Симеон Стефанов
В последно време с огромен интерес следим едно кулинарно предаване по телевизията. Предаването е поредното свидетелство, че хората обичат да поставят оценки на околните. Оценяването вероятно ги кара да се чувстват по-способни, по-умни, по-значими. Но когато оценяваме, също е важно да умеем да се изразяваме правилно.
В споменатото кулинарно предаване често чуваме изрази като: *Моята оценка към тебе е …, *Моята изненада към тебе е …, *Моят подарък към тебе е …, а дори и *Моята оценка към цялостното ти представяне е … Не знаем какво говорят подобни изрази на останалите зрители, но на нас ни показват, че техните автори погрешно използват предлога към. Предлогът към се употребява в българския език: „за означаване на посока, направление на движението (независимо от мястото на говорещия)“ (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/за/). Дори когато се използва: „за означаване на посоката, ориентацията на действието по отношение на някакъв обект при глаголи и произведени от тях съществителни“, употреби като: *оценка към тебе; *изненада към тебе; *подарък към тебе; *оценка към цялостното ти представяне, са невъзможни в българския език. В тези случаи е правилно да се употреби предлогът за „за означаване на предназначение“: Моята оценка за тебе е …, Моята изненада за тебе е …, Моят подарък за тебе е …, или със значение: „за означаване на това по какъв случай, повод се върши действието“: Моята оценка за цялостното ти представяне е … (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/за/).
Добре е да се поставят оценки, но е добре също така и да се стремим, когато го правим, да се изразяваме според правилата на българския книжовен език.
в. „Аз-Буки“, бр. 40, 6. – 12. X. 2022 г.