врат, вратъ̀т, вратà, мн. вратовè, врàта (сл. ч.), м. Част от тялото на човек или животно, която свързва главата с трупа; шия. Ръцете на мъжете са черни от прах, напукани от труд; вратовете има са потънали в пот. К. Петканов. Ей зададе се едно едро куче, голямо като овчарско и с дебел врат като на вълк. Вазов. Къс врат. || Стесн. Задната част на врата; тил. Еньо се завърна настрана, почеса се шеговито по врата и се засрами. Елин Пелин. □ Вися някому на врата (разг.) — чакам от някого да ме храни, да ме издържа. Когато си видиш врата (разг.) — никога. На вълка вратът е дебел, защото сам си върши работата (послов.) — за да успееш, не се осланяй на чужда помощ. Не по врат, а по шия (разг.) — за неща, които не се различават помежду си; все едно. Превивам врат (разг.) — ставам покорен, подчинявам се. Стъпвам (сядам) някому на врата (разг.) — подчинявам някого на волята си. Широко ми е около врата (разг.) — нямам грижи, безпокойства; живея безгрижно.
|