Алегоричната екзегеза (Приточное богословие) в славянския превод на посланието до Маркелин за тълкуването на псалмите

Пиринка Пенкова
Проф. к.ф.н., независим изследовател, Калундборг (Дания)

Резюме

Църковнославянският превод на Посланието до Маркелин за тълкуването на псалмите (Еἰς τὴν ἑρμενείαν τῶνѱαλμῶν) е напечатан в руската Библия от 1663г. Поместен е като предисловие към Псалтира, както е и в знаменития Александрийски кодекс от V век.
В статията е изследвана алегоричната екзегеза (Приточное богословие) при тълкуване на Светото писание в текстови макроструктури от избрани догматични и пасторски съчинения на Атанасий Александрийски. Критерият за правилност на тълкуването е формулиран в полемичните Слова против арианите. Догматичната Проповед против всички ереси е построена върху многословни алегории, които имат семантични и лексикални паралели в Словата. В пасторското Послание до Маркелин техниката за изграждане на алегории е променена съобразно постулата за самодостатъчност на Светото писание без допустимост за промяна на думите. В съответствие с традицията за ,,духовно“ тълкуване Преславските книжовници избират метода на свободен превод и разширяват Атанасиевата граматична екзегеза със средствата на старобългарския език. Използвайки названието Приточное
богословие за алегоричното тълкуване, те подчертават нуждата от алегории за откриване на ,,съкровеното“ значение в библейските цитати. Църковнославянският превод на Посланието до Маркелин в руската Библия от 1663 г. съдържа архаизми, които свидетелстват за съществуване на предходна история на текста.

Ключови думи: Атанасий Александрийски, алегорична екзегеза, тълкуване на псалмите