Диана Благоева
„С настоящето писмо бих искал да изразя интереса си към работа във Вашата компания.“
С това изречение започва образец за написване на мотивационно писмо, публикуван в популярен сайт за търсене на работа. Такава форма за среден род на прилагателното настоящ нерядко срещаме и в научни разработки („Настоящето изследване има за цел…“), както и в административна кореспонденция („С настоящето Ви уведомяваме…“, „Настоящето се издава за удостоверяване на…“).
Правилни ли са тези употреби?
Прилагателното настоящ е заето от руски още през Възраждането. През този период, а и по-късно, в паралелна употреба са две негови форми за среден род: с окончание -е (настояще) и с окончание -о (настоящо), като първата от тях, срещана във възрожденските текстове и във вариант настоящее, следва руския образец (срв. в руски – настоящий м.р., настоящее ср.р.). Подобна вариантност в среден род с окончания -е и -о през Възраждането е налице и при други прилагателни и причастия като например бъдещ – бъдеще и бъдещо.
Постепенно при тях формите с окончание -е излизат от употреба. Според съвременния правопис нормативна е единствено формата с -о.
Така днес правилни са само употребите: „настоящото писмо“, „настоящото изследване“, „бъдещото благополучие“, но не и *„настоящето писмо“, *„настоящето изследване“, *„бъдещето благополучие“. Формата за среден род на тези прилагателни не бива да се смесва с окончаващите на -е съществителни настояще и бъдеще („нашето настояще“, „бъдещето на децата ни“, „в близко бъдеще“).
По-различно е положението с друга заемка от руски – прилагателното бивш (от рус. бывший м.р., бывшее ср.р.). При него също може да се срещнат употреби с окончание -о или -е в среден род, но трябва да се има предвид, че в случая нормативна е само формата с -е: „бивше ръководство“, „бивше правителство“ (неправилно „бившо ръководство“, „бившо правителство“).
в. „Аз-Буки“, бр. 37, 12 – 18.09.2024 г.