Сия Колковска
Думата спа се установи трайно в езика ни през последните две десетилетия. Тя означава ‘оздравителни и релаксиращи процедури, свързани главно с използването на минерална вода’. Постепенно думата разширява значението си, като с нея започва да се означава и място, където се предлага такъв комплекс от процедури. Тя се среща най-често като първа съставка на лексикални единици като спа процедура, спа курорт, спа хотел, спа туризъм, които според Официалния правописен речник на българския език могат да се изписват освен разделно и слято: спахотел, спацентър и т.н.
Съществуват две различни схващания за произхода на думата спа в българския език. Според първото схващане тя води началото си от името на белгийския град Спа, който през ХІV в. става прочут като лечебен център със своите минерални извори. През ХVІ в. в английския език възниква дума spa по името на този град, с която се назовават лечебни процедури, извършавани с минерална вода. С това значение думата e заета в българския език.
Според второто схващане спа е съкращение от началните букви на латинското съчетание sanus per aquam – здраве чрез вода. На това схващане се дължи неправилното изписване на думата с главни букви като СПА. В редица случаи в началните етапи на своето съществуване в езика такива съкращения се изписват с главни букви (срв. първоначалните графични варианти ДжиЕсЕм и ВИП). Вероятно графичният вариант СПА отразява възприемането на думата като абревиатура от латинското съчетание.
По-приемливо според повечето изследователи е схващането за произхода на лексемата спа от името на белгийския град Спа.
в. „Аз-буки“, бр. 43, 24 – 30.10.2024 г.