Мария Китанова В старобългарския език съществува звук, наречен малка носовка, който се отбелязва графично с Ѧ и звучи като носово [е]. Малката носовка се произнася като [е] в съвременния български книжовен език. По тази причина е неприемлива употребата на думите … Продължи
Диана Благоева В предаване по една от най-гледаните телевизии у нас чухме следния коментар от лекар за вероятността от заразяване с Covid-19: Шансът да се заразим, е достатъчно голям и в градския транспорт. В пресата пък четем следното: Колкото по-често … Продължи
Ванина Сумрова През последните десетилетия в езика ни се появиха няколко заемки от английски с втора съставка -лист (от list ‘списък’), които в български се пишат слято. Забелязва се обаче вариране на формата. Единият вариант е в мъжки род и … Продължи
Мария Тодорова Замисляли ли сте се, че и текстовете си имат фасон? Впечатлението, което създава даден текст, зависи както от вида на буквите, междубуквията, междуредията и полетата, така и от спазването на правилата за графично оформление. Интервалите (шпации) например отделят … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Във всички европейски езици глаголът имам става елемент на словосъчетания, които се използват много често в различни комуникативни ситуации. Българският език не прави изключение. В съвременната речева практика обаче често чуваме и неправилни изрази с този глагол: имам … Продължи
Красимира Фучеджиева Замисляли ли сте се какъв е произходът на глагола с՝ърдя се ‘обзема ме чувство на раздразнение, гняв, недоволство’? Историята му показва, че той е свързан етимологично със съществителното име сърц՝е.Глаголът сірдя се е продължител на праславянския глагол *sьrditi … Продължи
Ваня Мичева В българското публично пространство продължава да се пише: не случайно и не веднъж, въпреки че правилно е слятото писане. Откриваме песента на Милица със заглавие: „Не случайно“; заглавие на разказ от Михаил Фатахов: „Хората се срещат не случайно“; … Продължи
Илияна Гаравалова С повелителните форми се сблъскваме още в най-ранна детска възраст, възрастните често ни нареждат: „Стой мирно!“, „Не плачи!“. Употребата на разглежданата морфологична категория се подчинява на ясни правила, относително без изключения.Въпреки това обаче грешки не липсват. Най-често трудности … Продължи
Сия Колковска Съществува една интересна категория съществителни нарицателни имена, които се образуват от съществителни собствени имена за лица, географски обекти, компании и под. В едни случаи тези названия възникват без промяна във формата на собствените имена. Такива са названията на … Продължи
Георги Митринов Във втората част на хумористичното стихотворение „Баланиади“ на Христо Смирненски също се откриват примери, с които авторът осмива опитите на езиковеда Ал. Теодоров-Балан да заменя думи от домашен, български произход с други, по-редки:Себеспомням лунни нощи,себеспомням всеки ден.Устодопреници ощенощем … Продължи