Явор Милтенов
В българския език има няколко думи, с които въвеждаме пояснителни изрази към нещо трудноразбираемо – някоя сложна мисъл, рядка или чужда дума, научен термин, които трябва да уточним. Един преподавател по математика наскоро обясняваше на моя син и на неговите съученици условията на задачите и последователността при решаването им, като употребяваше през едно изречение думата демек. Тя е заемка от турското demek ‘сиреч’ и речниците я обозначават като простонародна, но се среща и в художествената литература, и в ежедневното общуване.
Думата тоест е обичаен за книжовния език и доста по-разпространен в речта ни синоним на демек. Тя е съюз, съставен от старото показателно местоимение тъ в среден род – то ‘то, това’, и глагола съм в трето лице – есть. Думата означава буквално ‘това е, това значи’ и има ясна връзка със старобългарския език.
Стари български думи, синоними на демек и тоест, са рекъше и сирѣчь. Първото по форма е старобългарско причастие от глагола река, а по функция е съюз и днес не се употребява. Негови наследници са вметнатите думи да речеш, да речем със значение ‘с други думи’. Второто – сирѣчь, все още се среща и в речниците често се определя като остаряло наречие, но всъщност е пояснителен съюз, който въвежда израз или изречение към нещо трудноразбираемо. Интересно е, че и то като тоест има две съставки, си и рѣчь: показателното местоимение си ‘тази’ и съществителното рѣчь ‘реч, дума’. Ето колко важна се оказва необходимостта да уточним какво имаме предвид, та затова и в езика е имало и има няколко думи, от които днес можем да изберем разговорното демек, книжовното тоест или остарялото сиреч.
в. „Аз-буки“, бр. 3, 20 – 26. I. 2022 г.