Марияна Цибранска-Костова
Заглавието на този материал е достойно за цяла рубрика. Това е така, защото не бива да забравяме редица звучни думи с важно значение, които вече не са в активна употреба.
Такива думи са любословие и любородие. Те са особено характерни за Българското възраждане, когато любовта към родината майка и книгата на роден език придобиват голямо значение за духовното пробуждане на нашия народ и устрема му към свобода. Дълго време с първата дума се означава науката филология, буквално ‘любов към словото’. Любородието днес наричаме родолюбие, но влагаме същия смисъл – ‘патриотизъм, почит към род, народ, родина и родови ценности’. Неслучайно Д. Чинтулов възпява „искрата любородна“ („Къде си вярна ти, любов народна“).
Сложните думи, в които един от елементите е люб-, са наследени от словното богатство на старобългарския книжовен език. Част от тях са калки по гръцки образец. Коренът люб- произхожда от глагола любити ‘обичам’ и може да стои и на първо, и на второ място. Те изразяват както положителни качества – любостранен, страннолюбив ‘гостоприемен’, така и отрицателни – любоименен ‘користолюбив, който обича материалното’. Способността на корена люб- да се съчетава с различни именни основи и да заема различно място в сложните думи, спомага по сходен начин да се образуват днешните думи любознателност, властолюбие, сребролюбие, както и редките и поетични любокрасие ‘любов към красотата’, любомъдрие ‘любов към мъдростта’ и др. Той е и в основата на личните имена за мъже и жени: Любомир, Любомира, Любомила, Любослав, Любослава, Миролюба и др.
в. „Аз-буки“, бр. 21, 27. V. – 2. VI. 2021 г.