Кристияна Симеонова
Терминът хронофагия произлиза от гръцките думи χρονος (‘време’) и φαγεῖν (‘ям, изяждам’), но разбира се, не е засвидетелстван в класически текстове. Буквално означава ‘изяждане на време’ и с този термин се означава усещането, че времето не ни стига за нищо, че то сякаш „се изяжда“ и ние трябва постоянно едва ли не да се надбягваме с него, за да изпълним многобройните си ежедневни ангажименти. На все повече хора им се струва, че времето лети много бързо, че са вечно заети, че не могат да изпълнят всички свои планирани дейности и да отговорят на очакванията към тях.
От езикова гледна точка думата е термин и няма форми за множествено число,
подобно на други терминологични названия като: полифагия ‘болестно състояние , което се характеризира с повишен апетит’, антропофагия ‘човекоядство’ и др.
Хронофагията може да се прояви по различни начини и да засегне много области от живота ни.
Например на работното си място човек е под постоянно напрежение, че няма да може да спази крайния срок за извършването на някаква работа, вкъщи времето за домакинските задължения също не стига, недостатъчно е и времето, което отделяме на децата си, както и това за почивка, за хобита, за приятни за нас занимания и пр. По тази причина терминът се използва в социалните науки, например социология и психология.
За дейности, навици или фактори, които поглъщат време без реална полза или с ниска ефективност (например прекомерно използване на социалните мрежи), може да се използва неформално терминът хронофаг, множествено число хроногфаги.
в. „Аз-буки“, бр. 18, 8 – 13.05.2026 г.