, 2006, № 2, с. 3-10.
Интерференция и заимствование в системе марксистко-ленинской терминологии славянских языках. – Болгарская русистика, 1981, № 3, с. 51-57.
Типология общественно-политической терминологии русского, болгарского и украинского языков. – Болгарская русистика, 1989, № 4, с. 59-67.
Българската „Серенада” или относно миграцията и етимологията на чуждите думи в българския език. – Български език, 2008, № 4, с. 102-104.
Български възрожденски имена на химически елементи. – Химия и индустрия, 1976, № 6, с. 274-276.
За етимологичните дублети кепър и кемпфер. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 34-36.
За названията на различните видове вурст. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 48-52.
За немското потекло на някои френски думи в българския език. – Филология, 1984, № 14-15, с. 13-28.
За някои отименни нарицателни. – Български език, 2004, № 1, с. 94-96.
За произхода и историята на две думи в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 425-427.
Из лексиката на град Русе. – Български език, 2004, № 4, с. 32-40.
Имена на лица от инициални съкращения в български език. – Български език, 1974, № 4, с. 353-356.
Интернационални съществителни със суфикс -ция и техните еквиваленти в немския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 20-29.
Концепция за системно етимологично представяне на някои чужди думи в българския език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LХХХІІ, 1991, № 1, с. 207-215.
Лексикализирани имена на букви в българския език. – Българска реч, 2008, № 1, с. 24-30.
Лексикологичната категория ономатонимия. – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 43-55.
Модел за гнездово етимологично представяне на германизмите в български език. – Български език, 2005, № 4, с. 37-45.
Неадекватни немски заемки в румънския и българския език. – Филология, 1983, № 12-13, с. 39-45.
Немски абревиатури в българския език. – Български език, 1981, № 1, с. 63-65.
Немски, нидерландски и скандинавски заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 181-189.
Няколко случая на лексикална редеривация в българския език. – Български език, 1995, № 5-6, с. 433-436.
Няколко случая на хетеросемия в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 25-30.
Относно лексикографското представяне на етимологичната дублетност в българския език. – Български език, 2004, № 2-3, с. 188-196.
Словообразувателни парадигми при интернационализмите. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 248-252.
Структурни и семантични проблеми при заемките от немски език в синхронен аспект. – Филология, 1979, № 4, с. 33-42.
Субстантивирани латински глаголни форми. – Чуждоезиково обучение, 1988, № 5, с. 49-51.
Чужди числителни и техни производни в лексикалната система на българския език. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 35-58.
Явлението хетеросемия. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4, с. 30-35.
За семантичната омонимия. – Български език, 1995, № 1-2, с. 42-48.
За семантичната структура на префигираните глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 61-76.
Исторически дублети в българския език. – Български език, 1996, № 1, с. 44-47.
Композицията като начин за възникване на нови думи. – Български език, 2003, № 4, с. 121-126.
Омоними, получени вследствие разпадане на лексикалната семантика. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 15-21.
Омоними, получени от разпадане на полисемията, осъществено на диалектно равнище. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 524-530.
Развитие на лексикалната система на българския език в периода на прехода след 1989 г. – Год. БСУ, ХХХІІ, 2003, № 2, с. 83-89.
Семантични омоними в Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език А-К, 1927-1951. – Български език, 1993-1994, № 1, с. 60-62.
Семантични омоними, получени вследствие терминологизация на общоупотребими думи. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 174-182.
Семантични омоними, получени от разпадането на полисемията, развила се в българския език от заемането на чужда дума. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 93-98.
Лексико-семантичен анализ на френските думи в български език. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXX, 1977, № 3, с. 105-140.
Морфологична асимилация на френските думи в българския език. – Год. на СУ. Фак. зап. филол., LXIV, 1970, № 2, с. 263-329.
Фонетична адаптация на френските думи в българския език. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LXІ, 1967, № 2, с. 267-316.
Этимологический анализ некоторых параллельных фразеологических единиц. – Studia Slavica, 2009, № 1, s. 123-134.
Елементи на разговорната реч в подезика на медицината. – Славистика. I. 1998, с. 167-172.
Опит за систематизиране на лексиката, подложена на метафоризация за нуждите на медицинската номинация. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 137-146.
Глаголи с местоименни корени в българския език (към въпроса за характера на местоименията като част на речта). – Год. СУ. Филолог. фак., LІХ, 1965, № 2, с. 467-487.
Демократизация на живота и демократизация на езика. – Език и литература, 1990, № 4, с. 10-17.
За някои девербативни български наречия и техните синоними от чужд произход. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 683-688.
Емоционалните внушения на експресивната лексика в отделни днешни периодични издания. – Год. ПУ. Фил. Смолян, І, 1997-1998, с. 165-168.
За чуждите думи в два вестника. – Български език, 1975, № 2, с. 93-99
Неличните глаголни форми в деловия стил. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 155-164.
Езикът на политиката. (Социологическо есе). – Социологически проблеми, 1989, № 6, с. 74-77.
Стилистична функция на фразеологизмите в речта на български журналисти. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVIII, 2009, № 6.3, с. 38-41.
Някои наблюдения върху употребата на стилистични средства в научната литература. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 255-261.
Да говорим литературно. Против диалектизмите в речта на учениците. – Народна младеж, № 269, 11.ХІ.1955.
За класификацията на значенията на българските рефлексивни по форма глаголи. – Български език, 1965, № 3, с. 249-254.
Някои семантични особености на българските прилагателни за вкусови усещания. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 353-361.
Пътища за попълване на речника. – Отечествен фронт, № 10751, 18.І.1980.
За мъжките кокошки и за рожбите на козите. Бележки за новия Български тълковен речник. – Работническо дело, № 333, 29.ХІ.1959.
Категорията род и названията за лица от мъжки и женски пол (съпоставително изследване върху материал от английски и български език). – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 114-162.
Материалы к русско-болгарскому сопоставительному словарю „СЭД”. – Болгарская русистика, 2010, № 1-2, с. 5-43.
Семантическая поляризация экспансивного действия в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 2009, № 3-4, с. 37-56.
100 години Речник на българския език от Найден Геров. – Наука, 1995, № 3, с. 22-24.
Българският език и българският речник. – Български език, 1992, № 5, с. 380-385.
Българският език – извор на патриотизъм и национална гордост. – Български език, 1969, № 4-5, с. 439-440.
Българският език като етнокултурно явление в творчеството на Иван Вазов. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 9-12.
Българско-словашки семантични конфронтации. – Slavica Slovaca, 1995, № 2, s. 152-158.
Езикова култура, езикови въздействия и нравствено-ценностни виждания. – Български език и литература, 1995, № 6, с. 11-15;
За добрата и злата сила на думите. І част. – Българска реч, 1996, № 1, с. 29-31;
За добрата и злата сила на думите. ІІ част. – Българска реч, 1996, № 2, с. 20-22.
За единната същност на първичната и вторичната номинация. – Език и литература, 1988, № 3, с. 50-59.
За езика на съвременното литературознание – тенденции и последствия. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 55-62.
За заемката интервю. – Български език, 1969, № 2, с. 194-195.
За значенията на глаголите представям и представлявам, съставям и съставлявам. – Български език, 1974, № 6, с. 565-566.
За някои нови прилагателни в българския език. – Български език, 1969, № 3, с. 293-295.
За основанията на вторичната номинация. – Език и литература, 1992, № 2, с. 40-48.
За систематизацията на мотивационните признаци при вторичната номинация. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 9-12.
За смисловото съотношение на глаголите заслужавам и заслужа. – Български език, 1980, № 5, с. 425-427.
За типологизацията на вторичната номинация при съществителните имена. – Списание на БАН, 1988, № 1, с. 44-51.
За употребата на думите число и цифра. – Български език, 1975, № 6, с. 565.
За факторите, които определят степента на семантичната близост между думите в синонимния ред. – Български език, 1970, № 1, с. 42-46.
Игрите на смисъла. – Българска реч, 1995, № 3, с. 39-41.
Има ли място глаголът впечатлявам в българския език. – Български език, 1971, № 4, с. 363-367.
Индивидуално словотворчество на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 16-20.
Качественост и относителност при сложните прилагателни. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXIV, 1985, № 1, с. 240-245.
Към въпроса за изследването на лексикалната многозначност. – Списание на БАН, 1986, № 3, с. 51-56.
Към въпроса за лексикалното и словообразувателното значение на сложната дума. – Slavia, 1980, № 1-2, s. 15-18.
Към въпроса за цялостното описание на българската лексика. – Български език, 1986, № 5, с. 399-408.
Към постиженията и перспективите на съвременните български тълковни речници. – Български език, 1976, № 5, с. 365-371.
Лексикографски проблеми на Речник на антонимите. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, 13-19.
Новата лексика в българския език – огледало на съвременния обществен живот. – Български език и литература, 2010, № 2, с. 3-15.
Новата лексика в българския език – огледало на съвременния обществен живот. – Наука, 2009, № 6, с. 45-51.
Някои постижения и перспективи на съвременната българска лексикография. – Български език, 1976, № 5, с. 365-371.
Някои семантични особености на термините с оглед на връзките им с общонародния език. – Български език, 1977, № 4, с. 292-296.
По някои въпроси на нормализацията в българската книжовна лексика след Освобождението. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 621-630.
Ролята на лексикалните синоними за някои качества на стила на Вазовата белетристика. – Български език и литература, 1968, № 4, с. 14-25.
Някои типологични характеристики на имената за лица в книжовния български и словашки език. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 437-440.
Някои функционалностилистични прояви и особености на субстантивираните прилагателни. – Български език, 1972, № 1-2, с. 22-26.
Относно систематизацията на мотивационните признаци при вторичната номинация. – Slavica Slovaca, 2000, № 2, s. 133-140.
Относно същността на синонимните взаимоотношения. – Български език, 1966, № 2, с. 129-141.
Отношението система-текст при вторичната номинация. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 15-21.
Още за глаголите втелявам се, втелясвам се и др. – Българска реч, 2003, № 1, с. 34-35.
Перспективи за проучване на българската лексика и семантика. – Списание на БАН, 1996, № 4, с. 11-14.
Перспективи пред българските семантични изследвания в светлината на когнитивната лингвистика. – Списание на БАН, 2006, № 6, с. 12-16.
По въпроса за изследването на лексикалната многозначност. – Списание на БАН, 1986, № 3, с. 51-56.
Език и художествена образност у Йордан Йовков. – Български език, 1969, № 1, с. 3-10.
Проблеми на терминологията и отразяването ѝ в тълковен речник. – Български език, 1973, № 6, с. 527-537.
Проблеми на терминообразуването през Възраждането като част от проблемите на книжовноезиковото строителство (Върху материал от медицинска и анатомическа терминология). – Български език, 1980, № 1, с. 50-54.
Проява на енантиосемия при означаване на количествените категории от съществителните имена. – Български език, 1981, № 2, с. 150-154.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 162 с. – Български език, 1989, № 1, с. 91-93.
Речникът на Найден Геров като синонимен речник. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 69-70.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – Български език и литература, 2008, № 6, с. 34-40.
Рушителни и градивни влияния върху езика. – Наука, 2008, № 3, с. 38-42.
Семантични изменения и разговорност (разговорна метонимия). – Български език и литература, 1994, № 5, с. 11-15.
Семантични отношения в речника и тяхното лексикографско отразяване. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 167-173.
Семантични проблеми на относителните прилагателни при лексикографската им разработка. – Български език, 1975, № 4, с. 273-281.
Системно и антисистемно в българските лексикални неологизми. – Slavia, 1999, № 1, s. 19-24.
Социално-прагматичният аспект на семантиката в някои съвременни школи. – Български език, 1991, № 2, с. 91-95.
Английските заемки в българската морска терминология след Втората световна война и тяхната семантична конфигурация. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 170-179.
За езика на съвременната българска драма. – Септември, 1958, № 4, с. 152-156.
За билингвизма и интерференцията в морско-търговската комуникация. – Съпоставително езикознание, 1981, № 6, с. 17-24.
Съвременната лексикография – извор на познания за богатството и системните връзки в лексиката. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 6-15.
Художествено-изобразителни функции на синонимите в белетристиката на Иван Вазов в зависимост от признаците им. – Български език, 1970, № 6, с. 512-523.
Чуждите думи – приятел или враг? – Български език и литература, 1975, № 2, с.61-63.
Основания на езиковата нормализация при някои относителни прилагателни от съществителни, завършващи на -ия. – Български език, 1976, № 4, с. 340-343.
Словообразувателна активност на социоикономически и политически термини-съществителни с латинска и гръцка етимология в английския език и техните български еквиваленти. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 18-26.
Италианско-българските речници. – Език и литература, 1981, № 3, с. 102-106.
Българо-романски езикови връзки. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 153-160.
Ибероромански лексикални елементи в българския език. – Български език, 1979, № 2, с. 140-144.
Относно проникването на романските езикови елементи в българския език. – Български език, 1981, № 5, с. 457-458.
Диалектизмите в художествената литература. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 229-236.
Префиксално-суфиксални форманти с компонент о-, об- за образуване на глаголи в съвременния български език. – Език и литература, 1989, № 3, с. 98-101.
Калкиране на английски морски термини в българската морска терминология. – Науч. тр. ВВМУ, XXII, 1988, с. 1-42.
Взаимоотношение между основни географски термини и общоупотребими думи с еднаква звукова форма. – Български език, 2005, № 1, с. 81-91.
Мотивационните признаци свойство и качество при терминологизацията чрез метафора. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 74-82.
Признакът „функция” като мотивационен признак при терминологизацията чрез метафора. – Жарчысы, 2008, сер. 1(6), вып. 2 (1-5), с. 37-42.
Терминологизация, детерминологизация и ретерминологизация. – Многообразие в единството, 2010, № 1, с. 50-55.
Заемките на чужди архивни термини и ролята на преводачите при оформянето на българската архивна терминология. – Архивен преглед, 1993, № 1-2, с. 19-30.
Лексикографски опити и постижения в архивната област. – Архив за поселищни проучвания, 1997, № 1-2, с. 3-33.
Изгубеният колорит: турцизмите от „Бай Ганьо” на Алеко Константинов в превод на италиански език. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 3, с. 53-71.
К вопросу о булгарском пласте лексики в современном болгарском языке. – Вестник Чуваш. нац. академии, 1993, № 1, с. 76-82.
Основные семантические роли в пространстве ‘радости’ в балканских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 285-302.
За синонимите. – Родна реч, 1958, № 6, с. 31.
Йовковото езиково майсторство. – Литературен фронт, 1962, № 41.
За типовете определения на термините в корабостроителните стандарти. – Изв. Друж. филол. бьлг., 1987, № 2, с. 94-102.
Българските корабостроителни термини и техните еквиваленти в руския, английския, немския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 3, с. 28-34.
Езиковата метафора – проблеми и възможности (продължение). – Проглас, 1996, № 3, с. 23-37.
Езиковата метафора – проблеми и възможности. – Проглас, 1996, № 2, с. 27-33; № 3, с. 23-38.
За една българо-гръцка лексикална успоредица. – Проглас, 1994, № 4, с. 67-73.
Лингвистичните измерения на „гордостта” в български и румънски език. – Проглас, 2000-2004, с. 81-97.
Терминът балканизъм и балканската картина на света. – Тр. ВТУ, XXXІII (за 1997), 2002, кн. 2, с. 207-218.
Исследование общебалканского лексического корпуса и возможности лексической семантики. – Балканско езикознание, 2006, № 1, с. 159-181.
За клитиките се и си и лексикографското им представяне. – Български език, 2010, № 4, с. 51-57.
Диалектни елементи в езика на Петко Ю. Тодоров (100 години от рождението на писателя). – Български език, 1979, № 6, с. 483-490.
Моделиране на многозначността при автоматичния синтактичен анализ. – Български език, 2006, № 2, с. 5-13.
По пътищата на нашата граматична терминология. –Български език и литература, 1993, № 1, с. 6-10.
Нарисуйте сутки – психосемантическое исследование (сутки в русском и денонощие в болгарском языках как идентификаторы лексико-семантических групп). – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 71-78.
Психолингвистическое исследование лексико-семантических групп с идентификатором сутки в русском и денонощие в болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 5-13.
Едно от лицата на справедливостта в английските и българските пословици. Пословиците в светлината на културата и аксиологията. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XL, 2003, № 9, с. 50-64.
Езикът на Крум Григоров в биографичните му повести. – Септември, 1956, № 9, с. 159-163.
Лингвистичен модел за установяване на каузалност при пословиците. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVII, 2008, № 6.2, с. 67-72.
Ползата от Доброто според английските и българските пословици. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLI, 2004, № 5.2, с. 79-84.
Пословиците в светлината на културата и аксиологията. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XXXIX, 2002, № 9, с. 58-62.
Възприемане на българска лексика от психолингвистично гледище. – Български език, 1992, № 6, с. 510-520.
За един „пренебрегнат” вид прилагателни имена. – Български език и литература, 1997, № 5-6, с. 1-4.
За частицата то в съвременния български език. – Език и литература, 1972, № 4, с. 68-73.
Какво е това? (Синоними или пароними?). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 45-48.
Местоименията като лексикографски проблем. Лични местоимения. Показателни местоимения. – Език и литература, 1978, № 4, с. 113-119.
Местоименията като лексикографски проблем. Притежателни местоимения. Въпросителни местоимения. – Език и литература, 1979, № 2, с. 107-112.
Неизхабените думи на Блага Димитрова. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 46-55.
Български речник (Бележки върху историята и сегашното му състояние). – Български език, 1956, № 3, с. 267-279.
Правя си гаргара, чеша си езика или ставам на резил. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 192-196.
Семантико-синтактична характеристика на показателното местоимение такъв. – Език и литература, 1977, № 6, с. 74-77.
Синтактико-семантична характеристика на съюза та. – Език и литература, 1978, № 2, с. 81-84.
Спомагателният глагол съм в български език и неговите съответствия в испански език. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 32-44.
Структурна и синтактико-семантична характеристика на показателното местоименно наречие така. – Български език, 1981, № 3, с. 199-206.
Предлозите в (във) и с (със) в устната реч. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 98-106.
Интернационалната лексика и чуждоезиковото обучение (формално сходни думи в българския, английския, френския и испанския език). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 31-38.
За българо-словенския речник към сборника на братя Миладинови от Щефан Коцианчич. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 314-326.
Глаголната метонимия в българския език. – Български език, 1990, № 5, с. 396-403.
Метонимична употреба на глаголи във въвеждащи пряката реч авторски думи. – Език и литература, 1992, № 1, с. 104-110.
Метонимично назоваване на екзистенциалност. – Проглас, 1998, № 1, с. 9-27.
Субстантивирани прилагателни имена и причастия в математиката и радиоелектрониката. – Български език, 1989, № 1, с. 74-77.
Личните местоимения в английски и български според признака на субективната оценка и общесвените отношения. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 180-190.
Произход и значение на думата курбан. – Духовна култура, 1957, № 3, с. 24-28.
Бележки върху смислоразличителната роля на ударението в български език. – Български език, 1955, № 1, с. 52-54.
Видове лексикални отношения между еднокоренни думи в славянските езици. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 31-35.
Лексикалното значение в преводните речници. – Език и литература, 1977, № 4, с. 72-75.
Названия продуктов питания в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 52-56.
Однокоренная лексика болгарского и беларусского языков. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 70-74.
Възможности за изразяване на немските детерминативни сложни съществителни имена от научно-техническата литература на български език. – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 16-21.
Към въпроса за превода на немските детерминативни сложни съществителни имена на български език. – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 25-28.
Перспективи за съставянето на специализирани двуезични речници на немския и българския език. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVIII, 2009, № 6.3, с. 13-16.
Басните на Христо Радевски. Стилно-езикови бележки. – Език и литература, 1954, № 6, с. 405-411.
Българската реч в творчеството на Илия Волен. – Септември, 1963, № 7, с. 208-215.
Българският писател и развитието на книжовния и художествения език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 464-482.
Детският език на Ран Босилек. – Език и литература, 1956, № 5, с. 364-377.
Език и стил на Елин Пелин (По случай петгодишнината от смъртта на писателя). – Български език, 1955, № 1, с. 19-30.
Език и стил на Загорчиновата историческа белетристика. – Септември, 1961, № 2, с. 164-171.
Майстор на художественото слово. – Септември, 1957, № 3, с. 160-165.
Наблюдения върху езика и стила на нашата революционна публицистика. – Български език, 1960, № 1, с. 3-20.
Наблюдения върху езика и стила на нашата революционна публицистика. – Български език, 1960, № 2-3, с. 148-159.
Наблюдения върху Караславовия език. – Септември, 1952, № 12, с. 137-147.
Отглаголни съществителни. – Родна реч, 1958, № 6, с. 31.
Стилът на Георги Караславов. – Език и литература, 1954, № 1, с. 38-44.
Стилът на Светослав Минков. – Език и литература, 1956, № 4, с. 283-292.
Сценичната реч на Ст. Л. Костов. – Театър, 1960, № 7, с. 48-56.
Тарикатски жаргон. – Родна реч, 1959, № 8, с. 31.
Чудомировият хумористичен език. – Език и литература, 1955, № 5, с. 341-349.
Българските и общославянските термини за бог в светлината на индоевропейските паралели. – Български език, 2005, № 4, с. 100-104.
Етнокултурни и семантични аспекти при традиционната номинация на божието име в развоя на българския език. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІІІ, 2005, с. 92-105.
Критерии за табуистичност на названията и структура на категорията табуистично название. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 47-57.
Международната организация за унификация на новите термини и българското участие в нея. – Български език, 2005, № 1, с. 127-128.
Общи универсални модели при номинацията с теоними (виртуален модел и конкретни варианти). – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 57-83.
Ролята на етнокултурните модели при номинацията с християнски теоними в българския език (в сравнително-исторически план). – Български език, 2006, № 1, с. 98-110.
За превода на българските умалителни имена на френски език. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с. 87-110.
Връщането на един добър стар речник. – Език и литература, 1995, № 3, с. 158-160.
За значенията на глагола благодаря и тяхното отразяване в тълковен речник. – Български език, 1975, № 5, с. 424-425.
За семантиката и лексикографското представяне на някои особени категории думи. – Български език, 1976, № 5, с. 403-406.
За формата и значението на някои заемки в българския език. – Български език, 1977, № 3, с. 226-227.
Защо беше необходимо? (или за критиката към Българския тълковен речник’94). – Български език, 1995, № 5-6, с. 508-511.
Значение и лексикографско представяне на някои категории префигирани глаголи. – Български език, 1988, № 1, с. 54-59.
Теоретичен анализ на лексикографските принципи на Българския тълковен речник от Стефан Младенов. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 285-349.
Функционално-семантични особености на местоименията и местоименните наречия, образувани с частицата еди-. – Български език, 1980, № 5, с. 428-432.
За когнитивните метафори в детската реч. – Сьпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 56-64.
„Втелява се” или „втелясва се”? – Българска реч, 2003, № 1, с. 32-33.
Език и стил на „Бай Ганьо” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1966, № 4-5, с. 54-67.
Език и стил на драмата Майстори от Рачо Стоянов. – Език и литература, 1984, № 1, с. 83-94.
Език и стил на пътеписа „До Чикаго и назад” от Ал. Константинов. – Български език и литература, 1968, № 2, с. 3-14.
Езиково-стилно майсторство на П. К. Яворов в стихотворението На нивата. – Език и литература, 1990, № 3, с. 40-46.
Звукови и формални промени на русизмите в български език. – Български език, 1967, № 5, с. 475-481.
Видове информативност на термина. – Български език, 1992, № 6, с. 521-524.
Концептуализация на галицизма мерси в българския език. – Съпоставително езикознание, 2006, № 2, с. 74-77.
Концептуализация на галицизма шанс в съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 1, с. 63-67.
„Кураж” – един вкоренен в българския език галицизъм. – Сьпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 133-136.
Лексика и фразеология на П. Р. Славейков. – Год. СУ. Филолог. фак., III, 1959, № 2, с. 139-233.
Народно-поетически елементи в лириката на Слав Хр. Караславов. – Език и литература, 1991, № 1, с. 22-27.
Остаряло ли е в езиково отношение „Маминото детенце” на Любен Каравелов. – Сьпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 90-103.
Парадокси в семантиката на думата тишина. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 94-96.
Паразитно лексикално повторение в езика на масмедиите у нас. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 81-84.
Пенчо Славейков и българският език. – Език и литература, 1966, № 2, с. 1-20.
Поливалентност на думата сърце в българска и руска словоупотреба. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 130-136.
Предлог do (до) в польском, русском и болгарском языках. – Сьпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 97-108.
Разобличавам, изобличавам, отпочвам. – Език и литература, 1951-1952, № 2, с. 122.
Семантико-стилистичен подход върху две звукоподобни думи с отрицателна експресия (мънкам и мрънкам). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 168-170.
Семантико-стилистическая характеристика слова тишина в болгарском и русском словоупотреблении. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 38-47.
Семантико-стилистична характеристика на думата тарикат. – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, с. 80-82.
Словесно-художественото майсторство на Гео Милев в поемата Септември. – Език и литература, 1980, № 5, с. 47-64.
Словесно-художественото майсторство на Йордан Йовков в три класически разказа. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 81–84.
Словесно-художественото майсторство на П. К. Яворов в Градушка. – Български език и литература, 1974, № 6, с. 12-16.
Съвременната употреба на прилагателните на -ичен, -ически. – Език и литература, 1962, № 4, с. 51-60.
Чистотата на българския език. – Лекционна пропаганда, 1980, № 10, с. 66-72.
Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика слов гузен – гузно. – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 127-131.
Езиково-стилни и синтактични особености на повестта Немили-недраги от Иван Вазов. – Език и литература, 1979, № 6, с. 86-91.
За лексико-семантичното стилистично изследване на езика на художественото произведение (върху материал от Диви разкази от Н. Хайтов). – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 179-202.
Вторични значения на предлога о в българския, сърбохърватския и словенския език. – Български език, 1971, № 2, с. 172-184.
Възникване на обществено-политическата лексика и фразеология в българския книжовен език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 315-328.
Жаргонът и някои негови функции в езика на художествената литература. – Септември, 1977, № 7, с. 233-235.
За правилно възприемане на чужди названия. – Български език, 1967, № 4, с. 363-364.
Към въпроса за характера на публицистичната лексика и фразеология. – Български език, 1968, № 2, с. 110-121.
Някои езикови особености на Паисиевото повествование. – Български език и литература, 1962, № 4, с. 13-22.
Някои особености на фразеологията в политическите статии на Л. Каравелов. – Език и литература, 1962, № 1, с. 55-62.
Обществено-политическа лексика и фразеология в публицистиката на Л. Каравелов. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХI, 1967, № 2, с. 257-340.
Пространствените значения на предлога о в български, сърбохърватски и словенски език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 855-862.
Публицистичното слово на Л. Каравелов. – Литературен фронт, 1960, № 41.
Стилистична употреба на пословиците и поговорките в политическите статии на Л. Каравелов. – Български език, 1962, № 1-2, с. 47-56.
Тъй наречената американизация на българския език. – Българска реч, 1995, № 3, с. 19-21.
Актуални проблеми на българската терминология. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 290-296.
Вътрешната системност при основните термини на лингвистичната прагматика. – Български език, 2005, № 1, с. 5-19.
Глаголи с две едновременно реализиращи се зъдължителни валентности в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1976, № 1, с. 31-42.
Глаголи с едновременно реализиращи се задължителни валентности в съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 118-146.
Граматическата категория число при названията на минерали в съвременния българския книжовен език. – Български език, 1992, № 4, с. 327-333.
Езикова мотивираност на термините. – Български език, 1982, № 3, с. 209-217.
Езикова мотивираност на термините и нейните видове. – Български език, 1990, № 2, с. 128-135.
Езикова форма на термините сложни съществителни имена със съставка -мер и -метър. – Български език, 1991, № 5, с. 484-492.
За езиковата форма на една група термини. – Български език, 1980, № 5 с. 438-440.
За значението на езиковата категория свойство. – Проглас, 1997, № 1-2, с. 3-18.
За мястото на термините словосъчетания в лексикалната система на езика. – Български език, 1981, № 5, с. 446-448.
Значението и формата на термина в тяхното съотношение. – Български език, 1984, № 2, с. 120-128.
И пак за чуждиците. – Учителско дело, № 10, 7.ІІІ.1984, с. 3.
Към въпроса за интеграцията на интернационалните термини в славянските езици. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 66-73.
Лексикосемантични особености на терминологичната номинация. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 26-32.
Лингвистичната терминология в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Български език, 1981, № 4, с. 353-358.
Метафората като средство за номинация (с оглед на терминологичната номинация). – Български език, 1986, № 1, с. 22-31.
Метафоричният пренос при назоваването на свойство в българската терминология. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 17-29.
Названия на деятелни предмети с наставка -ач, -ачка в съвременната научно-техническа терминология. – Български език, 1990, № 5, с. 439-446.
Некоторые лингвистические основания терминологизации в болгарском языке. – Slavia, 1982, № 1, s. 7-14.
Някои бележки за валентността на глаголите със значение ‘получавам информация’ в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 3, с. 66-75.
Опит за лингвистична характеристика на терминологична микросистема. – Български език, 1980, № 2, с. 130-141.
Още нещо към интерпретацията на метонимията. – Български език, 2007, № 2, с. 19-29.
По въпроса за представянето на термините в учебниците. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 63-68.
По въпроса за семасиологичната правилност на термина. – Български език, 1986, № 3, с. 227-233.
По някои въпроси на вторичната терминологична номинация. – Език и литература, 1988, № 3, с. 60-65.
Подбор на думите за словника на правописния речник на българската научно-техническа лексика. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 18-23.
Понятийно-семантичните категории на терминологията. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 22-32.
Правописният речник на българската научно-техническа лексика. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 24-27.
Принципи на терминообразуването. – Български език, 1987, № 1-2, с. 141-146.
Против и за термините-синоними. – Български език, 1982, № 4, с. 360-362.
Лексикографска интерпретация на думите със сложна семантична структура. – Език и литература, 1987, № 1, с. 99-104.
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните в съвременния български книжовен език (върху материал от прилагателните за пространствен размер и за цвят). София, БАН, 1987. 152 с. – Български език, 1988, № 4, с. 367-369.
Семантично взаимодействие между терминологична и общоупотребима лексика. – Жарчысы, 2008, сер. 1(6), вып. 2 (1-5), с. 42-47.
Система и системност в терминологията. – Български език, 1989, № 3, с. 210-216.
Стандартизация на терминологията и нейната реализация в Правописния речник на българската научно-техническа лексика. – Проглас, 1994, № 2, с. 3-12.
Теоретични основи за валентен речник на глаголите в българския език. – Български език, 1979, № 3, с. 191-200.
Терминологията и другите науки. – Многообразие в единството, 2010, № 1, 31-39.
Терминосъздаването като израз на определена езикова политика. – Български език, 1986, № 2, с. 164-170.
Терминологията като система и някои особености на техническата и военно-специалната лексика. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 456-461.
За някои особености на публицистичния функционален стил в спортната журналистика. – Проглас, 1998, № 3-4, с. 28-40.
Бълг. майка, сърбохърв. маjка. – Български език, 1959, № 1, с. 62-65.
По въпроса за международната лексика и спортната терминология в българския език. – Български език, 1957, № 4, с. 355-358.
Речниковият състав при обучението по славянски езици. – Език и литература, 1958, № 4, с. 267-283.
Морфологическое расслоение лексики из группы слова-губки в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 303-307.
Фразеологичната обвързаност на първичното числително един в българския и руския език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХХVІ, 1995, с. 134-143.
Волни съчетания и волни упражнения. – Език и литература, 1958, № 4, с. 291-292.
Езикова култура и естетическо възпитание. – Език и литература, 1979, № 1, с. 41-46.
Езикът на Неофит Бозвели. – Български език, 1965, № 6, с. 473-487.
Наблюдения върху лексиката на Записки по българските въстания. – Тр. ВТУ, ХІІ (за 1974-1975), 1977, кн. 2, с. 147-194.
Лексикални и граматични стилизиращи средства в художествената литература. – Български език и литература, 1964, № 1, с. 22-31.
Пак за руско-българските езикови връзки, но не само за тях. – Български език и литература, 1997, № 1-2, с. 1-14.
Показателни явления в днешната наша (книжовно)езикова практика. – Сьпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 162-170.
Проблеми на българската книжовноезикова лексика през третата четвърт на XIX век. – Език и литература, 1986, № 1, с. 1-12.
Руското езиково и културно влияние като фактор в изграждането на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1978, № 1, с. 31-39.
Турцизмите в Огледало (1816) на К. Пейчинович. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 521-530.
Черковнославянски лексикални особености в първия възрожденски превод на наказателния закон. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 357-365.
Семантическая характеристика четырех прилагательных большой степени признака в современном русском литературном языке и их болгарских параллелей. – Тр. ВТУ, ХХ, 1987, кн. 2,с. 137-164.
Фразеологизми в руския и българския език с компонент большой и голям. – Проглас, 1993, № 1, с. 79-85.
Болгарская лексема никак в русском семантическом параллелизме и переводе. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 107-116.
За значението и употребата на бивш и бъдещ. – Българска реч, 1996, № 3, с. 15-17.
За значението и употребата на думата даскал. – Българска реч, 1996, № 4, с. 25-27.
Към значението на производната дума. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 171-177.
Оказионалност в словообразуването. – Език и литература, 1991, № 1, 76-82.
Семантична структура на десубстантивните глаголи в българския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 1, с. 18-23.
Структурно-семантична характеристика на глаголите, образувани от съществителни имена (по материали от български и полски език). – Бюлетин, 1976, № 2, с. 170-180.
Тенденции в развоя на лексикалната система на българския книжовен език. – Език и литература, 1984, № 6, с. 45-49.
Чуждите думи и езиковата култура. – Българска реч, 1996, № 1, с. 9-10.
Глаголната лексика в обрисовката на персонажа в Записки по българските въстания. – Български език и литература, 1980, № 6, с. 24-32.
Група префигирани глаголи в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1975, № 6, с. 23-29.
Българският етикет като социолингвистична реалност. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 149-154.
Някои особености при употребата на фразеологизмите в Записките на З. Стоянов. – Български език и литература, 1975, № 5, с. 3-11.
Оказионални образувания в българската книжовноразговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 219-228.
Спонтанна ли е „спонтанната” разговорна реч? – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 197-200.
Полските глаголи за движение с представки od-, wy-, po- и техните български съответствия. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 149-169.
Оформяне и провеждане на идеята за нормализация на лексикалния пласт на българския език през 30-те години на XIX в. – Критика и хуманизъм, 2002, № 2, с. 109-130.
Езикът и стилът на Вапцаровата ранна поезия. – Български език, 1975, № 3, с. 209-215.
Отношения за причина и съответствие, изразени чрез съставни предлози в научно-технически текст. – Год. ИЧС, VІІ, 1990, с. 12-131.
Към въпроса за латинските заемки в историята на българския език. – Българска реч, 2007, № 2, с. 63-69.
Към историята на българската роднинска терминология. – Български език, 2005, № 3, с. 89-93.
Переносные значения некоторых глаголов звучания в болгарском и русском языках. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 62-68.
Переносные значения одной тематической группы глаголов звучания в болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХХІІІ (за 1986), 1992, кн. 2, с. 117-144.
Съпоставителна характеристика на фразеологичните единици в българския и испанския език. – Български език за чужденци, 1989, № 1, с. 31-39.
Върху някои френски заемки в английски и български език. – Български език, 1977, № 2, с. 115-122.
Бълг. разг. арабия. – Български език, 1981, № 1, с. 52-55.
Етимологията на думата завера. – Език и литература, 1984, № 6, с. 104-107.
За българско-тюркските езикови връзки. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, 177-183.
Турски наименования за отвлечени понятия в езика на българския фолклор. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 220-223.
За заемките от арабски произход в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 161-167.
За произхода на жаргонната дума кофти. – Български език, 1983, № 2, с. 164-165.
К изучению одного редкого османизма в болгарском языке. – Балканско езикознание, 1996, № 1, с. 49-50.
Казахски и български речникови успоредици. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 899-906.
Към праславянското наследство в българската диалектна лексика. – Български език, 1982, № 4, с. 336-339.
Към праславянското наследство в българския език. – Език и литература, 1992, № 4, с. 67-71.
Към проблема за семантичната имплицитност в етимологичното проучване – следи от изчезнали думи в българския език. – Български език, 1996, № 1, с. 13-23.
Към ранните заемки от арабски произход в славянските езици: няколко редки антропонимически названия – заемки в старобългарски или старогръцки. – Старобългаристика, 1981, № 3, с. 78-84.
Към ранните заемки от арабски произход в славянските езици: бълг. делва. – Език и литература, 1985, № 2, с. 79-83.
Към реликтовите праславянски цветоозначения в български език. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 496-499.
О морфологической адаптации османотурецких лексических заимствований в балканских языках. – Балканско езикознание, 1977, № 1-2, с. 93-103.
Ориенталски заемки в български език. Дори (дорим, дури, дору, доро, дор, дур). – Български език, 1975, № 2, 138-143.
Ориенталски заемки в български език. Калевра. – Български език, 1974, № 3, с. 254-257.
Ориенталски заемки в български език. Към етимологията на бекяр(ин). – Български език, 1971, № 5, с. 461-462.
Ориенталски заемки в български език. Към етимологията на дандуркам. – Български език, 1975, № 4, с. 346-349.
Ориенталски заемки в български език. Проблеми на изходните форми при османските заемки вандалък и дингозлия. – Български език, 1972, № 1-2, с. 104-105.
Реликтови праславянски цветоозначения в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. История на българския език. София, БАН, 1987, с. 162-168.
Взаимодействието между топонимите и останалата лексика в Старопланински легенди. – Български език, 1996, № 6, с. 48-51.
За терминологията в текстилната и шевната промишленост. – Български език, 1977, № 4, с. 327-330.
Неологизми в езика на българския периодичен печат. – Български език, 1995, № 4, с. 297-312.
О славянских синонимических словарях. – Советское славяноведение, 1968, № 5, с. 62-68.
Фразеология болгарского языка сравнительно с фразеологией македонского языка. – Тр. Самарк. ун-та, 1975, вып. 228. Вопросы фразеологии. № 9, с. 163-170.
Терминологическая лексика в лингвострановедении. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХ, 1982, № 5, с. 261-270.
Лексика горного релефа в болгарском языке. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 343-348.
Англо-български успоредици. – Год. СУ. Историко-филолог. фак., XXXIX, 1943, с. 3-23.
Бележки за езика на Иван Вазов. – Български език, 1960, № 4, с. 350-354.
Езикова бариера – чуждиците и обществената намеса в развитието на езика. – Български журналист, 1975, № 9, с. 41-43.
Езикови особености на спомените на Съба Вазова. – Български език, 1963, № 6, с. 534-536.
Езикът на Богоров според преценки на съвременници. – Български език, 1961, № 1, с. 47-50.
За чуждите думи у Захари Стоянов. – Български език, 1959, № 2, с. 164-166.
Лексикални бележки върху послесловието на Паисиевата история. – Език и литература, 1972, № 6, с. 79-80.
Случай на преосмисляне на български. – Български език, 1971, № 5, с. 455-456.
Езикът на Захари Стоянов. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 513-522.
За влиянието на руския език върху Алеко Константинов. – Български език, 1975, № 2, с. 135-138.
За два основни типа лексикална художествена номинация в белетристичния текст. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLV, 2006, № 5.2, с. 17-21.
Лексикална номинация и художествен текст. Наблюдения върху романа Тютюн на Димитър Димов. – Език и литература, 1992, № 5, с. 46-54.
Номинация и художествен образ в романа Снаха. – Родна реч, 1993, № 9, с. 6-10.
Пуризмът на Богоров. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 547-552.
Словото на Димитър Димов. – Проглас, 1996, № 1, с. 12-20.
„Езикова бариера” – чуждиците и обществената намеса в развитието на езика. – Български журналист, 1975, № 9, с. 41-43.
Прилагателни имена, завършващи на -ic и -ical в английски език и на -ичен и -ически в български език. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 113-120.
Структура на думата (опит за логическо описание). – Български език, 1975, № 3, с. 201-208.
Из историята на думите със значение хубав в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 25-36.
Из историята на названията за професии в южнославянските езици (български и сърбохърватски). – Език и литература, 1992, № 2, с. 20-29.
Старые балканские заимствования в болгарском языке (названия частей тела). – Балканско езикознание, 1982, № 1, с. 7-8.
Адективни съчетания в съвременния български книжовен език. Ч. I-II. – Тр. ВТУ, VІІ (за 1969-1970), 1970, кн. 1, с. 161-234; VІІІ (за 1970-1971), 1973, кн. 1, с. 71-129.
Бележки за езика на Димитър Миладинов (По случай 170 години от рождението му). – Български език, 1980, № 3, с. 209-211.
Езикът на Бероновия Рибен буквар в светлината на тогавашната говорна и езикова практика. – Списание на БАН, 1974, № 1, с. 38-62.
Езикът на Васил Левски в светлината на тогавашната книжовноезикова практика. – Език и литература, 1977, № 4, с. 29-34.
Езикът на Димитър Е. Шишманов в контекста на националното езиково строителство през 70-те години на ХIХ век. – Проглас, 1997, № 3-4, с. 209-215.
Езикът на Емилиян Станев в Легенда за Сибин, преславския княз. – Родна реч, 1971, № 6, с. 44-45.
Езикът на Симеон Радев в Строители на съвременна България. – Език и литература, 1979, № 5, с. 45-50.
Емилиян Станев и българският език. – Родна реч, 1968, № 3, с. 23-24.
За възникването, езика и стила на Автобиографията на Софроний Врачански. – Език и литература, 1971, № 3, с. 64-67.
За някои особености в публицистичния език на Стефан Стамболов. – Език и литература, 1985, № 3, с. 79-88.
За отношението между полисемия и понятие. – Научен живот, 1973, № 3, с. 10-13.
Иван Вазов и някои въпроси на българския книжовен език (По случай 60 години от смъртта му). – Български език, 1981, № 6, с. 487-495.
Из историята на Български тълковен речник с оглед към народните говори (1927-1951) от Ст. Младенов. – Списание на БАН, 1990, № 2, с. 23-33.
Из лексикографския ми бележник. – Проглас, 1996, № 2, с. 72-80.
Към въпроса за влиянието на руския език от съветската епоха върху лексиката на българския език. – Български език, 1967, № 5, с. 395-402.
Към въпроса за лексикалната паронимия в съвременния български език. – Български език, 1967, № 2, с. 125-130.
Към въпроса за преминаването на пълнозначни думи в категорията на междуметия. – Български език и литература, 1966, № 4-5, с. 47-54.
Към въпроса за произхода на някои фразеологизми в българския език. – Български език, 1988, № 1, с. 48-50.
Марксическата терминология в книгата на Д. Благоев Що е социализъм и има ли той почва у нас? – Език и литература, 1971, № 5, с. 57-60.
Някои наблюдения върху езика на Рибния буквар от Петър Берон. – Български език, 1971, № 5, с. 420-426.
Някои пословици и поговорки в съчиненията на Георги Димитров. – Български език и литература, 1960, № 2, с. 23-27.
Някои съображения за произхода на зъб не обелвам / обеля. – Език и литература, 1987, № 1, с. 110-111.
Някои съображения за произхода на зъб не обелвам / обеля. – Български език, 1987, № 5, с. 388-389.
Развитие на българската лексика и фразеология след Девети септември. – Български език, 1969, № 4-5, с. 332-344.
Русские слова в болгарском языке. – Русская речь, 1976, № 3, с. 121-125.
Семантико-синтактични функции на предлог о в съвременния български език. – Български език, 1970, № 4, с. 295-304.
Синонимите мин.-председател и премиер. – Български език, 1995, № 1-2, с. 172-173.
Съществителни имена за лица със суфикс -аш в съвременния български език. – Български език, 1966, № 4, с.351-355.
Съществителни имена от общ граматичен род в съвременния български език. – Език и литература, 1966, № 3, с. 77-80.
Съществителни имена със суфикс -уша и -ушка в съвременния български книжовен език. – Rocznik Slawistyczny, XXXII, 1971, s. 61-66.
Съществителните имена със суфикс -в-о (-ив-о, -ев-о) в съвременния български език. – Български език, 1970, № 6, с. 524-526.
Търновската конституция и изграждането на административния стил в българския книжовен език. – Български език, 1979, № 4, с. 288-293.
Към въпроса за количествено-семантичната характеристика на лексиката в съвременния български книжовен език. – Български език, 1972, № 3, с. 224-229.
Турецкие заимствования в болгарских письменных памятниках ХVІІІ века. – Советская тюркология, 1973, № 2, с. 60-70.
За употребата на някои въпросителни частици в сърбохърватския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 1, с. 25-30.
Възможности за характеристика на лица в българския език. – Език и литература, 1988, № 3, с. 84-94.
Към въпроса за фразеосхемите в български език. – Изв. Друж. филол. бълг., І, 1986, с. 258-273.
За семантичната структура на модално-пасивните прилагателни в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 196-206.
Грамматическая форма подачи фразеологических единиц в болгарско-русских словарях (на материале словарей С. Б. Бернштейна и С. Чукалова). – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1978, № 3, с. 61-65.
О глагольных фразеологических единицах болгарского языка, лексических соответствующих фразеологическим единицам русского языка. – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1977, № 2, с. 116-120.
Проблема сопоставительного изучения близкородственных языков. (К истории развития русско-болгарской и болгарско-русской лексикографии). – Учен. зап. Азерб. пед. института, 1978, № 2, с. 100-105.
Язык протоболгар. – Софийски новости, № 6, 07.02.1979, с. 5.
Влияние на руски език върху българския книжовен език от Освобождението ни до Октомврийската революция. – Родопски устрем, № 141, 25.ХІ.1976.
Проникване на руски думи в българския литературен език през периода 1850-1878 г. – Родопски устрем, № 130, 4.ХІ.1975.
За някои аспекти на семантичната структура на глаголи с представки в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 5, с. 5-9.
За прагматичната валентност на глаголите в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 10-16.
Найден Геров – болгарский Даль. – Филологические записки, 1996, № 6, с. 148-153.
Заимствованное слово и его этнокультурное содержание (болг. КЪСМЕТ). – Вопросы языкознания, 2005, № 3, с. 42-55.
К описанию лексики и символики святочно-новогодней обрядности болгар (Рождественские обрядовые хлебы). – Советское славяноведение, 1984, № 1, с. 83-93.
Пак тези русизми. – Век 21, № 24, 17-23.VІ.1992.
Бeзсуфикснитe съществитeлни, съoтнoсителни с глaгoли в българския език. – Tр. ВПИ, VII, 1970, № 8, с. 203-246.
За първоначалното значение на идиома не обелвам зъб. – Български език, 1984, № 4, с. 365-366.
Значението на полската наука за изучаването на речника и словообразуването в българския език. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 39-68.
Прилагателни имена с наставки -ив, -лив, -чив в белоруския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 70-80.
Сeмaнтичнo дифeрeнцирaни двoйни фoрми пpилaгaтeлни с нaстaвкa -ин в български език. – Rocznik Slawistyczny, XXXVI, 1975, № 1, s. 41-46.
По някои въпроси на техническата терминология в областта на пластмасите. – Химия и индустрия, 1968, № 6, с. 274-277.
Речник на блъгарский язык и неговият автор. – Читалище, 1993, № 3-4, с. 8-9.
Аспекты сопоставительно-типологического анализа языковой метафоры. – Болгарская русистика, 2003, № 4, с. 67-74.
О закономерностях и особенностях перевода относительных прилагательных в функции метафорических обозначений с русского на болгарский язык. – Проглас, 2000-2004, с. 154-178.
Опит за идеогеничен анализ на лексемите вземам – давам. – Български език, 1972, № 4, с. 347-351.
Заменими ли са тези чуждици? – Родопи, 1974, № 5, с. 38-39.
Един случай на формална вариантност в българската терминология по електроника. – Български език, 2006, № 2, с. 85-89.
Междуезикова асиметрия при полисемантичните термини в английската и българската терминология по електроника. – Български език, 2005, № 1, с. 59-65.
Chat (чат) ли сте, френдове? – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 37-39.
Влиянието на румънската лексика върху езика на Г. С. Раковски. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 345-355.
Езикът на прабългарите. – Работническо дело, № 29, 29.І.1979.
Значение, функции и употреба на румънски лексикални елементи в драматичното творчество на Добри Войников. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХVІ, 1978, № 5, с. 87-108.
Кокиче. Още една новооткрита прабългарска дума в езика ни. – Шуменска заря, № 112, 25.09.1979.
Кокиче. Още една прабългарска дума в езика ни. – Български език, 1981, № 2, с. 133-136.
Новооткрити прабългарски думи в езика ни. – Български език, 1984, № 5, с. 431-434.
Някои въпроси около Речник на езика на Христо Ботев. – Български език, 1960, № 6, с. 533-535.
Прабългарската съставка на българския език. – Български език, 1979, № 5, с. 411-417.
Приносът на румънския език за формирането на българската възрожденска лексика. – Analele Univers. din Bucureşti, XXVIII, 1979, № 2, рр. 78-82.
Произход и значение на името българи. – Народна младеж, № 84, 27.ІV.1980.
Румънско влияние върху лексиката на Христо Ботев. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХ, 1966, с. 253-308.
Румънско влияние върху лексиката на Христо Ботев. – Балканско езикознание, 1967, № 2, с. 61-65.
Сръбски елементи в публицистиката на Г. С. Раковски. – Български език, 1964, № 6, с. 496-512.
За думите от международната културна лексика и борбата срещу чуждиците. – Български език, 1960, № 2-3, с. 231-235.
Неславянска лексика с начално а в българския език. – Български език, 1979, № 4, с. 331-337.
Закостенели именни падежни форми, функциониращи като наречия, в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 3, с. 33-39.
За някои продуктивни модели на терминообразуване в съвременната българска политическа терминология. – Многообразие в единството, 2010, № 1, 40-49.
Проблеми на речниковата статия в Терминологичен речник по хуманитарни науки. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 65-73.
Първият правописен речник на българската научно-техническа лексика. – Български език, 2005, № 1, с. 119-121.
Към въпроса за развитието на българската военна терминология. – Списание на БАН, 2006, № 4, с. 28-36.
Към въпроса за формирането на административния стил. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 28-39.
Из историята на руско-българските езикови връзки. – Изв. ВПШк., VІІІ, 1958, с. 403-430.
Лексико-фразеологические особенности в развитии болгарской военной терминологии. – Rossica Olomucensia, 2006, č. 3, s. 817-821.
Лудостта като лингвокултурологичен феномен. – Език и литература, 2009, № 1-2, с. 173-183.
Фразеологизмите в езика на Васил Левски. – Български език, 2003, № 2-3, с. 107-116.
Не го усуквай по килифарски. – Български език, 1961, № 5-6, с. 525-526.
Общоезиковите понятия и научната терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХ, 1971, с. 545-551.
Гръцкият глагол в нашия народен говор. – Език и литература, 1947, № 2, с. 19-22.
Чуждата дума в нашата кухня. – Български език, 1956, № 2, с. 158-169.
Неизвестни прабългаризми от военната терминология. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 104-109.
Взаимоотношенията между южнославянските езици. – Български език, 1956, № 2, с. 97-105.
За значението на Иван Вазов за историята на българския книжовен език. – Български език, 1971, № 6, с. 503-507.
За българо-словенския речник към сборника на братя Миладинови от Щефан Коцианчич. – Македонски преглед, 1992, № 3, с. 84-89.
Георги Бакалов и неговият руско-български речник. – Език и литература, 1966, № 5, с. 64-66.
К вопросу об интернационализации лексики современных славянских литературных языков. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 218-226.
Наблюдения над междуезиковата омонимия в руския и в българския език. – Език и литература, 1972, № 6, с. 73-79.
Личные существительные болгарского языка на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1984, № 6, с. 5-9.
Опыт создания идеографического указателя по болгарской фразеологии. – Вестник ЛГУ, 1984, вып. 3, № 14, с. 113-115.
Семантика безличных глаголов со значением явления природы в славянских языках. – В: Вопросы семантики. Калининград, 1982, с. 135-142.
Принципи на стилистическа характеристика на езика на литературно-художественото произведение. – Български език и литература, 1963, № 2, с. 21-35.
Природные силы в русских, польских и болгарских паремиях. – Славистика II. 2003, с. 85-88.
Гръцки и турски елементи в българската морска рибарска терминология. – Български език, 1966, № 4, с. 332-343.
За някои еднакви елементи в българската и румънската морска рибарска терминология. – Български език, 1965, № 4-5, с. 349-361.
За някои елементи от френски произход в българската авиационна терминология. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 689-695.
За относителните прилагателни в съвременния български книжовен език. – Български език, 1959, № 4-5, с. 381-390.
Италиански елементи в българската морска рибарска терминология. – Български език, 1964, № 4-5, с. 389-400.
Италиански заемки в българския език, минали през турски. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 226-227.
Лексическата синонимия като обект на лексикографията. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 459-465.
Неологизмите на Пенчо Славейков. – Изв. на ИБЕ, V, 1957, с. 207-266.
Относно някои термини, свързани с каменоделството, възприети в български направо от италиански език. – Български език, 1967, № 1, с. 55-57.
Лексикографско моделиране на анатомичната терминосистема в Анатомичен учебен латинско-български речник. – Съпоставително езикознание, 2010, № 1, с. 73-79.
Термини от италиански произход в българската и румънската морска и рибарска терминология. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 321-326.
Термини от италиански произход в българската и румънската морска рибарска терминология. – Български език, 1965, № 4-5, с. 349-361.
Около проблематиката при съставяне на синонимни речници. – Български език, 1963, № 4-5, с. 426-434.
За развоя на някои устойчиви съчетания в българския език. – Български език, 1957, № 4, с. 335-343.
Значение и употреба на предлог под в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 199-242.
Към въпроса за устойчивите съчетания в българския език – сложни названия и термини. – Български език, 1958, № 1, с. 31-40.
Терминът идиом. – Български език, 1959, № 2, с. 166-167.
Словообразувателна роля и семантика на представката без- в българския език. (Бележки и материали). – Български език, 1953, № 1, с. 60-65.
Една особеност във функцията на пространствените предлози в български език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 350-358.
Една особеност във функцията на пространствените предлози в български език (продължение). – Български език, 1964, № 6, с. 484-495.
За някои думи и фразеологизми с еднакъв произход. – Български език, 1973, № 6, с. 573-575.
Към въпроса за семантичната същност на фразеологичната единица. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 381-390.
Към семантичния и функционален развой на предлога у в българския език. – Български език, 1974, № 6, с. 545-549.
Лексико-семантични различия при съществителните имена в българския книжовен език с оглед на категорията число. – Изв. на ИБЕ, VІІ, 1961, с. 225-306.
Някои основни видове устойчиви съчетания в българския език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 165-199.
Отклонение от семантичния паралелизъм между предлози и представки в съвременното им пространствено значение. – Български език, 1976, № 1-2, с. 117-120.
Ролята на лексиката от чужд произход като фразеологичен компонент в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 735-744.
Семантика на многозначната фразеологична единица. – Slavica Slovaca, 1980, № 1, s. 44-51.
Семантични отношения при многозначната фразеологична единица. – Език и литература, 1979, № 6, с. 44-53.
Фразеологични варианти с общ компонент съществителното език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 327-340.
За техническа терминология и създаване на български електротехнически речник. – Електроенергия, 1956, № 11, с. 16-18.
Речникови и фразеологични особености на Вазовите исторически драми. – Български език, 1971, № 6, с. 508-514.
Към проблема за определението на пословиците. – Език и литература, 1989, № 6, с. 106-113.
Смехът в българските пословици. – Език и литература, 1988, № 6, с. 87-93.
На представа или на понятие отговаря думата? – Език и литература, 1956, № 2, с. 105-115.
Понятийно съдържание на думата и частите на речта. – Език и литература, 1958, № 6, с. 28-38.
Приложение на статистическия метод в езикознанието и лексикографията. – Български език, 1960, № 5, с. 448-451.
За пейоризацията на турцизмите в българския език. – Български език, 1964, № 2-3, с. 183-186.
Метафоризация на бизнеса в българския и полския език. – Славянски диалози, 2005, № 1, с. 96-103.
Семантична сатиация (насищане) и функциониране на лексикалното значение. – Български език, 1985, № 2, с. 171-176.
Семантични изменения на лексиката във вестника. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 26-42.
Две (?) английски заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 112-117.
Сравненията в творчеството на Чудомир. – Език и литература, 1986, № 1, с. 64-75.
Фразеологизмите в творчеството на Чудомир. – Език и литература, 1987, № 6, с. 91-100.
Паронимите в профилираната лексика. – Науч. тр. ВИИ, 1985, № 4, с. 69-87.
Паронимите в профилирания текст: (На базата на икономическата лексика). – Науч. тр. ВИИ, ІІ, 1986 (за 1985), с. 167-187.
За някои основни понятия в стилистиката с оглед на връзката ѝ с други научни дисциплини. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 178-182.
За някои проблеми на функционалната стилистика и книжовно-разговорната реч. – Български език, 1990, № 5, с. 404-411.
За функционалните стилове в съвременния български книжовен език. – Български език, 1987, № 1-2, с. 146-149.
Към въпроса за абревиатурите в съвременния български език. – Български език, 1971, № 6, с. 549-551.
Към стилистичната характеристика на метафората. – Проглас, 1994, № 1, с. 3-13.
Към функционалната характеристика на публицистичния стил. – Език и литература, 1987, № 4, с. 22-31.
Към характеристиката на публицистичния текст. – Език и литература, 1991, № 4, с. 37-45.
Към характеристиката на сравнителните конструкции с като. – Тр. ВТУ, VІ (за 1968-1969), 1970, кн. 2, с. 321-356.
Прагматична стилистика и книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 23-36.
Стилистична функция на глаголите в разказа Ветрената мелница от Елин Пелин. – Език и литература, 1978, № 1, с. 28-34.
Из историята на славянските глаголи за движение. (Лексиколожки наблюдения). – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 593-601.
Евро: проблеми с адаптацията на новата дума в български език. – Български език, 1997-1998, № 6, с. 76-77.
За „разговорния” език на някои столични вестници. – Български език, 1996, № 5, с. 83-84.
За смисловата роля на прилагателните в някои сложни названия. – Български език, 1970, № 4, с. 358-359.
За характера на френското лексикално влияние върху българския език. – Български език, 1990, № 6, с. 520-523.
Неуместна употреба на един фразеологичен израз. – Български език, 1996, № 1, с. 113-114.
Деятелни имена от мъжки род със суфикс -ач (-acz) и -ник (-nik) в съвременния български и полски език. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 171-175.
Словообразователни особености на една лексикалносемантична категория в съвременния български и руски език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 299-306.
За семантиката на някои думи за цвят в български и английски език. – Чуждоезиково обучение, 1987, № 2, с. 2-12.
Структурно-семантични особености на някои технически термини от типа N-N-N в английски език и техните български съответствия. – В: Теория и практика на научен и научно-технически текст. София, 1986, с. 57-63.
Терминология и характерна горско-стопанска лексика. – Науч. тр. Лесотехн. унив., ХХХVІІ, 1996, с. 210-215.
Кодифицирането на западноевропеизмите в българския книжовен език през XX век. – Български език, 1995, № 1-2, с. 9-17.
Критерии за оценка на лексикалната правилност (с оглед на кодификаторската практика). – Български език, 1992, № 2, с. 91-95.
За българската военно-техническа терминология. – Военна техника, 1971, №1, с. 40.
Думите в нашия език. – Средношколско знаме, № 9, 29.І.-12.ІІ.1958.
Езикът на Смирненски – революционно оръжие. – Родна реч, 1960, № 6, с. 46-47.
За някои съкращения на думи от чужд произход. – Български език, 1957, № 5, с. 459-460.
За побългаряванията в спортната терминология. – Народен спорт, № 46, 10.VІ.1955.
За семантиката на две еднокоренни думи. – Български език, 1965, № 6, с. 529-530.
За съчетаемостта на думите в българския език. – Български език и литература, 1962, № 6, с. 3-14.
Народно-разговорният колорит в романа Чифликът край границата от Йордан Йовков. – Родна реч, 1962, № 3, с. 45-48.
Още за точността в спортната терминология. – Народен спорт, № 50, 24.VІ.1955.
Правилната употреба на предлозите – важно условие за точност на изразяването. – Български език и литература, 1962, № 4, с. 23-34.
Семантика на някои суфикси в българския език (1). – Език и литература, 1964, № 4, с. 92-101; 1966, № 1, с. 25-38.
Модел на семантичната структура на думата. – Съпоставително езикознание, 1991, № 6, с. 73-83.
Стилистичният анализ на публицистичния текст. – Съвременна журналистика, 1989, № 3, с. 38-45.
По някои въпроси за термина и терминотворчеството. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІІІ, 1970, № 2, с. 455-465.
За някои видове терминологични фразеологизми във френския език и функционалните им съответствия в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 8-17.
Метаинформации в езика на младите хора. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2009, ХLVІІІ, серия 10, с. 9-13.
Нови явления в съвременната българска лексика. – Български език, 1992, № 5, с. 433-439.
Абстрактните съществителни имена с наставката -изъм в лексиката на българския книжовен език. – Тр. ВТУ, Х, 1973, кн. 2, с. 341-368.
Към характеристиката на абстрактната лексика в българския книжовен език през втората четвърт на ХІХ в. (Абстрактни съществителни имена). – Тр. ВТУ, ХІV, 1979, кн. 2, с. 173-198.
Статистически анализ на абстрактните съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – Български език, 1977, № 4, с. 310-317.
Статистически анализ на производните и заетите абстрактни съществителни имена в публицистиката на Л. Каравелов и Хр. Ботев. – Език и литература, 1979, № 1, с. 103-107.
Фактори за развитието на абстрактните съществителни имена през първата половина на ХІХ в. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с. 23-50.
За единство при изучаване на граматичните и лексикалните особености на прилагателните имена от една семантична група. – Български език и литература, 1981, № 4-5, с. 30-34.
Словообразователно-семантична характеристика на транслокативните префиксални формации с пре- и про- в българския и сърбохърватския език. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 14-21.
Някои семантични особености при роднинските названия. – Български език, 1972, № 1-2, с. 73-76.
Новые сложные слова болгарского и русского языков с компонентами интернационального характера – структурные и просодические характеристики. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСІІ, 2003, с. 65-115.
Структурные и просодические характеристики новых сложных слов болгарского и русского языков с компонентами интернационального характера. – Съпоставително езикознание, 1999, № 1, с. 5-11.
Проект за Идеографски диалектен речник на българския език. – Български език, 1969, № 2, с. 155-170.
Относно критериите при формиране на лексикално-семантичната група. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 105-110.
Отново за чуждите думи. Някои мисли, свързани с „чистаческата” дейност на Иван Богоров и т.нар. „пуризъм” в България. – Език и литература, 2007, № 3-4, с. 190-195.
Речникът на Найден Геров. – Български език, 1953, № 3, с. 223-242.
Речникът на Найден Геров. – Български език, 1954, № 1, с. 10-39.
Лексикална асиметрия между английски и български. – Българска реч, 2005, № 1, с. 14-21.
За една чуждица и нейната употреба. – Български език, 1990, № 2, с. 181-182.
Авторски неологизми в съвременната ни поезия. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 67-73.
Българско-румънски езикови паралели. – Език и литература, 1966, № 5, с. 43-52.
Диалектна лексикология и лексикография. – Български език, 1969, № 4-5, с. 420-423.
За произхода на съчетанието през куп за грош. – Език и литература, 1960, № 1, с. 59-60.
Иван Богоров и чуждите думи в българския език. – Език и литература, 1946, № 2, с. 5-12-
Литературен език и диалекти. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 129-171.
На борба срещу тарикатския жаргон! – Език и литература, 1953, № 4, с. 222-224.
Национализъм, космополитизъм, интернационализъм и езикова политика. – Език и литература, 1949-1950, № 3, с. 182-196.
Нашите названия на препинателните знаци. – Език и литература, 1948, № 3, с. 187-189.
Основен речников фонд и речников състав на българския език. – Български език, 1952, № 1-2, с. 46-62.
Рец. за: Леков, Иван. Из славянската лексикология. Абстрактни съществителни имена в основния речников фонд на българския език в сравнение с лексиката на другите славянски езици. Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 11-60. – Български език, 1955, № 4, с. 378-381.
Речниковото богатство на българските народни говори. – Език и литература, 1955, № 6, с. 441-445.
Социальные диалекты (На материале болгарского языка). – Вопросы языкознания, 1957, № 1, 78-84.
Съкратени думи в българския език. – Език и литература, 1951-1952, № 4, с. 227-230.
Фразеологическая реализация специальной негации в русском языке (в зеркале болгарского). – Болгарская русистика, 2002, № 1, с. 18-23.
Езикови архаизми в юнашките народни песни. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 263-269.
Речникови особености на българските гатанки. – Български език, 1960, № 2-3, с. 160-167.
Строеж и стилни особености на народните гатанки. – Език и литература, 1960, № 4, с. 272-287.
Паронимните глаголи черпам и черпя. – Български език, 1988, № 5, с. 457-458.
Моноколокабилни думи като компоненти на фраземи в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 6, с. 13-24.
Дiалекти як джерело розвитку сучасноï болгарськоï мови. – Мовознавство, 1986, № 5, с. 27-32.
Iсторичне формування тематичноï групи дiєслiв мислення болгарськоï мови. – Мовознавство, 1969, № 3, с. 44-51.
К типологии лексических соответствий болгарского и украинского языков. – Болгарская русистика, 1984, № 6, с. 60-63.
Непресъхващ извор за развитието на българския книжовен език. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 268-272.
Схiднослов’янська лексика в етимологiчному словнику болгарскоï мови. – Мовознавство, 1973, № 4, с. 11-20.
Фолклорната лексика като поетика в разказите на таврийския белетрист Мишо Хаджийски. – Балканистичен форум, 1996, № 1-2, с. 72-79.
Новогръцко посредничество на две лексикални заемки в български. – Български език, 2003, № 1, с. 91-92.
За турцизмите и диалектизмите в българския литературен език. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 218-219.
За израза Не е край. – Език и литература, 1970, № 1, с. 69-70.
Към въпроса за значението на думата. – Български език и литература, 1968, № 4, с. 3-14.
Необоснована защита. Защищавам. – Език и литература, 1984, № 4, с. 89-91.
Някои въпроси във връзка с думата като речникова единица. – Език и литература, 1957, № 2, с. 125-140.
Отглаголни съществителни с наставка -не от свършени глаголи. – Език и литература, 1966, №2, с. 39-48.
Относителни прилагателни с наставки -ен, -ин в съвременния български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІ, 1972, № 1, с. 1-24.
Отношението на нашия народ към религията, отразено във фразеологията на езика ни. – Атеистична трибуна, 1976, № 4, с. 30-37.
Сложни съществителни или словосъчетания (Полуслято или разделно писане). – Език и литература, 1986, № 4, с. 82-84.
За опростяването и обедняването на изказа. Има(м) / няма(м) проблем(и). – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 91-97.
За функционалните еквиваленти на отрицателните местоимения. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 41-45.
За опозицията ида – ходя в съвременния български език. – Език и литература, 1982. № 4, с. 105-114.
Морфологични особености на политикономическите термини с оглед на преподаването им пред чуждестранните студенти. – Науч. тр. ВИИ, ІІ, 1986, с. 245-261.
За произхода на фолклорния фразеологизъм тилилейско горие. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 114-120.
Някои методи за автоматично разпознаване на съставни лексикални единици за български език. – Български език, 2009, № 3, с. 48-69.
Основни теоретични проблеми, свързани с разпознаването на съставни лексикални единици в българския език. – Български език, 2008, № 4, с. 59-72.
Оказионалната лексика в поетическия речник на Лилиев. – Български език и литература, 2006, № 3, с. 30-36.
Език и стил на романа Железният светилник от Димитър Талев. – Език и литература, 1980, № 6, с. 86-97.
Возникновение ФЕ с названиями растений на материале русского и болгарского языков. – Изв. Съюз на учените, Сливен, ІІІ, 2001, с. 119-121.
Интернационализация на словашкия и българския речников състав. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 24 -33.
Непреднамерени оказионализми. – Български език, 1984, № 5, с. 451-456.
Тенденция към архаизация на лексикални елементи от съвременния словашки и български речников състав. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 43-48.
Някои проблеми на семантичната декомпозиция на глаголното значение: Схема на семантичните връзки между глаголните значения за причина. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 163-175.
Компонентен анализ и глаголна префиксация (принос към деривационната типология). – Съпоставително езикознание, 1988, № 1, с. 37-42.
Защо само придвижвам и придвижвам се? – Български език, 2006, № 4, с. 112-113.
Нарицателни имена за съпругата. – Български език, 2005, № 2, с. 117-118.
Въпроси на типологичното съпоставяне на белоруската и българската лексика. – Съпоставително езикознание, 1980, № 5, с. 4-11.
К типологии белорусского и болгарского лексикона. – Год. СУ. Фак. слав. фил., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 57-61.
Супастаўляльнае (канфрантацыйна-тыпалагiчнае) вывучэнне лексiкi славянскiх моў. – Весн. БДУ, 1983, № 1, с. 10-13.
Към въпроса за отглаголните прилагателни имена на -ем, -им. – Български език, 1986, № 1, с. 36-40.
Една граматическа особеност на медицинските термини. – Български език, 1991, № 4, с. 367-369.
Българският предлог срещу и неговите руски съответници. – Език и литература, 1949-1950, № 3, с. 207-214.
Некоторые наблюдения в связи с болгарским предлогом срещу и его русскими параллелями. – Год. СУ. Историко-филолог. фак., XLVІ, 1949-1950, № 4, 75 с.
Тип местоименни частици в съвременния български език. – Тр. ВПИ, VІ, 1970, № 2, с. 53-80.
За поетичния стил и изразните средства в поезията на Пеньо Пенев. – Български език и литература, 1964, № 1, с. 32-37.
Овладяването на българския език като чужд в огледалото на метафората. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 3, с. 60-77.
Към проблема за семантичното усвояване на лексикалните заемки. – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 22-27.
О семантическом тождестве русских и болгарских слов, заимствованных из французского языка. – Болгарская русистика, 1991, № 4, с. 57-62.
Ботев и Херцен. Някои мисли за публицистичния стил на двамата писатели. – Изв. Инст. за литература, ХVІІІ-ХІХ, 1966, с. 205-215.
Место составных терминов в системе языка (На материале русской и болгарской терминологии пищевой промышленности). – Науч. тр. ВИХВП, ХХІV, 1977, № 3, с. 377-386.
О необходимости составления специальных словарей по пищевой промышленности. – Науч. тр. ВИХВП, ХХІV, 1977, № 3, с. 369-375.
Нови данни за българската ботаническа лексика от топонимията на средновековна Македония. – Проглас, 1998, № 1, с. 44-55.
Среднобългарска географска лексика. – Български език, 1996, № 3, с. 52-56.
Стопанска и битова лексика в българската средновековна топонимия. – Родина, 1997, № 1-2, с. 120-128.
Научните имена на животните. – Природа и знание, 1958, № 10, с. 14-15.
Експресивната лексика от собствени имена в повестта Чичовци. – Българска реч, 2000, № 3, с. 33-34.
Спорт и речник. – Физкултура и спорт, 1958, № 4, с. 17.
Обеля зъб. – В: Теодоров-Балан, Александър. Български залиси с език, книжнина и общество. София, „Наука и изкуство”, 1956, с. 147-148.
От игла до конец. – В: Теодоров-Балан, Александър. Български залиси с език, книжнина и общество. София, „Наука и изкуство”, 1956, с. 145-146.
Още един израз на чело. – Език и литература, 1950, № 3, с. 238-241.
Творници при- и пре-. (Лексиколожки оглед). – Български език, 1953, № 2, с. 138-146.
Към въпроса за значението на един глагол. – Български език, 1992, № 1, с. 69-70.
Семантика и съчетателни способности при някои глаголи от езика на математиката. – Български език, 1989, № 4, с. 365-369.
Функциониране на неологизмите в обществено-политическата лексика. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLIV, 2005, № 6.2, с. 49-52.
Социално ограничена лексика: Хакерският сленг. – Българска реч, 2001, № 1, с. 42-46.
Семантични особености на фразеологичните единици с числително име в български и английски език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LІ, 1997, с. 3-7.
Соматични фразеологични единици с компонент части на главата в английски, руски и български език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХVІІІ, 1993, с. 343-346.
Езикът на Паисий Хилендарски. – Език и литература, 1962, № 6, с. 5-16.
За речника на Ботевата поезия. – Български език, 1956, № 3, с. 245-262.
Една българска диалектна дума от румънски произход: пъй. – Сьпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 37-39.
Някои методологични проблеми при етимологизуване на българска лексика от славянски и неславянски произход. – Български език, 2003, № 4, с. 80-88.
Произход на фразеологизма тантел марка съм ‘нямам никакви пари, съвсем съм закъсал’. – Български език, 1996, № 5, с. 64-65.
Три български думи от гръцки произход. – Български език, 1972, № 1-2, с. 100-102.
Три турски заемки в български. – Български език, 2004, № 1, с. 87-89.
Речници на чуждите думи в българския език, излезли през последните петнадесет години. – Български език, 1959, № 4-5, с. 451-456.
Абревиатурите в съвременната българска публицистика. – Български език, 1985, № 1, с. 50.
Въпросът за лексиката като система в съвременното езикознание. – Български език, 1977, № 1, с. 3-14.
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609.
За качествеността и относителността на прилагателните имена. – Сьпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 194-200.
Зара Генадиева-Мутафчиева. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 45-46.
Наблюдения върху лексиката на съвременната българска публицистика. – Език и литература, 1984, № 1, с. 74-82.
Обратни честотни речници – същност и приложение. – Български език, 2004, № 2-3, с. 182-187.
Радослав Мутафчиев. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 43-44.
Семантична структура на прилагателните за пространствен размер. – Език и литература, 1976, № 3, с. 27-36.
Семантична характеристика на прилагателните за линеен размер. – Български език, 1972, № 1-2, с. 38-46.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в светлината на статистическия анализ. – Български език, 1974, № 1, с. 11-26.
Семантичното поле на прилагателните за пространствен размер в авторовата реч на българската художествена проза. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 77-130.
Честотни речници – същност и приложение. – Език и литература, 1989, № 6, с. 66-75.
Лексикализирана граматика на български глаголни фразеологизми. – Български език, 2009, № 3, с. 48-69.
Лексикално-семантични категории в етнонимията и някои аспекти на етимологичната интерпретация на етнонима българин. – Български език, 1989, № 1, с. 62-69.
Опит за изясняване произхода и значението на българските неопределителни местоимения и наречия, образувани с еди... – Български език, 1995, № 5-6, с. 504-506.
Прабългарското лексикално наследство в историческите паметници и документи. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 261-266.
Лексикални и граматически оказионализми в романите от поредицата „BG КРЪСТНИКА” на Георги Стоев. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVII, 2008, № 5.3, с. 75-78.
Защо ни са тия чуждици? – Народна армия, № 2393, 20.V.1956.
За някои редки книжовни и диалектни думи от българския словен имот. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 19-22.
Регионалните особености на немския език в областта на международната лексика в съпоставка с българския. – Чуждоезиково обучение, 1996, № 6, с. 42-46.
Семантични особености на интернационалната лексика в българския и немския език. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 2-3, с. 11-18.
Словообразувателна структура на интернационализмите в българския и немския език. Контрастивен анализ. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 5-6, с. 4-9. 
Некоторые наблюдения над переводом метафор в творчестве эмилияна Станева. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІ, 1994, № 1, с. 249-252.
За правилна българска спортна терминология. – Народен спорт, № 48, 17.VІ.1955.
Български пословици и поговорки и библейските им еквиваленти. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLI, 2004, № 6.2, с. 70-75.
Езикови и семантични отношения между някои руски и български пословици и поговорки. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLI, 2004, № 7.2, с. 16-24.
Експресивни и смислови изменения при пословиците варианти. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XLVII, 2008, № 5.3, с. 66-70.
За формалния и семантичния критерий при определянето на народните умотворения от преходен тип. – Българска реч, 2005, № 1, с. 46-53.
Културно-езикови характеристики на български и руски пословици и поговорки. – Изв. НЦ „Св. Дазий”, 2007, № 2, с. 255-261.
Стилистични изяви на лексиката в съвременната ни публицистика. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, XL, 2003, № 5, с. 23-26.
Методика за съставяне на словника на двуезичен / многоезичен терминологичен речник. – Съпоставително езикознание, 1988, № 2, с. 38-46.
Опит за класификация на по-важните екзоними в славянските езици (български, руски, полски, чешки, сърбохърватски). – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 5-12.
Клетвите в лексикалната система на езика. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСVІ-ХСVІІ, 2007, с. 43-90.
Анализ на употребата на относителните прилагателни в авторовата реч на художествената проза на български, руски и чешки език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 163-204.
За лексикографското тълкуване на някои глаголи за движение в съвременния български език (лазя, влека / влача). – Български език, 1982, № 2, с. 141-148.
Чешки влияния в българската музикална терминология. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 15-22.
Сопоставительный анализ полисемии общеславянских прилагательных в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1984, № 5, с. 21-27.
Няколко интересни фразеологизма у Йордан Йовков. – Български език, 1976, № 5, с. 419-420.
За някои особености на полисемията в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 6, с. 19-22.
Опит за съпоставително-семантично изследване на глаголите за движение в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 5, с. 22-34.
Съпоставително-семантичен анализ на полисемантични роднински названия в българския и виетнамския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 42-50.
Джендър в български пословици. – Glasnik Etnografskog Instituta SANU, LIII, 2005, s. 221-229.
Репрезентация на джендерна идентичност в българските пословици. – Проблеми на българския фолклор, 2005, № 10, с. 339-345.
По някои въпроси на българско-френските речници. – Български език, 1960, № 6, с. 505-510.
За езика и стила на Георги Караславов в романа-епопея Обикновени хора. – Български език, 1977, № 2, с. 107-114.
Българското прилагателно под режима на „медийния” език. – Сьпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 25-38.
Сопоставительный анализ фразеологизмов, определяющих лицо, с элементом зоонимом в болгарском и русском языках. – Русский язык, 2005, № 6, с. 345-348.
Възможни направления в съпоставителните лексически изследвания. – Руски и западни езици, 1975, № 1, с. 1-10.
Антропонимите като елемент на фразеологията. – Проглас, 1998, № 3-4, с. 190-194.
Семантика и прагматика на идвам, отивам и ходя. – Български език и литература, 2000, № 3-4, с. 9-13.
Към употребата на фразеологизми в българския език. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 53-58; 2009, № 3, с. 93-97.
Типология на речниците и въпросът за съвременните типове речници. – Български език, 1988, № 4, с. 289-294.
Към въпроса за гръцките заемки в български език. – Български език, 1961, № 4, с. 339-342.
Гръцката дума прополис в езика на пчеларите. – Български език, 1966, № 4, с. 391.
За някои думи от гръцки произход в български език. – Български език, 1970, № 2-3, с 210-215.
Изработване на двуезични речници. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1959, с. 223-262.
Към въпроса за българо-гръцките езикови връзки. – Български език, 1965, № 4-5, с. 390-392.
Към въпроса за българските заемки в гръцкия език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 879-884.
Към въпроса за произхода на думата сурва и обичая да се сурвака на Нова година. – Български език, 1965, № 6, с. 515-519.
Лексико-семантични наблюдения върху гръцките заемки в български език. – Български език, 1966, № 4, с. 314-321.
Пътят на проникване на някои устойчиви съчетания в български език. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 339-344.
За някои аналогични черти в лексикалния развой на руски и български език през годините на социалистическото строителство. – Български език, 1964, № 1, с. 3-11.
За праславянския, прабългарския, старобългарския, църковнославянския и руския слой в Българския етимологичен речник. – Български език, 1999-2000, № 1, с. 33-41.
Изразни средства от църковната книжнина в стиловете на съвременната българска публицистика и художествена литература. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 493-502.
Промени в лексиката на българския език през годините на социалистическото строителство у нас. – Изв. ВПШк., VIII, 1960, с. 140-165.
Стилистични промени в лексиката на българския език през последните десетилетия. – Български език, 1969, № 4-5, с. 345-354.
Дължината на думата в английския, немския, руския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 2, с. 12-30.
Различни и все пак еднакви. – Руски и западни езици, 1983, № 4, с. 55-58.
За класификацията на наречията в съвременния български език. – Език и литература, 1987, № 1, с. 14-20.
Книжовно и диалектно в съвременния български език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 9-19.
Някои наблюдения върху словообразователната семантика на глаголи със суфикс -ей-/-ее-. – Език и литература, 1984, № 5, с. 101-105.
За чуждите думи в нашия език. – Литературен фронт, № 3, 17.І.1974, с. 5-6.
За глаголната семантика. – Год. ДЕО, ХІІІ, 2005, с. 5-12.
За префиксалните значения при глаголите за звукова самоизява. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 100-101.
За семантичната структура на префигираните глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 61-62.
Компонентите в тълкуването на глаголната семантика. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 80-84.
Ономасиологични особености на глаголи със специфичен субект. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 101-103.
Производни глаголи за самоизява, образувани с префикс на-, в съвременния български език. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 68-70.
Семантични особености на глаголите за самоизява. – Български език, 1996, № 5, с. 70-74.
Наименования на цветовете в балканските езици. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 3-19.
Някои моменти от историческия развой на термина наречие. – Език и литература, 1977, № 5, с. 54-60.
Скивай тоя щур купон, или езикът на младежта. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 5-6, с. 10-16.
Преводът като средство за анализ на дискурсни частици. – Български език, 2010, № 1, с. 37-44.
За точна и ясна употреба на думите в речта. – Български език и литература, 1993, № 2, с. 62-64.
Медицинската терминология по анатомия и физиология в речника на Найден Геров. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 42-44.
Светът на здравето и на болестта в речника на Найден Геров. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 96-101.
Семантика на думата език. – Език и литература, 1983, № 4, с. 113-120.
За някои семантико-граматични разновидности на съюза но в съвременния български език. – Език и литература, 1986, № 4, с. 96-99.
Измерване на семантичната съотносителност на съюзите а, но, и в българския и руския език (експериментално психолингвистично изследване). – Съпоставително езикознание, 1987, № 6, с. 13-19.
Една неправилна употреба на термина производителност на труда. – Български език, 1986, № 1, с. 75-76.
Антонимни отношения при компаративните фразеологични единици в английския и в българския език. – Год. ДЕО, 2009, XVI, с. 205-210.
Антропоцентризъм и пейоративна оценка на фразеологичните единици (ФЕ) със семантичен център зооним. – Езиков свят, 2009, № 1, с. 57-64.
Наблюдения върху структурните компоненти на фразеологични единици със семантичен център зооним. – Език и литература, 2009, № 3-4, с. 162-184.
Относно устойчивите сравнения във фразеологичната система на английския и българския език. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІІ, 2004, с. 40-44.
Семантични групи при компаративните фразеологични единици в английския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 2009, № 1, с. 5-22.
Синонимия при компаративните фразеологични единици в английския и в българския език. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІІІ, 2005, с. 56-73.
Средства за възникване на компаративни фразеологични единици (върху материали от английския и българския език). – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 298-307.
Структурни модели при френския език със семантичен център зооним. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, VІ, 2008, с. 312-322.
Устойчиво сравнение и метафора. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІV, 2006, с. 30-33.
Фразеологията като лингвистична дисциплина. Фразеологично ниво. Фразеологичен минимум. – Год. НОбрИ, 2008, № 2, с. 28-33.
За русизмите преди и след... – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 100-103.
За ученическия жаргон. – Народна култура, № 8, 24.ІІ.1962.
Закусъчна, закусвалня или закусвачница? – Език и литература, 1959, № 2, с. 147-148.
Нарицателни и звателни термини за по-възрастен роднина от мъжки пол в българския език. – Българска реч, 2008, № 1, с. 73-84.
Езикова немарливост или медицинско недомислие. – Български език, 1961, № 158-159.
Как се създават жаргонните думи и изрази. – Родна реч, 1966, № 3, с. 44-45.
Глаголните представки и начините за действие в български и френски език. – Тр. ВТУ, ХІ, 1975, кн. 1, с. 301-369.
Имплицитно глаголно съдържание в безглаголните пословици и поговорки. – Български език, 1981, № 2, с. 123-131.
Механизми на именната номинация в българския език. – Български език, 1984, № 6, с. 500-507.
Светогледът, отразен в българските и във френските фразеологизми с екзистенциално значение. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 129-132.
Трансформации при превода на българските наречия за начин на действие на френски език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 1, с. 79-88.
Една хипотеза за лексикосемантичните отношения между родствени, преходни и контактиращи езици. – Български език, 1968, № 2-3, с. 207-210.
Лексикографски въпроси при съставянето на новия Българо-руски речник. – Изв. Съюз на учените, Варна, 2000-2001, № 1-2, с. 48-50.
Авторская метафора как отражение национальных и индивидуальных компонентов в художественном переводе (на материале перевода на русский язык романа Й. Радичкова Праща Н. Глен). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 327-336.
Журналистическата фразеология в сърбохърватския и в българския език – семантични и функционални аспекти. – Съпоставително езикознание, 1999, № 1, с. 12-25.
Межъязыковые соответствия омонимичного характера в славянских языках. – Болгарская русистика, 2010, № 1-2, с. 53-71.
Глаголи с факултативна употреба на възвратния елемент се. – Български език, 1989, № 4, с. 359-363.
О выражении темпоральной характеристики средствами двух языковых уровней в польском и болгарском языках. – Советское славяноведение, 1989, № 5, с. 60-66.
Думи от гръцки произход в „Рибния буквар” на П. Берон. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, София, 1968, с. 539-545.
Към характеристиката на лексиката и устойчивите съчетания на съвременния български книжовен език от началото на ХІХ в. (върху материал от съчиненията на Йоаким Кърчовски). – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 5-77.
За езика на младежкото литературно творчество. – Български език, 1953, № 1, с. 26-28.
Пуристи не можем да бъдем, но... – Отечествен фронт, № 9980, 18.ІІІ.1977.
Баницата като метафора (Кулинарната метафора в българската публицистика). – Проглас, 2007, № 1, с. 156-164.
Българските пословици за здравето и болестта. – Социална медицина, 2004, № 1, с. 42-44.
Глаголно-именни устойчиви словосъчетания в съвременния български език. – Език и литература, 1987, № 5, с. 110-114.
Опыт семантического и сопоставительного анализа болгарских частиц нали и май в сопоставлении с русским и немецким языками. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 27-39.
Някои наблюдения за смисловите функции на съзнателно огрубената лексика във Вапцаровата лирика. – Образование и квалификация, 2000, № 1, с. 63-66.
За итеративните глаголи в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІХ, 1991, № 1, с. 99-106.
Концептуализация и истина в руското и българското езиково съзнание. – Славистика. III. 2008, с. 76-85.
Лексемите един / один в българския и руския текст – предизвикателства на превода. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 479-489.
Безбог – един семантичен и словообразувателен архаизъм. – Български език, 1987, № 1-2, с. 116-118.
Един славянски семантичен архаизъм. – Български език, 1968, № 2-3, с. 207-210.
Нови българско-славянски речници, издадени в чужбина. – Български език, 1968, № 2-3, с. 258-262.
Фрагменти от религиозната и метафоричната картини на света. – Науч. сесия 2006. НВУ „Васил Левски”, 2007, № 3, с. 250-261.
Още веднъж за чуждиците. – Български език, 1980, № 3, с. 241-242.
Значение и употребление слов только и само в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 21-30.
К сопоставительному изучению русской и болгарской лексики. – Болгарская русистика, 1979, № 2, с. 35-42.
Към въпроса за устойчивите словосъчетания. – Български език, 1961, № 1, с. 25-30.
Лексико-семантическое сопоставление двух генетически родственных слов болгарского и русского языков. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 317-326
Морфолого-семантични корелации на прилагателните с префикс без- в съвременния български език (в сравнение с руския). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 823-832.
Некоторые наблюдения над русско-болгарскими лексическими парами в семантическом плане. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 222-226.
Некоторые проблемы семантического изучения лексики русского и болгарского языков. – Год. СУ. Фак. слав. фил., LXXVII (за 1983), 1987, № 1, с. 41-74.
О безэквивалентности в лексике (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1987, № 3, с. 33-46.
О лексическом сходстве и различии русского и болгарского языков. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 117-128.
Об одном подходе к сопоставительному описанию лексики. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 33-38.
Отрицание при адвербиальных показателях меры признака в русском языке (сопоставительно с болгарским). – Болгарская русистика, 1979, № 5, с. 47-54.
Принципы современной лексической семантики и сопоставительное исследование лексики русского и болгарского языков. – Болгарская русистика, 1983, № 2, с. 66-70.
Русско-болгарские лексические аналоги (некоторые наблюдения на базе словарных данных). – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 151-156.
Четиридесет години българска лексикография и лексикология. – Български език, 1985, № 1, с. 21-25.
Сопоставительный анализ лексики и двуязычные словари. – Болгарская русистика, 1988, № 2, с. 69-79.
Сопоставительный анализ одной русско-болгарской лексической пары (рус. внимательный – болг. внимателен). – Болгарская русистика, 1982, № 3, с. 16-25.
Місце енантіосемії серед інших лексико-семантичних явищ (на матеріалі болгарської мови). – Вісник КЛУ. Серія Філологія, IV, 2001, № 1, с. 213-223.
Причини появи енантіосемії в сучасній болгарській мові. – Наукові записки НаУКМА. T. 18. Філологічні науки, 2000, с. 56-64.
Ироничните устойчиви сравнения в българския и украинския език. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 13-23.
За връзката на имплицитната транзитивност с генерализиращия глагол правя. – Език и литература, 1992, № 5, с. 123-125.
О сопоставительном изучении болгарских и русских предлогов. – В: Славянская филология. Т. ІІІ. Ленинград, 1975, с. 51-57.
Към стилистичната характеристика на сложните съществителни имена в съвременния български книжовен език. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 45-76.
За метафорите от антропоморфен тип в руски, български и чешки език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. Б, с. 47-52.
За съставните наименования в българския и полския език с етноними в състава си. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 347-354.
Към проучването на българската оризарска терминология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 91-93.
Об одной группе поведенческих глаголов в современном русском языке и ее болгарских семантических параллелях. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 129-136.
Собствените имена в речника на Найден Геров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІ, 1983, № 5, с. 69-89.
Българска лексикография и лексикология. – Български език, 1969, № 4-5, с. 377-383.
Езикови фактори, обуславящи семантичните вариации на лексикалната единица. – Изв. на ИБЕ, ХХІІІ, 1979, с. 156-176.
За мястото на фразеологичните единици в речниковата статия на един тълковен речник. – Български език, 1964, № 6, с. 475-483.
За някои видоизменения във формалната страна на фразеологичните единици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 703-711.
За някои глаголи с аналитично оформена структура и тяхната лексикографска обработка. – Български език, 1973, № 6, с. 482-488.
За разликата в значенията на думите работя – трудя се и работници – трудещи се. – Език и литература, 1956, № 5, с. 388-389.
За устойчивото в структурата на някои фразеологични единици. – Български език, 1961, № 5-6, с. 436-443.
Към въпроса за изразяване на модалност по лексикален път. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 125-135.
Към въпроса за формата на фразеологичната единица. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 139-181.
Лексикална семантика и някои граматични категории на глагола в българския език. – Български език, 1984, № 5, с. 416-422.
Някои видове фразеологични единици и тяхното включване в речници. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 559-565.
Някои основни теоретични въпроси при съставяне на фразеологичен речник. – Slavica Slovaca, 1976, № 1, s. 86-89.
Омоними в съвременния книжовен български език. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 65-98.
Преглед на лексикографската и лексиколожката дейност на Института за български език при БАН (1981-1984). – Български език, 1984, № 5, с. 472-475.
Приносът на проф. Л. Андрейчин в българската лексикология и лексикография. – Български език, 1976, № 1-2, с. 26-32.
Словесният фонд за съставяне на речници при Института за български език. – Български език, 1972, № 5, с. 456-458.
Структурно-синтактични особености на фразеологичните единици и пунктуация и правопис. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 391-401.
Тридесет години българска лексикография в Института за български език. – Български език, 1972, № 5, с. 456-458.
Устойчивое словосочетание и фразеологическая единица. – Slavica Slovaca, 1980, № 1, s. 36-43.
Фразеологизми, оформени с начален компонент като. – Български език, 1993-1994, № 1, с. 29-34.
Към концепцията за съставяне на български топонимичен речник. – Български език, 1995, № 4, с. 313-316.
Функционални стилове и научен език. – Социологически проблеми, 1990, № 1, с. 83-91.
Аспекты исследования русско-болгарских апроксиматов. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVII, 1989, № 1, с. 157-164.
Идея создания комплексного учебного русско-болгарского словаря и антропоцентрический подход к лексикографированию. – Болгарская русистика, 1991, № 2, с. 73-78.
Интеркултурната комуникация. Аспекти на лингвокултурната теория и практика. Варна, „Студио Ирида”. 135 с.
К вопросу о лексикографической интерпретации коннотаций. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 189-195.
Наблюдения над некоторыми предикатами чувственного восприятия в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, Филология, № 1, с. 119-123.
Русско-болгарские аппроксиматы как объект лексикографирования. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, Филология, № 1, с. 177-182.
Русско-болгарские аппроксиматы. Межъязыковые лексические соответствия омонимического характера. – Болгарская русистика, 1991, № 4, с. 50-56.
Формально сходная лексика русского и болгарского языка как объект лексикографирования. – Болгарская русистика, 1992, № 1, с. 35-42.
Езикова мода и процесите на развитие и обогатяване на лексиката. – Многообразие в единството, 2010, № 1, 26-30.
За един тип глаголни конструкции с рефлексивното местоимение се. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 14-17.
За Речник на българский язик от Найден Геров, отразяващ богатството на народния дух. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 71-72.
За семантиката на глагола изграждам. – Български език, 1975, № 1, с. 72-73.
За семантичната категория степен и изразяването на нейните значения в славянските езици. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 61-65.
Основни принципи за изграждане на системата на българската терминология по градоустройство. – Български език, 1976, № 4, с. 335-339.
Отглаголни прилагателни имена или адективирани причастия. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 190-195.
Прилагателни имена с дефективна парадигма. – Български език, 1975, № 4, с. 296-302.
За някои особености на езика на Георги Димитров. – Български език, 1972, № 1-2, с. 3-13.
За семантичната и синтактичната валентност на глаголите parler / говоря и dire / казвам. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 133-137.
О тюркских лексических элементах в современном болгарском языке (На материале произведений Л. Каравелова и И. Вазова). – Советская тюркология, 1979, № 3, с. 12-19.
Тюркские лексические элементы в языке романа Ивана Вазова Под игом. – Советская тюркология, 1975, № 2, с. 48-54.
За типовете обусловеност на лексикалните значения. – Съпоставително езикознание, 1984, № 5, с. 61-66.
Традиционни български мерки за повърхност. – Векове, 1988, № 4, с. 30-36.
Некоторые особенности употребления неопределенных местоимений в болгарском и русском языках (сравнительный анализ). – Славяноведение, 2000, № 5, с. 80-85.
Акад. Стефан Младенов и германските заемки. – Български език, 1982, № 3, с. 196-198.
За етимологията на прилагателното име нехрив. – Език и литература, 1979, № 3, с. 87-88.
Необходимость в изучении явления паронимии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVII, 1989, № 1, с. 123-128.
Способы передачи реалий на русском языке в словаре Найдена Герова. – Acta Univ. Szegediensis, 1985, № 17, pp. 243-246.
Турцизмите в Старопланински легенди на Йордан Йовков в превод на руски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 215-225.
Гръцката заемка хар и нейните български производни. – Български език, 1969, № 6, с. 569-572.
Неологизмите в Богоровите пътеписи. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 409-411.
Синонимите в пътеписите на Ив. Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 61-71.
Моделирование словообразовательных гнезд и рядов слов со связанными корнями. – Сьпоставително езикознание, 1991, № 5, с. 41-46.
Из праславянската митологическа терминология в българския език: жив огън. – Български език, 1983, № 5, с. 408-410.
Лексикални въпроси в трудовете на Любомир Милетич. – Български език, 1984, № 1, с. 14-21.
По въпроса за проучването на праславянската лексика. – Български език, 1986, № 1, с. 8-16.
Лексико-семантичната парадигма на наименованията на растенията в славянските езици в диахронен аспект. (Постановка на проблема). – Език и литература, 1992, № 4, с. 63-66.
Наблюдения върху двусъставни фитоними в българския език. – Език и литература, 1993, № 1, с. 53-57.
За евфемизирането на смъртта в българския, руския и френския език. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 17-22.
О русских фразеологизмах с соматическим компонентом рука и об их еквивалентах в болгарском языкe. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІ, 1993, № 1, с. 219-230.
Die Wortbildunsadaptierung der Germanismen in den slavischen Sprachen. – Съпоставително езикознание, 1989, № 4, с. 23-31.
Паремии – зеркало культурных традиций. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, № 1, с. 147-150.
К вопросу о глагольных фразеологизмах с соматическом компонентом. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVII, 1989, № 1, с. 173-178.
Опит за характеристика на фразеологизми с компонент сърце във френски, английски, руски и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 561-566.
За компаративните фразеологизми със зоокомпонент в български, руски и френски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIІІ, 2000, № 1, с. 217-220.
Прилагательные со значением „скорости” в славянских и финно-угорских языках. – Сьпоставително езикознание, 1997, № 1, с. 87-914.
Ролята на отглаголните междуметия в компютърно опосредстваната комуникация. – Проглас, 2007, № 2, с. 34-50.
Прабългарски думи в днешния унгарски и български език. – Старобългаристика, 1981, № 2, с. 3-18.
За някои названия на цветове в българския език. – Български език, 1972, № 4, с. 351-355.
Вертолет или въртолет? – Език и литература, 1959, № 5, 408-409.
Език, код, диалект, стил. – Език и литература, 1961, № 2, с. 63-64.
Морфема, семема, морфа, аломорфа. – Език и литература, 1961, № 4, с. 66-67.
Съкровищница на езика ни. Българските тълковни речници. – Родна реч, 1961, № 9, с. 45-47.
Военната терминология в Речник на съвременния български книжовен език. – Народна армия, № 2266, 24.ХІІ.1955.
Лексикални успоредици при наречията в българския и чешкия език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХV, 1987, № 1, с. 151-154.
Семантична класификация на фразеологизмите със структура на изречение в чешки и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVIII, 1980, № 5, с. 57-66.
Умалителни съществителни в чешкия и българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVI, 1988, № 1, с. 193-198.
Умалителни съществителни със значение на единичност (сингулативи) в българския и чешкия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІV, 1986, № 1, с. 29-34.
Формална класификация на фразеологизмите със структура на изречение в чешки и български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVII, 1979, № 5, с. 175-184.
Относно някои английски термини в областта на пластмасите. – Год. ВХТИ, ХVІ, 1972, № 2, с. 273-277.
Относно някои английски термини в цветната металургия. – Год. ВХТИ, ХV, 1972, № 5, с. 89-94.
Относно някои английски технически термини в българската металургична литература и практика. – Год. ВХТИ, ХІV, 1971, № 1, с. 249-258.
Още нещо по въпроса за авторската интерпретация на фразеологизмите и техния превод. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 43-47.
Фразеологични единици с кратка винителна местоименна форма в новогръцкия език (паралели с българския език). – Съпоставително езикознание, 2008, № 3, с. 5-18.
Игрова семантика на естествения език. – Науч. тр. Унив. хранит. технол., LIІ, 2005, № 3, с. 116-121.
Още за българския войнишки говор. – Език и литература, 1983, № 4, с. 108-113.
Езикът на младата поезия. – Пламък, 1966, № 1, с. 95-99.
Относно някои дискусионни етимологии на лексеми с прабългарски произход. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 96-100.
Прилагательные со значением ослаблености признака в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 71-75.
Zu einigen Besonderheiten der belorussischen Phraseologie im Vergleich zur russischen, bulgarischen und polnischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1991, № 2, рр. 271-281.
Élements communs dans la terminologie nuptiale bulgare et roumaine: bulg. погъзей / roum. Pocinzeu. – Балканско езикознание, 1997/1998, № 3-4, с. 159-163.
Élements communs dans la terminologie nuptiale bulgare et roumaine: bulg. окроп, укроп / roum. uncrop, oncrop, incrop. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 21-27.
Le pain dans la phraseologie roumaine et bulgaire. – Rev. des études sud-est europ., 2003, № 1-4, pp. 275-283.
A lexico-conceptual approach to multilingual terminology structuring. – Съпоставително езикознание, 2006, № 3, с. 43-50.
Tertium comparationis for contrasting metaphorical terms with their equivalents. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 102-109.
English and contemporary Bulgarian identity. – Чуждоезиково обучение, 2003, № 6, с. 8-14.
New, Metaphorically Extended, Meanings of Anglicisms in Bulgarian. – Чуждоезиково обучение, 1994, № 1, с. 61-64.
Punning on anglicisms – a manifestation of linguistic ingenuity. – Съпоставително езикознание, 2004, № 2, с. 36-41.
Greckie zapożyczenia czasownikowe typu vapsam, lipsam w języku bułgarskim. – Balcanica posnaniensia, 1985, № 2, s. 161-165.
Greek loan words in the Balkan languages through Bulgarian linguistic mediation. Methodes, principles, problems. – Балканско езикознание, 1977, № 1-2, с. 89-92.
Problèmes de la pénétration des verbes d’origine grecque dans les langues balkaniques. – Балканско езикознание, 1989, № 3-4, с. 199-200.
O některých tendencích při tvoření nových podstatných jmen označujících osoby v bulharštině a češtině. – In: Sborník prací filosofické fakulty Brněnské university, A 46, 1998, s. 143-150.
Slovotvorné tendence u substantiv v bulharštině a češtině v 80. a 90. letech 20. století. – Slavia, 2002, № 1, s. 21-33.
Univerbáty v lexikálním systému jazyka. – Bohemistyka, 2007, № 3, s. 190-206.
Präpositionen mit temporaler Semantik im modernen Bulgarischen und ihre Äquivalente im Deutschen. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, pр. 773-770.
Zu den Äquivalenzbeziehungen zwischen bulgarischen und deutschen Phraseologismen. – Fremdsprachen, 1988, № 4, рр. 246-250.
Nové slová a neologické slovníky. – Slovenská řeč, 1999, № 6, s. 338-344.
Zur bulgarischen Lexikologie und Lexikographie. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, pр. 789-793.
Korpusowe podejście w opracowaniu leksykograficznym nowego słownictwa bułgarskiego. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 65-71.
Analysis of some basic legal terms in modern English from the viewpoint of their Bulgarian translation. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 34-45.
Ein semantischer Turzismus in den Balkansprachen. – Zeitchrift für Balkanologie, 1969-1970, № 1-2, рр. 16-21.
Reflections of social stereotypes in modern Bulgarian and English phraseology. – Езиков свят, 2008, № 6, с. 22-29.
Elementy struktury greckiej w języku bułgarskim (na tle porównawczym). – Prace Filologiczne, 1972, T. 23, s. 207-209.
Kilka mniemanych czy prawdziwych grecyzmów w języku bułgarskim. – Rocznik Slawistyczny, XXVIII, 1967, № 1, s. 37-39.
Interaction fonctionnelle entre le sémantisme grammatical et lexical en bulgare. – Ouvertures, 1995, № 1, pp. 94-99.
Związki frazeologiczne w utworze I. Petrova „Четиринадесет целувки” i ich ekwiwalеnty w przekładach polskich. – Prace Filologiczne, 1994, T. 39, s. 133-146.
Typologia aproksymatów (na przykładzie języka polslkego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 7 (358), s. 135-160.
Language contact and language change. – Folia Linguistica, 1988, № 1-2, рp. 37-53.
Certains aspects des contacts bulgaro-grecs dans le domaine de la lexicographie. – Études balkaniques, 1997, № 3-4, pp. 63-94.
Zur Herausbildung der marxistischen Terminologie der politischen Ökonomie in der bulgarischen Literatursprache. – Zeitschrift für Slawistik, 1980, № 6, рр. 812-822.
Les iranismes dans la langue bulgare. – Балканско езикознание, 1992, № 3-4, с. 145-153.
Minimálne frazeologické jednotky prirovnávacieho charakteru v slovenčine a bulharčine. – Slovenská reč, 1993, № 3, s. 136-139.
O slovenskej a bulharskej frazeologickej koncepcii. – Slavica Slovaca, 2008, № 1, s. 52-63.
Změny ve slovníku spisovné bulharštiny v období budování socialismu. – Naše řeč, 1950, № 3, s. 102-107.
Russische und bulgarische Ausdrucksmittel für Intensität auf wortbildender, lexikalischer und Phrasemebene. – Zeitschrift für Slawistik, 1992, № 4, рp. 601-609.
Einige Überlegungen zur Erstellung zweisprachiger phraseologischer Wörterbücher. Auf der Grundlage des bulgarische-russischen phraseologischen Wörterbuches von A. Košelev und M. Leonidova. – Anzeiger für slavische Philologie, 1979, Band 13, pp. 189-199.
Die Neologismen deutscher Herkunft im Bulgarischen. – Muttersprache, 2006, № 3, рр. 249-256.
Împrumuturi româneşti şi aromâneşti în argourile sud-slave. –Studii şi cercetǎri linguistice, 1965, № 4, 531-540.
Les éléments d´origine turque dans la langue du plus célèbre roman bulgare du XIX s. Sous le joug d´Ivan Vazov. – Norsk Tidsskrift for Sprogvidenskap, 1969, № 23, рр. 147-170.
Les turcismes dans un parler Bulgarie de l´Est. Contribution á la lexicologie Balkanique. – Acta Orientalia, 1974, № 2, рр. 269-285.
Отношение Ивана Вазова к турцизмам в болгарском языке. – Studia Slavica, 1976, № 1-2, s. 127-135.
Meeting new dictionary demands. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 52-58.
Zur slawisch-rumänischen Lehnwortkunde. – Zeitschrift für Slawistik, 1970, № 1, pp. 78-80.
Zwei aus dem Neugriechischen entlehnte Verben im Bulgarischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1966, № 5, pp. 681-684.
Bemerkungen zu südslawich-nordslawschen lexikalischen Parallelen. – Zeitschrift für Slawistik, 1979, № 1, pp. 37-42.
Grundzüge der Entwicklung des Wortschatzes der bulgarischen Literatursprache nach 1944. – Zeitschrift für Slawistik, 1978, № 2, pp. 245-253.
Zur slawisch-rumänisches Lehnwortkunde. – Zeitschrift fur Slawistik, 1970, № 1, pp. 78-80.
A Short Resumption on a Bulgarian Idiom from Romania. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 57-63.
Les emprunts turcs dans les langues slaves du sud. – Scando-Slavica, 1963, Vol. 9, № 1, pp. 227-233.
Variation dans l’usage des mots d’origine française en bulgare moderne. – Съпоставително езикознание, 1982, № 1-2, с. 57-60.
Remarques sur les rapports des langues slaves des Balkans avec le turc-osmanli. – Studia Slavica, 1961, № 1-3, s. 97-138.
Към някои въпроси на османо-турските заемки в южнославянските езици. – Studia Slavica, 1963, № 1-4, s. 387-391.
The Greek layer in the Bulgarian literary language: Some Balkan elements of the vocabulary during the National Revival. – Slavonic and East European Review, 1990, № 4, рp. 601-615.
Kategorie słowotwórcze czasowników denominalnych we współczesnym języku polskim i bułgarskim. – Бюлетин, 1976, № 3, с. 35-47.
Terminologia anatomiczna w słowniku Najdena Gerowa. – Rocznik Slawistyczny, LI, 1998, s. 51-53.
Славянская лексика, называющая умирание. – Studia Slavica, 2002, № 3-4, s. 269-276.
Sozialterminologie in Bulgarien 1850-1944 dargestellt anhand der schönen Literatur. – Zeitschrift für Balkanologie, 1976, № 1, pp. 27-41.
Lexikalisch-semantische Parallelen Romani-Bulgarisch. – Балканско езикознание, 1996, № 2, с. 147-151.
Existenciálny význam slovies byť a mať v slovenčine a bulharčine. – Slavica slovaca, 2006, № 1, s. 32-39.
La connaissance de l’âme selon la phraséologie bulgare et roumaine. – Rev. des Études sud-est europ., 2006, № 1-4, pp. 409-422.
O některých syntagmatických jevech ve slangu mládeže. – Naše řeč, 1979, № 3, s. 125-130.
Aproksymaty – wyrazy różnych języków o podobnej formie a odmiennym znaczeniu (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Rocznik Slawistyczny, XLV, 1985, № 1, s. 45-50.
On the Double Signification of the Natural Languages. – European Journal for Semiotic Studies, 1989, Vol. 1-2, p. 265-272.
On the problem of defining the core of the vocabulary of the Bulgarian language. – Балканско езикознание, 1987, № 1, с. 51-55.
Semantic Status of the Word on the Language Levels. – Балканско езикознание, 1986, № 2, с. 33-40.
English influence on compounding as a method of word-formation in Bulgarian. – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 75-81.
Observation on the semantic change in the process of adaptation of recent English loan words in Bulgarian. – Чуждоезиково обучение, 2005, № 3, с. 10-16.
Uwagi o zakresie informacji gramatycznej w słowniku dwujęzycznym (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 67-78.
Z semantyki i składni czasowników bułgarskich i polskich: bg. iskam – pol. chcieć. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 31-44.
Deutsche Lehnwörter in der Sprache der bulgarischen Tischler. – Zeitschrift für Slawistik, 1964, № 1, pp. 61-81.
Zum deutschen Spracheinfluss auf bulgarische Berufssprachen. – Wiss. Zeitschrift der Humboldt-Universität, 1967, № 5, pp. 727-729.
Phraseologische Besonderheiten in den Aufzeichnungen über die bulgarischen Aufstände von Zachari Stojanov im Vergleich zu ihren deutschen Entsprechungen in der Übersetzung von Hartmut Herboth. – Zeitschrift für Slawistik, 1981, № 5, pp. 670-680.
Denominálne stavové rezultatíva v bulharčine a slovenčine (so zreteľom na ich lexikografické spracovanie). – Slavica slovaca, 2004, № 1, s. 16-25.
Etnické koncepty v jazyku (na bulharskom a slovenskom materiáli). – Slavica slovaca, 2006, № 1, s. 17-31.
Frazeologizované konštrukcie v dvojjazyčnom slovníku. – Slavica Slovaca 1998, № 2, s. 134-142.
Podiel defrazeologizácie na slovotvorbe v bulharčine a slovenčine. – Slavica slovaca, 2002, № 1, s. 15-27.
Prefigované slovesá s predponou в- (въ-) v bulharčine a ich slovenské ekvivalenty. – Slavica Slovaca, 2010, № 1, s. 33-42.
Prefigované slovesá s predponou до- v bulharčine a ich slovenské ekvivalenty. – Slavica Slovaca, 2001, № 1, s. 54-63.
Мeхaнизми нa oбрaзувaнe нa фрaзeoлoгичнитe eдиници в бългaрски и слoвaшки eзик. – Slavica Slovaca, 1984, № 1, s. 27-35.
The use of turkisms in Balkan languages as reflected in Konstantinov’s novel „Baj Ganjo”. – Zeitschrift fur Balkanologie, 1992, № 1-2, pp. 44-60.
Pročet a význam slov prabulharsko-turanského původu v dnešní bulharštině. – Spisi Filosofické Faculty University v Brně. № 173. Studia Balcanica Bohemoslovaca, 1970, s. 190-200.
Bulharské slovníky po roce 1945. – Tlumočení – překlad, 2003, s. 26-26.
Nový česko-bulharský slovník v kontextu česko-jihoslovanské lexikografie uplynulého století. – Opera Slavica, 2004, № 4, s. 28-39.
Sémantická charakteristika přirovnání v českých a bulharských publicistických textech. – Opera Slavica, 2003, № 4, s. 31-41.
Frazémy se somatickým komponentem na stránkách bulharské a české mutace časopisu Cosmopolitan. – Науч. тр. на ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 601-607.
Zur Problemen der semantisch-strukturellen Äquivalenz deutscher verbaler Phraseologismen im Bulgarischen, Polnischen, Russischen, Slowakischen und Tschechischen. – Wiss. Zeitschrift der Päd. Hochschule, 1982, № 20, рр. 169-177.
Albanian loan nouns in Bulgarian and Macedonian: Word-formation, morphological adaptation and derivational productivity (Designations for food, animals, plants and natural phenomena). – Hylli i Dritës, 2009, № 3.
Die Position der Turzismen im modernen bulgarischen Jugendslang. – Zeitschrift für Balkanologie, 2007, № 1, рр. 41-54.
Etymologien aus dem Bereich der slavischen Nonstandardlexik – Lexikographierung und Beispiele aus dem Nonstandard der Trinker. – Zeitschrift für Balkanologie, 2005, № 2, pp. 29-43.
Terminologiearbeit und Praxis: Materialien zur Erstellung eines Bulgarischen Wörterbuches der europäischen Integration. – Герм. и бълг. в диалог, 2003, № 2, с. 76-84.
Zur Funktion der Kopula in prädikativen bulgarischen und kroatisch-serbischen Phraseologismen. – Zeitschrift für Slawistik, 1999, № 1, pp. 3-21.
Adaptarea fonetico-fonologică a anglicismelor în limbile română şi bulgară. – Studii şi cercetări lingvistice, 2001, № 1-2, pp. 87-127.
Adaptarea grafică a anglicismelor în limbile română şi bulgară. – Romanoslavica, 2004, XXXIX, pp. 109-130.
Influenta engleza asupra limbilor romana si bulgara. Aspecte lexico-semantice. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., ХСІІІ-ХСVІ, 2007, с. 5-76.
Trăsături specifice ale împrumuturilor englezeşti din limbile română şi bulgară. – Studii şi cercetări lingvistice, 1993, № 4, рр. 151-162.
Informacja gramatyczna w dwujęzycznym słowniku frazeologicznym (na przykładzie języka polskiego i bułgarskiego). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 93-100.
Împrumuturi de origine româneascǎ în limba bulgarǎ literarǎ. – Romanoslavica, 1995, XXXIII, pp. 73-80.
Lexical Romanian elements in the Bulgarian literary language. – Rev. des études sud-est europ., 2005, № 1-4, рp. 155-162.
Romanian-bulgarian linguistic contracts: etymological notes. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 71-77.
Румънски заемки в българския книжовен език. – Romanoslavica, 1997, XXXV, pp. 219-231.
Zum neuen Български етимологичен речник und den türkischen Elementen im Bulgarischen. – Zeitschrift für Balkanologie, 1970, № 7, рр. 55-83.
Międzynarodowe stereotypy narodowości: na podstawie frazeologizmów polskich i bułgarskich. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1994, № 7, s. 55-69.
O leksykalnym wpływie języka polskiego na bułgarski (na podstawie trzech słowników). – Polonica, 2003, T. XXII, s. 419-441.
O wpływie języka polskiego na bułgarski (na podstawie „Słownika wyrazów obcych języka bułgarskiego” A. Milewa, B. Nikołowa i J. Bratkowa). – Studia Filolog. Akad. Swiętokrzyskiej, 2005, T. 18, s. 139-149.
Polonizmy w języku bułgarskim (na podstawie „Słownika języka bułgarskiego” L. Andrejczina i innych autorów). – Respectus Philologicus, 2005, № 7, s. 120-131.
Polskie i bułgarskie frazeologizmy somatyczne zawierające component ‘krew’. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1992, № 6, s. 175-184.
Polsko-bułgarskie związki leksykalne. – Kieleckie Studia Filologiczne, 1999, № 11, s. 81-93.
De la terminologie agricole bulgare: des termes bulgares generaux et regionaux. – Балканско езикознание, 1993, № 1, pp. 9-23.
Elemente româneşti în terminologia populară bulgară din domeniul îmbrăcămintei. – Cercetări de lingvistică, 1972, № 2, рр. 263-777.
A Case of Folk-Etymology in Bulgarian: присламчвам се; прикаламисвам се. – Балканско езикознание, 1993, № 1, с. 49-55.
Împrumuturi vechi greceşti în româna şi bulgara. – Studii şi cercetari lingvistice, XXIX, 1978, s. 443-453.
La veracite graphique turke du Codex Cumanicus prouvée par les turkismes en bulgare. – Балканско езикознание, 2001, № 3, рр. 175-222.
Quelques lexemes turks septentrionaux en ğ-~č-~j dans les langues slaves meridionales. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 193-202.
Sur certains orientalismes dans les langues balkaniques et slaves orientales. – Zeitschrift für Balkanologie, 2005, № 2, pp. 44-54.
Sur certains orientalismes en bulgare et serbocroate. – Zeitschrift für Balkanologie, 2001, № 37, pp. 168-188.
Sur quelques turcismes en Bulgare. – Jужнословенски филолог, 1988, кн. 44, s. 29-44.
Études phonétiques sur les turcismes en bulgare. – Балканско езикознание, 1967, № 12, с. 115-154.
Zur Genuszuweisung türkischer Entlehnungen im Bulgarischen, Neugriekischen und Rumänischen. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 1998, Bd. 44, pp. 179-185.
Cuvinte de origine română în graiurile bulgareşti. – Studii şi cercetări lingvistice, 1973, № 2, рр. 187-196.
Zum Semantik der Pronomina. Die Indefinitpronomina im Bulgarischen. – Zeitschrift für Slawistik, 1972, № 1, рр. 89-97.
Zum Verhältnis von Syntax und Lexik. Relevante lexikalische Elemente im bulgarischen Satzgefüge. – Zeitschrift für Slawistik, 1976, № 6, рр. 764-772.
Lexikálno-sémantické paralely a odlišnosti základných slovenských a bulharských slovies pohybu. – Slavica slovaca, 2003, № 1, s. 29-36.
К inovačním procesům v češtině a bulharštině (na materiálu z jazyka médií). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХLІІІ, кн. 1, сб. Б, 2005, с. 89-96.
Adaptation phonétique des emprunts grecs en bulgare. – Balkan studies, 1984, № 2, рр. 409-423.
K otázke frazeologických kaliek turkotatárského v povodu v balkanských jazykoch. – In: Studia Balkanica Bohemoslovaca. Praha, 1970, s. 228-231.
Wpływ języka rosyjskiego na bułgarski język literacki. – Slavia Orientalis, 1958, № 2, s. 256-277.
Interferenţe lexicale româno-bulgare. – Analele Univers. din Bucureşti. 1979, № 2, pp. 83-86.
Gemeinsames und differierendes bei bulg. шкаф und serbokroat. škaf. – Балканско езикознание, 1994-1995, № 1-2, с. 62-64.
Some semantic aspects of proverbs and sayings in English and Bulgarian and their lingo-cultural importance. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 299-302.
Some semantic aspects of the comparative phraseological units with a zoo-component in English and Bulgarian. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 241-244.
L’elemento italiano nella lingua marinara e peschereccia bulgara. – Bolletino dell’ Atlante Ling. Medit., 1966, № 8, рр. 65-90.
Zum osmanisch-türkischen Einfluss auf die Balkansprachen. – Studia Slavica, 1985, № 3-4, s. 356-366.
La conceptualization de la joie dans les langues bulgare et greque. – Études balkaniques, 2002, № 4, рр. 62-75.
Die Stelle der Substantiva unter Neologismen in der neugrechischen Lexik. Versuch einer partiellen Analogie zu den wortbildenden Prozessen in der bulgarischen Sprache. – Балканско езикознание, 1986, № 4, с. 51-60.
Miejsce stereotypu w opisie leksykograficznym (o obrazie sąsiada: Turka, Bułgara, Greka we frazeologizmach bułgarskich i greckich). – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 57-64.
On the morphological adaptation of an uninvestigated modern greek loan-word in Bulgarian dialects. – Балканско езикознание, 1993, № 1, с. 57-58.
Zu den bulgarish-rumänischen lexikalischen Wechselbeziehungen: bulg. pàlav ‘weiss’. – Балканско езикознание, 1997-1998, № 3-4, с. 165-167.
Bulharské práce v oblasti neologiе. – Časopis pro moderní filologii, 1995, № 2, s. 111-120.
K dvěma česko-bulharským paralelám. – Slavia, 1999, № 1, s. 33-36.
Sociolingvistické aspekty neologie (na česko-bulharském jazykovém materiálu). – Slavia, 1998, № 1-2, s. 149-154.
Česko-bulharské a bulharsko-české slovníky – stav a perspektivy. – Acta Univ. N. Copernici, Studia Slavica, 2000, z. 5 (343), s. 127-133
Deminutywa w języku publicystyki i w języku mówionym (polsko-bułgarska analiza porównawcza). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 219-226.
Gedanken und Beobachtungen zu den griechischen Lehnwörtern in der bulgarischen Literatursprache. – Studia Slavica, 2002, № 1-2, s. 25-34.
Zu Methoden und Aufgaben der Balkanlinguistik im Bereich des Lexikons. – Zeitschrift fur Balkanologie, 1980, рр. 98-117.
On the lexical origins of colloquial Bulgarian. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 78-83.
Die türkischen Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. – Zeitschrift für Balkanologie, 1973, № 1-2, рр. 174-186.
Zur Frage der syntagmatischen und phraseologischen Verwendung Turkischer Lehnworter im Bulgarischen. – Балканско езикознание, 1993, № 2, с. 129-135.
Besonderheiten im lexikalischen System der Balkansprachen. – Балканско езикознание, 1994-1995, № 3-4, с. 162-173.
Osmanisch-türkische Reflexionen im Balkanslawischen unter besonderer Berücksichtigung der Phraseologie und Lexikologie. – Балканско езикознание, 1992, № 1-2, с. 59-66.
Zum osmanisch-türkischen Einfluss auf die Balkanphraseologie. – Lingua Posnaniensis, ХХІХ, 1986, pp. 23-37.
Zoonimia bułgarska w Słowniku języka bułgarskiego Najdena Gerowa. – Rozprawy Slawistyczne, 1996, Т. 11, s. 111-117.
Elemente lexikale româneşti în opera lui L. Karavelov. – Studii şi ceretări lingvistice, 1975, № 3, pp. 193-201.
Přejímání jako podnět změn v jazyce přijímacím: na příkladu češtiny, ruštiny, a bulharštiny. – Slavia, 2007, № 3, s. 389-398.
Frazeologia porównawcza języków słowiańskich. – Slavica Slovaca, 1976, № 1, s. 33-38.
Frazeologizmy – zwerbalizowane gesty w polskim i bułgarskim. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 375-382.
Słowniczek bałkańskich turcyzmów T. T. Jeża. – In: Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CXX. Prace językoznawcze. 2000, s. 199-218.
Ein phraseologischer Balkanismus. – Revue roumaine de linguistique, 1975, pp. 579-582.
Cu privire la unele aspecte ale substantivǎrii în limbile română şi bulgară. – Romanoslavica, 1991, XXIX, pp. 393-410.
Bułgarskie odpowiedniki albańskich związkow frazeologicznych w Bałkańskim słowniku frazeologicznym. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 279-286.
O dialektyzmach i archaizmach prasłowiańskich w słownictwie bułgarskim. – Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. XCV. Prace Językoznawcze. 1991, s. 123-130.
Bulgarian verbs of change of location. – Journal of Slavic linguistics, 2007, № 1, рp. 109-147.
Einige weitere Beispiele von griechischen Archaismen in den Lehnwortern der modernen bulgarischen Sprache. – Balkan studies, 1984, № 2, рр. 511-521.
Die Archaismen der griechischen Lehnwörter im Bulgarischen. – Balkan Studies, 1975, № 1, рр. 146-153.
Greek loanwords in modern Bulgarian. – Balkan studies, 1979, № 1, pp. 19-53.
Deux mots d’emprunt grecs imaginaires en Bulgare: мламос, вламос. – Балканско езикознание, 1989, № 3-4, с. 179-184.
Quelques mots bulgares dialectaux rares d’origine albanaise. – Балканско езикознание, 1986, № 1, с. 67-69.
Die Germanismen in der bulgarischen Sprache. – Muttersprache, 1999, № 1, pp. 54-59.
Unser Stangist hat die Goldmedaille gewonnen: Scheinentlehnungen aus dem Deutschen ins Bulgarische. – Sprachreport, 1998, № 1, pp. 12-13.
Zum Problem der griechischen Zeitwortentlehnung im Bereich des Ostsüdslawischen (Bulgaro-Mazedonischen). – Wiеner Slavistisches Jahrbuch, Band 18, 1972, pp. 208-211.
Methodische Bemerkungen zu den Lehnübertragungen in den Balkansprachen. – Балканско езикознание, 2001, № 1, с. 41-53.
Die historische Beständigkeit der Milchverarbeitungsterminologie bei den Bulgaren. – Zeitschrift für Balkanologie, 1969-1979, № 1-2, рр. 170-178.
Zum Problem der stilistischen Markierung der Idiome in einem deutsch-bulgarischen idiomatischen Wörterbuch. – Zeitschrift für Slawistik, 1986, № 1, рр. 116-118.
Notes sur l’interjection en français et en bulgare. – Съпоставително езикознание, 1989, № 5, с. 77-82.
La terminologie bulgare du tissage et celle des autres peuples balkaniques. – Études balkaniques, 1968, № 7, рр. 129-161.
Pour un statut autonome des particules expressives du bulgare. – Съпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 45-68.
Wpływy polszczyzny w słownictwie innych języków słowiańskich. – Język Polski, 1961, № 1, s. 1-19.
Кратък определителен член при подлога? – Български език, 2006, № 2, с. 125-126.
Предложения-проклятия в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 209-216.