QUO VADIS, БЪЛГАРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ПРОФ. МАХИЕЛ КИЙЛ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ. ЧАСТ II

Максим Стаменов
Институт за български език, БАН

Резюме

Защо българистика? Всеки специалист от странство в областта можеда разкаже различна лична история по въпроса. За нас би било твърде интересно да узнаем защо даден чужденец е решил да посвети професионалния си живот на българите и България при условие че има толкова много други алтернативи за избор. В предлаганата тук студия ще продължа обсъждането въз основа на неговите публикации на мотивите и намеренията на проф. Махиел Кийл да допринесе за изследванията по българистика в балкански контекст и по-късно да се обърне към проблемите, свързани с историческата демография и историята на селищата при разработките му върху проблемния кръг „България под османско владичество“. В Част I (Stamenov 2019) идентифицирах последователно основните теми, разглеждани в неговото творчество, и ги свързах с водещи негови идеи и комуникативни намерения, които именувам лайтмотиви. Част II е посветена на анализи на конкретни казуси от научната продукция на проф. Кийл, които са представителни за неговия начин на мислене и особености според начина на техния израз. На тази основа правя обобщения, що се отнася до проблема с гледната точка (интенционалната ориентация) на обсъждания автор, с перспективите, към които е съпричастен при тълкуването на българската история и култура, както и с лайтмотивите в неговото творчество. На фона на разгледаните постижения на проф. Кийл завършвам изложението си с анализ на някои възможности, които българистиката дава за изследване на проблеми, свързани с представянето на национална история и култура в първо, второ и трето лице в междуцивилизационен (християнство-ислям) контекст в историческия дискурс.

Ключови думи: българистика, османистика, балканистика, интенционалност в историческия разказ, перспектива в историческия разказ, езиково кодиране на научна аргументация, условия за истинност на историческия дискурс