Ръководство за стил на оформление на ръкопис
За публикация се приемат оригинални научни студии, които са с обем до 90 стандартни страници (162 000 знака).
Заглавието се изписва с главни букви на кирилица, разположено по средата (Times New Roman; 12 pt., Bold), а под него с малки букви без съкращения – името, фамилията и работното място на автора (Times New Roman; 12 pt., Bold).
Заглавието се изписва с големи букви на латиница, разположено по средата (Times New Roman; 12 pt., Bold), а под него с малки букви без съкращения – името, фамилията и работното място на автора (Times New Roman; 12 pt., Bold).
Ако статията има повече от един автор и авторите са от една и съща институция, институцията се записва отдолу само един път; при различни институции имената на авторите, институциите и електронните адреси се отбелязват с буква от кирилската или латинската азбука с горен индекс по модела, показан в началото. Изписва се пълното наименование на институцията.
В началото на студиите се представя кратка анотация на текста български и английски език (до 500 знака). След тях на отделен ред се дават ключови думи на английски. Големина на шрифта за анотацията и на ключовите думи – 10 pt.
Типографско оформление на текста
Шрифт Times New Roman, разстояние между редовете 1 (единична разредка); формат А4, с отстъпи: ляв и десен – 2,5 см; отгоре и отдолу – 2,5 см. Отстъпът на нов ред е 1,5 см. Текстът се подравнява двустранно.
Отделните раздели и подраздели се номерират последователно с арабски цифри. След всеки раздел (както и след заглавието и информацията за авторите) се оставя по един празен ред. Страниците не се номерират.
Таблиците, графиките и фигурите се номерират и разполагат на мястото, на което се споменават за първи път (а не отделно, в края на текста), като се центрират. Всяка таблица и илюстрация трябва да бъде придружена със заглавие, което се поставя центрирано непосредствено под таблицата или илюстрацията.
Бележките към текста се дават номерирани под линия на съответната страница (Times New Roman; 10 pt.).
Приложенията (ако има такива) са непосредствено след цитираната литература. Приложенията се номерират, а в текста препратките към тях се ограждат в скоби, т.е. (Приложение 1).
Специалните символи, които се използват, трябва да бъдат в UTF-8.
Съкращения от типа м. р., ед. ч., т. нар. и под. се пишат с интервал между съкратените думи.
При транслитерация на текстове от българска кирилица на латиница се следва стандартът, утвърден чрез Закона за транслитерация (https://www.mrrb.bg/bg/zakon-za-transliteraciyata/). Буквеното съчетание –ия се предава на латиница с –ia в края на собствени имена, завършващи на –ия (например Sofia, Bulgaria). Във всички останали случаи се изписва –iya (напр. dialektologiya). При транслитерация на други графични системи към латиница се използват стандартите на Библиотеката на Конгреса на САЩ (Library of Congress), които са достъпни на адрес: //www.loc.gov/catdir/cpso/roman.html.
Примерите се изписват в курсив и се номерират, ако са на нов ред. Номерацията се отбелязва с арабски цифри в скоби. Ако в текста се включват примери на език, различен от езика на студията, примерите се глосират дума по дума или морфема по морфема по правила, описани на следния адрес: //www.eva.mpg.de/lingua/resources/glossing-rules.php, след което се превеждат на езика на студията.
- ye-okaay-ú-ppa karm-o-kka saʕa-k-o
NEG.3SG-come-PERF.NEG.3SG-LINK lion-M-CONTR heart-SING-M kat-a ʔí-ʔʔassap-aɗ-i
down-out SPEC-think-MID-PERF.3SG.M
‘(the Monkey only) did not come; therefore, the Lion thought in his heart’
Преди и след примерите не се оставя празен ред.
Препратките към примерите в текста се дават в скоби, например (11.а.), (11.а. и 12.), а за непрекъсната поредица от примери – по следния начин: (11. – 14.б.).
Ако имате и примери в текста и те са на език, различен от езика на студията, те се записват в курсив и се превеждат на езика на студията в единични кавички: кон ‘horse’.
Позовавания в текста
Цитатите се ограждат в кавички. Ако цитатът е оформен като самостоятелен абзац, той се пише в курсив.
Библиографските препратки в текста са в скоби, във формат ((фамилия на латиница година: страници), напр. (Andreychin 1977: 21; Fellbaum 1998).
Ако се цитира повече от един труд на един и същи автор, издаден в една и съща година, се използват малки букви на латиница за отбелязване на различните трудове след годината (Andreychin 1977a; Andreychin 1977b). При повече публикации от един и същи автор в една и съща година след годината се слага буква a, b, c (на латиница).
Когато един труд има двама автори, фамилиите и на двамата автори се изреждат, разделени със запетая (Blagoeva, Genov 2011). При повече от двама автори се използва „et al.“ (Blagoeva et al. 2012).
Библиографските справки трябва да бъдат поставени в края на студията под заглавието Литература / References (виж Ръководство за стил на цитиране)
Източниците на изследването не се включват в списъка с цитираната литература, а се изнасят в отделен раздел със заглавие Източници, който се разполага преди библиографския списък, като се следва моделът, зададен за библиографското описание на цитираната литература.
В края на статията се записват адресът на автора за кореспонденция на български и на английски език, неговият имейл и линк към неговия профил в ORCID, подравнени вдясно. Пример:
Иван Иванов
Институт за български език
Българска академия на науките
бул. „Шипченски проход“ 52, блок 17
София, 1113, България
ivan.ivanov@ibl.bas.bg
https://orcid.org/0000-0001-0002-0003
Ivan Ivanov
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52, Shipchenski prohod Blvd., Bl. 17,
Sofia 1113, Bulgaria
ivan.ivanov@ibl.bas.bg
https://orcid.org/0000-0001-0002-0003