Марияна Цибранска-Костова
Задача осма от Националното външно оценяване по български език и литература за седми клас през 2024 година затрудни някои ученици. Тя изискваше да се съобрази, че глаголната форма няма да се различават е отрицателна за бъдеще време, а не е нито съставно глаголно сказуемо, нито две сказуеми. Това е поводът да припомним историята на няма.
Няма се развива като отрицателна форма от глагола имам още в старобългарски език. Образува се от частицата за отрицание не и 3 л. ед. ч. сег. вр. на глагола имам (имѣти): не иматъ, а след отпадане на окончанието –ть съчетанието не има се превръща в една дума: няма. При старобългарския глагол имѣти съществува тенденция модалните му значения за необходимост, възможност, желание, намерение и др. да придобият функцията на описателно бъдеще време в стария език.
Макар и рядко, в разговорната реч има и днес може да ‘означава предстоящо и неизбежно осъществяване, извършване, настъпване на действието, изразено с втория глагол’: Нещо като има да става, то си става и нищо не можеш да направиш („Речник на българския език“, https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/имам/).
В съвременната сложна глаголна форма за бъдеще време няма не се изменя по лице и число и заедно с да и следващия спрегаем глагол изразява отрицание на бъдещото действие.
Формите за отрицание, при които частицата не се добавя до положителната форма за бъдеще време – ще отида > не ще отида, се употребяват рядко, предимно в поезията.
в. „Аз-буки“, бр. 38, 19 – 25.09.2024 г.