Йоанна Кирилова
Няма българин, който да не е чувал за Крали Марко. Въпреки че нашата словесна съкровищница не може да се похвали с епическа поема от типа на старогръцката „Илиада“ или на старофренската „Песен за Роланд“, нито с легендарен цикъл като този за крал Артур, Крали Марко притежава всички характеристики на епически герой, както и необходимите атрибути – кон и оръжие.
Типично за оръжието на герой, сабята на Крали Марко е с изключителни качества: „остра сабя, сама що се дипли, що се дипли дванадесе пъти“ (Българско народно творчество, т. I, с. 126).
Докато на цял свят са известни Ескалибур и Дюрандал – мечовете на Артур и на Роланд, оръжието на нашия герой – Крали Марко – няма свое име, но затова пък присъства във фолклора ни с два постоянни епитета – дипленица и дамаскиня.
Какви характеристики на Крали-Марковата сабя носи всеки от тях?
Сабята дамаскиня е от специален вид стомана (вутц), произвеждана до XVII в. в Индия. Думата дамаскиня обаче се свързва с гр. Дамаск (дн. Сирия) – голям оръжеен център в древността. Остриетата от тази стомана притежават специфични вълнообразни шарки, получени в процеса на обработването ѝ. Смята се, че те наподобяват мотивите, типични за платовете, тъкани в Дамаск.
Сабята на Марко е определена и като дипленица. Лексемата е производна от думата дипла, която в книжовния език и в редица диалекти е със значение ‘гънка’. Мнозина погрешно свързват това название с процеса на обработка на метала и стократното му прегъване. Определянето на сабята като дипленица обаче идва от една от характеристиките на дамаската стомана – нейната гъвкавост. Остриетата, изработени от нея, са могли да се огъват почти под прав ъгъл, без да се счупят.
в. „Аз-Буки“, бр. 40, 1 – 7. X. 2020 г.