За правописа на прилагателното светѝ
Ванина Сумрова Прилагателното светѝ(я/т), светà(та), светò(то), мн. светѝ(те), съкратена форма св., еднаква при писане за трите рода и за мн. ч., най-често се употребява със съществително име, като представлява постоянно определение към назованото, което е носител на святост и обект на религиозна почит. Това прилагателно в … Продължи