Ванина Сумрова
Думата рутина е заета в български от френски още в края на ХIХ в. В многотомния „Речникът на българския език“ думата се определя като книжна и се посочват следните значения:
1. Натрупан професионален опит, придобита опитност в някаква дейност в резултат на продължителното ѝ извършване. Учен с огромна рутина.
2. Утвърдена практика и опит, съвкупност от твърдо установени начини и норми за извършване на дадена дейност, чието неотменно следване води до застой. Да се преодолее инерцията, рутината и удобните досегашни стереотипи.
3. Неотменно следване от някого на утвърдена практика и опит, на твърдо установени, но вече остарели принципи, възгледи и норми, което пречи на неговата работа и развитие. Когато рутината започне да се появява, наистина идва време за промяна.
В последните години обаче има множество примери, в които рутина не е използвана в тези значения, а с нови.
Такова е значението (повлияно от английски, присъстващо и във френски) ‘поредица, комплекс от обичайни кратки действия или дейности с еднаква последователност)’. С него обаче не се назовава ново явление в действителността, а само нещо познато се именува по друг начин. Затова вместо рутина в словосъчетания като сутрешна (дневна, успокояваща, вечерна, лесна) рутина, рутина преди сън може да продължим да използваме съществителните процедура, практика, ритуал.
Думата рутина се среща напоследък и за назоваване козметичните грижи (или продукти), но не е нужно да заменяме словосъчетанието грижи (или продукти) за лице (кожа, коса) със словосъчетанието рутина за лице (кожа, коса). Употребата на рутина в областта на спорта (фитнес, пилатес рутина) съвсем ненужно се опитва да измести съществителните план, комплекс, програма.
в. „Аз-буки“, бр. 42, 23-29.10.2025 г.