Алегоричната екзегеза (Приточное богословие) в славянския превод на посланието до Маркелин за тълкуването на псалмите

Пиринка Пенкова
Проф. к.ф.н., независим изследовател, Калундборг (Дания)

Резюме:

Църковнославянският превод на Посланието до Маркелин за тълкуването на псалмите (Еἰς τὴν ἑρμενείαν τῶνѱαλμῶν) е напечатан в руската Библия от 1663г. Поместен е като предисловие към Псалтира, както е и в знаменития Александрийски кодекс от V век.
В статията е изследвана алегоричната екзегеза (Приточное богословие) при тълкуване на Светото писание в текстови макроструктури от избрани догматични и пасторски съчинения на Атанасий Александрийски. Критерият за правилност на тълкуването е формулиран в полемичните Слова против арианите. Догматичната Проповед против всички ереси е построена върху многословни алегории, които имат семантични и лексикални паралели в Словата. В пасторското Послание до Маркелин техниката за изграждане на алегории е променена съобразно постулата за самодостатъчност на Светото писание без допустимост за промяна на думите. В съответствие с традицията за ,,духовно“ тълкуване Преславските книжовници избират метода на свободен превод и разширяват Атанасиевата граматична екзегеза със средствата на старобългарския език. Използвайки названието Приточное
богословие за алегоричното тълкуване, те подчертават нуждата от алегории за откриване на ,,съкровеното“ значение в библейските цитати. Църковнославянският превод на Посланието до Маркелин в руската Библия от 1663 г. съдържа архаизми, които свидетелстват за съществуване на предходна история на текста.

Ключови думи: Атанасий Александрийски, алегорична екзегеза, тълкуване на псалмите