Иво Панчев
Чуждиците будят у мен смесица от чувства, в която има части на харесване, учудване и любопитство, но също така и на неприемане. Не мисля, че езикът е нещо свято и беззащитно, което чуждите думи ще наранят или изцапат. По-скоро виждам езика като здрав организъм с добра имунна защита, който отхвърля (веднага или постепенно) ненужните му чужди тела.
Това не означава, че може безрезервно да приемаме и да използваме в речта си всичко, което по стечение на обстоятелствата попада в българския език. Грамотният човек трябва да преценява.
Думата, за употребата на която от известно време се съмнявам, е реновирам. Тя допълва редицата на популярните думи заемки с ре-: ремонтирам, реанимирам, ренесанс и др. Смятам, че за носителите на българския език е лесно да разберат какво е реновирам: ‘правя нещо пак да е ново’. Ако проверим в академичния тълковен речник, ще видим, че това е почти така: ‘обновявам и възстановявам нещо чрез ремонтни дейности’ (//ibl.bas.bg/rbe/).
Любопитно е, че голяма част от чуждиците с ре- отпред имат пълноправни домашни аналози: ремонтирам – поправям, реанимирам – съживявам, ренесанс – възраждане. Тогава възниква въпросът за какво са чуждиците: вагонът на влака защо трябва да е реновиран, а не просто обновен/подновен или пък ремонтиран? Няма да дам категоричен отговор, но ще посоча, че в езика тече процес на „прецизиране“ на значението. Така реанимирам вече не е просто ‘съживявам’, а ‘съживявам под медицински контрол/оборудване’, ренесансът е не просто ‘възраждане’, а ‘период в културното развитие на Европа’ и реновирам не е просто ‘обновяване’, а ‘обновяване на промишлен продукт чрез ремонтна дейност’. Е, тогава за кухнята остава да кажем, че ще я обновим или ще я ремонтираме.
в. „Аз Буки“ бр. 24, 15 – 21 юни 2017 г.