Сия Колковска Думите отпуск и отпуска се отнасят към една особена категория съществителни имена, известни като родови варианти (в случая – от мъжки и от женски род). Родовите варианти са думи с еднакво лексикално значение и с еднаква основа, които … Продължи
Надежда Данчева Съществителното нарицателно лист има славянски произход. Формата ни отпраща към старобългарската дума листъ със значение ‘част от растение’. В повечето славянски езици думата се среща с две основни значения: ‘лист на растение’ и ‘лист хартия՚. В съвременния български … Продължи
Николай Паскалев Основният начин за изразяване на т.нар. двойна умалителност в български е прибавянето на два умалителни суфикса към неумалително име (напр. книга – книжка – книжчица; брат – братле – братленце). Съществуват и други средства за това, сред които … Продължи
Малина Стойчева Съществителното име от мъжки род вòин има дублетна форма – вòйн, тоест и двете форми са правилни. Воин и войн са посочени като дублети още в първия академичен „Правописен речник на съвременния българския книжовен език“ от 1983 г. … Продължи
Сия Колковска През последните три десетилетия в българския език навлезе един особен тип заемки от английски, които представляват съкращения в езика източник. Такава е например заемката джиесем, която произхожда от английската дума GSM, представляваща съкращение от съчетанието Global System for … Продължи
Диана Благоева В българския език съществуват наречия, които произхождат от стари падежни форми на съществителни, понякога слети с предлог: зиме, нощем, редом, гърбом, отръки. Едно от тези наречия е къщи, което е остаряла форма за дателен и местен падеж на … Продължи
Ванина Сумрова Налага ни се понякога да изразим приблизителност на количество, брой на нещо: на предмети; на период от време – час, ден; на мерна единица – метър, лев, килограм и др. В езика ни има специални числителни имена за … Продължи
Николай Паскалев В съвременната устна и писмена практика съществуват интересни проявления на т. нар. двойна умалителност при съществителните имена, образувани с два умалителни суфикса, напр.: книга – книжка – книжчица; блуза – блузка – блузчица; брат – братле – братленце; … Продължи
Диана Благоева В писмената практика понякога се прилага графичен похват, при който фрази (словосъчетания и дори цели изречения) се изписват с малко тире (дефис) между отделните елементи: между битието и човешкото-тук-битие; говори за човека-глас-и-писано-слово; човекът-на-чужда-земя се оказва чужденец вкъщи; човекът … Продължи
Кристияна Симеонова Употребата на едно и също съществително и в мъжки, и в женски род като термин не е много честа практика. Въпреки това все още в специализирани текстове се срещат формите анализ и анализа, метод и метода, диплом и … Продължи