Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
вра
вра се
врабец
врабешки
врабче
врабчи
врабчов
враг
врагувам
вражда
враждебен
враждебно
враждебност
враждувам
враждуване
вражески
вражи
вразумителен
вразумително
вразумя
вразумя се
вразумявам
вразумявам се
вразумяване
вран
врана
вранин
врасна
враста
враствам
врастване
врат
врата
вратар
вратарка
вратен
вратичка
вратник
вратница
вратня
вратовръзка
вратоломен
вратоломно
врач
врачка
врачувам
врачуване
вред
вреда
вреден
вредител
вредителен
вредителски
вредителство
вредност
вредом
вредоносен
вредя
врежа
врежа се
вреждам
вреждане
врека
врелец
време
времеви
временен
временно
времетраене
врене
врение
врескало
вреслив
вресна
вретенар
вретенарка
вретенарски
вретенарство
вретенене
вретенил
вретено
вретенообразен
вретеня
вретенявам
вретеняване
вретище
врещене
врещя
вричам
вричане
вроден
вроденост
вродя
вродявам
връбница
връв
връвчица
връз
връзвам
връзване
връзвач
връзвачка
връзка
врънкало
врънкам
врънкане
връст
връстник
връстница
врътвам
врътна
врътня
връх
връхен
връхлетя
връхлетявам
връхлитам
връхнина
връц
връцвам
връцкам
връцкане
връцна
връча
връчвам
връчване
връшник
връщам
връщам се
връщане
вря
врява
врязвам
врязвам се
врязване
вряк
врякам
врякане
вряквам
врякна
врял
врясвам
врясване
вряскам
вряскане
врясна
врясък

вратà, мн. вратѝ и (остар., с прил. или глаг. в мн.) вратà, ж. Приспособление, което служи да се затваря или отваря проход, оставен в стена, зид, сграда и под. за влизане или излизане. Вратата се бутна и пощенският раздавач се появи на прага. Вазов. Блага дума железни врата отваря. Погов. Вратата скърцат. Двойни врата. Двукрила врата. Стъклена врата. || Самият проход за влизане и излизане. Тогава от вратата на воденицата излизаше Войка. Елин Пелин. Понякога той сядаше на вратата, изваждаше кавала и засвирваше тъжно. Елин Пелин. || Място, откъдето се излиза и влиза в сграда, двор, градина и др., с или без приспособление за затваряне; порта, вратник. Пътна врата. || Приспособление на помещение или мебел, през което могат да се внасят или изнасят неща. Врата на хамбар. Врата на гардероб. 2. Спорт. Определено място на футболно игрище, в което противният отбор се стреми да вкара топката. □ Затварям вратата пред носа на някого (разг.) — не допускам някого там, където иска да влезе. Затварям някому вратата (разг.) — не приемам някого. Отварям (откривам) широко вратите за нещо (разг.) — давам свободен достъп на нещо. По чужди врати (разг.) — по чужди къщи (за работа). Показвам някому вратата (разг.) — изпъждам някого. При закрити врата (юрид.) — в заседание или съдебен процес: без да се допускат външни лица. Делото ще се разглежда при закрити врата. Разбивам отворени врата (разг.) — доказвам нещо съвсем очевидно. Хлопам някому на вратата (разг.) — моля някого за нещо.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.