Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!“ или за някои особености при пунктуационното оформяне на цитатите

Във връзка с пунктуационното оформяне на цитатите често възниква и един „допълнителен“ въпрос – в какъв ред се пишат кавичките и пунктуационният знак, който поставяме в края на цитираното изречение.
Мястото на знаците за край на изречение (точка, многоточие, удивителна, въпросителна) спрямо кавичките зависи, казано най-общо, от това дали в кавички е оградено цялото изречение, или само част от него.
Ако се цитира цяло изречение и то е оградено в кавички, то точка, многоточие, удивителен или въпросителен знак (в зависимост от вида на изречението по цел на изказване) се пише преди затварящите кавички:
„Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните.“ Така започва Георги Данаилов вдъхновяващия си разказ за надеждата. „Кой ще докаже, че ако можеше да преценява всичко, пеперудата трябва да отпусне крилата си?“ С реторичен въпрос пък завършва този кратък, но много красив текст.
Ако се цитира цяло изречение, но цитатът е въведен с авторова реч, то знак за край на изречение се пише само след затварящите кавички. Има обаче и едно важно допълнително условие – двете изречения (цитираното и авторовото) да са еднакви по цел на изказване:
Верен на ироничния си и провокативен стил, Джулиан Барнс твърди: „Литературата е процес, в който големи, красиви, добре подредени лъжи казват повече истина от цяла поредица факти“.
Ако са различни (например едното е съобщително, а другото – възклицателно), се пишат два пунктуационни знака:
Прочутият английски писател Лорънс Дърел казва за не по-малко известния си брат Джералд: „Този човек е побъркан, иска да си прави зоологическа градина!“. 
Ако се цитира само част от изречение, то съответният знак за край на изречение се поставя след затварящите кавички:
Дон Кихот споделя със Санчо възгледите си за човешките добродетели, като изтъква, че „кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта“.
Ако текст, ограден в кавички, е въведен с авторова реч и завършва със съкратена дума, пунктуационното оформяне се съобразява и с правилата за писане на графични съкращения:
Един от разказите на Уилям Сароян носи любопитното заглавие „Любов, смърт, саможертва и т.н.“.